Мадара

Защо отивам там. Въпрос, най-малкото на дълг. Не можеш да отидеш в този район и да пропуснеш Мадара. А Мадара не е само платото, той включва и близките околности, които крият много приятни изненади.
Моята задача е по универсална и не е свързана само с едно определено светилище, макар, че като подхванах темата за "Великия Щутград", много хора се подлъгаха по тази уловка, търсейки ми слабите места, да ме чукнат оттук, оттам.
Докато при теб, доколкото схващам, съзнанието ти е свързано с това светилище, твоята задача определено е регионална и трябва да я изпълниш.
Добре е времето да спре за теб, да познаеш безвремието и пустотата.
Подобно на твоето преживяване е описано в стихотворението "Миг" на Дебелянов. Неслучайно той се падна на тазгодишните изпити.
Няма какво да се изненадваме в случая, идва времето, когато твоите преживявания, ще станат нещо обикновено за много хора и тогава няма да те обхваща безпокойството, че си сама с тях и усещане за отклонение в нормата.
А змия в този ми живот не ме е хапала. Змията е посвещението, през, което ти трябва да минеш, днес.

красиво е, но само толкоз! не излъчва нищо! дълго време не ти писах по три причини - много работа, обикалях насам натам и последно, влизах тук само да препрочитам отговорите ти и да осмисля някой неща! Разкажи ми за теб, какво търсиш ти там, на Мадара? какво търсиш всеки път , когато си някъде? Отговори, любопитство, бягство? ако искаш да знаеш нещо, питай!

Със сигурност няма да ти разкаже, защото не е лошо да прочетеш малко повече кои сме ние и какво правим. Тогава и ще получиш отговор на въпросите. В Мадара освен дъновистки групи ходят много други, търсещи някакви отговори или "зареждане" с енергия. Разбирам, че и ти си била част от такава. С очите си видяхме подобна група миналата година от жени на средна възраст, които ходеха след Вожда си като овчици. Принципно това няма нищо лошо, напоследък тенденцията сред българите е все по-активно да посещават древните ни светилища, което е една и от целите ни като публикуваме подобни снимки. Връщане към корените, подменени по насилствен начин.
Само че знаеш ли защо великите ни Канове също са ходили там? ТУК. В случая техните цели са били много по-големи от това само да се заредят с енергия или да се пречистят.
В темата Практическо тенгрианство съм писал малко повече по този въпрос.

Когато ходя, първото нещо е почитта, която отдавам към онези Сили формирали ни като народ, след това изваждам от турситическата формула тези места и ги представям в светлината, в която трябва да бъдат видени.
Енергитичността за мене е толкова важна, колкото дали светилището е активно, т.е. работи в момента или е замразено за един бъдещ етап. Повече не се занимавам с нея, не че не мога, на определени места съм активирал определени сили, но това е много отговорна задача, а тя не ми е предназначение на този етап.
Това, че не улавяш излъчвания, не значи, че ги няма, просто нямаш сетива за този диапазон от вибрации.

Между другото , той ми разказа достатъчно! Тъй, че не се коси! Освен това не харесвам високомерието в тона ти! Кой е овца и кой не, не решаваш ти! Ако имащ път, следвай го без да даваш предписания и оценки на хората! Всеки търси начини сам да стигне до истината, а тя е различна за всеки, щом им харесва това, това да правят! Овчици или не, в един момент може да са по-добри от теб, за това недей да ги осмиваш- А за мен - до скоро, знаех точно къде се намирам и какво правя, какво искам и как да го постигна, но просто там нещата взеха друг обрат, това е; Не обичам да ме притежават и не притежавам, не принадлежа на никого или на нещо, просто когато искам да знам - търся и питам докато науча! ако ми хлопнат вратата отивам другаде, живота е пред мен, не бързам за никъде! както и да разбера повече за вас, просто всяко нещо с времето си!

Защо отивам там. Въпрос, най-малкото на дълг. Не можеш да отидеш в този район и да пропуснеш Мадара. А Мадара не е само платото, той включва и близките околности, които крият много приятни изненади.
Моята задача е по универсална и не е свързана само с едно определено светилище, макар, че като подхванах темата за "Великия Щутград", много хора се подлъгаха по тази уловка, търсейки ми слабите места, да ме чукнат оттук, оттам.
Докато при теб, доколкото схващам, съзнанието ти е свързано с това светилище, твоята задача определено е регионална и трябва да я изпълниш.
Добре е времето да спре за теб, да познаеш безвремието и пустотата.
Подобно на твоето преживяване е описано в стихотворението "Миг" на Дебелянов. Неслучайно той се падна на тазгодишните изпити.
Няма какво да се изненадваме в случая, идва времето, когато твоите преживявания, ще станат нещо обикновено за много хора и тогава няма да те обхваща безпокойството, че си сама с тях и усещане за отклонение в нормата.
А змия в този ми живот не ме е хапала. Змията е посвещението, през, което ти трябва да минеш, днес.

Това вече го разбрах - за Мадара и околностите, усетих го втория път. Първият път дойдох от Шумен на стоп и още не знаех къде се намирам, после пътувах във влака и минах през Провадия - дивно е, дощя ми се да слезна и да хукна пеша, да обикалям и да не спирам, да се покатеря навсякъде. Целия район е едно цяло. Но все пак ще ми е нужен и гид, просто за присъствие
А за змията те иронизирах, като те попитах "хапала ли те е", лека по - лека се укротих и аз и те. Все пак ти благодаря, че ме изслуша търпеливо и ми вдъхна кураж. Казваш, че е въпрос на дълг! Ти войн ли си или си шаман? Аз не обичам и бягам от дълга защото е обвързващ, но отивам там с любов! За мен тя е по - важна и определяща. И вече определено ми липсва
Бях на Вулвата, преди няколко дена, като приказка е, буквално и вътре в нея и навън. Нежно, чисто и красиво е, но се усетих приета, малко преди тръгване, сякаш мястото се затваря и само решава, кога да се отвари и кога не. Знам че съм поканена отново, даже ще остана да спя там, но не в пещерата.
Знаеш ли, горе на Мадара се случиха още някой неща, но за тях друг път , че окъснях!

Когато ходя, първото нещо е почитта, която отдавам към онези Сили формирали ни като народ, след това изваждам от турситическата формула тези места и ги представям в светлината, в която трябва да бъдат видени.
Енергитичността за мене е толкова важна, колкото дали светилището е активно, т.е. работи в момента или е замразено за един бъдещ етап. Повече не се занимавам с нея, не че не мога, на определени места съм активирал определени сили, но това е много отговорна задача, а тя не ми е предназначение на този етап.
Това, че не улавяш излъчвания, не значи, че ги няма, просто нямаш сетива за този диапазон от вибрации.

На снимка е едно, на живо е друго, но са задушаващи, като едни огромни безкрайни водорасли са!

Виж сега, девойче. Освен понятията дълг и истина, явно и други неща не са ти ясни. В Мадара ходят всякакви - дъновисти, евангелисти, медитатори и това си е тяхно право. Светилището е за всички, така както Кръстова гора и Перперек. Не ги осмивам, просто отбелязвам какво видях.
За твоите трансцедентни преживявания през ваканцията въобще не се кося, нито ме касаят. Още по-малко ме засяга какво обичаш и какво не харесваш. Като иска Данчо да ти отговоря, но не виждам защо не използваш лична поща. Из Варна е пълно с групи за енергиини медитации, един мой добър приятел влезе в такава и сега ходи с изцъклен поглед по разни сбирки да търси колективното съзнание.

Както каза, живота си е твой - имаш време пред себе си. Само искам да ти напомня, че това е сайт за Тенгрианство. Вероятно не си прочела добре кои сме ние и си нямаш на идея, че сме националистическо Движение, а не форум на БГмама или Беинса дъно. Както ти казах, пиши си - не ми пречиш, сигурно има хора, които ги вълнуват личните ти преживявания. Но като влизаш в нечий дом, би било редно да си изуеш обувките на входа, иначе некак си няма да стане. Особено тук! Не се обиждай, приеми го като съвет, а ако искаш недей. Твоя си работа, но нямаш насреща си пикльовците от групата за тантрична медитация. Имай го предвид.

Ако аз съм педал и моята истина е в червените прашки, значи мога да си ги развявам из детската градина, щото така ми харева. В светилището Сборяново видяхме дамски сутиени и прашки овисени по дърветата, щото някоя ханъма си чака Силите да я забременеят. А други пък, чиято истина е в курбана на корем са си оставили боклуците наоколо, щото така им харесва. Резлутатът - унищожено светилище. Нали е демокрация, всеки да си прави какво му харесва и да си търси своята истина, щото истини всекакви ги има. На килограм ги продават, пакетирани в Билата. С глобалистична ГМО закваска.

Значи докато си медитираш сама сред птички и пчелички и двама провадийски мангала решат да си направят своята истина, аз трябва да мина покрай тях щото нямам дълг към теб, така ли? С нищо не съм ти длъжен нали, това е много обвързващо. Да не говорим че може да ме вкарат в затвора после. Мой близък лежа 12 години за убийство, защото предотврати изнасилване. А после пиклата, понеже не му е длъжна с нищо не се яви дори като свидетел да го защити.

Тая метросексуална младеж само военна служба ви оправя. Да се научите още от деца да знаете що е дълг и що е истина. И що е марш на скок с противогаз по баира.

Това е тенгрианския храм, части, от който Анти 666, пусна на снимка в Галертия. Тука е сниман от платото и се вижда в общ план. Невъзможно е да се види така отдолу. Ясно се вижда, огромната разлика между него и византийската базилика, както по размерите и формата, така и по ориентацията спрямо посоките на света.



http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_0143-1.jpg

Защо отивам там. Въпрос, най-малкото на дълг. Не можеш да отидеш в този район и да пропуснеш Мадара. А Мадара не е само платото, той включва и близките околности, които крият много приятни изненади.
Моята задача е по универсална и не е свързана само с едно определено светилище, макар, че като подхванах темата за "Великия Щутград", много хора се подлъгаха по тази уловка, търсейки ми слабите места, да ме чукнат оттук, оттам.
Докато при теб, доколкото схващам, съзнанието ти е свързано с това светилище, твоята задача определено е регионална и трябва да я изпълниш.
Добре е времето да спре за теб, да познаеш безвремието и пустотата.
Подобно на твоето преживяване е описано в стихотворението "Миг" на Дебелянов. Неслучайно той се падна на тазгодишните изпити.
Няма какво да се изненадваме в случая, идва времето, когато твоите преживявания, ще станат нещо обикновено за много хора и тогава няма да те обхваща безпокойството, че си сама с тях и усещане за отклонение в нормата.
А змия в този ми живот не ме е хапала. Змията е посвещението, през, което ти трябва да минеш, днес.

Това вече го разбрах - за Мадара и околностите, усетих го втория път. Първият път дойдох от Шумен на стоп и още не знаех къде се намирам, после пътувах във влака и минах през Провадия - дивно е, дощя ми се да слезна и да хукна пеша, да обикалям и да не спирам, да се покатеря навсякъде. Целия район е едно цяло. Но все пак ще ми е нужен и гид, просто за присъствие
А за змията те иронизирах, като те попитах "хапала ли те е", лека по - лека се укротих и аз и те. Все пак ти благодаря, че ме изслуша търпеливо и ми вдъхна кураж. Казваш, че е въпрос на дълг! Ти войн ли си или си шаман? Аз не обичам и бягам от дълга защото е обвързващ, но отивам там с любов! За мен тя е по - важна и определяща. И вече определено ми липсва
Бях на Вулвата, преди няколко дена, като приказка е, буквално и вътре в нея и навън. Нежно, чисто и красиво е, но се усетих приета, малко преди тръгване, сякаш мястото се затваря и само решава, кога да се отвари и кога не. Знам че съм поканена отново, даже ще остана да спя там, но не в пещерата.
Знаеш ли, горе на Мадара се случиха още някой неща, но за тях друг път , че окъснях!

Ти войн ли си или си шаман? Аз не обичам и бягам от дълга защото е обвързващ, но отивам там с любов! За мен тя е по - важна и определяща. И вече определено ми липсва
=======================================================

Аз съм това, което мога да съм и не съм онова, което не мога да бъда.

Дългът е осъзната принадлежност към даден народ. Когато си привързана повече към себе си и собствените изживявания, съвсем естествено е, да бягаш от дълга към народа си. В този смисъл, дългът не е верига, защото е осъзнаване чрез Духа на принадлежността. А ти не можеш, ако си себецентрична само, да усетиш всичката сила на Мадара, защото там не е пулса на себецентричността, а на народността ни, т.е. трябва да се пренастроиш на друго ниво и да надхвърлиш това.
Дългът носи отговорността, отговорността ти дава възможност да усетиш Необятността. От всичко това любовта не се губи.
И ако смяташ, че можем да направим нещо заедно, т.е. да се сработим при някои ходения, пиши на ЛС, тъй като сме от един град и можем да се организираме.

И не репликирай Анти 666, той е прав за нещата, които ти пише.

Знам че съм поканена отново, даже ще остана да спя там, но не в пещерата.
=====================================================
Преспи в пещерата, защото това е утробата на Майката и на сутринта, да се родиш отново от нея. Както има втора смърт, така има и второ раждане. Второто раждане, те преобразява тук и сега.

Каменен фалос от Мадара. Качеството на снимките не е много добро, но не разполагам с други.


Снимка в близък план

Снимка в общ план

Верно е това. Светилището не е само Мадарския конник и капището вдясно. Светилището продължава от Даул Таш по цялото продължение на скалното плато. Само преди 100 години това място е било голо, незалесено и добре са се виждали и други знаци, свещени камъни и скитове. Сега са обрасли в гъст храсталак, който закрива цялото древно величие. Наляво от конника и Даул Таш, към село Калугерица има и други скални ниши, скитове, знаци, както и скални сакрофази, подобни на тези в Родопите. Ясно е, че са правени от един и същи народ и то много преди нашата епоха.
Нататук идват скалните светилища в района около селата Равна, Невша и Венчан и така продължават чак до Провадия и светилището над града Овеч. Същото, за което в платения от чьорни филм Еврия някой си Панайотов изкарва за протоеврейска столица. По всичките тези плата някога по време на потопните води е кипял живот. Именно по тях се изтеглят българите с всичката си домашна посуда при настъпването на водите. Което и обяснява липсата на такава из градовете като Дуранкулак. Така че наистина целия този район е едно цяло Светилище. Като част от другото, по-голямото - наречено България.

Снимката си е много добра и ясно показва едно от предназначението на светилище Мадара (от мадар, майка-прародина). Фалосът на върха, скита-вулва отдолу - съзидателното начало, от което се раждат българите и българския феникс. Не случайно около Камъка-Тъпан е открит и поредния колобърски пръстен с жар-птица (има го изложен в музея).