Българският Бог – Иван Вазов

[Йордан_13]

Българският Бог – Иван Вазов

Тревожни дни, велики дни ! Не знам
прекарвал ли е друг народ такива.
триумфи, слава! – а сърцата нам
змия гризе, отрова в тях излива.
Душмани грозни с низки врагове
обграждат ни.Стихия на коварство!
На адска завист демонът реве
към младото, великото ни царство!
И хищни птици яростно кълват
меса ни живи, кръв ручи от рани…
Затуй ли нашите свети герои мрат-
да бъдем грабени, разкъсвани, обрани ?
Българио, треперя с твоя гнев,
треперя с твойта ярост безгранична,
треперя с яростта на бесний лев,
на кой, настръхнала, си днес прилична ;
треперя с целий негодующ свет
пред тоз позор; с душите възмутени
на твойте храбри синове безчет
по бойните полета покосени.
Но жив е Българският Бог. Той нас
в най-мрачни векове ни пази: пази ни
при Шипка, Сливница, Люлебургаз –
и днес той бди въз нашите съдбини.
И днес той бди въз нас, невидим страж
народен, и не ще да ни остави.
О, жив е Българский Бог, Богът наш
велик, и чудеса за нази прави.
Защото Правдата е с наший меч
и имаме велико тук призванье
и славна роля в историята веч
Съдбата предвидлива начърта ни.
И пак ще одолейм ! И по-висок
ще бъде нашият полет свободни
въпреки всички сили преизподни !
О, жив е, жив е Българският Бог !

Февруари 1913

[anti666]

ЖИВ Е БЪЛГАРСКИЯТ БОГ
Тангра бди! Тангра ешкесен!