Сказание за Чулман - лични впечатления, мисли и, бележки след прочитането му

[Йордан_13]

Как го казват това днес, хахахахахахаха, "опъване бръчките на лицето" ;))) Само, че Умай Биче го прави със специално направен сок/отвара, която регенерира клетките и няма нужда от механична намеса. Човечеството, тепърва допъпля, до това, което ние сме имали и сме преживели. Небесните ябълки, това са Ябълките на Хесперидите;)))

(117) Той решил сам
да погребе Анъш –
никого не искал да вижда
от голямата си мъка.
(118) Взел той от сандъка
на сестра си Сютен една кана
с приготвен от нея сок –
и измил тялото на Анъш.
(119) А това не бил сок
за измиване на тялото –
Сютен била наляла в каната сока,
подарен й от Умай.
(120) Умай била за Сютен
като най-добра приятелка –
и веднъж тя казала
на Умай като на приятелка:
(121) “Казват, че се запазва
красотата на девойката за кратко,
а после увяхва,
без да оставя и следа.
(122) И аз се боя,
че ще помръкне красотата ми
още преди аз
да срещна своята любов!”.
(123) Засмяла се за себе си Умай
на нейните страхове,
но й дала този сок,
казвайки й при това:
(124) “Пий този сок
от Небесни Ябълки
всяка вечер
преди сън –
(125) и ще се събуждаш
всяко утро
същата такава,
каквато и вчера!”.
(126) За да не би Кубан, който
обичал да се рови
в нейните вещи,
да изпие случайно нейния сок,
(127) тя му казала,
че пази в тази кана
сок за измиване –
и Кубан й повярвал.
(128) А в този сок имало
могъща сила -
и обляната с него Анъш
изведнъж оживяла.
(129) Втрещил се Кубан,
а Анъш, смущавайки се,
се покрила с неговото наметало,
върху което лежала.
(130) Не ще пея за това,
което станало по-нататък:
вие, приятели, и тъй сте разбрали,
че и двамата станали щастливи.


***

Тези стихове разкриват институтът на народните ни певци и т. нар. днес "народен фолклор". Всъщност, можем да счетем, че това са тогавашните историци;))) Затова народният певец, винаги е добре облечен, в народна носия и негово задължение е да свири, влизайки заедно с воините в битката. Този древнобългарски обичай, виждаме запазен дори по времето на Балканската война, имаше го до някаква степен и в БНА. За какво е служил народният певец?! Определено, не е за да ласкае властимащият! Ласкателството на властимащият, казва Сказанието прави народа беден - и духовно и материално!

(41) След погребението приятелите
устроили помен на Ат
и си спомнили, как той, управлявайки,
заздравил обичая в Аскъп.
(42) При неговото управление непознаването
и непочитането на обичаите
се считало за позор,
както и бягството от бойното поле.
(43) Всеки празник, всеки кинеш
Атай откривал
със състезания на хайджиите
от всички бейлици и суби.
(44) На онези бийове, които
не представяли свой хайджи,
гледали като на воини,
неподготвени за война.
(45) По негово време именно
българите почнали да казват:
“В аула може да няма кам,
но трябва да има хайджи”.
(46) Всеки аул, познавайки любовта
на великия цар към пеенето,
се снабдявал със свой хайджи
за случаите на пристигане на царя.
(47) Защото в един аул Ат
дори не изслушал хората,
казвайки: “За какво да говоря с вас,
ако си нямате хайджи!”.
(48) То накарал дори бийовете
да познават всички герои с това,
че въвел правилото
да се изброяват героите при наздравиците.
(49) За най-добри наздравици при него
се считали тези, в които
изкуството на словото се съчетавало
с познаването на живота на героите.
(50) За невежите бийове
царят обявявал на кинешите.
Той казвал: “Еди-кой си бий
не познава и не тачи героите!”.
(51) Позорът от незнанието
падал тогава и върху всички
жители на бейлика на невежия,
и за тях казвали:
(52) “Те са от бейлика
на онзи бий, който
не познава нашите герои –
какво да очакваме от неговите хора!”.
(53) Онези бийове, които
не изоставяли невежеството,
царят преставал да приема
и кани на пирове.
(54) Ат накарал бийовете
да уважават хайджиите,
а хайджиите – да пеят
само правдиви песни.
(55) Веднъж, като видял на един прием
един хайджи в окъсан тун,
той заповядал да му дадат
царски тун от подаръците на бия.
(56) Затова почнали да казват:
“Бият отначало трябва
да облече и нахрани хайджията,
а едва сетне да дава дарове на царя!”.
(57) В друга суба Ат,
като видял окъсан хайджи,
казал на хората: “Аз считам
хайджията за равен на бия.
(58) Бият пък счита иначе –
тогава нека той опита
да стане хайджи, а хайджията – бий:
нека видим кой е по-добър!”.
(59) Бият не могъл да стане хайджи –
и го прогонили с позор;
а хайджията, като станал бий,
облекчил живота на земляците си.
(60) В още един батавъл, където Ат
видял окъсан хайджи,
той попитал джурата Майкъ –
своя любимец:
(61) “Този батавъл се нарича
Къзъл Тун;
как мислиш, дали това име
му подобава?”.
(62) “Не, царю! – отвърнал Майкъ. –
Аз бих нарекъл този батавъл
“Скъсаната Шуба”, защото в такава
ходи хайджията тук!”.
(63) Оттогава този батавъл
наричали именно така –
и всички бийове почнали тутакси
да се грижат за хайджиите.
(64) А веднъж, в един бейлик,
на приема при царя,
един хайджи в песните
много похвалили бия.
(65) А Атай, като видял,
че тамошният народ
в действителност мизерствува,
попитал Майкъ-Муйтен:
(66) “Знаем поговорката:
“Хубаво е в онази суба,
където бият е опора на царя,
а хайджията – опора на народа”.
(67) Кажи: как е според теб,
в този бейлик
бият и хайджията такива ли са,
както в тази поговорка?”.
(68) А Майкъ отговаря:
“В този бейлик видях
двама бия наведнъж: единият говореше,
а вторият чуруликаше като славей.
(69) А хайджи пък тук
не видях –
значи, може да се каже,
че бейликът е много лош!
(70) Сам отсъди: как може
народът да живее добре,
ако вместо един бий
си има цели два!”.
(71) В друг бейлик,
където хайджията също
прекомерно хвалел бия,
царят отново попитал Майкъ:
(72) “Е, а тук, приятелю,
има ли хайджи?”.
А Майкъ му отговаря:
“Тук някой дрънчи, чух.
(73) Но да съчинява стихове
той явно не може –
затова всички думи
е взел от речта на бия.
(74) Излиза, че той просто
е подиграл бия –
значи тук също няма
истински хайджи!”.
(75) И тук, и там народът
се надсмял над ласкателите –
и другите хайджии
почнали да се боят да пеят неистини...

***

Ама вие си мислите, че народните събори, надпяванията на тях, събори като този на Рожен или някъде другаде са привилегия на близките 500 или 1000 години? Жестоко се лъжете;)))...
Любовта е в стихията на битките, и стихията на битките ражда Любовта;))) Нима има другаде такъв народ? Любов към Държавата и народа, те прави Кан, но любовта към жената те прави Кам;)))Затова, може би, Индия си има бог Кама;))) Съдбата е пълна с обрати; като кривулиците на змията и реката е тя! Затова никога не губете Надежда. Но за всяко ново начало, трябва да пожертваш предишното. Любовта е Жертва.

(124) “Благодаря ти, старице,
за твоята помощ –
и ти подарявам
една барджийска кърпа”.
(125) Свалила Аймак кърпата си,
за да премери подаръка;
видял лицето й Арбат –
и паднал безчувствен от коня.
(126) Изплашила се Аймак – помислила,
че раната му се е отворила;
когато той отворил очи,
тя му казала:
(127) “Мислех, че си се излекувал,
а сега виждам, че не си.
Остани още при нас –
нека раната ти зарастне!”.
(128) А Арбат й отговаря:
“Онази рана се затвори,
но аз отново съм ранен
от копията на твоите очи!
(129) Цял живот съм търсил
такава като теб:
омъжи се за мен
и искай, каквото пожелаеш!”.
(130) Но Аймак му отказала:
“Не искам да се омъжвам:
обичам само
да се занимавам с магия!”.
(131) Отишъл Арбат при Белек
и почнал да моли баща й
да й повлияе,
но той с тъга казал:
(132) “Бих се радвал да помогна –
семействата ни са в дружба,
но при масгутите жените
решават за кого да се омъжат!”.
(133) Стиснал зъби Арбат
и потеглил за вкъщи;
мислел си: “Може би
ще я забравя!”.
(134) Но той не само не можел
да я забрави,
а почнал с всеки ден
все по-силно да тъгува за нея.
(135) Беда е любовната рана:
никак не се заздравява;
нейната непоносима болка
побърква бахадирите.
(136) Накрая Арбат изпаднал
в такова отчаяние,
че отишъл при биркама
за отрова – искал да се отрови.
(137) Старият биркам Аспар,
като изслушал молбата на Арбат,
му казал: “Аз те обичам
като собствен син.
(138) И затуй помисли:
как мога аз
да ти дам отрова?
Кой баща би направил това?!
(139) Но аз мога
да те посъветвам друго:
очаровай Аймак
с помощта на магия.
(140) Стани мой ученик
и аз ще те науча
на няколко начина
да влюбваш девойките”.
(141) Зарадвал се Арбат:
станал прилежен ученик
на стария Аспар –
и се научил на много неща.
(142) Отишъл той отново
в Чъбък – уж да се види
с баща си, който
гостувал у Белек.
(143) Белек толкова обичал
свиренето на Таргиз,
че устройвал в негова чест
състезания за тамърджии.
(144) Събирали се на тези състезания
хайджии от цялата Земя
и за да послушат пеенето им
се събирали хиляди хора.
(145) Всички тях много дни
хранел и поял Белек:
тези състезания били
за него най-хубавия празник...
(146) Но в действителност Арбат
се стремял да види Аймак.
Като се срещнал с нея,
той я влюбил в себе си.
(147) Забравила тя за всичко
и се омъжила
за цар Арбат –
и станала щастлива.
(148) А пък щастието,
което изпитал Арбат
дори не можем да опишем –
толкова голямо било...
(149) Когато им се родил син,
то, по думата на Таргиз,
те го нарекли Белек –
в чест на бащата на Аймак.
(150) Но злобният бий Джумрак
узнал за това,
че Арбат е станал кам –
и обявил за това на всички.
(151) Тутакси събрали кинеш,
на който багълите
заявили на царя:
“Ти трябва да абдикираш!
(152) Нали, както гласи обичаят,
кам не може
да застава начело
на Българската държава!”.
(153) Арбат без съжаление
се отрекъл от властта,
защото и без това бил забравил за нея,
като се оженил за Аймак.
(154) Но по негово предложение
багълите избрали за цар
могъщия Кубар –
субага на Джеремел.


***

Няма откъде другаде, Българина да почерпи познание за големите Тайни на Тенгрианството, за Пътя на Душите! За Тайната на Душите! Западните автори?;))) Норбеков?;))) Кой ни ги дава, когато камовете са останали в древността, когато кановете ни, дори не се славят чрез буквите в учебниците по история? Кой ни го дава, когато Огнището, отдавна е изгаснало? Когато Обичаят сякаш е загубен завинаги? Студен и мъртъв е Домът на Българите! Защо? Защото е продал своят Кут за долари! Да, но не всички го направиха, затова Обичаят не е мъртъв завинаги!

(78) Изплашени от това,
че той напуснал властта,
бийовете престанали да се препират –
и държавата отново укрепнала.
(79) Но царуването на Арбат
също приключило неочаквано:
веднъж Арбат се влюбил
в масгутката Аймак.
(80) Тя била по-прекрасна
от всички жени на Земята.
Всички, които я описвали,
губели чувството за мяра.
(81) Нейният лунен лик,
излъчващ сияние,
бил заобиколен от златисти
вълнисти коси.
(82) Онези, които срещали
добрия поглед
на сивите й очи –
завинаги изгубвали покой...
(83) Баща й – Чъбък Белек –
бил син на Атрак,
а Атрак бил син
на първия във всичко Алем.
(84) Алем вземал пример
от своя баща –
схватливия Джамъртек,
сина на Газан Бирулъ...
(85) За такива като Джамъртек
казват: “На добрия юнак
и 7 професии са му малко!”, -
как да не му подражаваш!
(86) Знаел Джамъртек тайните
на много камъни и превръщания –
затова подобните нему
народът почнал да нарича “джамъртеки”.
(87) Аймак била се метнала на Джамъртек:
знаела дори как да извади
и скрие душата-кут на онези,
които се бояли да не изгубят своя кут.
(88) Нали навсякъде нечистите се стараели
да купят или откраднат кута,
за да поробят човека
и да станат по-силни.
(89) Духът на човека без душата
не се издигал до Небето на Тангра,
където Джавъшдар решавал
какво да прави с починалите.
(90) Духът на простите хора,
съхранили своя кут,
бил издиган от Чокър
и неговите братя-алпи.
(91) А на духовете на великите хора
се разрешавало да се издигат
към Небето на Тангра
със своите коне.
(92) Този Небесет Път можел
да бъде много опасен –
защото към него можели да проникнат
злите и метежни дивове...
(93) Ако умирал човек,
чийто кут е бил скрит,
Аймак връщала
душата вътре в духа...
(94) Харесвало й на Аймак да бъде кам-бика –
и не искала да се омъжва;
живеела в имението на баща си Чъбък
и се занимавала с магия.

***

Обичаят не е жесток, жесток е продалият Българското, защото е убил бъдещето на неродените!

(65) С помощта на Бирхазар –
възпитаникът на Сунар,
предижния субаг на Идел, -
Таргиз разбил враговете.
(66) Иберците били прогонени,
а пленените изменници –
Зардаг, Иштяк и останалите –
били екзекутирани от царя.
(67) Върху платформа, закрепена
върху четири плуга,
ги разсекли на части:
не се въздигай, Низост!
(68) Семействата на изменниците
Таргиз преселили
от сития Джеремел
в разорения Идел.
(69) Царят казал на преселниците:
“Вие живеехте далеч
от пострадалата Халджа
и не познавахте тегобите на разорението.
(70) Затова вашите воини
с лекота преминаха
от моята войска
на страната на врага.
(71) Аз екзекутирах изменниците,
защото такъв е обичаят,
а вас преселвам
в опустошената Халджа.
(72) Там ще разберете
какво представлява разорението –
и ще научите децата си
да се бият за земята си до смърт!”.
(73) Една част от багълите на кинеша
го обвинила в жестокост,
а той им казал: “Нима
обичаят е жестокост?
(74) Аз ги екзекутирах според обичая,
нали и Ат е казал: “По-добре
изобщо да нямаш поданици, отколкото
да имаш поданици-изменници””.

***

СЛАВА НА КАНА ТЕНГИР АТАЙ ! Затова аз държа и служа на Обичая, всеки ден Му служа. Идват и казват: "Заведи ме там и там, за да вземем златото;))). Ето ви пещерата, намерете си го, аз оставам отвън;)))
" Аз съм Служител на Умай Биче, Служител на Обичая! Обичаят е Златото на Българите, Капиталът на Бъдещето!


(98) А пък Аламир се устремил
към воински успехи и плячка –
и забравил за задължението
да съхранява обичая.
(99) Заслепен от разказите
за съкровищата на пещерите на Мар,
той, седейки на рамото на Салум,
се устремил към Барджил.
(100) Като се възползувал от това, че Кай
все още спял,
Аламир разбил Джартъ-Дагрий
и завладял Барджил.
(101) Там, с помощта
на дивовете-изменници
Аламир намерил и ограбил
златните пещери на Мар.
(102) Не знаел Аламир,
че златото на дивовете
донася на хората нещастие –
и го взел със себе си.
(103) Поставил той това злато
в своя нов дворец,
който построил посред
Барджийската земя.
(104) Обичал той често
да идва в хранилището
и да се любува на своята
златна плячка.
(105) Но от златото произлизала
една страшна болест –
затова Аламир
бързо повехнал и умрял.
(106) Неговите джури след това
почнали да делят златото –
и, заслепени от алчността,
се изпобили помежду си.
(107) Тогава се събудил Кай; най-напред
той избил метежните дивове
и наел на служба
бурджанските българи.
(108) С тях той нападнал
сардарите на Аламир,
биещи се помежду си –
и ги разбил един след друг.
(109) На потомъка на Къзъл-Муйтен –
доблестния Арджак –
той заповядал да царува
над Барджил и Аряк.
(110) Арджак успял да събере
и върне в пещерите на Мар
всички онези съкровища,
които откраднал Аламир...
(111) Нито един макиданец
не се завърнал от Барджил
в своята родна земя –
всички те загинали там.
(112) А в самия Макидан
бийовете почнали да делят властта –
и също започнали с кавга,
а завършили с клане.
(113) Не ги възпрял обичаят –
нали те го били забравили –
и загинало величието
на макиданските българи.
(114) Но пък българите от Аскъп
благодарение на Атай
не забравили името и обичая –
и запазили могъществото си.
(115) За това българите ще бъдат
вечно благодарни на Атай –
великия наследник
на Маджи и Раудеб...
(116) След смъртта на Ат
българите в негова памет
почнали да наричат целия Аскъп
с неговото име – Атил.
(117) А край каменното
тяло на Ташлък,
което Ат оставил,
недостигайки до Сулдан,
(118) Кряш-Улят устроил в чест на Ат
големия карамадж Маджар –
защото той вярвал в това,
че Ат е станал мумин на маджарите...


***

А,а, а, а, а... Тц, тц, тц... Серафимов, Серафимов, само тези редове на "Измислицата" са доволно достатъчни, за да видят хората, колко са вредни твоите писания, за некви траки. Уникално! Уникален е "Сказание за Чулман"!
Какво казваха траколозите, когато цитираха античните автори, как се гадаело на светилището на Дионис? "...огънят се издигнал много високо, това означавало, че Александър Макето, щял да стане владетел на света" ;))) Ето ви, какво означава издигането на пламъкът на огъня в огнището Аратеб, без възлияния! Без възлияния!

(82) При Ат всички се приучили
да уважават името “българи” –
нали от всички названия на азаките
той обичал именно това.
(83) На един от приемите,
седейки до Раубаза,
заобиколен от биргюните
на великите алпове,
(84) Ат попитал хората,
които били дошли при него
и свалили шапки пред него:
“Кажете, кои сте вие?”.
(85) Хората почнали да казват:
“Бърбатци, джеремелци,
сънджакци, караджими,
иделци, биракци...”.
(86) Като чул това, царят попитал
своя джура Майкъ:
“Кажи ми, приятелю,
а аз чий цар съм?”.
(87) Майкъ тутакси отговаря:
“Разбира се, цар на българите!”.
“Тогава днес прием не ще има, -
казва Атай на хората. –
(88) Нали сред дошлите
никой не се нарече българин
и всички тях нека
да ги приемат техните царе!”.
(89) Хората се втрещили,
но оттогава всички
почнали да се наричат
с гордото име българи...
(90) Когато духът на Атай
препускал към Касма
след двубоя с Балдиу,
той отново се срещнал с Иджик.
(91) “Кажи ми, Атай, -
попитал го Алабуга. –
Кой свой успех ти
цениш повече от другите?”.
(92) На това Ат отвърнал тъй:
“Повече от всичко се радвам на това,
че върнах уважението на българите
към тяхното име и обичаи!”.
(93) “Ами твоите победи
в многото войни?” –
учудил се Алабуга,
а Атай казал:
(94) “Да се спечелят тези победи
беше много по-лесно,
отколкото да се убеди народа
да обича своите обичаи и име!”.
(95) Когато Ат убедил българите
да обичат своето име и обичай,
високо се издигнал в Небето
пламъкът на Аратеб:
(96) нали пламъкът на Аратеб
образува огъня на душите на българите,
които почитат своето име,
обичай, предци и земя;
(97) и колкото повече българи
почитат своето име и обичай,
толкова по-висок е пламъкът
на огнището на Аратеб...

Това е най-тежката и най-голяма битка на Българите, която водим и до днес! (93) “Ами твоите победи
в многото войни?” –
учудил се Алабуга,
а Атай казал:

(94) “Да се спечелят тези победи
беше много по-лесно,
отколкото да се убеди народа
да обича своите обичаи и име!”.


***

Аполон взема частите на Загрей, заравя ги при триножника в Делфи,а Зевс заповядва на Деметра да ги съедини и Загрей възкръсва като Дионис; Аст/Изида събира частите на своят брат Асар и го възкресява... В "Сказанието" не за първи път Майка Умай събира частите на човек, за да го възкреси, но тук липсва сърцето... И въпреки това има вариант, бахадирът да възкръсне, в друго тяло, за да изпълни мисията си на земята в защита на България. Умай Биче, не за първи път в "Сказанието" реконструира човешкото тяло, но в първите глави, го прави с помощта на ковача Хурса, който всъщност е и първият на земята, хирург и анатом, който сам поправя себе си, сменяйки слабите си по рождение крака, с нови, железни! Ето това, за което писах, преди дни - човешкото тяло, напълно ще се конструира и монтира, точно, както сега правим частите на колите си и духът ще се вика за въплъщение. Не се безпокойте, ние, тогава ще ги виждаме, душите! Някои и сега ги виждат, затова сме приятели!


(126) казал той на Умай
и тя тутакси се съгласила да помогне
и накарала синовете си
да помогнат на приятелите.
(127) Намерили те всички заедно
още няколко части от тялото;
когато ги събрали,
те видяли:
(128) намерено било всичко,
освен сърцето на Ат,
което било изкълвано
от един орел...
(129) Нито един звяр,
нито една птица
не докоснали останките,
но онзи орел бил сляп...
(130) Междувременно Балдиу разбрал,
че Майкъ го примамва,
и, като проследил приятелите,
отново ги обкръжил.
(131) Нямало в това място
укрития и дурбуни:
в открито поле
обкръжили враговете приятелите.
(132) Почнали Майкъ и Нар като лъвове
да се хвърлят върху аратсъзите,
опитвайки се да пробият в редиците им
поне някаква цепнатина.
(133) Но на помощ на врага
дошли още 200 хиляди
барджийци на Джартъ-Дагрий
и кермекци на Уджал.
(134) Искал Чулман да помогне
на нашите приятели –
но не можел да приближи:
онова поле било безводно...
(135) Бият се един ден приятелите,
втори ден, трети –
и почнали да падат
от жажда и умора.
(136) И тогава Нарджи казал:
“Дошло е, изглежда, времето ни да умрем:
тогава нека умрем със слава,
както са умирали нашите предци!”.
(137) Вдигнал тогава Нар
любимия си червен флаг –
и, хвърляйки се в атака,
почнал да се бие безразсъдно.
(138) Видяла това Умай-биче
и също, разярена на Балдиу,
отново наредила на Кубар и Субан
да помогнат на приятелите.
(139) Когато Кубар почнал да удря
по враговете със Саръджа-та,
а Субан – със своята тояга, –
злодеите тутакси се разбягали.
(140) А когато враговете
пребягали покрай водите,
тогава вече самият Чулман
ги провалял под земята.
(141) Прострелял Майкъ отново
злобния Уджал –
този път стрелата му
убила злобния кам.
(142) Разстроили се джулахците –
и, като видяли, че Майкъ
се е отдалечил от приятелите,
го заобиколили.
(143) Нар се втурнал
на помощ на приятеля си,
но не успял
да се добере до него.
(144) А великите алпове
вече били далеч:
чакали ги
неотложни дела...
(145) В жестокия бой
Майкъ бил ранен
и паднали мнозина българи,
но още повече врагове.
(146) “Жалко, - казал Майкъ, -
докато кръвта му изтичала, -
че не мога да видя
преди смъртта си своята любима!”.
(147) Едва го изрекъл – и видял
как неговата Гулаим
препуска на помощ
с войска от масгути.
(148) Върнала й Умай
любовта към Майкъ – и тя,
узнавайки за боевете край Кубар,
тръгнала да го спасява.
(149) Край Сулдан тя узнала,
че Майкъ се бие вече в Бирак –
и се втурнала нататък,
боейки се да не закъснее...
(150) Побягнали джулахците –
и Майкъ и Гулаим
най-сетне се срещнали
като двама влюбени.
(151) Прегърнали се те
и заридали и двамата...
Гулаим била знахарка –
и излекувала раните на Майкъ.
(152) Много песни после
съчинили муйтените,
победили в сражението,
за срещата на своя бий с девойката...
(153) Но победата над врага
не могла да помогне на Ат –
и тогава Еваба
вложила в него своето сърце.
(154) Казала на приятелите: “Нека
да се възроди духът му –
ще се срещнем в Тунай...”,
въздъхнала – и умряла.
(155) Заридали тогава на глас
всичките наши приятели...
Взела тогава Умай –
и вложила нещо в Еваба.
(156) Тутакси оживяла Еваба,
а Умай й казала:
“Аз вложих в теб
частица от своето сърце.
(157) От днес ти си
за мен родна сестра.
Не искаш ли
да дойдеш да ми служиш?”.
(158) С радост се съгласила
храбрата Еваба:
станала храбра умайджанка,
а по-късно и тяхна предводителка...
(159) А духът на Атай
най-сетне се възродил –
и той потеглил към Касма
през целия Аскъп.
(160) Край хълма, където стоял
каменният Ташлък,
духът на Ат срещнал
благородния Аспарък.
(161) Веднага щял да дойде
Иджик на помощ на приятелите,
но самият той бил ранен –
и едва сега се изправял на крака.
(162) Синът на злия Джартъ-Дагрий
опустошавал земята,
убивайки на лов
всичко живо.
(163) Ранил го алпът при сблъсък
в дясната ръка,
за да не може онзи
повече да стреля точно.
(164) Но и охраната на княза
наранила Аспарък...
Излекувала го Бай-Тимат –
и той забързал на помощ на приятелите.
(165) Но край Буричай узнал,
че битката вече е свършщила –
и продължил нататък
вече по своите си работи.
(166) Вижда Апсатъ, че духът
на бахадира Атай
пътува тъжен –
и го пита:
(167) “Защо, Атай
пътуваш тъжен?
Нали всичко за теб
завърши добре!”.
(168) А духът на Ат отвърнал:
“Още е жив моят враг Балдиу –
заплаха за Булгар – и аз искам
да се разправя с него:
(169) нали ще поседи злодеят
в своето планинско убежище –
и отново ще тръгне срещу българите
със своите аратсъзи.
(170) Съжалявам за това,
че не мога да прекратя
неговите злодейства – нали
моят дух няма тяло.
(171) старото тяло вече
не става за мен:
не ще го възроди –
никой не може това!”.
(172) “Тогава вземи тялото на Ташлък, -
посъветвал го Аспарък. –
То, макар и каменно,
е още живо:
(173) напусна го
обиденият дух на Ташлък –
но тялото остана да живее:
колко дълго те чака!
(174) Кажи на тялото само:
“Аз съм твоят внук,
помогни ми!” –
и ще влезеш в него.
(175) Ще можеш да останеш
в каменното тяло един ден –
после той съвсем
ще изстине!”.
(176) Като казал това,
Аспарък се сбогувал
и забързал по своите
много важни дела.
(177) А зарадваният дух на Ат,
като казал заклинанието,
тутакси влязъл
в каменното тяло на Ташлък.
(178) Оживял отново Ат,
като почувствувал силата,
но си спомнил, че до Макидан
трябва да пътува много дни.
(179) А как да се пренесе
за половин ден
от Аскъп до Макидан,
за да накаже Балдиу?!
(180) Отново се разстроил Ат –
и изведнъж дочул тропот.
Гледа – а към него тича
кончето Тулпар и казва:
(181) “Качи се на мен, Ат –
ще ти услужа
една последна служба:
за миг ще те отнеса където трябва!”.
(182) Качил се веднага Атай
на могъщия Тулпар –
и той с един скок
го пренесъл в Макидан.
(183) А там Балдиу
край своя замък
се канил да обеси
внука на Ат – Кряш-Улят.
(184) Когато свършила битката
на приятелите с Балдиу,
Кряш-Улят решил да отмъсти
на избягалия Балдиу.
(185) Но край замъка на злодея
внукът попаднал в засада:
хората му избили,
а самия него – пленили.
(186) Но когато злодеите
искали да обесят Кряш-Улят,
връхлетял върху тях Ат
и освободил внука си.
(187) Като му наредил
да отиде на безопасно място,
Ат извикал на Балдиу,
който се бил скрил в замъка:
(188) “Хей, Балдиу,
излез на бой с мен!
Не ще се скриеш от мен
и зад каменни стени!”.
(189) “Да вървим да го довършим! –
казал Яга на Балдиу. –
Не се бой, - аз ще сторя тъй,
че той да не те вижда!”.
(190) Видял Ат, че Балдиу
излязъл от замъка
и се хвърлил към него,
но това не бил Балдиу:
(191) Яга придал
вида на Балдиу
на един негов джура –
и върху него връхлетял Ат.
(192) Когато Яр-Атай почнал
да се бие с джурата,
Балдиу се приближил отзад
и ударил Ат с копието си.
(193) Но копието не пробило
каменното тяло.
Обърнал се Ат –
и разсякъл Балдиу на две.
(194) Тогава се приближил Аламир
със своите хора –
той също искал
да отмъсти на Балдиу за майка си.
(195) Веднага преминали макиданците
на страната на Аламир –
а на всички аратсъзи
се наложило да бягат...
(196) Като завършил последния си бой,
духът на Ат потеглил
към шатрата на Тангра – и по пътя
оставил изстиналото тяло.
(197) Сега духът на бахадира
бил спокоен –
нищо вече не заплашвало
родния Булгар.


(140) А когато враговете
пребягали покрай водите,
тогава вече самият Чулман
ги провалял под земята.

Винаги ми е правила впечатление тази военна тактика на Българите, още, когато учихме история в училище, да натикват ромейската войска в блатата. Странно ми беше още тогава, но учителят по история обясняваше, че илив блатата чакали скрити славяните, или пък че тежкото въоръжение на ромеите ги карало затъват там и по-лесно били избивани. "Сказанието" дава съвсем друга Истина за тази военна тактика на Българите. Но, кой тогава ще ти говори за богове, за онова единство на Българина с боговете, с планетарните божествени сили на Тангра?


***

А-аааааааааааааааааааааааааааааа, ХУР БУРАТ! СМЪРТ НА ГЪРЦИТЕ!

(48) Мерзкият цар на Барджил
по прозвище Джартъ-Джаграй,
подчинил се на Улят,
решил да завладее целия свят.
(49) Дошъл той при кряшците –
и те, като му се подчинили,
го отвели
до брега Биджан.
(50) В ярост изгорил той тук
хиляда уръни на българите,
хиляда карамаджи на българите
и хиляда кораби на българите.
(51) Злобно казал той при това
на своите багъли:
“Ей така ще изгоря
и целия Български Дом.
(52) Стар е вече Ат
и не ще вдигне меча;
няма той наследници –
аз ще взема всичко негово!
(53) Ще превзема хилядата
негови прекрасни градове,
ще превзема хилядата
негови прекрасни реки.
(54) Ще превзема хилядата
негови цветущи степи,
ще взема хилядата
негови млади жени.
(55) Нито една от тях
не е родила от него –
мъртъв е той вече
като изгнило дърво!
(56) Ще раздам аз красавиците
на своите хиляда синове:
всички те са бахадири
и те ще родят от тях!”.
(57) Чул всичко това
младият син на Кадъш,
родил се тогава, когато
Ат и Кадъш превзели Биджан.
(58) Затова му дал
самият Ат, като дядо,
името Кряш-Улят –
гордеело се с това момчето.
(59) Взели го барджийците
в плен в Биджан,
но никой от българите
не го издал.
(60) Пасял той овцете
и барджийците решили,
че той е бедняк
и не го пазели особено.
(61) Но Кадъш, както и Ат – Кадъш,
от 5 години обучавал
своя син
на воинско изкуство.
(62) На 5 години Кряш-Улят
станал най-добрия ездач,
отстъпвайки в Бирак
само на своя баща.
(63) На 6 години Кряш-Улят
станал най-добрия стрелец,
на 7 – най-добрия рибар,
на 8 – най-добрия плувец.
(64) На 9 той станал
най-добрия ловец в Бирак,
на 10 – най-добрия копиеносец,
учудвайки и баща си, и Ат.
(65) Издебвайки мига,
когато пазачът му
оправял пояса си
и бил оставил копието,
(66) Кряш-Улят грабнал копието
и, като ударил пазача
с копието по краката,
скочил на неговия кон.
(67) Конят, като почувствувал
опитен ездач,
радостно зацвилил
и се изправил на задни крака.
(68) Пришпорило го момчето
към вратите на барджийския стан –
и конят стремително го изнесъл
от лагера.
(69) Успял Кряш-Улят
да се добере до Джилан,
където пирували приятелите –
и им разказал всичко.
(70) Гневът изправил
привилия се от беди
гръб на Ат – и той
свикал всички на поход.
(71) Когато скочил Ат
на буйния си кон,
хората не познали Ат:
той сякаш се подмладил.
(72) След царя,
бързайки да се изпреварят
един друг,
скочили на седлата бахадирите.
(73) “Хур Бурат!” –
извикал Ат –
и след него
извикала цялата войска.
(74) От вика на българите
затреперала земята,
а самият Джартъ-Дагрий
дори паднал от коня.
(75) За един ден се прехвърлили
100-те хиляди българи
през широкия Сулдан –
и се устремили към врага.
(76) Не успели враговете
дори да разберат
какво идва срещу тях –
смерч или войска?
(77) Като страшна вълна
българската лава
връхлетяла върху тях
и ги превърнала в прах...
(78) Само самият Джартъ-Дагрий
с един кряшец отплавал с кораб
и един конник избягал,
а останалите врагове загинали...
(79) Голяма плячка завладяли
българските бахадири:
кряшски и барджийски
дрехи, килими, украшения...
(80) Но те я хвърлили в калта
под краката на българските коне,
за да не измърсят те
своите копита:
(81) защото презирали
всички воини на Ат
всички богатства на света –
ценяли само победата.
(82) В Биджан се изяснило,
че на барджийците
освен кряшците
помагали и макиданците.

***

Българство! Каква хубава дума!

(52) Взел Раудеб своя дял
и пред очите на народа
го поставил на клада
и безжалостно го изгорил.
(53) “Защо направи това?” –
учудили се приятелите му.
А Раудеб им отвърнал:
“Разбрах, че богатството е зло!
(54) Разяжда това зло хората
като ръждата – желязото,
тласкайки ги към кражба
и към други престъпления.
(55) Мислеха си българите:
“Като утихне враждата,
ще заживеем щастливо...” –
но дойде тази беда.
(56) Оказа се злото на богатството
най-голямата беда;
порази тя мнозина –
и те станаха безродни.
(57) Защото богатството поражда
алчност, а тя погасява
у хората огъня на Аратеб –
и те изгубват българството.

***'
При всяко основаване на град от Българите, първом се прави Свещеното Огнище - Аратеб, покровител, на което е Умай Биче Артимас като Теб Биче (Хестия). Така е било и с град Пловдив, за който вече, осланяйки се на написаното в "Сказанието", със сигурност, можем да кажем, че е основан на Небет тепе, като български град. Но, ние това си го знаехме, интуитивно си го знаехме;))) Там е свещеният Раудеб ( на тракийски). Ето, в този абзац, "Сказанието", много ясно ви свидетелства за всичко, относно историята на Българите на Балканите. Вие, ако искайте се наричайте траки и троянци, ако ви е по-удобно. Иначе, за Огнената Умай като Теб биче, може да научите от "Сказание за Чулман" и от презряната тюркска митология;)))

(53) “Кажи ми, татко, защо
ме наричат Раудеб,
и какво означава
това име?”.
(54) Обяснил му Джумантай:
“Това означава “Чисто Огнище”,
и означава огнището Аратеб,
на биракски – Раудеб.
(55) Преди много-много години
нашият български предтеча Бира
покорил тази земя
и оглавил тукашния народ.
(56) После Атряч Таргиз –
другият ни праотец –
взел за жена девойка
от рода на Бира.
(57) Тъй се образувал нашият род;
а целия ни народ
почнали да наричат “биракци”
или “атрячци”.
(58) Поразвалил се е оттогава
нашият български език,
защото ни се наложило
да изучим и езика на тукашните хора...
(59) Но не сме изгубили ние
нашите български обичаи:
по-скъпи са ни те
от нашия живот!
(60) Един от тези обичаи
е почитането на Аратеб.
В знак на нашата вярност към обичая
ти получи името Раудеб”.
(61) Помолил Раудеб баща си
да го обучат на обичаите.
Джумантай покани мен,
за да му попея за тях.
(62) Почнах аз да пея – и пях една седмица.
И цялата седмица Раудеб,
без да мига, слушаше
нашите български песни.
(63) Особено внимателно
той слушаше песните за това,
как алповете-нарджии
идват край Аратеб:
(64) “Чулман обича да поглежда
Раудеб от извора –
неспокоен е животът му,
а пламъкът го успокоява...
(65) Кубар понякога поглежда
огнището от облаците –
за него са издигнали
уба с меч на върха.
(66) И Субан, случва се, да сяда
край огнището, като пастир...
За него оставят хората
наметало и различен добитък.
(67) Готви Субаш на огъня
вкусно месо –
и угощава с него братята си –
Чулман и Кубар...”.


Свещеният Раудеб на Небет тепе. Ако изходим от чисто Българското, той е създаден при основаването на Пловдив като град.

[Йордан_13]

В тези последни части от "Сказанието", на първи план, ми се открояват поне 3 интересни, лични имена/термини - Йерми, Телесби и Талия. Тук отново имаме идеята за ремонт на части от човешкото тяло, както при алпа-ковач Хурса, който си създава крака от желязо. И тук, поправката на човешкото тяло (и лечението) са свързани пряко с рударството и металургията;))) (създаването на желязна ръка) Мангуш явно е вид кибернетичен организъм, машина, робот. Интересното е, че Вълкът Ак-Бури, учил българите именно на рударство и грънчарство сега бива силно засегнат от неговото развитие. "Няма ненаказано добро". А силното развитие на металургията започва да изяжда децата си! Талия я срещаме в "древногръцката митология" и като "мома Талиана" във "Веда Словена". Но за нея, после;)))

VII. Песен за потомците на Атай. 85. Кубан и приятелите му по призива на Ер-Сар потеглят срещу Ирджиган

(34) А Белек, като изпотупал
всичките слуги, взел вълчето
и си отишъл от Бури
у дома си в Джеремел.

(35) Порастнало вълчето –
и почнало да помага на Белек
да пасе овцете
на великия Субан...

(36) Когато Белек умрял,
Ак-Бури изчезнал;
търсили го мнозина,
но тъй и не го намерили.

(37) А Йерми завещал на сина си
да убие Ак-Бури.
Веднъж Мангуш проследил
Ак-Бури с помощта на Яга.

(38) Бягал Ак-Бури с плячка;
към своето леговище –
да нахрани вълчицата
и белите си кутрета...

(39) Прокраднал се след него Мангуш:
и, когато Ак-Бури отново тръгнал,
убил вълчицата, всички вълчета –
и почнал да причаква Ак-Бури.

(40) Не знаел злодеят, че едно,
най-силното от вълчетата,
винаги посрещало баща си
надалеч от леговището.

(41) Когато Ак-Бури се връщал,
той не видял кутрето –
и разбрал,
че се е случила беда.

(42) Прокраднал се той към Мангуш
и се хвърлил върху него;
не знаел Ак-Бури, че онзи
бил само от желязо.

(43) Строшил си Ак-Бури в него
няколко зъба –
и бързо се скрил: не му бил
според зъбите Мангуш...

(44) Веднъж Чирби, като искала
да поправи сакатостта на Йерми,
чула, че Телесби
може да прави части на тялото.

(45) Намерила я тя
в една глуха клисура
и помолила господарката на рудата
да направи на сина й ръка.

(46) Телесби, страшилището на рударите,
й казала: “Нека Ерми
да ми послужи – и аз
ще му направя ръка!”.

(47) Изпратила Чирби сина си
при Телесби – дъщерята на Шурале –
и Йерми почнал вярно
да служи на алп-биката на рудите.

(48) Тя била много алчна
и не искала да дава
на рударите нито трошичка
от рудата – телес.

(49) По нейно задание
Йерми проследявал рударите,
а Телесби безжалостно
ги затрупвала с камъни.

(50) Радвал се Йерми
на убийствата на хора,
а Телесби била доволна
от неговата служба.

(51) Дала му тя
не само ръка от желязо:
обиквайки го, тя
родила от него Мангуш.

(52) Телесби била от желязо,
затова и Мангуш
се родил железен
и почнал да върши зло.

(53) Убил той всички рудари
и сам почнал
да продава извънредно скъпо
рудата от владенията на майка си.

(54) Той вземал руда от нея
уж за собствени нужди
и разменял рудата
срещу скъпи дрънкулки...

(55) А дъщерята на убитите от Мангуш
абай на рударите и една рударка,
която наричали Талия,
обикнал Ер-Сар.


***

СЛАВА НА ТАНГРА! Искате ли още Пламката Пасков да ви дудне или ще допуснете Величието на Сказанието да ви обърне отново в Българи?!
Талия е изкусна рударка, затова в Родопите имаме Рупчос! Няма по-пряко потвърждение за великите древни познания на българите в рударството, от тези строфи, които описват унищожението на робота Мангуш.
Ако описаното не се е случило в Рупчос;))), па си на;)))
Иначе, Талия е елинизирана като музата Талия.( https://bg.wikipedia.org/…/%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F_(… Но това е на първи план. Талия има и втори план.

(55) А дъщерята на убитите от Мангуш
абай на рударите и една рударка,
която наричали Талия,
обикнал Ер-Сар.

(56) Когато той й казал
за своята любов,
тя му отвърнала:
“И аз те обикнах!

(57) Но съм дала клетва,
че докато не отмъстя
за убитите си родители,
не ще се омъжа”.

(58) Едва я убедил Ер-Сар
поне да не
отмъщава сама –
нали Мангуш бил железен.

(59) Той обещал да й
помогне да отмъсти
на Мангуш, който често
разбойничел в Булгар-Суба.

(60) Но не било лесно да се отмъсти:
имал, наистина, Ер-Сар
вълшебната брадва на Кувъш,
която наследил от баща си, -

(61) но не можел Иберът
да навреди на Мангуш:
и двамата били
от едно желязо.

(62) Но ето че веднъж идва
при него любимата му Талия
и казва: “Измислих
как да накажем мерзкия Мангуш.

(63) Намерих една
дълбока клисура,
продухвана от ветровете
като готова топилня.

(64) По склоновете на планините,
заобикалящи клисурата,
расте гора –
гориво за топенето.

(65) Ще примамим Мангуш там,
ще затрупаме изходите,
ще съборим гората върху него –
и ще го разтопим!”.

(66) Тъкмо казала това –
и пристигнал пратеник на Ет-Ермек
и съобщил на Ер-Сар думите му:
“Ирджиган вдигна метеж.

(67) Към него се присъедини
мерзкият Мангуш –
и по заповед на Ирджиган
уби царя Леуген-Ор.

(68) Опитаха се пазачите
да спрат Мангуш,
но той ги уби –
и посече Леуген-Ор.

(69) След това Мангуш
предаде града Кермен-Ас
и гостуващата у баща му Наджия
в ръцете на злодея Ирджиган.

(70) А самият той, според думата
на мерзкия Ирджиган,
потегли срещу теб,
към град Маджар.

(71) Аз изпратих пратеник
със съобщение в Събан,
но оттам ще дойде помощ
едва след три месеца.

(72) Аз потеглих срещу Ирджиган,
а ти спри Мангуш.
Като се оправя, ще се върна
и ще ти помогна!”.

(73) Наредил Ер-Сар на Талия,
на народа и повечето воини
да отидат в Тамта-Илат,
а сам решил да остане.

(74) Обяснил той на Талия:
“Ще се побия малко привидно
за града, а после
ще отстъпя в онази клисура.

(75) Ако тръгне след мен
мерзкият Мангуш,
то, съгласно твоя план,
аз ще го разтопя там!”.

(76) Но Талия му казала:
“Не ще тръгне след теб
мерзкият Мангуш,
а ще тръгне след мен:

(77) нали вече отдавна той
се заглеждаше по мен
и ми предлагаше
да се омъжа за него.

(78) Затова ще остана
в Маджар с теб
и заедно с теб
ще отида в клисурата!”.

(79) Съгласил се Ер-Сар с нея:
нямало какво
да й възрази –
трябвало да мисли за работата.

(80) Отишли хората в Илат,
затрупвайки рова с гора,
а когато приближил Мангуш,
Ер-Сар подпалил тази гора.

(81) Но Мангуш спокойно
преминал през този пламък –
и на защитниците се наложило
да се измъкнат през дурбуна.

(82) Узнали хората на Мангуш
накъде побягнали влюбените –
и той се втурнал след тях:
не искал да изгуби Талия.

(83) Когато влязъл в клисурата,
заедно със своята войска,
джурите на Ер-Сар с въжета
издигнали младите на върховете.

(84) По сигнала на Ер-Сар
джурите затрупали с камъни
входа и изхода от клисурата,
а Иберът повалил долу дърветата.

(85) Талия изстреляла по дърветата
една огнена стрела –
и ветровете тутакси с вой
издигнали пламъка до Небесата.

(86) Клисурата се превърнала
в огромна топилня –
и в горещия пламък
Мангуш се разтопил.

(87) Изгоряла с него
и разбойническата му войска –
и младите потеглили
на помощ на Ет-Ермек.

***
Ама вие си мислите, че модерната стоматология е нещо ново? Дълбоко грешите, тя е просто едно върнато забравено познание! "Сказанието" ясно показва, че днешното техническо развитие на човечеството, не е иновация, то е просто регенерация, върнат спомен! Излиза, че човечеството, реално не създава нищо ново,
просто регенерира забравени стари познания. Това обяснява дълбокият материализъм и консуматорското общество, днес, логичен израз на общочовешката творческа импотентност

(106) Той се завръщал от Идел,
където Хурса по негова молба
му направил желязни зъби
на мястото на счупените:

(107) защото Ак-Бури помагал на Хурса
да търси руда в планините;
той се бил научил на това
от своята майка.

***


85. Кубан и приятелите му по призива на Ер-Сар потеглят срещу Ирджиган

85 хай от последната 7-ма глава на „Чулман Толгау” почти изцяло разказва историята на древните българи, като първите рудари и металурзи и ролята на Ак-Бури – Белият Вълк като техен Учител и свързаните с това събития. Тук отново виждаме щедростта на Сказанието, неговата дълбочина и проникновеност. Древната металургия, Българите развиват в два лъча – единият, сега наричаме „научно-технически прогрес”, т.е. в създават много сложни технологии, които биха били трудни за изпълнение, дори днес. Вторият лъч е медицинският. Той е много важен, защото макар, в началото, той пряко да е обвързан с развитието на металургията, и с изработването на железни части за поправка на биологията на човека, впоследствие, го виждаме в сферата на митичното и магичното, в което Белият Вълк може да се превръща от човек във вълк и обратно, един подсказ за „вълчият произход на Българите”. Голямо впечатление прави наименованието на рудата, а именно „телес”, както и Телесби (най-вероятно Телес Бий), господарката на рудата, страшилище за рударите. Тя е представена в негативен контекст в Сказнаие, като дъщеря на Шурале, именно защото пречи на дейността на рударите и ги убива в техните рудници. Този контекст е негативен от наша гледна точка и то от гледна точка на разбирането ни за „научно-техническият прогрес”, но трябва да знаем, че планетата Земя е конструирана с механизми за защита на планетарната хармония, а рудодобива е една от дейностите, която го нарушава. В тоя ред на мисли, Телесби трябва да се схваща като сила и механизъм, която я възстановява, прекратявайки рудодобива в невралгични за нарушавнаето на парламентарната хармония точки. Съшият проблем имат и асите на Один, но както ще разберете един ден от Сказанието, тези Аси на Один са едно от имената на древните българи. Важното, което трябва да отбележим за Телесби е познанията и способностите и да създава най-различни части на човешкото тяло. Тя създава нова, желязна ръка на Йерми и го взема за съпруг, създавайки един кибернетично за днешните ни разбирания, същество наречено Мангуш – железен човек, вид робот. Нещо подобно на терминаторите във поредицата „Терминатор”. Научната фантастика, са просто върнати модели на нещо вече съществувало в историята на човечеството. И проблема е, че човечеството не прави иновации, а само регенерира, връща спомени от древното си минало, които днес превторява в „научно-технически постижения”. Мангуш като едно достижение на металургията на древните българи се обръща срещу самите тях и използвайки се като военно средство, започва унищожението на Българският Саракт. Тогава обществото (колегиумът) на рударите ражда Талия , която унишожава това направление на „научно-техническият прогрес”. В Сказанието един път тя е представена като Талия, а след това Талиите стават три. Във Веда Словена тя е мома Талиана. Реално така усвоява нейният образ, елинският свят, и го окарикатурява превръшайки я в муза на комедията и леката поезия, но като жена на Зевс я праща в недрата на земята, раждайки там демоничните същества-близнаци, паликите! Ясен подсказ, че този образ в древногръцката митология е привнесен, че елините не разбират тайните на рударството и металургията! (вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%...eXeWEi8PquaKCgM ) Втори път те усвояват трите Талии от Сказанието като трите харити, отново в един олекотен, окарикатурен контекст! (вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%...%B8%D1%82%D0%B8 )

Защо , обаче се спирам на наименованието на рудата „телес” и Телесби? За да хвърля поглед върху връзката металургия – лечение. Има едно божество в античността сочено като „син на Акслепий”, и свързано с дейността на Асклепионите. Не е ясен произхода на това божество, келтско ли е, гръцко ли е, откъде се е появило, защо е „сина на Асклепий” и каква въобще е ролята му в лечебният процес на асклепионите в античността. Женският му еквивалент е Акесо. Изхождайки от даденото ни в този 85 хай на „Сказание за Чулман”, можем вече да предположим, че Телесфор (вж. http://www.theoi.com/Ouranios/AsklepiadesTelesphoros.html ) , като носещ „завършек, пълнота на лечебният процес” е вид хирург, свързан с лечението на органите на физическото тяло в асклепиона. С него бихме могли да свържем и наличието на вотивите в тях.


(108) Майка му била
дъщеря на страшния Кубар
и обичала да си играе в Балкан
с небесни камъчета.

(109) Веднъж едно камъче
изпаднало от ръцете й
и паднало на Земята –
а то й било много скъпо.

(110) Тръгнала тя да го търси
на Земята – и там
срещнала царя на вълците,
който й предложил:

(111) “Поживей с мен,
роди ми кутрета –
и аз ще ти покажа
къде е твоят камък!”.

(112) Съгласила се тя –
и родила от него кутрета.
Когато ги откърмила,
царят дошъл да ги види.

(113) Като отделил силните кутрета,
той ги взел и си тръгнал,
а слабия Ак-Бури
оставил на майка му.

(114) Отначало той искал
просто да го разкъса
но по нейна молба
й го оставил.

(115) Върнал й царят камъка –
и тя, щастлива,
като взела със себе си Ак-Бури,
си тръгнала към Балкан.

(116) Но по пътя тя
срещнала един красавец-рудар
и, влюбвайки се в него,
останала с него.

(117) Тя можела бързо
да намира руда –
и помагала на мъжа си
да я търси.

(118) Родила тя на рударя
красавица дъщеря,
който той нарекъл
с нейното име – Талия.

(119) Научила Старата Талия
и Ак-Бури, и дъщеря си на това,
как да търсят руда – и почнали
те да помагат на рударите.

(120) Втората Талия също
се омъжила за рудар –
и родила от него
Третата Талия.

(121) Втората Талия била
много близка
със своя брат Ак-Бури:
те били винаги заедно.

(122) Но тя растяла,
а Ак-Бури
все си оставал същото
малко кутре.

(123) Това огорчавало Ак-Бури
и Втората Талия узнала,
че за растежа му трябва
една особена трева.

(124) Почнал оттогава Ак-Бури
през цялото време да търси тази трева,
много рядка,
и престанал да ходи в планините.

(125) И ето, че веднъж
той се върнал у дома,
след търсенето на тревата –
и узнал за гибелта на майка си.

(126) Затрупала Телесби
и Старата Талия,
и нейния мъж, оцеляла
само Втората Талия.

(127) Взела я при себе си
лелята на Втората Талия,
а тя била слугиня
в дома на Тулуш.

(128) Вмъкнал се Ак-Бури
в двора на Тулуш,
но едва се измъкнал жив
от кучетата в полето.

(129) Там го намерил Тулуш,
съжалил го и го приютил;
после Тулуш подарил
Ак-Бури на Белек...

(130) А Втората Талия
израстнала в дома на Тулуш
и, като се омъжила да рударя,
родила на мъжа си Третата Талия.

(131) И двамата й родители работели;
нямало на кого
да оставят дъщеря си – и те я дали
на същата тази слугиня.

(132) Когато за старата слугиня
станало трудно да работи,
то Третата Талия
почнала да й помага...

(133) Ер-Сар се влюбил в нея
и искал да се ожени за нея,
но мерзкият Мангуш
попречил на това:

(134) Проследил злодеят
родителите на Третата Талия
и жестоко ги убил,
блъскайки ги в топилнята...

(135) Ак-Бури рядко
посещавал Третата Талия;
по-често не можел:
нали бил вълк.

(136) Намерил той в Джеремел
онази трева – и я изял;
веднага станал
могъщ вълк...

(137) Веднъж, като си играл с вълчицата,
той три пъти
се претъркулил по земята –
и се превърнал изведнъж във витяз.

(138) Когато той отново три пъти
се претъркулил по земята,
той отново станал вълк,
успокоявайки вълчицата.

(139) В образа на витяз
му станало по-лесно
да посещава своята племенница –
прекрасната Трета Талия.

(140) Сприятелил се той с Ер-Сар
и с неговите приятели – Леуген-Ор,
Кубан и Чъбък-Маджи,
Ет-Ермек и Урусман.

(141) Ак-Бури им се представил
като шудски бий – и всички вярвали.
А и как да не повярваш –
голям е Аскъп!

[Йордан_13]

II. Илат ъръ или Песен за Илат

36. Анджа, Бел и Раджил Авар
Продължавам да я чепкам, защото си е уникална. В нея иде реч и за познатите ни "мирмидонци" - българите на Ахила. В Уикипедията, те са посочени като "митично ахейско племе" от остров Егина (вж. https://bg.wikipedia.org/…/%D0%9C%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B8%D… ), а според "Сказание за Чулман" те са наследници на тракийските българи - биракците. Сведенията за тяхното възникване в "Сказание за Чулман" почти напълно съвпадат с един от гръцките митове за тяхното възникване: остров Егина бил опустошен от страшна чума и тогава Еак, помолил Зевс да му осигури поданици. Тогава Зевс, превърнал мравките в хора. Така е и в "Сказание за Чулман". Голяма епидемия опустошила Тракия (Бирак) и Кана Егил Ас (Еак) останал без поданици. Тогава той, подчертавайки принципа на ненасилието и своята морална чистота, отправил молитва към Тангра, жертвопринасяйки цялото си богатство. Тогава сядайки до един мравуняк до жертвеният огън, той провидял мравките като свои поданици. Тогава половината мравки в царството се превърнали в хора. Така се създали българите-чирмъши-мирмидонци, отличаващи се със своето трудолюбие. Слава на Кана Агил Ас (Еак) ! Уникално е Сказание за Чулман. Гребете с пълни шепи от неизчерпаемото историческо богатство на Сказанието, па макар то, било и митично. Тое Българската Жива вода! Какъв е изводът от тази случка? Обикновено, когато трябва да се премине към едно друго качество на народността, когато тя, трябва да се промени, този процес е съпътстван с демографска катастрофа, която е един вид катарзис/пречистване. Старите Българи, ще си отидат, за да може от Света на Предците (мравуняка с мравките, който е под формата на могила и Първичният хълм) да се преродят души, притежаващи качества, по-различни от тези на предците си. Дали тези качества ще са по-добри или по-лоши е въпрос на еволюция и историческа съдба. Но, обикновено, те идват, за да отговорят адекватно на предизвикателствата на историческата епоха. Другият голям урок, ни го дава самият Агил-Ас: Капиталът на една държава са хората, а не натрупаното богатство в хазната!

(159) След една епидемия
биракците останали
толкова малко, че Агил-Ас
написал молба към Тангра:

(160) “О, Всемогъщи,
аз останах без поданици,
но не искам
да покорявам нови със сила.

(161) Ако, о, Всемогъщи,
аз съм бил добър цар,
то дари ми, о, Милостиви,
нови поданици.

(162) А ако съм бил лош,
тогава веднага
ме убий
и изпепели дома ми!”.

(163) Като написал това върху дърво,
Раджил излязъл на двора,
където принесъл в жертва на Небесата
всичките си богатства.

(164) Когато жертвеният огън
се разгорял изцяло,
Авар седнал до него –
и изведнъж видял един мравуняк.

(165) “Мислех си, че съм изгубил всичко,
а все още са ми останали
хиляди мравки – чирмъши!”, -
помислил той.

(166) В следващия миг
половината от мравките в царството
се превърнали в хора –
трудолюбиви като мравки.

(167) От онова време
българите почнали да наричат
своя народ
с името на мравките – чирмъши...

[Йордан_13]

Ой Залмоксис, мой Залмоксис и ти Кана Тенгир Фрейр...
Сказание за Чулман напълно отхвърля днешната тракология. Траки няма. Това е един измислен от елините етнос, за да изличи българската историческа памет и съзнание на Балканите. Но, елините, няма как да успеят, защото Българите, това не е само един народ под Дунава, Българите са една планетарна Общност. Това е, което трябва да осъзнаем, ние днес. Дунавските Българи не са сами, но и Волжките Българи, не са сами. Кана Тенгир в Годината на Свинята ще стартира процесите на възстановяване на тази Общност и съвършенството на българският Обичай.
В Сказанието, Кана Тенгир Раджил-Авар ни представя именно този процес. Един път, той ни свидетелства за безсмъртието като тайнство и втори път – безсмъртието като биология, като всичко това сумирано ни дава третото, а именно Съвършенството на Българският Обичай. По този начин се слага равенство на понятията Българство = Безсмъртие. Кана Тенгир е Символ на безсмъртието на Българската Общност.
Как свидетелства за безсмъртието като тайнство, Кана Тенгир Раджил-Авар? Сказанието свидетелства:

(172) Той изкопал за себе си
гроб с таен ход,
извеждащ в едно тихо място,
и се скрил в него.

(173) А властта си оставил
на своя син Булгар –
умен и разсъдлив,
а същевремнно и храбър бий.

(174) Като излязъл в тихото място,
Раджил отпътувал оттам
с конете, които го очаквали,
на далечно пътешествие.

(175) Той посетил всички българи,
джулахците и рънджайците,
трите Хина – и изумил всички
с мъдростта и знанията си.

(176) Навсякъде той неуморно
внедрявал или възстановявал
българските обичаи,
защото те били съвършени.

(181) След много години
Авар се завърнал у дова
през същия гроб,
с което направил щастлив своя народ.

(182) Хората му дали
ново име – Чулмаксъз –
и престанали да се боят,
че той завинаги ще ги напусне.

(183) Хората повярвали
в бъдещото му завръщане
и смъртта му не можела
да предизвика смут в душите им.

Абсолютно същият ритуал го виждаме при широко пропагандираният Залмоксис вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%...%81%D0%B8%D1%81 , както и при богът-цар на скандинавците Фрейр (КанаТенгир Фрейр). Но никой траколог, досега, не е забелязал тази тънка връзка Залмоксис-Фрейр. Е, чакахме, чакахме тракизиращите и като никой не я видя, затова решихме ние да разкрием нейните корени!
Каква е целта на този ритуал? Да преодолее страхът от смъртта в обществото, който е страх от тленността, страх от преходността и изчезването, страх, породен от силната материализация на съзнанието. И втори път, той е демонстрация на гробът като утроба на трансформацията, носеща ни посвещение в Българство. Посвещението в Българство, това е Пътят на Слънцето в Дуат https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%83%D0%B0%D1%82 . Именно това ни представя Кана Тенгир Раджил Авар, влизайки видимо в гроба и излизайки от него, за да посети всички българи, „да внедри или възстанови българските обичаи”. Същото прави и Залмоксис. Това е една работа, дълбоко, в света на прототиповете на българската общност. Там Кана Тенгир или създава нови модели или дава живот на тези, които трябва да послужат за извършването на прехода от едната епоха към другата.
Какво следва след ритуалът? Следва реалното безмъртие. Сказанието свързва това с жреците аскали-аргипеи (вж. http://cyclowiki.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%...%BF%D0%B5%D0%B8 ) .
(185) Когато настъпил
смъртният му час,
той отново обявил на хората,
че пак отива в Тунай.

(186) Пак тогава при него дошъл
посланик на аскалите-аргибеи
и го поканил
да се присъедини към тях.

(187) На Авар вече му било
все едно...
Той се съгласил –
и отишъл в гроба...

(188) Но посланикът успял да докара
Раджил при аскалите
и те веднага подмладили
Авар с 50 години.

(189) Как правели това –
никой не знае,
но разправят, че тези аскали
до ден-днешен са живи...

Аргипеите, описани в Сказанието като „аргибеи” са познати на античните автори (като Херодот) (вж. също http://cyclowiki.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%...%BF%D0%B5%D0%B8 ). Но те са представени като народ, обитаващ Североизточна Скития, загадъчен, но свещен, чийто слабо материален бит ги отличава от всички други. Сказанието ни разкрива, защо това е така. Аскалите-аргибеи са най-висшето колобърство в жреческата йерархия на Българите, на земята. Те са посочени в Сказанието като безсмъртни хора, които владеят тайните на регенерация на физическото тяло. Това е въпросният Колобърски Съвет на Българите на Земята. Но не всеки, може да стане част от тяхната общност, да влезе в Съвета, не всеки може да получи безсмъртието. То не е дар, то е Пътят на Кана Раджил-Авар, посвещението в Българство! Затова Кана Раджил-Авар става част от Колобърският Съвет на Българите. В негова „памет” българите-чирмъши-мирмидонци, започват да си пускат по няколко дълги плитки (различен брой, в зависимост от степента на посветеност) – ег чач, чирмъш чач! Оттук идва и името на географската ни област Чеч! От никъде другаде! Чеч, защото там са живели посветените в Българство, българи-мирмидонци!

[anti666]

Умай й казала:
“Аз вложих в теб
частица от своето сърце.
(157) От днес ти си
за мен родна сестра.
Не искаш ли
да дойдеш да ми служиш?”.
(158) С радост се съгласила
храбрата Еваба:
станала храбра умайджанка,
а по-късно и тяхна предводителка...""

Да го илюстрираме визуално;
Танц на умайджанките - Кубанска волница

[Йордан_13]

Кубанска волница

Е, видейте ли ги ся, ваште траки - беси, одриси и т.н.
Това е т.н. нар. "колабризмос" -танца със саби, ама нема траки
Бяло, зелено, червено облекло в мъжката фигура, "фригийски шапки", абе класически траки от томовете на Фол и студиите на Серафимов.

[Йордан_13]

Из "Сказание за Чулман"
(25) А Субан пък Иджик помолил
за един ден да полети като беркут
над земята на българите
и да му съобщи за видяното.

(26) По това време
бащата и синът били станали много близки:
отново трепнало в душата на Субаш
чувството на бащинство.

(27) За да общуват помежду си
не им трябвало да бъдат на едно място –
те узнавали за мислите на другия,
дори когато били далеч един от друг.


Разполага ли Русия със “супер-войници”, владеещи телепатия
https://news.bg/curious/razpolaga-li-rusiya...FA-vRte0SYA3WO0


Сега някои се оплакват от интернет и бързият обмен на информация чрез него. Интернет е технически инструмент за телепатия, когато е затулен вътрешният. Ха, представете си, само когато помислете нещо, то да става светкавично достояние на всички. Определено, това си е комунизъм;))) който радикално променя схващането за "авторско право" и творчество. Затова, често говоря, когато творите, не го правете заради себе си и не го капитализирайте чрез парите, защото ще се самоблокирате като творец в бъдещето. Трудно е да се разбере, това в настоящето, особено, когато има сблъсък на Азовете, в идеята да бъдеш Някой.

[anti666]

Каква е била старата вяра на кубанските казаци? Припомням, че авторът на пътеписите за България от XII век е именно от този край. Северното Предкавказие, където някога е била и столицата на Велика България. За т.н. "татари", волжските българи от Поволжието вече категорично е ясно, че старата им вяра преди исляма е била тенгрианството. В Русия никой не го оспорва това освен нашите академични чукундури и такива като Пасков и Спароток. Но за Предкавказието има малко съхранени исторически сведения освен тези в Нариман Тарихи.

Ето ги и текстът ( за съжаление на руски)
Древната Вяра на казаците
За кубанските волници (умайджанки) видяхме танца им
https://www.youtube.com/v/Zrn0bFv9ESc
Волница - от староруски, свободна, силна жена. В присъствието на своя мъж - робини, но във ремена на бранъ - воини, защитаващи семейния онгол. Битката на Кан Крум в старопланинския Ришки проход добре го илюстрира (26.07.811г)

[Йордан_13]

" Здрасти, четох тия седмици Сказание за Чулман и започвам да си мисля, че то се отнася до някакъв предишен период от това което пише в Джагфар Тарихи. Докато в Джагфар може да се направи аналогия със събития от познатата ни история то в Сказанието единствено са аналогични топонимите, прозвищата на владетелите и някои прозвища на племена. От друга страна, в Сказанието не присъстват истории с племена и народи, които знаем, че са важни моменти, но пък има други. Като това с кичуките и Тарвил. В Джагфар правят аналогия между Тарвил и Тервел, но ние знаем, че Тервел не се е бил с никакви кичуки. Според мен тази история е съвсем реална, но се отнася до предишен период на развитие на човешката цивилизация, която отива отвър хоризонта 35 хил. години. Другото, нещо е че самите алпове са много по-добре идентифицирани и всяка същност е много силно изявена. Докато в Джагфар се забелязва едно първоначално групиране. Още в Джагфар се наблюдава, че Мар и Барис се идентифицират като една същност, което напълно влиза в сила при гърците - те така ги интерпретират. Докато в Сказанието са си съвсем ясно разграничени. Освен това там има алпове и територии, които изобщо не присъстват в Джагфар.
Така че версията, която бих изтъкнал е, че има ключови топоними и прозвища, както на наши владетели, така и на наши антагонисти, около които се е завъртала историята и то вероятно не веднъж. Минава един цикъл, настъпва глобален катаклизъм, не като тези , за които се говори в двата епоса - т.е. не просто някое море прелива или се случва някакво временно засушаване. Това са регулярни флуктуации на климата, които засягат историята и миграциите. Но се случва глобален катаклизъм в който изчезват територии и евентуално умират алпове, след което започва нов цикъл, при който българските племена са запазили знанието и отново историята им се завърта около същите ключови личности, събития, катаклизми, противоборства и територии, с леко изменение параметри.
Другия вариант, който допускам е историята в "Сказание за Чулман" да е някакава паралелна на Джагфар Тарихи история, която обаче се развива до голяма степен в астралния свят.
Но всеки случай е фантастично всичкото това и си струва да се работи над него. Тука всички са ме взели вече за сектант щото на всяко нещо което се каже се намира отговор от Сказанието - какви са основните принципи и как е бил решен проблема."
=========================================================
Сектант? Това е термин, който се ползва са разклоненията от основните клонове на християнските деноминации а тук, ние нямаме християнство, а чистото Тенгриянство. А в тенгриянството няма термин като "сектантство". Тя е Вяра, защото е Дух, а не религия, която се формира под давление на един абстрактен и спекулативен ум. Съвсем нормално е, "Сказание за Чулман" да е цялостно, защото това е "Българската Библия", "Българският Завет", който няма общо с еврейският такъв. Докато "тарихите", т.е. историите, летописите са събрани (подобно Паисий, Спиридон Габровски, Поп Йовчо Тревненски, Раковски и т.н.) и написани от българи в един вече доста по-късен исторически период. Напротив, в Сказанието има споменати твърде много племена, посочени са техните обичаи, история, специфики и т.н. Всички тези упоменати племена са част от българската племенна общност, т.е. част от българският етногенезис, т.е. изначалният етногенезис на човечеството щото то, както се вижда, тогава други няма. Да, някои от алпите умират, всъщност впоследствие те се раждат като хора, влизат в човешката евольционна верига, но други остава като еманации, като лъчи на Абсолютното - Тангра.

"Питам за мнение щото тия "тарихите" се опитват да им дадат някакъв времеви хоризонт и да направят аналогия с реални събития и някои неща се повтарят в Сказанието но примерно в различна хронология. или на различни територии. Примерно историята за креш е представена доста различно в тарихите и в сказанието, но има същите причини и последици, същото се отнася и за лица като дагрий или войната с мамил. Като хронология може и да се покриват в някои периоди но според мен Сказанието от там дето започва историята за седемте племена и Иджик е било преди много повече от 30 000 години както го ситуират в тарихи.
Това християнството и другите религии според мен са някакви последици от заспиване или разбуждане на алпи и нуждата да се канализира поклонението на хората в дадена посока докато Тенгрианството дава знанието за същността на всички тия енергии и как се проявяват. Даже си мислех, че Исус може да е някакво проявление на Иджик или Чулман каквито са описани редица в Сказанието и просто за чефутите това е било толкова шокиращо, че е станало световна история."
==========================================================

"Тарихите" също има своето безценно място защото дават пояснения, допълват или разказват новите събития, тъй като Сказанието, хронологически свършва някъде 3-2 век пр. хр. Една от последните му глави е "Песен за Атай", т.е. соченият за скитски цар Атей, кана субиги Атей, убит от алп биката Самор-Улят 😃 Затова трябва да осъзнаем колко е важна Годината Самор и че тя е "Рубиконът", т.е. чрез Нея ние или сме или не сме! Това е много важно, да бъде усетено, да бъде разбрано, да бъде най-вече реализирано на практика! Колкото до Исус станал Христос, да той е поредното въплъщение на алпът Иджик Алабуга, който умира и се ражда като човек. Ражда се като Себер Аспарък. В тоя ред на мисли, Аспарък е българското прозвище за Христос (Помазаничество, Помазаник). И сега, ако се върнем на Тарихите, примерно Нариман тарихи, част 5, мисля, че беше, там е описано, как един обикновен българин, когато вижда волжкият българин (мюсюлманин) търговец, той възкликва: "Добре дошъл Аспарък, откога те чакаме... Ето ти моите синове за твоята войска..." Човекът е чакал неговото ново въплъщение цял живот и се радва, че накрая го е дочакал! Много точно са посочени в Сказанието, пък Началата на бъдещото християнство 🙂
(88) Изстрелите на Турун-Аби
не достигали целта
и така Тумак изтрепал
почти всики златороги елени.
(89) Умай отишла при мъжа си
и, плачейки горчиво,
му разказала за това,
което се случило.
(90) “Изглежда съм остаряла, -
казала тя, -
и съм почнала да стрелям зле, -
не можах да улуча разбойника.
(91) Нужен ми е помощник,
подобен на Алабуга –
Субан разказваше, че Иджик
никога не е пропускал!”.
(92) Разстроеният Мар
помолил Тангра да изпрати
пазител на зверовете – стрелец,
подобен на Алабуга.
(93) Тогава Всевишният повелил
Иджик-Алабуга
отново да се възроди
като човек...
(94) По волята на Тангра родила
Алабуга-Аспарък
Караджим, която не можела
да роди от Кашан.
(95) Веднъж тя миела
нозете си в реката
и изведнъж почувствувала,
че натежава.
(96) Тогава чула глас,
който й казвал:
“Ти ще родиш момче
и ще го наречеш Себер Аспарък!”.
(97) Изплашила се Караджим
и изгубила свяст,
а когато се свестила,
не видяла никой наоколо.
(98) Повикала тя слугите
и те й помогнали
да се добере до шатрата
на нейния мъж Кашан.
(99) Едва му казала,
че е бременна,
когато тутакси започнало раждането
и тя родила момче.
(100) Кашан много се зарадвал –
нали си мечтаел за син;
жена му нищо не казала
на мъжа си за Гласа на Небесата
(101) но помолила Караджим
мъжа си да нарече
сина Себер-Аспарък
и той изпълнил молбата й.
(102) Още в първия си ден
младенецът Аспарък
почнал да говори с майка си
и я помолил:

Даже тук мога да добавя още неща. "Светите Отци" на църквата, когато оформят догматиката на християнството повтарят именно това, което "Сказание за Чулман" казва: Възкресението на Иджик като Себер Аспарък става по Волята на Тангра, така, както самите свети отци твърдят и постулират, че човек може да се обожестви и дори да стане бог, но само по Волята на Бог Отец.
Затова в християнският догмат, например, се говори, че втората ипостас, Бог Син е единороден и втората ипостас в единосъщната троица не създава други синове и същевременно Откровението на Йоан говори за неговото Второ Пришествие, на същият този Христос. Това няма разлика с концепцията за аватарите на Вишну в различни епохи в индуизмът и аватарите на Иджик Алабуга в Тенгриянството.
И сега какво да ви кажа за изразът на Васил Иванов Кунчев: "Времето е в нас и ние сме във Времето, то нас обръща, и ние него обръщаме"? Пък бил масон...

Това са Велики Неща, и Годината Сомор е този брутален подбудител, който трябва да ни накара да ги осъзнаем!

[Йордан_13]

" И на мен тази песен за Тумак ми направи голямо впечатление четох я няколко пъти но се чудех как може да се разтълкува. Сега като казваш излиза че един вид хората за започнали да придобиват умения и да могат да измамят Алпите дори от първи ред за да правят злини. И тогава Тангра е казал Иджик т.е.Алп който може да пребивава на Средната земя като човек да идва периодично за да прави мониторинг и да учи хората. И това че става Алп на лова и наказва тези които убиват безпричинно значи че най голямото зло е това убийство за удоволствие. От където и заповедта на Христос
- Не убивай
Което си е напълно логично да им се каже на чифутите защото пък няхната култура е само това убийства и подлости.
Но от тук тръгнах да разсъждавам в друга посока, която идва от друг пасаж, който ми направи впечатление.
(1) Българите започнали да
наричат Чулман
също и Кара-Балък, Исадъ,
Чишма-Бабай,
а река Кубан – още и
Караджай,
което означавало “Реката на
Чулман”.
(2) В чест на Исадъ Чулман,
който, както е известно,
живее в пещерата Ор
в Подземния Свят Тама,
…
(12) Заедно с храната
оставяли на Чулман и
подаръци:
различни прибори, гърнета,
менчета, мрежи, харпуни,
куки.
(13) Тези потайни места
често били острови или
носове,
където добре се ловяла риба,
и те се наричали Исадъ.
В това сказание няма ни един топоним или прозвище, което да не отговаря на нещо реално в днешно време. И в тази връзка си мисля, че името Исус Иса от там излиза - от прозвището на Чулман Исадун Исадъ. И цялата алегория с Христос и рибите от тук се извежда. Т.е. Аспарък е същността която се проявява чрез човека джизъс но Исадун е ангажиран пряко с тия дела.
Дали е така или не незнам, но всичкото това го пиша за да предположа и ти да ми кажеш какво мислиш с какво може да са свързани тия християнски повели
- Да имаш един бог и него да почиташ
и
- Да нямаш идоли и да не си правиш изображения на бога и да не им се кланяш.
Докато в цялото Сказание се говори за това как хората са правили карамадж с биргюн и са му се кланяли за да умилостивят съответната същност
Мислиш ли че това е по волята на Тангра да учат хората да се обръщат директно към Всевишния а не към Алпите още повече че в някакъв момент всички религии се обръщат на там – към общението с един бог – Всевишния
или просто тия които са гласили християнството исляма и т.н. са измислили тия правила за да ни отнемат възможността да общуваме с Алпите и да постигаме тези разултати както преди
с др. думи да ни отдалечат от ‘магията’
Мислиш ли че това е по волята на Тангра или разните там църковни съборджии провеждат атентат срещу тенгрианството.
Разсъждавам над тия въпроси защото в момента нали говорим че християнството е държавна религия по конституция но самото християнство е напълно изпразнено от смисъл. Но все пак за да се обърнат хората, според мен трябва да се използват опорните му точки и те да се обяснят от гледна точка на изначалната вяра. Или по-скоро да се акцентира върху принципите на Тенгрианството, които са били редуцирани за да станат опорни точки на християнството и от там да се обясни защо това е с изтекъл срок на годност. Т.е. защо ние трябва да се върнем днес към изначалните принципи. "

=========================================================

Всъщност, много рядко се намира човек, с който да водя такива разговори. Да не кажа, че не се намира. Интересното е, че, ти, имаш вътрешно око за “Сказание за Чулман”. Другите хора, като го прочетат и го захвърлят. А други, чакат тълкуване, но на теб ти правят впечатление доста неща в него, които така или иначе, биха си останали скрити за останалите.
Все пак, трябва да имаш впредвид, че в епизодът с Тумак, не хората, а могъщият Яга Албастъй е, който измамва Умай. В случаят най-вероятно става въпрос за двойникът, сянката или етерно-астралното тяло на човекът, което в Сказанието е визирано с т. нар. “призрак” на Тумак. Ще видиш, че и в Петата част на Сказанието имаме същата магия при боят на Кана Субиги Раудеб с Шаръкан и това му коства впоследствие и животът – отделяне на етерно-астралното тяло и неговото вплътняване до създаването на илюзьорен двойник на физическото тяло. Етерното тяло, не може да отиде много далеч от физическото, защото е свързано с него и бе знего, просто се разпада. Затова е “Сянка”, “Призрак”. Но, забележи “Яга го създава по молба на Оймек...” Както писах, Яга също твори и той твори както във висшите (създава с помощта на алп биката Самор, Образът Божий на човекът) , така и в ниските материални вибрации на човешкото естество и природа. Така, че от една страна, той е зловреден алп в Сказанието, но от друга страна, Той е една от важните творчески аспекти на Тангра, с която Той твори в най-ниските и бавни вибрации на обективната Вселена.
Колкото до образът на Умай в този момент от Сказанието “изглежда съм остаряла” говори, че “първият ред” алпи става все по-земен и все по-материален, все по-лесно усвоим за съзнанието на човекът (т.е. за умът), поради, което и Яга в определени моменти започва да доминира над тях. Най-просто казано, алпите започват да стават хора. Това е един бавен, но необратим процес, който обаче, много елегантно е внушен в Сказанието.
Десетта Божи заповеди са на Мойсей, не на Христос. Исадъ Чулман или Иисус Христос;))) не дава Заповеди, не Заповядва, това, което той дава е Блаженството. Християнският норматив са 9-те Блаженства, а Десетте Божи Заповеди са си брутален юдаизъм със строго възпитателна цел;)))
Така, че, за Исадун Чулман като древното предшествие и образ на Иисус Христос определено можем да направим паралели, в тази посока, но можеш да търсиш, не само в епизодите с рибите, но най-вече в кръщението с вода от Иоан Кръстител, като същевременно се върнеш в началото на “Сказание за Чулман”, където самият Чулман е представен като сътворителният аспект на Тангра, Самият Тангра като Сътворител на Света, докато другите алпи съставляват повече неговата домоустроителна аспектарност на този Свят. А това сътворяване “Да бъде Светлина” се извършва именно във Водата, в Абзу/Апсу, Водната Бездна, както е в шумерската митология. Двете лица на Чулман са двете естества (човешко и божие) на Христос като Бог Син в Троица Единосъщна. Християнството определено е предпоставено от образите и функциите и творчеството на редица български алпи. Дерзай
Да, за другото, което ме питаш пак опираме до Яга Албастъй. Както писах вчера, това е единственият алп, който обладава и може да изяви образите на всички други алпи. Толкова могъщ е той, толкова е могъщ и човешкият ум от тази гледна точка. Разгръщането на Тенгриянството от чист монотеизъм (“Бир Тангра”), както е посочено в Сказанието към супремотеизъм го дължим на Яга. Виждаш в какви процеси участва той! В процесите на развитие на човешкото съзнание, а това е най-важната област! Тя предпоставя човешкият социум и цивилизация каква ще е ! И тук Сказанието ясно, сочи, че имаме инволюция от Вяра към Религия, защото Единобожието -Тангра се разпада или по-точно, както казвам аз, се разгръща в Супремотеизъм, което още не е митология, т.е. многобожие (всяка коза за своят си крак). Виж колко точно е представен този процес в Сказанието
(10) Пред Аслан и Бурджан
Яга се явил като Слънцето – Майрам,
но се представил за Тангра
и те станали почитатели на Мар.
Тангра е Абсолютното, а като такова, То е неусвоимо за човешкият ум;))) Как да се усвои? Ами чрез Посредниците, които да го направят усвоимо, да го сведат до нещо питателно и познаваемо. Затова Вярата е ирационална, а Религията е Рационалността,с която човешкият ум усвоява Абсолютното. Макар, че, когато говорим за Духът, там няма Вяра;))) Когато си в Духът, няма нужда да вярваш, ти си! И така, не се изповяда самият Мар, а Тангра чрез Мар - Слънцето. Това е Супремотеизмът и когато в него отпадне, окончателно Единобожието се появява многобожието – митологиите. Макар, че това не се случва почти в никоя митология, дори в най-бруталната като многобожие, индийската, идеята за единият Бог си стои, че и в гръцките мисловни кражби наречени “гръцки митове”, пак си имаш един божествен централизъм – Зевс. И когато човешкият ум се нахрани според възможностите си за усвояване на Абсолютното, отново се тръгва към единобожие, и ние го виждаме вече в авраамическите религи, но това е вече единобожието чрез умът и в него поставените задачи са вече да се мине към усвояване на Божественото с онова, което е над умът и така постепенно да се стигне отново до чистото Единобожие, но вече с друга Сетивност (“Бир Тангра”). Дерзай

(87) Накрая, като насъбрал наглост,
той нападнал веднъж
едно стадо елени на Мар,
което пазела Умай.
(88) Изстрелите на Турун-Аби
не достигали целта
и така Тумак изтрепал
почти всики златороги елени.
(89) Умай отишла при мъжа си
и, плачейки горчиво,
му разказала за това,
което се случило
Златорогият елен, това е благородният ум, благородната мисъл, благородното чувство, докато Тумак е спекулативният ум, който въвежда измамата и подлостта като средство за просперитет. Тук имаме визирана може би, първата битка, първият сблъсък между слънчевият и лунният човек, в която лунният ще победи. Неслучайно е това, че златорогите елени са стадото на Мар – Слънцето.
Така, трябва да гледаме и с рибите, които са нашите мисли в светът на чувствата и желанията, но и които са първият прототип на човекът (Вишну-Матся-Риба), но както се вижда, Чулман не остава в това сътворение,а отива по-нататък. По-късно към тази “изоставена” творческа вибрация ще се върне самата Умай и ще й даде нова вибрационна честота и динамика, задвижвайки чувственият свят на човекът с идеята за любовта като чувство, желание, страст и страдание (и семейството) в лицето на алп-биката Байгал (Рибата) и това ще доведе до раждането на алпът Иджик Алабуга, който е другият важен образ, от който тръгват корените на бъдещото християнство.

(9) Започнал Тангра да създава
за Чулман различни същества,
създал много риби
и подводни растения.
(10) Опитвал се Чулман да научи рибите
да пеят и танцуват:
свирил за тях на тамър –
но рибите не играели с него.
(11) Накрая те започнали
да дразнят Чулман –
и тогава той решил
да се отърве от съжителството им.

[Йордан_13]

Анонимен
преди 12 часа
Навремето моята прабаба ни разказваше интересна история, легенда, че мечката е била някога силен и висок човек, който Бог изпратил на Земята, за да се бори с дяволите, които изпълзели от Ада и превзели всичко. Но се провалил и дяволът го превърнал в голямо космато чудовище, с дълги нокти, с които да тормози зараждащото се човечество. Бог се намесил, но не можел да развали проклятието на дявола и вместо това го надарил със страх от човешкия лик, родствен инстинкт и голям апетит. Много инт. беше

Две села живеят в страх от мечка, унищожила пчелни кошери
Разрушени са 26 от тях

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2021/10/14/d...j2fdkKERmgXAdgw


Този разказ на бабата е всъщност късен християнизиран остатък на Балканите на епизод от "Сказание за Чулман" - "Песен за Стара България", където алпът Субан Субаш се превръща в мечка, за да спаси Българите от безбройните пълчища имегени, но не успява. Епосът на Балканите се е затрил, въобще на това ветровито място Балканите, трудно оцелява каквато и да е памет, особено хилядолетната. Затова, като дойде един Димитър Маринов на терен и не открива никакви следи за Тангра. Всъщност, дали е така? Дали въобще Маринов коректное записал всичко, каквото е чул? Или е записал това, което му отърва, особено отърва на християнската църква?


Ето:

(23) Но ето че се уморих
и враговете вече искаха
да забият в мен копията и мечовете си,
когато видях един момък.
(24) “Биеш се сам срещу всички, а?” –
усмихна се той,
а аз, вече простил се с живота,
изведнъж също се усмихнах.
(25) Тогава една вражеска стрела
рани момъка,
и той изведнъж се превърна
в огромна мечка.
(26) И аз разбрах,
че това е алпът Субан,
който обича да се превръща
в момци, елени и мечки.
(27) Той не помага на всички,
а само на безстрашните,
и се появява понякога
в тази клисура,
(28) защото дълбоко в нея
се намира пещерата на Турун-Аби
и нейните умайджанки,
безопасността на които той осигурява.


(62) Тогава онзи момък наредил
на оцелелите момци и на Шила:
“Вървете с хората, а аз
ще задържа враговете тук!”.
(63) Мнозина от момците
тъй и сторили,
но неколцина младежи
не му повярвали.
(64) Те се скрили зад камъните
и решили да погледат
как този изранен момък
сам ще удържа имегените.
(65) Но изведнъж видяли
как този момък
се превърнал в огромна мечка
и в ужас побягнали към пещерата...
(66) Имегените също отначало
се втрещили от неочакваното,
разбирайки, че тази мечка
е алпът на пролетта и силата Субан.
(67) Но после те съобразили,
че са достатъчно много
и всички наведнъж
се нахвърлили върху Леу-бай.
(68) Субаш, който повече от всичко
мразел злите алпи –
убърите, йорегите и имегените, -
разкъсал много човекоядци.
(69) Но те били
твърде много
и той почнал тихичко
да се отдръпва към пещерата.
(70) Когато се приближил до нея
и видял, че е празна,
той влязъл в нея
и затрупал входа в дурбуна...

[18j]

Сказанието е една магия, самият текст те омагьосва, макар че според мен известна доза е изгубена в преводите, вероятно през различни епохи е било превеждано и преписвано на различните български (и небългарски) езици. Нали сме говорили, че Българинът е седемизмерно същество, т.е. за да схванем напълно посланието на Епоса трябва да го опознаем на седемте езика, а днешните дунавски българи, вероятно схващат 3 максимум 4. Все пак основните идеи се въприемат с отхвърляне на обем съдържание, но е много трудно за днешния човек да се пречупи и да навлезе в тия строфи. То е странно защото последно съм чел такива неща в дасколо от гръцките автори, но виждаме и тук къде е прототипа за тия произведения, които ги дават за основа на литературата, историята и философията на западната цивилизация. Гърците не са ги измислили и създали прототипа, а са го приели и тиражирали. Или по-скоро кряшизирани българи са предали знанието на кряшците, за да ги доминират културно и така е възникнала позната ни елинска култура. А има и версия, че придошлите от Африка гърци вече са познавали Българската култура от Мала Азия и Египет. Всеки случай, от Сказанието и Тарихите става ясно, че гърците не са измислили тези жанрове - историографско, философско повествование в стихове.

[18j]

Тежичко четиво е. Опитвах се поне 3 пъти да го започна и дори не стигах средата на една част, но нещо стана, в годината Сомор, между другото, и го зачетох, но с друг поглед и се наблюдавах внимателно докато чета.

Първото което създава дисонанс и вътрешно брожение е, че историята ти е позната - е верно не е традиционното разпределение на епически герои, роли, митологии, веднаг асе усеща, че тук има други правила и йерархия, веднага разбираш, че повествованието е именно за тези правила и йерархия, а не е просто подчинено на тях. Епосът обяснява правилата и йерархията. И това като българин го усещаш веднага. Но топонимите и етнонимите, с които се сблъскваш са непознати, но знаеш, че са реални. От там, логически и случките може да са реални или съответно нереални.

За мен описаните събития са истински, може би не в материалния житейски план - реални, но енергийно и астрално реалистични - сякаш някой първобитен човек нарича магията на боговете - също толкова реална, но в друг енергиен план. Това го осъзнаваш много дълбоко, но етнонимите и топонимите, както и имената на владетелите - това че са далечни и непознати тласка Епоса в жанра на фикцията.
Така че се създава дисонанс говорим за реални неща, а ги наричаме с нереални именат "УТФ?!" .

И тогава осъзнах, че първия и втория път като съм го започвал, като един вярващ - съм спрял - за да проведа предварително проучване над етнонимите. От там писалката бележника и се започва списъци и описания - каталог. Е да ама в процеса осъзнах, че вече съм се потопил в магията, където конкретиката няма значение, важното е дали ще схванеш скитата мъдрост зад стиховете, които всъщност са повествование, но всичко е една алегория, която описва конкретни правила. Въпросът е дали ще можеш да проникнеш през пластовете алегории и отвъд фантастичния разказ, за да се докоснеш да Същността. И това е едно дълго търсене, което започва след третия прочет на Сказанието...

На по-късен етап, мога да кажа, че много хора, с които съм разговарял по темата искат да прочетат на хартиен носител. Явно това все още се прави. Като ги облъчвам обикновено реакцията е, къде да я поръчам тая книга. То може да се чете и в електронен вид, но трябва много мотивация, а и пидиефите са странирани малко неудобно и за печат са малко неудобни, но може да се замисли да се странират по-рационално.

[18j]

И да се върна на топонимите, до ден днешен на съм провел проучване над топонимите и етнонимите в Сказанието, защото приемам, че това е дълго вътрешно търсене. Както и имената на владетелите, ние трябва да ги открием вътре в себе си. Не да си кажем този е Тервел, този Кубрат, а пък това е Баян. Със сигурност историята, която ни пробутват за 1300 години, ще намерим проявленията на първообразите от Епоса. Но те са прикачени към конкретна историческа ситуация, докато образите в Сказанието са отражение на Вселенски норми, които се повтарят циклично. Т.е. може да се приемат като отражение на различните Кубрати, Баянци и Тервели, които са се изявили през Българската история. Моето лично търсене се поведе в посока, която е по-абстрактна. Вече не ми пречи, че аналогиите с реалната история не са тъй явни. И подозирам, че всеки Българин, който прочете Сказанието ще инициира собствен път в изучаването и предаването му, но всеки път като видя, че Данчо е публикувал такава аналогия с български митичен владетел от писаната история, или аналогия на топоними със съответните доказателства, или митове ликувам, защото това допълва знанията с релни премери. Т.е можеш да отидеш и да прочетеш за този и този владетел и тази и тази митична страна и да научиш за някои детайли в проявлението на дадени естествени сили и импулси в конкретни ситуеции. Получава се достъп до изконна мъдрост, която се е проявявала във всевъзможни ситуации от както - нали - Тангра е казал да се раздвижи Тъмнината.

Та цялата тази тирада, за да кажа, че едно издание с един обширен предговор, за топонимите, владетелите, епохите, които предстоят във строфите може да помогне да се разрушат някои положения. Вярвам че тия неща не стават на сила, не може да им натрапиш на хората и да им наливаш зорлем. То може - нали всички сме положени на ЕмТиВи и БиТиВи и всичко останало, но не мисля че е правлно. Но все пак като водя провокативни разгоровори с познати и приятели, като виждам, че се заявява интерес - придобивам усещането, че може да настъпи време да се направи смилаема версия на Епоса, за по-широка аудитория. т.е. да се даде оригинала на текста заедно със сдъвкани, изплюти и гарнирани фрагменти, които да помогнат на по-спекулативния и конкретен ум да се върне в сферата на абстракцията и от там да се върне към Същността.
Виждам, че то си се работи по темата, естествено.

[18j]

Тук искам да разкажа за една пътека, която видях, в търсенията около Сказанието. Представяме си как биха беле описани в допълненото издание на Епоса времената след 3 ти век на Н.Е.
Те са значими, даже много значими 2 хилядолетия, които в Сказанието ще заемат няколко строфи, а може би 5те хиляди години, при които се намираме в средата ще заемат цяла нова глава от Сказанието...
и тогава ми попада народната песен

Крали Марко губи силата си.

https://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/1/48.htm

Грубо, много грубо преведено, на езика на сказанието, тази песен или народно предание - както също присъства във фолклора (дори на мекидански)

Излиза, че МАРко се е пъчил пред Турун-Аби Вечерницата и е наложил Силата си на цялата Земя, с което е предизвикал Всевишния, който го подложил на изпитание и му взел Силата. Не го лишил от Владичество, той си остава Тархан, но може да побеждава с хитрост, а не със сила.
И в последствие наблюдаваме народния образ Хитър Петър, който сякаш замества героя Марко. Неговото изпадане може да е и в основата на всички неволи и несгоди на българите, които не успяват да се адаптират към променената енергетика на Мар.