Нариман Тарихи, Даиш Карачай аль-Булгари, част 4

Нариман Тарихи, част 4


Не бях чел, четвъртата част на Нариман до вчера, то, кое по-напред. Но, това, което ми направи впечатление от бързият прочит е точната ми интуиция относно българската история (какво нещо е паметта на клетките, на гена....). Преди доста години твърдях, че "великото преселение на народите" е стратегически планирана офанзива на тогавашната БА за осигуряване на проход към Прародината (Балканите) като основното идейно ядро в този план е разделението на Римската империя на две, за да се осигури Проход, Пространство за Завръщането. Историята на Нариман в абсолютна точност го потвърждава, без да съм я чел, четвърта част досега. Тя изчезна и от интернет пространството, май". Второто, което ще ви направи впечатление в тази четвърта част, е че днешните европейски държави или Европа въобще, каквато я виждаме днес е конструирана като такава от Атила (Бичът на Тангра) Така, че вие си избирайте, какво искате да имате: брюкселски зелки или Български Императори!

***

" Усилията на Сeбер, умел владетел, обединил всички части на Атил [едно от имената на Българската империя и българските земи от Дунав до Китай], от Баила [Централна Европа] до Кимяк [Барабската низина, между реките Об и Енисей] не бяха напразни: той остави на Алип- бия силна империя. Въз основа на силата на Хон-Булгар, Алип-бий постигна разделянето на Урман [Римската империя] на две части [през 395 г.]: Рамил [Западноримска "империя"] и Урум [Източноримска "империя"] и постави тези части в още по-голяма зависимост от Булгар.
Въпреки факта, че Кермек, подобно на Рамил и Урум, е бил подчинен на Булгар, рънджайците [германци] и други кермеки [западноевропейци] често атакували Рамил. Уморен да се разправя с оплакванията на Рамил срещу Кермек, Алип-бий уреди в Сулабаш [Горния Дунав] бейлика Бургар или Бургас ( княжество Бургар или Бургас), за да раздели владенията на Рамил и Кермек и премести част от Булгар-Бурджан там. Рънджаите, които са били в услуга на баговете [владетели] на този бейлик [княжество], извън Бургас започват да се наричат „бурджани“ [бургунди], а вътре в Бургас - бургари. Думата "burdjan" рънджайците произнасяли под формата бурган ("burgan"), а бургар ("burgar") под формата байгар "baigar" [бавар]. Говори се, че Бургас, Алип-бий създал през 395 г. и назначил първия си син Акдар, по прякор Аюкдар, за своя първи баг. Щабът му беше наречен Аюкбура [съвременен Аугсбург в Германия] ... Той засели три хиляди българи в Алтинбаш, за да охранява проходите през Алиптау [Алпите] ...
Бургазлии охраняваха два оживени кръстопътя през Иждар-Сула [Дунав] - Бина-Булгар [Виена] и Ринджа-Кича [Линц в Австрия] и не позволяваха на никого да премине реката, без разрешението на българските императори. Общо имаше три тумена [30 хиляди войници; тумен - 10 хиляди воини, дивизия] бурджани, които са подпомогнати от 50 хиляди бургани [бургунди] и байгари [баварци]. Този бейлик (княжество, област, регион) се пазеше за сметка на Рамил (Западната Римска империя), а баговете му получаваха същото заплащане, като големите императори на Рамил (Западната Римска империя) . И Урум [„Византия“] плащаше данък за това, че българите охраняваха проходите (преминаването) през Сулу [Дунав] в Миджан [Мизия, съвременна Дунавска България] ..."

„По-мелодичен от най-красивата славейна песен,
по-сладък от най-сладкия мед и по-красив от най-красивитe българки, си ти, скъпи мой трьок-български език.
Когато моят прародител дойде от Индия,
тогава той попита преподобния хорасанец:
[Хорасан - Североизточен Иран] „Разбираш ли моята реч, абай?
[уважително обръщение към по-възрастния] - Или трябва да премина на барджийски [персийски] език? "
И така благородният Хорасан му отговори:
„Разбира се, напълно те разбирам - все пак ти - слава Богу! - говориш на родният ми български език! "
Тогава моят предтеча го попитал още:
„Има ли такива племена и народи между Велика Индия и Велик Булгар,
които да не разбират трьок-българският език? "
„По целия път помежду Индия и Китай
до Сула [Дунав] и Магреб
[Северозападна Африка] - Абай отговори, - звучи, давайки на всички своите богатства, само нашата родна трьок-българска реч! "
И тогава моят предтеча радостно възкликнал:
„Слава на Всевишния: по моят път няма да ми се наложи да смесвам трелите с писъци и вопли,
сладостта с горчивина и красотата с грозота
[т.е. да говори на чужд език].
След думата "българи" и молитвата към Всевишния, ти, родна трьок-българска реч си най-красивото нещо на света ...
Няма да се уморя да се възхищавам на твоите съвършенства (добродетели) !

(История на Нариман, част 1,2,3)

Ще кажа няколко думи за Казъл(Кизил)-Бурджан [Партска държава], като ги взема от разказите на самите Казъл-Бурджански българи [Парти], без да изключвам историята на Касма-бика, дъщерята на Казъл-Бурджанският баг Артабан ...
Когато тази изключително красива жена, наричана още Булгар-Бика, дойде в Аскъп [Българска държава, „Скития“] и прочете бележките на нашите тебири [писари, летописци] за Казъл-Бурджан в „Булгар думу” [„История на България“, която той започва да пише през II век. пр.н.е. хакан Йолъг], сметнах за необходимо да допълня и изясня данните им ...
Произходът на династията на Киджал-Бурджан [Партян] на Арджакс [Аршакиди] е както следва ... Българският субаг [цар] Кашан, който тогава включваше земите на Масгут, имаше дъщеря Тайга, която също се нарича Кортайга. Съпругът й Даги-Масгут загива, отблъсквайки набег на хинците срещу Събан [Булгар, Централна Азия]. Тогава злодеите убиха сина й Корбан. След като научава за това, баща й, субаг Арал или Урал, умира от мъка. Вторият син на Тайгу, Бирула Газан Бурджан, продължава семейната им линия. Синът на Бирула, Ямиртек бил приятел на Великия Атай [императорът на българите от IV в. Пр. Н. Е.] и починал 8 години след Атай [през 331 г. пр. Н. Е.]. Син на Ямиртек беше Алмиш Алем, който се роди през 300 г. от ерата на Буртас [353 г. пр. Н. Е.] И беше субаг [цар] на Ак-Бурджан или Курган [Източен Бурджан или Транскаспийски] в продължение на 35 години - до смъртта си през 357 г. Епоха на Буртас [331-296 години. Пр. Н. Е.]. Синовете на Алмиш бяха Атрак и Булгар. Трябва да се каже, че ак-бурджанските българи - тоест масгути или авари - произнасят думата „българи“ във формите „Буляр“ или „булгас“ и я обясняват като „мъдър“. Те дори вярват, че тази дума "Булгар" произлиза от думата "Буляр" или "Булгас", а не обратното. По същия начин българите-ищяки, произнасяйки думата "Булгар" във формите "Баскай", "Баскар" и дори "Башкорт" , са сигурни, че името "Булгар" е дошло от "Башкорт" и т.н. За тях е невъзможно да допуснат обратното. Ние, балинските [европейски] българи, сами не сме пример за подражание тук. Например, иделските [волжки] българи на масгутите се наричат „байлари“ или „байдари“. И защо? Тъй като думата „мас“, означаваща „вожд, велик, голям“, се произнася от хората в Идел като „Бай“, а думата „гуд“ или „худ“, която означава „хора, племе“ - като „лар“ и „дар „... В Акбаш [Азия] само барсилите и сартите произнасят правилно думата Булгар:„ Булгар “,„ Бургар “... Атрак, роден, когато баща му е бил на 33 години [320 г. пр. н. е.], След от смъртта на баща си той става субаг [цар] на Ак-Бурджан или Курган [Булгар Закаспийски] и управлява 29 години [296-267 години. пр. н. н.]. Синът на Атрак, Чибик-Белек, е бил след него в продължение на 27 години [267-240 години. Пр. Н. Е.], А синът на Чибик-Белек - известният благороден Урус Таш-Баш, в памет на който източната част на Баршъл [Барсил - Северно и Североизточно Каспийско море] все още се нарича Урус, а неговите българи - Уруси - беше субаг в продължение на 49 години [240-189 години. Пр. Н. Е.].
Булгар беше най-големият син на Алмиш и въпреки това той остави властта на най-малкия - Атрак. Булгар бил силно обиден и се заклел, че ако Всевишният му предостави бейлик [владение, княжество], тогава той ще възстанови в него стария български закон за избора на багове [владетели] от багълите [представители на народа]. И така се случи ...

Тогава, казва Сузбир, Локбър извършил второ нападение над Кулян, тоест южната част на Агил (Балканите), по време на което беше случайно убит от собствения си баща Субан ... Тогава, на мястото на владението на Локбър, Карт-Джам, с подкрепата на Турун-Аби, организира първата българска империя, която кръстили Идел - в чест на седемте български племена. При тристагодишното управление на Карт-Джам всички народи на Идел били равни и българите имали само една привилегия - да бъдат гости на другите народи по време на българските празници. Като кущани(кушани) [гости], българите отивали при други народи в Джонай или Джомай [януари], Сюрен ай [февруари], Науруз ай [март], Сабан ай [април], Гулу или Белъч ай [май], в Джиен ай [юни], в Балик ай [юли], в Урак ай [август], в Сомор ай [септември], в Кургар ай [октомври], в Кавес ай [ноември] и в Нардуган ай [декември]. ..
В Джонай българите празнували Джон или Каруян [Снежни или зимни игри], на които хората се обличали в животински кожи и се биели, хвърляли са се и поливали са със студена вода; в Сюрен ай - Сюрен се празнувал, като хората отивали в градът на Черното прасе [символ на студът и тъмнината] с оръжия и сърпове, а след разрушаването на снежния град изгаряли на клада чучелото на Черното прасе; в Науруз ай - те празнували Науруз, когато призовавали Леле-Субан, изгаряли старите си веща на клада и прескочали огъня; в Сабан ай - празнували се Сабантуй, и Шиллък; в Белъч ай - те празнували Чачак Байрам с момичетата; в Джеин ай - те празнували “Аратеб Байрам”, тоест празника на рода; в Балик ай те празнували “Бурджан Байрам”, тоест празника на Небето, когато момичета, наричайки заклинания и пеейки химни, покриваха узряващия хляб с големи шалове, а момчетата, размахвайки оръжията си и заплашвайки, крещяха, обикаляха полетата; в Урак ай - празнува се Казан Байрам [празникът на Котела - т.е. на изобилието]; в Сомор ай - те празнуваха Сомор или Тъшгири боткасъ [миша каша - празникът на реколтата], в който момчетата угощавали гостуващите им момичета, които пък от своя страна се правили на тъшгири [девойки от Подземния свят или Нор], тоест мишки, и така се ставали запознанствата помежду им; в Кургай ай - те празнували “Кургар Байрам”, като запалвали голям огън и пеели и танцували около него ...; в Кавес ай - те празнуваха “Кавес Байрам”. На този празник момчетата се бориха помежду си за правото да пият кавес/кавъс [ритуална напитка] заедно с момичетата, които са се отличили състезанието по “скубене на гъски”; в Нардуган Ай - те празнуваха Нардуган байрам, в който хората окичваха големи дървета с подаръци за Карга-Сабан и се забавляваха около тях ... Българите предпочитаха да украсяват, най-вече “тит”-а [кедърът], тъй като повечето го смятаха за символ на българската държава и дори наричаха Булгар „Су-
батит", тоест "Кедърът на държавността ", но когато кедърът отсъстваше, украсяваха се “йелагач” [ела] или други дървета ... Алабуга също наричаше сина си Кавес - Зияджи, а Карт-Джам даде това име на династията си ... Това име е" “Зияджи" взел за себе си в знак на приятелство с Карт-Джам, синът на Локбър - алпът Булгар Буляр ...

Като дойде с хората си в източната част на Агаджир, която тогава беше част от Идел, Кавес Аскал Тамир-Улан Асталип се обърна към Саклан с молба да му предостави част от Барсил [Северното Прискапие] за пребиваване. Въпреки това, Саклан, чийто дядо (по майчина линия) бил бий на Барсилите, не иска да притеснява близките си и му отказал.
С много трудности Аскал намерил една голяма поляна сред горите при сливането на реките Балгаданиш или Булгаданиш [Волга] и Актаниш или Чулман [Кама] , която наричали Халджа или Азна, и се заселил с хората си скотовъдци в тази ужасна теснина. В чест на тази поляна Аскал се кръстил Халджа. Това име се образува от думата “хал” - „здраве“, „слава“ и означавало „славен“ ...
Водите на река Булгаданиш, която отдавна се нарича Булгадан, Ардар, Булга, Бурга, Арджа, Ара, Руджа, Руджан, Руян [Волга], през пролетта наводнили почти цялата тази поляна, и затова хората му се изкачили на връх Чулем или Чулим, където се намирал градът Субаш или Халджа, настоящият Улуг Булгар [Великият Булгар на Волга]. Този град е основан през 1453 г. от ерата на Булгар [13 500 г. пр. н. н.] от император Ал-Булгар в Карамадж Субаш, уреден от Карт-Джам през годината на Булгар [14 953 г. пр. Н. Е.] в деня Таргиз [22 юни] в чест на основаването на първата българска държава Идел. Град Халджа е наричан още Булгар, Ала-Тура, всички имена на река Арджа [Волга] - Арджан, Ара, Ружан, Руян, Булга, Булгадан, Булгаданиш, както и Булем-Ата [„Баща на градовете“] и просто Биршахар [„Първи град "] и Тура [„ Град "] - в края на краищата това е бил първият град на Земята. По времето на Аскал градът бил запустял и Аскал го възродил. С него, както се пее в песента му за това, в Карамаджа на Субаш, защитен с ров, се издига каменна могила [пирамида]. Този курган е издигнат на гроба на император Аби-Заяджи Джам или Карт-Джам. Смята се, че възстановяването на Халджа-Булгар е станало 2047 години преди войната Буртас [през 2700 г. пр. н. е.], когато най-малкият син на Аскал, Боян беше на 10 години ... Тогава тук, в град Халджа-Булгар, Абар-Кам остана известно време и Булгар в негова чест започна да се нарича Абаршир или Абрашир ...

Не познавам град по-славен от Булгар,
всичко тук ми говори за славата на Булгар,
Ето го курганът на Джам на върха на Чулим ...
Почитайте Тангра: Неговата сила е неделима!

... Когато Боян израсна, Аскал му каза: „Нашата Халджа не може да нахрани всички наши хора, затова вземете част от хората и отидете с тях, където пожелаете. А най-големият ми син Баръс и средният син Балуан ще останат с мен. " Боян взел част от хората и отишъл в гъстата гора. Дълго време той се скитал там, но един ден, близо до едно горско езеро, срещнал мърджалъша [сина на Алп Чулман] Илмар. Този мирджалъш живеел в езерото Илмар или Булимер близо до Булгар и познавал Боян. Илмар казал на Боян: „Ще ти помогна - ако ми обещаеш някой ден да изпълниш молбата ми!“ Боян обещал - и Илмар с помощта на магия накарал Саклан да се влюби в Боян. Влюбената Саклан позволила на хората на Боян да се заселят в Агаджир и се оженил за нея. Наблюдавайки я, Боян научил магията. Разбрал, че Аскал вече е заповядал на Балуан и хората му да напуснат Руджан-Булгар, Боян запалил голям огън и с помощта на Алп Джил [духът на ветровете] изгорил гората по бреговете на Кара-Булгар и Байпир [Черно и Азовско] море. С това той отворил пътя на Балуан от Руян-Булгар до Агил [Балканския полуостров]. Балуан отишъл при Агил и се установил с хората си на брега на езерото Барадж-Бан [„Драконовото езеро“], където се родил синът му Агил или Угил.
На дъното на това езеро в подводен дворец живеел бившият господар на Агил (Балканският полуостров), синът на Алп Чулман, Агил. Когато станало шумно в неговият дом, алпът Агил се оттеглил да живее в езерото, като заповядал на хората да му жертват седем от най-красиви момичета всяка година. Когато хората забравили да принесат жертвите, Агил се ядосал и ги прогонил. Българите на Балуан започнали да се наричат в Агил - Бижарменданс [Бесерменс], Бояри и Мариш, „Бижармендани“ [оттук - „Мирмидони“] - защото те произхождаха от Бийарман [княжество], бейлик. Когато Аскал възстановил Руян-Булгар, водачите на съседните биджагетс или билярс [фисагетс] му се подчинили, в резултат на което се образувал бейлик (владение, държава). Едната част от биджагетите, които говореха на един трьок-булгарско и два кара [финландски] диалекта на българите, произнасяха думата „булгар” под формата „бижар” или „бигар”, а другата - под формата на „бугар” или „бургаш”, но повече били тези, които произнасяли "бижар", поради което името им "бижармен" се утвърдило за бейлика на Руджан-Булгар ... (Вярно е, че думата "мъже" в смисъла на "местообитание" и "земя" се редуцирала от много бижаджети до "ма" или "му" ... Затова и думата „мариш“ е само изкривяване на думата „барадж“ ...) когато част от бижарменданските бояни [пеон-мирмидонци], водени от Агил, не принесоха
жертва и бяха изгонени от Агил от бреговете на Барадж Бан [Преспанското езеро] ...
Изгнаниците, водени от Агил, отишли в Уртагил [Централен Балкан] и станали водачи на тракийските народи - бираки [траки] и биризийци [илири]. Тези народи започнали да наричат бижарменданите – изгнаници, баяни [пеони], тоест „велики или господстващи хора“ или трьокбългари [трибали] - в края на краищата в тяхната представа,българите бяха траки говорещи на новият трьок-български език [,, тюркско- български "] ... От това време думата" Булгар "започнала да означава" велики хора "," господа "," аристокрация ","знатност "...
Саклан, като научила, че Боян оставил Балуан на Агил, се разстроила и оковала мъжа си във вериги - в края на краищата предсказанието казвало, че синът на Балуан ще дойде от Агил [Балканите] и ще завладее трона на Аскъп [„Скития“]. С помощта на магията, обаче Боян се освободил и избягал при Арджан-Бистю [Прибалтика], където формирал свое собствено царство. Саклан се опитала да го унищожи с помощта на магия, но той отвърнал със същото и тя се принудила го остави на мира. На новото място Боян бил доволен от приятеля си Илмар ... Когато Боян решил да се ожени за една жена от Шумгал [латвийка], Илмар го помолил да му даде момичето. Боян отказал и се оженил за шумгалката. С това той нарушил обещанието си пред Илмар. Илмар се оплакал на баща си Чулман и го помолил да накаже клетвопрестъпникът. Чулман рекъл: „Да се накаже Боян е безполезно - той ще издържи на всяко изпитание. Нека изчакаме, докато синът му от шумгалката - Асхалиб порасне, и стане за него най-скъпото съкровище на света - тогава ще му го отнемем и това ще бъде неговото истинско наказание"...
Когато Асхалиб пораснал, станал любимец на Боян и на всички балтийски племена. Шумбутите, които наричали Боян - Мендак или Булгардак, т.е. „Истинският българин“, наричали пък Асхалиб - Аскалдек, шумгаляните - Халиб, а Мургбаш [естонците] - Халиб-Бан. Асхалиб извършил много подвизи. По този начин той победил кара-халджийците (праславяните) и ги изгонил обратно в блатата им и нарекъл освободените от тях райони Агач-Буляр [Беларус] и Бай-Буляр [Полша] ...
След като минало това време, Чулман заповядал на Илмар да предизвика могъщия Асхалиб на дуел на скала край морето и по този начин да бутне сина на Боян в Аржнско или Балтско море, което на худски означавало „Българско море“ [Балтийско море] ... По време на битката Илмар успял да срути скалата под Асхалиб - и заедно с него, паднал в морето. А във водата Асхалиб станал пленник на могъщия алп Чулман. За да спаси Асхалиб, сестра му Ай-Бадил се съгласила да се омъжи за Илмар ... Асхалиб наследил кралството на баща си, който заминал за Тавищай [Финландия] и сега живее там под образът на мечка ...От Асхалиб произхождат всички бийове и багове [владетели] на Аржан-Бисти [Прибалтика], Тавищай и Карела [Карелия] ...
Всички си спомнят, че повече от всичко друго Боян обичал да свири на тамир или както му се казва сега на домбра. Затова, когато жителите на Тавищай (Финландия) видят мечка, тогава побързат да й дадат не само лакомство, но и кесле-домбра [гусли] ... Кесле-домбру, тавищайските българи или сукуми [морски българи] все още наричат “кам-теле”, тоест „ “свещеният език” или “езикът на камовете“ в спомен за времето, когато камите [свещениците] са свирили на тях ...
Междувременно синът на Балуан, Агил, събрал армия от своите бираки и българи и превзел столицата на Агаджир, Багаил. Агаджирите го приели като свой император ... [липса на текст.] Саклан избягала при Руджан-Булгар, а третият син на Аскал - Барис, уплашен от пристигането й, и предал управлението на Бижармен. Скоро тя го очаровала и станала негова съпруга. Тя не само го оставила на трона на Бижарман, но и му помогнала в управлението по всякакъв възможен начин. Част от барсилите на Кавилтай [Каспийски регион] - нейни роднини, също признали властта на Саклан и Барис. Барсилите от Руджан-Булгар, които са наричани също бури или варвари, тоест „истински българи“, започнали да се наричат “буртас”, тоест „обръснати бури ". Факт е, че българите от Ищак, живеейки в Иджимдан [Иседон], силно се смесили със съседите си – кашани, приели някои от техните обичаи, включително обичаят да бръснат главата си и да оставят само плитка от косите на темето - чуббас или асилчач [“Оселедец", "Българска плитка"] ...

РАЗКАЗ ЗА САН ДАЛАЙ, БУЛГАР ТАРГИТАЙ И ТЕХНИТЕ ПОТОМЦИ

... Когато агаджирците, водени от Сан, син на Далай, внук на Леуген, свалили императора Аспарик, синът на Маджи Суз-Атряч, последния аваро-булгарски император на Мамил [Египет], Аспарък избягал в Синджак и оттук започнал да напада Ечке Агаджир [Вътрешен Агаджир или Украйна]. Казват, че Аспарък, за да досажда на агаджирските българи, дал на Синджак името Иске Булгар или Боринги Булгар [Стария, Древен Булгар], а на Ечке Агаджир - името Кара-Булгар [Западен, Велик или Черен Булгар], за да покаже голямата древност на владението си ... Сан, обаче не се предавал и отблъсквал набезите на Аспарък един след друг. За да го победи, Аспарък се принудил да наеме един от потомците на сина на синджакския цар Арслан Буртас [един от героите на епоса, Дулман толгау “, живял в началото на V хилядолетие пр. Н. Е.] - Булгар или Буляр с неговата свита от тридесет егети [дружинка] , въпреки че преди бил прогонил баща му Бършлай Бушлай от Сандъгач [булгарски град в Северен Кавказ] в Агаджа или Урус, тоест Абаз [Агарджа, Урус, Абаз - Абхазия]. Тук, в град Абаза Диу-Сак или Зияджи [Сухуми], се ражда синът на Бушлай, Буляр или Булгар. Той е кръстен в чест на алпът Булгар-Буляр Зияджи, син на алпът Локбър [герой от епосът “Чулман Толгау”] и една умайджанка [амазонка] ... Абазите [Абхазци] вярват, че Буляр е алпът на верността и дългът, койтопонякога излиза от водата и с огнения си поглед той убива предателите, децата им и плодовете [в утробата на майките], от които ще се родят бъдещите предатели и вредители. Самият град Зияджи е основан на мястото, където алпът Буляр Зияджи излязъл някога от от морето и убил с поглед няколко бъдещи предатели. Когато погледът му временно губел своята сила, (тъй като погледът му горял само през една част от деня), Зияджи смачквал със собствените си ръце още по няколко бъдещи вредители и се връщал в морето. Благодарение на Буляр българите нямали предатели и вредители ... Никой не можел да го спре, освен собствените му потомци, срещу които силите му не действали. Няколко пъти неговите потомци, по молба на различни владетели, хващали Буляр и го приковавали към скали или дървета, но след известно време духът му преминавал в ново тяло и той подновявал унищожението на предателите. За това, както и за борбата между Сан Далай и сина на Суз-Атряч, Аспарик, за управлението на Буляр-Булгар, син на Бушлай в Аскъп, за потомците на Буляр - до Кан-Кубар и Ку-Кулян ... се разказва в легендата на Сузбир "Буляр" [„Песен на Буляра“]. Боян Кубан не е включил тази легенда в своя “Чулман Толгау”, считайки я за не особено изразителна (поучителна), но аз [?] считам тази негова преценка за несправедлива и затова накратко предавам съдържанието на “Буляр ъръ” ...
За да изглади предишните отношения основани на омраза и обиди, Аспарик се оженила Булгар за дъщеря си Банджа и го обявявил за свой наследник - все пак той нямал синове. По време на тази война, Аспарък умира, но Буляр успял да победи агаджирския народ от Сан ... Когато българите на Буляр, в по-голямата си част - барсили, сарси и абази или иберийци, започват да настъпват на запад, Сан води всичките си българи-агаджири към Именския регион ... В памет на река Сан в Кара-Булгар [Ингулец], където е роден и обичал да живее, Сан нарекъл река Имен в новия си район „Сан“ [Сан е приток на Висла]. Той нарекъл и река Тула [Висла] от същия регион Биста [име на алпът Чулман и оттук - Висла] - в чест на тъста си, алпът Чулман. От дъщерята на Чулман, Сан имаше дъщеря Джалда, за която ще говорим малко по-късно. Сан също имаше син Тамир, на когото кръсти своята именска столица Тамир. По-късно Тамир преименува този град, в памет на баща си, Сан-Тамир [Сандомир в Полша]. Сан напуснал Кара-Булгар [Украйна] не защото се страхуваше от Буляр, а защото научи за способността му да чародейства и да се превръща в различни животни. Ясно е, че битката с магьосник открито беше безполезна. Способността за магьосничество е предадена на Буляр от майка му - дъщерята на слп Буляр, в чест, на който той бил кръстен Буляр.
За тази си способност Буляр бил наречен Таргитай - тоест „Небесен човек“. Затова и сега с думата "гитай", "китай" или "гут" се наричат уважаваните хора, стопаните (собственици на къщи) и светите хора. За да избегне излишно кръвопролитие в братоубийствената война, Буляр наистина използвал своите способности преди решителната битка: той се превърнал в птица, след това в риба, след това в хермелин, промъкнал се в лагера на хората от Агаджир и повредил всичките им оръжия ... След това изпълзял обратно като змия ... до Кара-Булгар и виждайки, че тази страна е пуста, Буляр заплакал от мъка и чрез посланиците си поканил Сан и хората му да се върнат. Но гордият Сан избрал да остане в Имен [Полша], заобиколен от гъсти гори. Тогава Булгар Буляр Таргитай, станал 859 години преди войната Буртас [1512 г. пр. Н. Е.], новият император на Аскъп [Аскъп-„Българска степ” е името на древната българска държава в тази част на света], заселва Кара-Булгар със своите българи и аржан-улчии [литовци и латвийци] и забрани на който и д абило от тях да атакува Имен ... Веднъж дъщерята на Сана, Джалда решила да посети родното си място - Джалда [Крим], откъдето била отведена в Имен в ранна детска възраст. Тя обичала да плува и можела да се превърне, както всички дъщери и внучки на алпът Чулман, в змии, жаби и риби; затова се превърнала в риба и отплавала до Джалда по поречието на река Инеш-Дар [Днестър] ...
А Булгар-Таргитай имал трима синове: Кол или Кау, с прякор Даил, Леу-Китай и Карбай или Арбай. По предложение на баща си те хвърлили вребий кой какво владение ще притежава. Леу Китай получи Бал [десният бряг на Днепър], Карбай - Хар [левият бряг на Днепър], а Колю - Джалда. Колю започнал да живее в Джалда. Един ден конете му изчезнали и той отишъл да ги търси. Доплавалата до Джалда, Джалда-бика, ги била откраднала, защото обичала да язди коне. Кау дълго се скитал около Джалда и в крайна сметка открил конекрадката, но вместо да й се разсърди, той се влюбил в прекрасната дъщеря на Сана. А тя обикнала Кау повече от себе си. Бащите им постъпили мъдро като истински българи, им разрешили да сключат брак. На сватбата им Буляр и Сан се помирили помежду си за радост на всички българи ...

За пореден път обединил всички български земи в Агаджир [т.е. Източна Европа], Буляр извикал благородния биркам Тамта-Китай и го попитал: „Кажи ми, мъдри Карт [свят старец, старейшина, жрец], - какво ще се случи, ако открито нарека нашият Аскъп (Аскип) с тайното ни име Булгар, защото аз, наистина го обичам! " - „ Твоята династия ще управлява 500 години и след това ще бъде свалена, а името на българите ще остане завинаги на Земята "- отговорил му Тамта-Китай. „А ако оставя предишните имена - Аскип или Агаджир?“, попитал джабгусирът [императорът] Булгар Буляр Таргитай. „Твоята династия ще властва на тази земя вечно, а тайното име Булгар ще бъде забравено!“ - промълвил аскалът [мъдрецът]. И Буляр без колебание заповядал да се преименува Аскъп на Булгар, отбелязвайки: „Няма нищо по-важно за мен от името Булгар - нека то да бъде завинаги, а не нещо друго, да живее на Земята вечно! Нека не само нашето благородство, но и всички наши хора да се наричат българи, а грижата за благосъстоянието на българския народ да стане най-важното за всички българи на земята! "...

Сега е модно да се говори за българите като за народ от изменници и предатели... Той някога не е бил такъв, и подлостта, изменничеството и предателството, никога не са могли да покварят националният му дух, защото в него е работила една Сила, която го е охранявала от тях, тази Сила е алпът Буляр! Тази абзац идва да покаже огромното значение на планетарните енергии и сили на Тангра, които не трябва да се губят, но трябва и да се използват правилно. Тук за първи път в текста, който визира 16-15 век, пр. н.е., т.е. краят на бронзовата епоха, за първи път се появява името Колю;))) Това всъщност си е отделно име и няма нищо общо с Николай;))) "Многобожието", т.е. "езичеството" е проблем за тези, които искат да разрушат Българският Национален Дух и да го променят в тяхна полза! "Многобожието" е Вещината да се работи с планетарните енергии на Тангра и разбира се, те не са лъжица за всяка уста!



Тъй Колко години трябваше да минат, за да се разбере, че бръщолевенията на определени хора, не са верни? Името "Българин" било само една посвещенческа степен, но не било етноним Така е, когато в главите на определени хора витаят съвременните авраамически вери и техните езотерични течения! Макар, че Нариман, казва, че и Абраам/Авраам бил българин, но бил прогонен. Е, тва го знаехме, преди да сме чели Нариман и неговата тракровка за древната българска история.

Този момент, в който кана субиги Таргитай дава вечност на името Българин и България е наистина Исторически. Каква е основополагащият фундамент в него? Идеята "Да Бъдеш"... Пред това да имаш вечна династия, той избира да бъде Българин! Странно е, нали, за съвременното материалистично мислене, но точно такива хора дават ход на историята напред. Останалото преживя и блее....
Това е История! А, не това, което пише Паисий, че и останалите...

(Из "История на Нариман", част 5, свободен превод от руски Йордан Стайков)
"Тюба [кантон], Иске-Банджу [Фанагория] отделя от бейликът Абраг, живеещите в който базини [Адиги] наричат Абраг иле, езерото Киркан, в което се влива Кирканският проток на река Кубан [r. Кубан]. В този бейлик живеят предимно базини и абази [абхази], и всички, знаят „булгарският тюрки“ [трек-български език], тъй като всички те служат или в граничната охрана, или във вътрешната охрана, включително и на пътя, и обичат да се наричат „кабар -чиркес ", тоест" силни, смели чиркеси ". За разлика от тях, чиркес-басилите, които живеят на десния бряг на Кубан [Кубан], наричат себе си „шатър-чиркес“. Шатърите [,, сатрите“на Херодот] са най-войнственото подразделение на българите-бояни или боянджарите [„ пеоните“на Геродот], и са общите предци на барсилите и баринджарите. Най-добре от българите, воюват, разбира се, барсилите – те са родени воини. Урус-българите отстъпват на барсилите само във фронталният и продължителен бой, а след урусите, баринджарите са най-силните. Баринджарите се бият не по-зле от урусите, но за разлика от урусите те не обичат войната, а това е слабост в очите на хората ...
Баринджарите – родствени на трек-сакланите [траки, тракийци] се наричат от другите българи също и кулани [,, гелоните “на Херодот], а барсилите, също и бояни, се наричат с името „челма“ или „чалма“ ... С името „чалма “ също понякога се наричат и кундурите, силно смесени с барсилите ...
Главният род на караджай-барсилите [предците на карачай-балкарите], както и другите барсили, се явяват и главният род на бояните
[пеоните] - бурджани ...
Между караджай-барсилите или шатър-чиркесите и тухчи-българите или баринджарите, по Шир [Дон] бродят и баджанаките [печенеги] - кангли . В допълнение към тези баджанаки има и баджанаки-санджари. Въпреки че имат еднакъв външен вид и едни и същи обичаи, санджарите са пламенни българи, а канглите са напълно безразлични към българското общество ... Баджанаките са потомци на трек-сакланското племе „бет“ или „мадай“ [,, пети-те“ на Херодот http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1269007000 ] ... По едно време мадай са били включени в състава на българите-масгути [масагети] ... Баджанаките обичат да ги наричат сабани ...
Между баджанаките-кангли и Булгарските планини [Ставрополско възвишение] живеят българите-себерци или сувари - най-издръжливите и непретенциозни българи. Те са много сдържани, скромни и постоянни и са единственото племе, с което канглите се разбират. Те не подчертават своя българизъм, но никога не забравят, че са българи. Суварите са потомци на трек-сакланското племе сабаи) [,,сапеите" на Херодот) и са под управлението на стария български род Барадж или Баградж.
Себерците също често се наричат и деберци [„тиверци“). Те охотно приемат други родове и племена в своя състав. Например, ак-себерите [бели или сибирски сувари] приели толкова много джуграи [угри] в състава си, че скоро започнали да говорят и джуграйският език [угри] заедно с трек-българският [тюрко-български] и започнали да се наричат ищяки, башкорти или маджари ... Известните в историята иллаки или иджимданите [,, иседоните“ на Херодот] също са част от суварите...
Кара-суварите [западни или черни сувари], които най-често се наричат деберци или бащарци (баштарци), приели в своят състав анджийските кара-улчии [антите], които били три пъти по-многобройни от тях, поради, което деберците много бързо възприели агило-българския диалект на анджийските улчии [съвременният дунавско-български език]. По-късно мнозинството от дебериците забравили трек-българският език, тъй като живеели сред своите улчийци. Но в същото време анджийските улчийци станали не само силни сувари [„севери“], но и пламенни българи. Именно суварите съставляват преобладаващото мнозинство от българите в Кара-Бурджан [Дунавска България] ...
Искел имаше по-малък късмет - след разделянето на Хазар [през 1013 г.] толкова много баджанаки-кангли се преместиха там, че техните потомци, безразлични към българската общност, започнаха да преобладават числено над силните българи-уруси, сувари, барсили, баринджари и санджари ...
Управляващ базинският (адигски) бейлик Абраг Иле е знатният базинският род на Абрагите. Базините се считат за българско племе - и с времето, както племето шан, напълно станали част от народа на българите. Всички базини говорят на трек-българският език, но помежду си си те общуват и на език, който е базински диалект на абазския [абхазки] език ... Повечето от базин-джимярците са тенгрияни, около една трета от тях са кряшени [християни]. Има сред тях и мюсюлмани, двойно по-малко от християните. "
=======================================================

Този абзац от "Историята на Нариман" е показателен с много неща, затова го преведох с предимство от всичко останало в петата част. Той показва не само спецификите на процесите на етногенезата на Българите, развитието на българските езици, но и създаването на българската психология и темперамент. Разглеждайки специфичните особености на отделните племена и племенни общности и прослойки, можем съвсем спокойно да си обясним странностите, парадоксите и особеностите на народностната ни психология, особено онази контрастност между отчуждеността от Българското и влечението към чуждото и съответно пламенният национализъм и Българщина. Но, определено се вижда защо последното е с недостиг винаги при нас и се проявява само в определена група прослойки от народността ни. Никога, разберете никога, никой учен и за в бъдеще няма да може да го обясни, ако не се опре на написаното в тази част на "Историята на Нариман".

Защо ли беше цялото това усилие на редица хора да докажат, че траките са българи или българите са траки? Ами, ето вземат някоя от историите на волжките или черните българи, превеждате ги и там всичко си пише, бе хора, няма нужда от доказване!) Е, сега, некои хора искат да станат учени, да станат известни, да издадат книги, а не просто да бъдат едни преводачи на съмнителни "истории" Макар, че са ги чели де, сигурен съм

Просто си откъсвам определени абзаци от "Историята на Нариман", които са значими и интересни и си ги превеждам. В този абзац е описана историята на урусите доста важна за нас, защото ни засяга пряко исторически. Има доста интересни факти, относно чумбасите, езика, погребалните обичаи, етноними като белоруси и малоруси,понятието "хазар" доста актуални към днешна дата, както и връзката на понятието "Урус" с името на алпът Урус Бабай Кубар - "Гръмовержецът", свети Илия за кряшените (ристиените) и т.н..

(Из "История на НАриман" част 5, свободен превод от руски Йордан Стайков)

...Иджимданите (иседоните) са бивши българи-илаки [яикски българи], избягали от Йолъг Катраг [императорът на българите от началото на X век. пр. н.е.] и отишли на река Иджим [Ишим], която те започнали да наричат Иджим-Идел. Опасявайки се от Катраг, илаките временно се подчинили на хон-българите, които тогава нашите българи наричали по-често „яремчепи“ [„луксозни“, „теснооки“; оттук - "аримаспи"]. Сред иджимданите (иседоните) винаги имало много българи-джуграи [угри], които живеейки с тях, възприели трек-българският [,, тюрко-български “] и сагдакски или фарси [древноирански] диалекти на иджимданите. Тези джуграи започнаха да се наричат „иштяк“. По-късно самите наши иджимдани често бяха наричани и иштяки, и яримчепиани(яримчепийци). Също така, нашите българи [европейските] често наричат иджимданите - ярмати или „сармади“ [„сармати44], въпреки че в началото всички българи от Акбаш [Азия] са били наричани така ... И така, салите, научили много (вземайки много неща) от иджимданите-сармади, станали племето кундури. Някои хора неправилно наричат кундурите - „хазари“, 44 което създава фалшиво впечатление, че има народ или племе хазари. Междувременно никога не е имало хазарско племе или народ и думата „хазар44“ е дългогодишен псевдоним за всички българи в Джуреш [Дагестан]. Сега „хазари“ понякога се наричат част от базините [адиги], приели кряшенизма [християнството] и дори иджами [българи-библисти,които по-късно започнали да се наричат „караими44]. За щастие самите те имат достатъчно разум, за да не се наричат „хазари“, иначе всичко щеше да бъде напълно объркано ... Скоро след като Катраг напуснал Акбаш, иджимданите се отделили от хоните, които пък от своя срана ги наричали „хонтаи44“ или „кантаи44“. А всички останали българи наричат хон-българите „ямак” или „джамак” ... Кундурите , първи от българите, забравили един от седемте български езици - сагдак [староирански] или фарси и започнали да използват само трек-българският език. А кундурите са много справедливи българи, които обаче се опитват да бъдат независими във всичко ...
Когато дошли чулакците [тюркутите], кундурите побързаха да се присъединят към тях. Те обаче не участвали в разгрома на субата [владението, държавата] Улуг Булгар [Велика България] или Агарджа и помогнали на съседите-барсили да избегнат отмъщението на чулакците ... Затова другите български племена не упрекнали кундурите, че подпомагат чулакците [тюркутите] ...
Както знаем, братовчедът на последния чулакски хакан, Булан, прие учението на Иджам [библейство], а Иджам обяви него и неговите потомци за свои багове [владетели]. Той се отличава при превземането на Ар-Табил [Тбилиси] и смята, че е станал герой, но войната срещу картлиите [грузинците], които се смятат за сродни на българите или дори чисто българско племе, настройва мнозинството българи срещу него. Когато Булан убива своя братовчед хакан, обвинявайки го в присвояване на властта от баща му, кундурите се отправят на територията на съвременна Осетия, Ингушетия и Чечения. (Курмиш Тухчи,моят прадядо е основател на първата династия на Хазар-Булгар 630-813 г.) Виждайки несигурността на положението си, Булан предпочел да се подчини на Курмиш - но при условието, че българите няма да изколят чулакците [тюркутите] като отмъщение за разгромът на Улуг Булгар. Останките от чулакците били приети в съставът на кундурите и иджамите [българи-библисти], а Курмиш беше провъзгласен за субаг на бейлика [владение] Алан-Хазар.
Този бейлик, при сина на Курмиш, Кир-Багил, започва да се нарича просто Хазар и да обединява под своето управление почти всички булгарски земи ... Кундурите, които се превръщат във второто по важност българско племе в Хазар, след самите тухчи-българи, получили като наследство от салите, страхът от мъртвите, затова живите прострелвали труповете на мъртвите със стрели, за да не им навредят след погребението. Духовете предци също били изобразявани сакати: без крака, без ръце и прочие. Същият страх бил предаден и на смелите уруси, които също са потомци на салосите/салите. Урусите обаче предпочитали да не обезобразяват труповете, а да ги изгарят. Когато част от урусите приеха кряшенизма [християнството], те вече не можели да изгарят мъртвите. Тогава урус-българите започнаха да правят това: след християнското погребение, изкопавали гробът и забивали в мъртвият трепетликов кол. Урусите, които приели исляма, понякога изкопавали мъртвите няколко дни след погребението и ги изгоряли. Всъщност единственото нещо, от което се страхували урусите, са мъртвите.
Бедните уруси, които са имали само една жена, не убивали тези съпруги
след смъртта на съпрузите им. Тези вдовици обаче, в знак на скръб към починалите си съпрузи, трябвало да си режат лицата и ръцете, а от жени с такива белези, мъжете, след това се страхували и ги избягвали ... Ако вдовицата имала малко пари и все пак можела да се омъжи, тогава тя наемала за тези пари много бедни хора и по-възрастни жени, за да изиграят ролята на съпругата на починалия и да се обезобразят те, вместо истинската вдовица.
Салите, страхувайки се от мъртвите, винаги слагали „бети“ върху гробовете - стълбове, дървени или каменни с издълбани на тях имената на мъртвите. Техните „ками“ (шамани) пазели спомена за навиците на починалия и ако се случило нещастие и подозрението паднело върху починалите, тогава камът определял кой от починалите е могъл да причини това нещастие. По негово указание хората бързо намерали гробът на заподозрения починал, разкъсвали го и изгаряли всичко, което се намирало в гроба ...
Пряките потомци на българите-сали - урусите и кундурите, също слагат „бета/бети“ и от тях този обичай сега се е възприел и от други български племена, особено бързо от българите-буляри или кулани, сред които се заселват много кундур-мюсюлмани ...
... По трьокски [по тракийски] сега косата си заплитат в плитка, само част от урусите, част от ак-българите и бурджаните [кавказките и дунавските българи], а по-голямата част от българите или носи чирмъш плитки [големи плитки, висящи отзад], или не си бръсне главата. В древните времена всички ак-българи или иделски българи [волжски българи] са си обръсвали главите и са носили плитка от чумбас, поради което са били наричани по саклакски [на агилски] „аргианци“ [„аргипеи“], тоест „плешиви“, или на трьок [ тюрко-български] „буртаси“, тоест „плешиви българи“. В края на краищата тогава думата Булгар съществуваше във формите „бан“ (‚бун“) „бар” („бур”) и „бал” („бул”).,. В древни времена в град Улуг-Булгар [„Великият Булгар“ на Волга], който тогава е бил наричан и Бан, и Руян или Ружан-Булгар, Халджей или Калатом и Чукандин, т.е. „Свещеният град14“, имаха право да влизат в светите му места само българите с косата „чумбас“.
Следователно урусите вярват, че техните предци са от Улуг-Булгар и постоянно ходят до него, за да се покланят в неговите светилища [представители на руската царска династия на Романови са се смятали за потомци на древните български царе, а град Улуг-Булгар е бил главната светиня на русите и династията Романови: този удивителен факт е внимателно скриван от руските казионни историци]. И тъй като този град, най-старият в Идел [Поволжието], е основан 2047 години преди ерата на Буртас,[т.е през 2700 г. пр. н. е.] от баг-ът [владетел] Аскал, то урусите го смятат за своят първи владетел и с удоволствие дават името му на децата си ...
Когато сармадската [сарматска] династия дошла на власт в Булгар или Аскип/Аскъп [„Скития“] [в началото на II век. пр. н. е.], тогава агаджирските [европейски] българи започват да се наричат по-често „ямак” или „джамак”, отколкото „българи” - в чест на Карт-Джам [древен български цар]. И досеха хон-българите (хуните) или киргизите наричат западните (европейските) българи "ямаки", а Балинджар [Европейска България] - Ямакзай ["Янцай" от китайски източници]. И някои от урусите и досега ги назовават като „чумак“...
Субата [владението] Улуг Булгар [Велика България] е основана от великия български чичан [,, разказвач на истории]] Кубан Боян и това неговото дело не по-малко значимо от творението му „Дулман Толгау “. Използвайки влиянието си върху владетелите на династията Булгар Сармад [[Сармат]], той получил разрешение да създаде субата Улуг Булгар и я създал през 499 г. от ерата на Буртас [154 пр. н. е.] включваща Джалда [Крим] , Енегур [Източен Причерноморски район от устието на Днепър до устието на Дон], Йочи или Джеремел [земята между Днепър и Дон] и Утиг [Западно Чивказ]. Тази суба съществувала 42 години и е официално премахната от джабгусирът [император] на Булгар Алан [през 112 г. пр. н. е.] след неуспешната война на Улуг Булгар с Тарвил [Понт]. За това царят на Тарвил започна да плаща на Аскип [Булгар, „Скития“] вторият по-големина данък след този на Улуг Булгар.
Царството Улуг Булгар е възстановено като част от Българската империя Аскип [„Скития“] от джабгусир [император] Барин, син на джабгусирът Кумук Дуло. Баба му, принцеса на рода Кашан Дуло, го отгледала в почит към алп-биката Умай Аби. И един ден, когато той обсадил град Кряшен [Херсон], самата Умай му се явила в съня под формата на Аби [Майка Кошута; Еленовата Майка ] и му казала: „Кряшен е моят град, не му навреждай. Освен това възстанови субата Улуг Булгар, за да го защитиш, като обкръжиш с нея Кряшен от всички страни! " Барин, като се събудил, се нарекъл (взел името) Аби-Тукал [„ Еленът на Майката Кошута или Синът на Еленовата Майка-бел.ред. "] и изпълнил заповедта - вдигнал обсадата на Кряшен и през 728 г. от ерата на Буртас [75] възстановил субата Улуг Булгар. Този път тя съществувала 300 години, докато не дошла на власт Втората хонска династия [375] ...
Урусите казват, че тогава градовете им в Улуг Булгар са процъфтявали: Аспарък или по уруски, „Аспар“ [„Избор“], както обичат да наричат Урус, Арджан [„Сребро“] на брега на Урус-Балин [руски залив на Таманският полуостров], откъдето урусите плуват до българите в Кимер [Киликия] за сребро, Балус,„ Булгарският Змей“, по уруски [„ Полоз “], на кубанския канал Булгар, откъдето идва известният уруски род Балус или Булус , Билишкой [„селище в плитчините“] в устието на река Маджлик [Бейсуг], Балуба близо до устието на река Сал [приток на Дон], където са заселени първите кимакски (кипчакски) заселници, поради което урусите започнат да ги наричат „балуба “[,, половци“]. А "Балуба" означава и "България", и "българскии народ", и "Булгар" ...
В Джалда [Крим] има особено много уруси по бреговете на Бер-Балин или Зиябаш [Сиваш], където в устието на реките Шангир или Сангир [Салгир] се намира техният град Бер-Балин [„Заливът на Бер, тоест Драконът, тоест Алпа на Чулман “], в близост до Агарджа [Керч]. В устието на Шангир, урусите принасят жертва на Алп Чулман, (който е дълбоко почитан), красиви девици - "Шан-Кизи" или "Шан-Хири", защо това място и реката са получили прозвището Шангир [от "Шан-Хири"] ... На запад и на юг от Агарджа урус-българите имат крайморски езера, където крият своите кораби. Ако е необходимо, урусите могат бързо да прехвърлят тези свои кораби от езерата в морето...
Банджа е наричан и с третото име на канала „Българ“ - „Сан-Узян“, което означава и „Българският канал “- в края на краищата думата„ сан “или„ шан “в Бурджан някога е означавала, а сред аряците [арменците] тя все още означава „ Българи ”... Понякога и целият бейлик се наричаше Улуг Булгар ...
А Тухчи-Барис много обичаше урусите и се обграждаше с тях, така че те също го смятат за свой баг [владетел] и в памет на него наричат синовете си „Барис“ ...
Обаче от времето на Агарджи обредът за поставяне на Улуг Булгар на трона се провежда не в Банджа, а в свещения град Улуг-Булгар на Идел [Волга] ...Шумбутите (пралитовците) и худците (скандинавците) също потвърждават, че техните предци са преселници от Чукандин-Булгар, затова мнозина ги смятат за клон на урус-българите. Бих искал да отбележа, че нито шумбутите, нито худците отричат родството си с урусите. Шумбутите и худите обичат да дават на синовете си българските имена Аскал, Ментаук, Булгар, Булгардак [Олгерд] ... И шумбутите, и урусите обичат да наричат Идел, град Булгар и себе си „Бурус“, тоест „река Булгар“, подчертавайки съвървеният им български произход. Чулман [скандинавските] худисти не остават от тях и обичат да се наричат „Буриак“ [„варяги“] - тоест „българи“ ... Подобно на иделийските българи, урусите запазват две форми на произношение на думата „бал“, тоест „ българи “:„ бал “и„ мал “. Северните уруси, подобно на северните ак-българи, казват „бал“, а южните уруси, като южните ак-българи, казват „мал“. По този начин северните уруси се наричат „бал-урус“, а южните уруси се наричат „мал-урус“, и двете имена означават едно нещо: „Български уруси [оттук„ белорус“ и „малорус“] ... Урусите-българи се наричат просто „уруси“ много рядко - и почти винаги в разговори с врагове.
Те вярват - и с право, че след няколко от техните гръмки победи името им съвпада с името на алпът Урус-Бабай [алп Бабай - духът на гръмотевицата и войната],и те го наричат главно „биргун“, което означава просто „ идол “... Дори урусите-християни по време на бури и силни гръмотевични мълнии искат прошка от Биргун-Бабай [алп Бабай] ...
Урусите не обичат да запомнят точните дати, предпочитат да отчитат времето във векове. Основният момент от тяхното отчитане на времето е „векът на Турджан“ - тоест бият на Урус Турджан [II в. пр. н. е.], при което, както твърдят, че техните български предци - салите са преселени в Урус Суба [владение или област Урус] от Кашан [българската част от Централна Азия, земята от Аралско море до Алтай]. Например, когато урусите трябва да разкажат за времето на Туки Атила [Атила], те казват: „седмият век на Турджан [тоест бият на Урус]“ ... Те много обичат да си спомнят за дядото Атила, Халиб-бий или Алип-бий, който се нарича Халиб “[Глеб] и считат, подобно на Атила, за свой баг [владетел]. В края на краищата, булгарската армия на Алип-бий, победила урумските [римски] орди при Кан-Дере [Адрианопол], се е състояла главно от българи-уруси и урусите смятат тази битка [378 г] за най-славната си битка. Атила, урусите най-често наричат Иляс [Иля] и Урус и вярват, че именно в негова чест те се наричат „Уруси“ [Рус] ... Останалите българи-уруси често се наричат „саклани“ [скити, славяни] и те обичат да казват, че идват от Урус, а други българи - „от брата на Урус, Саклан [скит, словенец]“ ...
Само за ак-българите урусите правят изключение и ги наричат „мурома“, което на техен диалект означава „съседи-българи“ ... Те са мили и гостоприемни в мирно време, но много жестоки по време на война, като почти всички българи-алани, ак-българите почти винаги наричат урусите „уруси“, но понякога - аз самият съм чувал - „барчук“ или „байчук“, което се обяснява като „горделив“. Както виждате, ак-българите, които често са и самонадеяни, не толерират чуждата гордост ...
Преместили се в Балинджар [Източна Европа], урусите много скоро забравили фарси [древния ирански език] и започнали да говорят само на трек-булгарски [тюрко-Булгар] език .
Но когато Агарджа преселва една трета от урусите, предимно брадати мъже до границата на худските [готски] и улуг-булгарските бейлици на България, то тези уруси много бързо възприели сакланската [праславянска] реч на карасакланите или кара-улчиите [праславяните], донесени в Бербат [Беларус и Украйна без Черноморския регион] от худците. Трябва да се каже, че половината от самите худи - а именно, сургутите [остготи] приели своят саклански диалект от кара-сакланите. Обяснявам това с факта, че тези уруси и сургути (остготи) много често са се женили за караулчийки [праславянки] и те са предавали родният си език на децата си ... Въпреки това, за разлика от сургутите, които почти напълно са забравили езика си, урусите не са забравили трек-българският език - в края на краищата те смятат трек-българския език за основен признак за техния висш бунтарски произход ...
Урусите повече от всеки друг не харесват и се отнасят зле с караулчиите, потомците на сарбиите [праславяни], въпреки че те говорят на саклано-български диалект [праславянски]. Неведнъж съм бил свидетел на това и дори си спомням как урусите казваха на кара-улчиите: „Ние сме Булярите, тоест българите, а вие сте тумарите [„ блатни подутини “]. Думата „Буляр” означава сред русите „истински булгар” и „благороден булгар” и те обичат да ги наричат Буляри. Дори и сега сред благородните хора на Искел [Киевска Рус] няма нито един небългарин. Мисля, че тази неприязън към урусите към кара-улчиите [славяните] е причинена от сблъсъците между урусите и худите в миналото - в края на краищата по-голямата част от войниците на худите [готите] са сарбийци [праславяни] ...
От неразбираемата за мнозина неприязън на урус-българите към кара-улчиите произтича жестокостта на урус-българите от Искел [Рус] към собствения им [общ] народ, състоящ се предимно от караулчии ... Но за ак-българите караулчиите [славяните ] са същите българи като тях ...
Урусите все още се наричат със старото самоназвание на българите - „балинци“ [поляни, полянци], което неопровержимо доказва, че са родени българи ... След разделянето на България през 1013 г. на две държави - Искел [Рус] и Ак-Булгар [ Волжка България], урусите на Искел започват да наричат ак-българите „балаузи” [половци], тоест „българи- огузи [туркмени] 44, тъй като в армията на ак-българите е имало много узи [огузи, туркмени]. Но сега името е „балауз“ [половец] искелските уруси прехвърлят на хонските българи - кумани [„половци“ от руските хроники], а ак-българите се наричат„ българи“, тълкувайки това име като „бели джуграи“ [бели угри]. Затова много уруски багове [владетели] се смятат за потомци на джуграите [угрите, унгарците]. Само уруският баг Булимер [Владимир Мономах] и няколко негови непознати смятат думата „Булгар“ за кермекска [немска] и на тази основа твърдят за кермекският [германски] произход на урус-българите и него самия ...
Сега една трета от урусите живеят в Ак-Булгар, другата трета - в Искел [Рус], а третата - в Кара-Бурджан [Дунавска България] и Бирман [част от Черноморския регион, сключен между реките Дунав и Днепър], ставайки наемници ту на Ак- Булгар, ту на Искел, ту на Маджар [Унгария], ту на Урум [Ромея, „Византия“], ту на Байлак [Полша] ... Урус напуснал военното съсловие, се нарича тама, тамя или тамта ...
Една трета от ак-булгарските уруси живеят в Ечке-Булгар [„Вътрешна България“4, Средноволжско], а втората третина - в Тамя-Бурджан [Западно Предкавказие)
а третата в Джалда [Таврия, Крим]. Най-големите им градове са Асли или Бургас на Идел [Волга], Урус, Камир-Агарджа [Керч], Тухчин на Чулман и Калган [Казан]. В Улуг-Булгар тамяните обитават два от седемте балика [области] - Ибрахим и Кизил - и съставляват почти половината от населението ...
Няколко пъти враговете превземаха Тамя-Тархан [Тмута-ракак], но благодарение на несравнимата смелост и отдаденост на урусите, този град отново беше върнат под управлението на Ак-Булгар. Неведнъж урусите са спасявали от враговете градове като Хин-Керман [Саркел], Саксин-Булгар, Алтин-Булгар [Феодосия], Левбад, Хон-Булгар, Барсил-Тарасдаг, Сал или Мангишлак и други. През 1032 г. 500 уруски кораба наведнъж се втурнаха към Самар Булгар [в устието на Волга] продължавайки към Левбад в устието на Джайк [Урал], Хон-Булгар в устието на Джам [Емба], Барсил-Тарасдаг [близо до Сариташ на Мангишлак] и Сала или Мангишлак [близо до крепостта Шевченко на Мангишлак], който бил обсаден от непокорните байларци и тарасци или тарбийци. Бунтовниците били победени и важният път от Мангишлак до Курасан [Хорасан] отново бил отворен. Урусите, влизайки в Сале и Барсил, плакали - в края на краищата те смятали тези градове за родина на своите предци ... Неведнъж царете на Ак-Булгар [Волга-Булгар] канили на своите съвещания [Меджилис] уруските сардари (предводители) , подчертавайки по този начин, голямо значение на урусите за Ак-Булгар [Волжка България] ...
Ако урусите бяха по-хладнокръвни и по-малко емоционални по време на война, щяха да бъдат непобедими ...
От древни времена урусите са живели на големи семейства в големи юрти - „сала“, откъдето, според някои писатели, е и прозвището им „сала“. Средното семейство на Урус се състои от около 100 души и дава 10 войници, поради което техните семейства се наричат "десетки". Няколко юрти - „сала“ от такива семейства в техните села оформяха „краища“, които се наричаха „стотици“ ... Впоследствие вместо юрти за сто човека, урусите започнали да строят големи къщи от дърво и камък за сто души, наречени „тами“, откъдето идва и прякорът им „тамяни“. По-голямата част от уруските къщи в Улуг-Булгар [Велики Булгар] са двуетажни ...
Сега в Ак-Булгар има около 600 хиляди уруси и те са най-голямото българско племе тук. Дори българите-сабаи са по-малко - около 500 хиляди, а куляните или буларите - около 400 хиляди. В Искел [Киевска Рус] има малко по-малко уруси - около 550 хиляди. Но този брой беше достигнат, защото Булимер [Владимир Мономах или Владимир I] заповяда да се включат худите [скандинавците], шумбутите [литовците] и няколко други български групи в съставът на урусите. В Саксин, главно по бреговете на Урта-Булгар дингез [Азовско море] и Шир [Дон], живеят 300 хиляди уруси, а в останалата част на Ак-Булгар - същото количество ... Приблизително 100 хиляди уруси от град Тухчин и други места на Чулман [Кама] наречете ги облигации ... Урусите преживяват най-голямата трагедия през 583 г., когато чулакците [тюркутите] нахлуват в Улуг Булгар и започват да се движат към Банджа [в Кубан]. Тогава 150 хиляди уруси - не само мъже, но и жени, заедно с 200 хиляди бурджански българи-караджайци се биха и дадоха отпор на 500 хилядната армия на чулакците. Врагът изгори Банджа и уби 200 хиляди уруси и 100 хиляди караджайци. Обаче 75 хиляди от оцелелите уруси смело нападнаха чулакците, които бяха заети с ограбването на околностите на Банджа и позорно ги изгониха от бейлика Улуг-Булгар [Велика България].

Призовавам този индивид от Варна, който сам се свърза с нас и обеща, че ще преведе четвърта част от "История на Нариман" да каже, ще я превежда ли? Или това са поредните кухи обещания.

Просто един имейл с отговор - да или не

To като гледам така, ще ги преведем ние По принцип "Нариман"-ът е още по-труден за разбиране от "Джагфара", иска се да имаш не само историческа подложка, но и съзнание за историчност, да усетиш и предаването на историята от авторът и нейният дух. Аз, когато превеждам тези абзаци се "храня" буквално и преносно казано, разширявам и задълбочавам Българството в себе си. Не, че целенасочено го правя, но търсих едни работи, и изведнъж ми текна...викам, чакай да го преведа и то тък зачиташ се, а това, а онова, от превод на превод и току виж си я опаткал след 1-2 месеца, че може и по-рано. Не, че руският е лесен език, само така изглежда, бая курав е
Сега пък ми попаднаха всичките 7 части на "Историята" на Херодот, преведени на български. И там има много важни неща за нас.

Всички части на Историята на Нариман са преведени на български, но са публикувани в един блог Аз не знам, на кой сме давали да превежда, как са разпределяни и на кой файловете, но гледам 2019 г. е публикувало това момче, първите три части, а останалите тази година. Посочиха ми го блогът,днес, инак не знаех. Свалих ги и сега ще ги прехвърля тук. Сега, вече не съм сигурен за качеството на преводът. По принцип свикнах да превеждам от руски и ми хареса, а пък и някак си ми идва, аз винаги съм бил силен по история. Даскалът по история, навремето ми казваше: "Момче, ти ще си сбъркаш професията, ако не станеш историк"

Ето абзац от рпеводът на първите три части. Преведено е в общи линии... добре... Каквито забележки имам ще ги напиша след това... Поне, нема да се гърча за черната работа, самият аз...

Та исках да обърна внимание на това начало на Нариман Тарих, защото всъщност това е може би първоначалният вариант на шумерският мит "Етана отлита на небето". Ама трябва да си чел шумерските митове и то не един път, както съм правил като ученик аз, за да можеш да се досетиш. Много яко!
Като ученик, вече гимназист, много четях митологиите, много ми допадаха, хахахахаха... Абе, вижте сега, требе да си го носите, ако не си го носите, не ви е дадено, може да се опитате да бъдете някакъв в тази област и може и да станете такъв, но все ще ви липсва нещо, а това нещо, ще е най-важното!

============================================================

" Ако Кубан Боян не се съмнява в това, че царството Идел е било управлявано от самата Турун-
Аби (господарката-алп Умай-биче) и дори нарича Идел с името "Турун-суба" (страната на
Турун-Аби), то Сузбир смята, че Идел е била управлявана от първия български император Карт-
Джам Кавес, син на алпа Алабуга, когото Умай-биче е покровителствала. Затова Сузбир отделя
на Карт-Джам, който не бива да бъркаме с българския цар на Сънджак (Северен Кавказ;
тамошно българско царство) Джам-Иджик Аудан (възцарил се през 5600 г. пр. н. е.) първостепенно внимание и започва "Буляр ири" с подробен разказ за раждането на Кавес...
Някога алпите (безсмъртни същества, духове) Шурале и Бойгала били добри приятели и
живеели редом един с друг: Шурале живеел на клоните на огромно дърво, а Бойгала обитавала
дупката сред корените му. Шурале тогава бил наричан Кирел (орел, гриф, голяма птица), защото
често приемал този образ, а Бойгала се превръщала на змия, като подражавала на господарката
Умай. Бойгала имала осем сина, въплътени в малки змейове. Седем от тях били черни, осмият
имал бял цвят. Белия змей нарекли Алабуга. Братята му го мразели и постоянно му се подигра-
вали. Само баща му - алпът Субан Боян Имен - обичал сина си и го наричал Зияджи/Зиези или
"обичащия", както се обръщала към него майка му, самата Умай-биче...
Бойгала имала силно доверие на Кирел и оставяла децата си под негово наблюдение. Веднъж
обаче в нейно отсъствие Кирел изял черните братя на Алабуга. Алабуга го запитал защо е
направил това, а той отговорил:
Дарил ми е Тангра пророчески дар,
аз виждам чрез него как идва пожар!
Узнах, че подготвят убийството твое
черните братя и то съвсем скоро!
Тъй братята твои изядох без жал,
живей, весел клетнико, сега без печал!
Едва ли Бойгала на мен ще повярва,
че искал съм теб да спася от жарава! (Братята смятали да изгорят Алабуга).
Боя се от нейното зло отмъщение,
далече оттук ще подиря спасение!
Отлитам, прощавай! - завършил Кирел
и литнал стремглаво, разперил криле.
Бойгала наистина не повярвала в благородството на Кирел и решила да му отмъсти. Тя
познавала слабостта му към яденето на мърша, намерила трупа на умрял кон и се скрила в
черепа му. Кирел наистина дошъл и започнал да кълве от трупа, тогава Бойгала го ухапала. Тези
двама алпи обаче били равни по сила и отровата на Бойгала могла само да парализира временно
Кирел. Той опитал да се спаси и полетял, но не стигнал далече и паднал в една пропаст. Бойгала
наредила на сина си да го доубие, но Алабуга се спуснал долу и запитал алпа как да му помогне.
Кирел се просълзил и отговорил:
Не смятай, че смърт съм намерил тук аз,
ще литна отново след половин час.
Ти, млади клетнико, имаш чувства добри;
ще ти помогна и тайна ще ти открия!
Случайно дочух всяка злоба небесна
връз дома на Бойгала да извиква Телеса. (Злата господарка на горните
недра).
"Децата й седем нека осмото да убият,
а после от гнева на Бабай да загинат!"
4
(Бабай е алп на бурята, мълнията и
войната).
Като връх на копие бяха клетвите страшни,
попромених ги заради тебе, юначе!
Готовата да ги сбъдне Карчег-Юха (Кара-Тимат, дух на клетвите и
заговора).
реши занапред ти да нямаш деца"... (Виждаме как Юха-Карчег се смилява
над Алабуга).
Помръкна героят при таз новина,
мечтаеше той за семейство, деца...
Отново тогава Кирел промълви:
"И тук ще помогна, помолиш ли ти!
Ще излъжа заради теб и Умай,
кавес ще взема, с бедата ти - край!
но бъде ли хваната мойта измама,
ще бъдем наказани, решавай си сам!
Алабуга без колебание се съгласил да излъжат баба му (Умай-биче била негова баба), защото
бездетството му изглеждало като най-голямата от всички беди. Кирел се съвзел, покачил го на
гърба си и се издигнал в небето. Успял да прелети чак до небесните покои на Умай, където
представил Алабуга за сина на нейната любимка Ингарсак и склонил могъщата господарка на
духовете да му даде да пие кавес, даряващ мъжка сила. Аалабуга го изпил и заедно с Кирел се
върнал обратно на Земята...
Лъжата им обаче била разкрита и Тангра по молба на Умай сурово наказал измамниците:
Кирел бил лишен от предвидливостта си и и от крилете си, той се превърнал в алпа на смъртта
Шурале (Трол), а Алабуга бил смален до размера на един пръст. Започнали да го наричат
Бармакти (Момче колкото пръстче), но българите с любов го именували Бармади или Биярмади
(Небесният Мади - тоест Булгар). Алабуга не можел да си намери любима; той бил дребен дори
и за шеките (гноми) - най-малките алпи. Веднъж, докато се къпел в Ангара, той видял недалеч
във водата й да влиза гола прекрасната дъщеря на алпа Бабай - Имен-къз (Дъщерята на Дъба,
Бабай често приемал образа на дъб). Алабуга изпитал към нея толкова силна любов, че Имен-къз
приела любимия си облик - този на голям дъб... Алабуга се боял, че детето ще се роди мъничко
като него, но Имен-къз добила от него могъщ син, когото Алабуга нарекъл Джам Кавес за
спомен от изпитата напитка (от тази дума са тюрко-българската "кумис" и руската "квас").
Този син на Алабуга оглавил първата империя на българите - Идел, която била покровителст-
вана от самата Умай, защото Кавес й станал любимец. Като управник Кавес получил името
Аудан, означаващо "вожд" (от тази дума са германското "Один" и руската "атаман"); а като
мъдър и справедлив човек го нарекли и Тамта-Китай, тоест Свети Човек. По-късно Кавес бил
наречен и Карт-Джам (Старшият Джам), за да бъде различаван от потомците си, носещи името
Джам (вдъхновен, жив, порядъчен, вярващ, красив, прелестен)."

Превод: (от тази дума са тюрко-българската "кумис" и руската "квас"). Руският текст е: от это¬го прабулгарского слова - тюркобулгарское „комыс“ - „ку- мыс“, и русское ,,квас“

По принцип като се превежда, поне да се превежда дословно, много е важно това подчертаване: от тази прабългарска дума е тюркско-българската "кумис" и руската "квас". Така, че в този превод има леки нетактични намеси ...


И тук: "Кирел бил лишен от предвидливостта си и и от крилете си, той се превърнал в алпа на смъртта
Шурале (Трол)"
Руският текст е: "Кирел был лишен прозорливости, крыльев и стал алпом смерти Шурале, а Алабуга - уменьшен до размеров пальца. "


Значи , алпът на смъртта Шурале, той е и на сушата и пустините, не е указано, че е трол. Тази дума, вмъкната така, просто подсказва възрастта на преводачът или че се е назобал с "Властелинът на пръстените":tooth: Превежда се дословно, както е преведено на руски, ако се правят добавки, то трябва да се отбележат, че са добавки, т.е. пише се "бел. ред." или "бел. на преводача". Но тук вече имаме промяна на смисъла и погрешно последващо разбиране, в представата за това, какъв е алпът Шурале...

" След Джам-Иджик цар на Булгар станал потомъкът му Арслан или Аслан (началото на петото
хилядолетие пр. н. е). Големият му син Агадж със своите българи заминал за Идел и устроил
свое българско царство Агаджир или Миджар. Династията му нарекли Агатирската... Младшият
син на Аслан - Шамбат и неговите българи също напуснали Булгар и заминали при шан-суарите
в Задкавказието. Оттам те привлекли немалко шан-суари и отишли още по-далеч, в Къзъл Сувар;
Ирак, Месопотамия - където Шамбат основал своето царство Самар (Шумер)... Другите
Асланови синове също тръгнали към различните краища на Земята... Останалите в Сънджак
българи били наречени сармати, тоест бели, чисти българи."

Че Шумер е български, това е безспорно, дори нема нужда от доказателства, дори днес имаме село Сумер в Северозападна България, че и село Потоп, за да напомня за Потопът случил се там и ликвидирал на практика, тази Българска империя, макар, че легендата за създаването на село Потоп, беше прозаична, но според мен, тя е такава, защото населението е изгубило оригиналът или най-вероятно са преселяци. Та, като четох статии и студии посветени на изследванията на Харапската култура по долината на Инд, индийските учени непрекъснато хвърляха паралели с Месопотамия, предполагайки културен обмен, но причината за сходставата, не е просто културният обмен, а че матрицата и общата база създала цивилизационните центрове на тези две места е Българска. Разбира се, развитието на тези цивилизационни центрове-държави с времето е получило своите специфики и оригинални белези, но все пак, аз продължавам да смятам, че матрицата за Сънджак, която Нариман сочи, че е в Северното Предкавказие и която е първата държава на Българите, която получава името България е именно Харапската култура по Инд. Аз принципно провиждам едно особено желание на волжките българи да дърпат началата на Българската държавност към техният регион, както и ние го правим сега за Балканите, но описанието на градовете на Булгар Сънджак в "Сказание за Чулман" много точно отговаря на описанието на градовете по долината на Инд, разкрити и описани при археологическите разкопки проведени там преди известно време. Особено Сандугач... нали това е просто 1/1 старините при днешният град Дхолавира. Тъй... Ама трябва да се чете много, лошото е, че всичко е на английски;))) Дейба тоя тъп език....

"Останалите в Сънджак
българи били наречени сармати, тоест бели, чисти българи."

Расизъм, а;))) Еми, като се омешиш и попромениш баджа боята, се налагат именно такива разделения и разграничения;))) Инак признавам, че има доста мулатки, които, а съ... имат по-българско излъчване и от наште българки, но... но, това вече е сроден народ, не е същият вече народ, не дай си боже, подобни чифтосвания да добият пандемични размери в бъдеще...