Идеите на Движението

[Елтимир]

Днес една женица от Казан ми писа: "Аз съм татарка, но знам, че имам български произход". Отговорих: "Не, ти не си татарка. Ти си българка. Татарите са монголи. Защо се срамуваш от своя велик произход? Някога сме владели цялото пространство от Великата Китайска стена, та чак до Рим. Поне половината Русия е българска. Гордей се със своя произход!"
Те са над 26 милиона. Нужна ни е дори моралната им подкрепа. България е била велика Империя и пак ще бъде Империя.

[Георги-НЗ]

18j написаното от теб ме подсети за една конференция на ционистите, но която почитен член бе Теодор Херцел и той говори от трибуната защо трябва да бъде създадена държавата на евреите.

Тази конференция е през 20-те години на 20-ти век и е представена в руския филм от 60-те години "Тайное и явное".
Там Херцел обяснява , че нуждата от създаването на еврейска държава е за да има един общ центът от който да се ръководи циониското движение. Те са пресметнали, че без държава не може да се прави каквото и да е за един етнос. Въпреки, че ционизма има за цел да използва чифутите за пъкления си план при който дори чифутите може да бъдат пожертвани отново в името на крайната ционистка цел.
А това ние Българите сме го установили преди поне 10 000 години. И затова винаги имаме държава за да си пазим българщината. Сега сме на път или да я загубим или да я въздигнем завинаги и да изпепелим ционистите.

Тяхната цел е да са робовладелци над целия свят - нашата цел е всеки да е свободен - "свобода и всекиму своето"!

Та има два центъра - ционисткия и нашия.
Онези разполагат с целия финансов ресурс, а ние с целия духовен ресурс.
Дух срещу материя!

[Елтимир]

С един приятел си разменихме днес няколко писма. Стана дума за нещо, което вярвам, че си заслужава да пусна и тук. Древния закон за земята. Сега същият закон е въведен в Дубай и те знаят, че са го взели от нас, Българите.
"Тарканът получава цялата власт над някоя крепост и принадлежащите й селища. Но когато Канът го местел в друга крепост, той губел всичките си права над своите стари имения. Със самия Кан и неговите деца е било същото. Земята е принадлежала не на тоя или оня, а на България. Един от първите закони, който трябва да се върне е тоя."

[18j]

И така, в трепетно очакване на края на седмицата повдигам отново тази тема, защото 12-ти май ще мине - кой гласувал, гласувал, който не, още по-добре - но ние борбата срещу системата трябва да я продължаваме независимо какъв театър ще ни спретнат от партийния отдел.

След като обсъдхме режима по който може най-свободно и освободено от фромалности да запознаваме с идеите си, хората в нашите селища, а именно по "закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление"
(Законът може да изтеглите от ТУК)
можем да обсъдим как точно може да се провежда такава информационна дейност. Да приемем, че сме отхвърлили всички формалности - имаме цялата окомплектована документация, така че чичо милиоционер като дойде да ни пита що радиме - да му чукнеме папката о фуражката да чете и да се мае.

Най-добре е да си имаме една разгъваема масичка, на която да е разлепен нещо като плакат или винил, който да описва за какво се борим и това да е видно за минаващите наоколо хора. Изработката на нещо такова може да струва от 3 лв. (за по-голям, рисувателен лист и маркер) до 20 лв. (за пълноцветно отпечатан, професионално направен винил). Не се лъжете, че едното е по-добро от другото - важното е посланието което носи този материал да е ясно и разбираемо за околните, иначе винила просто е по-здрав и траен.
След това, край тази маса трябва да кръжат поне двама активисти най-добре трима, които да придърпват минувачите и да им обясняват за какво става дума. Да раздават листовки на тези които хич не дават вид че се интересуват. Тъй като формално се събират подписи - придърпването започва от там - като се обясни с две думи за какво е подписката и кои сме ние - а ние сме "гражданска инициатива", а не пречи на село да се наречем и "селска инициатива".
И тук вече като се придърпа дадения минувач, може да се водят спокойно надълго и нашироко разговори. Интересно е защото при тази дейност може в рамките на минути да те нарекат както комунист, така и фашист. Важното е да сме спокойни и самоуверени - да говорим открито за идеите си и най-вече да изслушваме хората. Те често пъти искат просто да излеят болката си, а и често пъти в това което казват се намира отговора на страданието им.
И на последно място, не по важност, е добре да има някакви брошури, с които да бъдат отпратени събеседниците - с идеята да "предадат нататък". Тези брошури хващат най-много вяра, когато са простичко скроени - един бял лист А4 - отпечатан на принтера - черно-бяло с някакъв текст, който да развива вкратце идеите, за които се борим. Общо-взето тези идеи трябва да развиват по-подробно това за което е подписката.

Върховната идея, за която можем да се борим по отношение на държавата е издигането на Саракт България. Вече е въпрос на стратегическо виждане дали да се прави подписка която да гласи направо "Ние искаме да се възстанови в България държавно устройство по модела Саракт".
Моето лично виждане е, че основните проблеми в политиката на България могат да се сложат в две графи:

1. начина по който се посочват представители на народа в управлението, което започва с избора на народни представители - или така известните нам "дупетати". В момента този избор е изцяло монопол на партиите. А партиите не са в състояние да подбират и издигат най-качествените хора за управлението. В партиите се издигат най-раболепните, най-големите интриганти или просто "хора на тези които държат партията". Това е така, защото партиите функционират на базата на устав, който описва подробно какво и как да се случва в организацията и най-много напредва този който познава устава и знае да го използва или заобикаля. А един кадърен човек, който иска безкористно да прилага уменията си за полза на обществото - вервайте ми - последна грижа му е да заучава партийни устави и правилници и да жонглира с тях. И така се получава в крайна сметка, че партиите играят роля за разцепление на обществото, но не само: най-лошото е че те изолират кадърните и безкористни хора от държавното управление и процеси.
Преди да започне издигането на Саракта - трябва да се смени системата за подбор на кадри за управлението. Тъй като Саракта на държавно ниво е уголемен мащаб на Саракта, който всеки от нас трябва да е издигнал в себе си - всеки от нас може да си направи сметка коя е била първата му крачка по този път.

2. втори проблем в управлението на България е устройството на държавните институции, което е скроено по моделите демокрация и пазарна либерална икономика. Тук вече проблемите се нарояват, но основното и най-важно разминаване е там, че този модел не е наш, той не е български. А ние имаме модел на управление - Саракт, който съществува от много хиляди години и всъщност всичките ни проблеми започват в момента когато българският владетел се нарича "княз" и започва постепенно да приема организацията на друга държава - в нашия случай Византия. Това е интересно, защото голямата демокрация дето ни предлагат западняците всъщност произлиза идейно от Елада. Това са някогашните най-южни части на България, на Балканския полуостров. Идват едни хитри маймуни с кораби и започват да завземат с хитрости старите български крепости. И понеже тези маймуни нямали цар, нито благородници, започват всичките вкупом да управляват новите завоевания. Събират се разните им там бележити маймуни и започват да вземат решения. След което казват "това е демокрация - който живее в градовете-крепости е от народа и има право да управлява - тия извън градовете са варвари и животни и нямат правото да управляват те ще са роби и ще се подчиняват". Ето това е по същество демокрацията - едни паразити се самообявяват за управленска класа и другите трябва да им служат. А в случая другите са местното население - нашите предшественици от някогашна Илирия. В днешно време демокрацията представлява цял низ от дократични процедури, за да може да се замажат очите на местното население, че това което някой някъде си решава е добро за него.
С две думи - първите прецакани от демокрацията сме ние българите. Това означава, че е наш дълг да изобличим демокрацията пред целия свят и съответно да го освободим от нейното робство. Дори в момента можем да забележим как едни млади маймуни с ниски чела и агентурно обучение се самообявиха за управленска класа, понеже подавали някакви заявления за протести и сега ни убеждават, че това което планират е добро за народа, обаче единствения им зор е да усвоят на паразитен принцип, това което държавата дава събсидия за партии.

Но - тъй като това да скроим нови институции е сложна работа, поне за мен, може би на първо време борбата да се съсредоточи върху избора на народни представители - той да бъде освободен от партиен диктат. Ако някой има идея как да стане едно преминаване на днешното общество в институции, организирани по модела на Саракта - можем да започнем да я развиваме, но отпадането на партийния диктат в подбора на управленски кадри може да се осъществи доста бързо и безболезнено.

Ние трябва да разберем, че нашата идея е велика и не познава границите на времето, но ограниченията в съзнанието на нашите съвременници и сънародници са много тежки. И ако ние не сме в състояние да им предложим нов модел, обмислен и структуриран според техните нагласи и виждания - то как ще заслужим правото да градим този Саракт за идните поколения. Небето ще помогне, но няма всичко да свърши - нашите действия трябва да се засрещнат с Неговата подкрепа.