- Форум

Форум -> В CERN отново откриха неутрино

Форум на Движението

Помощ

Участници

Календар

Форум -> Дискусии -> Свободна и алтернативна енергия

В CERN отново откриха неутрино, по-бързо от скоростта на светлината

Абонирай се за темата | Свали в Word формат

Йордан_13	Публикувано на: 20.11.2011, 4:18
Админ Група: Админ Съобщения: 16 428 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06	(Или как се срути един мит и се свали още една верига от човечеството) Съобщенията, че скоростта на светлината е премината, в научните среди, не е от вчера. Тя идва отпреди 5-6 години, но тогава плахо се промъкна в медиите. Днешните експерименти просто потвърждават една истина, казана още в "Книга за възлизане към светлината на Деня" или "Книга на мъртвите" - скоростта на светлината не е константа и скоростта на човешката мисъл я преминава. Отпадна поредната голяма лъжа и умишлена заблуда, с която бе държано човечеството закотвено на планетата Земя, че скоростта на светлината е константа. Тази заблуда бе умишлено въведена чрез един евреин с абсолютно неврастеничен и идиотски вид, който всички малоумници боготвориха и превърнаха в икона - Албертчо Айнщайнчо. Не бъдете като него, т.е. не бъдете предатели на своя човешки род(ако евреите въобще могат да бъдат наречени "човеци"). Иконата рухна, "богът" се оказа лъжлив и се провали. С което идва провалът и на други "богове", които стоят над него. Друга такава огромна заблуда, бе за частицата "томос", която днес тъпигьозно продължава да се нарича "атом", т.е. неделим. Казват, че египетските жреци подлъгали тъпите елински философи и нарочно им пуснали тази партенка. Казват, че било за добро, да се предпази човечеството от това, което се случи с Атлантида, т.е. да не се възпроизведат в близките хилядолетия нови ядрени оръжия. Само дето случилото се с Атлантида е бледа сянка, пред Армагедона, който бавно и неумолимо идва. http://www.segabg.com/online/new/articlene...news&id=0000146

Георги-НЗ

Публикувано на: 20.11.2011, 22:58

Често пишещ

Група: Участници
Съобщения: 658
Участник # 1 797
Дата на регистрация: 6-March 09

Често в този форум съм препоръчвал книгата на Владимир Терзийски "Летящите чинии на илюминатите".

Сега след този пост отново ме засърбя да постна нещо от книгата:

( написаното е в достъпен стил)

QUOTE

2.2. Експериментът на “братята” Майкълсън и Морли и партийната линия
на Илюминати относно физическия етер.
Защо съм поставил кавички около двамата братя, и какви точно братя са те ще стане известно след малко. Това е наистина доста прост експеримент, който "доказа" в края на миналия век, че физическия етер не съществува, като сравни два лъча светлина - единия успореден, а другия перпендикулярен на движението на Земята по нейната орбита около Слънцето. За целта се използваше прост физически уред, наречен интерферометър. Да видим накратко какво казва Голямата съветска енциклопедия (1955) за този опит:
"Основната му задача беше да измери влиянието на движението на Земята (с 30 км/сек по орбита около Слънцето - бел. авт.) върху скоростта на разпространение на светлината" (през физическото пространство до повърхността на Земята: през въздуха на лабораторията и през стационарния етер около Земята, намиращ се "зад" въздуха. Светлината се излъчва от източник поставен върху движещата се Земя, б.а.). Или перифразирано, да "измери скоростта на движението на Земята спрямо неподвижния етер на абсолютното и недвижещо се космическо пространство, разбира се ако етерът съществува". ...."Проведен от американския физик Майкълсън през 1881г., експериментът имаше и по-широко значение, защото позволи да се изясни дали скоростта на разпространение на светлинния сигнал зависи (и в най-общия случай) от скоростта на движението на неговия източник". В конкретния експеримент това е лампата на интерферометъра, монтирана върху движещата се Земя. ... Преди този експеримент "във физиката на 19 век се е предполагало, че светлината се разпространява в неподвижната световна (и космична) среда - етера - подобно на разпространението на звука във въздуха. По отношение спрямо Земята (и спрямо светлинния източник монтиран върху нея), движеща се през (неподвижния абсолютен космически) етер, скоростта на светлината се е предполагало, че е различна, и зависеща от направлението на светлинните лъчи относно направлението на движението на Земята". Ако светлинният лъч се излъчва от лампата в посока напред по направлението на движението на Земята, към неговата скорост от 300 000 км/сек се очаква да се прибавят и 30-те км/сек скорост на Земята; а ако е излъчван обратно на движението на Земята, то нейната скорост се изважда от неговата. Така при двете последователни измервания, по и срещу движението на Земята, светлинният интерферометър на Майкълсън се е очаквало да мери две съвсем различни скорости на светлината, различаващи се с 60 км/сек една от друга: 300 030 и 299 970 км/сек.
"По този начин опитът на Майкълсън позволява да се определи скоростта на движението на Земята по отношение на неподвижния етер, ако последният наистина съществува." Според господстващата електромагнитна теория в края на миналия век, очакванията за изхода на експеримента са били, че при разпространението си през предполагаемия етер (за който освен това се е предполагало, че е и абсолютно неподвижен) скоростта на светлината ще зависи от скоростта на нейния източник. Ако тя не зависи - значи моделът за нейното разпространение в пространството, базиращ се върху съществуването на физическия етер не е верен, и ... етерът не съществува. Просто и ясно.
"Опитът обаче не показва изместване на светлите ивици в интерферометъра, въпреки че точността му е била повишена дотолкова, че даже при движение на Земята по отношение на неподвижния космически етер от само 1,5 км/сек (т.е. 1/20 от нейната орбитална скорост от 30 км/сек, б.а.) би могло да се забележи изместване на ивиците". ... Ето защо "... опитът на Майкълсън послужи като една от причините за отказа от хипотезата за съществуването на етера като някаква универсална световна (абсолютна и неподвижна, б.а.) среда - по отношение на която движението може да се счита за абсолютно" (т.е. мерено спрямо една абсолютна и неподвижна Вселенска отправна 31
координатна система, б.а.). (ГСЕ, 1955; виж също Майкълсън, 1902; Вавилов, 1928; Фриш и Тиморев, 1952).
Една бележка: "прикрепеният" за неподвижното и абсолютно космическо пространство етер е пресичан от Земята при нейния полет около Слънцето с 30 км/сек. За движението на Слънцето около центъра на нашата галактика Млечния път с 10 пъти по-голямата и по-удачна за този експеримент скорост от 300 км/сек тогава нищо още не се е знаело, защото американският астроном Фред Хойл открива галактиките половин век по-късно - едва през 30те години на XX век. Така че орбиталното движение на Земята около Слънцето е било най-бързото познато тогава на науката движение, което Майкълсън е решил да използва за своя експеримент.
Оптическото устройство, с което се сравняват двата лъча, се нарича светлинен интерферометър. На популярен език това означава устройство за сравняване, за “претегляне” на двата светлинни лъча - нещо като “оптически везни”. Естествено не “по тегло”, а по относителната промяна на тяхната поляризация един спрямо друг, след преминаването на тестовия лъч през етера.
Според научната хипотезата успоредният на движението на Земята, или тестов лъч, пресича по време на експеримента "неподвижния" етер, закрепен за абсолютното и стационарно космическо пространство, през което се движи Земята. Пресичането на "непоклатимия" космически етер от лъча става, защото докато трае експеримента, Земята се носи по своята орбита около Слънцето с 30 км/сек. Значи и интерферометърът (монтиран върху пода на лабораторията, построена върху Земята), и накрая и лампата-източник на светлината върху интерферометъра, се носят със същата скорост през неподвижния етер, както и Земята. В това време "еталонният" лъч, перпендикулярен на тестовия, не променя своята скорост и служи за сравнение, за да може да се получи интерференчната картина. Това е възможно защото в неговото направление скоростта на Земята (и на светлинния източник) спрямо неподвижния космически етер е нула. Научната хипотеза и очакване в този експеримент са, че скоростта на Земята ще се прибави към скоростта на светлинния лъч, излъчван от лампата на интерферометъра по време на нейното движение.
Експериментът показва обаче, че няма никаква промяна и забързване на тестовия спрямо еталонния лъч. Следователно тестовия лъч не е повлиян от скоростта на източника на светлина (лампата на интерферометъра поставена върху движещата се Земя). Затова от господстващата електромагнитна теория в края на миналия век следва, че ако при разпространението си през предполагаемия етер (за който освен това се предполага, че е абсолютно неподвижен) скоростта на светлината не зависи от скоростта на нейния източник - от това ще следва, че етерът не съществува. По-просто и ясно не би могло да бъде. От всичко това Майкелсън и Морли мълниеносно правят заключението и постулират, че в цялата Вселената етерът ... не съществува! И за да няма повече научни спорове по въпроса, скоро след това им е присъдена и Нобеловата награда, за да се увековечи и бетонира техния резултат и да се парират всякакви по-нататъшни опити за ревизии в тази област.
Къде е капанът на тази просветлена "логика"? Как именно двамата братя М&М успяха да омагьосат и приспят цялата глобална академична общност? За да разберем по-добре целия абсурд на експерименталната ситуация и комичната логика на тяхното заключение, нека да си представим сега един аналогичен експеримент, повторен в подобни и много по-лесно разбираеми условия. Нека да заместим етера от експеримента на М&М с обикновена вода, а въртящата се Земя - с перката на проста перална машина. Вместо да инсталираме интерферометъра върху Земята, нека да го инсталираме в пералната камера, върху перката на машината. Вместо академичната общност, нека този нов 32
комедиен експеримент да бъде проведен от Академията на науките на ... "Тримата глупаци”, осмени така незабравимо във великолепната анимационна серия на Доню Донев от близкото минало.
Използвайки точно същата "илюминирана" логика като братята М&М, и Тримата глупаци биха могли експериментално да докажат, също по поръчка, че на Земята този път не съществува ... никаква вода. За нашите читатели, интересуващи се от конспиративната страна на съвременната физика (като разводнената ширпотребна версия на специалната окултна и херметична физика, задкулисно развивана от тайните общества от хилядолетия) нека да проследим хода на тяхната логика:
За да изпълни поръчката на тайните общества, желаещи да се "докаже", че на Земята не съществува никаква вода, Академията на тримата глупаци би повторила експеримента на братята М&М в работеща перална машина, използвайки за целта същата желязна логика, която и те използваха, за да докажат "несъществуването" на етера около Земята. За своя епохален поръчков експеримент Тримата глупаци биха поставили миниатюрен интерферометър на повърхността на въртящото се перково колело на работещата перална машина. (За да е пълна аналогията, най-добре би било това да стане в по-старите модели перални с цилиндрична вертикална камера с капака отгоре, при които колелото-перка се върти в центъра на хоризонталното дъно, около вертикалната ос.)
Каква ще бъде простата логика на интерферометричния експеримент, повторен от Тримата глупаци? Първо нека да приемем, за пълна аналогия между двата експеримента, че на Земята водата е също така "невидима" за простото човешко око, както и физическия етер. Ето защо глупаците не биха могли лесно да разберат само с оглед дали вътре в пералната машина има вода или не. За това те ще трябва да проведат някакъв надежден и необорим физически експеримент. Това би могъл да бъде именно знаменития интерферометричен експеримент на Майкълсън и Морли.
По аналогия на този експеримент, научната хипотеза и очакване и при глупаците ще бъдат, че невидимата стационарна и неподвижна вода взаимодейства с преминаващата през нея светлина. Ако има взаимодействие - значи водата съществува. Ако няма - значи в камерата на машината няма вода. Значи и на планетата Земя няма вода.
След като светлината взаимодейства с водата, скоростта на светлината във водата ще зависи от скоростта на движещия се (спрямо неподвижната вода) светлинен източник. При еднопосочни вектори на тези две движения техните скорости се сумират, и скоростта на светлината ще се увеличава, когато тя е излъчена напред по посоката на движещия се светлинен източник. (В обратната посока векторите се изваждат.) Затова скоростта на тестовия лъч се увеличава спрямо тази на еталонния. В интерферометъра това води до завъртането на поляризацията на първия спрямо тази на втория лъч.
Или просто казано: ако тестовият лъч избързва спрямо еталонния, значи "невидимата" стационарна вода съществува в машината. От там за Тримата глупаци би следвало, че и на Земята съществува вода. А ако се получи обратното - значи тя ... не съществува.
Провеждането на експеримента ще покаже на Тримата глупаци, че няма да бъде отбелязана никаква разлика между двата лъча - няма да има никакво изоставане на тестовия спрямо еталонния лъч. Както казахме, тестовият лъч се движи успоредно на посоката на движение на перковото колело, заедно с него и с интерферометъра върху него. Затова тестовият лъч и източника на светлината трябва да "разсичат" своя път през стационарната” вода около въртящото се колело. Нали водата според теорията на Тримата глупаци е закована за абсолютното пространство в пералната камера на машината. Това е аналогично на експеримента на братята М&М, където пък етерът около въртящата се Земя е закован за абсолютното космично пространство (абсолютната координатна отправна система на това пространство), и където светлинният източник и лъчът се движат и разсичат "стационарния" космически етер при движението на Земята.
33
Защо наистина този имагинерен експеримент в пералната машина би показал, че не би имало никакво избързване (или изоставане) на тестовия спрямо еталонния лъч? Защо скоростта на светлината, излъчена по или обратно на движението на светлинния източник спрямо "стационарната" невидима вода не би се различавала. Защо стационарната вода не би оказвала никакво влияние върху преминаващия през нея в две различни посоки светлинен лъч? Дали защото в камерата просто няма никаква вода, или по някаква съвсем друга причина? Аз мисля, че всеки ученик би могъл да намери сам отговора на тези въпроси.
Ясно е, че причината не е в липсата на вода в пералната машина, а в липсата на стационарност на самата вода. Ясно е, че вътре в камерата на работещата машина просто не може да има никаква стационарна вода, закована за абсолютната и неподвижна отправна (координатна) система на пералната камера. Причината за това е проста - поради наличието на увличане на водата от перката, водата в камерата постепенно се завърта от нея, докато започне да се вихри и вортексира практически със същата скорост, както и перката.
От друга страна скоростта на перката е равна и на скоростта на източника на светлината (лампата на интерферометъра монтиран върху перката). Това е така, защото и водата, и перката, и интерферометърът върху перката, и светлинният източник (лампата) върху интерферометъра се въртят с една и съща скорост. Значи няма да има никакво относително движение на източника на светлина спрямо водната среда, през която се разпространява тестовият лъч. Поради това той не би избързвал или закъснявал спрямо еталонния лъч.
Ето защо няма да има никаква разлика между двата сравнявани лъча - между тестовия лъч, който се очаква да пресича “стационарната” вода от борда на движещата се перка; и еталонния, който не я пресича. ЗАЩОТО ПРОСТО НЯМА ДА ИМА НИКАКВО ПРЕСИЧАНЕ НА НЕПОДВИЖНА ВОДА ОТ ИЗТОЧНИКА НА СВЕТЛИННИЯ ЛЪЧ. Защото скоростта на източника на светлина и тази на вортексиращата (циклонално завихрената) около интерферометъра вода, през която той се движи, са едни и същи.
Но от това, че няма никаква разлика между двата лъча; и от това, че няма никакво влияние, оказвано на тестовия лъч от "стационарната" (според предвижданията на теорията на тримата глупаци) и "невидима" вода, през която светлинният източник си "пробива" своя път, видната “Академия на Тримата глупаци” би отсъдила мълниеносно, че в пералната машина няма ... никаква вода. Оттам тя би заключила още по-триумфално, че на цялата наша планета вода ... изобщо не съществува.
Нека да дадем още един пример за подобен експеримент, проведен от Тримата глупаци, който е още по-абсурден и от този с пералната машина, за да разберем напълно епохалния комизъм на цялата ситуация в модерната академична теория за електромагнетизма. По същата илюминирана логика на експериментите с пералната машина и този на Майкелсън и Морли този път Тримата глупаци биха могли експериментално да докажат например, че на Земята не съществуват никакви ... ескалатори. За да има пълна еквивалентност с експеримента на Майкълсън и Морли, ще приемем, че ескалаторите на Земята са "невидими", както и физическия етер. Понеже не могат да бъдат забелязани с просто око, тримата глупаци биха се опитали отново да докажат тяхното съществуване, като използват някакъв физически уред. Биха могли да направят измерване на скоростта на ескалатора, за да разберат дали той се движи. Ако се движи, значи съществува.
Подходящ "измервателен уред" би бил един обикновен ръчен скоростомер - например велосипедно колело с брояч, монтирано на дълга дръжка, подобно на тези, използувани от земемерите. Ако колелото се върти и уредът показва някаква скорост - значи "невидимият" ескалатор под краката на глупаците се движи - значи той съществува. Ако не показва никаква скорост - значи не се движи. Значи ... не съществува.
34
Да видим сега как се мери скоростта на един "невидим" ескалатор? Много просто - физикът се качва върху него с брояча, и опира колелото на брояча в единия от неподвижните странични бордове на ескалатора. Езикът с брояча и невидимият ескалатор под тях се движат, а борда не. Колелото на брояча се върти, и уреда отчита някаква скорост. По показанията му физикът би могъл да докаже, че след като скоростта не е нула, значи "невидимият" ескалатор под него наистина се движи. Значи съществува.
А какво биха направили Тримата глупаци след качването си върху ескалатора? Вместо да допрат колелото на брояча в неподвижния страничен борд на движещия се ескалатор и да се опитат да измерят своята скорост спрямо него, те биха опрели колелото му в стъпало пред себе си, движещо се заедно с тях, и така биха се опитали да измерят скоростта на "невидимия ескалатор". Много е ясно какъв ще е резултатът от техния експеримент.
Стрелката на уреда им винаги ще показва нула, защото стъпалата под глупаците ще се движат напред със същата скорост, както и те самите, както и техния скоростомер. За да може той да отчита нещо при измерване на скоростта, единият му край (неговата дръжка) винаги трябва да се постави върху движещия се предмет, а колелото му - върху неподвижна точка за сравнение.
В аналогичната ситуация при първия експеримент на Тримата глупаци дискът-перка под водата в пералната машина се върти със същата скорост, както и водата над и около него. Затова е пълна глупост да се опитваме да мерим неговата скорост спрямо тази на водата. Абсолютно идентично и в експеримента на братята М&М етерът до повърхността на Земята и около интерферометъра се върти със същата скорост, както и Земята под него, както и интерферометъра на нея. Ще бъде същата глупост да се мъчим да мерим скоростта на въртене на Земята спрямо етера около нея.
Това, че скоростомерът в ескалаторния експеримент на Тримата глупаци показва нулева скорост съвсем не означава, че ... "невидимият" ескалатор не се движи и не съществува. Или от това, че при другия техен експеримент, поставен върху диска на пералната машина, няма отклонение между двата светлинни лъча на интерферометъра, съвсем не следва, че в нея ... няма вода. Още по-малко пък следва, че на планетата Земя вода изобщо не съществува. По аналогия на тези комични опити на Академията на Тримата глупаци, и от това, че няма отклонение между двата лъча в оригиналния експеримент на братята М&М също съвсем не следва, че ... невидимият физически етер не съществува.
Какво е моето обяснение на грешката на двамата братя Майкълсън и Морли? След имагинерните и комични експерименти на тримата глупаци ние можем наистина по-лесно да прозрем как и господата М&М успяха да омагьосат и завихрят мозъците на цялата световна физична общност. В космичното пространство просто не съществува такова нещо като “стационарен” етер. Според монументалните физични откровения на книгата "Оаспи", дошли до нашата цивилизация от учените на вселенската "менажерска" йерархия на Бог Йехова, във великата Вселена всичко тече, всичко се върти и вихри, всичко вортексира. Не само всички материални тела, но също и техните неотделими и неразделни етерни двойници или спътници - техните етерни чакри, или на модерен физичен език - техните етерни циклонални вихри (вортекси) (Оаспи, 1882: Хорст, 1987). Тези етерни спътници на планетите, на звездите, на галактиките и галактичните купове се въртят и вихрят със същата скорост, както техните материални "господари", най-малкото там, където вортексът пресича повърхнина на материалното космическо тяло. Това важи в пълна сила и за Земята като планета.
Когато Земята се върти, нейната чакра, нейният неотделим етерено-циклонален вихър-спътник се върти около нея в екваториалната й равнина със същата скорост като нея - поне измервано до повърхността на Земята. Причината за създаването на този 35
гигантски планетарен етерен вихър, на този циклонален планетен вортекс може би се крие в увличането на етера от материята на въртящата се около оста си планетарна маса. Точно както по аналогичен начин и перката в пералната машина на тримата глупаци беше увлякла и завихрила водния циклонален вихър около себе си. Сега става много ясно защо няма никаква разлика между двата светлинни лъча в поръчковия експеримент на братята М&М - този най-известен експеримент по "завихряне" и "изплакване" на мозъци в съвременната наука. Той не показа никаква разлика между двата лъча, не защото етерът не съществува и не влияе на тестовия лъч, а защото нещо много повече. Защото етерът не само че съществува, но и нещо напълно неподозирано наистина (а по-вероятно може би и умишлено прикривано?) - защото етерът се вихри и върти в гигантски циклон около Земята, със същата скорост, както и самата Земя (поне там, където именно е проведен този експеримент - на повърхността на Земята). Според книгата "Оаспи" (1882) границата на този етерен циклон - тъй наречената “линия на Чинват" - се простира доста зад орбитата на Луната.
Ето как точно Илюминати разиграха този майсторски трик чрез своите послушни братя и агенти, чрез “другарите” Майкълсън и Морли - твърде вероятно членове с висок ранг на някоя тяхна секретна научна ложа. (Не трябва да забравяме, че всички членове на ложата се обръщат един към друг с обръщението "братко" - оттука и моята употреба на тази дума). Така те успяха да докажат "по поръчка" и по "партийно поръчение" несъществуването на физическия етер по същия начин, по който експериментът на Тримата глупаци с пералната машина успя неоспоримо да докаже, че на планетата Земя не съществува никаква вода.
Колко ловко Илюминати бяха успели да потулят и да изхвърлят от уравнението на гравитацията извечния етерен вихър, извечната етерна чакра на Земята. "Доказвайки" несъществуването на етера по този начин, Илюминати не само успяха да излъжат цялата глобална академична общност, но още по-важно - те успяха ефективно да блокират всякакви следващи изследвания върху етера за повече от столетие. Именно поради безкрайната простота и ниска цена (както се разбра от предишната глава) на изследванията върху генератори на етерни циклонални вортекси, илюминираните физици на тайните общества и банкерите зад тях ясно разбираха, че не биха могли да блокират всички по-нататъшни изследвания в тази област просто като пресушат финансирането за нея. Нещо което те направиха например с астрономически по-скъпата програма Аполо на НАСА, след като американските астронавти видяха твърде много неща на Луната, които не трябваше да виждат там.
В края на миналия век съществуваше опасността много "непосветени" във висшите рангове на тайните общества физици да почнат да се ровят в теорията на физическия етер и самосиндикално да проверяват простотата на генерирането на етерните вортекси - и то с бюджет от няколко месечни заплати и малко вдъхновение отвътре или "от горе". Поради тази надвиснала опасност от неконтролируема конкуренция Илюминати се нуждаеха от една по-ефикасна, по-надеждна спирачка от финансовата - от една елегантна теоретична димна завеса, с чиято помощ да убедят завинаги и неоспоримо досадната глобална физическа общност от непосветени "академични пролетарии" в безплодността и безсмислеността на всякакви изследвания върху етера. Затова именно те така ефектно “доказаха”, че той ... не съществува, използувайки за целта услугите на техните послушни братя, на “другарите” Майкълсън и Морли – членове с висок ранг на някоя тяхна секретна научна ложа. За награда след това двамата бяха обезсмъртени в залата на славата на модерната физика от същите тези задкулисни тайни общества и от банкерите зад всички тях, финансиращи и до сега всяко по-важно изследване в съвременната американска физика чрез техния параван и полицай - чрез Националната научна фондация, National Science Foundation. Тя послушно следва партийната линия на Илюминати в областта на теоретичната и експерименталната физика и не би отпуснала и 36
цент за незасекретени университетски научни изследвания, които противоречат на нейните основни догми.

QUOTE

Българският учен-механик д-р Димитър Манев от гр. Казанлък първи в несекретната популярна литература извежда теоретично формулата на жироскопната антигравитация в своята книга (1992 и 96). В нея той доказва, че антигравитацията е пропорционална на произведението на ротационния инерчен момент на въртящото се тяло и на квадрата на неговата ъглова скорост (обороти в минута). "Българинът Васил Петров Манев (1988) също прави обяснение на ефекта на олекване на въртящ се маховик на базата на общата теория на относителността на Айнщайн" (Митев,92). Академик Алберт Вейник, член кор. на АН БССР, в своите трудове по антигравитация (1981) се опитва да обясни олекването на жироскопа при въртенето му около вертикална ос "на базата на единно хронално (или времево - б.а.) поле" (Митев, 92). Да не забравяме, че и Козирев търсеше обяснението за олекването на жироскопа в следствие на "изменение на хода на времето" (1958). Проф. д-р Брус ДеПалма (1986) експериментално показа, че обикновен електронен ръчен часовник изостава над 10 пъти повече (отколкото е неговия заводски толеранс), когато е оставен да работи в непосредствена близост до въртящ се масивен жироскоп. В други негови експерименти пък механичното махало забавя своите колебания, а акустическия камертон понижава своята честота на трептене, когато са поставени в непосредствена близост до въртящ се масивен жироскоп. Това показва, че времето започва да тече по-бавно. Както ще видим в следващия том, д-р Хайнрих Шуман в Германия първи успя експериментално да оползотвори ефекта на промяна на хода на времето около въртящия се жироскоп при създаването на своята трижироскопна контраротираща машина на времето за тайното общество Врил, построена още в 1921 г. в заводите на Месершмит край г. Аугсбург (Ратхофер, 93).
Накрая нека да разгледаме най-важното и официално публикувано доказателство на жироскопната антигравитация в най-тежката академична преса. Това бе статията от 18 декември 1989г. на двамата японски учени от Сендайския университет - на професорите Хаясака и Такеучи – в най-престижното в света физическо списание “Физикъл ревю летърз”, “Списание Физическо Ревю”, най-тежкото официално, “политически коректно”, т.е. партийно-линейно академично физическо списание в света. Тя бе озаглавена "Аномално намаление на теглото на тяло, жироскопиращо около вертикалната ос...". Още веднъж и по независим начин те потвърдиха антигравитационното поведение на въртящите се маси. При тях се наблюдава намаляване на теглото, което е пропорционално на произведението на масата на ротиращото тяло и на неговата ъгловата скорост на въртене (Хаясака, 1989). Не е ли точно това и “формулата” за генериране на антигравитацията, която е дадена и на страниците на книгата-откровение “Урантия”, публикувана още през 1955г. в САЩ. Или цели 34 години преди това съобщение, през които нито един физик по света не й обърна никакво внимание.
U059 “Физикъл Ривю летърз"
За мен статията на двамата японци беше последния пирон в ковчега на невъзможността да се създаде антигравитационен ефект във и около въртящи се маси. Четири години по-късно посетих професор Такеучи по неговата лична покана в лабораторията му в Сендайския университет. Той ми показа своята стара експериментална установка, а също и новата и още по-модерна такава. След това проведохме половин ден в особено оживена дискусия по взаимно интересуващите ни въпроси. Пред професора и неговите колеги изнесох моя семинар за жироскопната антигравитация, който е отразен в съкратен вид в настоящата глава.
За десерт накрая бих разказал за може би най-простия, евтиния и същевременно най-ефектния в демонстративно отношение експеримент по антигравитация, проведен от виден академичен учен. През 1975г. проф. Ерик Лейтуейт, шеф на Катедрата по електроинженерство в Имперския колеж по наука и технология в Лондон, измисли и 19
демонстрира този експеримент, като че напук, точно под носа на Илюминати и на тяхната глобална лондонска щабквартира. “В този експеримент се овладява центробежната сила на жироскопа и тя се използува, за да задвижи една антигравитационна машина”. Професорът бе вече световно известен със своите по-раншни разработки за магнитно-левитирани и задвижвани влакове, които се изпробваха в Япония и Германия (Павлики, 1990).
Новото откритие на професора беше един двуосен 10 килограмов жироскоп, който се въртеше едновременно по две оси. Главната вертикална ос преминаваше през тялото на стоящия прав и въртящия се на място в кръг около себе си професор. Ролята на хоризонталната ос беше играна от оста на жироскопа, хваната от протегнатата ръка на професора, като ракета за тенис. Това е фактически точно половината от двуосното дву-жироскопно устройство, изобретено от инж. Санди Кид (разгледано в параграф 1.3. на тази глава), но това не му пречеше да работи също толкова добре.
Един студент развърташе до няколкостотин об/мин диска-жироскоп на края на оста с помощта на фрикцион и ръчна бормашина. След това професорът се завърташе в кръг, на място около себе си, въртейки с ръка в хоризонталната равнина, като тенис ракета, оста на тежкия 10 килограмов ротиращ диск. Странно защо, но масивния двойно-ротиращ жироскоп олекваше толкова много, че повечето от теглото му изчезваше. Професорът можеше леко да го върти около себе си като ракета за тенис, държейки обаче края на оста му само с ... кутрето на ръката си. Олекналият 10-килограмов диск тежеше не повече от килограм - два на пръста му.
През 1993г аз повторих и демонстрирах същия експеримент пред японската телевизия, като използвах двойно по-тежък жироскоп – 20 килограмов маховик от бракуван двигател за кола. Аз го развъртях първо около хоризонталната ос с помощта на ъглошлайф, с директно предаване на оборотите в отношение от 1:1, с около 5-6 хиляди об/мин - значително по-високи от употребените от проф. Лейтуейт само няколкостотин об/мин. След това го завъртях с ръка и около втората - вертикалната ос, преминаваща през моето изправено тяло. Развъртях го на място около себе си, като ракета за тенис, с не повече от 30 об/мин.
И о-о-о небеса, от 20-те килограма тегло на тежкия маховик, в ръката ми останаха да натискат надолу не повече от 3-4 килограма. Останалата част от теглото на едновременно ротиращия по двете оси жироскоп беше мистериозно изчезнала. Най-интересното беше, че в опънатата ми ръка валът на свистящия жироскоп се беше вдигнал нагоре под ъгъл от 50 градуса спрямо хоризонталната равнина на въртене. Като че ли тежкият 20 кг жироскоп на края на това дълго почти метър рамо се дърпаше нагоре като балон пълен с хелий. Аз леко го удържах само на кутрето и на безименния пръст на едната си протегната хоризонтално напред ръка.

QUOTE

След като въведохме невероятните антигравитационни двигатели - атомни пумпали, сега защо пък да не разгледаме съобщения и за летящи живачни топки. В езотеричната и уфологична литература има описани случаи на използуване на живак в антигравитационните устройства на земни летящи колесници от древността (като в древноиндийския епос “Махабхарата”). Или за използуването му в антигравитационните устройства на долетели до нас извънземни пришълци. Или пък използуването му в прости древни алхимични експерименти с левитиращи топки (твърде вероятно направени от стъкло и пълни с живак), които левитират и се издигат сами във въздуха, след като се нагреят върху горяща свещ.
Сякаш по странно съвпадение едни от последните немски подводници, измъкнали се от блокадата на Съюзниците в самия край на Втората световна война, и устремили се към тайната нацистка колония Ной Берлин на Южния полюс, южно от Южна Африка, са били натоварени именно с контейнери пълни с ... живак. Като че ли Третият райх се е бил 24
загрижил, измежду всичките други сериозни проблеми пред себе си, за състоянието на зъбите на стотината хиляди концлагеристи, тайно прехвърлени още преди края на войната с гигантските транспортни подводници в суперсекретната колония Ной Швабенланд на Южния полюс, та е бързал да запаси базата с живак за техните амалгамени пломби.
Пак по странно съвпадение научих, че гениалният италиански учен-изобретател Гилермо Маркони, ученик на най-великия от великите изобретатели - Никола Тесла (виж библиографията накрая на книгата), за когото тепърва ще пиша в бъдещите книги от поредицата “Летящите чинии на Илюминати ”, също експериментирал със сферични вортексни динамомашини. Те твърде вероятно не са представлявали нищо повече от сфери, пълни с жироскопиращ в бесен вихър живак (ТХГ, 1991).
Тези вихрови сферични динамомашини, тъй наречените в секретната немска литература "кълбовидното вихрово динамо на Маркони”, “Markonis Kugelwirbeldynamo", са били доразработени и значително развити от тайните конструкторски бюра на СС - от отделите Е-4 и U-13 - в основните антигравитационни двигатели на тежащите стотици тонове летящи чинии-дреднаути от сериите “Haunebu” и “Андромеда”. Те са били построени тайно от СС за немските и глобалните тайни общества зад тях - за техните илюминирани господари, финансисти и благодетели. Това са били тежките бронирани сферични вортексни тахионатори от типовете “Туле” и “Андромеда”, с диаметри от около 5 м. и 15 м. съответно. Те в крайна сметка не са били нищо повече от кухи сфери, пълни с устремно въртящ и вихрещ се живак. Жироскопиращ около Вие знаете вече коя ос. За всички тези експерименти ще говорим по-подробно във втория том на тази книга. За тях се разказва в нелегално заснетия през 1991 г. филм "НЛО? Или Третият райх отвръща на удара?". Той беше заснет от виенския филиал на тайното немско общество "Темпелхоф Гезелшафт", т.е. немския клон на рицарите-темплиери (ТХГ, 1991).
След въртящите се атомни пумпали и живачни топки, защо пък сега да не опитаме една история за левитиращи ... синхротрони? Както казахме още в увода, Вселената наистина май е значително по-шизофренична и от най-налудничавите наши представи за нея. В контактьорската книга "НЛО - Контакт с планетата Ярга" се описва нагледно как по най-прост начин може да се конструира летяща чиния, практически без движещи се части в нейния жироскопен антигравитационен двигател (Стивънс, В., 86).
В гениално-простия синхротронен двигател на чинията на Ярганците с диаметър от около 300 метра, вместо да се върти с бавна скорост от само няколко стотин до няколко хиляди оборота в минута цялата огромна маса на корпуса на междузвездния летателен апарат; в лъча на тороидния вакуумен канал на синхротрона се въртят и жироскопират с релативистка скорост елементарни частици с пренебрежимо малка маса. Самият синхротрон не се върти и е неподвижно монтиран за периферията на невъртящия се корпус на голямата колкото лайнера Куин Мери чиния. Но за компенсация на пренебрежимо малката маса на този жироскопиращ лъч от елементарни частици, ярганските инженери наистина го развъртат така бързо, че "чак и дяволите се разлитат от него", както идиоматично се изразяват американците.
Тези частици се носят бясно по своя вакуумен “хиподрум” с релативистична скорост, близка до скоростта на светлината, навъртайки над ... 18 милиона оборота в минута (или 3x105 об/сек). Обороти, които естествено никога не биха могли да бъдат постигнати, ако се развърта целия тежък корпус на чинията. Така че въпреки малката маса на частиците в този жироскопиращ лъч, произведението от масата и гигантската им ъглова скорост (т.е. об/мин) отново се запазва много висока величина. Тя пък определя голямата подемна сила на лекия двигател (ако същата подемна сила трябваше да се генерира само чрез развъртането на груба физическа маса, двигателят щеше да тежи многократно повече).
25
И така, каква е поуката от тази история? Вместо да развъртат с бавни обороти целия масивен 300 метров корпус на летящата чиния-дреднаут, тежаща десетки хиляди тонове, създавайки си при това огромни главоболия с постоянната нужда да смазват стотиците лагери на взаимно-въртящите се части от корпуса на този мастодонт - вместо това хитрите Яргански инженери са решили изобщо да ... не го развъртат. В действителност в техния двигател няма нито една въртяща се и износваща се материална част.
Вместо това те просто са решили да развъртат и жироскопират с много по-голяма скорост само нищожно малките по маса елементарни частици в лъча на синхротрона. Те не се нуждаят от никакво смазване в своя вакуумен магнитен тунел.

[SIZE=7]

Това съобщение е редактирано от Георги-НЗ на 20.11.2011, 23:05

--------------------

????? ????????? ????, ????? ? ???????????!

« Предишна тема | Свободна и алтернативна енергия | Следваща тема »