Гергьовден - Ден на плуга (Сабантуй)

[Йордан_13]

Велик Урус Бури! Слава!

"Урус на български значело камшик, велик, атака,
войнствен, смел, отчаян боец, воин от първата линия. "

"Вълк (бури) - символ на добрия български войник."

(Нариман тарих, част 5, стр. 37 и 45. Бележки под чертата)

[Йордан_13]

Името на празника е "Ден на Плуга" на днешен дунавско български език, инак е Сабантуй за останалите, а за ислямизираните тенгрияни от Мала Азия, може и да е Хъдърлез, обаче този Хъдърлез е по-скоро при тях като венец на честванията на Науруз - Българския Великден!

Аз, обаче, нема да мога да свърша за Сабантуй със сеитбата;)))

Той се появява вследствие йерархирането на българската народност и създаването на кастовата система в нея от алпа Иджик Бармакти Алабуга. Ако говорим за държавата като организация, като единен организъм, тя се създава именно с това. Празника е многопластов. Неговото начало е в

(69) Тогава до плуга-барсол
се приближил старецът Чирмъш
и с една ръка
го вдигнал над главата си.
(70) Оттогава у българите останал обичаят:
в спора побеждава този,
който внигне един плуг
по-голям брой пъти...
(71) Така хората от племето джирак
станали орачи
и получили названието
барсолджийци.

А развитието му като празнична система:
( В трета песен на "Сказание за Чулман"

(31) А преди това, през месец Сабан,
Умай устройвала състезания
в чест на Субан,
наричани Сабантуй.
(32) В тях българските мъже
се състезавали с българките
в надпрепускане и борба,
а цената на победата била такава:
(33) Победителят вземал
победената за жена,
а победеният ставал
роб на победителката.
(34) Но след заминаването на мъжете
умайджанките нямало с кого
да се състезават и затова те решили
да привлекат за това улджийците.
(35) Улджийците с охота се съгласили
да участвуват в състезанията –
нали и те не можели да отпразнуват
своя празник без жени.
(36) Този празник се наричал
Шиллък – и на него
най-красивата девойка
била закопавана в браздата.
(37) Улджийците решили да пленят
девойката и жените на Сабантуй
и пристигнали всички накуп
в полския лагер на умайджанките.
(38) Там те почнали
да се състезават с умайджанките,
и някои от тях победили,
а други били победени...
(39) Сетне на Шиллък улджийците
поискали да закопаят
най-красивата девойка,
но Умай им наредила:
(40) “Вие само временно
посипвайте със земя девойките,
а сетне ги оставяйте на Субан
върху щит, поставен върху плугове.
(41) Ако Субан не дойде
за тази девойка,
нека Камър-Батърът
да прекара нощта с нея!”.
(42) От улджийските мъже
и победените девойки
произлязъл родът на джабърците,
известен в Булгар.
(43) Оттогава почнали да празнуват
отначало джабърците,
а сетне и всички българи
и Сабантуй, и Шиллък.
(44) Отначало празнували Сабантуй,
а после Шиллък.
Победителят в надпрепусканията на Шиллък
ставал Камър-Батър...

Вземам си, думата назад за подчехлените мъже, т.е. спирам да ги упреквам. Те са загубилите в игрите на Сабантуй и по прераждане си го носят;))) Жените, да си ги ползват със здраве! Искам да обърна внимание, отново на един много тънък момент в обичая - заравянето на най-красивата девойка в браздата;))) Хоп и този обичай описан в митологиите, в индийската и в гръцката си е чисто български! Заровена в браздата и отровена след това, т.е. Сита Ашна Цветоносно- Плодоносна. И така... А, да, траките, хахахаха, траките, м-да....Василешки, бесите майка, по пътя на бесите;)))

Колкото до месец Сабан, това си е днешния месец май

1. Улуг ай (“Голям месец”) или Улуг кърлач айъ (“Месец на големите студове”, “Голям Сечко”).
2. Кичи ай (“Малък месец”) или Кичи кърлач айъ (“Месец на малките студове”, “Малък Сечко”).
3. Науруз (“Нов ден”, пролетно равноденствие).
4. Буш ай (“Празен месец” - привършване на припасите).
5. Сабан айъ (“Месец на пастиря”).
6. Печен айъ (“Месец на сеното”, сенокос).
7. Чилле ай (“Горещ месец”).
8. Джимеш айъ (“Месец на плодовете”, събиране на реколтата).
9. Казан айъ (“Месец на казана”).
10. Ас келею айъ (“Месец на молитвените церемонии”).
11. Учаг айъ (“Месец на бащиното огнище”).
12. Нардуган (“Рождество Слънчово”, Коледа).

Шиллък е днешния Спасовден. "Те ти, булка, Спасовден";))) А, сега, виждате ли? Обаче, не всеки може да преспи с отредената като Сита Ашна, ако Субан не я пожелае, само победителя в кушията;)))


Та, когато говорих за положението на жените в Дунавска България, защо не е по православен адет, и че нашите жени са много свободни, да не кажа, че са твърде свободни;))), това, те го дължат на Тенриянството, защото в Българската Вяра, има специална Сила, Шакти, която поддържа хармонията между двата пола - Умай Бийке Артимас, Турун Аби, Умай Бадж, Айрам Бадж и т.н. Нали, виждате при Сабантуй, на мъжете нема да им мигне окото да умъртвят най-красивата девойка, заравяйки я в браздата, защото това ще донесе плодородие, тогава идва Умай Бийке и променя обичая;))) Това е много тънък момент, но който вижда, ще го усети. Тя, освен, че брани жените-родилки, прави от жените и воини, създавайки специална военна каста, умай-джанките;))) или преиначено това са познатите ви амазонки;))) И днес, има такива жени в България. Това е рожденна съдба. Да служат верно на Умай Бийке! Проверете всички религии, ще видите, че такова нещо, каквото има в Тенгриянството като Великата Умай Бащу, нема да намерите;)))


"Личен ден Великден, още по-личен - Гергьовден!" Тази фраза, няма как да се обясни с тракийското наследство в българския фолклор, не, че е лоша книгата, обаче, такова няма - тракийско наследство. Наследството си е само едно - българско! Фразата отразява йерархията в празничната обредност на древните българи от Науруз - Българския Великден (наистина Личен ден) до Сабантуй и Шиллък. Наистина, Науруз е личен ден, но още по-личен е последващият го Сабантуй! Георги бил земеделец, от "гео" - "земя". Да, но в тази идейност, няма нищо тракийско,. елинско, римско и християнско. Затова спрете да пишете глупости из интернет!;))) Деня на Плуга е един от големите и изначално древни български празници. Той е част от голямата празнична система на пролетната нова година, Науруз - Великден. Слава на Тангра!