Турун Аби Артимес, част I и II

"Песен за аскъпските бахадири", част 5
63. Как Зътолгау възпял Бавър

(101) Когато Зътолгау се научил
да пее тези песни, учителите
му казали тъй за това,
какво да пее при коронация:

(102) “Най-добре е да се започне
с една песен за Маджи –
с хая за пира в чест на началото
на царуването на Азак в Аскъп.

(103) На този пир Бар-Халджа казал на Маджи:
“Преди коронацията Тангра
винаги показва на избраника
някакви знаци.

(104) Не ще ли ни кажеш, царю,
за това, какви знаци
е показал Всевишният – по тях
може да се узнае за много неща!”.

(105) И Маджи разказал на гостите
за това, че през нощта
той видял как при него
долетяла красива птица.

(106) В клюна си тя държала
един прекрасен венец,
плетен от клонки
на вечнозелено дърво.

(107) Тя поставила
този венец
на главата на Маджи –
и отлетяла надалеч!

(108) Всички разбрали това така:
че самата Умай по волята на Тангра
е посочила по този начин
това, че Маджи е достоен за властта.

(109) Тогава Бар-Халджи казал:
“А дали това не се е присънило
на нашия цар – или, може би,
той сам си е измислил всичко?”.

(110) Едва той изрекъл това –
и всички видяли,
че към мястото на пира лети
голяма и красива птица.

(111) В клюна си тя носела
същия онзи венец...
Това била самата Умай –
и всички разбрали това.

(112) Тя поставила венеца
на главата на джабгусира –
и тутакси се възнесла в Небесата:
само нея видяли...

(113) Когато всички се опомнили,
те радостно възхвалили
мъдростта на Небесата
и царя на Аскъп.

(114) Само на Бар-Халджа
не му било до радост –
уплашил се той, че е разгневил
могъщата Умай.

(115) Веднага след пира
той отишъл в Баджту – и,
като поставил до карамаджа своята шатра,
почнал да го благоустроява.

(116) Неговите другари
дошли при него
и го попитали
кой го е накарал да прави това.

(117) На това Бар-Халджа,
без да прекъсва работата,
им отвърнал кратко:
“Моят език!”.

(118) Той работел усилено дотогава,
докато, накрая, самата Умай,
смилявайки се, не му предала,
че повече не му се сърди...”.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%...cZHznbjRk5NqVOQ

Сокаят е символизира короната на Умай бийке или нейната аурност;))) Тва съм го писал в студията си "Турун Аби Артимас". Да, с тях жените са "царици", защото самата Умай Бийке е такава, царица на първите две български матриархални държави. Именно на това се дължи високият статус на жената при българите и иманентният матриархат, който днес, дори вече, не е и иманентен;))) Нормално е, гърците и турците да искат да го махнат. Защо, пък да не ги мразим?;))) Да ги обичаме?:))) А те, обичат, ли ни?;))) Повод за любов, помежду нас, няма!;))) Да, Христос и Петър Дънов, да си ги обичат!;)))

M. M.: Турун и на български и на хазарски означава едно и също.
Главатар, воевода, пълководец.
Формите всъщност са две Турун и Одун, тоест обединява и води.
Олигофренската ни научна пасмина изписа планини от теории за етимологията на името на Търнов град, с тръни и готи го свързваха, но само не е и българското Турун Град.

Щ. Щ.: Така е. Турун Аби Артимас, т.е. войводкинята Старица или Девойка (Девственица), когато е на война. Тя има три форми, но най-често е отбелязвана като девойка и старица, защото за да бъде жена и майка, тя придава своят образ на алп биката Бозби или се превръща в нея и тогава става, това, което наричаме Умай - Утроба. Затова нейният трети образ като Майка (Богородица), не е така ярко изразен в митологичната ни епосна сюжетност, както останалите два свързани с държавотворността и воинството. Като Умай бийке, тя остава само закрилница на родилките и новородените. Затова и като историческа наша реалност, като неин материален израз са нашите моми войводкини. Разбира се, този феномен, го има и при други народи, но той е спорадичен, докато при нас е военна традиция. Турун град - Главен, Царски град, Престолен град;))) Разбира се, другото сведение, сочи, че името му идва от Торна оба - Жеравно светилище, но трябва да имаме впредвид, че ролята на тези жерави изиграли роля при Аспарух, за да се даде името на града, пак са във военният контекст и събития и жерава е птичият символ на Турун Артимас. Иначе от "оба"/"уба" иде скандинавското име Убе. В тоя ред на мисли Одун/Один / Аудан, може да се приеме за военна титла - военен вожд .на Асите.

Щото е немало един тенгриянин да призове Умай бийке и кат почнат да умират децата на турците и децата и жените на наште чорбажии и нещата щеха се опраат. Затва сега, наште женуря, носят пендарите си на гъзовете и ги въртат на кючека!
Колкото до сокая и волжките българки го имат, но там е арабизиран, зелен и с некви арабелско-ориенталски орнаментики поради исляма. Къдет има ислям, християнство и юдаизъм, нема фючър, това убива жените!
==========================================
Много интересни сведения за тревненския сокай дава в своите трудове Даниела Дабкова от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна. Тя припомня легенда, според която: „Търновският войвода решил да издигне в Трявна часовник с кула, като хаир от него, но с условие: да се откажат тревненките от градчето и околията да носят сукаи. Сукаите били прибрани и дадени на войводата, когато сахатът бил изкаран.” Легендата свързва премахването им през 1814 г. с разрешението на Фейзи ага да се построи часовникова кула в Трявна. Жената да ходи с високо вдигната глава не се харесвало на османската власт.
Причините за премахването на сокаите са както религиозни, така и социално-икономически. Приписката на псалтир от 14.02.1814 г. от Габрово показва, че забраната е израз на обществено настроение и отношение на църквата към разкошното облекло като греховна проява.
В запазения и непубликуван архив на Етнографския институт с музей при БАН възрастни хора от тревненските колиби са разказвали, че след Освобождението свещениците в Трявна забранявали на колибарките да се черкуват със сокаи, защото «с дългите сокайни кърпи…гасели запалените на пода свещи».
Като причини за насилственото премахване на сокаите в Габровско, Еленско се посочват както враждебното отношение на османската власт към разкошното облекло на българите, така и «безполезното пилеене на пари» при осигуряването на тези накити, които предизвиквали «завист и лошо подражание».
Други изследователи сочат, че сокаят бил премахнат около 1814/ година, тъй като тревненки не се подчинили на решението на тревненските чорбаджии хаджи Христо, хаджи Кънчо и Генко да хвърлят сокаите и да сложат фесове, на Великден след служба хаджи Христо застанал на вратата на черквата и като минела жена със сокай я чуквал с патерицата си по шапката на сокая, той клюмвал и се развалял. Независимо от това сокаи се носели от някои тревненки почти до края на ХІХ век.
Ценен документ за този накит са две картини, рисувани след Освобождението – „Тревненка” на Иван Попдимитров, от която е запазено само фотокопие ( картината е изгоряла през 1944 г. при бомбардировките над София), и „Жена със сокай от Боженци” на Ив. Мърквичка, рисувана вероятно 1896 г.

https://boliarinews.bg/2022/06/16/и-нашите-...google_vignette

Турна на тюркски е жерав. Мен Турна Уба - Велико Жеравно Светилище, оттам и Велико Търново. Жеравът е един от символите на Умай Бике. Тоест, това е Светилището на великата Майка Умай. Географски, то е било разположено на трите хълма Царевец, Трапезица и Гарга баир, както и в ниското, сегашния квартал Асеновци.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%...82%D0%B0%D0%BB)
Когато кан Испериг Атила избира да къде да приключи пътя си на средния свят, той отива именно там. По стари български традиции, курганът му трябва да е бил в низината (долния свят), което може да е само квартал Асеновци. Неслучайно именно оттук тенгриянските колобъри подбуждат въстанието на Асен и Петър на Архангеловден, 1185г. До ден днешен това място го считаме за един от духовните стълпове на България.