Тъгата изкласила за жътва
В душата изронва златен клас
И като светкавица в сърцето,
ражда внезапно,
Вечното, живеещо в нас.

Не ме търси в преходното, братко,
Не ме търси в туй що отминава всеки час,
Не спирай времето внезапно,
Нека тече реката му през нас.

В тихите води на езерото,
Там где Небето цяло се провижда с поглед,
От моята искра вземи си огън
Освети с Надежда Българското Утро!