За титлата на българските владетели!

[anti666]

Отварям пак тази тема, защото Гази Баба от 13 век, който цитира Бакши Иман в Летописите на Джагфар, III том ясно казва какво е молитвеното обръщение към Тангра;

Моля се, подчинявайки се на твоето въртене!
Моля се, завъртайки се в посока на Слънцето!
Бир Тангра [Eдин Бог ] ! Бир Канар [ Един Владетел ] !
Бир Торе [ Един Порядък ] ! Мен Тайре [ Голяма Молитва ] !
Едно Начало, Един Келбир !
http://www.voininatangra.org/modules/xfsec...p?articleid=240
Това е преведено от Емил Коларов (Зент-Буржан), студент в СУ по това време и приятел на Елтимир. Макар там да не пише откъде е източника, става ясно, че е превод именно на 3-ти том на Джагфар Тарихи, излязъл на руски в Оренбург през 1997г.

Пак там, Гази Баба допълва;
“Но аз съм чувал и по-прости слова и вече малко по-различни, макар началото да оставаше същото... “ Канар ” се произнасяше като “ кана ”"
Това за такива като Ник, които от Чаталарския надпис притурят на Кана славянското "княз". КАНА СУБИГИ. От Бога Кан!

[Йордан_13]

Нещата са ясни. Джагфар Тарихи го казва: от "Канар е станало Кана". Аз лично държа да се чете Субоги и да не се отнема "с"-то, защото думи като "су" и "суба" имат важно древно тълкуване,а в "Сказание за Чулман" е ясно посочена думата "суба" в смисъла на "народ". В метафизичният му смисъл, понятието трябва да се разбира "От Плеядите поставен Владетел на Българите", когато искаме да конкретизираме кое място от Небето визираме, в духа на древните традиции, иначе, ако го употребяваме в общият му смисъл си е "От Бога (Небето) поставен владетел на Българите". Но мисля, че втори том, на Джагфар Тарихи, дава още допълнителни насоки за това понятие "суба", но трябва да преведа текста.

84) После алпът казал на хората:
“Искам в памет
на моя син
вие да станете един народ!”.

(85) Жалостта размекнала
сърцата на хората
и бившите врагове решили
да станат един народ.

(86) 6-те азакски племена
приели 5-те тузки родове
като седмо племе
и станали една суба.

Да не говорим, че Субан е името на един от алповете и като се е гръцизирало тука, ей ти го "Евой Сабой, Евой Сабой..."

Трябва да четем изтънко, задълбочено и с дива страст древнобългарските източници. Нужна е страст, повече от любовта с една жена


(46) Приготвили се те и взели да чакат
вести от Субаш,
а той, превръщайки се в бик,
попаднал в беда.

(47) Когато пасял на полето,
пред него се появила
една прекрасна имегенка
и Субан обезумял...

(48) Залюбувал се алпът на девойката,
забравил за опасността,
а една друга имегенка
го погълнала.

(49) Като видели, че Субан
не изпраща вести,
хората се разтревожили
и тръгнали да го търсят.

Евой Сабой, Евой Сабой.... Станал Загрей бик, м-да, много поздрави на гърците

[Йордан_13]

Плиска-музеят, Чаталарският надпис

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=440

[boila]

Именника го е преписвал най-вероятно българин-монах, избягал от България или отишъл там по църковна линия. Един руснак или човек от друга националност едва ли ще прояви интерес към родословието на българските владетели.
Нашето християнство изначално е славянофилско. Самият кана Борис(последният кан, който никога не е бил княз...) е бил прославянски настроен и прохристиянски още преди да предприеме стъпки по християнизацията на България. Според сведенията на Арслан Тертер(бивш посланик на Дунавска България във Волжа България, останал там като секретар на емира Гази Бардж, един от авторите на сборника "Джагфар тарихи" под името Гази Баба), Борис бил син на "безродна славянка" най-вероятно наложница, но от княжески род, ще видим после защо... На трона го поставил влиятелният охридски болярин Г.Карамат(кавкан Исбул) още като малолетен и отново поел регентството... Той управлявал България като Регент, седейки си в Охрид слагайка и сваляйки вече трети под ред малолетен кан в Плиска. Самият Борис отишъл на р.Брегалница, за да се срещне с него и да "приеми царството".
За да се освободи от опеката на Исбул( означава "от България") и да осигури трона за наследниците си Борис започнал да формира около себе се една прославянска и прохристиянска групиравка. Македонските българи-ермийци били най-върлите противници на християнството и още във Велика България всячески възпрепятствали неговото налагане и разпространение сред българите. Те обслужвали административния апарат и знаели старото кашанско писмо(туранския алфавит). Борис получил масова подкрепа сред славяните, вероятно с помоща и на майка си, и сред някои славянизирани български родове. Самите славяни отдавна вече били кръстени а правейки България християнска страна той изравнявал по права всички етноси и най-важното правата на славянската подкрепяща го аристокрация с тези на българската.
Бунта го вдигнали Външните боляри като центъра му бил именно в Македония. При потушаването му Борис се възползвал за да се разправи и с политическите си противници. Стареца Г.Карамат бил обезглавен "заради отказ да се кръсти"...
От самото начало нашето монашество и клир са прославянски, дори Черноризец Храбър, който е български аристократ и роднина на цар Самуил говори за славяни, във връзка с буквите и писмената. Славянството и християнството става приоритет в държавата. А славяните пишели за владетелите по тяхному - Княз. Конунг, Крал, Княз, Кан това са европейски титли с близък произход и значение. Българите пък наричали славянските и византийските владетели по тяхному - бек и кан. На византийския император казвали - Урумкан.
Но за православните християни имало само един император - цар и той бил Константинополския Василевс. Затова Симеон започва борба за изравняване на титлите.
Дали Борис ще е кан, княз или крал в този случай нямало значение за българите, значение имало нашата титла и държавен статут да не са по-долу от византийските.
А пък българин по това време и то държавен глава да си сложи чужда славянска титла на племенен вожд - е някаква фантазия от филм на ужасите, който още не са го снимали...
Симеон не получил формално титлата Василевс-цар, но пък сина му Петър я получил...
А нашите владетели от праисторическо време са се титулували - Кан, Каган, Кана - Това е монарх по наследствено кръвно право. Хан е изборен пожизнин манар. Такъв си избирали родовите и племенни съюзи, при нас няма ханове, тъй като нашата диаспора е оглавявана от представители на царски династии и навсякъде основават държави.

Ето тук я има засвидетелствана титлата и у нас, не само в Киевска Рус и във Волжка България:
http://atil.blog.bg/history/2014/01/20/byl...lgarsko.1230114

По въпроса за титлите и короните в България:
http://atil.blog.bg/history/2015/07/23/za-...iiata-n.1378379

[anti666]

Хайде още малко от "Летописите на Джагфар", том III
Гази Баба "За азбуката на дунавските българи". Понеже във форума не може да се копират знаците на келбирите, може да ги видите от качения файл в doc формат. Та там има нещо любопитно. За знака на "от бога владетел" или "Кан по божията милост". Когато е превеждал на руски Летописа през 30-те години на миналия век, чичото на Фархат Нурутдинов не е чувал нашата дума Кана Субоги. Той просто си го е превел както е записал мюсюлманина Бакши Иман. Ислямският израз "по волята на Аллах", или "иншала" си е останал и до ден днешен. През 13-и век Волжка България вече е била мюсюлманска и е нормално Гази Баба да е превел смислово оригиналното "Кана Субоги" като "Кана по божията милост" Забележете и подредбата на думата, както е записан от този стар текст по саклански (славянски, но отдясно наляво). Кан и Суб

Това забива още един пирон в ковчега на твърденията на "княжете" за "княза субоги". Вече го има записано черно на бяло как се пише със знаците на колобърите на саклански (славянски) език. Гръцкото му изписване вече го знаем от Чаталарския надпис.

Също така още веднъж се показва, че Летописите на Джагфар са автентични. Няма откъде чичото на Нурутдинов през 30-те години да е знаел за Чаталарския надпис или да е чел трудовете на Бешевлиев, който по това време още не ги е написал, понеже защитавал докторантура в Германия.

За да видите прикачения файл, запишете го с десен бутон "save link as", като преди да го запишете, добавете .doc

[Йордан_13]

Много преди Пламен Пасков да създаде своето фротменско антитенгрианство, по този въпрос (2005-2006 г.) беше спекулирано в интернет, като от тогавашната мащабна спекулация, чиято цел бе да похристиянчи титула и името му, свеждайки го до "къняз" от "канас", та термине бе сукан, пресукван, засукван, белким се измъкне от него това звучене Затова ние, тихо и кротко, без много шум отидохме в музея в Плиска, за да видим как точно е изписван на колоните, и той бе именно така "Кана Субиги". Редица малоумници в интернет мрънкаха, че "кв абила тая "кана за пиене на вода" Тъй, "Джагфар Тарихи" е категоричен. За нас, това не е то значение, защото ние живеем със същността и силата на това, не с терминологията, но за подрастващите е много важно.

[Йордан_13]

Ето как се изписва на "саклански"думата Бог.



Трябва да отбележим, че сакланите, като част от племената в зората на формиране на древнобългарската общност се разделя/рои на множество подплемена/клонове в зависимост от начина на почитане на Тангра/ Тара. Причините за роенето им и преселенията, не са нито икономически, нито природни, както ще визира съвременната наука и нейните учени, причините са дълбоко духовно-религиозни. Нишката на това роене е много тънка. Основното ядро на сакланите държи на чистота и правотата на почитане и единение с Тангра и приема за позор и осквернение, неговото изобразяване като Човек чрез камъка. Антропоморфизацията на Бога и неговото каменно изобразяване е неприемлива, за тях единственият оригинален негов Образ може да бъде Свещената Планина или Свещеният остър Връх с гладки полегати склонове Самар. Затова те се разделят със своите сънародници и се завръщат при река Самар в планината Самар. Тази земя започва да се нарича Туран, а те самите "туранци". Тук обаче, конфликтите на духовна основа продължават и роенето на тази основа продължава и в самият Туран, защото една част от туранците, започват да правят изваяния на Тангра/Тара от чисто злато, а друга от глина. Това довежда до ново разделение и подръжниците на чистата линия на почитане на Бога се изселва в нова територия, която нарича отново Самар. Така тях започнали да ги наричат самарци, а останалите, които имат почитание и изповед на Тангра, различна от тази на Древната Традиция, започнали да ги наричат масгути.

Разглеждайки знаците от този саклански език, не може да не ни направи впечатление тяхното присъствие на Балканите. Единият от тях, съответстващ на буквата "г" виждаме първообраза му в "нокътната техника" по керамиката от късният неолит, примерно , а вторият, съответстващ на буквата "б", макар и от различен от неолита (6000 г. пр. хр.), доста по-късен период е част от друрунен надпис върху керамично парче от връх Острец край Велинград . Той съответства на руната Отала (Othala)/Одала в скандинавският футарк. И сега, д асе обърнем към тракизиращите. Г-да, сега какво правим?

[anti666]

https://en.wikipedia.org/wiki/Tengrism#Teng...e_.281289_AD.29
Малко за писмото на тенгрианския кан Аргун до френския крал Филип, 1289г. в който се уговаря с него как да се обединят срещу мюсюлманите в Леванта. Две неща са интересни. Едното е, че в писмото си той се нарича ТЕНГРИ КАНУ СУ В случая СУ го превеждат като божествен печат, даден на избран човек от Тангра, чрез който управлява реда в държавата си. С други думи, специалното присъствие на Тангра във великия кан. Преведено най-добре на български КАНА СУ БОГИ или От Бога Кан.
Мисля, че това писмо, което се съхранява до ден днешен във френския национален архив слага край на споровете за титлата на българския владетел.

Определено в Средна Азия тенгрианството като държавообразуваща вяра с елементи на Саракта се запазва чак до късното средновековие.

Другото интересно нещо в писмото е, че кан Аргун упоменава датата по българския календар. Годината е 1289 или годината на "кравата", както е тъпо преведено от човек, нямащ си и бегла представа за календара ни. Това всъщност е годината шегор. Кратко математическо изчисление с последната година шегор 2009 показва, че е делимо на 12. Тоест, за пореден път календара, който ползваме е правилния.
Година по късно (годината барс) Аргун кан също упоменава стария календар в писмото си до папа Николай IV

[anti666]

Писмото му заслужава да се преведе;
До папа Николай IV;

"Kазваш, че само покръстването е легитимно. А ние казваме: Наследниците на Чингиз кан, като пазим истинска си идентичност, дали ще се покръстим или не - това само Вечното Небе Тангра ще реши. Хората, които са се покръстили и като теб са опазили сърцата си чисти, те не се противопоставят нито на Вечния Тангра, нито на месията Христос. А що се отнася до другите, тия които са забравили за Тангра и не му се подчиняват, а лъжат и крадат - не са ли много такива?
Сега казваш, че понеже не сме се покръстили, си недоволен и обиден. Но ако човек се моли на Вечния Тангра и носи в себе си праведни помисли, не е ли същото като да приеме покръстването?

Това писмо сме написали на 12.05.1290, в годината на тигъра (барс)"

2010-1290=720/12=60

[Йордан_13]

В тоя линк, дет си посочил за писмото, няма кой знае какъв текст, няма го и това дет си го превел, сиреч, ако посочиш целият текст, хора, дето желаят да го преведат от английски има.

[18j]

Здравейте, днес ми попадна в полезрението, може би не случайно много интересен артефакт, който счетох за нужно да споделя тук и мисля, че това е най-подходящата тема. Всъщност това, което си помислих най-напред като го видях е, че американците и нумизматите, колекционери по света знаят по-добре нашата история и разни факти свързани с нея като например титлата на българския владетел от онова време.
Става дума за медальон на Канасубиги Омуртаг, който се продава в американски аукцион и е пуснат в един сайт за наддаване.
Описанието на артефакта много добре описва обстоятелствата и историческия контекст за изработката му включително титлата на владетеля и нейния смисъл / стойност. Описват ги много по-добре от който и да било български учебник.
споделям линка, с предупреждунието, че като свърши наддаването и се извърши продажбата - страничката ще изчезне. Но ще кача и снимки от артефакта и текста - представяне на артефакта.

Като се гледа монетата от близо се вижда нещо интересно: титлата е изписана на три части:
КАН ЕСУ БИГИ, като ние не знаем днес точното произношение на символа както е изписан Е. Но като цяло това може да е показателно за евентуалния синтаксис
Както и да е американците много добре са го траскрибирали на английски / латиница Kanasubigi

https://www.numisbids.com/n.php?p=lot&sid=3594&lot=1046

[18j]

...другото, което ми направи впечатление е жезълът, с който Канасубиги Омуртаг е изобразен. Това е кръст, но доста особен то е всъщност Т пресечено през средата, за да стане кръст.
Припомних си и колоната от плиска, която свидетелства за преклонението на българския Владетел пред Тангра и тук вече става пределно ясно, че това не е християнски кръст.
За това се говори и в текста по представяне на артефакта. Може в следващите дни да публикуваме превод, ако представлява интерес. Засега ще споменем, че такъв медальон за първи път бил описан от Шкорпил, намерен при Плиска, но втори екземпляр е намерен при Търново. Версията е, че такива са притежавали поддържниците на Кана Омуртаг.
Другият интересен елемент, за който говори текста е кръста, който се вижда над главата на Владетеля. Това погрешно може да се възприеме буквално нали - Владетелят и над него стои християнският бог, но всъщност този кръст, заедно с халката представляват Анх, който се разгръща в нова равнина (3D).

[Йордан_13]

Пред нас, никога не стояла дилемата за титлата на българските владетели. Такава дилема се роди в главите на ранните тракизиращи християни, които в периода 2007-2011 г. я раздухаха в интернет. Тя искаха там, да инсталират некакъв "княз" и обраха моите брутално-иронични подигравки. Дори титлата "субаг" (бий) е по-висока от въпросният "княз"