Често пишещ
Група: Участници
Съобщения: 920
Участник # 1 054
Дата на регистрация: 26-July 07
|
Предствям ви една твърде любопитна статия, издирена от интернет която се защитават тези, които срещаме и тук - смайващата древност на българите, автохтонния им произход и влиянието име върху голяма част от народите в северното полукълбо. Автор е Иван Желязков. Първоначално е издадена във вид на книга през 2009 г. Тази статия съдържа изданието от тогава, както и допълнения по-късно. http://e-knigi.net/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B...%B8%D1%82%D0%B5За начало няколко цитата за скок в темата: | QUOTE | "Второ, за да промени нашият език структурата си, трябва ,отнякъде, да има не малко въздействие върху него. Ако допуснем и повярваме, че той е славянски и е бил синтетичен / с падежи / и впоследствие ги е изгубил, то на практика, тук на балканите, той, въобще, не е имал контакт с езици, имащи различна конструкция от неговата или върху него не е имало никакво въздействие в тая насока. Защото езикът на всички заобикалящи ни народи, които са, несравнимо по-късно от нас, тук на балканите, е синтетичен – на сърби, хървати, словенци, гърци, турци, дори на албанци и румънци. Как тогава езиковата ни структура се изменя, след като няма никакво въздействие върху езика ни?"
"структурните промени и въобще всякакви, с даден език не са изолирано явление, само за себе си, само за самия език. Езиците взаимодействат по между си и поради тази причина, промяната засяга група сходни езици, също и съседни, въобще езици, между които има взаимодействие. Ако промените в езика, можеха да стават само за себе си, по някакви вътрешни причини, то нямаше да има сродни езици, цели езикови семейства и т.н. Самият факт, че е имало един праезик, от който произлизат всички езици, достатъчно ясно говори, че всякакъв процес с даден език, дори и вътрешен, неминуемо, се отразява на съседните, сродните и др. езици. Защо никой от славянските езици не е изгубил падежите си, особено сръбският, с който от 5-6 век сме в най-тесни връзки"
"Има един много важен факт, който доказва, че не сме източноиранци. Това е словоредът, строежът на изречението или синтаксисът, който в иранските езици е съвсем различен от нашия."
"езиците в света, структурно, се изменят от синтетизъм към аналитизъм. Това е доказателство, че езиците на споменатите, вече, тюрки, славяни и др. и преди е бил синтетичен, защото не може от аналитизъм да преминат към синтетизъм, винаги става обратното. А структурата на нашия език е аналитична или това доказва, че няма как нашият аналитичен език да бъде привнесен отвън балканите. "
"Точно днешната езикова ситуация, това че и днес , навсякъде, сме заобиколени от синтетични езици и че езиците на народите, с които сме се срещали по пътя си в миналото, също са синтетични в момента, много убедително доказва, че езикът ни от хилядолетия е аналитичен и е много по-древен от редица други езици. Което пък ни показва, че той-нашият език е тръгнал от района, в който живеем, не е срещнал други езици, които да могат да му въздействат, структурно, лексикални въздействия винаги има, върнал се е отново на старото си място, където отново не среща езици, които да могат да му въздействат структурно. Единствено, езикът на траките, които са един от най-древните и най-многоброен народ в нашия район, може да свърши тази работа. Това недвусмислено ни показва, че сме траки и че прабългарите са завърнали се по родните си места траки."
"Антропологични проучвания сочат, че сегашните дунавски българи са от неславянски расов тип и че са генетично свързани с коренното балканско население от времето на неолита.”
"на стр. 37 е показана специална карта, на която е показан пътят на българите към Азия и обратно към Европа. На картата се вижда, че българите тръгват от Балканите."
"не случайно, в подкрепа на този факт идват много твърдения от древните хроники, в които буквално се казва –“Траките, които наричат българи” |
Продължаваме с резюме на статията, дадено от автора за по-нетърпеливите:
| QUOTE | Човешката реч е най-големият информационен код и с него не могат да се правят никакви фалшификации, защото се употребява от изключително много носители във всеки момент. Структурата / граматиката / на езика се явява един от най-трайните компоненти на речта. За основни промени на граматиката са необходими цели хилядолетия. Затова структурата / граматиката / на езика най-вярно определя произхода на даден народ и е гарант за истинността на другите доказателства, най-вече поради факта, че не може да се фалшифицира – беше обяснено защо. Ето как българският език определя произхода на българите :
Езиците по света са два вида – синтетични и аналитични. Като развитието е от синтетизъм към аналитизъм. Това се постига, чрез влиянието на аналитичния език над синтетичния. Българският език е аналитичен и през цялото си съществуване се движи всред синтетични езици, върху които има влияние. Почти всички балкански езици търпят въздействието на българския. Така наречените прабългари също се движат само всред синтетични езици. Езикът на прабългарите не е бил синтетичен, защото няма как само за няколко века да мине към аналитизъм. Прабългарите, по-осезаемо, идват през 7 век на Балканите. А в писмените паметници на средновековна Дунавска България, вече от 15 в. се забелязва цялостен аналитизъм. Има отделна глава в написаното по-долу, където този факт се коментира.
Разбра се, че прабългарите не са били няколко десетки хиляди, а много повече. Траките също са претърпели аналитично влияние от тези преди тях на полуострова – пеласгите. Или имаме аналитичен тракопеласгийски език, който влияе върху другите. Прабългарският е наследник на тракопеласгийския, защото тръгвайки от Балканите на изток в Азия и по-късно завръщайки се, той не среща друг аналитичен език. Или няма как на Балканите да бъде привнесен аналитичен език отвън. Всички езици, които са си имали работа с тракопеласгийския, както и с прабългарския / като негов вариант / и до ден днешен не са преминали към аналитизъм, въпреки че имат придвижване в тази насока. Единствено персийският е минал към аналитизъм, но това е по-осезателно чак през 6 век от новата ера.
Естествено, има и други индоевропейски езици, минали към аналитизъм, като германските и романските, но те не са имали големи взаимодействия с българския и преминават, по-осезаемо, към аналитизъм много по-късно. Индийският “хинди” също е минал към аналитизъм. Но и за него не е доказано, че е имал големи взаимодействия с българския. Освен това, този език стои малко встрани от Памир, докъдето са стигнали българите. Тук в нашия район – на Балканите, само съвременният български език е с цялостен аналитизъм. Този факт ясно говори, че българският език е наследник на тракопеласгийския и че българите са тракопеласги. Защото аналитизмът в съвременния български език няма откъде другаде да дойде освен от езика на пеласгите и траките. Като чрез закона, по който се развиват езиците и езиковата ситуация, в миналото и днес, може приблизително да се определи времето на формиране на българите. Между 15 – 10-то хилядолетие преди новата ера - тук на Балканския полуостров, колкото и чудно да е за някои. Това показва законът, по който се развиват езиците. Както и езиковата ситуация, в миналото и днес. Човешката реч е най-голямата информационна система и никога не лъже. Стига да се разглежда правилно, затова прочетете внимателно написаното по-долу! |
--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"
|
Помощ
Участници
Календар
Българският език и произходът на българите, Иван Желязков
