Какво би станало, ако тогава..?

Тема за размисъл. Откъс от книгата "Непримиримият Илия Минев ";
На 10 ноември чуваме с жената вечерта – Тодор Живков бил свален. А за мен – седмица след това, няма промени. Още идваха на празни приказки от ДС. По едно време престанаха. Няма и коли. А никой не идва да ме информира, че вече съм свободен човек...

Така и не смея открито да ида до гарата, защото имам чувството, че веднага ще ме задържат. Затова един приятел, който знаеше къде да чака с колата си, ме заведе в София.

На 18 се събра огромен митинг... Почнаха да говорят ораторите. Гледам плакат: „Искаме Илия Минев!” Наши приятели се подготвили, а аз нищо не зная. Търсят ме хора и ме заведоха до трибуната. Тъкмо да стъпя пред микрофона, който беше на по-висока платформа, гледам Kюранов. Вперил в мен един поглед, не ти е работа! Вика ми да не мърдам, така било наредено. И ми препречва пътя с коляното си. азах си – уж общественик, журналист, а се занимава с работа на долнопробен полицай! Аз не исках да го слушам, но техните хора ме избутаха. На Петър Берон момчетата, с ленти, ме изблъскаха.

Отправям се към Вагенщайн, други ми го посочиха. Бях дочул, че били скарани с Тодор Живков, две години стоял в Германия. Kазвам му: „Имате авторитет като виден партиен член, дайте ми възможност и аз да кажа две-три думи от името на НДЗПЧ”. Оказа се, че ме познавал, но не можело.

До него Петър Берон. Обръщам се по същия начин към него. И той – такова е нареждането, а и не съм се бил записал. Питам го дали ме познава – да, знае всичко, но не може да говоря. И вика милиция. Идва един капитан с други двама. Отзад някой ме издърпа, моите приятели се сборичкаха с другите. През това време изкарват от името на Дружеството да говори Воденичаров (Румен Воденичаров, бел. ред.). Kазвам на Берон – как може да се допуска такова нещо! Пак – така е наредено! Георги Спасов и Петър Берон в очите ми го казаха: демокрацията е за нас, не за тебе! И Kаракачанов, Петко Симеонов – същото! Само Блага Димитрова и Петър Слабаков не се обадиха. Така и не ме пуснаха до микрофона. Андрей Луканов бил наредил това.

Става дума за онзи първи митинг, на 18.11.1989г. Първият "демоНОкратичен" митинг, вижте муцуните им
http://www.youtube.com/watch?v=G4Je96CT11o

Та питам се, какво би станало с родината ни, ако тогава хората бяха натикали в кучи гъз агентите от ДС Бончо, Румен Воденичаров, Вагиненщайн и прочее демократични гадини и позволили на Илия Минев да говори на митинга. Щеше ли да им стиска на милиционерите да го спрат?
акво би станало, ако още тогава бяхме линчували публично архитекта на Геноцида, създателя на трибуквените групировки, евреина Андрей Луканов? Ако на негово място министри бяха станали хора като Илия Минев, Едуард Генов, Григор Симов.
Мога да ви кажа само - геноцид нямаше да има, един милион образовани българи щяха да си останат в страната, провинцията нямаше да изглежда като след атомна бомбандировка. Боко Тиквата щеше да си остане пожарникар, а Цвък Цвък - физкултурник. Да, но Небето ни е отредило друга съдба. Да изпием горчивата чаша до дъно. Само не знам след толкова горчилка дали ще остане някой да мърда дори.

България загива главоломно и този процес не може да бъде спрян по конвенционални начини. Тази година ще се разположат на услугите на Олигархията още чужди войски, от края на годината всеки чужденец ще може да купува българска земя, ще влезем и в Шенген. Още няколко стотин хиляди българи ще се измъкнат от стрната с еднопосочен билет. Шистов газ, тотално обезлесяване, цигански погроми и турски маанета - няма нищо добро, което да очакваме през тази 6781 година. Събитията трябваше да се случат в "поганните дни", които днеска свършиха. Нещо се промени, нещо не е както трябва. Ясно е, че врагът ни разполага също с начини и заклинания, за да задържа в полза на НСР статуквото в България. На тях са им необходими броени месеци, не години дори да пречупят гръбнака на малкото останали читави българи. И какво следва след това? НСР, Антихрист и вечното му царство? Джалал? Нас малко ще ни интересува, защото няма да я има България. Ще има някакви изгубени българи и пръснати по света, маркирани с 666 като животни. И гробове на наши близки и приятели из някогашната България, благодарение на любимата ни партия ГРОБ. Каква файда, че някога ще изтече Проклятието, като обектът, засегнат от това Проклятие няма да го има вече.

Има възлови моменти в човешкия живот. Такива има и в историята на един народ. Които решават бъдещето му. Архангеловден на 8.11.1185г под Царевец, 21.08.1878г при Шипка, както и тази дата - 18.12.1989 в София. Тогава агентите-демократи на ДС изхвърлиха Илия Минев, по нареждане на Щуката и моментът бе изпуснат. Сега Еднажден мина и замина, а олигархията се развихри наново с неистова бяс и ще става все по-зле.

Аз продължавам да си твърдя старата теза, че ако Събитията не започнат в съвсем близко, обозримо бъдеще - България няма да я има. Откровението ни е единственото спасение от гибел като народ. Вече не сме в състояние да променим нещата по обичайните начини - бунтове, граждански неподчинения, гласуване, писане по форуми и т.н. Единственото е обща, повсевместна молба от всички светилища към Небето да се отвори за какво е останало от България. Иначе не виждам изход.

Мен винаги ми е било странно, че плачеш за нещо, което отдавна го няма. Тя, България, отдавна я няма. Обозримо бъдеще, нещо като 17-18 години. Винаги ще има Българи. Около мен е бяла пустош и нищо не свети, дълбоки 1 м преспи. Няма никой. Ето това е описание на това, което наричаме България, днес. Само моят прозорец свети. Всички живинки са се събрали при мен. Раня ги, защото няма как, животът трябва да се запази. Студено е доста. Друга топлина няма, освен моят огън.
Чета днеска за калашите... останали са 5-6000 човека и смятат, че имат български произход. Но са запазили нещо, което ние, 6 млн. в България, не сме съхранили - съхранили са Огъня на Златната епоха...

...спокойно ще дойде, няма да закъснее, както няма и да подрани. Какво Откровение би било, ако дойде предизвестено, в уречен ден и час?! Нито една молитва не е пропусната - всичко е чуто и всичко се знае, но ние не знаем кога ще дойде Откровението. ..и по-добре.

Както и друг път е ставало дума в този форум - не може да я караш само на ремонти ако основите на къщата са изгнили - трябва да я сринеш до основи.. На мен не ми харесваше тази идея, но явно така трябва да е. А има още какво да се рине от тая България, която искаме да променим. Казано е "Всяко зло за добро".

Напоследък си мисля някои неща които самият аз намирам за грозни, но не ни е красиво битието - сигурно затова:

нямаме икономика? А каква би била икономиката ни ако не беше разтурена от демонкрацията? На въглища или на газ или на атомна енергия - бихме били тотално зависими тотално... Щяхме ли да имаме тогава най-чистата и запазена природа в Европа с тая кюмурена енергетика и опушено производство? В Англия, заради индрустрията, пренаселването и интензивното земеделие, земята вече е съсипана и ако ще да се убият не могат да получават нормална продукция като качество и количество. Защо им е ГМО? Ето затова- защото са си съсипали природните ресурси, в стремежа си да имат мощна икономика.. Само си разсъждавам.

българите заминавали за чужбина? Какъв е този българин, който при първата несгода в работата си бие камшика за чужбина, за да получава хартии, наречени пари срещу труда си в полза на някакъв дебилизиран еуропеец с еврейска жилка, който отдавна е милионер. Това е много далеч от изконно българското мислене, според мен... Е та какви българи са тия дето заминават? Защото познавам много такива които заминаха за чужбина - някои останаха, други се върнаха - ни един, който е бил достоен за моето уважение не е останал в чужбина и ни един от тия, които са били недостойни според моите разбирания не се е върнал... Само си споделям.

И как с напълно съсипана природа, в една пренаселена държава с мръсна икономика, поставена в тотална международна зависимост си представяме че можем да градим Саракт?!

Право е че не може с нормални средства да бъде сринат режима, но други сили ще го сринат и той вече сериозно е подкопан - само дето все още не си личи. А дали ще се срине постепенно или изведнъж си зависи само от тях - операторите на режима.
Всяко зло е за добро.
Болезнено е да, това което се случва и горчи, но аз за себе си съм свикнал да си казвам, когато нещо ме боли: "болка ли? наслаждавай й се! това си е твоята болка и тя ти напомня че си жив! ...и си вземи поука за следващия път, за да не те боли!"

Искам и една друга идея да споделя, която ме заби наскоро:

Егрегора - в окултната "наука" се нарича мисловната, енергийната, 'астрална' структура, в която циркулират душите на един народ. Тя обхваща и трите свята. С други думи това е един вид групово съзнание, което се наблюдава на дадена територия от Земята, сред даден народ. Когато душите се оттеглят от средната земя - отиват в долното или горното царства, но не къде да е, а по правило остават в същата Егрегора. И когато се завърнат на средната земя - по правило пак е на същото място като география и групово самосъзнание.
Затова Ванга говори така за народите с планети и народите със звезди...
Затова за нас не важат понятията 'сатан' и 'карма' - ние си имаме други...
Затова българина не се бунтува по икономически и социални теми - ние имаме друго подсъзнание...

В този контекст, много пъти съм разсъждава как по времето на Атила българите са се раждали, умирали са и пак са се прераждали, може би по няколко пъти, при същия владетел (според именник на българските 'ханове' Атиловото коляно на рода Дуло е управлявало 450 години, това са двама или трима владетели, тоест всеки владетел от Атила е управлявал поне по 100 години). Тогава Егрегората на българите е била изключително силна и затова българите са правили имеприи, които са държали противовес на световната ос на Злото.

Каква ни е Егрегората на средната земя в момента? Няма такава или почти няма или ако я има е напълно разпарчетосана в териториално и дори идейно отношение! Половината българи не живеят в България; половината в България са комунисти, другата половина антикомунисти, половината се барат капиталисти другата половина със социални идеи; има и малко дето се барат либерасти, ама и те не знаят какво е това; има националисти, ама национализъм без духовност не помага; народа го управляват чужденци или предатели, което напълно съсипва енергийното пространство, защото щеш не щеш целия държавен апарат се подчинява на небългарски идеи.. Лоша работа, но може би е нормално за Крайните времена, където Злото се надига, а Златната Епоха е свършила преди хиляди години и ще настъпи отново след хиляда... Какви резултати би постигнала една група от хора с високи ценности и съхранени идеали, при условие, че така или иначе народното самосъзнание е порутено?!

Та въпроса, който си задавам е как да се възроди тази наша Егрегора? В съвременното общество му викаме Национален идеал или Национална доктрина, обаче това са твърде профанизирани понятия. Тук трябва да се отиде в друг план - да се разсъждава и да се работи в посока, за да може нашата Егрегора да се възстанови, и съзнанията, които слизат на средната земя да са наситени с изконните български ценности. Много работа имаме, а нямаме никакво място за носталгия или отчаяние..

Именно за това и говоря. Нашият егрегор, наречен българщина е този, който ни е опазил през вековете робство. Още кан-колобър Кубрат като извършил ритуала фашина със съчките го е предал на синовете си да го помнят. Единението прави силата. България като държава отдавна я няма, още от 1998 при мангал Кофтов. Това ми е ясно. Но целта не е само сриването на държавата. Нека пак припомня заповедта на един от шефовете в световната пирамида, Едмонд Ротшилд от 1997г. Същото е повторено от еврейския агент Максуел, връзката им през ония години на масона Луканов за България;
През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи!
Българщината е семката, от която макар и унищожено може да покълне новото, респективно Саракта. Няма ли го този егрегор, не си правете илюзиите и да не слагаме розови очила.
За калашите, лично съм говорил с такива. Освен генетика, няма нищо българско в тях като самосъзнание. Да си въобразяваме, че някъде в Пакистан или Татарстан ще възникне нова България е просто пагубно. Само на територията на древна България е единствената възможност за българите. Има си причини за това.
А за огъня - един порив на вятъра и е изгаснал. Два помака в тъмното с брадвата зад врата и толкоз. Казвам го, защото се е случвало вече с мой приятел и знам какво представлява цветущия му някога дом сега.
Елтимир и той беше курназ като вълк единак и как не иска да зависи от никой и какво се случи накрая? Гътнаха му сайтчетата от раз и вече никой даже не се сеща за тях. Това е.

И по темата, ето в едно интервю какво казва служителя на Луканов от Съюза на Държавна Сигурност, Румен Воденичаров;

Именно за това и говоря. Нашият егрегор, наречен българщина е този, който ни е опазил през вековете робство. Още кан-колобър Кубрат като извършил ритуала фашина със съчките го е предал на синовете си да го помнят. Единението прави силата. България като държава отдавна я няма, още от 1998 при мангал Кофтов. Това ми е ясно. Но целта не е само сриването на държавата. Нека пак припомня заповедта на един от шефовете в световната пирамида, Едмонд Ротшилд от 1997г. Същото е повторено от еврейския агент Максуел, връзката им през ония години на масона Луканов за България;
През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи!
Българщината е семката, от която макар и унищожено може да покълне новото, респективно Саракта. Няма ли го този егрегор, не си правете илюзиите и да не слагаме розови очила.
За калашите, лично съм говорил с такива. Освен генетика, няма нищо българско в тях като самосъзнание. Да си въобразяваме, че някъде в Пакистан или Татарстан ще възникне нова България е просто пагубно. Само на територията на древна България е единствената възможност за българите. Има си причини за това.
А за огъня - един порив на вятъра и е изгаснал. Два помака в тъмното с брадвата зад врата и толкоз. Казвам го, защото се е случвало вече с мой приятел и знам какво представлява цветущия му някога дом сега.
Елтимир и той беше курназ като вълк единак и как не иска да зависи от никой и какво се случи накрая? Гътнаха му сайтчетата от раз и вече никой даже не се сеща за тях. Това е.

Обичам помаците, особено с брадви. Това въобще не ме плаши. Огън се гаси, кога е в полето, кога е в каменен дом, не е така лесно. Трудно е да победиш онова, което се сраства с Природата. По добре да си сам сред сенките, отколкото да си сам сред свои.

Ние не решаваме какви съзнания слизат на средната земя. Това го прави Елериг Кан. Засега, в крайните времена от Забранените години ни пращаше... сами виждаме какво. Дали ще се променят нещата в толкова кратък срок вече, не знам. Не става дума за отчаяние, а за реалности. Иначе този въпрос е обсъждан отдавна и си позволявам да копирам едно мнение, много силно написано. С изтеклите 3 години остава актуално, макар и не толкова оптимистично. Затова и казвам, тия месеци сме на възлов кръстопът, както през 1989 година.

http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...t=ST&f=6&t=2886

След около 3 години от горния текст
-------------------------------------------------------------------------
Около мен е бяла пустош и нищо не свети, дълбоки 1 м преспи. Няма никой. Ето това е описание на това, което наричаме България, днес. Само моят прозорец свети. Всички живинки са се събрали при мен. Раня ги, защото няма как, животът трябва да се запази. Студено е доста. Друга топлина няма, освен моят огън....
По добре да си сам сред сенките, отколкото да си сам сред свои.
----------------------------------------------------------------------------------
Колко ли пламъчета трябва горят в пустошта, за да възкръсне жар птица? Защото наместо повече, стават все по-малко Нещо не е както трябва.

Аз бях на оня митинг. С Николай Галев в момента сме в лоши отношения, но трябва да призная. И той, и Милчо Попов и аз, и още някои от нашите приятели спасихме Илия Минев да не го пребият копелетата на Александър Каракачанов. Големият телевизионен герой Петър Николов Гогов тогава стоеше на трибуната и даже не гъкна. После отидохме в Южния парк, където бай Илия държа реч. После се събрахме в тесен кръг в ресторант "Камен дел". След това в дома на Иван Найденов - Байко. После се разотидохме. Имам и снимки, но не успях да ги открия. Явно са заминали с унищожения компютър. Ще ги сканирам и ще ги пусна пак. Това е история, не бива да се забравя.

Илия Минев... Дали имаше 50 кила или нямаше. Но Държавна сигурност се страхуваше от него. Не го пуснаха да дойде и да кръсти дъщеря ми. Дойде леля Ангелина, съпругата му. И все пак Илия Минев е кръстник на дъщеря ми. Живееха с пенсията на жена му, на него не му дадоха и пенсия. Гледаха и фастъци в градината, с това преживяваха. Нямаха бойлер и топла вода. Занесох им и и монтирах една "Юнга", поне топла вода да имат. До 1990 година някак кретаха. После всичко рухна. Когато мисля за тях, плача. Илия Стоянов Минев, героят на България за целия 20 век! Унищожиха го с глад и мизерия. Леля Ангелина почина преди него, а на него не му даваха пенсия, демократите гадни. Петър Стоянов и Иван Костов отказали. Знае ли някой как живееше тоя човек? Последният път го видях брадясал, едва стана от леглото. Вече и с ума не беше съвсем наред:
- Къде е леля ти Ангелина да направи по едно кафе?
- Чичо Илия, прощавай, ама леля Ангелина е починала.
- Да, бе, верно бях забравил.
А сега му вдигат паметници и пеят дитирамби. Не знам какво да кажа. Аз бях тоя, който му съобщих по телефона за падането на Живков. Той беше в градината, при фастъците. Леля Ангелина го извика и му съобщих.
- И с кого са го заместили?
- С Петър Младенов.
- А, добре, макар че за нас е все едно.
При последния ни разговор чичо Илия ми напомни тоя разговор.
- Помниш ли какво ти казах тогава? Че за нас ще е все едно. Сгрешил съм. Стана много по-зле.

Как се напих в дома на Илия Минев.
Вероятно съм единственият случай. Как стана? Ами венчаха ни, после отидохме у тях. Имаше и едно момиче с нас, не й помня името. Тя направи снимките в църквата. Дъщеря на Иван Жеков от Русе. Отиваме, сядаме и Илия Минев казва на жена си:
- Ангелинке, донеси от онова вино от избата, знаеш от кое.
Леля Ангелина се връща с две бутилки. Изми ги на чешмата, че бяга целите в кал.
- Това вино го е правил баща ми, за моята сватба. Ама аз взех, че отидох в затвора и виното остана. Та ще го пийнем на вашата венчавка.
Самият той не пи. Буквално дегустира от чашата на жена си. Аз обаче си изпих чашата. Леля Ангелина сипа още една. Хубаво, ама за 36 години виното взело, че станало на коняк. И ме хвана, какво да правя.
- Ангелинче, заведи Ангелчо да си легне, май го хвана.
После се събудих и не ме болеше глава. А после някои пишат за "бегли познанства" с хора като Илия Минев.