Новата Тайна история

[Eлтимир]

Отговорът се съдържа в най-скриваната тайна на левицата. А тайната е, че всяка лява партия или организация получава своята идеология, своята стратегия, своята програма отвън. Левите сили като цяло се командват от един световен паразитен Център. Каквото Центърът реши - това ще извърши партията. Народът тук няма никакво значение. За справка - изповедите на Кръстьо Раковски. Доказателствата са многобройни и тях ще разгледаме отделно, а сега нека продължим започнатата тема.

Десницата ратува за възстановяване на онзи тип уникална Българска Държавност, стопанство, обществен живот и собственост, които бяха ликвидирани от веригата леви партии, обитаващи и днес Народното събрание. Тези партии, говорещи отново за “грижа към народа” всъщност се грижат само за едно - създаване на условия, при които социалната слабост на Българската нация постоянно да се увеличава. Левицата се грижи Българинът да се прекланя пред някаква чужда сила - СССР, САЩ или Обединена Европа. Десницата се бори да върне достойнството на Българина. Десницата иска Българинът да има самочувствие именно на Българин, а не да се чувства като нищожна единица в някаква международна /интернационална/ система.

Интересите на левите партии съвпадат със заповедите на техния господар. Тези партии не могат да съществуват, ако не паразитират върху гърба на изкуствено създадените за тази цел социално слаби. Ние, десните изразяваме убеждението, че социално силна Държава и нация не могат да бъдат политическа цел на никоя партия, имаща за своя основа интернационализма или космополитизма. /Длъжен съм да поясня. Интернационалисти са марксистите: комунисти, социалисти, социалдемократи. Либерали и демократи са космополити. На практика няма никаква разлика./ Създаването на силна Държава, населявана от заможни поданици автоматично води до изчезването на онзи гласоподавателски състав, на който такива партии разчитат. А ние знаем, че тяхна единствена цел е властта.

Ние, десните предупреждаваме: независимо какво твърдят в Парламента и в средствата за всеобщо осведомяване, левите партии само ще разширяват кръга на социалната бедност и мизерия.

Те системно ще полагат усилия да запазят онова съотношение на силите, при което всяка от тях да оправдава преднамерено ограничените си успехи със своето ограничено мнозинство в законодателния орган. И в друго ни обвиняват: че сме искали да разрушим тяхната демокрация и на нейно място да създадем една система, в която ще царува узаконеното неравенство. Нека се разберем: неравенството пред закона съществува и днес. Но то е неравенство единствено в правата. Ние ще въведем неравенство и в отговорностите. На всяко право ще съответства съответното задължение.

Ние ще доведем Справедливостта.

Десницата ратува за премахване на революционните поражения, нанесени на нашата Родина. За премахване язвата на социализма и социалистическите идеи. Десницата не търпи също и плутокрация - властта на забогателите от власт.

Десницата не търпи паразити!

Десницата е непримирима към комунизма, социализма и опиращите се върху учението на марксизма идеи.

Десницата е непримирима към свръхбогаташите и международния финансов капитал, към чуждата опека и небългарското управление над измъченото ни Отечество. Десницата е непримирима към несправедливостта във всичките й форми!

Какво виждаме в днешна България?

Децата гладуват. Младежите са лишени от бъдеще. Трудолюбивите Българи са лишени от възможността да се трудят или в най-добрия случай получават за труда си нищожна заплата, с която едва се изхранват. Пенсионерите ровят в кофите за боклук. Числеността на Българския народ намалява постоянно за сметка на взривообразно увеличаващото се число небългари. България се обезбългарява, престава да бъде Българска. Към какво се стремим ние? Целта ни е да неутрализираме цялото крадливо и паразитиращо малцинство, без оглед на етническа, расова или верска принадлежност на неговите съставни части. Принадлежащият към това малцинство българин не е българин, не е негър, не е китаец. Той е същество без националност и вяра. Той е кърлеж, когото ние трябва да изтръгнем от своята плът, да го оставим да умре без храна.

Ние, десните искаме да видим една България, осигуряваща достоен живот на своите поданици. Една България, чието население няма да се нуждае от социална защита. Ние се борим не за нещо измислено, а за Българския народ, който трябва да бъде достатъчно силен, за да поеме своите съдбини в собствените си ръце.

Без съветници, без опекуни и настойници.

Десницата се бори!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

***

Лошото е само, че както се оказа, понятията ляво и дясно си отидоха заедно с ХХ век. Вероятно затова нито ние можахме да създадем нещо дясно, нито комунар-либералите съумяха да отстоят лявото.

Да, появи се и някакъв Съюз на репресираните, на редресираните, на депресираните или нещо такова. Един съюз, който въобще не се интересуваше от жертвите на комунистическия терор в България. Ще ви спестя анализ за дейността на този "съюз". Той е организация със затихващи функции, а докато настоящият текст види бял свят, почти сигурно е изобщо да прекрати съществуването си. Те и днес не смеят да обелят дума против довчерашните си инквизитори. Ченгетата били знаели много! - така ни уверяват. Ченгетата били знаели много, поради което те можели да манипулират политиците. Ами в такъв случай защо политиците постоянно пращат ченгета срещу нас, за да не кажем онова, което ние знаем за ченгетата? И още: някак срамежливо се подминава огромната разлика между милиция /сега полиция/ и Държавна сигурност /сега НСС/. Генерал А. Атанасов на няколко пъти подметна в пресата, че функциите на НСС не са полицейски, но не уточни какви са. Аз ще ви кажа - работа на полицията е да отървава обществото от престъпниците, а работата на НСС е да отървава политиците от техните неудобни противници. Но изглежда от СР не се смятат за неудобни, за да се вълнуват от подобни теми. За функциите на HCC откровено се изказа самият мургав Командир. На 17 август 2000 в интервю за "Хоризонт" Иван Костов заяви, че МВР е структура, чиято цел е да защитава авторитета на властта. Безопасността на гражданите, спазването на законите, зачитането на обществени ред, редът и сигурността - всичко това губи смисъл пред авторитета на синята власт. Така кръгът се затвори и отново се върнахме към времената отпреди 1989 година, когато цялата милиция бе само едно подчинено на ДС звено. А работата на ДС бе да се бори с народното недоволство.

Следват Движенията. През 1990 г. бе създадено първото такова - Движението за права и свободи, и ние още тогава с нагледни примери доказахме кой е неговият идеен баща - Адолф Хитлер. Хитлер наричал своята NSDAP (National sozialistische deutsche arbeite Partai), /Национал-социалистическа германска работническа партия/ не другояче, а именно "Движението". Имаше още многобройни съвпадения, но нека се въздържим от подробен анализ на миналото. Всъщност ДПС се изроди в Движение за привилегии и слободии, турците все повече се отдръпват от него и то започна все повече да се циганизира.

Движение "Гражданска инициатива", продължител на Комитет 273, творение на Любомир Собаджиев от Русе и Славомир Цанков от Плевен. Отначало Движението имаше някакви реални шансове. Революционният дух на двамата лидери увличаха жадните за решителни действия тълпи. Нека си спомним, че именно от Комитет 273 първи издигнаха лозунга "Желю - президент!" и "Долу БКП!", заради което тогава ги обявиха за екстремисти. Любомир Собаджиев, моряк по професия и анархист по убеждения бе осъждан два пъти за противодържавна дейност и бе лежал в затвора, откъдето се познавахме. Каквото и да говорят за него, той бе искрен и убеден противник на комунистическата власт. Смел, честен и жертвоготовен. Само че Любо успя много бързо да се самозабрави, започна да проявява надменност към предишните си съратници, обгради се с нови, "по-издигнати". Мога спокойно да кажа, че у него започна да се проявява една нескрита мания за величие. Вживя се в ролята си на велик вожд. Макар да отказа депутатското място, по едно време заемаше поста шеф на "Национална координация" в СДС. Финалът не е труден за предсказване. Седесарите го употребиха, след което набързо го разболяха. Сега Любо Собаджиев лежи в апартамента си на ул. "Пиер Дегейтър" напълно парализиран. Пие вода със сламка и едва движи главата си. Викат го отвреме на време да присъства на поредното мероприятие като екзотично животно - и толкова. През останалото време за него се грижи съпругата му Пенка, проявяваща непозната за нашето време вярност и преданост към болния си съпруг. Желю и компания напълно забравиха ветерана - инвалид. Никому не пожелавам подобна съдба. А не беше човек за изхвърляне.

Умря на 29 юли 2002 година.

Едва ли някой някога ще признае, че Любомир Собаджиев беше един от основателите на НДЗПЧ през 1988 г. Истината за раздялата му с Дружеството е ето каква: През 1986 г. Илия Минев, Григор Симов и още няколко души от нашите изпратиха открито писмо-апел до Виенската среща по човешки права. По този повод Любо ми писа: "Чух на 6 и 9 /декември 1986 година/ т. м. съобщението на BBC /Радио Би Би Си, бел. а./ за "шестимата български дисиденти". Явлението може да е неочаквано за западните наблюдатели, които отдавна са ни отписали като граждани на ХХ век, но е закономерно. Аз лично го очаквах, а и бях подочул нещичко. Една неприятна страна има тази работа: изкуфели фашисти като И. Минев се поставят начело." Две години по-късно показах писмото на Иван Василев Янков от Кърджали, който беше "комбина" с Любо в Старозагорския затвор: "Ванчо, не стига, че комунягите са впрегнали всичките си сили срещу нас, а и ние взехме да се плюваме помежду си." Иван уж се съгласи с мен, но когато Собаджиев му отишъл на свиждане в Априлци, където бяха изселени Иван и Златка Янкови, той му рекъл: "Любо, ти си написал едно писмо до Ангел, а той го показал на Илия Минев." На Минев пък съобщил: "Чичо Илия, Любо Собаджиев написал така и така за теб до Ангел, а Ангел си мълчи, той споделя мнението на Любо." Резултатът беше разрив /временен, слава Богу!/ и с двамата. Само че разцеплението и враждата между довчерашни приятели изиграха своята зловеща роля. Този и подобни случаи станаха причина българските антикомунисти да не намерят път един към друг след ноември 1989 г. Държавна сигурност можеше спокойно да вкара в играта своите протежета.

ДГИ не изпълни поставените цели, сега тя се оглавява от някой си проф. Сепетлиев, довчерашен блюдолизец на Тодор Живков и днешен приближен на Ахмед Доган, но не всички участници в Съпротивата се примириха.

После, през 1998 г. се създаде Движение "Воини на Тангра". Срещу нас, Воините бяха извършени невиждани в най-новата ни история политически мотивирани репресии: побоища, изземвания на лично имущество, дори имитации на опити за убийства за сплашване, но уж независимите средства за всеобщо осведомяване /макар, че ще бъде по-правилно ако кажем видиотяване/ и дума не обелиха. Все пак, информация изглежда е изтекла, тъй като само година по-късно започнаха да се появяват следващите Движения - вече с благи лица, послушни, фризирани, гримирани, напудрени... Гергьоден, Свети Георги... /Остана да доживеем съдаването на Движение "Гошо Тъпото"/ Оглавявани от ченгенца, от комсомолски секретарчета и агент-провокаторчета. От хитреци-сметкаджии с големи уста и дребни продажни душици. /За повече подробности проучете материалите по скандала между Димитър Луджев и Любен Дилов - син/ Само където нямат нищо общо със същността на думата "Движение", но това е вече отделен въпрос. Нека заявя без заобикалки и увъртания: Каквато и опозиционна сила да се създаде, щом злото и завистта владеят нейните лидери, то тя не може да бъде истинска опозиция, а ще е едно цяло с управляващите.

край на I част

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

НОВАТА ТАЙНА ИСТОРИЯ

ЧАСТ II

Седем години бяха нужни на демокрацията да ликвидира всички остатъци от Съпротивата срещу комунистическата диктатура. Седем години бяха нужни на демокрацията да се отърве от личностите, доказали, че реално могат да я застрашат. Най-добрите хора се преселиха в по-добрия свят. Кой остана тук? Остана боклука. Боклук, ама демократичен боклук! Останалите живи измежду нашите или се бяха пречупили и предали, или мълчаха. Този факт бе една от главните причини да пристъпя към създаване на Движението. Не исках делото на живота ми да пропада. Не можех да се примиря, че всичко е било напразно. Така го мислех тогава, така бе на теория. Практиката се оказа различна.

Воините на Тангра се обединиха на базата на родолюбивия ентусиазъм. Момчетата не се ръководеха от тънки сметчици и мисли за лично облагодетелстване. Дори в самото начало ние нямахме нито програма, нито ясна, завършена идеология. Нямахме нищо, освен разбирането, че няма кой друг да работи за България. А, да - с Исидор Иванов бяхме съставили една страничка, отпечатана на принтер и съдържаща конкретни инструкции. Сега тази страничка се намира в Окръжната прокуратура - София като "веществено доказателство". Според българската/!/ прокуратура и според българската/!/ национална/!/ служба за сигурност, загрижеността за съдбата на България е тежко противодържавно престъпление.

Едва доста по-късно се роди нещо като Манифест, където макар и в леко завоалиран вид се разглеждаха перспективите за развитие на Движението. Този текст го има в поредния, трети Интернет сайт на Движението, затова няма да го цитирам.

През декември 1998 г. /противо/-Националната служба за /не/сигурност извърши многобройни арести заради една разлепена листовка. Последваха разпити на местно ниво - в Ботевград, Враца, Бяла Слатина, Русе, Варна, Бургас, Долни Дъбник, Стара Загора, Свиленград, Ловеч и т. н. Исидор Иванов и Тодор Йорданов били задържани в районното полицейско управление - Ботевград без всякакъв повод. Двамата седнали да пият по бира и още преди да си допият първата чаша, дошли полицаи, извършили им лично претърсване и ги отвели, само защото преди това те идвали у дома да ме търсят. Шефът на НСС подполковник Петър Петров дори нанесъл побой над Исидор. Заповед за задържане и протокол за иззетите лични вещи естествено не им били представени. През юни 1999 г. по-голямата част от момчетата бяха викани в Специализираната следствена служба - София за даване на показания. Част от тях дадоха показания срещу мен. Хайде, нека не опетнявам имената им, те просто се уплашиха. До началото на септември същата година, когато следствието приключи с мнение за прекратяване на наказателното производство, повечето от тях се бяха вече отказали от възвишените си идеали. А през следващата година практически нямаше никой, решен да продължи започнатото Дело. Безизходицата се отрази пагубно дори за групата в Ботевград. Момчетата /с малки изключения/ не се отрекоха от Идеята, цели две години опитвахме нови и нови методи, но уви - без резултат. След като преките полицейски репресии не постигнаха целите си, нашите врагове с икономически средства ни доведоха до невъзможност да вършим каквото и да било. За справка привеждам текста на последната листовка на Движението, останала неразпространена поради липса на средства за нейното размножаване:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

"Ние, народът на България

Всекидневно сме подложени на нечувани изстъпления. Престъпни банди безнаказано кръстосват страната ни. Невинни хора са грабени, насилвани, пребивани, без да има кой да ги защити. Вече не са сигурни нито улиците, по които вървим, нито домовете, в които живеем. Средствата за дезинформация и масово оглупяване, нарекли се гръмко "масмедии" самодоволно регистрират насилието. Безпристрастно и с насмешка. Държавната власт и полицията безсилно вдигат рамене. Съдебната власт, и тя не гарантира закрила.

Но разнесат ли се призиви за слагане край на хаоса и грабежа, за ред и справедливост - следват обвинения във фашизъм. Поиска ли се проява на загриженост не към кредитния милионер, а към редовия гражданин - това било клевета срещу демокрацията, престъпление по чл. 108 от НК.

"Търговец бе екзекутиран в магазина му; Чупят ръцете и крак на длъжник; 27-годишен уби майка си на Коледа; Цигани нападнаха къща след запой; Бомбен атентат срещу шефка на кооперация; Намериха 2 трупа на бебета в контейнер; Старица бе пребита за 45 лева; Три деца загинаха при пожар; Циганка измами 100 стопани; Безработна се хвърли от 12-ия етаж..." Това са малка част от заглавия в милиционерската многотиражка "Труд" за декември 1999 г. Какво още трябва да ви се случи, сънародници? Какво още чакате, та не вземете своята безопасност в собствените си ръце? Не виждате ли, че никой не го е грижа за вас, не усещате ли, че управници и политици само ви се подиграват? И ако днес те отмениха смъртното наказание за убийци на деца, утре ще отпадне всякаква наказателна отговорност за извършено престъпление. За полицията и НСС ще остане да арестува единствено недоволните.

Празна илюзия е, че ще се спасите. Грешите, ако си въобразявате, че ще оцелеете поединично. Проумейте най-сетне: срещу нас, българите се извършва геноцид. Пощада не е предвидена. Вижте разрастващите се гробища и преценете сами.

Нека си признаем: тези, на които мнозинството от народа повярва и гласува за тях, те ни донесоха само глад и мизерия. И към пълно унищожение ще ни поведат, ако все така им вярваме и гласуваме за тях.

Грабители и грабени, лъжци и излъгани - такова е политическото разделение в България. Няма никаква демокрация - има залъгалка за наивници. Няма партии - има престъпни групи по интереси. Затова като начало нека оттеглим своето доверие от тях. Нека се самоорганизираме за отпор, за взаимна защита. И тогава, когато се наредим под победните Български трицветни знамена, никоя престъпна сила няма да ни устои! - Движение "Воини на Тангра", януари 2000 г."

Идеалите не успяха да стигнат до основната част от населението, нови съмишленици не успяхме да привлечем, а от практическите идеи се възползваха разни шоуполитици, съзрели в пародийната им реализация възможност за лично преуспяване. Все пак, няма да е честно към момчетата, понесли страдания заедно с мен, ако не отбележа, че на властите бяха нужни цели две години, за да ни съсипят. Други, по-многобройни и финансово значително по-мощни сили бяха унищожавани за доста по-кратко време. Причина за нашата устойчивост намирам във факта, че за разлика от другите политически сили, ние имахме идеология и светоглед. Имахме Вяра и свещени цели. И аз вярвам, че ще дойде денят, когато онова, което днес наричаме "Глобален национализъм" ще завладее умовете и сърцата на хората по цял свят. Защото народите искат да видят алтернатива на т. нар. Нов световен ред, при който шепа финансови паразити се разпореждат със съдбата на цялото човечество.

Единствената отломка на Движение "Воини на Тангра" извън Ботевградската група, продължила самостоятелното си съществуване бе тази на Цветомир Йолов от Враца. Йолов посмя да направи страница в Интернет с името на организацията, където проповядваше нашите идеи. После изглежда в него заговори търгашеската кръв на неговия род от кръчмари и Йолов измени, при това по много отвратителен начин. Подробности изнасям във втората част на биографичната си книга. По онова време обаче в него имаше останки от някакви идеи и идеали. В страницата влязоха както голяма част от моите идеологически разработки, така и преводни материали от Емил Коларов – Зент Бурджан, а също текстове, изпратени от братята Петър и Юрий Хаджидимитрови от Берн, Швейцария. Братя Хаджидимитрови навремето организираха и финансираха експедициите до връх Тенгри Кан в Средна Азия, но към Воините се отнесоха твърде скъпернически, което не позволи на организацията да разгърне пълноценно своята дейност. Единствената "помощ", която получихме от тях, бяха преводите на западни историци - ревизионисти, опровергаващи мита за т. нар. холокост. Само че е една такава помощ твърде малко можеше да ни помогне в ужасните условия на борба, при които бяхме принудени да действаме. Имаше, разбира се обвинение, че проповядваме фашизъм, но ние излязохме със следния текст:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

КРАЯТ НА АНТИФАШИЗМА

В България винаги се е спекулирало с понятието "фашизъм". За фашисти бяха обявявани кои ли не - от националистите, през монархистите, та чак до несъгласните с БКП социалдемократи. Пълна каша! По отношение на "антифашистите" обаче нещата са пределно ясни. С тази титла се кичат комунистите, при това най-ортодоксалната и фанатизирана част от тях. Макар че гореспоменатите социалдемократи, заедно със земеделците и разни други партии и партийки също по едно време да бяха антифашисти. Само където комунягите набързо забравиха за антифашизма на своите бивши съюзници. Дотук - нищо особено. Можехме да се усмихнем и да махнем с ръка, ако не беше едно важно обстоятелство.

В Наказателния кодекс се мъдри натрапеният ни от Йосиф Сталин и Андрей Жданов чл. 108, според който проповядването на фашистка и друга антидемократична идеология се наказва с лишаване от свобода до три години. Какво означава това? Че под ударите на този закон може да попадне всеки монархист. Спомнете си "монархофашизма"! После доживяхме антифашистите да докарат в страната самия монарх-“фашист”, за да спасят политическата си система. При това не го обвиниха във фашизъм. Обаче привържениците на монархията продължиха да са фашисти. Лудост някаква. В затвора може да отиде всеки вегетарианец - Хитлер също е бил такъв. Или всеки, осмелил се да критикува политиката на действащото правителство. Точно такава бе практиката до 1989 г., а по най-нови сведения същата практика се възражда и днес. Лично аз, например бях следствен по този член десет месеца през 1999 година. Ще възразите, че все пак нали не са ме осъдили, че справедливостта е възтържествувала. След някое справедливо съдебно решение /което иначе не се случва особено често/ казват, че справедливостта е възтържествувала. Никой обаче не пита: а защо изобщо е трябвало да страда? И каква справедливост очаква онези, накарали я да страда? Като прибавим факта, че старите кадри в Прокуратурата и НСС не правят разлика между фашизъм и антикомунизъм, става ясно, че нещо не е така, както трябва да бъде. Да вземем тайните служби. Какво се случи с най-страшната противобългарска служба - ДС? Вътрешният министър Виктор Михайлов навремето уволни около 5000 служители на Държавна сигурност. Уволнените садистични убийци получиха по 12 брутни заплати накуп, по чифт "обмундирование", след което по-голямата част от тях бяха преназначени на други длъжности в преименуваното старо ведомство. Тоест те бяха върнати на старите си постове, даже кабинетите не се наложи да сменят, но вече службите им се водеха под други имена. Чиновете и привилегиите, разбира се, се запазваха. Така бе "ликвидирана" ДС.

Можем ли да бъдем спокойни, когато нашите права се охраняват от старите комунистически престъпници - офицери-палачи от ДС, полицейски началници, започнали своята кариера в противонародната червена милиция, следователи, изтезавали недоволни от болшевишкия режим, съдии и прокурори, пращали на смърт или за много петилетки зад решетките невинни българи? През май 1994 г. бившата прокурорка от бившата ГДР Гудрун Бенсер бе осъдена на три години затвор заради "работата" си в политическия отдел на източноберлинската прокуратура. У нас подобни прояви на справедливост не се случват. Поне засега. Можем ли да бъдем спокойни за стадото, щом сме оставили вълкът да го пази?

Ние, от българската Десница се борим за правото на контрол над нашия собствен живот. Те наричат устрема ни към свобода "фашизъм". Те наричат отказа от робство "фашизъм". За тях диктатурата е антифашизъм. Антифашизъм са масовите убийства, властническият произвол и безнаказаността на кръвопийците-антифашисти. Антифашизъм е разграбването на държавата и унищожението на собствения ти народ в името на печалбата. В такъв случай какво, по дяволите представлява фашизмът?

Но най-лошото е, че не само отявлените комуняги, при СДС идейните насоки май също не са избистрени. СДС негодува, когато някой друг работи за разгрома на комунизма. Тогава антикомунизмът се превръща във фашизъм и демократите забравят набързо всичките си приказки за свобода на убежденията. От своя страна БСП е доволна, когато тайните служби насочват своите удари срещу критици на СДС. А на пръв поглед някой може да си помисли, че двете политически сили воюват помежду си. Ще си позволя да припомня фрагмент от едно интервю: "Имаме ли според Вас нов Ярослав Радев, мрачната фигура, която дърпаше конците в законодателството по Тодор Живково време? Отговор: Не е нужно да имаме нов, защото си действа старият Ярослав Радев. Неговите кадри си шестват и в момента като най-видни фигури на СДС. Чрез Снежана Ботушарова, Стоян Ганев и Васил Гоцев, Ярослав Радев действа и сега." - Янко Янков, в-к "Стандарт", 1994 г.

Можем ли нещо да направим, и какво?

Появи се инициативата на Антон Рачев от Русе за отменяне на чл. 108. /Според наши съидейници инициативата не е нищо повече от обикновена провокация. За властите е важно да знаят кои българи биха се заели с борба против прословутия антифашистки член от НК, та да ги държат под око. Нямам конкретни доказателства в полза на хипотезата, но самият факт, че Рачев не отправи до Парламента своите искания говори, че намеренията му са различни от обявените./ Нищо няма да излезе. Нашите противници ще отговорят, че подобни наказателни текстове ги има в законодателството на повечето европейски държави. Не, каквото и да предприемем, ние няма да успеем да премахнем чл. 108. Той е нужен на "антифашистите", без него те не биха имали достатъчно основания за съществуването си. Без своя измислен фашизъм, нашите комунистически лъжедемократи ще загубят смисъла на своя живот. Няма да премахнем чл. 108, затова нека се опитаме да го допълним, да го направим цивилизован.

Нужна е точна и ясна формулировка на понятието "фашизъм". Дали то включва единствено учението на Бенито Мусолини, дали германският национал-социализъм също е фашизъм и конкретно какво може да представлява обект на съдебно преследване. Съдебната практика показва, че опитът за обективно изучаване на историята, без задължителната болшевишка истерика може да прати някого зад решетките. Защото Адолф Хитлер някога започнал кариерата си не с концлагери и агресия срещу чужди страни, не с масов терор и преследвания на евреи, а с война срещу инфлацията и безработицата. Със стопанското възстановяване на Германия. С една перфектна социална политика, която накарала народът да му повярва и да тръгне след него. Подпомагането на многодетни семейства също ли е фашизъм?

Тук според мен е интересно да дам пример за отношението на обикновените хора към фашизма. Както споменах, бях следствен по обвинение в проповядване на фашизъм. Някакъв си "доброжелател" срещнал един от моите приятели и му рекъл: "Пази се от Ангел, научих, че той е антифашист!" Не, не съм антифашист, нито фашист. Но ми стана особено весело, че хората не правят разлика между двете понятия. И нека тази весела случка бъде встъпление към следващото ми предложение. Но преди това много ми се иска да дам думата на ненадминатия Владимир Свинтила, едва ли друг би направил по-добър анализ от неговия: /Из статията "Антифашизмът", написана в отговор на някой си Бернард Мунтян, публикувал в сп. "София" пасквил против "фашистите"./

"Няколко десетки хиляди българска интелигенция бе изклана от комунягите, защото бе "фашистка" и "реакционна".

Какво бе антифашизмът на Изток? Като фашисти бяха убити с пистолетен изстрел полските офицери в Катин. И още десет хиляди полски офицери бяха убити по концлагерите. Терминът "белополяци" премина в термина "полски фашисти".

В Полша, Чехия, особено в Словакия, в Румъния, в Хърватско и в България бяха избити милиони хора затова, че не приемат "светлите хоризонти" на комунизма. Тези хора бяха унищожени под предлог, че са фашисти.

Чии са тези престъпления? На комунистите ли? Това са престъпления на българския антифашизъм. По тоя въпрос е крайно време да се каже истината. Българските антифашисти извършиха масовите убийства, геноцида през 1944 - 1945 г.

Кога и кой е свирепял като антифашистите на Изток? Какво стана с войниците от армия Крайова? Какво стана с партизаните на Бандера, които се биха и против немците? Какво стана с хората от Фронта на орачите в Румъния? Навсякъде бяха унищожени традиционните среди, стопанските деятели, интелигенцията, елитното работничество, елитното селячество. Всичко това е дело на антифашизма на Изток.

Наистина, драма е, че под ударите попаднаха и самите антифашисти - пладненци и леви социалдемократи. Видяхме се с тях в лагерите. Отначало те и там ни наричаха фашисти. Докато стана смешно.

Терминът фашизъм има способността да се разширява. Който им е неприятел е фашист, в най-добрия случай реакционер.

Убийците и зверовете сте вие, хората от българската левица, вие, антифашистите, вие, интернационалистите, вие, агентите на КГБ, агентите на съветска Русия, предателите, вие, героите на геноцида.

Антифашизмът на Изток е кървав - той се нарича сталинизъм. Няма друго име и няма други функции в историята."

И ако ми разрешите, една сериозна шега:

- Режимът преди 9 септември 1944 година беше фашистки - рече ми един комунист. - Вкарваха ни в затвора само защото пресрещахме фашисти и конфискувахме имуществото им.

- А по какво различавахте фашистите от останалите хора?

- Фашистите носеха у себе си пари!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Така, че ако ще се опълчваме срещу фашизма, то основанията ни да се опълчим срещу комунизма и марксизма са хилядократно по-големи.

Втората добавка в наказателния кодекс ще настоява законът да преследва за проповядването и на комунистическа идеология. Нали в НК има пояснение "и друга антидемократична"? Недопустимо е да се наказва за отстояването на кауза, отдавна претърпяла поражение и минала в историята, а действащите болшевики никой да не ги закача. Национал-социализмът не представлява заплаха за нас от 1945-та година, докато най-човеконенавистническите идеи, причинили смъртта на десетки милиони и донесли страдания на неизброимо множество човеци продължават да върлуват и да отнасят своите жертви. Кървавият болшевизъм все още показва зъби, все още убива, но за червените сатрапи последствия не са предвидени.

Справедливост и подобряващи се условия на живот - ето какво искаме. Другото са думи. Другото е висша философия, която не е задължително да познаваме. Справедливо ли е устроен светът около нас? Днес по-добре ли живеем от вчера? Първо нека отговорим на тези простички въпроси, пък после можете да си дърдорим колкото искаме за демокрация, за социализъм и либерализъм. Нали е по-важно как се чувстваме ние самите, а не как ни наричат другите? Тогава защо се държим като последни глупаци и продължаваме да вярваме на разни сладкодумни измамници?

Казваме, че с комунизма е свършено. Твърдим, че лагерите никога няма да се върнат. Обещаваме, че децата ни ще растат в свободна и демократична страна. Нека покажем на дело, че сме искрени. Дивизиите на Вермахта ги няма, вече никой не си спомня за Гестапо и SS, но в България Призракът на комунизма се превърна във Вампир, който продължава да смуче кръвта на българския народ до ден-днешен. И ще продължава да я смуче, докато ние не издяламе острието на своя справедлив Български Закон, и не пронижем вампирското му сърце. /декември 1999 г./

После се заехме с разобличение на самия национал-социализъм и като теория, и като практика. Откровено казано, в началото повечето от нашите момчета бяха прохитлеристки настроени. Хитлер е помогнал на България да си върне заграбени от съседите територии. Хитлер е преследвал нашите врагове - евреи и цигани. Хитлер е ненавиждан от идеологическите ни противници - рободемократи и комунарсоциалисти. Веднъж обаче си зададох въпроса: А какво щеше да бъде положението, ако Хитлер не бе съществувал? Отговорът бе колкото неочакван, толкова и логичен:

Ако Адолф Хитлер не бе съществувал, нашите противници ще трябва да си го измислят. Без Хитлер, враговете ни нямаше да ни преследват заради проявите на родолюбие. Без Хитлер нямаше да са възможни обвиненията в антисемитизъм и разпалване на етническа и расова вражда. Без Адолф Хитлер нямаше да е възможен днешния евроциганизъм. Наложи се да отворя своя архив и да понапрегна паметта си. Последвалите разкрития бяха въпрос на много кратко време. Предлагам ги на вашето внимание.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

КРАЯТ НА ХИТЛЕРИЗМА

От 12 ноември 1945 г. до 1 октомври 1946 г. в победената Германия се провежда т. нар. "Нюрнбергски процес". На смърт били осъдени 12 от ръководителите на Третия Райх. Адолф Хитлер не бил сред осъдените. "Да, защото той се е самоубил преди това!" - чувам. Ами защо тогава били осъдени мъртвите Гьобелс и Гьоринг? Само че дали по време на процеса Хитлер наистина е бил мъртъв? Известно е, че Мартин Борман и д-р Йозеф Менгеле успяха да се скрият и да избягат. Кога в действителност умира този, с когото "антифашистите" оправдават своите безумни деяния вече половин век?

"Лондон, 9 юни /Ройтер/ Маршал Жуков казва на съюзническите дописници в главната си квартира в Берлин днес: "Два дни преди падането на Берлин, Хитлер се жени за Ева Браун, филмова артистка." За изчезването на Хитлер, маршал Жуков каза: "Това е много загадъчно и аз не мога да кажа нищо определено за неговата съдба. Ние не сме намерили никакъв труп, който може да бъде установен като трупа на Хитлер. Той е могъл да избяга в последната минута, защото летището бе на негово разположение." Генерал - полковник Берзарин, началник на гарнизона и комендант на Берлин каза: "Ние намерихме няколко трупа, един от които би могъл да бъде на Хитлер, но не можем да установим още, че той е умрял. Моето мнение е, че Хитлер се е укрил и е някъде в Европа, може би при генерал Франко."

И едно съвсем мъничко, скромничко, срамежливичко съобщенийце близо месец по-късно: "Лондон, 6 юли /Ройтер/ От 21-ва армейска група се съобщава, че Хитлер е бил намерен. Почернелото му и обгорено тяло е било едно от четирите тела, намерени в развалините на укрепените подземия под Райхсканцлерството в Берлин, твърди Джозеф Григ, дописник на съюзническия печат, придружил генерал Айзенхауер в германската столица. И четирите тела са отговаряли почти напълно на външните белези на Хитлер. Те са били много обгорени от огнепръскачките, използвани за прочистването на укрепеното скривалище."

Браво, антифашисти! Търсете и ще намерите още трупове! Да оставим шегата настрана. Още на пръв поглед личат разминаванията с днешната версия за края на Адолф Хитлер. Защо съобщението е дадено от Ройтер, а не от ТАСС /Телеграфна агенция на Съветския Съюз/? Нали уж руснаците го бяха намерили, нали именно те превзеха Берлин? Защо някой си Григ, а не самият генерал Айзенхауер съобщава новината? И защо тя е така лаконична? Вътре, в скривалището ли е било намерено тялото или отвън, край него, в специално изкопан трап, както се твърди днес? От какво е обгоряло - от "четири туби бензин" или от огнепръскачките? Пълна бъркотия.

Вече имах сведения, че Германският Фюрер е избегнал смъртта през 1945 година. Знаех за огромната база на фирмата ОТРАГ /"Orbital transport und raketen AG"/ в Заир, вдигнала навремето доста шум със заплахите си за обстрелване на Москва. И с необичайните за една германска фирма китайски военни съветници. Обществото едва ли си спомня имената на Лютц Кайзер и Курт Дебус, но който трябва - помни. Знаех за колониите в Южна Америка. Знаех и за специалните връзки на Райха с България, за които никой не смееше да говори. Например за създадените от SS подземия, с които е осеяна страната ни. Такива има във Врачанския Балкан, в Родопите, под някои наши градове. Знаех за българските доброволци, сражавали се на Източния фронт с германски униформи и документи и под немски имена, разговарял съм с не един и двама от тях, даже имам писмени свидетелства. А за легионерите, достигнали до твърде високи постове в комунистическата йерархия знаем всички... Да вземем един Борис Велчев - член на ЦК на БКП - "другарите" прекрасно съзнавали кой е той - защо, по чие нареждане са го държали толкова години край себе си? Но само Велчев ли? - я погледнете днешните легионери от БДФ и техните синове - къде бяха те през време на 45 годишната болшевишка диктатура, защо не само не ги преследваха, но и ги покровителстваха? И защо им позволиха да заемат толкова високи постове? Аз ще ви кажа - защото знаеха твърде много, прекалено много, и защото имаха силни позиции сред още живите структури на Третия Райх. И защото комунизъм, демокрация и хитлеризъм в крайна сметка се оказаха пипала на един и същ Октопод. Та погледнете само еднаквите им думи и изрази, с които описват бъдещето! Ще цитирам "Църковен вестник" от 26 февруари 1943 г.:

"Ако се вслушаме днес в думите на някои от водачите на воюващите днес народи, начело на които стоят Хитлер и Мусолини, войната се води за създаване на нов ред в света /подчертаното мое, б. а./, при който ред да се радваме на траен мир и на по-добър живот на земята." От хитлеристите често взаимстват и твърдолинейните комуняги. През 1980 г. германската неонацистка групировка ANS, ръководена от Михаел Кюнен разпространява листовки с надпис: "NSDAP - jetzt!"/НСДП - сега!/, а също "Wir sind wieder da!" /Ние пак сме тук!/. Листовките бяха декорирани с огромни свастики. Десет години по-късно главният редактор на българския комунистически вестник "Дума" издигна за свой лозунг същата фраза "Ние пак сме тук!". Фразата бе украсена с нарисувано от писателя Йордан Радичков уродливо, наподобяващо проскубана гарга пиле. А СДС взе на въоръжение другата листовка - "Промени - сега!" Така е - историята се повтаря, но като фарс. Лозунгът, уплашил някога германците направи нашите новосоциалисти за смях пред Българите. Но думата ми беше за самия Хитлер.

През следващата, 1997 г. във в-к "Литературная газета" се появи статия на Владимир Весенский, кореспондент на ТАСС в Буенос - Айрес, озаглавена "Зачем оживляют Фюрера?" /Защо съживяват Фюрера?/. Статията до този момент не е превеждана на български език, поради което си позволявам да представя част от нея на читателите: "Преди два месеца при мой познат бизнесмен дошъл някой си сеньор Агилера, който се интересувал дали руснаците не са склонни да купят информация за последните дни на Хитлер.

- Моят шеф Макс Грегоривич притежава сензационно досие и документи. Знаете ли, че Хитлер не се е самоубил на 30 април 1945 година, а е избягал от Берлин заедно с Ева Браун и е живял през всичките тези години в Северна Аржентина, възпитавайки своите осиновени деца. Той умря само преди четири месеца.

Бизнесменът посъветвал г-н Агилера да си търси глупаци на друго място. Той така и направил. След два месеца намерил "лековерни" /защо ли думата е поставена в кавички? - б. а./: английската фирма "Визнюс", снабдяваща с новини международни телевизионни агенции. За 50 секунди интервю Макс Грегоривич съобщил, че е готов да продаде на заинтересованите лица цялата информация за житието на Адолф Хитлер и Ева Браун в Аржентина, заедно със снимки и рисувани от Хитлер картини. Който купи информацията ще научи къде е погребан Хитлер и къде до ден-днешен живее Ева Браун...

- Колко искате за пакета? - попитали Грегоривич.

- 500 милиона долара. Ако купувачът докаже, че документите не са оригинални, ние ще върнем парите..."

По-нататък следват скучни разсъждения в типично комунистически стил, затова ще ги спестя. Пък и животът твърде скоро опроверга прогнозите на болшевишкото журналистче. Само след две седмици същият автор публикува нова статия със заглавие "Кадиллак без хазяина" /Кадилак без стопанин/, в която пееше вече друга песен. Ето извадки и от нея: "Преди две седмици аз писах за това, как публикувайки фалшива история за житието на Адолф Хитлер в Аржентина, западните информационни агенции започнаха мръсна антиаржентинска кампания /"ЛГ", 4 март/. Всичко вървеше към това, че лъжата, макар и очевидна, ще живее дълго на страниците на пресата. Но изведнъж, надутият от пресата сапунен мехур се спука... Неочаквано за всички, притежателят на "пакета информация", човекът, разчитал да получи половин милиард долара за историята Хитлер в Аржентина изчезна. Макс Грегоривич, или както сега го наричат Грегорчик - пропадна вдън земя. Неговият шикозен, единствен в Мендоса "Кадилак" бил намерен на три километра от града. Неговата многоетажна кантора е затворена, а телефоните не отговарят. Може би това е краят на обикновена латиноамериканска история? Грегорчик сега се крие някъде в Парагвай с куфарче, пълно с долари. На следващия ден след неговото изчезване от Ню Йорк в Буенос - Айрес пристигна жената на Грегорчик. Тя е вицепрезидент на неговата компания. Полицията задържа жената и засега не се кани да я пуска. Могъл ли е Григорчик да напусне своята жена и своето петмесечно бебе и да избяга? Вероятно. Но в Мендоса смятат, че са го изплашили."

Нататък става доста безинтересно. Авторът отново се оплита в своите антиимпериалистически разсъждения, а истината отново е съвсем обикновена, съвсем простичка. Пакетът с доказателства за следвоенният живот на Адолф Хитлер би разклатил из основи съвременната демо/но/крация, би я унищожил. Как ционските властелини ще позволят това да се случи? Нали ще рухне цялата им, грижливо изграждана със столетия фасада! На Григорчик му била обещана исканата сума, били му дадени доказателства, че сумата е налице, и когато той отишъл да си прибере плячката, те прибрали него.

Говорехме за края, а сега искам да кажа няколко думи за началото на хитлеровата кариера. Тя е не по-малко загадъчна. След опита за преврат, заради който Хитлер лежи в затвора, вестниците пишат за "Делото Лудендорф", макар че именно за Хитлер прокурорът искал най-висока присъда - осем години. Кой, кога и защо решава именно Адолф Хитлер да стане бъдещият Водач на Райха? Защо погледите на задкулисните разпоредители се спрели точно на този невзрачен художник - емигрант? Кой решава каква да бъде хитлеристката символика? Защото и в момента, когато е писал “Моята борба”, Хитлер не е знаел какво означава Свастиката. Нещо повече - той не е даже подозирал, че се отнася до символ съвсем различен от християнските, различен от всичко познато, та я нарича “мотикообразен кръст”. Покойният Никола М. Николов веднъж ми разказа как с еврейски пари никому неизвестният ефрейтор от запаса се превръща в Райхканцлер. Пък и по-късно фактическото състояние е различно от втълпяваните ни лъжи. "Хитлер наистина беше поел върховното командване на армията, но не го упражняваше." - /Алберт Шпеер "Спомени"/ Истината май ще се окаже противоположна на онази, която ни втълпяват. Ще се окаже, че личността Адолф Хитлер и явлението Националсоциализъм са две съвсем различни неща. Макар че сега като се каже едното, се подразбира другото. Но вярвам, че фактите ще продължат да се трупат, и че истината скоро ще блесне с такава яркост, че никакви тъмни сили няма да са в състояние да я скриват.

Както по-горе споменах, още в началото на 80-те години притежавах неизвестни за широката публика знания, засягащи Третия Райх. Част от тях бяха потвърдени. Галериите на SS в София се превърнаха в места за събиране на наркомани и всякаква измет. Затова страната е наводнена от евтини /десетки пъти по-евтини, отколкото в самата Германия!/ кортици, значки, знамена и какви ли не предмети, принадлежали на бившите есесовци. Част от тях можете да видите по стадионите на футболни мачове, а веднъж ми се случи да отседна в заведение, цялото декорирано с такива знамена. За "летящите чинии на Хитлер" писаха не един и два вестника. Само където забравиха да споменат OTRAG, но то е поради опасността при прекаленото задълбаване на темата. А съюзът между хитлеристи /бивши!/ и комунисти /бивши!/ е неоспорим факт. Потвърди се и договореното ликвидиране на комунистическата система, предвидено да се извърши през годините 1985 - 1995. Защо тогава, по дяволите всички продължават да заклеймяват хитлеризма?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Защото Хитлеризмът им е нужен! Защото те без него не могат. Защото и комуняги и пишмандемократи намират в хитлеризма оправдание за собственото си съществуване. Защото без Хитлер и без хитлеризма, цялата картонена кула от лъжи и заблуди би се разпаднала веднага! Не вярвате ли? Ето още малко факти:

През есента на 1998 година в България създадохме Движението "Воини на Тангра". Една от неговите задачи бе да откъсне младежите, попаднали в орбитата на хитлеризма и да ги поведе по пътя на градивния български национализъм. Как мислите, че реагираха властите? Арестуваха водачите и активистите на Движението! Вместо да ни наградят и да ни създадат условия за нормална работа, те ни арестуваха и започнаха срещу нас следствие по чл. 108 от Наказателния кодекс за "проповядване на фашистка идеология"! После следствието бе прекратено, тъй като работите тръгнаха в крайно неудобна за властите посока, обаче преследванията не спряха. В същото време на други, наистина екстремистки групировки им бяха отпуснати средства за пропагандиране на откровено нацистки идеи. Така например Антон Рачев отиде в Германия по покана на обществото THULLE Официално се каза, че Антон е поканен на някакъв монархически конгрес, но аз с очите си видях поканите. Всъщност самият Антон Рачев е на доста ниско интелектуално ниво и ако не бяха неговите покровители, той нищо нямаше да постигне. През 2000 г. съвместно с поета Атанас Ганчев от Русе издадоха сборника “Термити”, където Антон се бе представил с моя статия, чийто първоначален вариант бе публикуван още през 1991 г. Споменах за антоновото плагиатство пред наш общ познат. “Остави момчето да расте” - бе великодушният отговор. Да, момчето трябва да расте. Момчето трябва да порасне, за да проваля още в зародиш всички изявени и честни български националисти, като ги въвлече в орбитата на германския националсоциализъм. По-точно в орбитата на късния националсоциализъм. Разликата е изключително съществена, само че не тук е мястото да я обяснявам. Сега искам да кажа, че задачата на Службите бе да издирват родолюбиво настроени български младежи и да ги тласкат към дискредитиращи прояви. За да получат повод да ги подлагат на репресии, да съсипват живота им и в крайна сметка да ги превърнат в социални аутсайдери. Такава е директивата на братското ЦРУ и както виждаме, тя се изпълнява много успешно. Опитах се да говоря с Антон, опитах се да го убедя, че хитлеризмът ни вреди. Казах му: “Докато ние се държим за Адолф Хитлер, Държавна сигурност ще ни държи в ръцете си.” Той не пожела и да чуе. Изпадна в истерия, започна да ръкомаха, да вдига изпъната напред ръка, да крещи, че никога няма да се откаже от хитлеризма. Аз пък си мисля, че Антон Рачев поиска да ме заблуди. Той наистина няма да се откаже, но не от хитлеризма, а от доходоносната операция по дискредитирането на българските родолюбци. А че операцията съществува и е в ход - доказателствата са предостатъчно. Вече са известни и подробности. Оперативната работа се ръководеше /и все още се ръководи/ от генералите Бриго /Бригадир/ Аспарухов и С/Атанас С/Атанасов. Вижте разпространяваните официално в Интернет снимки на организацията “Кръв и чест”, пък съдете сами. После, когато Чобанов смени Атанасов, този изтъкнат специалист по психология /и психотроника!/ бе принуден да признае, че такива били височайшите заповеди и той бил само един послушен изпълнител.

Каква е голямата цел на тази сложна игра? Страната ни е вкарана в претопителния котел на т. нар. "Нов световен ред". /И тук срещаме познатата хитлеристка терминология!/ На мнимата безалтернативност, която изповядват привържениците на глобалния свят се противопоставя идеята на глобалния национализъм. Идеята, че всяка нация трябва да има своя собствена суверенна държава. Идеята, че всеки народ трябва да получи възможността сам да се разпорежда със съдбата си. Срещу тази могъща идея ционистите не могат да намерят разумни доводи. Все някога унищожаваните ще осъзнаят, че вместо глобализация, юдеоамериканският модел им носи гробаризация. Тогава на помощ на заговорниците идва плашилото, наречено "Хитлеризъм".

Аз вярвам, че един ден народите ще осъзнаят реалностите, ще видят, че страшното плашило всъщност е една мъртва кукла, напълнена с мръсни парцали. Че колкото и абсурдно да звучи, хитлеризмът послужи за унищожаването на първичния националсоциализъм. Но защо ние, които знаем нещичко не помогнем за отваряне на човешките очи още днес? Доколкото мога да преценя, измежду хората, получили опасните знания в края на 70-те и началото на 80-те години, аз останах единственият жив и в България. Останалите или са мъртви, или са в чужбина. Трябва, длъжен съм да кажа каквото зная, защото друг след мен няма да има. Аз реших да проговоря, каквото и да ми струва това! Е, хората все един ден ще открият истината, но защо е необходимо преоткриването на велосипеда?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

***

Сега нека продължим нашето повествование с преглед на съществуващите и съществувалите политически партии и организации в българския обществен живот.

Несправедливо е да твърдя, че "Воини на Тангра" бе единствената организация, създадена с намерение да бъде спасен българския народ от изчезване. Пък и не бива да оставате с впечатлението, че и аз повтарям познатата фраза "Всички са маскари!" Разбира се, че не всички са маскари. Но онези, които се оказа, че не са маскари, ги отстраниха от политиката. Или пък изобщо не ги допуснаха там. А най-упоритите и опасни измежду тях ги премахнаха физически.

Позволете ми да изброя част от истински българозащитните формирования:

Независимо дружество за защита правата на човека с председател Илия Минев. От Дружеството не остана нищо, а за самия Минев пишманполитиците ни се сетиха едва на неговото погребение. Убийците оказаха последна почит на своята жертва;

Социалдемократическа партия - немарксисти, преименувана на Партия "Либерален Конгрес" на Янко Янков. Едва ли има партия, понесла по-тежки удари през последните години, единствено невероятната упоритост на Янков я спасяваше от пълен разгром, но днес той е в Лондон, погнусен от нашенските политически нрави и отвратен от българското овчедушие;

/Тук се налага послеслов. В края на май 2000 г. се видях с Георги, бивш шофьор на Янко Янков от "добрите" години. При дългия ни разговор този стар приятел ми разказа, че днес живеем зле не само всички ние, които останахме с Янко докрай, ами и предателите, помогнали на Партия "Либерален конгрес" да слезе от политическата сцена. Такава е съдбата на предателите - използват ги, докато имат нужда от тях и после ги захвърлят./ Не мога да се въздържа да не отворя още една скоба. Янко Янков стоя в Англия по-малко от година и се върна. По тоя повод разговарях с доц. Иван Ценов, стар наш общ приятел. “Вместо да наведе засрамено глава, Янко почти веднага след като се върна, стана професор. И сега работи едновременно на пет места, включително БАН и Народното събрание, а иначе по цял ден си седи вкъщи и си пише книгите. На каква цена?” Цената стана ясна, когато Янко от екрана на Телевизия СКАТ почна да клевети тоя и оня. И ужасно се разлюти, че го разобличих със снимки и документи от нашия Интернет сайт. Та героите не винаги остават герои до края.

НДП, Независима демократична партия на Петър Гогов. Пълен провал, въпреки честността и грамотността на нейните ръководители. НДП ще остане като доказателство, че не е по силите на шепа идеалисти да воюват срещу обединената мощ на Държавна сигурност и организираните от КГБ българоунищожителни партии.

Ще се върна към НДЗПЧ, тъй като от неговите среди излязоха "националисти" като Румен Воденичаров и Григор Симов. Самият Минев наистина беше един голям българин и родолюбец, но не мога да твърдя, че всички негови наследници също са такива. Сега един от най-изявените последователи на покойния Илия Минев е Григор Симов Божилов от трънското село Парамун. Гришата ми е приятел, но както се казва, истината ми е по-скъпа. А истината е следната:

Когато през 1989 г. независимото дружество се разцепи на две, по-голямата част от новите членове отидоха при Румен Воденичаров, а ветераните си останаха при Илия Минев. От нашите към Воденичаров премина единствено Григор Симов. И корените на конфликта съвсем не бяха личностни, както ще се опитат да ги изкарат след време. Ние бяхме решили, че от защита еднакво се нуждаят всички български граждани, без оглед на тяхната етническа принадлежност. Румен Воденичаров застъпваше тезата за необходимостта от особена подкрепа за турската национална кауза. Според него това се налагало поради допълнителните репресии от т. нар. "възродителен процес", на които бяха подложени турците. /Сякаш членът на Политбюро Найде Ферхадова бе по-преследвана от мен, след като я бяха прекръстили на Надя Аспарухова!/ По онова време Румен водеше една ярко антибългарска политика. От там тръгна работата...

Нашият Гриша веднъж решил, че трънският диалект притежава своя собствена граматика, поради което се налагало изводът, че трънчаните не са никакви българи, а представители на съвсем различна нация. Така у него постепенно се родила идеята за държавата Тръния, която той имал неблагоразумието да сподели с бай Илия. Минев, както е известно беше твърд и последователен български националист. Естествено беше да се стигне до конфликт. В частни разговори Илия Минев наричаше Гришата "Великата Тръния" и доста жлъчно му се присмиваше. Мисля, че при тези обстоятелства беше естествено Симов да мине на страната на Воденичаров. Той беше твърде честолюбив и присмеха на Минев нямаше как да не го засегне по един болезнен начин.

По едно време си мислех, дали след като Румен бе изигран от мюсюлманските си братя, няма да се заеме със защитата на братята от Тръния, чиито етнически права явно бяха нарушени. Но Гришата междувременно се бе разочаровал от новия си приятел и се бе върнал към своите. Дори се изяви като симпатизант на БНРП. Макар и за относително кратко време. Румен пък се преобрази в националист. Интересна еволюция. Днес Григор Симов е един от съучредителите на фондация "Илия Минев". Колкото до Румен Воденичаров, той е предмет на отделно изследване.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

МЕТАМОРФОЗИТЕ НА ЕДНО ПОЛИТИЧЕСКО ВЛЕЧУГО

Много приказки се изприказваха за Румен Воденичаров и много мастило се изписа, но на авторите сякаш не им достига информация. Време е и аз да разкажа своята истина.

Контактите на въпросния господин с Независимото дружество за защита правата на човека датират от 25 януари 1989 година, когато той ненадейно се появява в дома на Илия Минев. Минев по същото време провеждаше гладна стачка. Воденичаров написал изложение в негова защита и идвал да го запознае със съдържанието. Изложението бе излъчено по Радио "Свободна Европа" още същата вечер. "Какъв смел човек!" - си казахме ние. ДС беснееше /или се преструваше, че беснее/, а ние се радвахме, че химикът-алпинист е на наша страна. Тогава обаче се получи първата информация за готвения

преврат срещу Илия Минев.

Константин Б. Иванов от Монтана, тогава Михайловград съобщи фактите, а говорителят на НДЗПЧ Димитър Томов /от същия град/ ги потвърди. Инициативна група се готвела да издигне за председател Румен Воденичаров, а Илия Минев трябвало да се превърне в почетен председател. Същият "почетен", но не предполагащ никакви права пост тъкмо по това време бяха създали в Унгария за бившия държавен глава Янош Кадар. От многобройните ми разговори с Д. Томов, К. Иванов, Костадин Георгиев, отец Димитър Амбарев, както и със самия Воденичаров и други наши познати разбрах, че инициатор за смяната на лидерите е Шийла Байтман - служител на американското посолство в София /тел. 88-48-02 и 56-64-50/. Някои членове на Дружеството спрягаха името и на "Белоглавия" /Не става дума за Луканов/, но без да имат особени доказателства. Публикувах горното във в-к "Либерален конгрес", бр. 28-29 от 7 август 1992 година, но тогава реших, че е най-добре да премълча част от истината. Всъщност защо да не го кажа направо? След толкова години трябва да е безпощадно ясно, че няма кой друг да каже цялата истина. Тогава записвах всичките си телефонни разговори и още пазя записите, мога да докажа, че това име се е спрягало. Става дума за тогавашния държавен секретар на САЩ Джон Уайтхед /в превод - "Бяла глава"/. Не съм напълно уверен, че самият Уайтхед се е занимавал с въпроса кой ще бъде председател на някакво си неофициално дружество в една малка, незначителна балканска страна, но за натиска на американското посолство гарантирам. Имах няколко телефонни разговора с госпожица Байтман и тя пред мен също настоя да размисля над възможността за смяна на председателя. Дори ме покани на разговор. Споделих с Илия Минев фактите и поисках съвет да отида ли на срещата с американската дипломатка. Той ми забрани и аз го послушах.

Превратът успя частично. Дружеството се разцепи на две, като около Минев се групираха ветераните, а Воденичаров привлече предимно нови хора. Съветският гражданин от еврейски произход Георгий Лунд, например. Подчертавам етническия произход на Лунд заради по-късните изказвания на Румен против евреите. Искам читателят да разбере, че нищо не е еднозначно. Че всичко може да се промени, и че се променя. И вероятно най-странната история се разигра през 2006 година. Тогава разни отрепки, подстрекавани от Цветомир Йолов, бивш системен администратор на сайта www.tangra.org почнаха да хулят Илия Минев и да петнят паметта му по Интернет, именно един евреин, Александър Левиев го защити. Но през 1990 година Минев беше фашист, а Воденичаров – приятел на евреи и турци. Западните радиостанции приеха за легитимно крилото на Румен, а нас ни игнорираха. Даже по-зле: ДС ни арестуваше, вестниците писаха против Илия Минев, против Григор Симов, Петър Манолов и Димитър Томов, ние не можехме да пътуваме, подложени бяхме на какви ли не ограничения, а Воденичаров и Лунд имаха пълна свобода на действие. Странно единодействие между тайните служби на комунистическия режим и демократичните информационни централи.

Дойде десети ноември 1989 година.

На 18 ноември бе организиран и първият опозиционен митинг. Като единствен представител на Дружеството се изказа Румен Воденичаров, а Минев грубо го избутаха от трибуната. Дори Александър Каракачанов нареди на своите момченца да го набият и само намесата на нашите хора, най-вече на Николай Галев и на Димитър Амбарев спаси стареца. Нито думата му дадоха, нито го показаха по телевизията. Така българският народ бе заблуден, че в лицето на Воденичаров вижда лидера на първата антикомунистическа организация у нас. Какво се случи по-нататък?

На 20 февруари 1990 г. в-к "Работническо дело" излезе с информация, че Дружеството се разграничава от Илия Минев и Димитър Амбарев, които "системно създават конфликти и раздори". Печатният орган на още непрекръстената Комунистическа партия аплодира действията на "демократите". През март 1990 г. Минев и Воденичаров заминаха по едно и също време за САЩ. Но докато Минев пътува по лична покана на емигранта д-р Иван Гаджев и на негови лични разноски, то Воденичаров заедно с една от дъщерите си са на официално посещение, по покана на американски правителствени учреждения. Така създателят на НДЗПЧ бива представен като частно лице, а узурпаторът - като единствен и неоспорим негов председател. Нека напомня още един малко известен факт: Румен Воденичаров не само не е подавал заявление за членство в Дружеството, но не е изявявал и устно желание да бъде един от нас. Поне не пред председателя Минев. Български емигранти протестираха срещу отношението на американските власти към изтъкнатия наш правозащитник, но без резултат. Галеникът на комунистите се превърна във всеобщ любимец. При подобно единодействие между българската Държавна сигурност и американските тайни служби можехме спокойно да потеглим към демокрацията като стадо добичета, поведени на заколение.

Събитията, случили се по-късно, са и по-добре известни на читателите. Воденичаров стана председател на българската секция към фондация "Отворено общество" /или както още го наричат Отровено общество/, депутат от СДС... Особено старание в неговото лансиране прояви журналистката от Радио "Свободна Европа" Румяна Узунова. Според Богдан Янев от Ботевград /вече покойник/, същата дама по време на Екофорума през 1989 година предала на Воденичаров 10 хиляди долара за нуждите на Дружеството. На ръка, и пред очите на нашите съмишленици и приятели. Естествено, никой от нас не видя и цент от тези пари. А дядо Богдан говореше като очевидец, нямам основание да не вярвам на думите му, беше прекалено честен човек, за да ме излъже. И така, през 1990 година Румен Воденичаров беше на върха на своята слава. Едва по-късно дойдоха разобличенията с последвалите ги заклеймявания. Момчето било комунистически агент, но кой да забележи...? На 27 юли 1990 г. се проведе още една Национална конференция на НДЗПЧ. Румен Воденичаров, Георгий Лунд и Методи Недялков бяха разобличени като агенти на ДС и обвинени в множество престъпления, включително в присвояване на огромни парични суми. Абсолютно всички присъстващи гласуваха за освобождаване на стария управителен съвет. Никой не се ангажира със защитата на окончателно компрометиралия се председател на фалшивото седесарско НДЗПЧ. Въпреки острите и уж откровени слова, останах с впечатлението, че присъствам на предварително подготвен и старателно дирижиран спектакъл. Изказванията, които не бяха в тон с режисурата просто се пренебрегваха при вземането на решения. Все едно, че не бяха изричани. Затова не само аз, но и много от старите напуснаха, преди да дочакат края. Николай Галев, Стоян и Боряна Миневи, Боби от Сливница, Милчо Попов... Те отказаха да играят по чужд сценарий. В началото за малко се мярна и Лунд, вероятно за да види кои ще пристигнат, но избяга още преди ние да влезем в зала "Универсиада". Момчето имаше основание да се страхува. В общи линии така протече "събитието". Разкапана работа, пълно разложение. Бог да прости високохуманните цели. Единственият съществен резултат бе всеобщото оплюване и заклеймявана на Воденичаров.

Заклеймяванията не попречиха на международната организация "Хелзинкски наблюдател", следяща за спазване на човешките права, да го издигне за свой представител в България. Толкова ли са наивни американците, толкова ли не са осведомени какво се говори из София и какво се пише из българските вестници? Дали нямат разузнаване и не знаят кой е, та позволяват да ги представя един комунистически агент? Едва ли. Някога предполагах, но сега съм твърдо убеден, че янките прекрасно са съзнавали какво вършат.

И все пак, има ли Румен Воденичаров връзка с комунистическите тайни служби?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Основанията да мисля, че съществуват такива връзки са прекалено много, за да ги пренебрегна. По едно време се зашушука за смъртта на бившия български външен министър Иван Башев през 1971 г., и че Воденичаров имал отношение към нея. С една своя статия Румен опроверга слуховете, но опровержението му звучеше някак неубедително. Кого през онези години пускаха да обикаля цял свят, та макар като алпинист? Ами близкото му приятелство с Андрей Луканов? А ето и редове от в-к "Шок" по още по-болезнена тема: "Преди няколко години гръмна и аферата с психотропните вещества, разработвани в химически лаборатории на службите и прилагани върху криминални престъпници, "врагове на социалистическия строй" и дисиденти. В пресата се прокрадна и името на сегашния шеф на Хелзинкския комитет Румен Воденичаров, който уж имал пръст в секретните разработки. После проблемът се покри, а и химикът-алпинист не си направи труд нито да опровергае писанията, нито да ги потвърди..." И не на последно място нека си спомним подкрепата, оказана от БСП на тандема Вълканов - Воденичаров по време на президентските избори през 1992 година. Основен момент в тази кампания бяха спекулациите около етническия произход на Желю Желев. За твърде кратко, за подозрително кратко време Воденичаров бе успял да направи завой от 180 градуса в своите политически разбирания и от върл антинационалист се бе превърнал в яростен националист. Вероятно ще бъде интересно да спомена още един куриоз. Преди руменовото превъплъщение, в-к "Зора" публикува снимка, на която Воденичаров заедно със скъпия си приятел Георгий Сергеевич Лунд /Жорик/ позираха от върха на едно минаре на джамия. А после събитията се стекоха така, че същият закрилник на турците и мюсюлманите, разобличаван многократно в списвания с пари от руското посолство "Зора" стана един от неговите редактори. И дори влезе в ръководството на така наречения “Политически кръг Зора”. Но нека отново се върна назад.

Беше през есента на 1989 година. Една вечер се прибирах вкъщи заедно със съпругата ми и с нашата дъщеря, тогава още бебе. Пред дома ми чакаше спрял автомобил и край него стояха трима мъже. Разменихме си по някоя дума и стана ясно, че това са Румен Воденичаров, Костадин Георгиев и Драгомир Цеков. Малко трудно ги убедих да влязат, но най-сетне се престрашиха. В мемоарната книга на Костадин Георгиев епизодът е описан като "обсъждане на кадрови въпрос". Всъщност тримата се опитаха да ме убедят, че в мой интерес е да подкрепя отстраняването на Илия Минев от председателския пост в НДЗПЧ. Минев бил националист и нямал място в една хуманитарна организация. Националист или не, но Илия Минев бе първият, издигнал глас против насилственото преименуване на турците. Но нека не се отвличам. Няколко седмици по-късно в градинката между Университета и Народното събрание Воденичаров и К. Георгиев ми дадоха издаденият от тях бюлетин на НДЗПЧ и ясно ми дадоха да разбера, че за мен, като "дясна ръка и личен емисар на Минев" няма място при тях. "Водоразделът е вашият национализъм!" - изразът принадлежи на Румен Воденичаров. Същият, който на погребението на Тодор Живков изрече, че България се управлява от цигани и евреи и бе обявен за ултранационалист №1 в България. Ако си припомним и други събития, ще видим, че Румен бе един от най-яростните антинационалисти:

"02 декември 1989 г. Хората на Воденичаров провели събрание в кино "Петър Берон". Румен се ангажирал безрезервно с каузата на турците. За него българи сякаш не съществували. Обявил ни за фашисти и национал-шовинисти само заради отстояването на българската Идея. Оставало да каже, че сме комунисти, но нали начело на нас, заклеймените стои видният антикомунист Илия Минев. Нямало как, та Воденичаров се задоволил да го нарече "нацист". Единствен Янко Янков е говорил за репресираните българи. Неволно си спомням думите на Димитър Томов след като се върна от запаса: "От тези турци забравихме, че в България живеят и българи". Но и Митко май вече не помни собствените си думи. Това е то, приспособяване към "изискванията на новото време, както казва другарят Живков". Ами ние, които не умеем да се приспособяваме...?"

Да, ние си останахме такива до края - неприспособими... Но думата ми беше за Румен Воденичаров и за това как той се преобрази. Странна политическа метаморфоза. Тук си позволявам да вмъкна още един труднообясним епизод. На 4 декември 1998 г. в дома ми бе извършен обиск по обвинение в "проповядване на фашистка и други антидемократични идеологии и създаване на организация с цел насилствено изменяне установения от Конституцията строй на РБ". Извинете за дългия цитат, но с цел да избягна всякакви недоразумения, искам картината да е пълна. През време на обиска майор Петър Петров от ДС, сега НСС - Ботевград упорито се интересуваше от същия бюлетин. Предложих му да си го намери сам, но той не успя. С какво ли едно самиздатско издание от 1989 г. ще застрашава българската национална сигурност през 1998-ма? Кой е знаел, че го притежавам? Кой е наредил на Петров да го търси и защо? Настина, странни криволици в нашия преддемократичен, демократичен и следдемократичен политически живот...

А може би не толкова странни, ако вземем под внимание същите завои в съветската, а по-късно руска политика по този толкова деликатен проблем. Дали след като събрахме накуп известните ни факти не взе да понамирисва на споразумения от Малта? В такъв случай въпросът кой е Румен Воденичаров започва да приема други, много по-значими измерения. И макар отговор засега да няма, въпросите са поставени.

От НДЗПЧ водят началото си един куп партии: Народната партия на Димитър Бранков, Християнрадикалната партия на отец Тотю Петров, Съюз "Справедливост" на Милчо Попов и Огнян Цеков и други. А Дружеството можеше да се превърне в реална политическа сила. Разцеплението започна на 18 ноември 1989 г., когато след митингите на пл. "Св. Александър Невски" и в Южния парк, се събрахме в ресторант "Камен дел". Предложихме Дружеството да се политизира, да се превърне в политическа партия, поставяща си за цел вземането на властта. Тогава осъществяването на задачата не бе съвсем нереално, ние притежавахме нужния потенциал в кадри и обществено доверие, но Илия Минев бе категорично против. Не ни оставаше нищо друго, освен да не го послушаме и да се заемем с някаква реална дейност. Така, както всеки от нас я разбираше. Тогава, през оня паметен ден след ресторанта отидохме в дома на Иван Найденов – Байко и разисквахме до късно вечерта. Накрая решихме, че трябва да се вслушаме в думите на Стареца, той най-добре знае какво говори. Да, ние продължихме да го подкрепяме и да му бъдем верни. Само че повечето от нас потърсиха и други пътища за политическа изява. Бунтовни души като нас трудно можеха да стоят в изчакване. Мисля, че е много рано да говоря кой е успял и кой се е провалил, най-добре е да продължим разходката в миналото, за да разберем на какво се дължи неуспеха на Илия Минев. Емигрантите на д-р Иван Дочев го подлъгаха, че ще го направят президент на България, извикаха го в САЩ, докато политическият пасианс в страната ни се подреди и го върнаха - излишен, ненужен, употребен. Бай Илия направи доста усилия да поправи грешката, но бе ужасно късно. С получените в Америка пари известно време издаваше вестник "Свободно слово", докато парите свършиха. После почина съпругата му Ангелина и Минев рухна физически и духовно. Емигрантите му бяха дали и една печатница. Тя стоя дълго време неупотребявана в дома на Лъчезар Матеев, а сега с нея оперира Гошо Спасов от Белово, отговорник на БНФ /inc/ за България и с нея се печатат главно сп. "Борба" и в-к "Прелом", наричан още "Погром".

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Ето, това са причините все да мечтаем за демокрация, а тя все да не идва. Това са главните причини да твърдим:



ЖИВЕЕМ В КОМУНИСТИЧЕСКА ДЪРЖАВА



"Комунистите са непобедимо глупави, това е

чисто животинската част на човечеството."

Владимир Свинтила



В днешна България е налице основният признак на една комунистическа държава - наличието на комуни, малки общности от обезправени хора, действащи съгласно повелите на своите ръководители. Ръководителите се наричат "професионални революционери" или "политически елит". Според случая. Днешна България бързо се превръща в държава на робовладелци и роби, което в действителност е идеалът на комунизма. Родината ни не скъса с Ленин, Сталин, Червенков и Живков, както се опитват да ни излъжат. Днешна България продължи по техния безчовечен път, тя престана да бъде България!

Ако пък някой започне да бълнува за демокрация, за Европейска общност и НАТО, нека първо ни чуе, пък тогава да спори с нас.

Няма никакво значение дали комуните ще са разделени по партиен, икономически или някакъв друг признак. Важното е нацията да бъде разделена. Да има малки групи, изолирани една от друга, не поддържащи връзка една с друга. Преди 1989 година това бяха т. нар. номенклатура от една страна и "широките народни маси" от друга. "Широките маси" също бяха разделени на по-малки "маси". Спомнете си закрепостяването по месторабота и местоживеене, но нека не разводняваме темата. Желателно е да бъдат разкъсани старите традиционни родове, а още по-добре ще е, ако между тях се вкарат омразата и противопоставянето. Така самоизбралият се "елит" ще може да играе ролята на помирител.

Човешките единици, населяващи комуните биват лишени от възможността да проявяват инициатива. Било с преки забрани, както беше по времето на социализма, било с непосилни данъци, както е при лъжедемокрацията. На хората се втълпява, че дори самостоятелното мислене е проява на антисоциализъм, антипартийност или според конкретните обстоятелства - в антидемократизъм. При социализма информацията, знанието се крие. При пишмандемокрацията народът е заливан с реки от невярна и даже напълно измислена "информация". Целта е, никой да не може да се ориентира. Никой да не може да проумее каква е разликата между човека и животното. Ако пък недай Боже някой покаже, че съумява да живее без "мъдрите указания свише", без задължителните съвети на партийните секретари /тук името на партията е без значение/, лекомисленият човечец веднага и безмилостно бива изхвърлен от редиците на стадото, наречено кой знае защо "общество". За тежко противодържавно престъпление е обявена вече едната свободна мисъл! Заедно с гореизброените мерки, на нацията й се отнема възможността за обединение около истинските национални идеали. Отнема й се възможността да следва своето Божествено предопределение. И за по-сигурно, между коренните жители се разселват представители на някое малцинство с по-ниска култура и по-висока раждаемост. Правата на малцинството грижливо се охраняват от копоите на социалистическия, съответно демосоциалистическия режим. В днешна България отрекоха законното право на коренното население да се брани от престъпни посегателства. Червено-сините комуняги твърдят, че българинът нямал правото дори да говори, да обсъжда връхлетялата го "демокрация". Техните прокуратура, полиция и служби за сигурност винаги преследват Истината. И винаги според закона. Нацията бързо, и съвсем не полека се превръща в съвкупност от поединично измиращи индивиди.

Подлъгаха ни с обещания за човешки права и по-добър живот, за да ни обрекат на безправие и глад. Създадоха нечувана безработица, за да се съгласяваме на каквато и да е работа. Подхвърлят ни като на просяци мизерни подаяния, вместо заплати, държат ни в послушание с помощта на изкуствено задълбочаваща се бедност. Демократите провъзгласиха право на собственост, но фактически ни лишиха и от нова, което комунистите не успяха да ни отнемат. С помощта на инфлация и данъци, на безработица и свръхпрестъпност, те осъществиха пълното лишаване на народа от собственост. Увеличават цените на транспорта, на пощенските и телефонните услуги, за да не общуваме помежду си. Драстично, с позволени и непозволени методи прекъсват естествените ни връзки, за да се създадат условия, при които бихме съгласували своите действия. Обявиха свобода, пазарно стопанство и равни права за всеки, но да стане богат може само онзи, чието име е вписано в предварително подготвеният списък на богаташите. А списъкът е съставен от представители на висшата партийна номенклатура на БКП, и от шефовете на Държавна сигурност.

Българино, не разбра ли какво ти готвят?

През есента на 1944 година руският ботуш и британското коварство стъпкаха Царство България и поведоха българите към някаква измислена "народна демокрация". Сега пак същите престъпни типове, пак към "демокрация" ни водят. Водят ни, и ни отнемат всичко, което дедите успяха да ни завещаят. Сигурно за да не ни тежи по пътя. Слугите на Международния финансово-паразитен център - комунисти и либерални демокрадци поведоха българите като добичета на заколение. И българите, уморени от глад и лъжи - млъкнаха, предадоха се. Българите изоставиха своя Бог, предадоха Го, и Той ги изостави!

Българи, докога все други ще ви водят? Докато не се изправите и не тръгнете сами!

Комунистите и демонократите са непобедимо глупави. Те разсъждават като животни и единствено скотска участ могат да предложат на онзи, имал неблагоразумието да повярва в тях. Техният път на социализма и техният мирен преход водят единствено към гробището. Или към кланицата, то е все едно. "Изборите не променят нищо. Ако променяха, щяха да ги забранят." - имаше такъв надпис върху стена в София, замазан с блажна боя няколко дни след изписването му, малко преди общинските "избори" през есента на 1999 година. Изводът е, че българската криминална демокрация разрешава всичко, с изключение на действията, които биха променили нещата към по-добро. Но ние, българите искаме да живеем. Ние искаме да живеем добре като бели хора, каквито всъщност сме. Ние си искаме нашето.

И сме решени да си го вземем!

Многократно споменавах Държавна сигурност. Време е да разгледам по-подробно нейната същност.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

ДС – унищожител на Българската Държавност

Над България е надвиснала тежка сянка - сянката на ДС. Терорът се връща, страхът се връща, животът става не просто тежък - животът става физически невъзможен. Всичко можеше да е другояче, всичко можеше да е прекрасно, но ние изпаднахме в такава свръхдемократичност, че позволихме на палачите да се окопитят и да ни яхнат отново. Този път никой външен не е виновен на Българина. Българският народ бе застигнат от проклятието на стотиците хиляди жертви на комунистическото мракобесие. Така е и така ще бъде, докато не платим данъка, изискван от нашите мъртви и не се преборим с още жизнената комунистическа репресивна машина.

Нека най-сетне наречем нещата с истинските им имена. Българският народ е смъртно болен, а туморът, инструментът за неговото унищожение е старата комунистическа Държавна сигурност, преименувана днес на НСС - Национална служба за сигурност. Макар че най-правилно ще е да я наречем Противонационална служба за несигурност и наркотрафик. Залъгвахме се твърде дълго. Десет години живяхме с измамата, че не може да е все така, че нещо ще се промени. Накрая бяхме принудени да признаем: ние сме в положението на болен от рак, който отказва операция с надеждата, че болестта сама ще ти отиде. Не, няма да си отиде, а ще разруши приютилия я организъм. Къде сгрешихме, какво можехме да направим, а не направихме?

Още никой не е изчислил колко са жертвите на комунистическата диктатура в България. Десетки хиляди българи бяха умъртвени от служителите на ДС. В почти всички случаи причина за убийствата бяха некомунистическите убеждения на жертвите. Ние обаче решихме да се покажем свръхблагородни, свръххуманни, решихме да забравим, да не търсим сметка. Нещо повече: като истински безумци допуснахме палачите да останат на своите постове. Дадохме им възможност да се окопитят и да започнат отново терора срещу нас. Ето защо припомнянето на стари истории не е самоцел. То е нужно, за да съберем сила, да се изпълним с решимост и да довършим започнатото благородно дело - очистването на нашата Родина от комунистическата напаст. В противен случай рискуваме през някоя тъмна нощ да ни привикат "за малка справка" и едва след десетилетия да изровят нашите кости. А обществото да спори мръсни ли са те или са чисти.

Всъщност понякога из вестниците се срещат съобщения за посмъртна съдебна реабилитация на една или друга жертва на комунистическия произвол. Жертвите, макар и посмъртно, макар и незначителна част от тях са реабилитирани, това е добре. А кога ще осъдим палачите, та макар също посмъртно? Ще ви отговоря с помощта на една полупритча.

След Деветоюнския преврат през 1923 г., когато бил убит министър-председателя Ал. Стамболийски, градските големци в родния град на капитан Харлаков, физическия убиец на Стамболийски се събрали да обсъдят съдбата му. Един от тях се изправил и рекъл:

- Да, господа! Зная, че капитан Харлаков е куче, но не забравяйте, че е наше куче!

Същата работа е с кучетата от Държавна сигурност. Докато правителствата - било социалистически, било демократически, ги смятат за свои кучета, нищо няма да излезе.

Как можем да се справим с терора на тайните служби? Как можем да отстраним надвисналата над нас заплаха? Като извадим на светло тъмните им дела, като направим тайното явно. Тяхната сила е тайната; нашата - всеобщото знание. Те са силни докато работят скрито от чужди погледи; нашата цел ще бъде да насочим всички погледи към тях.

***

През септември 1944 г. Съветската армия окупира Царство България. Едновременно бе извършена и друга, много по-страшна окупация, тази на съветското КГБ. По-страшна, защото армиите идват и си отиват, но КГБ остава.

Тогава, през онези страшни септемврийски дни бе положено началото на българоубийствената институция, позната отначало като КДС /Комитет за Държавна сигурност/, а по-късно като Държавна сигурност /ДС/. В нея влязоха както извратени шумкари - садисти, така и бивши полицаи, преминали на страната на новата власт. Резултатът е известен – десетки хиляди избити изтъкнати Българи, елитът на нацията. Избити в повечето случаи без съд и присъда, тъй като освен своя авторитет сред хората, своя патриотизъм и свята непримиримост към човеконенавистния болшевизъм, те друго престъпление нямаха. Така започна ДС - с ликвидиране на Българския интелектуален и морален потенциал. Не е нужно да правим кой знае какъв подробен анализ, за да разберем, че ДС бе създадена за борба с Българския народ.

Чистката на всичко най-будно, най-живо продължи и през следващите десетилетия. ДС създаде концлагери и пращаше там храбреците, дръзнали да изразят съмнение към комунистическата власт. На остров Персин, край Ловеч, в Богданов дол, Куциан, Скравена и на още толкова други места гниеше цветът на Българския народ. Репресиите бяха особено масови през 1956-та и 1968-ма, когато унгарците, съответно чехите се вдигнаха в защита на своята национална независимост. Броят на избитите още никой не е изчислил, а за търсене на отговорност даже не се мисли.

Дойде 10 ноември 1989 година. Провъзгласиха някаква си демокрация. Започнаха някакви промени. Само ДС си остана същата, макар по подобие на породилата я партия на два пъти да си смени името. Отначало стана Национална служба за защита на Конституцията, после Национална служба за сигурност. Смениха само името. ДС нямаше и най-малкото намерение да прекрати старата позната практика на грабежи и убийства. Нито пък прекрати своето финансиране по описвания многократно от западните средства за информация начин - чрез продажби на наркотици и оръжие, чрез участие в международния тероризъм, чрез покровителство на престъпни групировки вътре в страната и извън нея, чрез преки кражби от домовете на недоволни лица. Чекистите само на това бяха учени, те само това умееха. И ако за смъртта на писателя Георги Марков научи цял свят, то кой днес си спомня за Милош Зяпков, за Иван Дундаров и Страхил Гичев или пък за свидетелката на пропадналото дело за лагерите Надя Дункин? Те и още много други бяха умъртвени не по сталиново време, а в условията на "демокрация, плурализъм и гарантирани човешки права". Всъщност мълчание тегне и над убийствата, извършени през последните години на "пролетарската" диктатура. Я се опитайте да заговорите за Георги Гавазов, за Борис Арсов, за Георги Заркин или за Володя Наков? Ще ми се да напомня и за съзатворника ми Петър Стефанов като цитирам книгата "Капан за контри" от Ганчо Савов: "И един ден, през декември 1986 г. той внезапно, без всякаква причина и оплаквания се срина на улицата близо до дома си и само за минутка издъхна!... Изневиделица край него се оказаха служители от ДС, които го прибраха бързо. После се държаха грубо със съпругата му, не разрешиха аутопсия, а след това "уредиха" спешно да бъде кремиран." Кои са тези служители? Имената! "Демократичната" ни власт май не е особено склонна да ни ги каже. Опитайте се да разследвате дейността на т. нар. група "Железните момчета" - оперативни работници от ДС, извършили серия убийства в Ботевград през 1986-7 г. Сигурно защото убийците са още на старите си постове, но продължава да се твърди, че не е имало никакви убийства, а става дума за нещастни случаи. Небезинтересно е да споменем, че важна роля за прикриване на престъпленията изигра паталогоанатомът на ботевградската болница д-р Тодор Петков, заради което след 1989 г. му повериха лидерския пост на БЗНС "Никола Петков", а по-късно го направиха шеф на небезизвесната "ВИС - 2". Същият "лекар" редовно правеше услуги на ДС, именно той прикри причините за смъртта на Цветан Йорданов от с. Гурково през 1991 г. Само че д-р Петков се пропи, измъчван от гузната си съвест и постепенно бе изхвърлен отвсякъде. Можеше да се види всеки ден в една малка кръчмичка, където се събират такива като него - преминали в "запаса" бивши ченгета. Докато в един прекрасен ден не умря от препиване с ракия-менте. Мръсното дело бе продължено от по-безскрупулни, по-устойчиви типове. Няма какво да се лъжем: копоите на комунистическия интернационал продължават своята война срещу България, а ние си дърдорим за демокрация. Колко ли ехидни ухилвания е предизвикала фразата "бивша ДС"?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Не, никой след 10 ноември 1989 г. не е даже помислял за съд над чекистите. Убийства, инквизиции, наркотрафик, плячкосване на частни колекции, тероризъм... За малко ли от деянията им се полага възмездие? Професионалисти в измамата, специалисти в грабежа - това са те, но нашите либерал-християнски демократи не предвиждат възмездие. Точно обратното - демонократите от Съюза на ДС /СДС/ допуснаха кагебейските възпитаници пак да се разпореждат със съдбите ни.

Те, бандитите и палачите от ДС си останаха същите, заемат същите кабинети, притежават същата неограничена власт, използват същите, уж отречени от историята методи и със същата безнаказаност продължават да съсипват живота същите набелязани жертви - ветераните от противоболшевишката Съпротива. А ние с цялата си детинска наивност си въобразяваме, че ДС е бивша... Икономическата структура на ДС, така наречената "Мултигруп" финансираше и още финансира основните, пък и някои други политически сили, диктува им правилата на играта, а ние се радваме, че ДС я няма... От ченгета се ръководи и могъщата “ЛУКойл”. Ами задграничните им филиали? Дон Огнян Дойнов от ботевградското село Новачене спря да изпълнява нарежданията на ДС, поиска да се върне в България и умря скоропостижно. Последва го синът му Ясен, който умря на 25. 02. 2000 г. Тук вероятно ще срещна упрек, че бъркам в човешката болка. Ето какво ще ви кажа:

Защо се ровя в биографиите на управниците ли? Ами я си представете следното вестникарско съобщение: "Днес в нашата страна на кратко приятелско посещение пристига президентът на САЩ г-н Ал Капоне. Видният държавник и демократ ще държи лекция на тема "Правата на човека в цивилизования свят". Г-н Капоне бе сърдечно приветстван от българския премиер г-н Косто Иванов. Г-н Иванов бе любезен да сподели, че с американския гост го свързва не само общия им бизнес, но и старото приятелство от съвместните им преживявания през младежките години". Ние не само имаме право, ние сме длъжни да познаваме своите ръководители, длъжни сме да следим стъпките им и да бдим над техните явни и скрити действия. Иначе нека не се оплакваме, че пак сме били излъгани. Досегашните наблюдения и анализи доказват, че в момента няма действащ политик, който да не е свързан с комунистическата Държавна сигурност. Неудобните бяха отстранени между 1990-та /Илия Минев/ и 1995-та /Янко Янков/, докато накрая не остана нито един честен човек между тях - нашите управници.

Изглежда беше напълно вярно твърдението на Илия Минев, че откакто Тодор Живков идва на власт, не друг, а именно ДС реално ръководи държавата. По-точно, че ръководителите на ДС и на БКП са едни и същи лица. Ситуацията с нищо не се е променила след 1989 година. И все пак разлика в отношението на ДС към БСП и СДС има. Докато ченгетата получават заповеди от своите шефове, намиращи се в БСП, то самите те ръководят СДС. Затова не вярваме, че така наречените демократи ще се справят с наследството на болшевишките тайни служби.

Съществува още един аспект от дейността не само на ДС, но и на КГБ, и на ЩАЗИ, и на Секуритате, и въобще на всички тайни служби, бранили рухналите комунистически режими. Те имаха своя агентура на Запад. И голяма част от агентите им принадлежаха към престъпния свят. Но докато преди "нежните революции" ченгетата работеха за своите правителства, то сега взеха да работят за собствена сметка. Отново ръка за ръка със Западните мафии. И ако има нещо, от което недоумявам, то е защо Западът отказва да ни помогне в борбата с онези, които рушат и неговите общества. Нещо повече - официалният Запад сякаш ги покровителства, поне това личи от досега събраните факти.

През януари 1997 г. преживяхме един дирижиран полубунт, при който правителството /но не и властта!/ премина от ръцете на една комунистическа фракция /БСП/ в друга /СДС/. Народът за пореден път бе излъган, че страната ще се управлява от некомунисти. Даже от антикомунисти, какво безочие! Дотук добре, но никоя лъжа не е вечна, историята не свършва с една дата. Първото, което направи впечатление бе, че никой от виновните за хлебната криза, за хиперинфлацията, за грабежа и за цялото катастрофално управление на Жан Виденов не бе наказан. Нямаше наказания и за пребитите от бой хора пред парламента. Къде са гаранциите, че злото няма да се повтори? После се вдигна шум около така наречения "лустрационен закон", забраняващ на бивши служители и доброволни сътрудници от ДС да заемат някакъв чиновнически пост. Законът в крайна сметка бе отменен, без някой да забележи, че той се отнасяше до бившите, до отказалите се. Действащите не бяха предвидени в закона, тях не ги закачаха. Но ДС прецени, че бившите могат да се разкаят и да се върнат в нейните редици, затова и този полузакон не бе приет. Практиката потвърди правилността на взетото решение. Всяка седмица можете да видите по различни телевизии някои такива завърнали се под крилото на Службите “бунтовници”. Няма да ви казвам кои са, сами ще ги познаете. Най-вече по това, че само и единствено на тях се дава думата да говорят от името на всички нас. И да се вживяват в ролята на върховни съдници. Така се стигна до декември 1998 година.

***

Какво се случи тогава? Нищо особено. Няколко разлепени листовки от името на Движение “Воини на Тангра”, съдържанието на които в никакъв случай не нарушаваше действащите закони. Вярно, бяха разлепени в една и съща вечер из няколко десетки градове. ДС обаче реши друго. Хвърлените за смазването на нашето недоволство огромни полицейски сили можеха да бъдат оправдани, само ако се отнасяше най-малкото до въоръжен опит за преврат. В случая нямаше нищо подобно. Изразена загриженост към съдбата на Българския народ, болка за състоянието на Държавата. Горката ни бивша ни държава, както се оказа. Сигурно затова следствието не извърши никакви действия за разкриване на истината, а се превърна в кампания за сплашване и за икономическо съсипване на набедените. От истината ние можехме само да спечелим, а те - само да загубят. Ето текстовете, можете сами да прецените:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

РЕД И СПРАВЕДЛИВОСТ

На 18 март 1998 г. една къща в Плевен рухнала, защото властите много години не позволявали на нейните собственици да я ремонтират и укрепят. Къщата била паметник на културата. Под развалините на паметника загина една Българка, детето й остана сираче. Последвалата експертиза роди нищо незначещи констатации. Отговорност не бе потърсена.

На друго място осъдиха и вкараха в затвора възрастен Българин, стрелял по циганите, дошли да го убият и оберат.

Подобни примери са част от всекидневието на Българина. Ние ви казваме:

Държава, която не защитава Българина не е Българска държава!

Държава, която не позволява на Българина да се брани е противобългарска държава!

Държава, проявяваща равнодушие към живота и смъртта на своите поданици не е Държава!

Ние идем, за да върнем българската Държавност!

Ние идем, за да върнем сигурността на Българина, да върнем вярата и справедливостта! Ние идем в името и заради децата на

България!

Ако ви е страх да ни последвате, поне не ни пречете!

Ние работим и за вас!

Ние сме Българското бъдеще!

Тази листовка разлепихме в неголям тираж из Ботевград. Местният "Ботевградски вести" я нарече "фашистко послание". Били сме подстрекавали към бунт срещу властта. Сами ние ли мислим по този начин? Само и единствено ние ли сме решени да се сражаваме за своята Родина и за своя народ?

"Отказът от война, бягството от война свидетелстват за дълбоко израждане на нацията, за загубата на нейната сплотеност и жизнена сила. Този, който не е готов да се сражава и умира - той не може истински да живее. Той е призрак, полусъщество, случайна сянка." - Александър Дугин.

***

Ние не искахме да се примирим с участта на сенки и призраци. Последва листовката

ОПОМНЯНЕ

Правителството, наричащо се "българско" и депутатите, заседаващи в Българското Народно събрание не се интересуват от Българите. Те не искат дори да ни превърнат в свои роби. Те мислят само как да ни отнемат всичко - имотите, жилищата, спестяванията, личното ни имущество. /И как накрая да ни уморят - бих добавил сега!/ Властващите партии и техните лидери изпълняват заповедта, дадена им от юдомасонските господари:

Българите да бъдат унищожени, да бъдат изтрити от лицето на земята!

И како ни залъгват с празни обещания, то е за да избегнат опасностите от нашето контранасилие. От нашия бунт, от нашата съпротива, която неизбежно би възникнала, щом всички ние осъзнаем страшната истина.

Средствата за пропаганда и масово оглупяване ни занимават с всякакви малцинства: с цигани, с турци и евреи, с албанци и сомалийци. Само за Българина никой не говори, само него никой не го защитава. За Българина никой не мисли.

Време е да осъзнаем реалността. Време е да се опомним, да проумеем кой и защо иска нашата смърт и смъртта на децата ни. Тогава Българският Бог ще простре закрилящата Си десница и ние ще си спомним забравената истина: Щом Българинът се изпълни с решимост за бран, враговете му сами падат на колене.

"Воини на Тангра".

***

"Опомняне" бе разпространена из повече населени места. Докато разпратим следващата листовка и организираме нейното разлепване, ЧК на ген. Ат. Атанасов ни изпоарестува. Откопираните копия бяха иззети като доказателство, че сме се готвили да свалим правителството и да суспендираме Конституцията. Но ето и нейният текст:



НАШЕТО УТРО

Управниците и подчинените им средства за всеобщо оглупяване твърдят, че днешната младеж била аполитична. Вярно ли е?

Няма ги младите следовници на маркс-ленинизма. Колкото до младите демократи и либерали - оказа се, че техният идеал са изгодата и парите. Наистина ли младите хора вече не вярват в нищо? Нима отчаяние и безнадеждност са обхванали строителите на утрешна България?

Ние казваме: Българската Вяра е жива!

Идеите не се изчерпват с родените в ционистки лаборатории измамни учения. Страната ни е залята от дясна националистическа вълна. В огромната си част, носителите на новите десни идеи за национално възраждане са млади хора. Те са, които носят своя Идеал в сърцата си. Те вярват! Не за рубли или долари, не за привилегии и постове.

А за България!

Млада България вярва!

Млада България не се предава, тя се бори!

И тази борба е нашата надежда.

И нашето Българско бъдеще!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)