http://erigkan.ucoz.ru/news/indianski_prav.../2009-09-06-324
Не са нужни много думи, за да кажем истината.

Какво е животът? Това е светлината на светилника в нощта. Това е дъхът на бизона, когато идва зимата. Това е сянка, лежаща на тревата и стопяваща се при залез.

Обичай земята. Тя не ти е наследство от твоите родители, тя ти е дадена назаем от твоите деца.

Когато бъде отсечено последното дърво, когато бъде отровена последната река, когато бъде хваната последната птица – едва тогава ще разберете, че парите не стават за ядене.

В първата година след женитбата младоженците гледат един на друг и си мислят дали ще са щастливи заедно. Ако не – те се разделят и си търсят нови съпрузи. Ако бъдем принудени да живеем заедно в несъгласие, ние бихме били глупави като белите хора.

Великият Дух е несъвършен. Той има тъмна и светла страна. Понякога тъмната страна ни дава повече знания, отколкото светлата.

Даже твоето мълчание може да бъде част от молитвата.

Знанието е скрито във всяко нещо. Някога светът е бил библиотека.

Ние не искаме църкви, защото те ще ни научат да спорим за Бога.

Когато умира легендата и пропада мечтата, тогава в света не остава никакво величие.

Едно „вземи” е по-добро от две „аз ще ти дам”.

Не върви след мен – може би няма да те поведа. Не върви пред мен – може би няма да те последвам. Върви до мен – и ние ще бъдем едно цяло.

Истината е това, в което хората вярват.

Даже малката мишка има право на ярост.

Аз страдам, когато си спомня колко много хубави думи бяха изречени, и колко много обещания бяха нарушени. На този свят прекалено много говорят тези, които изобщо нямат право да говорят.

Нека моят враг е страшен и силен. Ако го победя, аз няма да чувствам срам.
Този, който разказва истории, той управлява света.

Стреми се към мъдрост, а не към знания. Знанията са минало. Мърдростта е бъдеще.

Когато си се родил, си плакал, а светът се е смеел. Живей така, че когато умираш, ти да се смееш, а светът да плаче.