ДЕНА И ЗВЕЗДА ЗОРНИЦА

Дена из двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше
и към небето гледаше.
На небе грее Зорница,
Дена Зорници думаше:
- Зорнице, мила сестрице,
ти като рано изгряваш
и като ясно поглеждаш
нагоре, сестро, надоле,
ти не видя ли, Зорнице,
моето либе Никола -
Никола млада войвода,
из тая гора зелена
вярна дружина да води
от седемдесет юнака,
от седемдесет и седем?
Кажи му, сестро Зорнице,
прави, що прави Никола,
дружина да си разпусне,
при мен Никола да дойде,
че ми е, сестро, додяло,
додяло и докривяло,
дет ме Никола остави
под було и под венчило,
самичка самоволничка:
сама къщата да редя,
сама из двори да шетам,
сама на нива да ходя,
на нива още на лозе.
Че ми е още додяло,
додяло и докривяло,
дет ме Никола остави
да ме окайват хората,
хората, сестро, комшии,
хората, мойте роднини:
"Как ли Никола прежали,
че си Деница остави
под було и под венчило,
самичка самоволничка,
хубава още гиздава,
като трендафил в градина?"
Че ми е още додяло,
додяло и докривяло
от свекър и от свекърва,
ниско земята да гледат,
под носа да си хортуват,
хортуват да ми надумват.
Ала ми й, сестро, най-много,
най-много, сестро, додяло,
додяло и докривяло,
да ме причаква юзбаши,
кога за вода отивам,
отивам и се завръщам,
котлите да ми напива,
в очите да ме поглежда
и да ми дума тез думи:
"Дено ле, булка хубава,
хубава още гиздава,
ти имаш снага фидана,
ти имаш очи череши,
ти имаш вежди гайтани
и лице бяло й червено -
петровска росна ябълка,
нали е язък, Дено ле,
за твойта хубост и младост,
кога си нямаш драговник!" -
Мълчи Зорница, не дума,
ала на Дена продума:
- Дено ле, хубавелке ле,
хайдушка млада невяста,
снощи си рано огреях,
ясно гората погледнах,
сред гора огън гореше
и до огъня хайдути -
Николовата дружина.
Сичките ядат и пият,
Никола млада войвода,
той на бял камък седеше,
бял камък, бял самороден,
не яде, ще не пие,
често към мене поглежда,
поглежда и ми наръчва:
"Зорнице, мила сестрице,
да кажеш, сестро, на Дена,
на мойта булка хубава,
да знае Дена, да знае,
че съм на Дена приготвил
хубаво рухо хайдушко
и тънка пушка бойлия,
и остра сабля френгия,
и още чивте пищови;
при мене Дена да дойде,
на пред дружина да върви,
син-зелен байрак да вее."




"Зорнице, мила сестрице", въ други песни "Слънцето ти е побратимъ, та иди него та питай" Сродници имаме на Небето. Чрезъ звездите се осъществява "телепатията" Плеадите, личен опитъ, че пращать и предаватъ послания на и отъ любимъ човекъ.
Страшно е жената да остане сама. Не е въ естеството на жената да люби повече отъ единъ мъжъ. Остави ли я той, остава тя самоволничка завинаги. Блаженна е тя кога Любето й я взьомне на Животъ и Смърть.
Ахъ, славни времена! Ще се повторятъ ли някога?