Летописът на Тертерите

Много години мълчах, но вярвам, че нямам право повече да мълча. Кой, кога, как и защо унищожи една от ней-ценните български книги?
Беше пергамент. Още като дете можех да различавам хартия от пергамент. С дървени корици, обшити с кожа. Никакви украшения. На предната корица имаше релеф, който така и не успях да разгледам, не се виждаше добре. С три бронзови закопчалки. Обикновено книгите от онова време имат по една или две, а тая имаше три. От времето кожата беше станала напълно черна. Като дете учех т. нар. църковнославянски, а всъщност старобългарски език. Граматиката му беше трудна, много по-сложна от сегашната, но криво-ляво се справях. С Летописа обаче ми беше трудно. Успях да разчета много малко от него. Сега като се сетя си мисля, че книгата е била започната някъде през 14-16 век. Книга с продължение, дописвана от по-късни автори. Стоеше на село. На 22 август 1978 година ме арестуваха и ме вкараха в затвора. Книгата не ми взеха, макар да направиха обиск и на село.
Връщам се през април 1980 година и виждам, че книгата я няма. Няма ги и много други книги. Питам баща ми, Георги Грънчаров, а той ми отговаря, че ги бил изгорил, защото попски книги не му трябвали. Тогава той беше ортододксален комунист. И след като заради мен ги изключили с майка ми от БКП, той отишъл на село и изгорил всичките ми безценни книги.
Не пиша, за да се оплаквам. Но се случи нещо, което вярвам, че си заслужава внимание. Плененикът ми Георги Грънчаров, носещ името на дядо си по някакъв начин въздействал на родителите ми. Дадени им бяха от други хора пари за моето лечение. Става дума за живото спасяващо лечение. Едно от условията беше да им предам цялата си библиотека. Вероятно с надеждата, че може да имам още нещо.

За Тертерия се знае, че едно от имената на древната ни българска държава. От халколита са останали няколко артефакта с надписи, на снимката са събрани всичките, включително и този от Тартария;

Градешница, Караново, Езерово и Тартария (с дупката)
От 2007г зърнах и тази интересна илюстрация от руско списание, която касае именно халколитния период
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...ge.php?pid=6560

За унищожената книга ( а тя наистина е била безценна) от друга тема копирам това;

Можеш ли да се сетиш за нещо повече. Знаем, че въстанието на братята Асеневци от 1186г не би успяло без намесата на Съвета, знаехме че са получили помощ от Волжска България, която е била в апогея на силата си. Но това е доста интересен текст, който много неща ни казва. Излиза, че подкрепата на братята ни от българската Орда е била много по-съществена.

Мен лично този въпрос ме вълнува, защото излиза, че всичките промени на държавната система след разрушаването на Гумното в 9 век, са станали с въшна намеса;
1. Въстанието на Асеновци (както излиза от тази книга) от 1186г. последвалото освобождение от византийско робство
2. Освобождението от турско робство 1878г.
Няма какво да се заблуждаваме, Априлското въстание и въобще българските въстаници не биха могли да победят турския аскер. Събитията при Плевен и Шипка го илюстрират добре. За потушаване на Априлското въстание империята не е прехвърляла войски както срещу Шипка, а е използвала местни гарнизони и башибозук
3. Комунистическият преврат от 9-и септември. Ако не е било нахлуването на Червената армия и логистичната подкрепа дотогава, шумкарите можеха само да обират мандри.
4. Преврата от 1989г. Ако не бе "перестройката" и КГБ, още да изпълняваме петилетни планове и строим развития соц.

Та мисълта ми е. Какво може да бъде сторено, за да се гътнем сегашната система без външна помощ. Как да се излезне от този омагьосан кръг?

Името е Тертерия. подмяната на двете букви не е случайна и е еврейско дело.
Да, знам. Тертерите сме може би най-древният, оцелял до днес род. Но сега въпросът е в това, че мръсните еврейски ръце пак се протягат да вземат нещо, което не им принадлежи. Преди няколко години подпалиха Гложанския манастир, след като написах, че там съм видял Книгата на Завета.
Проблемът не е само мой личен. Аз съм само един вестител, нищо повече. Казвам това, което имам право да кажа. Е, понякога прекрачвам границата и веднъж се заканиха, че ще ми отрежат ушите. Древно наказание. Сега обаче нещата ескалираха.
Но пък за сметка на това знам името на оня, който дирижира последната кампания. Племеникът ми Георги Грънчаров. Включили го в съвета на някаква банка, направили го масон и той сега стръвно се опитва да се добере до моите тайни. Тая няма да стане. Това келеменце не е Тертер, той е един обзет от алчност предател на своя род и на своята кръв. То се получи като вица за двамата братя. Преди 1944 година единият бил полицй, а другият партизанин. След 1944 г партизанинът го гонели отвсякъде, защото имал брат полицай. А полицаят го издигали, защото брат му бил партизанин. Ама в България е така. Дядо ми е бил комунист от 1923 до 1947 година. Направили го партиен секретар на селото. Един ден го извикали и му казали да посочи двама души от селото, да ги съдел някакъв съд. Дядо ми хвърлил партийната си книжка с думите, че от неговото село хора за убиване няма. Умря си безпартиен.
Можете да помогнете. Като разпространите написаното от мен. Да се знае. И нека някой се опита да напише опровержение. Тоя тип трябва да го направим за срам и за резил. Платих си Интернета, за още някой и друг ден ще имам и храна. Елтимир няма да отстъпи, защото съзнава своя Дълг и знае чий потомък е. Само където ми е трудно да се боря един. А въпросът опира до България и до българския народ.

Случило се преди 8 хиляди години. Или 8 хиляди години преди Христа. Тълкуванието беше малко неясно. Първо била залята столицата. Намирала се на брега на езерото, което сега е Черно море. Водата предължила да се покачва колкото четирима мъже един върху друг за ден. Народът бягал към планините и възвишенията. Мнозина загинали. После водата спряла да се покачва. Но на мястото на плодородните равнини вече имало езера. Една част от родовете заминали на Запад. Други на юг, а трети на север. Тертерите тръгнали на север. Много от родовете останали. Изградили нови селища на високото и така оцелели.
Разказвам по памет. Така започваше книгата, изгорена от баща ми. Горяла хубаво и той си пекъл мръвки в печката. Днес внукът му, носещ същото име Георги Грънчаров иска цялата ми библиотека с надеждата, че ще намери нещо оцеляло, което да унищожи. Вкарали го в ръководството на някаква банка, направили го масон и той сега е готов на всякакво предателство в името на собствената си изгода. Получил дори титлата "Рицар на книгата", каква гавра! Ако сте безразлични, замълчете. Аз обаче няма да отстъпя. Ако трябва, ще умра заедно с всичките си останали ми знания, но на евреите нищо няма да дам.

Не съм сигурен, след като Летописът е изчезнал докато си бил политически затворник, дали наистина е изгорен от баща ти. Колкото и чугунен комунист да е бил! Със сигурност ДС са изтарашили къщата ти в Гурково и е много вероятно да са го накарали да им предаде всичките "попски" книги.
За да ги даде леля ти на теб, а не на баща ти, явно е имала нещо предвид. В края на 70-те вече е дейставал онзи отдел 14 за културното наследство към ДС, който изнасяше зад граница всички по-особени артефакти.
А тази книга, след като описва историята на българите от халколита и Потопа, би бръкнала в задниците и на руснаците и на евреите, ако излезе наяве. Неслучайно подпалиха и Гложенския манастир за най-търсения артефакт в България.
Предполагам, за това им е и зора да ти вземат сега библиотеката.

Ако можеш, обедини тези теми в един материал и ще го пуснем в началната страница.

Не знам дали ще мога. Състоянието ми се влошава катастрофално. И все ме избива на сън. Предложението на братовчедка ми и помощта на леля ми дойдоха навреме, ама условията на майка ми бяха неприемливи. Да си дам малкото, което ми е останало на едно банкерче масонче, за да ми помогнат с чужди пари за лечението ми. А не съм сигурен, дали и тогава щяха да ми помогнат. Като лиша дъщеря си и внученцето си от наслество. То пък едно наследство, ама все пак да им оставя някакъв спомен. Затова толкова искам случаят да стане известен в Интернет.
Леля ми Василка не само ми даде книгите, а ми помогна да ги пренесем у нас. Имаше една странна книга. Кожата на кориците й беше кафява, а обикновено такива почерняват с годините. Въобще едно безценно съкровище, унищожено от баща ми. Повечето бяха голям формат, А си спомням една мъничка книжка, съвсем малка. Също с бронзови закопчалки. Доколкото можах, четох от тях. Повечето далеч не бяха с религиозно съдържание. Имаше една също съвсем малка по формат книга с предсказания до края на 21 век. И нея я нямаше. Затова много ви моля, който има възможност нека напише какво са направили бабата и дядото на Георги Грънчаров, който днес се кичи с титлата "Рицар на книгата", една чисто масонска титла. И как протягат мръсните си ръце да вземат и малкото останало. Под негово ръководство. Не можете да си представите колко ми е болно и колко съм огорчен от всичко. Целият кошмар започна преди затвора, още през 1977 година. Дойде момент, когато настъпи предел на физическата ми издръжливост. Духом няма да рухна, но физически съм развалина.

Ще ми се да разкажа как комунизмът унищожава човешкия морал и човешкото мислене. Дядо ми нявремето също е бил комунист. Ама в малката му библиотечка бяха повечето томове на Толстой и брошури, включително откъси от произведения на Данте. Беше голям почитател на Песталоци, великия педагог. Просто той не е вярвал в комунизма, а е бил воден от едно чувство за справедливост. В една от стаите, която ползвахме за маза имаше скривалище. Там е крил партизани преди 1944 година. Не му признаха нищо и си отиде с мизерната пенсия на селски даскал.Напуснал БКП по своя воля, когато осъзнал, че тая власт не е оная, за която той се е борил.
Родителите ми се оказоха нещо различно. Комунизмът ми ги бе осакатил духовно и това искам да се знае. Впрочем заради трях станах антикомунист. Вечер ми четяха от "Наръчник на агитатора" и искаха да казвам колко велики са СССР и Комунистическата партия. Така намразих комунизма до смърт.

Оттук нататък

Не знам, тоя път съм объркан. Раните от операциите на жена ми се възпалиха и сега през повечето дни тя живее при майка си, поне да може да ходи на работа, че трябва да изплаща ипотеката. Автобусната спирка там е буквално пред дома им, а тук е на другия край на града. Тя едва върви. Дъщеря ми пак започна работа, ама да видим. Последните два пъти почва, после съкращават целия персонал и не им дават никакви заплати. Такива са ни демократичните закони. През останалото време си гледа детето. Детската градина е в ремонт, и тоя морален урод кмета решил, че родителите трябвало да дадат по 50 лева за ремонта на градината. На мен приятели ми пратиха малко пари и ще мога да изкарам още 3-4 дена. Платих си интернета и вересиите, по заведения не ходя, стигат ми малко плодове и мляко. Ама вече ми е трудно да излизам. Днес на два пъти паднах в стаята, завива ми се свят. Не губя съзнание, но губя равновесие и падам. За родителите ми знаете. Искат библиотеката ми и етажа. И си прибраха парите, дадени за моето лечение. Жестоко е, нечовешко е, но е истина.

И цялата тая работа се дирижира от масончето Георги Здравков Грънчаров, син на родния ми брат. Моите родители съсипаха целия ми живот. Това го знае и жена ми, която казва, че не желае никакъв контакт с тях. А дъщеря ми заявява, че докато те са живи, тя няма да стъпи на село. Забелязали са го и други хора и са ми го казвали в очите. Включително един пенсиониран полковник от ДС. Лишиха ме от наследство без никаква причина, а сега напират да вземат и онова, което си е лично мое. Баща ми унищожи безценна библиотека, а сега внук му е "Рицар на книгата". Искам само едно заклеймяване, нищо друго. Нито сили ми останаха, нито пък имам желание за някакво отмъщение. Но заклеймяване за това, смея да го нарека престъпление трябва да има.

Стотици хиляди са. Измениха на своя род, предадоха народа си. От Българи се превърнаха в комунисти, демократи, шабец гои и в всякаква измет и сган. Между тях има такива, които би трябвало да са ми близки. Сега те са далечни. Вероятно някои от вас също имат подобни "близки".
Началото е положено, когато през 1923 година Ленин решава да посее разделение сред Българския народ. Само година, преди еврейката Фани Каплан да го простреля. Но бедата е факт. Какво да правим с изменниците и мародерите?
Пак ще дам пример със себе си и своето семейство. Не препоръчвам нищо друго, освен онова, което ние сме готови да извършим и го вършим. Съпругата ми казва, че не желае да има никакъв допир с родителите ми и със семейството на брат ми. Дъщеря ми казва същото - "Не желая да имам нищо общо със семейство Грънчарови". И с добавката, че докато родителите ми са живи, тя няма да стъпи на село. Вчера й давам пари да ми купи Ранитидин, за стомаха. Тя вади от чантичката си една почти пълна опаковка и ми я дава. Оказа се, че и тя има болен стомах. Не иска да вземе парите.
- Недей, тате, знам, че и ти нямаш.
А така наречената ми майка ще крещи, че детето на дъщеря ми не ми било внуче, защото носело друга фамилия. Но няма и една стотна от човечността на дъщеря ми и от нейната обич към нас. Ние сякаш се превърнахме в различни биологични видове. Няма да забравя баща ми колко ехидно се смееше, когато ми обясняваше как е горил попските книги в печката, за да си пече мръвки във фурната. А сега искат да ми вземат и личната ми библиотека, която по право принадлежи на дъщеря ми.
Та онова, което препоръчвам е сегрегация. Никакъв контакт с тях и пълна изолация. Ние без тях, паразитите все някак ще преживеем, паразитите няма как да преживеят без нас. Няма да забравя как Гришата Симов заяви, че ще погребе кравата си, но на цигани няма я даде. Заклеймяването обаче е задължително.
Те дебелеят и богатеят, смучейки нашата пот и пиейки нашата кръв. Да ги откъснем от себе си, друг избор нямаме. Да махнем кърлежите от телата си.

Ще го напиша и тук. Страшно е, но е истина. Сред човешкия род се извършва невиждано досега Разделение. Само че тоя път то няма да е по биологичен, национален, родов или кастов път. Разделението вече е духовно. Не вярвам в Библията, но и там е писано. Двама ще лежат в една постеля. Единият ще умре, а другият ще оцелее. Ще бъдат ударени не хората, а злоносещите центрове в тях. Те ще изгорят. И който е допуснал Злото да се настани в него и да го завладее, той няма да има шанс.
Ще има огън. Изпод земята и огън отгоре. Градовете, както е било писано някога, ще бъдат разпилени като ято гълъби. А после ще има селища. Красиви китни селища. Един малоброен, но човешки и справедлив свят.

Ангеле - къде беше написано следното : " големите човешки струпвания ще бъдат премахнати ...." ?

Отдавна търся къде съм го чел и не мога да го намеря ...

Не си спомням. Даже за ятото гълъби не помня къде точно съм го прочел. Но със Зенд Бурджан навремето правихме експеримент да погледнем в бъдещето. Той в София, а аз в Ботевград. Видяхме едно и също. Красиви селца с разкошни градини. Едноетажни къщички. Ниски декоративни дървени огради и поразителна чистота. Лъхаше някаква добронамереност, която просто не мога да опиша.
Ще има огромен катаклизъм. Огън отдолу и огън отгоре. Но накрая човешкия род ще оцелее, това само знам.

Напоследък се улавям, че почнах много да забравям. На компютъра съм залепил значка на Българския национален фронт, а не помя откъде я имам. За много събития си спомням финала, но не и началото. Гришата Симов се оплаква от същото. Тръгне за някъде и забрави и половината задачи, с които е тръгнал. Ние си заминаваме, няма какво да се лъжем.

Вярвам, че си струва да разкажа нещо за живота си. До 1963 година живях при баба ми и дядо ми в Гурково. През 1963 родителите ми ме заведоха в село Щерна, Кърджалийско. Дотам нямаше път, а само една стръмна пътека. Спомените ми са малко смътни, но пътеката я помня. Хранили са ме с консерви. Нямаше да го знам, ако така наречената ми майка веднъж не се изпусна. Изглежда съм бил така наплашен от тях, че не съм посмял да го кажа направо, а съм рекъл: "На едно дете му се яло боб, ама като нямало боб, то яло риба." Турците се отнасяха по-дорбе към мен. Спомням си Хюсеин ага. Къщата му имаше само една стая и винаги се чудех как кокошките му спят там. Обичах да ходя при него, беше много добър човек. Други турци ме учеха да яздя на кон. Водеха ме на кон до махалите Бараклар и Инелер. Гощаваха ме, после пак на кон си ме връщаха. Когато след ваканцията искаха да ме въра в Щерна, аз се се тръшнах на земята и дядо ми ме защити. Как да се върна? За най-малката лудория бой до посиняване. И глад, та турците ме хранеха. Останах си на Гурково. Тези хора днес са се заели поучават българите.
Ще продължа разказа си.