Бакарната книга

Тук се постарах да сканирам "Бакарната книга" в едно доста по-четливо изображение. Сега знаците се виждат доста по-добре и по ясно.
"Бакарната книга", също както Златната има своя "археологически паспорт". Това е местността "Топ могила" край махалата Брезовица, между селата Ситово и Лилково. По волята на Българския Бог, който стече събитията така, на българската история бе предоставена златната възможност да разбере за още един величав свой паметник на писмеността. Сега са на ред "българското правителство" и ДС, да си върнат отново книгата на територията на България, за да не се изпозлва тя, за македонистични цели.
Защото аз съм абсолютно убеден, че разкопаването на Топ могила край Брезовица не е станало без помощта на действащата и днес ДС и нейния подопечен Бош-ков.

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...IGA_LICHKOV.jpg

Сканиранито копие на Лилков е категорично същата Медна книга, която са я откраднали в Македония. Казвам откраднали, защото забрана за изнасяне на ценни артефакти от България си я има отдавна. И едва ли макето е получил сертификат за износ.
А за защо Златната книга е захвърлена с непубликувани страници е повече от ясно. По нея ще има древнобългарски куниг и символика, по нея ще има кирилица и глаголица далеч преди Кирил и Методи. И ще обърне цялата им старателно строена лъжа наопаки. Затова и я наричат "етруска", да се презастраховат.

В Родопите съществуват определени "гнезда на писмеността", които аз наричам накратко "школи на писмеността". Логично е, след като съществува Надпис върху камък, в много по-късни времена, записването да е пренесено върху книга, пък била тя от медни или златни листа. Проблемът е, че тези книги много по-лесно се унищожават от надписа върху камък.
Като ми показаха, това нещо от Македония, щях да припадна от радост, веднага я познах. Оцеляла е. Това е добре.

И така, дами и господа! Намерихме я! Това е могилата, по-скоро фамилната гробница, от която е извадена "Бакарната книга". Това е местността "Топ кория", край местността "Старо село", край днешната махала Брезовица, където на една от нейните поляни в самия и край е тази могила-гробница. Кво да ви кажа, от снимките се вижда, могилата е изтърбушена на кръст, каквито ми бяха и сведенията за нейното състояние, а самата гробница изградена от тикли (каменни плочи) и е тотално разрушена от иманярския набег. Ровили са като луди. Подобни гробници от каменни плочи, са характерни за Северните Родопи. Могилите тук, не са много високи, което е нормално, но това, което можем да кажем за Топ кория, е, именно, че това е "свещената гора на древните царе", т.е. тук е местото за тяхното погребение, местото, от което се възкачват към Небето, което означава, че могилите в района не са само една, но повече няма да кажа. Важното е, че сега "археологическият паспорт" на Бакарната книга е пълен. Уточнено е и точното географско местоположение на могилата, от която е открадната Книгата.
Не очаквам много от "правителството Борисов", но след установяване на Саракта, ако съм жив, ще насоча значителни археологически сили към този район;)))
Тук почивал Тарзос или Тарзопс, чието седалище е било Щутград. Изгледът от Топ Кория към Щут е уникален, не само като визия, но и като духовна кореспонденция.
Това, което сподели спътникът ми, чрез, когото откриването на тази могила стана факт е, че "Старо село" е било важен школски административен център през 6 век преди Христа, т.е. в него се са обучавали административните и властови кадри, нужни за управлението на Щутград и района като цяло, т.е. това, което днес наричаме "държавен апарат".
Огромно впечатление ми направи това, защото нашите деди са обучавали хората необходими за дадена област от живота в специални селища, вероятно играещи ролята на школи. А днес, ги избираме, не ги обучаваме. Усетете разликата и ше разберем защо нямаме държава днес. Не е случаен и факта, че след християнизирането на района е построен параклис на "Свети Георги Победоносец". За него говорихме, както, че е в пряка връзка с отвъдността, така и с политико-административния апарат.

Изгледът към Западната страна на Щутград откъм Топ Кория. Само оттук може да се види тази неподражаема и уникална гледка, сякаш си кацнал на върха на цялото му скално плато.







Параклисът "Свети Георги", преди представлявал купчина камъни, а сега възстановен напълно - граничната линия на Топ Кория със Старо село.




Цистов гроб от Старо село. Почти напълно разрушен от иманярските набези. Преди година покривната му плоча е стояла отгоре, а днес и тя е паднала в разширения от вероятен повторен иманярски набег гроб.




Цистовите гробове, поне за мен, представляват еднокамерни долмени, вкопани в земята, изградени от 4 или повече каменни плочи, често с покривна плоча отгоре. Така дедите ни са доразвивали част от традицията на долменостроителството, като вкопавайки еднокамарния долмен са му придавали по-голяма устойчивост и защитеност във времето от разрушения на природните сили и човешки набези. Особено трудно би оцелял такъв долмен изграден на повърхността на над 1500 метра надморска височина, където бурите често събарят дърветата, а скалите се рушат от температурните колебания. ИСтинско щастие е да намериш нещо добре запазено при тези условия.

А това е еднокамерен долмен от село Димини, днес Гърция, а преди територия на дедите ни.



А това са цистовите гробове от местността "Пропада", край Малко Търново.

Преди време бях пуснала една тема за Клуцохорската книга муска,но така и не се разви.Клуцохор е квартал в Сливен и от приятели разбрах,че все още има читалище там,в което се съхраняват навярно доста интересни неща.Добре би било ако някой има възможност да го посети.
http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...?showtopic=1700

http://www.bulgariaforum.com/cities/sliven.html
Ето превода на статията:

Ако се чудите защо вмъквам всичко това в темата,може би не бих могла в момента да дам кратък и задоволителен отговор...не знам дали някога ще го оформя като материал,но не мога и да го премълча ,заради тези,които търсят и умеят да откриват.Всички тези книги имат предназначение...Книгите-муски като Клуцохорската и Абагара са пълни с закодирани данни...Защо "муски"?Защото така никога няма да изчезнат...преписват се ...разпространяват се ...както и авторите на тези книги са доста интересни личности...Сега докато пиша напрягам паметта си къде прочетох за така наречените "преносители" на тайни...Много от тях са съвсем обикновенни хора...мисля че се сещам и ще проверя...

В Мадара, пътят ни ни срещна с един човек, който много настоя да видим една книга, списвана от един невероятен човек, която щяла да ни бъде полезна. Тази книга беше по своему уникална, но още по уникален бе духа, с който бе правена.
Та, в тази книга, като гръм ме порази снимката на една икона от Арбанаси, защото там видях християнския вариант на Медната книга от района на махалата Брезовица. Тук нямаше писменост, но има символика, която напълно разкрива предназначението на Книгата, сложена в гроба на напия древен кан.

Тук попаднах на старичка новина, в която се споменава за намерени в иманяри страници от метална антична книга. Интересното е,че иманярите са от с.Устина,в подножието на същата част на Родопите.

Хайде, от мен да мине. Преди време мислех да публикувам и нея, но се спрях, но ти върна темата към живот;)))

Най-вероятно металната антична книга е от местността "Волги" (наименование свързано с Плеядите и Вологез) или "Бобище", над Устина.



DIVITAE - "богатство, добруване"; EMBLEMA - "Знак, Символ"
Или "Знак за богатство, добруване", но това не означава непременно богатство, в смисъла на съкровище, а на Знанието, което е записано в тази книга, защото науката е най-голямото богатство. Емблемата с четирите патешки глави или е символ на Рим или е символ на Сувар ("Сказание за Чулман"










Определено и безспорно, това са глаголическите М, Щ и Л, но Л-то е с една прибавка отгоре, която не мога още да разбера



Ключът на Знанието и Змията, която дава Мъдрост! Същата тази змия е била изсечена на св. Димитър на Щут (уточних мястото) с един знак, който местните наричат "ножицата" или отново имаме явно глаголически знак





Teden (S), на "старославянски", значело "седмица" или числото 7




Приемам всякакви други разчитания и тълкувания. Ще съм благодарен, ако някой напълно разчете всичко написано на заглаваната корица. Това е предната корица на книгата. Вътре листата ги гледах как ги разлистват НСБОП на един клип и тайно си мечтаех да имам тази писменост, поне на читави снимки!
Ясно е, че и тази книга ще потъне като всички други и ще бъде разчетена само за тесен кръг хора.

Намерих и друга новина, в която пише,че същата книга била според учените фалшификат. Уф, не знам. Може някой да се гъбарка,а може и писмената да са взети от някъде, кой знае. Аз поне ако тръгнех да правя подобен фалшификат щях да си измисля някакви неразгадаеми,но повтарящи се символи. Нямаше да слагам латински надписи,които лесно биха могли да бъдат датирани по формите на думите и бувите...

Е-хехехехее, ми нали знаеш, на кое викат "фалшификат"? На артефакт, който е много ценен и съдържанието му, стойността му променят научно установената догма. Погледни внимателно тази книга. Кой ще тръгне да ти прави толкова сложен фалшификат? Пет страници, изписани с древни езици и символи, кой начетен човек, който трябва да познава перфектно да чете и най-вече да пише на древни езици, да има уникална калиграфия, ще се впрегне да го прави и за какво? Погледни и вида на корицата - едва ли е състарявана и преправяна.
Просто тази, Бакарната и Златната книга, бъркат в гръкляна и червата на днешната юдео-комуноидна научна гмеж. Нашите "учени" са гмеж. На пръсти се броят тези, дето стават за нещо.

Тук искам да направя още едно уточнение за местото дето е намерена Бакарната книга.Това не е показаната могила на снимката, която публикувахме преди, по-горе. Публикуваната могила е поредната изтърбушена в района на Старо село и съдържанието й иззето.
Успяхме да уточним и намерим могилата, от която е изкопана Медната книга, благодарение на Георги Вангелов, който уточни нейното местонахождение и отбеляза, че тя преди 1989 г., се е водила "историческа могила" и копането там е било забранено. Както се вижда, веднага след 1989 г., могилата е била зверски изтърбушена и съдържанието й иззето.

Ето я, това представлява тя днес





Георги Вангелов си спомня от младежките години, че височината и е била около 15 метра, но ние я заварихме с 6 метра височина и огромен иманярски трап, дълбок повече от 2 метра, направен накръст. Проникването в гробницата е станало, вероятно от нейния таван, т.е. целта и е била не просто нейното ограбване, а тотално унищожение.
След това върху нея са се засадили борове, следствие разкопаването и се е получила днешната нелицеприятна гледка.
Затова, че е потънала в гората, се наложи да я обиколя и снимам от всички посоки. Тук е снимана от източната посока.




Откъм Север.



Откъм Запад




Откъм Юг.



Тук се вижда началото на иманярския изкоп, който е направен кръстовидно и напълно е разрушил гробницата. От архитектурата й просто няма помен, сякаш цялата е изнесена.





От зверския набег, дори триангулачната точка от могилата е паднала в центъра на изкопа, което означава, че пробиват не е бил право отгоре надолу, а под ъгъл, някъде от средата на могилния насип. Поне така мисля.

Вероятната предистория, довела до възникването на царската могила на Топ Кория, ознаменуваща героичната борба и въстание на дедите ни срещу Римската империя - борба до последен дъх, но никога на колене. Личков от Лилково предполага, че тази последна битка, описана в тази книга се е състояла на Дур кале (Сидермус кале), съществувало в района на Пангарлийца и Средня (Чернатишки дял на Родопите), и включващо в себе си административния тогава център, наречен днес "Старо село", а не в Стара Планина (Хем).