Великият Щутград, Ситово, България

Тук
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=266

Още една серия от каменните стълбове. Този го открих миналата година наесен.
Всички стълбове са в един район и си кореспондират помежду си. Ако се направи схема








Тук се вижда, как една каменна гъба, подпира в единия край тази скала. Точно в подножието й е изсечена, една от най-перфектните в анатомично отношение вулви. Макар да няма грандиозността на тези, от Източните Родопи, излъчването й е чисто и силно.




Самата Вулва, Великата Майка, от която изтича Животът.



Великан с чумбас. Уникална е неговата изработка, защото са включени 2 вида скали, единия от които перфектно изразява зъбите му. Интересното е, че Азите, представители на атлантската четвърта раса, често са вземали за жени великанки от предшестващата ги трета културна раса, нищо, че са били в непрекъсната война с тях. Интересното е, че най-ожесточените и продължителни войни са именно между роднини и родственици, което е отбелязано и от Христос в днешно време: "Врагове на човека са неговите домашни".
Та от този брак между Аз и великанка се ражда Видар, който оцелява след Рагнарьок, т.е. него не го настига казънта на "Съдбата на боговете". Това е интересно, от гледна точка на това, че чистите есенции на миналото в лицето на великаните и настоящето тогава, в лицето на Азите, създават Бъдеще, което е неподвластно на Фенрир и "Съдбата на боговете". Точно Видар убива Фенрир, който безапелационно поглъща Один и даже Гунгнир, Великото копие, не го спасява. Видар преживява Рагнарьок и е един от тези, които участват във Великия Съвет, поставил началото на нашата епоха. От него, вероятно произлиза нашето име Видьо и Вида.




Този каменен стълп бе открит случайно, при преглед на няколко снимки на връх Червен камък, направени от Голямото градище край Плочник. Уникален като изработка, за мене той е истинска мистерия, защото година след това, отидох да го снимам в едър план с фотото и него го нямаше. Просто се е разтворил в пространството. Вероятно местото представлява Портал, който ни отвежда в други измерения и Стълпа се появява и стои само определен период от време, който идва, вероятно през определени години. Истинска мистерия е, защото макар и сниман в далечен план, ясно се вижда на снимката, как той се издига над околния пейзаж и не е ствол на дърво. Още по-голямо впечатление прави кучеглавата му глава. Самия той влиза в митична сцена на схватка или преследване с още един образ човеко-животинска глава отляво и долу на снимката, която хищно гледа към него.




А това е Стълпа (той е единствения от другата страна на реката), около който е формирано Голямото градище, крепост-светилище, с изключително мощна и силна енергия, макар да изглежда нищо и никакво място, то сурово наказва, всеки дръзнал да посегне върху него или наруши макар и с йота, установеният там ред. Дори и аз отнесох наказание, дори само като материална загуба.

Тук ми се ще да вмъкна някои вметки относно две личности от общността на Азите - Хермод и Моди. За Хермод вече говорихме, че това е познатия ни Ерми-Тот или Хермес, и когото царете на нашите деди са почитали. Вероятно, заради функцията му, не просто на посланик между Небето и Земята, а както видяхме и между земята и Хел - Ада, т.е. подзмения свят, като обхващащ и държащ трите свята на мирозданието или както сам той, посочва в "Изумрудената си скрижала", трите дяла на Световната Мъдрост, а и като този, чрез когото вероятно е идвала Орендата.
За него, не е казано дали е преживял Рагнарьок, но е факт, че неговото име и неговата дейност продължава и след това време, значи и него, трябва да добавим към групата "богове" победили или управляващи собствената си съдба, така, че тя да не може да ги засегне.
Моди пък е син на Тор, името му се превежда като "кураж" и е покровител на воините берсерки, (някъде наричани и "бесерки"). В тази си функция, на днешен език, той е нещо като техен връховен главнокомандващ.
Защо поставям тези имена на нашето съзнание? Защото искам да ги свържа с връх Модър в района на Ситово и Лилково. Длъжен съм, да отбележа, че името на този връх е свързан в подобна тематика, от Иван Танев Иванов тук
http://www.protobulgarians.com/Statii%20za...kiya%20ezik.htm

но анализът на името му, не е бил разглеждан досега като вероятно свързан с тези две личности от общността на Азите.
Аз съм на мнение, че това име на върха, няма в никакъв случай значение на "син, синьо", като се смята, че това е "славянски" термин. Според мене, името на този връх е в някаква връзка с една от тези две личности, от общността на Азите.
Първом да видим Хермодр. В "Митове" на Йожеф Роман, той е именуван Хер-Модр, а не по-краткото Хер-мод. Наличието на "Модр" в името на Хер-Модр и връх Модър е толкова близко като звучене, че разликата е само в добавеното днес "ъ".
Още повече, че това име Хер-модр се среща и в античността на Балканския полуостров, в едно писмо от Дионисий Стари до Платон
http://homoviator-bg.net/?p=32
Тук името е почти идентично - Хер-модор.
Самият Ерми-Тот има своето първо и най-древно почитане като вертикален каменен стълб с формата на еректирал фалос. По този начин са се почитали, както Сива (Шива), така и Озирис. Вероятно тази негова функция е свързана с неговото посредничество между Небето и Земята, но е възможно да е свързано с представата за земята като мъжки принцип и небето, като женски принцип, което днес, трудно може да се осмисли в нашето съзнание като представа. Но факт е, и днес, че небето, считано като обладаващо мъжкия принцип е и утроба, която ражда. Много често го молим за това - да ни даде това или онова, да създаде това или онова! Много по-късно този вертикален каменен фалос, става четвъртит каменен стълб с лика на Ерми най-отгоре, маркиращ границите между две територии или две държави. В интерес на истината, връх Модър в нашата история до 1912 г., се е явявал точно един такъв връх.
Защо го отбелязвам това. Защото смятам, че една от последващите негови древни функции на този вертикален фалосовиден стълб е бил като "Камък на съдбата".
Неслучайно, открихме такава тема тук
http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...?showtopic=2872

Е, ще каже някой, както често тук се казва, а и другаде, да оставим на мира другите народи, какво общо имат те с нас?
Поне това, че нашите древни царе, най-много са почитали Ерми-Тот и са го почитали чрез издигането точно на такъв фалосовиден камък. Най-ясно изразен е бил този на Брезина поляна, близо до Марков камък, край село Старосел, недалече от царската резиденция под връх Кози грамади, т.е. традицията на "Камъка на съдбата" или "Камъкът на коронацията" е съществувал от древни времена на Балканския полуостров и вероятно традицията му се пренася към Британските острови, където тя се изменя с приемането на християнството и започна да се смята, че това е камъкът, върху когото е спал Иаков.

Още по-интересно става, обаче, когато към всичко това, се прибави информацията от студията на Танев Иванов, за която признавам, че тук, в тази му студия, почти няма за какво да го критикувам. Там той посочва:

"Едно от прозвищата на Крум е Модри". Аз лично не мога да кажа, дали връх Модър е посветен на кан Крум, чиято заслуга е възвръщането на Пловдивската област, в състава на Българската държава, но мога да предположа, че "Модри", вероятно е било прозвище на всеки, Кан, който е бил посочен или издигнат като такъв, чрез Камъка на Съдбата или Камъка на коронацията. Защо други наши канове или царе, не са били титулувани така е трудно да се отговори. Паметта за това, може да е била загубена или Крум е бил последния наш Кан издигнат чрез този ритуал, което в никакъв случай не противоречи на написаното от Танев Иванов във връзка с превода му на "Модри" като "мадарски, каменен", тъй като самия вертикален побит менхир е от камък.
Самото име "Хермод" на древноисландски означава "Мъжествения" и тогава твърде вероятно е, днешното жаргонно "хер", означаващо "мъжки полов орган", да е всъщност същностния му смисъл, което не противоречи с по-късното "господин".

Друго, което ми направи впечатление идва от финския пантеон на боговете. Тук пак могат да скочат дузина противници и да кажат: откъде, накъде? Нека не избързват, защото няма да е далече времето да говорим за едно светилище от района на Старо село и Царева ливада, чийто име като топоним, си го има 1/1 във финския митологичен пантеон на божества. Така, че, нека не избързват с възможните критики, за да не става нужда да ги парим с вряла вода. В крайна сметка, скандинавските народи се образуват влседствие придвижването на Азите от Балканите към този регион и смесването им с заварените там племенни общности. В този смисъл, те са наши родственици, макар далечни, но родственици.

И така тук става дума за бог Юмала, чието друго име е Мадер-Аткха
Първият небесен бог. Без форма или личност, просто творчески импулс. Управлява небето, гръмотевицата, времето (метеорологично), здрача, полумрака.

Повече от видна е приликата Мадер-Аткха с името на върха Модър. Тогава прозвището на Крум, Модри, погледнато от този ъгъл, може да е идентично с това на "субиги", т.е. "от Бога поставен или помазан", но съм предпазлив в това си твърдение. Истината е, че времето в региона силно зависи от това, какво ще се появи откъм Модър. Ако там е слънчево, значи и в региона, всичко, ще е наред.
В крайна сметка идеята за първият небесен бог, е заключена и в другото му име Жигос тепе или Зигос тепе. Това е другото, малко известно име на върха, което изследователят Личков, смята, че е епитет на Зевс. Не, че неверна неговата теза, но аз не смятам, че представката "Зи" е просто епитет на Зевс, защото Блаватска в своята Първа Книга на Антропогенезис, говори за 7 бога, създали на човечеството, всеки, от който е създал по една група или народ от хора. Първия от тези богове е Бог Зи. Техните символи стоят върху нашата Свещена Седмолъчка и нека всякакви повече питания за това, какво е, какво представлява, не преминават границите на наивитета.

Другата личност, от общността на Азите, на които може да е кръстен връх Модър е Моди. Много малко се знае за него. И в повечето случаи името винаги се свързва с воинството или по-скоро с неговите специални части, които днес наричаме елитни части, лична гвардия и т.н. В крайна сметка, той е син на Тор, който има гръмовержки функции, но и който притежава най-силното оръжие - чука Мьолнир, с който побеждава великаните. Неговия наследник, вече не води борба срещу тях, а със своите берсерки, участва в човешките войни.
В крайна сметка, учудващото е, че Моди преживява Рагнарьок, Съдбата на боговете, която ги превръща в смъртни хора, не го застига.
Името на върха Модър, съвсем спокойно може да се свърже и с него, като седалище или лагер на този род авангардни войски, чиято главна цел е разбиване на строя на противниковата армия с характерния за тях "свещен гняв", получен вследствие на "изстъп" или "транс", събуден по механичен начин чрез жречески упойващи вещества или вдъхновен чрез музика или някакво друго средство. Всъщност опитът да се създаде универсален боец или воин, не е днешно хрумване на Холивуд или ЦРУ.
В крайна сметка, прозвището на Крум - "Модри", може да е просто ранг на върховен главнокомандващ на подобен род войски в БА по онова време.
Другото произношение на "берсерките" е "бесерк" и може да се отнесе към воинските качества на бесите, обитаващи този регион. Тази възможност не бива да се подминава.
В крайна сметка, връх Модър исторически е именно на това - израз на нашия "свещен гняв". От него започва Балканската война, донесла освобождение на целите Родопи и други части на България от Турция. Може би съвременната история на този връх е потвърждение на неговото древно минало...

Аз пък съвсем сериозно искам да те попитам този камък,който съм снимала прилича ли ти на описвания от теб?
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...up&cat=30&pos=3
Качих го в галерия защото не можах да преработя файла...снимките направих ,когато прочетох темите за камъка тук-бях силно впечатлена от приликата

Може и да си прав за този врах,точно под него са и търските казарми.

Находки подобни на звездообразния символ на Щутград


Глинени антропоморфни фигурки/звезди/ мъжка и женска намерени в могилата край с. Белеврен, Странджа




Египет


Древнобългарско светилище "Камняна могила", Украйна

А сега да ти каза и за това миасто,ниама нисто странно и толкова мити4но сварзано с името му,обиаснението и историата е савсем разли4на от твоита версиа.Там се скриват ритсари разбити от Калоиан и те дават това име на местноста останало и запазено в спомените на местните хора и до насе време,ето каква е вразката с Германиа и Швеция и тиахната митологиа.Не прави от мухата слон,остани си сас здраве ти и тселиа ти род.

Мисля , че незнаете немски и не сте запознат с историята на немския Щутгарт. Иначе щяхте да знаете , че предположенията Ви за рицарите ( били те и от швабския клон (Schwaben ) на немците) дали името на българския Щутгарт по времето на Калоян и от там връзка с митологията на Германия и Швеция няма как да почиват на действетелността по много различни причини (например кой Щутгарт е възникнал първо в България или Баден-Вюртемберг , етимолгия на името Щутгарт на немски, при кой херцог от немска страна немския Щутгарт придобива значение и сравнение дали това съвпада с времето на рицарите преминали през България по времето на Калоян , особености на старобългарския език, метатеза на ликвидните съгласни, палатализациите, племена населявали околностите където възниква немския Щутгарт, причина на възникване и мн. др.). Мога само да Ви препоръчам да попрочете малко българска и старобългарска литература както и граматика (извършили са се доста промени в езика ни ) и преди всичко немска литература (немската на немски) по въпроса, да посетите немския Щутгарт и Канщадт, музеите там и пак да се изкажете за българския Щутгарт.
Ще е добре и да поработите над българската Ви езикова култура и преди всичко над правописа и кирилизатора.

Писменост, намерена край Яница, днешна Гърция, близо до древния град Пела. Напълно идентична с тази от Ситовския надпис, Щутград.
http://my.opera.com/ancientmacedonia/blog/show.dml/1531507

Пела-Бела-Бяла

ЩУТГРАД -ГАРВАНЕК

(ОКОЛНОСТИ)

Щутград (вдясно) и Гарванек (вляво)- общ изглед
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/DSC05016.JPG

Гарванек, самостоятелно

Една от Божиите стъпки върху платото














Вероятно мнемонично писмо на платото на Гарванек

Първото разчистване на звездната карта, на платото на Гарванек. Първоначалния ни оглед откри, пет-шест дупки, които много наподобяваха съзвездието Рак. Втория ни оглед откри 12 звезди, т.е. 12 дупки с различни размери (т.е. звездни величини).


Последния оглед на картата или това, което е оцеляло от нея (тъй като в левия и край е отчупен пласт от нея) - 12 дупки в различни размерности или 12 звезди в различни звездни величини, очертаващи определен небесен звезден район.

Тук
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/PA010006.JPG



Средището на Гарванек, свързващото звено между горното и долното ниво. Представлява два къса скала, поставени една до друга, подобно отворена книга, с коридор между тях. Края на коридора е преграден със зид от тикли, подобно светилищата край село Долен, Западните Родопи.



"Божията стъпка" или "стъпката на Енох". Определено, обаче, за разлика от платото на върха, на Гарванек, където стъпката имаше човешка форма и размери, тази стъпка е на титан или гигант.

Тук
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/DSC05538.JPG

Сравнение, за да се убедите сами.

Тук
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/DSC04853.JPG

Каменните стълбички, по които се влиза във вътрешността на Средището.

Тук
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/DSC04855.JPG