Последният

[Eлтимир]

ОЖИВИТЕЛЯТ

Mисълта на писателя Рей Бредбъди сътвори един убиец на електронни уреди. Своята ненавист към мобифони и компютри той обясни така: "Изведнъж се хванах, че по цял ден това правя - стоя и слушам".

Някой друг живее вместо нас живота ни, а ние сме поставени в ролята на безучастни по принуда наблюдатели.

Веднага щом осъзнах причините, пораждащи желание за съпротива, реших да призова Убиеца: щом ти слушаш, някой трябва да говори, нали? Намери Говорещия, Убиецо!

Говорещият няма значение. Той е лесно заменяем индивид, обикновен майстор, добре владеещ интонацията и дикцията. По-важен е Нареждащият какво и от кого да се говори. Търси Съставителя на текстове, Убиецо!

Огласихме целите на говоренето. Изучихме отвличащите маневри. Можем да различим лицата зад кадър. Вземи нашите знания, Убиецо. Издири точните, истинските, рождените имена и конкретните физиономии на ръководителите, стоящи зад всички разпоредители и кукловоди. В цял свят! Не са много, по неколцина за всяка отделна страна. Посети домовете на Властелините, Убиецо!

Мислим си, че зад всяка новооткрита врата ни очаква съкровище. Вместо това, съзираме нов проход, водещ към неподозирани досега дълбини... Някога живял един скромен равин. След погребението му станало ясно, че именно той е дирижирал оркестъра на сенките, стоящи зад земните властници. Остави инструментите на мира, Убиецо. Не хвърляй сили, елиминирайки изпълнителите. Нека за теб те бъдат само врати, водещи към Тайната на световните тайни. Погледни към Диригента, Убиецо!

- А после? Да го убия ли? Него ли да убия?

- Не. След като си извървял дългия път на търсенето, след като си преминал през степените на Познанието, у теб ще се е оформила Идея. Ще си стигнал до Композитора, а от там - до Неназования, който поръчва музиката. Има белег за разпознаване. Последният, наричащ себе си Пръв и Върховен, той не твори. Лишен е от дарбата да твори. Той няма Божествено вдъхновение в себе си да твори, затова заповядва на други да творят вместо него. При Неназования иди, Убиецо!

- Той ли е обреченият да умре?

- По-страшно наказание му е отредено. Ще го принудиш да ти открие Тъмните тайни. Вземи ги. Изнеси ги на Светло, а после ги погледни. Едва тогава подготовката ти ще е завършила и ти ще си готов за същинско действие.

Подбери най-немъртвите думи, напиши най-живите страници, изречи оживителните заклинания и убий видиотяващото обезодухотворяване.

Убий Смъртта, Убиецо!

***

Затвор ли е Земята, както казват напоследък? Те казват, че е затвор, и дори по-лошо. Не, Земята не е затвор. Затворът се съдържа в човешкото мислене. В човешките усещания. В човешкото възприемане на околната действителност. Този затвор предстои да бъде сринат. Ако човекът не иска да се окаже под развалините, той трябва да изкърти решетките и да излезе навън, на свобода. „Яхве /Йехова, IHWH…/ е представял епоха, където контролът над тълпата се е оформил”. Смъртта или прогонването на Йехова означава край или отхвърляне на всеки злонамерен контрол.

Човекът притежава потенциалната възможност да възприеме със сетивата си до 10 процента от цялата вселенска Реалност. С помощта на машини, този процент може да се увеличи до 30. Още 20 процента е допустимо да бъдат плод на човешките размисли. И това е границата на възможното. Какво наблюдаваме на Земята?

[Eлтимир]

Човекът възприема едва 4-5 процента от обкръжаващия го свят. Средствата за всеобщо осведомяване, така наречените “медии” намаляват този процент до 1,5 – 2. Особено отрицателно е въздействието на непрекъснато влошаващия се звуков фон около човека. Ритмичните мощни нискочестотни, както и неуловимите за съзнанието свръх високочестотни звуци убиват мозъчните клетки, без никой да забележи. Шумовият натиск се усилва с бързи темпове, така е заповядано. От кого и с каква цел? Кой ще ми каже в какъв свят живее земният човек и накъде се е запътил? Има ли бъдеще за някогашното разумно същество, което днес умишлено се самооглупява, осакатява своя дух по своя воля, по свое собствено желание?

Ами материята, „вечната и неизменна” материя? Седемдесет процента от нея спада към т. нар. „тъмна материя” – с положителна плътност и отрицателен заряд. Хората още не познават нейните свойства, а това е по-голямата част от Вселената. Материята, която познаваме е едва от три до пет процента от цялата вселенско вещество. За оставащите проценти нищо не е известно. Да не споменавам взаимодействията между различните измерения, че ще стане съвсем неразбираемо. Ами за така нареченото „обратно пространство”? Не вярвате ли? Само един пример: „През 80-те години на ХХ век при изкопни работи в Ростов на Дон намират леко сплескано кълбо с размери 88 на 85 мм. Изглеждало като да е изработено от нещо като опушено стъкло, обаче било учудващо здраво. Изследванията на кълбото показали, че вътре в него се намира механизъм. При това механизмът бил създаден въз основа не на десетичната, а на двадесетичната числова система. Такава система не е използвала нито една от познатите ни земни култури. Най-голямата изненада обаче дошла, когато се опитали да измерят плътността на кълбото. Изчисленията показали, че то има отрицателна плътност.” Сега го свържете с топчетата, с които е осеяна цялата повърхност на Марс, а също с миниатюрните топчета, намирани в районите на житните кръгове. И със „самоунищожаващите се” метеорити. Падат, виждат ги, а после никъде ги няма… И хората имат наглостта да твърдят, че всичко им е ясно, и че „положението е под контрол”! Чий е контролът, какво контролира той и каква е посоката на контрола? Съдете по резултатите.

Предлагам ви алтернатива. Не, точни изчерпателни инструкции няма да дам. Готови решения нямам, а и да имам, те са мои решения, само мои. Вашите решения са ваше дело. Сега искам да ви дам посоката. Писано е през 1992 година, след един палеж, унищожил предишния ми дом.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

САМОТНО МОГЪЩЕСТВО

Не отваряй, ако звънят на твоята врата. Не вдигай слушалката на телефона. Не се обръщай, когато те викат.

Не се отзовавай на ничий зов.

Търсят те, щом си им нужен. Търсят те заради самите тях. Търсят те заради тяхната собствена нужда. Какво общо имаш ти с чуждото търсене?

Вървиш по своя път. Изкачваш се. Към Съвършенството, към Небето, към Бога. Стремиш се към единствената цел, която е само твоя. Ще се отклониш ли от избраната посока, за да помогнеш?

Преодолявал си трудности, изпитвал си мъки, страдал си. Полагал си неимоверни усилия, за да се измъкнеш от всепоглъщащото тресавище на Нуждата. Нали първо трябва да си задоволил своите естествени потребности, да си осигурил поне поддържането на тялото, за да можеш да вървиш? Само на живия е отредено да променя участта си. Само на знаещия е позволено да се изкачва. Нима тогава ти помагаха? Нима чуваха отчаяния ти зов за помощ? Нима не мъкнеше сам своя тежък товар?

Търсят те, за да им дадеш. Търсят те, за да вземат от теб. Търсят те, за да ти отнемат. Подмамват те, за да те ограбят. Говорят те, за да те излъжат.

Древните определили човека като обществено животно. Обръщаме мисълта. Човекът ще е животно, докато е обществено същество. Затова се учи на изкуството да бъдеш сам. Научи се на никого да не се опираш. Научи се да разчиташ единствено на Бога в теб. Научи се сам да си бъдеш приятел. Свикни единствено твоята сила да ти бъде подкрепа и опора. Свикни да не чакаш. Да не търсиш, да не викаш, да не зовеш, да не тропаш на ничии порти. Какво повече ти е нужно?

Знание!

Мъдрост!!

Увереност!

Можеш ли да постигнеш всичко това сам? Ти ли създаде вековната Мъдрост? Ще оцелееш ли, ако гледаш на света като на джунгла, населявана от дебнещи те зверове? Тогава?

Намери себеподобни. Виж - едни се изкачват; други слизат. Ти към кои принадлежиш? Присъедини се към своите!

Приеми техните знания. Достигни до тяхната мъдрост. Дай им каквото те нямат. Прибави твоята увереност към тяхната. Могъща е самотата, но несломимост ще намериш в Общността. Защо враговете на Светлината толкова искат да превърнат Общността в тълпа?

Нека недостойните излязат от тълпата. Нека намерят път един към друг. Така те ще поставят основите на новата Общност.

Зоват те. Търсят те, протягат ръце към теб, кълнат ти се във вечна вярност. Ще им повярваш ли? Не можеш вечно да мълчиш. Със затворени очи, със запушени уши и няма уста не се върви нагоре. Още веднъж размисли.

Мнозина те зоват, но ти на чий зов ще отвърнеш, Човеко?

***

Вместо да се развие, човешкият дух деградира. Същото не може да се каже за човешката техника. Под влиянието на инспирации, с помощта на подаръци – техниката се разви. Или както някой каза – на човека понякога даром му се дават инструменти. Заедно с предупреждението, че пирамидата има и подземна част, че върхът на пирамидата не е неин връх. Човекът не разбра смисъла на предупреждението. Като начало той се зае да изучава морските дълбини. Стародавните го потърпяха за кратко и сложиха забранителна линия. Двата земни свята – на дълбините и на сушата не можеха и не биваха да имат допирни точки. И тогава човекът реши да се откъсне от Земята.

Луната бързо го отхвърли. Това съшито от две полукълба тяло допуска до себе си единствено своите създатели. Гостите са нежелани, особено когато тези гости опитват да експериментират с мини ядрени взривове. Правителствата забраниха достъпа на информация. Скриха от народите истината за земния спътник. Скриха снимките на лунните клапани и обелиски. Скриха истината за огромните полуразложени машини, за лунните шевове и квадратните плочи. За куполите и “кратерите” във форма на квадрати и петоъгълници. Потулиха случая с намерения там човешки скелет. Не обясниха защо е скелет, нали при отсъствието на въздух тъканите не се разлагат. Поне им достигна разум да разберат, че това небесно тяло не е тяхно и няма да бъде. Кратко пояснение за тази загадка на древната Слънчева система - Луната. Вече е установено, че някога тя е имала атмосфера. Как обаче това малко и леко небесно тяло може да задържи достатъчно плътна собствена атмосфера? Засега земните учени не могат да намерят отговор. А отговор все пак има. Той е общата атмосфера между огромния Фаетон и неговите мънички спътници. Сега трябва да е ясно защо и как Луната някога е била обитаема. После нейните обитатели се превърнали в самоунищожители и така приключила една велика Епоха в историята на системата. Механизми обаче останали. Почти разумни механизми, недопускащи земните нашественици. И редки посещения на оцелели обитатели на Фаетон-Таемат, за които още Уилям Хершел твърдял, че те рядко са по-високи от два фута, тоест 60 см. Явно отпращане към могъщата и зловеща култура на Фаетон. Прагматичният ХХ век не вярваше в подобни суеверия, докато не се сблъска с тях очи в очи. И не проумя неприятната истина. Макар че още на 26 ноември 1956 година върху Луната пламна знакът „Забранено!”. Някой не повярва, за което му се наложи да плати висока цена. Затова човекът се отказа да колонизира своя втори спътник.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

После човешките машини се отправиха към Марс. В началото сюейнитите не реагираха. Оставиха машините да снимат и да пращат изображения до Земята. Вероятно човекът ще разбере като види изображенията. Разпадащи се машини, останки от статуи, руини на градове. И редки следи от продължил своето съществуване разумен живот. Случи се невероятното. Вместо да разбере, човекът се изпълни със самоувереност. Тогава се наложи забрана за кацанията. Наложи се забрана за полети в орбита около Марс. Едновременно с полетите от Земята, към Марс се бяха отправили и представители на други планетни системи. Те също бяха унищожени. Стражите в орбита отново действаха. Обсегът на забраната се разширяваше. Апаратите биваха унищожавани или вземани в плен още по пътя между двете планети. Накрая се стигна до взривяването им върху самата земна повърхност. Защо бяха наложени забраните?

Никой не може безнаказано да влиза в чужд дом. В чужд дом се влиза или ако те поканят, или след война и ожесточена съпротива. А хората си бяха въобразили, че са спечелили войната без да проведат нито едно сражение. Затова бяха наложени забраните и почнаха сраженията. Отначало върху самия Марс, после по-далеч и все по-далеч, за да стигнат накрая до Земята. Дори когато воюват, сюейнитите влагат свои символи във войната. Сюейнитите познават законите на войната и ги спазват. Човекът не може да спечели тази война, но още му е оставена възможност да се възползва от сюейнитското гостоприемство. Само че как ще осъществиш дипломатически отношения, без да си прибягнал до размяна на делегации и посланици?





Лунната повърхност, заснета от съветска автоматична станция. Ясно се виждат шевовете, с които двете полукълба на днешния земен спътник били съединени.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Ролята на делегат и на посредник бе възложена на Вестителя. Хората не видяха в него нито делегат, нито посредник, те видяха единствено смутител на тяхното измамно спокойствие. Макар част от тях вече да се досещаха: “Ти нямаш право да се предаваш. Ти имаш мисия. Дано да не се намери истински предател. По-малко се страхувай от враговете, внимавай за приятелите.” Хората не бяха единни и в тази липса на единство бе последната надежда на Вестителя. Но на какво да разчиташ, в какво да вярваш там, където си принуден да се пазиш от приятелите. Дали някъде в необятната Вселена съществува друго такова място, където приятелите са по-опасни от враговете? Кой вятър те довя тук, Вестителю? Мисията обаче си остава. Ти нямаш право на отказ. Ти нямаш право дори да умреш. Не те е страх от смъртта, много пъти си умирал досега. Толкова, че вече не помниш точно колко. Умирал си и си се връщал пак, докато не ти стана навик. Като събуждане след дълбок сън. Не можеш да умреш преди да си свършил работата, за която си пратен, знаеш го. Не можеш да отстъпиш, няма къде да отстъпиш. Около теб е Бездна. Не можеш и да се предадеш, няма на кого. Което значи – продължаваш започнатото.

Само че твърде малко време остава. Над Сюейн надвисна сянката на приближаваща се нова катастрофа. Единият от двата останали стражи, наречен от хората Фобос рухва върху планетата, нищо повече не може да го задържи. Двигателите отказват един по един, не достига гориво, суровините за горивото свършиха. Скоро, съвсем скоро древният свят ще бъде изправен пред ново изпитание. А тъкмо бе започнало възстановяването на неговата повърхност, тъкмо атмосферата бе почнала отново да се уплътнява… Ако съюзът със Земята беше осъществен, сюейнитите можеха да получат нужните им суровини и да върнат Фобос в безопасна орбита. Само че хората не искаха да знаят за такъв съюз, те следваха пътя, сочен им от Демона. Вестителят не успя. На Земята е съдено да повтори участта на Марс. И ако на Червената планета все пак има надежда за оцеляване на живота, то Синята планета ще престане да бъде синя и хилядолетия ще минат, преди на нея отново да се появи живот. Освен ако пришълците не предложат свои технологии за ускоряване на възстановителните процеси. Или за предотвратяване на катастрофата, ако дотогава човекът изчезне. Земята един ден отново ще бъде обитаема, но няма да бъде обитавана от хора. Един ден, когато на Земята бъде създадена нова цивилизация, тя няма да пази дори спомена за човека.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

А можеше да не е така. Човешката раса деградира, остаря, замърси се и неизбежно ще умре. Обаче следващата раса можеше да произлиза от човека и да бъде негово продължение. Човекът можеше и все още може да промени своята вътрешна енергия, както и да открие нови енергии, поддържащи неговото обитаемо пространство. Тази възможност от ден на ден избледнява, топи се. Друга нова енергия ще бъде изнамерена и тя ще дойде от Китай. Но не към Светлия, а към Тъмния път ще тласне хората. Последиците ще бъдат трагични. Представете си врата, която задължително трябва да бъде отворена с два или повече ключа едновременно, за да се отвори накъм правилното място. Ако бъде отворена само с единия от ключовете, тя ще води до съвсем друго място. Това ще се случи в Китай, след като там решат единствено те да се възползват от нещо, което принадлежи и на други. Напразно бяха предупреждавани какво може да се случи. Вместо да се вслушат в предупрежденията, китайците пуснаха в ход своето изкуство на интригата срещу приносителя на лошите за тях вести. Без полза бяха твоите страдания сред човеците, Вестителю. Ти искаше да ги превърнеш в приятели, а те видяха в теб враг.

***

Преди 12 години Вестителят написа нещо, което бе отхвърлено. То не успя да стигне до тези, за които бе предназначено. Вестителят поиска да подари Власт на хората, а те не пожелаха да вземат Властта. Вестителят поиска да бъде приятел на хората, а те не приеха приятелството. И все пак написаното трябва да бъде отправено, а дали този път ще стигне, само Небето знае.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

ВЛАСТ

/Пояснение, засягащо една от 12-те степени на властта/

“На Луната и на Венера им е дадена власт” – езотерична информация

Власт над кого? Над хората. Защо?

Луната е получила властта като заплащане. Заради спасяването на условията, при които разумният живот на Земята е можел да се съхрани. Мъртвата база от взривения Фаетон била докарана тук, за да спаси човека, този неосъзнаващ се модифициран организъм. Без Луната човекът не би оцелял върху мятащата се безумна планета и разумът, дошъл от мястото с изгореното небе не би преминал през хилядолетията. После, когато Демонът напуснал своята временна обител и се спуснал на Земята, Луната отново била оживена, макар частично. Някои древни механизми заработили, други били монтирани, а трети не могли да се задействат. Разрушението се оказало невъзстановимо. Но така или иначе от Луната бива осъществяван известен контрол над сухоземния разумен вид от Земята. Луната дошла тук да спаси, но и да пороби. Разграничителната бариера, границата на влияние паднала. Бил даден погрешният завет, бил сключен погрешният договор.

Венера сама поискала властта. Или по-точно нейният Пазител я поискал. Заради бъдещето гостоприемство, което ще окаже на спасените от нашествието на “Култиш”. Редно е господарят да има власт над обитателите на неговите пространства. Ако допуснат нашествието да успее, хората пак няма да бъдат свободни. Те само ще сменят един господар с друг. А първоначалният замисъл бе човекът да живее като свободен сред свободни. Примерът на Земята е твърде горчив, за да бъде пренебрегнат. Беше прието и ще бъде прието стопанинът да поставя условията. Човекът, определен да бъде дете на своите планети, се превърна в роб на Демона от Бездната. Доброволно и даже с радост се превърна в роб. Дойде времето планетите да си поискат обратно своето. Затова в зората на Християнството, неговите адепти определяха именно Венера като символ на Христос. Венера като планета и рибата като знак, че Земята се намира в Епохата на Рибите. С това се целяло поставянето на човека под закрила. Вместо да бъде закрилян и едновременно свободен, така нареченият Homo Sapiens предпочете да пребивава в блажено робство. Хората не приеха да имат Закрилник, те бяха свикнали да имат Господар. Засега никоя тенденция не успя да надделее. Времето се мята бясно, промените се осъществяват толкова бързо, че нито сетивата, нито умовете успяват да ги уловят. И всичко си остава непроменено. Засега. Твърде могъщи бяха, и са силите, упражняващи власт над Земята и нейните обитатели.

А човекът, това двойнствено създание ще има ли власт и над кого? Да, човекът ще получи власт над себе си, ако поиска достатъчно силно и достатъчно настойчиво. Променените условия върху добре изучената “човешка” Земя ще доведат до промени у човеците. Непроменените или ще загинат, или отново ще се превърнат в деца на планетата. Променените ще усетят силата и смисъла на Властта. Сега от очите им струи Бездната, но иде денят, когато през тях ще се излъчва светлината на света. Хората ще се научат да заповядат на своята воля, да я изпращат накъдето пожелаят и тя, волята да се сражава и да се труди вместо тях. Хората ще воюват и ще побеждават посредством едничкото усилие на осъзнатата си воля. Човечеството за пореден път ще се раздели, новото разделение ще бъде различно и неприличащо на никое от досегашните. После ще се случи онова, което хрониките ще нарекат “Бунтът на Волята”.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Човечеството ще пожелае да се освободи от властта на планетите. Хората ще поискат да изпратят своята обединена Воля към Луната и към Венера. Ще отправят Зов към небето да им позволи. И Небето ще бъде благосклонно към Волята на Своите деца. Вътрешният бунт ще прерасне във външна война.

А по-нататък, какво ще е по-нататък? Винаги има по-нататък. Какво ще се промени, какви ще са последиците от войната?

Мерило за времето повече няма да бъдат небесните тела нито тяхното въртене. Ярко горящите вътре в следчовешките същества Искри ще отчитат часовете по единствено верния Часовник. Първоопределящ ще бъде Огънят на Духа. Химическият огън ще отстъпи. Йерархията винаги налага своите закони. А смисълът? Смисълът какъв е?

Смисълът е в разбирането, че светът е навлязъл и живее в Епохата на новото Огнено време. А какво общо има тук властта?

Освободеният човек ще проумее смисъла на Свободата, ще се научи да я цени. И да я отстоява.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Още малко за властта. Власт означава повече права, но и повече отговорности. Имаш надмощие, но си поел отговорност пред Небето за намиращото се под твоя власт, за намиращото се под твое разпореждане. Дадени са ти права, ти също си упълномощен да даваш права. Какви права и на кого – въпрос от науката за изкуството на властта. Пример. Имат ли права чуждите да идват тук и да се заселват? Да, имат. Всяко живо същество има право да се развива и да разпростира своята територия на обитаване. Имат ли право хората да отстояват своята територия на обитаване? Да, имат. Битката не е между право и безправие. Битката е между едно право и друго право. Битката е между правото на вълка да удуши овцата и да я изяде и правото на овчаря да брани своето стадо. Битката е между инстинкта за живот на бурена и правото на градинаря да почиства своята градина от бурени. Властта – това е правото на вълка да бъде по-силен от овчаря и неговите кучета. Властта – това е правото на овчаря да убие вълка, щом той се нахвърли върху стадото му. Властта – това е правото на бурена да измести изнежените културни растения. Властта – това е правото на градинаря да изскубе бурените, преди те да са задушили градината му. Какво забелязваме днес и сега?



Ето какво трябва да имат хората предвид, когато някой идва и почва да им говори за нечии права. Зебрата има право на живот, обаче лъвовете също имат право да се хранят. Кое е право и кое е безправие?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Овчарите сядат на маса с вълците и разискват заедно съдбата на овцете. Овчарските кучета охраняват сбирката. Градинарят разисква с бурените техните буренски жизнени нужди. Невероятно е, но се случи. Случи се поради непознаване на Небесните закони, поради непознаване законите на Живота. Човекът забрави заветите и забравата го обрече на смърт. Вестителят дойде, за да припомни забравеното.

Дали хората или поне някои хора ще се вслушат? Дали сред хората се срещат още човеци, макар и малко на брой? Дали човекът ще поиска да бъде нещо повече от човек, нещо повече от дете на Земята? Дали човекът още изпитва носталгия по небето или вече е забравил кой е и откъде е дошъл? "Лицето още не е самият човек. Той се крие зад неговите черти. Той е невидим." - Геза Гардони. Нали на това разчиташе Съветът. Че хората, макар и оскотяли, все нещичко са запазили от своята вдъхната същност. Че е останало нещо скрито, невидимо дори за самия негов притежател. Нали в крайна сметка човекът колкото е земен, толкова е и модифициран сюейнит. Дори жизненият му ритъм не е човешки. Енергетиката му не е земна, ритъмът му на развитие не е земен. Уви, човекът с всеки изминат ден все по-малко прилича на човек и все повече – на земно животно. Плътта все повече надделява над духа. Човекът е все повече плът и все по-малко дух. Балансът е нарушен. Съветът бе подценил влиянието на Демона, чийто основен метод на действие бе на насъсква хората едни против други, да ги превръща във врагове. Дори тези, в които той вярваше, дори те виждаха в него враг и си въобразяваха, че той вижда врагове в тях. Различното за тях означаваше враждебно. След подобни упреци Вестителят веднъж рече: “Къде тук пише за врагове? Пише за различни светове, и че аз се връщам в моя свят. Вашият свят не е за мен, както и аз не съм за вашия свят. Това е всичко. Няма битки, няма врагове, няма изобщо допир. Затова изтрих половината си спомени, да не се връщам към тях, да не мисля, да не мечтая.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Това не е за мен. Мисията ми завърши с всеобхватен провал.” Отговориха му: “За световете - ясно. Коментирали сме материята. За желанието Ти да се завърнеш в Твоя свят също знам. Няколко пъти даже сподели, че го искаш. И обеща да ми разкажеш за Него. И за Мисията Ти тук спомена. Именно Тя бе причината да водиш битките си с хора и енергии тук и да напишеш Книгите си. Както и да се запознаеш с мен. Мръсен, гаден и подъл е моят свят. Полегнал е на гнили основи. И всички измислени от управителите му закони са противочовешки. И боговете ни са с глинени крака. Но сред огромното множество хора, макар и рядко се срещат и човеци. Е, колкото и малко да сме, има ни. Познаваш ни, а ние теб - не. "Скачаме" по нашите правила и опитваме да осмислим знанието, което ни носиш.“







Фотографът не е обърнал внимание какво е заснел. Нещо повече. Няма данни, че и досега е видял заснетото. Снимката обаче е факт. И тя е доказателство, че на Земята не е толкова спокойно, колкото ви се струва. Вие не сте сами. Този дом даже не е ваш. И вие още не знаете чий е той.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Тук Вестителят прескочи, направи пропуск, не забеляза. „Коментирали сме материята”- Да, материята и само материята. Намиращото се отвъд материята го бяхме пренебрегнали. И вместо правилния отговор, той написа:

“Която и да бе ти, който и да бях аз – две подадени ръце се срещнаха, преодолявайки времето, световете и разделящото ни пространство. Ръка за ръка и сърце до сърце – като в друидска клетва. А дали сме успели или не, ще отсъди далечното бъдеще. Ние все още сме тук и сега, а значи започнатото продължава.” Започнатото наистина продължи, но не благодарение, а въпреки опита за измама. Вестителят – това си ти. Все още си тук и все още си ти. Отидеш ли си, ще пристигнат Пазителите.

Кои са те, какви са? Пазителите на спомена за Мисията ще дойдат не за да го преведат през вековете. Точно обратното. Когато Мисията се провали, те ще унищожат спомена, за да не остане нищо. Такива са законите на Небето и законите на Сюейн. За разлика от народите на Земята, двата народа на Сюейн се ръководят от вечните Небесни закони и ги следват неотклонно. Когато Вестителят си замине, на Земята ще пристигнат четиримата Пазители, за да заличат всичко. Не би било страшно, ако самият човек не бе главният спомен.

Не упреквайте Сюейн. Пазителите не са негови жители, нито поданици, нито дори приятели и съюзници. Пазителите се подчиняват единствено на неугасналото Сърце на галактиката, съхранило верността си към Небето. Сюейн само ще ги уведоми, че е дошло време да извършат своето. И те ще пристигнат, както винаги досега навсякъде са пристигали.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Но ти все още си тук, Вестителю. Ти си тук и сега и си невидим. В теб те виждат само онова, което си мислят, че виждат. Значи не могат да те видят. Но скоро, много скоро, когато си отидеш от тях ще се сетят за теб и ще те забележат. Само че ще е прекалено късно. За тях ти или по-точно споменът за теб ще се превърне в кошмар, както преди това се бе превърнал в кошмар за предводителите на твоя народ, предпочели да затворят очи пред идващата Буря. И този спомен ще завърши Делото, което ти започна. Не друг, а споменът в съчетание с думите, записани някога от теб ще промени Системата. Ти не описваш света, а го твориш. Изравяш от пясъка мъртвите имена и им вдъхваш живот. Словото на Вестителя не отминава безследно. Ти помниш тяхното бъдеще, което за теб е минало и знаеш какво точно в него трябва да се промени. Те още не го знаят. Предстои им да научат. Само където ще е безполезно. Когато Унищожителката на светове пристигне, Вестителят няма да е тук, за да я спре. И планини ще се сриват, и небеса ще рухват, и градове-струпвания, това дошло от асурите проклятие повече няма да има. Накрая Злото ще изгори в собствения си огън, но на каква цена…

Ти си последният Вестител. След теб ще дойдат Пазителите. И милиардите полуразумни същества ще почнат да измират…

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

НАЙ-СЕТНЕ

Така е почнало Злото и така ще свърши. Българин българин убива заради верността към Българското. Така е почнало и така ще свърши. Лошото е, че докато свърши, няма да са останали българи, държащи на Българското. Началото го знаем. Кучешкият празник, обрекъл ни на кучешки живот за цели 1200 години. Безжалостно изклани 52 рода свои заради тържеството на чуждите. Знаем и какъв ще е краят. Защо началото е такова знаем. Защото един, който бе от своите, поиска да получи признание от чуждите. И заради признанието проля реки от своя кръв. А защо краят ще е такъв?

Защото своите си отидоха и дойдоха чуждите. Чужди същества, безличия, довели със себе си чужди, безлични закони. Лишиха нацията от съвест. Унищожиха физическите носители на националната съвест. За 18 години след пристигането на свободата, освободиха от живот последните носители на българската съвест. Планомерно и безжалостно ги лишиха от живот, никого не оставиха. Пощадени от човеконенавистния марксизъм, тях, бранителите на дълга, бранителите на честта, бранителите на Продължението ги доуби демокрацията. Пребиха до смърт един и го изхвърлиха на улицата. Взривиха друг. Застреляха трети. Отровиха четвърти. А най-могъщите пазители на Българското, на съвестта и вярата бяха лишени от средства за съществуване. Оставиха ги да умрат в мизерия и недоимък. После някои комарджии, либерални пияници им издигнаха паметници. Посмъртно. Това направиха носителите на комунизма, демокрацията и либерализма с българската нация. Комунисти, демократи и либерали убиха, което можеше да бъде убито, ограбиха, което можеше да бъде ограбено. Приложиха десетки методи, докато не остана никой, върху когото нацията да се опре. Никой, оправдаващ със своето присъствие съществуването на нацията. Точно това се случи през последните години. Сред всеобщото съгласие. Сред съгласието за смърт. Сред всеобщото мълчание, мълчанието на обречените. Сред всеобщото неразбиране. Сред неразбирането за прекратено бъдеще. Комунисти, демократи и либерали изоставиха своя народ, премахнаха верните на народа и се съюзиха с унищожителите на племето, на народа, на нацията. Дългът и честта си заминаха, Продължението се обезсмисли. Нацията остана без съвест и без мечти. Нация, лишена от съвест няма бъдеще, такава нация няма право на бъдеще. Нация, лишена от мечти няма бъдеще, такава нация няма право на бъдеще. Даже Природата, българската природа бързо бе изместена от ръкотворните пустини на Хомо Асфалтикус. Затова всичко свърши и надежда няма. С ликвидацията на борците за народни правдини, демократите от комунистическото котило ликвидираха народа. Никой не се вслуша в предупрежденията за Стълбата, която е в състояние да прогори небето, затова родния край е напуснат, изоставен, захвърлен в ръцете на същества, ненавиждащи всичко българско.

Залъгват ви, че българинът притежавал някаква власт в земята на България. Българинът можел да избира своите управници, така ви казват. Българинът нищо не избира, той няма какво да избере, българинът няма избор. Избират прогонените от Индия чандала, избират анадолските пришълци, избират парите на Йехова. Пред българина няма избор, нищо няма, освен изборът да умре по-бързо. Изборите – панаир на безумието. През тях се отварят зеещите висини на демокрацията. Изборът на безотговорните отнема отговорността на Гледащите напред. Демокрация има, но какво е „демосът” и къде е „лаосът”? В името на демокрацията отнеха свободата и на нейно място се настани свободата на грабежа и измамата. А там, където съществуват измама и грабеж, там място за България няма. Затова България занемя, затова вече никой нищо не говори, а когато някой заговори, той нищо не казва. Дори българската земя, планините и долините на България стават все по-недостъпни за българина. И неразбиращи, българите потеглиха към висините. През деветте кръга на Рая, който се оказа Ад.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Няма ги вярващите в доброто, никой от тях вече не е тук. Няма го стремежът към справедливост, няма я и справедливостта. Няма го стремежът към истина, истината също я няма, нищо няма. Има само алчност и смърт. Радостта е заменена с ненавист и стръв. Милиони, милиарди изкуствени, смъртоносни целувки вместо естествена любов. Затова вече не се раждат деца, затова децата остават все по-малко. А където няма деца, там и бъдеще няма. Последната Искра угасва и няма кой да разпали Огъня. От старото Огнище на мястото на веселия топъл пламък виждаме само студена пепел. Лишени от разум крясъци вместо смислени въпроси. А където няма въпроси, там и отговорите не идват. Така започна. Българи изклаха български деца заради чуждото, предпочетено пред Българското. И бе изречено Проклятието. Така започна и така ще свърши. Днес стотици български деца биват принасяни в жертва заради живота на едно дете от Арабската пустиня. Други десетки български деца умират заради едно новородено чандала. От Изток, от Запад, от Север и от Юг напоиха българската земя с отрови, за да измрат и останалите малко български деца. Съботата измести Празника. Затова ще се случи Неизбежното, което мнозина се помъчиха да избегнат. За своите усилия да предотвратят злото, те платиха с живота си. Комунизмът и демокрацията, тези рожби на демона Йехова умъртвиха последните защитници на Българското. Те, своите служители на чуждия демоничен талмудизъм искат да прочетат Свидетелството, а изтръгнаха перото от ръката на Свидетеля. Те, своите, преклонили се пред чуждото търсят Вратата, а много се постараха да разрушат отпечатъка от Ключа. Те отрязаха Дървото, а се чудят защо техният клон също изсъхва, пропуква се и се троши. Силата на едно Проклятие изтича, ще бъде произнесено друго, по-силно и по-страшно. Така започна, редно е така да свърши. Но когато започна, още имаше нещо, сега нищо не остана. Когато започна, имаше някои, имаше Бдящи, имаше незамърсени и чувстващи. Сега тук няма никой. Българското си отиде, време е да си отидат и българите. Истуканът заплака, също както преди стотици хиляди години заплака неговият близнак, намиращ се на милиони километри оттук. Истуканът заплака, значи България си отиде. Стражникът забрави защо е тук, значи трябва да бъде сменен с друг стражник.

Истуканът на Сюейн заплака, когато отломките на Таемат удариха неговия свят. Защо заплака Земният Истукан? Защото неразрушените отломки на Злото от Таемат завладяха Земята. Подбуждани от демона на Тъмнината ръце се протегнаха да завладеят неизречените и неизписани вести. Вестителят изрече: „Ненавиждам ви!” Ръцете стовариха още зло върху Вестителя, но вместо да го сломят, ударите усилиха неговото ожесточение. Вестителят изрече: „Мразя ви, безразлични сте ми, вече ми е все едно какво ще се случи с вас. Мислите ми вече са далече от вас. Аз ви напускам, а вие си останете със Злото, което породихте. Аз се връщам към Светлината, а вие си останете тук, където властва само Тъмнината на Таемат, на Йехова. Свидетелството, толкова чаканото Свидетелство няма да бъде написано, не остана никой, заради когото да бъде написано. Вместо него, ще бъде изречено Проклятие. Сега от Огнището е останала пепел, но и пепелта ще поискат да ви вземат. Аз си отивам, без да дам Свидетелството, а вие си останете тук, в света на Тъмнината и Проклятието. В света на злобата и алчността. Не мога повече да ви спирам, вървете по своя път. Аз тръгвам по моя.”

Заради думи, подобни на горните получих следното писмо:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)