Нариман Тарихи

В интернет изтекоха на руски всичките 6 части на Нариман Тарихи. Остава да се найдат истински Българи, които да се заемат с преводите им от руски. Няма да е лесно, обаче е за полза роду

Тук тя вече е преведена от Валентин Вътов, но под друго име и не е за масово разпространение, т.е. не за целите, с които ние я търсим като превод. А с цена 100 лева, тази книга става бутикова.

https://webcache.googleusercontent.com/sear...lient=firefox-b

"България е повече от исторически модел, невероятно понятие. Подсказва се, че българската история трябва да бъде пренаписана и върната поне с петдесет хиляди години назад."


Както писах и вчера, Българинът не е европеец, не е и азиатец, но не е и евразиец, той е една отделна категория в етнокултурното планетно пространство със свое собствено уникално място.

Обърнете внимание къде е завършил въпросният г-н Вътов. Истинският преводач е ДС и книгата за това струва 100 лв. За да е недостъпна за обикновения българин. Тя е под контрола на ТЯХ, за да може ако някой друг я преведе и пусне публично да бъде съден за нарушени авторски права. Сценарият ни е добре познат, сценаристите също.

В този ред на мисли се чудя какво стана с гербаджийския издател Генчев от Фабер. Щеше да преиздава бутиковата книга на Анчо Калоянов "Старобългарското езичество", поради което заплашваше Йордан със съд, че сме си позволили да я качим в сайта. Е, махнахме я и е вече недостъпна за българите. И то го направихме, защото на никой не му пукаше, а и Анчо Калоянов също чакаше да кацне птицата Додо. Тоест, Фабер (ДС) да му отпечата в голям тираж книгата. Гледам, че получи един голям среден пръст, а изследванията му за старата ни Вяра вече са недостъпни което си е част от информационната завеса срещу тенгрианството.

Но ние ще я преведем като Нариман Тарихи, т.е. това е една различна книга от заглавието на Вътов и ще я направим общодостъпна чрез интернет. Нямам как да ни съдят за авторски права, когато това е една съвсем различна книга
Плюс това на руски я има вече в българското интернет пространство, всеки може да я преведе, а вече има хора, които пожелаха това. Въобще не ми пука за ДС и Вутов. Ако се водим по това какви съдебни дела ще заведат срещу нас, нищо няма да направим, трябва да се действа твърдо, радикално и без страх.

Не са 6, а само три. Може да ги изтеглите от тук НАРИМАН ТАРИХИ

Хората, които щяха да ги превеждат се отказаха поради липса на време. Ако има някой Българин, готов безвъзмезно да се заеме с тази задача, нека се обади. Ние ще му помогнем също с части от превода. Разбирам, че всеки е зает и в днешното мрачно, гробаджийско време не му е до това, но малко по-малко и съвместно може да го направим.

Дори книгата на руски, за която "Огледало" получил авторски права от Фархат Нурутдинов, е само с първите 3 раздела. Нататък НИКЪДЕ няма да намерите останалите. Дори и в Интернет. Единствено Фархат ги има, а той е много болен и вече се е отказал да живее. "Огледало" е отпечатало първите части с цена ... 100лв. Сами се сещайте защо. Пламен Ананиев, управителят им няма намерение да отпечатва повече, защото "нямало интерес". Авторът на книгата с промененото име "Непознатата история на българите" е Валентин Вътов. Kойто е запознат със съкращенията "НСШ-Симеоново" и "НРС', ще се сети коя институция държи авторските права над Нариман Тарихи и защо книгата я няма. В Русия също няма да бъде отпечатана. Причината? Ето я...

"Синът на Угер Галидж (Игор Младши) и на Карт Угер дъщеря му Улджи (Олга) е Борис Балтавар (Светослав Първи).....Затуй, че при Урус Айдар окръзите Таш-Балин (Киевска), Балтавар (Полтавска) и Берсал (Переславска) получили едно име - Урус, всички живущи там болгар-берсалци започнали да ги наричат уруси."

Не мисля, че преводът на Наримана опира само до гробаджийското време. Не. Според мене, тук има външни влияния, насочени срещу нас и опити да стопират възможностите ни да развием дори минимален организационен потенциал. Защото работата на няколко човека в екип, по нещо си е вече организация. А когато нещата се свият само до твърдото ядро, то тогава вече е това, липса на време или ангажименти и се налага пак ние да направим жертвата.
Когато се опитах да събера дори малък екип от хора за това, веднага изскочиха, ония "богомилите" и почнаха да ми предлагат да ме включат в екип с някакъв техен човек, който превеждал "Сказание за Чулман". При все, че Сказанието е вече преведено. Има голяма "богомилска" офанзива в тази посока подплатена с много пари от Америката. Хермеса-Мермеса, Дамян поп Христов, тия действат много подмолно и де що видят по-буден човек, веднага го засмукват.
Кирил Кирилов от Белоградчик, го канят да чете лекции на техен форум, сиреч, тука работят много пари, а ние опираме само до жертвата на самите себе си, което е велико само по себе си, но за него липсва сетивност в днешната епоха.
Трябва да го направим ние, да отделим време, да преведем квото трябва и да им го нахакаме, където трябва

От фондация "Виделей" са качили за теглене и останалите 3 сканирани части, което е похвално от тяхна страна.
http://videlei.com/files

Нариман Тарихи ще бъде достъпен скоро на сайта на руски като текстови файл, за да е удобен за който иска да превежда. Най-важното в него ще бъде преведено така или иначе. Наш участник вече се занимава с 4-та глава, Преславската летопис (Береслан Тарихи).

Само да отбележа, че карачаецът Даиш ал Булгари е съставил сборника през 1391г. В основата му е документа, които той има от предтечата си Карт Нариман (Нариман Старши). Летописът на Нариман е всъщност от 1041г. Самият Нариман е живял в Башту (Киев), Улаг Булгар. Това е по времето, когато Мамил, синът на Петър Делян (Джилян Батир) след неуспеха на въстанието пристига в Улаг Булгар с архива на царете от Дунавска България, предаден му от баща си. Точно затова фактологията в "Нариман Тарихи" е много по-конкретна от тази на "Джагфар Тарихи".

Географски Башту е по-близко до Дунавска България от Биляр. Хронолигично също - данните в Джагфар за нас са от Арслан Тертер (посланик на Дунавска във Волжска България) в ХIII век, 200 години по-късно от времето на Нариман.

Първите 3 части на "Историята на Нариман" в Word формат като текстови файл. Пасажите, които касаят Дунавска България са преведени на ахилски (български)

ИСТОРИЯ НА НАРИМАН

Историята, както Даиш Карачаеца записал през 1391г. относно основаването на Първото Българско царство.
Под Хазария се разбира Велика България, под урумци - ромеи.
Този разказ категорично посочва, че нахлуването с пълната обединена мощ на Велика България не е просто случайна приумица на Атила Аспарух. Приятно четене на всички будни българи!

История на Нариман;
Кър Багъл прехвърлил Аспарух, женен за приемната му дъщеря от Утиг [Западно Предкавказие] в Халджа [Волжска България], Кутраг - от Буртас в Деберджай [Добруджа].
Бат-Боян, комуто Кир-Багъл бил много задължен, получил целия Джеремел [междуречието на Днепър и Дон] и Плат (платото на северен Дагестан,б.р.) и започнал да се нарича Плат-бир [„Владетел (бир) на Плат”].” Къде се намирали Итил, Плат, Джеремел и други области и градове на Хазария – за това разказва емира Ибрахим Мумин [цар на Волжска България през 882-895 г.] в своето географско описание на Хазария.

Някак си кан урумът [император на Византия] успял да помоли Кър-Багъл да изкара Катраг от Добруджа, твърдейки, че хората му ужким нападали урумците. Кър-Багъл прехвърлил Катраг обратно в Буртас [лявобрежието на Средна Волга], а Аспарух и хората му - в Добруджа. Но Аспарух не бил безропотен като Кутраг – ненапразно го наричали Безбрадия Атила. Наместо 60 хиляди тихи кутрагови буртаси, Аспарух довел в Деберджай 300 хиляди сурови и отчаяни хунски или джунгарски българи и жадните за грабеж анчийски българи от Себер [Северска Украина], за които да убиеш стотина врага било все едно да размажеш комар. Така урумците узнали, какво е това настоящи грабежи и нападения. Да искат отстъпки от суровия Кир Багъл урумците се бояли, а вече при управлението на джабгусир-хакана Колин Бей поискали връщане към договорката с Атила, по която количеството българи в Дебержай се ограничавало на 20 хиляди воини. От търговията с урумците Хазария получавала голяма част от доходите си и затова Колин Бей заповядал на Аспарух да остави в Онгъла [десния бряг на Дунав] само два тюмена [20 хиляди воини] със семействата си. В 681 год. Урумците се опитали вероломно да притиснат хората на Аспарух от Дебержай, но част от джунгарите успели да се задържат там няколко месеца.

Разстроен от вероломството на урумците Колин Бей изпратил на Аспарух oще 500 хиляди воини и му заповядал да накаже врага за пример и назидание. През 681 година Аспарух на хазарски кораби прехвърлил воините си в Деберджай и заповядал на хазарските българи да настъпят към Южен Бирак [Тракия] по крайбрежието, откъдето хората му предварително евакуирали българите. Аспарух уговорил почти всички урумски гарнизони, заплашвайки ги с хазарската безжалостност, без бой да се върнат към Истанбул [Константинопол]. Само от една крепост стреляли в него и го ранили, но сами войниците убили стрелящия и изоставили отбраната. В Миджан (Мизия) почти нищо не пострадало, а виж в Южен Бирак всичко станало плячка на хазарските воини. Такъв разгром Урум никога не бил преживявал. Получавайки вестта за пълна победа, Аспарух обявил своите земи на Кара Бурджан за Българско царство, което станало ак-андашлък (автономен съюзник) на Хазар.

Така представена историята на Първото българско царство, т.е. на Завръщането на Българите в Родината помирява гледните точки на официалната история, до 1990 г. и дисидентството"", след това, което твърдеше, че няма как ордата на Аспарух да е била нещо незначително, което след това е било бърже претопено в "голямото славянско море". Това е, защото официалната БАН история, ползва написаното от източно-ромейските летописци (нарочно). Там наистина и със сигурност акцента е върху тези 20 000 души на Аспарух, което дори не е Орда, а Ордичка. Ако официоза си беше нарушил догмите и ползвал историческите източници на волжките българи, щеше да разбере, че няма как с 20 000 души да се победи източноримският император. Дручко си е цялата мощ на Велика България да се включи в офанзивата - 800 000 човека. Ето това, ние разбираме под думата "Орда"! Тъй че, източно-римските летописци, си отиват в коша за боклук. Българите не са онзи "мръсен и нечестив народ", както са представени в летописите им. В 681 г. става въпрос за война между две империи - Велика България и Източноримската империя
Колкото да икономиката през 7 век за Велика България, необятният "руския пазар", който имахме по "Татово време" е бил тогава Източната Римска империя. Как са се обърнали полюсите, в 20 век. М-да. За Дунавска България, необятният източно-римски пазар се явяваше територията на Велика България, наречена накратко СССР.

Тук е налице и промяна в стратегията за завръщане към Родината. След половинчатият успех на Ордата на Атила, която проправя пътя на основното българско ядро към Европа и Балканите, се вижда, че стихийният военен натиск няма да даде желаният краен резултат. Тогава се прибягва до най-силното ни оръжие - организирането на голяма държава с ранг на империя, в близост до границите на Източен Рим и създаването на взаимни икономически връзки, които да водят до опознаване слабите места на противника и натрупването на капитал за изграждането на Велика България - Имперска сила с икономичекси и военни възможности, да отвоюва Балканите от Източната Римска империя. Тъй се прави, дами и господа.

От този текст става ясно, че още Атила, 200 години преди неговия правнук и съименник Аспарух-Атила включва Добруджа/Онгъла в състава на българската империя. Като аванпост за нахлуване във Византия, ромеите също са разбирали значението му и затова договорили с Атила там демилитаризирана зона. Българските гарнизони са били само с 20 хил. воиници. Но прадедите ни винаги са търсели повод да започнат инвазията и нарушението договора от страна на ромеите през съдбоносната 681 година дава на Велика България казус бели (повод за война).
Половин милионна армия, събрана от огромната територия на Велика България и съставена от сурови воини-тенгриани, за които смъртта в битка е път към Балхала...
Тук не говорим за случайности, а за старателно планиран удар с подавяща мощ за освобождение на древните ахилски територии (Балкан). Как беше - "да убият 100-ина врага за тях било като да размажеш комар" Да имахме само 1% от тия мъже сега...
Другото е, че в Миджан (Северна България) въобще не имало съпротива. За урумските гарнизони ясно - бягат презглава, но е видно че сакланите-траки ги посрещат като освободители.
Единствената съпротива урумците оказват в Загорието (Тракия), където просто са били смазани.

"Единствената съпротива урумците оказват в Загорието (Тракия), където просто са били смазани."

В Тракия, населението е силно римлянизирано и елинизирано, от една страна. От друга, Тракия е плодородна низина, "Добруджа" на Южна България. Източен Рим, не може да си позволи, да загуби и нея, икономически и политически. Управляващата градовете римлянизирана аристокрация е добре, има си вили, имоти и т.н.
Ако Българската Орда вземе Бирак на тоя етап и го откъсне от империята, ще има силен дестабилизиращ център на вътрешна съпротива, срещу възродената Българска държава. Защото в Бирак/Тракия, имаме много силно обогатена от римското управление, местно-управляваща прослойка.
Затова, предполагам, се решава териториално, възстановяването на древната Българска държава на Балканите да става поетапно. Аспарух първом, да се укрепи на Север, в Мизия и след това да започне постепенно териториално отвоюване на Бирак, като Аспарух я атакува фронтално, а Кубер да спомогне, откъм десният фланг, откъм Македония, притискайки по този начин Тракия и Родопите в менгеме.
Затова се нанася в 681 г., силен военно-икономически удар върху точно тази силно римлянизирана местно-управляваща прослойка, която е основата на римското владичество в Тракия.
Това, може и да е била печеливша стратегия в близък план, но в дългосрочен е била губеща. Затова се налага, може би, Угор Лачин да избие, всичките 30 000 жители на Пловдив, след време.

Географика на Страбон, фрагмент 47-48,

Какво заварва Аспарух като нахлува с половин милион българи? Нищета, разруха и обезлюдени райони в Мизия и планините. Тук-таме някой ромейски гарнизон да пази за страх, които побягват панически, защото местните на момента въстават. На крешенците в гарнизоните хич не им е било да василевса, при вида на ония "свирепи и отчаяни воини", които да убият стотина било като да разлепят комар.

Виж надолу в слънчева и плодородна Тракия, с минералните бани, вкусни плодове и меки тракийки - вече е имало какво да губят. И воините на Аспарух само това са чакали

Но не ви ли напомня положението в България от VII век с България от ХХI век?

Тъй като "Нариман Тарихи" борави с огромна фактология, преводът не е само механичен, но трябва и смислово да се обработи.
Много от терминологията е съвършенно нова, която обаче по вълшебен път се наслагва и ни открива една грандиозна картина на истинската история за България. Това отнема време, така че следете периодично прикачения текст. Той ще се се променя с нови неща като превод - фактически и логически, докато се напасне съвсем.