Великият Щутград, Ситово, България

Тези статии вече напущат строго научния исторически стил на разглеждане на Надписа и разширяват сферата в областта на технологиите и научната фантастика. Затова не се учудвайте, че при тях ще намерите духа на клубовете по фантастика, които бяха единственото разрешено кривване от строгата догма по времето на зрелия соц. Днес апологет на такива писания е издателство "Литера прима".
Въпреки това, те заслужават също вашето внимание, защото се знае, че фантастиката идва, когато мрака на научното невежество е най-тежък и различното мнение или виждане трябва да бъде поднесено иносказателно и да бъде съхранено от невежествения присмех на недораслото.

Достойнството на тези статии, писани от инж. Димитър Чиликов е, че за първи път Ситовския надпис се свързва с Потопа или с катастрофично събитие, протекло в нашия регион.
Сменя се концепцията за разчитане на Надписа, не фонетично-слогово, както се опитват всички, а идеограмно, чрез възприемане на идеите и внушенията, които са кодирани в знаците.

По-нататъшното сътрудничество на Димитър Чиликов с немския учен Валтер Папст, променя донякъде неговото първоначално схващане и разчитане на Ситовския надпис и той възприема в голямата си част мнението на немския учен, вероятно поради неговата авторитетна тежест. Въпреки това си заслужава да видим и прочетем мнението на германеца по този въпрос.

Хипотеза

Случайно, в разговор с автора на разказа „До Ситово и... нататък",
получил втора награда в конкурса на ВНТ, стана дума за една
негова хипотеза за Ситовския надпис. Редакцията реши
да публикува тази хипотеза заедно с разказа,
за да стане ясно на читателите
за какво става дума в него


ЗА "ФЛАНКИРАНИЯ ИПСИЛОН" И СИТОВСКИЯТ НАДПИС


http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...t%20Epsilon.jpg



http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...at%20nadpis.jpg


Ако появата на определени по съдържание знаци в човешката история можем да отнесем към късния палеолит, то в България със сигурност ги различаваме върху керамиката от неолита. Първоначално знаците са имали символично значение и са обслужва-ли нуждите на някакъв ритуал или са създавали вътреродова или междуродова комуникативност. Тези знаци дават началото както на изобразителното изкуство, така и на писмените системи. Съществуват фази в развитието на знаците, които отразяват по-малка или по-голяма връзка с речта. Точно по тази причина ни се струва, че характерният български знак, известен на науката като “фланкиран ипсилон”, първоначално е имал чисто символично значение и ние го свързваме както с орнаментация от Микенска Тракия, така и с алпийските скални рисунки. Учените определят споменатата орнаментация като силно стилизирано растение. Ние възприемаме алтернативно становище, тъй като от епохата са ни известни стилизирани растения, но те се различават от дискутираните. В конкретния случай за основа на орнамента в едната позиция е изобразена двойна вълниста линия, символизираща вода, а в другата - твърдина, наподобяваща остров. И не е ли закодирано
посредством орнамента едно знаменателно събитие в Егейския (Тракийския) басейн, като например избухването на вулкан? Подобно събитие се е случило и това е съкрушителното изригване на вулкана Санторин (Тира) към 1500 г. пр. н. е. В случая ерутивната мощ на планетата би могла да се припише като качество на могъщо божество, добило впоследствие космическа проекция. Както в алпийската и фаза, така и в Егейската, подобно изображение едва ли е могло да бъде озвучено. Очевидно е обаче, че стихийното божество като изразител на планетарна, респективно, на космическа воля все пак е било снабдено с антропоморфни черти. За да се подчертае, че знакът бележи Върховен авторитет, а не просто човешко създание, той е бил подкрепен с допълнителни акценти. На древния свят е известно, че Богът (небесната субстанция) има за ляво око Луната, а за дясно - Слънцето. В Алпите проблематичното лице е представено с очи като точки, а в България - посредством щрих. Прави впечатление позицията, където е изобразен самият лунен сърп. Това е дискретна подкрепа на нашата хипотеза, че фланкираният ипсилон е изображението на бога при древните. Не прави изключение и тризъбецът, тъй като е налице стилизация на Небесното дърво с неговите устремени нагоре клони. Всъщност подобна стилизация може да се проследи още от свързването на два свещени ромба и извличането на шестлъчевата звезда пред хоризонтала. Лъчите (клоните) са обърнати нагоре и надолу, сякаш подкрепят крилатата фраза на Хермест Тримегист, че „каквото е горе, такова е и долу".
Звездата (планетата), освен в буквалното си значение за древния свят, е синоним на самия Бог. Вижда се, че тя отключва Ситовския надпис, като веднага следва знак, означаващ „чужбина", „далечна земя", „отвъден свят". Твърде възможно е чрез тази позиция да се отбелязва коридор към този друг свят, към който се устремява човешката душа. Голямо е изкушението в този знак да видим също фланкиран ипсилон, само че без „стъблото . Подобни разсъждения могът да бъдат подкрепени от най-уязвимата част в тайнописа на Ситовския надпис - очерталата се буквена група. В нея най-вероятно е подчертана връзката „АИД-КРОНОС", една скрита орфи-ческа информация. Би ли могло да се мисли, че разместването на щрихи в разискваното изображение означава дестабилизиран небесен коридор, небесен свят, непосредствен Космос? В правото сме да допуснем, че знакът на българите става синоним на небесния порядък, на волята Божия. На отделни места надписът е кодиран и в традицията на древен бързопис. Приблизителното му озвучаване би могло да бъде следното: „Нека душата, рожба на небето и Земята, познае отново светлината на звездния свят по възстановения ред, определен от Хадес-Кронос, повелител на Всичко Живо. Това съдържание отговаря на разчетеното от орфически паспорт за отвъдния свят.
Немският изследовател на митологията Валтер Папст, автор на книгата „Дървото на боговете" (книга XV от поредицата „Тайни и загадки" на изд. „Литера Прима") в свое писмо поставя личните си акценти по интерпретирането на уникалния надпис. Той постулира взаимовръзка между старите писмени символи и една космическа черупкова система. Според неговите убеждения знаците X, Y, Z поясняват географското положение на непознато черупково тяло, което е тъждествено със спомените за един подземен свят ( Хел-Тартарос-Хадес). „Вероятно има друг свят в космическото ни съседство, който е мястото на произхода на старите писмени знаци. Може би затова тези знаци са почти неразбираеми за нас. Те са последната степен на една чужда култура" - твърди в писмо до нас Папст. В “Х" той разпознава световните планини в митологията с върхове един към друг, образуващи оста на Световното дърво. В „Y" се долавя портата през централната черупка на космическото тяло и разклоняването на два грамадни речни потока (кладенецът Хвергелмир в Северната митология). Центърът се намира в средата на короната на Световното дърво. Кронос и Хелиос са по-старото гръцко название на небесното тяло Сатурн. “Хелиос" е затова, защото в центъра му съществува извор на светлина и топлина. „Z" символизира вътрешната черупка на космическото тяло, която обхваща центъра с четири пречупени вулканични комина на екваториално ниво, което е равносилно на Троянския или Трако-фригийския кръст. Нашата връзка „АИД-ХАДЕС" с Кронос-Сатурн отговаря на предварителните проучвания на Папст. Той напомня за немската дума EID, клетвата за мълчание на изхода на подземния свят на корените на Световното дърво в Хадес. Същото важи за „X" като символ на „голямото непознато". Накрая Валтер Папст дава следния смисъл на текста на Ситовския надпис: „Душата, която е творение на космическите течения на Сатурн и Земята, трябва отново да се върне към светлината на своята звезда, така, както е определен редът чрез Хадес-Кронос, повелителят на всичко Живо". (Небесно царство = Световно дърво = небесно тяло Сатурн с Хадес, подземен свят и Рай.) Що се отнася до знаците около фланкирания ипсилон, Папст ги разглежда в контекста на особена летателна техника, за която пише в новата си книга. Сравнения за това се откриват в крилатия жезъл на Хермес, Ирминсул и т. н.
Може би разчитането на надписа като стремеж да бъде възстановен порядъкът и стабилизиран пространствено-времеви коридор изглежда фантастично, но отказът да се изяснява този надпис въобще си е чисто малодушие. Съвсем друг е въпросът, защо фланкираният ипсилон на българите с; целия си древен произход се съхранява точно от тях през вековете и като изброжда два континента, достига отново българските земи, триумфирайки в Плиска.

Димитър ЧИЛИКОВ

НЕ САМО НОЙ Е ПРЕЖИВЯЛ ПОТОПА, РАЗКРИВА СИТОВСКОТО СКАЛНО СВЕТИЛИЩЕ

(инж. Димитър Чиликов)


http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...ot%20potopa.jpg

Между 1500 и 1400 г. пр.н.е., избухнал вулканът Санторин и предизвикал истински егейски потоп. Многозначително е откритието, че азбучни знаци на Егейската,респективно тесалийската Тера, могат да се открият в ситовския надпиc наред с преобладаващите беотийски. Според мита преследването на кравата с луноподобно петно от Кадъм говори косвено за някакво принудително преселение. От друга страна, основателят на гр. Тива в Беотия, Ка-дъм, имал отношение към писмеността. В бедствието на Потопа устояла Родопската твърдина и тя приютила човешки общности. Струва ни се необосновано, знаците, напомнящи „резки", да бъдат наричани рунически само защото са подобни. В подкрепа на допускането за наличието на егейска (протосемитска и архаична гръцка) писменост в Родопите е снимковият материал, който ни предостави известният родоповед Петър Маринов. Туренският надпис * опровергава всички онези, които не могат да повярват на Ситовския. .В подкрепа на сложната значност от Ситово са и други знаци, разпръснати в околността на прочутия надпис. Това са магически знаци от Егейския басейн, но още по-поразително е Ситовското скално светилище. То принадлежи, най-вероятно, на представители на „скалната цивилизация", устояла на Потопа. И така, в непристъпен район "над" надписа има камера, издялана безупречно в твърдата скала. Геометрията й е особена, безспорно дело на човешки ръце. Тя е четвъртита, а нейният таван е скатен с пирамидално оформление на върха. Едностранно в помещението близо до пода са издълбани 3 триъгълни ниши, образуващи тристепенни пирамиди,обърнати надолу. В поемата си „Аргонавтика" Орфей съобщава, че прави възлия-ние на боговете на подземното царство, издълбавайки тристепенна пирамида в земята. Това скално светилище обаче не е посветено единствено на тях. На челната канара има ямички „небесни очи", соларни символи и антропоморфно изображение. Следователно налице е опозицията небесен бог — подземен бог (също морски и земетръсен) през хоризонтал, изразяващ земния слънчев свят. Светилището на Ситовския надпис е едно авторитетно потвърждение на автентичността на самия надпис. И в надписа, както и в магическите знаци при светилището, се възлага надежда за надделяване на порядъка над хаоса, на светлината над тъмнината. Тодор Дичев, Димитър Чиликов, Иван Джелепов, Чавдар Найденов (фоторепортер на „Глас Днес"), откриват и обосновават светилището на 14 август 1994 година. Съществува също така формална прилика между ситовските знаци и праисторически записи от Евмолпия. Не може да се твърди със сигурност дали в конкретните записи присъства такова жреческо възлияние, което да е кодирано едновременно в протописмен изказ, тайнопис или пък стройна, но неизвестна писмена система. Приблизителното звучене на подобен запис може да се окаже такова: „Нека всемирният Бог помогне на Земята с блясъка на светлината, да смири земетръса и потопа и да заключи в подземното царство неговите господари..."
Представителите на „скалната цивилизация" ненапразно са се оттеглили на непристъпни, високи канари. Впоследствие, с оттеглянето на водите, те заселили и равнините, но инстинктивно търси-
ли скалисти възвишения, какъвто е точно случаят с Пловдив и неговите природни дадености. Опозицията слънчев — лунен свят е в основата на Дионисиево-Аполониевия синтез, чийто първо-жрец е Орфей, ползващ обреден език с предпотопна основа. По думите му в „Аргонавтика'' той налага този език и в Египет. Част от знаците са идентични с тези от Алпийския масив, показани в каталога на Приули. С изненада учените посрещнали хипотезата на Харалд Харман, че писмената система на Крит се заражда под влиянието на древноевропейска писменост. След това в Егейския басейн се оформя единен ритуален език и единна домонетна форма на размяна, косвено отразена в „златното руно преследвано от аргонавтите. С разпадането на Атлантида,т. е. отпадането на могъщото влияние на егейската религиозно-политическа система, престанало и нейното въздействие над народите от целия Средиземноморски басейн.

=================================================
*Надписът не се намира в село Турен, а в махалата Надарци, край село Кремено. Въпреки нашите опити да го открием, не се увенчахме с успех, въпреки,ч е бяхме с човека, който го е заснел преди 40 години. Въпреки това разпологаме със сравнително добри черно-бели фотоси.

** указанието е неточно. Светилището не се намира над Надписа.

Това е статията, в която инж. Димитър Чиликов разкрива, въз основа на своите изследвания, същността на намиращия се около Ситовския надпис скален Портал.

РАЗЧЕТКИ НА СИТОВСКИЯ НАДПИС

Съществуват 4 или 5 разчитания на Ситовския надпис, правени от най-различни учени-ентусиасти. Всяка историческа школа се е опитала да го разчете, според идейното си течение и със съответните методи утвърдени в нея.
Първата разчетка е на "славянската школа", след нея се е упражнила достойно "иранската школа", "автохтонната школа", ако причислим към нея Константин Каменов и Димитър Чиликов, немския учен Валтер Папст и последния напън е на местния агроном-краевед от село Лилково, Ангел Личков, който се позиционира някъде средно между автохтонизма и иранизма на Петър Добрев.

"Славянската", "иранската" и агрономът-краевед Ангел Личков, ползват стандартният метод на дешифриране лексикално-фонетичния. Всеки буквен знак изразява определена сричка или дума, с които се съставя определено изречение.

Димитър Чиликов и Валтер Папст, ползват коренно-различна методика, на идеограмния метод. Всеки писмен знак изразява определена идея или понятие, което не е задължително да бъде фонетизирано. То докосва вътрешните органи - съзнанието и подсъзнанието на човека и неговото значение се разбира вътрешно.

Ако е дошло времето да видим тези фотоси от Надарци, нека да ги видим. Особено ако някой намери и надписите от Странджа, документирани от Шкорпилови - това ще сложи край на простотиите за "природни" образувания. Или пък на безумията за семитския им произход. Защото те говорят за едно масивно присъствие на висока кулура по цялата територия на древната ни родина. Напук на МОШЕ-ниците "историци".

“СЛАВЯНСКО ТЕЧЕНИЕ”

Акад.Иван Гошев интерпретира първите думи от надписа като славянски и прочита: „Аз княза на ринхините”...

“ИРАНСКО ТЕЧЕНИЕ”

ИЛКО СТОЕВ

Първи вариант.

I. Най-горе (в Селението) /ИКХ/ са/Ю/ Иисуса/ЙИСУСУО/Духът Небесни /ЦИУ/ и Господа Бога/СИУО СИ/,а изгряващите /ЙУЖУСО/ Слънце /ЙУЙ/ u Юпитер /ОУИ/ са /Ю/ (само) горе /ИКХИ/;повярвай /УМАЙ/!
II.Поддържай всеотдайно /ИМАТЗОРИУ/ божествения /ЙУЙКИ/ лъв/ЗМАР/; ЮС!
Така представеният текст носи подчертано християнски черти.Очевидно неговият автор е християнин, който се придържа към библейската доктрина и поставя над творението Твореца: Светата Троица. Апелът на този родопски монах е към заобикалящите го българи (които продължават да вярват в митовете за Слънцето - Господар на деня, и Юпитер, господарят на нощта и звездите) и той гласи: Светилата са на небесата, но над тях е същинското духовно небе - Всевишният Бог. Такова едно послание би било предназначено за онези българи, търсещи гностичното синхронизиране на християнските догми с езическите.
Второто изречение звучи доста по-заплетено. Кой ли е този божествен, сияен "лъв", към който адресатът трябва да изпитва безрезервна вярност и преданост? Лесно можем да си отговорим само ако подредим упоменатите „Управници" в низходяща градация:


I. Предистория на Вариант II

Целият до тук изложен анализ на Ситовския надпис бе съставен през декември, 2000 г. и изпратен В съкратен вид до в-к "Народен будител" през януари, 2001. По Време на работата над знаците използвах факсимилето на надписа, публикувано 6 книгата на Ст.Никитов "Древните цивилизации", което в името на обективизма и точността бях сверил с приложение 13 от "Небето помни" на К. Каменов /фиг.З/. Тогава едно посещение на находката при наличието на въпросните факсимилета ми се виждаше безпредметно, отделно че в този момент имах достатъчно други проблеми. Когато обаче предоставих машинописа на статията до вниманието на историка И. Митрев, научих, че съществува и друга част от надписа, факт, който той лично е констатирал при своя експедиция до Ситово.
И така, в ранната сутрин на 20.IX.2001, аз и старозагорският рокер Божидар поемаме от Cm. Загора към Родопите. Заварваме селото да празнува асфалтирането на трикилометровия участък между центъра и разклона за Лилково. Кога ли ще празнува и асфалтирането на пътя за Пловдив през с. Първенец?
След известно лутане, по време на което се убедихме,че други скални надписи наоколо няма, най-сетне заставаме пред Ситовския надпис.
В първия момент реших, че стоя пред друга находка. От публикациите по въпроса си бях съставил мнение, че надписът се намира в пещера. Нищо подобно! Той е изписан под навеса на една скала, където мъти плашлива речна лястовица. Освен това изсечените знаци не съвпадат с тези, които офециалните факсимилета предлагат! Тогава що за отпечатъци са вземали всички досегашни експедиции, щом не отговарят на онова, което в действителност е изписано на скалата над пътя за Ситово?!
Подобна изненада ме завари неподготвен: не носих нито видеокамера, с която да заснема внимателно целия надпис, нито подходящ фотоапарат и единственото, което можех да направя, бе да препиша на ръка това, което виждам. За съжаление не открих нито другата част от знаците, които трябваше да се намират по стената на нишата в дъното на скалния навес, нито тамгата, изсечена на подобна скала някъде наоколо, за която само бях чувал. Важното е, че се убедих с очите си:

1. Ситовският надпис наистина е надпис, а не "игра на природата", както считат някои кабинетни


интелектуалци и

2.Знаците от скалата много напомнят тези от Блъгарицата.

На следващия ден позвънявам в "Народен будител", 3а да спра издаването на статията, която и без друго повече от 9 месеца не бе видяла бял свят. Оказа се, че наскоро тя все пак е била публикувана. Тогава, въоръжен със същинския препис на Ситовския надпис, се заемам със собственото си самоопровержение.



ВТОРИ ВАРИАНТ

Според мен надписът е прекалено дълъг, за да представлява едно цяло изречение и смислово той може да се раздели на две части, чийто буквален текст е следният:
1. Прави /ИИ/ божествено /СИУ/ могъщество /ИЖД/ обичайки
/ИСЖУССЬУ/ добрия/ОШ/бог/IYI/.
2. Самоовладей /УЙОМА/ този /И/ живот /ЖИУ/ .мъченически
/КСУЙО/(в) килията свята/ТИ ЙУЙ/мъжествено/ОУОРСИС/.
Съдейки по съдържанието на двете изречения Ситовският надпис се явява своеобразно послание, насочено към аскета едфуист, в което се дават практически наставления и за всеки вярвящ,тръгнал по пътя към светостта. Нека детайлно се спрем над този религиозен текст.


Ж. Войников

„Той, нашият могъщ, скъп (или славен) Йсус, добър и обичан Бог, победи, с истината и смирението, Боже”.




МЕСТЕН КРАЕВЕД

Ангел Личков, с. Лилково

Тези резултати, пряко свързани и в генетична връзка с една или друга дума в текста, ни дават основание да представим следните варианти на превод; Дешифровка на Щутгарския надпис-първи преводен вариант
1. О, ЙЕ, ЙЕА И ЕН! И ТИ - БОЖЕ, СЪЗДАЛ ЖРЕЦИТЕ И ГУРИГЕ!!.
О, БОГОВЕ НА НЕБЕСНОТО СИЯНИЕ: ' АУЛУ - БОЖЕ, ДЕВА - БОГИНЬО И ТИ - АИКСО, ЧУЙ НИ
ЦАРЯТ НИ, ВЕЧНА МУ ПАМЕТ, ГУРУК -ПОЧИНА: УБИХА ГО С МЕЧ.
О, БОГОВЕ И ТИ - ПРАДЯДО БЕЗСМЪРТЕН, ОТ СИЛАТА СИ - ДАЙТЕ МУ! "



АВТОХТОННА ШКОЛА

Димитър Чиликов

Нека Всемирният Бог помогне на Земята с блясъка на светлината, да смири земетръса и потопа и да заключи в подземното царство неговите господари...


ГЕРМАНСКИ УЧЕН

Валтер Папст

„Душата, която е творение на космическите течения на Сатурн и Земята, трябва отново да се върне към светлината на своята звезда, така, както е определен редът чрез Хадес-Кронос, повелителят на всичко Живо".

И така това са школите, които са се опитали да дешифрират Надписа. Най-агресивни, разбира се, че са ираноидите, понеже според тех Тенгрианство нема, а само изначално християнство, донесено тука от апостол Андрей. Така, че не се учудвайте, че във всичко виждат Иисус Христос.

"СИТОВСКИЯ НАДПИС" ИЗ ЦЯЛАТА ТЕРИТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
=====================================================

Оттук, ще се убедите, че този надпис, не е изолирано явление, а наша древна писменост съществувала по цялата територия на България. Нека всеки, който знае за такъв надпис из неговия край, при добро желание, може да ни пише в Лични съобщения и да си сътрудничим. Подобни надписи, върху глинени плочки или скали са безценно национално богатство.
При мене достигнаха съобщения за два големи надписа на връх Модър. Единият открит и засипан с пръст от лилковеца Слав Кашедаров (местен иманяр, който едва ли ще каже, къде е), вторият открит наскоро от осиковец (село Осиково) и затрупан с огромно количество камъни. Осиковеца се надява, че в него има указания за скрито имане, само, че толкова голям надпис, вероятно описва историческо събитие, а не иманярски паспорт.
Много моля, ако има осиковци, които четат този форум и познават човека, да ни пишат на Лични съобщения, искаме да се свържем с него.



Българи, не крийте писмеността ни в частни иманярски колекции или не смятайте, че като запазите надписа в тайна, един ден, ще го прочетете и ще откриете скрито имане. Нали не искате да ви наричат безписмени диваци и варвари? Писмеността - това са Словата на Силата на дедите ни. Те са реални, съществуват и ние дадохме на "вси народи, книга да четат".

==========================================================

Ситовският надпис, заснет от нас, на парчета и след това сглобен на Фотошоп, за по-добра видимост на снимка. Трудно се правят качествени снимки на този Надпис, без професионална техника и професионални умения. И все пак, мисля, че тази снимка е по-качествена от всички досега срещани в интернет-пространството. По нататък, ще се постараем, да го направим още по-добре.

Тук съм я сложил
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...t_nadpis300.jpg

Надарския надпис. Тази фотография се публикува за първи път в интернет. Мисля, че я има публикувана само веднъж в книгата за село Кремено, в Държавен архив, гр. Смолян.
















Това съобщение е редактирано от Jordan_13 на 13.1.2010, 15:47

ВЪТРЕШНАТА (СКРИТАТА) ЧАСТ ОТ НАДПИСА

Публикува се за първи път в интернет като снимка и надпис.
Първото прерисуване на тази вътрешна част са направени от Пеев

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...nena_merged.jpg

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal..._merged%201.jpg

И тук

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/DSC02567.JPG


http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/DSC02575.JPG

Тук в албума "Великия Щутград - Ситовски надпис и светилище" публикувах всичко, което касае тази тема, придружено със съответните коментари. С това в общи линии, завърших Източната част на това светилище. Възможни са актуализации и продължения на темата с Надписа, като акцента, ще е повече върху него.

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...up&cat=0&page=1

Завърши публикацията на снимките "Щутгард - Западна част". Снимките са в 5 страници, като началото започва от 5-та страница, а не от 1-ва на албума.
Ретроспекция тук няма да правя. Надявам се вие, да откриете онова, което е ценно за вас.

Тук, може да ги видите
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...lbum=257&page=1

Предстои публикуването на последната - Северна част.

Ситовският надпис - графично възпроизвеждане чрез фотокопие. Предимството на фотокопието е, че при него ясно се различават пукнатините от издълбаните знаци. При това положение, след близко снимане от разстояние на 30 см, на отделни сектори и след това съединение на секторите, се получи ето това, определено различаващо се от всички копия досега. Най-същественото, което досега не можех да преглътна в другите копия е умишленото скриване на "двойната светкавица" в Надписа, явно схващана по аналогия, от предните изследователи като символ от Третия райх;)))

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...dxr%20plan1.jpg

Копия на Надписа, правени по други методи

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...a%20nadpisa.jpg

Айде, от мен да мине, тук е качен целия съединен надпис в много близък план, къде 36 мб

http://fileupload.filetac.com/file/e650f3b...ca7dec26ef6e7bc