Благовец в Татул, Триделната Пещера-Утроба

Всички снимки от албума тук
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=295

За тези, които имат слаб нет, не отваряйте снимките, а си свалете тези, дето ви интересуват, тъй като те са качени в оригиналния им размер, от порядъка на 3,12 мб., Някои снимки трябва да бъдат обърнати, за да бъдат гледани, съжалявам,з а което но такива са възможностите на Галерията
========================================================

БЛАГОВЕЦ В ТАТУЛ

НОВАТА ТРИДЕЛНА ПЕЩЕРА-УТРОБА

“Не, аз, Хека ви заповядва това, о, богове”.
(фараон Пепи)

Най-накрая отново да се завърнем в района на Татул. Причината бе многопластова. Там, когато и да идем, винаги ще имаме недовършена работа, но основната ни цел бе триделната пещера-утроба, за която разбрах от снимки на приятел. Едвам очаквах времето, когато вратата ще се отвори и за мен, и аз да я видя. Това стана на Благовец. Благата вест не е, само, че я намерих, но и че Тя бе гостолюбива. В изумление изпада човек, как едно такова място е останало напълно незабелязано от археологията, и подминато от историята. В нищо и никакви на пръв поглед скали, намиращи се на юг, под махала Вежница, около която е и прочутият зикурат (пресечена пирамида) с диска на Слънцето (известно още като "светилище на Орфей" при Татул) е изсечена Тя. На югозапад от нея се пада "светилището на Орфей", в което като стадо овце биват натиквани всички хора, които идват да посетят мястото. Затова и след като я посетихме, в мен остана усещането, че някой нарочно я е прикрил, за да може по стара традиция, тя да остане само за посветените, а през широките врата да бъде прекарано мнозинството, да му бъде показано онова, което му е позволено да види. Утробата за разлика от тази край река Боровеца и тази на Пармак кая е триделна, всъщност това е може би първата триделна пещера-утроба, открита засега в Родопите, а може би на Балканите и в света. Няма смисъл да казвам нещо, което човек трябва сам да види, но същинският, централен дял на Утробата с формата на женски полов орган, гледа на юг, долу под нея тече Боюк дере (Голямото дере), левият й дял е на запад, формата му е вулвовидна, без да има така ясно подчертаните анатомични особености на централния, а левият и дял е на изток. Интересното при него е, че той прилича повече на скална кухина, в която, в източна посока е пробит отвор, през който може да влезе слънчева светлина. Тук движението на слънчевия лъч, който в определен ден преминава през отвора, осветявайки и една допълнителна изсечена кухина, вляво от него е доста по-сложно от това, което е наблюдавано и се наблюдава при пещерата-утроба на Пармак кая и тази в близост до село Ненково. Той вероятно достига и осветява левия дял, който е на запад и по някакъв начин, (най-вероятно чрез рефракция) достига и самата Утроба. Триделността ясно образува триъгълник и троичността е налице. Там разбира се е поставен обяснителен лист за същността на така наречената трилика богиня Хеката, но аз искам да отида малко по-нататък, тъй като тази триличност на богинята, българите-бриги, (създали царство Фригия в Мала Азия) са я наричали Тройната богиня на Огъня (Великата Майка – Бриг, Бригит, Бригита, Бригантия), която пречиства с огън, дарява с плодовитост и подпомага лечението. Тя е именно оная Слънчева Майка, която съчетава в себе си огън и вода, съчетание, много ясно откроено и акцентувано в Упанишадите, именно като тапас – зажаряването на водите, за да се създаде животът. Оттук и силата на водата в пещерите утроби и аязмите да лекува. Никой не вярва, че водата може да носи в себе си огън. Характеристиките на Бриг напълно съвпадат с тези на Хеката, докато Хеката не се трансформира в лунно божество в по-късните времена. За разлика от Бриг, която винаги остава слънчева и сияйна. Нещо, което е останало запечатано в съзнанието на родопчанката: “Бела съм, бела юначе, цела съм света огрела”. Но така става обикновено с присвоените божества, каквито са всички “олимпийски богове” на гърците. Те често губят своята слънчевост, за да послужат на други каузи. Това, което трябва да отбележим за Хеката е, че след победата над титаните Зевс и дава власт над земята и морето (водата), а Уран – велика сила. Това напълно обяснява факта, защо Утробата при Татул е ориентирана на юг, към реката (водата), която тече под нея и общирните ливади, които се намират там. Триделността и в двата случая - при Бриг и при Хеката, можем да обясним с това, че при едната това са трите фази на жената, а при другата, това са три атрибута – нож (централенм дял), за да се акушира новороденото - символизира навлизането на съзнанието във физическия свят; змия (левият дял) символ на лечителството и прераждането (възкресението); и факел (десен дял, изток) - символ на слънчевата светлина и огъня, който пречиства, опложда и показва пътя.
Няма нужда да отбелязваме, че и Великата Майка Умай в епоса на волжките българи, пък е трирога.
Трябва да се потърси още дали пещерата-утроба при Татул има връзка с “тристранния кръстопът” и не играе ли ролята на свеобразна Тривия, тъй като вдясно от нея, в западна посока от махалата се спуска път в посока Боюк дере.
Това, което ни направи впечатление в околната растрителност около пещерата са лозите – под нея и около нея има множество подивели лози, което навява на мисълта, че всичко около нея, тоест целия стръмен скат е бил старо лозе. Лозите са засаждани при всяка малка скална тераса и камък, който може да задържи около себе си почва. Това тотално променя представите ни за това как дедите ни са гледали лозя. Абстрахирайте се от днешния вид на лозарството и лозята. В древността просто лозата е била вид дърво и е гледана като такова, т.е. близка до нейното естествено състояние, а начинът и на гледане, възможно най-екологичният, без да се нарушава хармонията в природата. Но защо около Утробата е имало лозя? Дайте си отговор сами.
Повече от видна е пряката връзка на пещерата-утроба с намиращия се на югозапад от нея зикурат със своебразния саркофаг на върха и слънчев диск ориентиран на Запад. Двата комплекса не бива да бъдат делени, за да не се изпада в грубото разбиране “тука е бил почитан бащата, а там – майката”, защото е налице мистериалния цикъл – раждане-смърт-възкресение, в който царят-жрец обединява мъжкото и женското начало в себе си и става техен изразител. Точно така, “гробът” на върха на зикурата, “гробът” в Слънчевият диск и Утробата са свързани и са част от мистериалното тайнство на раждането, смъртта и възкресението, в което човекът прераства в бог. Нещо, което християнската вяра много добре е съхранило и в онзи момент, когато Никодим, (един отявлен евреин) пита Иисус Христос: “Как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? ”Иисус му отговоря: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
Това е – вода и Дух. “Гробът” символизира утробата, в която човек трябва да влезе отново, за да се трансформира – от земен в небесен. Имаш утроба на раждането, но имаш и утроба на възкресението. Едната е портал към земята, другата е портал към небето. Пещерата-утроба е портал към земята, всяка душа е един слънчев лъч, едно божество, който се облича в плът и става човек, гробът на върха на зикурата е утроба чрез която се раждаш отново на небето. А третия път е посочен в диска на Слънцето. В мистериите на Упанишадите и Ригведа има един израз: “Пуруша в диска на Слънцето” . Това е третият път. При него се освобождаваш от необходимостта да живееш на земята, а започваш да служиш в небето, като част от небесната кохорта от богове в слънчевата Ладия на Ра в пътя му в Дуат, така, както изначално го е правил Сет – първия слънчев бог.
Не е случаен факта, че когато в мистериалните тайнства се роди царят-жрец, “уредникът на социума”, негов символ е кръгът. Многобройни са каменните дискове в района на Татул и село Равен, т.е. цялото това пространство изобилства от тях. Практическото обяснение е, че са изсечени за воденични камъни, но никой не може да обясни защо са толкова много и защо са сечени именно в самите светилища и в обсега на светилищата? Може би, защото при раждането на всеки цар-жрец се е изсичал един такъв каменен кръг, който го символизира и свидетелствува. Неслучайно на запад от Утробата има изсечени поне 3 каменни кръга, а над нея, още три.
А царят-жрец не е случайно лице, той е носител на Хека (Оренда, Вакан) – духовната сила или магиката, която може да пресътвори и обнови обществения порядък. Той носи една нова енергия, която е сума от енергията на всички богове. Той ги владее, той ги подчинява. И докато Утробата е неговия път към Земята, то светилището със зикурата е неговият път към Небето. Затова не е никак случаен факта, че Хека (Хике) на древноегипетски означава “магия” или “магическа сила” и е божество, което е Баща на всички богове, но това е по простичкото обяснение. Иначе Хека буквално озаначава пробуждане (активиране) на Ка, което за древните египтяни е онзи аспект на душата, който въплъщава характера, силата и влиятелността. Но за нея Христос казва нещо особено на Никодим: “И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен". Нима това са неразбираеми думи? Не и за този, който знае какво е Хека, и че самият човек е Хека – баща на боговете, събор на всички богове в едно. Когато ги овладее, той може да им заповядва и да ги управлява. Така самият той става бог и баща на боговете.

Отдавна се чудех да захвана една тема, повлиян от книга на Карлос Кастанеда - "Пътуване към Икстлан".
Тема , която свързах с посещението си в Татул. И конктетно с изсечените в скалите "гробове". Поне според разни предполагащи теории псевдоучени, като Овчара например.

Ето картинки от Татул за които имам в предвид:





Тези издълбани "гробове" са необяснимо защо празни.
Вероятно по същата причина поради която е празна и Хеопсовата пирамида.

Обаче такова обяснение не е никак изгодно на съвремените учени кратуни.

Веднага се връщам към Кастанеда и описаното в учението на дон Хуан - индианец от племето яки.
Написаното е достатъчно да даде обяснение за празните гробове и празната Хеопсова пирамида.

Но уговорката тук е , че не индианеца от яки е първоизточника на тези духовни практики, а нашите пра-пра дядовци ТРАКИ са в основата на тези знания.

Дон Хуан просто е предал на Кастанеда забравеното вече от нас древно тракийско знание - съхранено все още у индианците.

Цитирам текста за "погребването на война" :

Умишлено продължих цитата с темата за СЪНУВАНЕТО. Понеже нещата са свързани.
Ще пусна цитат от една друга духовна практика на северноамериканските индианци от съвсем различна книга. Обяснява се как се прави СЪНОХВАЩАЧ - инструмент от върбова клонка и конец за "улавяне" на сънища.

Но това след няколко дни, че книгата я занесох някъде си, а не ми се цитира по памет.

Това съобщение е редактирано от Георги-НЗ на 15.4.2012, 22:59

Много точен и на място цитат, Георги, много добре допълващ написаното, по-горе


Отворът в дясния дял на триделната пещера-утроба при Татул

Това е фантастично. Затези каменните "гробове", които засега съм виждал само е снимка - още от снимките ме привличат да си легна в тях. Ама изкуфелия мозък дето се влияе от на " учените" приказките вика "къде ше влизаш на хората по гробовете тука умрели са лежали" Познай сега като се озова при такъв "гроб" какво ше се случи.
Много е важно обаче мозъка да се изключе за да разбереш и кой е твоя "гроб".

Това със сънищата - последния път така посред нощ на един хълм на едни скали ми се присъни с отворени очи буките как рипат ръченица. Чудех се нещо - разбрах го тогава...

А за разказа на Йордан за пещерните вулви просто нямам думи. Имаме сега един обект който представлява пещера с два ръкава, пак са посока изток повече единия от другия... чудехме се какви да ги нищим там. Ето на - благодарности на Йордан.

На една от снимките в албума, ще видиш, че вдясно от Утробата някой нарочно е изхвърлял боклуците си и е направил всичко едно голямо лайно. Запиши си местото в тефтера

Материала за който писах по-горе е от книгата "Гласът на орела - светът на севреноамериканските индианци" .

Но понеже ми е счупен файнрийдъра и няма кога да го оправям - давам текста в картинки. Ако някой има желание и време може да го направи на текст.
Защото не е приятно и удобно текстове да са на картинка.





















И както виждате от текста - правенето на каквото и да е от индианците - минава през Духа и в общуване с Великата Тайна, Уакан Танка.

Вниманието и отдаваното значение е подобно като при японската чайна церемония - важни са детайлите. Както при носията на българката, както при българските обичай или при една възрожденска къща например ( възрожденска, понеже по-стари не са се запазили от турците).

Това съобщение е редактирано от Георги-НЗ на 18.4.2012, 17:05

Триделната пещера-утроба при Татул - акция-почистване

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.3...53842864&type=1

Вчера извъртях една подкова около Татул пресичайки и газейки на два пъти Голямото дере (Боюк дере) и се озовах, отново пред пещерата-утроба. Входът й вече е ограден с дървена ограда от пръти, може би да не влизат животни, но е явен намек и за хората, които са почнали да закачат парцалите си по близките храсти, да лепят икони по скалата и да палят свещи, разливайки восък. Икони са тупнати дори в самите й "гениталии". Нищо против нямам християни да почитат мястото, но не съм съгласен, мястото да бъде превръщано в църква "Св. Богородица"! Църкви и параклиси "св. Богородица" има предостатъчно, г-да християни, това, че ваште пасоми, не влизат в тях, си е изцяло проблем на християнската вяра, но да търси тя нови, свежи сили чрез "борба с езичеството", това няма да го позволя. Другото, което трябва да отбележа и да кажа на г-дата ревностни християни е, че дори, когато Източните Родопи с а били ромейски или български християнски център, пещерите-утроби не са били християнизирани! Не са! Те не са били пипани и от мюсюлманското население след това и поради тази причина са достигнали във възможно най-чистият си древен вид до нас! Християните и мюсюлманите, живели и живеещи по тези места, са имали достатъчно респект и уважение към древността и безвремието на Майка Умай (Утробата), за да не я натоварват с искания за милост, поради личното възмездие, което трябва да изживеят. Не си създавайте живот за възмездие, за да искате след това прошка и милост! Майка Умай е Чиста Утроба и тя и анатомически е представена така, защото древното жречество е комплексно, то е и религия и наука и философия и изкуство!

Татул е по-стар от египетските пирамиди
Проф. Николай Овчаров
Автор: Проф. Николай Овчаров
08:30
07.10.2023

https://trud.bg/%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D0...eSujumSLrcC8Kk0

Пълни глупости и лаладжийства от страна на въпросният Овчаров и починалият отдавна Венедиков. Защо?;))) Защото, който е чел митологичният разказ а Орфей, той е разкъсан от вакханките на парчета... Главата му плува по една река, стига некакъв остров или място не помна точно и там е погребана. Не е ясно, какво е станало с останалите части от тялото му, може да са изядени, може да са заровени за плодородие според обичаите преди него;))) Остава допускането, хипотезата, различните части да са разнесани и погребвани на различни места отново за плодородие и просперитет и препдолагаемо Татул да е мястото, на некое парче или кост от него;))) Това е по-реалистична хипотеза. Още повече, че находките, които представя Овчаров описателно, абсолютно по никакъв начин не доказват тази хипотеза, няма нито един артефакт, който да свидетелства за нея, точно обраното, тук отново виждаме култа към Свещеното Огнище, свързан със Слънцето, което е хракатерно за цяла Родопа и именно от него планината носи името си, от наименованието на Свещеното Огнище - Раудеб оттук Родопа! Цялата планина е в такива огнени олтари. Така... Траките? Хахахаххахахахаха... Ами да ви кажа, тези огнени олтари са характерни за две вери - тенгриянството и ведизма! Последната е индийската вариация
на изначалното единобожие, така, че, изберете си, едната от двете;))) За да не се стресирате, че вашите траки може да са почитали Тангра, ауууу...какви степни, нецивилизовани диваци;))) Иначе, най-същественото в откритието на Овчара е праисторическата сграда светилище и огнените олтари. За останалото сигурно съм писал студия, хахахахаха
==========================================
През тези години ние успяхме да докажем, че предците на траките са започнали да дялат със сечивата си скалите някъде през ІІ хил. пр. Хр. В исторически план това е краят на бронзовата епоха – времето на Троянската война и първите човешки митове. Първоначално те създали причудливата пресечена пирамида с гробницата. Край нея се оформя свещеното пространство, в което разкрихме 35 култови огнища-олтари. Те са разположени върху скалите и между тях. Несъмнена е връзката им с пирамидата, където явно се е намирал центърът на извършваните ритуали. Това ни кара да смятаме, че още преди 3500 години канарата край с. Татул се е почитала като хероон – светилище на обожествен след смъртта си тракийски цар.
Многобройните находки от огнищата помагат да се хвърли светлина върху личността на този герой. Бяха открити десетки керамични съдове, с които са се извършвали възлиянията в негова чест. Заедно с тях са били полагани различни свещени предмети като прешлени за вретено, използвани от траките за гадания, разнообразни сечива и оръжия от бронз. Особено интересни са няколко находки на жречески аксесоари. Един от тях е фрагмент от ритуално нарязана златна маска, подобна на прочутата маска на Агамемнон от Микена. От глина е направен моделът на жречески скиптър, имитиращ известни находки от злато. Забележителни са и няколкото керамични колела на макети на колесницата, с която, според представите на древните, Богът-слънце е обикалял небето.