Последният

[Eлтимир]

“Добре си прочел: имаш мегаинформацията. Тя е вложена в теб. И именно за да ни я кажеш са те пратили тук. А ти какво правиш, Вестителю? Категорична съм: ти умишлено искаш да погинем! И избираш най-подходящите средства за да не сториш това, което ще ни помогне! С всички сили се стремиш да провалиш мисията си с непрекъснатото "грачене" и храчене! Има и друго: Мисията ти на Земята е твоето чистилище - за стореното там, в Твоя свят ти се налага тук да плащаш. И никой земен жител не е в състояние да те преведе през "Вратата" без да се окаля от твоите грехове.” Не съм на същото мнение. Не може да даваш насила. Не можеш да предлагаш Знание, което никой не желае да получи. Давал съм и продължавам да давам. Проблемът е, че давам на тези, които желаят да вземат, а такива се оказаха твърде малко или въобще липсваха. Проблемът е, че малцината, усетили у себе си глад за знание, поискаха Знанието, тази духовна храна да им бъде поднесена сдъвкана. Искате ли нещо готово, ясно и недвусмислено? Ето го, казано е през 1779 година: „Ще ви отнемат оръжието. Имайте две оръжия. Казвайте, че имате едно. Едното им дайте, а другото запазете за себе си. Едно оръжие ще спаси хиляди живота.” Проблемът е, че никой заради никого няма да го направи, никой не бива да очаква друг да го направи вместо него. Всеки сам трябва да го направи за себе си. А колкото повече го направят – толкова по-добре. И още от писмото:

“Ти виждаш само това, което си предизвикал да се появи пред теб. С Черните си Мисли - черен свят създаваш и никой не ти е виновен, че си обгърнат от мрак, злоба и ... простотия!” Лошото е, че не аз създавам този свят, че не аз съм отговорен за съдбата му и чернилката, която е пред очите на всички не е мое дело. Ще отговоря и за „мегаинформацията”. Вече знаете за Книгата на Завета. Кой е могъл да създаде такава материя, която не само не се разпада, но и не губи своята еластичност вече осем хилядолетия? И защо никой непосветен досега не е виждал Книгата? Защо дори могъщи и верни на Завета и на Тангра Владетели не са се докосвали до нея? Ще ви подскажа за свойствата на тази Книга посредством разказ за други книги, нейни бледи подобия:

„В уговореното място я срещнал стар глухоням циганин и я отвел в изоставена къща, където на масата лежал подвързан с черна кожа фолиант… Така страшно започва историята, която чух когато бях дете. Но тя завършва още по-страшно: щом жената почнала да чете книгата, се появили халюцинации. В празната стая се чуло скърцане, стъпки, нечие тежко дишане. В ъглите се размърдали сенки, толкова плашещи, че предизвикали съмнения – това в действителност сенки ли са? Жената, помнейки съвета, гледала само в книгата. Изведнъж текстът на страницата затрептял, буквите се размърдали и на нея се сторило, че пропада в някакъв отворен кладенец.

Накрая посещението на тази загадъчна къща предизвикало леко разстройство на психиката, затова пък желанието на Жанна да стане гадателка се сбъднало. Неочаквано за себе си тя открила, че знае практически всички методи на гадаене, при което го прави автоматично, с лекота, почти без да се замисля, изричайки правилните отговори.

Съществуват много подобни истории, при това в различни страни, и те се отнасят към различно време.” Да, текстът може да влияе пряко, независимо от разума. Думите могат да влияят пряко, независимо от разума. Едва през последните години явлението бе открито и послужи за създаването на печално известното НЛП, Невро-лингвистично програмиране. И на по-малко известното, но затова пък по-зловещо ПЛП, Психо-лингвистично програмиране. Само че разработките, основани върху рационална основа са нищожна част от цялостната методика, послужила за създаването на книги като тази на Завета. И даже на нейните бледи подобия, подвързани с черна кожа. Продължавам превода на разказа за Забранените четива:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

„Имало предложения за създаването на учебници, които няма нужда да бъдат зазубряни. Достатъчно е да се съсредоточиш и веднъж да прочетеш учебника от кора до кора, за да се запише цялата информация в главата и най-непаметливия. В началото на миналия век бил направен експеримент с няколко подобни брошури. Опитите показали, че в девет от десет случая човек нищо не запомнял, затова пък получавал нервно разстройство – губел съня си, чувал странни звуци, миризми, видения. А един ученик получил частична амнезия – той запомнил целия годишен курс по алгебра, но забравил кой е… Опитите били обявени за опасни. Както се вижда, не всеки мозък е в състояние да понесе подобна обработка и обучението може да завърши доста плачевно.” Да, не всеки е за всичко и не всичко е за всеки. Кога хората ще проумеят тази простичка истина?

Съществуват множество въпроси, отговорите на които лежат в някоя от следващите Епохи. Съществуват множество въпроси, отговорите на които тепърва се създават. Съществуват множество въпроси, зададени с цел да бъдат сътворени техните отговори. Дойдох да предизвикам задаването на въпроси, които без мен никой не би се досетил да зададе. И с радост забелязвам как отговорите един по един почват да идват. Вашите отговори.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СЪЗНАНИЯ

Дълго мислих каква дума да употребя. Фридрих Нитче, описвайки подобни състояние ги нарича „инспирация”. Само че инспирацията е мигновена и не продължава. А тук се сблъскваме с постоянно действаща инспирация. Това е един вид Възвестяване, но и за вестители не можем да говорим. Вестителите идват по свое желание. Те знаят къде и защо са попаднали. Вестителите знаят кои и какво са. Тези, за които ще стане дума само си мислят, че знаят. Ще им бъде неприятно да научат, но трябва да им го кажа. Повествованието ми ще бъде непълно, ако не спомена, че през цялата човешка история от Сюейн са прехвърляни съзнания или частици от съзнания в съзнанията на човеци. Последният такъв случай, който ми е известен, е от 2002 година. Намерих разказа когато книгата ми беше почти завършена. Позволявам си да представя буквален превод на част от него като потвърждение и допълнение към моите думи. Ще чувате подобни разкази и занапред. Имало е, има и ще има още такива. Те не знаят защо, не им е искано съгласието. Въпреки това подобни посредници на знания не бива да се пропускат. Чрез тях идва много. Ето какво твърди десетгодишно момче от бреговете на Волга:

„Планетата Марс в миналото преживяла най-голямата в историята си катастрофа. Загубила своята атмосфера и сега нейните немногочислени жители се намират в подземни градове. Марс все повече се намесва в живота на Земята, тъй като предстои преобразуване на нашата планета и ще са необходими нови знания. Това е причината напоследък да се раждат деца с необичайни способности. Ще се случат две катастрофи. Първата ще е през 2009 година, катастрофа на голям континент. Следващата, по-мощна ще е през 2013 година.

На Марс живеят същите хора, каквито живеят и тук, на Земята. /По-скоро е обратното, децата приличат на своите родители, а не родителите на децата, бел. а./ Но те, марсианите трудно понасят земния въздух. Въглеродният двуокис тук е малко, а кислородът е прекалено много. Тукашният въздух предизвиква у тях бързо стареене.

За бъдещето на Земята казва, че знанията ще се разпределят според качеството и нивото на съзнание. Новите знания никога няма да попаднат у тези, които не желаят да се променят в добра насока. Те ще напуснат планетата. Най-важна роля в бъдещето ще има информацията. Част от хората са дошли от планета, която била прорязана от лъч и се разпаднала на парчета. Земята приютила оцелелите, защото тук понякога се раждат тези, които могат да си спомнят своята родна планета.”

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Из записките, направени от майката: „Всичко ще оживее в новия огън на мисълта, много бързо, много бързо… Преходът от един свят в друг се осъществява чрез субстанцията на Времето. Аз донесох Ново Време. Аз донесох Нова Информация…”

Като чета целия материал почвам да се досещам кое или поне какво съзнание оперира чрез мозъка на малкия Бориска. И си спомням други едни думи: „Да избягаме през Времето”. Все пак когато се появяват толкова съвпадения би трябвало поне да се замислим. Да се замислите.

***

Ние сме земни сенки на Небесната Воля. Пълзящи през времето и тъпчещи пространството сенки. Изпълзяхме през времето и изтъпкахме пространството, сега се упътваме към своя първоизточник, към Небето. Може би не успяхме да изпълним поръчаното, може би не се справихме, може би се провалихме, но поне опитахме. Направихме каквото можахме и си тръгваме. Земните сенки си отиват, идват сивите. Предвестниците на Пазителите. Не мога да го обясня, никой няма да разбере. А когато бъдат в състояние да разберат, вече ще е късно, прекалено късно. Достатъчно късно, за да дойде Краят. Отвсякъде ще пада огън, а на тях ще им е студено. Отвсякъде ще вали вода, а те ще изпитват жажда. Този свят вече няма да е техен и те няма да приемат нищо от чуждия свят, освен смъртта.

Аз видях този край. Едно дете излезе пред входната врата. Навън валеше мокър сняг. Детето погледна обувките си – бяха скъсани. После погледна покритата с киша улица. Погледна локвите. И отново своите скъсани обувки. Сви безпомощно рамене. Потръпна под протритите си дрешки. Накрая вдигна поглед към небето. Озърна се още веднъж около себе си, после разпери криле и литна.

Навън, под дъжда и под огъня, нито свой нито чужд стоеше Моня. В едната си ръка стискаше лък, в другата цигулка. Моня стоеше там и плачеше. И нямаше кой да му изтрие сълзите. Съчувстващите бяха си отишли, а на останалите им беше все едно.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА КРАЯ

Трябваше да спра дотук. Исках и очаквах да спра дотук. Случи се неочакваното. Наложи се да остана още малко. Така и не изпълних заключителната част от своята мисия. Нямам предвид независещото от мен. Имам предвид, че не изпълних и онова, което зависеше. Онова, което бях длъжен и знаех как да направя. Не го направих и сега все още нямам намерение да го направя. И без него ще си тръгна, но преди това реших да отправя няколко предупреждения. Те няма да бъдат разбрани почти от никого, но и не е нужно да бъдат разбрани от всички. Достатъчно е онези, към които са отправени предупрежденията да ги прочетат. Зад всяка дума, написана по-долу се крие конкретен факт. Следва откъс от писмо: „От наблюденията си върху промивачите на мозъци мога да кажа, че те завземат първо интуицията на човека (доколкото аз и ти сме хора, освен телата ни). /…/ Взимам си "ваканция" и смятам да изпадна в анонимност. И вероятно няма да изляза от нея. Защото времената стават твърде опасни и нехората, каквито сме аз и ти, са много застрашени. /…/ А този срок вече ме притиска. Петото слънце умира с бързи темпове.” Да, „ваканцията” бе на прага, на ръка разстояние, когато обстоятелствата се промениха. Обитаемият човешки свят е обхванат от всеобща неустойчивост и ненадеждност. Обитателите му не живеят сред опасности, те дишат опасности. Обичам опасностите, не бягам от тях. Стана прекалено опасно, за да не ми харесва. Също и затова оставам.

Внимавайте! Злото е тук, Злото не от вчера е тук, но времето му изтича. „Иска да ускори нещата неимоверно и още тази зима да се случи първото събитие.” Писано е през август 2007 година. Предотвратихме събитието. Да видим дали ще предотвратим и останалите. Лично на мен войната със Злото ми харесва, ще опитам да я спечеля. Дадох достатъчно знания, на които още не е дошло времето и те са доказателство за истинността на казаното от мен. Следват обяснения на известни факти с неправилно досега тълкуване.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Виждате фрагмент от механизъм, останал след като летателен апарат на едни мънички на ръст злобни същества бил ударен и се разбил. Прибрали апарата, фрагментът останал случайно, пропуснали го. Единственото, което ще кажа, е че не хора са го ударили и не хора са прибрали останките. Сблъсъкът породил нуждата от нови контакти между Земята и Марс. Три лъча от Земята и един от Марс. Земята трябва да се съхрани, Марс трябва пак да засияе. Едновременно се водят преговори между различни светове и маса за преговори е Земята. Какво мислите, че представляват така наречените „житни кръгове”? В тези преговори човекът не участва. Засега. Подобни преговори са водени неведнъж в историята на планетата. Средствата за общуване са останали непроменени през хилядолетията. Дотук нищо ново. Новото е, че този кръг на преговорите е последен.

Следва откъс от писмо: „… има една точно определена информация от глобален характер /всъщност от доста по-голям характер/, поради липсата на която дори и да не искаш, ти заблуждаваш хората /както и себе си, разбира се/. Просто така се получава, и ти ще продължиш да го правиш, докато не получиш тази информация, тази част от Истината, която ти липсва. Аз исках, ако успея, поне малко да те насоча, да направя същото, което и ти правиш с хората. Аз не мога да те накарам да видиш, но поне можех да ти покажа накъде да гледаш, къде да търсиш.” Обстоятелствата се подредиха така или пък други ги подредиха. По-скоро съм склонен да приема второто. Насочването не се осъществи. Но дали имам сили да прибягна до нови методики? Освен всичко друго, прилагането на новите методики е свързано с промяна на условията, при които работя. Засега не мога да си го позволя и все по-малка е вероятността, че в бъдеще ще си го позволя. Започнатото трябва да се довърши и едва тогава се почва нещо ново. Само че не аз ще бъда този, който ще го почне. Поуки останаха, но те ще бъдат приложени към сегашната методика. Ще подсилят нейната пълнота. Нищо не преминава безследно, случващото се оставя своя отпечатък.

Не упреквам и не приемам упреци. Не съм искал да причинявам страдания и предупредих за евентуалния развой. Не търсете в мен причината за процес, контролиран далеч оттук. Тъжно ми е, когато някой бива подложен на незаслужени удари, само че нищо не зависи от мен. Не куршумът, и не цевта на пистолета са виновни. Погледнете пръста, натискащ спусъка. Дали обаче наистина е имало страдания? И ако е имало, дали наистина са били незаслужени?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Това е едното събитие, заради което ще остана още малко. А второто е, че се появи човекът без лице и той каза: „Аз съм този, от черепа на когото пиха вино. Него го чака смърт, защото така казах аз. Аз съм по-силен от дявол, по-ловък от демон, но стоя по-ниско от Сатаната.” Случило се е през 2001 година, но сведенията дойдоха до мен едва сега. Не чаках и не търсих сведенията, затова те закъсняха. Бях забравил, че в бала с маски маските крият не само лицата, но и липсата им. Оттук лесно стигнах до мисълта за Звяра, когото трябваше да роди вещицата Чакал. И проумях пълните мащаби на случилото се. Тя, или поне някоя, мислеща за себе си като за Чакал дойде три години след появата на Безликия. Едновременно с нея в България се появи и друг, пратен със същата черна мисия. Две направления с една и съща цел. Пратениците на Йерарха бяха забравили или пък никога не са знаели, че Рожбата на Злото не може да се роди, докато България не се присъедини към Русия. Пратениците вероятно разполагат с някакво тяхно предсказание, където се открива само половината, тоест, че в деня на Раждането България няма да е независима, а присъединила се страна. И откриха своите амбиции. Посредниците на Злото се изпълниха със самоувереност и наглост, те си въобразиха, че времето им е дошло. Те даже вече не прикриват своите претенции към Земята. Те искат да я имат. Няма да я имат. Няма, защото никой не е овластен да се разпорежда със съдбата на хората без съгласието на техните Наставници. А Наставниците не са хора, те не могат да бъдат нито купени, нито уплашени.

Трябваше да минат пет години, преди да науча още едно тяхно несбъднало се предсказание: „До 2003 година! Когато ще бъде "взет от от своята среда Великият удържащ", и пъкленият свят открито ще стъпи в своите права!”. Нека „пъкленият свят” знае, че сме предупредени. Щом урокът от 2003 година и последвалия урок през 2005-та са му недостатъчни, ще има още уроци.

И нещо лично. По-горе разказах за дистанционно въздействие върху работата на компютри. За файлове, идващи от нищото и за изчезващи файлове. Ако съм пропуснал да спомена второто, казвам го сега. Бях на крачка да изтрия черновата на този текст, бях на косъм да се откажа, когато констатирах подобни намеси и в моя компютър. А минаха месеци, откакто си спрях Интернета. Значи… Значи някой много се интересува от написаното и от недописаното. И този някой в случая не е човешко същество. Не съм свикнал да се подчинявам. Особено на песоглавци. Те винаги са се проваляли. Ще се провалят и сега.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Безликият печелеше битка след битка и загуби само сражението с Текла. /Дали няма връзка с текилата, която ми предложиха, и от която така и не успях да опитам? Към който е отправен въпроса, той разбира./ Войната продължи. Втори път Безликият отстъпи пред тройния Знак на Епохите. Приеха Знаците като символи на едно живо Учение, превърнато в мъртва религия. Уплашиха се. Тогава стоящият на кръстопът Вестоносец чу: „Успокой се, смъртний и не търси онази истина, която не ти е нужна.” Да, на него онази истина не му бе нужна, той само трябваше да донесе Вестта. Тройният Знак е известен не само на Земята, а и далеч от нея. Аз знаех. И разбрах. Затова останах, седмата година изтича и когато изтече, вероятно тогава ще си тръгна. Двете стоящи една до друга кули паднаха. Другите две, разделени от океана не бива да паднат. Поне не едновременно. Не трябва да позволим на Змията да захапе своята опашка. Злото три пъти ще промени своя вид, оставайки си все същото Зло. Ако не позволим да ни победи, след третия опит победено ще бъде то. Последната фаза е, когато грижите по всекидневието изместят всички други мисли. Наречено е „прекомерно потапяне в материалния живот и прекалено развитие на житейския разум”, тоест на прагматизма. Налага се все по-голяма зависимост от Тъмнината. Вместо животът да служи на човека, принудиха човека да служи на живота. Горните думи са взети от описанието за времето от последната фаза. Това време дойде. Затова оставам. Човечеството се провали, но човекът трябва да успее. Човекът трябва да остане и Земята трябва да остане. Затова съм още тук. Земята е част от Системата, а без човека Земята няма да е същата. Ненавижданата от мен Система все още е нужна, засега тя трябва да се съхрани. Налага се поне още малко да бъда тук. Отвън чакат и вече чукат на вратата. Кой ще удържи вратата затворена? Отвън опитват да си отворят сами, изпробват всякакви ключове. Кой ще държи здраво залостено резето, за което няма ключ? Силите ми ме напускат, ръцете не ме слушат, очите ми слабо виждат, но кой ще свърши моята работа? Хората мъдруват над числата седем, четири и три в новите предсказания, но три не е число на година, а четири не се отнася само до Земята, което променя неговото значение. Числата са променливи като времето. Времето като понятие е също толкова променливо колкото и времето като климат. Ненапразно думата е една. Поне в българския език, езикът на Тайните. След преминаване на определен праг математиката се оказва най-неточната наука. Ако въобще можем в този случай да я наречем наука. Нека хората видят как всичко се мени, как нещата се преливат, как се превръщат едно в друго, много грешки ще да бъдат избегнати. Като начало нека осъзнаят, че времето не тече еднакво за всички, нека погледнат децата, които след десетилетие са столетници и да се замислят. Решението идва след размисъл, не всичко се дава наготово.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Не всичко, което виждат очите ви наистина съществува. И не всичко невидимо е несъществуващо. Огледайте се. И ще видите. Гьоте казва, че чудото е най-хубавото дете на вярата. Вярвайте. И чудесата ще почнат да пристигат.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Ударът върху Сюейн бил толкова страшен, че повърхността на камъни като тези била разтопена и превърната в стъкло. Подобни камъни могат да се намерят и в Антарктида. Ако не знаете, скоро ще научите за разразилата се там преди 780 хиляди години голяма война. Снимките са доказателство за употребата на едно и също оръжие. И това оръжие не е нито ядрено, нито лазерно. Не препоръчвам на хората да изпитат неговата мощ. Нека тези, които разбират за какво говоря си спомнят за случилото се на 22 януари 2000 година в 22 часа и 20 минути. В този ден и час бил пратен подарък „На Нея”. Тоест в „Нейния град”, подсещам. Нима не виждате символа? Опомни се, Русия, в намереното тогава и там ли искаш да се превърне земята ти? В това ли искаш да се превърне цялата Земя? Чикаго няма да помогне, а само ще навреди. И не лъжи хората, че битката за полюсите е битка за прясна вода. Тя е битка най-вече за контрол над оръжието. По-добре препрочети древните гръцки разкази за последната война, която ще бъде спряна с глас от небето. Ето, сега небето говори, и то казва да няма война, след нея може нищо да не остане.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Потомци на някогашните човеци, потънали целите в зло обявиха открито, че са последователи на злото. От думите до действието, наречено война не е далеч. Спомни си, Русия как Чуждите в края на април, началото на май 1970 година едва не предизвикаха унищожение на човечеството. Не се страхувай, не им вярвай, бори се, Русия! Ако пък някой не вярва в оръжието и търси някакви „естествени” причини, ще припомня думите на римския Император Веспасиан, че всички възможни оръжия са вече изобретени. По това време барутът бил непознат в Рим.

Дойдоха сведения, че подготовката за Края е в ход. Подготвят се малки изолирани групи, които да преминат през Времето, което значи, че на човечеството като цяло е отредена смърт. Никоя Раса не изчезва завинаги и изцяло. Отделни нейни представители винаги биват спасявани. Когато почне подготовката на такива представители сред която и да било разумна Раса, значи Краят е близо. Сега Краят е особено обезпокоителен. Подготовката е насочена към Врата в земята. В пръстта или в скалите на нашата Пирин планина. Посоката е надолу. Нима не виждате? За кръговете в житата се говори много, а те почнаха да се появяват сравнително неотдавна след няколко века прекъсване. Затова пък за небесните кръгове се мълчи, при все че те непрекъснато съпътстват човечеството през цялата му история. В небето понякога се отваря прозорец, и през него могат да се видят сцени от бъдещето. Това са Транстемпорални зони, наричани от съвременните учени хрономиражи. Това са Небесните врати на Времето. През коя от Вратите ще премине човекът? И дали ще използва машина, механизъм, устройство или ще установи, че собствената му биоенергия е достатъчна? Някои се досетиха, че могат и почнаха да го правят. Или поне да опитват. В почти всички случаи – с трагични за тях последици. Някои ще си спомнят за намерения през февруари 1918 година труп на непознат мъж с мобилен телефон в ръка. Личността на мъртвия никога не била изяснена. Причината за смъртта – също. Чух да се разказва такава история и знам, че тя е възможна. Предупреждавам: замърсените човеци ще се сблъскат с онова, което Стивън Хокинг нарича „Космическа цензура”. Не говоря за физическо, а за умствено и емоционално замърсяване. Когато пътешествието им завърши, те с ужас ще установят, че времето също им е свършило.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Защо да не ви кажа причината, поради която човечеството умря? Вие нищо не можете да промените. И дори да можете, няма да ви достигне нито воля, нито разум да го направите. Малко факти за размисъл. Ако физическата маса на умрелите в определен момент почне да превишава сумарната маса на живеещите върху дадена територия, се нарушава биоенергийния баланс и почват да се случват разни аномални явления. Смъртността също се повишава. С други думи, умрелите сякаш дърпат при себе си живите. И още нещо: ако някой си направи труда да пресметне ще излезе, че масата на живелите някога на Земята живи организми превишава масата на самата планета. Изглежда вие живеете не върху гробище, а в гробище и от гробище. Колко още може да се живее в един гроб? Вярата умря, духовността умря, мисълта умря, институциите – държавни, културни, религиозни – и те умряха. Как искате цивилизацията да не умре? Та тя вече е мъртва! А когато бъде обявена нейната смърт, тогава ще се видят „нови, неизвестни, силни духом племена”, призвани да възкресят мъртвото човечество. Скоро, съвсем скоро ще се извършат промени, след които съществуването на досегашната цивилизация ще бъде невъзможно. Ще оцелеят децата на Земята. Ще оцелеят и децата на Небето. Децата на Цивилизацията ще умрат. Поне огромната част от тях. И само малцина „цивилизовани”, към които изпитват съчувствие децата на Земята или децата на Небето, те ще бъдат спасени. Само че колко са потиснатите, изпитващи съчувствие към своите потисници? Над духовния Израел най-после, след хилядолетно очакване ще бъде извършен истинският Холокост. Всеизгаряне, нищо няма да остане, и споменът ще бъде изпепелен, за да не трови човешките души. Ще се върне славата, но целта е справедливост, славата е „следствие, което ще дойде от само себе си”. Неизтриваемите ликове почнаха да се връщат, скоро ще се върнат и техните носители. За да вържат и развържат, за да разделят и да съберат.

***

Имаше песен за кръвта, която попива в земята. След час тя самата е пръст, а след два е трева. Кръвта отново живее. Убиха певеца, той изпя много подобни непозволени истини. За да оживее кръвта, трябва да има пръст, от която да израсне тревата. За да има пръст, трябва да има Земя. Песните предизвикват емоции, емоциите пораждат мисли, а мисълта рано или късно се превръща в осезаема действителност. Вие още не вярвате, но други вече знаят: мисълта пряко влияе върху материята. Затова убиха певеца. Ти го уби, Русия. А тъкмо в теб ни бе надеждата! Ти падна, Русия, лошо падна и сега си на колене. Изправи се! Ти все още можеш и ние вярваме в теб.

„Война. Между Земята и Небето – война. Каквото и да правиш, където и да се намираш, между Земята и Небето – Война.” Именно тя, Войната ме докара тук. Войната продължава… Оставам и аз, засега. Оставате и вие. Оставаме ние!

Елтимир

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

ПРИЛОЖЕНИЕ І

ТРЪГВАМ БЕЗ ДА СЪМ ДОШЪЛ



„Моята цел беше нещо възвишено” – се казваше в един разказ. Моята също. Но се налага да се върна, без да съм стигнал до Целта. Тръгвам си, без да съм дошъл. Помълчах преди тръгване, както е редно, съгласно стария обичай. Време е да проговоря. Нека по-малко бъде неизказаното. За какво дойдох и в какво не успях?

Преди години подготвих сборник, който така и си остана неиздаден. Сега разбирам, че не е бивало да се издава. Виждам, че съм надценил читателите си. Сега тук пускам предговора към него. Пускам и откъси от писма от един мъдър възрастен човек до мен. Както и няколко думи на раздяла. Това мога. Дотам ми стигат силите. Ако някой разбере – ще продължи. Ако някой притежава повече Сила – ще продължи. Ако някой е обзет от решимост – ще продължи. Ако ли не, Пътят свършва, пътеката е извървяна и всичко е само прах и пепел. Път или пепел – решавам не аз. Път или пепел – решавате не вие. Път или пепел – решава Небето. Нека бъде така.

Предговор на автора

Книгата пред вас е сборник от издадени и неиздадени текстове. От изопачени и неизопачени при публикациите послания. Искам да поправя злото, сторено от неразбиращи редактори, задаващи безсмислени въпроси: "Коя е тая Маитрейя? Ами какво ще стане с негрите, когато Шестата Раса завладее света?".

Текстовете ми са подтик за отваряне на пукнатина в сградата на досегашния светоглед. Опит за начало в преобразяването на човешкото светоусещане. Бунт срещу Тъмнината. Въстание срещу Мрака. Веднъж чух: "Призовахте Бурята, и тя дойде! Кажи им, че ида Аз, и водя Ада със себе си!". Тези писмена са усилие да бъде преодолян Ада, предизвикан от човешката злонамереност и от намесата на Черните сили.

Напътствието във вашите ръце е послание на Жертвата, тръгнала на лов за ловеца. То е целенасочена Воля и осъзната Мощ. Желание и устрем към Светлина. Любов чрез ярост. Отрицание в името на Продължението. Книга за разбиращите. За различаващите. За усещащите. За можещите. За долавящите. За отправилите се към Умението. За властелините на бъдещата Епоха. Нека те извлекат скритото истинско съдържание. Останалите, другите, безразличните, безличните, отмиращите - те няма смисъл да четат. Написаното ще остане неразбираемо за духовно неживите.

Предупреждавам стремящите се към Вечност: не превръщайте Тенгрианското Знание в догматично учение, а Учението - в самоцел. Живейте съобразно откриващите се нови хоризонти на възвестеното, а не заради самите слова. Вземете съдържанието, същността; формата не е от значение. Промяната се изразява в разширено отношение към Реалността. Нека приеманото от тълпата, от сганта, от паплачта за свръхестествено бъде обичайно за вас. Щом го има, значи е от естеството на нещата. Не отхвърляйте възможностите, обявени за недостижими. Овладейте ги, внесете ги във всекидневието си, вградете ги в самите вас. Иначе как ще превъзмогнете изпитанията? И помнете: живот съобразно, а не заради Учението!

Деца на Отключеното Небе, поданици на Светлината - не издигайте думите ми в ранг на забранен за критика закон. Не ме канонизирайте. Аз самият бях рушител на канони и на догми. Искам да ви освободя от старите условности, а не да ви притисна между нови рамки. Предлагам ви не сковаващи правила, а изживяна опитност. Поднасям ви къс руда. Приемете рудата, очистете я от скалните примеси, отделете чистия метал и изковете от него своя меч. Не се стъписвайте пред Ужаса на Бъдното, учете се да го сразявате.

Деца на Огнения разум, потомци на Сияещия Тангра, не се молете, не се прекланяйте дори пред съвършенството на Твореца. Не хленч и вопли са Му нужни, а единодействие с Него. Не плач и разкаяние, а съзвучие с Божествените намерения. Не търсете в Откровенията и Заветите завършеност, в действителност те са Започване. Не към нов Кумир ви насочвам, ориентир съм ви донесъл. Не нова Вяра ви натрапвам, а ви зова - нека заедно сътворим законите на очакващия ни свят, за да бъдат те наши закони.

Или поне нека опитаме.

Властелини на Утрото, желая ви щастие!

***

Неведнъж падах и се изправях. Понякога се изправях сам, понякога ми помагаха да се изправя. Имаше помощ и напътствия, не бях сам. Ще бъде нечестно, ако задържа напътствията само и единствено за себе си. Поне универсалните, приложимите и от вас напътствия. Те ще ви потрябват, вземете ги и ги приложете. Или поне опитайте.



ЗА ОТКАЗА ОТ МИСИЯТА

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Кой е силният и кой е слабият в обърканото време на обърканата Земя? Слабият е човекът, а можеше да не бъде слаб. Дойдох, за да го подтикна да стане силен, да го накарам да стане силен. Не от страх пред Ада стоя още тук. За мен Адът е рай пред тукашните изпитания. Адът си е мой, значи за мен той е Рай. Не от страх пред Ада стоя, а заради Земята и заради човека. За да бъде Земята човешка. Аз искам човекът да устои и да премине през прага на Времето. Черните ветрове повяват, усещам ги и ги виждам. Хората не ги виждат и не знаят, че ги усещат. Не осъзнават действието им. Дойдох, за да дръпна завесата на Черния заговор и да покажа на човеците истината за техния свят и за техния ден. Хората са тръгнали към провал, но човеците трябва, длъжни са да успеят. Отидат ли си, след тях няма да остане нищо. Аз – това сте вие; вие – това съм аз. Дойдох да ви го кажа, дойдох да ви го покажа. Възложената ми Задача – това сте вие. И не от мен, от вас зависи дали задачата ще бъде изпълнена. Аз помислих, достатъчно помислих. Време е да помислите и вие.



ЗА ТУХЛИТЕ

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

ЗА ТРЪГВАНЕТО

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)