„Не унижавай чуждите богове!” – Кана Ювиги Омуртаг

От дълго време се каня да го напиша. Все отлагах и вероятно още щях да отлагам, ако други не ме бяха подтикнали да го направя. Налагат се обаче някои допълнения и пояснения. Да почнем с поясненията.

Тенгрианинът приема като планетна ценност всеки човек, успял да съхрани своята личностна и народностна идентичност. Ценни са различията, определящи разнообразието на посоките. Уеднаквяването е духовна смърт, водеща до физическо заличаване. В очите на Бога бракът между норвежец и монголка /примерно/ е престъпление. Макар Бог да цени както единия, така и другия. Поотделно! "Те говорят различни езици, имат различни нрави, различни кожи, защото страна от страна и народ от народ Ти отличаваш!" - учели жреците на Атон - Яти. Докато окултните водачи на паразитизма наричат останалите хора "гоими", "добитък".

Коя религия е най-истинска? А кои климатични условия са най-добри? И двата въпроса са еднакво безсмислени. Китаецът-християнин и негърът-будист са като лъв в Антарктида и пингвин в Африка. Коя религия е най-полезна? А кое лекарство е най-ефикасно? Как ще предложиш билка, без да знаеш болката? "Всекиму своето” и нека никой не натрапва собствената си вяра на другите.

Всеки човек по своему е уникален и е еднакво ценен в очите на Бога, на небето, на Тангра. Но само ако успее да отстои и съхрани своята уникалност. Ако съумее да доразвие и приложи на дело именно онези свои качества, които го правят уникален. Същото се отнася до народите. Няма големи и малки народи. Няма висши и нисши. Щом ние всички сме тук и сме заедно, значи така е трябвало. Но дали всички ние сме съумели да се съхраним? Дали ние не сме престанали да бъдем ние? Малък пример.

Моралът на индусите е пословичен. Стремежът на индусите към знания е част от тяхната традиция и тяхната душевност. Срещал съм се с индуси нееднократно, общувал съм с тях и не говоря наизуст. И за да не бъда обвинен в голословност, пускам снимка. Правена е в Пловдив през 1985 година, където със съпругата ми бяхме на гости у наше приятелско семейство, а оттам отидохме да навестим и Деви Прамешвари. И по-късно съм имал срещи и разговори с индуси, само че от тях нямам снимки. Но пък един човек, който със сигурност ще прочете този текст ще потвърди за две такива срещи и за впечатленията ми от тях.

Да забелязвате морал, честност и стремеж към знания у циганите? Индусите почитат своите богове. Да сте срещали циганин, който да ги почита? Циганите са погубили своята уникалност, с което са се обезценили в очите на Бога. Същото може да се случи с всеки взет поотделно човек от която и да било народност.

Но думата ми беше за Саракта. Той е нещо чисто Българско. Така и трябва да бъде. Полезното и жизненоважно за един народ може да се окаже вредно и дори смъртоносно за друг. Народите са длъжни да следват някои общи правила и принципи, да се зачитат един друг така, както съседът е длъжен да зачита и уважава своя съсед. Което съвсем не означава, че трябва да наднича под юргана му и да му дава наставления. Та да поговорим за България.

Текстът, който предлагам на вашето внимание го писах в началото на 90-те години. Единствено вестникът на БДФ (Български демократически форум) „Прелом” го публикува. Все пак публикацията е налице и е доказателство какво съм мислил и писал тогава. Днес искам да направя кратко допълнение.

В съвременна, изродена, деградирала България с увеличаването на правата отговорностите намаляват. В древността е било точно обратното. Отнасяло се включително до Владетеля, който, ако не си изпълнявал задълженията, а действал във вреда на Държавата и на народа, бил удушават ритуално и на негово място Съветът на Великите боили избирал нов Владетел. Колкото повече ти се дава, толкова повече си длъжен и ти да даваш. В противен случай нарушаваш Небесния закон, което се наказва.

Интересен е законът на земята. Бях много учуден, когато разбрах, че същия закон се прилага, при това много успешно в Дубай. Цялата Българска земя принадлежи на Владетеля. Всички останали се ползват единствено с правото да я ползват. Самият Владетел обаче няма право нито да я продава, нито да я подарява, нито да я отстъпва. Тоест българската земя принадлежи единствено и само на България.

Ще се спра и на въпроса за оръжието. Някога всеки български мъж не само имал правото да притежава и носи оръжие. Той бил задължен да бъде във всеки миг в пълна бойна готовност, с цялото си въоръжение. Дори в мирно време веднъж годишно се правили воински прегледи. И ако някой си позволил да се отнесе небрежно към своето оръжие, да допусне то да ръждяса, такъв веднага бил посичан на място. Вероятно затова сме били силни и непобедими. А сега сме слаби и немощни.

И още има, и още мога да разкажа, но вярвам, че поне засега е достатъчно.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)