Срещу течението, Биографичната книга на Григор Симов

[Eлтимир]

Своеобразният ми арест в Трън !



В деня на "събитията пред Кристал", на 26 ноември, бях при Христо Цачев, в Tърновско, и като се прибрах вечерта в София, разбрах, че от милицията ме бяха търсили в апартамента на брат ми Борис! Арестуваха ме на следващия ден, на село, и до 1 ноември, всяка сутрин милиционерите (пожарникари!) ме вземаха от нас с джип и ме държеха до вечерта, в коридора на милиционерското управление в Трън, когато ме връщаха в къщи, а сутрин отново ме прибираха! Неколко дни ме държаха в коридора, но понеже по затворнически навик, много ходех напред-назад и им пречех, ми разрешиха да стоя отвън пред милицията! Там се е разиграл и следният дребен, но показателен случай, разказан ми наскоро от една бивша пощальонка в Трън:

– Знаеш ли че заради тебе веднъж ме арестуваха?

Когато те държеха пред милицията, беше много студено и аз като минавах край тебе, си ухках на ръцете, а ти ме попита: – "Студено ли е?"

Отговорих ти, че ми измързнаха ръцете, и само това беше. Но зад ъгъла ме настигна джип на МВР; качиха ме и ми казаха: – "Приеми че си арестувана"! Вкараха ме в милицията през задния вход и започнаха да ме разпитват, какво сме си говорили с тебе, дали си ми поискал вестник и дал ли си ми някакъв телефонен номер! Казах им какво ти ме попита и какво аз ти отговорих, и че не си ми давал нищо. Взеха ми чантата с вестниците и писмата, и ми казаха, – "ако имам в чантата пари, да си ги взема". Отговорих им, че за пари не ме е страх, защото могат да се възстановят, но ако се изгуби писмо, то неможе да се възстанови! Претарашуваха ми чантата, обискираха най-щателно и мен, и накрая ме попитаха, – ще се подпиша ли, че нищо не си ми давал! Подписах се, и чак тогава ме освободиха!"



Споменавам този дребен случай, само за да припомня атмосферата от онези години!

А аз нямаше как да съобщя на колегите от дружеството за моето положение, затова изпратих "нелегално" майка ми в София. И веднага, след като по "Свободна Европа" съобщиха за моя случай, десарите прекратиха своеобразния ми арест, но, по следния начини: Докато още ме държеха "арестуван", на 30 Октомври, пред МВР-то, ми връчиха следната заповед, от директора на предприятието в което работех:



"Поради остра нужда в материалното производство

П Р Е К Р А Т Я В А М

Платения годишен отпуск за 1989г. на

ГРИГОР СИМОВ БОЖИЛОВ – стругар към

предприятието ни, считано от 31.10.89 г."



Разбира се, тази заповед нямаше нищо общо с "остра нужда в материалното производство", а бе с цел да прекратят ареста ми, но и да прекратят отпуската ми, за да бъда ангажиран и да нямам време да пътувам, – понеже докато бях арестуван, "ползвах годишната си отпуска"!?



Екопоходът на "Екогласност"



След Екофорума, бе насрочен и проведен, "Екопоходът". В екопохода, превърнал се спонтанно, в първи "митинг – шествие", за демокрация в комунистическа България, неофициално участвахме и ние от дружеството за защита правата на човека! На този митинг – шествие, за първи път започнахме да скандираме групово: "Де-мо-кра-ци-я, Де-мо-кра-ция!", а от прозорците на "Народното събрание", ни гледаха, наистина, като чудо невидено!

На тази снимка, направена от Магда Георгиева, е запечатано струпването на хората за "Екопохода" към Народното събрание.

В "кръгчето" съм аз, а под стрелката, най-вероятно е Гошо Чепинеца ?



В отговор на излъченото по Свободна Европа, "есе" на Марко Ганчев, – "Обувката на пепеляшка", по повод "събитията пред Кристал", – аз описах накратко, моите виждания за поставяните под съмнение от Марко Ганчев, наши идеи и цели! В деня на "екопохода", дадох ръкописа на Румен Воденичаров и той го включи във втория информационен бюлетин на дружеството.

На 10 ноември, по време на третата ни сбирка – митинг, в Южния парк (а до 10-ти, само ние от дружеството се събирахме там), Воденичаров ми даде втория бюлетин, отпечатан върху безконечна хартия и още ненарязан! А аз, като разчитах че по късно ще се сдобия с друг екземпляр от бюлетина, дадох още неразгънатия от мен брой, на присъстващия на сбирката, мой приятел, Христо Цачев, понеже той бе от "по-далечната провинция". Но вторият ни бюлетин, така и не се разпространи, и аз нямам този брой, както отдавна нямам и първия, затова тук не помествам и това мое "есе"!

Никой още незнаеше за извършващия се преврат срещу Живков, когато на 10-ти Ноември, в парка, пред насъбралите се петдесетина души, Воденичаров, с приповдигнат тон, каза между другото, и следното:



"Снощи, свободните граждани на Берлин, танцуваха върху "Берлинската стена!"



Вечерта, в автобуса с който се прибирах за село, чух от радиото, голямата новина за смяната на Живков! — Така ме завари 10-ти Ноември!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

След десети Ноември



Започна подготовката за първия митинг, на все още необединените "неформални" сдружения. С Петър Бояджиев все още не бях разговарял по телефона, а само му бях оставял съобщения на телефонния му секретар. И чак след десети Ноември, се случи та попаднах в апартамент, където се обади Бояджиев. Не помня за какво разговаряха с него, но когато и аз взех слушалката, той ме попита: –"Колко души ще се съберат на митинга?" – "Около 30 000, предполагам", му отговорих. –"Малко", – каза Бояджиев. Казах му също, че ще се оттеглям на село, а с ръководството нека се заемат по-образованите!

Веднага след 10 ноември, в дружеството влязоха, предполагам чрез Воденичаров, още неколко души: Липовански, Георгий Лунд, Методи Недялков, Kрасен Станчев, Сашо Стоянов и доста други!

Събрахме се, мисля че в апартамента на Липовански, да одобрим подготвеното от Воденичаров изказване на митинга. Обърнах му внимание, за стигналото до мен известие, от моя приятел и член на дружеството, Христо Гамджалиев, че в пещта за отпадъци, в софийския затвор, се горят масово архиви! Но Воденичаров се ядоса и отказа да обърне внимание на този важен и тревожен за мен факт!

Третият бюлетин на "независимото дружество" не излезе, вероятно поради внезапната промяна на 10-ти ноември, и вече се подготвяше бюлетин № 4, – за който написах кратка история на "дружеството". Ръкописа дадох на Васил Костов. Той го е преписал, с леки промени, и го е предал за отпечатване.

Бюлетина излезе, но кратката история бе отпечатана с прекалено много (вероятно, умишлени) грешки.



Митингът на СДС в Кюстендил и моето обръщение



Някъде в началото на февруари, преди конференцията на дружеството, бе насрочен митинг на СДС, в Кюстендил, Воденичаров предложи, да отида да говоря от името на дружеството, заедно с още един, непознат ми, човек, – може би се казваше Абрашев. Изказването си написах вечерта, в апартамента на брат ми Борис.

Вторият представител на дружеството, така и не го видях по време на митинга. А митингът в Кюстендил беше голям. Прочетох обръщението си, към края, понеже отстъпих реда си, на Петър Берон. Тук преписвам обръщението си, от ръкописния оригинал, който пазя:



Честита пролет граждани!

Дами и господа! Преди малко повече от три години, седем души българи, бивши политически затворници, изпратиха "ОТКРИТО ПИСМО – АПЕЛ", – за елементарни човешки права, до "Виенската конференция, за сигурност и сътрудничество".

Тази скромна, но смела и навременна инициатива, сложи началото на организираното правозащитно движение в България! В това "открито писмо", по-най човешки начин, се апелираше за най-елементарни човешки права, като: Право на свободно движени, на обективна информация и на свободна трудова дейност. В него също се казваше: – "Докато не дойде ден, когато всеки гражданин в Европа ще може свободно и без страх от преследване, да изразява своите мисли, мнения и убеждения, – "Хелзинкският процес" няма да оправдае оказаното му доверие"!

Граждани! Сега можем уверено да кажем: – "Хелзинкският процес" оправда оказаното му доверие. Ние вече можем почти свободно да изразяваме нашите мисли и убеждения, но какво стана тогава, – преди три години? ДС, посрещна "на нож", нашата хуманна инициатива! И за да покажат, че не са "село без кучета", арестуваха всички подписали откритото писмо! Мен, след два месеца следствие в килиите на ДС, ме изселиха в Добруджа. (А иначе, аз съм от трънско.) Останалите радетели за човешки права, след като прекараха различни срокове в ДС, бяха освободени.

Една година след това, на 16 януари, 1988 г., тези хора, заедно с други активисти, учередиха: —"Независимо дружество за защита правата на човека в България" и подадоха официално, документи за регистрация. В учередителния протокол се казваше: Дружеството ще се бори, с мирни и демократични средства, за зачитане на човешките права в България, и ще подпомага българските власти, при всички инициативи в тази насока!

Подадената от нас ръка, бе високомерно пренебрегната, а срещу ръководството на дружеството, с председател Илия Минев; секретар – Цеко Кръстев, и пълномощник Едуард Генов, – започнаха гонения и репресии.

Преди една година, въпреки постоянните арести и гонения, когато нашето дружество печелеше все по-голяма известност и подкрепа, и успешно се разгръщаше в страната, – ДС арестува целото ръководство на дружеството, и ние нямаше да излезем от затвора, ако не беше решителната международна подкрепа!

Само след три дни, властите се принудиха да ни освободят, но продължиха незаконно да ни държат под домашен арест. И за да ни "съкрушат окончателно", както те се надяваха, – предприеха срамната клеветническа кампания, срещу дружеството, и срещу неговото ръководство, – с цялата мощ на пропагандните средства!

Една година, след това, – сега, когато сме на път да станем правова държава, и има реални тенденции, средствата за пропаганда, да се превръщат в средства за информация, – ние настояваме да се каже на бългаския народ истината:

"КОЙ И КАК се бори са правата на човека в България"!

— Граждани на Кюстендил! Дами и господа! Аз предлагам, всички ние, заедно да настоим, – вестниците "Работническо дело" и "Априлско дело", да публикуват опровержения на поместените преди една година в тях, статии, – на същите страници и в същия обем! — Става дума за статиите: — "КОЙ И КАК се бори за правата на човека в България" и "Трънският "месия".

— Който е съгласен да поискаме такова опровержение, да вдигне ръка!

(Вдигна се истинска гора от ръце.)

— Благодаря ви!

Граждани: Програма на нашето дружество, е "Всеобщата декларация за правата на човека". Нашата крайна цел е: българското законодателство да се приведе в с съответствие с международните договорености, за човешките права!

Член на дружеството, може да стане всеки български гражданин.

Благодаря ви за вниманието, – и ПОБЕДА!





След неколко дни, същото обръщение прочетох и на първия импровизиран митинг в Трън, но там присъстваха само стотина-двеста души.



От излизането ми от затвора, ноември 85 г., та и до сега, живея на село, и както всичките ми пътуваня по обществени задачи, така и това до Кюстендил, си беше за моя сметка, а и не съм очаквал да е другояче.













През февруари се проведе първата "Национална конференция" на дружеството. В подготовката ú, не съм участвал, но името ми беше поставено на първо място в листата на предложените за избиране в новия управителен съвет. По време на конференцията, си дадох отвод. Не исках да съм в ръководството, поради много причини:

1 – Явно, вече нямаше да съм "между свои" в ръководството на дружеството.

2 – На самата конференция, а и преди това, вече се получаваха сериозни сблъсъци с Илия Минев и събраните около него хора, поради неудачното избиране на Румен Воденичаров, за председател.

3 – Нямах квартира в София и нямах средства, да се издържам.

4 – Наивно вярвах, че нещата в България, така или иначе, вече ще вървят към много по-добро!!



Към края на конференцията, споровете в залата на "Дома на киното", се усилваха. Затова, с Коста и Драго, излязохме в кафето. След малко дойде Воденичаров и ме помоли да ида да кажа нещо, защото конференцията може да се провали. Нямах желание да се изказвам, но Илия Минев, като главен аргумент против Воденичаров, твърдеше, че Воденичаров, – "Даже не е член на дружеството", – а бай Илия бе казвал това и за други членове, когато му ставаха неудобни!?

Така, покрай основателните аргументи, бай Илия Минев използваше и неистини, което за мен въобще не бе приемливо! Не обичам никакви неистини, особено по най-сериозни въпроси, и от сериозни хора, – затова влязох в залата и направих изказване за "Откритото писмо" и за събранието във вилата на Румен Воденичаров, в Панчарево, където заедно участваха, и Илия Минев, и Румен Воденичаров, и където никой не каза, че Воденичаров не е член на дружеството ! Там, аз за пръв път видях Воденичаров, като домакин на събранието и уважаван участник, – избран и за говорител на дружеството! И както писах по-горе, за това събрание не бях и уведомен, а пристигнах "неканен", към неговия край!

Именно, на панчаревското събрание, Воденичаров бе легитимиран в дружеството!

(Но за съжаление, и Илия Минев, в неговия вестник, "Свободно слово", от 93 г., пише, че "не било нужно да се отварят архивите на ДС"!?)

На излизане от конференцията, Драгомир Цеков ми даде 20 долара, и се разплака от мъка, че бе преизбран Воденичаров! Чак тогава разбрах, колко сериозно е разочарованието му! В действителност, след десети ноември бях почти изолиран от ръководството на дружеството и не бях в течение за проблемите и конфликтите там! В контактите и преговорите с другите "неформални" организации, а след това и на "Кръглата маса", участваха Воденичаров, Драгомир Цеков и Костадин Георгиев. Вероятно така е решил Воденичаров, макар аз, като координатор на дружеството, да бях втори в ръководството, след председателя, и трябваше поне да знам, кой ще представлява дружеството във водещите се важни преговори!

Двадесетте долара, дошли незнам от къде, бяха единствената парична подкрепа, която съм получавал, освен дадените ми от моите приятели, преди 10-ти ноември, по време на обиколките за "откритото писмо", – от Савовски – 20, от Цачев – 20 и от бай Радослав – 40 лева!

А тези пари наистина бяха "златни левове" за мен!

Григор Симов в Южния парк. Снимка - Ангел Грънчаров - Елтимир

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Още на следващия ден, след конференцията, при мен на село, дойдоха Драгомир Цеков и Костадин Георгиев, да ме агитират, да се обявим против проведената конференция. По принцип и аз не бях очарован, нито от състоянието в дружеството, нито от резултатите на конференцията, но не смятах че е нормално, вчера да сме участвали, а днес да се отречем от стореното. Според мен, всеки е трябвало да каже своите мнения и предложения, по време на самата конференция, а с тях двамата, седяхме през цялото време заедно, и не останах с впечатление, или поне не ми казаха открито, че са били против преизбирането на Воденичаров!

През Юни 90 г., сменихме Воденичаров, но това не помогна, дружеството да се съвземе. А аз, още веднага след десети ноември, наивно считах и казвах, че времето на дружеството е минало, понеже то изпълни своята роля, а "сега" идва времето на партиите!



Първите демократични вестници



През зимата на 1990 г. излезе първият опозиционен вестник "Свободен народ". Още първия брой на вестника, разлепих на видно място, на автогарата в гр. Трън. Скоро след него започнаха да излизат "Демокрация" и "Народно земеделско знаме", но както в началото, така и години по-късно, тези вестници, на практика не се разпространяваха извън София. Затова се налагаше да ги купувам чак от там, но няколко пъти пътувах до София, специално за вестник и се връщах с празни ръце! Въпреки това, неколко месеца редовно разлепвах всеки попаднал ми нов брой на поне един от опозиционните вестници. Поддържах "стенвестника", на стената на автогарата, чак до първите избори, когато комунистите добиха кураж и ми забраниха, под предлог, за чистотата на стената!

Неразпространението на вестниците ни и незаинтересоваността на ръководителите на СДС, бяха ясен знак за неискраната им и фалшива опозиционност. А за да не си помисли некой, че те "не са знаели", – уверявам, че лично аз (за първи и единствен път), срещнах председателя на СДС, Жельо Желев, по време на конференцията на "Независимото дружество", когато бяха излезли вече неколко броя на в. "Демокрация", и му обърнах внимание за този проблем, като поисках да се заделят и изпращат по неколко, или поне един вестник, за всеки общински координационен съвет на СДС, но той нито обърна внимание, нито ми отговори. А ако неможеха да подсигурят нормалното разпространение, то организирането на алтернативно разпространение, не беше никакъв проблем, понеже и без това, хиляди ентусиасти пътуваха до София, за митинги, за контакти и за съвети по организационни въпроси! Така че, оправдание за първите ръководители на СДС, няма!

В началото на 91 година, за неколко месеца, бях член на "временната общинска управа" в гр. Трън. Трябваше да се създадат и селски (кметски) временни управи, за което, реално, нямаше никакви правила. Увещавах неколко души в селото ни, некой да се кандидатира за "председател на временната управа", но никой не се съгласи. И като неможах никого да увещая, – организирах подписка с предложение до общината, аз да съм председател на временната управа, в моето село Парамун. Подписаха се повече от две трети, от стотината ни жители. Така, след много "консултации", а по-точно, спорове, между общинските ръководства на СДС и БСП, бях назначен за селски кмет (председател на временната управа), на мястото на кметувалия вече 17 години, наш съселянин – комунист!



Недописаната история на "дружеството"



Надявам се, историята на "Независимото дружество за защита правата на човека в България", да се допише, след като се съпоставят спомените на главните участници, и след като публично се проучи архивът на ДС, за "Независимото дружество"! А пълната картина ще се изясни, когато "излязат на светло" разработките на "Държавна сигурност", и за останалите неформални сдружения, и за първите година на "демокрацията"! Чак тогава ще се види, че всички "демократични лидери", или почти цялата, т.н. "политическа класа", всъщност са тайни офицери или, най-малкото, доносници на ДС, или са от други служби и отдели на БКП !

Казано ясно, – комунистическата "Държавна сигурност" беше, и продължава да е, истинският кадровик, – и на основните "демократични" партии и организации, и на "организираната престъпност"! И именно затова, вече е почти сигурно, че архивите на ДС няма да бъдат отворени, и то, главно по вина на СДС !

А че ДС е кадровик на СДС, осъзнах още в началото на 90-та година, но като добронамерен човек ,очаквах нещата постепенно да се изясняват, изчистват и развиват към много по-добро, и за народа, и за държавата ни!

Но това, което фатално преобърна предвижданята, и попари моите, и на мнозинството българи, очакваня и надежди, бе, – напълно неочакваното, и на първ поглед, нелогично съюзяване на демократичния запад, с най висшите кадри на БКП и ДС ! Ето защо, точно тези кадри, днес съставляват т.н. "икономическа и политическа класа". Класата, която "с решаващата подкрепа" от запад, превърна страната ни в мафиотски вертеп!



По време на затворническите години, чувствахме и знаехме, че комунизма всячески се подкрепя от влиятелни западни "кръгове", но че тези задкулисни "кръгове", отдвана са господари на света, и че освен създатели, продължават да са и върховни господари на комунизма, – се убедих категорично, чак през деветдесетте години!

Накрая, все пак съм убеден, че "Независимото дружество за защита правата на човека в България", изпълни своята "прометейска" мисия, и да се допуска, че при онези условия е можело и много повече, едва ли е реалистично!

← А това е самозалепващата се емблема на дружеството,

от есента на 1988 г.

След 10-ти ноември, Бранков (ако добре помня името) каза, че той е направил емблемата, във Виена !?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

СДС — подставена организация



Като член на "Независимото дружество за защита правата на човека", а от началото на 1990 г., и на БЗНС "Никола Петков", участвах в създаването и на общинската организация на СДС в гр.Трън. Бях активен член, до началото на 95 г., когато СДС се преобразув в партия. Лично аз, с голяма надежда очаквах това да стане, понеже функционирането на СДС, като съюз на партии и организации, казано на жаргон, – си беше "чиста порнография".

Ако в една община, например, се създадеше силна демократична организация, и тя представлява общинския КС на СДС, то небеше проблем за "заинтересовани" наши противници, чрез свои хора, да регистрират в София, още две други партии или организации. По този начин веднага си осигуряваха мнозинство и спъваха работата на общинския СДС. Така се процедираше през цялото време, докато СДС беше съюз от партии и организации!

Но след преобразуването в партия, вместо да се превърне в стабилна демократична организация, – СДС стана още по-зависим от комунистите и техните интереси. Затова, по това време, по примера от София, мутрите, и мутренските отношения в СДС, навлязоха и в провинцията, и стана достатъчно ясно, че на такива като мен, мястото вече не е в СДС !

Чашата окончателно преля, когато правителството и парламентарното мнозинство на ОДС, не спази собствения си закон и не само че не отвори архива на ДС, но и не допусна, на мен и на мнозинството като мен, да прегледаме досиетата си! А това бе последният "пробен камък", или "лакмусът", с който непогрешимо се доказа, че всичките ни "демократични лидери" и депутати, са подставени лица на половинвековните ни поробители ! По-красноречиво доказателство за фалшивата им демократичност, – от отношението към архива на комунистическата "Държавна сигурност", – няма! Всичко останало, е демагогия и политически театър!

Така че, огромният проблем, за ролята на Държавна сигурност, от преди десети ноември, та и до сега, – ще си остане в сферата на спекулациите, докато реално не се отворят архивите! Но за това, все още няма, и едва ли ще има, политическа воля, въпреки демагогските пози на "добре познати лица", – особено преди избори! А липсата на такава воля, доказва че БКП и ДС, имат пълен контрол над целия "политически елит", и над държавата ни, въобще!

В тази връзка, всички, които "пеят", че било късно да се отваря архивът; че там нямало нищо интересно; че бил прочистен; че е фалшифициран; или пък че щяло да се навреди на националната ни сигурност; — всички те, ако не са глупци, са "вълци в овчи кожи"!

Но важното е да се знае, че както почти всичко в източна Европа, така и неотварянето архива на ДС, зависеше и зависи, най-вече от позицията на запада!

А да сте чули некой от Европейския съюз или САЩ, да настоява за отваряне на десарския архив, или да иска декомунизация, и да критикува България в тази насока?! Едвали от запад ще чуем някога подобни критики ! А съдбата на този архив, в който се оглеждат 50 години от нашата история, и където са "запечатани" съдбите на стотици хиляди най-достойни български граждани, – е предрешена! Чака се само удобен случай за неговото реално или, по-точно, фиктивно изгаряне! И ако това наистина се случи, то ще е най-голямото престъпление на комунизма и на неговите могъщи западни създатели и покровители!

А когато 1995 г., приключваше кметския ми мандат, аз не се кандидатирах за следващите избори. Но с идеята, да имам известни приходи и свободно време, за да мога да напиша спомените си от затвора и от "дружеството", започнах "бизнес" като едноличен търговец, и след около година, вече държех три съвсем скромни "магазина", в моето село и в гр. Трън. Всичко това започнах без никакъв капитал, а само с незначителни лични средства.

Но есента на 96 г., олигархията предизвика невиждана до тогава в България, инфлация, и само за 4 – 5 месеца, левът се обезцени 50-кратно! Аз, уж "преживях" инфлацията, но вече едва успявах да подържам "бизнеса" си, като плащах само минимална заплата на моите продавачи. Тъкмо вече бях уредил всички необходими документации: – договори; лицензи; санитарни и пожарни разрешителни, – когато, без да ме предупредят, ме голобиха за липса на касови апарати, което до тогава при нас не се изискваше. Така, поради липса на средства, едва успях да задържа само крайпътния мизерен селски магазин, на разклона за нашето село Парамун.

По време на подписката и пресконференцията, която проведох в началото на 2001 г., похарчих около 500 лева. Купих и един стар компютър за около 200 лева, но всичко това бе от "оборота" на последния ми магазин. Така, пролетта на 2001 г., след 5 години "търговия", затворих и този магазина, и останах само с неколко крави.

Вече имам доста повече крави, но не съм по-добре, и не се отказвам, само поради любовта към животните и към земеделската идея, макар да ми е пределно ясно, че присъдата над независимите стопани, – селяните земеделци, – отдавна е произнесена и вече е почти изпълнена!

Тъкмо се бях понаучил да ползвам компютъра и бях записал неколко отделни заглавия от тази книга, когато, само три месеца след като ги бях купил, монитора и компютъра ми, се повредиха. Така, чак след още две години, в началото на 2003 г. успях да заделя нови 200 лева, и да купя друг стар компютър. Тогава фактически започнах да пиша спомените си, и 2004 г. бяха готови, но ми трябваше скенер, за да преснимам и приложа по-важните документи и снимки.

Мина още една година, и можах да купя едно евтино "многофункционално устройство", но все пак се оказа, че по технически причини няма да мога да приложа сканираните документи, и се наложи да ги препиша. Но скенера свърши работа поне за неколкото снимки.

Последната причина за забавяне разпространението на "спомените и изводите" ми е, че нямам интернт, а нямам и приятели с интернет. Но поне използвам забавянето, та да допълня и поизгладя недодялания, на много места, текст.

И сега, спокойно мога да споделя, че през последните 15 години, сериозно се опасявах, да не се случи така, че да не успея да напиша спомените си, но слава Богу, мисля че успях, та борбите и страданията ни по затворите, да не останат, никому неизвестни, и с това, почти напразни!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

– ІІІ част –

СДС не отвори архива на ДС !

1990 – 2001 г.



"Непобедимата идея за човешки правдини"



Веднага, след като пролетта на 91 г. станах председател на временната управа (кмет) в нашето село, – на кметската пишеща машина, – във връзка с публикуваните, две години преди това, клеветнически статии срещу дружеството, – написах, до вестниците "Дума" и "Време"

(бившите, – "Работническо дело" и "Пиринско дело"), следното "обръщение":



Непобедимата идея за човешки правдини

Преди две години, февруари 89 г. за гладните стачки на Петър Манолов и Илия Минев, от "Независимото дружество за защита правата на човека", се заговори по всички западни радиостанции. Интелектуалци от България и чужбина, открито и решително се обявиха в защита на гладуващите, и най-вече за връщане архива на поета Манолов, ограбен му от служители на ДС.

В защита на активистите от "дружеството", се ангажираха международни организации и правителствени ръководители от запад !

Точно тогава, комунистическата "машина" у нас, – виждайки че ще загуби тоталния контрол над обществото, ако допусне да хване корен "непобедимата идея за човешки правдини, – даде ход на дирижирана клеветническа кампания срещу дружеството и неговото ръководство !

Надявам се че днес, бившите пропагандни средства на БКП, – "Работническо дело" и "Априлско дело", – са вече наистина СРЕДСТВА ЗА ИНФОРМАЦИЯ и няма да е проблем да се публикува кратко разяснение, на страниците на днешните им наследници, – "Дума" и "Време".

Не става дума за опровержение, защото авторите на статията във в. "Дело", – "КОЙ И КАК се бори за правата на човека в България", от 7. 02. 89 г. бяха надминали всички граници в оклеветяването на първите организирани застъпници за човешки права в България !

Какво всъщност се случи преди две години, в началото на 89-та година ?

На 11. 01. 89 г. ръководството на дружеството трябваше да се събере в дома на Петър Манолов в Пловдив, за да обсъди и приеме устава на дружеството. Всички пристигнали в този ден, обаче, бяхме арестувани!

Благодарение на незабавните международни протести и предстоящото посещение в България, на Франсоа Митеран, – само след три дни, бяхме "освободени". Освободиха ни от ареста, с условие да не напускаме местоживеенето си, 1 месец. За мен този срок, в последствие, бе продължен с още 1 месец.

По предваритвлна уговорка, всички ние от ръководството на дружеството, трябваше да обявим гладна стачка, ако евентуално ни задържат. По време на тридневния ни арест, а и след това, бяхме напълно изолирани един от друг, и дълго време неможахме да научим, че Манолов и Минев са продължили гладните стачки и след ареста. Вероятно най изолиран бях аз, понеже живея на село и нямам телефон, а милицията от трънското МВР, денонощно дежуреше около къщата ни, за да са сигурни че няма да мога да се срещна с никого.

На 2. 02. 89 г. при мен в гр. Трън, където току що, принудително бях започнал работа, дойдоха двама журналисти с касетофон, и настоятелно искаха да ме интервюират. Отказах, макар че нямах нищо за криене, защото знаех(ме) че интервюто ще е само повод, да се публикуват клеветнически статии срещу дружеството. Но след като ми обещаха, че ще ми предоставят касета със записа на интервюто, а и без това неможех да им попреча да напишат каквото си искат, оправдавайки се с отказа ми да говоря, – аз приех !

По време на интервюто, продължило около час, единият от журналистите, така се престараваше да защищава тоталитарния комунистически режим, че от него едвам успявах да взема думата. С особено раздразнение реагира, когато споменах, че нашето дружество е "правозащитна организация". "Другарят" изглежда бе убеден, че само ДС, към която явно принадлежеше, е такава организация !

Само неколко дни, след полу-насилственото интервю, на 7. 02. 89 г. във в. "Работническо дело", цъфна, почти на цяла страница –

"КОЙ И КАК се бори за правата на човека в България"

Предчувствията ни, за предстоящо оклеветяване, се сбъднаха.

По команда, тази неподписана статия, бе "обсъждана" в партийните организации и "трудовите колективи", из цяла България ! Във вестниците организирано се публикуваха писма на "възмутени граждани" !

Не бях изненадан от безпределните лъжи в статията, и от злобните коментари в писмата на възмутените "другари". В тези статии няма нищо друго верно, освен имената на избраните жертви от ръководството на дружеството, – Илия Минев, Григор Симов, Едуард Генов и Петър Манолов ! Явната цел бе: – безогледна дискредитация на самата идея за организирано правозащитно движение в България!

Наскоро след като си прочетох скроената ми криминална биография в "Дело", бях удостоен лично с подобна статия в тогавашния софийски областен вестик "Априлско дело", от 28. 02. 89 г. под заглавие, "Трънският месия". Този път се изненадах, защото освен вече публикуваните в "Дело" клеветнически свободни съчинения, се цитираха и някои мои, почти неподправени изречения от интервюто. Статията бе подписана от Драгомир Пенчовски и Енчо Цветков.

Всъщност аз считах и считам, че трябваше да се публикува само оригиналният текст от записа на интервюто, което би било най-доброто опровержение и морално обвинение към организаторите на онази клеветническа кампания. За щастие, сега, – може би благодарение и на нашето дружество, – може да се говори и пише всичко, но все пак, много по-важно е, кой какво е казал тогава ! Затова ще настоявам, въпросните журналисти "да си спомнят" къде е касетата със записа (а тя несъмнено е в ДС), и макар с двегодишно закъснение, да ми предоставят обещания презапис !

Всичко съм готов да простя, и прощавам, но унищожаването и укриването на документи, какъвто е и тази касета, – немога, и мисля че не би трябвало да се прощава !

Впрочеем, ако някой от причастните вестници, ми предостави място на страниците си, бих публикувал и конкретни опровержения, с факти и документи !

(1991г.) м. Март с. Парамун, Трънско, Григор Симов





С това изложение, посетих редакциите на двата вестника, но те отказаха да публикуват каквото и да е, под предлог, че вече не били същите вестници, понеже си бяха сменили имената!?

Есента на 91 г., на проведените избори, спечелих кметското место в селото ни.

Кандидатирах се, не защото имах амбиция, а само за да покажа на все още страхуващите се и невярващи съселяни, че комунистите могат да бъдат победени. А за да илюстрирам страхъ у хората, тогава, преди изборите 91 г., ще цитирам само следното изречение, казано ми от моя съселянин, Сúма "Гемето", за предстоящото гласуване: – "Тúя пýт че се престрáшимо"! (или, – "Този път ще се престрашим" – да гласуваме за СДС)!? А това значи, че на първите избори, доста хора "не са се престрашили", което личеше и от резултата !

А след като СДС спечели изборите, – декември 91г., по аналогия на писмото от 86-та г., написах ново, "открито писмо – апел":







ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

ДО МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ



"О т к р и т о п и с м о – а п е л"



Уважаеми Господа, най-висши ръководители на Република България: Есента на 86 г. шестима българи – радетели за човешки права, подписахме и изпратихме "Открито писмо – апел" – за човешки права, до "Виенската конференция за сигурност и сътрудничество в Европа". Като автор на това писмо и като един от подписалите го, ви моля, сега когато няма никакви пречки за това, да се разпоредите, – всички документи и факти относно "писмото" да се разсекретят и да станат достояние на всеки заинтересован гражданин!

Моля Господин Министъра на "Външните работи" да спомогне да се изясни – каква е била позицията на българския представител на "Виенската конференция", след като там е било прочетено нашето "Открито писмо"!

Моля Господин Министъра на "Вътрешните работи" да бъдат събрани и разсекретени всички документи и факти за преследването ни, от органите на ДС, след изпращането на въпросното писмо!

Моля нашия достоен Прзидент, Господин Жельо Желев, ако е възможно, да прояви лична заинтересованост във връзка с настоящия ми апел, тъй като отдавна се поставят въпроси, – "Кои, и с какви подбуди и цели, създадоха или възродиха, демократичната опозиция в България". А групата българи – дългогодишни политически затворници – изпратили откритото писмо, и година по-късно, – януари 88, – създали "Независимото дружество за защите правата на човека в България", бяха съществен елемент от новосъздадената опозиция!

"В Р Е М Е Е" * да започне да се отговаря на многото въпроси, оставали до сега без еднозначен и категоричен отговор!

Господа министри от първото демократично българско правителство: като осъждан 6 пъти по политически причини; прекарал в затворите 13 г., и накрая, заради "откритото писмо", – интерниран в Добруджа, – изразявам пред вас, жизнената си заинтересованост за съдбата на досиетата, и в частност, за моето!

Всичко съм готов да простя, и прощавам, но унищожаването на документи за нашата история, според мен, е непростимо ! Считам, че всяка помисъл за унищожаване на досиетата, е най-тежък грях спрямо жертвите и спрямо историята на България !

Настоявам пред вас, моето досие, на политически затворник и незаконно преследван български гражданин, – да се разсекрети, като се вземат мерки, нито лист от него да не изчезне!

Уверен съм, че този е начинът, много въпроси да намерят своя отговор, а съмненията и колебанията да намалеят!

24. 12. 91 г. С най-голямо уважение : Григор Симов Божилов с. Парамун общ. Трън



( "В Р Е М Е Е !" – Тогава имаше такъв предизборен плакат на СДС)





Това "открито писмо", предадох в редакцията на в. "Демокрация", на политическия редактор, – Невен Копанданова (по късно – главен редактор!). След седмица отидох отново, и Копанданова ми върна текста, с обяснението, че "неможе да им послужи"!?

На излизане от редакцията, случайно се срещнахме с главния редактор Волен Сидеров, и понеже се познавахме от "дружеството", той за втори път настоя, на следващия ден да поговорим в неговия кабинет. Използвах случая и подадох на Сидеров, върнатото ми от Копанданова "писмо", за да го прочете и утре да си каже мнението.

"Утре", отидох в уречения час, пред кабинета на главния редактор, но се оказа, че след като бе прочел "писмото", Сидеров, "вече не ме познаваше"! Излиза и влиза неколко пъти, покрай мен, от кабинета си и като видя че продължавам да чакам, каза на секретарката, че днес няма да е тук, и замина нанякъде!

Свидетел на случая е бившият активист на дружеството, Иван Петров, от Плевен.

От този опит във в. "Демокрация", нагледно се убедих, че на този етап, няма да има смисъл да предлагам писмото си за публикъване на друго място! А защо Сидеров и редакцията на "Демокрация", реагираха така? Естествено, защото са служители на ДС!

И затова настоявам за отваряне архива на ДС, но и защото в архивите и досиетата е по-голямата част от биографията ми, и не бих желал тя да се изгуби или в бъдеще да се манипулира, а и много от данните съдържащи се там, несъмнено имат историческа стойност!

(Вижте, на стр. 125, – защо трябва да се отвори архивът на "ДС"!)

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

По повод споменаването на Волен Сидеров:

Кому е нужна България без българи?



Към избуялите напоследък в България, "ДС" националисти, се отнасям силно резервирано, защото, нито комунистическата "ДС", нито преименуваните ú "служби", на днешната мафиотска олигархия, могат да са национални! А най-изявените националисти, днес, са "Атака", но и тя явно е десарска организация, както и повечето основни партии у нас, като целта на създаването ú е, да обира протестния вот на крайно разочарованите избиратели и да ги насочва в глухата линия на омраза срещу турците и исляма. И веднага трябва да "кажа", че сатанизирането на мюсулманите, налива вода само в "мелницата на разложението и унищожението"! През тази мелница са минали, или предстои да бъда "прекарани", всички народи и автентични култури, докато оцелелите не бъдат превърнати в умаломощена, безлична и безволева маса! Затова, всички добронамерени хора и всички автентични религии, вкл. мюсулманската и еврейската, следва взаимно да се уважават и да се подкрепят, защото, много повече е общото между нас, отколкото онова, което ни разделя! Особена сега, когато от доста години е подета мръсна пропаганда против исляма, и се води злодейска война, уж против "световния тероризъм", а всъщност, против свободата на всички ни!

В тази война, наемниците – окупатори, са наричани, – доброволци, а защитниците на домашни огнища, – "терористи, свързани с Ал Кайда" !? Разделянето и насъскването ни, на верска основа, е тактика на световната сатанинскат мафията на еврейските банкери и нейните тайни организации!

А конкретно за България, основният ни национален проблем, в сравнение с който, почти всички други, освен нравствените, се обезсмислят, е, че при крайно негативната демогафска тенденция, и с приспивния лозунг, – "В България всички са българи", – освен всичко друго, само след 20 години България ще е циганска държава! Затова е изключително важно да се знае, че понятието "нация" и "национализъм", умишлено се замъгляват, а е съвсем естествено и логично, че единствено българите могат да са българска нация; – другото е абсурд ! Затова трябва ясно да разграничаваме понятията: българин, и български гражданин, и само в по-широк смисъл, нацията е сбор от всички народности и малцинства населяващи една стран! Затова, и народностите в България, трябва да се назоват с истинските им имена, и да се каже и пише ясно, – кой какъв е по народност, – според произхода му, а не според "самоопределението", защото самоопределение може да има само в спорна ситуация! Как, примерно аз, мога да се запиша "китаец"? Според сегашните закони, мога, но това ще е смешно! Да, смешно и абсурдно е, но тези закони и тази политика, ни се налагат целенасочено, именно за да ни направят смешни, с цел, разводняване и затриване на нациите!

Фаворизирането и подстрекаването на некои малцинства, и поставянето им над закона, като циганите в България, е дело на "световна сила", която най-малко е загрижена за циганите, но целта ú е, унищожаване на европейските арийски нации, от които, българите са неразделна част! А щом постигне целта си, "нечистата сила", още по-безпроблемно ще се справи и с циганите. Не че циганите са по-прости, – напротив, по-хитри са от българите, но са по-незаинтересовани за утршния ден. В тази връзка, вмъквам извадка от протокол 17 на "Илюминати", която се отнася за религиите, но с пълна сила важи и за нациите: ... Само години ни делят от момента на пълно унищожение на християнската религия. Що се отнася до другите религии, – ще срещнем още по-малко трудности да се справим с тях"!

Още в древноарийския епос "Махабхарата", създаден преди хиляди години, е написано: "При добра управа, народът се увеличава"! А днес, ниската раждаемост, е характерна за целия "запад", включително и за бившите комунистически страни. И неможе да е другояче, щом в целия, уж християнски запад, вместо почитане на христянските ценности: – морала, семейството и Бога, "злите сили" натрапват безверие, алчност, насилие, егоизъм, арогантност, разврат и незачитане на нищо свято!

А за проблемите с турското малцинство, – непременно трябва да се знае, че първопричината, и тук е в "еврейското масонство" и в неговия главен проводник в България, – ДПС, а не в турците. Проблемът с българските турци, преднамерено бе създаден, по времето на комунизма, – с насилственото им "преименуване", а скоро след това, през 1990 г., комунистите отново проведоха антитурска и анти ислямска, псевдонационалистическа кампания, чиято цел бе, да се притъпи демократичният ентусиазъм, и да бъде насочен в "глуха линия"! Но и сега, 2006 г., по подобен сценарий, и със същите кадри, – разочарованието пак бе насочено в антитурската посока, а истинските проблеми: – ограбванетона и мафиотизирането на България, и безнравствените войни в Ирак и Авганистан, останаха на заден план! По този начин, умишлено се компрометира и национализмът, както вече бе компрометирана демокрацията Затова, на изборите за президент, комунистът Първанов, спечели две трети от гласовете, – за недоумение и ужас на всеки, що годе разумен човек!? А бе ясно, че избирателите на БСП, плюс турците и циганите, са две-трети от галсуващите в България, и че анти турската кампания, само мобилизира турците, и гарантира победата на Комунистите !?

Нямам съмнение, че масонската върхушка на висшите военни в република Турция, – властваща там, без прекъсване, още от времето на Ататюрк, – вилнее и у нас ! Тази върхушка, има по-висок ранг, в световната масонска йерархия, в сравнение с масоните в България, затова, България е подчинена и на турските масони, а не само на сръбските!. Затова Ахмед Доган има прекомерна власт, и най-вероятно, той е масонският "Генерал Губернатор" за България!

Но не трябва да се забравя, че всеки, който се постави в услуга на дявола, – един ден, непременно получава, "дяволска отплата"! А мюсулманите в България, е добре да знаят, че турските политически водачи, са толкова мюсулмани, колкото нашият президент Първанов е християнин! Освен това, временните "предимства" на отделни нации, овладяни от "лукавия", в крайна сметка, ще им донесат повече зло, отколкото някакво мнимо предимство!



Но и проблемите с десарско-масонското ръководство на ДПС, са вторични, и ако не се има предвид първопричината, – световното еврейско масонство, – е все едно, да се бие самарът, вместо магарето! Затова, всеки който сочи българските турци, за главен проблем на България, ако не е глупак, е съзнателен манипулатор!











Законът за достъп до документите

на бившата "Държавна сигурност" (ЗДДБДС)



През 1990-та година, бях писал молба до МВР, да ми се даде документ, че съм бил изселен по политически причини, в периода 1987-88 г. и бях вече забравил за тази молба, когато 92 г., изненадващо получих отговор, на типова бележка, със изх. № 7344 / 04.05. 1992г. В бележката бе попълнено само името ми, и името на с. Кайнарджа, и със стандартен текст, с който се отговаря на всички еднакво, ме известяват: че в архивите и фондовете на МВР не се установиха данни за обстоятепствата по чл. 2, за които се предвижда еднократно обезщетение(!?)

По това време на власт бе СДС, а министър на вътрешните работи, – Соколов. Молбата ми, да получа документ за изселването, не бе във връзка с обезщетенията, понеже имах предостатъчен стаж в затвора, – 13 години, а обезщетения се плащаха само за около 2 години затвор, и който е "лежал" повече, – "да не е лежал"! Цинизмът на тази бележка е в друго: – Аз, "до вчера" бях изселен, заради застъпването ми за човешки права, а "днешната демократична" власт, ми отговаря: – "Не се установиха данни ..."! А печатите от адресната регистрация в паспорта ми, още показват, кога съм изселен в с. Кайнарджа, и кога съм отписан!

Значи, – тогава ми отговарят, "Не се установиха данни ..." , – а по-късно, когато 1998 г., поисках да видя досието си, – пък ми отговориха, че "нямам досие", а вместо това, подробно цитират, – кога, къде и защо съм бил изселен, и даже, че:

— "Изселването ми влияело добре и съм се бил поправил, затова ме освободили"!?

А истината е, че ме освободиха под натиск от запад, и в директна връзка с посещението тогава в България, на американския зам. Държавен секретар по човешките права, Уайтхед !

А когато, Август 1997 г. в народното събрание започна разглеждането на проектозакона за достъп до документите на бившата държавна сигурност, или т.н. "закон за досиетата", – понеже сериозно се съмнявах в искренните намерения на "демократичното мнозинство", – още същата сутрин застанах до Народното събрание, със следния плакат:

ГОСПОДА ДЕПУТАТИ

ОТВОРЕТЕ АРХИВА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОЛИЦИЯ НА БКП, — "ДС"!

ТАМ СА КОРЕНИТЕ НА ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ;

НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ КУКЛОВОДИ !

Застанах край работния вход на събранието, но веднага ме изгониха. Гонеха ме отвсякъде, докато не застанах край паметника на "Цар освободител", срещу Народното събрание. Там стоях с плаката, всеки работен ден, в продължение на седмица, докато закона не бе приет!

Но закона се прие в крайно окастрен вид, като в него се гарантираше, че няма да се разкрият имената на никого от служителите на ДС, които са продължили да служат във вече преименуваната "НСС". Също и онези, които по някаква причина са напуснали "дуржавна сигурност", но отново се върнат на служба, – се гарантираше че няма да бъдат разкрити работните им досиета! Това означаваше, че никой служител от бившата ДС, няма да бъде разкрит, но уж, поне щяха да дадът право на преследваните от ДС, да прегледат досиетата си.

"Да, ама не"! Оказа се че и това е само поредната измама!

На 1 септември, 97 г., както бе по закона, подадох заявление в МВР, с искане да ми се разреши да прегледам досието си, и изчаках едномесечния срок. Минаха не един, а три месеца, но отговор не получавах.

След като и от министъра на вътрешните работи, не получих отговор, – на 13. 01. 98 г. отидох в София и писмено уведомих кмета, Софиянски, че от 19. 01. 98 г., възнамерявам да стоя с плакат пред министерския съвет, в продължение на един месец.

А на 16 януари, 98 г., неколко стари членове на "дружеството", вкл. и Илия Минев, проведохме среща по случай десет години от учередяването му. На тази среща предложих, и всички се съгласиха, да подпишем следната декларация, адресирана до главните държавни институции и до средствата за информация:

ДЕКЛАРАЦИЯ

От членове на "Независимото дружество за защита правата на човека",

по случай 10 години от учередяването му



Господа: Долуподписаните членове на НДЗПЧ в България, ДЕКЛАРИРАМЕ нашето настоятелно искане, най-после, осем години след 10 ноември, 89 г., да се разсекретят архивите на бившата Държавна сигурност, имащи връзка с нашето дружество, а така също и досиетата на всеки един от нас. Същевременно изразяваме възмущението си, че онези от нас, които подадоха молби, още на 1 септември, все още нямат отговор!

Прилагаме копие от оригинала на декларацията, с подписите на членовете на НДЗПЧ в България. София, 16. 01. 98 г.



Пръв подписа декларацията, Николай Галев, но поради грешки в текста, се наложи да я препиша, а Галев вече си бе заминал и затова неговото име не е на декларацията.

Тази декларация, заедно с Петрана Стоева, разнесохме до упоменатите инстанции, като изисквахме и входящи номера. (Петрана Стоева, и по късно, по време на протестите ми с плакат из София, ми оказваше неоценима помощ!)

Между другото, повечето изложения и декларации, се налагаше да давам за преписване, в офиси за компютърен набор на текст, защото нямах компютър, а там винаги преписваха текстовете с много грешки. Затова, макар че междувременно биваха размножени, на следващия ден се налагаше да се преписват наново, този път с други досадни грешки! Тези материали трябваше пак да се размножават, и за всичко това плащах и губех много време.

На 19 януари, отидох с плаката си, в центъра на София и там пред бившия партиен дом заварих група мирно протестиращи, затова, че държавата не им е изплатила заплатите заработени в чужбина. Те, като ме видяха с моя плакат, се зарадваха и ме извикаха при тях. Аз обаче, трябваше да отида до общината за резултата от подадената от мен молба за разрешение за протеста ми с плакат. Затова побих плаката си до техните и отидох до общината за да си получа разрешението, но там ми връчиха забранителна заповед!

Бях решил да стоя с този плакат, край правителствените сгради, поне един месец, затова, въпреки забраната, застанах на тротоара пред "партийния дом", но след 5 минути дойдоха полицаите и ме арестуваха. А преди да ме арестуват, от в. "Сега" са ме снимали в гръб, и утре ден публикуваха снимката ми, на първа страница. Това е и единствената снимка, от моите протести ! Така, този ден прекарах арестуван в пето РПУ на МВР. Привечер ме закараха в софийското кметство, за да подам нова молба, – макар че по закон, това се изискваше само за групови шествия, митинги и демонстрации!













Така подадох нова молба, със следното съдържание:

Господин Кмете:

Моля да ми се разреши да протестирам мирно с плакат, пред бившия партиен дом, от 21. 01. 98 г. в продължение на 1 месец.

По време на протеста си, няма да създавам условия за нарушаване на обществения ред; няма да преча на движението и на минувачите. Така също, няма да преча на други, евентуално протестиращи там.

На тази молба ми отговориха, че ми разрешават да стоя от 9 до 10 ч. на 21. 01, на тротоара, пред още неразрушения тогава мавзолей!? Така, на тази дата, стоях целия ден пред мавзолея, и там съчиних следната нова "молба", която подадох на 23. 01:

М О Л Б А

от Григор Симов Божилов от с. Парамун, общ. Трън

Господин Кмете,

Шокиран съм от факта, че в една демократична, уж, страна, гражданин неможе без разрешение да застане с плакат в своя град и да изрази публично своето отношение или протест по даден въпрос! Като същият гражданин не нарушава обществения ред и не създава условия за нарушаване на обществения ред и сигурност; Не пречи на движението на коли и пешеходци; Като на плаката няма непристойни думи, хули или предизвикателства.

Като ви благодаря Господин Кмете, че ми разрешихте да стоя с плаката си 1 час пред бившия мавзолей, а не пред бившия партиен дом, както аз желая, – пак Ви моля да разрешите да застана с плаката си пред бившия партиен дом за срок от 1 месец. Защото така или иначе ще стоя с плаката си в София, независимо още колко пъти ще бъда арестуван.

Макар че в първата си молба към Вас описах причините за моята демонстрация или протест с плакат, пак Ви пиша съдържанието на плаката си:

от едната страна:

Господа, нямам отговор за досието ми в ДС, от 1. 09. 97 г. до сега!

– Григор Симов Божилов, 7 пъти следствен в ДС, 6 пъти осъждан,

– 13 г. в затвора; 1 г. и 6 м. изселен – "за човешки права"!

от другата страна: ― същото, плюс, – "Моя случай не е изключение"!

23.01.1998 г. с уважение:



Разбрах, че нямат намерение да ми разрешават, затова повече не ги и питах, но полицаите ме гонеха, а некои ме и молеха да се преместя от техния район. Затова отидох пак срещу народното събрание, до "Цар освободител", където бях стоял през август, и се оказа, че само там не ме гонеха, като че е "ничия територия", измежду две районни управления на МВР !?

Беше средата на зимата, – снег и студ, а аз боелен, но решен да стоя цял месец, – за пример и за "обвинение"! Нямаше къде да преспивам, и всяка вечер се прибирах с автобуси до село, а пътуването само в едната посока е повече от два часа! През деня, само по 1–2 пъти, за по 5 минути, оставях плаката си побит, за да отида за топъл чай, или до тоалетна.

През цялото време докато стоях с големия плакат, – ежедневно идваха и си заминаваха, с вой на сирени, кортежите на министри и на министър-председателя, Костов. Идваха и си отиваха чуждестранни делегации, но нито един народен представител не мина наблизо, да се заинтересува, кой и защо протестира, нито пък някой журналист посмя да се доближи, а само, хилейки се, ме наблюдаваха, иззад остъклените врати на парадния вход на събранието! Разбира се, всички виждаха и добре знаеха, за какво става дума, но гузното им поведение издаваше истинската им същност!

Само обикновени граждани, се спираха и ме подкрепяха. Видя ме и Янко Янков, известен политически затворник, и председател на "Партия Либерален Конгрес". Той се заинтересува, и от името на организациите които представляваше, написа изложения до всички главни български инстанции, с копия до посолствата на държавите подписали заключителния акт от Хелзинки. Но отговор не се получи от никъде. Янко Янков писа още неколко пъти, но резултатът бе нулев!

След три седмици, край мен мина и ме позна, Петър Бояджиев, с когото се познавахме от Старозагорския затвор и който след това, фактически беше "задграничен координатор", от Марсилия, на Независимото дружество, а по-късно беше и кандидат за министър-председател от БСП.

Бояджиев каза, че точно тези дни чете своето досие, и ще се опита да направи нещо и за мен. На следващия ден пак дойде и каза че е уредил среща с началника на "отдел архив" на МВР, Серафим Стойков. Така, с Бояджиев влязохме в Министерството на вътрешните работи, в кабинета на Стойков, а плаката оставих побит на обичайното място, пред паметника "Цар освободител". Серафим Стойков обеща, че на следващия ден ще мога да прегледам досието си.

На следващия ден, вече без плакат, пак отидох в София, и в "читалнята" на ул. Гурко, вместо досието със събираните агентурни разработки и доноси, ми предоставиха да прегледам следствените и съдебните ми дела, които аз и без това познавах, но все пак бях доволен, че са запазени!

От следственото дело за "Откритото писмо – апел", дадох заявка да ми копират десетина страници, за което се плащаше по 20 стотинки на страница, а на "улицата" се плаща по 4 ст. (Един от протоколите ми за разпит в ДС, е поместен по-горе в тази книга.)

Разбрах, че само това ще е ползата от протеста ми до тук, и след като поради измамата от страна на началника на архива на МВР, вече бях прекратил, за един ден, протеста си, реших че няма да има особен смисъл да продължавам да мръзна из София, във февруарския студ,.

Някъде по това време, ходих и до редакцията на в. "Демокрация", и къде ли не, но никъде неискаха да публикуват нищо! И само със съдействието на Георги Жеков, във в. "Анти", на 31 януари публикуваха част от "молбата" ми до Софиянски, но без най-съществения, първи абзац. От тогава, издателството на "Демокрация и Анти", наричам, – издателство "Анти-демокрация"!

А понеже с това ще обидя много от читателите на "ПРО & АНТИ", – пояснявам, че: в този вид, и с тази издателска политика, публикуваните в Анти, материали, спомени и мнения, достигат само до много ограничен кръг, отдавна изолирани и умишлено маргинализирани групи и личностти, в които създават измамно чувство, че "всичко се публикува и всичко се знае", а всъщност, до огромното мнозинство от българските граждани, тези факти въобще, ама въобще не достигат !?

Но все пак, малко са вестниците в България, които публикуват истини за нашето минало, затова по-нататък в тази книга, си позволих да препиша, почти дословно, статията на Едвин Сугарев и Недко Петров: "ГЕНЕЗИСЪТ НА КОНТРАБАНДНИТЕ КАНАЛИ", публикувана във вестник "Про & Анти".

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Веднага след безрезултатните ми протести с плакат, написах изложение, от което, тук преписвам само трета страница:

... Господин министър на Вътрешните работи, – от разговорите ми със стотици репресирани, от разговорите ми с колеги от затвора, и от личен опит, се убедих, че Законът за достъп до документите на бившата ДС, въобще не се изпълнява, по отношение на репресираните лица, като:

1. На разработваните от ДС, но неосъждани, стандартно се отговаря, че за тях не е събирана информация в бившата ДС!

2. На осъжданите по дела на ДС, въобще не се отговаря, или им се дават запрочит, не досиетата им, със събираната за тях информация, а съдебните и следствените им дела, които не попадат под разпоредбите на закона за досиетата!

3. Специално приготвената читалня на ул. Гурко е винаги празна, като в нея средно на ден влизат по двама – трима души, а местата са 26! Така че, и дума неможе да става, че неможело да се смогне да се обработят всички желаещи да си видят досието!

По неофициален път се свързах с началника на архивите на бившата ДС, г-н Стойков, който "уреди" да си прегледам досието на 10. 02. 98 г. Не се изненадах, когато вместо досието ми, със събираната по агентурен път информация, ми представиха моите съдебни и следствени дела!

ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ако в най-скоро време не ми се даде достъп до досието, ще считам че:

1) ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОЛИЦИЯ НА БКП – "ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ", САМО Е ПРЕИМЕНУВАНА В "НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ"!

2) ВИСШАТА НОМЕНКЛАТУРА НА БКП И ДС, СА ПОДЧИНИЛИ И ПРИСПОСОБИЛИ ДЪРЖАВАТА НИ, КЪМ СВОИТЕ ПРЕСТЪПНИ ИНТЕРЕСИ !

3) У НАС ВЕЧЕ ТЪРЖЕСТВУВА МАФИЯТА, ПРОИЗЛЯЗЛА ОТ, И ОРГАНИЧЕСКИ СВЪРЗАНА С, БКП И "БИВШАТА" ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ !

В такъв случай няма да имам друг разумен избор, освен да подам молби за ПОЛИТИЧЕСКО УБЕЖИЩЕ до всички страни, подписали "Заключителния акт от Хелзинки", от Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, чрез посолствата им в София, пък макар и този мой отчаян акт да остане само един символичен протест срещу беззаконието, наложено у нас, от уж "бившата ДС".

Аз не съм космополит и България ми е скъпа "но истината ми е по-скъпа"! Убеден съм, че истината е най-добрият избор за всички, включително и за България!

Прилагам копия от: 1. Открито писмо – апел

2. Декларация от НДЗПЧ

3. Молба до Софийска община 17.02.1998 г



Някъде около 1 май, получих "отговор" на това изложение. В отговора изреждаха присъдите ми и споменаваха само, че 1989 г. в МВР Трън, ми било регистрирано "Дело за оперативна разработка" (ДОР), с псевдоним "Язовец", по линия "опит за бягство зад граница", което 1990 г. било унищожено, – и толкова!?

Явно, и този "отговор" бе само една лукава подигравка, защото: за какво "бягстов зад граница" може да става въпрос, когато тогава вече бях отказал да замина на запад, с официално издадения ми паспорт !? А и кой ще им повярва, че от 1970 – до 1989 г. не съм бил следен и разработван от ДС, и не съм имал досие, когато точно през това време е цялата ми дейност, заради която, ДС ме е осъждала 6 пъти, и освен 13-те години затвор, дълго бях изселен заради "откритото писмо" за човешки права!?

След този "отговор" на МВР, съставих и ряазмножих един комплект документи, в 12 страници, от всичките писани дотогава изложения, и ги разнесох по редакциите на вестниците и на другите средства за информацая. В комплекта документи, включих:

1. – "Откритото писмо – апел", от 1986 г.

2. – " Открито писмо – апел", за в. "Демокрация", от 91 г.

3. – Декларация на членовете на НДЗПЧ, от 98 .

4. – "Молбата" до Софиянски, от 23. 01. 98 г.

5. – Изложението до министъра на МВР, от 17. 02. 98 г., и други материали!

Подобни "свитъци" разнасях многократно по редакциите на вестниците, с копия до всички държавни инстанции, и до западните посолства! Но нито нещо бе публикувано, нито имаше реакция от държавните инстанции! Само, след всеки мой "рейд", с рзададени по редакциите, материали, – от МВР публикуваха по едно кратко "съобщение" във "Труд", че, еди колко си души вече са прегледали досиетата си, но било трудно и ставало бавно, и тем подобни.

Така, въпреки множеството материали, които разнасях по редакциите, по темата за досиетата не бе публикувано нищо. Чак 5 месеца по-късно, на 29 юли във в. Континент, Тошо Пейков успя да публикува статия за истинското положение със закона за досиетата, а на 21 август, във в. Труд, по повод дадените ú лично от мен, неколко месеца преди това, материали, – излезе статия на Румяна Братованова, "Досиетата, – смалената епопея на забравените" В нея, освен моя случай, се споменаваха и некои от висящите въпроси, по темата за досиетата.

Но вместо това да бе начало на обсъждане по тази така важна тема, то, това бе краят!



Безрезултатните пресконференции

за неизпълнението на закона за "досиетата"



Веднага след като се убедихме, че никъде нищо не се публикува, – по инициатива на Янко Янков и Тошо Пейков, – на 4 март проведохме пресконференция за да дадем повече гласност за неизпълнението на закона за архивите на ДС, и в частност, за моето досие! Раздадох и много материали, – същите, които преди това бях разнасял по редакциите, но средствата "за информация" продължаваха да ни игнорират!

Есента на същата година, Стефан Чанев, стар легионер, по-известен като директор на "агенцията за чуждестранна помощ", заедно с група политически затворници, също проведе такава пресконференция.

От всичките тези пресконференции, проведени в агенция Балкан", никъде не бе публикувано нищо, нито дори бе споменато за тях! На тези пресконференции се събирахме само ние – политическите затворници, а журналисти, ако въобще идваха, присъстваха само като "свидетели".

За да е напълно ясно, че става дума за целенасочена цензура, пак подчертавам, че все още никъде не е публикувано и "откритото писмо – апел", което 1977 г. бе прочетено на "Виенската конференция за сигурност и сътрудничество в Европа", и което фактически, постави началото на "Независимото дружество за защита правата на човека", и на организираното "дисидентско" движение в България, въпреки че заедно с предоставяните на медиите, документи, винаги прилагах, и "откритото писмо"!

Януари 99 г., Петър Гогов и Георги Жеков, поели инициатива, на нарочна пресконференция да представят Илия Минев. Поканиха и мен, но се оказа, че инициативата им е спонтанна и не беше подготвено нищо. Минути преди да започне пресконференцията, се поствави въпроса, – кой да я води? Човек от гр. Банкя, настояваше, той да води пресконференцията. Казах това на бай Илия, и го попитах: – кой да води пресконференцията, и той каза: – "Ти, ти"! Така, в последния момент, без никаква подготовка и план, трябваше да импровизирам като водещ.

Но все пак, мисля че протече добре.

Но и тази пресконференция бе отмината с "пълно мълчание". А най-лошото е, че никой от нас не направи поне една снимка за спомен, от тази, а и от другите пресконференции! Агенция "Балкан", в която провеждахме пресконференциите, правеше видеозаписи на всички пресконференции, но те и да пазят записите, едва ли ще ги покажат!

На следващия ден, след тази пресконференция, пак се събрахме, понеже беше предвидено честване на поредната годишнина от основаване на "дружеството", но "честването", си беше почти "излагация", понеже, освен че нямаше никаква подготовка и дневен ред, – нямаше и водещ!

По време на това честване, написах следната декларация:



Декларация – политическа оценка



Ние, участвалите в честването, проведено на 16. 01. 99 г. в салона на КТ "Подкрепа", по случай 11 години от създаването на "Независимото дужество за защита правата на човека в България", — ДЕКЛАРИРАМЕ:

— Вече е напълно ясно, че и този път са излъгани надеждите на българския народ, за една свободна, демократична и правова България!

— Вътрешната политика на днешните, уж демократични управници, малко се различава, от управлението на БСП!

— Борците за демокрация и човешки права, по времето на комунизма, отдавна са изтласкани от всички подстъпи към властта и днес мизерстват!

— Във всички държавни институции, като: Президентството, министерствата и комитетите, и особено МВР, – на всички нива, – на служба са същите комунистически кадри, – от шофьорите и метачките, до началник отделите!

— Както и при управлението на Жан Виденов, и днес няма нито един осъден за разграбването на България!

— Оказа се, че и днешната "демократична" власт, продължава да покровителства червената мафия, която ограби България и която поддържа фрапиращото беззаконие, корупция и престъпност!

— Приетият закон за достъп до архивите на ДС, бе така извъртян, че послужи само да прикрие и легализира служещите от десетилетия, тайни и явни агенти на комунистическата ДС, и само се пусна слухът, че архивът бил вече, едвали не, отворен!

— Упълномощени да проверяват за наличието на досиета, са същите, които с престъпни методи и за престъпна власт, трупаха този огромен архив!

— За нас е ясно, че това Народно събрание, няма да отвори архива на комунистическата Държавна сигурност; няма да спре разграбването на България и няма да донесе благоденствие за мизерстващото мнозинство от българския народ!



Но докато писах и редактирах декларацията, повечето от присъствалите на честването, вече си бяха заминали, затова не я прочетох, а редактирания ръкопис, остана в известния политически затворник, Байко, който обеща да го препише на машина. Тук поместеният текст, е от останалата в мен чернова. Помествам го, за да документирам моето и на повечето мои колеги, отношение към политиката на управляващия тогава, СДС.













Проект за "Дружество на политическите затворници"



От пресконференциите за досиетата, вероятно най-разгласена бе, пресконференцията на Чанев, защото на нея се събрахме повече от 100 души. По време на тази пресконференция, неуспях да взема думата, за да обявя на събралите се колеги, идеята за учередяване на "Дружество на политическите затворници – за взаимопомощ и взаимодействие". Подобна организация беше жизнено необходима, особено за няколко от моите приятели, – едни от тях, тежко болни, други стари и безпомощни, а иначе, всичките мизерстващи! Затова, наскоро след пресконференцията, посетих Чанев в неговия апартамент и му показах проекта си за дружество. Той взе присърце идеята и преписа ръкописа на своя компютър, а аз вече бях разпратил ръкописния проект, до неколко мои приятели:

"Дружество на политическите затворници"

— за взаимопомощ и взаимодействие —



1. Дружеството обединява непримиримите борци за свобода, демокрация и национално възраждане, – политическите затворници на комунизма в България. Тези, които на дело доказаха верността си към националните и общочовешките ценности и идеали !

2. Създаването на това дружество се налага поради всестранното изолиране и обричане на мизерия и унижения, на доказалите се борци за демокрация, – от уж демократичната ни власт! Учередяване на подобно дружество е още по-наложотелно, поради пълното бездействие и безличие, на двата (казионни) съюза на репресираните, които излъгаха надеждите на безбройните жертви на комунизма !

3. Целта на дружеството е, всячески да съдейства за оказване на крайно нужната юридическа, медицинска, социална и материална помощ и подкрепа, на отхвърлените и игнорирани български политически затворници. Ясно е, че и днес, 10 години след "демократичния" десетоноемврийски преврат, на нас все още гледат, като на "врагове на народа", вездесъщите власти и сппециалните им служби !

От помощ и подкрепа отдавна се нуждаят преживелите по 10, 20 и даже 30 години, из комунистическите затвори и лагери, – претърпели безброй мъчения и унижения, борци против комунистическата диктатура !

За осъществяване на горните цели, е нужно:

а). Привличане на юристи и лекари, на влиятелни интелектуалци и общественици, – имащи желание да допринесат за облекчаване участта на ненужните днес, борци за свободна и демократична България !

б). Изнасяне пред обществото и пред компетентните наши и международни органи и организации, на красноречивите факти за миналото и настоящето, на "бившите" политически затворници !

в). Дружеството ще помага и съдейства за установяване на трайни връзки, между мизерстващите, и по тази причина, изолирани един от друг, бивши политически затворници, – за обмен на идеи и мнения, и за политическо взаимодействие ! Дружеството ще организира срещи, на които да се чуе и нашият глас, в пост–комунистическата ни, мафиотска държава, – нашата родина ! – Гласът на доказаните родолюбци, – българските политически затворници !

В края на април, в апартамента на Стефан Чанев, по негова покана, се събрахме 6 души: – Чанев, Ганчо Савов, Янко Янков, Румен Панков, Коце Иванов, и аз.

Съставихме инициативен комитет; насрочихме учередително събрание за 5 май, което бе след около седмица, и упълномощихме Чанев, да пусне обява във вестник и да ангажира помещение. След два-три дни звъннах на Чанев, да чуя докъде е стигнал, – и разбрах от близките му, че ... е починал!

Съмнявам се, а и неговите близки също, че внезапната смърт на Чанев, е естествена, защото освен че подкрепи и се ангажира с тази инициатива, – дотогава Чанев бе издал и две книги: – "Открито писмо до моите агенти" и "Шесто за нас, и ние за шесто", а третата му книга, – "В огледалото на досието", остана неиздадена в компютъра му !



А тук ще цитирам едно лаконично мнение на Чанев, изказано по следния повод:

— Знаех че Чанев е легионер, и му споменах, че по мое мнение, повечето легионери са подписали да сътрудничат на ДС, уж "по патриотична линия", а той веднага отговори:

– "Всички, всички са подписали" !

Невярвам всички да са подписали, но така или иначе, подписалите (независимо от кои партии), – са много, а неподписалите и несътрудничилите на ДС, – малко! Затова е важно, кои от подписалите, реално са навредили некому. Но все пак, има огромна разлика между подписали и неподписали, и между сътрудничили и несутрудничили. А най важното е, че едни са подписали, след като са били измъчвани в продължение на месеци и години, в следствени арести; в лагери и затвори, а комунистите, чрез ДС, са принуждавали жертвите си, да подписват и да доносничат ! И именно, това разграничение, е най-същественото !

Но за съжаление, и Илия Минев, във вестника си, – бр. 37, от 1993 г., пише, че не било нужно да се отваря архивът на ДС !? В статията му, "Кой е този лидер от СДС", Бай Илия твърди: "Напълно достатъчно е да се съберат делата и документите на отделните политически лица, и по тях да се прецени дадената личност, на коя страна е".

Да, "делата и документите" са най-важни и показателни, но все пак, са едната страна от истината! Но не по-малко важни са "делата и документите", записани в архива на ДС! Без тези документи, винаги ще има съмнения и подозрения, – кои са били правозащитници и борци за демокрация, и кои са се представяли за такива, а са сътрудничили на ДС ?

Защо днес, тези прехвалени "патриоти" от ДС, не излязат с гордо вдигнати глави, и да кажат с какво са допринесли на националната ни сигурност?

Трябва ли постоянно да се припомня, че комунистическата "ДС", и националната ни сигурност, са две противоположности?! И ако не друго, нека поне си припомним, политиката на БКП и нейната ДС, спрямо българите в Пиринска Македония, където, по нареждане на БКП, затваряха, измъчваха и убиваха всеки, отказал да се отрече, че е българин! А и всеки в България, по онова време, който се е осмелявал да произнесе или напише, известния тогава, лозунг:

– "За Българтия", – е бивал пребиван, убиван, или вкарван в затвора. А днес, гонителите на българите, – лицемерно и безсрамно са се нарекли: "Коалиция за България" !?



С колеги от затвора, с които поддържах връзка, продължих да правя опити да се съберем десетина човека, за учередяване на така нужното ни дружество, но мнозинството мои познати и приятели от затвора, са от провинцията, и едни, като Цачев, бяха тежко болни и неможеха да пътуват, а други нямаха никакви средства даже да дойдат до София. Скоро след това, и аз останах без средства, – и така, тази идея остана нереализирана.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

"Речник на дисидентите"



На 30 – 31 октомври, 99 г., от "Дружество ГРАЖДАНИН – Център за изследване на антикомунистическата съпротива и на дисидентството в България", ни поканиха на "Международна конференция и кръгла маса, на тема: "РЕЧНИК НА ДИСИДЕНТИТЕ"! От българска страна, главен представител, домакин и организатор, бе Михаил Неделчев. За пряко участие в дискусиите на "кръглата маса", освен други, бяха поканени, Любо Собаджиев и Ганчо Савов, а останалите бяхме само слушатели.

Шефът на тази инициатива (финансирана от САЩ), един поляк, между другото каза, че те не се интересували, кой е бил от "ДС" и кой не!? Което ще рече, че искаха да узаконят агентите, представяли се за "дисиденти", – и явно целяха да ги подредят на първите места в проектирания речник!? Разбира се, нямаше да имам нищо против, ако служители от ДС, са участвали в опозиционните групи, и искрено са се е стремяли да променят тогавашния режим, но без да скриват своето минало. А друг е въпроса, какво се разбира под натрапеното ни от запад, определение, – "дисиденти"!?

И понеже към края на конференцията се видя, че вероятността да ми дадът думата, да кажа неколко изречения по този въпрос, е минимална, – Собаджиев обеща, че ще ми отстъпи правото си да се изкаже пред конференцията! Но организаторите така усукаха дневния ред, че не дадоха думата, нито на Собаджиев, нито на Ганчо Савов! Но все пак, милостиво разрешиха, който има да каже нещо, – да го даде в писмен вид! Затова се наложи да седна и на коляно да напиша това което исках да кажа, но неуспях да допиша и редактирам краткото си изложение и се наложи да им го предам по-късно, чрез Ганчо Савов, в приблизително следния вид:

(Вместо изказване)

Изложение, написано на коляно,

пред конференцията по "Речника на дисидентите"



Днес е ясно, че дисидентството се разви като ефективно движение, след като започна да използва само законни форми на протести и изяви. По начало, тоталитарните комунистически режими не спазваха, а и не бяха в състояние да спазват и собствените си зкони и конституции! Така, вместо да отричат и не признават "комунистическата законност", борците против комунистическата диктатура, наблегнаха на спазването на вътрешните държавни закони и изпълнението на международните договорености.

Парадокс ли е обаче, че и днешната демократична власт в България, не спазва и не изпълнява някои от собствените си закони? – Закона за "досиетата", например!

През 1997 г., най-после, се прие някакъв, макар и импотемтен закон за архивите на ДС, и аз, като осъждан 6 пъти, и прекарал в затворите 13 г., по политически причини, – а след това, един от организаторите на "Независимото дружество за защита правата на човека", и негов координатор,в периода, 1988 – 89 г., – поисках и продължавам да настоявам да прегледам досието си, и да преснимам по-важните за мен страници, както е по закон! Но поне за сега, няма никаква вероятност това да се случи!

И сега, вместо на 10 ноември да празнувам десетата година от демокрацията, – ще трябва за пореден път да изляза с плакат, поради липса на друг избор, и пак да настоявам да получа това, което ми се полага по закон! 31. 10. 99 г.

От тази конференция, минаха много години, но още не съм чул да е написан

"Речникът на дисидентите"!? (Появи се през 2007-ма, но моето име го няма, – и по-добре!)

И така, на 10 ноември, 99 г., се наложи пак да отида в София, със следния плакат:

НЯМАМ ДОСИЕ В "ДС" !?

13 год. ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАТВОРНИК

6 ПЪТИ ОСЪЖДАН ОТ "ДС", 1970 – 1985 год.

ИЗСЕЛЕН ЗАРАДИ "ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА"

КООРДИНАТОР НА "НЕЗАВИСИМОТО ДРУЖЕСТВО

ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА" 1988 – 89 год.

-------------------------------------------------------

Григор Симов Божилов — ПРОТЕСТИРАМ И ОБВИНЯВАМ !

Софийските полицаи веднага ме погнаха, защото плаката им се струваше "опасен за реда и сигурността", но всъщност, много добре знаеха за какво става дума!

Този път не чаках да ме арестуват, а се местех от едно място, на друго място, но навсякъде, същото. Видях че няма смисъл "насила" да се опитвам да стоя някъде със скромния си плакат и отидох в клуба на репресираните, на Дондуков, при Иван Станчев, с когото се познавахме от скоро. Той се заинтересува; преснима плаката ми и пое ангажимент да внесе пореден протест или изложение, в правителствената сграда, където работеше.

В деня на конференцията по "Речника на дисидентите", по инициатива на Тошо Пейков, заедно с него и Петър Гогов, посетихме бай Илия Минев, в старческия дом в Пазарджик, за да подпише и той, подготвеното от Пейков, обръщение до френския ТВ канал "Арте", относно "забравените борци против комунистическата диктатура". Това вероятно е бил последният политически документ, който Илия Минев подписа.



Подписка и нова пресконференция



Месец декември 2000-та г. във връзка с внесения проект в Народното събрание, за изменение и допълнение на закона за "досиетата", предприех следната:

П О Д П И С К А

от бивши политически затворници,

за реално отваряне архива на бившата ДС

Ние, бившите политически затворници, по времето на комунизма, с настоящата подписка ЗАЯВЯВАМЕ:

България ще се освободи от воденичния камък на комунистическото си минало, и ще се отърве от задушаващата прегръдка на "силовите групировки", когато безусловно се отворят архивите на комунистическата "Държавна сигурност".

Ние се чувстваме длъжни да вземем публично отношение по този, наистина "цивилизационен избор" за България, макар да ни е трудно да вярвме, че парламентарното мнозинство, което не изпълнява и досегашния закон за досиетата, – има сериозно намерение да приеме нов, по-радикален закон!

Показателно е, че отново се предлага да не се разкриват агентите и доносниците на "ДС", които и сега са в "Националната служба за сигурност".

Ако и в новоприетия закон остане такъв член, то ще е ясно, че и днешната "Национална служба за сигурност", ще си е всъщност, – преименуваната "Държавна сигурност"

Без кадрови катарзис, няма никаква декомунизация! Има само – 10 години демагогия и национален упадък!

— Господа депутати: Отворете реално архивите!

Дистанцирайте се от служещата на КГБ, и по същество, – АНТИ българска, "ДС"!

Подписаха се следните 10 политически затворници, петима от които, вече не са живи!

† Стефан Димитров Савовски от София, – 13 г. и 6 м. затвор

– аз, Григор Симов от с Парамун, – 13 г. затвор и 1 г. и 6 м. интерниране

† Любомир Собаджиев от Русе (живущ в София), – 7 г. затвор

– Радослав Петков Пройнов от с. Крушуна, – 3 г. затвор

† Христо Дафинов Цачев от с. Д. Липница, – 17 г. затвор и лагер

† Константин (Коци) Борисов Иванов, от Монтана, – 5 месеца затвор

– Огнян Христов Ченгелиев от София – 4 г. и 5 м. затвор

– Стоян Николов Гигов от с Насалевци, – 2 г. и 6 м. затвор

† поп Иван Николов Паунов от с. Сопица, – 2 г. и 2 м. затвор

– Райчо Йорданов Георгиев от с Режанци, – 9 г. лагер, затвор и интерниране

Подписката предадох, чрез Иван Станчев, на депутатите вносители на законопроекта за изменение на закона за досиетата! След което, насрочих и проведох, заедно със сина на Стефан Чанев, – Иван Чанев, – следната пресконференция:



Пресконференция в агенция "Балкан", на тема:

Досиетата, архивите и законът за достъп до документите

на бившата държавна сигурност (ЗД Д Б Д С)

— участници:

1. Григор Симов Божилов – представител на група политически затворници

2. Иван Чанев – син на политическия затворник Стефан Чанев

— дневен ред:

1. Нежеланието на властите да изпълняват закона за досиетата;

и новият законопроект за изменение и допълнение на същия закон!

2. Банална или актуална е тази тема?

3. Подписката.

4. Защо трябва да се отворят архивите на ДС?

5. "Откритото писмо – апел" то 1986 г.

6. Независимото дружество за защита правата на човека, и разработките на ДС,

за неформалните организации!

7. Анализ и коментар от Иван Чанев, за "делата" на ДС, по времето на Комунизма, и до днес.

Пресконференцията, на пръв поглед, се проведе успешно. Имаше журналистически интерес и раздадохме много от подготвените писмени материали. След пресконференцията дадохме и допълнителни интервюта за неколко телевизии, но в края на краищата, пак нищо не бе публикува но или показано!

— Следват два от материалите, прочетени и раздадени на тази пресконференция, като, за съжаление, първия не бе раздаден, а само преразказан, поради неуспеха ми, в деня на пресконференцията, да разпечатам, в някой компютърен клуб, записания на дискета материал:



АРХИВИТЕ, ДОСИЕТАТА И ЗАКОНЪТ ЗА "Д Д Б Д С"

Банална или актуална е тази тема?

Щеше да е банална, ако след “голямата промяна”, 89г., ситуацията в България се развиваше по нормален и приемлив, за мнозинството от нас, начин. Ако бе установен правов ред и законност; ако държавата ни се бе декриминализирала и замогнала; ако отдавна, мнозинството от гражданите, бяха престанали да се питат: — преди ли бяхме по-добре или сега?

Очевидно, плюсовете в нашата демокрация са малко, а разочарованията, много!

Защо е тази наша единадесетгодишна агония?

Не е ли защото, бившата комунистическа номенклатура, реши да премахне пречещия и вече “социалистически строй”? Затова, ТЕ отказаха, и номенклатурните привилегии, и “държавния и партиен контрол”, – и предпочетоха ролята на ОЛИГАРХИЯ ! Роля, обещаваща им всевластие и пълна безнаказаност!

С десетоноемврийския преврат, ТЕ ни вкараха в своята нова игра, – този път, – игра на демокрация! ТЕ, с кадрите си от многобройните свои служби и отдели, реално приватизираха и мутризираха България!

ТЕ са тези, които нямат никакъв интерес, обществото ни да знае “КОЙ, – КОЙ Е”, и в политиката, и в бизнеса!

Пак наближават избори, но особен избор няма! За да имаме избор, трябва да знаем кого избираме ! В противен случай, – пак и пак, ще се чувстваме излъгани и разочаровани!



Цитат от "тайните протоколи" на "Илюминáти":

"Спомнете си Френската революция, на която ние дадохме името "Велика": Всички тайни за нейната подготовка са ни известни, защото всичко беше наше дело. Още от тогава ние водим хората от едно разочарование, към друго." (Протокол 3)



Архивите на "ДС" трябва да се отворят, защото:



1 – "Ще научите истината и тя ще ви направи свободни"! (Думи на Христос, от св. Евангелие)

2 – Отварянето архивите на ДС, е все още неизпълнен дълг на българското общество, към жертвите на комунизма у нас!

3 – Дописването на най-новата ни история ще е нереално, без съпоставяне и анализиране на двете страни: – достъпните факти, документи и спомени, – и документите в огромния ДС архив!

4 – Отъждествяването на националната ни сигурност с филиала на КГБ в България, – ДС, – е лицемерие! Заплаха за националната ни сигурност са тези, които десетилетия наред крепяха с престъпни средства, чужда за нас, античовешка система и идеология! В тази връзка, най-малко, българските политически затворници биха искали изнасяне на документи от ДС архива, заплашващи националната ни сигурност!

5 – Естествено е човек, чийто живот е преминал в килиите на ДС и в затворите на "НРБ", да е жизнено заинтересован, биографията му в досиетата, да не бъде унищожена, а възможно най-скоро да стане обществено достояние. В противен случай, утре неговите преследвачи и угнетители ще бъдат "изкарани" борци за демокрация или за преустройство, а жертвата им, – "доносник" или "екстремист" !!

6 – България никога не е избирала комунизма на свободни избори. Комунистическата диктатура у нас е наложена с масов терор, умопомрачителна пропаганда и изолация от света. Истината за терора в годините след 9 септември, недвусмислено ще лъсне от ДС архивите!

7 – Ако в архива на ДС, действително има факти, примерно, че в убийството на Георги

Марков, или в опита за убийство на Папата, е замесена българската ДС, това няма да дискредитира България, – това ще дискредитира комунистическата система! Само укриването на подобни факти, би дискредитирало България !

8 – От днешното безнадеждно състояние на Българската православна църква, ще се излезе, ако от досиетата на ДС се отберат и предложат за избор, само неопетнените или най-малко позволилите компромиси с вярата и съвестта си, архиереи и свещенослужители.

9 – Съдът и прокуратурата сигурно нямаше да са така "импотентни" в борбата с престъпността, ако за всяка възлова длъжност в техните структури не се отбираха "прависти", само с дългогодишен стаж в комунистическата съдебна система!

10 – Реална борба с организираната престъпност ще е възможна, само ако се знае КОЙ – КОЙ Е, в днешна България, (включително и в съдебната ни система), и какъв е кадровият и финансов генезис на така наречените "силови групировки"!

11 – Който не търси истината, не са му присърце елементарната нравственост и общественото добро!

12 – "Искайте, и ще ви се даде"! (Думи на Христос, от св. Евангелие)













След пресконференцията, заедно с другите раздадени документи, разпратих следния "отчет", до всички подписали се на подписката:



Здравейте приятели и колеги политически затворници



С това писмо ви запознавам, макар и със закъснение, с действията които предприех във връзка с подписката ни "за реално отваряне архивите на Държавна сигурност".

Подписката бе започната през декември и завършена януари. Оригинала изпратих до комисията по национална сигурност към народното събрание, а копие до народния представител Петко Илиев. Председателя на единия от двата съюза на репресираните, Иван Станчев, се ангажира да предаде подписката ни, на вносителите на законопроекта за изменение и допълнение на "закона за достъп до документите на бившата държавна сигурност".

Янко Янков, с когото се срещнахме след като вече бях предал подписката, изрази желание да ми съдейства да напиша изложение до компетентните държавни институции, с поредно настояване да се изпълнява законът за "досиетата". И според отговора, да преценим дали да се обърнем и към европейски инстанции, във връзка с неспазването на законите в България. Янко Янков, между другото, освен бивш политически затворник, е и професор по право!

Към написаното изложение, по моя инициатива приложих за информация и подписката, както и аргументите, "защо архивите на ДС трябва да се отворят", и ги разпратих до изредените в изложението инстанции и посолства!

На 26 февруари, заедно с Иван Чанев (син на вече покойния, Стефан Чанев, – бивш политически затворник) проведохме пресконференция по темата за архивите на "ДС" и закона за досиетата. На пресконференцията имаше журналистически интарес и ни бяха зададени доста въпроси. Раздадох подготвените от мен 20 комплекта материали по темата, – на първо място, разбира се, нашата скромна подписка. След пресконференцията дадох още три интервюта на телевизии и радиостанции, но незная дали после нещо е било излъчено или публикувано.

Неколко дни след това, бе приет и новият закон за архивите на "ДС". Не съм чел още новия закон, но от това което вече чух да се цитира и коментира, ми е ясно, че всички служители и доносници на "Държавна сигурност", които са продължили да служат и в сегашните служби, остават скрити за обществеността! А в същност, почти всички служители и служби на комунистическата държавна сигурност, продължават и днес да са на "вярна служба" (ясно на кого). Затова и демокрацията ни е такава! Например, самият Серафим Стойков, началник на архивите на МВР и секратар на комисията за ДДБДС, каза веднъж по телевизията че е на служба още от 1974 г.!

Драги приятели, – за информация ви изпращам, освен споменатите документи, и моя проект от преди 3-4 години, за "Дружество на политическите затворници", както и проектоустав, предложен от Стефан Чанев, неколко дни преди да почине, пролетта на 99 г.

Все още считам, че имаме нужда от подобна организация, но само моите сили и възможности не стигат за реализацията ú !

Ще се радвам на всяко ваше мнение и отношение по тези въпроси!



24. 03. 2001 г. Ваш колега и приятел, Григор Симов Божилов





А понеже, прогоненият от комунистите, законен български цар, току що се бе произнесъл, че ще участва в изборите, затова под този текст, накрая, дописах на ръка: – За царя!

И така, макар, че не съм монархист, а съм демократ – земеделец, – предпочетох да гласуваме за възпитания "на запад", законен български цар, макар да имах съмнения относно личността на Симеон. Така и аз, както и половината българи, се хванах и на тази поредна уловка, понеже нямах друг избор, защото вече бях напълно убеден във "фалша" на лидерите на СДС !

Втори отговор от МВР



Към края на управлението на СДС, пролетта на 2001 г. получих още един "отговор" от МВР, в който пак изреждаха призъдите ми, а ето какво пишат на стр. 2:

.................. На 19.12. 86 г. успешно "прониква" в посолството на САЩ в гр. София, където предава съставеното от него "Открито писмо – апел от българските радетели за човешки права". При опит повторно да "проникне" в посолството на САЩ е задържан на 28.01.1987 г. в ГСУ.

Заведено му е следствено дело № 35/29.01.1987 г. по описа на ДС за престъпление по чл 108, ал. 1 от НК. Със заповед № І-117/24.03.1987 г., на основание чл. 39, ал I, т. 1 от ЗНМ, Григор С. Божилов е установен принудително в с. Кайнарджа, Силистренски окръг за срок от 3 години.

На 23.10.87 г. от ДС – гр. Силистра е открито дело за оперативно наблюдение /ДОН/ с окраска "репресиран". Същото прераства в дело за оперативна разработка /ДОР/, водено по линия на "противодържавна агитация и пропаганда". Установено е, че превантивната административна мярка оказва положително въздействие върху Божилов. Същият спазва режима на заселване и участва в трудовия процес. На основание последното и предвид недоброто му здравословно състояние, със заповед Iв-677/11.10.1988 г. заселването е отменено. Работата по ДОР е прекратена, а материалите по него са предадени на съхранение в архив. С протокол от 20.03.1990 г. същото е унищожено поради липса на оперативна, научно-историческа и справочна стойност, съгласно действащата оперативна разпоредба – Докладна записка ІV-68/1990 г.

На 12.01.1989 г. от ДС Трън е открито ДОР "Язовец", водено по линия на "подготовка за бягство зад граница", с окраска "противодържавни групи и организации". Разработката е унищожена през 1990 г. съгласно действащата нормативна разпоредба – ІV-68-1990 г. ...............





В този заблуждаващ отговор, най-фрапиращото е, че за интернирането ми заради "Откритото писмо", – "демоктатичното" ни МВР, – и през 2001 г., счита че:

"Превантивната административна мярка оказва положително въздействие върху Божилов"!

Същото МВР, 1992 г. ми отговори, че: "Относно изселването ви, в МВР няма данни", а 2001 г. вече има всички данни за изселването ми, но сега пък, нямало данни за "досие" !?

Горният отговор нагло илюстрира истинското отношение на СДС, и конкретно на Иван Костов и компания, към комунистическото ни минало, и в частност, към архива на ДС!

А да не говорим за отношението им към борците за свобода и демокрация, – бившите политически затворници!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

И молбата към "цивилизована" Европа

остана "глас в пустиня"!



Извадка от приветствието на д-р Тошо Пейков,

ръководител на Българската делегация

към участниците в заседанието на Бюрото на Парламентарната асамблея на ОССЕ

(Организацията за сигурност и сътрудничество е Европа) София, 5 декември 2004 г.



Уважаеми господин Председател, скъпи колеги,

България е щастлива да Ви приветства с "Добре дошли!" в своята столица – София ...

.....................

... В края на нашето председателство искам да поставя един исторически въпрос, който с г-н (министъра) Соломон Паси не успяхме да решим. Затова ми се ще да разчитам на вашата помощ. Все още са живи политическите затворници на комунистическия режим в България. Същите, които пишеха и промушваха с риск на живота си през високите дувари на комунистическите лагери и зандани обръщения, петиции, послания, декларации и писма до първата и най-голяма правозащитна организация на стария континент – "Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа" (СССЕ). Нейната наследница – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), днес е правоприемник не само на славата, но и на задълженията.

Само преди пет години, на 30 октомври 1999 г., група политически затворници изпрати открито обръщение до свободните граждани на западния свят. Ще си позволя да цитирам:

"Към вас се обръщат все още живите мъченици на комунистическия режим. Ние, затворниците от българския "Гулаг", бяхме главни съюзници на вашите правителства във времената на Студената война. Текстове на наши декларации срещу под­тисническия режим кънтяха от трибуните на правозащитни форуми,... в Белград, Виена и Париж... Гласовете ни се чуваха от радиостанциите на Свободния свят... Не съжаляваме, че нашите страдания бяха използвани за дипломатически натиск срещу диктаторите в Източния блок, под мотото "да защитим човешките права". Но години след падането на Берлинската стена, наиият живот и нашите права са отново застрашени...



Обръщението е подписано от Илия Минев, Петър Гогов, Григор Симов, Ангел Грънчаров, Георги Константинов, Стефан Вълков, Румен Панков. Защо ги изброявам? Защото един по един, те си отиват от този свят. – Мъченикът Илия Минев се спомина през януари 2000 година. Преди дни почина един от последните "кореспонденти" на Хелзинкския форум – Христо Цачев от Търновско. Но останалите са все още живи и живеят забравени от новите герои. От 1999 г. насам, за пет години, нещата за тези хора малко са се променили. Наш дълг е да преоткрием и разкажем тяхната история.

Затова, в качеството си на ръководител на българската делегация, аз се обръщам към вас с молба да издирите в архивите на ОССЕ обръщения, петиции, послания, декларации и писма на български граждани, изпратени от затвора, с вик за помощ, към правозащитната ни организация, ... с цел да ги огласим пред българската и европейската общественост...



С уважение: Тошо Пéйков













– ІV част –

Комунизмът: – дела и документи



Спомени на Христо Цачев за лагера "Белене" – 1956 - 59 г.



В първи отряд, на Старозагорския затвор, се сближихме с Христо Цачев, от с. Долна Липница, Търновско. Когато вече пишех спомените си и се опитвах да спомена, с по неколко изречения, повече хора, се оказа, че за Цачев (а и за Илия Минев), незнаех основни факти, макар да бяхме най-добри приятели! Затова, по мое искане, при едно от посещенията ми при него, само неколко седмици преди да почине, пролетта на 2004 г., Цачев ми продиктува основни факти и дати, от биографията си.

През онези фатални месеци, неможах да "намеря" или да купя касетофон, за да запишем всичко, което Цачев можеше да разкаже, а той помнеше много добре всичко и всички, макар да беше тежко болен.

След смъртта на Цачев, заедно с неговата изключително добра и грижовна съпруга, Мария, – прегледахме оставените от него писмени документи, сред които намерих саморъчно написани спомени, за периода 1944 – 1959 година! В тези спомени, "за щастие", влиза и беленският лагер! От спомените на Цачев, тук помествам само частта, за трите години в лагера Белене, 1956 – 59 г., като се надявам, в бъдеще да публикувам цялата му биография. А отделно, на CD и на брошури, разпространявам пълния текст на саморъчните му спомени.



Цачев е роден 1934 г. След 9-ти, 1944 г., до началото на петдесетте години, като активист на Земеделския младешки съюз, разпространява написани на ръка, с печатни букви, позиви, и заедно с други активисти на БЗНС от околията, създават нелегална земеделска съпротивителна организация, заради което, два пъти е осъждан, и до 1956 г. прекарва 5 години в затвора. През това време многократно, жестоко е бил пребиван!





Следват спомените на Цачев, за лагера "Белене":



… На 3 ноември 1956г., на трите врати, на главния вход на "Висшия партиен дом" в София, залепих три еднакви плаката, с размери: 1, на 1.20 м., със следния текст:



ДА СЕ ОСИГУРИ СПОКОЕН И СНОСЕН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ

ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ !

ДА СЕ ДАДЕ ПЪЛНА И БЕЗУСЛОВНА АМНИСТИЯ

НА ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАТВОРНИЦИ !



(На този ден Унгария скъса с "Варшавския договор"!)

След като ме арестуваха и вкараха в сградата на партийния дом, първо ми направиха обиск. Тогава почнаха да скачат с токовете на обувките си, по пръстите на краката ми, да ме удрят в гърдите, а след това ме закараха в един голям кабинет.

Там бяха трите плаката и трима човека, като единия беше генерал. Човека със светлия костюм, ме запита: Какви са тия плакати и къде са другите хора?

Отговорих му, че исканята написани на плакатите са ясни.

В това време генерала каза, че били хванали половината хора, да съм признаел за другата половина! Обърнах се към него и му заявих: Щом сте успели да хванете половината, помъчете се да хванете и другата половина!

Човека със светлия костюм, който явно беше най-главният на следствието (по-късно разбрах, че бил "зам министър на вътрешните работи", по ДС), пламна от злоба и ярост; бавно тръгна към мен, повтаряйки: – "Да се опитаме да хванем и другата половина ... ! Да се опитаме да хванем и другата половина!"

– Помня само, че два три пъти, ме удари в слепоочието, с юмрук. Като се свестих, разбрах, че един ми е надигнал главата, като ме дърпаше за косата, и държеше под устата и носа ми, голяма кърпа, за да предпазва килима от кръвта, която течеше.

( Цачев допълнително ми разказа и следната полукомична подробност:

"Въведоха милиционера, който охраняваше входа, и го питат:

– "Ти защо не го арестува бе?" А милиционерът отговори:

– "Ами... вие не видяхте ли камионите с войници и картечници"?!)

След това ми поставиха белезници и с джип ме откараха в следствения отдел на ДС, който се намираше в софийския затвор. Там ме вкараха в една килия, през която минаваха 20-30 см. дебели тръби от парното и беше много горещо. – Имах чувството, че изгарям и дробовете ми се пръскат от горещината, и все едно липсваше въздух!

Там ме държаха десетина дни, през което време многократно съм изпадал в безсъзнание от голямата горещина и задухата. Следователите ми бяха идиоти! Сменяха ги няколко пъти, като единия от тях, не разбрах как се казва, беше по-човечен и пред мен дори изказваше възмущение от властта за трудния живот в България, и т.н. Незнам дали така мислеше или това казваше с някаква цел, пред мен.

По едно време, около два месеца след арестуването ми, следователя ме извика в кабинета си и ми даде очилата, които Георги Кумбалиев ми счупи, при боя в партийния дом, и ми каза, че щели да ме освободят и много да съм внимавал, къде какво говоря.

И действително, привечер ме освободиха, като ме накараха да се подпиша че съм си получил всичките вещи, и в колко часа ме освобождават от ареста. Аз смятах че с това правеха някакви трикове, с цел да ме проследят, или нещо друго! И така излезе.

Заминах за "Баташкия водносилов път", където работех, за да си взема багажа, а след това мислех да си отида на село. Но пак ме арестуваха и ме откараха отново в София. От етапния арест, заедно с други 10-15 човека, ни откараха в Белене, като от софийското етапно, само мен и Александър Пършев, от София, ни вързаха един за друг с белезници, и така ги стегнаха, че до Белене ръцете и на двама ни, се подуха и силно ни боляха.

Прекараха ни през един понтонен мост и около 12 км. вървяхме пеш, до втори обект. Лагера беше ограден с бодлива тел, като на всеки 80-100 м. имаше вишки, кучета и силно въоръжена охрана. Дадоха ни стари окъсани войнишки дрехи и по две изтъркани одеала. Бараките бяха плетени от пръти и измазани с кал, а покрива, със стари турски керемиди, като на много места бе продънен и сутрин върху нас имаше сняг. Наровете бяха на два етажа, също плетени и покрити с папур.

Особено лете, неможеше да се спи от дървеници и комари, които ни смучеха кръвта. Храната беше помия, колкото да се каже че ни дават някякво ядене. Хляба уж 500 грама, но нямаше и 400.

От начало, близо година ни лишаваха от всякаква кореспонденция, колети и т.н. После разрешиха да получим от близките, по 4 кг. храна и 4 кг. плодове, на три месеца, и доколкото си спомням, – по 8 лв. на месец и по едно писмо.

Нас политическите лагеристи, ни държаха отделно, преградени с бодлива тел от т.н. "хулигани". Между тия хулигани, по-голямата част също бяха политически, но понеже преди това не са лежали по затворите и лагерите, с политически обвинения като нас, – затова ги отделяха, за да не се дава вид, че има много политически лагеристи! А те с нищо неможеха да докажат, че не са хулигани, криминални и т.н. В България няма законност, човечност и морал! Това е то комунизма!

На около 400 – 500 метра от нашия лагер, беше лагера на жените, – също като нашия, ограден с бодлива тел, вишки, кучета и добре въоръжени милиционери. Доколкото можехме да разберем, там имаше около 600 жени, чийто режим и живот, също беше трагедия! – Откъснати от живота, побоища, смърт и т.н.

"Празнуване на нова година"

В помещението бяхме около 170 човека. Имаше една иззидана печка, отгоре с дебела ламарина, но тя нищо неможеше да затопли, понеже на много места покрива беше пропаднал, небето се виждаше и върху нас навяваше сняг. Но върху печката поне можехме да си затоплим вода в кутии от халва.

Понеже беше голям глад, когато копаехме пръст за дигите, събрахме разни грутки, като малки картофчета, и по този начин можахме да съберем няколко кг. Доктор Сиво Чапаров, от Стара загора и д-р Свинарски (?), които гледаха добитъка, можаха да ни донесат за нова година, и малко царевични зърна. Сварихме ги и по този начин посрещахме нова година, като за всеки раздадохме по две три супени лъжици грутки и по 1 лъжица царевични зърна.

В помещението не бяха случайни хора. Имаше свещеници, министри, депутати, офицери, генерали, лекари, адвокати и др. Аз бях един от най-младите лагеристи и като такъв, най-вече аз варех "продуктите". След като раздадохме поравно на всеки, към 11-12 ч., от големите мъки към семейства и близки; от неизвестността на съдбата и т.н., – без никой да е организирал, всички почнаха да пеят разни църковни и новогодишни песни, които продължиха почти цяла нощ. Това вбеси надзирателите и администрацията, и на следващия ден някой ни е наклеветил (Разбрахме, че един от тях е Милко Домозетов). Нас ни извикаха и ни съблекоха голи, по долни гащета и ризи с къс ръкав, и ни вкараха, през зимата, в карцера, покрит с турски керемиди, през които снежинките прелитаха. Бяхме наказани: – аз, Страти Димитров, от с. Ново Паничерево бургаско, Стойко Коричев, от Ст. Загра и Иван Титев, от с. Галата – варненско. И четиримата бяхме по убеждение земеделци. Обвиниха ни, че уж ние сме били организатори на това "тържествено" посрещане на нова година, което не беше верно. В карцера, голи, гладни, върху цимента, наказани за 28 денонощия, действително щяхме да умрем и четиримата. Но по неизвестна божествена сила, или по случайност (незная, но явно Бог ни помогна), на следващия ден, един от главните надзиратели ни отключва за да ни изкара за клозета, и като ни вижда голи в зимния студ и снежната виелица, разбира че така скоро ще загинем. Като се прибрахме в карцера, почна да ни пита, кой от къде е. Последен аз му казах, че съм от Долна Липница. Оказа се че същият води жена от моето село и шуреят му беше навремето наш човек – земеделец. Този надзирател е бил някакъв шеф в Ловеч, по търговията, но нещо се провинил по партийна линия и за наказание го докарали надзирател в лагера, с цел да се "осъзнае и поправи". Така той ни съжали и ни каза, че в съседния карцер било пълно с папурени рогозки. Каза ни да вземем една рогозка и да я постелем на цимента, за да може върху нея да лягаме, но ни предупреди, че ако случайно дойде някой от началниците и види рогозката, то ние да не го издадем, че ни е разрешил да я вземем, защото и него тогава го чакало най-лошото. Аз обещах да кажа, че аз съм взел рогозката без надзирателя да види.

Този надзирател, казваше се Фильо, обеща да поиска от неговите колеги да им вземе дежурствата, докато изкараме 28-те дни карцер, като се престори, че уж след това имал важна работа, и те пък тогава да го заместват. Каза ни още, че докато е той дежурен, ще гледа да ни донася малко повече храна от кухнята, под различни предлози. И така, при условията при които бяхме поставени, това ни спаси от гладна и бяла смърт, чрез замразяване! Благодарение на този надзирател, Фильо от Ловеч, ние останахме живи и сега мога да опиша този случай!

Не се мина много време, след това ни наказание, и мен пак ме вкараха в карцера, без да ми казват за какво, а то било, понеже съм получил обвинителен акт за поставените плакати на партийния дом. Вкарали са ме в карцера, за да немога да се обадя на някой адвокат; на моите близки; да направя възражение и т.н. Чак в деня, когато щяха да ме конвоират за делото в София, – в карцера дойде надзирател, да ме кара да се подпиша на призовката, че съм получил обвинителния акт, в деня когато ме карцираха, а не в момента когато ми се връчва! Отказах да подпиша. Началника на ДС, Борис Митев, който бе причина, много хора да загинат в Белене, каза на надзирателя: – "Остави го! Като неиска да подпише, ние ще пишем че сме му я предали и той е отказал да я подпише! Но щом се върне от делото, една нощ ще го изкараме и ще го залепим на оградната мрежа!" Демек, при опит на бегство съм убит.

Въпреки заплахите, аз не подписах. Изкараха ме от карцера, накараха ме да се умия и обръсна, и веднага ме конвоираха до София, за делото, което щеше да се гледа на следващия ден в съдебната палата.

Когато ме вкараха на съдебното заседание, влязоха доста млади хора, които били студенти, – слушатели, за такива и други дела. Щом застанах пред съда, съдийката започна да ми чете обвинението. Аз я прекъснах и исках да се отложи делото, за да мога да си подготвя защитата; да направя възражение; да пиша някои свидетели; да си взема адвокат, който добре да се запознае с делото и т.н. Прокурора не ми уважи исканията, което стана причина да влезем в пререканя с него. Аз го обвиних като прокурор, – блюстител на закона, – че не си изпълнява както трябва служебните задължения; че елементарните ми законни права не се спазват; че всичко това което правят е незаконосъобразно, и затова протестирах! Накрая стигнахме до споразумение, преди да си дам съгласието че ще отговарям на въпросите на съдията и на прокурора, то, аз да задам на прокурора няколко въпроса и той да ми отговори на тях!

И така, – първо го запитах: Признава ли фашизма, за една от опасните диктатури на света? Той каза, че е така и че те, комунистите, са били в авангарда на борбата против фашизма. А аз му казах, че антифашисти са Де Гол, Аденауер, Айзенхауер, Чърчил и т.н., и че когато фашизма е опустошавал Европа, то Москва и комунистите, вместо да се вдигнат на борба против фашизма, – имаха с тях, пакт за приятелство и взаимопомощ, и не си мръднаха пръста в защита на тия народи! Прокурора започна да беснее и започна да ме пита какви са другите ми въпроси, а те бяха: – "През времето на фашизма, имало ли е правосъдие'? Той отговори, че фашизъм и правосъдие, са две несъвместимости! А аз му казах: Диктатурата ви, и правосъдие, са две несъвместимости!

Запитах го още: През 1933г. във фашистка Германия, имало ли е правосъдие или не? Той ми заяви, че с отговора на втория ми въпрос, смята че ми е отговорил и на този, третия, и ме попита със стиснати зъби, имам ли други въпроси! Казах му, че имам, но първо искам да се изкажа във връзка с отговорите му, и действителността.

Казах му: – Вие казвате, че фашизъм и правосъдие, са две несъвместимости, и че през 1933г. във фашистка Германия, не е имало правосъдие. През 33.г. фашистите в Германия, съдеха Г. Димитров, Попов, Талев и др., в обвинение, че са извършили голямо престъпление: – запалването на Райхстага. И въпреки всичко, на подсъдимите им е дадена възможност да имат адвокати, и то от чужбина; На делото да присъстват техните близки, и т.н. А сега вие комунистите, когато мен ме съдите, и то 30 години по-късно, – когато човешката култура и право, трябва да са на по-голяма висота; когато само преди една година имахте "Априлски пленум" и отчитате за грешки, маса престъпления дето са извършвани, като невинно са вкарвани хора по затворите, лагерите и т.н, – то сега, не се спазват елементарните ми права! Нито адвокат, нито подготвена защита, нито свидетели, нито близки, да видят и разберат, как беззаконно ме съдят за нищо! Не че съм палил или събарял сгради, а само защото съм искал, "да се създадат условия за целия български народ, да живее спокоен и сносен човешки живот"! Това какво престъпление е, и по какъв безправен начин ме съдите? – Ето какво е вашето правосъдие!

Прокурора взе да ме прекъсва. Нямало да ми позволи, подсъдимата скамейка да съм я правел на трибуна за вражеска пропаганда, и т.н.

Случило се е така, че съдийката която ме съдú през 1949г. в Павликени, като малолетен и маловръстен, – заради позивите, – сега същата пак ме съдеше в София! Аз не я познах, но самата тя ми припомни. И когато влизах в пререкания и спорове с прокурора, понеже виждаше че съм прав, тя каза че ще впише в протокола, че не са ми били спазени законните права и ако не съм доволен от присъдата, можел съм да я обжалвам.

От държанието ú, и от погледа, разбрах че иска да ми даде минимална присъда, и аз се съгласих да се гледа делото. И действително, тя ме осъди на една година затвор, като ми призна предварителния арест. Фактически аз я бях излежал и следваше да ме освободят от Белене, – но при комунизма няма право и законност! Въпреки че ме осъдиха на 1 година, 3 години ме държаха в Белене, чак докато, на 4 септември 1959г, лагера бе закрит!

След делото ме върнаха в лагера на о. Белене. Не се мина много, и началника на ДС – Борис Мутов, ме вижда че си пера дрехите на мястото където беше определено за пране, – до клозетите, и ме запита: – Цачев, защо тук си переш дрехите? Отговорих му, че нали тук е определеното място за пране. – "Така ли се отговаря?" И нареди на надзирателя Минко Цоков, да ме вкара в карцера и ми съблече дрехите.

Наказанието ми беше, "за нищо", защото той е намислил да ме накаже, и каквото и да бях му отговорил, или ако бях мълчал, пак щеше да го стори! Това беше само повод!

В карцера, надзирателя Минко Цоков, ме накара да се събличам. Аз отказах! Борис Мутов беше вън до карцера и извика "зам. четния" Жабаров, – криминален лагерист – касоразбивач, а в лагера беше бияч на лагеристи. Като дойде Жабаров, ме ритна в стомаха. Аз от болка се свих и през това време те са скачали върху мен, защото бая време, – целия ден, и през нощта, съм бил в безсъзнание!

Сутринта съм се свестил и като ме изкараха за клозета, лагеристите видели че целия, и дрехите ми (то какви дрехи, – къси гащи и риза къс ръкав) са кървави, и обадили на нашите полит. лагеристи!

Така се е случило, че на следващия ден е идвал някакъв инспектор от София и е привиквал някои полит. лагеристи за "разговор" или за разпит. Викали са и бившия министър-председател, Коста Муравиев, и на вътрешните работи – Христо Стоянов. Двамата са протестирали от несправедливото ми карциране и от жестокостта на началника на ДС, – Б. Митов. Този инспектор дойде в карцера с полковник Куманов. Като ме вижда целия кървав, ме попита за какво съм наказан. Обясних му за случая, така както си беше, и му казах, че това е нещо обикновено и е редовна практика на Бор. Митов. И че той винаги може да намери повод, когато реши да вземе здравето и живота на някого!

Този инспектор (не го знам как се казваше) постъпи човешки. Накара ме да напиша обяснение, – кое как е било, за да ме накаже н-ка на ДС Митов, и ме освободиха от карцера.

Като излязох от карцера, бай Коста Муравиев и Христо Стоянов, – бившите министри от кабинета на Ал. Стамболийски, ми казаха как са се застъпвали за мен, пред този инспектор, и как са изказали своите възмущения и протести, против своеволията на някои от началниците, по отношение на нас лагеристите!

[Eлтимир]

Наказателната бригада!

След това, в лагера направиха "наказателна бригада"! В нея първоначално бяхме 15-20 човека, а в последствие останахме 10-12. Това бяха Коста Муравиев, Христо Стоянов, Крум Неврокопски, Сашо Пършев, Манол Журналов от Пловдив, аз, и още няколко души. Отделиха ни в наказателната бригада, не че имаме някакви нарушения на правилника на лагера, а за да плашат с нас, останалите лагеристи. Например, докато в лагера нормата беше: да се изкопае и иснесе с тарги на дигата, на разстояние 100 -200 м. – по 5 кубика пръст, на човек, – то в наказателната, нормата бе – 10 кубика!

Понеже не ни даваха колички, а с тарги носехме пръстта, – трябваше да се групираме по двама, и така двамата трябваше да изкопаем и пренесем, – 20 кубика!

Естествено, това беше нещо невъзможно, но с това плашеха другите. – Това е болшевишка тактика на управление. За да се подчиняват и изпълняват, хората трябваше да има от какво да се страхуват! За цивилизацията, заплаха бяха лагерите, затворите и убийствата, а за лагеристите, – наказателните бригади, карцерите, убийствата и т.н. Понеже неможехме да изпълняваме нормата, то винаги имаше поводи да ни наказват. Най напред ни наказваха с намаление грамажа на хляба, а след това почнаха да ни карат и през нощта да работим: – като; пълнене на понтоните с вода; помпане от двете ръчни помпи на ръка и прекарване с колички и бурета в тях, – по 100 литра вода. Ако не бягахме с количките, разни криминални биячи ни биеха със сопи, а когато бягахме, – водата от буретата се плискаше, и пак ни биеха, – защо пък сме разливали водата! И в двата случая, боят ни беше сигурен.

Така, цели два месеца, денонощно ни караха да работим ! Денем не ни биеха, а вечер, това бе нещо обикновено! Аз съм издържал две денонощия и след това съм припаднал за неколко часа. Като дойдох в съзнание, трябваше пак да се хващам да работя!

Два месеца незнаехме какво е лягане и спане! Припадането на лагеристи, беше нещо редовно. Имаше надзиратели, които, като припаднем, идваха и ни ритаха по главите. Но имаше и някои по-човечни, които не ни закачаха и ни оставяха докато дойдем в съзнание, и по този начин малко ни се възвръщаха силите.

За бой и наказания, винаги имаха повод. Ние едвам се движехме от изтощение. Всичко ни тежеше, даже шапките! Денем не ни даваха да сядаме да починем. Разрешаваха само на обед, за 50-60 минути да седим, докато се храним, и то не на сянка, а на слънце! Така през време на един обяд, бай Христо Стоянов, припадна. Аз тръгнах да му дам малко вода и да го полея по главата, а мръсника, убиец, – надзирателя Върбан (Мечо), вдигнал автомата и се прицелил в мен. В това време Стоян Колев, лагерист от с. Полска Могила, Старозагорско, – извика: – "Христо, залягай!" Веднага залегнах на 2-3 метра от бай Христо! Върбан ме изпсува, прибра автомата, извади пистолета си и дойде с насочен пистолет към мен. Постоя така малко и ми каза, че сега ми се разминава, но ако продължавам така, – ще ме разстрелят!

След някой ден, докато се хранехме, минава край нас н-ка Ив. Горанов. Храната която ни даваха в канчетата, – освен рядка вода, помия, – беше пълна с малки червейчета. Това, особено лятно време, беше нещо обикновено, защото за готвене докарваха понякога и дреболии от птицекланницата в гр. Левски. Вътрешности, глави и крака от пилета, и тази карантия я държеха на открито във варели. Варелите стоеха на слънцето открити и не ни разрешаваха да ги покрием с нещо, затова веднага ги нападаха зелени мухи. Първия и втория ден беше по-добре, но третия и четвъртия ден, варелите се пълнеха с малки бели червейчета.

Когато Горанов минаваше край нас, му казах: – Гражданино началник, невярвам това да е било в Диарбекир, където са били затваряни нашите възрожденци! Невярвам и в германските концлагери да са ги хранели с червеи! И му посочих канчето си, колко червейчета има! Той се позасмя, а при него усмивката беше рядкост, и каза: – "Цачев, – карайте! То всичко е минало през огън!" – И замина към женския лагер, за да се развлича с някоя по-красива нещастница, което бе редовната им практика!

А бай Коста Муравиев, ми каза: – "Как посмя да му кажеш това, особено дето го сравни с Диарбекир и германските лагери на Хитлер!" Чудеше се и как Горанов не почна да ме рита и да скача върху мен, а се засмя и тръгна към женския лагер!

Бай Христо предположи, че не е искал да си разваля настроението, преди обедната среща с "мадамите". И действително, не се минаха 3-4 часа, и кофтито (затворник, – помощник на надзирателите) ме повика за някаква справка в канцеларията, и ме поведе към щабното ръководство, т.е. канцеларията на Горанов, който беше отворил вратата и ме чакаше в коридора. Още от коридора започна да ме блъска в гърдите, да ме рита в слабините и да удря, където свари. Най вулгарно ме псуваше и се заканваше да ме убие. – "Вие сте гадове – врагове на народа! И червеите за вас са много! Вие сте докарани тук, да ви унищожаваме, а не да ви угояваме!" Псуваше, удряше и риташе, но неможа да ме повали (Цачев беше едър и як!) и видя наблизо една (дъска) събувалка за ботуши. С нея почна да ме удря по главата. Улучи ме в слепоочието и така успя да ме повали. Започна да скача върху мен, и съм загубил съзнание!

Горанов беше истински сатана! – Жесток садист – убиец! Беше решил да ни ликвидира всичките от наказателната бригада! Един от верните му кофтита, беше казал на Коста Муравиев, че случайно дочул как Горанов предлага на някой си инспектор – генерал, да почне да убива, на нощ по 10-15 човека, а инспекторът му казал, че ако пита него, и всичките да ни избие за една нощ, – не му мигало окото, но лично той неможе да му разреши, понеже това било правителствен въпрос!

Чудното ни спасение от избиване!

Ние чувствахме че ни чака най-лошото, но кога и как ще стане, – незнаехме! Казаното от Горанов, пред генерала, още повече затвърди нашите съмнения, и бяхме уверени, че ние от наказателната бригада, ще бъдем първите жертви! И действително, както Горанов е планувал, щеше и да го извърши, но благодарение на Божята закрила, останахме живи!

За да осъществят пъклените си планове, почнаха да ни изкарвт нощем да работим на 400 метра навън от лагера. На 25 август 1958 г., цялата наказателна бригада (тогава бяхме около 10-12 човека) ни изкараха в изкопите извън лагера. Направили ни големи тарги, побиращи 150 – 160 кг. пръст, и ни караха да ги изнасяме на дигата.

Горанов и милиционера – убиец, Върбан, седнали на една маса. Над тях от дървото увиснали ел. крушки. Те пият, а двама цигани, единия с хармоника, а другия с тарамбука, им правят увеселение! След като изпиеха по някоя чаша, – ставаха, и със здрави сопи започваха да ни бият, където сварят, и това продължи цяла нощ!

Сутринта ни накараха да се измием от кръвта, и ни вкараха в лагера да закусим чай от треви, от острова. Без да е подсладен или съвсем малко сладък; малко мармалад, и седмично, един или два пъти, по 40-50 гр. сирене. През деня работим на обекта, по 10 -12 часа, без да сядаме, освен на обед

Вечерта на 26, срещу 27 август, 58-ма г. Горанов запланувал, в 12 ч. през нощта, да ни избие всичките от наказателната бригада, и с цел да камуфлира причините за убийството ни, решават умишлено да повредят, т.е. прекъснат, електическия ток, към 12 ч. през нощта. Тогава да ни разстрелят и да кажат, че когато тока е угаснал, ние уж сме нападнали охраната, и затова те в самоотбрана са ни разстреляли! Вечерта, с цел малко хора да знаят истината, за охрана на 11 лагеристи, оставиха само трима надзиратели, и то, най-верните им хора, най-големите зверове – убийци, които с убийства са доказали верността си! А и също така, да кажат, че ние сме използвали намаления състав на охраната и изненадващо сме ги нападнали в тъмнината!

Както го е бил запланувал Горанов, – от ликвидирането са ни деляли 15 - 20 минути. По-късно разбрахме, как сме били спасени!

Началника на охраната, който е бил и партиен секретар на администрацията, е разбрал че след като ни убият, ще се вдигне шум извън пределите на България, понеже измежду убитите, освен нас, които нямаме такава политическа известност, има и хора, като, – бившия министър-председател К. Муравиев и министъра на вътрешните работи от кабинета на Ал. Стамболийски, – Христо Стоянов, и че заради тях ще се дигнат големи протести. И понеже той, началника на охраната, знае много добре, каква е тактиката на комунистите; че те вършат престъпления, и после вината хвърлят на един или група хора, че уж те са виновни, а не партията им! И като така, цялата вина щеше да падне върху партийния секретар и началника на охраната, които постове той заемаше!

С цел, в такъв случай да има някакво оправдание, – привечер, към 5 ч., той се обажда до ЦК на БКП, че тази нощ в 12 ч. ще бъдат убити 11 човека от политическите лагеристи, сред които, Муравиев и Хр.Стоянов!

Този началник на охраната – и партиен секретар, ни най-малко не се е загрижил за нашето спасение, защото дотогава, неговите подчинени са убивали, под най-различни предлози, много и много политически затворници и лагеристи, – но той се обажда за в случай, че "случайно" от ЦК на БКП, решат да припишат това убийство, не на партията и държавата, а на отделна отговорна личноет, какъвто е именно той! Но както и да е, Природната сила го е накарала така да постъпи и ние да бъдем спасени!

След вечеря, пак ни изкараха да копаем пръст в траповете, на 400 м. извън лагера, там където първата вечер Горанов и Върбан ни биха жестоко. Тази вечер, на 26, срещу 27 август, 58 г., когато ни конвоираха към траповете и минавахме край стола на МВР, Горанов, пиян, каза на охраната, след като ни напсува: – "Оставете ги тия гадове да подишат още малко въздух! Ако úскат да копаят!"

Тая вечер охраната ни действително бяха малко, – трима души. Като ни закараха в траповете, ни оставиха да копаем, без да ни викат, а между нас беше едно мълчание, понеже всички чувствахме какво ни чака! Явно щеше да е по-лошо от онази нощ, когато цяла нощ ни биха, Върбан и Горанов!

Към 12 ч. без 20 мин., във въздуха се видяха светлини на фарове, които идваха към втори обект, т.е. към нас, и бай Христо Стоянов, ми каза тихо:

– "Адашче, тази нощ, с тези камиони, ще ни изкарат труповете от тук!"

А Сашо Пършев му каза:

– "Това не са камиони, а леки коли".

– "По какво разбираш, че не са камиони?" Го запита Бай Христо.

– "Бързото клатене на лъчите на фаровете, нагоре - надолу, показва че са леки коли!"

И докато изясняваха дали не са камиони, едната кола вече зави край женския лагер и докато дойде до нас, и другата се появи. От първата кола слязоха инспекторите от МВР, Ковачев и Бакърджиев, а от другата, други двама, непознати за нас. По-после разбрахме че са от ЦК на БКП! От охраната дадоха сигнал с пищялка и от стола на МВР изскочиха, Горанов, пиян и по потник, и другите негови апаши – убийци, като Мечо и т.н.!

Ковачев го запита:

– "Какви са тия хора посред нощ, тук в траповете?" А Горанов отговори

– "Това са гадове, които нетрябва да живеят!"

После те нещо му казаха тихо, но Горанов пак им повтори същото! А те, като видяха че е пиян, спряха да говорят с него, дойдоха при нас и запитаха Муравиев, какво правим в тия трапове, но Муравиев не му отговори! И те пак го питаха:

– "Защо не отговаряш? Не чу ли?" Тогава Муравиев каза:

– "Незнаете ли защо са ни изкарали през нощта в тия трапове?"

– "Горанов каза, че не сте си изпълнявали нормата, – затова"!

– "Че кой може да изкопае 10 кубика и да ги пренесе на 200 метра, на дигата?

След разговора им с Муравиев, наредиха да ни приберат в лагера и започнаха, един по един, да ни привикват и да ни разпитват, кой за какво е бил бит от Горанов, и т.н.! След това ни разрешиха да се приберем в помещенията.

Така, след два месеца, за първи път легнахме на наровете! Два месеца припадане, бой, ритници и денонощен непосилен труд! Неописуеми мъки и страдания! Всичко това, беше по-лошо от ад!

Както по-горе писах, бяха ме осъдили на 1 година, а "прекрах" в Белене, три години, – и на 4 септември, (следващата) 1959 г. ме освободиха, заедно със всички други, от Белене!

Има още много, което заслужава да се опише, за издевателствта върху мен и другите, но това ще стане в някоя книга, в която смятам да опиша по-подробно, моите спомени и преживелици, – от самото начало, – до сега!

Това е краят на спомените на Цачев!



За голямо съжаление, поради тешките болести и мизерията, Цачев не успя да напише повече, и спомените му свършват тук! Но борбите и страданията му, не свършват. След беленския лагер, той е "прекарал" още 12 години по комунистическите затвори, – за да станат общо, 17 !

В наказателната бригада в Белене, Цачев е бил близък с Крум Неврокопски и Сашо Пършев от София, понеже са били на една възраст. Пършев, по-късно емигрирал в САЩ, където (по думите на Цачев) е убит от гърци, агенти на ДС !

В началото на 1960г., Цачев изпраща изложение до Генералния секретар на ООН, – тогава, – У Тан; до президента на САЩ и до Тодор Живков. В изложението описва при какви условия се държат затворниците и лагеристите в България, а и за постоянните политически убийства! Изложението пуска и в пощенската кутия на американското посолство в София!

За това изложение е осъден на 3г. и 6м. и прекарва в Старозагорския затвор, до 64г. От този затвор помни и специално спомена, българския турчин, Мехмед Фауд Юмеров, като много добър, честен и начетен човек, – бивш представител на Турция в България!

През 1971г., изселват Цачев, и той се принуждава да направи опит да мине границата, но е задържан недалеч от "Калотино"! Така, за опит за бегство го осъждат на 3 г. затвор. Но тази присъда, се вижда много малка, на комунистите и те го осъждат на още 8 г., затова че бил извършвал строителни работи, и сключвал договори с общински предприятия, "не по държавните разценки"!? Тази прикачена присъда, и по официално признание на тогавашните офицери от ДС, е призната за неоснователна, а "Държавен и финансов контрол" отхвърля обвиненията и заявява, че няма претенции към Цачев, но съдът по обжалваното от Цачев, дело, се произнася така: – "Като се има предвид личността на подсъдимия, съдът е взел правилно решение"!! Така Цачев изтърпява и тези 8 години, и то, при най-тежки условия !

Четири години го държат в "наказателна изолация" (т.н. "запечатка"), в смъртните килии на врачанския затвор, където е подлаган на системен тормоз и опити за убийство! А по закон, максималният срок за такава "изолация", е 2 месеца, и то, – само при доказано нарушение на вътрешния ред, – а при Цачев, такова няма! След това е прехвърлен в Старозагорския затвор, откъдето се познаваме, – и 1979г., – след 8 г., е освободен!

В първи отряд на старозагорския затвор, Цачев беше близък с Петър Бояджиев, който му бе споделил че е социалдемократ.

Преди да излезе от затвора, Цачев ме помоли да му препиша на ръка, с най-дребен шрифт, по-важните негови изложения и протести до властите. Той настояваше да издълбаем токовете на обувките му, с които щеше да излезе от затвора, за да скрием там листчетата и да залепим нови подметки върху тях. Но за наша изненада, за излизането му от затвора, неговите близки му изпратиха обувки, на които токовете имаха гумени "капачки", които се сваляха и в тях се откриваше голяма кухина! И така, в тях Цачев изнесе от затвора, важните за него, писмени документи.

През 1984 г. Цачев изтърпява и присъда от 6 месеца, в ловешкия затвор (Там са били заедно с Петър Пасков), затова че казал на кварталния началник на МВР: ― "Не спазвате законите; не се интересувате от истината и правдата, а действате като пионки!"

По късно, Цачев бе един от първите членове на "дружеството"!

Христо Цачев не успя да допише спомените си, но ако даде Господ, ще се опитам аз да допиша и публикувам борбите и страданията му, за идеите на БЗНС, – за свобода, демокрация, истина и правда! Но и само беленските му спомени да останат публикувани, никак няма да е малко, защото от опит знам, че който не разбира от една дума, – няма да разбере и от 100 !











вместо паметник



Страница в памет на Христо Дафинов Цачев

преживял 17 години, по лагери и затвори, за правда и свобода

================================================================================
========

1949 г. – за позиви, 16 годишен: три месеца в затвора

1952 г. – за нелегална земеделска организация: 4 г. в затвора

1952 г. – за следния плакат, поставен от него, на трите врати

на главния вход на "Партийния дом" в София:


ДА СЕ ОСИГУРИ СПОКОЕН И СНОСЕН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ

ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ !

ДА СЕ ДАДЕ ПЪЛНА И БЕЗУСЛОВНА АМНИСТИЯ

НА ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАТВОРНИЦИ !


























е осъден на 1 година, но "прекарва" 3 ужасни години

в наказателната бригада на лагера "Белене"!

1963 г. – заради писмо до Т. Живков, до ООН и до президента

на САЩ, – относно политическите затворници

и лагеристи в България, е осъден на 3 г. и 6 м.!

1971 г. – изселен, – прави опит за бегство, – 8 години в затвора!

1984 г. – казал на началника на МВР, да се съобразява

със закона и с истината: – още 4 месеца затвор!

================================================================================
========

† Христо Дафинов Цачев, от с. Д. Липница, В. Търновско,

почина на 2 май, 2004 година, – никому неизвестен и ненужен!

[Eлтимир]

БЗНС, след 9-ти септември 1944 г.



"С решаващата помощ на съветската армия", на 8-ми, срещу 9-ти септември, масони и комунисти правят преврат, с който свалят земеделското правителство на Муравиев и забраняват всички партии, неподкрепящи комунистическия "Отечествен Фронт" (ОФ). От земеделците, легално остава само левото крило "Пладне", което с участието си в "ОФ", доста улеснява утвърждаването на комунизма в България! Водач му е току що завърналият се от емиграция в Англия, Г. М. Димитров (Гемето), а след последвалото опасно за плановете на комунистите, засилване влиянието на БЗНС, – и "Гемето" е подгонен от комунистите и се укрива в Американското посолство, и тогава го замества Никола Петков.

По настояване от Москва, веднага след 9-ти, комунистите, провеждат неколкомесечна кампания за арестуване, измъчване, ограбване и зверско избиване, на всички по-видни и по грамотни българи, като: – кметове, полицаи, търговци, учители, свещеници и интелектуалци! Именно за такава "активна борба против фашизма и капитализма", убийците садисти, десетилетия получаваха много големи "народни пенсии" и множество привилегии, а наследниците им, днес са първи капиталисти!?

Всички, заемали дотогава някакви постове в държавата, и "непоклонили се" на новата власт, са вкарани в арести, затвори и каторжни лагери. Освен тях, с присъди и без присъди, в затворите и лагерите са и хиляди младежи, само затова, че са членували или са подкрепяли някоя от многото национални патриотични организации, като, – легионери, бранници и много други.

Но и отечественофронтовската "идилия" не продължава дълго. Много скоро и Никола Петков разбира че комунистите не се съобразяват с никакви демократични правила и норми, а вместо това, методично налагат свой жесток диктаторски режим!

Като водач на обединената демократична опозиция, в рамките на прокомунустическия ОФ, Никола Петков получил подкрепата и на главния водач на земеделците, до 9 септември, – Димитър Гичев. Така, имайки подкрепата на всички демократични партии и организации, Н. Петков се опитва да се поротивопоставя и да разобличава от трибуната на Народното събрание, налаганата комунистическа диктатура и повсеместен терор, но вече е късно!

Ето, като пример, и един кратък спомен на баща ми, за събрание на БЗНС в Княжево, София: – "Земеделците се събираха в един салон, а комунистите, които предварително се бяха струпали отвън, – викаха и ни замеряха с камъни. Никола Петков ни ободряваше от трибуната:

– "Не бойте се другари!" – Но когато в салона бягайки влязоха (утрчáше) неколко души с окървавени глави, – всички се разбягаха и събранието се разтури!"

Скоро комунистите арестуват Никола Петков, в Народното събрание, и го обесват в затвора! Забраняват и останалите легалните, дотогава, опозиционни партии, и затворите се препълват, предимно със земеделци. А в затворите и лагерите, условията са свирепи! От нечовешките условия и със системни изтезания, затворниците биват принуждавани да сътрудничат на ДС и да доносничат срещу своите колеги и познати! Националистите – легионери, са принуждавани да сътрудничат на ДС, уж, "по патриотична линия", а земеделците, – по "антифашистка"! По-малодушните земеделци, от т.н. крило, "пладняри", са били "подтиквани", публично да заявяват, че: – "девети септември е светла дата", и даже са принуждават и други да повтарят тази нелепост! Така, земеделците "пладняри", са насъсквани срещу истинските земеделци и срещу всички неподкрепили политическия параван на комунистите, – "ОФ".

Това е една от многото гаври с политическите затворници, но е закономерност за онази тиранична система, в която: демократите бяха наричани, "фашисти" и "врагове на народа"; робството беше, – "свобода"; лъжата, – "правда"; а истината, – "вражеска диверсия"!





Идеалът на комунистите и реалността в СССР



След комунистическия преврат на 9 Септември, от горите и от тайните квартири излизат немногобройните комунисти и комунистически партизани, които преди да хванат гората, са били градски терористи, криминални престъпници и всякакви нехранимайковци, укриващи се от властта и мечтаещи за "съветска комунистическа власт" и в България.

А ето какво е представлявал по това време "Съветският съюз", – комунистическият им идеал: — Десетки милиони избити. Невиждан до тогава в света, масов терор и глад! Системно и брутално се отнема цялата произвеждана земеделска продукция, а всички по-добри земеделски стопани биват арестувани, и ако преживеят издевателствата, загиват в безбройните затвори и лагери на ГУЛАГ, заедно с милиони други невинни жертви на масовия болшевишки терор!

И по ирония, или, по-скоро, закономерно, – голям процент от арестуваните, избитите, или държани повече от 10 години в затвори и лагери, са комунисти, включително и български.

А ето каква е била реакцията на запада, за осъдените на смърт в СССР, – в лицето на един от отдавна превъзнасяните "пролетарски интелектуалци и хуманисти", – милионерът, Бертолд Брехт: – "Колкото по-невинни са, толкова повече заслужават да умрат"!?

Този Бертолд Брехт, демагогски се обличал, уж с "пролетарски "дрехи, но скроени от известни моделиери, и ушити от най-скъпия тогава плат ! А в СССР, милиони селяни от поволжието и Украйна, и от цялата огромна страна на "съветите", след като им отнели земята и имуществото, – измират от глад. А и цели народи са интернирани на хиляди километри, и голяма част измират.

Ето за такава "съветска власт" са се борили комунистите. Идейната им заслепеност илюстрира следният пример, разказван ни в "разряда" на Старозагорския завор, 1978г., от един много възрастен политически затворник (може би се казваше Бояджиев):

– Аз, – казваше той, – съм най-старият комунист в България. Член съм на Партията, от двадесет и (не помня точно коя) година! Ние комунистите, тогава бяхме толкова заслепени, че когато, след нападението на Германия над СССР, чухме, че в Съветския съюз е обявена амнистия, – бяхме много изненадани и озадачени, защото мислехме, че там неможе да има затворници"!

Този колега от затвора, професионално се е занимавал с класическа музика, и е живял в средите на най-известните композитори и музиканти.

По примера и пряката диктовката на съветските болшевики, българските комунисти, и в България, "успяват" за неколко години да постигнат почти същите плачевни резултати, като в СССР! На управленски длъжности масово се назначават напълно неграмотни, но верни хора! И това не е само в първите неколко години. На гр. Трън, например, през педесесетте и шеесетте години, кмет е бил Христо Тодоров (Рúста), който през цялото свое, десетина годишно кметуване, не е можел да се подписва, та затова му направили специален печат, вместо подпис.

(По свидетелство на Митко Павлов, от гр. Трън) !

А какво да кажем за старателно укриваните масови зверства:

Починалият преди неколко години, мой приятел, – скулптор, Димитър Тодоров Димитров, разказваше за нарязани на парчета арестанти в трънската гимназия, и парчетата с кофи били изсипвани в минаващата през гр. Трън, река Ерма! Когато попитали един милиционер, за съдбата на един арестуван (имената не запомних), – милиционерът отговорил:

— "Áаа, ... ньега одавна га изедоше шатицете у Ерму"!

А братът на наскоро починалия юрист, Юлиян, – е арестуван, като ученик в гимназията, и зверски убит, заедно с още много други, в отдалечената планинска местност, "Шóльин чифлик", – само затова, че е бил член на българска патриотична организация!







Ще цитирам и откъс от книгата на Николай Илиев: "Боян Попов – водач на Горяните в Трънско":

"С утвърждаването на болшевишкия строй, се развихри една нечувана и невиждана кървава вакханалия. По разпореждане на Коминтерна, чрез Съветското посолство, още в първите дни след 9.ІХ. са обявени т. нар. "40 безотговорни дни на революцията", през които червените зверове вилнеят из цялата страна; – без съд и присъда избиват цвета на българската нация, – нейната интелегенция, и вършат какви ли не безчинства и грабежи. А т. нар. "Народен съд", през 1945 г. издава смъртни присъди на безследно изчезналите и избитите, с единствената цел, да има основание за конфискуване на техните имоти, в които се настаняват новите властници. ....................

На 4.X.44г. група арестувани са докарани в месността "Секирица", Трънско, и там са избити: Драгоман Таков Пеев, Стоян Гогин, Ддрагомир Йосифов Тодоров, Кирил Христов Тодоров, Кирил Христов Андонов и Тодор Таманджиев. Подробни сведения за това зверско убийство ни дава и Боян Попов, който като войник станал неволен свидетел при избиването на тези хора. През същия този ден, следобяд, заедно с един началник от управлението на МВР Трън, и още един войник, закарали с рейс оръжие в Брезник. На връщане спрели пред "седалището" на партизаните (групата за прочистване) във Филиповци (трънско), които се били настанили в една къща в центъра на селото, близо до моста. Отговорник на тази група убийци, повечето партизани, бил един партизанин от Радово. Боян влязъл вътре да се види с него (понеже са съселяни) и изтръпнал от ужасяващата картина, която се разкрила пред очите му. В стаята, съблечени съвсем голи, седели на столове, току-що докарани няколко арестанти, чиито имена споменахме по-горе, – посинели, подпухнали и окървавени от побоищата, които им били нанесли техните палачи. Последните се въртяли около тях и не преставали да ги блъскат и ругаят. Между арестуваните бил и неговият съселянин Тако Захариев Радичев. Боян се стъписал от това, което видял. И докато осъзнае какво става, отговорникът радовчанин дал знак с ръка на другите, а те като че ли само това чакали, – присвили телата на арестуваните с главите надолу, привързали ръцете и краката им ниско за столовете и започнали да ги избиват. С прикладите на автоматите си, които държели за цевта, им нанасяли удари, където завърнат и им разбили главите. Боян, въпреки голямата си уплаха и притеснението, което изпитвал, намерил сили в себе си и се застъпил за Тако, върху когото настървено сипел удари радовският партизанин.

– Чакай бе, какво правиш, – хванал го за ръката Боян, – та Тако никому нищо лошо не е сторил и лоша дума за него никой не е казал? Как така ще го убиваш? – убеждавал го Боян. Казал му още много неща, че са от едно село и добре се познават, а и той много добре знае, че Тако е невинен. И дори да е виновен, как така си позволява да убива своя съселянин. Поне може друг да направи това, и т.н. Упорито настоявал да остави Тако на мира, да не го убива... Но вместо да предотврати това убийство, самият партизанин става негов извършител.

– Какво, уплаши ли се? – извърнал глава и му се озъбил. – Ако не можеш да гледаш, махай се! Тако е мръсник! – И с още 2-3 удара по главата го доубил.

След това убийците извлекли телата на избитите, някои от които били още полуживи, завързали ги, както са голи, за краката с по едно въже за рейса и така ги влачили до местността "Секирица", където ги доубили и ги хвърлили в скалистите цепнатини над реката.















Секретните указания на БСП

(Този материал е "заловен" от членове на БДФ, в Казанлък!)



Организация отпор, към ВПС на БСП

До всички партийни организации на БСП



УКАЗАНИЯ ЗА ПО-НАТАТЪШНАТА РАБОТА

НА ОБЩИНСКИТЕ И МЕСТНИТЕ ПАРТИЙНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА БСП



След минималната ни загуба на изборите през октомври 1991 г. не трябва да се губи самообладание, няма място за тревога и страх от загубата ни. Напротив, казаното от А. Луканов – и когато губим ние пак печелим – важи с всичка сила особено за нашите организации, претърпели неуспех в изборите. Затова горе главите и на работа защото след не много време правителството на СДС ще падне и ще има нови избори. Подготовката за тях е изцяло във ваши ръце, затова спазвайте всичко което има в тези указания!

1. Общински съвети в които има мнозинство на СДС или заедно с други представени общнски съветници трябва да се направи следното:

1. Не се противопоставяйте явно на решенията, които се вземат с мнозинство от противниците – СДС или СДС, ДПС, СДС център и евентуално БЗНС.

2. Търсете хора от техните редици, които имат амбиция за директори, началници и други. Предлагайте сътрудничество (тайно) обещавайте и няма да се противопоставяте на техните желания и предложения.

3. Много важен момент в работата на общинските съвети е да се поставят наши хора начело в групите на СДС, ДПС, СДС център, БЗНС.

4. Ако има лица, които неможете да контролирате или не се поддават на по-горните предложения за кариера в работата, намерете начин те да бъдат отстранени и компрометирани пред обществото. Компрометирането в никакъв случай да не става от хора на БСП. Това трябва да стане от нашите в СДС.

5. Търсете и внедрете в редиците на СДС деца и внуци на АБПФК, бивши членове на БКП (по възможност млади хора), лица, които са назначени от нашите правителства до 91 г. директори и началници, лекари, учители, управители на фирми.

6. Там, където в местните КС на СДС има водачи с изграден обществен авторитет, направете всичко възможно да бъдат отстранени и на тяхно място да се наложат нашите хора, предпочита се те да оглавят партиите в СДС и оттам целият местен КС на СДС.

7. Да се избират лица, лежали по затворите за криминални престъпления и да им се оказва необходимата подкрепа, за да влязат в КС на СДС. Те да се ползват с неафиширана ваша подкрепа.

8. Внедрените от нас лица да се подкрепят неофициално и да не им се пречи, напротив, да се използват срещу онези местни лидери, които могат да обединят отново хората и да попречат на изборната ни победа в предстоящите скорошни избори.

9. Да се използват всички възможности на изпълнителната власт (кметове, зам. кметове и председатели на общински съвети), които са от СДС за компрометиране. Опитайте да запазите нашите кадри в общинската администрация. Да не се завършва или да не се започва ново строителство там, където кметът е от СДС.

10. Да се образуват инсценировки с предварителни сценарии, следствия и съдебни дела срещу лицата, водили активна предизборна кампания срещу БСП. Да бъдат разпорстранявани слухове за тези лица в негативен порядън.

11. Важна основна задача е да се получи разцепление в редиците на СДС, да се избере ръководство на СДС, което да е съставено от наши подставени лица и да няма обществен авторитет. Това са задачите. Решението им, което трябва да започне веднага защото изборите са на прага ни.



"Институцията на доверените лица"



В служение на златния телец

или, как стана трансформацията на олигархията

(Извадка от "Втора книга на летописите", на Тошо Пéйков)

.............................................

... Голямото изнасяне на капитали, тяхното влагане в смесени дружества и западни банки, беше дирижирано от партийната администрация на Горбачов, съобщиха преди време "Интернешънъл Хералд трибюн" и Пари Мач".

Горбачов и шефът на КГБ, Крючков, стават особено активни в своята дейност по обезпечаване на олигархията, след 13 февруари 1990 г. , когато е отменен чл. 6-ти от съветската конституция, регламентиращ ръководната роля на КПСС. Приблизително по същото време падна и чл. 1-ви от живковата конституция. Събитията в София и Москва се дирижираха синхронно. Какво се случи?

Заместник председателят на КГБ Филип Бобков (същият е и шеф на Пето управление на КГБ – Идеология и дисиденти, – аналог на българското 6-то управление) съставя по поръчение на Горбачов, план "За ефективно използване на партийната собственоет". Планът гласи:

1) Явните парични фондове на КПСС и на казионните организации, трябва да бъдат инвестирани открито, само в обществени , социални или благотворителни фондове. Така ще стане невъзможна бъдещата им конфискация.

Примери: Спомнете си как (по сигнал от Москав), напук на закона за конфискация на имуществата на БКП и казионните организации, с помощта на министър от СДС, беше трансформирано в акционерното дружество "Софис" имуществото на казионните български професионални съюзи (наследени от КНСБ), – как общественият фонд ТНТМ се възроди след ограбването му в така наречената фондация "Еврика". Как Мултигруп и Първа частна банка създадоха синдикалната каса "Подкрепа". – Как подчиненият на генерал Бобков, офицер от Шесто управление на ДС, Димитър Иванов, стана вицепрезидент на Мултигруп и основа осигурителен фонд. Как същият, вече открито, посрещна в България началника си по КГБ, Бобков, и написа предговор към книгата му с многозначително заглавие "КГБ и властта". Как контролираната синдикална върхушка от "Подкрепа" и КНСБ, работи неуморно "за ефективното използване на поверената ú партийна собственост" в Бистрица (след наемането ú от Максуел) и в небостъргача на БПС на Солни пазар. Как международният аферист Робърт Максуел регистрира на ул "Ангел Кънчев" в София (седалището на Мултигруп) сдружението "Интербизнес 91". Спомнете си твърденията на руски автори, че по поръчение на КГБ Максуве е закупувал на запад валута, трупал е милиардни дългове и е ограбвал контролираните от него социални и пенсионни фондове, в полза на съветските си партньори...

2) Скритата печалба да се използва за създаване на концерни, предприятия, акционерни дружества, застрахователни компании и банки, за закупуване на анонимни акции "на приносител", с цел осигуряване на бъдещ доход за стратегическите цели на администрацията на КПСС (БКП), при спазване на строга конфиденциалност и скритост на партийното участие. Капиталът може да се прехвърля в други сфери, но контролът върху него трябва да се запазва! ...

... Владимир Владимиров – отговорен счетоводител и офицер от ДС (УБО), разнасял по време на предишния режим куфарчето с валутата по домовете на членовете на ЦК на БКП, наречен от колегите си "куриерът на партията". През 1989 г. Владимиров беше издигнат за шеф на надзора на БНБ, а малко по-късно (по времето на Софиянски) стана шеф на важната Пощенска банка. Виденов го изгони от там, но олигархията го постави да пази тайните на фалиралата вече БЗК. Служебният премиер Софиянски го помаза отново и го постави (макар и споменат като служител на ДС в списъка на Бонев) пак начело на Пощенска банка. Фактът че все още е там, е доказателство за безспорната връзка между Луканов, Максуел, Тилев, Владимиров, Софиянски, КГБ и ДС.

3) Да се сформира на територията на СССР и на други страни Институцията на особено доверените лица на Партията и Група на засекретени членове, осигуряващи дейността в извънредния период.

Примери: Висшите апаратчици на ЦК на КПСС и техните слуги от БКП съставиха списък на бъдещите коллониални администратори – акционери, а в наши и чужди банки откриха сметки със съответните парични суми на всеки отделен акционер. Ако Атанас Тилев, Красимир Стойчев, Ангел Първанов, Илия Павлов, Валери Найденов. Емил Кюлев или някой друг се опиташе да присвои за себе си от дела на Партията, то тя го задържаше в подчинение чрез чрез познатите си методи. Какви бяха те? Висши партийни финансисти съставиха и размножиха в хиляден тираж на няколко езика, следния важен документ:



Лично задължение пред КПСС (БКП)



Аз, ... (примерно, Димитър Христов Иванов), член на ... (БКП), партиен билет №..., с подписа си потвърждавам съзнателното си и доброволно решение да стана Доверено лице на Партията и да изпълнявам възложените ми от Нея задачи, където Тя ме изпрати и във всяка обстановка, като не разкривам своята принадлежност към Институцията на доверените лица.

Задължавам се да пазя и внимателно да използвам в интерес на Партията, поверените ми финансови и материални средства, възстановяването на които гарантирам още при първото поискване. Всички спечелени от мен, в резултат на икономическата дейност на Партията, парични средства признавам за нейна собственост и гарантирам предаването им по всяко време и на всяко място.

Задължавам се да спазвам строга секретност на поверените ми сведения и да изпълнявам поръченията на Партията, които ще ми бъдат предадени от упълномощени за случая лица.

Дата..... Подпис на члена на КПСС (БКП): ..... Подпис на длъжностното лице: ....

С нарушаване на задълженията по горния договор, може да си обясним повечето от убийствата на известни "бизнесмени"!

.............................................

[Eлтимир]

Генезисът на контрабандните канали

(Статия на Едвин Сугарев и Недко Петров, – от в. "ПРО & АНТИ")



През 1967 г. в Москва се провежда среща на шефовете на службите за сигурност от страните на Варшавския договор. Основна тема са мерките за дестабилизиране на запада. Изготвен е генерален план за "използване и засилване на вътрешната корупция на западното общество, с контрабанда на оръжие и наркотици". В съответствие с него Държавна сигурност (ДС) разработва тригодишен план за "дестабилизация на запада" под кодовата директива М-120000050. За целта е създадена "Кантора за инженерно-технически експорт" или "Кинтекс", със щат от около 500 души, по-голямата част от които, офицери от I Главно управление на ДС. Кантората е специализирана в операции с оръжие, наркотици, алкохол, цигари и други контрабандни стоки. Най активният период на нейната дейност е времето от 1970 до 1985 г.

... Оперативен контрол е упражняван от II Главно управление на ДС, чийто икономически отделел, до 1984 г. е оглавяван от полк. Славил Тодоров, като най-дейно участие в разработването на "операциите" са вземали полк. Стефан Лилов и подп. Георги Терзиев. Макрорамката на сделките се е наблюдавала директно от ЦК и Политбюро на БКП; пак там е ставало разпределението на тлъстите комисионни. Основна контролираща фигура, като наблюдаващ ВПК е бил Огнян Дойнов, министър Белчо Белчев пък е регулирал валутните постъпления от контрабандната търговия.

... Дейността на "Кинтекс" е била регламентирана на държавно равнище, – чрез правителствено решение № 148 от 31.07.1978г., в което контрабандата ефимистично е наречена "скрита транзитна търговия". За какво става дума, личи от определението в т.1, в което дословно се казва: — "Скритата транзитна търговия обхваща търговията, извършвана по суша, море и въздух със стоки, поставени под особен международен търговски режим, операции с парични ефективи и ценни книжа, както и стоки с особени качества и високи стойности, за които клиентите доставчици нямат официално разрешително за транзит през съседни на България страни и вносно разрешително за страната получател." Този документ е уникален, – той конституира НРБ като страна, в която контрабандата е официална държавна политика.

— Стоките "поставени под особен международен търговски режим, са ембаргови стоки;

— "Стоки с особени качества и високи стойности", са наркотиците;

— Зад "операции с парични ефективи и ценни книжа",се крие прането на мръсни пари.

Прерогатив за всички тези криминални дейности има само и единствено "Кинтекс", който освен това "има правото да създава представителства на чуждестранни фирми за прикриване и обслужване на транзита". Това право е от изключително важно значение, тъй като в т. 3 се казва: "Транзитът да се извършва по такъв начин, че имуществената отговорност да се носи от чуждестранни фирми и лица".

Чуждестранните компании са всъщност български неявни фирми, създадени от I Главно с парите на държавата. Били са около 350 и чрез тях са изтекли голяма част от парите, които днес представляват българския външен дълг. "Чуждестранните фирми и лица" обаче имат особено значение за създаването на контрабандните канали и тяхната последвала приватизация от криминалния контингент.

Питомците на "Кинтекс" са най-често добре познати наркотрафиканти и търговци на оръжие, пряко свързани с терористични режими и групировки. Такива са: Шабан Шабан и неговият син Шабан Тюркмен, Абдул Хамид ел Шамаа, Метин Тургут, Набил Рамадан и още много други. Всички те имат дейно участие в генезиса на българската мафия след 1989 г. – особено в контрабандата, хазарта и банковите афери. Ползвали са се с изключителни привилегии, осигурени им от ДС и българската държава.

Например иракчанинът Шабан Шабан е имал многоброен щаб от български и чуждестранни сътрудници, собствена охрана и възможности, за които дори комунистическата номенклатура е можела само да мечтае. Намирал се е под личното покровителство на дясната ръка на Тодор Живков, – Милко Балев и шефовете на "Кинтекс"... Въпреки че е включен в списъците на издирваните от Интерпол, международни контрабандисти, Шабан става недосегаем под крилото на българските тайни служби. По време на банковата криза, създадените от него фирми са сред най-големите кредитни милионери, като раздадените кредити за милиарди левове, довеждат пряко до фалита на Петричка банка. Именно при Шабан, е започнал кариерата си, Иван Тодоров – Доктора, който наследява и доразвива неговите контрабандни канали. Хората които са осигурявали тяхната протекция по линия на ДС, гарантират и днес неговата недосегаемост....















– V част –

"Великите майстори" на злото

Изстрадани изводи и заключения за тъмната страна на света!



Как и откъде тръгна "световната слава" на Англия ?



В книгата на В. Ф. Иванов, "Православният свят и масонството" (издадена 1935 г. в Харбин, Манджурия (Китай), и преиздадена на български, от "АББА" Благоевград), пише, че революциите в Англия от 1648 и 1688 г., се инспирират и ръководят от еврейското масонство.

"Независимите", начело с Кромуел, започват въоръжена борба с кралската власт. В английската революция масонството взело енергично и дейно участие. Въоръжената борба завършила с убийството на краля, Карл І, с поражение на католиците и кралската власт, и с победа на протестантите и "конституционалистите". В 1688 г. избухва втора революция. Последният представител на династията на Стюартите, Яков ІІ, бил принуден да се откаже от престола и да отстъпи своето място на Вилхелм ІІІ Орански, Който получил своята корона от ръцете на масоните и се заклел във вярност на масонската харта! От тогава, Англия е послушно оръдие в ръцете на масонството".

В 1717 г., на събрание на всички английски масонски ложи, се образува "Великата ложа на Англия". Така Лондон става център, от който започва да се разпространява тайната власт на масонството по целия свят, а протестантското "християнство" е негов удобен проводник и съратник.

"Световната слава" на Англия започва с държавно пиратство, срещу натоварените с богатства испански кораби, – с покровителството на масоните и благословията на протестантската църква, а водачите на пиратските експедиции са провъзгласени за национални герои и Лордове! Не че испанските конквистадори са били "същински християни", но все пак, между мирогледа и поведението на католиците и новопоявилите се"протестанти", има огромна разлика, защото по внушение на еврейското масонство, протестантите "ревизират" християнството и освен много други неща, – приемат, че "добродетелите нямат значение, а трябва само да вярваш в Христа, и всичките ти грехове ще бъдат опрощавани"!? Но и само тази "дребна" промяна във вярата, стига, за да се отприщи, и държавното пиратство, и търговията с роби, и опиумните войни!

Така, с пиратски методи, под ръководство на масоните, Англия взема превес над конкурентните ú, католически държави и постепенно колонизира половината свят. Но идва средата на двадесети век, когато под формата на "независимост", Англия и Франция поверяват властта в колониите си, на изградените вече там, масонски структури, оглавявани от местни влиятелни фамилии! Така, с помощта на послушната местна масонска олигархия, Англия увековечи властта си над "бившите" колонии! — ! Кратка извадка от "Откровение на свети Йоан Богослов":

... "И даде му се да вложи дух в зверовия образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ.

И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото му. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест...

И друг Ангел последва и казваше: – падна, падна Вавилон, великият град... голямата блудница, която седи над многото води; ... големият град, който царува над земните царе.

И трети Ангел го последва, като говореше с висок глас: – Който се поклони на звяра и образа му, и получи белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на яростта Божия...

Православният свят и масонството

(по едноименната книга на В. Ф. Иванов, издадена 1935 г. и преиздадена от "АББА" – Благоевград!)



Никола Николов свързва началото на масонското влияние в Русия, с поражението на войските на Наполеон и навлизането на Руски войски във Франция, а според В. Ф. Иванов, началото е от времето на Петър Първи. В ръкописите на Публичната биублиотека (1816г.) е указано, че масонството е съществувало в Русия още през времето на цар Алексей Михаилович, и някой си Брюс, е бил Велик майстор. Петър е бил "първ надзирател", а след това, Велик майстор.

Самият цар Петър, става масон към шотландския орден Св. Андрей, в Холандия, и през 1698 г. учередява такъв орден и в Русия. Неговото писмено задължение към масоните е съществувало до 19-ти век, в ложата в която е бил приет, и е било четено от мнозина.

Шест години след отравянето на Петър първи, гросмайсторът на Великата лондонска ложа, назначава Дж. Филипс, за "провинциален велик майстор на цяла Русия" (Масоните са "велики майстори" на всички злодейства, лъжи, мошеничества и отравяня, и са извършители на повечето политически и "икономически" убийства, а благородниците, монарсите и "тайните служби", са най-оплетени в техните мрежи. Да си припомним и неразплетеното отравяне на нашия цар Борис!

Още по времето на Петър първи, руската православна църква е подложена на непрестанни тежки гонения и ограничения. С дейното участие на самия цар, с цел осмиване и поругаване на православието, вместо "Всероссийски православен събор", се "свиква" подигравателният, "Всешутейски събор", участниците в който, подлагат Православната църква на кощунствено осмиване и поругаване.

Под формата на поправяне на църновния и манастирския живот, се издават цял ред укази, ограничаващи свободата на съвестта и църковния живот на православните. Обира се имуществото на църквите и манастирите, и така, монасите и свещенослужителите се подлагат на глад. Като от рог на изобилието се сипят укази, забраняващи да се носят икони в къщи, да се строят храмове и манастири, да се провеждат събори и шествия, да се пази нафора и богоявленска светена вода, – и всичко друго, каквото заповядат масоните. Протестантите (в Русия) печатат и разпространяват своите съчинения, а на православните не се е давала такава възможност. Това продължава, до самата болшевишка революция, когато всяка свобода и човечност, са смазани. И тази "велика" революция, както и френската, е подготвена от "Сионските мъдреци" и техните банкери, и е извършена от работещите за тях, масони.

А всъщност, масонството в Русия и навсякъде по света, възниква веднага след заселването или "гастролирането", там, на първите евреи! Това е така, защото още след разрушаването на Йерусалим от римляните, сформираното тайно еврейско правителство, започва да се "вдъхновява" и ръководи от откровения сатанизъм на познатия ни от Библията ханаански бог Ваал (Ваал-зе-вул или – Велзевул). Още от тогава еврейството принудително е организирано върху железни мафиотски принципи, според които принципи, освен всичко друго, имота на всички неевреи (наричани Гой или "добичета") става собственост на първия евреин, който успее да сложи на него ръка, – по какъвто и да е начин, – с лихварство, с измама или с убийство! А правата за "търговска дейност" и "собственост", над всеки нееврейски имот, улица или конкретен район, се продават за много пари, или се разиграват на специални "вътрешни" търгове, ръководени от местната еврейска мафионска власт. И всяко най-малко неподчинение на тази власт, на който и да е евреин, се наказва жестоко!

Ето затова евреите се пръскат навсякъде по света, където има имотно нееврейско население, – за да получат права, да експлоатират без конкуренция и да заграбват имотите на местните хора, с подмолното съдействие на полу-тайната местна еврейска мафиотска власт!

А съм убеден, впрочеем, че и крепостничеството в Русия, въведено по времето на Иван Грозни, и насилственото стригане брадите на руснаците, са дело на "Сионските мъдреци" и масонските им мафии, понеже това е било в унисон с техените тайни планове и кроежи!

Масоните и болшевишката революция в Русия



За да не останете с впечатление, че много мои твърдения и заключения, са "силно преувеличени", – си позволявам да препиша части от "глава осма", от книгата на Никола Николов, "Световната конспирация", заедно със списъците на най-висшите следреволюционни съветски ръководители. Цитирам:

.... Най-решителният момент за заплануваната Руска революция настъпва през 1905г. в Лондон, когато "Фабианската организация" дава на болшевиките един голям заем, за започване на революцията. Много от членовете на тази организация, също им заемат големи суми...

.... Якоб Шиф, Жорж Кенан, Морган и някои нюйоркски банки заемат на Япония 30 милиона долара, за да нападнат Русия от изток и по този начин да улеснят болшевиките, които на 1 май 1905г. започват революцията, която не успява...

В 1915г. в Ню йорк е образувана специална корпорация за координиране на помощите за болшевиките. Организаторите са Рокфелер, Морган и Нешънъл Сити Банк...

Руското генерално командване получава от един свой агент в Ню Йорк, рапорт с дата 15 февруари 1916 г... Ето част от рапорта: "На 14 февруари 1916 г. в източната част на Ню Йорк се състоя тайно събрание от 62 делегати. Петдесет от тях били ветерани от революцията през 1905г., а останалите са били нови членове... Според повечето от делегатите, условията в момента били много благоприятни, с изключение на финансовия въпрос. Но при неговото поставяне, събранието е било веднага осведомено, че този въпрос е подсигурен..."

След абдикирането на царя – на 15 март 1917г. – се съставя временно правителство, оглавено от социалиста Керенски, който веднага дава пълна амнистия. Ленин, Сталин и Троцки се връщат в Русия и този път през есентана 1917 г. болшевишката революция успява. Троцки напуска Ню Йорк на 27 март 1917г. с още 275 свои последователи на път за Канада. В Нова Скоча канадските власти го задържат, тъй като откриват в Троцки десет хиляди долара, – голяма сума за онова време. Въпреки че Троцки е притежавал американски паслорт, канадците отказват да го пуснат, защото са знаели кой е Троцки и защо се връща в Русия... Но под натиска на американския президент Уилсън, канадците пускат Троцки и придружаващите го.

Ленин Също напуска Швейцария с 32-мата си привърженици, в един военен германски брониран влак, и охраняван от германски войници, преминава през военните германски линии... (Какви по националност са били "последователите и привърженицита" на Ленин и Троцки, ще прочетете по-долу! И всъщност, не германците са докарали Ленин в Русия, а банкерите – евреи!))

След като този път комунистическата революция в Русия успява, новите господари подписват договор с Германия, за излизане от войната, за което Германия се е съгласила да преведе на Ленин и Троцки, на техни лични сметки, стотици милиони марки. Като е уговорена и допълнителна, голяма сума за заплати на "червеноармейците". На всеки войник – червеноармеец, се е плащало по 15 златни рубли на ден, – прекалено голяма надница за ония години. (Несъмнено, както и по време на Френската революция, и на червеноармейците са плащани надбавки за всеки убит човек.)

Парите които германците отпускат за революцията, са набързо стопени в Русия. Ленин се обръща за помощ към президента на САЩ, Уилсън, който веднага изпраща 20 милиона долара от специалния си военен фонд. Това е записано в регистрите на Конгреса ... !

Един от най-осведомените хора за събитията в Русия, преди революцията, по време на революцията и след нея, е кореспондентът на "Таймс" Роберт Уилтон, който е живял в Русия и там е получил образованието си. В книгата си "Последните дни на Романови". издадена на френски, той дава списък на хората, управлявали Русия през 1918 г., по националности. В английския превод на същата книга, този списък умишлено е изпуснат. Това са страниците 136, 137 и 138, от същия автор, Роберт Уилтон.

Тук следват тези списъци, от книгата на Никола Николов, – "Световната конспирация", – от които е видно, че почти всички висши съветски ръководители, след болшевишката революция, са евреи:

ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ НА БОЛШЕВИШКАТА ПАРТИЯ – учереден 1918 г.

Бронщайн (Троцки), Апфелбаум (Зиновиев), Лури (Ларин), Уритцки, Володарски, Розенфелд (Каменев), Смидович, Янкел (Свердлов), Накхамкес (Стеклов). – Всичките са евреи!

Ленин, Кириленко, Луначарски, – руснаци (?!). общо ― 12

(други автори твърдят, че и Ленин е евреин, с истинското име, Мордохай)

Всички евреи на високи постове и участници в комитета са променили имената си с руски.

СЪВЕТ НА НАРОДНИТЕ КОМИСАРИ (– ПРАВИТЕЛСТВОТО)

длъжност фамилия националност

Председател Улянов (Ленин) руснак ?

Външни работи Чичерин руснак

Националности Джугашвили (Сталин) грузинец

Земеделие Протиян арменец

Икономика Лури (Ларин) евреин

Хранителен контрол Шлихтер евреин

Армия и флот Бронщайн (Троцки) евреин

Държавен контрол Ландер евреин

Държавна собственост Кауфман евреин

Труда В. Шмид евреин

Социална помощ Е. Лилина (Книгисен) еврейка

Обществено образование Луначарски руснак

Религии Спицберг евреин

Вътрешни работи Апфелбаум (Зиновиев) евреин

Народно здраве Анвелт евреин

Финанси Изидор Гуковски евреин

Пресата Володарски евреин

Избори Урицки евреин

Емигрантство И. Щайнберг евреин

Емигрантство Финигщайн евреин

Емигрантство Савич евреин

Емигрантство Засловски евреин

От 22 членове: 3 руснаци, 1 грузинец, 1 арменец, 17 евреи.



ЦЕНТРАЛЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН КОМИТЕТ

фамилия нацопналност фамилия националност

Свердлов (председател) евреин Лацис евреин

Аванесов (секретар) арменец Ландер евреин

Бруно латвиец Луначарски руснак

Бреслау латвиец Петерсън латвиец

Бабчински евреин Питерс латвиец

Бухарин руснак Рудзутас евреин

Вайнберг евреин Розин евреин

Геилис евреин Смидович евреин

Генсбург евреин Стучка латвиец

Данишевски евреин Накхамкес (Стеклов) евреин

Щарк германец Созоновски евреин

Сакс евреин Скритник евреин

Шейнман евреин Бронщайн (Троцки) евреин

Ердлинг евреин Теодорович евреин

Ландауер евреин Териан арменец

Линдер евреин Уритцки евреин

Волах чех Телехкин евреин

Диманщайн евреин Фелдман евреин

Енкуикидзе грузинец Фримкин евреин

Ерман евреин Сурпупа украинец

Жофе евреин Чавчевадзе грузинец

Карклин евреин Шейкман евреин

Книгисен евреин Розентал евреи

Розенфелд (Каменов) евреин Ешкенази евреин

Апфелбаум (Зиновиев) евреин Каракхан караим

Кириленко руснак Роз евреин

Красиков евреин Собелсон (Радек) евреин

Каприк евреин Шпихтер евреин

Каул латвиец Школини евреин

Улянов (Ленин) руснак Шклиански евреин

Левин (Правдин) евреин

Всичко 61 членове, от които: 5 руснаци, 6 латвийци, 1 германец, 2 арменци, 1 чех, 2 грузинци, 1 карим, 1 украинец и 42 евреи.



ИЗВЪНРЕДНА КОМИСИЯ НА МОСКВА (Че Ка, а по късно, ГПУ и КГБ)

фамилия националност фамилия националност

Дзерджински (президент) поляк ? Антонов руснак

Питърс (подпредседател) латвиец Делафабр евреин

Шкловски евреин Циткин евреин

Кхейфис евреин Роскирович евреин

Зейстин евреин Ж. Свердлов евреин

Размирович евреин Биезенски евреин

Кринберг евреин Блюмкин евреин

Кхайкина еврейка Александрович руснак

Карлсън латвиец И. Модел евреин

Шауман латвиец Рутенберг евреин

Леонтович евреин Пинес евреин

Якоб Голдин евреин Сакс евреин

Гслперщайн евреин Дейбол латвиец

Книгисен евреин Сайсун арменец

Лациз латвиец Дейлкенен латвиец

Шиленкус евреин Либерт евреин

Джансън латвиец Фогел германец

Ривкин евреин Закис латвиец

Всичко 36 членове, от които: 1 поляк, 1 германец, 1 арменец, 2 руснаци, 8 латвийци и

23 евреи

От 1918 до 1938 г. повечето от ръководителите на болшевишка Русия са чужденци, предимно евреи. Няма министерство или комисариат, в който те да не са били болшинство най-малко 75 %.

Според официална информация от Русия, в 1920 г. от цялата болшевишка администрация (545 членове), 447 са евреи...

Централният комитет на Комунистическата партия в Москва през 1936 г. се състои от 59 членове, от които 56 са евреи, а останалите трима ― женени за еврейки. Следва списъкът:

Руснаци женени за еврейки; Сталин, С. Лобов и В. Осински. Останалите 56 са евреи:

Балицки, Бауман, Варейкис, Гамаркин, Егов, Заленски, Кабаков, Каганович, Кнорин, Литвинов, Мануилски, Носов, Пятницки, Аазумов, Рухимович, Риндин, Хитаевич, Чудов, Шверник, Аихе, Ягода, Яхир, Яковлев, Грядински, Камински, Уншлихт, Еулин, Калманович, Бейка, Зифринович, Тратчнер, Битнер, Канер, Лео Крихман, Леоа, Лозовски, Позерн, Дерибас, Стривски, Н Попов, Шварц, Вегер, Мехлис, Угаров, Благонравов, Розедголц, Серебровски, Щайнгарт, Павлуновски, Соколинков, Бройдо, Полонски, Вайнберг.

СПИСЪК НА БОЛШЕВИШКИТЕ ПОСЛАНИЦИ 1935 ― 1936 г.

държава фамилия националност

Англия Майскии евреин

Франция Потемкин руснак

Германия Суриц евреин

Италия Щайн евреин

САЩ Троянски руснак, женен за еврейка

Япония Юренов евреин

Турция Карахаин арменец

Белгия Рубинин евреин

Норвегия Якубовиц евреин

Швеция Колонтай рускиня

Румъния Островски евреин

Гърция Кобецки руснак

Латвия Бородовски евреин

Летония Кароски евреин

Финландия Азмус евреин

Швейцария Багозки евреин

Уругвай Минкин евреин Всичко, – 13 евреи и 5 други



Още по-очебиещо е в съветския комитет по цензурата през 1935 г. в Москва. В него не влиза нито един руснак или представител на друга националност. Всички членове са евреи.

Много от руснаците започват да се оплакват помежду си и да се мълви, че болшевиките работят за юдеизма. Анархистите предприемат по-смели стъпки. Започват да правят научни и литературни събрания, на които известният анархист Лев Чорни обяснява, че болшевиките не са откровени социалисти или комунисти, а са евреи, които работят тайно за юдеизма. Всички анархистични клубове в Москва и Петроград са унищожени по най-жесток начин. Дори сградите са разрушени с оръдия а членовете избити...

[Eлтимир]

Масонската мафия и комунизмът!



Тайни еврейски организации, масони и комунисти, са основните инструменти и изпълнители на замислените преди векове, и изпълнявани последователно и методично, планове на "световното еврейско правителство", за подчиняване на света (т.н. "нов световен ред" или "глобализация").

Западните демократични общества, особено Великобритания, САЩ и Франция; цяла източна Европа, както и основните арабски държави, като Саудитска Арабия, са тотално подчинени на тези тайни масонски и "над-масонски" организации. Във Франция, още през 18-ти век, английските масони създават масонската ложа, "Гранд Ориент", която с много пари и ефективна пропаганда, подмолно подготвя и провежда "Великата" френска революция. От тогава и Франция напълно се доминира от масоните. (следва кратка извадка от протокол № 3 на "Илюминати")

— "Спомнете си Френската революция, на която ние дадохме името "Велика": Всички тайни за нейната подготовка са ни известни, защото всичко беше наше дело. Още от тогава ние водим хората от едно разочарование, към друго."



Но нека е ясно, че всеки, който пряко или косвено служи на многобройните масонски сатанински организации, буквално "продава душата си на дявола"! Това е загатнато и в една известна опера, но ето какво е казал, през 70-те години на XIX в., Албърт Пайк ("Великият командир на Върховния съвет ма масоните в Америка, а по-късно, след смъртта на тогавашния шеф на световното масонство, евреина Исак Лонг, заел неговото място): "Всички посветени във висшите степени на масонската религия, трябва да я отстояват, следвайки неопетнената доктрина на Луцифер." ( Луцифер, Сатана, Веелзевул или Дявол, са имената на абсолютното зло, споменавано в религиите!)

!Заблуждават се тези, които считат че Сталин се бил противопоставил на "световното еврейство"! – Ако Сталин се бе противопоставил, то той и неговия режим, отдавана щяха да са заклеймени, така, както са заклеймени и осъдени, нацистите! Напротив, – всичките убийства, както и всичко в СССР, се е дирижирало и контролирало "отдалече". А най важното е, че "студената война" и "Голямото противопоставяне", са били само една бутафория за пред народите, за да имат оправдание болшевишкият терор и диктатурата, и хората да не се усетят, че всъщност, от запад се създава, ръководи и крепи, комунизма, – и до ден днешен! За мен това е абсолютно ясно, а за неосведомените, тук помествам следната извадка, която, с пълна сила, се отнася и за комунизма:

Извадка от автобиографията на бившия служител на ЦРУ, Майлс Коупланд, за Насър:

"А сега трябва да направя още едно, по-интересно признание: – Докато "праволинейните" във Вашингтон ставаха все по-недоволни от антиамериканския характер на речите на Египетския президент Насър, и антиамериканската пропаганда, изливаща се от радио "Каиро", – можете ли да се досетите кой пишеше голяма част от материалите им? – Ние. Ние разбирахме, както и Насър разбираше, че за да оцелее неговият режим, той трябва последователно и убедително да бъде антиамерикански настроен..." (Режимите на Насър, на Кадафи, на Саддам, и всички просоциалистически диктаторски режими, са наложени с преврати, и гласно или негласно, са подкрепяни от изток и от запад, – докато изпълнят ролята си и станат ненужни на лукавите си господари!)

Още с идването на властта на фашизма на Мусолини, само за седмици, мафиата там, е ликвидирана, но към края на втората световна война, западните съюзници наново докарали мафията в Италия, и оттогава тя безпрепятствено рекетира там целия бизнес!

Същите "съюзници", – след рухването на комунистическите диктатури, 89-та г., в източна Европа, под формата на демокрация, преднамерено наложиха крайно мафиотски, олигархични режими, – на основата на комунистическите кадри, служби и организации. А кой може да "докарва" и налага мафията ? – Този, които ú е господар. В тази връзка, и един "дребен" пример от България: След гангстерското убийство на президента на Мултигруп, Илия Павлов, по БНТ съобщиха, че той бил шеф на масоните в България ! Дали е точно така, незнам, но всички успели мафиоти в България, произлизат от службите на комунистите, а "най-успелите и перспективните", са привлечени в масонството! (Цитат от IX в. от книгата на Ал. Селянинов, издадена 1911 г. "Тайната сила на масонството": "В Италия никой нищо неможе да предприеме, или постигне, без съгласието на масоните, наричани "Коза ностра" или "мафия")

Първоначално и аз не приемах достатъчно сериозно, изнесените факти за ролята на масоните, но след събитията от 2001г. и последвалото развитие, се убедих, че тези зли сили, действително ръководят света, и са на път да осъществят пъклените си замисли.

Мръсните бандитските номера и мошеничества на масонската мафия; йерархичните им степени; маските и тайните им знаци, – водят началото си още от Соломоново време, а сатанинската антидуховност им е "вдъхновена" от древния ханаански бог, Ваал !

Усъвършенствани хилядолетия, тези мафиотски схеми и прийоми, действат все по безотказно, особено в условията на демокрация! Точно те, масоните и господарите им, са автори и майстори на рекета и на принудителното "осигуряване и застраховане", което вече е наложено и като държавна политика! Именно тези изпитани мафиотски методи, прилагани със сатанинско постоянство, са в основата на "завидните финансови успехи", на свръх богатите еврейски фамилии, а не някакви техни положителни интелектуални качества!

! Но тук специално ще наблегна, че заради световната еврейска мафия и нейните сатанински организации, които стоят, и зад "революциите, и зад световните войни, и зад комунизма, и зад лихварството, и зад "новия световен ред"; – огромното мнозинство евреи, нямат вина, а също са потърпевши и нетрябва да бъдат набеждавани и мразени! Всички ние, – християни, мюсюлмани, евреи, – сме жертви на тази зла сатанинска сила, и много от цитирани тук, неприятни факти, са публикувани от евреи!



Дяволската метаморфоза на комунистите



След преврата си, 44 –та година, комунистите избиха и унищожиха цвета на българската нация. Постепенно забраниха всички политически партии. Конфискуваха предприятията, работилниците и търговските обекти. А след десетилетие на ограбване и обезкървяване на селяните, чрез т.н. "държавни доставки", реквизиции и изкуствено ниски цени на земеделската продукция, комунистите отнеха цялата собственост на селяните и ги превърнаха в свои безимотни и безправни ратаи – крепостни селяни!

С огромните средства от конфискуваните имоти и с безплатния труд на затворници, лагеристи и "младежки бригади", изградиха примитивна, военно ориентирана индустрия, която работеше предимно на загуба. И когато повече нямаше какво да се конфискува, натрупаха огромен външен дълг, – половината от който, откраднаха още преди десети ноември, а на нас завещаха изплащането му! Но пропагандата и до днес повтаря, че комунистите били "съградили", а демокрацията разрушила построеното!? Но премълчават, че преди 9-ти, 44 г., по икономическо развитие, България е била втора на Балканите, като пред нас е била само Румъния, а 1989 г., вече сме "в пъти" по назад от Гърция, а и от Турция! Това е реалният резултат от "голямото строителство, по времето на комунизма! Но от изток и запад, продължават цинично да повтарят, че на 9-ти септември, 44 г., България била "освободена", а не окупирана ?!

Западните банки, кредитирали престъпния комунистически режим, с 10 милиарда долара, – след 10 ноември, и за най-дребния кредит, поставяха стотици заробващи условия! Но никакви условия не поставиха за декомунизация или за ограничаване на бандитския "бизнес" на висшите служители на БКП и ДС, а още по-малко, – за отваряне архива на комунистическата Държавна сигурност, – въпреки че цялата "организирана престъпност", произлязла от източна Европа, по генезиса си е комунистическа, и корените ú са във висшите ръководства на комунистическите партии и техните "специални служби", като българската ДС. А истината е, че комунистическата мафия не плаши задкулисните властелини на света, защото, те са "мафията на мафиите", и всички мафии са под техен контрол! И именно затова мафията е "неунищожима"!

Властелините на парите; – "великите майстори" на рекета, на силовото застраховане и осигуряване, и на всички банкерски мошеничества, – са диригентите и на всички кървави революции, и на всички "световни войни", в които, невинните жертви на терористичните им вакханалии, са неизброими! И именно те, сега правят всичко, за да не излизат на яве престъпленията на комунизма, – в това число, – и убийството на Кенеди, и покушението срещу Папата, и безброй други! Защото разобличи ли се комунизмът, ще бъдат разобличени неговите истински господари и наставници! Но важното е да се знае, че всичко което се случи, и по времето на комунизма, и след това, – съвсем не е някакъв низ от случайни стечения на лоши обстоятелства, а е отдавна планиран и методично изпълняван заговор за подчиняване и заробване на света. И един от многото "инструменти" в този заговор, е комунизмът! Той е измислен и използван в стратегиите на "нечистата сила", за дестабилизиране, тероризиране, подчиняване или елиминиране на непокорни държави и нации! А "непокорни" са тези нации или раси, чиито народи, поради нравствени и религиозни задържки, и поради вродената си съвест, по-трудно се поддават на разложително въздействие и не желаят да "членуват" в мафиотските "братства" на сатанистите!

Не случайно на запад комунизмът не е, и няма да бъде отречен и осъден, – въпреки безбройните неоспорими свидетелства, и живи доказателства, че комунизмът е най-престъпната, от познатите ни диктаторски системи! А вместо това, чрез медиите и образованието, ще продължават да ни представят комунизма, за някаква "положителна, но лошо реализирана соцална идея"!

Затова, след падането на комунизма в източна Европа, запада избра комунистите за свои партньори и така стана кръстник на новата комунистическа мафия, която ни ограби и унищожи елементарната нравственост, а с това непоправимо опозори и идеята за свобода и демокрация!



Затворнически сън



Минаха 20 години откак последния път, ноември – 1985 г. излязох от затвора, където изкарах 13 години. Арестували са ме много пъти и след това, а за последно бях арестуван и държан един ден в пето РПУ, в София, през 1998 г., затова че стоех мирно с плакат, с искане да ми се разреши да прегледам досието си, за което уж имах право по закон!

Сега (2004 г.) съм на 52 години, а в затворите бях, само 13, от тях, но в сънищата си, още съм в затвора! Така, в един почти кошмарен сън, за пореден път сънувам, че от години съм сам в тъмна килия, – и понеже действително съм зле с паметта, – сънувам, че вече не помня, нито от колко години съм в затвора, нито колко съм осъден, но и нямам намерение да питам никого!

Събуждам се от този кошмар, но за жалост, реалността ни не е много по-добра! В затвора поне имах вяра и надежда в западната демокрацията, като вярвах, че запада е на страната на свободата, истината, правдата и доброто! Вярвах, че върша нещо за общо добро, или поне, не се подчинявам на злото и затова закономерно страдам!

А днес, 15 години след "демократичните промени", вярата ми в доброто е още по непоклатима, но надеждата ми е единствено в Бога !

Никога не съм съжалявал за прекараните в затворите години, защото съм убеден, че въпреки всичко, не е било напразно, но ще цитирам моя политически приятел, Цачев, който, дълги години след 10-ти ноември, тежко болен и без подкрепа отникъде, – често въздишаше: — "Ееех, братле ..., защо толкова години се мъчихме по затворите... ?"

Когато и аз, като мнозинството българи, – искрено се радвах и безрезервно подкрепях "демократичните промени", – и през ума неможеше да ми мине, какво бъдеще ни е подготвила комунустическата мафия! Виждах и знаех, че демокрацията ще оглавят всякакви кариеристи и нагаждачи, както винаги се е случвало; – и като добронамерен човек, приемах това за "нормално". Но въобще не очаквах този бандитски грабеж и това духовно падение, което ни натрапиха!

Не че съм черноглед и невиждам положителното, – опазил ме Бог! Та нали само за една от свободите, които все пак, днес имаме, бях готов да се жертвам, като безброй други, – и жертвах не малко! Но такава "свобода", която лъже, развращава, мачка и убива; и такава "демокрация", при която на пиедестала са, необузданото грабителство и тоталният разврат, – са от "лукавия"! Затова немога да съм безучастен, когато ни залъгват, че злините, които ни натрапиха и ни натрапват комунистите, и техните световни господари, – били "грешки на прехода към демокрация", – защото, за никакви "грешки" не става дума, а за дяволска измама и гигантски грабеж!

Така, под ръководството и покровителството на световното масонство, комунистите "успешно" извършиха своята "перестройка", като:

— Наводниха със свои агенти, демократичните организации и ги оглавиха!

— Назначиха комунистическите прокурори, следователи и съдии, – за "независими" и несменяеми. Затова съдебните дела ще се точат по-дълго и от човешки живот, а "резултатите" от фиктивната борба против организираната престъпност, все ще са нулеви !

— В полицията и митниците, кадрите са само по комунистическа линия. Затова, висшите полицейски началници са партньори на мафиотските босове, а митниците са най-важното звено, в мафиотската верига!

— С финансови машинации и "пирамиди", ограбиха всички активи на държавата, и спестяванята на гражданите!

— Чрез фиктивни банкови "заеми", раздадоха огромни суми на "партийни другари", за да увековечат мафиотската си власт!

— Организираха рекетьорски "групировки", за грабежи, сплашване и подтискане, и тези бандитски групировки, днес са "гръбнакът на националната ни икономика" !?

— Напълно обезличиха православната ни църква, и я сведоха до нивото на "бедна агенция за траурни ритуали"! – Така доведоха излъгания и ограбен народ, до положението, не само да не им търси сметка за диктаторските престъпления, но и да съжалява за комунистическото време!



Кимон Георгиев

– "звенар", масон и 40 години таен член на КПСС !



Първият министър председател след 9-ти септември, 44-та г., – Кимон Георгиев, освен в деветосептемврийския, е участвал в още два преврата, – 23-та и 34-та г., – все преврати срещу демократични правителства, от които две са земеделски, а едното е със земеделско участие!

Известно е, че той е бил масон, член на масонския "Военнен съюз –Звено"! Не е общоизвестен, обаче, следния факт, че преди неговата смърт, през шеесетте години, официална делегация от съветското посолство, посещава Кимон Георгиев във вилата му в София и тържествено му връчва диплом: — 40 години член на К П С С

За този ФАКТ свидетелстваше колегата, политически затворник, Ханс Александър Клайн, – български гражданин от австрийски произход, – наричан от нас, “Хáнс Прéс”. От пресмятанята ни тогава излизаше, че Кимон Георгиев е бил съветски комунист, още по времето на преврата му срещу земеделското правителство на Стамболийски, – 1923-та година !

Аз бях близък с Ханс Клайн, и въобще не се съмнявам в това, което разказа за тройния превратаджия и първи "ОФ" министър-председател, след 9-ти, 44 -та година!

За този "случай" с Кимон Георгиев, съм разказвал на много хора, но досега този факт, никога и никъде не бе споменат, защото от него става ясно че:

– масони и комунисти, са "звена" от една и съща престъпна верига!

А масоните владеят и командват всичко, – особено, средствата за "информация" и "образованието" – затова в медиите им, дежурно се повтаря, че зверският масонски преврат 1923 г. срещу демократичното земеделско правителство, бил извършен уж затова, че Стамболийски водел страната ни към диктатура; пречел на четите на ВМРО и сключил договор със сръбската държава. Но при следващия военен преврат, 1934 г., именно превратаджиите масони, сключват договор с Югославия; забраняват ВМРО и всички партии; разпускат Народното събрание и въвеждат пълна диктатура! Но тогава, видите ли, те били прави, защото България можело да бъде окупирана и ликвидирана от своите съседи, заради четите на ВМРО, – сякаш 1923-та година, проблемите с четите и опасността за оцеляването на България, не са били несравнимо по-големи!

! Впрочеем, логиката ми "говори", че ВМРО е подкопавана и ликвидирана, от "върховистка ВМРО", създадена за целта, от масоните, в угода на световните им господари, които не търпят, нито реални национални консолидации, нито влиятелни тайни организации, неподчинени на тях, – каквато е била и ВМРО !

Така, агентите на лукавата световна сила, извършват преврат след преврат, а обвиняват земеделците, че уж те се стремяли към диктатура и пречели на ВМРО ! Но именно те, превратаджиите, въвеждат диктатури, разтурят ВМРО; сключват договори с Югославия (защото са били подразделение на сръбските масони!), но продължават и днес да обвиняват Стамболийски, в несъществуващи грехове! А Стамболийски е бил измъчван и убит от превратаджиите масони, със присъщите им зверски сатанински ритуали!

Трябва добре да се знае и помни, че масоните и комунистите, са клонове и инструменти на една и съща зла сила, която отдавна е планирала да подчини и истински да зароби света! А за окончателното осъществяване на пъклените ú планове, главни пречки са били, независимите селски стопани; стабилните държавни управления; реалната демокрация; човешки добродетели и нормалната човешка съвест, и вярата в Бога! Но тези "пречки" вече са преодолени и по всичко изглежда, че е въпрос на не дълго време, "Световното правителство" и триумфалното възцаряване на Антихриста!



Имало ли е газови камери в немските концлагери?



В един стар вестник "Свободно слово", от август 1994 г. издаван от Илия Минев, отново прочетох статията за "Института за исторически преглед". Този институт отдавна бил обявил награда от 50 000 долара, за всеки, който докаже чрез съд, че е имало газови камери, поне в един немски концлагер. Тези 50 хиляди долара, още чакали некой да ги получи. Затова, дерзайте! Адреса е: — САЩ, 1306 гр. Торанс, Калифорния

Институтът публикувал поредица от материали, от които било видно, че историята за 6-те милиона убити евреи, е мит. Изследванията на института доказвали,че в нито един немски концлагер не е имало газова камера! Дали е така, немога да съм сигурен, но е ли най-добре да се имат предвид вички факти.

В лагера Дахау, газовата камера била построена след края на войната, от пленени SS войници, по нареждане на американците. В окупираните от СССР, територии, газовите камери в лагерите, били построени също след войната.

А заради нежелателното "ровене" в историята, през 1984 г. в помещенията на горецитирания институт, били взривени неколко бомби, а извършителите не са открити.

Що се отнася до концлагерите, такива е имало в изобилие, и в антихитлеристката коалиция, а да не говорим за лагерите в СССР!

Това пиша, не за да кощунствам със страдалите и загиналите в немските концлагери, а за да напомня, че престъпленията на победените, силно се преувеличават и хиперболизират, а престъпленията на победителите се премълчават и заличават! Затова днес ООН е пародия на демократична организация, защото Общото събрание на ООН, няма никаква реална власт! Право да вземат решения и да блокират вземането на неудобни им решения, в "Съвета за сигурност", имат само победителите във втората световна война, начело със САЩ !

Трябва да се знае и това, че "хиперболизирането" на нацистките престъпления, има и своята много користна страна! Например: за периода 1952 – 1993 г., Западна Германия е изплатила повече от 65 милиарда долара обезщетения на 4,39 милиона жертви или пострадали от нацистки престъпления. Това прави, по милион и половина долара на човек! А в карая на войната, "Международният Червен кръст" е твърдял че има данни само за, максимум 300 000 затворници (лагеристи!), но техният доклад, както и този на неутрална Шведска комисия, не било разрешено да бъдат публикувани!

Тук ще спомена само малка част от премълчаваните военни престъпления на западните съюзници: В 1940 г. излиза британска заповед, да се бомбардират само цивилни обекти и жилищни квартали. Това започва да се върши в цяла Европа, включително и във Франция. Така, множество големи градове, в които няма никакви военни или индустриални обекти, биват изравнени и изгорени, чрез бомбардировки, – а промишлените цели, са оставали незасегнати! Такъв е случаят с големите градове, Дрезден и Хамбург, където почти всички мирни жители, – жени и деца ,и безброй бежанци, преднамерено са унищожени в огнен ад. И още множество военни "подвизи", като този в Щутгард, например, където сенегалски негри, с американски униформи, обграждат 3000 жени, укрили се в метрото, и три дни ги изнасилват и се гаврят с тях, а жените едва ли са били без децата си! И това се е вършело масово, което ще рече, че е по централна заповед. А пък съветските войници, не само масово и групово са изнасилвали всички жени, но след дивашки издевателства са избивали и жените и мъжете, които са попадали в ръцете им,!

А комунистите, от т.н. "Френска съпротива", в освободена Франция, провеждат необуздана, неколкомесечна вакханалия, в която са избити безброй фанцузи, с удобните обвинения, за "колаборационизъм". А току що, на 24, срещу 25 октомври, 2005г., по БНТ, показаха френски документален филм, с автентични филмови кадри, в който изобилстват сцени на насилия и линчуване на безброй невини френски граждани, – като най шокиращо е масовото линчуване на жените, които били публично стригани, линчувани и бесени надолу с главата, заради мнимо "креватно сътрудничество" с окупаторите!

В книгата "Маските на величията", на стр. 175, Никола Николов пише, че: "След 1945 г., във военни лагери, оградени с бодлива тел, с размери 10 на 15 километра, американците държали на открито, пленените германски войници. В тези лагери, храната е била нищожна и в тях, от глад и студ, умират повече германци, отколкото през време на боевете от юни 1941, до април 1945

В заварените от "освободителите", концлагери, лагеристите са били държани блокирани с месеци, без храна, и чак след това били "освобождавани" и снимани за "доказателства"!? А съветските комунисти, изобщо не освобождават пленени техни войници, а ги прехвърлят в своите сибирски лагери, където мнозинството измират. Това е вършено, за да не останат живи свидетели, които биха сравнили условията в немските и съветските лагери! А условията са несравними, защото има разкази и на българи, преминали през немски и през комунистически лагери и затвори! Сравнението е, както межу немските и съветските войски, които последователно са преминали и през България. Всъщност, сравнение неможе да има, понеже това са два свята; две противоположни, несъпоставими цивилизации! А що се отнася за американските и английските лагери, – вижте съвременните им лагери в Ирак и в базата "Гуантанамо", и "отношението" им към невинните мюсулмани! А какво да кажем за тайните им затвори и лагери ?!

Главнокомандващият съюзническите сили в Европа, – Айзенхауер, вкарал в лагери, стотиците хиляди, избягали от СССР или озовали се в Германия по други причини, предполагаеми "съветски граждани", и ги предал на Сталин. Хиляди от тях се самоубили, за да не бъдат предадени на Сталин, но това не трогнало американския главнокомандващ. И почти всички те били избити или уморени в сибирските лагери на смъртта. (Тук личи колко бедна е човешката фантазия, защото от официалната руска телевизия, вече открито и аргументирано декларират, че в края на войната, западните "демократични" сили, "репатрират", т.е. насилствено връщат в СССР, не стотици хиляди, а 5 милиона (прет милиона) души. И тези от "репатрираните, които не са били веднага разстреляни, са осъдени, най-малко на 10 години ужасен каторжен труд, и малцина са оцелели!

! Пак повтарям, че отделям внимание на тези, все още спорни въпроси, не за да омаловажавам жертвите на нацизма и да оправдавам която и да е диктатура, а да напомня, че е много лесно, но е крайно неморално и цинично, да се обвиняват и съдят победените, без да се допуска защита, или поне, – друго мнение! А в много държави в Европа, ако некой изрази съмнение или друго мнение, че били избити 6 милиона евреи, – или само поиска доказателства, – отива в затвора! — Така в "цивилизована" Европа, доказват историческите истини! И несъмнено, скоро така ще се процедира и в България!

А всъщност, цялата втора световна война, както и нейната подготовка, са дирижирани от "известни" банкерски среди. Официални "съветници" на Главнокомандващия съюзническите сили в Европа, – Айзенхауер, – са банкерите евреи: 1. – Д. П. Варбург, – началник на информацията. 2. – Е. М. Варбург, – съветник по политическите въпроси. 3. – Джон Шиф, – морски аташе.

4. – Самуел Рифкинд , – съветник по бежанските въпроси. – Първите трима са представители на банкерските фамилии, създавали и финансирали комунизма и комунистическите революции. А четвъртият е представител на известна адвокатска кантора, която официално е прокарвала и защищавала интересите на Американската комунистическа партия в САЩ !?

Именно тези "съветници" са назначили Айзенхауер, за главнокомандващ, а по-късно и за президент на САЩ, – и той е един от многото техни покорни марионетки ! (извадка от протокол на "Сионските мъдреци") ... Те няма да са хора обучени в изкуството на управлението, и следователно, лесно ще се превърнат в пионки, в нашата игра, в ръцете на нашите учени и гении, които ще са техни съветници; – специалисти, възпитани и отгледани от ранно детство, да управляват делата на целия свят."

[Eлтимир]

"Борбата срещу световния тероризъм"

— световна демагогия и цинизъм !



Пределно ясно е, че ислямският тероризъм се поражда и подклажда от нерешеня от десетилетия конфликт в Палестина, между новосъздадената еврейска държава, и местните араби, наречени – палестинци. Същността е в това, че окупираните от десетилетия, арабски територии, въпреки безбройните резолюции на "Съвета за сигурност", продължават да са с неясния статут, на вечно "окупирани", а Израел, нито има намерение да се изтегли от тях, нито да ги анексира окончателно. Така, тези територии са превърнати в огромни концлагери и са ежедневна арена на легитимна, но и на терористична съпротива, от страна на палестинците.

В отговор на тази съпротива, Израел бомбардира, взривява, "отстрелва" или арестува, – когото, когато и където пожелае! Всичко това, еврейската държава оправдава, понеже било "легитимно право на самозащита"! Но именно тези нелегитимни и незаконни обстрели, взривяваня и убийства на предполагаеми терористи, извършвани с цел "отмъщение" или "превенция", както и безправието на окупираното от десетилетия, население, – са основната причина, за порочния кръг на насилието и терора в "Близкия изток", а от там и в света!

На индивидуалните актове на съпротива, Израел отговаря с много по-брутално, и несравнимо по-мащабно, насилие, което е "държавен тероризъм"!

Почти всички терористични актове, включително и най-унищожителният, от 11 септември в САЩ, ако не са инсценирани, са пряко свързани с "близкоизточния конфликт", а съвсем не с Авганистан и Ирак!

Да си припомним "изненадващото" нападение над "Пърл Харбър", дало чакания повода за включване на САЩ във втората световна война! А че съвсем не е било изненадващо, – ето какво пише Елеонора Рузвелт: – "Ние всички го очаквахме"!

Нещо подобно е и разрушаването на "търговския център" в Ню Йорк. Много факти, а и логиката, – "кой има изгода", – навеждат на съмнението, че този и много други терористични актове, са провокирани и дирижирани! Точно тези, които оправдават своите действия с тероризма, имат изгода от него, и затова, тероризмът им е жизнено необходим!

Въпреки многогодишното изтезаване на хилядите произволно арестувани мюсюлмани, все още с нищо не е доказано, че някаква си "Ал Кайда", има нещо общо с този унищожителен терористичен акт! Споменава се, че Бен Ладен, в излъчен "запис" одобрявал и приветствал атентатите. Но нали бяха разпространени и снимки на евреи, които открито изразяват радостта си от горящите и събарящи се небостъргачи на нюйоркския търговски център. Значи ли това, че те са организатори на атентата? – Кой знае? Но има все още неопровергани слухове, че от работещите в търговския център, половината били евреи, а нито един от тях не бил пострадал, т.е. били са предупредени !? А точно преди "атентата", търговския център е бил застрахован!

Ясно е, че тези факти няма да се опровергаят и ще стане ясно, че терористични актове, се планират и дирижират, за да служат за повод и за оправдание на нови световни злодейства! Затова, с никаква "Ал Гайда" немогат да се оправдаят стратезите на войната, защото, тъкмо бруталните войни на САЩ, и бутафорната им "Коалиция на желаещите", са "световен тероризъм"!

Ясно е, че "войната против тероризма" е планирана, много преди 11 септември, и че, "кюлафите" за десетките хиляди арестувани мюсюлмани, са били скроени много преди това. Но знайте, че "кюлафите", са скроени и за всички нас !

Не случайно Съединените щати, години наред притискат правителствата на по-слаби държави, да се съгласят, че американски военни нетрябва да подлежат на съд за военни престъпления и немогат да бъдат арестувани. Това доказва, че те са имали готови планове за вършене на масови военни престъпления!

Тероризмът не започва от 2001 година! Имало го е и ще го има, докато свят светува, така че, лозунгът на Буш: – "Ще се борим срещу световния тероризъм, до пълна победа", – е прозрачна демагогия, – особено когато тероризъм се върши или целенасочено се провокира, даже и там, където никога не го е имало.

В действителност, войната "срещу тероризма", е война на Израел и на евреите, против арабите и исляма! И първопричината за тероризма, не е в "ислямския фундаментализъм", а в "държавния тероризъм", прилаган върху населението на окупираните чужди територии, и в плановете за унищожаване на религиите и за поробване на света!

От десетилетия са "окупираните територии" в Близкия изток! Северен Кавказ е окупиран повече от век, а от скоро са окупирани, Авганистан и Ирак, – набедени че подкрепят "световния тероризъм", – като в баснята за вълка и агнето: – "Мътиш, не мътиш, ще те ям"!

И тъкмо тези окупирани страни, днес са главните жертви и огнища на насилието и терора!

Масовите насилия и беззакония на окупаторите, драстично обезцениха "декларациите за човешки права"! Обезцениха и живота, въобще! Многогодишното брутално третиране на окупираните народи, поражда закономерна съпротива, а безсилието и отчаянието, пораждат тероризъм! Така че, с войните в Авганистан и Ирак, "порочният кръг" на насилята и терора, неимоверно се разшири ! А е пределно ясно, че следваше справедливо да се решават съществуващите конфликти, а не да се започват нови и нови, – каквито са нескритите намерения на самозабравили се явни и тайни наместници на "княза на света – Сатана" !

Нагло и безсрамно ни внушават, че тероризъм е, – не само тероризирането и убиването на невинни цивилни, но и съпротивата срещу окупационни войски или техни марионетни формирования! А къде остават тогава, човешките права, и правото на бунт, от "Всеобщата декларация за правата на човека"?

Разбира се, това което ни внушават, е абсурд, но такава е, изкривената логика на "Коалицията на желаещите" !? И не е чудно, че тази "странна" коалиция приема за свой съюзник, –

Ка-Ге-Бе-йския Кремъл, който от век и половина "освобождава" Чечня и цяла средна Азия, а неотдавна всички Те, заедно "освободиха" Авганистан! — Боже, каква демагогия !

Всъщност, главната причина за окупирането на Авганистан, бе, да се премахне религиозното управление на талибаните, върху което, "злите сили" нямаха контрол, и да се замени със "светско" – бандитско управление, което да не държи, нито на национални интереси, нито на някаква си, нравственост! И другата причина бе, да бъде обкържен Иран!

И естествено, след окупирането на Авганистан, прекратеното, по време на талибаните, отглеждане на опиум, бе веднага възобновено, и сега пак, единственият източник на средства за преживяване на авганистанците, е опиума. Но печалбите от този наркотик, възлизащи на милиарди долари годишно, не отиват в Авганистан, а в сметките на световни мафиоти, – т.е., в "световните банки"!

А в Ирак, след окупацията, няма нито вода, нито ток, нито даже бензин! За сигурност, неможе и да се говори. За каквато и да е информация от Ирак, от независими източници, е наложена истинска желязна завеса. Нежеланите от окупаторите журналисти, биват убивани или "отвличани". Обстрелват се и се взривяват хилядолетни джамии с богомолци; взривяват се с бомби, или се обстрелват с миномети, многохилядни тълпи от мирни поклонници, с цел, – паника, отказ от участие в поклонничество, и по възможност, – насаждане на недоверие и вражда между религиозните общности, там!

! Много, много жалко, че въпреки илюзиите, за нещо качествено по-добро, светът започна и новия век, и новото хилядолетие, с масови насилия и незачитане на отдавна утвърдени международни правни и етични норми! А за мен, като убеден привърженик на демокрацията и човешките права, е още по-жалко, че именно Съединените Щати, които до 2001 г., считах за "стълб" на демокрацията и човешките права, – станаха изпълнители на престъпна, пропагандна и военна кампания, – преследвайки цели, които нямат нищо общо с прокламираните, нито пък с интересите на гражданите на САЩ !

Но казват, – САЩ навлязоха в Ирак, за да свалят един диктаторски режим и да наложат демокрация!? — Едва ли е така, – защото:

1. – Кому е нужна замяната на една диктатура, с друга, – още по-брутална и безотговорна, и много по-неприемвлива за мнозинството от народа?

2. – Вече се признава, че Ирак не е имал оръжия за масово унищожение, което бе основният "аргумент" и повод за войната!

3. – Иракският режим не само че не е имал нещо общо с ислямския фундаментализъм, а напротив: – бил е гонител на исляма, понеже беше социалистически, – атеистки!

4. – Ако САЩ действително имаха намерение да събарят диктаторски режими, – защо не започнаха от комунистическата диктатура в Куба, която е под носа им, – а не да преследват, залавят и връщат на Кастро, бягащите от диктатурата кубинци !! Не рухна ли целият съветски комунистически блок, именно тогава, когато Унгария пусна на запад источногерманците, които се тълпяха в и пред западните посолства в Будапеща?!

5. – Ако САЩ, и "коалицията на желаещите", целяха "цивилизоване и демократизиране", нямаше безогледно да бомбардират градове и квартали, и всяко струпване на хора; нямаше да арестуват, измъчват и убиват, напълно невинни хора, без да признават никакви човешки норми, и без да допускат никакъв контрол! Не демагогските декларации, а методите и средствата с които си служат окупаторите, издават истинските им намерения!

Може би, единственото положително следствие от окупацията и терора в Ирак, е относителната, и предполагам, временна автономия на кюрдите, там.

На нас в България, е добре известно, как комунустите наричаха всеки демократ или свободомислещ човек, – фашист, и американски агент! По същия начин сега се клеймят вярващите мюсюлмани, като "фундаменталисти, свързанис Ал Кайда"!? Такова отношение е много показателно и крайно тревожно, защото, освен всичко друго, – всяка вяра и религия, по принцип, са фундаменталистки! Така, всяка религия ще бъде нарóчена за фундаменталистка, като в една друга басня, в която, попадналите в яма, огладнели животни, спорят кого първо да изядат, и решават, – чието име е най-лошо, него първо да изядат. Така, набързо приемат, че най-лошо е името на най-слабия, – на петела, и започват от него: "Петел – петлúще, лошо имúще; дръжте, да го изедем"!

А комунистите, – за които терора е в основата, и на идеологията, и на практиката им, и които са извършители на почти всички терористични актове през 20-ти век, – не са в списъка на терористичните организации!? А нали, още Маркс е писал: "Насаилието е акушерка на историята!" А Ленин е викал с пискливия си глас: – "Терор! Терор! Терор!", и още: – "Малко разстрелвате, другари!" А Сталин е разстрелвал още повече, но и той "не е терорист"!? — А именно те, комунистите, обучаваха и въоръжаваха палестинските терористи, и те ги насочиха в задънената улица на тероризма!

В Латинска Америка, прокомунистически партизани ежедневно нападат села и изкормват беззащитни селяни, но на тях не само не се обявява война, но комунистическият партизански идол, – терорист и кандидат диктатор, – Че Гевара, се лансира и натрапва, за "най-популярен световен герой", както и неговия духовен брат, Кастро, – диктаторът от "острова на свободата"!? – Островът, от който всички бягат, а никой не търси прехвалената му свобода, защото от нея няма и следа! А всичките прехвалени "революционери", са протежета на манхатънските банкери!

Компрометиралата се идеология и практика на комунизма, – за която, масовите насиля, принудата, терора и убийствата, са основни средства, – демагогски се представя за "идеалзъм"! Защо тогава да не наричаме всички убийци и садисти, – идеалисти, – понеже и те си имат някаква социална идея ? Впрочеем, маркиз дьо Сад, кръстникът на садизма, е герой от "Великата" френска революция, а гилотината е нейният кървав символ на "свободата и прогреса"!?

Днес, за враг е нарочен "ислямският фундаментализъм", а утре, на дневен ред са, недоубитото католическо и православно християнство, и всяка неподправена вяра в истината, в правдата, в елементарната нравственост, и в доброто, – въобще! И по всичко изглежда, че светът стремително бърза към своя "апокалипсис" !

А ако вие не вярвате в Бога, но вярвате в доброто, – не сте далеч от истината, но знанието и съзнаето за Бога, са изключително важни за всеки отделен човек! И ако търсите верния път за духовно развитие, най-добре е да се доверите на надживелите хилядолетията, ценности, и да повярвате на миналите по този път! Другото, ще е губене на време, и много голям риск, да попаднете в мрежите на злото, чиито уловки и капани са навсякъде!



— " Княз на света е Сатана", – е казал Христос! Затова търговците, чейнчаджиите и

лихварите, чиито "банки" Той преобърна и ги изгони с камшик от Храма, отдавна са госпо-

дари на света! Но въпреки това, или тъкмо затова, – смисълът на живота е само в без-

корис тната доброта, – която всеки следващ ден ни прави по-щастливи и духовно по богати!



Апокалиптични предвестия



Несъмнено, за мюсюлманите и исляма настъпват времена, в сравнение с които, "възродителният процес" в комунистическа България, е бил невинна игра. Но войната срещу исляма, е само част от многовековната война на "нечистите сили", срещу вярата в непреходните духовни ценности, и на първо място, – срещу християнството и "европейската" арийска раса!

Първите сериозни успехи на "нечистата сила – Илюминати", в безмилостната война срещу християнството, – започнали с "реформацията", при която, християнската вяра, в обхванатите от протестанството, региони, е така ревизирана, че да е проводник и съюзник на злото, срещу християнството. А православното християнство, особено след комунистическите терористични вакханалии в Русия и източна Европа, отдавна е обезглавено и неутрализирано! Така, "нечистите сили", последователно налагат своя "нов световен ред", като целят да превърнат света, в истинска "империя на злото", първообраз на която са, съветските сибирски лагери и комунизмът в Камбоджа! А сибирските лагери, и цялата идеология и практика на комунизма, включително, "конгресите" и "тезисите" на комунистическите партии, са проектирани и писани в масонските институти на запад! Инструкциите за работа на "специалните" КГБ или ДС служби, на комунистическите режими, също са идвали от запад, а събираната информация, в тези служби, освен в КГБ, е препращана директно и на запад в "Сионските" централи и институти!! А висшите ръководства на комунистическите партии, винаги са били, и са под контрола и закрилата на "злата световна сила"!

Настъпващата "Глобализация" ще е, безогледна диктатура на световните банки и техните компании, а "правителствата", ще са само, "местни управи", на превърнатите в трудови лагери, "държави"! И тогава не ще има, нито "Свободна Европа", нито "Амнести интернешънъл", нито човешки права, нито даже "Арменски поп", а масово дивашко насилие, подобно на това в комунистическа Камбоджа!

Явно не е далеч времето, когато последните християни и всички честни хора, ще биват хулени, гонени и разпъвани, така, както и първите християни, не са. И когато сянката на Антихриста, напълно закрие небосвода, и в света угасне всяка надежда за духовен напредък, – тогава, земният живот ще изгуби смисъл, – и най-вероятно, тогава ще е "краят, и новото начало"!

А който се успокоява, че огромният технически напредък, през последния век, и относителното материално благоденствие в по-богатите западни страни, – все пак са изключително постижение, – ще е добре да има предвид, че без съответен духовен напредък, – техническият прогрес и материалното благоденствие, – по-скоро, са зло! А днешното благоденствие на запада, ще се срине, само с едно щракване пръстите, на "великия майстор на злото". И това време не е далече!

— Темплиери, розенкройцери, масони, Малтийски и всякакви други "ордени"; антропософи, сциентолози и безброй още, новоизмислени псевдодуховни учения, идеологии и "науки", се създават и фаворизират, единствено с цел, да ерозират и рушат християнството и всяка автентична, добронамерена вяра!

За съжаление и Петър Дънов, след "школуване" в САЩ, е провел такъв "духовен експеримент" в България, с който увлякъл доста млади хора, и с тайното си политическо влияние, улеснил настанаяването на съветския болшевизъм у нас, което несъмнено е било и една от целите!

И аз, много години искрено се интересувах и симпатизирах на тези учения, – особено, на "българското учение", на Дънов, – докато постепенно не осъзнах истинския генезис и цели, на това, и на множеството подобни учения. Ще спомена само, че Петър Дънов, се е представял за прероден Христос, и за нещо много повече от Господ, но в предсмъртното си бълнуване, е давал отчет, пред "съветски" генерал! И не случайно, Георги Димитров и Дънов са живели в един двор, а съветското посолство е построено върху имота на "Бялото братство" на Дънов. През времето на цялото си "учителстване", Дънов не е давал да се спомене и дума, против болшевишкия СССР, а точно по това време, там са извършвани най масовите злодеяния и жестокости, в цялата дотогавашна история!

Затова днес в България, след зулумите на комунистите срещу народа ни и срещу православната ни църква, – ние, православните християни, сме като стадо без пастир. И ще е прекалено наивно да се надяваме, че гонителите и рушителите, нямащи никакво чувство за вина и покаяние, ще се загрижат за вярата, а още по-малко, за нас, обикновените християни. Продължим ли да чакаме, ще дочакаме още по-големи беди, разочарования и подигравки с вярата, като следния пример, от есента на 2004 г:, когато, преди коледа, по БНТ излъчиха неколкосериен американски филм, в който, на практика, "дяволът ни четеше евангелието"! И никой от православните "отци", или "уважавани интелектуалци", не реагира публично!?

Такива подигравки с вярата ни, се вършат постоянно, особено преди Коледа и Великден"! А православните ни архиереи най-вероятно, ще продължат да се държат все така "безхаберно", – затова, може би, най-приемливият и безболезнен избор за останалите, на практика, без духовни пастири, български православни християни, ще е: – Приобщаване към църквата на останалите верни, на стария църковен календар, или най-добре, към православните староверци !?

Тук е възможно и да греша, защото не зная достатъчно!? Но за да не грешим повече и да не се лутаме непрестанно, – настоятелно трябва да търсим истините за миналото и за настоящето ни, и никога да не губим вяра в истината и доброто!

[Eлтимир]

"Света гора" или "Холивуд", — изберете сами !



В западния свят, основан уж на християнските ценности, християнството не се и споменава, или завоалирано се хули, а вероучението е прогонено от училищата и мнозинството обикновени граждани не получават и елементарно познание за християнската вяра и ценности, понеже, в прехваленото "светско образование", и дума не става, ни за духовност, ни за основите на християнската вяра, нито за възпитание в духа на общочовешките добродетели! Това особено важи за посткомунистическите страни, като България, където църквата отдавна е смачкана и съществува само проформа! Затова, ако днес попитате някого, какво е "християнство", – едва ли ще се сети за нещо повече, от десетте Божи заповеди, а те са предхристиянски, и макар да са в основата, и на християнството, и на исляма, – съвсем не са същината на Християнството.

Но стане ли дума за вероучение в училищата, лицемерно ни залъгват, че вероучение може да се изучава, само като "свободно избираем предмет"!? А защо тогава не са "свободно избираеми" и всички останали атеистични предмети, а са задължителни?!

Ясно е, че за да избираш, трябва да знаеш какво и защо избираш! Затова и вероучението следва да се изучава, наравно с останалите общообразователни предмети; – не за да се вярва задължително, а за да се познават основите на вярата, – и едва тогава, всеки ще може, наистина, свободно да избира, дали да вярва в Господа и непреходните добродетели, или в атеизма и материалните богатства и удоволствия.

А не е ли най-логично, – всеки който живее в християнска страна, да познава, поне елементарно християнската вяра, а християните, съжителстващи с мюсюлмани, – да познават малко и исляма? Да, логично и нормално е, но не е в интерес на "нечистата сила"! Затова, тук си позволявам да цитирам неколко изречения от Евангелието (Благовестието), даващи начална представа за християнската вяра (а част от тези поучения са в основата и на другите религии):



Обичай ближния, като себе си! ...

Не проклиняйте, а благославяйте...

Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинят, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен...

Не се кълнете, но думата ви да бъде: да, – да; не, – не! Другото е от "лукавия"...

Не съдете, и няма да бъдете съдени...

Не правете другиму това, което не желаете да правят на вас!

Прощавайте, и ще ви се прости...

Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат...

И се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си...

Може всичко да имате, но любов нямате ли, нищо нямате!

Не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко на онзи, чрез когото идват ...

Любете се, един – други, както и Аз ви възлюбих!... ...Всичко останало ще ви се придаде!

И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец !



Защо поне тези неколко изречения, за християнството, не научаваме още в училище, след като уж сме "християнска цивилизация"? — Затова, защото християнската нравственост, и нравствеността въобще, е опасна за "силите на злото", които отдавна командват и манипулират, и образованието, и науката, и културата, и медиите, и почти всичко около нас! Затова, световни лидери, със сатанински печати на задниците си, ни проповядват морал; затова, закоравели комунистически вождове, лицемерно се кръстят в Божия храм, а зад кулисите, "изпълняват плана" на нечистите сили, за затриване на всяка вяра в истината и доброто !

Заради всичко това, съвременната западна цивилизация и нейната култура, имат толкова общо с християнството, колкото общо има, между "Света гора" и "Холивуд" (Имената им означават едно и също, но съдържанието и същността им, са коренно противоположни!
Извадки от "тайните протоколи"

на "великите майстори" на злото, – "Сионските мъдреци"!



През 1884 г. Жустин Глинка, дъщеря на руски генерал, била привлечена като шпионка и събирала информация във Франция. В Париж тя наела да и сътрудничи един член от ложата "Мизраим" (Тайни еврейски организации, от мафиотски тип, наричащи се: "Сионски мъдреци" или "Илюминáти", т.е. "просветлени". А за тези еврейски организации, пък работят масонските и множество подобни им организации, но на тях никога не се казва, кому и за какво реално служат). Та този член на "Мизраим", предложил да ú продаде преписи на някакви тайни документи, – "Протоколи на мъдреците от Сион", срещу възнаграждение от 2500 франка. От нея, тези документи попаднали в професор Сергиус А. Нилус, който ги публикувал (в Русия) в книга, озаглавена: "Голямото в малкото". След болшевишката революция, подготвена и извършена от тези "мъдреци", – "революционерите" наредили да се унищожат всички книги на Нилус, по тази тема, а той бил арестуван и измъчван.

Горните исторически подробности, както и преписаните, по-долу, извадки от тези протоколи, са от книгата на Дейвид Айк, "Бунтът на роботите". Тези протоколи са изключително интересни, защото в тях, под формата на най-секретни лекции за вътрешно ползване, са описани свърх тайните планове, на тази, наистина, сатанинска организация, – за тогавашното състояние и за бъдещето на света, както те са го предначертали! От тогава, за тези случайно "изтекли" тайни протоколи, или се мълчи, или се отрича тяхната автентичност, но случилото се, и случващото се от XIX-ти век, насам, през целия XX-ти, и в началото на XXI век, показва, че всичко предвидено в този сатанински план, вече е почти изпълнено! Така че, за фалшификация не може да става и дума, понеже няма такъв гений, който да предвиди и опише основните насоки и решаващите фактори, в развитието на света, от тогава, та до днес! А от тогава, до днес, тази зла световна сила е увеличила стократно своето влияние и власт, и въпреки наличието на автентични документи, за зловещите им дела и цели, и за истинската им сатанинска същност, Те не са, и едва ли ще бъдат спрени, защото отдавна са сложили ръка на всичко: на пари, образование, наука, култура, средства за информация! А всичките техни "науки" и "култури", са само средства за заблуда, дезинформация, и индоктринация с бездуховност, и с морално разложение.

В тези протоколи често се споменава думата, "Гой" (добичета?), което е презрително название за всички неевреи, които според "Мъдреците на Сион", – трябва да бъдат избивани, ограбвани, залъгвани, корумпирани и разлагани морално, докато сатанинската им организация, не зароби напълно света. И тогава, буквално ще настъпи адът на земята!

И докато четете извадките от протоколите, не забравяйте, че са писани през 19-ти век, а от тогава, влиянието и властта им над света, са се увеличили стократно!:

"...Ние сме сложили ръка на правораздаването, на провеждането на избори, на пресата, на свободата на личността, но основно, – на образованието и обучението... Ние сме измамили, объркали и корумпирали младите Гой, като сме ги отгледали с принципи и теории, които знаем че са подправени, защото самите ние сме ги внедрили..." (Протокол 10)

"... Спомнете си Френската революция, на която ние дадохме името "Велика": Всички тайни за нейната подготовка са ни известни, защото всичко беше наше дело. Още от тогава ние водим хората от едно разочарование, към друго." (Протокол 3)



"... И тогава стана възможно реализирането на ерата на републиките; и именно ние заменихме владетеля с карикатура на правителство, – с президент, взет от тълпата, измежду нашите марионетки, – нашите роби." (Протокол 10)



"Абстракцията на свободата ни даде възможност да убедим тълпите от всички страни, че тяхното правителство не е нищо друго, освен иконом (домакин) на хората, които са "собственици" на страната, и че икономът може да бъде заменян подобно на износена ръкавица. Именно тази възможност за смяна на представителите на хората, ги постави на наше разположение и ни даде правото (подмолно) да назначаваме политиците, които ще изберем измежду публиката, като взимаме предвид тяхната годност за сервилно подчинение. Те няма да са хора обучени в изкуството на управлението и следователно, лесно ще се превърнат в пионки в нашата игра, в ръцете на нашите учени и гении, които ще са техни съветници, – специалисти, възпитани и отгледани от ранно детство да управляват делата на целия свят." (Протокол 2)



"За да може нашата схема да доведе до този резултат, ние ще организираме избори в полза на такива президенти (или политици), които имат някое тъмно петно в своето минало... Така, после те ще бъдат надеждни средства за осъществяване на нашите планове, водени от страх от разкрития и от естественото желание на всеки, който се е добрал до властта, за запазване на привилегиите, предимствата и почестите, свързани с президентския пост." (Протокол 10)



"Ние ще създаваме и увеличаваме масонските ложи във всички страни по света, ще поглъщаме в тях всички, които стават (за нашата цел), или които са изтъкнати в обществената дейност, защото в лицето на тези ложи ние ще намерим нашия главен разузнавателен щаб и средство за влияние. Всички тези ложи ще се подчиняват на една централна администрация, известна само на нас, а за всички други, абсолютно непозната, която ще се състои от нашите просветени старейшини... В тези ложи ние ще вържем възела, който обвързва всички революцонни и либерални движения. В състава на ложите ще влизат всички слоеве на обществото. Така, най-тайните политически интриги ще ни бъдат известни и ще се подчиняват на нашите напътствия, още от самото им замисляне"

(Протокол 15)

"Сред членовете на тези масонски ложи ще бъдат почти всички агенти на международната и националната полиция, тъй като техните услуги са незаменими за нас, имайки предвид, че полицията е в състояние, не само да изпълнява собствените си задачи, но и да прикрива нашите дейности, и да създава претексти за недоволства и др." (Протокол 15)



"И колко далновидни са били нашите учени предци в древността, когато са казвали, че за да постигнеш сериозен резултат, не трябва да се спираш пред никакви доводи, нито да броиш принесените жертви, в името на този резултат... Ние не сме броили жертвите на Гой, говедата..."

(Протокол 15)

"Ние екзекутираме масоните по такъв начин, че никой освен "братството" да не подозира, нито дори самите жертви на нашите смъртни присъди, които умират, все едно от обикновена болест, когато им дойде редът. Като знае това, дори Братството не смее да протестира. А докато учим Гой на либерализъм, ние в същото време, държим собствените си хора и нашите агенти, в състояние на безусловно подчинение." (Протокол 15)



"... Наложително е да се подкопае цялата вяра, да се изтръгне от умовете на Гой, самият първоизточник на божествената същност и духá, и на негово място да се поставят аритметичните изчисления и материалните потребности." (Протокол 4).

"Точно с тази цел, наум, ние непрекъснато насаждаме сляпо доверие в тези научни теории, чрез нашата преса. Интелектуалците Гой, ще се възгордеят от своите знания и без никакво логическо потвърждение, ще се развълнуват от цялата информация, с която разполага науката, и която нашите агенти специалисти хитро са скалъпили с цел да образоват (обработят) техните умове в посока, която искаме. Нито за миг не допускайте, че тези твърдения са празни приказки: помислете внимателно за успехите, които уредихме на дарвинизма ..." (Протокол 2)



"Из цяла Европа, а и в другите континенти, ние трябва да поддържаме вълнения, раздори и враждебност. Тогава ще получим двойно предимство. На първо място, контролираме всички държави, защото те добре знаят, че притежаваме силата да предизвикваме безредици или да възстановяваме реда, всеки път, когато пожелаем... На второ място, чрез нашите интриги ще объркаме всички нишки, които сме опънали в кабинетите на всички държави, чрез политиката, (чрез) икономическите договори или задълженията по заеми. За да успеем в това, ние трябва да си служим с големи хитрости и проницателност, по време на преговори и споразумения, но що се отнася до т.н. "официален език", ние ще възприемаме маската на почтеност и отстъпчивост... Ние трябва да сме в състояние да реагираме на всеки акт на противопоставяне срещу нас, чрез война, от страна на нейните съседи, срещу тази страна, която посмее да ни се противопостави: но ако тези съседи също се осмелят да застанат заедно против нас, то тогава ние трябва да им предложим съпротива, чрез световна война." (Протокол 7)



"Омразата ще бъде още повече подсилена от последиците от икономическата криза, която ще спре сделките на борсите и ще докара индустрията до застой. Чрез всички известни нам тайни методи, ние ще създадем световна икономическа криза, чрез която ще изхвърлим на улицата тълпи от работници. Тези тълпи ще се втурнат с възторг да проливат кръвта на онези, които в глупостта на своето невежество, са мразели още от люлката, и чиято собственост ще плячкосат. Нашата те няма да докосват, защото само ние ще знаем момента на атаката и ще вземем мерки да защитим своето." (Протокол 3)



"Именно ние ще извършим насилието, което ще помете всичко. За нас работят хора с различни мнения, привърженици на различни доктрини; монархисти, демагози, социалисти, комунисти и утопични мечтатели от всякякъв вид. Всички сме ги впрегнали в тази задача: всеки от тях за своя сметка прави пробив в последните останки от властта, стреми се да отхвърли всички установени форми на ред. Чрез тези постъпки, всички държави са подложени на мъки; те призовават за спокойствие; готови са да направят всякакви жертви в името на мира, но ние няма да им дадем мир, докато те не признаят открито и с покорство, нашето международно свърхправителство...

...За да се стигне до такава ситуация, във всички държави и нации, е необходимо да се нарушат връзките между народите и правителствата във всички страни, за да се изтощи човечеството до пълна степен, от разногласия, омраза, борби, завист, (и това трябва да го вършим) дори с употребата на мъчения, чрез глад, чрез заразяване с болести, чрез недостиг, така че Гой да не вижда никакво друго решение, освен да потърси спасение в нашата пълна върховна власт, над парите и над всичко друго. Но ако дадем на народите в света да си поемат дъх, моментът, за който дълго сме копнели, едва ли някога ще настъпи...

...След като извършим нашия държавен преврат, ще кажем на народите: "Нещата се объркаха ужасно, всички и всичко е съсипано от изтърпените страдания. Ние ще унищожим причините за вашите мъки; – националности, граници, различни валути"... Тогава тълпата ще ни възвеличае и ще ни понесе на ръце в единодушен триумф на надеждите и очакванята." (Протокол 10)



"Ще повишим размера на надниците, което обаче няма да даде никакво предимство на работниците, защото в същото време ние ще предизвикаме и повишение на цените на стоките от първа необходимост... освен това ще подкопаем изкусно и издълбоко източниците на производство, като привикнем работниците към анархия и пиянство, и наред с това ще вземем мерки да изтрием от лицето на земята всички образовани от Гой. А за да не бъдат Гой поразени ако разберат истинския смисъл на нещата, – преди да е настъпил подходящия момент, – ние ще се прикрием зад маската на "страстно желание да служим на работническите класи и великите принципи на политическата икономия, които енергично се пропагандират от нашите икономически теории." (Протокол 6)



"За да държим в ръцете си общественото мнение, ние трябва да го доведем до състояние на озадаченост, като даваме израз на толкова противоречиви мнения, от най различни страни и за такъв период от време, че да е достатъчно да накара Гой да загубят ума и дума в лабиринта, и да започнат да мислят, че най-добре е да нямат абсолютно никакво мнение по политическите въпроси...

(Протокол 5)

"За да не могат масите да се досетят какво ги очаква, ние ще отвличаме вниманието им с развлечения, игри, забавления, страсти, народни дворци... Скоро чрез пресата ще започнем да предлагаме всякакви състезания, в изкуството, спорта; тези интереси най-накрая ще отклонят ума им от въпросите, по които ние ще трябва дя им се противопоставим (да ги ударим). Когато отвикнат да разсъждават самостоятелно и да правят самостоятелно избора си, хората ще започнат да говорят на нашия език, защото самите ние ще им предлагаме нови насоки на мисълта... естествено, чрез такива хора, които няма да бъдат подозирани, че работят за нас." (Протокол 13)



"Когато най-накрая твърдо наследим нашето царство, с помощта на държавните преврати, подготвяни повсеместно за един и същи ден, след като безсмислието на всички съществуващи правителства бъде категорично признато... ние ще избием без милост всички, които вземат оръжие и се противопоставят на настъпването на нашето царство. Всяка нова институция, наподобяваща тайно общество, също ще бъде наказана със смърт." (Протокол 15)



"Ние ще създадем правителство със засилена централизация, с цел да държим в ръцете си всички сили на населението. Новите ни закони ще премахнат, една по една, всички привилегии и свободи разрешени на Гой, и нашето царство ще се отличава с деспотизъм, в такива фантастични мащаби, че във всеки момент и на всяко място да можем да очистим всеки Гой, който ни се противопоставя, на дело или на думи." (Протокол 5)



"Гой са стадо овце, а ние сме вълците. А знаете ли какво става, когато вълците хванат стадото? Има още една причина, поради която те ще си затварят очите; защото ние ще продължим да им обещаваме, че ще им върнем свободите, които сме им отнели, веднага щом обуздаем враговете на мира и подчиним всички партии... Не си струва да споменаваме, колко време ще трябва ча чакат за връщане на свободите им." (Протокол 11)



"Политиката няма нищо общо с морала. Владетел, който се ръководи от морал, не е умел политик и следователно стои нестабилно на трона си. Този, който иска да управлява, трябва да прибягва, както към коварство, така и към убеждаване (демагогия). Високите човешки качества, като откровеност и честност, са пороци в политиката, защото свалят владетелите от трона им, по-ефикасно и по-сигурно, от най- могъщия враг." (Протокол1)



"Всички т.н. човешки права, могат да съществуват само в представите, но тези представи никога няма да бъдат реализирани в практическия живот. Какво ще е за пролетарския работник, който се блъска, сломен от житейската си съдба, ако бъбривците получат право да дрънкат, ако журналистите получат право да драскат всяка глупост, наред със смисленото? Пролетариатът няма да извлече никаква друга печалба от запазването на конституцията (т.е. свободите), освен трошиците, които милостиво ще им подхвърлим от нашите маси, в замяна на това, че са гласували в полза на онова, което им диктуваме, в полза на мъжете, които поставяме на власт..." (Протокол 3)



"Ние трябва да принудим правителствата на Гой, да предприемат действия в посока, благоприятна за нашия широко скроен план, който скоро ще достигне желания завършек, чрез онова, което ще представим като обществено мнение, тайно лансирано от нас, чрез средствата на т.н. "Велика сила" – пресата, която, с малки изключения, които могат да бъдат пренебрегнати, вече е изцяло в наши ръце. (Протокол 7)

"Каква роля играе пресата днес? Тя служи за възбуждане и възпламеняване на онези страсти, които са необходими за нашата цел или обслужват егоистичните цели на партиите. Тя често е банална, несправедлива, невярна, а по-голямата част от обществеността няма и най-малка представа какви цели обслужва пресата в действителност...

... Всички наши вестници ще бъдат от всякакъв вид, – аристократични, републикански, революционни, дори анархични, – докато съществуват конституциите... Всеки един от тях ще има пръст в общественото мнение, както се изисква. Когато пулсът се ускори, тези ръце ще поведат мнението в посоката на нашите цели... Онези глупаци, които ще мислят, че повтарят мнението на вестника на техния лагер, ще повтарят нашето мнение, или всяко мнение, което ни се струва приемливо."

(Протокол 12)

"Ние няма да се месим публично в съществуващите църкви, а ще се борим срещу тях с критики, които да предизвикат "схизма" (разделение и взаимно отлъчване)... Само години ни делят от момента на пълно унищожение на християнската религия. Що се отнася до другите религии, – ще срещнем още по-малко трудности да се справим с тях." (Протокол 17)



"Ние искаме да обезкуражим всяка лична инициатива, която би могла да попречи на нашите дела. Няма нищо по-опасно от личната инициатива, ако зад нея стои гений. Такава инициатива може да постигне повече, отколкото биха постигнали милиони хора, сред които сме посели раздор."

(Протокол 5)

==================================================

Но не са само горецитираните протоколи, които демаскират слугите на "Княза на света". Не са само и протоколите от "Пражкото гробище"! В книгата на Ал. Селянинов, "Тайната сила на масонството", написана 1911 г. и преиздадена в България, 1994 г. от ИКС София, са цитирани множество случайно заловени кореспонденции и безброй факти, от всички векове, свидетелстващи за дейността и същността на мафиотското "Световно еврейско правителство". Това тайно правителство държи евреите в абсолютно подчинение и цели да пороби целия свят, а комунизмът бе само пореден етап и бледо подобие на онова, което се готви за света!

— Но къде е тогава Господ, с Неговата любов и доброта? — Господ ни е посочил пътя и истината, но насила няма да промени съзнанието ни, додето ние, повече или по-малко, носим злото в себе си, и обикновено сме по-склонни да "гяволуваме", отколкото да бъдем наистина добри, скромни и смирени! Затова, когато срещу нас е извършена и най-малка неправда, – вдигаме вой до небето и отвърщаме на злото със зло! И когато колим агне или прасе, се преструваме че не вършим нищо лошо, и даже, че това било "християнска традиция"! Но в действителност, в самата същност на християнството е заложено, категорично да осъжда всяко насилие и особено, – жертвоприношение! И неможе да е другояче, защото Христос е символ на агне, принесло се в жертва за всички нас! Единственото християнско "жертвоприношение", е братското ломене на хляба и отпиването от виното, символизиращи Христовата саможертва и братството между християните!

А тези, които привеждат "контра-примера", – че и християнството, в лицето на Инквизицията, е извършило безброй злодеяния, – не си дават сметка, че за силите на злото, не е било, и не е проблем да проникнат и да манипулират която и да е организация или институция! А всъщност, инквизицията е била насочена изключително срещу сатанизма на масонството. Но както обикновено се случва в този свят, – световната сатанинска организация постепенно взема превес, и днес сатанизма, с безбройните си лица и проявления, е почти пълен господар, а носителите и пазителите на доброто, – автентичните християнски църкви и другите автентични религии, са обезсилени !

Цитати от спомени и изказваня на влиятелни личности

(от книгата на Дейвид Айк)


Извадка от автобиографията на служителя на ЦРУ, Майлс Коупланд, за бившия президент на Египет, Насър

–"А сега трябва да направя още едно, по-интересно признание. Докато "праволинейните" във Вашингтон ставаха все по-недоволни от антиамериканския характер на речите на Египетския президент Насър, и антиамериканската пропаганда, изливаща се от радио "Каиро", – можете ли да се досетите кой пишеше голяма част от материалите им? Ние. Ние разбирахме, както и Насър разбираше, че за да оцелее неговият режим, наложен с преврат, той трябва последователно и убедително да бъде антиамерикански настроен..."



Реч на Джон Суейтън, редактор на "Ню Йорк Таймс", пред персонала, по случай пенсионирането му, през 60-те и 70-те години на XIX век.

– "Няма такова нещо, като "свободна преса". Вие го знаете и аз го знам. Няма нито един от вас, който да посмее да напише честно мнението си. Работата на журналиста е да унищожава истината, да лъже отявлено, да изопачава, да клевети, да се умилква в краката на Мамон и да продава себе си, страната си и расата си, за всекидневния къшей хляб. Ние сме оръдия и васали на богаташите зад кулисите. Ние сме подскачащи играчки; те дърпат конците, ние танцуваме; нашият талант, нашите възможности и нашият живот са притежание на тези мъже. Ние сме интелектуални проститутки."



Изказване на Британския премиер, Бенджамин Дизраели, в камарата на

общините, в 1856 г

– "В Италия съществува власт, която ние рядко споменаваме в тази Кáмара. Имам предвид тайните общества... Безсмислено е да го отричаме, защото е невъзможно да се прикрие, че голяма част от Европа, цяла Италия и Франция и значителна част от Германия, да не споменавам другите държави, са покрити с мрежа от тайни общества, точно както земната повърхност е покрита с железопътни линии... Те не искат конституционно правителство, те не искат подобрени институции... Те искат да променят владението на земята, да откъснат сегашните собственици от земята им, и да сложат край на църковните учереждения. А някои може да стигнат и по-далеч."



– А по отношение "религията" на масоните, ето какво е казал Албърт Пайк, – "Великият командор" на Върховния съвет на масоните в Америка, през 70-те години на XIX век: – "Всички посветени във висшите степени на масонската религия, трябва да я отстояват, следвайки неопетнената доктрина на Луцифер" (т.е. – на Дявола).



И накрая, още един цитат от книгата на Дейвид Айк, за един от многото "изтънчени" методи, за изпитване и отсяване на масонсите: Поредният кандидат за по-висока масонска степен, бива принуждаван да заплюе християнския кръст, и на този, който откаже, му казват: – "Браво! Ти не се поддаде и не се отрече от Християнството". А всъщност, за такъв "христолюбив" масон, вече ще са затворени всички възможности за напредък в масонската им йерархия!



Вследствие многовековната разложителна и унищожителна дейност на "Сионските мъдреци", – днес, западната цивилизация и нейната "култура", имат толкова общо с християнството и човешките добродетели, колкото общо има между "Света гора" и "Холивуд" (Имената им значат едно и също, но съдържанието и същността им са коренно противоположни)!

Световната мафия на "Сионските мъдреци", владее и манипулира всичко, и води народите, от едно разочарование, към друго! И когато напълно покорят света, както сами се изразяват, – царството им "ще се отличава с деспотизъм във фантастични мащаби"!

Тази "нечиста сила" изкусно маскира своите античовешки и антидуховни цели, и мами народите с добре звучащи лозунги: – свобода, братство, равенство, просветителство, хуманизъм, наука, култура, прогрес, и много, много други. Но това са само кухи фрази, зад които се преследва и върши точно обратното!

Така, както изкуствената стръв, – блеснá, е лъскава и привлекателна, такива са и измамните "учения", на масоните и комунистите! И едните и другите, съзнателно или несъзнателно, изпълняват волята на своите злонамерени създатели и господари. А Те, господарите им, са свърх могъща, зла световна сила, чиито цели и средства олицетворяват абсолютното зло и напълно се покриват с определението за "дявола", или "нечистата сила", в религиозните учения!

— А на "нечистите сили", можем да устояваме, само ако мислим и вършим добро; търсим и разпространяваме истината; сдружаваме се и се организираме; отстояваме елементарната нравственост и морал; вярваме в доброто и не мразим никого!

За всичко останало, "Господ ще промисли", и е промислил, защото Самият Христос е казал: – "Всичко останало ще ви се придаде!"



Амин!

Григор Симов Божилов



"СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО"



САМ.ИЗДАТЕЛСТВО "ВИДОВДЕН".



с. Парамун, община Трън, обл. Перник, пощ. код 24 74

GSM – 089 88 55 075



! Разпространявайте свободно тази книга !