Надписът от връх Елеза, между селата Воден и Буково

Всички снимки и схеми, тук

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=398

Надписът от връх Елеза ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...owoCialo2_m.jpg ) между селата Буково и Воден, Североизточни Родопи е поредната голяма и значима находка в района на връх Драгойна, която утвърждава статута му на древен център на писмеността в Родопите и за пореден път показва, че територията на България в древността и в днешни дни е била център и средище на просветление и просвещение. Същността и съдържанието на този надпис, тепърва ще се осмисля и изучава, но със сигурност можем да кажем едно – той има световно значение, защото както Ситовският надпис, така и надписът от връх Елеза е един от малкото много добре запазени скални надписи в България. Неговото предимство се състои в това, че той се намира в сърцето на древен град, разположен на самия скален връх, защитен по този начин от стихийни бедствия и нападения и имаш своя пряк досег с Небето. От върховете Малка и Голяма Драгойна го дели една ръка разстояние по въздуха. Връх Елеза е осеян с основите на древни жилищни постройки и безбройни каменни хромели, изработвани на место (http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/10544/DSCN7894-1.jpg ). Оставяме на настрана култовите кладенчета изсечени в скалите и редица други важни неща. Акцентът на археологическите разкопки по върховете Голяма и Малка Драгойна, които се провеждат от археолозите, не можем да кажем, че е неправилен, но не е проницателен. Това, което се търси от тях, но не се откри, се намира на една ръка разстояние. Това е разстоянието, което е делило официозите от голямата сензация и откритието на живота им. За съжаление, то не се е случило. За това си има обективни причини, които тук няма да коментираме.
Трябва да кажем, че в югоизточна посока билото на връх Елеза, завършва с връх Айнине и буквално висва над село Воден. Това е крайната точка на древният град, увенчан с последният градеж, представляващ камъни без спойка с овална/елипсовидна форма, най-вероятно укрепено светилище, което освен духовните функции е имало и отбранително значение, пазейки градът откъм юг. На северозапад/запад от Елеза е връх Малка Драгойна със скалният надпис на върха си (http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/10544/DSC_9991.JPG ), на север е великата Петелова могила с унищоженият храм на писмеността, от който се е запазила само част от каменна плоча; на североизток - с. Езерово с Езеровският надпис ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...44/DSC_0025.JPG ). Многобройните знаци по скалите, керамиката, литургичните текстове намерени написани по нея и т.н., говорят, че този район още от древни времена, та до наши дни е една величав център на писмеността.
Затова надписът на връх Елеза, колкото и да е изненада е една неумолима закономерност.
До какво достигнахме в краткото време, което си определихме за разучаване на надписа? Първият извод е, че той е поредният удар върху некоректно установената догма за безписмеността на дедите ни в бронзовата и желязна епохи. Самото му наличие опровергава безписмеността, развявана като знаме из медии и телевизии. Най-странното е, че в последните години се натрупаха солидни доказателства от знаци и надписи в подкрепа на точно обратното и въпреки това, продължава да се твърди едно и също в научни статии, медии и телевизии. Никой от “светилата” не иска да направи ревизия на собствената си глупост. А достойнството на великият учен е да признае собствената си глупост, да си признае, че е грешал и е подвеждал обществото, поради своето невежество. Защото това, че е учен, не го прави автоматически просветен. Единствено от официалните учени, професор Диана Гергова, излезе пред медиите и каза, че досегашната научна позиция за безписмеността е погрешна. И тя има основания да го каже. Докато останалите учени, в продължение на десетилетия имаха основания, но нямаха достойнството да излязат и да зачеркнат глупостите, въз основа, на които са направили кариерата си. Никой не мисли да им отнема титлите, когато са имали не страх, а мъжество да си признаят. Когато, обаче това липсва, се търсят оправдания и тогава се търси опора в “данайската цивилизация”, която нарича пеласгите – варвари. Термин, който не предполага наличието на писменост. И затова на всички надписи в района беше лепнат етикета “гръцки”. Те не са гръцки. Знаците в южното подножие на връх Малка Драгойна са първият Линеар А или условно да го наречем протолинеар А (http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/10544/DSC_0237.JPG ) (http://naim.bg/gallery/main.php?g2_view=core.DownloadItem&g2_itemId=219&g2_serialNumber=4 )

Те са едно предшествие, на крито-минойската писмена система, а идентичността на знаците Драгойна-Крит-Микена само показва, че коренното население, което го е обитавало е предгръцко. Това са пеласгите (беласги) – древните българи на Балканите.

Затова нека поговорим върху втория извод, който направихме за общия характер на надписа. Тук трябва да кажем, че почти всичките знаци от шестзнаковият надпис на връх Елеза имат своите знакови праисторически съответствия от неолитната и каменно-медната епоха в Северозападна България и днешна Македония. От Северозападна България те са от Слънчевата зала на пещерата “Магура” и плочката от Градешница; от Македония, това са неолитните знаци от Кратово-Светиниколският район (http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=3402 ) , при Мариово и Скочивирската клисура на река Църна и др (http://www.youtube.com/watch?v=ipyI2QKtrVY )
Фактът, че дори калиграфията на знаците, които срещаме на връх Елеза и по цялата територия на България, не се е променяла радикално хилядолетия, говори за една устойчива традиция в използването им и това, че върху тях не е имало външно въздействие. Това означава само едно – от палеолита до началото на желязната епоха, те принадлежат на един единствен народ обитавал Балканите от незапомнени времена и отбелязан от данайските автори в древноста с името пеласги (по нашему беласги/болги).
Тогава естествено е, да оспорим Дионисий Милетски, който когато говори за елинската азбука, казва: „Сега буквите официално се наричат финикийски, защото бяха донесени на елините от финикийците, но простолюдието ги нарича пеласгийски, защото пеласгите първи ги адаптираха и използваха.”
Дори това не е вярно. Линеар А е предшественик на финикийските знаци и пеласгите не са имали нужда от чужда азбука, която да адаптират и използват, те са имали своя, която в средата на бронзовата епоха е въпросният ненапълно дешифриран Линеар А. Финикийската азбука е една близкоизточна адаптация на Линеарите. И праисторическите аналози на надписът от Елеза, показват точно това. Азбуката на Балканите не е идвала от никъде. Тя е формирана тук, развивала се е тук хилядолетия и е експортирана в най-различни посоки на света, където е имало разселване на древните българи. Така само можем да си обясним неуредиците и трудностите, които срещат учените относно дешифрирането на Линеар А и да оборим напълно проф. Джон Чадуик, който твърди, че Линеар А и Линеар В са форми на архаичният гръцки. Фактът, че дори Линеар В е зле пригоден към фонетичния принцип за записване на гръцкия език и че се е ползвал само за административни нужди, означава, че това е била една чужда писменост за данайците, но поради липса на своя собствена, тя е била частично използвана и след това отхвърлена. Не е случаен фактът, че за да прикрият “варварският характер” на Линеар А и В, данайците умишлено въвеждат за периода, в който липсва писменост на гръцки език термина “Тъмните векове“ или „Геометричната епоха“. За тях цивилизацията започва след 7 в. пр. н.е., защото според тях преди 7 век, не е имало гръцка писменост. Така, искайки да прикрият историческото неудобство, че са млада нация, окрала съседите си, за да си създаде своя собствена история и култура, всъщност свидетелстват за това, че до 7 в. пр. н.е. те са били безписмени, сиреч, ако използваме техните категории, били са “варвари”. Това, че за данайците, всичко започва след 7 в. пр. н.е., не значи, че цивилизация, писменост, че дори и човечество преди този век не е имало. Срамното, обаче е защо съвременната ни историческа наука ползва именно данайският подход към историята на Балканите! Не е ли това тотален примитивизъм и престъпно поведение, което формира в младите поколения брутално невежество относно собствената си история и идентитет. Защото тук вече става въпрос, за умишлено, варварско заличаване на идентичността на един цял народ!
Невъзможността да бъде дешифриран Линеар А напълно, а само частично(http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B0%D1%80_%D0%90 ) дори въз основа на Линеар В, кара учените да започнат да търсят паралели на Линеар А с хето-лувийският, финикийският, индо-ирански езици – подход, който отново не дава задоволителни резултати. И въпреки това никой, не се обръща към праисторическите писмени знаци на Балканите от неолита, от каменно-медната епоха, за да види сходството, нито пък се обръща към топонимията, личните имена и т.н. в България, за да види отново сходството, поне в звученето. Никой не се досеща да види дали няма сходство между знаците на Линеар А и тези на египетската йероглифна система.
Оттам ще се разбере и за смисъла на Линеар А и той съвсем лесно ще бъде дешифриран. Много по-лесно и от Линеар В, където вече започват да личат опитите на данайците да го приведат и нагодят към особеностите на техният език.
В това отношение надписът от връх Елеза е безценна находка, защото е липсващото звено, което свързва времената на неолита с бронзовата епоха, като оборва по този начин не само тезата за безписмеността, но и теорията на Гимбутас противоречаща на истината за автохтонността, т.е. коренният характер на българската народност на Балканите.
Именно, защото в него е отразен прехода, онзи мощен праисторически прилив от неолита и каменно-медната епоха към бронза, надписът от Елеза, може да бъде определен като протолинеар А, което прави неговото разчитане едновременно както много сложно, така и същевременно просто. Той носи в себе си жива и пулсираща цялата предишна писмена традиция на Балканите и същевременно всички установени характерни знаци на Линеар А, (т.е. характерните особености на писмената система през средният и късният период на бронзовата епоха). И точно тук е опасността да не се залитне в пропастта, тъй като не е ясно дали в различните исторически времена един и същ като калиграфия знак е означавал едно и също нещо и е имал едно и също смислово значение. И макар, че в това отношение духовната традиция за смисъла на символите е консервативна, хилядолетията са наложили неминуемо някои изменения в езика, което е довело, ако не до различни, то до допълнителни значения на определени писмени знаци и символи, запазвайки тяхното първоначално значение. А примери за изменения в езика, ни говори именно епосът “Сказание за Чулман” в частта си “ Как се образувал съюзът на Седемте Племена”

(89) Оттогава част от именците
започнала да говори
на тузкия език,
наричан локърски.

(90) А останалите именци
продължавали да говорят
на саклански, но приели
множество тузгарски думи.

(91) Затова макар названията
на 7-те именски племена
да се произнасяли различно,
всички именци ги разбирали.

Имайки впредвид това, предлагаме на първи план надписът от връх Елеза да бъде четен, както Линеар В по метода предложен от Кобер – всеки знак да предава определена сричка и на втори план, надписът да бъде четен като йероглифно писмо, като се търсят смислите на знаците, а не тяхното фонетично значение.
Друг аспект от дешифрирането на надписа е посоката, в която да бъде четен, отдясно-наляво или от ляво-надясно. Отдясно-наляво се е писало на Балканите до 8 в. пр.н.е, след това започва писането от ляво-надясно. Надписът от Елеза, като начало е добре да четен и в двете посоки и да се сравнят резултатите от прочита.
Изследванията по метода на Кобер – всеки знак предава определена сричка, доведоха до почти пълно фонетично дешифриране на надписа и то е SU-RO-(WA)?-KO-DA-SA-(JE). Единствено несигурно е фонетичното значение на третият знак в надписа от ляво надясно и то бе “взето назаем” от сходни нему знаци, а именно “WA”.
Така от ляво надясно се оформя позната ни дума, поне като звучене Суро/Суровако. Сурваки (Сурова Ки, млада енерги, млада Бога) е наш древен обичай посветен на зимното слънцестоене, присъстващ и в днешният Васильовден. Многобройни са публикациите по темата за тоа какво означава думата Сур/Сура, като се почне още от Георги Сава Раковски, който в книгата си “Българска Старина” дава пространно тълкуване на тази дума. В нашия случай, обаче невероятно точно и на място се оказаха изследванията на Зоя Барболова (http://liternet.bg/publish28/zoia-barbolova/sur-i-surva/paraleli.htm ) Ето, какво пише тя:
“Обликът hor обаче в осетинските говори (и тадж. xūr) означава и ‘житни зърна (ечемик, просо, ръж)’, факт, който неминуемо създава аналогия, от една страна, с българското прилагателно сур в значение ‘цвета на неузрели още просени класове’ (вж. I ч.), а от друга - с диалектното съществително сур ‘натрупани на куп овършани, но още не отвеяни житни зърна’. Същевременно думата се открива в основата на първия компонент на осетинския митоним Xory Wacilla ‘бога на житата (на зърнените храни)’ (с отгласна степен о), на когото е посветен празникът Ræmon bon, честван през пролетта в началото и през есента в края на полските работи (Абаев 1958г: 215). Но, както бе отбелязано в първата част, в осет. и перс. на сур ‘цвят’ съответства прилагателното būr, което се явява словообразувателен компонент в сложните митоними Būr-Ærtxūron ‘бог на огъня’ и Būrxoraly ‘бог на урожая’, а и на името Būrњfњrnyg, под което е известен един от главните герои в нартовския епос, както и на нарицателните съществителни ‘вълшебно лепило’ и ‘жълт/ия/ овен’, употребявани в епоса и песенния митологичен фолклор (Абаев 1958а: 272). Същият автор приема наличие на етногенетична връзка с монг. boro, soro. Митологичната основа на семантиката на всички посочени еднокоренни думи и техните производни е несъмнена. Обстоятелството, че митонимът Xory Wacilla има дублетни названия с първи компонент būr - Būrxoraly // Borxwarali ‘божество на житните растения и плодородието’, който е син на Xwareldar ‘властелина на житата’, ясно показва, че būr, хоr- и xwar (вер. = санскр. Swar-) са били еднозначни лексеми с митологично съдържание.”
Ясно се вижда, че още фонетичният прочит разкрива съдържанието на надписа. Той е свързан, първом с древнобългарската общностъ и второ със земеделието – отглеждането на зърнени култури. В него, обаче явно не става въпрос за едно механично засаждане на зърна в почвата, а за един съкровено духовен процес, свързващ външните проявления на света с вътрешния му динамизъм, божествата с дейността на хората и съответните свещени обреди свързани с тях. Връзката с Небето тук е очевидно посочена.
Останалата част, на надписа DA-SA-(JE) на пръв поглед не ни носи бързо четима информация. Затова се обръщаме към сродни на нея думи, които в книгата си “Езикът на траките”( Примерно http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot...a%20trakite.htm ). П. Дуриданов е установил. Най-близката по звучене и смисъл дума на DA-SA, там е desa, disa, diza(s) – бог, божество; god. Най-вероятно Dasa е просто една от формите и вариантите на тази дума. И така крайният резултат от фонетичният разчет на надписа е “Суровако Бог”/ Бог Суровако или най-общо казано това е Бог Сура или Сурия. Освен при нас, и в Индия, това е прозвището му. За разлика от нас, обаче, в Индия и до днес са живи празниците и повечето от обредите посветени нему. Това, което нас ни интересува в контекста на нашите разглеждания е, че и в Индия, пшеницата е обредна храна, посветена нему, а благодарността към Слънцето за осигуряване на добра реколта се е изразявала в това, че първият добив от зърно е бил посветен на него. Многобройните каменни хромели пръснати навсякъде из връх Елеза ни свидетелства, че вероятно този обряд се е извършвал и тук, като самата обработка на първият добив от зърното (белене, смилане) се е извършвала на самият връх като част от обряда посветен на Слънцето (Сура).
Вторият етап от работата – йерoглифният прочит на надписа донесе една от поредните изненади относно същността и характера му, независимо от праисторическата основа от времената на неолита и каменно-медната епоха, която е втъкана в същността му. Самата тази основа би трябвало да е достатъчно голяма “изненада” за учените. Направена бе работна хипотеза, че египетската йероглифна система и Линеар А са ако не еднакви, то поне сродни писмени системи, след като наличните в надписа знаци се откриха и в египетските йероглифи. Надписът бе “прекаран” през египетската йероглифна система и му бе направен прочит, доколкото позволяват познанията ни чрез нея. Фактът, обаче, че самият протолинеар А, може да бъде разчетен и декодиран и има смисъл чрез египетската йероглифна система, не просто открива нов метод или верният метод за разчитане на Линеар А, той показва, че двете писмени системи имат един общ източник и това е праисторическата писменост на Балканите. Нейното продължение в Египет през 4-3 хилядолетие пр. хр., създава йероглифите, а нейното продължение на Балканите през бронзовата епоха, създава Линеар А и последващите от него Линеар Б и С. Фонетичното декодиране на надписа дава една много обща представа като информация – само името на един Бог, а всичко останало като познание се добива от раздиплянето същността, характера му и обрядите свързани с него. Йероглифното декодиране на надписа от Елеза, дава неговият микросвят, един поглед към него през микроскоп, където можеш да видиш невидяни досега елементи. Или с една дума, в нашият случай, египетската йероглифна система е “Розетският камък” за разчитането знаците на Линеар А.
Тук визуално( ) и като текст, представяме стъпките по разчитането на надписа

(Схеми 1. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...Srawnenie_m.jpg ; 2. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...%20A-Egipet.jpg ; 3. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...20A-Egipet2.jpg )

Първи знак или група от знаци /ключови значения:

1) Укритие, убежище/ дом, храм; евентуално “зърнохранилище, хамбар”

Втори знак или група от знаци /ключови значения: “

1) “който е в...”

2) евентуално “давам , подарявам, изнасям”

Трети знак или група от знаци /ключови значения: 1) команда, указ, повеля

2) зърно; мярка за измерване на лимец/зърно (хекат, древна египетска единица за обем – 4, 8 л по днешните мерки) или в случая с надписа, тълкуване: засаждане на 3х4,8 л лимец или просто “засаждане на 4,8 л лимец”)

Четвърти знак или група от знаци/ ключови значения:

1) Щандарт (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A9%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82 )

Египетското название на щандарта е “серит” и
йероглифното му изписване го свързва с понятия като „сянка” и „божествен дух”.
Слънчевият щандарт е един от най-известните. Асоцииран е със сенника „сут-ра” (на днешен български “сутрин”) за предпазване на
зрението от силния блясък на слънчевите лъчи. Украсяван е с изображение на слънцето в пълния му блясък и с плюмаж от
пера. Символичното му предназначение е да предпазва очите на присъстващите от блясъка на живото слънце – фараона.


1) чадър от щраусови пера; 2)сянка на човек/астрално или етерно тяло/ божествен дух.

2) Това е рядкото божествено име Хепуи (Hepui) Хапи и дублира персонификацията на двете сенки (Ка и Ба) придружаващи краля (буквален превод).


http://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_mypholo...%90%D0%9F%D0%98

(Вж. иконографията на този бог http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e2/Hapi.jpg )

“Не са известни светилища на Хапи.” (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BF%D0%B8 ; http://travel.actualno.com/Otkriha-potynal...-news_8825.html

Коментар: Това не е вярно.


Хапи - космическо божество, което владее влагата и създава реколтата. Началният прилив на река Нил е времето, в което му се отдават почести, защото тогава реката носи плодородното наводнение. Бог на Долен и Горен Египет. Баща му е първичният Океан –Нун. Центъра на култа към него е дефилето на Гебел ел-Силсиле – мястото, където се е вярвало, че от подземният свят извира Нил (изворът на Нил) и нейният извор се охранява от змейове. (Смятало се е, че Нил тече през подземният свят, след това през небето и след това през Египет). В Древен Египет, река Нил се нарича Хапи или Великата река.
Поради плодородната си природа той се счита и за "бащата на боговете", [1], който помага да се поддържа равновесието на космоса, света и вселената. Като бог на плодородието е свързан с Озирис, a понякога се отъждествява с Амон ( Амон - Хапи)
Приятел на Геб "на египетския бог на земята , [4] и Властелин на Neper ", богът на покълващото зърно .

3) Божествени слова

4) Занаят/изкуство да пробиеш, да издълбаеш камъка


Пети знак или група от знаци/ ключови значения:

1. Амас жезъл ( “хващам”, “Улавям”)

2. Пръчка за садене на зърна


Шести знак или група от знаци/ ключови значения:

Три знака:

Главен знак:
1) Пръчката на Везната

2) ъгъл

Втори знак – кръг/точка под първия:

А) ¼ хекат зърно

Трети знак - наклонена малка черта към основния знак

А) число 1
Б) език на везната със значение “измери”
И така, общата дешифровка на надписа от Елеза, “Прекарана” през египетската йероглифна система, без да претендирам за достоверност и окончателност е в общи линии следната:
Първи вариант:
“Бог Хапи, който е в храма, рече да се претеглят за садене 4,8 л лимец (зърно), като ¼ от тях да бъдат засяти под ъгъл”.

Втори вариант:
“Бог Хапи повели на бог Непри да вземе (изнесе) за сеитба от храма (зърнохранилището) 4,8 л (хекат) лимец, като ¼ от това количество да бъде засято под ъгъл.”
Определено дори и този втори превод има нужда от доуточняване и презициране, затова се обръщаме към египетските традиции в зърнопроизводството. При тях древните египетски зърнени култури са били съхранявани в зърнохранилища и след това смилани на брашно. Най-същественото, обаче в тези традиции е, че жертвоприношения под формата на дарове от зърно са били давани в египетските храмове, които ги съхранявали в огромни зърнохранилища.
Оттук вече е ясно, че нашето първоначално допускане за смисъла на първият знак от надписа припокриващ значенията “храм”/”зърнохранилище” е бил правилен, тълкуването на втория знак – кръстът само с фонетичният му смисъл “който е в” е недостатъчен, символно този знак означава “жертвоприношение”, или “човешко жертвоприношение”, зашото кръстът символизира човека. Разбира се, това човешко жертвоприношение е възможно да е било напълно символично като например изработване статуетки на бога и съпътствуващите ги церемонии на смърт – разкъсване на бога (символизиращо разпръскването на житните семена) и възкресение (покълването на семето за нов живот). По време на големия празник през месец “кояк” жреците заравяли направени от пръст и зърно фигури на Озирис. След като ги извадели след година, те ги намирали с покълналото в тях жито. Тази символичен свещен обряд на смърт и възкресение, заравяне и поникване, често е бил и твърде реален – жертвали са се дори и царете, когато по време на тяхното царуване не настъпвала очаквана благодат, т.е. те са загубили способността да носят Божествената Слава (Орендата). Такъв е случаят с Ликург в Тракия, такъв е случая с Халфдан Черния в Скандинавието, те са били разкъсвани (както Асар/Загрей) и техните телесни части заравяни в земята, за да осигурят необходимото плодородие. Разбира се, това не е обект на нашите разглеждания сега, това е общия случай. В нашия конкретен случай в надписа от Елеза, става въпрос именно за жетвоприношение под формата на дар от зърно, засвидетелствувано в следващия след кръста знак в надписа, даващ ни информация за мярката “хекат” (4,8 л лимец).
В този ред на мисли, трябва да се прецизира и доуточни значението и на четвъртият знак имащ формата на “гъба” или “чадърче”. Освен с Бог Хапи (Хепуи), този знак е свързан и с присъствието на царя/фараона. Той изразява неговият щандарт (персонален флаг на владетеля (държавния глава), членовете на владетелското семейство, висши държавни служители и военачалници.) и като такъв той свидетелства за конкретна личност – цар или фараон, който е под покровителството на бог Хапи (Хепуи). Конкрето за връх Елеза, Малка и Голяма Драгойна и района, ние на този етап не можем да кажем как се е казвал той. В египетската история, обаче, има такъв фараон, това е основателят на 12-тата династия на Средното Царство – фараон Аменемхет Първи 1991 — 1962 г. пр.н.е. (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D1%85%D0%B5%D1%82_I ) Той бил считан за отговорен за зреенето на зърното и една от неговите титли била “възлюбленият на Непер”(богът на зърното). Определено в надписът от Елеза става въпрос за именно такива взаимоотношения между бога и царя, затова символът на името на бога се явява щандарт на царя. И този щандарт не е какъв да е, а Слънчевият щандарт, който е един от най-известните. Йероглифното му изписване го свързва с понятията “сянка”; “божествен дух”, (или по-точното му съвременно разбиране вместо “сянка” трябва да е двойник – етерно или астрално тяло), а символичното му предназначение е да предпазва очите на присъстващите от блясъка на земното слънце – фараона. Най-интересното е, че този факт, директно ни отвежда към индийската митология, където съпругата на бога на Слънцето Сурия – Сарания не била способна да понесе силната светлина на своя мъж и създала двойник на своя образ – сянка, която нарекла Чая и й наредила да бъде съпруга на Сурия в нейно отсъствие. Това дава пълно обяснение, защо йероглифното изписване на знака в Египет е свързано с понятията “сянка”, а неговото символично значение е точно това – да предпазва очите на присъстващите във фараонската свита от блясъка на Слънцето. Най-вълнуващото в цялата ситуация е, че сходен щандарт ни е засвидетелстван при рисунките в пещерата Магура и това е най-вероятно най-древният засвидетелствуван Слънчев щандарт (Виж. https://www.dropbox.com/s/k0owwnoj6dqfige/DSCN3483.JPG ).
Имайки впредвид тези допълнения и пояснения, третият смисъл/прочит на надписа се оформя да е следният:
“Царят (Фараонът) принесе на бог Хапи в храма, един хекат (4,8 л зърно) като ¼ от него да бъде засята под ъгъл.”
Този прочит на надписа ни носи следната информация: на Елеза са се извършвали два ритуала – единият свързан с добива от новата реколта, а другият със засаждането й. Текстът на надписа в това отношение е недвусмислен (ако е точен и верен превода) – ¼ от поднесеното като дар в храма зърно лимец, няма да бъде смляно на брашно, а ще бъде осветено (най-вероятно за да има висока кълняемост) и ще бъде засято ритуално в следващият сеитбен сезон.
Тази концепция напълно отговаря на церемониалната оран и сеитба извършвана в дванадесетия ден на месец кояк в Египет, където единият край на полето засявали с ечемик, средата му с лен, а другият му край с лимец.
В контекста на тези церемонии, трябва да преразгледаме и значението на последният знак от надписа, което е съставен от три знака със значения съответно: Едно (цифра едно); “ъгъл” и дробта ¼ хекат (представен с точка). Тук йероглифният прочит на знака като “ъгъл” трябва просто да се осмисли като “край”, “край на нивата” и тогава смисълът му става по-ясен “ в единият край на нивата”.
Тогава дешифровката на надписа от Елеза, добива последният засега вариант
““Царят (Фараонът) принесе на бог Хапи в храма, един хекат (4,8 л зърно) като ¼ от него да бъде засята в единият край на нивата.”
Интересното в случая е, че тази ¼ лимец, ще бъде засята церемониално от царя (фараона) по възможно най-древният констатиран от науката начин – с пръчка за садене (8000-7000 г. Пр. Хр.)Затова свидетелства предпоследният знак в надписа, който представлява по формата си пръчка или някакъв вид жезъл. Това е единствената отлика с церемониала в Египет, където церемониалното сеене е било извършвано с рало от тамарискова дървесина. Конкретно в случая последните два знака от надписа е сигурно, че ще изиграят важна роля при опитите да бъде датиран от кога е надписът – дали от дълбоката праистория или от по-нови времена като последование на тези ритуали в Египет. Аз съм склонен да приема, по-скоро първият вариант. Египетските божества, имат своите първични балкански, древнобългарски (пеласгийски) прототипи, което фактически означава, че свързаните с тях празници, обичаи и чествания са били възприети в Египет заедно с тях. В този ред на мисли, бог Хапи тук е имал същите функции, каквито и в Египет и той е пряко свързан с ритуала на връх Елеза, правен във връзка със сеитбата на лимеца. А празникът по разливането на Нил, който носи плодородието на почвата в Египет се е чествал от целият народ, начело с фараона. Този празник не носи само богатство и просперитет на отделният човек, а и на държавата като цяло.
Всичко това ни задължава да погледнем със съвсем друг поглед към района на върховете Малка и Голяма Драгойна. Този поглед трябва да свърже праисторията на Балканите с древен Египет и да не се спира само в един определено частен случай, какъвто се явява т. нар. “крито-микенска култура”. Надписът от Елеза сам по себе си дава много пространна информация. От нея може да се направи извода, че днешната река Каялийка е била доста по-голяма и буйна в древността, като явно често е излизала от коритото си, правейки големи плодородни разливи, така, както ги прави самият Нил. Едва ли е случаен факта, че днешните села в близост до връх Елеза, носят имената Воден и Езерово. През месец септември, когато Нил е прииждал в Египет е превръщал долината в едно огромно езеро. Факт е, че и името на село Езерово идва от това, че в миналото, то е било голямо езеро. Това езеро, вероятно е било създадено вследствие разливите на река Каялийка, подобно тези на река Нил. Цялата тази плодородна водна феерия в района, обяснява защо нашата древна дума за “течение”; “поток” е пак Сура (Sura). Така, освен своето слънчево разбиране, тя има и своето водно значение. Слънцето и влагата са двата основни компонента за покълването, растежа и класенето на житните култури и не е случаен факта, че два обряда са се извършвали, най-вероятно на връх Елеза, първият свързан със сеитбата, (вероятен обряд на 22 декември) и втория свързан с жетвата (вероятен обряд на 22 юни). Във връзка с всичко казано дотук, е важно да се отбележи, че районът около върховете Малка и Голяма Драгойна в праисторически времена е имал подобен статут, какъвто са имали номовете в Египет – малки държавни образувания ( 4000 г. пр. Хр.). За това говорят знаците в южното подножие на връх Малка Драгойна (от страната на село Буково) http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...44/DSC_0237.JPG , които са идентични с йероглифа за “ном” в Египет https://www.dropbox.com/lightbox/home/%D0%9...%82%D0%BD%D0%B0 и този в пещера Магура https://www.dropbox.com/lightbox/home/Magur...xncevata%20zala .

На Еднажденъ вероятно Слънцето пише тамъ върху камъка своите слънчевосенчести послания.

Тъй като е възможно да излезе предаване по БТВ за този надпис, в който и аз участвам с моите колеги и приятели, искам все пак да отбележа, че има "научна публикация" за него, почти преди година и половина, нищо, че не е издадена в АОР-четата и други стенвестници на капсулираната официална научна общност. Трябва да знаете едно: Тангра иззема инициативата от капсулирана научна общност в България и я дава на обикновеният българин, защото цялата история и нейните следи в мегалитните паметници, принадлежат по рождено право на всеки един истински Българин. Нека Благодатта Му бъде над всички вас.

П.С. Добавям също, че в предаването участва и Павел Серафимов-Спароток и проф. Диана Гергова, като интервютата и снимките с тях бяха взети отделно от нас.
За да няма повече излишни въпроси, защо Павел Серафимов изказва благодарност на мене, Мартин Константинов, Сребрин Сребрев и на всички от град Първомай и т.н.

Тема: Наша ли е първата писменост в света?

Таня Бояджиева:
Само дето Гергова преди 10 години нямаше точно такова мнение за тракийската писменост. Дори напротив!
Бяхме заедно на една пресконференция на която беше дошла само с една цел да защитава тезата си, че такава писменост НЯМА!

Сребрин Сребрев: Обществените нагласи променят доста неща...

Таня Бояджиева: Стефане, интересно ми е ти какво разчиташ, щото аз виждам съвсем други йероглифи от прочита на Йордан и Спараток?

Таня Бояджиева: Да, бих казала, че перцепцията за схващането на света и тайните на мирозданието, тълкувани правилно в голяма степен биха променили към по- голяма точност вякакви "преводи", а не просто обществените нагласи.

Йордан Стайков: Относно преводът на този надпис, аз нямам претенции за точност, конкретност, дори не съм е стремял толкова много към това, важното бе да предам духа на надписа, още повече, че съм против разчитането на надписи, от който и да е било, след като той не е бил на самото място и на живо не се е запознал с тях. Още повече с особеностите и духа на мястото. Този надпис няма как да бъде изваден извън контекста на местността Елеза и средището на селището, което е там. Няма как. Неслучайно, повечето от хората, които са снимани, сме ходили 2-3 пъти там, оброждали сме мястото, доколкото ни е възможно, за да имаме една по-пълна вътрешна представа за какво иде реч и да проникнем в причините, поради, които този надпис е там. В крайна сметка, прочитът трябваше да бъде направен от специалисти, но отношението на последните бе крайно несериозно, въпреки, че този надпис е констатиран от титулажите, преди нас. Имаме сведения, че с него е бил запознат Божидар Чапъров, много отдавна,с него се запозна и Елена Божинова, в собствен обход и проучване на района, но несериозното отношение към това безспорно фундаментално откритие "ни взриви". Това е мека дума;))) Степента на посвещение определя "перцепцията за схващането на света и тайните на мирозданието". Къде са онези с великото посвещение, да го разчетат? Надписът виси публикуван в интернет, година и половина и се съмнявам да не е стигнал до очите, на който трябва. Тъй, че аз съм казал: лично не ми пречи, надписът да бъде преведен от още 80 човека, например, така и трябва, но да не бъда критикуван безсмислено. Първом преводът и ако има нужда да дебатираме върху него, седяме и дебатираме. Толкова.


Таня Бояджиева: Йордане, ти си направил доста, за да стане това откритие значимо и да се говори за него. Мисля, че тук всеки ще се съгласи. Продължавайте в същия дух, защото го можете и имате сърце за това. Вярвам, че ще дойде време да се разчетат всики подобни надписи, тогава когато останалите са готови да го приемат, проумеят и запазят за поколенията.

Йордан Стайков: Откритието не е мое дело! То е на местните от Първомай и региона, аз само им послужих, защото те са невероятни хора и заслужават, останалите да ядът този хляб от техните ръце.

Таня Бояджиева: А това със счупените хромели е много интересно, мислех си дали не е имало точно там ритуално счупване на хромелите за извикване на плодородието. Както споменахте е имало наблизо и светилище.

Йордан Стайков: Напълно е възможно и да е ритуално счупването. Съгласен съм, че е възможно. Има да, на съседното било наречено "Айнине". Местото с надписа се казва ".....", а самият връх "Боруклука", местността в целостта си, се казва Елеза. Върхът е отбелязан на картите като Елеза, но според бай Паун, това е грешка на топографите. Пиша го, за да се знае и да не го забравя, един ден. Пространството от ....... до Айнине е заето с останки от къщи с хромели.
Краезнанието трябва отново да се върне като предмет в училищата.

Айнине, където е предполагаемото укрепено светилище висва над село Воден, а под самият връх Айнине са Миткови камъни, на които археологът Елена Божинова, констатира керамика от бронзовата епоха, а ние - кремъчен отцеп/парче. В пространството между Айнине и Миткови камъни, където е възможно също е имало руини на древни къщи, като такива има и от западната страна на "Боруклука" с денивалация към дерето и Черен камък. На мен краезнанието ми е любимо...
Даже, ако трябва да разширя въпроса, тук става въпрос за голяма писмена школа, която условно нарекохме "Драгойновска писмена школа", а също и "Първомайска писмена школа", тъй като надпис пък подобен на Ситовският е открит върху парче от съд от Първомай. С една дума, не е далече денят, в който и самият Първомай може да ни изненада приятно. Надписът от Елеза до село Буково е или етап от развитието на тази школа или е тъй да се каже "основополагащият". Има вероятност в района да открием още нови надписи, освен известните ни, както сме открили и редица знаци, кореспондиращи с тази наша теза за "писмената школа". Само това е достатъчно като начало, за да рухне догмата за безписмеността от раз. Да не говоря, че самите ние бяхме изненадани от откритите пособия за писане от доримската епоха. На прав път ли сме? Меко казано!

Таня Бояджиева: Дано сте на прав път!
Моята основна мисъл е, че писаното на камък- петроглифа е нещо много важно, онова значимо слово, което ще отключи благословението към народа, рода, общността. За това казно на едро "преводи" от тип счетоводителски или статистически са меко казани несъстоятелни /това е мое мнение/.
Оттам вече и разчитането на каквото и да било ще е разлицно като подход. За това имам предвид каква перцепция има човек за света. Защото разчитането е първо в Духа, /за да влезеш през правилната врата/ и след това буквално или буква по буква, защото всяка буква е живо същество.


Йордан Стайков: Във втората си недовършена студия "Символна анатомия на знаците от Елеза";))) съм работил точно върху това, за което говориш в първите си родове. Не съм я довършил. Това, което публикувах в първата е първият план на надписа;))) За вторият и третият план се опасявам, че мога да си говоря само с такива като теб, затова си секнах вдъхновението и не я завърших. "Който говори - не знае, който знае - не говори";)))

Таня Бояджиева: Аз също мисля, че може да се има предвид египетските глифи за разчитането.

Йордан Стайков: Искам да кажа още нещо по въпроса с проф. Диана Гергова. С нея се запознах лично, но тя едва ли вече ме помни. Помни ме със сигурност, нейният колега Димитър Байряков. Трябва да се акламира еволюцията и развитието на нашите учени. Щом може да смени позицията си, значи този учен е динамичен в търсенето на Истината и в неговият вътрешен свят няма предпоставки за догматизъм. Подчинението на научно установената догма е до време, защото е свързано с професионален престиж и материални придобивки, но когато човек е творец, когато е търсещ, ще скъса обръчите на кацата, рано или късно. Затова съм написал, че "Диана Гергова има основания да каже тези думи". Тя, наистина има основания, и то не едно, защото в работата си в 'Сборяново" се е запознала с някой друг надпис... Такъв имаше сниман на плакат в самият храм, но стриктно ме гледаха в ръцете и дори не ми дадоха да снимам този уникален тризнаков надпис. Мечтая за деня, в който ще го снимам. Второто и основание е връх Острец, където ясно си личат останките на писмена школа. Тя е запозната много добре с тези артефакти и затова има основание да промени позицията си. Имах честта и аз да се запозная с тях... Промяната на историята е на една ръка разстояние и ние просто искаме да вдъхнем кураж на такива като нея, да го направят, за да не го правим ние и да влизаме в излишен конфликт, в който да си мерим стойностите!

Таня Бояджиева: Логографията са т.н. графемите/идеограми/ служащи за обозначаване на идеи вместо думи. Те показват цели концепции. Затова не може да се направи прост превод. А тук има идеограми, чудя се ти как не ги виждаш

Йордан Стайков: Да, всеки знак от Елеза е цяла концепция, не споря, нарочно не съм го представил надписа в този план, мисля,ч е ти отговорих по-горе, точно на този въпрос. В първата студия, това е само първи план на превода, само един малък пласт от него, за да се схване значимостта му и от бабите, понеже съм упрекван, че говоря, тъй, че не ме разбират бабите...

Таня Бояджиева: Да, сега го прочетох

Йордан Стайков: Просто спрях писането по тоя въпрос, но не ми пречи да го довърша.

По-добре да изтриеш точното позоваване на мястото с надписа – знаеш кои четат най-внимателно...

Предаването по БТВ

ПРЕДИ ОБЕД

Връзката на знаците с цитираните в статията Градешница, Караново, Магура и т.н., съм я посочил, дори в графична схема съм я изложил, та всъщност не разбрах какъв точно е проблема в случая на въпросните Щайн и Томацоли, визирайки това, че съм неубедителен. Явно не са им превели всичко, каквото съм написал в студиите. Добре е, много е добре, да се помъчат западняците да превеждат от български на английски, да видят как е. Няма да се мъча само аз с техният език. По-скоро, трябваше да напише, че не е съгласен и да докаже обратното. Иначе, няма лошо, цитира, но аз не съм учен, импакт фактор нема да натрупам, поне да се разчува за Първомай. Няма как да разчетеш надписа през така наречената "Дунавски писмен стил", тъй като нямаме "Розетски камък", за да го разчетем. Но наличието на същите знаци в Египет и смисленият прочит, който дават на надписа, играят ролята на този "Розетски камък". Така се получи. Който може, да направи повече. Дори мисля, че съм постигнал много добра точност на превода, тъй като срещнах наскоро ритуал посветен на Волос, при жътвата, на който се посвещава част от реколтата на нивата, ъгъл от нея;))) наречена "Волосова брада" или нещо подобно, не съм го превел напълно и не съм го споменал. Ако се задълбаят в тънкостите на земеделските ритуали, посветени на съответните земеделски богове, може би ще потвърдят превода на надписа.
http://file.scirp.org/pdf/AA_2016051914541451.pdf

Много полезна работа са свършили тези чуждестранни учени. Българските професори ги няма никакви, че чужденците да им свършат работата. Всъщност те ни дават "розетския камък" към предпотопната ни писменост, като сравняват надписа с плочките от Градешница и Тартария.
Плочката от Градешница пък са се сетили да я обърнат, за да се види и другия надпис. Всъщност освен трите плочки от Тартария, горният ляв символ присъства и на още една, която е отделно от тартарската.

Защо не бил изследван досега? Ами археоложката Диана Гергова го обяснява простичко;
"Надписът е докладван няколко пъти. Археолозите обаче се отказват да го изследват, защото някакъв експерт им казал, че това е от компютърната игра Neverhood, издялкан през 1995г. Поради тази причина археолозите дори не го вкарват в своя доклад, въпреки че са го снимали..."
Както се казва - коментарите са излишни.

Ето какво обаче ни обяснява откривателят му, Паун Ташев

http://www.kmeta.bg/otkriha-misteriozen-ka...imki-65448.html
В родното му село писаният камък се предава от поколение на поколение. „На мен ми го показаха преди 50 години... местни хора. Стана случайно. Говорихме си на хорището в селото, а аз от малък се интересувам от история. Бай Иван и бай Делчо ме заведоха. Минавал съм и друг път през това място, но не съм го виждал, защото не е характерен висок камък“, спомня си мъжът. Тогава е бил на 18 години.
„Гледаме го всички, но ние сме по-прости хора – брадвички, чадърчета, кръст, квадрат и разни други символи. Бай Иван и бай Делчо ми казаха, че никой не го е бил разчел, но от едно време се е знаело, че е важен и са го пазили“, продължава Паун Ташев
И ако вече е ясно, че надписа не е отпреди 20 години и символите съвпадат с тези от Градешница, Вълчидол и Тертерия, трябваше италиански и холандски учени да го публикуват (и сложат авторско право).

Затова нека поговорим върху втория извод, който направихме за общия характер на надписа. Тук трябва да кажем, че почти всичките знаци от шестзнаковият надпис на връх Елеза имат своите знакови праисторически съответствия от неолитната и каменно-медната епоха в Северозападна България и днешна Македония. От Северозападна България те са от Слънчевата зала на пещерата “Магура” и плочката от Градешница; от Македония, това са неолитните знаци от Кратово-Светиниколският район (http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=3402 ) , при Мариово и Скочивирската клисура на река Църна и др (http://www.youtube.com/watch?v=ipyI2QKtrVY )
Фактът, че дори калиграфията на знаците, които срещаме на връх Елеза и по цялата територия на България, не се е променяла радикално хилядолетия, говори за една устойчива традиция в използването им и това, че върху тях не е имало външно въздействие. Това означава само едно – от палеолита до началото на желязната епоха, те принадлежат на един единствен народ обитавал Балканите от незапомнени времена и отбелязан от данайските автори в древноста с името пеласги (по нашему беласги/болги).
Тогава естествено е, да оспорим Дионисий Милетски, който когато говори за елинската азбука, казва: „Сега буквите официално се наричат финикийски, защото бяха донесени на елините от финикийците, но простолюдието ги нарича пеласгийски, защото пеласгите първи ги адаптираха и използваха.”
Дори това не е вярно. Линеар А е предшественик на финикийските знаци и пеласгите не са имали нужда от чужда азбука, която да адаптират и използват, те са имали своя, която в средата на бронзовата епоха е въпросният ненапълно дешифриран Линеар А. Финикийската азбука е една близкоизточна адаптация на Линеарите. И праисторическите аналози на надписът от Елеза, показват точно това.

Тези учени, никаква добра работа не са свършили. Както се вижда, връзката ясно съм я посочил в студията. Според мене в случая, тяхната доста нескопосана "студия" е атакуваема откъм авторско право, но аз не смятам, да се занимавам с тях. За мен тия двамката са подставени лица и всъщност писаниците им са един вид лична атака, макар, че аз дълбоко се съмнявам тя да има резултат. Лесно може да се докаже, че те умищлено манипулират с тази статия, като ме изкарват едностранчив и донякъде невеж, като заменят тази дума с "неубедителен". Аз няма да се унижавам да правя превод на английски, на това, което съм написал и да тръгвам да ги опровергавам. Ако българите, наистина държат на себе си, нека преведат тази част от студията на английски и да изпратят официално опровержение към тези двамата, единият, от които е и евреин. Защото тази студия, не съм я писал за мен, на мен тя не ми трябва вярвайте ми. Тя не ми носи нищо друго, освен огромно разочарование и много горчилка

"Подхода му е неубедителен, понеже има също съвпадения между символите на надписа и древните символи от културите на Градешница, Караново, Тертерия, Вълчидол, Турдош, добре развити няколко хилядолетия преди Хр. и общо изразени като дунавски стил или балкански стил символи..."
Щайн и Томезоли

Да, всъщност те само са издирили съответствията на надписа с плочките от Градешница и Тертерия, но оригиналният превод идва от тук. За сметка на това обаче при внимателен прочит наистина ти атакуват превода като неубедителен, защото си наблегнал само на египетските съответствия. Възможно е все пак да не са им превели цялото студио, защото даже ви изкарват арехолози от БАН:) Но все пак са се сетили да обърнат плочката от Градешница, за да покажат откъде идва първия знак, което е тяхна заслуга.
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...2936&fullsize=1

За тия, които не им е ясно какво значи "розетски камък", след като знаем египетския аналог на тези символи, които пък съвпадат с предпотопната българска (не дунавска или балканска) писменост, тогава самата тя може да бъде разчетена. Но това трябва да го направят други ентусиасти.

П.С. Ще им пратим превода на онези "двамката". Може и да не се евреи, след като посочват ясно първоизточника. Отделно това списание е строго специализирано. Друг е въпроса, защо нашите учени глави мълчат, сигурно чакат наставления от началството (разбирай ПП "ГРОБ")

Трябва да им се отговори. Този, който им е преразказвал студията, нарочно е пропуснал тази част, за да увисне египетската теза и да бъде лесно атакуваема. Ако са сериозно тясно специализирано списание, да си намерят преводач от кирилица и да преведат цялата студия, иначе говорим за несериозно и некомпетентно тясно специализирано издание. Аз, когато превеждам от английски на български, превеждам всичко, за да добия яснота по въпросите. Разбира се, не е лесно да се превежда от кирилица на английски, но и на мене не ми е лесно обратното Време е, кирилицата да им влезе в употреба, както при нас - английският.
Тази плочка от Градешница, мисля, че е публикувана нета и от другата страна, дори си мисля, че и аз я имам.

Предполагам, че П. Серафимов е запознал двамата изследователи с надписа от Елеза. С Томецоли се познават, имат съвместни публикации отпреди години: http://www.scirp.org/journal/DetailedInfor...?personID=10285

Въпросното списание е с отворен достъп (за разлика от повечето научни списания, които искат пари за статиите, които публикуват) и така като гледам всеки може да качи статия там, т. е. материалите не е задължително да са рецензирани (Peer-reviewed), което значи, че и престижът му съответно не е никак висок.

Самата статия е доста несериозно написана и е по-скоро съобщение, отколкото някакво задълбочено изследване или хипотеза, да не говорим за превод, така че едва ли има смисъл да им се отговаря на двамата. Иначе, много хубаво, че и чужди изследователи са се заинтересували, но точно тези така като гледам са по-скоро в периферията на световната научна общност и едва ли имат голям 'импакт фактор' ... за съжаление.

Така написана, статията им честно казано не буди особено доверие и ако не сме ние, които знаем за надписа, даже може и да не й хванат вяра. Може да се напише доста по-добре, но дори и в такъв случай пак престижните научни издания, които реално се четат и ценят, не биха я публикували тъй като няма да им се впише в догмите. И така се завърта порочният кръг. Аз съм убеден все пак, че древната българска история ще влезе на бял кон в световната наука един ден и тази статия на Томезоли и Щайн е само едно плахо начало – слабичко, но все пак положително. Просто още не му е дошло времето, но и това ще стане.

Да се пише научно съобщение, въз основа на преводен преразказ от трети човек е много ненаучно действие и подход. Научният подход е студията да се преведе на английски и след като вече си я прочетат, да си напишат съобщението. Иначе се получава "една баба каза...". А то тая баба, може да няма зъби и да фъфли, както се оказва в случая Затова трябва да им се отговори, та всеки следващ учен от чужбина, независимо от какъв разряд е, да не си позволява подобни некоректни цитирания. Така показваме, че държим на себе си.
Студията ясно развива връзката между "дунавският писмен стил"и Египет. Не им харесва? Като не им харесва, не цитират