Да защитим Небет тепе в Пловдив

[Йордан_13]

Групата е отворена и може да се чете със сигурност дори без профил във Фейсбук. В нея има файлове с документи, които могат да бъдат сваляни, линкове и албуми със снимки. Всеки, който може да помогне, и да спре юридически и административно това начинание, нека помогне. Създадох я, защото изследователското ядро "Корени" в Пловдив, към което принадлежеше и Димитър Чиликов се обърнаха с молба за подкрепа.

https://www.facebook.com/groups/32928427389...t=group_comment

Искам да добавя, че превръщането на Небет тепе в някакъв вид туристически атракцион, не е отделен, единичен случай, всъщност става въпрос за много пари, които трябва да се усвоят с такъв тип проекти за превръщането в "атракцион" на културно-историческите забележителности в България. По този начин се цели да се отвлече съзнанието на българина във съвсем друга посока, съвсем различна от духа на културно-историческата забележителност (светилище), което тя носи. За пример, може да видите в какво се превърнаха тихо и кротко, без много шум Перперек и Яйлата, т.е. проекта за Небет тепе, не е единичен случай; не е просто частен интерес на кмета Иван Тотев, а една генерална линия, която се спуска извън България и тук просто се реализира от заинтересованите лица. Затова тихо и кротко и тук нещата се бутат в посоката, която е желана - да се усвоят едни пари за сметка на Светилището Небет тепе и на всички нас - родени и неродени.

[Йордан_13]

"На Небет тепе стои забравено нещо, което е по-ценно от Перперикон. И ако някой посегне на Небет тепе, да се вдигнем, пловдивчани, и да спасим нашата история." Думите на Атанас Пейков изказани през 2008-ма година, 4 години преди смъртта му, днес са повече от пророчество, защото на Небет тепе се посяга с голяма, злонамерена мисъл и действия. Затова извърших публикацията на частта от книгата му "Фрагменти от безписмена Тракия" в която са публикувани, неговите 11 годишни изследвания на Небет тепе. Великият български археолог не получава признание преживе, оценка на труда му съдбата и историята дават впоследствие, след смъртта му. Затова оригиналният му труд "Фрагменти от безписмена Тракия" е пред вас. Той представя тайните на Небет тепе заключени в периода между ранната бронзова и желязната епохи, но и го разкрива като оригинална, творческа личност, за която догмата на археологията е ограничение. Именно затова трудът му е наименуван "Фрагменти от безписмена Тракия", именно защото той не вярва в догмата за безписмеността и въпреки това трябва да отдаде дължимото на своето образование. Затова трудът му е напълно издържан в догматиката на археологическата наука за времето си, той следва канонът на тази наука, но въпреки това внезапните му и блестящи съпоставки, сравнения, правени в анализите на откритите артефакти на Небет тепе, разкъсват научната догма и извеждат читателя в едно съвсем друго измерение на битието. Нахранил отрицанието и неверието на собствената си научна среда и колегиум, той дава свобода на читателя, като му казва: "Читателю, ето ти ключа, чети между редовете". Там е истината. Затова книгата му, носи много повече познание, отколкото е написано с думи в листовете й. Поради, което и не достига до широката общественост на България. Смайващото в нея са внезапните библейски съпоставки и сравнения на определени артефакти или култови дадености на Небет тепе, с което той много тънко прави внушението си за древността на култовият център. За собствената му наука и колегиум, остава догматичното схващане за времевите периоди, но Пейков не ги споделя. Внезапен удар по цялата "тракология" е идеята, която той генерално извежда вследствие анализът на артефактите на Небет тепе за монотеистичността на вярата на дедите ни, която представлява един внушителен пантеизъм - Бог е във всичко, Вездесъщ, Всеобхватен, всепроникващ цялото Битие, поради, което Животът е многолик, свещен и неприкосновен. Това е коренно различно представяне на древната ни вяра от съвременната тракология, която дава предимство на анархистичното данайското политеистично схващане за света и вкарва орфизма в тесните и пошли рамки на елинската културна идентичност. Пейков напълно отхвърля това и доказва с изследването си на Небет тепе, точно обратното.

https://www.facebook.com/media/set/?set=oa....13476175&type=1

[Йордан_13]

Първом ще се извиня на всички специалисти, че не се допитах до тях. Ами не се допитах до вас, простете! Видях го и понеже няма да повярвате го направих и го онагледих. И пак не ми вярвайте - правете си своето - предположения, догадки и хипотези. Затова ще подходя математически по въпроса - това е моята хипотеза за произхода на името - Небет. Когато се докаже, ще стане Аксиома, която не опровергава и не потвърждава нищо, просто насочва съзнанието и изследванията да получат един по-широк обхват, различен от този на научната догма и схващания, които се борят сами със себе си в "крито-микенски", 'македонски" и какъв ли не стил от свободната борба. Не казвам, че тези стилове са незначими и са маловажни. Но когато съзнанието излезе от рамките на схващанията, то расте, като тревата смачкана под тежкият камък. Един ден, България цялата ще може да бъде изписана с йероглифи. Те не са върху папируса и камъка, а са везмо от живата снага на духът български и само чистите по сърце, ще ги видят!

Небет тепе в йероглифи:Божественото Нарицателно&Хората&Свещеното

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=402

https://www.facebook.com/media/set/?set=oa....15800128&type=1

[Йордан_13]

Задължително е да се подпише от мастити археолози и историци;))) За да им видим родолюбието! Съдбата им предоставя редкият шанс да имат подкрепата на част от обществото и да се борят за археологическите обекти, които често законът на республиката разрушава с багери, за да построи нещо върху им! Господа и госпожи, това е един много рядък шанс за Вас от Съдбата! Много рядък и не го изпускайте!


ДА СЪХРАНИМ АВТЕНТИЧНОСТТА НА НЕБЕТ ТЕПЕ
http://www.peticiq.com/92240

[Йордан_13]

От общият план на трите схеми, могат да се направят множество разбивки. Защо правя тази разбивка ли? Защото там дето днес вървят коли около Небет тепе в древността е текла река, ама не каква да е река, а доста голямо Речище. И е напълно вероятно, както се вижда, наименованието Небет да има пълнокръвна връзка с плаването. Тогава ясно става какво е предназначението на сеченото в скалите стълбище от северния край на светилището. То не е само за да свързва селището на върха с реката долу. Това стълбище, най-вероятно е завършвало с пристанищен кей - скален/дървен. Днес, там, където трябва да е било, скалата е разбита и отсечена. Не е ясно в кое време е сторено това. Но определено функцията на това селище и животът с него, вероятно е бил свързан с плаването по реката и селището е имало и значение на комуникационен център между различните селища разположени по поречието на пълноводните тогава реки текли през днешният Пловдив. Второ искам да обърна внимание на официалната наука, че е време да преосмисли идеята за "орнаментиката" по керамиката или поне да я осмисли в дълбочина. В случая съвсем ясно се вижда, че е визиран йероглифът за Ну (Нун) - първичният океан, вода или море. И никак неслучайно той е "орнаментиран" по керамиката от Небет тепе. От него, взела, че се фрагментирала бз да иска един буквен знак "М", който е доста често срещан по керамиката от каменно-медната епоха. С една дума "фрагментът от безписмена Тракия" взел, че започнал да създава писменост:)))

[Йордан_13]

Говоренето за “крито-микенски”; “тракомакедонски” градежи на Небет тепе и извеждането на името му от уж турската дума “Ньобет” – “страж” са много благодатни, тъй като дават значитгелен повод да се каже Истината за това велико светилище, сърцето на град Пловдив. И тъй, следващата разбивка, отново съпоставена с артефакт от Небет тепе, показва, колко е турска думата “ньобет” – страж. Тя просто не е турска, а си има египетски произход. Още повече, оня ден реших да изкача тепето отново по скалното стълбище откъм северната му страна, за да снимам по-добре един важен знак. По скалното стълбище и се озовах на върха, където тъкмо пристигна една солидна група турски туристи, която си плещеше на турски. Как казваше тя? Ами “Небет тепеси”, тъй говореше тя. С една дума, лично аз не съм сигурен, кой е подхвърлил тази хипотеза за произхода на името Небет, но в случая се вижда, как “трако-македонските” бълнувания за Небет тепе се изместиха в дискусия за Египет. Като с вълшебна пръчка – хоп. Как стана това? Ами много просто – Истината премахва всички спорове, като показва безспорното. Истината е Безспорното, не Спора. В крайна сметка египетското Nebi/ Неби, в смисъла на “Защитник, Подръжник, Приятел” се припокрива със значението на думата “Ньобет” – “страж/стража”. Кога обаче думата Небет е добила този смисъл? Дали, когато Небет тепе се е превърнало в укрепено светилище (според археолозите това е станало в средата на бронзовата епоха) или това си е изначалното име на светилището? Многобройните смисли и приложения на корена nb-t на египетски, обаче, показват, че не може да има еднозначен отговор. Тези смисли са във всички сфери – в сферата на Божественото, на човешкото, на бита. Затова е необходимо да потърсим кое е Божеството/Богинята, около която е бил центриран култа и е създадено селището на Небет тепе, за да има толкова широко разпространение коренът на тази дума. Правим нещо твърде просто. Отваряме книгата “Амдуат-записки от скритата зала”, преведена от Теодор Леков на български (което е едно похвално дело) и четем:

1. Небет-уиа (Господарка на ладията)
2. Небет-уауат (Господарката на жаравата)
3. Небет –рекху (Господарката на горещината)
4. Небит (Тази от пламъка )

Мисля, че за непредубеденият човек, тези значения са достатъчни. “Небет” на египетски си е същото, както го изговаряме днес на български и няма нищо общо с турския. Означава просто “Господарката”, вероятно Прозвище на Великата Майка, която е била идейната основа, върху която е възникнало, както селището, така и светилището на Небет тепе, което предполага, че изворното начало на това селище, трябва да се търси още преди началото на каменно-медната епоха. Коя е обаче тази безименна Господарка? Ето на това ще дадем отговор в следващите разглеждания. Трябва само да отбележим, каква е митологичната концепция за Небесната Богиня в Египет, която е символ на Небето, не на Земята: “Слънцето, напускайки Нун (небитието, първичният океан, лоното на света), влиза в тялото на Нут, за да се роди след това от утробата й. Мисля, че целият натъкмен и напудрен “тракийски орфизъм”, ще откриете в чистота при отношенията на Слънцето с Великата Богиня в Египет. Това е просто задачка за някои хора. Аз не смятам да се впускам в подробности по тая тема.

[Ванина]

На беларуски
бременна е цяжарная. Нашето жаръ. Господарката на жаравата

https://translate.google.bg/#bg/be/%D0%B1%D...%BE%D1%81%D1%82

бременна - цяжарная, зацяжарала
бременностъ - цяжарнасць, цяжарнасьць

[Йордан_13]

Преди да продължим идейно-теоритичното навлизане в сърцето на древността на Небет тепе, да се спрем малко на емпиричното, което навлиза в областта на археологията.
Както е известно, първите разкопки правени на Небет тепе са извършени от Д. Цончев, в периода 1934-37 г., които констатират в южната му част, където по онова време не е била застроена със сгради, селище от втората половина на каменно-медната епоха, продължило своя живот през бронзовата и желязни епохи. Разкопки след това прави Петър Детев, които потвърждават констатираното от Д. Цончев. И тук стигаме до първия конфликт в средите на учените. Л. Ботушарова отхвърля констатациите на предните двама свои колеги и гради някаква своя концепция, която се стреми да вкара древността на Небет тепе в по-ново време. Разбира се, неуспешно. Това налага Ат. Пейков в периода 1974-1985 г. да извърши разкопки в северната част на Небет тепе, където той констатира селище от началото на 2000 г. пр хр. (края на ранната бронзова епоха) до края на 8 в. пр. хр., втората фаза на ранножелязната епоха.
Въз основа на тези изследвания започва да се гради визията за Небет тепе сред историци и археолози. Интересното, обаче е, защо е пренебрегнато селището от каменно-медната епоха и единствени Йордан&Петър Детеви, говорят за него, като предполагат, че то е възникнало като колония на селищата в кв. “Кършияка” или кв. “Филипово”, която не е могла да се разрастне, поради липса на достатъчно ресурси за препитание и съответно е изчезнала. Те, казват, че има прекъсване в селищният живот, макар, че находките на Ат. Пейков от ранната бронзова епоха, говорят, че това не е точно така. Въпреки това, разглеждането на Небет тепе в периода на каменно-медната епоха и търсене на следи в посока неолита е изоставено. Атанас Пейков се обосновава със силното застрояване на южната страна на тепето, което запечатва древните пластове и прави археологическите разкопки невъзможни.
Тук, обаче идва късмета на ентусиаста, който понякога взема много повече присърце древността от всеки един професионален в тази област. При нашите разходки из тепето, бяха забелязани странни купчини от камъни, с които са затрупани основите на жилищни постройки под самотното дърво на зелената ливада на тепето. Съответното премахване на част от камъните се оказа, че с тях нарочно е затрупано огромно количество керамика, най-вече от каменно-медната епоха. Как тази керамика е попаднала тук и кой я е затрупал нарочно? Дали археологически разкопки в още по-ново време или работниците, които правеха ремонти и изкопни работи в къщите в южната част на тепето са захвърлили нарочно и затрупали с камъни? Все някой ден, това ще се разбере. Засега няма да приемем, че това е нарочно действия на археолози с цел прикриване на артефакти, които променят коренно разбиранията за Небет тепе, но можем да го допуснем.
Каква беше изненадата, обаче, когато при огледа на хилядите парчета най-различна керамика се попадна на керамика от ранната каменно-медна епоха и късният неолит!
И това е факт. Къснонеолитните находки са крачета от къснонеолитни керамични купи и едно-две парчета керамика с “нокътна украса” характерна за прехода от средният към късният неолит. Те напълно съвпадат със същият тип керамика украсена с нокти от селищната могила Ясъ тепе, кв. Лаута. Едно парче керамика дори поставя въпроси за наличието на ранен неолит на Небет тепе, след като върху него има остатъци от бяла боя, същата, с която са покрити всички червени ранно неолитни парчета. Единственото съмнение идва от нейното неравномерно изпичане (виж схемата). Керамиката от ранната каменно-медна епоха е представена от едно черно лъскаво парче с геометричен орнамент от бяла материя, характерни за прехода от късният неолит към ранната каменно-медна епоха, които в последната добиват масов характер и са известни като “култура Марица”.
Така изложените факти, показват, че датирането възникването на селището на Небет тепе през втората половина на каменно-медната епоха трябва да бъде коригирано. То трябва да бъде отнесено поне към началото на късният неолит, докато други находки не докажат или отхвърлят това. Оттук насетне, става ясно, че на Небет тепе възниква селище едновременно със селищата Ясъ тепе - кв. ‘Филипово и кв. Лаута и то не е тяхна колония, а самобитен център. Археолозите трябва да се замислят върху това, защото, според мен няма как някъде към края на ранната и средата на бронзовата епоха, Небет тепе да стане град и същевременно царски център, ако няма такива утвърдени традиции и тенденции от още по-ранната древност. Няма как и да бъде и признато от мрежата от селища около тепетата на Пловдив за такъв център, ако наистина в неолита и каменно-медната епоха не е играло значима роля и не е създавало такива тенденции.
Затова аз съм на мнение, че трябва да се помисли и за корекция на времето за строеж на “циклопският градеж” при Небет тепе, като се обърне погледа към образци на такива конструкции от неолитната епоха, а не от бронзовата епоха.
И за да остана верен на библейските съпоставки, ще направя паралел между Небет тепе и един от най-древните неолитни градове в света Йерихон (9600 г. пр. хр.) Цитирам:
“Това е един археологически обект, при който каменните стени и кулите датират още от VІІІ-то хилядолетие пр. Хр. По-късните културни напластявания на същото място не познават такава мощна крепост. Строителите са използвали каменни блокове с размери 2 Х 3 м с тегло от по няколко тона. Те са от варовик, който не е одялан и няма никакви следи от дялане. Не само стената била дебела и мощна, тя затваряла една площ от около 2.5 хектара, което също не е познато на други места. Построена е кръгла каменна кула, запазена днес до около 8,5 метра на височина и 8,5 метра в диаметър. От повърхността на терена и от възвишенията по него може да се заключи, че има още поне седем или дори осем Йерихонски кули.”
( Неолитната кула в йерихон
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm..._of_Jericho.jpg
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm..._of_Jericho.jpg
Йерихон
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...45/Jerycho8.jpg
Ето това е модела, по-който трябва да се прави въстановка, г-да! Замислете се върху неолитният Йерихон като модел и погледнете след това с други очи към Небет тепе!

Всички снимки и съпоставки, тук
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=404

[Йордан_13]

https://scontent-a-ams.xx.fbcdn.net/hphotos...74e&oe=545E8C87

[Йордан_13]

Не зная как стоят нещата в медицината, но за посочения тип хипотетична реконструкция на културни ценности има някои обяснения.

Причините често са политически. Властникът обича да манипулира оста: минало-настояще-бъдеще, за да извлече от нея актуални политически ползи. Според Оруел: „Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото”. Винаги съществува желанието историята да бъде трансформирана, доизмислена „до зъбер”, дори ако е необходимо – фалшифицирана, за да се нагоди към нуждите на настоящето и към политическите обещания за бъдещето. Например оправданието за възстановяването на крепостта Царевец е било следното: „Нашият народ има нужда от величествени дворци, които да му вдъхнат вяра във възхода и предстоящото величие на новата българска държава”.

Причините за днешните реконструкции са преди всичко икономически. След разочароващия икономически ефект от застрояването на Черноморското крайбрежие днес строителните апетити се пренасочват към културното наследство, разглеждано като поле за търговска активност и източник на доходи от културен туризъм. Приема се обаче, че българските археологически руини са априори скучни, и че за да станат туристически атрактивни, трябва да бъдат вдигнати като цялостни, макар и измислени обеми, лесно изпълними от бетон. Така българският пейзаж щял да се равнява на величествените съхранени исторически панорами в Западна Европа. Икономическата логика е: колкото по-голям обем, толкова повече туристи. За съжаление тази логика е погрешна: туристът на бъдещето все повече ще цени автентичността на наследството и ще пренебрегва с насмешка неговия сурогат.

... Но с културното наследство нещата не стоят толкова просто. Една археологическа руина на крепост представлява прозорец към историята, тя създава уникален дух на мястото и формира неговата идентичност. „Пластичната хирургия”, с която я трансформират по модела на средностатистическата средновековна крепост, затваря този прозорец и извършва „пълна промяна” в духа на мястото и в неговата идентичност. Фалшифицираните ценности застрашават нуждите на бъдещите поколения от автентично наследство. А ако такава хипотетична реконструкция се случи например на крепостта в Несебър (Световно наследство) или на Небет тепе в Старинен Пловдив (потенциално Световно наследство), ще бъдат застрашени и интересите на човечеството.

Наистина българският исторически пейзаж не е наситен с величествени и добре съхранени крепости и дворци. Но въпреки това ние трябва да се гордеем с него. Дори в руинен вид, нашето археологическо наследство носи уникална информация, притежава висока културна стойност със своята историческа стратификация, представлява ценно свидетелство за кръстопът на цивилизации със сложна историческа съдба. Това означава да приемем историческата истина за нас такава, каквато е, без разкрасяване, допълване и доизмисляне; без фалшифициране, целящо да я направи по-лесно смилаема и атрактивна. Насищането на нашите земи с псевдо-исторически клонинги, резултат от „пълна промяна”, неизбежно ще доведе до културна амнезия и загуба на идентичност.

http://inspiro-bg.com/palna-promyana-ako-l...a-restavratori/

[Ванина]

Автентичниятъ п-о Акра преди да го променятъ.
http://www.bgchudesa.com/%D0%B8%D0%BD%D1%8...0%B5%D1%86.html

"Хипотетична реконструкция" на крепостьта Акра
http://sozopol-foundation.com/?p=2060

България женена за европейскиятъ съюзъ. И тукъ съ тезъ звездички оскверняватъ свещенната земя.
http://svetlalola.snimka.bg/bulgaria/krepo...12.31340291.big

Тази земя е населявана отъ Дедите ни далечъ преди средновековието. Застрояването на крепости върху свещенните места е атракции за слепите. За тези които иматъ очи, има предоволно какво да се види и преживее. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...lbum=399&page=1

[Йордан_13]

[Йордан_13]

Колкото повече, толкова по...-малко
http://mediacafe.bg/novini/dobri-praktiki/...-po--malko-8101

(Едното е в Цари Мали Град, другото е крепост в Пещера. Сигурно и местните не могат да кажат кое кое е)



За мен лично на пещерската крепост Перистера са и таковали майката с тая реставрация. Руините й бяха доста по интересни в оригинал, понеже въображението я реставрираше! А сега имаме концепцията на спекулативният рационален ум, кое как е било. А дали е било?

[Йордан_13]

https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hpho...797835622_o.jpg

https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hpho...898042370_o.jpg

https://scontent-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-x...227904168_o.jpg

[Йордан_13]

Daniela Toncheva: "ЮНЕСКО е категорично, че Пловдив и Дамаск (Сирия) са най-старите градове в света
запазили местонахождението си до днес, с постоянен жизнен цикъл.
Извод: Още при налагането ни от гърците идеята за построяването на паметник на Филип II започна преднамерено изкривяване на историческата истина, за да се увековечи една лъжа, обслужваща чужди държавно-политически и културни идеи. Паметникът не може да бъде емблема (символ) на град Пловдив, да доминира градската среда в същинския център на града, тъй като не отговаря на историческата истина. Не може на Евмолпиа, другото тракийско име на Пулпудева, който по време на Троянската война (1260г. пр.Хр.) е 10 пъти по-голям от Троя и Микена, днес да позволим да му бъдат отнети повече от 700 г. историческа памет."" - ТОЛКОВА ТОЧНО , ВЯРНО И ДОБРЕ КАЗАНО, че просто незнам , защо паметника му е преместен пред общинския съвет, а не е "дарен" за претопяване...
Със същата сила и логическа мисъл ,с която са го издигнали , могат да вдигнат паметник на " Незнайния римски войник наречен
РОМ- че"....

Aleksandrov Milen: Едно е да кажеш цитаделата на Одрисите, съвсем друго е да кажеш цитаделата на Филип ІІ... Едва ли не Филип ІІ е живял там! Арх.Фърков само повтаря това за Небет тепе, което са написали българските учени. Ако някой повтаря и продължава да твърди че крепостта на Небет тепе е "цитаделата на Филип ІІ", то той усърдно работи за гръцката Мегали идея. В ІV век има Одриска държава, а арх.Фърков нарича Пулпудева - племенен център. Разберете бе арх.Фърков, Филип ІІ, само е минал през Пулпудева! Похода на Филип ІІ в Тракия т.е. в Одриската държава е възможен едва след убийството на Котис. Филип ІІ не идва на голата поляна в Тракия, той влиза в ГРАДОВЕТЕ на Одрисите. Арх.Фърков спрете да наричате племе Одрисите, те имат ДЪРЖАВА в.4 век пр.н.е. наричайте племе Македоните, Атиняните, Спартанците, но не и Одрисите те имат ДЪРЖАВА.