Единственъ и Единственна

[Ванина]

За Любовьта няма сезони

Животните се любятъ човешки, а съвремените хора, копирали разврата на содомъ и гоморъ, на давида и син му амнонъ се любятъ животинск... по долу отъ животните.

http://biblia.bg/index.php?k=1&g=19&tr1=1
„4 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата
5 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.”
http://biblia.bg/index.php?k=10&g=11&tr1=1
„И Давид прати да разпитат за жената; и рече един: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?
4 И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.”
http://biblia.bg/index.php?k=10&g=13&tr1=1
„14 Но той отказа да послуша гласа й: и понеже бе по-як от нея, насили я и лежа с нея.
15 Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така щото омразата, с която я намрази бе по-голяма от любовта, с която я бе залюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си.
16 А тя му рече: Не така, защото това зло, гдето ме пъдиш е по-голямо от другото, което ми стори. Но той отказа да я послуша.”

Дедите ни до скоро са пазели Вечната Пролетъ въ Семейното огнище. Но и нашия народъ туморътъ давидовъ обхвана. Кой копнее да има продължение Българскиятъ родъ, ако има деца да ги учи, да знаятъ че кога пораснатъ важно е да намерятъ човека съ когото Любовьта да е споделена и топла до край. Ако е въ плодовита възрасть нужно е да вземе примеръ отъ човещината у животните.

http://www.lapichki.com/pets/statii_p.php?id=327 „10 моногамни животни” Повече са отъ десетъ. Още лястовичките, чухалчетата, орлите, делфините, китовете, чакалите и др.

Но не само моногамните животни се любятъ човешки.
Животните знаятъ точното време на плодовитость и не се разжегватъ не разпиляватъ чувства и сила напразно.
Кравите следъ като се отелятъ си дават един, или повече месеца почивка и се разгонватъ. Ако не заченатъ отъ първи пътъ, повтарятъ. После стелни са деветъ месеца. Около единъ- три пъти се разгонватъ на година. Бикътъ дегустира кравата като я подуши, или опита отъ урината й, вдига глава към небето подобно на каменните светилищни глави, притваря очи и оформя уснтите си на О. Така той узнава кога женската ще се разгони. Овуацията на кравата трае окло половин день. Няколко дни преди това мъжкиятъ я обкръжава. Но не само кога се разгонятъ кравите биковете ги обичатъ. Търсятъ ги по всяко време. Докато дойните крави са въ кошарата биковете ги чакатъ пред вратата и издаватъ фалцетни звуци. Често лягатъ до тяхъ. Кога липсва някоя крава биковете са тревожни. Кога дадохме две крави въ друго село, биковете вечерта не се върнаха. На другия ден ги намерихъ, нито пасатъ нито си играятъ, стоятъ вцепенени навели глави и гледатъ тъжно. Те не забравятъ жените си.
И ето Белчо и Цветанка осамотени танцуваха. Шарко е по силен отъ Белчо и той следъ Цветанка. Опита се да й скочи, но тя не му се даде. Обича си Белчо и осамотява се съ него. Топло му навежда главата си ! Стоятъ заедно един до другъ и си общуватъ духовно. Тя притичва, още не и е дошла овуацията, но Белчо не бърза, той се гали о главата й. Обича душата й преди всичко.

Ето снимки. Ако някой иска да гледа филмчето да ми пише, ще го пратя.
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...lbum=439&page=1




Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[trak]

Teзи черношарени говеда българска порада ли са? Понеже се бяха внесли преди години много крави от Германия, Дания и Холандия с тази окраска и се изместиха българските породи говеда. Не съм сигурна, но мисля масово внасяха на подбивни цени холщайн-фризийското говедо, заради субсидии и далавери. Даже и от Франция бяха внасяли заради субсидии.

[Ванина]

Не съмъ очаквала такъвъ въпросъ. Все се фокусирамъ върху невидимата страна на Живота подобно на Малкиятъ Принцъ. Още не съмъ пораснала. Всеки човекъ, всяко животно - Космосъ. Кравичките при всеки допиръ съ тяхъ, приливатъ вълни живителни. Много благородни са. Не съм се замисляла каква е породата имъ. Но и стопанинътъ имъ не ги знае. Той някъде преди 15-тина години е взелъ първото теленце, шарено било. Няколко години разменялъ мъжки за женски телета. Въ начало порасналите женски се завеждали въ съседното село на бикъ, после си чувалъ и бикове. Тъй че ако европейските добитъци са внесени не по рано отъ преди 5-10 години, навярно нашите са български. Една година и половина скроменъ опитъ имам съ добитъци. И не зная какви са отличителните белези на българските породи. Тукъ има и шарени и черни и кафеникави и бели съ малко черно. Последните четири теленца се родиха бели на рижави петна, но при израстването имъ потъмняватъ и придобиватъ чернобели окраски. Отъ две черни майки се родиха, и отъ една шарена - близначета. Бащите са Белчо на снимката и другиятъ бикъ също е шаренъ, но тъмните петна преобладаватъ. Преди около две три години пътувахме изъ Сакаръ тамъ пасяха предимно светли, бели съ малко чернички шарки. Смътно си спомнямъ че едно време на пътъ, или на село виждахъ предимно тъмни добитъци. Тук двете черни, едната покойница, отиде въ Раятъ я сънувахъ три дена преди да ни напусне, са най възрастни. И двете са ни любимките, защото са особенни, като Човеци са, разбиратъ и откликватъ на всичко. И много любвеобилни са. Покойната Цура и приказвахъ това кое не мога споделя съ хора и тя ме гледаше като близък човекъ и ми олекваше като си споделя. Тя е усетила, че единъ ни мами и го удари съ рогътъ си, но безъ щета. Помолих я да не ми гази градинката и ако и да влезе на два пъти, стъпките й бяха точно покрай доматките. И двете черни постоянно ме следятъ съ погледъ сякаш гледатъ въ душата ми. Шарените не са такива. Може би Цура беше предпоследна, а сега черната Надичка е последната българска порода тукъ. Като цяло тъмните са по устойчиви и общителни. Светлите свидетелства опитътъ на стопанина, лесно се разболявали и някои умирали. А имаше при насъ една светла крава коя бе подивяла и като се отели доста зоръ видяхме да я приберемъ, не даваше да се пипне че камоли да се дои. Въ продължение на време стопанинътъ съ галене я укроти малко. 14 дни бях при кравички край Първомай. На сърце ми падна Марта и тя е черна, вероятно българска порода, и тя ме гледаше като човек и ме разбираше, другата любимка Събка тя е кафявобяла. Марта много я обича. Казахъ имъ че никога няма да ги забравя. Малко са, малко са Българите Човеци. Де изчезнаха, кога се омешаха съ разни европейски, американски, еврейски, давидови, демонични влияния? Ми като трудно се намиратъ вече Човеци, добитъците са по Човеци и отъ хората. Съ животните може се общува духовно и човешки.