Епиграфски паметници от Волжка България, и техния език

[anti666]

От ТУК може да изтеглите сканираната книга на волжкия българин Фарид Хакимзянов, член на академията на науките на СССР в Казан. Книгата е архивна и е строго научна разработка с превод от староарабски, каквато е била писмеността във Волжка България след приемането на исляма след XII век.

Едва ли някой ще я прочете, още повече на руски. Това, което прави впечатление е на стр. 85. Как се е наричало името на Бога и на небето на езика на волжките българи;


Тенгри - бог, творец, небе.

Дадени са 7 източника откъдето е взет превода. Пълните детайли са посочени в края на книгата. Тя е писана още по времето на СССР. Авторите са Тефсир, Куришканов, Кисекбаш, Гулистан и още и още. Някои от тези източници датират от XIII век. В края на книгата има снимки на надгробни паметници. Обърнете внимание на снимки 5 и 6, направени от района на гр. Куйбишев (Болгар).
Паметникът на снимка 6 е от 1323г. Той е на староарабски, но е важен превода от втория ред отдясно наляво. Там името на Всевишния бог е Тангра. Не Аллах, както са на по-късните паметници, а Тангра. Починалata на 35 години Хатун по всяка вероятност е била от старата ни Вяра. Снимката и превода са направени от Юсупов през 1960г.
Надгробен паметник

Паметникът на снимка 5 е от 1317г пак от Болгар, където на 8-и ред отново е написано името на Всевишния на булгарски.

Така в книгата недвусмислено се доказва как волжките българи са наричали своя Бог.

[Йордан_13]

Цънк - дотук бяхме с траките, ранното християнство и "Петте лъжи в историята на България", където главоблъсканицата над колоната от доказано тенгрианският храм на Мадара бе голяма и си остава такава, за някои хора. За мен, лично, (аз съм го казвал и преди), този въпрос за доказване не стои на преден план, но има хора докачливи и упорити -D Аз съм тенгрианин до мозъка на костите си, сиреч Българин, екстра класа. Останалото, не ме интересува, но който работи с ума и очите и иска доказателства, "Воала"!

[Канатица]

На пръв поглед се забелязват и така нар. слънчеви знаци в горната част на плочите с № 27 - 32, 35 - някои от тях датирани към 14-и век! (стр. 135 насетне). По-впечатляващ символ има на № 43 - седмолъчен знак, вписан в кръг. № 44 - също.

В Галерия име достатъчно примери от Дунавска България, макар и от по-ново време. Например: http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...54/DSCN3868.jpg
Давам го като връзка, че снимката е обемиста и разтяга форума.
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../IMG_9018re.jpg
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../012%282%29.jpg