Скалният град, село Ночево, по случай настъпилата Нова година

И тъй, да си дойдем на думата, тук ще разгледаме шоуто спретнато в "Ти си онова" за графита от Скалния град на медитиращ жрец/йог, около който наистина има още едно - женско изображение и трето изображение - помежду им. Там, в разгорялата се възхвална дискусия в чест на Кибела, се сочеха още някакви детайли, но вервайте ми, на место нещата са едни, на снимка са други и не всичко, което хвърчи се яде.
Първом да започнем с публикацията на фотосите

Цялата графична сцена: женският образ, соларния знак и медитиращия жрец/йог в естественото и състояние - без поливане с вода и осветяване със светлина, при облачно време.




Женският образ при облачно време и без никакви обработки



Вижда се,нещо, ама, ако предварително знаеш, че я има и какво представлява.



Допълнителен графит под медитиращият - вижда се, че той е седнал върху стъпаловидна пирамида или стъпаловиден постамент. Че е стъпаловиден спор и съмнения няма. Че е вид пресечена пирамида - това също спор няма, още повече, че самият скален масив има такъв стъпаловиден характер





Снимките от "Ти си онова", направени от NTSK

А това са вече мои снимки, при поредния оглед на местото

Първом, трябва да кажа на неуважаемия Чорбаджак, че радостта им, че аз съм баниран в техния форум ще е много краткотрайна. Определено, банирания, не съм аз. Но това са бели кахъри. Кахърите им, може би, ще започнат с това, което ще кажем по темата. NTSK не изглежда лошо момчето, има дадености, но при Чорбаджака и неговия ашрам, определено ще ги похаби.
Упрекът, който ми се отправя, че не съм бил показал и женския образ е меко казано смешен, т.е. съм го скрил.
Трябва да е ясно, че това изображение, освен лошата и невярна графика в един всекидневник от 2005-та година, другаде не е показвано. Дори Христо Тодев, не го е публикувал. С една дума, не съм знаел за нещо около него, а съм търсил точно определен обект. Когато го намерихме, беше много силно слънцето и определено вниманието ни беше повече върху медитиращия. Така, че първият път, въобще не обърнах внимание, какво има около него, верно е, че видях някакви още черти, но еуфорията от намирането беше по-голяма от всичко друго. Така, че не съм скрил, женския образ, ако това имате впредвид.
Второ, за манипулациите ви, относно Кибела. Вижте, във всичко не може да се вижда Кибела, това е, като да си сложиш очила само с един диоптър и да гледаш света през тях. Ами сменяйте ги от време на време.
В крайна сметка, във вашата дискусия бе пренебрегнато мнението на участник с ник "Тео", който предположи, че това изображение много прилича на Тадохепа, т.е. на египетската царица Нефертити. Аз съм склонен много повече да подкрепя мнението на този участник Тео, тъй като според мене то е много по-близо до истината, т.е. изображението е на личност, а не обща представа за нещо или образ на Кибела. Принцип е на Чорбаджака да отхвърля всичко, или да търси във всичко Кибела, за да основе Кибелизма в България;)))
Така, че, когато Чорбаджака, реши да покаже колко е знаещ, защото бил снимал Нефертити в музея, той изманипулира дискусията, показвайки образа на Тадохепа в далечен и общ план. Ето така



Но нека ние да сравним двете изображения в близък план







От близък план се вижда, че шарките по деколтето и са идентични с това на скалното изображение, не само те, но и шапката, но и самото изражение на лицето е идентично. Не може да се каже, на черното - бяло.
Още повече, в спора за облеклото на фигурата, Чорбаджака, твърди, че е неолитно. Да не бъдем тесногръди, то може да изразява една съхранена неолитна традиция, т.е. да съдържа елементи от нея, но това не можем да твърдим категорично, защото не може да бъде потвърдено с археологически данни засега. Но вероятността да е облекло от времето на къснобронзовата епоха, някъде 1600-1500 години преди Христа е съвсем нормално предположение.
Още повече, тази орнаментика е силно застъпена в Египет и това, няма как да се подмине. Ето я



Вижда се, че, когато започне да се разглежда въпроса сериозно и се задълбаят нещата, всичко си идва на мястото.

По въпроса за изображението на кълбото с три лъча, стоящо между женския образ и медитиращия, то определено е слънчев символ, макар, че някой може да каже, че това е "Спутник" от ония руските и някой през 60-сетте години си е драскал по скалите на Ночево, своите фантасмагории, т.е., че изображението е съвременно. И такива, има.
Но ние да се върнем на слънчевата символика в Египет

Ето и изображение от Щутград, идентично с тези

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P1040789-2.jpg

В крайна сметка, всички близки скални елементи около изображенията имат своите египетски съответствия и то нееднозначни.
Но да продължим нататък - основанието на Чорбаджака, че това не може да е изображение на Тадохепа, защото е над Слънчевото кълбо, а в египетската иконография, тя е поставяна под Слънчевия диск, нека припомним само едно нещо. Първом тя е омъжена за Аменхотеп III и след неговата кончина се омъжва за въвелия единобожието Ехнатон или Аменхотеп IV, а след неговата кончина властва сама (забележете) и след това предава престола на деветгодишния Тутанкамон, т.е. една такава иконография е от един по-късен период на нейното царстване, заедно с Ехнатон.
Второ, съвсем естествено е, както при нас Канът да е и въплъщение на Бога, така и в Египет, Фараонът (Бараон или Баран) е земното въплъщение на Бога, а съответно царицата и фараонката, на неговата женска ипостас - Великата Майка. В това няма нищо чудно - когато антропоморфизираш Абсолютността ти и придаваш земни измерения и качества.
Така, че да се вадят аргументи от рода, че това не е Тадохепа, защото е изображение на Великата Майка е алогизъм и непознаване връзката земен трон - Небе в древността. Едното не изключва другото.
Още повече, третият аргумент - в древноегипетското схващане за Небето, то се обладава от женския принцип - Нут. Затова е нормално в схемата от Ночево, тя да стои над Слънчевото кълбо. Още, повече, че тя поглъща Ра, за да го роди отново на следващия ден, т.е. тя е един вид Утроба. Затова и на схемата Слънчевия диск се излъчва от нея, но би могло да се разгледат вариантите, при които медитиращия йог, да изпраща към нея някакъв вид мисъл-форма или послание или чисто и просто енергия (енергиен обмен). Има и още един трети вариант на тълкуване, но него, ще го оставим за по-нататъка
В крайна сметка, това схващане за Слънчевата Майка го намираме и във Веда Българа (Словена).
При реформата или възраждането на единобожието от Ехнатон, тази космологична схема се променя и Слънчевия диск или Слънчевото кълбо добива абсолютния си статус - неродимо от никого и властващо над всичко като символ на Изначалната Светлина. Тогава вече статусът на фараона и фараонката е под слънчевите лъчи, а те придобиват формата на ръце, които дават, но и вземат. А скрития подтекст е, че, когато слънчевия лъч или енергията на Абсолюта, достигне планетата, той се антропоморфизира и добива статус на божество, което обаче, няма собствен облик, а е просто планетарен аспект на Абсолютното, негов Изразител.
В крайна сметка бракът на Нефертити с Ехнатон, който въвежда Единобожието едва ли е случаен. В основата му вероятно стои Нефертити, а Ехнатон е просто изразител и законодател на възраждането/реформата, т.е. Тадохепа е пратеница в Египет с мисията за Единобожието и съвсем не е случаен човек.
Може би трябва да разглеждаме този брак като символ на помирение на двете страни на една и съща Доктрина - екзотеричната в лицето на царицата/фараонка и езотеричната/иманентната в лицето на Фараона, които до него момент са били в яростен двубой, помежду си. При едната Слънчевия диск е родим, при другата е неродим и абсолютен.

Остава обаче, въпроса, каква е връзката на Тадохепа с Ночево и какво търси изображението й там. Определено Нефертити не е египтянка. В превод името ѝ означава „Идващата красота“ или „Красавицата, която идва от там“. Макар, че никой не е правил аналогия на това име с Нефертум или Нефер-Тум. В крайна сметка символизираното и излизащо от Лотоса Дете-Слънце се изразява в своеобразна медитативна поза. То е красота, чистота, cлънце, светлина, раждане, разцъфтяване. Това, обаче, между другото.
Да видим, къде е онова "там", откъдето идва Тадохепа. Това "там", според сведения е царството Митани и тя е дъщеря на царя на това царство.
Това царство, обаче се основава от така наречените "хурити", прозвище, което нищо не би ни говорило само по себе си, освен ако не ги възприемем като поклоници на Слънцето - Хор/Хур/Хурса (или Хур/Ур/Ар) и на Слънчевия крилат диск. Фактът, че те, където и да отидат, създават държавни формирования, употребяват коня и колесницата, говорят на език - предшественик на ведическия санскрит (самоскрит) идва да каже, че това е част от вълната или поредната вълна на изследване на древните Българи от Балканите към Близкия Изток. Факт, е, че тяхната прародина е неуточнена и техния произход - неизяснен.
Лаколизацията им в района на Близкия Изток, Планината Загрос (име, вероятно дадено от Озирис/Дионис при похода му към Индия) и платата на Анатолия, визира просто един етап на тяхното придвижване, но едва ли, може да се счете за прародина. Затова са и уклончивите и несигурни сведения по този въпрос.
Още повече, изображението от Ночево и ясно очертания култ към Слънчевия диск в Източните Родопи (Кара куз, Татул, Равен, Харманкая), Сакар и Странджа, недвусмислено говорят, че прародината на "хуритите" са именно тези земи и че те, въпреки, придвижването си, са поддържали непрекъснат контакт със своите останали сънародници по родните огнища.
Така, че връщайки се на темата Ночево, можем да кажем, че това е един от големите култови центрове в древността и да предположим, че е вероятно рождено място, ако не на самата Тадохепа, то на нейната рода и родови корени.

И понеже в дискусията по темата в "Ти си онова", Чорбаджака възкисел, беше зачекнал с кривия си зъб шапката на женското изображение и свойски беше излязъл с тезата че само по шапката туй изображение било си приличало с Нефертити (а тя не е египтянка), нека погледнем в "Джагфар Тарихи", в главата "Българите и световната цивилизация". Там се натъкнах на нещо много интересно, относно "шапките". Та така с шапките Чорбаджак, тези два цитата, можеш да си ги сложиш като две обеци на ухото, ще направят медитацията ти по трезва;)))

=================================================
1. ...Газан станал могъщ богатир и възстановил иделския род на елбирите, който по-късно наричали също и бурджан, и наубури (“неври”) “нови вълци”. Тъй като от този род произлизат царете на българите, носещи особени царски шапки, той е наричан и дуло (първоначално шапката дуло – с полусферична форма и с кожена обшивка – е била жреческа, но след като става български царски венец, жреците носят вече висока и конусовидна шапка тудуло “високо дуло”)

2. През 3000 г. пр. н.е. булгарите губят Северен Египет, превзет от етиопските ефразийци (булгарите наричали Африка, Етиопия и афразийците “кара-оба” - “род, област на черните, тоест чернокожите хора”, откъдето се образувала думата гараб – “араб”). Но египетските ефразийци възприемат от булгарите обичая да строят пирамиди, названието “копти” (от българското “оба” – племе, народ, област”) думата “фараон” (от българското барън – “царска слава”), имената на духовете – Ра, Амон (от българското куман “жълт”), названието на Синайския полуостров ( от Син “Вълк”), високите булгарски шапки (те станали корони на фараоните), булгарският мит за спасяването на принц Магис (вярно, българският котел при афразийците се превърнал в кошница, а името Магис – в ‘Мойсей”)

Тук една нелоша разработка за Нефертити

http://demograph.blog.bg/politika/2010/01/...-blog-bg.476001

Чорбаджака възкисел си издава книжки. Бузинес, нищо лично. Напоследък книжарниците се напълниха c езотерика от подобни гурута. Из Хнета се разпищолил Еленко, Чорбака го раздава из "Ти си това", не знам само на Детев сина къде се вихри. Както и да е. Всеки си знае своето, особено когато става дума за кокала.

Това скално изображение е с особена важност, в това съм сигурен. Каква точно не мога да предценя, но си му дойде времето да излезе на бял свят и без да претендираме тук за авторски права.
И понеже категорично показва тесните връзки на древните българи с Египет, се изкушавам да пусна няколко мнения на Елтимир в неговия си сайт точно във връзка с Нефертити;

Главанаците сме ние, разбира се
Нефетити е живяла в 14-и век преди Христа. Остава да се разбере, дали изображенията от Ночево са след или преди това. И защо именно в България. Макар че няма особено значение откога са, защото недвусмислено доказват, че ние сме имали много по-тесни връзки с Египет. Ние сме дали цялата им начална култура преди Потопа, когато сме имали сухоземна граница. При управлението на белите фараони тази връзка започва да се губи все повече, защото в техния Саракт приемат нещо немислимо - робството и многобожието. Резултатът го виждате. Египет прекратява съществуването си.

Другото откровено заяждане на Чорбаджака беше за "Зданието" върху, което стои медитиращия. Той, възкисел, напълно отрече това да е "зикурат", бързо забравяйки, всъщност какво представлява местото, където е изображението и как съвсем наскоро грухтеше за подобни места, че са "чинове за медитация" или нещо от този род. На прост език, можем да го кажем, че е "молитвена кула", Чорби, но за да не ти развалям рахата, те съветвам да се обърнеш към "зданието" в село Татул. Не ти ли намязва поне малко, като структура на изсеченото под медитиращия в Ночево?
И как ще обясниш, че след равномерното изкачване на 4-5 стъпала на инициация, изведнъж следва рязко издигане във височина (т.е. вече няма стъпала), за да може жрецът да се качи на най-високо и отгоре, и направи своето молитвено съзерцание?
И след всичко това, нека за останалата част от четящите, отново да се върнем към "Джагфар Тарихи: и да видим какво пише там

================================================
Когато иделците слизат от" Урал към Волжко-Камските равнини, започват да правят подобия на планини - пирамиди с пещери - с гробници и храмове вътре, за поклонение на Бог и духовете и погребване на вождовете. Тези пирамиди с пещери получават названието “кепе” - "пещера". Освен това големите пирамиди от пръст в чест на вождовете си булгарите назовават с титлата им – “балкан” или “курган” - вълчи (балк, кур) цар (кан, ган)", големите каменни пирамиди – “ег кепе” - "голяма пещера или пирамида" или теме (семе), а малките - май юлъ (оттук -'мавзолей"). Понякога булгарите издигали стъпаловидни пирамиди, при това тези “кепе” най-често имали от три до седем "стъпала" - нива (тъй като булгарският народ бил съставен от седем рода, числото 7 станало за него свещено). Обикновените булгари, които не са имали възможност да събират хора за построяване на пирамиди, погребвали близките си така: изравяли правоъгълна яма, а в страничната й стена - ниша, след това в тази нища полагали тялото на починалия и кепе-то в земята се покривало с дъски или камъни. Както виждаме, и в тези случаи се спазвал главният принцип на бул-гарското погребение - тялото на починалия се затваряло в нещо като пещера и не се засипвало с пръст.

Част от булгарите на Газан с карите тръгва на изток - към Централна Азия (където заселва Алтай, Уйгурия, Монголия, Северен Китай) и към Америка. Съседите често наричат булгарите по името на почитания от тях дух Вълк - Синдиу (Синби) или Хона - синди (инди), сянбийци, хуни (от "Хон") и т. н. Затова великите държави, създадени от булгарите на Изток, се наричат хунски, сянбийски (в Северен Китай, Монголия и Алтай) и т.н. В Алтай булгарите започват да добиват желязо чрез стапяне. В Северен Китай булгарите основават немалко градове, продължават да създават пещерни храмове в планините, мавзолеи и стъпаловидни пирамиди - пагоди, установяват обичай да се носят плитки (в Манджурия)

Обаче афразийско-шумерските царе, продължават да гледат на булгарите и местните афразийци като на единен шумерски народ, грижливо съхраняват (до персийското завоевание в VI в пр. н.е.) писмените източници, които свидетелстват за основаването на Шумерската държава от «черноглав народ» (тоест от булгарите), българо-шумерският език и българо-шумерската култура. Например ефразийците продължават да издигат български триетажни и седеметажни пирамиди (зикурати).

Освен това самарците се покланяли и на планините с върхове с гладки склонове и стъпаловидни подножия, тъй като вярвали, че там пребивава Всевишният. Тези свещени планини се наричали Самар и това име самарците дали на държавата си. А държавата Самар се състояла от няколко владения, представляващи градове с окръжаващи ги полета и пасбища и в нея царствали според управниците на тези градове. свободните самарци се наричали "бал" или "бул", означаваща "господар". Хората от войнското съсловие, набирани сред скотовъдите се наричали "булгар", тоест "господар-воин", тъй като "гар" означавало "воин", "юнак". У арабите пък думата "бал" започнала да означава "Бог".

...Освен това самарците правели и Молитвени кули или "Джок Йорти". Тия здания имали три или седем етажа.
=================================================

Да онагледим както си му е реда;
Скитобългарски (хунски) шапки, открити в района на Керч (някогашната Фанагория)
Хунобългарски воини
Хунобългарски конник. Китайско изображение. Освен високата шапка, забележете и рефлекторния лък, друг харакерен атрибут на скито-българите.

Обърнете внимание на най-горната част на зикурата и я сравнете с тази от Ночево

"Други разпространени средства да се стигне до Небето били изкачването по стълба, възкачването по слънчевите лъчи или по кълбата дим при кадене на тамян" (Религията на Древен Египет; Отвъдният свят. Коростовцев)


Е, сами знаете, що Чорби ви хортуваше за Слънцето като Порта и за което във ведическата доктрина си има специален дори термин и се пъчеше като петел на бунище с това, а сега странно нищо не ви казва за това, дори не тълкува изображенията в тази посока. А все Кибела-Манивела. Досадно е да се занимаваш с лютивите чушки, затова, по-добре ги припичайте на огън и в повечко оцет ги топете.

(От "Джагфар Тарихи")

Преди повече от 15 хиляди години е установен съюзът на седем арийски (огузо-тюркски и саклански) племена, наречен идел "седем (иде) племена (ел)". В началото арийците-иделци се занимават основно с лов на мамути (аслани), носорози с козина (аждаха), елени с големи рога (ямал), китове и тюлени (байгул), моржове (су-аждаха), зубри (атбуга), пещерни мечки (абада, понякога - убир). Затова предците на булгарите дълбоко уважават опитния нощен ловец - вълка. Първоначално иделците дават на вълка името маг (мак, мек, мог), но след опитомяването на кучето започват да го наричат магол "маг-цар (ол-ал)", а кучето - емек или оймек "домашен (е-ой) вълк (мек)". Постепенно вълкът започва да се възприема като добър див - алп, предшественик и пазител (тотем) на иделците. Алп Вълк бил дух на Луната, лова, даряващ слава, успех, победа (барън) и власт (трун), за което иделците му дават немалко имена: Магал, Булг "Черен, Тъмен" (тъй като Вълкът бил нощен ловец), Барън (тоест даряващ барън), Син (Чин, Тин), Синби, Синдиу, Айчин (Афшин) "Лунен Чин", Хон (Хин), Кур (Гур), Бури (Буре), Айбури "Лунен Бури", Мамил (Мамли) "хра-нител"...

Освен всичко друго, алпът Вълк пазел булгарите. Булгарска легенда, разказана от Гали, гласи, че веднъж убирите напълно изтребили иделския род на богатирите - елбирите, които били главни защитници на всички останали по-слаби иделски родове. Единственият оцелял елбир - младенец, син на вожда на иделците - победителите-човекоядци решили да изядат и го хвърлили в газан (котел). Но алп Бури не допуснал гибелта на момчето. Той вдъхнал нови сили на ранената майка на детето и тя с последното си движение блъснала котела със сина си във водата. Реката, по волята на духа на речната вода Су-Анасъ, понесла котела към голямо и непроходимо блато. Тук Су-Анасъ се превърнала в лебед (гъска) и извикала на помощ мъжа си - алпа Бури. Вълкът не могъл сам да се добере до котела, затова подгонил към блатото един елен (лос) и му заповядал да вземе младенеца. Еленът донесъл момчето и една вълчица по волята на Бури нахранила принца, когото започнали да наричат и Газан, и Магулъ "Син на Мага-Вълк", и Бурджан "Вълча Душа", и Чингиз (Тингиз, Магис) "Подобен на Вълк"...
Газан станал могъщ богатир и възстановил иделския род на елбирите, който по-късно наричали също и бурджан, и наубури ("неври") "нови вълци". Тъй като от този род произлизат царете на булгарите, носещи особени царски шапки дуло, той е наричан и дуло (първоначално шапката дуло - с полусферична форма и с кожена обшивка - е била жреческа, но след като става булгарски царски венец, жреците носят вече висока и конусовидна шапка тудуло "високо дуло")...
Благодарение на алпа Вълк булгарите първи на Земята овладяват майсторството да изпичат глина и да добиват метали. За това в един булгарски мит се разказва следното: когато булгарският богатир Боян-Аудан с приятелите си убил в дълбоката пещера злия див Тама (Тиме)-Тархан, удряйки с боздуган (ташбаш) по най-слабото място на железния^орега - глинените колене, огромното тяло на този йорега запречило изхода от Подземния свят. Тогава алп Бури с огнения си поглед възпламенил и разтопил телесата на злия див. Така Вълкът научил булгарите да изпичат глина и да добиват метали чрез топене. В памет за това булгарите започнали да наричат бронза (и изобщо всички метали) айбар-абар-ибер (от "Айбури"), медта - бакър (от "Бу-Кара" - "Господин Вълк"), а желязото - тимер (от "Тиме"). Пещта за печене на кирпичи и съдове от глина булгарите наричали курпес "вълча (кур) пещ (пес)". А от названието на тази пещ произлиза и думата "кирпич".
В знак на почит и принадлежност към рода на алпа Вълк иделците дават на децата си името Чингиз (Тингиз), правят негови изображения - Могун, носят "вълчи шапки" - бурек, на знамето им има вълча глава и затова този стяг се нарича булгар (балкар) "черна или вълча (булг-балк) глава (ар)". Когато иделците при придвижването си от Урал на запад стигат до голяма река, и на нея дават името Булга, което по-късно започват да осмислят като "Черна, Тъмна". От Булга произлиза и съвременното название на тази река - Волга (както от арийското булг - руското "вълк").

След превръщането на думата "идел" в название на държавата само-названието (етноним) на иделците става името на тяхното знаме - булгар, което се обяснява като "черноглави или вълчи хора" (други фонетични варианти на самоназванието "булгар" са бул, бал, болгар, балкар, малкар, локър, буляр, боляр, биляр, бухар, бегер, бояр, биер и др.).

------------------------------------------------------------------------------------------
Послеслов. От името "Магол", можем да предположим, че произлиза и "Магур", "Магура", но това трябва да се докаже.

Нефертум, който излиза от Лотоса