Великият Щутград, Ситово, България

[Йордан_13]

"Раннофригийски аналози" на Ситовският надпис от град Гордион. Запомнете това место. Писмеността показва посоката на придвижване от Щутград към Мала Азия, а не както твърдят Лещаков и Овчаров, наобратно.
Както виждаме, аналозите на Ситовския надпис там са по-късни, т.е. имаме едно развитие на писмеността въз основата на това, което е било на Щутград.

[Йордан_13]

Още по-ясни

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...rpics/frigi.jpg


http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...das%20Sity1.jpg


http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...humb_frigi4.jpg


http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...pics/frigi1.jpg

[Йордан_13]

А тук посоката се обръща на Север и поемаме към Германия и Скандинавието.



http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...GSTADKISTAN.JPG





http://www.voininatangra.org/modules/xcgal..._SPARLOESA1.JPG


http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...E_GLEMMINGE.JPG

[Йордан_13]

Няма да подминем и черквата "света София" в Истанбул






http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...ofia-viking.jpg]


А това е причината "двойната светкавица" в Ситовския надпис да не бъде отбелязвана от никой изследовател в коментарите или снетите копия от Надписа

[Йордан_13]

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/DSC_1760.JPG

Според един от нас, този скален стълп, гледан от изток към Запад, представлява Анубис.
Аз съм съгласен, особено след като прегледах някои текстове от Книгата на мъртвите.

[Йордан_13]

Здравей! Ти си изправен от Анубис,
великия самотник на западните възвишения...
Той връща ти жизнеността, мъртвешките превръзки
той развива.
От своя храм Птах-Сокари ти носи украшения.
Тот с книгата на думите божествени в ръцете си
към тебе се отправя...
-------------------------------------------------------------------

Текста напълно съвпада с местоположението на каменния стълп.

И още за Анубис, който в определен аспект е смятан за идентичен с Хор.


Анубис (Инпу) — бог, съпровождащ душите през тъмнината в древноегипетската митология. Докато човек е жив, той води душата му през мрака на невежеството, а след смъртта – води душата в небесния Дуат. Считан е също за бог, покровител на балсамирането. Роден е от случайното съчетаване на Озирис с Нефтида – съпругата на Сет. Звездата Инпу е също така Звезда на Изида — Сириус - пътеводна звезда. Земното изображение на Сириус е град Кхем (на гръцки - Летопол). Това е град, разположен право на север от пирамидата на Хуфу,тоест хеопсовата пирамида. Анубис е бил изобразяван като чакал или човек с глава на чакал. Помогнал е на Изида да събере частите от тялото на Озирис, след като Сет ги разпръснал из цял Египет.

На него се приписв аполагането на ръце върху мумията и превръщането на покойника, чрез магия в "ах" ("просветлен", "блажен"), оживяващ благодарение на този жест.

[Йордан_13]

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/DSC_1832.JPG

О, дух, ти, който се явяваш в Летопол
с очи-ками пронизващи,
не съм измамвал!

[Йордан_13]

Тук, бе публикувано всичко за Северната част на Щут в 4 страници снимки.

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=258


Със Северната част на Щут, свършвам като цяло представянето на Щутград, дотук. Ще публикувам, част от керамиката, която съм намерил там. А по-натамо, Околностите на Щут, щото там има интересни неща.
В крайна сметка, мисля, че няма толкова подробно представено светилище в интернет пространството, като изключим публикациите на Христо Тодев. Трябва да сте доволни. Но, по-добре е, да не сте!

[Йордан_13]

ЩУТГРАД - СЕВЕРНА ЧАСТ

РЕТРОСПЕКЦИЯ


1. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/P1010188.JPG

Въпреки, първоначалното ми мнение, написано, под снимката, съм изтървал нещо много ценно, а това, е, че въпросната скала е възможно да представлява, така нареченият "царски камък", в който се е забивал или "вграждал", мечът Колед-Болг. Само този, който притежава Орендата, може да го измъкне и да бъде стане Кан.


2. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/P1010194.JPG

Съчетанието на Руната Wurd - Нищото, Абсолюта с вписана в него руна Вуньо (Уин-Я) , която аз, разгледах като заклинание в неговия най-висш аспект, в смисъла "Да бъде" (Да бъде светлина), защото в основата истоят взаимосвързани две неща - радостта и мъдростта. Тя се характеризира и като символ на смирението.
Предположих, че е възможна връзка между "Вуньо" и "Ваньо" и оттам народът на Ваните, влезли в състава на нашата народност.
Една много интересна група богове са те, за които е говорено твърде малко. Винаги в своите интернет речи, различните оратори изтъкват Асите на преден план, но никой не говори за Ваните. А те са свързани с благополучието, плодородието, магьосничеството и пророческите дарби. Това е най-общо казано за тях, но те са били и Създатели, като основен движещ мотив при тях е бил творчеството, а не воинското начало. Едно от изключителните им умения, е, че са могли да създават същества, които са практически безсмъртни. В крайна сметка, те подаряват едно такова същество на Асите, магьосницата Гулвейг, което в превод означава "Силата на златото". "Силата на златото", непозната досега, всява раздори в редиците на Асите и те убиват Гулвейг с копия, три пъти я изгарят, но тя отново се възражда. Тогава Асите решават да поведат война с Ваните. Войната започва Один/Аудан, който първи хвърля копието си по войската на Ваните. Интересното в случая е, че винаги войнствените и изкусни в битките Аси, притежаващи такива видни фигури като Тор със своя чук Мьолнир, не само не успяват да победят Ваните, но се стига дотам да бъдат отблъснати и Асгард, да бъде обсаден. Сключения мир е, защото Асите са победени, но Ваните не се изживяват като победители (може би, поради тайната на руната Вуньо - смирението), а предлагат размяна на заложници, като гаранти за спазването на мира, което е първата крачка за асимилирането на Ваните от Асите. Те стават един народ, една общност от богове. Вероятно тази асимилация е била доброволен акт, своего рода жертване от страна на Ваните, към явно стоящите на по-ниското стъпало на съвършенството, свои братя, за да се продължи съществуването на Златния век, векът на Мира, който с тази Първа война между безсмъртните хора е бил нарушен. Само, че, това нарушение е било безвъзвратно и те постепенно загубват безсмъртието си, с което настъпва Рагнарьок и техния залез. Залезът на боговете, не се състои в изчезването им, а в превръщането им в смъртни хора, което е сходно с превода на Щутград, като място за вдъхване живот на човека.
Предполагам тази "сила на златото" е била заключена в недрата на Щутград и региона, но вече твърде късно. Неслучайно в човека след това остава един непонятен навик - да се заравя златото в земята. Има такива, които го търсят, но има и такива, които се освобождават от него. Тази негова сила, сложена под земята, създава там цял един свят - подземното царство и "силата на златото" започва да играе посредническа роля, при преминаването от земния свят към небесния - с всеки мъртвец се заравят пари, с които да си плати своя път. Много интересен е този момент в човешката духовна история, как "силата на златото" поставя своя белег дори в отвъдния бит на човека, оставя белег върху фините му вече субстанции.
Нейните лъчения са нарушили девствеността на човешкото съзнание. Затова следващите поколения са се опитвали да я овладеят (след като не могат да се освободят от нея), създавайки от нея произведения на изкуството и културата, каквито намираме в златните съкровища по нашите земи заровени по могили и светилища.
Такъв е вероятно и произхода на Бакарната книга, Медната книга. Тя може да бъде създадена именно в този район, където златодобивът, медодобивът и рудодобивът са били на изключително високо ниво.
Трябва да отбележим, че свещено животно на Ваните е бил глиганът, който после влиза и в календара ни. Това животно в Пураните има космически смисъл, защото представлява формата на Бога, с която той от дълбините на водата, издига земята и вероятно извършва акта на отделяне на вода от земя и създаването на "твърдта", която тук е обозначена като Мидград, "средна земя" или средно оградено място, а пък заговорим с езика на Съсълов - "Средището". Знакът би трябвало да му бъде кръг с точка в средата или по-скоро кръг с вписан в него кръст.
Разбира се, "силата на златото", въплътена в образа на една магьосница, трябва да се приема и като алегория. Едва ли Ваните, които са описани като общност от богове, обладавали много добродетели, са го дали с нечисти намерения на Асите. Вероятно Асите, притежаващи по-грубия, на по-плътния, материален принцип са го поискали, без да са били готови за това да го владеят и то ги е овладяло, то ги е покварило, а след това са обвинили за своето нещастие, Ваните. Нещо често срещащо се и повтарящо се днес в човешката история събитие. Нима днес нямаме народи, които взеха тази сила и се опитаха да я ползват, без да могат да я владеят? Да, имаме - визирам евреите, които станаха служители на Мамона.
Затова "Силата на Златото" като алегория, това е Силата на Егото. Изводите оттук нататъка, можем да си ги направим сами. И тук вече акта да заровиш златото става не просто един ритуал, а един акт на освобождаване от Егото. Затова и по-нататъшното развитие на Щутград като светилище се развива в тази посока - да се освободиш от Егото си. Неслучайно Ванга беше казала, нещо интересно, че един ден всичкото злато, ще излезе от земята, но няма да имаме какво да ядем. Това ще го направи човешката мисъл, която натрупвайки ниски, егоистични материални отлагания, ще предизвика тектонични катаклизми, които ще и дадът, това, което иска, но ще и отнемат, безценното, което днес, не може да оцени.
И така, нека видим, някои от видните представители на Ваните

АЕГИР - бог на морето. Негова жена е морската богиня Ран. Те имали девет дъщери - Гялп, Грейп, Ейстла, Ейргява, Ангея, Атла, Улврун, Имд и Ярнсакса. И деветте заедно, като една същност, са майки на Хеймдал.

НИОРД - покровител на мореплаването, на риболова, на корабостроенето и всички морски ветрове му били подвластни. Той бил по-богат от всички ази, а като всички вани бил много добър. Ниорд е един от дванадесетте главни богове.

УЛ (УЛЕР) - заварен син на Тор, син на Сиф. Забележителен стрелец с лък. Стрелите му винаги улучвали целта, независимо колко голяма и колко отдалечена била. Той бил един от дванадесетте главни богове.

ФРЕЙР (ФРЕЙ) - бог на плодородието, син на Ниорд. На Фрейр била подвластна слънчевата светлина. Той бил могъщ и прекрасен - отстъпвал по красота само на Балдер. Бил много добър, като баща си Ниорд и покровителствал мира на земята. Фрейр също бил един от дванадесетте главни богове. Във времената на Рагнарок (Залезът на боговете) бил убит от огнения великан Сурт.

ФРЕЙЯ - богиня на любовта, дъщеря на Ниорд и сестра на Фрейр. В Асгард тя била първа богиня след Фриг. Фрейя нямала равна по красота нито всред боговете, нито всред хората, а сърцето й било толкова добро и нежно, че съчувствала на всяко страдание. Когато плачела, от очите й капели златни сълзи. Фрейя била също и предводителка на Валкириите.

[Йордан_13]

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../Ozi%20copy.jpg




Надписът, констатиран от Ангел Личков в Северната част на Щут през 2000г., и публикуван в книгата му "Лилково-камъни, богове, руни".
Личков, ползвайки методологията на Петър Добрев, го е превел като "Оси/Ози", т.е. "Път към боговете" или "ос на света". Аз съм на мнение, че, ако се приеме този превод, той може смислово да звучи и като Аси/Ази. Макар, че "Оси/Ози", може да се търси смислово и като "последователи на Озирис".
Подобен е надписа, който открихме в Източната част на Щут и публикувахме тук

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P9120426-1.jpg

Отначало, дори си помислих, че това е същия надпис, но не би.
Така, въпроса тук стои в превода на този надпис, който независимо дали вече съществува днес или не, е много важен за нас.
Единия е по метода на Добрев, фонетично, другият е да се използват скандинавските руни. Ще опитаме и по двата.
Първом, ще разгледаме метода на Личков. Първия му превод е "ос на света", втория смислов вариант е "път към боговете". Не съм съгласен, не смислово с това, а с това, че използвайки от хетски siu - Бог, той го превежда " Богове". Смутило ли го е нещо да го преведе "Път към Бога" или е имал други съображения, може само да се гадае, но според мене смислово трябва да си остане "Път към Бога".
Първия смислов превод на надписа "Ос на света", директно ни отвежда към Силите, които отговарят за съществуването на нашата планета и нейното развитие. Съществуват изследвания, които доказват, че наклонът на земната ос преди е бил, такъв, че климатът на планетата е бил вечна пролет. Това вероятно е визираната Златна епоха. И когато наклонът на тази ос се променя се сменят епохите и съответно се променя и самия еволюционен процес - едни същества измират, зараждат се други. Вероятно за тази планетарна задача са отговаряли Асите.
Това директно ни отвежда към мита за Атлас



Не съм сигурен, дали тази илюстрация е точна и удачна, защото Атлас е един от тези, дето се бият срещу боговете и тази задача му е наказание, но все пак аналогията я правя, за да се види, именно защо преобладават креатидните форми на светилището Щутград, където те подпират неимоверните и огромни скални масиви над тях и въпреки това устояват. Тази атлантическа традиция е много ясно изразена на Щутград. Тя е ясно очертана и край махалата Плочник, само на 6-7 километра, където огромни скални стълбове, формират съответните свещени места, сякаш служат за подпора на небесната вис над тях.
Така, че напълно възможно е, Асите, първоначално да са имали тази тежка първоначална функция - да контролират наклона на земната ос и след това те да са прехвърлили тази отговорна задача на победените великани.
При все, че трябва да знаем, че Атлас, не е случаен, той е родител, заедно с океанидата Плейона на седемте Плеяди. Оттук нататък, може би в нашата вече колобъро-шаманска традиция влиза идеята за Стожера, Стълпа и Плеядите, които го оформят, когато застанат във своя зенит. Тогава той се явява вече Път към Бога или Път към Небето. Неслучайно разгледах в такъв смисъл и руната ISS.

Трябва да отбележим, че првдоа на Личков Оси/Ози или Аси/ Ази ние много удобен, защото ни дава възможност да боравим с близки понятия от скандинавските саги и митология.
Такова едно например е Осаландия и основната крепост в нея Осгард.

"Страната в Азия, на изток от Танаквисл, нарекли Осаландия или Осахаим, а главната крепост в нея - Осгард. Владетел на крепостта бил Один. В нея направили голям Жертвеник. Според тогавашния обичай дванадесет върховни Жреци извършвали Жертвоприношенията и разрешавали споровете между хората. Наричали ги дротни. На тях народът трябвало да служи и да им се подчинява".

Така е записано в "Книга за кралете на Севера".

В други източници, то е записан като Азгард или Асгард, но не вече като земно поселение, а като небесно селение, на което един великан с коня си Свадилфари строи крепостната му стена.
Аз съм на мнение, че този топоним е скрит в наименованието Заград, като предвидливо са разменени местата на буквите "А" и "З". Но дали съм прав, времето ще покаже.

Най-странно е, че "Книга за кралете на Севера", праща географски Озиландия в Азия, а на едно място в нея пише така:

"От североизток към югозапад се простирал голям
планински хребет, който отделял Големия Свитюд от дру
гите страни. Недалече от планината, на юг, се намирала
Тиркландия. Там Один притежавал обширни имения. По
това време римските воини шествали по света и покорявали земи и народи. Поради тази заплаха много хьовдинги напускали земите си. Один бил далновиден човек и ясновидец. Той знаел, че един ден неговият народ ще се засели на север. Ето защо оставил братята си Be и Вилъе да управляват Осгард и заминал надалече, последван от всички богове и много хора".

Така, Тиркландия, това е територията на днешна Турция, а тази планинска верига, много ми прилича на описание на Балкана. Още по интересно е, как този велик, непобедим Воин, със своята непобедима армия се е уплашил от някакви си римляни! Забележете, той се бори преди това с великани, неговите Ази са непобедими, а от римляните - бяга! Вероятно описаният момент е вече след Рагнарьок, когато безсмъртните хора, наречени богове, са загубили безсмъртието си и са станали просто обикновени смъртни хора. Книгата за кралете на Севера не дава отговор на това защо Один/ Аудан се изселва от тези земи, тя просто го констатира като факт. Но е много важно, да се отбележи, че те са носители на Аза, на Азовото начало и затова първата буква, с която започва нашата азбука е АЗ. Това вероятно обаче става след като "Силата на златото" обладава Азите.
Може би, това е причината за историческите процеси настъпили след това, които книгата "Мастиления лабиринт" се опитва да романизира:

"Първата и най-напреднала в света цивилизация, появила се преди 8 000 години, е била не Египетската, нито Месопотамската, а праисторическа Балканска култура. Жителите и били толкова напреднали, че първи в света открили писането и числата, златото и солта, създали календари, станали основа за прабългарския, признат от ЮНЕСКО за най-точен в света и до днес. Познавали са законите на земята и тялото по-добре и от днешните хора. Имали напреднали познания в медицината, географията и астрологията. И първи в света откриват единствения Бог. Въпреки това, нещо немислимо им се е случило в IV хилядолетие пр. Хр. и за кратко време, те изпепеляват следите си, запушват първите златни мини и изчезват. И повече от 1000 години на земите им в Тракия не живеят други хора все едно са отровени, а няколко века след изчезването им се появяват великите източни цивилизации, с белезите на скритите Първи. И всичко това е 100% исторически доказано".



Загубата на безсмъртието преформулира тяхното предназначение, те стават изявители на Аза в човека, а това от своя страна, вероятно води и до преформулировка на значението на думата "Аси", която почва да означава "пепел, пръст", символ на загубата на физическото безсмъртие, но и да означава и "дихание" - "Асу". Точно тези два елемента, ако си спомняте влизат в Сътворението на човека - пръст и дихание! Дарът на Ваните, разтворили се в груповата общност на Асите, е да можеш да възкръснеш от пепелта, да бъдеш Феникс! Може би това са видяли Ваните в своите пророчества, може би, това са предвидили и затова са се пожертвали?! Практически, загубено е само физическото безсмъртие, но не е загубено безсмъртието като същност.

[Йордан_13]

Керамично парче с врязан линеен орнамент от околността на "свети Никола", т.е. Централната част на Щут.

В пълна аналогия е с така, наречената ранно фригийска керамика от град Гордион.





А това е Гордионския еквивалент.
Публикувана е е в книгата The Gordion excavations 1950-1973 - Final Reports vol - IV illustrations, достигнала до нас, благодарение на труда на наш участник.
Не съм Лещаков и Овчаров,затова няма да кажа, че е дошла оттам на Щут. Или, че от Гордион са идвали на поклонение в Щутград; или, че са съществували търговски връзки, а просто ще кажа, че тази керамика маркира посоката на преселение на част от жителите на Щут в посока Мала Азия.

[Йордан_13]

А сега нека погледнем откъде идва наименованието "фриги/бриги". Твърде странно звучене има за нас, нали? Уж, древни българи, пък "фриги" се нарекли? Няма да се учудваме, ако се върнем към общността на боговете Аси. Там е това
=====================================================
"ФРИГ - богиня на брака, семейството, жена на Один. Тя е господарка на живеещите в Асгард богини. Тя била толкова мъдра, колкото и нейния мъж. Подобно на Один, Фриг често се спускала на земята и предрешена бродела всред хората, слушайки за мъките и грижите им".
=======================================================
Ясно става оттука, че така наречените "фриги" са нейни потомци или нейни поклоници. Разселването сигурно е станало, след края на Златната епоха, когато "силата на златото" взема връх и всява раздори в редиците на Асите.
Тогава вече легендата за цар Мидас или по-скоро Мид-Ас (нещо от Мидгард и Ас), добива съвсем нормално обяснение и вече не е легенда

"Цар Мидас не бил алчен в началото. Но давал парите си за празненства.На края богатствата свършили.Отишъл при гадатели и те му казали за неговата дарбата. Но трябвало да мисли за нея.Дарбата била такава, че каквото пипнел ставало златно.Прибрал се и пипал колкото се може повече предмети.И бил много доволен.На другият ден искал да се преоблече,но копчетата на дрехата станали златни.Искал да изяде една ябълка , но тя станала златна.Искал да се нахрани но станало същото.Искал да пие вода, но и водата станала златна.Той целунал с обич дъщеря си,но веднага щом я докоснал тя станала златна.Тогава царят се отказал от дарбата си,защото разбрал че истинските неща са по-ценни от златото".

И хоп се прехвърляме тук, към една статия на "Общество Дуло"
===========================================

"Следи от асите откриваме и в Мала Азия – тук имаме предвид пламето АСИОНИ (името му завършва на -он, което е характерно за имената на тракийските племена) и град АС в Киликия, чиито жители са се наричали АСИИ. Тези факти дават известно основание на твърдението на Стурлусон, че асите произхождат от Троя. Още повече, че и в родословието на троянските царе срещаме името АСИЙ – така се е казвал братът на Цар Приам. Интересни връзки ни подсказва и името АСКАНИЙ. Това име е носил един легендарен вожд на фригите, но също и синът на Еней, основал град Алба в Италия. Поясняваме, че фригите са тракийско племе, а Еней е считан за наследник на троянците, които също са траки. АСКАНИЯ се е наричала и една земя в Малоазийска Мизия. Най-неочаквано обаче откриваме името АСКАНИЯ и в Средна Азия. То свидетелствува за някакво преселение – от или към Мала Азия, при което едната област е наречена на името на другата".

[Йордан_13]

Тук, от една стара легенда за възникването на Лилково, да направим една малка аналогия с Один. С тази разлика, че донасящите информация на Лалку са орли, а на Один - гарвани. Но светилище "Гарванек", като поделение на Щут, има на Ситово, така, че, спокойно;))))
===================================================
"От най-старото предание за възникването на Лилково научаваме, че някога, в много старо време, орли и вълци за див козел в кървав бой се счепкали там -на Белия камък. И тогава брадвар един откъм Елак се появил и с двуостра брадва вълците и орлите прогонил. Вълците - към Вълче връх избягали, където им било свърталището, а орлите-към Орлов камък отлетели.
Сам орел, с крило нагризано, на земята останал да лежи и да кърви. Брадва-рят го взел и с него към реката на Лилково се спуснал и оттам на изток изкачил се и седнал край Голямата вода да си отдъхне. Там на орела вода дал да пие и раните превързал му.
Като си отпочинал и огледал всичко наоколо, станал новодошлия и с брадвата си четири борики засякъл - по една на всеки ъгъл, а между тях колиба си направил и двамата с орела заживели в нея като приятели. След време орелът оздравял и отлетял към Орлов камък, а брадварят за девойка една, която за вода дошла, се оженил. И така, той-брадварят и непознатата девойка, родена в една от съседните махали, дали началото на село Лалково. Нарекли го така защото брадварят Лалку се казвал.
Всеки път, когато имал нужда да узнае какво става по света, Лалку - първият заселник, от орлите научавал, които той повиквал и с които разговарял, тъй като езика им се научил да разбира.
"Ор-ку-ку-у-у-у!" - провиквал се той към Орлов камък и оттам, с крясък:
"Ла-ал-ку-у-у-у!" - долитали орлите."
======================================================


======================================================
Най-известните придружители на Один са двата гарвана ХУГИН и МУНИН. Техни те имена означават съответно "Мисъл" и "Памет". Те прелитат през пространството всеки ден от Асгард (сферата на боговете), за да събират информация. Никой не може да избяга от проницателния поглед на Хугин и Мунин. Те се връшат при Один и кацат върху раменете му, изкряквайки новините за световете.
======================================================

[Йордан_13]

Триквестера от рисунката "Драконов ездач"
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P1010109-1.jpg

в съответствие с знаците от Хавамал - "Словата на Високия", част от Старата Еда.


Този го водят троен символ на Один, три кръстосани рога, които са трите съда, съдържащи "Меда на поезията" или Odhroerir.

При сключването на мира, между двете групи, асите и ваните, слюнката на едните и на другите, била събрана в един съд; от нея бил сътворен мъдър човек, на име Квасир (нещо, като днешната ни дума "квас"). Две джуджета Фялар и Галар, убили Квасир и смесили кръвта му с пчелен мед. така се получил "меда на поезията", и всеки, който пиел от него, ставал поет или мъдрец.

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...%20poeziata.jpg

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../Trikvester.jpg

Сходството на този знак на Щут, който го има на 2 места - на връхната централна част и край реката с тройния символ на Один, с който се символизират трите съда на 'Меда на поезията", ми дава основание на предположа, че това обединение на двете общности от богове - Вани и Аси е станало тук, на Щутград.

[Йордан_13]

ТОПОНИМНИ СЪОТВЕТСТВИЯ

ЩУТГРАД- мястото, където Бог дава живот на човека, място на обединение между вани и аси.

АЗГАРД - небесно селение, крепост на боговете Ази

МИДГАРД - средно оградено пространство. Средната обитавана от човека,ч аст от света на земята. Главен защитник на Мидгард е Тор

УТГАРД - външният, граничен свят, полутъждествен с Етунхейм - пустинната страна на великаните (йотуни) на края на земята.