Субаш кене, Водици, Велики Корст (Йорданов ден)

Честит на всички Велики Корст! В този ден, когато във Водите предвечни, Великият Ковач, потапя нажеженото желязо; когато ледът на Нифелхайм приближи огънят на Муспелхайм, започва Сътворението. Тогава оплодена и благословена е великата Йорд (Аудумла), защото раждат се великаните и начева потеклото на Българите. Нека тези божествени и славни човеци се върнат отново за възхода на Българското Царство чрез утробите на Великите Българки!

За Великите Български Жени нека се намерятъ истински Велики Български Мъже кои да любятъ жените си докрай и никога да не ги изоставятъ! Само край топлината на Семейното огнище може Българката да зачене, износи и роди Българска Рожба. Кога няма взаимна Любовь въ Духъ, Душа и Тяло, Рожбата измръзва преждевременно и умира. За нея нужно е топлина както въ зачеването й, така и въ деветяхто месеца, нужно й е топлина и кога отрасва на Средната Земя. Които са се взели въ Семейство никога да не се изоставятъ, а винаги да се обичатъ. Извънъ Семейството любови са бенгалски огънъ, мигъ топлина и отпосле е безконеченъ мракъ и студъ. За това казвамъ. Помислете млади Българи и Българки, въ васъ е Времето и Потомството, Рожбата й е нужна Топлина!

От твоите уста в божиите уши! Това е най-доброто пожелание за Богоявление. И със закъснение, да е честито името на Българския Цар. Може да са малцина тези, които го подкрепят и вярват в него в мрачните времена на Безвремието.
Но Саракта ще дойде и името на Този, който първи го провидя и провъзгласи - то ще остане безсмъртно.

В един прекрасен свят...

На Велики Корст - Велики Чулман! Днес е Негов Ден. Честито на всички свързани със Водата, нейната Свещена Сила и Дарове.

Оставете дарове на брега на реките и водните басейни - хляб и плодове, а който иска да получи Силата му за Творчество, нека преспи с едно яйце и след това го хвърли в средата на водите и след туй си умие лицето три пъти с тях.

Слава на Тангра! Велик е денят, в който честваме алпа Чулман Данъш - Сътворител и алпа Субан (Леу-Субаш) - Спасител, наричан днес "Водици".

(60) А в Субаш кене хората
с пеене на песни за Субаш и Джаик
влизали във водата и се къпели,
за да станат щастливи.

(61) По време на къпането наричали Чулман
с различни красиви имена:
Бай-Инеш, Данъш, и разбира се – Арбай,
Които Джалъш особено обичал;

(62) мъжете се представяли
за Алабуга и Мърджалъшите,
а жените казвали:
“Аз съм твоята Байгал!”.

(63) С това хората
искали да угодят
едновременно и на двамата алпи –
и на Леу-Субаш, и на Чулман –

(64) и да получат от Субан
способност за детераждане,
а от Чулман –
безопасност на живота.

(65) След къпането хората,
вземали една жива риба,
плаваща в кана с вода
и я пускали в реката.

(66) При това казвали на рибата:
“О, красиви Мърджалъш!
Ти видя нашия празник
в чест на твоя баща, -

(67) отплувай по-бързо
в неговите прекрасни чертози
и му разкажи за това,
как ние го почитаме!”.

Чулман-Сътворител

(6) Помолил алпът Тангра
да освети нещо.
Всевишният изпълнил молбата му –
осветил с лъча морската вода.

(7) Влязъл Чулман във водата
и останал да живее там постоянно.
Но веднъж му доскучало –
дощяло му се да има другари.


(9) Започнал Тангра да създава
за Чулман различни същества,
създал много риби
и подводни растения.

(10) Опитвал се Чулман да научи рибите
да пеят и танцуват:
свирил за тях на тамър –
но рибите не играели с него.

(11) Накрая те започнали
да дразнят Чулман –
и тогава той решил
да се отърве от съжителството им.

(12) Излязъл от морето
и помолил Тангра да
освети вместо морето
онова, което е над морето.

(18) Но когато било осветено за пръв път
това, което е над морето,
видял Чулман,
че то е пустинно.

(19) Помолил той Тангра
да направи живописно
това, което е над морето –
и Всевишният изпълнил молбата му.

Дори песента "Залюбила е Василка", доста силно профанзиирана днес, като текст, с която калоферци влизат в Тунджа, свидетелства пак за двамата алпи Чулман Данъш и Леу Субан.

https://www.youtube.com/watch?v=ro_5Opsxhek

Честит Субаш кене (Водици) на всички българи. От този ден е останало при нас, пожеланието "жив и здрав" (от Бай Данъш, Чулман), както и "пълна къща с деца" ( от Субан). Последното е олицетворявало българското щастие!
Така че, жените, които искат това "пълна къща с деца", трябва да са заедно във водите с мъжете. Просто уточнение;))))


„Понятието „мълчана вода“ не е само българска традиция, тъй като тя е присъща и на съседните ни народи. "

Подобни твърдения, пълзящи из интернет са абсолютно неверни. Въпросните съседни народи, обитават териториите на българската етнично землище на Балканите, говорят диалект на българският език (например сърбите) и са абсорбирали и дори в момента абсорбират части от българите извън територията на България като помаците в Северна Гърция; като горците в Албания, като българите в Западните покрайнини на Сърбия, като власите в Румъния;))) За Румъния, дори не говорим като отделна държава;))) Дори западняците не я гледат така, затова винаги ни водат "в пакет", когато требе на изнудат да влезем некъде;)))) А, когато българи се опитват по един особено витиеват либерален начин да ни лишат от самобитността на нашите празници, това говори, освен за интернационална предумисъл и за дълбоко непознаване на изключително и само българските празници Субаш кене и Чишма кене! Земете се, образовайте поне, тъпунгери!


"Спасяване на богоявленският кръст"
Хахахахахахахахаха... Направо покъсах си ританките от смях? Нима кръста требе да бъде спасяван? За да бъде разпнат възкръсналият Христос, отново на него? Що за малоумие?
На Субаш кене, се фаща една риба и се поставя в съд или в кана с вода. Тя един път е символ на Байгал, жената на Субан (Затова жените на този ден, казват на избраника си, от който искат да заченат "аз съм твоята Байгал"), втори път е посредник между българите и Чулман. Като свърши празника, на рибата се говори като на човек:

“О, красиви Мърджалъш!
Ти видя нашия празник
в чест на твоя баща, -
(67) отплувай по-бързо
в неговите прекрасни чертози
и му разкажи за това,
как ние го почитаме!”.

И се пуска във водата, да отиде и да занесе посланието. По принцип днес, това се прави, когато почине някой и му се казва: "Носи много поздрави горе на... и се изброяват починалите роднини..."
Тази риба впоследствие е заменена с християнският кръст и тук ритуала е изменен в полза на християнското кръщение с вода и осветяване на водата.


Защо на Водици честваме двамата алпи Субан и Чулман? Първом, да отбележа, че във влизането на водата (обряд, който си върнахме, просто от нищото) влизат и жените. Били са голи, обаче;))) но това не е довеждало до оргия и съвокупления на место. От това е бил, безкрайно удивен Ибан Фадлан, гато е одил да турчи;))) волжките българи. при нас, термина "ислямизация" е "турчене", нека си остане, така;))) Исляма подобно елинизма, по-рано винаги се е стремял да извади жената от уравнението;))) С една дума, предците ни са имали един доста овладян емоционален свят и сексуална култура. Къпането заедно е споделяне на един общ емоционален свят, който е нужен за създаването на семейство, но и за здравината на народа като цяло. Затова, всички са във водата. Водата е страст, емоция, чувство, материализирана духовност и интимност. Познайте:))) на Субан това липсваше. Не, че в него, няма емоция и страст, не, че той не обича, но в това няма този емоционален подпласт, няма тази необходима дълбочина, в която той ще уседне с една жена. неговият емоционален свят е доста подвижен, защото той лети. Дори преданата му до смърт и в смъртта Байгал не успява в това. Затова идва на помощ Чулман, който е само вода - вода в нейната пълна гравитационна сила;))) Така, съчетани двамата се създава онзи дълбок чувствен и емоционален свят, който е за двама и в който единият на другият, може да каже : "Обичам те". В съвремието, наблюдавам на младите жени, точно това им липсва много, доста пластмасови вървят, много красиви отвън, но вътрешната красота на Чулман, много липсва и трудно казват от сърцето : "Обичам те";))) Семействата са винаги в криза, разпадат се бързо и имаме домашно насилие и убийства. Това накърнява Умай и тя прави така щото демографски да намаляваме, за да изчезнем. Помислете, върху това!

СУБАШ (Джагфар Тарих)

Този български празник, наричан отначало Аксу (Беловодие), е на много хиляди години. Възникнал е на основата на обичая на индоарийските ни предци да измолват от Всевишния благословията да продължи рода им. Съблечени, мъжете и жените в деня на сребърната вода заедно влизали в реката и с песни-заклинания молели Тангра да им дари любов и деца. Читателят ще запита защо тази молитва се извършвала във водата? Заради това, че според българските поверия именно във водата бил заченат първият българин – Иджик/Аджак/Азак/Хишдек и т. н. като син на богинята на водните създания Аби или Бойгал (Байгул) и алпа Аудан-Боян. Точно на този ден на сребърната вода – 23-ти юни в незапомнена година от утробата на Бойгал (тя се появявала в образа на голяма риба), славната прамайка на българския род излязъл Иджик. Освен това хората вярвали, че на този ден сам Тангра дарява във водата чрез слънчевите лъчи силата на любовта и оплодяването, следователно за получаване на такава сила трябва да влезеш във водата. Българите смятали, че тази сила за любов и оплождане предизвиква вълните и посребряването на водата, които наблюдавали на 23-ти юни. Заради сребристия цвят на водата, дарен от Всевишния, празникът бил наричан Беловодие. Откъс от българската заклинателна песен, която изпълнявали по време на Субаш, се е запазил в поемата на Микаил Бащу „Шан къзъ дастан“ (865 – 882 г.) и в речника на тюркския лингвист Махмуд Кашгари (1072-1074 г.)

Далеч струи Идел-река,
вълните удрят по брега.
А в нея плуват жаби, риба
- свободно тя вода разлива...

След ритуалното къпане с песни и наричания следвал пир край реката, на който се ядяли печени кокошки (символ на духа Мар, плодотворната сила) и риба в памет на прародителката Аби. Бидейки потомци на рибата Бойгала, българите смятали люспите й за свещен амулет срещу всякакви беди. За тяхна имитация служели монетите. Неслучайно думата „танка“ - люспа – значи и монета. Българските жени носели накити и украшения с прикрепени към тях монети, младоженците на сватбите и дори важните гости и членове на царските семейства на приемите били обсипвани с ъс златни и сребърни монети за щастие. Празникът Субаш завършвал с хвърлянето на сребърни монети във водата за умилостивяване на прамайката Бойгал. Защо името Субаш станало име на този празник? Митът разказва как един български род предизвикал гнева на Тангра, защото не само не посрещнал празника Аксу, но и отровил водата с мръсотии. Така този род искал да навреди на другия род, живеещ 316 надолу по реката, с когото враждувал. Всевишният наказал светотатците и им пратил потоп. От целия род оцелял само един праведник. Той празнувал деня Аксу и осъдил замърсяването на водите; за което Самар-Субаш го предупредил за предстоящия потоп и той спасил домочадието и домашните си животни на кораб. Дълго плавал корабът по безкрайното море, докато не стигнал до остров. Когато се отдръпнали водите, островът се оказал планински връх, който нарекли Уралту или Аралхат/Уралхат – Островът планина. Така Уралските планини получили името си. Втори път за такова престъпление и по същия начин Тангра спуснал наказание през 3182 г. пр. н. е. Виновен се оказал друг български род, който живеел в Южен Сувар (Шумер, днес Ирак) в града Ат-Алан. И тук алпът Самар помогнал на един праведник, който се спасил по същия начин. Този път корабът достигнал остров, който се оказал връх на планина. Българите и нея наричали по старому – Уралту или Аралхат. От името Аралхат идва и днешното название на тая планина – Арарат, а от Уралту е името на държавата, образувана в района на тази планина – Урарту. Вторият потоп влязъл в историята като Всемирния потоп, а унищоженият български град Ат-Алан и областта – като Атлантида. Понеже алп Самар Субаш два пъти помогнал на българските родове да оживеят по време на Потопите в деня Аксу, народът нарекъл този празник с едно от имената на духа на земното щастие и урожая – Субаш. Муллите много години се стараели да прекратят „срамното къпане“, макар и прелюбодеяния да не се допускали по време на този много сериозен обред. Отначало усилията им не довели до нищо – всички българи се бояли от гнева на Тангра и искали щастие за себе си и децата си, нямало как да не отпразнуват този ден на Субаш. Пристигналият в България през 922 г. арабски дипломат и проповедник Ахмед ибн Фадлан останал потресен от видяното на Субаш и отразил своите впечатления в записките си така: „Мъже и жени влизат в реката и се мият заедно голи без да се прикриват едни от други, като не прелюбодействат по никой начин и не дават възможности за това. Ако някой от тях все пак прелюбодейства, който и да е той, за него забиват в земята четири остриета от плуг (лемеж), връзват към тях ръцете и краката му и го насичат с брадва... Аз не спрях да полагам старание, докато карах жените да се закриват от мъжете, но не ми се удаде да променя това (Пътешествие на Ибн-Фадлан по Волга. Л., 1939, с. 74). Суровото наказание на прелюбодейците неслучайно се извършвало на такива остриета. Символът на земното щастие (в това число на плодородието и оплодотворяването), а и на самия празник Субаш била свастиката (тамга на Самар), в която хората виждали съединяване на четири плуга. Впрочем, затова древният индоарийски символ бил наричан от българите субаш (свастика) или сарман (лемеж)...
С постепенното утвърждаване на исляма в народния бит навлезли и мюсюлманските
обичаи, под тяхно въздействие голямата маса българи прекратили ритуалните къпания
към XII век в деня Аксу (Беловодие). Кул Гали отбелязва, че към началото на XIII век
тези къпания се извършвали тайно в скрити места само от малко българи. Празникът се
запазил до болшевишката революция сред народа, като къпането било заменено от
поливане с вода. От XVI до XIX век според ислямските норми мъжете и жените
празнували Субаш разделно.

Иванов ден е: Вижте кое село си има уникален ритуал
Той се нарича Иванови влачуги

Прочети още на: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2024/01/07/i...K5tAtI11qfGicHI

„Вероятно произхожда още от покръстването на българите, защото, когато са ги кръщавали, са ги влачели, то е било насилствено и, може би, още от 864-а година произхожда този обичай. Празникът се е чествал ежегодно в България. За Търновска област е бил много популярен до преди Кримската война през 1853 година“.


Не е вярно. Обичаят е чисто български като в 20 век се изкористява и на Ивановден в началото на 20 век, къпането се прави насилствено срещу откуп;))) т.е. става чисто изнудване;))) Християнското кръщение е също във вода, но кръщението на Христос и като тайнство в християнството има своят първообраз и корени в зачеването на Караджим и повторното раждане на Иджик Алабуга;)))

Ама ние сме Тенгри и не искаме да имаме нищо общо с християнството. Църкви-мъркви, запазете си ги за гърците! Българите са Тангра! Ние почитаме Байгал, Субан и Чулман в него ден;))) На него, вие, нямате место! Оставете ни на мира, да не получите секира;))) А помежду другото, може да забраните и фъргането на стотинки във водите на изворите и аязмите, дето обрамчихте с кръстове и икони;))) Те са люспите на Прамайката Риба Байгал;))) и немат общо с Иисус Христос;))) ГЪРЦИ, НЕМА ЛИ ТАНГРА, НЕМА БЪЛГАРИЯ!;))) Що ви казвам. За да разберете че, ако настъпите силово срещу нас, ще ройнем Държавата из дъно и след това ще настъпим срещу вас - и ще ви изколим много по-лошо от турският ятаган! Христос ви учи на смирение! Смирете се, калимевки!
=============================================================
https://www.marica.bg/balgariq/obshtestvo/m...-qdosa-carkvata
Мъжкото ледено хоро ядоса Църквата
Ритуалът от Калофер плъзна в цялата страна
07:30, 05.01.2024 12:04, 05.01.2024 Екип Марица 18 111 22Принтирай

Подобни атракции тази събота ще има в градове като Пазарджик, Смолян, Панагюрище, Казанлък, Кърджали, Троян и дори в Монтана. Църквата обаче не гледа с добро око на новата мода.

"Няма нищо канонично в т.нар. мъжки или ледени хора", категоричен е отец Емил Паралингов от пловдивския храм „Света Параскева“. "В Калофер влизането в Тунджа на Богоявление е някаква местна традиция, смес на християнство и езичество. Вероятно е битувала отпреди години и нека да си остане там", добавя свещеникът.

По думите му​, Богоявление няма нищо общо с традицията за танцуване в реката. Да не говорим, че задължителна част от подготовката за влизане във водата е пиенето на алкохол - за „загряване“. А това няма нищо общо с хващането на кръста - според призива на Църквата хората, които се подготвят да хванат кръста на Богоявление, трябва да се готвят в деня преди това с молитва и строг пост.

"А що се отнася до репликите на хорото и по други места, това ми напомня случая с известния Джулай Морнинг, който на 1 юли се отбелязва едва ли не във всяко селище от морето до Гоце Делчев и Видин", казва пловдивският свещеник.