Новата Тайна история

[Eлтимир]

Да виждате нещо лошо, нещо престъпно? Само ДС мислеше друго. Оперативните работници, а по-късно и следователите крещяха: "Вие нямате право да говорите, нямате право да пишете, нямате право да изразявате мнението си!". По едно и също време с листовките, на предвождани от БСП пенсионерски митинги бяха изречени много по-остри слова, даже бяха изгорени чучела на министри, но нито БСП, нито нейните пенсионери бяха арестувани. Никой от тях не пострада! Стана пределно ясно, че съществува предварително определен кръг от упълномощени, които имат правото да говорят и протестират. За останалите, тази глезотия водеше след себе си строго наказание. От своя страна БСП постоянно проявява майчински грижи към свидната си рожба СДС. Съюзът на Демоничните Сили може много лесно да рухне, ако ударът дойде отдясно. Ако с ясни, разбираеми думи се обясни на хората единодействието между червени и сини, ако се повдигне въпросът за продължаващите преследвания срещу ветераните - антикомунисти... Ако някой се осмели най-сетне да каже истината! Само че на малцината, осмеляващи се да кажат тази истина не им се дава думата. НСС не се намесва, когато сини и червени се "хапят" /а всъщност имитират хапане/ помежду си, но освирепява, ако критиката е направена от някой извън "политическата класа". Както преди, така и сега съществуването на инакомислещи в България не се разрешава. "Инакомислещите са нужни на обществото. А като цяло искам да кажа: с мисълта може да се бориш само посредством мисъл." - твърди още техният акад. Андрей Сахаров. Само че на нашите родни ченгенца изглежда и общество не им е нужно. Какво мога да добавя, какво е нашето, "фашистко" според определението на "антифашистите" гледище? Да се забранят критиките срещу държавното управление е равносилно на забрана да бъде обсъждана работата на един организъм. Какво излиза на практика в такъв случай? Самото твърдение, че уж съществуват някакви си болести ще се приема като критика срещу работата на самия Господ - Бог /нали човекът е Божие творение?/. А изразената гласно мисъл за лечение или /о, ужас!/ хирургическа интервенция ще бъде разглеждано като заговор срещу Бога. Естествено, че болен човек, спрямо когото се подходи по такъв начин, няма да бъде излекуван и ще умре. Затова нека не ви е чудно, че днес Българската нация умира.

***

Видяхме, че за Националната служба за сигурност, сигурността на нацията е последна грижа. А какво е Държавата за Държавна сигурност? Нека се върнем към т. нар. "Възродителен процес". Негови осъществители бяха садистите от ДС. Според техния замисъл, кампанията трябваше да доведе до избухване на националистична еуфория в България. Защо ли обаче срещу действията на тогавашното правителство най-яростно се опълчиха националистите, групирани около НДЗПЧ /Независимо дружество за защита правата на човека/ на Илия Минев?

Хората на Минев съзнаваха, че насилственото преименуване, промяната на етническата принадлежност посредством правителствен указ не само ще доведе до противопоставянето на една част от народа срещу друга. Процесът щеше да влоши отношенията ни с една съседна страна - Турция, да причини излишни затруднения в икономиката. Терорът неизбежно щеше да накара дори етнически Българи, каквито са българомохамеданите да се отрекат от своя народностен произход. В крайна сметка и народът, и Държавата губеха. Ако прибавим към тези факти още по-старата история с помакедончването на Българите от Пиринския край, ще видим, че ДС винаги е играла една противодържавна и противонационална роля.

В своята безогледност ДС стигна дотам, че през 80-те години организира даже терористични актове. Провокира атентати, при които загинаха невинни хора, загинаха жени и деца, само за да оправдае своята терористична политика срещу набелязаните за ликвидация неподозиращи жертви. По-късно историята се повтори с комунистическия Партиен дом, подпален отново от ДС, но фактите за кой ли пореден път се потулиха. Свидетелите, както всеки друг път е ставало, бяха премахнати. Още същата нощ. А случайно оцелелите неудобните свидетели трябваше да се спасяват извън границите на България. Какво наблюдавам сега, когато пиша тези редове?

31 август 2000 година. Отново се зашушука за чистка в редиците на бившите служители от ДС, останали на "демократична" служба. Критерият бил техният професионализъм - така ни уверява дори П/резидентът Стоянов. "Подборът трябва да бъде правен много, ама много внимателно, като в основата му е професионализмът и лоялността към каузата, която се изповядва от МВР." Стоянов обаче не каза нито дума за десарите, пряко замесени в репресии. Те са хора с гузни съвести, от тях не може да се чака нищо добро. Наивно е да говорим за професионализъм. Доста се писа за това, как един такъв чекист предоставял своите подчинени от женски пол на разни бандити за сексуални услуги. Обяснението било, че бандитите са работодатели на ченгетата. И след всичките разкрития - нищо, никакви последствия! Колкото до лоялността, то нали уж прокламираната политика на т. нар. СДС е антикомунизъм, а тези субекти са виновни в унищожаването именно на антикомунисти. Много странно звучат словата на политическите ни въжеиграчи, когато човек се поразмисли над тях. И още за професионализма. През юни - август 1999 година бях следствен по чл. 108 и ходех на разпити в Специализираната следствена служба. Нито един от разпитите не мина, без да отправя едно или друго обвинение в неправомерни действия към служителите на НСС /Национална служба за сигурност/, "бивши" офицери от ДС. Отговорът на следователя Михаил Генов обикновено бе: "Полицейска некомпетентност". Как в съзнанието на политическите ни мижитурки професионализмът и некомпетентността се сливат в едно? Пък уж само Желю беше философ...!

Да, без малко щях да забравя "бръмбарите", намерени в дома на главния прокурор. Сините лидери се осмелиха да кажат доста остри думи срещу ДС. Какво е обаче истинското положение? Седесарковчетата имитират война срещу Държавна сигурност, като обвиняват нейните служители, че са изпълнявали заповеди, давани им от самите седесарковчета. Със своите обвинения те отклоняват вниманието от същинските престъпления на ДС - преследването на ветераните от антиболшевишката съпротива, наркотрафика, незаконната търговия с оръжие и други подобни дейности, заради които останалите държави и нации подеха своята българоунищожителна политика.

Да обобщим: ДС, маскирана под името НСС не позволява в България да има нито ред, нито спокойствие, нито сигурност. При случаи на мирно изразявани прояви на недоволство ДС не влиза в диалог с недоволните, не помага на Държавата, а ги подлага на необосновани репресии, засилвайки по този начин тяхното недоволство. ДС стоварва своя "здрав юмрук на Партията" върху всеки случай на изразено Българско родолюбие, обявявайки Българщината за фашизъм. Повечето "фашисти" се оказват 16-17 годишни младежи, но тази подробност не е от значение за наследниците на "Железния Феликс" Дзерджински. В същото време откровено сепаратистката ОМО "Илинден" не само не е преследвана, но ДС я толерира, подпомага я при нейните контакти с чужди, враждебни на България сили. Закрилата се простира и над ТДП на Адем Кенан, и над други подобни антибългарски формирования. След всичко казано, не можем да имаме никакво съмнение, че целта на ДС е:

Ликвидиране на Българската държавност!

***

Можем ли да спасим Държавата си? И как?

Първо трябва да обединим всички искрени некомунисти, всички милеещи за своята Родина и за своя народ честни хора. Да образуваме един блок, една коалиция, едно национално Движение, годно да се противопостави на контролираните от чужди сили парламентарни марионетки. Да съставим ясна програма, поставена върху ясни принципи. Да набележим целите и да изясним средствата за тяхното постигане. После - да помогнем на целия народ да разбере кои сме ние и към какво се стремим. Ако е необходимо - да обиколим и последното селце, и последната махала, и последната колибка, но да не остане нито един Българин, на когото да не е известно за нас. Да спечелим изборите и властта да премине в наши, Български ръце. След което макар и временно, да върнем закона за смъртното наказание.

И тогава да се заемем с ДС!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Пряко участвалите в репресии, убийците и садистите ще получат съответно наказание. Невинно пролятата кръв зове към възмездие, нашите мъченици още стряскат сънищата ни, будят заспалата ни съвест. Ще осъдим палачите и ще ги изправим до стената. Или ще ги наредим под бесилката. По-малко виновните ще отидат там, където те пращаха нас - в затвора. На всички останали ченгета и техни помагачи - доносници ще забраним да заемат отговорни постове, свързани с власт над други лица. Ще им забраним и да развиват и упражняват частен бизнес. Толкова години цялото обезправено население работеше за тях, нека и те усетят как се изкарва хляба с пот на челото. Този именно метод бе приложен в Япония след края на Втората световна война, по същия начин имаме намерение да постъпим и ние.

Дали ще постигнем нашите цели? Дали някога Българинът ще скъса робските си вериги и ще заживее като свободен човек? Не зная, даже по-скоро се съмнявам, но мисля, че си струва поне да опитаме.

***

Кого забравих да спомена? Социалдемократи, земеделци /Боже, колко различни видове земеделци! Повече са на брой от самите селяни!/, "либералите" на Кире и Желю, екомошеници, кримизащитници, магистрални бандити, наркотрафиканти, социалисти и комунисти... Интелектуалци, разбягващи се като пилци щом започне да става напечено, интелектуалци - слугини на управниците, интелектуалци, на които от остроумничене не им остава време и една книга да прочетат. Назидаващият Стефан Цанев, писал преди време, че който не е комунист не е човек, Блага Димитрова, носителка на Димитровска награда, да изброявам ли? Все отбор антифашисти, все лява измет. Лошото е само, че не друг, а именно тази лява измет ще досъсипва Родината ни след идващите парламентарни избори. В съдружие с откровено противобългарски сили /ДПС на Ахмед Доган - агент Сава, Турска демократическа партия на ултранационалиста Адем Кенан, Нова България на ненавиждащия всичко българско цигански барон "Цар Киро", Евророма, еврейските Цион и Шалом, Б,ней Б,рит и Билдербергите... И с активната помощ на постоянно гастролиращите у нас руско-украински мафиози, бивши офицери от КГБ и румънски цигани-джебчии./. Какво можем да добавим?

Комунистическата власт съществува фактически вече 56 години, но юридически е незаконна. При условие, че народното участие бъде като на последните общински избори през 1999 година, към нелегитимността ще се прибави и непредставителност. А нали уж претендирахме да сме държава с представителна демокрация...

И какво от това?

Ето какво: съвсем скоро, още през нашия живот България ще бъде с не повече от половината й днешна територия и с население 3 - 4 милиона, при това само отчасти българоезично. Тези са най-оптимистичните прогнози при сегашното развитие на събитията. Ще имаме една съсипана, унищожена нация, неспособна да продължи своето историческо развитие, своя път през вековете. Дълги анализи не са нужни. Толкова окайваната бивша Югославия май ще има по-добра съдба от нашата, ако...

Вече чувам разните философски разсъждения, празните дрънканици, безпочвените умозаключения на парламентарните бърборковци. А всъщност изходът е един, само един.

Да върнем законното държавно управление!

България отново да стане Царство!

"След престъпленията на века монархията остава като една надежда. Тя ни се явява като застъпник на общогражданското и националното начало." - писа още Владимир Свинтила.

"Какво ще ни донесе Царят?" - питат, сякаш въпросът е в донасянето и отнасянето. Царят ще осигури неприкосновеност на границите. Ще донесе авторитет пред останалия свят. Ще донесе законност. Малко ли е? Връщането на конституционната монархия в България е задължително условие за българското спасение и ако щете - за физическото ни оцеляване. Като прибавим личностните качества на Негово Величество Цар Симеон II, трябва съвсем да сме загубили разсъдък, та да не се възползваме от шанса, даден ни от историята. Другото е надлъгване. При това на дребно.

Криминалрепубликанците усещат все по-засилващия се народен стремеж към възстановяване на монархията, затова не смеят да критикуват пряко Царя. Вместо това те хулят монархическите формации. Но формациите са си формации, а каузата си е кауза. Поне тогава си мислехме по този начин. И макар Монархът да изигра всички ни, ще бъде нечестно да премълча какво мислехме и към какво се стремяхме тогава. Моето изследване няма да е завършено, ако пренебрегна този толкова важен въпрос. Отварям архива си.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

ОБВИНЕНИЯ И РЕАЛНОСТ

Обвиниха ни, че сме показвали неуважение към българския президент. И никой не се замисли върху абсурдността на обвинението. Защото ние нямаме президент. И не можем да имаме. Като поданици на Негово Величество Царя на Българите, ние не признаваме републиката за законна. Как тогава можем да признаем нейния президент? Вярно, днешната република е реалност, но реалност, наложена ни със сила от съветските щикове. Да я признаем за законна и демократична, означава да признаем за законни и демократични и съветските щикове.

Аз нямам президент. Аз имам свой Цар. Аз вярвам в Бога, на Българите, в Царя на Българите и в Българското Отечество, а всичките тези "президенти" просто не съществуват за мен. Има и нещо друго. Коронясването е тайнство. Като кръщавката и венчавката. Докато изборът на президент е просто един рутинен държавнически акт. Кой акт може да отмени едно Тайнство? Да, аз нямам президент. За мен републиката е театър, който сме принудени да играем. Как мога да боготворя артиста, заел мястото на моя Цар? - 24 октомври 1990 година

Три години по-късно. Ходехме из София с ленти, на които пишеше: "Аз нямам президент". Но борбата ни бе насочена срещу личността на президента, срещу някой си Желю от село Веселиново, бившо Байрам дере, а не срещу институцията. Провалихме се. - 23 юни 1993 година

След още седем години. Предстои поставянето на въпроса с цялата му острота. Първият път не се осмелихме да заявим каква е нашата крайна цел. Вторият път се провалихме поради младежката си наивност и неопитност. Третият път нямаме право да се проваляме - провалът ни ще бъде окончателен. - 01 септември 2000 година

Дали наистина има изход? Едва ли.

Оказа се, че наистина няма изход, но не защото Царят не дойде, а защото не се оказа Цар, а поредната измама. Поредната лъжа. И ако запазвам горния текст, то е да знаят идващите след нас как сме се лъгали и заблуждавали, и как всеки път сме били мамени от мошеници на дребно.

Няма и кой да помогне на народа да се осъзнае, защото т. нар. "интелигенти" се интересуват само и единствено от себе си, а журналистиката се командва директно от Министерството на вътрешните работи. Не вярвате ли? Позволете ми да се спра само на един случай - този с ослепяването на Анна Заркова. Когато това се случи, аз излязох в ботевградския вестник "Шанс" със следната:

Позиция

Бандити посегнаха върху лицето на една журналистка заради силата на нейното слово. С това те признаха, че словото е Сила.

Нападнаха я в гръб. Което означава, че те самите се страхуват. Поляха я с киселина. Със своя акт демонстрираха кой разяжда обществото и държавата. Поискаха да обезобразят лицето й. Разбрахме, че техните души и сърца са безобразни.

Недостойни правосъди изправиха двеста и девет журналисти на подсъдимата скамейка. В повечето случаи - заради изречена истина. Заради отправено предупреждение. Заради изразена смелост. Заради отстояна позиция. А после се завъзмущаваха, че престъпниците започнали да се държат нагло. Искрено ли е възмущението на правосъдите, или е стъписване пред българския народ, който застана на страната на Анна Заркова?

Вярата в справедливостта е по-силна от сковаващия страх. Мнозина ще продължат да говорят истината. Нали все някой трябва да я каже? И сигурно ще има нови нападения. И отново не един и двама ще декларират, че са потресени.

Нямаше ли да е по-страшно, ако никой не изричаше слова, заради които да нападат?

В резултат собственикът на вестника ми забрани да пиша повече позиции, а когато половин година по-късно потърсих колегиална защита от в-к "Труд" във връзка с полицейския произвол срещу мен, Лилия Христовска категорично ми отказа каквото и да било съдействие. Аз обаче потърсих истината за ослепяването на Заркова, а тя се оказа твърде различна от официалната. Бащата на Анна, генерал Леонид Кацамунски по едно време се разприказвал за използването на психиатрични методи срещу дисиденти, за медицински експерименти над политзатворници. След като първоначалните предупреждения не дали резултат, ДС насочила своя удар срещу дъщерята на бъбривеца. Генералът естествено млъкнал. Мълчанието се разпростря и над останалите, докоснали се по един или друг начин до този случай. Интересна е реакцията и на самата Заркова. След като й написах писмо с упрек, че "Труд" премълчава моя случай и блед намек за причините, довели до нейното ослепяване, Анна Заркова няколко седмици не посмя да излезе с никакъв материал даже в собствения си вестник. Подобни истории мога да ви разказвам до безкрай, но има ли смисъл? Важно е да знаем, че в днешна България няма нито журналистика, нито свободна преса. Народът няма откъде да научи истината, а сам не е в състояние да се досети.

***

Какъв е крайният извод?

Няма държава, няма държавни институции, няма закони, няма политически сили, няма леви, няма десни, няма националисти, няма монархисти, няма народ, няма нация, няма личности, няма нищо... И Църква няма, няма и религия. Православното християнство и Тенгрианството се размиха в морето от неизброими секти и сектички. Скриха се сред мормони, сред масони, сред йеховисти и евангелисти, сред кришнаити и сатанисти, сред мюсюлмани - фундаменталисти, сред бахаи, юдеи, дзен-будисти и мормони. /Нямам, разбира се нищо против гореизброените, както нямам нищо против чукчите или против зулусите, но нали ставаше дума за България!/ Няма вяра, няма надежда, няма храна нито за тялото, нито за душата. Ще има само избори. Животът ще продължи, но без България и без българи.

И какво от това?

юни - септември 2000 година

октомври 2006 година

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

НОВАТА ТАЙНА ИСТОРИЯ

ЧАСТ III

Завърших втората част на моята “Тайна история” с чувство на отчаяние и безнадеждност. Но Стрелата на Времето не се е обърнала, животът продължава. И ако наистина нямаше надежда, то трябваше да се смиря с обречеността, да се примиря, да се откажа и от написването на третата част, и от борбата. Нима можех с лека ръка да отрека делото на целия свой живот? Е, добре! Да предположим, че наистина изходът го няма. Ами тогава да го създадем! Ето, затова написах третата част. Целта ми е колебаещите се да осъзнаят:

Ремонт на съществуващото не е възможен. Плебейщината не подлежи на облагородяване. Ние трябва, длъжни сме да се опълчим срещу съществуващото Зло, да го победим и отново да въздигнем своя стар Български Дом! Ние трябва да станем и да тръгнем!

***



Срещу грабежа

Каквото и да прави, комунистическата власт не може да бъде законна. Донесена върху остриетата на чужди щикове, укрепила се с помощта на безброй престъпления, проляла реки от невинна кръв, докарала България до всеобща разруха, тази власт бе принудена да поотпусне юздите. Временно, както се оказа.

Българският /макар, че е по-правилно да го наречем противобългарският/ комунизъм се наметна с демократични одежди. Регистрира множество партии, даже отначало спря преките преследвания заради проповядване на антикомунизъм, започна да говори с нов, благ глас. Но забележете - законната власт не върна. Новите партии те, комунистическите престъпници ги регистрираха. Признаха ги, за да получат покрай тях признание и те - половинвековните палачи на България. Комунистите узакониха своите създадени от самите тях конкуренти с илюзията, че посредством тях и партията на грабежа ще се превърне в законна партия. Аз питам: може ли да бъде узаконена ситуация, създадена от поредица престъпления? И още: комунистите позволиха да съществуват конкуренти, но не и откровени врагове на червените крадци и грабители. Парламентарни опоненти - да; личности, изповядващи различна от марксическата идеология - в никакъв случай.

Първите, усетили на свой гръб лишенията на т. нар. "мирен преход" не бяха комунистическите функционери. Не бяха некадърните стопански ръководители. Не бяха и дейците на изкуствено създадената "опозиция". Първите пострадали бяха винаги обезправените работници и селяни. Пенсионерите, децата, способните личности на България. А също храбрите българи, осмелили се да се опълчат срещу болшевишката тирания през годините, когато съпротивата съвсем не бе безопасна. Хаотичното състояние, в което днес се намира Родината ни, се развиваше паралелно с "демократизирането" на нашия политически и обществен живот. Дори когато на власт дойдоха неясните демократи, стана още по-зле. Вместо с отговорност за виновните, СДС се захвана да търси отговорни постове. За себе си, естествено! И за своите послушни протежета. А народа кучета /развъждани от многобройните екофондации/ го яли. Държавата с нейния авторитет, принадлежала безразделно на комунистическата върхушка само бе преразпределена. От новото разделение на народа по-леко не му стана. Печеливши се оказаха отново старите, познати болшевишки разбойници.

През 2000-та година в България неморалността и престъпните наклонности и деяния се приемаха като нещо нормално. Дори ако ставаше дума за обществено ангажирани лица. А когато около някой скандал се получеше твърде голямо брожение, веднага се измисляше нов, по-пикантен, но незасягащ въпросите на всекидневието скандал. Хорицата можеха да говорят и мислят за всичко, но не и за онова, което пряко се отнасяше до тях и до живота им. Хорицата не биваше да си направят следната проста сметчица: “От действията на политиците зависи нашия хляб. Значи ние не само имаме право, но ние сме длъжни да търсим сметка за действията им. Престъпление пред нас и нашите деца ще е, ако само ги наблюдаваме отстрани безмълвно.” Само че Властта им казваше друго: “Вие сте малки, вие сте дребни и нищожни, от вас нищо не зависи, така че си трайте да не стане по-зле!” И нещастниците, зомбизирани и видиотени се подчиняваха като по команда. Плановете на противобългарските заговорници даваха своите отровни плодове.

***

Кой го измисли, по какъв план бе приведен в действие българоунищожителния заговор? Но преди това нека отговорим на един друг въпрос:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Кой възражда диктатурите

Изродената ни представа за демокрация е на път да съживи поумрелите мераци за нова диктатура. А толкова се радвахме, когато се разделихме със старата!

Нашето много демократично правителство отказа всякаква отговорност за здравето на българските деца. Родителите трябвало да плащат солидни здравни данъци. Всеки месец. Ако пък нямат достатъчно пари и детето им недай Боже се разболее, то просто няма да бъде лекувано. Кратко и ясно. В пълно съгласие с принципите на пазарната икономика. Държавата нямала достатъчно средства за лечението на собствените си деца. В скалата на почитаните ценности децата стоят далеч по-назад от депутатските мерцедеси, например. И целият този цинизъм на фона на всекидневни хвалби за оказана братска интернационална помощ за албанците в Косово, за пострадалите от земетресението в Турция или за кхмерите в Кампучия. Не че не изпитвам състрадание към гореизброените клетници, но повече обичам моето си дете. Като мен мислят почти всички нормални хора по света. Повечето българи - също. И заваляват спомени...

Как по времето на комунизма здравеопазването било безплатно, как по времето на национал-социализма Адолф Хитлер проявявал изключително внимание към германските деца. Следват разсъждения на тема безплатни или поне безумно евтини учебници. Следват лекции за ползата от ученическите униформи и вечерния час. До доброволното приемане на униформеното мислене остава само една крачка.

Нагледахме се на закрити предприятия. На ликвидирани производства. На съсипани цели отрасли. Безработните вече никой не се наема да ги брои, толкова са много. И отново чуваме напомняния за времето на болшевизма и фашизма. За недостига на работна ръка, за свободните работни места, за търсене на специалисти. За непрекъснатото изграждане на нови фабрики и заводи. Ама тогава заплащането било мизерно? Сега да не е по-добро?Преди десет години минималната заплата в България беше 140 лв., а цените общо взето бяха по-ниски. Особено тези на електричеството, на бензина, на транспорта. Хората днес на много места работят за по 50 - 60 лева на месец. Отново следва извод, че преди е било по-добре. Защитниците на демокрацията не намират аргументи да възразят.

Магистралите ни постоянно са в ремонт. Веднага следва съпоставка с аутобаните на Хитлер. Рухналите сгради след земетресението в Турция станаха повод да се заговори за качеството на нашето строителство. Като истински гении, новоизлюпените ни велможи решиха точно тогава да бутат мавзолея на националния предател коминтерновеца Георги Димитров. Оказа се, че за събарянето е нужно повече време, отколкото за построяването му. В контраст с днешните жилищни блокове, напукващи се при първия земен трус или поредния бомбен атентат. Сравненията никак не са в полза на така наречената демокрация.

Липсва всякаква сигурност. Сигурност за утрешния ден. Сигурност за хляба. Сигурност, че няма да те пребият и оберат. Сигурност, че няма да те заколят на първата пресечка. Сигурност, че детето ти ще се върне живо и здраво от училище... Обикновеният, нормално мислещият, разумният човек не се интересува как се нарича обществената система, в която е принуден да живее. Не го интересува името на управляващата партия. За него единствено важно е животът му да става все по-добър. Човекът от улицата, който до вчера крещеше и скачаше по митинги вече не иска демокрация. У уморения човек е останало единствено желанието да подобри своята окаяна участ.

А иначе, ако ги слушаме, без малко да повярваме, че управниците ни се стремят към социален мир. Позволявам си да кажа какво мисля по въпроса. Социален или социалистически мир искат нашите комунардемократи? Разликата е огромна. Социалният мир примирява обществените групи. Социалистическият ги умиротворява. До смърт. Толкова по въпроса за мира и войната.

"Да, трудно е, но пък има свобода!" - плахо се опитват да възразят свръхдемократите от Съюза на ДС. Свобода ли, каква свобода? В днешна България има свобода за мафията, свобода на порнографията и проституцията, на хазарта и безконтролното ограбване. Останалите свободи - на словото, на печата, на убежденията, на съвестта, на сдруженията - практически не съществуват. Както преди обявяваха за най-тежко противодържавно престъпление всяка критика срещу управляващите комуняги, така и днес несъгласието с управляващите "демократи" е обявено за фашизъм, щом не излиза от средите на комунистите. Нека добавя, че на БСПарите е позволено онова, което за други е най-строго забранено. Задачата на червените капиталисти е да създават илюзия за някаква опозиционност. Към останалите критици на режима се прилагат същите репресии като по времето на Вълко Червенков и Тодор Живков. И ги извършват същите стари изпитани кадри - все още непенсионираните офицери от Държавна сигурност. Под ново име, разбира се. Все по-очевиден става фактът, че народът е по-уплашен, отколкото преди десет години. Та за каква свобода ставаше дума?

Диктатурата, безконтролната власт е зло. Независимо как се нарича. Но рухването на Живковия режим бе последвано от такава уродлива система, пред която започваме да изпитваме носталгия към ужасите от близкото минало. След десет години на успехи и исторически победи, мечтите по твърда ръка преживяват разцвет. В България вече искат диктатура. В България вече мразят самата дума "демокрация". А можеше да не е така.

... Ако сравненията бяха в полза на демокрацията.

***

Бедата е всеобхватна, но ние можем да я спрем, стига да пожелаем. Стига да се изпълним с решимост да ги спрем. Главните, стоящи пред нас въпроси са три:

Какво всъщност се случва с нас;

Защо се случва именно така, а не иначе, кой има интерес от нашето унищожение;

Как да преодолеем зловредните за нас последствия?

Въпросите ми не са безцелни. Те са основание ние, засегнатите от Злото, от демократическия цинизъм да се захванем с политика. Но първото задължително условие за успеха е едно: нека със свещеното Дело се заемем самите ние. Доверим ли се на друг, наредим ли се под чуждо знаме - пак ще бъдем излъгани. Защото всеки работи за себе си, никой външен не го е грижа за нас. Нашето спасение е наша работа. Не сме безсилни, както се опитват да ни внушат, но наготово нищо няма да дойде.

Време е най-сетне да започнем!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Когато преди половин век сталинистите дойдоха на власт, те ни казваха: "Господството на буржоазията трябва да бъде заменено от господство на пролетариата". Но тъй като според Владимир Улянов - Ленин "работническата класа е неспособна да управлява", господството се осъществяваше с посредничеството на така наречените "професионални революционери". Такива, като Тодор Живков, Пеко Таков и Мако Даков. Днес същите пребоядисани маркс-ленинчета ни заявяват: "Господството на комунистите трябва да бъде заменено от господството на капиталистите". Но, че става дума за едни и същи лица забравят да ни уведомят. Нима има разлика между стария развит социализъм и новия, уж демократичен, но недоразвит капитализъм?

Една престъпна група, служейки си с измамни лозунги се готви да властва вечно. Ние, новите десни питаме: не е ли възможно в държавата да господстват интересите на цялата нация, а не на някаква малочислена група лъжци и измамници?

Подобно състояние на нещата не може да постигне никой друг, освен самият народ, осъзнал идеята за народностна общност. Заради всички нас и заради всеки от нас! Учеха ни, че народът е съставен от противопоставени една на друга класи. Настройваха ни едни срещу други, разделяха ни, за да ни използват по-добре, за да крадат безнаказано нашия труд. Печелеха дори от смъртта ни, като продаваха и все още продават органи, взети от нашите мъртви тела. Нима ще позволим да им робуваме вечно? Това би означавало да подпишем смъртната присъда над българския народ. Стига са ни учили кое съответства на техния закон, и кое - не. Законно е онова, което е полезно за народа. Ако някой е натрупал имане благодарение на своето трудолюбие, ум, талант или находчивост, ще бъде престъпление да му се отнеме. Но ако имането е натрупано с измама, законно е то да се върне на жертвите, от които е отнето. Да се върне на истинските собственици. Затова наш дълг е да наблюдаваме кой как е забогатял. Един ден ние ще отнемем от престъпниците богатствата, които те нямат право да притежават. Мародерите, които в момент на война или бедствие грабят от бедните, ги бесят. В този смисъл си мисля, че управниците, които в момент на национална катастрофа отнемат последния залък от своя бедстващ народ, ние би следвало да ги определим като мародери. Тогава ще трябва да ги осъдим и да ги избесим съгласно военновременните закони. И ще бъде забавно да гледаме как ритат.

Ако ли не - ще ни се наложи да преживеем предсказанието, че главните, централните улици ще станат дотолкова небезопасни, та ще ни се налага да ползваме заобиколни маршрути, за да се приберем вкъщи. Ще се сбъдне прокобата, че в България ще властват

ЧУЖДИТЕ

"И Господ от свода през гъстия дим гледаше на всичко тих, невъзмутим." - Иван Вазов, по повод клането в Батак през 1876 година

Все повече и повече се спекулира с въпроса какво щели да си помислят за нас другите народи при определени обстоятелства. Спомням си как по Радио "Свободна Европа" ни поучаваха, че никак не е хуманно, а още по-малко е демократично да екстрадираме болните от СПИН и проказа чужденци, влезли легално или нелегално в страната ни. Те, демократите щели да си развалят мнението за нас, българите, ако откажем да се превърнем в расово сметище за спинозни и прокажени. На чужд гръб и сто СПИН-а са малко.

В началото на 90-те години Виетнам също бе възмутен, че гоним бандитите, от които бе пропищяла кански цялата земя българска. Преди години пък господа съветските другари ни съветваха какви привилегии да даваме на циганите. Междувременно щерката на Леонид Брежнев се бе омъжила за циганин, та от ЦК на КПСС много се грижеха за съхранението на циганското племе. В името на пролетарския интернационализъм въоръжавахме чужди командоси. В името на борбата срещу нацизма, антисемитизма и ционизма обучавахме палестинци. Една такава група палестински бойци се обучаваше в ботевградските казарми през 80-те години, зная от тях доста подробности и съвсем не говоря наизуст. Те пък убиваха евреи, сами го казваха и особено се гордееха с делата си. Странно, защо днес евреите се възмущават от нас, които ги критикуваме по един или друг въпрос, но думичка не обелват срещу инструкторите и приятелите на техните убийци? Но де да бяха само палестинците... В името на международната солидарност помагахме на сандинистите в Никарагуа да изтребват индианци, последни представители на своите народи. В името на мира и демокрацията пропускахме американски самолети да преминават през България. През 1990 г. американските самолети причиниха смъртта на хиляди мирни иракчани. Не се впечатлихме, Ирак беше далеч. През 1999-та бомбардираха пак мирни хорица, но този път българи, имали неблагоразумието да живеят в неподходяща държава - Сърбия. За присъединяването на български територии към Сърбия трябва да благодарим на същите тези "свободни и демократични" страни, но хайде, нека не издребняваме. Макар че положението съвсем не е от вчера или днес:

"Чехите бяха подигнали голем въпрос за неколкото хиляди български градинари в техната страна и искаха изгонването им. Сърбите систематически изгонват нашите събратя от родните им огнища, гърците нагло наложиха изселването на българите пред невъзмутимата обществена съвест под формата на "доброволно изселване", ромъните създават един невъзможен живот в златна Добруджа, а турците, нашите уж приятели, само след Балканската война прогониха 200 хиляди българи и оставиха днес Одрин с петдесетина български семейства.

А ние - всеки чужденец е добре дошел в нашата гостолюбива страна." - Кл. Далкалъчев, 1933 г.

Новите господари ни наредиха да освободим терористите /само тези от турски произход, за българите нищо не се каза/ от затвора и да ги пратим в Народното събрание. Послушахме ги. Макар че нито в СССР върнаха по родните им места прокудените от Йосиф Джугашвили-Сталин народи, нито Австрия върна изселените в Румъния цигани, нито САЩ върнаха на индианците отнетите им със сила или с измама земи. Нито пък Турция ще вземе да прати в Меджилиса Абдулах Юджеллан. Но както се казва - подробности. Изводът е: всички са демократични, всички са хуманни, но само и единствено от нас, българите се изисква да бъдем някакви свръхдемократи и ултрахуманисти. С една уговорка - демократизмът и хуманността ни трябва да бъдат насочени към чуждите и в никакъв, ама в никакъв случай към своите.

Ще разкажа случай, който едва ли се помни. Първата неофициална мирна демонстрация в следперестроечна Русия /тогава СССР/ се провела на 12 януари 1989 г. Протестът, организиран от кримски татари бил насочен срещу тяхното принудително изселване от Крим. Акцията продължила всичко на всичко седем минути, преди нейните участници да бъдат арестувани от московската милиция. Всички знаят дали така е и у нас. И още нещо за Русия: Първата руска бомба в чеченската епопея пада на 31 декември 1994 в 12.30 часа върху дома на 42 годишния тогава българин Петко Георгиев. После Червената армия се зае планомерно да унищожава чеченците, народ, родствен на Батбаяновите българи. Пък нека някои си говорят, че войната срещу Чечения не е война срещу България! Въобще всички и навсякъде имат право да убиват българи когато и както си поискат.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Посегателствата на противобългарите се разпростират и над българската култура. По телевизията, кой знае защо наречена "българска национална" се води дискусия за преминаването ни от Кирилица към латиница. Навремето някой си Владимир Илич Ленин искал Русия да отмени "тази буржоазна отживелица - Кирилицата". Днес разни демократковчета с прогресивен пролетарски произход искат България да отмени Българската Кирилица като "комунистическа азбука, която ни отдалечава от Европа и света". С комунизма уж приключихме, но комунистическите безумия край нямат. Макар като се размисля, да стигам до извода, че след Червените кхмери, нашите комуняги са вторите, повели война срещу собствения си народ.

Никой не позволява на гостите да се държат в неговия собствен дом като господари. Никой не си позволява да бъде хуманен, ако на карта е поставен неговия живот и животът на семейството му. Утре ще поискат да ни заразят с разни нови вируси и бактерии. В името на науката, прогреса и напредъка! За благото на човечеството! Пак ли ще сме съгласни?

Каква е идеологията на седесарите, какви са техните идеологически убеждения? Все пак, съгласете се, че думата "демокрация" е твърде неясно понятие. Нека размислим над буквалния превод. "Демократ" означава "който властва над народа". Да, в такъв случай те наистина са демократи. Антикомунизмът на новите демократи се състои единствено в начина им на подписване. По комунистическо време те поставяха преди името си "др.", а сега прибавиха една чертичка, та стана "д-р". Ако цялата работа беше само за една чертичка, то жалко за ентусиазма. А толкова ми се иска да науча за поне едно предимство на комунизма, маскиран като демокрация пред откровената болшевишка диктатура! Днес някой си /позволете ми да не му споменавам името, тъй като е министър-председател и току-виж ме дал под съд за обида на институциите и призиви към държавен преврат!/ седнал да ме убеждава, че може и да гладуваме, но пък това било от полза за демокрацията, а следователно - и в наша полза. Друг твърди, че независимо как съм гласувал на изборите и дали въобще съм гласувал, моят глас щял да се брои за определена от тях политическа сила. Така било съгласно принципите на демокрацията. Боже, прости ми! Започвам да мразя самата дума "демокрация".

Иначе напоследък даже ултрадемократите от Съюза на ДС започнаха да проявяват грижи за бъдещето на нацията. Само че, както се оказва, тяхното разбиране за значението на думата "нация" е доста странно. Да вземем последния пример. Създадена бе Агенция за семейно планиране, работеща за съхранение на традициите сред българските /едно дете или по-малко от едно/ и циганските /пет, най-малко пет или повече, колкото може повече деца/ семейства. Не е без значение, че шефовете на различните институции, занимаващи се с демографските въпроси, като по правило не носят български имена. Ако някъде тук има грижа за националния интерес, нека преди това ни обяснят за коя именно нация става дума? И тъй като те едва ли ще го направят, твърде са заети, за да ни обясняват и "да влизат в дебат" с нас, нека чуем един не така високомерен, но затова пък неизмеримо по-велик, безсмъртен Човек: "Аз съм бил всякога Българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност." - /Георги Сава Раковски/ За щастие Раковски отдавна е мъртъв, и НСС едва ли ще го арестува за проповядване на антидемократична идеология и расова вражда. И тъй като в главите на обезумялата паплач по расовите въпроси е пълна каша, длъжен съм да посоча "демократическите" грешки и нашето гледище.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Бъркотия в демократичната пропаганда

Предлагам първо да прочетем оригиналния текст, а после да поразсъждаваме.

"НОВИТЕ ЗАКОНИ ЗА ОБЕЗПЛОДЯВАНЕ НА МАЛОЦЕННИТЕ ИНДИВИДИ

По съображения на расова хигиена, в последните години се създаде силно течение да се лишават от възможност да оставят потомство индивиди с такива болестни физически и душевни заложби, за които научно е установено, че могат да се предадат и на потомците. В Германия през 1933 година се създаде закон за предпазване от наследствено - обременено потомство. Извън Европа, подобни закони съществуват в двадесет и седем от Съединените северно - американски държави /САЩ, бел. ред./, също и в някои провинции на Канада, на Австралия и на Мексико. Миналата година и в Ню Йорк е приготвен такъв законопроект. В Европа примерът на Германия се последва от един швейцарски кантон, а също и от Дания, Швеция, Норвегия и Финландия. В Естония и Англия също са приготвени законопроекти по тази материя. Във всички тези закони се допуска повече или по-малко принудата, когато трябва да се обезплоди някой индивид. Изключение прави английският законопроект, чийто автори са отхвърлили принудата и се надяват да достигнат целта по добра воля. Това отговаря на идеологията на англичаните, у които съществува висок култ към свободата и правата на личността. Все по същите съображения, в Англия и досега не е въведено задължително ваксиниране против едра шарка, макар че ползата от това ваксиниране е общопризната.

Въпросът за задължителното обезплодяване живо се разисква и е предстоящо разрешаването му и в много други страни /между другите, в Полша, Чехословашко, Румъния и особено в Холандия/.

На международния конгрес по наказателно право, състоял се в Берлин през миналото лято, въпросът за обезплодяването е бил разглеждан обстойно. Мнозинството е приело тази мярка за подобрение на човешката раса и е препоръчало въвеждането й със закон. Все пак, има страни, в които задължителното обезплодяване рязко се отхвърля. Към тях принадлежи преди всичко фашистка Италия."

Послеслов

Открих случайно изрезката от стар вестник, началото от чийто текст привеждам по-горе. Авторът се е подписал като "Д-ръ М. М.". Любопитно, нали? Хитлеристките принципи на расовата хигиена се възприемат от демократичните САЩ, Канада, Австралия и Холандия, а се отхвърлят категорично от фашистка Италия. А после, когато историята се забрави, заради същите тези принципи Германия бива наречена "фашистка". Докога ще се оставяме да ни лъжат и да ни правят на идиоти? Или наистина сме идиоти, та продължаваме да им вярваме? Какво премълчават техните средства за касова, извинете – за масова информация?

За нас расовата и национална хигиена е част, фрагмент от всеобщия закон на Чистотата. Противниците ни доста направиха, за да опорочат и осмеят този високохуманен принцип, но на тях им се налага всеки път да измислят нови и нови лъжи. За нас е достатъчно да кажем истината само веднъж. Запомнете: расова хигиена не означава връщане към абсолютната чистота на кръвта. Няма народ, който да не се е смесвал с други народи. Расова хигиена означава преди всичко грижа за здравето на нацията. И комунистите не разрешаваха бракове при наличието на определен вид заболявания, а никой не се осмели да ги нарече "расисти", нали така? Расова хигиена означава мисъл за утрешния ден, за утрешното поколение. Расова хигиена означава най-вече Хуманност! Съгласете се, че е много по-хуманно страданията и болестите да бъдат предотвратявани в зародиш, отколкото после да хвърляме огромни усилия за лекуването им. Расовата хигиена означава грижа за живота и здравето на своята раса, а не война срещу останалите. Расовата хигиена не е омраза, а обич! Ще цитирам обяснението на барон Юлиус Евола: “Връщането към расата за нас не може да означава връщане към кръвта - особено през нашите мрачни времена, в които възстановяването на необходимата расова чистота вече е почти невъзможно. То трябва да означава едно завръщане към духа на расата, не в тотемисткия, а в аристократичния смисъл, т.е. към зародиша на нашата "форма", на нашата култура.” Да намирате нещо расистко в смисъла, в който го разбират нашите врагове?

***

Дотук разгледахме материалистичното обяснение на расовата хигиена. Но ние не сме нито комунисти, нито материалисти. Нашето учение е учение първо за духа, а едва после за тялото. Затова разобличавайки измислиците на враговете, ние трябва да изложим националистическото гледище. С разобличение започва рушенето на Злото, но наша цел е градежът! Не изтребление, а съхранение и развитие е целта на Глобалния национализъм. Но освен всичко останало, националистът приема нацията не като прост сбор от човешки тела, а като една единна духовна Общност. Общност, живееща по свои закони, свободна, в свят от подобни на нея свободни народи.

Научихте какво твърдят те. Време е да чуете и нас:

"Никога няма да има руски, съветски, американски или друг "нов" народ: тълпата, лишена от исторически корени не е народ."

Мурад Аджи

Какво наблюдаваме в България? Траки, илири, печенези, кумани - те станаха част от нас, потомците им са наши братя, ние не ги различаваме, не ги отделяме от себе си. Има ли тайна и каква е тя?

Ние не сме нито покорявали, нито завоювали тези народи. Те се сляха с нас, защото живеехме един и същ живот, изповядвахме една и съща Вяра, почитахме едни и същи ценности. Ние израснахме от един и същи корен и пак станахме едно. Ние не се изклахме взаимно, а се сродихме, защото бяхме изпълнени с доверие и уважение един към друг. Разликата между горепосочените етноси и днешните кресливи пришълци е, че пришълците ни ненавиждат, като същевременно изискват от нас да отвърнем на ненавистта им с примирение. Само че заради шепа кресльовци ние нямаме намерение да се опълчваме срещу всичките народи по света. Ето основата на нашата съпротива срещу измамниците:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Противодействено

Във всеки миг осъзнаваш Йерархията на уникалностите и отстояваш нейните принципи:

Уникалност на личността;

Уникалност на рода;

Уникалност на нацията;

Уникалност на расата;

Уникалност на Расата.

Не, не се повтарям. Има раса и Раса. Ти и китаецът сте от различни раси, но сте от една Раса. Можете да бъдете от една Раса - Човешката. Ако спазвате нейните принципи и вървите по нейния път.

Човечеството ще противостои на противочовеците, когато осъзнае себе си като Раса, като общност от уникалности в тяхната йерархична градация. Обезличителите, изравнителите ще бъдат унищожени, когато всеки намери своето уникално, единствено лице и своето единствено място. И няма да се намери скривалище, което да приюти нехората.

***

***

Какво още не знаят изравнителите, навличащи скроени по техен модел униформи на нации, държави и личности? Какво не знаят или не искат да признаят глобалистите, готвещи глобална, планетарна диктатура за “всяко коляно, народ и език”? С какво ги превъзхождаме и защо сме уверени, че не техните, а нашите идеи ще възтържествуват?

Ние сме деца на Земята, но и синове на Небето. Ние сме ръката на Бога. Където царува неправда, ние възцаряваме Справедливост. Където властва нищета, ние я заменяме с изобилие. Където има отчаяние и безнадеждност, ние довеждаме щастие. Ние сме въплътената воля на Небето. Ние сме воините на Земята! Ние помним миналото, затова вярваме, че Бъдещето ще доведем отново Ние!

Ако пък се провалим - тази книга ще стане излишна, тъй като няма да са останали хора, разбиращи езика на който е написана. Доказателства ли искате? "Българите ще станат малцинство през 2055 г., са изчислили демографите. Фактът е много тревожен, като се има предвид, че официалният език на страната е езикът на мнозинството." - признава дори ръководеният от ДС вестник "Труп", извинете - "Дневен труд" /25 септември 2000 г./. “Ние сме най-бързо измиращата нация в света!” - констатира българска лекарка от микрофоните на “Хоризонт”. И още един цитат: “На 28 октомври 1998 г. Александър Божков, в качеството си на зам. министър-председател на гости на френския Сенат заяви: “Цяла България е за продан!” /в-к “Национален подем”, 16 ноември 2000 г./ Повтори ли обаче някой от нас същите думи, я ще го блъсне кола, я ще получи инфаркт. Или в най-добрия случай ще го приберат на топло. Такова е днес положението в страната, където навремето се е намирала Държавата на Българите.

***

Ще бъде несправедливо, ако не споменем една институция, която много обича да се хвали, че винаги е била главен страж на Българщината - това е Българската православна Църква. С какво друго, освен с взаимно скубане на брадите се занимават йереите на нашата славна Църква? Какво друго, освен материалната печалба ги интересува? А, да - удоволствието! Един провинциален свещеник, архиерейски настоятел на своята енория ми се похвали с оргии в поверения му храм: "Само за пет лева циганките правят каквото поискаш! И то в олтара, представи си какъв кеф!" - цвилеше от възторг той. На "свещеника" пригласяше негов близък монах, който живее в манастир заедно с многодетното си семейство. Не разбирате ли целия абсурд, извършващ се пред очите на "светите църковни отци"? Започвам да се питам останал ли е поне един християнски свещеник, вярващ в друг Бог, освен в Златния телец. Църквата... Други страни може би имат Църкви, но в България такова нещо отдавна няма. И тъй като не слагам в сметките юдействащите сатанински секти, то аз не виждам друга истински религиозна институция, освен нововъзраждащата се Небесна Вяра.

Тук трябва да кажа, че човекът не може да съществува без вяра и без Бог. Дори свръхматериализираните бездуховни американци са го разбрали: “Изтощаването на искрената вяра нараства, а суеверията настъпват. Хората се нуждаят от нещо, което да ги подсигури срещу несигурността в живота. /…/ Рационализмът не означава разумност; секуларизмът лесно се свързва с магията, мистицизма и астрологията; диетата от употребявани религиозни сурогати създаде глад за религиозното възраждане и обновление.” - /Юджийн Уебър, “Апокалипсиси”/ Само че за решаване на проблема ние тук преминахме към осъществяване на най-лошия измежду съществуващите модели - безконтролното нахлуване на сектите. Е, и от тази ситуация има измъкване, ако сме наясно сценария, по който тя се осъществява: “Тежко е да знаеш, че са навсякъде… проникнали са дори в училищата. Вървят заедно с Ку Клукс Клан, със Стриктното християнско общество, с Младежкия орден на обединените американски механици… с всички онези банди, които бедните и нещастни хора организират, за да имат все пак някаква цел в живота. Те вече са усетили тръпката и искат още.” . /H. L. Mencken, “Prejudices”, (New York, 1926)/ Сега вече трябва да е разбираемо защо измежду много възможни пътища, ние, Воините на Тангра избрахме именно този, който следваме. Но нека продължим с темата.

С Църквата нещата са ясни, а какво е отношението на властниците към религията? Те проявяват загриженост, но тя е измамна. Днешните ни властници са атеисти, безбожници и вярват в думите на Кашел Мордохай /Карл Маркс/ "Религията е опиум за народа!". Но като истински рожби на своето време, като достойни възпитаници на старата Държавна сигурност, управниците ни са се научили да печелят от опиума. Изкушавам се да разровя един позабравен скандал, той твърде добре илюстрира отношението на лъжехристияните от СДС към Отвъдното.

През 1984 г. комунистическата власт под заплахата от изселване принудило известната пророчица Ванга на направи завещание в полза на държавата. След нейната смърт наследниците оспорват завещанието. Наивниците си въобразяват, че у нас е настъпила някаква демокрация. През април 2000 г. финансовият министър от правителството на СДС Муравей Радев, син на пловдивския легионер Георги Муравиев Радев завежда срещу тях дело, като настоява имуществото на Ванга да премине в държавни ръце. Всъщност - нищо особено. Примерът е поредното от дългата върволица доказателства за приемственост между БКП и нейния демонократичен наследник СДС. И трябва човек да е невероятен наивник, за да повярва, че седесарковците вярват в нещо друго, освен във властта и в парите, които тя им дава.

Редно е да ме запитате защо и дума не обелвам за НДСВ. Ами защото такова нещо не съществува. Съществува един бивш монарх, който излъга, измами своя народ и получи много власт благодарение на измамата и лъжата. Тази власт той не можеше да упражнява сам, затова си създаде свое търговско-мошеническо дружество. Именно това е НДСВ – мошеническо търговско дружество, а не политическа партия. Има ли смисъл да го разглеждам подробно? А сега нека продължим с темата за свободата.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

***

Когато зачитам чуждото мнение, това било похвално, било демократично. Щом обаче си позволя да изразя моите си мисли, демократите изпращат своите бандити-наркотрафиканти, ръководени от генерал Атанас Атанасов, от генерал Иван Чобанов или от някой друг подобен криминален тип да ме арестуват за проповядване на фашизъм и расова омраза. Атанасов, който преби от бой една циганка - джебчийка прати да арестуват мен, защото се осмелих да заявя, че никой - нито българин, нито циганин няма право да краде и убива. Да, Атанасов е генерал, той е "свое момче", а аз съм чужд. Аз съм просто един безименен българин. Моето мнение, моята болка - те нямат значение за никого. Европа, към която се стремим не ще нито мнения, нито болки. Ще илюстрирам своето твърдение с един фрагмент от личните си записки:

"В броя си от 26 октомври 1998 г. в-к "Труд" съобщава за националистическите листовки, залели Враца. Свободният преразказ ни дава основание са мислим, че "Труд"-овците са монтирали своето писание върху основата на още по-свободен донос. Те просто са пренесли изречение от есето "Ден на траур по Независимостта" върху статия от патриотичния боен лист "Чест". Изводите, естествено са произволни.

Когато става дума за конституцията на САЩ, за положението в Близкия Изток или условията за влизане в НАТО, никакви грешки не са позволени. Но заговори ли се за събитие, свързано с България, вестници, радио и телевизия проявяват учудващо невежество. След като знаем кой издава заповедите, ние не намираме за учудващо невежеството на уж българските средства за всеобщо оглупяване." Да, никой не се интересува от българските проблеми в България.

С проблемите на свободното слово се занимаваха някакви съюзи, май. Съюз на журналистите, няколко писателски съюза, Форум "SS", исках да кажа - "Свободно Слово" и разни подобни. Те изглежда са наясно, че никой не слуша дълбокомислените им безсмислици, та много не си дават зор да се изявят. По отношение на тези лишени от вътрешно съдържание обединения на бездарници, ние отдавна сме изразили своето мнение. Творчески организации, съюзи и подобни на тях формални структури не могат да търпят в себе си истински творци. Те са само придатък на съществуващия ред. Стремежът им не е да го променят, а да го съхранят. Творците, включени в съюзи престават да бъдат творци, даже допреди тази си постъпка да са били такива. Те вече мислят как да получават лесно изкарваните заплати, без да се излагат на риск. Рискът е най-малкото, което една бюрократична общност може да си позволи. А какво друго, ако не риск е самият творчески акт?

Нима Родината и Нацията не заслужават човек да рискува живота си за тях?

***

О, не, забравихме ЕС, Европейския съюз, забравихме циганизована Европа! И така - Европа. Същата, според елинските митове отвлечена и изнасилена от Зевс Европа... Коя е тя и кои са нейните народи? През IX век викингите все още издълбавали върху човешки черепи клетвите на своята жажда за мъст: "Улфур, Отин, Хутиур ще помогнат на Риис срещу Авиарки и Тиур". Днес викингите ни поучават, говорят ни за цивилизованост, за човешки права и хуманност. Преди 2000 години германците извършвали човешки жертвоприношения, като хвърляли обречените на смърт в блатата. Днес германците се готвят да извършат същото жертвоприношение над цял един народ - нашия. Ние кимаме в знак на покорно съгласие. Това ли е примерът, на който трябва да подражаваме? Наистина ли това е "нашият цвиливилизационен избор"?

В съседни страни горят български знамена. В съседни страни изразяват териториални претенции към България. В съседни страни не позволяват на българи да изявяват своята национална принадлежност. В съседни страни не позволяват на българи да говорят български език. В съседни страни убиват българи, само защото са говорили на български. Тях никой не ги упреква в недемократичност. Те не питат, когато създават законите си. Там не е България. Там чуждите сме ние.

Защо обаче сме чужди и тук, в уж нашата България?

Защо те, другите искат да унищожат България?

"Вече е забравено, че римският папа Лъв I в 452 година паднал пред Атила на колене, молейки го да пощади Рим. За цялата история на Западната Църква, римският папа не е падал на колене пред друг светски владетел. Но не молбата на жреца отклонила пълководеца, а кръстът, който се появил за пръв път в ръцете на папата. Това бил тенгрианският кръст." - Мурад Аджи, "Полынь Половецкого поля". Книгата, редове от която цитирам по-горе никога не е превеждана на български. Нещо повече - никога не е внасяна легално в България. Авторът успял да прати едва три бройки, едната от които попадна у мен. А за причините можете да се досетите. Атила, който принуждавал пленените царе да стоят пред шатрата му с корони на главите, докато приемал делегации. Същият Кан Атила от рода Дуло, прадядото на великия Кан Кубрат, на Кан Исперих - основателя на нашата държава - ние не бива да знаем нищо за него. Той, Великият Атила ги е подложил на унижение, каквото никой - нито преди, нито след това не ги е подлагал. А те нито забравят, нито прощават.

Как да не изпитват омраза към нас? Как да не желаят унищожението ни?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Ще направя малко отклонение, като спомена за фирмите в чужбина. Ние имаме разработени механизми как да върнем българските пари обратно и ще ги приложим когато дойдем на власт. Бихме споделили своите идеи и с днешните управници, но те не го желаят. Нещо повече - те, "християндемократите", "либералите" и останалите модерни леви и "десни" пращат срещу нас службите за /не/сигурност, щом заговаряме за връщане на парите. Затова засега можем да правим само едно - да превърнем в ад живота на грабителите тук, в България.

Но ние няма да се справим с пладнешките разбойници, ако не отстраним техните покровители. Ето кое изисква не с пряк щурм срещу грабежа, а с други методи да положим началото! Но не от страх. Ние помним думите на Марк Тулий Цицерон "Страхът е предпазливост, противоречаща на разума." Нашият разум, съчетан с готовността за саможертва пред олтара на Отечеството ще се окажат по-могъщи от безмерната алчност на измамните демократи.

Нека се отнасяме с разните самозвани лидерчета така, както те се отнасят с нас. Те ни презират. Да ги презрем и ние. Единственото, което те искат от нас, е да им дадем гласовете си. Но тъй като иначе не ни забелязват, и ние няма да ги забелязваме. Те не мислят за нас, те работят само за личното си преуспяване. Нека и ние правим същото. Те не ни допускат до себе си. Ние също няма да ги допускаме да надзъртат в нашите дела. Нека за нищо не ги питаме и нищо да не им обясняваме. Те не обръщат внимание на мизерното ни съществуване, на отчайващото ни обедняване. Ние пък ще поискаме от тях само да ни оставят извън тяхната демонична игра. Ние няма да спазваме смъртоносните за нас правила, докато наберем мощ и сила. Те искат властта и постовете. Ние ще поискаме могъществото. Те се мислят за най-умните. Ние ще се обучим да бъдем по-умни.

Те ще загубят стремежите си, щом достигнат върха. Само гениите не биха спрели след постигане на целта. Но те не са гении, иначе не биха тръгнали срещу своя народ. Техните глави са пълни с мъгла, и мъглата им пречи да мислят. Те ще спрат, а ние ще продължим. До нашата пълна победа. Ние ще вършим каквото имаме за вършене, пък те нека си прогнозират каквото си щат. Те правят прогнози и за времето... Те са хиляди, но ние сме милиони. Затова не може да не победим. само трябва да се съберем заедно и да тръгнем.

Още не е измислен имунитет срещу народния гняв!

***

Сегашните самоизбрали се властници тръбят, че сме искали да разрушим тяхната "млада демокрация". Знайте: истинските рушители са те. Те разрушиха Българското общество и на негово място построиха своята уродлива, човеконенавистна, противонародна система. Те настаниха трайно отчаянието между нас. Те прогониха децата ни в чужбина. Те ни отнеха всичко, върху което се опираше живота ни. Наш дълг е да сринем системата на тяхното мракобесие и на освободеното място да съградим отново своя стар уютен български дом. Единствено това ще бъде справедливо и законно, защото България не е нищо друго, освен нейния народ. И още: нашата ценностна система не ни позволява да проливаме кръв, да извършваме палежи, да обричаме на страдания Българите. Ние не сме нито комунисти, нито плутократи. Ние идем в името на Щастието, ние отричаме Мъката!

Ние, новите десни ви казваме: има изход от българската трагедия. Винаги има изход, докато сме живи. Докато е жив и последният от нас. Но този изход сме длъжни да проправим ние, самите ние. Никой друг няма да ни изведе към по-добър живот. Ето защо ние тръгнахме да търсим път един към друг, положихме началото на нашето общо българско Дело. Знаем, че ще е трудно, дори непоносимо трудно. Хубавите нещо не стават лесно, нали? Ще е трудно, но ние сме изпълнени със съзнанието, че трябва да започнем, че никой отвън няма да свърши нашата работа. Ние знаем, че времето дойде.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Ние вече започнахме

Започна



Атаката на дясната съпротива

Сплотени около антинационалната идея, комунисти и пишмандемократи единодушно се обявиха срещу нас. Те не само тръбят, че сме крайни, че действията ни са незаконни, но отказват да признаят даже нашето право на физическо съществуване. След като не могат да открият грешки в начина ни на разсъждение, българомразците решиха да прибягнат към физическото премахване на неудобните националисти. Оглупялото от пропаганда множество им ръкопляска. Въпроси никой не задава.

Ние обаче питаме: а дали са законни враговете ни? Дали те имат право на съществуване тук, в България?

Методите, с които са дошли на власт и основанията им за задържане на властта ще разгледаме отделно, а сега нека се спрем на един пример от живота. Макар случаят да не е толкова значим, затова пък е характерен.

Многоучените ни законодатели решиха, че употребата на насилие срещу куче трябва да се наказва със затвор. Контранасилието срещу насилници - също. За престъпление обявиха даже призива към самоотбрана.

Документирано е и е разгласено чрез периодичния печат: у нас немалко кучета се прехранват с човешко месо. Немалко кучета са болни от опасни и за човека болести. Но прокуратурата продължава да се зъби на всеки, дръзнал да защити своя живот. Като прибавим криминалните изстъпления, хранителните продукти и напитки - менте, глада, недостатъчната и скъпа медицинска помощ, масовата безработица, неограничаваната престъпност, определяните от МВФ ниски заплати и високи данъци, епидемиите, ние с чиста съвест можем да заявим - прокуратурата всъщност си гледа работата. Тя просто следва закона за изтребление на Българите.

Нима наистина сме длъжни да спазваме един такъв закон?

Някога създадохме държавата, за да ни брани. Държавата трябваше да отстои нашата земя като Българска, да осигури преминаването на Българската нация през вековете. Държавата ни трябваше да има за цел Българския напредък и развитие. Всичките нейни закони трябваше да са подчинени именно на тази цел. Сегашната соц-демократическа система доведе до упадъка на всичко Българско.

Ние от новата Десница заявяваме: незаконно е онова, което е вредно за Българите, което ги застрашава.

Обявиха ни извън закона, но погледнато от гледна точка на Българската Държавност - незаконни са те, българоотрицателите. Как да противодействаме? Как да изградим нашата Българска Общност, за да бъде тя неуязвима?

Организацията ни е без никакъв организационен статут - нито официален, нито неофициален. Няма членство, нито задължения - има участие. Работи се не за един или друг лидер, не за конкретна структура, а за Идеята. Организация, обединена не около конкретното материално въплъщение, каквото представлява Водачът, а около метафизичните прояви на Идеала. Кой ще обезглави такава организация, кой ще я разгроми?

Ето един от методите: комунистите създадоха партии-фантоми, ние пък ще създадем партии-призраци. Не, не приемайте думите ми като афоризъм. Фантоми са миражите в пустинята. Уж ги виждаме, но в същото време ги няма. Докато призракът може да го виждаме, може да не го виждаме, но той съществува и може да влияе върху околната среда. Фантомът е илюзия; призракът - реалност. Ние ще се превърнем в невидимата реалност, която ще помете видимия илюзорен свят!

Във вътрешните си взаимодействия ние се подчиняваме на други, непознати на обществото закони. Но ние бихме съществували извън времето, извън реалността, ако не се съобразявахме със съществуващите условия, ако не ги използвахме.

Налаганата ни псевдодемокрация е зло, но нека я накараме да работи за нас!

“Частната собственост е неприкосновена!” - крещят те, макар прекрасно да съзнават, че думите им са лишени от съдържание. Ние постоянно ще се позоваваме на тази неприкосновеност. Нима демонократите ще заявят, че не зачитат собствените си закони? За неприкосновени са обявени също храмовете и останалите култови места, даже в случаите, когато тези култове са открито противобългарски. Затова влизайте във всички култове, приятели, окупирайте ги, направлявайте тяхната дейност! И не спирайте да говорите за неприкосновеността, която законът ви дава.

Да измамиш врага не е грях. Военната хитрост е благословена от Българския Бог. А ние знаем - война е!

Щом няма пряка размяна на пари, доходите не могат да бъдат облагани с данък. Тук е слабото място на официалното мерило за всичко съществуващо. Кой и как ще таксува нещо, ако изобщо не може да го докаже като факт? Кой и как ще оцени безплатното? Създаваме своя икономика, пред властите тя минава за задоволяване на собствените нужди. Настояваме пред правителството тя да се третира като неподлежаща на данъчен или какъвто и да е контрол. Възможно ли е да начислят ДДС върху храната, с която си нахранил своя гладуващ брат? При неизпълнение на исканията ни, ще крещим за нарушени човешки права. Такава е тяхната тактика, ще я прилагаме и ние.

Чуждата окупация на държавите се опира главно върху монопола над информационните средства. Последователите ни трябва да живеят в наша, Българска, национална информационна среда. Ако не събираме пряко такси от получателите, ще сме в състояние да изградим Българска, независима от чужди влияния осведомителна мрежа. Ще им отнемаме и най-малката възможност да ни оказват натиск. Кабелна телевизия и радиомрежа, периодичен печат и учебна литература. Ще завоюваме територии тихо, метър след метър. Без да тръбим, че това са наши територии. Ще настъпваме, докато не освободим и последната педя земя в нашето измъчено Отечество! И не е нужно да им се молим, нито да се съобразяваме с изродените им правила.

Ако сме достатъчно силни, няма защо да ни правят път. Ние ще минем през тях.

Соцрепубликанците единодушно тръбят, че сме незаконни. Вземайки предвид противобългарските закони на съветизираната република, може и така да е. Но ние живеем върху Българска земя. Ако някой не спазва законите - това са те. Трябва да кажем ясно и на висок глас - днешните ни управници имат твърде малко общо с България. Те са слуги на интернационалния паразитен център и не могат да съществуват без нарушения не само на Българските, но и на своите собствени закони. Защото такова е самото им естество - противочовешко, противоестествено. Враговете ни са винаги или встрани от закона или над него. Именно тази истина трябва винаги да изтъкваме, а не да се оправдаваме. Дясната съпротива преминава в атака! Ние, потомците на великия Атила си спомнихме неговите думи, изречени преди Каталаунската битка: “Отбраната е признак на страх!”

Нас ни нападат. Почнем ли да се оправдаваме, да обясняваме - това ще е признак, че се признаваме за виновни. Нима може да е виновен воинът, сражаващ се за своята Родина, за своя народ и за своя Бог?

Новите властници си въобразиха, че Българската Държава е тяхна частна собственост, и че всяко начинание от името на Държавата е тяхно изключително право. Народът пак никой за нищо не го пита, пак други определят бъдещето му. Дали българите желаят точно това бъдеще?

Народът доби правото да избира между различни кандидати, но не и да определя поведението на своите избраници. Когато разочарованите от излъгалия техните надежди демагог поискат отзоваването му, политиците от всички цветове и шарки гракват: "Това не е демократично!". Нима егоистичните и ограничени интереси на група дилетанти вечно ще жертват Българските интереси заради собственото си благополучие? Те ни давали гаранции... Това ни казват, нали? И търговецът на парашути ни дава гаранция, че ще ни замени стоката, в случай, че се окаже дефектна при експлоатация... Нима ще останем все така безучастни? Ще се оставим ли да ни ръководят чужди сили, прикрити зад абстрактни лозунги или най-сетне ще проумеем, че върховните интереси на нацията не противоречат, а допълват личните интереси на всеки от нас?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Резултатът от всичките хитроумни игри бе описан само с едно изречение от непрежалимия Владимир Свинтила: "Лидерите на СДС извършиха непредставимото. Те използваха гласовете на антикомунистите, за да подкрепят и да спасят комунистите." Но Владимир Свинтила очерта и контурите на нашите бъдещи действия: "Оттук нататък кой да вярва повече на синята коалиция? Тя е вече мъртва. И трябва да умре. В нашия обществен живот трябва да се внесе яснота."

Яснота не беше внесена. Вечно властващите разбойници прибегнаха до неочакван ход: те докараха в България бившия Цар, който се оказа техен послушен заложник. Дадоха му каквото искаше, дадоха му наши, български земи. Дадоха му имоти, принадлежащи на българската корона, тоест на българската Държава. Дадоха му нещо, което не е негово, а наше, за да им помогне те да ни изиграят за пореден път и с този си ход да ни обезверят напълно. Такъв ход не бе в състояние да предвиди даже Владимир Свинтила. Какво наистина следва?

***

Докато националните предатели от всички цветове и разцветки мислеха каква нова лъжа да измислят, ние анализирахме миналото и изградихме своите методики за противодействие.

Сега България е в наши ръце. Заели сме се да изграждаме механизъм, позволяващ ни да търсим сметка от ръководителите, излъгали нашите надежди. Досега с растежа на служебното положение растяха само правата, а отговорностите намаляваха. Това нито е логично, нито е нормално. Отговорностите трябва да растат заедно с правата. Народът има правото да иска водачи, с които да се гордее. Моралът и политиката не само могат, но е задължително да вървят заедно. На неморална политика се наситихме. И ако някой политик покаже липса на морал и задръжки, то не само имаме право, ние сме длъжни да го свалим от поста му. Другото, увъртането, изтъкването на всякакви доводи - то не е демократизъм, а демократичен цинизъм. Парламентарните ни палячовци се надпреварват да се хвалят с приятелства в чужбина. Да, те наистина имат приятели там. Правят услуги и завързват приятелства. Ние обаче искаме политици, които да са приятели на българския народ, а не чужди пратеници.

Уверяват ни, че друг път нямало. Заплашват ни, че така искал светът. Дали е вярно?

Път има! Това е националният път, пътят на национализма. Защо "демократите" от СДС така стръвно се опитват да ликвидират българския национализъм, да го приравнят към безотечественическия комунизъм? Защото самото СДС е комунистическо изчадие. Националното чувство е дълбоко залегнало в душата на всеки човек, то не може да бъде изкоренено. Нито забранено със закон. И когато една политическа сила се заема да брани национализма, тя увеличава своите възможности. Продължава своето съществуване, независимо от поставяните пречки и допуснатите провали. Лидерите на СДС прекрасно съзнават, че с национализма няма да успеят да се справят. Затова решиха да подарят националната кауза на БСП, да дарят своята създателка, Демоничната левица с още живот.

Неотдавна получих писмо от едно иначе много свястно момче, което ми пишеше, че ако се наложи, ние трябва да се съюзим с комунягите от БСП, че в крайна сметка те били българи, че позицията им често съвпадала с нашата и така нататък. Този приятел дори стигаше дотам, та ме убеждаваше, че марксистите-интернационалисти в определен момент били склонни да приемат национализма като идеология. Пълен абсурд, но в нашата България хората май прекалено често са склонни да вярват именно в абсурди.

Нека се върнем към президентските избори от 1991 година. Стотици хиляди честни българи пуснаха бялата бюлетина, само защото етническото самосъзнание на синия кандидат Желев се поставяше под съмнение. Точно това искаха комунистическите социалисти - вместо да се доверят на истинските национални сили, избирателите да предпочетат тях. Като "голяма" партия, уж годна да се справи с антинационалните настроения на С/ДС/. /Видяхме как се справи!/ Случаят е класически пример за политическа манипулация.

Какво всъщност вършат скритите съюзници на БСП? Със своето твърдение, че комунистите възприемат националната идея, те я опорочават. Също както по времето на т. нар. "развит реален социализъм" бяха опорочени хуманността, социалната справедливост и куп други, иначе хубави неща. Та те опорочиха една чудесна българска дума - "другар", превърнаха я в мразена и презирана! Кажете на хората, че отличителна черта на червените е честността, и мнозина ще се превърнат в измамници, само и само да не бъдат червени. И обратно. Не са малко българите, вярващи в българския национален идеал. И след като от синия лагер категорично отхвърлят свещените за всеки българин понятия, такива хора съвсем естествено се насочват към маркс-ленинистите, надяващи отвреме-навреме национална маска. Казвам "съвсем естествено", тъй като ние засега не успяваме да преодолеем информационната бариера, спусната пред нас от демоничните слуги на Международния паразитен център.

Печеливши отново са те - старите болшевишки мафиози и новите им съюзници, демонократите от Съюза на ДС.

Всъщност не само нашата идея бе открадната от многоименното чудовище, изповядващо вярата на евреина Маркс - Мордохай. Много бързо бе забравено, че през 1990 година братя Велкови създадоха Българската социалистическа партия, която нямаше нищо общо с днешната БСП. После комунистите от БКП откраднаха името на вече създадената партия и никой не посмя да протестира. Демократите от СДС демократично позволиха на канибал-социалистите да правят каквото си искат. Действията на СДС реално винаги са подкрепяли комунистическите интереси.

Въпросът има още една страна. От манипулацията не пропускат да се възползват и противобългарските сили в сегашното правителство. Когато полицията арестува българин, защитил своето имущество, своята чест или живот от циганско посегателство, това е "борба против нацизма, расизма и ксенофобията". Когато арестуваният е циганин, извършил кражба или друго престъпление - арестът му се приема като "фашистка проява". Днешната полиция не желае да бъде фашистка, тя иска да е демократична. Какво да правим ние, които искаме да живеем не като демократи, а като хора?

Време е да проумеем, че комунизмът е най-човеконенавистната идеология, съществувала в цялата човешка история. И че наложената ни лъжедемокрация не е нищо друго, освен негово продължение. И двете, уж противопоставени една на друга сили всъщност се подчиняват на един и същи господар. Време е да кажем на висок глас, че комунисти и демонократи не могат да бъдат други, освен съюзници. Затова си помагат взаимно, затова се спасяват една друга в трудни моменти. Правили са го и пак ще го правят. Спомнете си как бе свалено /всъщност спасено от справедливия народен гняв!/ правителството на Жан Виденов.

Какво сме длъжни да направим ние?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Да разясним три истини: Който е против национализма, той всъщност е против нацията; Който обявява комунистите за други, освен за комунисти, той служи на комунистическите интереси; Който откаже да тръгне след нас, българските националисти, той отказва да служи на българското бъдеще!

Нека тръгнем с тези три послания. Наближават избори и от техния изход зависи дали ще я има България. Онова, което казваме на народа трябва да бъде ясно и разбираемо. И ако досега се утешавахме с мисълта за "после", този път поражението ще е фатално.

"После" няма да има. Няма да има и България. Няма да ни има и нас!

***

Комунистическата идея отдавна изживя времето си, но двете крила на старата комунистическа партия се стремят вечно да си прехвърлят властта една на друга. Опитват се да превърнат своето господство във вечно и неоспоримо. С помощта на своя брат-близнак либерализма. Възможно ли е?

Не е възможно! Срещу измамата се опълчихме ние, от новата Десница. Вече не е възможно, защото срещу нашите мирни слова, срещу нашите идеи, срещу нашите разумни аргументи и призивите ни за диалог в името на България, обединени комунистите от БСП и лъжедемократите от СДС употребиха насилие. Те първи проляха кръв и проклятието на пролятата кръв върху тях ще падне. Те изчерпаха всичките си методи, нищо не им остана. Демокомунистите не могат и да ни излъжат, не могат да ни влязат под кожата. Преди това те имаха неблагоразумието да ни я одерат. А колкото до опитите на интернационалистите да присвоят нашата велика идея, ние им предлагаме своя отговор. Той е:

Несъвместимост

/За непримиримостта между национализъм и комунизъм/

Според божеството на комунистите Владимир Улянов /Ленин/, национализмът като светоглед и позиция противостои на "хуманистическите идеали на социалистическото общество". Оттук идва смъртната ненавист, която болшевиките изпитват към нас, националистите. Оттук идва свирепата надъханост, с която те се захващат да ни преследват още същия ден, след като дойдат на власт. Не някой друг, не "народните изедници", както наричат заможните хора, не либералите или консерваторите примерно - ние сме първите жертви на комунизма. След 9 септември 1944 година под ударите на новата "народнодемократична" власт първи попаднаха членовете на националистическите организации - ратници, отецпаисиевци, легионери, патриотично настроени представители на офицерството. Индустриалци, земеделци, дори бивши полицаи - всички те пострадаха по-късно.

Длъжен съм да повторя тази историческа истина, тъй като напоследък взеха да се чуват гласове за евентуален съюз между нас и най-непримиримите ни врагове. Аргументите са, че демократите провеждат политика на геноцид срещу собствения си народ /което е напълно вярно!/; че няма да се справим сами и затова ни трябват съюзници; че сините ни ненавиждат повече от червените и т. н. Не мога да кажа дали няма да се справим, преди да сме опитали, но във всеки случай си заслужава да опитаме. Колкото до това кой ни мрази повече, не бива да забравяме, че "сините" у нас са не по-малко червени от "левите" си политическите опоненти. Въпросът отново опира до идеологическата надъханост, затова нека се заемем с нейното изясняване.

Отново според Ленин, държавата трябва да представлява "доброволен съюз на нации" /т. 40, стр. 43 на съветското издание/. Марксистите-ленинци отричат по принцип националната държава. И макар да се оказа, че тяхната борба против богатите всъщност е борба против това другите да са богати, то отношението им към държавата си остана същото. Чуйте само Георги Седефчов Първанов и Иван Йорданов Костов и ще разберете колко непроменени са останали в разбиранията си чугунените комунистически глави. Но да се върнем към теорията. Според нас, такъв доброволен и равноправен съюз на различни нации, живеещи в една държава не е възможен. Винаги една от нациите ще се стреми да доминира над останалите. Следват опити за асимилация, следва подтискане на някоя от националните култури, следват опити за заличаване на миналото... - действия, абсолютно недопустими от наша гледна точка. Та толкова възхваляваният принцип за "равноправие" капитулира пред въпроса: А защо е необходимо в техните държави един-единствен език да бъде обявяван за официален? Не се ли нарушават правата на останалите етноси?

Понякога и те самите си го признават: "В реалната политическа практика основният акцент се поставя върху тенденцията на сближението, а направо казано, върху асимилацията... В периода между двете преброявания на населението /1926 и 1939 г./ числото на официално регистрираните народи в СССР се съкрати три пъти /от 190 до 62/, а после между двете следващи преброявания /1939 и 1959 г./ то неочаквано се увеличи до 109". /Акбар Турсунов, в-к "Правда", 27 май 1988 г./ Изглежда в "страната на всеобщото равенство" някои закриват и откриват нации, както закриват и откриват бакалии.

Но докато ние даваме рецептата за излизане от злото: всеки народ гради своя държава и управлява сам съдбата си, без да позволява на други да му се месят във вътрешните дела, то многознайковците се хвърлят от една крайност в друга. Те ту ще заповядат на всички да се пишат българи /съответно американци, руснаци, югославяни, китайци/, ту ще заставят мнозинството да търпи всякакви насилия и арогантно поведение от страна на едно или друго враждебно настроено малцинство. В резултат - неизброими страдания. И тъй като в крайна сметка народите започнат да виждат спасението в своята национална десница, то тя неизбежно се превръща в смъртен враг за политиканстващите невежи, докарали страната си до хаос и разруха. Когато им се налага да се опълчат срещу нас, те, "борците против капитализма" се съюзяват и с банкерите - плутократи, и с червените кхмери на Пол Пот, и с главорезите от УНИТА. Те с всекиго са готови да направят компромис, само с нас - не! Дори когато на глас твърдят, че са националисти, те пак си остават смъртни врагове на всеки вид национализъм. Дори на най-умерения и градивния. Ето един от последните примери: 31 август 2000 г., в-к "Труд": "Споделям стъписването и тъгата от загубата на един голям български лидер и националист", заяви след словото на Пирински председателят на сесията Разали Исмаил от Малайзия." - из статията на евреина Георги Пирински "Минута мълчание в памет на Андрей Луканов". Пирински го избива на спомени, но и ние сме запомнили нещичко: "06. октомври 1991 г.: Седесарковците ни направиха голяма услуга. Нарекоха Андрей Луканов "националисоциалист", и той веднага произнесе реч срещу националистите. При това, с обещанието да избави България от тях. Луканов сам разобличи своята партия, като демонстрира докъде стига червения лъженационализъм." Да, седесери и комуняги вкупом се опитаха да ликвидират българския национализъм. Обаче след като се провалиха, сега се опитват да се изкарат кой от кой по-голям националист. Стига някой да им повярва. Ето още един цитат, този път от "Работническо дело": "Що се отнася до национализма, другарят Вълко Червенков казва, че той се проявява като "враждебност към Съветския Съюз", че е "идеология на предателството спрямо лагера на мира, демокрацията и социализма, на откъсване от тоя лагер и преминаване в лагера на империализма, на реставрация на бонапартистки контрареволюционен преврат". И след това: "Национализмът е измяна към родината. Национализмът е смъртен враг на патриотизма, на истинското родолюбие"." - направо да паднеш от смях! Само че положението съвсем не е смешно.

Те прекрасно съзнават, че сме им врагове, защо и ние не го осъзнаем веднъж завинаги?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

***

Отново ще дам думата на субекта без националност - Ленин: "Въпросът за това, как да бъдат определяни държавните граници - временно, тъй като ние се стремим към пълното унищожение на държавните граници - този въпрос не е основен". Има ли по-голям повод за конфликт между две държави от граничните проблеми и териториалните претенции, когато такива съществуват?

Интернационалистите и космополитите сеят раздори между народите, за да ги поробят по-лесно.

Друг важен аспект на нашата идеология е борбата за съхранение на националните различия. Принципът е еднакъв с този за съхранението на човешката индивидуалност, в противовес на идеята за "отглеждания" казармен тип човек. Както ще бъде вредно в една държава хората да са напълно еднакви - по начин на мислене, по вкусове и предпочитания, така и за човешката цивилизация ще бъде гибелно сливането на нациите. Какво обаче говорят марксическите класици по този важен въпрос? Според тях чувството за национална принадлежност било предразсъдък, а особено опасно според тях било, когато една нация приеме, че има изключителни привилегии над своето държавно строителство. Но това е същото, както ако един стопанин заяви, че има право да подрежда и украсява собствения си дом както на него му харесва. Нека се разберем: според нас такова право има всеки народ, успял да създаде своя независима държава. А народите, намиращи се под чужда власт е справедливо да потърсят път към независимост. Всеобщата държава, разпростряла се над цял свят ще бъде едно огромно общежитие, там всички ще бъдат еднакво нещастни. Също както птиците и зверовете строят отделни гнезда и леговища, така и у човека е вложена потребността да си устрои свой собствен кът, където да приюти само най-близките си. Но не тук ги боли най-много комунягите. Те особено се възмущават срещу отказа от принципа на партийността при изграждането на отделните национални култури. Срещу съпротивата да бъде приета доброволно и безрезервно тяхната демонична власт. Нека не забравяме, че никоя партия, даже най-масовата не е целият народ. Партийната власт означава да се отнемат правата на останалите извън партията хора. Всъщност единствено националната държава, зачитаща специфичните особености на дадения народ може да гарантира оптималния път за развитие на същия този народ.

Често се спекулира, като се твърди, че теорията за унищожаването на отделни расови единици била националистически принцип. Че национализмът създавал предпоставки за геноцид и асимилация. Точно обратното! Именно чрез сегрегацията на слаборазвитите и слабокултурни народи възходът на развитите ще изпъкне по-ярко. Нали трябва да има база за сравнение? Ние казваме: Ако имаше един-единствен верен път, то защо на Земята трябваше да живеят толкова много и толкова различни хора? Не, съществуването на големия брой народи не е ничия приумица, а велик Божествен замисъл. Ние трябва да се съобразяваме с Небесната воля, а не да й се противопоставяме. Според нас, за всички на този свят има място, но днес разни разселени навсякъде безотечественици се опитват да се настанят на чуждо място. И се сърдят, когато им се отговаря, че мястото е чуждо, че то отдавна е заето.

Пътищата и вариантите за развитие на човешката цивилизация са безкрайно много. Космополитите и интернационалистите се стремят да наложат на цялото човечество избрания от тях единствен път, без да му оставят възможност за избор. А може би Божествения замисъл включва именно това: ако една отделна нация тръгне по гибелен път, тя ще загине. Но останалите, поучени от чуждата грешка - ще продължат. Човечеството като цяло ще оцелее.

Сега искам да кажа няколко думи конкретно за България. Преди 1944 година в страната ни са живели около 10 000 цигани. През време на комунистическото управление техният брой се е увеличил десетократно. При всичките им крясъци за расизъм и дискриминация не бива да забравяме, че най-дългогодишният комунистически управник на България - Тодор Живков беше циганин, при това влашки циганин. Често дискутирана тема е и етническата принадлежност на днешния министър-председател Иван Костов. При Живков циганите се ползваха с огромни привилегии. Самото им взривообразно увеличение е доказателство за покровителствената политика към тях от страна на комунистическата власт. Днес, в условията на уж демократично управление, упражнявано от "бивши" комунисти привилегиите останаха. Остана и механичното внасяне на цигани отвън. Затова към днешния ден /2006 година/ циганите вече наброяват към два милиона. При четири милиона етнически българи. Сравнете цифрите по години и ще видите към кого е насочен геноцида. Примиреното население вдига безпомощно рамене: "Какво да правим? Циганите превземат България без бой, правителствата ги защитават, а ние сме безсилни да направим каквото и да било." Вярно ли е? Наистина ли циганите превземат България без бой? А какво друго са всекидневните антибългарски изстъпления, обирите, изнасилванията, убийствата? Те ни бият и ни превземат, а ние не смеем да бием, за да се браним! За циганите се грижи цял рояк от "правозащитни" /сякаш извършването на престъпления, грабежите и убийствата са някакво етническо право!/ организации. На тях им се раздават помощи, съдейства им се, ако изявят желание /което иначе се случва твърде рядко/ да започнат някаква работа. Докато геноцидът над коренното население продължава с пълна сила. Защо е тази омраза към нас, българите?

Каква е истинската цел на антинационалистите?

Отговорът е елементарен. Българската нация е държавообразуваща нация. Две са създадените от българи държави в Източна Европа: България и Унгария. Но много повече са държавите с български корен в Руската империя: Чувашия, Татарстан и Башкирия край Волга. А още три са в Кавказ: Балкария, Северна Осетия и Ичкерия, позната повече като Чечня. Нямат ли руснаците основание да се страхуват от нас, нямат ли причини да искат нашето унищожение? Нямат ли основание западно-европейци да се страхуват от един мощен панбългарски съюз? И ето, чрез своите верни агенти те развъждат едно враждебно настроено, с изявена криминална проявеност малцинство с цел ликвидация на българското население. Но и това не им стига, та поощряват нашествие на цигани от съседните ни страни, предимно от Румъния и Гърция. И ние като истински идиоти вместо да се захванем със собственото си спасение, подкрепяме антинационалната, антибългарска политика на управниците. Така нареченият "възродителен процес", докарал ни безброй беди, ние го характеризираме като националистически. Всъщност по своя характер той беше една вулгарна антинационална комунистическа проява. Извършена под диктовката на КГБ. И което е още по-интересно – идеята за така наречения “Възродителен процес” е била нашепвана дълго преди той да започне от западногерманския политик Франц Йозеф Щраус. А тукашните съветници на Тодор Живков при вземане на съдбовното решение са с небългарски имена. Странно единодействие между /уж/ заклети противници.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)