"Песен за аскъпските бахадири"-исторически анализ

Част 5-та на Сказание за Чулман визиращ периода 8-5 век пр. хр. (периодът е уточнен с цифри в текста) е наситенa със събития и трагизъм от духовен, личностен и държавен характер. И както подказва и самото наименование, това е едно време на чутовна битка за оцеляването на Българската Държавност и Държава, на самият Народ, неговият изконен бит, обичаи, вярвания, душевност и култура, стремежи и идеи за Бъдещето‘ битка срещу Кряшенството (елинизма) и Лабътството (юдаизма).

“Тангра ще накаже лабътците
чрез оръжието на българите!”

Затова на преден план излизат Бахадирите (богатири, герои) които заедно с тамърджиите и благосклонно настроените към българите алпи водят една чутовна историческа битка на всички възможни фронтове - полеви и духовно-културни. И тук става ясно, че за да бъде спечелена тази „Велика Отечествена Война“ е нужно първом, тя да бъде спечелена на духовно-културният фронт, да бъде премахнато в съзнанието на Българина желанието да бъде кряшец (елин) или лабътец (евреин). Защото, както ще прочетем, военните победи над кряшците (елините) и лабътците (евреите) само временно отлагат разрушаването на Българският Саракт и народност, тъй като тяхното настъпление е и духовно-културно.
Затова именно тук, на пост застават българските тамърджии: музиканти и поети, тогавашните народни будители, пазители на българското историческо съзнание и съвест. Те, коренно се различават от днешните музиканти и поети в България, тъй като при тях не става въпрос за лично творчество или интерпретация на чуждо такова, а за съхранението и предаването на Българството в настоящето към бъдещето. За тях Времето, т.е. Историята е всичко, поради, което още в първата песен Кан Джирас Арджан ще трябва да слезе в Тама, в Подземният свят, за да „обърне Времето“ воден от своят тамър. Предметите, които смятаме за неодушевени в нашият свят, в огледалният нему оживяват, говорят с човешки глас, дават наставления. Една малка препратка към идеята за Орфей който слиза в подземният свят свирейки на своята лира, но тук случаят е огледално различен. Липсата на Време в този свят дава възможност на кана субиги Джирас Арджан да наблюдава и анализира протичането на историята, и да се намесва в нея. В този поток на Историята, ясно се вижда, че многобройните противоречия между българите отслабват не само държавността, но и неговите лични духовни сили. Алпите губят своят небесен образ и все по-често са в образа на хора, които могат да бъдат познати като алпи, само от ония българи, които не са загубили своите духовни сили. Това довежда до усилването на влиянието и значението на отрицателните алпи и до промени в обичаите на българите. Българите започват да принасят дарове, вече и на отрицателните алпи, като един Шурале, например, за да възстановят Равновесието, а значението на алп биката Улят (Самор, Сомор) става все по-голямо и тя започва да излиза на преден план. Затова неслучайно с възцаруването на Дарий (Барджил-Персия) наречен в Сказанието - Дагрий под давление на неговите съветници-лабътци, той започва война срещу Българският Саракт като преди това успява с помощта на отрицателно настроеният към българите алп Дахус (Глиганът) чрез „парченце студ“ да замрази алпа Куян Давшан Джуанъш (Хермес) покровител на Аскъп (Скития) в една яма под двореца си. Така небесната защита на Българският Саракт е снета именно чрез динамизирането на Дахус в неговият отрицателен аспект, за да може в годината Самор (512 г. пр. н.е.) Дарий да започне т. нар. „Скитска война“, за която се знае исторически много малко.

(115) Минало се малко време –
и в годината Самор [512г.пр.н.е.] Дагрий
нахлул през Макидан
в Биракската суба на Аскъп.

"Сказание за Чулман", обаче дава подробни сведения за т.нар. "Скитска война" на Дарий Първи особено в частта й засягаща Тракия и Скития. В тракологията има малко сведения за това и много недоумения. В крайна сметка, забележителното е, че учените успяват да уточнят времето на нейното започване, 513-512 г. пр. хр. което предварително не се е знаело и се отнасяло към 519-518 г. пр хр. Сказанието казва, че в годината Дахус 513 г. пр. хр. е предварителната подготовка на войната, която има стратегически характер и нейната цел е да отслаби защитите на Българският Саракт, който тогава е под закрилата на алпа Кук Куян Давшан Джуанъш или на гръцки казано Хермес;))), а самото нахлуване на Дарий Първи е в годината Самор - 512 г. пр. хр. Преди това, той овладява Макидан (вероятно Южното Черноморие) без война, като премахва данъкът наложен им от Аскъп. Въобще Балканският полустров в края на 6-ти век. пр. хр. се възприема според Сказанието като "биракската“ т.е. „тракийската суба на Аскъп". Затова и именно затова: "В контекста на Дариевия поход през Тракия е първата поява на етнонима одриси." В 519-518 г. пр. хр. Дарий завладява скитите северно от Каспийско море и това най-вероятно е отбелязано в Сказанието като завладяването на Миджан, което е предварително. Дарий Първи си формира предмостия за настъплението и унищожението на Българите. Разбира се, походът му би бил напълно успешен, (тъй като българите губят всички сражения срещу армията на Дарий) ако не помага алпа Кук Куян Джуанъш давайки на Българите идеята да ползват алп биката Улят като биологично оръжие срещу барджилците(персите). Един трябва да се пожертва, т.е. да стане служител на Улят и той става.Това е самият кана субиги. Армията на Дарий е унищожена чрез биологично-бактериoлогично оръжие на Българите (непозната и нелечима болест), и те всъщност за първи път впрегват Злото да работи за тях и защитата на Българският Саракт. Оттук, може би се ражда поговорката "всяко зло за добро" или "ела зло, че без тебе по-зло";)))
Център на борбата с кряшството и лабътството и съхранението на Българщината (Българството) става тракийската област на Аскъп (Скития), която историците наричат Одриско Царство.
Това става след края на войната с Дарий Първи. Българският Саракт е временно спасен и българските владетели правилно забелязват откъде идва опасността за него: от духовно-културната област, в която съзнанието на Българите бързо се кряшизира (елинизира), лабътизира (юдаизира) и като цяло става гъвкаво, пластично, меко като пластелин и податливо на външни културни влияния. Затова вътрешната политика на държавата е насочена към духовно-културната област, т.е. към съхранението на Българството. Колкото до историчността: " 1.Терес е първия цар на одрисите. Той е създателя на държавата;
2.Обръща внимание Тукидид държавата като формулировка, че Терес е първия мощен цар и затова предполагат, че не той създава държавата, но той е първият, който излиза от анонимност заради военните си успехи." Тукидид се потвърждава от Сказанието. Терес Първи не е първият цар на Биракската Суба на Аскъп. Баща му Раудеб е преди него, (а преди Раудеб (Чисто Огнище) е Джумантай). И наистина, него войната с персите го извежда за първи път на преден план.


При бащата на Раудеб, Джумантай, Свещеното Огнище Аратеб се устройва и в Тракия. Това е един от важните моменти в тази Пета част на Сказанието. На ахилският/тракийски език Аратеб се нарича Раудеб.

(48) появил се и там Аратеб:
Джумантай – по волята на съдбата –
бил ощастливен от жена си със син;
той бил наречен Орджак-Раудеб.

(49) Бил той обвит със славата на дедите:
от Атряч идва неговия клон;
от Катраг – потомъка на царя –
до него клонът по следата расъл...

Появата на Свещеното Огнище е причината кана субиги Джумантай да се сдобие със син Орджак-Раудеб. Това Свещено Огнище - Раудеб трябва да е било пренесено в Тракия, някъде в средата на 6-ти век пр. хр. и вероятно т.нар. “есхари” – “култови огнища”, които се откриват днес при археологическите разкопки са негови точни копия. Но факта, че те се датират не по-рано от 4 век пр. хр. говори за точността на Сказанието, което казва, че Аратеб е бил пренесен в Бирак-Тракия и там е започнал да се нарича Раудеб. И това е станало още при кана субиги Джумантай, дядото на кана субиги Тергес (Терес Първи), а името на неговият син Раудеб (баща на Тергес) е и име на самото Свещено Огнище. “Есхарата” на ахилски език се нарича Раудеб. На този тънък момент в Сказанието, едва ли някой би обърнал задълбочено внимание.
Раудеб има двама сина Тергес и Аспарджек. Именно, вторият син Аспарджек (неизвестен за историческата наука) е причина за пробива на кряшството в Балканската суба на Аскъп. Това става през 6 век пр. хр. и довежда до война по всички фронтове или както я наричам аз “Великата Отечествена Война” на Българите, една изключително тежка война, която става причина да бъдат възпяти Бахадирите (Богатирите) и Тамърджиите (духовно-културните просветители, поети-композитори).

(121) Но тогава се обяви Аспарджек,
който е женен за кряшка
и само кряшците обича,
поради което го наричат “Кряшил”.

(122) Той дълго живя в Кряш,
а сетне – в Макидан,
където цар Алкусян
омъжи за него дъщеря си.

(123) Кряшката и макиданката
съвсем го развратиха,
а Алкусян освен туй го подтикна
да завземе трона.

Виждаме какви са действията на кряшците за разрушаването на Българският Саракт. На първият фронт са жените им, които са достатъчно изкусни, за да превърнат единият в престолонаследниците на Раудеб във враг на всичко Българско и да го използват като оръжие срещу собственият му народ и държава. Подобни династически бракове, междувпрочем съсипаха и Второто българско царство, но е явно, че българинът никога не е имал будността да се учи от историята си.
По-нататък Сказанието започва да говори за т. нар. “Парадинасти” , които тук са наречени “бийове”. Определено, То отново потвърждава написаното от Тукидид. Ударът срещу бийовете/парадинасти, не е случаен. Те представляват т. нар. “Съвет на Великите Боили”, който виждаме и в средновековната българска държава. Те предават за кряшко злато трона на възкаченият на мястото на баща си Раудеб, Тергес и на негово място възцаряват другият му син Аспарджек Гърка. Какво следва?

(129) Престана Кряшил
да се подчинява на Аскъп,
възползувайки се от това, че умря
старият цар Кес-Кубан.

(130) А новият цар на Аскъп –
бахадирът Арджанбий –
е зарязал всички дела
и се занимава със жена си.

(131) А Дагъ-Агаджир
Арджанбий сам освободи
от аскъпския данък
по молба на жена си Пура.

Реално това е обявяване на независимост и отцепване на Бирак от Аскъп. Кряшът Алкусян се възползва един път от това, че поставя на трона в Тракия своето протеже Аспарджек Кряшил и втори път се възползва от временната слабост в управлението на самият Аскъп.
Така се предпоставя историческата поява на картата на Одриското царство, което, обаче античните автори наричат просто “базилея” т.е. “царство”, което всъщност е аналогът на древнобългарското “Саракт”. На отстраненият Тергес и жена му, Аспарджек, първоначално дава една малка къща, да си живеят като обикновени хора. В Тракия, Аспарджек Кряшил провежда тотален физически и духовен геноцид, който много прилича на актовете на гърцизация и ислямизация на българите по време на турското робство. Реално Аспарджек Кряшил е първият еничарин. Ситуацията налага първенците да потърсят старият цар Раудеб в Сулдан (вероятно
област в днешен Иран или област северно от река Дунав (река Сулдан) ), да му се молят да им прости, че са го помислили за мъртъв и са му изменили:

(18) Почувствувах аз, че бийовете
не ще те уговорят – и сам
дойдох да те помоля
да се върнеш при своя народ.

(19) Изтормози ни злодеят Кряшил:
разори той старите бийове,
а после се захвана и с нас –
новите бийове и народа:

(20) нали ние се опитахме
да върнем уважението
към нашите български обичаи –
тежко на народа без тях!

(21) Съвсем ни разори той,
а онези, които му противоречаха,
неговите макиданци тутакси
насичаха на части.

(22) Ако така продължава,
ще загине нашето племе
на биракските трек-българи...
Нима сме заслужили това?

(23) Но още по-голямо зло
стори Кряшил на Тергес:
когато той ни подкрепи,
отне му всичко:

(24) прогони го от дома му,
отне му децата,
а жена му насила
взе в постелята си.

(25) Но това още не е всичко:
почна Кряшил
да се домогва до Бегдил –
младата дъщеря на Тергес.

(26) Когато Тергес се опита
да го вразуми,
той го окова във вериги
в страшната си тъмница.

(27) Окачи тогава Бегдил
на врата си кинжал
и каза на Аспарджек,
треперейки с цяло тяло:

(28) “Не се приближавай до мен!
Ако ме докоснеш,
аз ще се убия
с този кинжал!”.

(29) Тогава Кряшил нареди
да я хвърлят в зандана.
Вехне тя там,
без да вижда белия свят!”.

(30) Размърдал се тогава Раудеб
и се изправил на крака.
Казал той на приятелите: “Помогнете
да се справим със злото в Бирак!”.

Завръщането на Раудеб е победоносно. Кряшил бяга, макиданците на Алкусян са разбити, Тергес и дъщеря му са освободени от затвора. Раудеб е съвсем за кратко на престола, който дава отново на Тергес, а той го преотстъпва на Тарас, негов брат, роден в Сулдан.
Както виждаме от Сказанието, възкачването на Тергес Първи на престола е процес. Той е възкачен след войната срещу Дарий, свален от брат си Аспарджек Кряшил, а след свалянето на Кряшил от Раудеб, на трона е поставен синът му Тарас роден в Сулдан (северно от река Дунав), а Терес става негов съвладетел. И чак след смъртта на Тарас, Тергес (Терес Първи) окончателно се възкачва на престола.
Затова “Изследвачите се колебаят за точните хронологически рамки на неговото управление,но във всеки случай като че ли е приемливо началната дата да бъде поставена някъде между 480 и 460 г. пр. н. е., като Я. Тодоров и В. Бешевлиев конкретизират датата в 470 г. пр. н. е.” ( https://www.academia.edu/6745068/_%D0%A2%D0...m_in_Bulgarian_ )

(5) Погребали Тарас приятелите
както се полага...
За нов субаг на Бирак
Бавър поставил Тергес.

Заслугата на Раудеб, бащата на Терес Първи не е само освобождаването на Тракия от Кряшилем, военно, но и прозрението, че истинската сила и победа над кряшството ще се постигне чрез промяната на съзнанието на българина, а оттам и необходимата историческа промяна в онази част от обичаите, които в конректната епоха биват използвани срещу българите и практикуването им има вече разрушително въздействие върху им и тяхната държавност. Раудеб побеждава не само военно, той извършва една велика духовна победа и показва на Българите, Пътят за Вечността: за да бъдеш, не трябва да имаш! Освободи се от това да имаш!

(51) Взели приятелите от врага
богата плячка.
Разделили я така,
че на всички се паднало по равно.

(52) Взел Раудеб своя дял
и пред очите на народа
го поставил на клада
и безжалостно го изгорил.

(53) “Защо направи това?” –
учудили се приятелите му.
А Раудеб им отвърнал:
“Разбрах, че богатството е зло!

(54) Разяжда това зло хората
като ръждата – желязото,
тласкайки ги към кражба
и към други престъпления.

(55) Мислеха си българите:
“Като утихне враждата,
ще заживеем щастливо...” –
но дойде тази беда.

(56) Оказа се злото на богатството
най-голямата беда;
порази тя мнозина –
и те станаха безродни.

(57) Защото богатството поражда
алчност, а тя погасява
у хората огъня на Аратеб –
и те изгубват българството.

(58) Породените от богатството
анагарсъзи и аратсъзи
завземат властта и заплашват
Аскъп с нови беди.

(59) Ще приключи туй с това,
че една част от анагарсъзите
ще откаже да защитава ила
без възнаграждение.

(60) А другата част ще измени,
подкупена от врага –
и тогава ще падне
великият Шатър-Булгар.

(61) Никога анагарсъзът
не ще стане велик – нали той
е във властта на децата на богатството:
Алчността, Разврата и Лъжата.

(62) Като разбрах това, аз реших навсякъде
да унищожа злото на богатството –
затова и изгорих
своя дял от плячката.

(63) Започнете и вие, приятели,
война с богатството –
хвърлете своя дял от плячката
в същия този огън!”.

(64) Смутили се бахадирите,
а Бавър промълвил:
“Ще бъде позорно за нас
да се върнем от война без плячка!”.

(65) “По-добре да поемем позор върху себе си,
отколкото да допуснем злото
да погуби приятеля или ила!” –
помислил Раудеб, но си замълчал:

(66) не на всеки е по силите
да поеме върху себе си
тежкия товар на позора,
дори за благото на хората...

(67) А и приятелите били
за себе си прави:
нали според обичая
те вземали плячка...

Затова Терес Първи започва да работи именно първом върху духовно-културния фундамент на държавата и в памет на баща си Раудеб кани един от последните български тамърджии Тимджан да припомни българските песни и предания и да утвърди Българският Обичай.

(17) Когато Тимджан вече
бил на 18 [80?] години,
поканил го на шуран
субагът на Бирак – Тергес.

(18) Шуранът бил устроен
в памет на бащата на Тергес –
светилника на българите,
бахадира Раудеб.


Втората фаза от “Великата Отечествена война” на Българите е вече битката за Аскъп. Аспарджек Кряшилем е прогонен от Тракия, но не е убит. Затова той насочва своите козни към царският двор на Аскъп, тъй като не може да му прости свалянето от престола му в Тракия. За целта, той използва като маша Искел (скиткият цар Скил) и вследствие неговото увлечение по кряшството успява да го превърне в свое оръжие в царският двор на Аскъп (Скития). Целта на привличането на Искел е овладяването на младото поколение на Аскъп, чието мислене е като това на Искел и въвеждането му в обичаите на кряшството.

(16) Той предпочитал да следва
кряшските обичаи –
и заради това мнозина
не го обичали.

(17) Наистина, не го обичали
предимно старците,
но мнозина от младите
мислели като Искел.

(18) Свикнали мнозина от младежите
с богатата плячка.
А когато се възцарил мирът,
те се почувствували бедни.

(19) Забравили те за обичаите –
и почнали да мислят
как да забогатеят,
без да правят нищо.

Тази ситуация в нашето съвремие я наричаме "различия в поколенията". И днес е така, както в един 4 век пр. хр. . Но, причината тогава младите българи да се стремят към кряшството, а днес към европството, което е естественото продължение на кряшството е именно вулгарната материализация на съзнанието. "Битието определя Съзнанието" е основният фундамент на кряшството. Българството е "Съзнанието определя Битието". Несподелящите последното, просто не са Българи! Обичаят в това отношение е неумолим. Обичаят не е просто Законът, той е Пътят на народността към Бъдещето.
Кряшилем не успява веднага с Искел. Бавно, но търпеливо, той подкопава Българската държавност в Аскъп. Преобладаващите все още стари багъли следващи българският обичай успяват да поставят на трона младият Орджак ( скитският цар Орик), но Кряшилем е готов със следващият си ход. Ползвайки чувствителността на връзката на Орджак с майка му, той успява да пречупи Гобе (почитателка на алпа Дахус), и да я въведе в разпътството и оргиите на кряшките жени, а младият Орджак да запознае с дъщеря си Чирма, чиято майка е имегенка и е изкусна в съблазняването. Така, капанът щраква и от двете страни и царският двор на Аскъп (Скития) е овладян от Кряшилем напълно и сега вече може да бъде направляван според желанието му. Нека сега погледнем още веднъж двата основни момента на кряшката стратегия: пропаганда на кряшките ценности сред подрастващото поколение които биват втъкани в традициите на обичаите, там, където е възможно. Така те биват изкривени и постепенно видоизменяни. Вторият основен момент е овладяването на управляващата аристокрация на най-високо ниво и покваряването на самият кан. Същите тези два основни момента на кряшката стратегия тогава бяха приложени за разрушаването на Българската Държавност и днес с процесите на съветизация, американизация и европеизация. Българите почти изчезнаха. Не само Държавността им, не само Държавата им.
Първият резултат от тази политика на Кряшилем е опитът да бъде откъсната Македония от Шатър Булгар. Тя първом започва да не си плаща данъка, а след това започват преговори с Орджак за нейното отцепване. Старите багъли, обаче не позволяват това да се случи. Те принуждават Орджак да събере армията и да потегли на поход срещу Македония. Резултатът от този поход е, че македонците трябва да платят тройно по-голям данък. Виждайки, че политиката му по този начин няма да успее, Кряшилем решава да премахне физически старите багъли и Орджак. Устройва им капан и успява. Орджак и старите багъли загиват. Пътят към трона на Аскъп (Скития) е открит. И тук вече идва пагубната роля на възпитаният в кряшките обичаи млад управленски елит на Аскъп, защото те заемат мястото на старите багъли в Кинеша (Народното Събрание). Това дава вече възможност на Кряшилем да инсталира на трона на Скития своя довереник Искел съвсем безпроблемно. На свиканият за целта Кинеш младите багъли купени от Кряшилем се оказали мнозинство при гласуването и Искел бил на път да стане цар. Виждайки това Уктимас предложил първата процедура за избор на цар да се допълни с втора, в която стои вече не само гласовете на народните представители, но духовната сила и възможности на самият кан, а именно състезание без оръжие, в което трябва да се даде отговор на въпроса: “Кога ще замръзне река Тал”. Отговорът на Уктимас бил “след 5 месеца”, а на Искел “ след половин час”. Това е поредната клопка на Кряшилем, за която той използва майката на Орджак, Гобе, която е почитателка на алпа Дахус. Тя помолила Дахус да замрази реката, в мястото, където се провежда Кинеша и той го прави. Така алпа Дахус отново е с отрицателна за Българите роля. Уктимас губи и Искел става цар на Аскъп (Скития). Този случай ясно показва как кряшенството използва най-различни лостове, с които успява да корумпира не само душите, мисленето и социумът, но и духовно-културната област, която би трябвало да е недостижима за него. Българството е много трудно да бъде спасено при такава ситуация.

66. Как Идел и приятелите му разбили Искел

(1) Възпитал трудолюбивият Джилавър
своите деца в уважение
към обичаите и към народа,
който той управлявал.

(2) Инакви израсли
младите бийове и джури,
като шайка обкръжаващи
новия стопанин – Искел.

(3) Изпълили Искел
и неговият наставник Кряшилем
целия Булгар
със своите безобразия:

(4) ходели облечени
в безсрамното облекло на кряшците,
надсмивали се над обичаите
и славата на българите,

(5) обезчестявали жените –
особено жените и дъщерите
на онези бийове, които
не се присъединявали към тях.

(6) От мъст злодеите
почти не се бояли:
с парите на Кряшилем
се подкупвали и хората на бийовете.

(7) А когато бийовете
се опитвали сами
да се противопоставят на анагарсъзите,
онези бързо ги убивали.

(8) Така бил убит дори Тура –
синът на Арджанбий
и брат на Искел –
могъщ като Дамбай.

(9) Той никога не се бил стремял
нито към власт, нито към богатство, -
но при това не се боял
да говори истината в лицето.

(10) Когато престъпленията
на царския двор
му станали известни,
той свикал кинеша.

(11) Преди той дремел
на тези кинеши,
а сега излязъл в кръга
и казал на багълите:

(12) “Искел и Кряшилем
с техните приятелчета
изпълниха дома на българите
с невиждани безчинства.

(13) Те изкореняват обичай
и убиват онези,
които се опитват да противодействуват
на престъпните им замисли.

(14) Населението е обложено
с троен данък –
и под страх от смърт
е принудено да изхранва анагарсъзите.

(15) Аз като улу-тархан
ви призовавам
да подкрепите моето предложение
да бъдат осъдени престъпниците!”
(16) Не всички багъли
дошли на кинеша,
боейки се от козните и подлостите
на зловредната шайка.

(17) Не дошли на кинеша
багълите на Идел
и Стария Булгар,
на Кашан и Караджим.

(18) От всички останали подкрепили
Тура единствено Зътолгау,
Айдар, братът на Идел,
и другите джеремелци.

(19) Привържениците на Тура обаче
се оказали повече от 7 –
затова решението за съда
трябвало да даде биркамът.

(20) Тогава бил биркам
старият пелтек Кичи-Татра –
братът на Джилавър,
който бил също тъй винаги честен.

(21) Никой не се съмнявал,
че той ще даде
справедливо решение,
но то плашело злодеите.

(22) Затова Искел решил
да убие кама
и възложил това убиство
на Сасе Аспарджек.

(23) Този Аспарджек –
братът на Зътолгау,
покварен от Кряшилем –
с радост се съгласил на убийство.

(24) Влизайки в юртата на стареца –
уж като вестител –
той удушил биркама
и, като излязъл, обявил:

(25) “Биркамът нареди да предам:
гаданието е показало,
че Искел и Кряшилем
са невинни и чисти!”.

Реално с възцаряването на Искел, Българите стават “рая” в собствената си държава. Единственият изход за тяхното физическо оцеляване е да станат кряшци. Тук за първи път виждаме прототипа на двойното робство приложено ни в 14 век – гръцко и турско, придружено с физически и духовен геноцид. Когато всичко е изтървано е вече много трудно нещата да бъдат върнати в старото положение чрез действия вътре в държавата.
Пример за това е свикването на Кинеша от улу-тарханът Тура, брат на Искел при който се стига до това въпросът да се отнесе към тогавашният „Конституционен Съд“ в лицето на биркамът Кичи Татра и той да реши отсъди за действията на Кряшилем и Искел. Биркамът Кичи Татра е единствената оцеляла безпристрастна институция в Аскъп след възцаряването на Искел. Опасявайки се от това Искел действа бързо и възлага убийството на биркама на Сасе Аспарджек, който го удушава и провъзгласява излизайки от шатрата му, че решението на биркама е, че Кряшилем и Искел са чисти. Товца е сигнал към привържениците на Искел да нападнат привържениците на Тура, онези да го предадат и Тура бива убит. Останалите джемерелци бягат и едвам се спасяват с жертви. Така въпросът за Аскъп (Скития) остава да бъде решен от другите Български държави извън Балканите, а Българските суби като Скития и Бирак в този период със сигурност пъшкат под ботуша на кряшството.
Тук е момента да уточним, за да стане ясна картината на тези събития в исторически план и кои реални исторически личности стоят зад тях.

В Пета част на "Сказанието"- "Песен за Аскъпските (скитските) бахадири (богатири)". Уктимас е цар Октамасад (446 г. пр. хр.), Ситалк е Зътолгау (431-424 г. пр. хр.) (историческата наука ги сочи като роднини и правилно, защото те са си Българи, независимо дали единият управлява Аскъп (Скития), а другият Бирак-Тракия. За "Сказанието" тези две територии са просто две суби - области от Шатър Булгар!). Искел е цар Есквилес или Скил (Esquiles, Scyles), този който нарушава Обичая и узурпира трона на Скития, Началника на Шайката кряшизиращи. Сасе Аспарджек е Спародок (около 448 - 444 пр.н.е.) който по това време е в Скития. Сказанието в този си пасаж го представя като брат на Ситалк-Зътолгау.

23) Този Аспарджек –
братът на Зътолгау,
покварен от Кряшилем –
с радост се съгласил на убийство.

Спарадок е привърженик на Кряшилем и Искел-Скил и има отрицателна историческа роля с убийството на биркамът Кичи-Татра и утвърждаването на властта на Кряшилем§Искел в Скития. Най-вероятно това е причината той да стане цар на Тракия-Бирак, заради заслугите към Кряшилем§Искел, но поради това и за кратко, което пък от друга страна обяснява защо античните източници мълчат за него и учените съдят за управлението му повече по монетите, които е сякъл (вж. „Царете на древна Тракия“. Маргарита Тачева).

СЛЕДВА

Сказанието категорично потвърждава предположението давайки сведения и какво е станало със Ситалк-Зътолгау след сечта в Кинеша
(80) А Зътолгау враговете
заловили жив –
спасили го доспехите
на самия Хурса.

(81) Помолил тогава Кряшилем
мерзкия Искел
да не убива още Зътолгау –
бил намислил една работа.

(82) Искел се съгласил – но поставил
за нов субаг на Бирак
верния си Аспарджек –
убиеца на кама Татра.

(83) После царят обявил на хората:
“Отсега аз самият
ще бъда и владетел
и мъдър биркам!”.

(84) И сред смеха
на младите багъли наредил:
“Затова от днес
ме наричайте Аскал Искел!”.

(85) А за стария биркам
никой не си спомнил
или не се осмелил да си спомни –
той тихо бил погребан някъде...

След това Искел набрал смелост и дързост, събрал голяма армия напада следващото българско царство Джеремел (вероятно между реките Днепър и Дон).
Българската Държавност е в особено критично положение през този период. Самият подтекст на Сказанието ясно сочи, че нашата държавност не е имала ясно откроен Център. Българските царства са сами за себе си със своите субаги (бийове) и няма една централизираща столица, която да обединява и мобилизира отделните царства в юмрук при голяма опастност. Такава роля е играла Аскъп (Скития) с нейната столица Джилан/Дилом (Змия), но Искел/Скил я превзема ставайки неин цар чрез избори и измама в изборите.
Затова като обединяващ център, който организира отбраната на Джеремел срещу Искел/Скил става алп-биката Мосхаба (Пчелата). За нейната роля при Българите писах в "Мосхаба в Сказанието". Водена от идеята да отмъсти за своят любим мъж убит от хората на Искел, Тя успява първом да убеди българските царе и Октамасад, че те трябва да се отнасят с Искел/Скил като с враг и макар, че и той е българин, трябва да се вдигнат срещу него, да се бият срещу него и да го прогонят. Паметни са нейните думи в този тежък историчекси момент: “Онзи, който вреди на народа на българите, престава да бъде българин и става враг на българите."

(100) Байджия разбрал всичко,
а баштарците – нищо;
отлетяла Мосхаба после
и призовала на бой всички приятели.

(101) На Уктимас тя прожужала:
“Онзи, който вреди на народа на българите,
престава да бъде българин
и става враг на българите.

(102) Искел и Кряшилем
почнаха да вредят на българите –
значи те са станали
най-зли врагове на българите.

(103) Затова, подготви
всичките си воини – и когата
нападнат врага моите пчели,
ти сам атакувай злодеите!”.

Планът на Мосхаба е успешен. Обединила българските царе, Искел е отблъснат от Джеремел, бяга и се скрива в своят дворец в Джилан, столицата на Скития. В боя, обаче героично загива Нуш Аудан Мосха. Аудан Мосха, освен, че е любимец на Мосхаба е и любимец на алпа Кубар Бабай (Гръмовержеца). Научавайки за смъртта на своят любимец, Кубар Бабай си отмъщава изпепелявайки двореца на Искел със своята Саръджа (Небесно Копие) заедно с неговите 100 000 джарбашци. Човек четейки, няма как да не си помисли, че в изпепеляването на двореца на Искел е използвано високотехнологично оръжие с извънпланетен, небесен произход
(134) Стъпкали приятелите
войската на анагарсъзите –
само Искел
успял да се измъкне.

(135) Скрил се злодеят
в своя дворец:
сто хиляди джарбашци
го охранявали.

(136) Дълго би трябвало
да го превземат приятелите:
здрави били стените
и големи запасите на двореца

(137) Но се разлютил на злодеите
великият Урус Кубар
за това, че те убили
неговия любимец Аудан.

(138) Ударил алпът само веднъж
със своята Саръджа по двореца –
и от него останали
единствено главни...

Но Искел успява да избяга подпомогнат от кряшците (гърците) по таен подземен вход под двореца при Спарадок - Сасе Аспарджек, който сам е поставил на трона. Това разбира се е стратегически хитър ход от страна гърците, да не вземат Искел при себе си, а да превърнат Бирак (Тракия) в нов център на борбата срещу Аскъп и Българството, противопоставяйки по този начин двете български области една срещу друга. Това е разбира се, би се случило, при положение, че Спарадок и Искел успеят срещу Ситалк-Зътолгау който е освободен от плена си в Скития и тръгва на война, за да освободи Тракия от брат си Спарадок и Искел/Скил.
ВОЙНАТА МЕЖДУ СИТАЛК (ЗЪТОЛГАУ) И СПАРАДОК (САСЕ АСПАРДЖЕК)

(11) В Курън го очаровала
коварната Чирма –
решила и тя да се укрие
в Бирак от бахадирите.

(12) Но не могла Чирма
напълно да го омагьоса:
самата тя се влюбила в нея
и чародействата й отслабнали.

(13) Затова любовта към нея
не попречила на Зътолгау
да отвоюва своята суба
от мерзкия Аспарджек.

(14) Наистина, когато отначало
той отишъл в Бирак сам,
надявайки се на подкрепата на народа,
той бил разбит.

(15) Много прости хора
се присъединили към него –
но те били
лоши воини.

(16) А пък съюзниците били
свирепи воини – те били предвождани
от брата на царя на Макидан,
синът на Алкусян – Купкан.

***

(23) После биракците разправяли,
че Купкан искал
със своите аратсъзи
да ги изяде всичките.

(24) За щастие на биракците
в Бирак нахлул Зътолгау
и Сасе Аспарджек изпратил
срещу него хората на Купкан.

(25) Преминал Очулган
по Бирак като ураган,
сривайки аулите, тъпчейки посевите,
разкъсвайки хората на части.

(26) Яга му помогнал
да намери лагера на Зътолгау –
и на сутринта аратсъзите
изклали хората на Зътолгау.

(27) Зътолгау също би загинал,
но го спасил неговият тамър:
един от аратсъзите
в полумрака докоснал струните.

(28) Събуденият Зътолгау
довършил врага
и успял да се изплъзне
от лапите на Купкан.

Първата фаза на войната със Спарадок завършва плачевно за Ситалк(Зътолгау). Той няма никаква вътрешна подкрепа в Тракия от парадинастите (бийовете), верни на Българският Обичай, но като знаем характера и начинът на действие на Искел и Спарадок, такива едва ли са останали живи, но и да са, те са принудени да служат на Искел и Спарадок, иначе ще загубят живота, жените си и семействата си. Затова Ситалк разчита на подкрепата на обикновените селяни, които обаче не са воини. Затова силите му не стигат за нещо повече от въстание, което македонските войски подкрепящи Искел/Скил и Спарадок смазват с нечувана жестокост разрушавайки всичко по пътя си и избивайки и изяждайки всичко живо. Описаният канибализъм може би се сторил смешен на историците, но човек обхванат от силна омраза и ярост би могъл да го направи безпроблемно. В крайна сметка, селяните са единствената опора на Ситалк и унищовавайки ги без остатък му се отрязва последният вътрешен лост за домогване на трона в Тракия. Самият той е застрашен от смърт след като лагерът му е обграден, нападнат, защитниците му избити и него го спасява единствено тамърът му, в който единият от нападателите се спъва и той извънява. Ако не бе той, Ситалк просто щеше да бъде убит, както си спи в шатрата. Мотивацията на македонците да попречат на Ситалк да вземе трона е ясна: те отново ще попаднат под управлението на Скития и ще плащат данък. По интересното, обаче е, защо Ситалк опитва сам да вземе трона в Тракия, а не помолва за това, още изначало Уктимас (Октамасад). В крайна сметка, разгромът му в Тракия го принуждава към тази стъпка. Може би и той е искал независимост от Аскъп/Скития?

(29) Сега Зътолгау решил
да се отправи за помощ
при своите приятели –
обратно в Джилан.

Кана Субиги Уктимас, Скитска династия - 447-432 г. пр.н.е. (син на Бавир-Арбуга)

(30) Когато властта на врага паднала,
кинешът отново се събрал
и багълите в него
били доблестни воини.

(31) Затова тогава всички
единодушно избрали
за нов цар на Аскъп
бахадира Уктимас. (година на възцаряване 447 г. пр. н.е.-бел.ред.)

(32) След кинеша царят,
като се помолил на Тангра,
устроил славен пир
за героите от войната.

(33) Направо на този пир
се явил Зътолгау
и изпял песента за победата,
която ви изпяхме.

(34) След пира Зътолгау
помолил Уктимас
да му помогне да прогони врага
от своята суба.

(35) Уктимас свикал приятелите –
Идел и Дебер,
сина на злощастния Тура,
и им предложил да му помогнат.

*** (включването във войната на Кана Субиги Сарос)

(54) Без да спира стигнал той
до столицата на Аскъп –
и там с горест
казал на приятелите:

(55) “Нима има рани,
по-силни от онези,
които нанасят враговете
на нашия народ?

(56) Раните на хората зарастват,
а раните на народа – никога;
никога не се прощават
оскърбленията на народа.

(57) Само мъртвият българин
не ще тръгне на война
срещу осквернителите
на българската земя.

(58) А нима аз съм умрял?
Тогава защо
не ме поканихте
за похода срещу анагарсъзите?”.

(59) Помолили приятелите
за прошка Сарос –
и потеглили с него
срещу враговете на Аскъп.

(60) Но един от приятелите –
синът на Тура – Дебер –
само се преструвал на техен приятел,
а бил приятел на Искел.

В похода за връщането на Тракия към Българската държавност вземат участие и другите български царства. Този път субагите им не допускат предишната грешка и не оставят Скития да води войната сама. Паметни са думите на субагът Сарос в упрек към останалите български владетели, че не са го поканили за този поход. Слова на един Истински Българин!
(55) “Нима има рани,
по-силни от онези,
които нанасят враговете
на нашия народ?

(56) Раните на хората зарастват,
а раните на народа – никога;
никога не се прощават
оскърбленията на народа.

(57) Само мъртвият българин
не ще тръгне на война
срещу осквернителите
на българската земя.

(58) А нима аз съм умрял?
За да е успешен похода е съставен военен план, който предвижда форсирането на река Дунав през областта Сулдан/Сулбак (разположена вероятно, нчкъде на левият бряг на река Дунав). Една част от войската на азаките трябва да бъде прехвърлена предварително, като заблуждаващ врага маньовър, за да може останалата част от армията да форсира Дунав безпрепятствено, на друго място. Водач на тази първа армия сам пожелава да е кана субиги Сарос. Той успява успешно да форсира незабелязано река Дунав и да се позиционира над стана на македонеца Купкан и гърците, нападайки го внезапно. Завързва се, яростна, ожесточена битка и това позволява останала част от армията на азаките (българите) да се прехвърли през Дунав с малки загуби. Ясно е, че армията на Сарос ще бъде пожертвана по този начин изправяйки се челно срещу далеч по-многобройният враг, докато другите се прехвърлят и воините в нея са смъртници. Останалата част от Българската армия ударила гърците и македонците в гръб - армията на Дебер ги обхванала по левият фланг, а армията на Идел по десният фланг, а в центъра се биели остатъците от армията на Сарос. Макиданците, гърците и другите наемници са поставени в "чувал" и безмилостно унищожавани. Виждайки своят край Спарадок и Искел тръгнали да бягат, а след тях и Купкан мислейки, че ще му вземат пленената дъщеря на Идел, Айрам. Ясно е, че една армия оставена на произвола, в разгара на битката, без заповедите на предводителите си, тя е напълно обречена на заколение. Разбира се, Купкан първи стигнал до Айрам, но Умай Биче, вече я била спасила придавайки на една мечка образа на Айрам. Но Купкан в беса си, не забелязал това и се хвърлил към нея мислейки, че е Айрам, но мечката го изяла жива. Тук , внедреният в съзнанието кряшки разврат изиграва лоша шега на Спарадок, Искел и Купкан. В бягството конят на Спарадок бил убит и Искел/ Скил го изоставил на бойното поле спасявайки кожата си. От армията на Сарос останал жив само той, тъй като от слабост от предните си рани и получените сега в битката, бил тежко ранен и паднал под талигите, а телата на падащите върху му негови воини го затрупали отгоре.
(129) Накрая, като видяли,
че работата отива на зле,
Сасе Аспарджек и Искел
се втурнали да бягат.

(141) Хвърляйки оръжието, ридаейки,
излязъл Сасе Аспарджек
срещу препускащата конница
и закрил очи от ужас.

(142) Дебер, който препускал напред,
съжалил Сасе Аспарджек –
спрял конницата
и пленил врага.

(143) А ако беше бил
на мястото му Сарос,
нищо нямало да остане
от жестокия Аспарджек.

(144) Но Сарос бил возен
зад конницата на таглика –
след боя едва го открили
в стана под труповете.

(145) Паднали всичките му воини,
нито един не трепнал:
загинали с усмивка,
без да изпуснат оръжията си...

(146) А той оцелял защото
бил паднал от слабост –
и враговете решили,
че е мъртъв...

Когато Българската Конница е в настъпление, тя е като ураган, който помита всичко, затова неспирайки битката, Дебер и Идел клали бягащите македонци чак до стените на град Аркел и де факто атакували в движение и Македония. Но, хитрият Пердика Втори (Биристек) се бил подготвил за такъв развой на събитията и веднага им се подчинил казвайки, че Македония ще продължава да плаща данъка си на Аскъп (Скития). Тракия е освободена. Сасе Аспарджек (Спарадок) е пленен от скитската конница на Дебер. На трона ще се възкачи тамърджията Зътолгау-Ситалк.



(150) А Идел и Дебер,
без да спират, стигнали
до град Аркел,
където ги посрещнал царят на Макидан.

(151) Казвал се царят Биристек –
и той се боял,
че азаките ще пометат
и неговата власт.

(152) Затова той предварително
приготвил богати дарове
и казал на бахадирите,
че ще плаща данък на Аскъп.
Тук ще цитирам написаното от Маргарита Тачева за Спарадок
Маргарита Тачева. Царете на древна Тракия. стр.49. "Оскъдните данни в изворите за одриският цар Терес показаха, че не всички творци на исторически дела намират заслуженото си място в историята. Същият шанс - да останат под праха на забравата - имали и делата на неговият син Спародок. Защото единственото, което може да се прочете за него от античните автори са две изречения на Тукидид. В тях той ни съобщава, че Спарадок бил брат на цар Ситалк и баща на Севт, който се възцарил над одрисите и над останалата Тракия след смъртта на Ситалк. Толкова и нищо повече нямаше да знаем и до днес от забележителният историк на Пелопонеската война, ако не бяха емисиите с името Спарадок."
Липсата на сведения в гръцките автори за Сасе Аспарджек-Спарадок си има своето логично обяснение. Той е част от механизма за упражняване на елинската политическа и културна експанзия над Тракия и Скития. Елините провеждат изключително подмолна политика вербувайки фигури от висшият елит на Тракия и Скития и след това ги обръщат срещу собственият народ и държава.Еничарството не е явление от времето на Османската империя. Междувпрочем османците, едва ли биха се сетили да го практикуват, ако не са имали успешни предишни исторически образи в тази посока. Така без да се налага да водят военни действия с армия, елините нанасят огромни духовно-културни, икономически и политически поражения на Тракия и Скития. Един от тези проксита на тази политика е Спарадок! Затова за него историята мълчи от гръцка страна, но не и от българска! Българските исторически извори, доста подробно описват ролята на Спародок, неговите действия, събитията, в които той участва. Както виждаме и тук историята на Скития и Тракия са много тясно преплетени. Опитите на кана субиги Ситалк да вземе престола от брат си Спарадок (445-444 г. пр. хр.) в крайна сметка довеждат до война на Скития с Тракия. Спарадок е свален и на негово място се възцарява Зътолгау-Ситалк.
Ясно е подчертана ролята на Македония в конфликта и огромната омраза на нейните владетели към българите, която е такава, че образа на македонците е като на канибали. В крайна сметка, винаги неверната Македония е като дойна крава за Шатър Булгар в периодите преди Филип Македонски, плаща данъци на поразия и често се обединява с гърците срещу Българският Саракт. Затова след края на войната между Спарадок и Ситалк, Македония пак похапва бахура, получава още по-голям и тежък данък към Шатър Булгар заради кланетата по време на въстанието на Ситалк. А, ние днес, какво казваме? Казваме, че "Македония е най-романтичната част от българската история". Дали е така? Интересно е, разбирането на Петър Стоянов за романтика...


Разбира се, Искел отново е изпуснат и успява да се укрие. Това ще създаде нов проблем, вече между отношенията на Тракия със Скития .


Зътолгау-Ситалк – тракийска династия - 444 (431) до 424 пр.н.е.

(153) Вземайки даровете и данъка,
доволните бахадири
се завърнали в Искедум,
където вече управлявал Зътолгау.

(154) Устроил субагът на Бирак
в чест на победителите
разкошен пир –
и им изпял песента на победата.
155) Само Идел бил
печален на този пир:
нали никъде не намерил
отвлечената си дъщеря.

(156) Изведнъж една жена
довежда на пира
красавицата Айрам – и Идел
заридал от радост.

(157) Искал той да възнагради
онази жена – но тя,
като довела дъщерята при баща й,
тутакси изчезнала.

(158) Досетил се Идел,
че това била самата Умай –
и възхвалил Тангра
и добрата Турун-Аби.

(159) Един от друг по-радостно
зазвучали тамърите
на двамата велики хайджии –
и запяли с тях воините.

(160) Широко се разнасяли наоколо
българските песни –
и изглеждало, че те достигат
до Джилан и Небесата.

(161) Възпявали се в тях подвизите
и прекрасната земя на българите –
и суровите бахадири,
без да се стесняват, плакали.

(162) А Зътолгау, свирейки,
не откъсвал поглед от Айрам,
а тя – от него:
обикнали се те.

(163) Когато пирът свършил,
помолил Зътолгау от Идел
да омъжи за него Айрам –
и Идел с радост се съгласил.

(164) Почти месец останали
победителите в Бирак –
тъй отпразнувал женитбата си
щедрият Зътолгау.

(165) Най-сетне, с богата плячка
и различни подаръци
се завърнали бахадирите
в своя Азак...

(166) Като се минало време –
родила Айрам на мъжа си
трима синове – Идел,
Джумантай и Тура.

(167) Те били наречени
в чест на Идел Шила,
бащата на Сарос – Джумантай,
и бащата на Дебер – Тура.

Тези строфи също съдържат доста сведения за Зътолгау-Ситалк , които историческата наука няма откъде да вземе. Няма. Всъщност, като се замисля, тази година 431 пр. н.е. може и да не е точна, вероятно времето на възцаряване на Ситалк е 444-443 г. пр. н.е. веднага след свалянето на Спарадок. За да сложи Спарадок на трона, Скил (Искел според Сказанието) сваля Терес Първи ( на горкият Терес, хич не му върви!) и слага синът му Спарадок. Така и Скития и Тракия се оказват вече част от елинската културна и политическа общност, разбира се, не задълго, защото както разбрахме Уктимас взема властта в Скития сваля Скил от трона, а Скил бяга при Спарадок криейки се в Тракия, а след това и Тракия е освободена от обединените армии на Българските Царства, които форсират Дунав. Хилядолетия по-късно в 1877 г., ще се случи абсолютно същият форсаж на Дунава, но никой няма да търси тогава причините за това. Тук, обаче Сказанието ясно посочва, че Ситалк се жени за принцеса Айрам и има от нея 3-ма сина! Защо, обаче те не стават царе на Тракия, ще се разбере в шестата част на Сказанието "Песен за Атай". Тук също така виждаме ясно отбелязан и досега съществуващият наш обичай внуците да се кръщават на дядовците си. Друг важен обичай, който бе отбелязан в хода на подготовката на похода към Тракия са подробностите за могилните погребения на убитият Джавър, мъжът на алп биката Мосхаба и самият Аудан Мосха.
(38) Намерил Айдар
останките на сина си
и ги погребал под един курган
на брега на река Искел.

(39) Този курган
тукашните хора почнали
да наричат с името на Джавър,
произнасяйки го като “Савър”.

(40) А река Искел
хората почнали да наричат
с името на самия Айдар,
желаейки да забравят Искел...

(41) След погребението Айдар останал
край могилата на сина си
направо в чистото поле –
и Байджия направил следното:

(42) Направил за него
къщичка до кургана,
за да може чичо му
да се крие там от лошото време.

(43) Едва бил направил това,
когато там пристигнал и
един друг тъгуващ – Кундуз
с тялото на Аудан.

(44) Казал той на Айдар:
“Исках да погреба
своя син в Идел,
но си помислих ето какво:

(45) нали Джавър беше
най-добрият приятел на Аудан
и синът ми загина,
отмъщавайки на врага за гибелта му.

(46) Затова ще бъде по-добре
ако те бъдат
погребани един до друг – нека
не забравят за тяхната дружба!”.

(47) Прегърнали се двамата бащи,
загубили синовете си
и дълго ридаели,
оплаквайки ги.

(48) После те погребали
храбрия Нуш-Аудан:
издигнал се курганът му
до кургана на Джавър.

(49) На сутринта на следващия ден
двамата бащи видяли,
че двата кургана
са се слели в един.

(50) Много дни прекарали те
край този курган.
Това, че били двама
помогнало на техните души:

(51) те могли да преживеят;
своята страшна мъка
и да се завърнат в своите
славни суби...

ЗАЛОЖНИЧЕСКАТА КРИЗА МЕЖДУ СКИТИЯ И ТРАКИЯ

(173) Също както и Дебер
се разсърдила на Зътолгау
злобната Чирма,
която пред приятелите била кротка...

(174) Накрая тя взела
и изпратила в Макидан
при цар Биристек
един пленен кряшец.

(175) Кряшецът предал на Биристек
нейните думи:
“Зътолгау крие у дома си
царя Искел”, -

(176) а освен това
и едно писмо от Искел,
в който той молел
царя на Макидан за помощ.

(177) Всичко това Биристек
тутакси предал
на Уктимас – за да
скара царя със субага.

(178) Постигнал своето Биристек –
повярвал в това Уктимас
и страшно наредил на Зътолгау
да му предаде Искел.

(179) Обидил се Зътолгау
и отвърнал на царя,
че при него няма
никакъв Искел.

(180) Тогава Уктимас,
подсторван от своя
пръв съветник –
коварния Дебер –

(181) силно се разгневил
и заповядал на бахадирите
да потеглят на война
срещу техния приятел Зътолгау, -

(182) за да вземат със сила
от забравилия се Зътолгау
мерзкия Искел –
виновника за бедите на Аскъп.

(183) Завивайки хаколите, потеглили
бахадирите към Сулдан,
а след тях тръгнала
цялата азакска войска.

(184) Уктимас, боейки се, че приятелите
ще съжалят Зътолгау
и няма да започнат
истинска война,

(185) тръгнал на този поход сам,
а освен това и обявил,
че се кани да постави
за субаг на Бирак Аспарджек.

(186) Виждайки, че Уктимас
се е разсърдил не на шега,
Зътолгау помолил жена си
да му помогне да избегнат войната.

(187) Айрам, ученичка на Татра,
умеела да гадае.
Погадала тя –
и казала на мъжа си:

(188) “Заплашва те с гибел
не простодушният Уктимас,
и не приятелите-бахадири,
а някой в твоя дворец”.

(189) Наредил Зътолгау
да претърсят целия дворец –
и слугите най-сетне намерили
укриващия се в дурбуна Искел.

(190) Зарадвал се Зътолгау
и наредил на войската
да се подготви за път –
и отишъл в банята.

(191) Безсрамната Чирма,
все едно, че нищо не е станало,
му предложила
да му изтърка гърба.

(192) Когато тя влязла в банята,
той лежал на саке-то
по корем, по риза –
а на нея това й трябвало.

(193) Извадила Чирма
остър нож от ръкава си
и ударила с него
в гърба на Зътолгау.

(194) Но не знаела тя,
че Айрам се досещала
кой заплашва мъжа й
и му наредила:

(195) “Надени под ризата
здравият си доспех,
не излагай на Чирма
незащитения си гръб!”.

(196) Когато ударила,
тя разбрала, че Зътолгау
сам я надхитрил –
и поискала да избяга.

(197) Но Зътолгау, грабвайки меча,
я разсякъл на две
и наредил на слугите
да погребат частите отделно.

(198) С лека душа
се отправил Зътолгау
с пленения Искел към Сулдан –
и пристигнал пръв.

(199) Когато Уктимас почнал
да наближава реката,
той чул как Зътолгау
гръмко пее за неговите подвизи.

(200) Простата душа на царя
веднага се разтопила,
а когато Зътолгау разказал всичко,
простил на субага.

(201) Искел почнал да моли
Уктимас да го опрости,
но царят му казал
такива думи:

(202) “Всичко, което си направил,
не подлежи да прошка,
защото ти разрушаваше обичая –
основата на народа на българите...”.

(203) След това Уктимас наредил
да разсекат Искел на части
и да ги погребат тайно
и отделно една от друга...

(206) Но народът проклел
мерзкия анагарсъз –
и никой не й казал
къде са закопали останките на Искел.

(207) В чест на цар Уктимас
Зътолгау устроил
Славен пир – и изпял
на него песента за царя.

(208) Харесала се на царя тази песен
и той попитал хайджията: “За нея
искай от мен всичко,
каквото пожелаеш!”.

(209) Казал тогава Зътолгау:
“О, велики царю,
дай ми Сасе Аспарджек,
който вече не ти трябва!”.

(210) Уктимас се разсмял
и наредил да предадат злодея
на чичо му –
и си тръгнал обратно.

(211) Повече от всичко на света
Уктимас обичал войната
и презирал онези,
които обичали нещо друго.

(212) Когато Зътолгау
се заел с търговия
и помолил царя да му разреши
да сече монети –

(213) той отново паднал
в очите на Уктимас; но царят
го почитал като чичо
и не му се обидил.

Чирма – изключително опасно е да държиш змия под възглавницата или чаршафите си. Омразата между българите улеснява много гръцката външна политика. И ето, отново кряшец успява много лесно да предизвика "заложническа криза" между довчерашните другари Ситалк и Уктимас. Скритият от Спарадок, Искел/Скил е като бомба с цъкащ механизъм и в един момент тя гръмва. Затова пише и Херодот. Разбира се, тази криза, макар да добива военни измерения бързо е преодоляна. Причината за това е, че Ситалк-Зътолгау Зъ-толгау, Съ-толгау, Толгау; Толгау
https://dic.academic.ru/…/%D0%A2%D0%BE%D0%B...0%B3%D0%B0%D1…) е още в началните години на своето царуване и действа не просто като цар, но и като духовно-културен просветител. Получил своите уроци от велики тамърджии като Тимджан и кана субиги Арджан Джирас, Ситалк прилага силата на тамърджийството на практика, на терен, изключително успешно. Един път, силата на поезията и музиката му спечелва сърцето на дъщерята на Идел, Айрам и тя става негова съпруга, втори път, той предотвратява военен конфликт с Октамасад заради Скил (Искел) пеейки песните за подвизите на Октамасад и трети път спасява Спарадок (Сасе Аспарджек) от скитският плен, пеейки специална песен за Октамасад (Уктимас). Така размяната на пленниците става чрез песните, а не чрез силата на оръжието. Тук, разбира се, можем да говорим и за големите дипломатически способности на Ситалк-Зътолгау, както и за орфическото наследство, което припокрива образа на царя с този на орфическият певец посветен в мистериите, но опастността да се хлъзнем по коварната плоскост на кряшството е твърде голяма. Българското тамърджийство е последованието на алпа Чулман с неговият Вълшебен Тамър. А елинското разбиране за него се нарича Орфей. Неслучайно Чулман носи прозвището Орбай, откъдето идва и Орфей, но двата образа имат повече разлики отколкото прилики.
Скил е предаден на Уктимас и убит, а Спарадок е върнат на Ситалк. Ситалк не го убива. Това, "тракизиращите" в интернет го отбелязват като изключителен жест на благородство, но по отношение бъдещето на държавността, това наистина е безхарактерност и слабост допусната от Ситалк. Ситалк, макар и виден последовател на кана субиги Раудеб Орджак, т.е. духовен просветител на българите в Тракия, утвърждаващ Българският Обичай, няма онази скитска суровост и неумолимост. Склонността към компромиси в настоящето не всякога води до просперитет за държавността в бъдещето. Именно тук са грешките на Ситалк във вътрешната политика. А виждаме, какъв е държавническият поглед на Октамасад (Уктимас) в случая
(202) “Всичко, което си направил,
не подлежи да прошка,
защото ти разрушаваше обичая –
основата на народа на българите...”.
Има простими, но има и непростими неща. Не всичко е простимо. Преднамереното разрушаване основата на народа на Българите – Българският Обичай в полза на чужди на държавата сили е непростимо; непростимо е обезчестяването на жените, убийството на мъжете, разрушаването на домовете им само защото хората държат да са Българи, държат правото на Обичая. Разбира се, Октамасад (Уктимас) постъпва с Скил (Искел) като с цар – прилага свещеното цареубийство, но тук, в неговата най-древна форма за възстановяването на равновесието, разсичането на Скил на части и погребването им тайно, далече и на различни места една от друга.
В тоя ред на мисли, позицията на историческата наука по този въпрос, според Сказанието не е верна: “Първото политическо начинание на Ситалк е срещу племенника муОктамасад, който се опитва да разшири скитското царство по на юг, но Ситалк блокира опитите му.” (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BA ). Никакво намерение Уктимас няма да разширява територията на Скития за сметка на Балканите или Тракия, защото двете области са част от една и съща държава Шатър Булгар,а Българската Държавност в тази част на света в края на желязната епоха можем да я определим като особен вид “централизиран либерализъм със субординизъм” – всяко българско царство си е само за себе си, автономно е, но е подчинено на по-голямото и му плаща данък, а всичките са едно - Шатър Булгар и действат заедно, когато е заплашена Българската Държавност и Обичай или едно от всичките тези царства е нападнато от външно за Българската Общност и Народност. Явно е, че по този начин Българската Държавност търси отговор на предизвикателствата на епохата и настъпващият елинизъм и лабътство в идеята да съхрани себе си и да се развива по посоченият от Българският Обичай свой път и посока.
***
(209) Казал тогава Зътолгау:
“О, велики царю,
дай ми Сасе Аспарджек,
който вече не ти трябва!”.

(210) Уктимас се разсмял
и наредил да предадат злодея
на чичо му –
и си тръгнал обратно.
Докато Сказанието, в началото, когато ни представяше Сасе Аспарджек - Спарадок, като помощник на Скил-Искел в разрушаването на Българският Обичай, то ни го представи като брат на Ситалк-Зътолгау, но с напредването на историята, при връщането му от Ситалк в Тракия, той е представен като братов син, братово чедо. "Сказанието" в тази си част е категорично по въпроса: Спарадок (Сасе Аспарджек) е братов син на Ситалк-Зътолгау! (Мистерии и загадки от древността: Бил ли е Спарадок брат на Ситалк? http://www.desant.net/show-news/37835 )
(210) Уктимас се разсмял
и наредил да предадат злодея
на чичо му –
и си тръгнал обратно.

Когато говорим за грешките на Ситалк във външната политика, то трябва да имаме впредвид, че са налице дълбоки различия при българите обитаващи различни географски области и ширини на планетата относно характера на Българската Държавност и духа на философията, с който тя ще се развива. Това, донякъде е обяснимо, защото държавите и регионите с които граничат няма как да не оказват, ако не културно, то икономическо и политическо влияние в някаква степен. И тук идва вече вещината на самият кана субиги, как да постъпи, тъй щото тези влияния да не доведат до разрушаването на Българската държавност и Обичай. Това е един особен вътрешен разговор за бъдещето, който всеки владетел трябва да проведе първом със себе си, преди да потърси за мнение своите съветници.
Именно това е белязало външната политика на Ситалк. Тракия, макар и недалече от Скития е предната фронтова линия, с която Българският Обичай се сблъсква с профанността на елинизма. Това прави управлението на държавата и съхранението на Българският Обичай изключително трудно. Тук вече Ситалк-Зътолгау сменя политиката, защото той трябва да даде отговор на агресивната външна политика на елинизма и той го дава, както политически, военно, така и културно. Започва да се намесва във вътрешната политика на Македония, Атина и Спарта, както политически, така и културно, като прави културна експанзия на Българският Обичай на юг. Вероятната му идея е да приобщи гърците към него и по този начин да пренасочи приоритетите на гръцката външна политика в посока такава, че тя да не вреди на Шатър Булгар. В тази насока е политиката му да участва в династическите борби за македонският престол и блокира участието им в Атинският съюз. Това е един правилен опит да се пререже пъпната връв на елинизма с Македония, от която дойдоха, както знаем от Сказанието всички беди за Тракия и Скития и като цяло за Шатър Булгар в политическо, военно и културно отношение. Този друг поглед ни дава описанието на историческите събития в пета глава на “Сказание за Чулман”. Разбира се, тази политика е успешна в един краткосрочен план, но, ако, погледнем дългосрочно, това отваряне на Българският Обичай към чужди на българската народност като нрав и световъзприемане народи ще доведе до още по-лесното проникване на елинизма в Скития и Тракия през античността. Защото античността е повече епоха на рационалният ум, а Българският Обичай е един интуитивно-духовен свят. Кое от двете ще избере човекът на античността, а и съвременният? По-лесно е да се работи ссъс спекулативно-рационалният ум.
Именно от тази ракурс трябва да погледнем резултатите от дипломацията на Ситалк-Зътолгау спрямо Октамасад, а именно разрешението, което дава Октамасад (Уктимас) на Ситалк-Зътолгау да сече свои монети. Това трябва да се тълкува и като разширяване на автономията и правомощията на Тракия да води собствена външна политика на юг.
(211) Повече от всичко на света
Уктимас обичал войната
и презирал онези,
които обичали нещо друго.
(212) Когато Зътолгау
се заел с търговия
и помолил царя да му разреши
да сече монети –
(213) той отново паднал
в очите на Уктимас; но царят
го почитал като чичо
и не му се обидил.
Монетата на Ситалк открита у нас https://www.google.bg/url?sa=i&url=https%3A...QAAAAAdAAAAABAE
Археологическата находка потвърждава Сказанието или Сказанието потвърждава археологическата находка. Разбира се, тук Октамасад проявява небрежна недалновидност спрямо Българският Обичай приспан от дипломацията на Ситалк и четкането на егото му. И де факто търговията на юг съпроводена със сеченето на моменти е кряшизъм (елинизъм) и грубо нарушение на Обичая, защото отваря врата за нахлуването на елинизма чрез икономиката. Икономическите отношения, когато са на основа елинизма, много лесно впоследствие нахлуват в бита и оттам променят културата. И Октамасад и Ситалк тук допускат историческа грешка. Единият, че залага на търговията със сеченето на монети, а другият с това, че разрешава това да стане. Факт е, че нито кана субиги Раудеб, нито преди него баща му Джумантай, нито Терес Първи са секли монети. От тях и една монета не е открита. Според мен, това е, защото те са спазвали стриктно чистотата на Българският Обичай.


СЛЕДВА

За “Лошото време на Дебер” (Сказание за Чулман) или “Лошото време за Дебер”... ( 68. За лошото време на Дебер и славното превземане на Аркел)


Походът срещу Македония през 429 г. пр. н.е. протича при една вече променена политическа обстановка в Скития и Тракия. В Скития след смъртта на Уктимас/Октамасад (432 г. пр. н.е) кан става неговият капаган Дебер, последният оцелял от триъгълника Искел-Спарадок-Дебер нанесъл политически, териториален и духовно-културен удар върху Шатър Булгар и Българският Обичай с въвеждането на кряшството (елинизма).

(1) Седял Уктимасна трона
15 години,
а когато той умрял, избрали
за нов цар Дебер

Как оцелява Дебер? Първом трябва да кажем, че той е първообраза и пълното олицетворение на днешната политическа класа на България и обладава всички нейни качества: двуличие, лицемерие, подлост, коварство и най-важното – нагаждачеството с неговата подла повратливост (“и тако и вако”, фурнаджийска лопата): при необходимост – бърза смяна на политическият лагер, на принципите, възгледите и поведението, което се изразява в пълна преданноотдаденост към новото политическо положение и владетел, което му позволява бърз растеж в управленската йерархия. Така и става. Дебер става първи съветник, капаган на новият кан Уктимас и започва да воюва срещу своите довчерашни приятели, но... винаги с едно “но”, което изчаква удобният момент да реализира своите коварни замисли и да подложи динена кора под краката на новият кан. Днешната политическа класа на България са неговите деца, а като принцип, той е онова неугасващо зло, онзи трън в петата, който преминава през епохите и дава своите отровни плодове във всяка една от тях. Така Тама Тарханът Яга Албастъй има своите Аватари във всички времена, защото и той е алп, макар и отрицателен.
Нека видим как Дебер става цар, тъчейки едновременно на два стана. Идването му на власт изключително много ни напомня един настоящ министър-председател и неговата партия! Отрицателните последствия за народа на България вследствие действията на триъгълника Искел-Спарадок- Дебер продължават да му носят дивиденти в личен план и да работят за него, т.е. което е отрицателно за народа е позитивно за политика. Първата му стъпка към трона е да го обкръжи със свои хора. Нещо до болка познато от днешната политическа действителност. Тези доверени хора започват да работят усърдно за него и машината се завърта, кръгът се затваря чрез политическата реклама чието основно ядро са обещанията за “Светлото Бъдеще”, в което народа ще е богат и честит; трето и политическата и икономическа обстановка след войната с гърците и македонците за освобождението на Скития, Тракия и Джеремел е довела почти до разорение и по-ниските етажи на управляващата аристокрация и тя го подкрепя.

(2) нали Дебербил спечелил
доверието на Уктимас
и постепенно обкръжил трона
със свои хора.
(3) А те разправяли на хората,
че Дебер, като стане цар,
ще добие за народа
огромно богатство.
(4) И багълите, уморени
от полугладния живот
в разорената от войни страна,
избрали Деберза цар.
(5) Показал тогава Дебер
истинското си лице:
почнал преди всичко да отмъщава
на приятелите-бахадири.

Първият, който ще пострада от това отмъщение е Зътолгау-Ситалк.
Именно Дебер е в основата на заложническата криза между Уктимас и Зътолгау-Ситалк, защото той знае, че Искел/Скил се крие в подземие в двореца на Ситалк, но новият кан на Тракия не е наясно със злото скрито под неговият дворец. Той подстрекава Уктимас

(180) Тогава Уктимас,
подсторван от своя
пръв съветник –
коварния Дебер –

(181) силно се разгневил
и заповядал на бахадирите
да потеглят на война
срещу техния приятел Зътолгау, -

(182) за да вземат със сила
от забравилия се Зътолгау
мерзкия Искел –
виновника за бедите на Аскъп.

Стратегията на Дебер тук е изключително успешна. Един път той ще нанесе удар върху крепителя на Българската Държавност и Обичай в Тракия, Зътолгау-Ситалк, втори път ще унищожи неговият предишен другар Скил/Искел, който го познава много добре и знае предишните му дела срещу Българската Държавност и Обичай. Нищо ново не виждаме в този прийом при днешната ни политическа класа, тя го е овладяла до съвършенство.
Ето така, възцаряванeто на Дебер полага основите и на военният конфликт между Македония и Тракия, тъй като той застава срещу политиката на Зътолгау-Ситалк и последният губи политическата и военна подкрепа на Скития. Македония се възползва от тази изкуствено създадена от Дебер политическа криза и вероломно превзема град Аркел.

(6) Биристек, веднага надушвайки,
че Зътолгау е изгубил
подкрепата на царя,
вероломно превзел Аркел –
(7) когато биракците отворили
града за макиданците,
които уж прекарвали
през него своя добитък.
(8) Зътолгаусе оплакал от това
на цар Дебер–
а онзи злобно
му отвърнал:
(9) “Отвикнал си да воюваш,
затова си отслабнал.
Сега се качи на коня
и сам си върни твоя град!”.
(10) Но Зътолгау не започнал
война заради Аркел –
нямал достатъчно
добри воини.
(11) А и Биристек спечелил
Дебер на своя страна като почнал
да плаща за владеенето на Аркел
двойно по-голям данък.

Дебер изкусно създава нова антибългарска ос Скития-Македония, която обхваща Тракия в чувал и застрашава не само културно, но и политически Ситалк, поради неговата военна слабост. Де факто, поради многобройните войни и битки предшествали възцаряването на Ситалк съвсем резонно е армията на Тракия да е изтощена, недокомплектована и без опитни воини. Историческата наука казва, че походът е в съюз с гетите, но това е непълно историческо сведение. В похода, както ще видим по-нататък участват и други български царства след смъртта на Дебер и встъпването на престола на Скития на Чокър, последният, четвърти син на Уктимас (Октамасад). В тоя ред на мисли, армията на Ситалк срещу македоните е наистина сборна, както сочи и историческата наука, тя e сборна, но не и чуждоплеменна.
Разбира се, Дебер развръща антибългарската си политика с пълна сила, изолирайки Тракия и поставайки я в менгеме между Скития, която начело на него се държи вече като враг, понеже давайки независимост в политическо отношение на Тракия в един много труден за нея момент, той де факто я обрича на териториални загуби и загуба на международен политически престиж, което в един дългосрочен план би насърчило враговете й да я нападат смело и да я превземат. Той продължава тази политика и с друго българско царство Сънджак, начело, на което е субагът Сарос. Обявил на Сарос, че иска да завладее златото на дивът Кай и му заповядал всички сънджакци да разчистват барикадираният с камъни “джурешки път”, който водел към владенията на дива със златото. Защо му е на Дебер златото на Кай? Най-вероятно, за да създаде на негова база друг тип икономика, еднаква с тази на елинският свят и по този начин да унищожи старата икономическа база на Българският Обичай. Работата по разчистването на пътя, обаче била толкова трудна, тежка, опасна, че Сарос отказал на Дебер да изпълнява тази му заповед. Дебер го свалил от власт, сложил го областен управител на град Бури, за да изкорени там разбойниците, а на негово място сложил брат му Даиш. Даиш отново впрегнал сънджакците да чистят камъните, но

(19) А плахият Даиш почнал да изпраща
хиляди сънджакци
да разчистват пътя –
но те работели напразно.
(20) Защото алпът Кадъш * –
господарят на планинските върхове
и дух на проклятията,
им пречел:
(21) когато хората успявали
да разчистят една част от пътя,
Кадъш отново
затрупвал пътя с камъни.
(22) Мнозина сънджакци
загинали тогава
от глада и каменопадите –
повече, отколкото във войните.
(23) Тъй биха загинали
всички сънджакци,
без да разчистят пътищата,
но ги спасил случаят.
(24) Узнала Умай,
че Дебер е станал цар
и казала на Кортайга:
“Настъпи времето да отмъстиш!

(*Кадъш, думата е възможно е да означава “Свещен”, вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...B8%D0%BD%D1%8F )://https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9...8%D0%BD%D1%8F )://https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9...8%D0%BD%D1%8F )

Оттук започва лошото време за Дебер. Неговото царуване не е благословено от Тангра, не е благословено от Небето, а когато не е, то е царуване благословено от Тама Тарханът Яга Албастъй и това означава включването в събитията на самите български алпи. Първа, разбира се е Умай Биче Артимас, защото именно Тя като Духовната Сила на Тангра е и едновременно самата Оренда, която под формата на птица, слиза и освещава Кана Субиги. За целта тя използва старицата Тайга, събанска българка, като й дава сок от Ябълките на Младостта и регенерира физиката й, превръщайки я в красива девойка, а за да може да зачева, тя придава образа й на едно дърво... Целта е Кортайга (по името на сина си Кор) да влюби в себе си двамата братя Туба и Дебер и да потдаде предпочитанията си на Туба, за да накара избухливият, себелюбив и сприхав Дебер да я заревнува и от ревност да нападне брат си и Туба като по-силен и много по-изкусен воин, да го убие. Но, за съжаление се изпълнява само част от плана на Умай. Кортайга под формата на дърво (вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%88%...B5%D1%80%D0%B0)

забременява, но когато Туба надделява в двубоя, и Дебер ще загине, Чга Албастъй се явява в образа на баща им Тура, който моли Туба да не убива Дебер, нали е негов брат! Туба сваля меча и Дебер му отсича главата! През това време Кортайга вече е избягала в Тубан и посажда оплоденото дръвче, от което се ражда Бирулъ-Газан

(43) Отпътувала тя
със своята свита
у дома си в Събан
и там посадила дръвцето.
(44) Много скоро дънерът на дървото
почнал да се надува
и накрая се пукнал –
а от него излязло момче.
(45) То толкова приличало
на загиналия Корбан,
че Кортайга едва
не изгубила свяст.
(46) Но тя вече
се почувствувал майка:
притиснала момчето към гръдта си –
и той й станал син.
(47) Нарекла го
Бирулъ– нали той
излязъл от дървото,
наричано Бир.
(48) Това дърво се наричало
също тъй и Газан–
затова Бирулъбил наричан
и с името Газан.
(49) Той бил толкова обичан от Умай,
че понякога тя отлитала
с него на клонката на Бой Терек
и му показвала живота на алпите.

Човек не може да избегне усещането, че тук е приложено някакъв тип инвитро оплождане съпроводено с дизайниране на гена, но това между другото....

(111) А Дебер, като разбрал,
че е бил подведен,
решил да отмъсти – и тръгнал
на война срещу Събан.
(112) Взел той със себе си
наубурийци, баштарци,
а също и дагъ-агаджирци–
известните разбойници.
(113) Грабили те по пътя
всички области наред –
и хората бягали надалеч
от пътя на това войнство.
(114) Бягали и казвали
на другите: “Пазете се!
Идват разбойниците-деберци
и грабят всичко наоколо!”.
(115) Оттогава наричат
тези разбойни воини
и техните потомци
по името на царя – деберци.
(116) А в Бърман баштарците
били наричани още и угилци,
поради което деберците понякога
наричали и угилци.
(117) Стигнали те до река Ил,
на бреговете на която
се разполагалацъфтящата област,
наречена Иллак –
(118) и деберците* я разграбили
до шушка:
не знаели, какво ще се случи
по-нататък с тях...

(* Дебер вероятно е днешното Дебър, което днес е със значения 1. "яма"; 2, "непроходима гора", вероятни синоними на разбойничеството оттук и "яма" - пладнешко, поголовно разграбване. С първоначалното значение посочено в Сказанието "деберци" - "пладнешки, върли разбойници" Думата може да се тълкува и метафизично, примерно смисълът "яма" като символ на пропадането на човешкият дух, принизяването на човешката природа до тази на животното. Оттук и "дебри" - гъсти, непроходими гори", които са обикновено свърталище на разбойници в немалка част от историята).

Краят за Дебер, обаче идва бързо. Алпът Кадъш, алп на високите планински върхове и проклятията е възмутен от вероломното убийство на Туба и помолва Чулман да псуне душата на Тура за един ден от Тама, а Чулман от своя страна, самият Тангра. Той освобождава душата на Тура и му възлага задачата да възмезди своят син. С Дебер е свършено. Душата на баща му Тура се завръща от Тама и нейната Сянка (Ка) подплашва Дебер на тясната пътека над една планинска пропаст, той пада и се убива в нея. Така, царуването му е кратко 2-3 години, а плановете му не успяват. Скития (Аскъп) ще има своят нов кан. Предстои СЛАВНОТО ПРЕВЗЕМАНЕ НА АРКЕЛ!

(119) А алпът Кадъш
бил възмутен от това,
че Дебернечестно
победил Туба.
(120) Затова той помолил
Чулманда пусне
душата на Тураза един ден
от другия свят.
(121) “Нека Тура да узнае
как е загинал Туба
и да отмъсти на Дебер”, -
обяснил Кадъшна Чулман.
(122) Чулманпомолил Всевишния
да даде на душата на Тура
такава възможност – и Тангра
изпълнил неговата молба.
(123) Когато Дебер напускал
разграбената от него област
и преминавал по края
на една бездънна пропаст –
(124) пред него внезапно
изникнала сянката на баща му
и гръмко му казала:
“Дойдох да отмъстя за Туба!”.
(125) От страх Дебер
искал да обърне коня,
но паднал от пътеката
в бездънната пропаст.
(126) След това
изчезнала и сянката на Тура –
така деберцитеостанали
без своя цар.
(127) Да се върнат обратно
те вече не можели:
ограбените от тях иделци
ги заплашвали с отмъщение.
(128) Затова деберците останали
да живеят в областта Иллак
и почнали да ги наричат
също и иллакци.
(129) Те живеели лошо,
защото разграбили цялата област,
затуй пък там изучили
всичките 7 българскиезика.
(130) Понеже в тази област –
част от Исадун–
живеели българи
от всичките 7 племена.
(131) Оттогава българите
обичали да се шегуват тъй,
когато някой ругаел
деберцитеза разбойничествата:
(132) “Какво вие само
ругаете деберците–
затуй пък угилците
знаят всичките 7 езика!”.

СЛЕДВА

СЛАВНОТО ПРЕВЗЕМАНЕ НА АРКЕЛ

(133) Ето тъй минало времето на Дебер
и настанало времето
на новия цар –
сина на Уктимас – Чокър.
(134) Чокър израстнал
в дома на Зътолгау –
нали се учел в училището,
организирано от Зътолгау.

(135) Той бил най-слабия
от синовете на Уктимас –
и царят вдигнал
ръце от него;

(136) за да не го опозорява,
той го отпратил далеч от очите си,
но ето че надживял баща си
единствено той.

(137) При царуването на Искел
от Булгар се отцепили
и Кермек, и Хин –
и не си ги върнали вече...

(138) Единият син на Уктимас
загинал в похода срещу Кермек,
другият – в похода срещу Хин,
а третият – на лов за булут...

Претенциите на Македония към град Аркел и областта, едва ли, обаче са случайни и превземането му от Тракия, най-вероятно се е възприемало от македонците като връщане на нещо тяхно,т.е. историята си има предисловие и тя е отбелязана в тази Пета част на Сказанието. Още по времето на кана субиги Джумантай, Аскъп (Скития) отнема от Македония една планинска област заради неплащане на данъка и я дава за управление на Тракия (Бирак). Тогава
(29) За да я устрои,
Джумантай се прехвърлил в нея
и живял тук със семейството си –
тя станала родина на Раудеб.
(30) После Орджак разбивал тук
метежните макидански багове
и пълчищата на Дагрий,
настъпващи срещу Бирак.
Тук текста на Сказанието посочва, че кана субиги Раудеб, дядо на Зътолгау-Ситалк е роден в Македония и то по причина на това, че Аскъп -Скития, администрирайки Балканската Суба на Шатър-Булгар отнема от Суба Македония една планинска област и я предава за управление на Бирак-Тракия и то завинаги. Поради, което кана субиги Джумантай, баща на Раудеб се прехвърля да живее със семейството си в тази планинска област, за да я приведе в необходимият държавен порядък. Тя, обаче се превръща в любимо място на кана субиги Джумантай и синът му Раудеб, защото

(17) Погреба Тергес баща си,
както той го бе помолил
в една пещера
в планините на Макидан.
(18) Обичал той като дете
да си играе в тази пещера –
и там веднъж се срещнал
с един старец.
(24) Почнал Раудеб с ръчички
да копае в посоченото място;
ноктите му се изпотрошили,
ръцете му се изранили от камъните.
(25) Но той не заплакал
и не изоставил работата –
и копал дотогава,
докато не открил извора.
(26) “Да, виждам, че си
не по-лош от Лаиш!” –
похвалил момчето
белобрадият старец.
(27) Нарекли сетне хората
тази пещера “Пещерата на Лаиш”;
тя станала най-известното
място в Макидан.
(28) Тази област царят на Аскъп
отнел от Макидан
заради неизплащане на данъка -
и я предал на Бирак.

Това е вероятно и една от причините за твърдото намерение на Зътолгау-Ситалк да си върне тази планинска област заедно с Аркел от Македония завещана от прапрадядо му Джумантай, в която дядо му кана субиги Раудеб с помощта, заръката и благослова на алпа Чулман е основал пещерно светилище-аязмо, “Пещерата на Лаиш”, която става най-известното лечебно светилище в Македония. В тоя ред на мисли, Аркел се явява не просто един град, но и много важен духовно-религиозен център за Българите в Македония, при все, че от изначалните времена, Македония е владение на Умай Биче Артимас (“Макидан”, в превод “Долината на Вълчицата”), място за пречистване, обновление и регенерация.
Още повече, че същото това пещерно светилище става и гробница на кана субиги Раудеб, където той е погребан от синът си, кана субиги Терес Първи.

(17) Погреба Тергес баща си,
както той го бе помолил
в една пещера
в планините на Макидан.
(18) Обичал той като дете
да си играе в тази пещера –
и там веднъж се срещнал
с един старец.
Затова тук ще отворя една скоба: гробницата на кана субиги Раудеб е някъде в Македония, не е открита, но аз си мисля, че е напълно възможно, това да е гробницата в Амфиполис под хълма Каста (вж. . https://www.ancient-origins.net/news-histor...hipolis-012372; http://drevnite.com/amfipolis-skandali-i-i...gi-okolo-naj…/; ) С тези два лъва на входа й и отделно големият лъв, македонците ще има да вземат, но тези гробници според мен са си чисто български! Нищо лично, просто искам да отнема на гърците и на македонците възможността да си присвоят днес нещо, което не е тяхно. Възможно е гробницата в Амфиполис, да е и на Джумантай и семейството му, макар че за него Сказанието не казва, че е погребан в Македония. Ако е така, тогава, тя не е от 4-3 век, както казват гръцките и македонски археолози, а по-ранна. Доверие на гръцките археолози, а и на македонските, които се опитват да нагласят откритата гробница към Александър Македонски, не може да се има.

***
Като четем тази пета част на Сказание за Чулман” виждаме, че Македония никога не е била "най-романтичната част от Българската история", както се изказва бившият президент Петър Стоянов. Македония, в периода 6-3 век пр. хр. (късножелязна и антична епоха) винаги е била ахилесовата пета на Българската Държавност под Дунава! Македонците уж са българи, но винаги с "едно наум" Българи, т.е. винаги са готови да се отцепят от Българската държавност при сгоден случай и да не си плащат данъците на Скития (Аскъп), която в онези времена е била администриращият център на Българската държавност в тази част на света. От това се възползват кряшците и Македония се явява първата им опорна точка за елинизация на Балканите. Именно за да затвори тази врата за нахлуване на елинизма, Зътолгау-Ситалк започва активна външна политика на вмешателство във вътрешните й работи и във външната й политика, когато тя е под давление на гърците в ущърб на Българският Обичай и Държавност. Причината за войната на Зътолгау-Ситалк с македонците през 429 г. пр хр., за този военен поход, не е неговото намерение да разшири териториално държавата си на юг, както твърди съвременната тракология, а да възвърне един отнета планинска област с нейният областен град, град Аркел.
С Чокър начело Скития възвръща своят Български облик и външна политика. Него съдбата го слага начело на Българският престол, след като другите трима сина на Уктимас (Октамасад) загиват.

(138) Единият син на Уктимас
загинал в похода срещу Кермек,
другият – в похода срещу Хин,
а третият – на лов за булут...

Първите двама загиват в опитите на Българската държавност при Уктимас (Октамасад) да си върне Западна Европа (Кермек) и Хин (Китай) загубени при управлението на Скил/Искел. Искел най-вероятно умишлено прави така, че тези територии да бъдат загубени, за да отслаби силата на Българската Държава и да улесни по този начин проникването и разпространението на кряшството (елинизма). Опитите за завръщането им са допълнителен човешки ресурс, който Българската Държавност ще загуби и това допълнително ще отслаби силите й.
(137) При царуването на Искел
от Булгар се отцепили
и Кермек, и Хин –
и не си ги върнали вече...
Точно в такава обстановка, Чокър ще застане на Българският Престол. Да бъде на него, дори не се е надявал и самият той. Но, когато си предназначен за нещо, независимо дали в живота си показал необходимите качества или съответните слабости и падения, Съдбата те слага, на мястото, за което си дошъл на тази земя, когато настъпи часът. Още повече, че Чокър е продукт на духовно-културното дело и образователната система от училища създадени от Зътолгау-Ситалк в Тракия. В тези училища се обучават всички синове на Уктимас в Българският Обичай, .т.е. всички евентуални бъдещи български канове или субаги. Тракия е превърната от Ситалк в Духовно-културното Средище на Българството, един път и втори път, той създава стратегия за неговото разпространение в елита на Атина, които са силно елинизирани българи (билишци/пеласги) като се стреми да ги деелинизира и върне към Българството и по този начин да извоюва плацдарм за неговото настъпление още по на юг. Оръжието на Зътолгау е неговият Тамър, т.е. той е много по-успешен като духовно-културен просветител, отколкото като бахадир, затова Българският Обичай е неговата не само вътрешна политика, но и външна такава.
(134) Чокър израстнал
в дома на Зътолгау –
нали се учел в училището,
организирано от Зътолгау.

(135) Той бил най-слабия
от синовете на Уктимас –
и царят вдигнал
ръце от него;

(136) за да не го опозорява,
той го отпратил далеч от очите си,
но ето че надживял баща си
единствено той.
Оказва се, обаче, че, когато трябва да изпълни предназначението си, Чокър не е бил чак толкова лош ученик. Българството в него е дало своите плодове.
(139) Чокър не позволявал
да обиждат неговия възпитател
и наредил на своите бахадири
да отнемат Аркел от Макидан.
(140) Но този път тръгнали на поход
храбрият Сарос и Даиш,
Байджия, Алвар и Аудан,
а с тях – и самият Чокър Аряджан.

(141) Водели иделците
по 20 хиляди воина,
а останалите –
по 10 хиляди воина.

(142) Радвал се Чокър
на това общество
и много се огорчавал,
че не дошъл Идел.
Походът срещу Македония през 429 г. пр. н.е. се организира и администрира от скитският цар Чокър, ученик на Зътолгау-Ситалк. В него участват множество български царства, като от азиатската част на България идват общо около 80 000 воини, а Балканската част (под и над Дунав) с около 70 000 воини, ако се приеме за вярно числото 150 000 души посочено от историческата наука. Той, освен като част от външната политика на Ситалк към Македония е и според "Сказание за Чулман", съвместна наказателна операция на Скития, Тракия и останалите български царства за възвръщане на загубена територия от Ситалк превзета незаконно от македонците, които също по това време, на книга се водят Българи. Прави впечатление, че чрез парадинастите или въобще чрез местният държавен либерализъм, Българската Държавност се опитва да отговори на предизвикателствата на епохата, "разхлабвайки" държавният централизъм, там където той не може по един естествен начин да бъде приложен. Това, разбира се, не ни помага в дългосрочен план особено, тъй като кряшците девалвират идеята "данък срещу местна автономия" спекулирайки именно с данъка! Та, често се налага след това гръцко фанариотство от желязната епоха, Македония да си плаща данъка в троен размер...

ПОХОДЪТ
(167) Разбили приятелите онези врагове,
които се изправили
срещу тях в полето –
и ги прогонили в града.
(168) А стоял Аркел
в една планинска седловина
и само един път
преминавал през него.
(169) Приближили бахадирите
до подножието на този хребет,
погледнали Аркел –
и свят им се завило.
(170) Видели те, че в града
не ще влязат по друг път,
значи не ще могат
да го щурмуват от другата страна.
(171) А по пътя към Аркел
имало толкова свлачища,
че за превземането му
никаква войска не би стигнала.
(172) Биристек, като узнал,
че самият цар
е пристигнал до града,
го напуснал.
(173) Но Белебей – единственият
син на Биристек –
отказал да напусне:
той бил упорит.
(174) Но дори заминаването
на част от макиданците
не отслабило отбраната
на страшния Аркел.
(175) Оклюмали се тогава бахадирите,
почнали да мислят що да сторят, -
но като не измислили нищо,
решили да си тръгнат.
(176) А с бахадирите бил
и находчивият Идел –
младият син на Зътолгау,
верен приятел на Чокър.
(177) Видял той, че войската
изпаднала в униние
и иска да си тръгва –
и казва на бахадирите:
(178) “Позволете на мен, приятели,
да половувам тук:
искам да донеса оттук
поне някаква плячка!”.
(179) Разрешили му бахадирите
да половува край хребета,
а самите те устроили хардар
и почнали да пируват.
(180) Отишъл Идел на лов
със своя любим сокол;
той се запалил по лова със соколи
под влиянието на Чокър.
(181) Тъкмо се канел
да пусне сокола,
когато онзи внезапно
го заговаря:
(182) “Виждам, че не ловът
те вълнува сега,
а искаш да намериш
начин да победиш врага.
(183) Ти си ми приятен:
доста се сприятелихме,
след като Чокър
ме подари на теб.
(184) Затова ще ти дам съвет:
принеси жертва на Челбас –
а за останалото
не се безпокой”.
(185) Почел Идел
алпа Кулюг-Бала – и той
неочаквано се явил
и го попитал:
(186) “Никой и никога още
не ми е принасял жертви –
защо ти изведнъж
направи това сега?”.
(187) Не се стъписал Идел
и казал на Челбас:
“Чувал съм, уважаеми алпе,
че ти си бил велик ловец.
(188) И затова си помислих:
ти ще можеш да ми подскажеш
как да половувам
за силния звяр – Аркел!”.
(189) Станало приятно на Челбас,
че си спомнят за неговия лов –
и той не могъл да не даде
добър съвет на Идел:
(190) “Отвъд езерото Бирис
в планините Дирис
живеят огромни орли,
които много обичат овце.
(191) Нека твоите воини
се привържат към корема на овцете –
и тези орли ще ги вдигнат
направо в града!”.
(192) Като се върнал при приятелите, Идел
им разказал всичко – и в сърцата им
унинието отстъпило
място на надеждата.
(193) Направили те тъй,
както ги посъветвал Челбас:
привързали към корема на овцете
най-добрите воини и Аудан.
(194) А останалите воини
се скрили – и тогава
връхлетяли онези орли
и вдигнали овцете във въздуха.
(195) Но този път уловът им
бил по-тежък от обичайното –
и орлите летяли
по-ниско от обикновено.
(196) Когато орлите прелитали
над покривите на къщите на Аркел,
Аудан извикал на воините
да скачат долу.
(197) Воините разрязали вървите –
и паднали на земята:
никой не се осакатил,
само някои се ударили.
(198) Без да се бави, Аудан
наредил на воините да сразят врага,
а сам се хвърлил
към шатрата на Белебей.
(199) Мнозина воини на Аудан
загинали при свлачищата –
и той се стремял
да отмъсти за тях.
(200) Като преминал през редиците
на джурите на Белебей,
Аудан го пронизъл
с дългото си копие.
(201) Тогава се промъкнал през свлачищата
отрядът на Сарос:
той се сражавал под червеното знаме
на готовите за смърт.
(202) С него бил тихият Байджия:
обичал той дъщерята на Алвар
и искал да се сватоса за нея
като славен герой...


Военният поход през 429 г. пр. н.е. на Зътолгау-Ситалк и Чокър (Тракия и Скития) за възвръщането на град Аркел от Македония е никак нелек. Българите успяват да разбият армията на своите сънародници-македонци в равнината и тя се разпръсква, но град Аркел остава фактичекси непревзимаем заради своето географско разположение – в планинска седловина, през която минава само един път пълен със свлачища. А хребетът, с който е заобиколен самият град е непреодолим. Така Аркел може да се отбранява с много малко количество войска. Затова, въпреки поражението субагът на Македония, Белебей – единственият син на Биристек не го напуска. Биристек (Пердика Втори), бяга. „Сказанието“ е категорично, че Белебей е единствен син на Пердика Втори и че бива убит в боя за Аркел. Това е така, защото Сказанието отбелязва в случая само престолонаследниците от чисто царско потекло, а Архелай Първи Македонски, който наследява на престола Биристек- Пердика Втори (който за да стане цар убива своите други полубратя) не е такъв. Той е син на брата на Пердика Втори, Алкет от една от робините и поради тази причина, той не е отбелязан с царско потекло. Историческата наука е категорична, че армията на Ситалк (и скитският Чокър, според Сказанието) превзема редица укрепени градове на македоните и опустошава други. Някой от тях е и описаният в Сказанието, град Аркел.

Неуспехът хвърля в отчаяние бахадирите, защото Аркел е основната причина за военният поход. И тук на преден план излиза синът на Зътолгау-Ситалк, Идел - Садок, верен приятел на Чокър. Той се споменава за първи път в тази последен хай, тази последна песен от Петата част на Сказанието именно във връзка с битката за превземането на град Аркел, където Садок-Идел играе ключова роля. Неуспехът не го обезкуражава и той решава да поеме отговорност и да намери решение на дилемата като отиде на лов със своят сокол, докато другите започват да пируват, когато по време на лова, соколът внезапно му проговаря... Така в решението на въпроса отново влиза Силата на Българското Тенгриянство стъпваща на неизчерпаемостта на Българските Алпи. И докато едни алпи в едни исторически периоди са били почитани и са давали своя принос за развитието или упадъка на българската общност, то други са стоели на заден план, така да се каже „ в дълбок резерв“ и са били употребявани тогава, когато са били необходими. Затова Българинът е можел да прави Историята, можел е да обръща Времето, а не да бъде техен обект: Историята да го подмята от бряг на бряг, а Времето да го поглъща и обезличава. Тази неизчерпаема Евристичност идва оттук, от Общението с тези Планетарни Сили на Тангра наречени „алпи“. Така за първи път, започва да бъде почитан с жертвоприноси, Вестителят на Тангра, алпа Чокър- Кулюг Бала или Чокър – Славният Бала ( от „кюлюг“ – славен), Соколът или Орелът, на който е кръстен и самият кана субиги Чокър ( http://f11.ifotki.info/org/af60b66a71967fb...6c133075277.jpg ), но не нему се открива самипят алп, а на сина на Зътолгау-Ситалк, Садок-Идел и му дава решението за превземането на Аркел.
(191) Нека твоите воини
се привържат към корема на овцете –
и тези орли ще ги вдигнат
направо в града!”.
(192) Като се върнал при приятелите, Идел
им разказал всичко – и в сърцата им
унинието отстъпило
място на надеждата.
(193) Направили те тъй,
както ги посъветвал Челбас:
привързали към корема на овцете
най-добрите воини и Аудан.
(194) А останалите воини
се скрили – и тогава
връхлетяли онези орли
и вдигнали овцете във въздуха.
(195) Но този път уловът им
бил по-тежък от обичайното –
и орлите летяли
по-ниско от обикновено.
(196) Когато орлите прелитали
над покривите на къщите на Аркел,
Аудан извикал на воините
да скачат долу.

Така, за първи път в човешката история се извършва първият военен десант с летателно средство. Така пада град Аркел. И когато се спори, кой първи в света е използвал самолета като бойно средство и сега се оспорва, че това са българите, разберете, Българите винаги са били първи в това, защото Битката е била тяхната стихия и в нея общувайки с алпите, те са правили своите Откривателства. Алпът Чокър- Славният Бала дава на Българите в битката за град Аркел предимствата на техническите летателни средства за военни цели. Един път вече използвали летателно средство за военен десант над позициите на противника, съвсем естествено е исторически, да използваме и самолета като средство за бомбандировка над град Одрин през 1912г. Не се и съмнявайте, когато не сме атеисти, ние правим Историята, а не тя – Нас!

(203) Побягнали тогава макиданците –
един по-бързо от друг –
но Аудан не ги преследвал:
нали те също били българи...

(204) В чест на победата Зътолгау
устроил велик пир,
на който доволният Чокър
му казал:

(205) “Ти, мъдри Зътолгау,
стана за мен като баща –
и аз се радвам
да ти направя подарък:

(206) окажи ми честта –
приеми завинаги
под своето управление
славния град Аркел!”

Кана субиги Чокър няма да открием в списъка на „скитските царе“. Той и без това е много беден, защото това, което е известно на историческата наука идва от записаното от Херодот и редица други автори, които разбира се, не са били дъжни да отбележат в подробности българската история, даже обратното е повече валидно заради интересите на Елада. Затова в този списък има едно „бяло петно“. Веднага след царуването на кана субиги Уктимас (Октамасад) следва това на кана субиги Атай/Атей, но „Сказание за Чулман“ говори за това, че Уктимас е имал 4-ма сина и последният четвърти оцелява за да стане кана субиги на Аскъп (Скития) и оттам на целият Шатър-Булгар. Името „Чокър“ днес можем да срещнем под формата на топонимия в Крим – „Чокрак“, „Чокаракъ“ със значение на „извор“, „източник на вода“, което разбира се, има и своите духовни символни значения, когато го отнесем отново към алпа Чокър – Славният Бала. Историческата наука има също тъй бедни сведенияи за синът на Зътолгау-Ситалк, Садок. Неговото име е Идел, Идел-Садок. Той има изключително важната и решаваща роля за победата на Ситалк и Чокър над Пердика Втори. Колкото до град Аркел, това най-вероятно е т. нар. античен Амфиполис. Разглеждайки картата на неговото разположение и описаното в Сказанието, трябва да е той. Градът се намира недалеч и то самият Халкидияески полуостров. Това го казвам във връзка с написаното от историческата ни наука за походът на Ситал срещу Пердика Втори, понеже, както пише в Сказанието, градът е бил и от важно стопанско значение за Тракия, понеже оттам македонците прекарвали добитъка си и вероятно са плащали такса за това на Ситалк, както пише в текста на Сказанието.

Хълмът Каста с пещерата-светилище и гробница на кана субиги Раудеб не е никак далеч ( вж. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm..._Amphipolis.jpg ; също и
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...tion_map_en.jpg ) Гърците, все още крият нейното съдържание https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8136036

В общи линии с този последен хай от "Песен за аскъпските бахадири" завършвам историческият й анализ. Направих го, за да могат по-младите да разберат за какво иде реч, да им го сведа, малко по-близко, да им го направя малко по-усвоимо, стига да има съзнание, за което това да представлява Жива Вода. Разбира се, ще има още неща, които ще се представят, петата част на Сказанието е не по-малко богата от останалите, дори в много отношения, доста по-богата. За нея си трябват поне 10-тина като мен, в колектив, а аз съм само един, т.е. такива дет много не им пука от общественото и капацитетно мнение по историческите въпроси, които засяга тази пета част на Сказание за Чулман.

(214) Не мисли, какво ще стане,
а мисли: как да живееш тъй,
че славата на гордите предци
с позор да не покриеш.

(215) Не е дълъг животът
на славните храбреци –
затуй ги вечно помнят...
Не посрамвай своите отци!

Тези две последни песенни стиха, никой даскал няма да ги преподаде в училище. Затова детето не иска да ходи там! Логично е!

Пояснителни Бележки.

1. Шатър Булгар в края на желязната епоха като държавно устройство, наричам "централизиран либерализъм". Имаш един Център задължителен и ролята на такъв играе една Българска държава - Аскъп (Скития) с нейният Кан. Той администрира останалите български царства така, че те имат своята автономия (свобода), но същевременно имат своите задължения към Центъра, които Центъра следи да се спазват. И при нарушение, санкционира.
Управителите на тези български царства са хем самостоятелни и същевременно подчинени на Центъра - субаги. Едно е Кана Субиги, това е Центъра, другото са субагите - автономни управители на съответните царства-области на Шатър Булгар. Този модел се пренася и на микрониво в съответните области, в Тракия, например имаш субаг Зътолгау-Ситалк и той понеже е самостоятелен, когато управлява областта в рамките зададени от Центъра си назначава своите "бийове" (парадинасти).

20.Българско Поле - Аскъп/Аскип, „Скития” от гръко-римските източници, голямата българска империя, простираща се от Дунав до Китай. От Аскън/Аскин - Българско; Поле - (къп/кип), името на античната българска империя.
( Из "Нариман Тарихи", част 4)

https://nauka.bg/text-izsledvane-genetici-h...PFLNQOdhP3tmg2Y

Неслучайно, Пета Песен на "Сказание за Чулман" е наречена "Песен за скитските бахадири", като там Скития е с българското име Аскъп. Сказанието в тази си Песен, която разглежда вече близките до нас исторически периоди показва "скитските царе" като български канове и съсредоточава понятието България изцяло в териториите на Скития, Балканите и разглежда околните на тях царства чак до Китай и Персия като български. Неслучайно се наложи да направя "исторически анализ" на тази уникална сама по себе си, Пета Песен. (http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php… )
================================================
"Тук искам да се спра на Глиное, което е една стара скитска култура в Молдова, която формално е изчезнала, унищожена е в края на 2 в. пр.н.е. Тя е подозрително близко и стои на пътя на аспаруховите прабългари, а също е и в обхвата на Стара велика България. Има секвенирани от нея 11 души, от тях 6 са от абсолютно същата хаплогрупа, която ние идентифицирахме и в Първото и във Второто българско царство. Още веднъж да подчертая, че тази хаплогрупа разбира се се среща и днес в България. Тя е изцяло свързана с миграцията на скитските групи още от много древни времена, от 1500 г. пр. н.е. до към 2 в. пр. н.е."

Най-обичам мисловни разсъждения на разни "историци" (вж. по-долу) при положение, че си има древнобългарски епосен източник, който казва как са станали нещата там. Бавария като име идва от кана субиги Бавър, син на Идантирс или Иданбир, както го нарича "Сказание за Чулман" водил войната с персите. Това става при неговият поход на Запад, възпят от самият Ситалк, наречен в "Сказание за Чулман" - Зътолгау, хахаха... Смятайте колко са били зависи субагите на трьок сакланите от кановете на Българска Скития, защото Бавър е кана субиги на Българска Скития (Аскъп), а не се знае, въобще от траколозите и Фол, че субага Ситалк, освен, че е цар на трек-сакланите е и тамърджия, сиреч аед. Свирил е на китара, тъй да се каже, хахаха и е пеел исторически песни, имал е силна българска историческа култура. Негови са тези редове. В тях "худците" сиреч готите, сочено от "Нариман тарихи" като чисто българско племе се присъединяват към Бавър при този поход. Бавър води пълномащабна офанзива на Изток в Азия и след това на Запад в териториите на днешната Германия. Помощник му е синът му Уктимас или известният Октамасад;)))

(169) Препусна Бавър на запад –
засенчи прахта,
вдигната от коня му
цялата източна част на небето.
(170) Видя тази прах
синът му Уктимас
и каза: “Най-сетне
татко идва към нас!”.
(171) Но никой вече
не го чу – загинали бяха
всичките му воини – и
се биеше той сам с врага.
(172) Когато го обкръжиха
злобните врагове
на върха на Кабил,
тогава пристигнва Бавър:
(173) Бодна българският бик
мерзките врагове –
и те полетяха
от превала надолу с глава.
(174) След това потегли
страшният цар на Аскъп
на поход на запад
и каза на воините тъй:
(175) “Казват, Кубал е поставил
също такъв железен стълб;
искам и него да взема
за поправката на портите в Джилан!”.
(176) Когато преминаваха Баил,
обновиха крепостта там,
наричана Балтавар;
тъй взеха да наричат и реката.
(177) Дойдоха тогава при царя
кермекците-худци,
избягали от Кубал –
и тръгнаха с Бавър.



Maя Вергилова. Археология и загадките на древните 👣
25 януари в 15:14 ч. ·
Още за ТРАКИТЕ
Ако немските учени изнесат резултати от пълните генни изследвания, районирани по всеки бундесланд- това са административните и географски области там, за източните части от север до юг, като-Предна Померания(Vorpommern) , Бранденбург(Brandenburg), Саксония(Saxen) и Бавария (Bayern) най-вероятно ще се види, че генни маркери на хората там ги свързват с произход от Балканите и Мала Азия. Фактически и исторически самите названия на тези, немски земи произхождат от тракийски преселения още в древността. Ето малко подробности, които по-скоро не са официално публикувани или не са обобщавани до сега:
Започваме от земите при столицата на Германия- Берлин, бундесланд Бранденбург и по-нагоре на картата- в части от днешните Полша и Русия, където е била Прусия. Названието Прусия идва от другото име на траките витини, наричани бруси, пруси, които са преселници от Витиния, със столица Пруса-Бруса,а днес е Бурса, в Мала Азия. Витините по род също са и мизи. За тях и преселението им е свидетелствал Дмитрий Хоматиан. << Човеците бяха отведени първо от Пруса Олимпийска към Северния океан и Мъртвото море.3 от ръката и по повелята на Александър*>> Показателно и днес за произхода на (старо)прусите е техният изчезнал език, той се е говорил в новата им земя до към 17-18 век, обаче има оцелели около 800 думи. На една от снимките виждате страница от старопруски речник, публикуван е от Юлия Хаджидимитрова, която живее в Германия. Повечето от думите на старопрусите са разбираеми по смисъл за нас и сега, след преселението им преди над 2300 години !
Нагоре и вляво на Европейската карта, пак в Германия и част от Полша са отишли поморяните, които в миналото вероятно също са тръгнали от Мала Азия, отивайки първо в днешна Украйна, където и сега има град Поморяни, а най-близкото село до този град се казва...Загора! Поморяните дават името на Форпомерн, в географията областта се нарича у нас Померания.От етноса поморяни по произход е и бившият председател на Европейския парламент полякът Доналд Туск, който е и историк.В своята реч в София за Председателството на Съвета на ЕС в България той посочи на чист български език, че ние българите сме народ с древна, тракийска история !
Третата област в Германия, която носи името си от тракобългари е Бавария. Там и сега в стари народни обичаи и песни баварците се самонаричат байовари. Немският свещеник Авентин в 15 век описва в своя труд събраните от него в старите манастирски библиотеки данни, че от земи на днешна Грузия и Армения във 2-3 в. от Н.е.са дошли два големи тракобългарски рода. Баварците по нрав често са по-топли и сърдечни от други части на днешната Федерална република, имат повече вицове, пият дори джанкова ракия,т.н.цвечкер шнапс, която е към 40градуса. Не е шега, защото традиционните стари, немски спиртни напитки като корн, допелкорн и т.н.обикновени са по-слаби.
Може да се провери също и дали има гени на готи в Германия, но не прозападното разбиране за готи. А реалното...Справка-Книгите пак на Ю.Хаджидимтрова или на проф.Асен Чилингиров, които доказват истината, че готите са гетите. Сигурно има гени на гетите, наричани готи там, вероятно те са оставали в Източните германски земи, вероятно и Саксония за северните гети и тези от долното течение на Дунав и отсам. Знае се, че за разгрома на полатинчения Рим от гета-гот Аларих той тръгнал със своите войски от земите някъде около днешния Свищов и неговият на-род се е заселил после в значителна част в Западна Европа. Между другото саксите или още саксонците носят името си от тяхната древна двуостра брадва- сакс. Сега може да ви покажат друго оръжие в някой музей или оръжейна с това име, инак сакс е старата дума за сегашната немска дума-аксе(Axe)-брадва. Но работата е и там, че двуострата брадва е... изобретение на траките. Те със своите родове са заселвали и в по-голяма степен са цивилизовали Европа. Правилната дума за нас е род, а не племе. Народ идва от род, повече родове правят на-род. Определението племе е вменено с късната историографията и в наши дни. Племена може да са примерно папуаси, данайци, без да ги обиждаме, ние сме родове, тук и на всякъде, където има тракийски народ.
Thracians in Germany
If German scientists report the results of the complete genetic research, zoning in each Bundesland - these are the administrative and geographical areas there, for the eastern parts from north to south, such as Front Pomerania (Vorpommern), Brandenburg, Saxony and Bavaria. (Bayern) will most likely see that genetic markers of humans there link them to the old Balkans and old Asia Minor. In fact and historically, the very names of these German lands originate from Thracian migrations in antiquity.
Here are a few details that have not been officially published or summarized so far:
We start from the lands near the capital of Germany - Berlin, the Bundesland Brandenburg and above on the map - in parts of today's Poland and Russia, where Prussia was. The name Prussia comes from the other name of the Thracian Vitians, called Brussi, Prussi ,Prussians who immigrated from Bithynia, with the capital Prussia-Bruce, and today is Bursa, in Asia Minor. Vitinas are also Misian. Dmitry Homatian testified about them and their relocation. << The people were first taken from the Olympic Prussia to the North Ocean and the Dead Sea by the hand and at the behest of Alexander * >> Alexander the Great. Indicative of the origin of the (old) Prussians is their extinct language, it was spoken in their new land last to the 15, 17th-18th century, however, there are about 800 surviving words. In one of the photos you see a page from an Old Prussian dictionary, published by Julia Hadjidimitrova, who lives in Germany. Most of the words of the Old Prussians ( last photo in the post) are understandable in Bulgaria and in other so called slovenian lands even now, after their(of the vitines) migration over 2300 years ago!
Up and to the left of the European map, again in Germany and part of Poland went the Pomeranians, who in the past probably also left Asia Minor, going first to today's Bulgaria and Ukraine. In Ukraine is now the town Pomoriani, and the nearest village to this city it's called ... Zagora! But Zagora is oldbulgarian word for mountain and Pomoriani literally means- <By the sea> from the Slovenian words <po>, i.e. at and <moriani> means people at sea. The Pomorians give the name to Forpomern in Germany, in geography the area is called Pomerania in Bulgaria. The former President of the European Parliament, the Polish Donald Tusk, who is also a historian, is from the Pomorian ethnic group in Poland. pointed out in pure Bulgarian that Bulgarians are a people with ancient, Thracian history!
The third region in Germany that takes its name from the Thracian Bulgarians is Bavaria. There and now, in old folk customs and songs, the Bavarians call themselves Bayovars. The German priest Aventin in the 15th century describes in his work the data collected by him in the old monastery libraries that from the lands of today's Georgia and Armenia in the 2-3 century AD came two large Thracian Bulgarian clans. Bavarians are usually warmer and more cordial than other parts of today's Federal Republic, they have more jokes, they even drink strong brandy, the so-called Zwetschker schnapps, which is about 40 degrees. It's not a joke, because traditional old, German spirits such as Corn, Doppelcorn, etc. are usually weaker.
It is also possible to check whether there are Goth genes in Germany, but not the pro-Western understanding of Goths. But the real ... Reference-The books again by Yu. Hadjidimitrova or Prof. Asen Chilingirov, which prove the truth that the Goths are the Getae. There are probably ghetto genes called Goths there, they probably remained in the East German lands, probably Saxony for the northern Getae and those from the lower Danube and beyond. It is known that for the defeat of the Romanized Rome by the ghet Alarich he left with his troops from the lands somewhere around today's Svishtov in Bulgaria and his people later settled in a large part of Western Europe.
By the way, the Saxons get their name from their ancient double-edged ax-Sax. Now they can show you another weapon in a museum or armory with that name, otherwise sax is the old word for the current German word- Axe. But the thing is, the double-edged ax is ... an invention of the Thracians ! They settled and to a greater extent, civilized Europe.
All rights reserved !/ Bore Petr / 2021

Кофти пич съм аз;))) Но, макар и да съм кофти пич, много по-често съм прав, отколкото да греша. Река Балтавар е станала Полтава, а селището Биел, но съгласете близо 2600 години са минали оттогва, цяло чудо, че името се е запазило под неква форма. Кана субиги Бавър с Октамасад усилват крепостта на едно от най-големите български селища тогава, днес в сърцето на Украйна, както се изразяват... На древнобългарски е Баил. Не знам за Херодот и неговият Гелон, но и слабо ме интересува.
Всъщност този военен поход към земите на рънджайците (германските племена) е печеливш за Баил, защото го превръщ в най-голямото укрепено селище в Европа по онова време.

(176) Когато преминаваха Баил,
обновиха крепостта там,
наричана Балтавар;
тъй взеха да наричат и реката.
=====================================================
Пр.н.е. I хилядолетие, скити живели тук, племена от номади и земеделски производители. Той е тук, в гората, все още има най-голямото селище на скитския период (VI век пр.н.е. - I век пр.н.е.) - Биелско селище. Тези остатъци се идентифицират от някои учени с Херодот град Гелон, тя е център на конфедерацията на племена и най-големият укрепено селище не само в Украйна, но и в Европа ранен период желязната епоха. Според легендата, на входа на дървените градските стени, чиято дължина е всяка страна е 30 стадиони, имаше два 6-метров кон, хвърлен в злато, и това е за тях в 512 г. пр.н.е. изпрати своя 700,000th армия на персийския цар Дарий. Въпреки това, скоро армията му бе победен от скитите и той е претърпял една от най-тежките военни поражения. Кога точно как и защо Гелон умира, просто невъзможно да се каже. Проучването на селището Биел продължава.

https://bgkids.hallowedgaming.com/experts/i...XzvZoCsjYFb8iSs

Няма легенда. Всичко си е описано в Сказание за Чулман. Вече знаем мястото и годината, където кан Арджан е е използвал биологично оръжие за масово поразяване да унищожи пълчищата на Дарий Добронравния, насъскан от йехудите на поход срещу Велика България.
Годината е 512 пр.Хр, Сомор по българския календар. 2020+512=2532/12=211 цикъла от последната година на Сомор - 6788г (2020)