Великият Щутград, Ситово, България

На тази снимка ли виждаш копие?

На тази снимка ли виждаш копие?

В общи линии, копие, стрела, все е близко до изображението на руната Тир. Съгласи се, че аз не търся 1/1 достоверност със скандинавските варианти, тъй като те са много по-късни. Поне според мене.

Ето тук, графично ти го изобразявам
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../PB250121-2.jpg

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...niat%20Znak.jpg
Още повече, че го има изобразено и тук, на църковния дувар на черквата в Лилково като "таен знак даден от Бога". Писах го това по-горе. А самото определение на Георги Кехая, че това е "таен знак", веднага ми кореспондира с идеята за руните. Едва ли, Георги Кехая е сбъркал. Още повече, че веднага се досетих за подобното изображение на южния вход на Щут, макар и слабо различаващо се, то все пак е в наличност.

На тази снимка, аз не различавам добре тези символи...може би това е по видимо ако се погледне по-от далеч...Имаш ли друга снимка?На тази която гледам по скоро откривам дрг символ.

Не, нямам я по-отдалече. Проверих. Тогава не съм бил с особено добър фотоапарат, а и най-вероятно терена не е позволявал далечно заснемане. Затова, ето примерна графика на знака

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P1010194-2.jpg


Търсил съм най-близките аналогии в руниката и те са

http://www.akland.ru/arhiv/runa/runa/runa_..._image/b024.jpg


http://www.akland.ru/arhiv/runa/runa/runa_..._image/b008.jpg


Като в случая със Щут, Уин-Я е обърната наляво, а не надясно, както се изобразява традиционно. Наляво в случая е посоката Север.
Разбира се, отново не става въпрос за класическото им изобразяване, което познаваме днес като графика и дизайн.

На тази снимка ли виждаш копие?

В общи линии, копие, стрела, все е близко до изображението на руната Тир. Съгласи се, че аз не търся 1/1 достоверност със скандинавските варианти, тъй като те са много по-късни. Поне според мене.

Ето тук, графично ти го изобразявам
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../PB250121-2.jpg

Дааааааа...аз пък изобщо е го забелязах защото виждах съвсем друг рунически знак С това ,което си очертал,забележи лявото рамо на върха на стрелата,че е продължение на друга руна(според мен и тая,която първоначално видях-"Гийфу"-дарът на времето;Х).И сега като ми почертаваш и "Тайр"-според мен се получава така наречената "съставна руна"...и т.н.

Начертай го, ако можеш, върху снимката, на мен днес трудно ми върви гледането. Трябва да имаш впредвид, че шипката хвърля разни сенки зад скалата, а самите скали в района се цепят на плочи, в хоризонтал (тиклообразно).

Жалко ,че няма снимка...мисля,че цялата композиция на скалния мотив е доста интересен...това ,което си подчертал е само едина малка част-около него се забелязват и други...Много е интересно...запалваш ми страст от която се пазя ,а и изисква твърде много време....и е отговорно...и не всичко може да се каже на всеуслошание...Днес руните са най-добрите ми приятели...това е голям дар,който много уважавам,но границата със злоупотребата е много тънка и деликатна.

Жалко ,че няма снимка...мисля,че цялата композиция на скалния мотив е доста интересен...това ,което си подчертал е само едина малка част-около него се забелязват и други...Много е интересно...запалваш ми страст от която се пазя ,а и изисква твърде много време....и е отговорно...и не всичко може да се каже на всеуслошание...Днес руните са най-добрите ми приятели...това е голям дар,който много уважавам,но границата със злоупотребата е много тънка и деликатна.

Някой ден, ще се върна на местото и ще я направя. Просто нямам път по това трасе. Прехвърлил съм се в други райони на търсене, в този регион. Ако ми се отвори някой ден път, да го съчетая, може да я снимам отново - отдалече, в по-среден план, цялата скала, около нея. И само да я намеря къде беше;))) Тогава търсех едни надписи, посочени от Личков в книгата му. Открих всичко друго, което съм публикувал, само не и тях.
Иначе съм съгласен с останалото и за всеослушанието - особено.

Понякога си мисля,че хората не заслужаваме да видим всичко това,защото не умеем да пазим оцелялото от хилядолетия богатство на природата....

Руната Тир




и нейните съответствия във Волжка България

ТОР - бог на гърмотевиците, син на Один и богинята на земята Йорд. Тор е висок, мускулест и червенокос. След Один, Тор е считан за най-могъщия бог. Още като дете, той поразявал всички със силата и мощта си. Не бил така мъдър, като баща си, но затова пък нямало по-силен от него в целия свят, а подвизите му били неизброими. Тор препускал по небето в своята, обкована с желязо колесница, впрегната в двата козела Тангниостр и Тангриснир. Те били по-бързи от вятъра и даже по-бързи от Слейпнир - жребеца на Один. Тор притежавал вълшебен пояс, който увеличавал двойно силата му. На ръцете си носел железни ръкавици, а вместо копие, меч или лък, използвал тежкия железен чук Мьолнер, с който можел да разбива и най-здравите скали. Тор рядко оставал в Асгард, защото дни и нощи се сражавал с великаните. Но когато над азите надвисвала опасност, било достатъчно да произнесат името му и той веднага се явявал на помощ. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете), Тор убил с чука си вселенския змей Йормунганд, но след като отстъпил девет крачки, паднал поразен от отровата му.
========================================================

Това е поредната личност, от общността на Азите, която ще разгледаме. Макар, тук да е представен като безсмъртен човек, т.е. алп или бог, вниманието ми привлече имената на двата му козела - Тангри-остр и Тангри-снир. На вас не ви ли прави впечатление тази малка подробност? Тъй като много типове реват, че никъде името на Тангра не било споменато, само на някакъв каменен надпис от Първото българско царство, но и това било съмнително. А човек, като се огледа, това име е навсякъде около него. Който не иска да го види, няма да го види. В крайна сметка, тия два козела, били дори по-бързи от коня на Аудан - Слейпнир, т.е. Тулпар. Интересна е тази йерархия, в която козлите са по-бързи от жребеца.
Разбира се, имената на двата козела, могат да значат много неща, но сега няма да търсим, какво точно значат. Ще обърнем внимание на колесницата на Тор и неговото значение на гръмовержец. Тази колесница и до днес е белег на народът населявал Балканите в древни времена и днес тя неумолимо излиза при разкопките на всяка втора, трета могила. За вълшебния пояс, какво да говорим, до началото на 20-ти век, той е част от всекидневната ни дреха и дори да е от плат, той е бил "вълшебен", защото е съхранявал всички енергийни центрове, съсредоточени в областта на пъпа и кръста. За железните ръкавици? Знаете ли, железната колесница и железните ръкавици, освен, че са в известен смисъл, свеого рода намек за Хор, подобни, като съставна част от облеклото, скоро ги бяха изровили изпод една могила. Нека всеки, който знае, кога и къде бе това археологичексо откритие, да ми помогне, че ми убягва.
В крайна сметка, Тор е прототип на по-късния образ на Хелиос и след това на християнизирания свети Илия (Илли, Илиос). Макар, че някои пишат, че точно този образ българите са призовавали директно в моленията си.
Това твърдение има основание, когато човек се поразрови и види, че думата Тор има и друго произношение - Тур. Така е в Скандинавието и това е и лично име - Тур, но така и при чувашите, които наричат върховния Бог Тангра - небесния бог Тура. Още повече, че южните чуваши го наричат така, а северните си го наричат чисто и просто Тор.
Ето тук, можете да се насладите на епитетите, с които го обкичват
http://209.85.129.132/search?q=cache:j0BpW...g&ct=clnk&gl=bg

В скандинавската митология, той, обаче е роден Бог, а не самосъздал се и по-скоро има характеристиките на Герой (Хероса), който трябва да бъде призован или извикан, за да защити Азград от великаните. Нищо, чудно е тогава, защо в античността, а и преди това, всеки град си е имал свой бог-защитник/ покровител, своя Герой/ Херос. А съвсем наскоро го наричаха и "патрон"...
Той е рожба точно на съчетанието между Небе и Земя, както се раждат титаните и великаните, от съюза на Уран и Гея в балканския вариант. Затова неговото позиционира е точно по средата на тези две начала.
И е много странно защо Старият Завет , наречен Танак забранява да се произнася напразно името Господне. Тази странност, може би тук намира, своето обяснение.
В крайна сметка, внимание можете да обърнете, и на името на тази богиня на земята, която е майка на Тор - Йорд (Деметра). Не искам да ви правя аналогии с река Йордан, може би с фи-йорд (фиорд), но знае ли човек.
В крайна сметка, трябва да отбележим, че призовавайки Тангра, няма как Абсолюта, сам по себе си, да дойде и слезе, за да ни защити. Идва Силата му, в образа на безсмъртен човек/Бог, учител или кумир. Тя може да бъде призовавана директно и това е част от теургията

А това е легендата за Тор, взета от Митове на Йожеф Роман. Обърнете внимание на действието "оръжието" на Тор - Мьолнир. За него по-нататък, все ще става дума, защото то не само разрушава, но и възкресява!
======================================================
ТОР, ГОСПОДАРЯТ НА ГРЪМОТЕВИЦАТА

Когато земята и небето били разтърсвани от гръмотевицата, жителите на земята знаели, че громоли колесницата на великият бог Тор. Когато светлата светкавица съскала, хората се вьепенявали, защото Тор чукал там със страшния си чук. Синът на Один – Тор, бил храбър, войнствен бог, имал дълга червена брада, а връката си размахвал страшен чук, наречен Миолнир, т.е. унищожител, след ударите на който
небето се разкъсвало от светкавици. Златната му пелерина би
ла стегната от вълшебен колан, на ръцете си имал вълшебни
ръкавици и тези две неща удвоявали огромната му сила. Тор живял в Азгард — града на боговете, във великолепен дворец.
Дворецът имал не по-малко от 540 блестящи зали. Когато богът на гръмотевицата излизал от дома си, украсен с резби, небето изпълвал громолът на колесницата му, возена от кози.1
Тор бил непрекъснато на път. Щом на път го обхванел глад,
той убивал впрегнатите кози, одирал кожата им и ги опичал.
След гощавката той си почивал, а на следния ден слагал чука
си на кожите на козите, те оживявали и продължавали да
водят господаря си.
Една сутрин богът на гръмотевицата се събудил и не намерил великолепното оръжие на боговете — изчезнал страшният му чук. Напразно той претърсвал 540-те зали на двореца, тъй като следите на Миолнир се загубили. Той побързал да посети господаря на огъня — умщия Локи, и му казал:
— Откраднат е силният чук на азите. Нито блестящото
небе, нито тревистата земя знаят къде е скрит. Помогни ми с
хитрия си ум.
Локи веднага отишъл при жената на Один — Фриг.
— Слава богиньо, — рекъл Локи. — Вразите на боговете
са откраднали страшния чук па Тор. Дай ми крилатото си ле
бедово облекло. Аз ще се спусна към страната на великаните,
защото по всяка вероятност те са вдигнали божественото
оръжие.
Фриг дала на Локи снежнобялото си вълшебно облекло, направено от лебедови пера, и богът за един миг се намерил в страната на великаните. Трим, кралят на великаните, се бил разположил върху хълм, който другите биха нарекли планина; край него обикаляли кучета със златни украшения.
— Как живеят боговете на земята на азите? — поздравил
великанският крал на огъня. — Как пристигна толкова бързо
в нашата страна?
— Трябва да знаеш, хитрецо Трим, не живеят горе добре
боговете — отговорил Локи- — Някой подло вдигнал оръжието
на Тор, излъчващия светкавици чук. Mного добре зная, стари
хитрецо, че ти си го скрил.
— За тебе тайни няма, умнико Локи. Аз отмъкнах мълние
носното оръжие на боговете. Но ти няма да го намериш, дори
от сутрин до вечер да го търсиш, защото съм го скрил дъл
боко под земята. То се намира на осем мили дълбочина и няма
живо същество, което би могло да го извади оттам. Но чуй
думите ми: ти ще можеш да занесеш чудотворния чук на Тор
в страната на боговете, ако ми доведеш прекрасната съпруга
на Один — Фриг, за да се оженя за нея.
Локи изненадано слушал дръзкото искане на великана,

след това безмълвно обърнал гръб и с помощта на вълщеб ната лебедова ризница за миг се върнал в Азгард. Тор несп конно се разхождал пред двореца си.
— С успех ли изпълни задачата си? Каква (новина носиш
от долу? — попитал нетърпеливо той.
— С успех ходих, боже на гръмотевицата. Трим е скрил
твоя чук. Обаче толкова дълбоко го е скрил в земята, че освен
него никой друг не може да го извади. Като откуп той иска за
съпруга Фриг.
Двамата богове посетили богинята и я молили:
— Сложи на главата си, о, Фриг, онежнобелия брачен воал
и ни последвай към земята на великаните. Ако ти стаиеш вярна
съпруга на великанския крал, той ще ни върне оръжието на
боговете.
Фриг станала по-бяла от варосана стена. Такъв яд я обхванал, че шията й пръснала огърлицата.
— Бих приличала на задирящо мъжете необуздаемо съ
щество, ако приемех да се преместя при това чудовище, родена
от земя — и оставала непоколебима в решението си.
Азите се събрали да се посъветват как биха могли да върнат чука на Тор. Божият пазач, старият хитър Хаймдал, казал:
— Мълниеносния чук ние ще можем да върнем само г
хитрост. Нека Тор да сложи на главата си белия брачен воал..
да украси шията си с блестящо злато, ръцете си да окичи с
гривни, снагата си да стегне с многоцветна рокля, да сложи на
гърдите си скъпоценни камъни. . .
— Искаш да ме правиш смешен пред боговете? — прекъс
нал думите на Хаймдал богът на гръмотевицата. — Азите биха
се смели само на такива мои украшения.
— Послушай съвета ,на стария мъдрец — казал на Тор
остроумният Локи. — Така ще победиш яростния великан и ще
можеш да си вземеш чука. Ако това оръжие остане в ръцете
на Трим, той много лесно ще може да победи рода на азите.
Недей, да се колебаеш повече, накичи се и да тръгваме веднага.
Снажният Тор най-сетне склонил. Той сложил снежкобял воал, украсил ръцете, шията, гърдите със скъпоценни златни накити, снагата си прибрал в тясна рокля, а хитрият Локи, облечен като слугиня, го придружил на земята на великаните.
Когато над света се простряла вечерта, в двореца на Грим започнали да пируват множеството сватбари. Годеницата пуснала воала си и седнала на главното място до краля великан, а слугите носели едно след друго от вкусни по-вкусни ястия на огромните си златни табли. Великанът с учудване гледал как избраницата му излапала цял вол, осем сьомги и как сама
изяла всичките сладки, приготвени за жените. И освен това на една глътка изпила цяла бъчва пиво.
— Никога не съм видял жена толкова да яде! — възклик-
нал кралят великан.
Но остроумната слугиня веднага отговорила:
— Тя горката толкова много бленуваше за страната на
великаните, че осем дни нито е хапвала, нито е пила.
Тогава Трим, преизпълнен с любов към бъдещата си съпруга, вдигнал воала. Обаче се отдръпнал стреснат:
— Защо излъчват искри очите на девата? КаТо че огън
излиза от тях.
— Цели осем дни е прекарала тя в безсъзнание с отворени
очи от голямото вълнение — обяснявала слугинята.
Когато кралят великан преценил, че е дошло времето за сключване на брака, казал:
— Ще докарам тук прочутия чук на Тор, защото ще трябва
с него да осветим сключването «а брака.
Трим тръгнал за чука, а сърцето на Тор весело играело от удоволствието на отмъщението. Кралят скоро се върнал и сложил ужасното оръжие до забуления бог. В този момент обаче Тор се изправил, хванал страшното си оръжие и разкъсвайки воала си, викнал:
— Треперете, врагове на азите! Сега скъпо ще платите за
подлостите си.
И той нанесъл смъртоносен удар първо на разбойника Трим. Тялото на великана с такъв грохот паднало на пода, че раздрусало и земята. Другите побягнали ужасени, но Тор не знаел милост и след немного време всички великани се натръшкали на земята с пукнати глави.
Така си възвърнал Тор своя страшен чук.

ТОР И ХИМИР

Боговете се връщали от лов. Като се натъпкали до насита с печено на шиш месо, те здравата ожаднели. И сто качета медовина нямало да бъдат достатъчни, за да си освежат гърлата. Тогава Тир, синът на великана Химир, препоръчал следното:
— Баща ми, пазачът на бурната вода, има казан, дълбок
цяла миля, и то пълен с медовина. Вземете казана от 'него с
хитрост.
Боговете незабавно тръгнали и на хоризонта на червенеещото небе стигнали до дома на Химир. Тир ги поканил в стаята. Майка му с деветстотинте глави тъкмо шетала около един огромен казан. Този път тя приветливо посрещнала сина си и след това казала:
— Скрийте се бързо под казана, защото чувам стъпките на

мъжа ми. Той твърде скъпернически се отнася с гости и винаг е мрачен, когато се връща от лов.
Едва Тир и боговете смогнали да се скрият под казана влязъл Химир. С ядовития си поглед той даже стопил ледените стълбове.
— Навреме пристигаш, Химир — го заприказвала жена
му, — Пристигнал е синът ти от далечен път и е довел със
себе си и гости. Между тях е нашият отколешен враг— ярост
ният Тор. Виж как се гушат под казана.
Великанът с див поглед измерил силния си противник, на погледът му скоро омекнал, поканил гостите си на трапеза и наредил на жена си да изпече на бърза ръка три вола. Те седнали на масата и Химир веднага изгълтал два вола. След това промърморил под мустак:
— За утре няма какво друго да се яде, освен каквото уловим с въдицата. Рано сутринта ще се понесем върху бурната вода, може би ще намерим някаква плячка.
Тор веднага се съгласил да отидат на риболов, само помолил хазяина да се погрижи за стръв.
— Иди при стадото — отговорил великанът. — Вземи за
себе си стръв, ако смееш.
По изгрев слънце силният Тор отишъл в гората и с голи ръце откъснал главата на един черен вол с красиви рога. Той хвърлил тази стръв в лодката, хванал греблата и па бърза ръка стигнал до средата на бурното море. Великанът пръв хвърлил риболовния си инструмент и извадил от водата две огромни акули. След това хвърлил въдицата си синът на Один. Добрата стръв веднага привлякла предизвикващото буря влечуго, морската змия — стария враг на азите. Тор се изстъпил в лодката, изкарал главата на чудовището и така го ударил с чука си, че цялата земя се раздрусала и огромни скали пропаднали в дълбините и прастарото чудовище потънало в морето.
Химир мрачно загребал към брега и напрягал мозъка си как би могъл да победи силния син на Один. Излизайки от лодката, той метнал двете акули на рамото си и ги занесъл в къщи. Тогава Тор извикал на състезание стария брадат великан. Като награда за победителя определили казана, пълен с медовина. Химир (наредил на сина си да вдигне на ръце огромния казан, но Тир напразно опитал, не могъл и да го помръдне. Чукодържецът Тор напрегнал мишци и вдигайки лекичко казана, поел с него към дома си.
Току-що гостите напуснали дома на Химир и от планините и изпод скалите наизскачала с диви викове безбройната армия на великаните. Тор сложил казана на земята и размахал чука си пред гъмжилото от великани. Локи също не изоставал и азите бързо разпръснали армията на Химир. Който останал

жив, побягнал по-бързо от вятъра и Тор можал безпрепятствено да прибере казана в светлата зала на Валхала.
Жадните богове загребали със златните чаши от разпопената медовина. И в бездънния казан имало толкова питие, че им стигнало за цял живот.

"Чукът на Тор" - Мьолнир, край Северната част на Щутград. Същевременно, това е най-древната форма на буква. С нея започва и прозвището "Тангра", него, можем да го видим и на праисторическа керамика и съдове.

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...Mednikarovo.jpg

Според духовната наука, това е бил глифът на Третата раса, на двуполовия човек, преди неговото разделение на полове - мъж и жена.
Когато върху него сложите Овала, или Космическото яйце, той се превръща в Анкх - Знака на Живота. Затова може да има, както разрушително, така и възкресително действие, защото Животът в своя кръговрат сменя формите на своето проявление.
След разделянето на човека на полове - мъж и жена, той продължава своето предназначение като символ на Световното дърво или Дървото на познанието.

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../tau_cross1.jpg

Неслучайно, той е от жизненоважно значение за Азите.




Тори (др.-ирл. Toirinis, Torach, ирл. Oileán Thoraigh)[1] — остров в Атлантическом океане, у северного побережья Ирландии. Входит в графство Донегол, провинции Ольстер.
Высшая точка Тори — гора Тор Мор (что, в переводе со староирландского языка, означает Высокая башня)
# Форт Балора — расположен на восточной оконечности острова и окружен с трёх сторон 90-метровыми скалами.
# Камень желаний — находится недалеко от форта. Каждый желающий может забраться на скалу и попытаться бросить в него небольшой камешек, при этом загадав желание. По легенде, если попасть в Камень желаний, то задуманное сбудется.
На острове есть традиция, согласно которой, жители Тори выбирают себе короля. Он не имеет ни каких формальных полномочий, но в его функции входит общение с прессой от имени населения, а также встреча гостей и туристов. На текущий момент, королём Тори является известный художник Пэтси Дэн Роджерс.

Интересно е и описанието на Мьолнир, дадено от Блаватска в нейния "Антропогенезис"
===============================================

Ние срещаме Свастиката като оглавяваща религиозните символи на всяка древна народност. Това е „Чука на Работника" в халдейската Книга на Числата, същия „Чук" в „Книга на Съкровената Тайна", който получава искри от огнивото (Пространството) и тези искри стават Светове. Това е Чука на Тор, магически инструмент, изкован от джуджетата против Великаните или въстаналите Предкосмически Титанични Сили на Природата, които, докато живеят в границите на материята, не могат да бъдат усмирени от Боговете - посредници на Всемирната Хармония, - а трябвало отначало да бъдат унищожени. Ето защо Вселената е създадена от останките на убития Имир. Свастиката е Мьолнир - „Гръмовен Чук", и поради това указано, че когато Азите пресве- тите Богове, след огнено пречистване - огъня на страстите и страданията в техните жизнени въплъщения - стават пригодни за пребиваване в Ида във вечния свят, тогава Мьолнир ще стане ненужен. Това ще настъпи, когато оковите на Хел-Богиня, Царица на областта на Мъртвите, няма повече да ги сковават, тъй като царството на злото ще престане да съществува.
*
„Пламъците на Суртура не ги унищожили, както и бушуващите води (няколко потопа)... Там Съществували... синовете на Тор. Те донесли със себе си Мьолнир, не като оръжие за война, а като чук, чрез който да осветят новите небеса на новата земя."


...Светлината, проблясваща изпод божествения чук, днес принизен до чукчето на Великия Майстор на масонските ложи, е достатъчна, за да разсее мрака на всякакви човешки схеми или измислици.
Колко пророчески са песните на трите скандинавски Норн-Богини, на които Враните на Один нашепват за миналото и бъдещето, кръжейки в своята кристална обител под течаща река. Всички тези песни са записани в „Свитъците на Мъдростта", много от които са загубени, но някои още са запазени; и в поетична алегория те повтарят ученията на Древните Векове. Ще приведем накратко казаното от д-р Вагнер в неговата книга „Азгард и Боговете" относно „Обновяването на Света", което е и пророчество за Седма Раса на нашия Кръг, оповестено в далечни времена.
Мьолнир изпълнил своя дълг в този кръг и:
„На полето Ида, на полето на възкресението (за Пети Кръг) се събрали синовете на висшите богове и в тях отново въстанали Техните бащи (Ego-то на всичките им минали въплъщения). Те Говорили за Миналото и Настоящето и си припомнили мъдростта
и пророчествата на своите предци, всичките сбъднали се. Около тях, но невидим за тях, се намирал Силния, Мощния, който управлява всичко съществуващо, възстановява мира между тези, които воюват помежду си и установява вечни закони, ръководещи света. Всички те знаели, че той се намира тук, чувствали неговото присъствие и сила, но не знаели името му. С негова Заповед новата Земя се издигнала от водите (Пространството). На Юг, над полето Ида, той създал ново небе, наречено Видблен. Над пещерата на Гимил бил издигнат прекрасен палат, който бил покрит със злато и ярко блестял на Слънцето. (Тези три са същността на постепенно издигащите се Глобуси на нашата Верига). Там боговете отново седнали на своите престоли, както било преди, и се радвали на това възстановяване и по-добрите времена. От върховете на Гимил (Седми Глобус, най-висшия и най-чистия) те гледали надолу към щастливите потомци на Лиф (и Лифтхразир, бъдещите Адам и Ева, на очистеното човечество) и им посочили да се изкачат още по-нагоре, да се издигнат в знанието и мъдростта, в благочестие и в деяния на любов, стъпка по стъпка, от едно небе на друго, докато накрая бъдат в състояние да се обединят с божествата в Дома на Отеца на Всичко Съществуващо."

АЗИТЕ - СТЪЛБОВЕ НА СВЕТА

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...up&cat=0&page=1

Синовете на Бур взели в ръцете си властта над света. Те до такава степен се възгордели от победата, че нарекли себе си Ази, т. е. стълбове на света. Към управляващите богове скоро се присъединили нови богове и на най-хубавото място на Мидгард с общи усилия построили град. В града, който нарекли Азгард, те построили високи домове, светилища, в пещите разпалили огън и започнали да коват златни щитове, оръжия и инструменти.
(Из "Митове" на Йожеф Роман)