Сборникът на проф. Анчо Калоянов „Разигра се Черно море - 101 български народни песни за морето“ провокира преосмисляне на темите от фолклора в бита и душевността на предците. Темата обхваща всички краища на България и доказва древната връзка на „вътрешния“ свят със стихията на водата.
Антични митове, християнски чудеса, битки с чудовища се откриват в сюжетите, белязали народната памет. В нея Свети Никола раздава пясък за берекет, спасява триста юнаци от водна стихия, носи риба за трапезата, а Божията майка пътува по море към Света гора. Цикълът е наречен от автора „Сред морето чудно дърво“ и е първи в книгата, съобщават от „Издателство МС“ ООД.
12 песни попадат в раздела „Девойка презморчанка“. Моми и млади невести се борят с опасности, за да бъдат с любимия човек, а сред юнаците са персонажи като Крали Марко, Секула детенце, гърче - латинче и др. „Сред морето златна ябълка“ е песента, записана в Аврен, за мома Соколина, сватбата й с Филип Маджарин и премеждията с двуглави лами, пазещи вълшебното дърво. Препратките към исторически и легендарни събития се откриват и в три песни за морски поход срещу Малта, две от тях са записани в Родопите.
Изненадващо попадение са песните за опасния труд на гемиджиите, мечтите им да пращат на всеки от близките хора армагани, за да не ги забравят. „Гемиджия от Троян проклина съдбата си“ е записана в дваварианта, все за четирима братя, избрали различен занаят. Най-тежка е съдбата на морския човек и той търси надежда в обичаната жена.
Песните от цикъла за вярност и вричане са 25. Цикълът е наречен „На дън море бисер свети“ по име на песен от Габрово. Сборникът е съставен от проф. Анчо Калоянов с участие на негови студенти и е подкрепен от Община Варна. Спечелил е и конкурс на Министерството на културата. Между 1964 и 1968 г. Калоянов е уредник в музея в Дългопол, по-късно преподава фолклор във Великотърновския университет. В научните му интереси попадат архаични пластове на българския фолклор (митология, езичество, шаманство), проблемите на българската култура и религиозен опит от ранното Средновековие до ново време. Книгата му „Добър юнак с добра коня“ - 152 обредни песни от село Аспарухово (Ченге) - Варненска област, издадена през 1986 г., се посочва от изследователи като труд с европейска характеристика.

http://www.youtube.com/watch?v=mDEEhpLSyz0

Повече за автора: http://liternet.bg/publish/akaloianov/index.html

Така се нарича сборникът със сто и една български народни песни за морето, издаден от МС ООД Варна, 2011 г. Негов съставител и автор на предговора е проф. Анчо Калоянов. Във встъпителните редове на книгата той отбелязва: „За мнозина, които единствено лятно време се досягат с него, морето е само част от пейзажа и затова беше отсъдено, че българинът, открай време земеделец, се чуждее от него - загърбва го, когато строи своята къща на брега и не го възпява в песни. Наистина, ние няма да намерим възславен моряка така, както орача, който оре равното поле със сътурково рало и волове-ангели, но морето присъства трайно и многопосочно в нашите народни песни, легенди и вярвания, то е в основата на българския мит за сътворението на света, преплита се в епоса и историята, знак е за любов и раздяла. И това, ако не сме предубедени, е твърде редно и произтича от непрекъснатото ни тринадесетвековно съжителство с него.”
Сборникът е изграден от няколко взаимно преливащи се дяла: „Сред морето чудно дърво”, „За девойка презморчанка”, „Край море чести села”, „Триста гемии с бели ветрила”, „На дън море бисер свети”. Като в тематично отношение те изнасят на преден план отношенията на обикновения човек с божественото. Прехраната му, свързана с традиционния селски бит. Интимните копнежи. Случилото се в стари времена, на което народният певец е бил нерядко пряк свидетел. Копнежът по родния край. Митологични мотиви. Съпоставката между земята-кърмилница с чужди краища… Всичко това - върху фона на морето, което обикновено е щрих и цветна палитра за истинското повествуване в песните. Ще добавя, че соленият купел не е вместен в понятията на фолклорната традиция като конкретика, редом с нивата, родната стряха, урожая, ваклото стадо, седянката. То е само мащабен символ, понякога с реалистична окраска. Познаването му от българина се крие именно в осмисления факт, че то съществува. Без да стане близко, обичано, психологически достъпно. Мащабите му го правят близко най-вече до божественото. Плащещите стихии правят необходима намесата на светци от християнския пантеон. Които се вписват в човешката орис и спасяват праведниците от гнева им. Носят на трапезата риба и сами споделят скромната гощавка. А още по-често, като поука за миряните, строят места за молитва и душевен покой: „Свети Никола спасява триста юнака в морето”, „Свети Никола раздава морски пясък за берекет”, „Господ удря Черно море”, „Самси Господ и светии орат край Черно море”, „Свети Гьорги лови мряна риба в Черно море” и т.н.

Че си взема свят Никола,
че си взема патерица,
патерица, тънка мрежа,
тънка мрежа копринена,
че отиде татък долу,
татък долу в Бяло море,
в Бяло море, в Черно море,
че си хвърли тънка мрежа,
тънка мрежа копринена,
че улови мряна риба,
хем си лови, хем разпаря,
че извади сребро и злато,
и този ми безцен камък,
че изкара рай манастир,
рай манастир, черковите.

„Свети Никола заправил рай манастир”

Често срещан в народните песни за морето е образът на гемиджията. Той също е силно стилизиран. Внимателният прочит доказва, че рядко „вижда” морето, освен когато е в опасност. Момчето-гемиджийче свири с тънка свирка, превозва товари и мисълта му лети към родния край и либето. Често е недоволно от съдбата си и проклина роднините, избрали му такава необичайна професия. Самата тя е предадена противоречиво в различните песни. От една страна е романтична. От друга - плашещо опасна в бури, когато гемията се разпадне и човекът остане сам на волята на вълните. Тогава отново на помощ идват небесните сили. Правят се обети за големи църковни дарения, които често биват забравени и наказанията свише не се забавят: „Гемиджии в бурно море”, „Гемиджия Илия забравя оброка си”, „Оброкът на Андрей” и т.н. Подкрепа в трудностите е мисълта за либето. То стои на брега и разпитва минаващите гемиджии за своя любим. Това е мотив за чистотата на любовта и за вечността на дадения обет между двама млади. Не са редки и проклятията, които и днес звучат съвсем човешки. Както в „Карал Димитър гемийка” с подаръците, изпращани от него у дома:

…
на мама - голям армаган -
два ножа черни черени,
единия да се заколи,
единия да се разпори:
да знае мама, да знае
кога е гемиджии давала,
деня и нощя във водата!

Сборникът съдържа редица ценни примери от нашата история, облечени във фолклорни одежди: „Мъките на тракийци”, „Да видиш милост на света”, „Укрепването на Варна”, „Поход срещу Малта”. Край морския бряг и Крали Марко твори подвизи и чудеса: „Марко юнак лежи до Черно море, до Созополе”, „Крали Марко се бие с турци край морето”, „Юнак Марко край море и благодарно орле”, „Марко спасява българка робиня”. Прелюбопитна е финалната песен в сборника, създавана явно по конкретен повод - „Любе матросче от парахода „Надежда”. Прочитът й звучи повече като стара градска песен. Като е видно, че по редовете лексиката е съвременна, в употреба и днес:

Обичам, мамо, обичам,
матросче любе да любя,
покрай морето да седя,
моряци, любе да гледам
от Варна града голяма,
от парахода „Надежда”.
Ако не ме, мамо, ти дадеш,
младичка ще му пристана,
на осемнайсет години,
по бяла фуста хасяна,
по тънка блузка басмяна,
по бяла кърпа ленена,
със жълти чехли на бос крак.
Боса Балкана ще мина,
при тебе, любе, ще дойда!

С тези кратки редове не е възможно да изредим всички теми, вплетени в българските „морски” песни: за красотата на трудния бит, докоснал бегло синята стихия. За копнежа по родния край и по любимата, останала много надалеч. За митологичното, без което фолклорът не може да съществува в многоцветния си лик. За хора, някога живели и дали повод на народния певец да ги увековечи с таланта си. Но несъмнено събирателската дейност на проф. Калоянов заслужава поздравления. Все пак си мисля, че нещо значимо за човешкия живот се опознава най-добре чрез труда. Едва тогава негови явления биха могли да прекрачат прага на баладичното, митологичното, алегорията и идеализацията. Които всъщност изграждат идейната и естетическата концепция на книгата, обусловила подбора на песните. Знае се, че по Беломорието и българи са упражнявали занаяти като риболов, строеж на малки плавателни съдове, мерметчийство, соларство. Може би някога ще се открият и песни, свързани с този вид труд. Докато не са изцяло заличени от паметта поради граници, политически различия и равнодушния ход на времето. Но че „Разигра се Черно море” заслужава вниманието на всички, които се интересуват дали българинът познава морето, ще препоръчам да се запознаят с книгата. Защото българинът познава, макар по свой си начин и морето…