Българската Нова година, Еднажден

Авторът на посланието Димитър Осинин, който макар и учил в духовна семинария на младини, също е заслужил комунист и вероятно умишлено се опитва да вкара в заблуждение Живков, че празникът няма нищо общо с “опасното” християнство и в писмото си риторично пита: “Защо доста некритично се отказваме от едно изключително богатство? ...Коледата няма нищо общо с Рождество Христово. Тя и по име, и по съдържание е чисто новогодишен празник. Черквата нарочно го е свързала с Рождество Христово с надежда да го обезсили. За щастие не е успяла: християнството е оставило следи само в някои имена на светци, на Христос и Богородица.

Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/5956068
© www.24chasa.bg

===========================================================
"Коледата няма нищо общо с Рождество Христово. Тя и по име, и по съдържание е чисто новогодишен празник."

Да, ама Осинин не е казал какъв новогодишен празник е Коледа, а именно Българската нова година! И така хоп, изскача Тенгрианството Обаче и то е Вера и така нещата се довеждат до едно светско празнуване 2 в 1.

„ Не ще допусна гибелта на българите,
ще пожертвувам заради тях
цялата си слава!” Кан Барадж.


Слава на Тангра! Велики Еднажден!


Най-старата Вяра на Земята, Тенгрианството се завърна, в годината на Петела (Тох), който я Възвести като пробуждане и просветление в Българското.
Затова тези, които се пробудиха и тези, които се просветлиха, взеха
Даровете на Тангра, за да може в настъпващата година на Кучето (Етх), те да им послужат като сили и способности, в отстояването и защитата на себе си като личност, на отражението си като семейство и род, на Българската народност и Българската Държавност.
В тази Нощ, когато можем да провидим как Богът става Човек, когато Великият Бог, наречен Стара Бога, умря, за да възкръсне отново в образа на Българският Кан – Млада Бога, ние изричаме и Името Му: „Болг се роди Коледо, тази вечер, Коледо!” Няма човек без Име, няма Народ без Име, няма Държава, без Име.

Роден е Българският Кан, родена е и Небесната Вяра като Проповед на Истината, родена е Българската Държавност. Но точно, когато е родена, тя трябва да бъде опазена и защитена, защото е бебе в люлката си. Ако детето не бъде защитено в часовете след раждането му и в дните и годините на растежа му, то ще бъде погубено, а с него и Бъдещето.
Затова идва годината на Кучето – Вълкът Синдиу става Страж пред портите на нашият Дом, пред Храма на нашите чувства, на нашето мислене, на нашата Съвест; идва Златното Куче, което трябва да опази Зевс в пещерата, на остров Крит, заедно с неговата хранителка и дойка, козата Амалтея, за да стане достатъчно силен и да победи баща си Кронос, и заеме престола му.
Тази Година на Кучето е за вас, Воини на Българският Саракт! Годината на Вашата Грижа и Преданост, в която самите вие сте самата жертва, самото жертвопринасяне и самият жертвоприносител. Опазете Българският Кан и възкръсналото Тенгрианство!

Честита Новата 6786г., година Етх.

Да си пожелаем падането на СИК и в личен план успех и сила. И Тангра да пази тези, които са предопределени да въздигнат Българския Саракт!

Честита Нова Година!
В 12:00 часа на 21 срещу 22 си под Небето си пожелах Тангра да покаже Пътя, по който да вървим.Да дава знаци и помощ в битието ни.Пътят към възраждането на Саракта!Помолих за помощ и Майка Умай, Чулман и Мар.

Всичко на Коледа е древнобългарско. Това е Български Празник. Останалите народи и империи, просто подражават, според особеностите си. Християните са принудени да прилепят Рождество Христово към раждането на Млада Бога, и заради някои концептуални сходства, най-важната, от които е Боговъплъщението. Другата е написаното на кръста от Пилат Понтийски: "Исус Христос - юдейският цар", от което след това догматът, извлича и постулира "царското служение на Христос". Няма начин.

Най-близко до нашите обичаи свързани с този ден са скандинавците и германците.

Пируването на Коледа - езически обичай

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6626906

„Чи са си, Боже, родилъ, 190
На небе ясна Бога,
На земе млада царе”

Слeдоюща-та песна моми испевали зима-та когато са събирали на седенки да предатъ или друга некоя работа да вършетъ.
Песна 5:1.
Боже ле Коледе,
Роди са, Боже, на земе.
Слела ми Злата Майка,
Слела ми майка утъ небе,
Та си та, Боже, зачнала. 5
Каилъ си, Боже, станалъ,
Да са земе ни труне;
Лу да са, Боже, родишъ,
Да утемнешъ млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми, 10
Да ги утемнешъ утъ неволе,
Чи ти гюнефъ сторили.
Малки са моми на кладнецъ,
На кладнецъ на Дунавъ,
Студна си вода точетъ, 15
Оъсъ юнаци са глума глуметъ.
Роди са, Боже, на земе
Малку ми дете, млада Бога;
Расталъ си веке порасналъ.
Та са пу земе шеташъ, 20
Съсъ тебе млада Дефа,
Съсъ тебе деветъ Юди,
Деветъ Юди Самувили;
Белу ти лику блесналу,
Блесналу ти ясну слънце, 25
Блесналу ти, грейналу;
Коса ти са позлатила,
Бела ти са брада посребрила.
Песна ти Юди запели,
Млада е Дефа думалъ, 30
Думалъ е Дефа говорилъ,
Чи си носи ясна книга,
Ясна книга позлатена,
Фафъ книга ясна песна:
Кола ми, коледа, 35
Коледа ми Дефне,
Дефне, Превита,
Превита, Арита,
Арита, Денита,
Денита, Апита. 40
Дере мини на гуру,
На гуру на идру,
Золина ти дъру,
Дъру ти укиса,
Жива ми Дефа, 45
Жива ми Юда,
Зорна й краска,
Краска й на рука,
Служита тебе идруту,
Идруту абросу; 50
Раитъ ти лику,
Лику ти пирну,
Пирну ти лику жарну.
Узрелъ ми Вишну,
Узрелъ ми на земе, 55
На земе на поле;
Три су арни на Дунавъ,
На Дунавъ на идру.
Три су арни, три су афици,
Ела са глума глуметъ. 60
Вишну са осенъ уярилъ,
Златну му лику жлетналу!
Сиву си дума продумалъ:
Сиву ле, Сиве,
Златенъ ти каменъ на ръка, 65
Златенъ ти каменъ, златна грома;
Я' си ми каменъ подай,
Да гу на земе метна,
На земе на Дунавъ,
Три си арни да потрена, 70
Три си арни, три си афици
Иоще си силе Сура Ламица
Да ми на поле слезе,
Да си ми поле потрене,
Дуръ да си поле посъхне. 75
Сива ми каилъ станалъ.
Дава му каменъ подава,
Каменъ му дава, грома;
Иоще гу Вишну ни фърлилъ,
Ти си, Коледа, на гуру, 80
Висналъ си висе на дъру
Та ми са качишъ на небе.
Дума си, Боже, продумалъ:
Вишну ле братку,
Братку ле Славу, 85
Що са си осень уярилъ?
Златенъ ти камень на ръка,
Златенъ ти камень, златна грома,
Да си гу метнешъ на Дунавъ
Три си арни да потренешъ, 90
Три си арни, три си ацифи;
Я' да си камень метнешь,
Земе си Вишну потреналъ!
И язъ каилъ ни ставамъ.
Бива ли, Вишну, ни бива, 95
Да си слезе на земе,
Да си седна фафъ гора,
Фафъ гора пудъ дъру.
Я да слезе Злата Майка,
Да ма роди малку дете, 100
Малку дете, млада Бога,
Да си раста, да порасна.
Да са пу земе шетамъ,
Да си уче арни,
Арни още афици, 105
Да ти гюнефъ ни чинатъ.
Поболе, Боже, да слеза на земе,
Да слеза, Боже, да са роде,
Та не земе да трунешъ!
Спусна си Вишну златенъ камень, 110
Златенъ каменъ, златна грома.
Та си каилъ стана,
Да ни фърли камень на земе, —
Я' на Коледа изимъ дава,
Да са роди на земе. 115
Та ми Коледа слезе,
Слезе ми фафъ гора,
Седна ми пудъ дъру.
Три дни ми ни поминали,
Злата си Майка слезе. 120
Жива хи Юда чеше подаде,
Пие ми майка вода,
Та си та, Боже, зачева.
Сега та, Боже, родила,
Родила та малку дете 125
Малку дете млада Бога;
Расналъ си, Боже, порасналъ.
Хаде сега на земе,
На земе на поле;
Хаде сега фафъ града, 130
Фафъ града на Дунавъ,
Да ми учишъ арни,
Арни още афици,
Да са глума ни глуметъ,
Да си гюнефъ ни праветъ. 135
Деветъ си Юди фъркнали,
Фъркнали Юди, побегнали;
Млада ти Дефа книга подаде,
Та си фъркна на небе.
Ти са си, Боже, шеталъ 140
Пу земе, пу поле,
Пу поле, фафъ града,
Ясна ти книга на ръка,
Та си училъ арни,
Арни, Боже, афици, 145
Та хми си думалъ говорилъ:
Арни юни, афици,
Нине сте граснали,
Вишну сте граснали!
Вишну са осенъ уярилъ 150
Да си земе затруне!
На ръка му златенъ каменъ,
Златенъ каменъ, златна грома;
Хаде веке каменъ да фърли
Да си земе потруне; 155
Па да си прати Сура Ламица
Да си на поле слезе,
Да си поле присъхне,
Да си седби погибне,
Седби бели пшеници; 160
Язъ му са мольба молехъ,
Да си каменъ ни фърле.
Чи самъ каилъ станалъ,
Да са роде на земе,
Да са роде малку дете, 165
Малку дете, млада Бога.
Сега самъ веке на земе,
На земе, на поле,
Та са фафъ града шетамъ.
Кой си на мене верува, 170
Да ми целуе ясна книга,
Лику му блесналу
Кат' ми е ясну слънце;
Я му душе на небе
Кат си е ясна звезда, 175
Ясна звезда ясна зора.
Училъ си, Боже, пу земе,
Училъ си, Боже, арни,
Арни, Боже, афици;
На тебе, Боже, верували, 180
Ясна ти книга цалунали;
Та хми е лику грейналу,
Грейналу хми блесналу
Кат' ми е ясну слънце,
Кат' си ми грее на небе. 185
Богъ да гу бие Харапска-та крале,
Харапска-та крале, Църна Харапине;
Какъ ми седи фъ сарае,
Хаберъ му фъ сарае утиде,
Чи са си, Боже, родилъ, 190
На небе ясна Бога,
На земе млада царе;
Та са шеташъ пу земе-та
Та си учишъ млади арни,
Млади арни, афици, 195
Да си фафъ града ни фодетъ,
Фафъ града фъ сарае,
Изметъ да му ни чинатъ.
Пратилъ си трима войводи,
Де си та, Боже, намератъ, 200
Да ти секатъ златна глава;
Йоще са, Боже, шеташъ.
Сички си веке верували,
Ясна ти книга цалунали.
На поле са облаци спуснали, 205
Та си та, Боже, закрили
Дуръ си земе прошеталъ;
Та си на небе фъркналъ.
Фальба та, Боже, фалиме!
Да си ни дойде на земе, 210
На земе на поле,
Вишну са Бога разедилъ,
Разедилъ са, налютилъ;
Златенъ си каменъ фърлилъ,
Златенъ каменъ, златна грома, 215
Та си земе потруналъ;
Пратилъ си Сура Ламица.
Пратилъ Ламица на поле.
Де ми са седби сели,
Та си седби погибнала; 220
Ни сме, Боже, устанали;
Ни сме, Боже, на седенки,
Ни сме прели, ни сме ткали.
Сега сме, Боже, на седенки,
Та си ни наумъ дойде, 225
Чи са си, Боже, родилъ.
Та си та фальба фалиме,
Песна ти, Боже, пееме.
Сега, Боже, ду Колада,
Ду Колада, ду Коледовъ-денъ, 230
Курбанъ ти юнаци колетъ,
Курбанъ ти колетъ деветъ ювна,
Та са гозба гостетъ;
Малки са моми събиратъ,
Ясенъ си йогань валетъ, 235
Ясна ти бъдница гответъ;
Стару ми деду на йогнище,
На йогнище на трапеза;
Златна му тоега на трапеза,
Та си гони малки деца 240
Дуръ да са зора зададе,
Съсъ зора ясну слънце, —
Съсъ слънце ти личенъ-день,
Личенъ-день Коледовъ-денъ,
Малки деца коледуватъ, 245
Малки моми на хору-ту,
Малки ми моми играетъ,
Съсъ песна та, Боже, фалетъ.
Слелъ си, Боже, на земе-та,
Родилъ са си малку дете, 250
Малку дете, млада Бога.

Кога-то на Колада играели хоро пеяли следоюща-та песна:
Песна 5:2.
Бога слезалъ утъ небе-ту,
Бога слезалъ фафъ гора-та,
Седналъ Бога пудъ дъро-ту,
Пудъ дъро-ту на чешма-та,
Та ми са чудумъ чуди, 5
Да седи ми фафъ гора-та,
Да седи ми, да ни седи;
Илъ да слезе на поле-ту,
На поле-ту на белъ Дунавъ,
Де ми са малки моми. 10
Точетъ ми студна вода,
Я' на юнаци ми подаватъ,
Та ми юнаци пиетъ,
Съсъ моми са глума глуметъ,
Та на Бога гюнефъ сторили. 15
Коледа ми са Бога чуди.
Чуди ми са три нидели;
Па на поле ни слева,
Лу ми седи пудъ дъро-ту.
Я си дойде Жива Юда, 20
Жива Юда Самувила,
Та му дума и говори:
Боже ле, Боже Коледе,
Доста са, Боже, чудишъ!
Фъркни си, Боже, на небе. 25
Вишну са Бога налютилъ,
Налютилъ, разедилъ
Сура Ламица испусналъ,
Да е прати на поле-ту,
Де ми са седби сели, 30
Да си седби погибне,
Да са пшеница ни роди;
Да ми плачетъ малки деца
Чи си леба ни едатъ,
Чи си вину ни пиетъ; 35
Сура Ламица испусналъ,
Я'ми са йоще чуди.
Тебе си, Боже, чека,
Да та пита, да та праши,
Дал си каилъ ставашъ, 40
Да испусне Сура Ламица.
Чуе ми Коледа Бога;
Та ми веке ни седи,
Лу си фъркна на небе-ту
Пита гу Вишну праши: 45
Коледа ле, Коледа,
Малки моми на белъ Дунавъ,
На белъ Дунавъ вода точетъ;
На белъ Дунавъ млади юнаци,
Та хми вода подаватъ, 50
Та ги служба служетъ,
На мене гюнефъ чинатъ.
Та самъ пусналъ Сура Ламица,
Да е прате на поле-ту,
На поле-ту на седби-те, 55
Да погибне пшеници-те.
Ставашъ ли, Боже, каилъ,
Ставашъ ли 'ли ни ставашъ?
Па си та, Боже, питамъ,
Да са, Боже, ни лютишъ. 60
Я' му Коледа ютговори:
Сега ми е личенъ-день,
Личенъ-денъ Коледовъ-день,
Та си каилъ ни ставамъ,
Да си пратишъ Сура Ламица 65
Да погибне пшеници-те,
Пшеници-те и седби-те.
Поболе каилъ ставамъ,
Да ма роди Злата Майка,
Да ма роди на земе-та. 70
Да си уче юнаци-те,
Юнаци-те и моми-те,
Да ги уче, да ги науче,
Тебе веке гюнефъ да ни чинатъ,
Да са съсъ моми ни глуметъ. 75
Бива ли, Боже, ни бива?
Кат' си каилъ ставашъ,
И язъ веке що да праве!
Пусналъ самъ Сура Ламица,
Я' си е пакъ заключемъ, 80
Да си веке ни излезе,
Да си на поле ни слезе.
Злата е Майка фафъ гора,
Фафъ гора пудъ дъру.
Точила Юда наточила, 85
Наточила вода утъ кладнецъ,
Та си е майка служила,
Пила ми йоще ни пила
Та си Бога зачнала,
Та си Бога родила. 90
Пада му вутре личенъ-день,
Личенъ-денъ Коледовъ-день,
Та ми са Бога ражда.
Вутре ми рану малки деца,
Малки ми деца коледуватъ; 95
Царе ги дарба дарува,
Дарува ги ясни бленици.
Ясни бленици, рехици,
Рехици йоще кравнаци.


На Колада кога-то коледували деца-та моми вървели съсъ тяхъ и пеели следоюща-та песна:

Песна 5:3.
Коледа ле, Коледа,
Личенъ ти денъ, Коледа!
Ни си слелъ на земе-та,
Я' ми си на небе-ту.
Слела ми Злата Майка 5
Тука ми долу фафъ гора-та,
Седнала ми пудъ дъро-ту,
Де ми тече ду белъ кладнецъ.
Та ми седи злата майка,
Та са чудумъ чуди 10
Какъ да си Бога роди,
Да гу роди малку дете,
Малку дете, млада Бога.
Де си дойде Жива Юда,
Жива Юда Самувила, 15
Та си наточи студна вода,
Та си служи Злата Майка,
Я' хи нищу ни говори;
Пила вода, напила са,
Зачнала ми Коледа Бога, 20
Зачнала ми, затруднела.
Па си флезе фъ пещере-та.
Замъчи са, забахта са,
Та си роди малку дете,
Малку дете, млада Бога. 25
Коса му е позлатена,
Ясна му книга на ръка-та,
Утъ книга слънце грее,
Слънце грее, месечина.
Сама майка фъ пещере-та, 30
Та ми плаче и ми вика.
Де си дойде Жива Юда,
Жива Юда Самувида,
Та си кара малки деца,
Та на майка коледуватъ: 35
Коледа ле, Коледа,
Роди са на земе-та
Малку дете, млада Бога,
Та си земе утемналъ.
Хаде, дете, да пораснешъ 40
Да са шеташъ пу земета,
Да си учишъ млади юнаци,
Млади юцаци, малки моми,
Гюнефъ веке да ни чинатъ;
Да ни фодетъ на белъ Дунавъ, 45
Да ни фодетъ, вода да ни точетъ,
Да ни служетъ млади юнаци;
Тебе си, Боже, веруватъ,
Цалунатъ ти ясна книга.
Богъ да бие Църна Харапина, 50
Чи та гони низъ поле-ту
Да ти сече руса глава.
Я' ти ми си фафъ гора:
Седишъ, Боже, пудъ дъро-ту,
Дуръ да дойде Мора Юда, 55
Да му флезе фафъ сарае,
Да му сече руса глава.
Па си, Боже, на поле-ту,
Та са шеташъ пу земе-та;
Пу земе ти доста фала! 60
Я, ти мале, Злата Мале,
Дарба на, мале, дарувай,
Чи ти сме, мале, коледували
Съсъ песна съ коледна;
Фафъ града та фальба фалиме, 65
Коледуваме утъ къща на къща.
Злата хи са майка нажелилу,
Нажелилу, натъжилу,
Чи хи нищу фъ пещере-та,
Да си дарува малки деца. 70
Мълчи мале, ним' ми плачи,
Ним' ми плачи, ним' ми викай!
Бога ма, мале, пратилъ,
Дарувамъ си малки деца.
Жива Юда ги дарува, 75
Дарува ги ясни бленици,
Ясни бленици, рехици,
Рехици и кравнаци.
Утъ тога си Коледа устаналъ.
Хай ни, хай ни, Бога са родилъ! 80
Лу кой на дарба дарува,
Бога му фафъ къщи,
Фафъ къщи на йогнище,
Та му вали ясенъ йогань;
Та му седи на трапеза, 85
На трапеза на вечере.
На нива му пълни класе!
На лозе-ту белу грозде!










Бъдни вечер според "Веда Словена"

Песна коя-то пеели кога-то готвили бъдникъ-тъ и чакали Коледовъ-день.
Песна 5:4.
(Отъ другио певецъ)
Кола ми Коледа,
Коледа ми Асухна,
Асухна ми Дефна,
Дефна и Узара,
Узара и Ртава. 5
Коледа ми на небе,
На небе уфъ сарае,
Седи ми малу млогу,
Малу млогу ду година.
Сега веке тука долу, 10
Тука долу на земе-та.
На земе-та трима крале:
Първа Крале Укарана,
Друга Крале Асирита,
Асирита и Харапска, 15
Събрали са уфъ града гулема,
Уфъ града гулема уфъ Билита.
Заправили личенъ-денъ,
Личенъ-день Коледовъ-день.
Трима крале у гора-та, 20
Чи ми ловетъ дребна лова,
Дребна лова и канити,
Афъ сарае стара Юда,
Стара Юда Самодива,
Чи си готви Колевъ-бъдникъ, 25
Колевъ бъдникъ и Коледникъ.
Летнали ми ду три Юди,
Ду три Юди Самодиви,
Летнали ми афъ сарае:
Първа Юда Марга Самодива, 30
Друга Юда Кале Самодива,
Кале Самодива Мазата Юда,
Дет' ми пее ясна песна,
Глазумъ глазни на небе-ту.
Претнали си бели ръки, 35
Претнали си, запретнали,—
Стара ми Юда готви,
Готви ми Колевъ бъдникъ.
Три ми са Юди запели,
Запели ми Колна песна, 40
Колна ми песна Коледна,
Чи ми трапеза слагали,
Златна ми трапеза золита:
Боже ле, Боже,
Боже ле Кола, 45
Кола ми Коледа,
Коледа ми Дефна,
Дефна ми Урита,
Урита ми Химна,
Химна ми Ясна! 50
Ти ми си, Боже, милна,
Милна ми си доста сърдна,
Чи си, Боже, урвиталъ,
Та та майка роди,
Роди та майка на земе — 55
Малку си дете млада Бога.
Сита си земе шеталъ,
Сита си земе утемналъ;
Църна си змее изгонилъ,
Църна змее църна кличе, 60
Утъ тога е хадетъ устаналъ,
Та ти е личенъ-день,
Личенъ-день Коледовъ-денъ;
Стара майка бъдникъ готви,
Бъдникъ ти Коледникъ. 65
Трима царе у сарае,
На трапеза ни седнали,
Чи си та йоще чекатъ,
Да ми, Боже, седнешъ,
Да ми седнешъ на трапеза; 70
Да искарашъ ясна книга,
Да ти чуетъ ясна песна,
Чи си слезе на земе-та,
Да си учишъ трима царе,
Гюнефъ да ни чинатъ, 75
Тебе Бога да ни лютетъ.
Айде, Боже, айде,
Айде, Боже, слези,
Слези, Боже, на земе-та,
На земе-та у гора-та, 80
У гора-та у Калита,
Де ти е Злата майка.
Злата майка пудъ дъро-ту,
Пудъ дъро-ту пудъ димита,
Тебе си, Боже, чека, 85
Да ти кършне дима клана;
Клана ти у ръка-та,
Чи да видетъ трима царе,
Да ни ми са уплашили.—
Асъ клана ми на трапеза, 90
Та ми гонишъ църна змее,
Църна змее църна кличе,
И съсъ змее ду три Юди,
Ду три Юди Самодиви;
Църни са Юди уцърни, 95
Три са Юди и три сесри,
Лу да дойдатъ афъ сарае,
Лу да седнатъ на трапеза,
Сарае са запустили!
Ни е личенъ-день, 100
Личенъ-денъ Дринъ-день,
Чи си поле исъхналу.
Какъ си пели малки моми,
Излезе ми стара майка,
И съсъ майка трима крале, 105
Пременили са наредили,
У ръка хми златна тояга,
Станали ми застанали,
Застанали на трапеза,
Я ми йоще ни седнали. 110
Съсъ бъдникъ е стара майка,
Съсъ бъдникъ и коледникъ,
Турнала ми на трапеза;
Чи да ми Бога дойде
Да ми седне на трапеза, 115
Съсъ клана димита
Да си гони ду три Юди,
Ду три Юди Самодиви,
Църни ми Юди уцърни,
И съсъ Юди църна змее, 120
Църна змее църна кличе.
Бъдникъ ми на трапеза.
Я ми Юда запела.
Боже ле, Боже,
Боже ле Коледа! 125
Снимни нине у гура,
У гура пудъ дима;
Ужида та Злата Мати,
Чи ти дава дима клана,
Служба та служи бела абрита, 130
Бела абрита никатна;
Какъ ти дава златна чеше,
Да си чеше ни уставишъ,
Я съсъ чеше на трапеза,
Да ми служишь трима крале,— 135
Служба ти абрита,
Абрита никатна:
Да са живи, да са зрави
Сега малу ду година,
Ду година ду Коледовъ-день. 140
Пела ми стара майка,
Пела ми ни испела,
Чи ми иде църна змее,
Църна змеа църна кличе,
И съсъ змее ду три Юди, 145
Ду три Юди Самодиви,
Църни ми Юди уцърни.
Йоще ми на трапеза ни седнали,
Зададе са млада Бога,
На глава му дима клана, 150
У ръка му златна чеше.
Какъ видели ду три Юди,
Заплакали завикали:
Ой Боже ле, мили Боже!
Бабайку на, Боже, пратилъ 155
Тука, Боже, афъ сарае,
Трима крале гюнефъ сторили,
Та са тебе налютили;
Злиту хми лету уцърну!
Я ти, Боже, идешъ 160
Да имъ седнешъ на трапеза
Ти си думалъ на бабайку,
На бабайку на злита Бога.
Думалъ самъ, Юди, продумалъ,
Чи са самъ доста налютилъ. 165
Туку ма са саидисали,
Афъ сарае хми личенъ-день,
Личенъ-день Коледовъ-день;
Стара е майка готвила,
Готвила е Колевъ бъдникъ, 170
Та ми трапеза турила,
Песна ми испела.
Хаде вие у гора-та,
У гора-та у тимна-та,
У тимна-та у зандана,— 175
Чи си иде Бела Юда
Бела Юда Самодива,
Да ни ва у сарае увари,
Чи ва съсъ срела усрелила.
Рече йоще ни утрече, 180
Летнали ми ду три Юди
И съсъ Юди църна змее,
Църна змее църна кличе.
Де си иде Бела Юда,
Бела Юда Самодива, 185
Съсъ дремица на ръка-та,
Седнала ми на трапеза.
Та си служи трима крале,
Служба й бела абрита,
Бела абрита никатна, 190
Та хми дума и говори:
Ду година на поле-ту
Ша ми жнее бела пшеница,
Бела пшеница, белу просу;
Та ша месетъ малки моми, 195
Ша ми месетъ чисти пити,
Чисти пити и кулаци,
Да подаватъ на юнаци, —
Чи си е личенъ-денъ,
Личенъ-день Дринъ-денъ.

Суроваки е три дни след 22 декември, т.е. на 25 декември при раждането на Млада Бога. Неслучайно тази дума има особен конструкт, който може да се разчлени на съставни думи-понятия като "Сурия"; "Суро", "Суров/ва", "Ки/Ка"; "Чи/Ча". Млада Бога е една нова сила, нова плододатна енергия, която трябва да бъде усвоена от личността, от семейството и от целият социум. Сурвачката е жезълът, с който тази енергия се "раздава", затова затворената мистериалност на 21 срещу 22 декември, на 25 декември, се отваря и добива широк, масов характер. (Нормално е, Слънцето излиза от Дуат и става Хепри). Първото Сурвакане, трябва да е от Кана Субиги, защото Божествената Слава идва чрез него и самият Той е въплъщението на Млада Бога. Суровачката е от дърво, защото дървото е символ на гръбначният стълб, символизира човека, а прегънатите му клони, образуващи кръгове и спирали, символизират структурата на ДНК на клетъчно ниво. Източните култури лесно ще провидят в нея и централният канал на движение на Кундалини, Сушумна, както и двата странични канала Ида и Пингала. Затова сурвакането е по гърба и е съпроводено с Наричане. Наричането е много важно, защото ритмира в определена музикална размерност, такт и темпо, новата духовна енергия.

Иначе по телевизиите и по други медии ви изкарват едни велики траколози да ви насърчават в търсенето на светилището на Дионис, но никой не ви казва, че въпросният е един нашественик и завоевател в Тракия, чиято духовна доктрина има за цел да разбие, тогавашната организация на обществото на трек-сакланите, почитатели на алпа Субан (Себадий, Сабазий). Вследствие на това, те лесно се елинизират. Вижте, какво прави въпросният, къде нанася ударът, за да дезорганизира, тогавашното общество с цел да смени царската власт с подходяща нему, която да направи от неговият култ, държавна религия. Ударът е върху жените! Досещате ли се?

С това искам да ви акцентирам, върху този особен момент в Годината на Кучето - ЕТХ. Кучето пази нашата Съвест, и така пази и устоите на българското общество и семейство. Дионис е Завоевател и либерализацията на семейните отношения, е до степен такава, че с нея се цели разпада на тогавашното семейство, а оттам и общество. Целта на Дионис, не е жените да бъдат свободни (дали те са имали нужда от такава "свобода"?), а той иска свободата им, да бъде такава, че да предизвика разпад на тогавашната семейна ценностна система, оттам разпад на обществото, разпад на държавата и съответно нейното овладяване отвътре, от самият него.



"Още Омир разказва легендата за Ликург, по-късно споменаван като цар на тракийското племе едони, който бил настроен враждебно към новия божествен цар. Дионис се уплашил от неговия вик и се скрил в лоното на Тетида. По-късно Дионис с войската си пленил Ликург и го ослепил. По други версии му вдъхнал лудост и Ликург убил сина си Дриант с брадва, мислейки че подрязва лоза или бил разкъсан от конете си на върха на планина. На мястото на Ликург Дионис поставил Харопс, който му издал тайните на Ликург. От тази царска династия, която наследила и тайните на Дионисовите мистерии, според някои автори произлиза и Орфей. После Дионис отишъл в Тива и там също сменил старата династия. Следван винаги от тиас – спътници, най-често жени, Дионис завладявал разни страни, в които жените преминавали на негова страна, опълчвали се срещу мъжете си, напускали градовете и бродели из планините, обхванати от вакхическа лудост."
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%...%BD%D0%B8%D1%81

Вчера, 28.11.2018 г., както си работех по студията "Турун Аби Артимес", Тя влезе, през отворената порта, Българската Нова Година...

Тъй, Тя дойде! Годината на Свинята...

Из "Турун Аби Артимес"

Това е „потапянето” на Птицата-Гмурец, на Атина Атия (Етия, Аетия)... Затова е и най-широко разпространен нейният знак в „Харапанската култура, по долината на река Инд, който освен, че символизира дървото Плакша Прасавана в средата на което се явява и пребивава богинята, той е и нейният символ като птица-гмурец, който се гмурка във водната бездна (река Инд) и изплува отново.
Без дълбоко да осъзнаем тази тайната на Атина Етия/Атия, няма да можем да разберем, как тъй от нищото, тя придобива образа на индийската Сарасвати, като богиня на Мъдростта. Очевидно е, че поглъщането на Метис, богинята на разума е процес на загуба на индивидуалност и преобразуване на формата на проявление на Божественото чрез индивидуумът (Пралая/неделимостта). Една форма на Вселената и едно състояние на човешкото съзнание са върнати обратно в главата на Върховното (Вдишка на Бога), която играейки ролята на Утроба, трансформира формата (една нова трансформация на Кроносовото начало) на едно качествено ново равнище изпълвайки я с едно съвсем ново съдържание. Извършва се една трансформация от разума към откровението, от разумният човек към божественият човек. Разбира се, това не е мъдростта като философия, както я разбира елинът, това е мъдростта, която воюва за божественото в човека. Затова Атина се ражда не с книга, а с копие в ръка. Главата (небесната утроба) ражда Идеите, земната утроба ги материализира. Скокът във водната бездна е част от формите на теогонията (богораждането) в митологиите. Имаме го, когато Хера хвърля новороденият Хефест в морето, имаме го и когато фалосът на Уран е отрязан от Кронос и пада в морето, а от капките кръв, семе се образува морската пяна, от която се ражда Афродита, богинята на любовта. Затова, когато този скок във водната бездна в Котитиите е инициация, ние имаме при изплуването от Бездната, при излизането от Апсу, един съвършено нов статус на посвещаваният, от човешкото към божественото, от разума към екстатичността и откровението. Разгледайки този ритуал от Котитиите през призмата на древнобългарската вяра, казваме, че е налице един царски ритуал свързан с Държавността и можем да счетем, че това е един ритуал за подготовка и посвещението на подходящите личности за държавници. За какви обаче, държавници, говорим? Тук, говорим за държавници, които водят народа и държавата през бродът между две епохи, от едната епоха към другата епоха. Това не е обикновеният субаг, това не е и Кана Субиги, такъв какъвто го познаваме малко или много, тук говорим за една рядко срещана титулност, стояща в Началата на Българската Държавност; говорим за Кана Тенгир – Божествената Личност! Само Той може да извърши Прехода, само Той може да преведе през Мрака, защото само Той може да язди Докс/Дохсъ – Свинята, Глиганът ( Дахус - Фрейр ) Връщаме се към времената, когато Канове на Българите са били самите алпи, не просто най-съвършените измежду нас!
Честита да ни е Годината Докс ( https://en.wikipedia.org/wiki/Gullinbursti )

Не плачи за мен, когато Чулман ме превежда
През Курун към брегове незрими на земя нетленна
не търси ме, светлината на кросното, привършила е своят път,
животът е изтекъл бързотечен,
очите склопил е под снега, студът.

Да ме откриеш?
Последвай заника на Слънцето под хоризонта;
там някъде е тайноскрит невидим път.
По него - смело,
в мрака непрогледен,
На моят глас, пак чува се зовът!

Последвай ме!
Смъртта е Тайнство!
Не тъжи за изгревът слънчев, за тихото утро,
Не връщай спомен, при всяка зора;
бъди в Нощта, бъди в Хаоса с мен...,
при Гумното Вечно,
с Тангра
да сторим Новият Ден!

Сей семето на Времето, Сеячо,
кълнове нови в безутешната гръд на
пространството никнат,
на Слънцето ражда лъчите Денят
Жар Птица прелита и
в нейната сянка ме виждаш - изгрявам отново на Път!

Йордан Стайков. 18.12.2018 г. Годината Дахус

Честита Новата 6787 година, година Докс! Честито на всички Българи - пазители на Старата Вяра

Тази нощ се отключва Небето

Велика е годината Дахус (Докс)! Ние, няма да се срамуваме, за разлика от телевизионните канали, да кажем, че Годината на Свинята/Глиганът , не е по китайският, а по Българският календар! И няма да изпаднем в езичество, ако кажем, че това е годината на алпа Дахус, един от първите и много важни алпи на древнобългарската божеска общност. Четейки, „Сказание за Чулман”, ние ще разберем, че годините в българският календар, не са просто една бройна поредност на хода на времето, те са резултат от едни много сложни взаимоотношения на алпите, т.е. от ритъмът и съчетанието на космичните сили, под чийто тласък се развива животът на нашата планета. Затова, след Годината Етх, на Кучето (Вълка) идва годината на Свинята/Глиганът - Докс, която е последната 12-та година, завършваща един календарен цикъл от 12 години.
В тази последна годинa, завършваща цикълът, ще продължат част от тенденциите, които годината на Кучето (Етх) даде, тъй като Дахус е, който рафинира първичната природа на алпа Етх-Барак Кебек, превръщайки го в свой помощник в управлението на обширните владения на алпа Мар. Тук лесно бихме могли да комерсиализираме, да либерализираме и да кажем: ето, годината ни дава енергия за личен просперитет и кариерно развитие. Не, това, не е точно така. Годината дава енергия за развитието на Държавността, преодоляваща несъвършенствата и пречките, и издигаща управлението на едно ново качествено равнище. Това е енергия да се служи на Българската държавност, но съвсем не означава, че участието в управлението е за да се удовлетворят лични амбиции И тук вече, ние трябва да обърнем поглед към днешното управление на държавата и да си зададем въпроса: „Как това би се случило?” Способни ли са днешните управляващи на това?
И тук алпа Дахус, отново ни дава отговора: той е алп на Правдата, Закона и Възмездието, Небесният Съдия. Значи, тази енергия, която годината на Свинята ни дава, ще даде най-големи резултати, ако се преустрои и реформира съдебната система на държавата. Но нека, това не ви звучи вестникарски и банално. Там задължително, трябва да настъпят промени и то фундаментални. От нея трябва да си отидат не само личности, не само порочните й зависимости с Изпълнителната власт, но трябва да бъдат сменени и принципите въз основа, на която тя функционира. За да може да бъде тласната държавата на едно друго, съвсем различно и по-високо ниво Това е Дахус! Самият акт, че Тангра му нарежда да изтреби хората, поради нарушението на световната храмония, която те правят, само по себе си, трябва да ни говори, какви действия трябва да бъдат предприети, за да бъдат премахнати онези сили, които водят Българската държавност и нация към погибел. Затова Дахус, ни носи зима и студ, но е благославян заради това!
Издигането на държавността на едно качествено ново равнище, годината Дахус свързва с личност или група личности, които носят съответните качества да го направят. Така, Годината на Свинята – Докс, ни прави най-големият дар, извежда на преден план в социума и обществото, Предназначеният! Той не е обикновеният субаг, това не е и Кана Субиги, такъв какъвто го познаваме малко или много, тук говорим за една рядко срещана титулност, стояща в Началата на Българската Държавност; говорим за Кана Тенгир – Божествената Личност! Само Той може да извърши Прехода, само Той може да преведе народа през Мрака, защото само Той може да язди Докс/Дохсъ – Свинята, Глиганът ( Фрейр - Дахус ), т.е. говорим за държавник или държавници, които водят народа и държавата през бродът между две епохи, от едната епоха към другата епоха, респективно държавността и държавата от сегашното ниво, към едно друго, съвсем различно качествено равнище.
Едно завръщане към времената, когато Канове на Българите са били самите алпи, не просто най-съвършените измежду нас!
Честита да ни е Годината Докс ( https://en.wikipedia.org/wiki/Gullinbursti )

Честита година на Докса!
Нека Тангра бъде с вас тенгриани!

Няма как да е обикновен субаг. При унищожена Държавност, за да се възстанови от пепелта - това не е по силите на обикновен човек. Тук трябва яка намеса от Небесната Орда и духовно въздействие на правилния човек. Нататък ще е по-лесно, но в сегашния мрак възстановяването на Държавността не е по силите на обикновен човек.
С други думи - Кан колобър. И то Ан-Колобър. От ранга на Боян Магесник

Слава на Тангра! Слава на Българите! Болг се роди Коледо, тази Вечер, Коледо!

Прочети още на: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/12/24/p...deneca.397490,3