Последният

[Eлтимир]

Както и не ви говоря за най-първото, за същинското начало. Сега само ще очертая контурите, вие ще довършите останалото. Най-старите следи от живот върху Земята са открити на остров Гренландия и възрастта им се определя на три и половина милиарда години. За някои Началото е датирано 700 милиона години по-късно, когато Вратите на Галактиката били затворени. А Краят ще е, когато тези Врати отново бъдат отворени. Техният край, затова те толкова се стараят да осуетят отварянето или да го предизвикат преди да е дошло времето, което на дело е все едно.

Сега ще ви разкажа как и аз бях подведен, как ме бутнаха в Паяжината и как едва не станах жертва на Паяка. Всеки може да сбърка. Казвам го, за да не приемате думите ми като догма. Проверявайте, и с което не сте съгласни – не го приемайте. Аз съм само вестител, не съм нито Съветник, нито Наставник. Още по-малко мога да бъда Учител. Четете, мислете и решавайте за себе си.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Из личната кореспонденция на Вестителя:

“В света, в който живеем и с който ти воюваш непрестанно, си ме отделил от другите (като твое усещане). Защото много се различавам от тях. Реши да провериш дали усещането ти е вярно. Проверката показа: "благонадеждна". И свали доспехите си. И ме прие в сърцето си. И станах част от теб, Обич моя неземна. И станахме "Слята Сила". Сега се измъчваш от връхлетелите ни събития, от постъпката ми... Или ти е мъчно, че сбърка в усещането? Ако продължиш със самотните си битки, си свършен. Физически си почти развалина, емоционално - отдавна работиш на “неприкосновения” запас, душата ти се мята и все напира да напусне тялото... Така те усещам, Страннико.”







Мъртви са, сякаш никога не са живели. Ако видяното не ви харесва, кажете си, че това са просто камъни.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

“Ти не разбираш ли, че аз не се спънах, а паднах. Няма да успееш да ме вдигнеш. По-добре да срежа жицата. Май така ще е най-добре и за двама ни.”

“Позволи ми сега аз да опитам. Моля Те. Аз те повлякох със себе си в “мъртвото езеро”. Ще открия как да се измъкнем. И да излезем там, където има само небе! Нека опитаме ...”

“Не говоря за теб, аз вече нямам сили да променям. Даже не знам дали вече искам да променям. Завесата - имаше една приказка "от другата страна на перденцата". Става дума за правителствените автомобили със завески от едно време. Едните гледат на света от едната страна, другите - от другата. Ние с теб гледаме към света от различни посоки. Само това исках да ти кажа, а ти не ме разбра. Различен поглед върху нещата, различни ценностни системи, неразбиране в една или друга ситуация... Сега търся предсказанията, които са в Интернет да видя те какво казват. Забравил съм какво е известно и какво - не. Във всеки случай аз нямам намерение да играя ролята на спасител за тоя свят, който е тръгнал към гибелта си. Този свят ме отхвърли. И няма нужда да ми казваш неща, като знам, че те стоят по точно обратния начин. Аз също съм ядосан.”

Не знам как да го опиша. Уж бях предупреден за „Синовете на Птицата” /въпреки че в конкретния случай бе дъщеря, а не син/, уж знаех, че Птицата и Дракона са от един род, а се хванах. Представяте ли си, паднах в паяжината и тя полепна по мен. Заспах и засънувах. За малко Паякът да изсмуче кръвта ми, макар че за негова изненада тя щеше да се окаже отровна за него. Една сутрин просто тръснах глава и се събудих. Оттогава търся онова предсказание /или предупреждение, както искате/, а все не успявам да го намеря. Засега опитвам да се справя и без него. Ако тук прилагам разни откъси от писма и диалози, то е за да ви покажа, че те са прекрасно осведомени за нас, докато вас ви лъжат, че ние не съществуваме. Само че нас ни има, винаги ни е имало, а дали и в бъдеще ще ни има, това не мога да знам. И още една изненада. В много отношения ние не просто си приличаме с пратениците на Злото, ние сме техни огледални отражения. Ние с тях се гледаме през огледалото, без да успеем да се докоснем. Само че където при тях е ляво, при нас е дясно. И обратното. Та реших, че малко повече подробности няма да са съвсем излишни.

Вестителите минават през света незабелязано. Те не получават признание от онова, което се нарича общество. Не получават признание и от елита. Също като Йерарсите на Ада. За един такъв Йерарх бе писано: „Той върви по улицата незабележим, светлината минава през него без да го засегне, и мрак изпълва нечовешката му душа.” И на едните, и на другите е съдено да се сливат с околната среда и никой да не ги вижда. Но оставят след себе си дири, проправят пътища и човечеството тръгва именно по тези пътища. Дълбочината на дирята и посоката на пътя много често зависи от чувствата, изпитвани от Вестителя, съответно от Йерарха. Вече знаете защо и едните и другите толкова много се стремят да потънат в този свят, да го пребродят – не пространствено, а емоционално и духовно. Да почувстват както върховете, така и низините, да усетят техните човешки емоции. И да постъпят съобразно тях. Няма как да не опиша и донякъде да обясня чувствата. Спомнете си как принц Сидхарта се превърна в Буда и може би ще ви стане по-ясно. Спомнете си как Иисус отиде при митарите и фарисеите, при блудниците и грешниците, за да се превърне в Христос. Законът е непроменим и горчивата чаша не подминава никого. Само че малцина достигат до Чашата. До истинската Чаша, не до златната.

***





Това остана от някои плодове на цивилизацията. Това очаква и плодовете на човешката цивилизация.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Няма ли от какво да си ядосан, Вестителю? Откъсват те от твоя свят, от твоята родина захвърлят те в някаква идиотска епоха сред тъпи, алчни и злобни полуразумни същества. В многорасовия свят на същества, принадлежащи към различни, несъвместими помежду си светове, култури и типове организми. В изродения свят на безразборното смешение, където нищо не е истинско. В свят, където се смята за нормално да разрушаваш себе си, природата и своите себеподобни. Ти вече си малко, дребно на ръст и по значение жалко създание. Ти си един от тях, частица от обкръжаващия те полуразумен вид. Щастлив си или поне се стремиш към щастието ако нищо не помниш и нищо не знаеш. Щастието да забравиш даже Лунно Цвете, която понякога виждаш като мека светлина.

Но щом си спомниш трите епохи, преживяни от теб в изгнание. Щом си спомниш за твоя ведър сияен свят – тогава искаш да умреш или поне разумът да те напусне. Нито едното, нито другото се получава, колкото и да опитваш. Затова почваш да пиеш. Алкохол, разбира се, не вода. Започваш да се приближаваш към хората, приближаваш се, приближаваш се... Докато осъзнаеш колко си далеч, и че никога няма да си като тях. Тогава идва прозрението, че твоята Врата в Стената ще се отвори едва когато отхвърлиш всичките светски условности и делови съображения от мястото и времето, в което си принуден да живееш. Само че… Изглежда е късно, прекалено късно. Ти видя как Посланикът се спря пред палатката, как отмести с две ръце завесата и влезе. Посланието влезе в света на хората, преди те да са готови за него. Онова, което претърпя провал през 1929-та и през 1977-ма година най-накрая се осъществи. Галактиката слезе на Земята. Отварянето на междупространствената Врата предстои. А после… Никой не знае какво ще е после, защото никога не се е случвало после някой да оцелее, в никой предишен Цикъл. Сега целта на Разумните от Галактиката е да доживеят до после. Да дочакат завръщането на Тангра, както е записано в Прокобата. И нея ще ви припомня, забравили сте я.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

ПРОКОБА

“Тангра – това е Небето;

Тангра – това е Земята;

Тангра – това сме ти и аз.”

Книга на Завета

Докато ти и аз сме тук – ще е жив народът на Тангра. Но ние си тръгваме. Прокуждат ни. Утре ще бъдем другаде, а няма кой да ни замени. Къде е Мечът, за да сразим враговете на Тангра? И Мечът го няма. Единственият Меч на племето е загубен. Нима и племето е загубено?

“Моят Бог – това са отворените Небеса, цветето, всяко едно човешко същество.”

Джиду Кришнамурти

Затвориха се Небесата над страната на Тангра. Цветята се превърнаха във флора и в стока за продан. Животът загуби своята цена. Човешките същества бяха сведени до електорални единици. Отвърна се от Своята страна Тангра. Хората прокудиха своя Бог, въобразиха си, че без Него по-добре ще живеят. Но освен безутешни пространства друго не успяха да сътворят. Нямаше Го Тангра, за да им помага.

“Когато си Небето;

Когато си Земята;

Когато се Събудиш –

тогава ще си Ти.”

Иван Коев

Спи народът на Тангра. Будят го, а той не се пробужда. Викат го, а той не става. И върши безумия в съня си.

Скоро уплахата ще подгони спящите. Ще се скриете и вие. Все едно къде. Ще гледате да сте под покрив. Тогава, през една особено тъмна нощ ще усетите върху себе си капчици роса. Нощта ще е на свършване. Съветвам ви, зова ви, заклевам ви – отворете очи, събудете се!

И ще видите Развиделяването. Ще видите Деня. Ще видите завръщащия се Тангра!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Искате да ви кажа какво, как и защо ще се случи? Искате да направя предсказания? А знаете ли какво е това нещо, наречено „предсказание”? Да поговорим по темата. “Всички ние в известен смисъл сме пещерни хора - не можем да си представим нищо по-страшно от призрак или върколак. Докато всъщност нарушаването на принципа на причинността е много по-страшно нещо отколкото цели стада привидения.” - Аркадий и Борис Стругацки. Принципът на причинността вече е нарушен. Започна се с малко, незабележимо събитие. Историята е съвсем реална, макар да спестявам имената и подробностите. Преди години живееха един закрилник и един закрилян. Всички мислеха, че е така; всички знаеха, че е така. Двамата споменати бяха на същото мнение. Бе достатъчно закриляният да замине за кратко на друг континент, когато убиха неговия закрилник. Да, ние още сме пещерни хора, ние още не сме напуснали пещерите на ограниченото мислене. Много принципи бяха нарушени и други предстоят да бъдат нарушени. Включително принципа за ненамеса. Земята е твърде важна точка, за да бъде оставено нейното управление на хората. Особено след като хората изтласкаха човеците. Предстоящите събития ще се развият по неочакван за пещерните хора начин. Многорък бог с нож във всяка една от ръцете си, ще танцува върху планината Цион, на самия неин връх. Върху малкия хълм, наречен гръмко „планина”. Срещу него ще бъде изваден един-единствен меч. Сияние и Тъмен облак ще се вплетат в смъртна схватка. В старата, обрасла със зеленина сграда, с два лъва в подножието на високото стълбище, ще е спокойно. Едно море ще пресъхва под напора горещи ветрове, а вълните на друго ще заливат сгради и улици. В Китай ще цари мрак, дракони ще се плъзгат из мъглите, а бялото лице с големи очи безмълвно ще наблюдава. Окото на Урагана ще се намира над България. Казано е в предсказанията, но те са скрити от народите. И само по косвени признаци някой прозорлив човек може да се досети. Откъде се взема необяснимата омраза на римските Папи към българската земя и към българския народ? Особено след предсказанието от Фатима от 1917 година. Откъде се взема необяснимият интерес на известния моделиер-окултист Пако Рабан към България? Откъде се взема паническия страх на руските патриарси към всичко Българско? Отговори няма, защото досега и въпросите не са задавани. Вече са зададени, значи и отговорите ще дойдат.

На българска територия се намира една от Вратите. Тя не може да бъде отключена от никого поотделно, колкото и могъщ да е той. В нейното отключване задължително трябва да вземе участие човек. И този човек задължително трябва да е българин по дух, но и по кръв. Хиляди пъти бе казвано и изписвано, те не го разбраха: Само който може да развърже, само на него е позволено да върже; само който е в състояние да затвори Вратата, само за него е допустимо да я отвори. И до него трябва да стои Стражът, а този Страж е българин. Ще премълча другите условия, не цялото Знание може да се открие. И ако все пак някой неупълномощен успее, това ще е краят на Галактиката. Има Разум над галактичния, има Сили по-могъщи от галактичните. Колкото и могъщи да изглеждат Властелините на Млечния път, те си остават само провинциални деспотчета в сравнение с Владетеля на Всемира. Да предположим, че някой отвори Вратата. В следващия миг няма да съществува нито Врата, нито мястото, от където е отворена. Вселената не може да бъде замърсявана безнаказано. Разбира се, вариантите са няколко. Бе пратено и това: „Наричат я “паяк” или “скорпион” заради приликата й с насекомо. А тя всъщност е само една машина за осъществяване и поддържане на връзка. След като е била скрита в пещерата, нейните създатели са я покрили с пълзяща смола, със смола като стъкло. После водата е нанесла скални отлагания и сега паякът по нищо не се различава от обикновените сталактити. Когато изкуствените взривове разчупят варовика, консервиращата смола ще започне да се разпада. Паякът ще размърда пипала и ще излезе навън, под открито небе. Ще се протегне към звездите и ще излъчи своя зов. Звездите ще отговорят, тунелът ще се образува и условията за живот на Земята ще се променят.” Може би така ще завърши историята, може би няма. Доста усилия се положиха за предотвратяване на предреченото. На хората бяха дадени нови методи за получаване на енергия, годни да изместят енергийния център на галактиката. “Ефектът на пеперудата” е измамен. Напротив, наблюдава се ефект на затихване. Затова промените трябваше да бъдат достатъчно мощни, да изкривят спиралата на събитията дотолкова, че затихването да не компенсира. Враговете на човека, враговете на Небето се постараха откритите технологии да бъдат закрити. Под техен натиск дори линията на Творението бе наречена Ос на Злото. Не говоря за малките смешни политически приказки, а за Линията, минаваща през цялото Творение, през цялата Вселена. Земните учени са недоразвити дечица, те не знаят и се страхуват да се досетят. Силите, които им внушават какво да мислят знаят и разбират. Противоборството е твърде мощно, войната е яростна. И никой, никой не знае как ще завърши тя. А как започна всичко?

***





Руините на великия Теир.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Отдавна, много отдавна, преди два милиарда и осемстотин милиона земни години нас всички ни осъдиха. Всички нас, живеещи в галактиката, наречена “Млечен път”. Опасаха цялата галактика с броня и я заключиха. Здрава, непробиваема броня опаса целия Млечен път. Здрава броня от най-трайната материя – енергийната. Откъснаха ни от обитаемата Вселена и ни оставиха да живеем заедно с младото и кипящо от сили и агресия Зло. Два милиарда и осемстотин милиона години. Злото остаря. Един от входовете бе отворен. Насам се запътиха съюзници. Само че те няма да бъдат наши съюзници, ние минахме към Тъмната страна и към тъмнина сме се запътили. Посланието бе изречено напразно.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Близнаци от два различни свята

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Да, понякога настъпва умора. Понякога те обзема униние. Понякога ти омръзва да чакаш резултати, а те все да не идват. Понякога се препъваш, падаш, но вместо веднага да се изправиш, ти предпочиташ да останеш няколко мига в покой. Те следят, дебнат тъкмо този миг: “А на това, което си написал в последното изречение мога да ти кажа само: Докато се усещаш чужд, ще си чужд. И смея да твърдя, че те разбирам – аз също се усещам Чужда в света, който би трябвало да е мой. И затова не се отказвам да живея в Друг свят - твоя.“

“Нищо повече не мога да направя. За нищо повече нямам сили. Нито воля, нито желание. Искам да си вървя. И не ми казвай, че има някой край мен. Никой няма, никого не чувствам. Не усещам Присъствие край себе си. Не съм ядосан, само ми е тъжно.” Колко картини, колко явления, събития, процеси за мен са очевидни, а хората от тълпата изобщо не ги забелязват. Не само не могат да ги забележат, те отричат възможността за съществуването им. Отричат реалността, предпочитат своята илюзия. Колко дълго може да се живее в една илюзия? Искам да извикам, да изкрещя: “Върнете ме, махнете ме от тоя проклет изроден свят! Махнете ме от тези проклети изродени, противоестествени, противоразумни същества!” Искам да извикам, а няма към кого да отправя своя вик. Хората от тълпата не разбират, пратениците на елита са предизвестени и знаят. Не всеки, който не разбира ти е враг, и не всеки, който разбира ти е приятел. Виж себе си, вестителю, преди да съдиш. Не само се погледни, но и се виж!

Някой беше писал: “Ако вие, с вашия отмерен начин на живот сте обречени на загуба, това не означава, че аз ще победя. Ние никога не побеждаваме. Понякога само ни се струва, но това е малката любезност, с която ни удостояват боговете.” На мен и тази мъничка любезност ми бе отказана, останах си вечният губещ, захвърлен сред един обречен на загуба свят. Ти, Вестителю доведе Сянката на вековете, за да ги предпазиш от смърт, но те избраха смъртта. Изгореното с огън Трихълмие още стои, само че те нямат очи да го видят. Там камъните се местят сами, но хората извръщат поглед, не искат да видят. И когато наближи времето, малцина от тях ще избягат в планините. Още по-малко ще се погрижат да не бъдат пред или покрай скали или стени. Зидовете ще рухнат върху тях, ще ги погребат. Равнините им ще бъдат залети от вода. Спасение няма да се намери нито за тях, нито за теб, Вестителю. За какво ти бе нужно да възвестяваш? Къде, в чий кошмарен сън се озова, Вестителю!

Ти се озова там, където поиска да се озовеш. Не вини друг за изпълнението на твоите собствени желания. Спомни си…

***

Макар че… “Ние – това сте вие; вие – това сме ние!” Само където вие престанахте да бъдете самите вие, а с това вече не сте от нас. Вие вече не сте ние, дали някога пак ще бъдем едно цяло, каквото някога бяхме? Ще се съберем ли за нов живот или ще се скупчите, за да умрете, следвайки инстинкта си за единност? Ще разкажа още една забравена история. Чували сте за гномите, нали? Едни такива мънички на ръст и с огромна злоба същества. Достигали на височина до 20 сантиметра, но били по своему могъщи. И планетата им била символ на могъщество. Нейната орбита се намирала някъде между Марс и Юпитер. Вече я няма, мъничките злобни същества, ръководени от своя зъл Демон в напразен стремеж да отворят Врата взривили своята планета, разпилели я на късове. Може би греша, може би гномите са нещо друго, но приликата е огромна. Пък и все някак трябва да ги нарека. Иначе ще ми бъде много по-трудно да разкажа историята. Проведеният под ръководството на демона IHWH експеримент завършил с катастрофа. Планетата, наречена условно от хората Фаетон или Таемат престанала да съществува. Оцелял един от спътниците, когото Земята хванала в своята орбита. Ужасният пламък помел повърхността на Марс, разрушил прекрасните каменни градове. Засегнат бил дори свещения град Теир, най-величественото творение, плод на разумни ръце в цялата Слънчева система. /Не е безинтересно да се каже, че едно от названията на Земята – Тера, е дадено в чест именно на тоя град/ Паднал и единият от трите стражи. Атмосферата в по-голямата си част излетяла в космоса, реките и моретата пресъхнали. Единствено намесата, дошла от Юпитер попречила Марс да сподели съдбата на Венера. От двете многочислени раси оцелели малки групички. Дълбоко под повърхността на опустошения свят. Все по-дълбоко и по-дълбоко, подгонени от настъпващия студ. Горе останали само малка част от тъжнооките, излети от камък великани. И милиони камъни, с попил в тях разтопен метал.

Сюейнитите, както наричали себе си марсианите тръгнали към негостоприемната Земя. Отначало се запътили към древните времена, когато гравитацията била по-малка, а атмосферата по-плътна. Не успели да се задържат. Изтласкала ги властващата раса, а Пазителят на Земята не допуснал създаването на чужда цивилизация, основана върху чужда култура. Едва когато на Земята се сменили две раси и планетната суша станала ничия, едва тогава великаните от Марс пристъпили към действие.

[Eлтимир]

На базата на местен животински вид те сътворили разумно същество. Модифициран организъм, съчетал в себе си качествата на земно животно и жител на Сюейн. Макар и пригоден по-скоро за условията на Сюейн-Марс, човекът се приспособил бързо. Земното тяло, макар променено под въздействието на неземната енергийна структура пазело връзката със своята планета. Двете велики култури на Сюейн били построени тук в умален размер. Били създадени осем точки, осем центъра на плодородие с култивирани местни и донесени от Сюейн растения, нужни за живота на човека. Всички основни растителни храни водят началото си оттогава. Расите живели в мир в чуждия свят, макар в родината си да враждували. Нямало съперничество, а взаимно подпомагане: “Ние – това сте вие; вие – това сме ние!” Вероятно помогнал и малкият трик със създаването на двете „невидими” раси, скрити между хора и човеци, чиито расови различия са видими. Те били примирителите, те били спойката, макар поотделно никой от тях да не го съзнавал. За нуждите на развитието пък били предвидени „огледалните” човеци. Оставени били знания за Твореца и за сътворителите. В новия свят било заложено разнообразие и съвършенство в перспектива. Неунищожимият Живот отново разцъфтял. Атмосферата се изпълнила с велики планове за бъдещето и хората летели между тях. А после дошли Те, другите, далечните и пак война. Третата от Слънцето или Седмата отвън винаги е била кръстопът на светове, култури и раси. Нима мирът може дълго да се задържи върху един кръстопът? Войната се оказала унищожителна, победители нямало. Или както бе казано: „Войната завърши с победа. Всички живи бяха умъртвени”. Когато воюващите губят, тя, Войната побеждава. Пришълците били отблъснати, но когато сраженията утихнали, върху Земята останали да бродят малочислени групички бивши човеци. Полудиви същества, загубили своята техника, забравили своите знания. За малко не загинала дори цивилизацията на Стародавните. Дълбинните жители се заели с възстановяване на своята обитаемост, временно спрели да се намесват в делата на сушата. И само нищожна част от бързо изгрялата и светкавично залязлата човешка цивилизация, заедно с представители на сътворителите се заровили дълбоко под земята. По примера на своята предишна Родина, когато се спасявали от огнения отровен дъх на дошлия от Бездната пламък. На самия Сюейн животът едва мъждукал…

После, преди 40 хиляди години започна Епохата на хората, която е в своя залез. Някога, много отдавна сред хората бяха пратени избраници, които будеха тяхната съвест. Избраниците будеха заспалите съвести, докато накрая и те се умориха, тяхната съвест се умори и заспа. За своята голяма, огромна мисия, те заплатиха голяма, огромна цена. Заспаха и те, заспиват и хората. А после, когато не остане никой Бдящ, ще дойде Сънят. Дългият Сън без събуждане.

Разбира се, били направени и други опити за спасение. Експедиции от сюейнити и хора обходили земните епохи. Повечето от тях загинали. Доста останки са намерени, никой не може да отрече съществуващите факти. Само където “учените” правят погрешни изводи за възрастта на човека. Те не си дават сметка, че през стотиците милиони години един такъв сложен организъм не може да не претърпи промени.”Учените” измислят всякакви хипотези с единствената цел да не признаят реалността на пътуванията във времето. Вероятно защото те самите не знаят какво е Време. Не ги разтревожи даже очевидния факт, че когато земните музеи и учебни заведения се напълниха с останки на сюейнити, някой за кратко време се погрижи да ги прибере. За да им устрои достойно погребение. Както се полага на същества, принадлежащи към една високоразвита раса. Нима е възможно всичките останки, намиращи се по цялата Земя, в различни, често враждуващи една с друга държави да изчезнат? Кой го е направил? Могъл ли е да го направи, ако няма възможност за пряка намеса, без да се съобразява със земните правителства? Учените мълчаха от срам пред своето невежество. Правителствата мълчаха от срам пред своето безсилие. Никой не смееше да признае, че онова, което не е в тяхна власт – времето, бе във властта на други. Във властта на други са и вратите на Времето, които някои се опитват да намерят и отворят.







Малко напомняне за предстоящото.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Следващото действие се развило някъде през 77-ми век по земното християнско летоброене. /Макар че, ако трябва да съм прецизен – тогава християнство няма да съществува и летоброенето ще е различно. Давам датировката за удобство./ На Сюейн се възцарил мир. Била създадена Системата. Единен свят, обединяващ двете местни раси. С разклонения, намиращи се на стотици милиони километри от Родината. Би трябвало всички да са доволни. Но не били. Имало противници на Системата, водени от убеждението, че смесването на раси и култури води към намесата на Небето и последваща гибел. Давали за пример историята на Ча, както те наричали Земята. Там не една и две раси са загинали заради склонността си да съчетават своето с чуждото. Стигнало се до бунт. Бунтът бил потушен, но успял.

Съветът взел решение за възстановяване на човешката цивилизация. Тази цивилизация, съчетала в себе си белезите на две планети и на няколко култури трябвало да положи началото на нов мощен междупланетен съюз. Съюзът от своя страна щял да послужи за даване на отпор срещу зачестилите домогвания от страна на други раси. А също за взаимоизгодна размяна. От Сюейн щели да тръгнат технологии и редки суровини. Земята също трябвало да предостави част от суровините си и от живата сила на част от своите обитатели за нуждите на Сюейн. Ръководителите на бунта били разделени на три групи и ги пратили на Ча. Първите, някъде 40 хиляди години преди християнското летоброене. Вторите – преди шест хиляди. Последните седмина останали на Сюейн. На Ча бил пратен само техния разум. На Сюейн те спели, а живеели на Ча в телата на земляни. Един от тях бил Вестителят. Вестителят, Кошмарът на Системата, който бе успял да избяга от затвор, намиращ се върху един от спътниците на Полегатото езеро – Юпитер. Сега наказанието му бе да изпълни Мисията, избрана от самия него.

Преди да продължа, ще копирам част от статия, която ми донесоха. Взета е от Интернет, но липсва както автор, така и адрес. Фактите не могат повече да бъдат крити, все повече изводи се налагат. Не с всичко съм съгласен, но в статията се прокрадват множество верни догадки и прозрения.

„НАШИТЕ ПРАРОДИТЕЛИ СА НАСЛЕДНИЦИ НА ДРУГА ЗЕМЯ

В своя еволюционен път нашата планета се е развивала невероятно дълго време. Милиарди години най-простите организми са се развивали към по-сложни, чийто краен резултат е човекът. Но забележете изненадата: той реагира негативно на слънчевите изригвания, на магнитните бури. Представете се, че с нашата земна природа сме от „една кръвна група” и би трябвало да се справяме бързо и лесно с тези изненади на времето и Космоса, тъй като ние просто сме си на Земята.

Има още един факт, който ни носи изненада – как става така, че развитието на децата и на рожбите на различните животни протича по съвсем различен начин! Факт е, че последните много бързо след появата им на бял свят започват да ходят, да тичат, да летят, да пълзят. Само нашите деца се развиват много бавно след един от най-дългите периоди на развитие в утробата на майката. Те се хранят, развиват се, растат и преминават през няколко етапа на развитие, преди да се научат да ходят. Нека обърнем внимание и на още един факт – колко време детето не може да разсъждава нормално. Налага се да бъде възпитавано от родителите си и пазено от различни неприятности. Чак когато навършат 18 години, децата са относително готови за самостоятелен живот и за възпроизводство.

ЧОВЕКЪТ ПРИЛИЧА САМО НА СЕБЕ СИ

Сравнение може да се направи с птиците, бозайниците и другите животни. Потомството им само след 2-3 седмици може да лети или да тича и да се спасява от враговете. Такива примери на дълго съзряване на потомството, както е при човека, няма в природата. И това е много странно.

Има една неразгадана досега загадка – защо тялото на човека не е покрито с козина? Няма косми, които да го защитават от студа или от горещината, и затова му е необходимо облекло. Освен тези смущаващи загадки на природата има още една - силата на тежестта на Земята. Ако тя беше само 0,6 от съществуващата, падайки, човекът не би си чупил ръцете и краката, както това се случва при животните. Ние, хората, си чупим костите буквално на равно място. Какво да кажем за развитието на човешкия мозък? Практически при нито едно друго същество на Земята неговото относително тегло в сравнение с цялото тяло дори не се доближава до човешкия мозък. Ние сме „най-мозъчните”, с изключение на делфините. Има и още едно голямо „но”: защо използваме само от 3 до 5 процента от мозъка си? По законите на природата орган, който не се използва, започва да дегенерира и да намалява. А с хората това не се случва.

ХОРАТА СА ДОШЛИ НА ЗЕМЯТА ОТ ДРУГА ПЛАНЕТА

В хода на дългогодишните изследвания на генетиците става ясно, че цялото човечество по женска линия е произлязло от една-единствена майка, условно казано – от библейската Ева... /Това категорично не е вярно, бел. а./ Известно е още, че най-древното селище на човека на Земята датира отпреди... 600 хиляди години! То е било открито в Алтай от известния археолог Анатолий Деревянко едва през 2004 година. Като се има предвид всичко казано дотук, изследователите потвърждават хипотезата, че хората са дошли на Земята от друга планета. Тоест те имат извънземен произход и са се формирали като биологични същества в съвсем други климатични условия. Тази хипотеза обяснява възникването на всички несходства, за които говорим. Според това предположение силата на тежестта на нашата планета трябва да е само 0,6 процента от земното привличане, а човешкият мозък там е реализирал целия си максимален капацитет. Климатът на хипотетичната планета е бил равномерен, мек, топъл, което позволило на човека да живее без козина. Следователно на тази планета не е имало никакви ледникови периоди.

Съдейки по това, че на тъмно ние се объркваме за по-дълго време, тази планета е имала продължителност на въртене около оста (т.е. дължината на едно денонощие) около 30 часа срещу 24 земни.” Ако изключим част от изводите, във фактите противоречие няма.





Небесен знак за събитието, което предстои. Само че хората отвикнаха да гледат към небето и да разчитат знаците.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Нека проследим историята на Вестителите. Първата група постави началото на човешкото възправяне. Събуди човешкия разум и се върна. Междувременно още две, съвместими с човека раси се бяха заселили на Земята. Макар и различни на външен вид, в бъдеще те щяха да имат претенции за принадлежност към човечеството. И едновременно за господство над него. Съсредоточили вниманието си върху своите потомци, сюейнитите не обърнаха внимание на потенциалната заплаха. Напротив, поласкани от откритието, че някой друг е последвал техния пример, те приеха чуждите като свои. Трябваше да минат хилядолетия, за да се разбере колко са свои. Групата нямаше достъп до историята на Земята, пазена в хранилищата на Съвета, те не можеха да знаят онова, което последният Вестител знаеше. Представители на десетки разумни светове са намирали смъртта си върху тоя кръстопът на светове. Участта на хората щеше да е много по-щастлива, ако бяха загинали само още две експедиции. Те не загинаха, човекът пое по различен път, последиците са трудно предвидими.

Втората група донесе знание за миналото и бъдещето, за извървения и за предстоящия път. Донесе растения, с които човекът да осигури своята прехрана, даде му умения за оцеляване в променените условия и се върна. По някаква ирония знанието послужи за въвеждане в земния свят на Демона от разпиляната планета. През следващите хилядолетия Земята се изпълни с подвластни на Криещия се от светлината Демон. Хората почнаха да наподобяват двукраки паразити, забравили и загърбили своята сътворителска мисия. Хората все повече се превръщаха в отрекли се от своята човешка същност безполезни твари. Дошлите от “Ловеца” очакваха загасването на последните искри, за да завладеят обзетия от тъма свят. Задачата на Вестителя бе да разпали загасващия Огън. И да съедини разделените светове.

Последният Вестител бе този, когото родната планета не искаше да приеме обратно, въпреки, че тялото му спеше там. Но не бе единственият. Вестители биват пращани през сравнително големи според земните мерки, но не и според мерките на Сюейн периоди. Предпоследен бе Неистовият. Той открехна завесата на Историята, разказа събития, за които не биваше да разказва. Описа времето преди Сюейн да се намеси в живота на Земята и преди човекът да се появи. Чрез призоваване на техните имена, Неистовият опита да призове Онези, които никой не биваше да призовава. Ако бе успял, и ако хората бяха разбрали какво им казва, той се обричаше да е последният Вестител. Небето попречи на замисъла. Историята, разказана от него остана. Бях решил да я припомня, но се отказах. Вие ще я откриете сами, щом се досетите кой е Неистовият. Вместо това ще посоча законите на Магията както бяха формулирани преди време не от мен, с внесени в тях необходими наши корекции. Ще ви потрябват скоро.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

ЗАКОНИТЕ НА МАГИЯТА

ЗАКОН НА ЗНАНИЕТО: Това е най-широко използваният закон и в известен смисъл той обхваща всички останали закони. Основата на закона е в това, че разбирането дава контрол. Колкото повече е известно за обекта, толкова по-лесно се осъществява контрол над него. Знанието е власт. Но знанието също е и опасност. Затова магът трябва да преценява кои знания да излага на показ и кои старателно да крие. Когато прилагате Закона имайте предвид, че знанието не е информация, а само метод за нейното създаване.

ЗАКОН НА САМОПОЗНАНИЕТО: Основна производна на закона на знанието. Този закон има допълнителни оттенъци: Магът, не притежаващ знания за себе си, не може да има знания и съответно власт над своята магия. Този закон е илюстрация на това защо "злите" магове са така редки. Привързаността към принципа "зло заради самото зло" обикновено води към загуба на интроспекцията /вътрешното гледане/ и самосъзнанието. Трудно е да нанасяте вреда на другите, когато напълно разбирате каква вреда би нанесло това на самия Вас. Затова винаги се самоизмерявайте с опасностите. Не се надигайте от окопа дотолкова, че куршумите на врага да ви намерят. И още един аспект на закона: не приемайте помощта на зли сили, ако не сте по-силен от тях.

ЗАКОН НА ПРИЧИНАТА И ЕФЕКТА: Простото научно-логическо заключение - точно това действие, при точно тези условия ще доведе до точно този резултат. Маговете имат толкова вяра в причината и ефекта, колкото и съвременните психиатри. Те просто съзнават, че добре проведения ритуал, както и добрата театрална постановка винаги са предсказуеми. Реално заклинанията съдържат в себе си толкова променливи, че абсолютното им управление или дори разбиране не винаги е възможно. Заклинанията са плод на друг език, те съдържат звуци, непроизносими от хората. Какво ще кажете за дума, чийто първи звук започва като шептящ, преминава в нещо като съскане, а последният кънти като камбана? Такава дума никой от вас не може да произнесе. Най-вече оттам, от непроизносимостта, и в по-малка степен от Принципа на неопределеността идват променливите. Ключът към успеха на магията в нашите условия е в изучаването - кои променливи са най-важни и в съхраняването на тяхното постоянство. И друга важна подробност: с увеличаване силата на магията, броят на променливите и тяхната интензивност намаляват.

ЗАКОН ЗА СИНХРОНИЗАЦИЯТА: Две или повече събития, случващи се едновременно - това е повече от съвпадение. Много рядко едни събития се извършват изолирано от други. Чистата случайност съществува само в мислите на невежите.

ЗАКОН НА АСОЦИАЦИЯТА: Ако които и да било две палитри имат общи елементи, то те си взаимодействат чрез тези общи елементи. Управлението на едната палитра способства за управлението на другата в зависимост от въвлечените общи елементи.

ЗАКОН НА ПОДОБИЯТА: Наличието на качествен физически или ментален образ на обекта облекчава контрола над него. Притежаването на модел, изображение или друг образ на Целта, Ви съобщава властта за въздействието над целта. С подобно - по подобното. Този закон е частен случай от Небесния Закон за опасността и закрилата.

ЗАКОН НА КОНТАКТА: Обектите, били един с друг във физически контакт продължават да си взаимодействат и след разединението им. Всеки, когото сте докосвали има с Вас магическа връзка, макар и достатъчно слаба, докато контактът не стане по-интензивен и/или по-продължителен и многократен. Магическата сила е заразна. Притежаването на част от нечие тяло дава по-добра контактна връзка.

ЗАКОН НА ИМЕТО: Знанието на пълното и истинско име на обекта или процеса дава контрол над него. Това работи доколкото името е дефиниция, също като контактната връзка и асоциация. Ако Вие наричате нещо или някого с някакво име отново и отново, то името започва да се асоциира с обекта. Това работи също защото знанието на пълното и истинско име означава, че Вие сте получили пълното разбиране на неговата природа. Тук ще вмъкна малко отклонение. Кои на тази планета са двуименни? Едните са юдеите, подвластните на Йехова. Те вземат име, съответстващо на народа, сред който живеят, поне по-голямата част от тях. Заедно с първото име притежават и свое, юдейско. Другите двуименни сме ние, българите. Днес малцина от нас са такива, но колкото по-скоро се върнем към своята двуименност, толкова по-скоро ще си върнем своето изгубено могъщество. Ето как магията влияе на цялата човешка и планетна история.

ЗАКОН ЗА ДУМИТЕ НА СИЛАТА: Съществуват думи, способни да изменят вътрешната или външната реалност на този, който ги произнася. Силата им може да се съдържа както в звученето, така и в значението. Много от тези думи са имена, чието значение е загубено или забравено. Голяма част от магическите манипулации изискват написването на такива думи върху образа или обекта и/или произнасянето им по време на тяхното построяване и/или използване. Заб.: Извикването на отдавна забравени или непроизнасяни имена е в състояние отново да пробуди тяхната дълго непроявявана сила. Затова изваждането от забравата на думата Тангра в нейния първичен смисъл предизвиква такава ярост у поданиците на Тъмнината. Цитирам един друг: „Някой, който е воден от „злонамерени” сили, не може да пише или изговаря определени думи и фрази, без те да му повлияят. Тези, които са водени от тях също така не могат да чуват/четат определени неща, без да станат извънредно ядосани и агресивни.”

ЗАКОН НА ПЕРСОНИФИКАЦИЯТА: Всеки феномен може да се смята жив и да има личност - това означава различие между да бъдеш и да съществуваш. Всичко може да бъде персона. Много магове, специализирали се върху климата персонифицират ветровете и облаците, например, и в това фокусират своята магическа енергия.

ЗАКОН НА ОБРЪЩЕНИЕТО: Може да се установи вътрешна връзка между процесите вътре и вън от себе си, предизвиквайки вътрешен процес по време на установяване на връзката.

ЗАКОН НА ИЗВИКВАНЕТО: Може да се установи външна връзка между процесите вътре и вън някого или нещо, предизвиквайки външен процес по време на установяване на връзката.

ЗАКОН НА ИДЕНТИФИКАЦИЯТА: Възможно е чрез максимална асоциация между своите елементи и тези на друго същество, действително да станете това същество, чак до овладяване на неговото знание и манипулиране с неговата сила. Заб.: В България най-известният случай е този с Боян Магът. Длъжен съм да кажа и за Тъмната страна на закона. Тя се съдържа в така нареченото „копиране”, практикувано от подчинени на песоглавците групи. Противодействие ще намерите в наставлението „Нека винаги съществува съгласие между вашите мисли и никога еднаквост”. Внимавайте да не ви наподобят, после се пристъпва към вашето унищожение.

ЗАКОН НА ЛИЧНАТА ВСЕЛЕНА: Всяко същество е свободно и способно да създаде своя собствена вселена, която никога няма да бъде напълно еднаква с вселените на другите същества. Така наречената "реалност" по своята същност е консенсус на мненията на съществата за техните собствени вселени. Не забравяйте какво значи да бъдете господари на собствения си живот.

ЗАКОН ЗА БЕЗКРАЙНОСТТА НА ВСЕЛЕНИТЕ: Абсолютното число на вселените, в които са отразени всички възможни комбинации на феномена на съществуването - това е безкрайност. Възможно е всичко, макар някои варианти да са по-вероятни от останалите. При достатъчно на брой достатъчно целенасочени и изпълнени с достатъчна сила действия доминирането на една вселена може да бъде изместено от доминирането на друга.

ЗАКОН НА ПРАГМАТИЗМА: Ако спектърът на убежденията или поведението позволяват на съществото да преживее и да постигне избраните цели, то такива убеждения /комбинации на поведение/ са "верни", "правилни" или "разумни". Това, което работи е вярно.

ЗАКОН НА ИСТИНСКАТА ЛЪЖА: Може за разбирането или действието да бъде нарушен истинския спектър на дадена лична вселена, и все пак тя да си остане "вярна", отчитайки, че все пак в специфичната ситуация работи. Това е парадокс, но в него се съдържа понятието "истина".

ЗАКОН НА СИНТЕЗА: Синтезът от два или повече противоположни "спектри" данни поражда нов спектър, който е по-истински от изходните. Синтезираният спектър може да бъде приложим на голямо количество нива от нивото на реалност, тъй като той не представлява компромис, а нещо ново и голямо. Бронзът не е нито мед, нито калай.

ЗАКОН НА ПОЛЯРНОСТТА: Всеки спектър данни може да бъде разделен на най-малко две "противоположни" характеристики. Всяка от тях ще съдържа същината на другата вътре в себе си.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

ЗАКОН НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТТА: Под-закон на полярността. Противоположният спектър съдържа информация за другия спектър, предполагайки информация какво НЕ представлява другия спектър. По този начин контролът над противоположния спектър позволява контрол над желания спектър.

ЗАКОН НА ДИНАМИЧНИЯ БАЛАНС: За да преживеете, да станете силен, трябва да поддържате всеки аспект на своята вселена в състояние на динамичен баланс с всеки друг аспект. Крайностите са опасни, доколкото крайните същности стават дотолкова асоциирани с пограничните аспекти, че те губят способността да се разтъждествяват с тези аспекти изобщо. Впрочем това е другата причина за редкостта на "злите" магове, доколкото постоянната асоциация с болката и смъртта във вселената на мага ограничават неговите възможности в операциите му.

ЗАКОН НА ИЗВРАЩЕНИЕТО: Повече познати като закони на Мърфи. Ако някой може да се развие неправилно, той така и прави, при това по най-дразнещия начин. Магическите асоциации често довеждат до противоположното от желаното и многочислените съвпадения, които би трябвало да се неблагоприятни, работят на полза. Даже ако нищо не може да се развива по друг начин, някои елементи от вселената могат да се изменят така, че нещо ще започне да се развива именно по друг начин. Абсолютът също има право на чувство за хумор.

ЗАКОН НА ЕДИНСТВОТО: Всеки феномен на съществуването е свързан пряко или косвено с всеки друг в миналото, настоящето и бъдещето. Усещането за разделност на феномените е основано на непълното знание и/или неразбиране.

Тук е пропуснат ЗАКОНЪТ ЗА ЕЗИКА. Една и съща дума, произнесена на различен език притежава различни свойства. В това отношение най-силният език на планетата беше и си остава българският. Точно по тази причина днес този език най-малко се използва в магическите практики. Тук ще намерите обяснение за инвазията срещу българския език през последните години. За опитите той да бъде подменен от корен. И за неуспеха на всичките опити. Тъй като Реалността е по-скоро енергийна, отколкото веществена, то тя е повече магическа, отколкото материална в грубото разбиране на думата. Без познаване на нейните закономерности и закони всеки опит за промяна е обречен на неуспех. Достатъчен е примерът с водата, с основата на физическия живот. Всички знаят, че тя нарушава законите на физиката, никой не пита защо. Човек, който не пита „защо”, е осъден да изживее последните си дни в тъмнина и неподвижност. Следващите изводи ще си направите сами.

***

Ако хората не съумеят да отстоят своята планета, Древните ще се завърнат. Мисията на Вестителя е да попречи на тяхното завръщане. Но хората нека си спомнят и своята човешка отговорност. Един друг Вестител бе рекъл: “Когато дойде хилядолетие след сегашното хилядолетие, то възгледите на човеците и техния дух ще се окажат в затвор.” Не пречете на онези, които идват тук да ви помагат. Не един и двама помощници на човека са стигали до заключението, че на човека не бива да се помага. Нека човеците помнят, че както е имало първи Помощник, така ще има и последен. Последният – това си ти.

Всъщност хората знаят и понякога си признават, макар други хора да пречат тези признания да стават всеобщо достояние. Из книгата на В. Ю. Конелес "Слезли от небесата и сътворили хората", част 2, Москва, Асоциация "Екология на непознатото", 1997 година:

„Повърхността на планетата Марс е почти необитаема. Тя представлява пустиня, осеяна с многочислени развалини на мъртви градове. Останали са само няколко населени точки.

След първите анализи преброихме пет големи и 20 малки пирамиди. Ще отбележим, че най-малките марсиански пирамиди са много по-големи от големите пирамиди край Гиза или тези в бразилските джунгли, които са високи до 250 м. колкото до големите пирамиди на Марс, то те са поразителни. Страната на основата им е около 1,5 км, а височината - 1 км. Изследователите са на мнение, че Сфинксът и пирамидите били построени преди около половин милион години.” Знаят, а се заблуждават, че на Марс не знаят за тях. Как си мислят – че творецът не знае нищо за своето творение, и че родителят не подозира за съществуването на своето дете?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Из личните записки на Вестителя:

Тук дневната светлина реже, а не гали. Тук се чувстваш смазан под собствената си тежест дори когато лежиш. Тук космическите лъчения прогарят костите ти, а магнитното поле поражда смущения в твоята координация. Тук променливото бързо време предизвиква чести темпорални дисонанси. Тук дишаш прах и пушеци и тъпчеш стомаха си с отрови. Тук остри звуци рушат твоя покой, жилят те насекоми и диви животни те срещат по пътя. Сиво небе, мъгли и носещи се из влагата микроорганизми. Но най-страшна от всичко е липсата на себеподобни. И макар облаците да са от водни изпарения, а не от чужди нашествия или пясъчни бури, макар тук думите “облак” и “ужас” да не са еднозначни, ти никога не успя да почувстваш това място като свой дом. Под своето опустошено небе поне си Ти, а тук си Никой.

“В поетичния превод на Вячеслав Завалишин, ползващ се с популярност в Русия, катренът /на Нострадамус/ звучи така: С какво ще дойдем в ХХI век? Слезлият от горящото небе сега е повелител на Земята. В края и началото на столетието ще живее метежен човек. Откриването на Марс заплашва свободата.“ През 1982-ра в Балтийско море и през 1984-та в езерото Байкал били засечени сюейнити, пристигнали тук за преговори с дълбинните жители. Предстояли важни събития и Съветът не можел да остави всичко на случайността. Съществувала опасност Стародавните да се намесят в живота на сушата, а това би означавало и в живота на Сюейн. Ролята на пратениците била да не допуснат такава намеса. Събитията от 60-те години на ХХ век не бивало да се повторят. Хората се опитали да преследват и даже да унищожат сюейнитите. Опитите да бъдат заловени или неутрализирани непознатите плувци завършили трагично за хората. Следенето продължило отдалеч. През 1991 година военноморските сили на САЩ открили база на Сюейн, намираща се в Атлантическия океан. Съществуват данни, че някои военни разузнавания успели да засекат и връзката на сюейнитите с някого. Не успели да го локализират, обаче разбрали, че пришълците имат свои представители сред хората. И почнали да търсят…

Само две думи за Стародавните жители на дълбините. Въпреки сключения договор, те продължили да отправят своя примамващ зов, Глас на морето или както и да го наричат към земни плавателни съдове. Казано направо, продължили да се занимават с отвличане на хора. От Сюейн не можели да го допуснат. Съзнават ли хората с каква могъща техника разполагат Стародавните и на кого дължат ненамесата им в делата на сушата?

***

Полуразумните не са чак толкова неразумни, щом успяха да те разпознаят и да блокират твоите усилия. Но те успяха да отклонят плесницата днес, за да получат юмрук утре. Те бяха пропуснали да прочетат и осъзнаят, че владичеството няма да е тиранично, а духовно. Че Владетелят няма да издава заповеди, нито ще произнася присъди, а ще възвестява Небесните закони. Че не самият той, а Идеята ще властва. „Ако името на човека е публично известно, това означава, че е фабрикувано„ – признава посветеният елит. Възвестяване не означава тирания. На не един и двама, намиращи се в околоземното пространство човеци им бе казано, пак никой не повярва. И тук проличава недоразвитостта на човешката Раса. Дошлият от небесата разум за изминалите хилядолетия не съумя да се издигне над Земята. Както не успя и да бъде отново дете на своята Родина, на своята планета Земя. Човекът бе земен и небесен, а сега не е нито земен, нито небесен. Сега той наподобява сива безформена маса. Сива като прииждащите нашественици. Чия свобода заплашва замяната на една Идея с друга? Свободата на възползващите се от досегашната робска идея.

Ще ви дам нещо за метежа, за бунта, за свободата и робството, за освобождението и за скритата власт.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)