Розетата от Плиска

Хубава професия имаш и явно знаеш какво говориш. Интересно е това за чемширеното листе- предполагам не се прави с восъчен калъп, което май би било по-лесно?

А за гледните точки- със сигурност не означават нищо :) Само дето аз просто нямам такава- лаик съм в металолеенето и цитирах един професионалист, толкоз. Реакцията ми беше насочена срещу априори възприемането на някой важен артефакт като 'фалшификат' или на снимка- като 'пипана'. И какво, ако снимката не е на оригиналната Розета- не е ли все пак най-близкия образ, до който имаме достъп в момента? Ами ако все още не сме дорасли да Я видим? Така че, дотук и това е добре. За мен е знак по Пътя и за други е така.

А препоръката ми да видиш артефакта в музея остава. Така ще можеш да ни кажеш повече от гледната точка на запознат.

Поздрави

:)
Както ти самия казваш, едва ли има значение какъв ще е коментара ми.
В края на краищата всички ние пречупваме информацията през собствената си призма.
И във всички случаи, без изключение, в последната си преценка, вярваме само на себе си:)

Калъпа беше директно шамотен.

АТХАРВА ВЕДА
ХИМН XIX, 53

" Времето носи (нас) напред, то е кон със седем лъча, с хиляди очи, незнаещ унищожение и е пълен с плодоносност. Посветените Мъдреци се придвижват на него; неговите колела са всичките светове.
Така Времето се движи на седем колела; то има седем спици; неговото безсмъртие е оста. Днес Той е всички тези светове. Времето устремява напред първия Бог.
Пълен съд е атворен във Времето.Ние го виждаме да съществува в много форми. Той е всички тези светове в бъдеще.
Те го наричат "Време и Висше Небе".

Сътворението на Земята. Мит на индианците Мая.

От бездната е родена Земята, когато не е имало нито небеса, нито Земя.

Който е Божество и Мощ, създал Големият Камък на Милосръдието там, където в стари времена не е имало небе.
И оттам се родили Седемте Свещени Камъка, Седемте Воини, носещи се из духа на вятъра, Седемте избрани Пламъка.
И те се раздвижили. И Седемте станали Негови Милосърдия, а така също и Седемте станали Негови Светци.
И станало така, че безбройните Милосърдия се родили от един Камък на Милосърдието. А била Безкрайна Нощ, там, където в древни времена нямало бог, който не се бил явил, макар Сам за Себе Си да е бил вътре в Милосърдието, вътре в Мрака, там, където нямало небеса, нито Земя...

Нилу е името на Нощта. Първата дума на Бога, първата дума на Словото. Така се натрошил Камъкът от само себе си в глъбините на Нощта... И бил създаден Камъкът, който образувал камъните, Трите Камъка, които легнали в краката на Главното Милосърдие. Камъните, които се родили били под Първият Камък. И били истински братя.
Тогав апрез пукнатината на Камъка влязъл Чак, Великанът. По онова време всички били великани, събрани в един Народ от всички земи. И първият Цар бил Господ Бог...

Ангелите, духовете се вдигнали, докато били създавани звездите. Не била осветена Земята, нямало небе, нито земя.

Имало: червен пауах (бог на вятъра), бял пауах, черен пауах, жълт пауах.

И така, на първото небе Господ Бог - Словото имал свой камък, имал своя змия, имал своя материя.

"Чаша с отвор надолу и дъно нагоре;
в нея се намира Световната Слава.
По края й седят седемте мъдреци;
осмият, речта е съединена с Брахман".

(Индийски санскритски първоизточници,Упанишади, стр. 183)

1. Наистина, този, който знае детето с (неговото) жилище, с мястото му, с неговият стълб, с неговата връв, той отблъсква 7-те съперничещи врагове. Наистина, това дете е средната прана: това е жилището, това е мястото, стълбът е праната, връвта е храната.

2. Седемте Неунищожими са до него: в окото му има червени жилки, чрез които Рудра се съединява с него; в окото има вода и чрез нея Праджапати, чрез зеницата - Адитйа, чрез черното - Агни, чрез бялото - Индра, чрез долните мигли с него се съединява Земята, чрез горните - Небето. Който така знае, храната му не загива.

(Втора Брахмана, Упанишади, Индийски санскритски първоизточници, стр. 183)

Пътувахме из Еленския балкан и се спряхне до едно барче да починем и за по чаша чай.Вижте Читалище Христо Ботев с.Бяла.

Случвало се и преди да влизам тук, защото имаше какво да се види и прочете. Затова ще споделя и за заниманията си по въпроса с "Розетата от Плиска":

СЕДМОЛЪЧКАТА - "РОЗЕТА" ОТ ПЛИСКА

През 1961 година проф. Станчо Ваклинов открива при археологически разкопки в първата българска столица Плиска необикновена находка – розетата от Плиска.
Розетата от Плиска е старобългарски артефакт, датиращ от периода VII – IX век, който е бронзова звезда със седем трапецовидни лъча и с диаметър 38 мм, върху лицевата страна на която има изобразени общо седем двойки рунически знаци, с изобразен на гърба знак IYI, както и с малък клуп за хващане на лицевата част с дупчица в него.
Изчистената геометрична форма на розетата от Плиска и прецизните 7 лъчи и знаци са доказателство, че тя е била матрично отлята и тиражирана в големи количества. Розетката е намерена в работилница за обработка на цветни метали от края на Х-нач. ХІв., където тя била в качеството си на скрап приготвен за претопяване. Сега е изложена в Археологическия музей в София.

Все още няма категорично мнение за "розетата", розета ли е или е капаче от бронзова кутийка, серийно производство. В случая явно става дума за жреческа утвар. А самата седмолъчката е Символ именно на Идел, древната Прародина на Седемте рода(племена) във Волго-Уралието.
За нас най-ценни са българските източници от първа ръка, така да се каже, защото са най-автентични и достоверни, макар точно тях да ги отричат невежите фалшификатори и дейците с гръмките изявления и претенции. На тия им трябват фантазии и безкрайни писания с което да привличат вниманието на народните маси и да ги държат заинтересовани и баламосани.
Що се отнася до българската историческа наука и археология там за нас интерес представляват мненията на откривателя и проф.Станчо Ваклинов и на проф.Димитър Овчаров. Освен това още в началото искам да заинтригувам читателя, като му кажа, че надписа е разчететен и то от един учител-пенсионер - Панайот Иванов от Добрич, но за този факт се правят на ударени и разсеяни също както за сборника "Джагфар тарихи", който стигна до нас пък благодарение на друг учител по история - волжкия българин от Русия, Ф.Нурутдинов. Естествено отричанията са съпроводени с лъжи, наукообразни уйдурми и съпровождащи ги клевети.

Например за "орхонско-енисейската" писменост, която използва Панайот Иванов, казват, че било буквенно писмо и нямало връзка с "прабългарската" писменост, нaпр. с "донско-кубанската"(някакъв си Кызласов, когото цитира и повтаря Ж.Войников, който също е писал за "розетата"). Ами Балканската и Волжката "прабългарска" писменост и тя ли е различна от "донско-кубанската" и "орхонско-енисейската"?! - Дрънканици на търкалета! Слава Богу имаме сведения и от средновековните български автори по въпросa, кaкто и за самата орхонско-енисейска" писменост!

Т.е. особена разлика в рунните писмености няма, едната е Кашански алфавит, азбука(същото "орхонско-енисейско" писмо), която била в употреба и у нас основно от ермийците(македонските българи, които служели в администрацията на държавата), другата е старата писменост "самра", която била позната на Балканите и в Близкия изток, Източното Средиземноморие.
Подобни на нея са и скандинавските руни, естественно и писмото на етруските от Мала Азия, защото била излязла от писмо на кам-бояните, жреците на Тангра - т.е. първоизточника е източноарийската древна култура.
За писмото куниг: на негова база възниква шумерския клинопис(глинената плочка е по-здрава от кожата...), след това финикийското писмо, а от него гръцката и латинската азбука и накрая - кирилицата. Ролята на пари отначало изпълнявали парчета от кожа на пушисти животни-белка, собол и др. /.
Тези парчета от кожа-парични знаци ги наричали биль/билге/”знак”. И кун „белег”. Оттук и българското кун „буква” и куниг „книга”. Една връзка кожички била парична единица наричана-туун. Тази дума след това станала-тиен и название на белката. От туун произлязла и друга дума-джоген/знакова връзка към нещо или която връзва нещо знаково/. С „джоген” и прикрепена към него пломба/печат/ закрепвали връзките кожички-паричните знаци и свитъците с Царски грамоти. Така думата „джоген” получила и значението „юзда” и „свидетелство”. От българското „джоген” произлязла и руската дума „закон”, тъй като Царските укази се излагали в грамоти, скрепени с „джоген”. Затова и досега в руската среда битува поговорката/непонятна за славянските изследователи/: „Держать народ в узде” т. е. в рамките на закона.

A Тенгрианството възниква преди повече от 10 хил. години в българска среда в първата Прародина на древнобългарския етнос във Волго-Урала(ИДЕЛ- СЕДЕМ ПЛЕМЕНА). Тази Първа Небесна вяра се гради върху основата на древната духовна наука, позната и досега по цялото земно кълбо, без тези центрове на познание в Австралия, Океания, Северна и Южна Америка, Средна Азия, Сибир и Скандинавия, да са имали някаква връзка или взаимно влияние в обозримото минало... Известна е и сега под названието - Шаманизъм или Шаманистика, думата е сибирска и се използвва условно като общо название. Оттам и Първоизточника и сходството на руните!
Съвременния възродител и радетел на шаманистиката е английският изследовател Кенет Медоуз, който започва своите изследвания сред Северно-американските индианци. В блога имам няколко превода от него свързани именно с Шаманистиката. Още за Тенгрианството тук:
atil.blog.bg/history/2014/06/15/pylniiat-tekst-na-zakonodatelstvoto-na-drevnite-bylgari-tore.1273279

И тук: atil.blog.bg/history/2016/01/10/.739218

Древнобългарските миграции от Източна Европа на изток и на юг разнасят Тенгрианството със себе си сред туземните племена и народи. На изток то се запазва сред потомците на т.нар. "китайски тюрки"(сибирско-алтайските и средноазиатските племена и народи) и се въприема лесно от тях, наред със същия този Шаманизъм, който им е бил познат. А в Близкия изток и Иран, Индия на негова основа възникват редица вторични, вулгаризирани култове. Т.е. "обожествяват" се редица женски и мъжки алпи(духове, ангели от тенгрианския пантеон) тъй като считали, че този или онзи повече покровителствува именно тях. Така се появило и "идолопоклонничеството"(религиозните култове на траките са именно от този тип и род!)... Самата дума Идол има за прототип именно - Идел. На първо място при славяните...
По-късно възникнали религиозни култове като зароастризма(огнепоклонници), маздакизма(има същия източник като богомилството - една стара тенгрианска ерес), хиндуизма и т.н.


Седмолъчката - "розета" с лицевата и обратната си страна. Тук още по-ясно се вижда, че става дума за капаче, стига да има кой да види, разбира се. На долната страна на капачето е интересният знак "ипсилон", за който също има много спорове и разсъждения. Можем да кажем, че става дума за тамга - символ, герб. Същото каквото е и седмолъчката или шестолъчката или пентаграма. Друго, което може да се каже със сигурност е, че това не е знака на рода Дуло. Макар че обърнат обратно, донякъде има прилика с него(Тризъбеца).

По-нататък..., още за малко за надписа и писмото и ще се върнем на самата Седмолъчка като символ. За "орхонско-енисейското" писмо, което ползвал Панайот Иванов:
"...Като начало Томсен предположил, че орхоно-енисейските надписи трябва да се четат не отляво надясно, както смятали другите изследователи, а отдясно наляво. После, като всеки дешифровчик, той преброил колко знака се срещат в надписите. Оказали се тридесет и осем.
Това откритие давало основание преди всичко да се определи видът на писмеността. Както е известно, броят на знаците в буквените системи се движи до към тридесет знака, а в сричковите е не по-малко от петдесет. Значи, направил извод ученият, орхоно-енисейските надписи представляват нещо средно между чисто буквено и сричково писмо. А може би, разсъждавал Томсен, това е буквена писменост, в която знаците за един звук се редуват в зависимост от това, какъв знак следва или стои отпред.
Но предположението ще си остане предположение, ако не се подкрепи с доказателства. И тук решаващо се оказало това, че от самото начало ученият тръгнал по друг път, различен от този на предшествениците му. Той не се опитвал да чете надписите с помоща на известни буквени знаци, а сравнявал съотношението на едни знаци с други. ..."
Линк: atil.blog.bg/history/2015/08/12/bylgarskoto-staro-pismo-i-otkrivaneto-na-orhonsko-eniseiskit.1383350

В книгата си „Истината за Прабългарската рунна азбука и за написаното с нея” той тълкува и разчита различни рунни надписи, основно от Мурфатлар, Шудиково и др., и естествено се спира на розетата. П. Иванов смята, че рунното писмо на прабългарите е било сричково, т.е. всеки знак отговаря на сричка и за основа взема орхоно-енисейското писмо. Неговият прочит е следния:
„Талеб, ил вич текъ, еке текъ, килеш шак е/иб са(м)ърт”:
Моля се, приеми троицата занапред благосклонно, смирено, само (за нея) подобава полза или добро да откърмя”.

Панайот Иванов заключава, че розетата е била с агитационен смисъл, и се е използвала от първите български проповедници за разпространение на християнството, след покръстването на българите от княз Борис-Михаил. В подкрепа на това свое твърдение, цитира Александар Соловиев от Босна и Херцеговина, който пише че в латинския превод на „Тайната книга” на богомилите, Исус Христос е представен като „седмолъчно слънце”. (ПИ-ИПРН, стр. 139-142, 213-216)
(Сведенията за прочита на Панайот Иванов са от статията на Ж.Войников, така че му се доверявам, тъй като не притежавам книгата на П.И.)

И така, надписа се изясни, аз съм склонен да приема този прочит тъй като изглежда най-достоверен и правдоподобен. Защо?

Панайот Иванов вече разчете доста запазени надписи с това писмо. Има още една такава "розета" от Преслав, но тя е без надпис - защо ли? Aми зaщото изглеждa, че това са капачета на бронзови кутийки, серийно производство - лети от бронз. Жреческа утвар, най-вероятно за помазване(очистителното окaдявaне и ръсенето с водa също идвaт от ритуaлa нa първaтa Небеснa вярa).
Помазва се жертвата със съответния знак на алпа-духа, за който е предназначена или за Тангра ако е за него. Помазват се по челото и по-първите хора около жреца, боили, хора от царското семейство. Помазването останало като ритуал и в християнството. Кутийките със седмолъчките - символ на Идел останали в употреба и след покръстването. А върху тази от Плиска някой български поп в първите години след покръстването написал с рунното писмо християнски текст.
Акцента върху Троицата не е случаен защото тенгрианците и мюсюлманите заради Нея наричали християнството - многобожие...

Нищо общо няма с никакви звезди и съзвездия и дни на седмицата и слънце гадания...Че и магически кодове. Това е пак материално доказателство за сведенията от сборника "Джагфар тарихи"! Там се казва, че след покръстването през 865 г. до 893 г. в България били в употреба четири езика писaни на четири писмености. Гръцки, латински, български и славянски. И всеки кръщавал и проповядвал на своя език и пишел със своето писмо. Славяните и българите с рунното писмо на своите жреци, част от които станали свещенници(за да си запазят властта и социалното положение...). Точно това е едната от главните причини за събора през 893 г. и за въвеждането на един език на една азбука - "За да няма различие в написаното". Та попа-българин написал върху капачето - върху лицевата му част християнския текст. Такива текстове има доста.

Този знак е считан от В.Бешевлиев за знак на Тангра, Ст.Ваклинов, Ст.Мавродинов, Д.Овчаров приемат самата "розета" за слънчев символ свързан с тенгрианството а този знак или като знак на Тангра или на рода Дуло.

От сведенията на средновековните български летописци разбрахме, че знака на Тангра най-често се изобразявал като шестолъчка или "цветочен" знак, от 6 да 36 лъча(цвята), но само четни. Знака на рода Дуло бил Тризъбеца. И двата знака са широко разпространени в Дунавска България до края на 14-ти век а "цветочния" знак на Тангра в 6 и 8 листен вариант го има по надгробните камъни до края на 19-ти век. Самите камъни, особенно на мъжете имали вид подобен на каменните изваяния в чест на Тангра, наричани - Тара или Тагил.

Действително става дума за - общност, народ, съюз, държава, племе, град и т.н. Това е явно значението на тази тамга, символ. И няма нищо по-логично върху розетата-седмолъчка символ на седемте рода(племена) на древен Идел да се изобрази точно този знак!! Този знак с право може да се нарече и знaкa нa бългaринa!
Колкото до АЗ-Ъ, не е случайно, че личното местоимение в първо лице, ед.ч. на българи и македонци е - Аз, Яз. Т.е. те така се самонаричат, самоопределят, това го няма при нито един друг славяноезичен народ! С определението "Ас-Аз" предците са наричали Първодуховете. Първите, най-големите оттам и донесли днешното значение на "Ас" в Европа и света. От друга страна племенната общност на асите(азите, някои считат, че от тях дошло името на Азия...) се явяват едни от основните ни предци.

Седмолъчката не е изолиран символ в България, нито пък единствено срещан при тези две "розети" от Плиска и Преслав. Седмолъчка издялана върху камък имало и върху стария тенгриански храм край днешното теке на Демир Баба(Железния баща) край г.Исперих. Камъни с различни изображения от стария разрушен храм били използвани и вградени в станата ограждаща текето.

Според мен дали е "соларен" кръг или е обратната страна на същото това капаче от кутийка на жреческа утвар е спорно. Склонен съм да приема второто...
За соларните култове при българите също имам публикация в блога, там се съдържат и мненията за "розетата" от проф.Станчо Ваклинов и проф.Д.Овчаров:
"...Тези предмети явно имат култов характер, понеже са отливки серийно производство, тяхното магически съдържание се потвърждава, както от наличието на рунните знаци върху розетата от Плиска, така и от броя на лъчите. Известно е че нечетното число и специално числото седем у много народи са играели важна роля в редица обреди, магии и заклинания(М.Арнаудов.Студии върху българските обреди и легенди.С. т.II1972, с.182.).
Не е без значение и факта, че сибирските шамани са изобразявали върху своите бубни(дайрета) човешки фигури със седем лъча на главата, като са вярвали, че те символизират седемте пътя на великите шамани по небето(А.П.Окладников, Б.А.Фролов. Древности Сибири: петроглифы, орнаменты, мифы. Международен ежегодник "Наука и человечество", Москва, 1976, с.75)

Крайната фаза в символичното изобразяване на слънцето може да се проследи сред многобройните знаци, гравирани върху строителни камъни, глинени и костени предмети, които се откриват в голямо количество при разкопките на Плиска, Преслав, Мадара и други раннобългарски селища. Чрез тях неговият символ е получил напълно графичен характер и е синтезирал двете основни черти на небесното светило - кълбовидната му форма и лъчистата му светлина.
Могат да се различат няколко групи типични соларни знаци: кръстовидни, кръговидни, квадратни и различни комбинации между тях(обр. 5 )..."

Линк:


My Webpage

Капаче на какво?
Аз си мислех, че към халкичката на долната част се е привързвала връв за носене на врата от колобър, както и за гадаене.

Тоест, Седмолъчицата е попски символ на фанариотите на Борис Българоубиец?
Освен с едно съзвездие, няма общо с други звезди. По-скоро с планети, определящи седмицата. И освен мнението на всичките мастити учени, тук има и едно мнение, което все пак залужава внимание. Нищо че не е от виден учен. Защото от тях не съм чул защо всеки лъч има по два символа.

Съжалявам, но не мога да приема тези аргументи. За нас Седмолъчицата е и си остава тенгриански, колобърски символ и никой не може да ме убеди в противното.

За тези, които ги мързи да търсят, макар връзката да е дадена в началото на тази тема
http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...t=0&#entry37672
"Подвижните светила са седем. Небесен господар им е Слънцето. То и Юпитер, Време - господарят управлява."
Мурфатларски надпис

В летописите на Джагфар, том 3 (стр.124) се споменава, че Седмолъчицата била тамгата, знака на първия български саракт Идел. Като символ на 7-те български рода, които създават първата държава в човешката история.

Това е още едно, земно проявление на Седмолъчицата. Неслучайно в центъра (гумното) е и свещеният знак на Саракта.

Така е. Това винаги сме го твърдели, а и "Сказание за Чулман" го потвърждава

" 8. Как се образувал съюзът на Седемте Племена"

Българите сме пазители на свещената тайна за земята!

Подчертавам нещата, с които сме съгласни с историчката Елица.
като манипулатори на действителността българите с една лоша дума или лоша мисъл можем и да превръщаме светлината в тъмнина. Затова трябва да внимаваме.
Мисъл-фома. Или "Времето е наше, то нас обгръща и ние него обгръщаме" (В.Левски).

Аз стигнах до това националистическо наистина съждение, след като изследвах и други теми и се оказа, че в България са се създали три от основните писмености. Това е признато от западни учени. Така че, по някакъв странен порядък, на нас ни е дадено винаги да отключваме портите на знанието на другите народи. А защо в някои отношения ние оставаме неуки, това аз не мога да кажа. Но все пак в нашето ДНК е закодирано това знание и то може да се отключи със съответното духовно усилие, съответното желание за образование, желание да разбереш кой си. Когато стигнеш до това дълбоко знание, вече не е необходимо някой да те води. И оттам ние българите имаме едно самочувствие, много хора казват, че то не е положително, защото не ни обединява. Да, но това е всъщност знанието на всеки един вътре в нас, че ние сме самодостатъчни, ние го имаме това знание. Не е нужно някой отвън да дойде да ни учи. Ние самите сме тези, които можем да просвещаваме.

" А защо в някои отношения ние оставаме неуки, това аз не мога да кажа. "
Ами... има много простичък отговор на този въпрос. И понеже е много по-лесно да отключиш подсъзнанието и животинското, отколкото надсъзнанието и божественото. Много по-лесно е да разрушиш, отколкото да построиш. Да оскотиш и поробиш, отколкото да издигнеш духа и освободиш.

(178) Минали вече 9 дни
и самият Чулман Джалъш
излязъл на брега
в най-голямо нетърпение.

(179) Но ето, че на брега
на Тамта-Илат
излезли най-сетне
хилядите морски коне.

(180) На тях се издигали
като могъщи дървета
върху гранитни скали,
хиляди храбри бахадири.

(181) Не можело да убие конете
никакво оръжие;
без умора препускали те
по безкрайния Аскъп.

(182) Разтърсвала се земята
под ударите на техните копита –
и всичко живо в страх
побягвало от техния път...

(183) Край водата приятелите слезли
от морските коне –
и завинаги отишли те
във вълните на морето.

(188) Приятно било за Чулман
да услужи на българите,
които го обичали
и почитали.

(189) А още по-приятно
му било
да приема техните подаръци,
похвали и благодарности.

(190) Ето тъй се сприятелили
хората с Чулман;
а който не се е сприятелил –
нека да се пази.

(191) Като приел благодарностите,
Чулман си отишъл в морето,
а приятелите останали
да чакат масгутските табуни.

(192) Докато чакали –
пирували и слушали
как пее хайджията
стари и нови песни.

(193) “Орбай прие хвалбите на хората
и си отиде на дъното на моретата.
Моретата цялата суша заобикалят,
но Чашата водата им съдържа.

(194) Със седем клонки стиска
тази Чаша клонът на Бой-Терек;
седемстъпално дърво,
приеми поклоните на човека!

(195) Нека бъде вечна тази Чаша,
нека бъде вечен българският род,
обединил 7-те езика!” –
тъй пеел на богатирите рапсодът...