Новата Тайна история

[Eлтимир]

НОВАТА ТАЙНА ИСТОРИЯ

/С благодарност на Прокопий Кесарийски за идеята/

ЧАСТ I

Ще мине време. Потомците ще питат какво се е случило през тези страшни за България години и защо сме допуснали ликвидирането на българския народ. Наистина, какво се случва днес? Ето, сега вестници, радио и телевизия се надпреварват да гадаят дали ще има предсрочни избори и кой би могъл да ги спечели. Питат и за случая с българските медици в Либия. Всички питат, но никой не иска да знае истината. Те си питат, друго не им е разрешено да правят, още по-малко са в състояние да проанализират състоянието на държавата и нацията. За промяната в етническата карта на България, за измирането на българите не само не питат, но и не мислят, не смеят да мислят. И така - обезумялата паплач пита, задава второстепенни, несъществени въпроси.. Затова сега сядам, за да отговоря на всичките въпроси, задавани от паплачта. И на задаваните, и на незадаваните. Защо точно аз? Защото ми омръзна да ме учат не само какво, но и как да пиша. Защото ми дойде до гуша от лъжи. И защото някога, през далечния VI век имало един придворен византийски историк - Прокопий Кесарийски, който наред с официалната история пишел още една - истинската. Която нарекъл “Тайната история”. И която е издавана и до днес на десетки езици, докато официалната е забравена. Нали все някой трябва да остави спомен и за истината? И защото се оказва, че освен мен, няма кой друг да го направи. Същото е мнението на проф. д-р Никола Алтънков от Калифорнийския университет, който от една страна ме подтиква да пиша, но от друга твърди, че написаното от мен нямало пазарна стойност. Може би днес наистина да е така. Но утре...?

Защо ветераните на противоболшевишката съпротива бяха унищожени? Защо никой от тях не достигна до признание? Защо тези хора се провалиха до един? Ще опитам да отговоря на тези въпроси, доколкото ми е по силите.

Освен преглед на положението в България през последните години на ХХ век, тази книга е и реквием на старите идеологии. Тук пиша за ляво и дясно, обаче тези понятия вече не са в сила. През 90-те години бяха последните им напъни, последните им издихания, преди да докажат своята пълна несъстоятелност. Старото хилядолетие си отиде заедно със старите принципи и правила. Вече нищо не е същото. Обаче тогава, когато започнах тази книга все още беше друго. Някой трябва да проанализира случилото се и да даде отговор на въпроса защо се получи така. Няма кой друг да го направи. Дори да поиска, няма да му позволят. Те и на мен не ми позволяват, но аз така съм свикнал, да върша непозволеното. Свикнал съм да следвам повелите на своята съвест, пък за останалото ще се погрижи Небето.

Книгата е писана през 2000 година, като е преработвана и допълвана два пъти – през 2001-ва и 2006-та година. Към книгата има и едно Специално допълнение, което няма да бъде публикувано преди смъртта ми. А вероятно и дълго след това. Съществуват събития и обстоятелства толкова неестествени, толкова гадни и отвратителни, че не бива поне сега да разказвам за тях. От друга страна Истината трябва да се знае. Трябва да се знае какви бяха истинските причини да изгубим България. Какви бяха истинските причини да допуснем унищожението на българския етнос. Ако някой, разбира се тогава се интересува, ще прочете истинските причини в Специалното допълнение. Там никого не съм щадил. Най-малко себе си. Сега обаче е рано. Допълнението би предизвикало катаклизми, които в никакъв случай няма да са ни от полза. Но и казаното тук съвсем не е малко. Желая ви приятно четене и здрави нерви.

***

Дали след като заради писането съм подложен на гонения, не е страшно да продължавам да пиша? - така ме питат. Да, страшно е. Но още по-страшно ще е, ако престана да пиша. Позволете ми да ви запозная с моето виждане, пък после преценете дали съм бил прав.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Държава, Нация и Власт

Bизантийското християнство и чуждите окупации съсипаха Българския дух. После преживяхме половин век комунизъм, за да забравим кои сме и откъде идем. Накрая ни подмамиха с приказки за демокрация, с басни за райски живот, с обещания за охолство, за да ни натикат в Ада. И други пъти се е случвало да попаднем в тежко положение, но сега пощада не е предвидена. Много по-скоро, отколкото допускаме, българският народ ще прекрати своето хилядолетно съществуване. Всъщност народът вече го няма. Народ бяха дедите ни. Ние, техните потомци, които се съгласихме да живуркаме, вместо да живеем - ние сме нещо друго. На латински е populus, на испански е pueblo, на английски е people. Три съгласни букви, ако се придържаме към древния начин на изписване: "ппл". Което на български ще рече паплач. Нима очаквате паплачта да се осъзнае?

Нека излезем извън нищо незначещите думи, извън заблудата, нека видим действителността такава, каквато е.

Ето каква картина наблюдаваме: По всичките многобройни канали на държавните и частни TV Иван Костов пее хвалебствия за дейността на правителството, оглавявано от него. Празните стомаси на TV зрителите му акомпанират. Вдига се такъв шум, че в крайна сметка никой нищо не чува. И никой не си дава сметка за истинското състояние на нещата.

От дълго време реалната власт не излага себе си на показ. Властта, истинската власт е в ръцете на няколко десетки фамилии, но тях паплачта не ги знае, не ги познава, не гласува за тях, те не излизат на избори. Портретите им не висят по стените. Властващите не се показват по телевизията, не държат речи, не си губят времето по митинги. Онези, които познаваме, и които уж избираме, са само послушни слуги. Назначени изпълнители на чужда воля. Ето защо обещанията, давани от политиците не се изпълняват. Политиците следват друга логика на поведение, не винаги ясна и за самите тях. Като резултат наблюдаваме странна действителност, излязла сякаш от кошмарите на някой умопобъркан.

От една страна - всепозволеност. Невъобразимо безредие. Липса на всякакви правила. Всекидневна промяна на законите. Мафията върши каквото си поиска. Правозащитните и правораздавателни органи не се интересуват от мафията, не се намесват в нейната дейност. Наказвани биват само отделни, проявили непослушание престъпници. Отказали да работят за висшестоящите или пък да им плащат данък. Или решили да започнат свой собствен, почтен бизнес. Наивници, те не подозират, че почтеността у нас е по-голямо престъпление от кражбата и наркотрафика. Такива биват осъждани на смърт и присъдата се изпълнява незабавно. /Самоубийство с три куршума в челото, нали помните какво писа в-к "Труд"?/ Присъдата се изпълнява без право на обжалване, без възможност за измъкване. И за никого няма имунитет, даже за Андрей Луканов. Нито джебчията, нито сводникът, нито наемният убиец, нито измамникът и спекулантът - никой не може да води самостоятелно съществуване. Всичките те са под пълната и безусловна власт на фамилиите. Колкото до прекия контрол - той се осъществява от старата непокътната структура на уж разтурената ДС. И даже да сменят един или друг началник, какво от това. Дали ще е генерал Шопов, генерал Атанасов или генерал Чобанов – все едно. Истинските ръководители никой не ги закача. Само невежите си въобразяват, че със смяната на няколко фигуранти може да настъпи промяна към по-добро. Никой не познава истинските ръководители на Службите за /нечия/ сигурност, никой не познава истинските ръководители на държавата, никой не познава техните господари. Управлявани сме, без да знаем от кого. Живеем по правила, които са ни непознати. Следваме цели, за които не подозираме. Всъщност никога досега в човешката история тоталитаризмът не е бил така всеобхватен.

В икономиката хаосът е привиден, но никой извън упълномощените /запомнете тази дума!/ не може да се ориентира. Ликвидират се печеливши предприятия, други се продават на безценица, за да бъдат по-късно закрити. Унищожават се цели отрасли. Отнема се поминъкът на хората. Обикновеното, непривилегировано население е обречено. Обществото е обзето от чувство на отчаяние, завладяно е от безнадеждност. Всички усещат, че с Нацията е свършено, говорят го помежду си, но всеки дълбоко в сърцето си таи надежда, че за него и семейството му не се отнася. Който може - измъква се навън. Други не издържат и се самоубиват. Останалите, видиотени от безкрайни латиноамерикански сериали, от чалги, от реклами и спорт вегетират, готвят се, макар и полусъзнателно за края. Гаснат търпеливо и в мълчание. Примирило се със съдбата си, онова, което доскоро се наричаше "Български народ" не смее нито да протестира, нито да предприеме действията, изискващи се от историческия момент. Стадото покорно очаква смъртта.

Преди десет години българите поведоха борба за връщане на земята. Доведени до невъзможност да я стопанисват и да се изхранват от нея, сега те са съгласни да я загубят. Преди десет години българите притежаваха свои собствени жилища. Много скоро и това няма да имат. След десет години на лъжи и измами, на глад и мизерия, на грабеж, на безработица и безизходица, българинът за нищо не мечтае, той не вярва, не се надява, не се бори, не търси, даже е спрял да мисли. Днешният българин не е нищо повече от добиче, крачещо към кланицата. Взаимната подозрителност, недоверието, бездушието се настаниха трайно между българите. Взаимопомощта и състраданието изчезнаха. Националната солидарност се стопи. Българинът загуби своето самоуважение и светът спря да го уважава.

Здравеопазване, социална сигурност, човешки права - те вече не съществуват. Образователната система пълни главите на младите с пародия на знание. От думите, изпълвали ни някога с гордост, са останали само кухи, безсмислени звуци. Гаврата с нашите национални светини е всекидневие. Все повече хора се заемат с търговия, с безкрайно посредничество, загърбвайки производителния труд. Самите правителства създадоха условия, при които производството става невъзможно. Държавниците спряха да се грижат за битието на своите подвластни. Или по-точно – грижат се това битие да става все по-непоносимо.

Службите, призвани да бдят над реда и законността не изпълняват първоначалното си предназначение. Прокурори и съдии сядат на среднощни гуляи с изявени бандити. /Не сте забравили другаря Татарчев и неговия приятел Ерджан Рашид - Роко, нали?/ Следователи и офицери от службите за сигурност не се срамуват да вземат подкупи. Откровеното изнудване е станало обичайна практика в полицията. Тази практика, обаче незабавно се прекратява, щом въпросът опре до правото на убеждения, на съвест, на свободна мисъл. По отношение на идеите България е една свръхполицейска държава. По чл. 108 от Наказателния кодекс компромиси не се правят. Според прословутия "108" липсва конкретно деяние, за което може да се направи компромис. По "108" биват осъждани само невинни хора, по "108" подсъдим е самата човешка мисъл. Единствено на шепа подбрани продажници е разрешено да критикуват. Разбира се, при строго начертана рамка докъде да стигат критиките и в каква насока да бъдат те. Имитацията трябва да е пълна.

"Службите" стигнаха дотам, че през октомври 2000 г. 50 тайни ченгета дебнели две седмици кой изписва надписи срещу сексуалните наклонности на виден държавник в една градска тоалетна. И още щели да дебнат, но случаят се размириса по пресата и наблюдението бе снето. Можете ли да си представите какво значи това? - докато из цялата страна вилнее невиждана престъпност, "свръхпрофесионалистите" от НСС надничат в един нужник, за да видят кой драска там неприлични надписи! На всичкото отгоре техният министър намира поведението им за съвсем нормално. Ако положението е нормално, аз започвам да се питам какво е ненормалното. Да не говорим за официално регистрираните информационни средства. Няма никаква независимост на словото и печата, полицията цензурира всички вестници, правото на сдружения си остана на книга. Жестоки репресии се стоварват върху всеки, дръзнал да изрази своето мнение. Преследванията са много по-безпощадни, отколкото по времето на комунизма. Тогава на служителите от ДС търсеха някаква отговорност при превишаване на правата им, а сега на същите садисти е позволено всичко. Диктатурата не само не си отиде - тя стана още по-всеобхватна. Всяка дума, противоречаща на официалните догми се обявява за фашистка проява. Фашизъм е, и когато заявиш, че офицерът от НСС, който ти е направил обиск в дома, е задигнал дребните пари от касичката на твоето дете. Фашизъм е, когато заявиш пред прокурора, че някое си ченге се обогатявало от търговията с дрога. Но не е фашизъм, когато синът на правосъдния министър редовно изпотрошава с компанията си барове и дискотеки и стреля по сервитьори, дръзнали да се противопоставят на видното отроче. Вместо обещаваната демокрация сме свидетели на непозната до днес тирания. Безочливият властнически произвол и беззаконието са обикновени явления, липсата на морал никого не учудва. Противобългарската Държавна сигурност, скрита под маската на НСС доунищожава последните остатъци от Българското. Право на живот? Неприкосновеност на кореспонденцията, на жилището, на личността? Какви са тези глупости? Глезотии! Нищо в днешна България не е неприкосновено. Най-малко човешкият живот. Необоснованите арести и политическите убийства спряха да ни правят впечатление. Свикнахме с тях. Както и с подслушването на телефоните, със следенето, с нахълтванията и тършуванията по домовете, с палежите и атентатите... Целта на терора е никой да не мисли. Никой да не разсъждава, никой да не проумее какъв утрешен ден ни готвят. Ако пък се появи някоя излизаща извън стандартното посредствено ниво личност, някой млад талант, той скоропостижно умира. Ще припомня. Забравена е вече гениалната млада художничка Танелия Стайкова. Никой не говори за нейната загадъчна смърт. Може би защото ще станат ясни причините за смъртта и на други изгряващи български таланти. Защото ще стане безпощадно ясно, че на демокрацията не й трябват таланти.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Предлагам на вашето внимание още една истински злободневна тема. В България изчезват хора. Стари, млади, даже деца. Започна се с едно бебе, изчезнало от детската си количка посред бял ден, после случаите зачестиха, а вече са всекидневие. За справка - който и да е вестник. Полицията никога нищо не знае. И ужасно се сърди, когато й припомнят, че е нейно задължение да научи. Обществото е смутено, хората не знаят какво да мислят, объркани са. Щяха ли да са объркани, ако не бяха забравили миналото? Налага се да припомня какво пишеше нашата и руска /съветска по онова време/ преса за подобни случаи в Латинска Америка. Страната и конкретната година са без значение. За нас са важни методите:

"ИЗЧЕЗНАЛИЯТ"

Това е абсолютен кошмар. Свидетелите - членове на семейството, приятели или минувачи - виждат как човека го отвеждат въоръжени сътрудници на службите за сигурност. После семейството в отчаяние го търси из полицейските участъци. Властите категорично отричат те някога да са задържали даденото лице. Човекът изчезва, просто престава да съществува. Близките започват да се мъчат от страшни предположения, че "изчезналият" е измъчван до смърт и службата за безопасност се е постарала да скрие тялото. Макар тази служба като по правило не се старае много и изхвърля телата където й падне - на околовръстните пътища, по бунищата и т. н."

Ако темата бъде разгледана в този неин аспект, вероятно е доверчивите невежи доста да се изненадат. Но лично аз не вярвам, че в България са останали смели мъже, осмеляващи се да надигнат глас срещу органите на безредието и престъпността. Затова не вярвам, и че ще излезем от сегашното "затруднено" положение. А картината от ден на ден става все по-безутешна. Да сте чули или прочели критики срещу институциите НСС и НСБОП?

В днешна България растат и процъфтяват единствено гробищата. Нацията, изгубила контрол над своята Държавност се подготвя за последния си поход - към Отвъдното. Нацията престана да бъде Нация. Човекът, примирил се с участта си на безправно животно престава да бъде човек. Българинът умря, погубен от собственото си волско търпение.

***

Какво ще се случи в бъдеще?

Фамилиите постепенно изнасят живота си извън границите на страната. Децата им учат в престижни чужди университети, в чужди държави се издигат новите им палати. Техните подставени лица засега остават да извършват дейността си на надзиратели в огромния концлагер, наричан още по навик "България". Според замисъла на световната финансово-паразитна олигархия, Балканите трябва да се превърнат в гето, в помийна яма, в кофа за боклук, където ще бъдат пращани отпадъците от развитите западни "демокрации". Насам ще бъдат насочени разните джипсита, житанес и цигойнен, емигрантите от Азия, Африка и Латинска Америка. Европейските общества започват етническо прочистване в страните си за наша сметка. Такава е ролята, отредена ни от онези, към които толкова се стремим. И към чието приятелство толкова се домогваме. Това е техният Пети кръстоносен поход срещу нас. Отмъщение заради данъците, плащани на великия Кан Атила. Отмъщение заради мъртвите императори Никифор Геник и Балдуин Фландърски. За погубения маркиз дьо Ньой, за българските ереси и битките по германо-българската граница, когато техният Карл Велики се преклони пред Българския Крум Страшни... И българите няма да избегнат отмъщението, защото се отказаха от своята господарска мисия.

После и гетото ще изчезне, на негово място ще се появи нещо съвсем друго, само че не сме стигнали дотам.

"Може да се каже сигурно: колкото разорени семейства има в държавата, толкова метежници има налице." - /Френсиз Бейкън/ Но за да бъдеш метежник, трябва да имаш сърце. А всички ние виждаме как безсърдечие е обзело бившата България! Ние станахме не просто безразлични, а смъртно безразлични. Безразлични при смърт, безразлични до смърт. Затова сме обречени да умрем.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

През 1991 г. наши журналисти, между които Мико Петров /вече покойник/ и Петко Георгиев били на посещение в САЩ. В град Сейнт Антъни, щата Минесота, те решили да посетят супермаркета "Апачи". Собственикът наредил да ги изгонят, защото ги помислил /по негово собствено признание/ за цигани. "Циганските земи" - така ни казват вече на Запад. Улични престрелки, глутници скитащи кучета, тълпи от просяци, мърсотия, епидемии, корумпирани, неработещи държавни служби, скъпи некачествени стоки, скъпи некачествени услуги, - ето ги факторите, способни да убият в зародиш всяко желание на чужденеца не само да инвестира, но и да посети като турист страната ни. Нашата изолация от останалия свят се превръща в главна цел на управляващите правителства и парламентарни сили. Дърдоренията за приемане в Европейската общност не могат да измамят никой мислещ човек. Размислете над поставяните ни условия за влизане и ще разберете като какви ще влезем там. А за да бъде успехът напълно сигурен, българските деца биват пращани в илюзиорната реалност на наркотичните халюцинации. Или във виртуалния компютърен свят на безмислените електронни игри. На практика е все едно. Българските деца биват пращани там, откъдето измъкване няма. За сметка на това, ако някое българско дете прояви истински компютърни интереси и умения, пращат качулатите садисти от Службата за борба с организираната престъпност. С обвинението, че детето е изтеглило от Интернет някоя песничка без да плати.

Нас, българите ни осъдиха на смърт. Ние се съгласихме с присъдата, одобрихме я. Спряхме да се възмущаваме от деянията на властниците-палачи. Оставихме се да ни поведат на заколение. А те, които ни се усмихват от телевизионния екран, те отдавна нямат нищо общо с нас. Ние сме осъдени. Те са нашите надзиратели. Щом смяната им изтече, надзирателите напускат затвора. Връщат се при нормалния свят, при семействата и приятелите. Връщат се към нормалния живот. Оставаме ние. Покорно, търпеливо оставаме да чакаме смъртта.

***

Стигнахме до случая с медиците. Едва ли придворните хронисти ще отразят истината, затова реших да я включа в моята книга. А истината е следната:

БЕСИЛКИ

"Щели да бесят някакви си българи в Либия. Голяма работа!"

Възмущавате ли се от такова отношение към проблема? Нима наистина се възмущавате? Ако е така, то аз съм доволен. Аз много искам вие да се възмутите. Аз искам да ви видя възмутени. Ядосани. Гневни!

Когато самолети на НАТО обстрелваха българската територия никой не посмя да гъкне. Нито политици, нито преса - никой. Когато бандитите от ДС под водачеството на генерал Атанас Атанасов арестуваха за проявено българско родолюбие отново цареше пълна тишина. Пък сега имат наглостта да ни обвиняват в липса на патриотични чувства. Шестима българи - дреболия. Я погледнете геноцида в Чечения! Червената армия унищожава до крак едно от Батбаяновите племена - кой се осмели да протестира? Кой вдигна глас в защита на Волжските българи в Чувашия и Татарстан? А там въпросът опира до милиони подложени на изтребление или в най-добрия случай на денационализация хора с българско самосъзнание. Да не говоря, че нас, българите от Дунавска България ни лишиха от правото на самозащита, когато имуществото, честта и живота ни са застрашени от представители на някое малцинство. Да не станело като в Косово. Наистина ли обвиненията ни срещу Либия са продиктувани от грижа за съдбата на нашите сънародници?

Друга е истината, май. Либия и САЩ са врагове. Нали помните, че навремето самолети на САЩ убиха дъщерята на полковник Кадафи и раниха тежко един от синовете му. Такова злодеяние нормален човек не може да прости. И вместо да кажем на висок глас какво всъщност се случи, ние отново служим на чужди, този път на американските интереси. А истината е ето каква: Заразената със СПИН кръв е изпратена с посредничеството на Международната здравна организация. Конкретният случай е част от глобалния план за обезлюдяването на Африка. Умъртвеният през 1997 г. от ДС световноизвестен изследовател Никола М. Николов писа за тези неща и тогава го обвиниха в политическо фантазьорство, но напоследък неговите фантазии взеха да придобиват твърде материален облик. Шепа самообявили се за богоизбрани се опитват да освободят земята от нейното население, а обречените на смърт послушно кротуват, мълчат с надеждата, че смъртта ще ги отмине. Ако това бъде заявено от либийското правителство, резултатът ще е нулев. "Пропаганден трик на Кадафи" - ще отговорят. Но ако българското правителство разкрие фактите, ефектът ще бъде различен. Тогава и лекарите ще бъдат освободени, и българският авторитет по-малко ще пострада, защото за Либия е по-важно разобличаването на цялостния сатанински план, отколкото наказанието на шепа дребни, а вероятно и недоброволни изпълнители. Само че както наблюдавам, за нашите управници българският национален интерес е последна грижа. И най-безчувственият, и най-тъпият, и най-загубеният селянин е светец и мъдрец в сравнение с нашите политиканстващи нищожества. Селянинът, колкото и да е оглупял, никога няма да наблюдава безучастно, когато нивицата му изгаря от сушата или пък когато я задушават бурени. Как се отнасят към своя народ онези, които уж той, народът избра, за да го управляват?

"Хората са смазани от мизерията, безработицата, съсипващите данъци и неудържимото раздържавяване на нашата и без туй мнима държавица. Студентите чакат само мига, когато ще могат да побягнат свободно на Запад, за да не се върнат никога в тази долина на скръбта. Старците ще измрат, и не знам освен ромите и турците, какво население ще остане още тук. Само колко символично е, че точно на границата между двата века и хилядолетия, отрочето, родено в решаващата секунда е циганчето, кръстено Веселин!

Това е поличба и статистически предвидим факт! Поциганизирането на българите и българизиране на ромите е светлото бъдеще на тази страна без бъдеще!" - проф. д-р Иван Славов

Не виждате ли? - те, нашите управници проявяват загриженост към шестима българи /така и трябва да бъде!/, но същевременно проявяват престъпно нехайство към трагедията на милиони. Как да не заподозрем управниците си в лицемерие? През март 1990 г. президентът на Панама Гилермо Ендара обявява гладна стачка в знак на солидарност с мизерстващия и гладуващ панамски народ. Ето кое наричам аз солидарност и съпричастност със страданията на народа! Нашите парламентарни кречетала са твърде далеч от подобна саможертва. Тяхна единствена цел е да наберат известни симпатии, необходими им за предстоящите избори. Нищо друго! Съдбата на лекарите е последна грижа, животът на някакви си българи за тях нищо не значи. Всъщност първоначалната загриженост бързо бе забравена. Сега Стоянов и Костов умуват дали закрилата на българите в чужбина представлява евроценност или не. Какъв е истинският облик на властващите в България политически джуджета? Забогатяха, угоиха се, а когато ги обвиним в корупция ни отговарят, че нямаме доказателства. Когато пък имаме - не искат да ги погледнат. Или ни арестуват за “клевета срещу политическия елит”. Те искат да бъдат вечно министри и депутати поради липса на доказателства. На всичкото отгоре използват една страшна човешка трагедия, за да ни излъжат колко милеят за нас, колко ни обичат. "Ако не беше склерозата, аз щях непрекъснато да мисля за народа!" - патетично изрече известен представител на нашата политическа класа. И затъпялото стадо му ръкопляскаше...

[Eлтимир]

Нека си припомним още един прелюбопитен факт. В началото на своята политическа кариера, онези от "новата класа" оставиха избралите ги мизерстващи поданици и се втурнаха да присъстват на някакво световно първенство по футбол в САЩ. Та дори поискаха да им благодарим, че се отишли да почетат с присъствието си играта на българския отбор. Сякаш всичко друго в държавата ни беше наред, сякаш хазната ни пращеше по шевовете от излишна валута, та трябваше парламентарните ни кречетала да я облекчат от непосилния товар. Сега пък чувам, че Иван Йорданов Костов си спретнал дружинка, взел самолет и отишъл да гледа откриването на олимпиадата в Сидни, Австралия. Още малко и ще помисля, че Сидни се намира на съседната улица в Драгалевци! Колко струва наемането на самолет до Австралия, кой е платил сметката с какви пари...? А когато не се занимават със спорт, управниците си уреждат фестивали - бирени фестивали, фолк фестивали, фестивали-надпявания... Състезания без край, първенства "до дупка". Новата класа си гледа удоволствията, пък ние тук ако ще от глад да измрем, никой не го е грижа.

Какви методи използва парламентарната сган в "борбата" за живота на нашите медици? Праща им склерозирали стогодишни адвокати. И разчита на руснака Евгений Примаков, виден функционер на КПСС и КГБ за посредничество. Всъщност комунягите твърде добре познават Муамар Кадафи и твърде лесно биха се разбрали с него, стига да искаха. Нали когато той взе властта, техните вестници крещяха: "Слънцето на Либия изгря през нощта". Нали те въоръжаваха Джамахирията, нали те я подкрепяха във войната срещу световния империализъм? Защо сега не използват старите си връзки и изграденото си влияние, ами ни пробутват евтини номера? И защо така ужасно се боят истината да не види бял свят? Достатъчно беше Христо Данов да намекне, че трябва да се види произходът на заразената кръв, за да го направят председател на Конституционния съд, та да му затворят устата. А по-късно да го убият в Правителствена болница, за да не проговори никога. Поне такова е мнението на неговия син. Не, от тези типове нищо добро не можем да чакаме. И ако ние, българите искаме да живеем, трябва да се отърсим от зловредното им управление и да заживеем по свой, български закон. Иначе много бесилки ще дочакаме, и на много вайкания ще се наслушаме.

“ Ама ние сме цивилизовани, ние сме бяла държава” - заяви един правосъден министър. Наистина ли сме толкова цивилизовани, щом позволяваме на доказани криминални престъпници, като известния Цветелин Кънчев с прякор Хищника да ни творят законите? И наистина ли сме бяла държава, щом животът ни е толкова черен? И нямаше ли да е по-добре за нас, ако бяхме поразмислили над думите на обвинявания /обвиняван от “топидиоти”!/ в нецивилизованост либийски ръководител: “Ако парламентът е сформиран от една партия в резултат на нейната победа на изборите, то той вече се явява не парламент на народа, а партиен парламент.” - /Муамар Кадафи “Зелената книга”/ Защото в края на краищата ние искаме да живеем по-добре, а не да си осигурим одобрението на разните задокеански наставници, които ни съветват как точно да гласуваме и на кого да окажем доверие. Ако ги послушаме, възможно е да стане по-добре, но за тях, за партията на грабителите, а ние ще измираме като мухи под одобрителните ръкопляскания на бездушни паразити. И още: как ще ми обяснят нашите непогрешими ръководители факта, че белите хора, гражданите на бялата държава предпочитат да отидат доброволно в черна Африка като бели роби, защото тяхното уж бяло Отечество не съумява да ги задържи с нищо?

Бившите /?/ комунисти и техните лъжедемократически наследници осъдиха България на смърт. С активното адвокатстване на парламентарно представените разбойници, чужди сили се заеха с ликвидирането на българската нация. Постепенно отнемат на българина всичко, което може да му е отнеме, българинът е лишен дори от правото да вдигне глас в своя защита, българинът няма правото дори на мирен протест, защото на ДС, прощавайте - на НСС това й е работата - да арестува недоволните. "Имайте търпение! Всичките трудности са само временни. Ще минат някакви си сто - двеста години и преходът ще завърши." - така ни залъгват те и ние с цялата си наивност вярваме. Не се ли свърши вашата наивност, българи? Не се ли изхаби търпението ви? Управляват ни не личности, не дори хора, а плъхове, жалки плъхове. Затова Българският Кораб потъва. Но как да прогоним плъховете, когато те са капитани, а знае се, че капитаните напускат кораба последни! Впрочем вината е у нас, защото именно ние направихме от плъховете капитани. На 4 февруари 2001 В интервю по “Неделя 150” на Националното радио, лидерът на Евролевицата Александър Томов заяви: “Моята държава не е скапана!” Наистина, държавата на Томов не е скапана. Неговата държава. Само че тя има твърде малко с държавата, в която сме принудени да живеем ние. Държавата може да е тяхна, само че вече не е наша.

***

Но да се върнем към започнатата тема.

И така - лекарите ни ще ги съдят и вероятно ще ги обесят. Правителството и президентът доказаха, че нямат други намерения, освен вдигането на пропаганден шум и хвърлянето на прах в очите. В своята безпримерна наглост те стигнаха дотам, че забраниха и на вестниците да огласят истината за случая. Сакън, не умувайте по темата да не си развалим достлука с братята американци! Иначе току-виж утре г-н П/резидента забравили да го поканят в САЩ за някое честване или за някой футболен мач. Но дали пък цялата трагична история няма и добра страна? Ако гибелта на шестимата българи доведе до подем в нашето национално чувство, то смъртта им няма да е напразна. Ако българските родолюбци най-сетне се осъзнаят и застанат под едно знаме, дали невинните жертви на либийския марксически произвол няма да се превърнат в онази национална обединителна спойка, която днес така много ни липсва? Не става въпрос за формалното обединение на националистическите партии и организации в България. По-нататък ще изясним, че практически такива не съществуват. А доколкото съществуваха, властите ги съсипаха. Въпросът е истинските, честните, убедените националисти да намерят път едни към други. В името на общите идеали, в името на общата ценностна система, в името на поставените общи цели. И тогава, когато България бъде отново наша, когато съумеем да се наложим като уважавана, почитана от всички нация, то никой повече няма да посмее да си играе с живота и смъртта на българи в името на свои дребни политически цели, както това се случва днес.

Е, добре, нека признаем, че сега, в момента те наистина са по-силни от нас. Но допустимо ли е заради тяхното временно надмощие да им предадем живота и бъдещето на децата си, само за да отложим неизбежната гибел, която ни готвят? Не е ли по-разумно да поведем борба, както много пъти досега сме повеждали срещу враговете на България и да ги победим, както много пъти сме побеждавали многократно превъзхождащи ни сили?

И още малко разсъждения по въпроса за самозащитата. Тъгата стана главният белег на нашия свят. Въпросът, който сега си задавам, е как да преобразим тъгата в ярост, как да я предизвикаме да се превърне в ярост? Чуйте мнението на един от новите руски идеолози:

"Онзи, който не се готви за участие в битката, който се отказва от ролята на войника, той не се записва сред дезертьорите, а сред жертвите. Рано или късно войната го настига. Но не като жив и свободен, приемащ достойно предизвикателство като благородно същество, а като жалка неодушевена кукла, като пасивен предмет, възнамеряващ евтино да се изплъзне от могъщото предопределение." - Александър Дугин

На нас изглежда ни харесва да бъдем безпомощни жертви.

Стигнахме до любимия журналистически въпрос - предсрочните избори. Според мен, няколко месеца и едно ново правителство не са от особено значение, щом държавицата ни се управлява от Международния мошенически фонд - послушен инструмент на Интернационалния паразитен център. Но хайде, нека видим как стоят нещата с изборите.

Избори ще има. Все едно кога. Тази есен, догодина, но ще има. И след провала на СДС, вероятно отново комунистите от БСП ще имат мнозинство в следващото Народно събрание.

"Край!" - истерично крещят някои - "Това ще е краят!".

Ами като я докарахме дотам, нека помислим за по-нататък. Историята не свършва, нали? Животът продължава. Но как?

Да видим какво съм записал след последните предизборни телевизионни обръщения: "16 септември 1999 година. Парадът на идиотите започна пак. Така наречената "демокрация" устрои поредния си цирк. Разни човешки недоразумения, вживяващи се в ролята на обществени вождове дърдорят всякакви глупости, като си въобразяват, че това е предизборната пропаганда. И никой измежду набедените за политици нищожества не използва отпуснатото му време, за да каже пред всички какво наистина се върши в България. Или може би не знаят какво се върши около тях? По-зле, тогава..." Аз обаче зная и ще го кажа!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Милиони българи заложиха на СДС, повярваха на измамните обещания, само че надеждите за светло бъдеще, за достоен живот и възмездие над болшевишките престъпници бяха излъгани. Народът, българският народ не само обедня, не само бе споходен от мизерия и глад - той се изправи пред ужаса на гладната смърт. Няма работа, няма препитание, няма помощ, няма съчувствие, няма разбиране. Няма справедливост. Няма бъдеще. Българите се почувстваха най-излишните хора на света. Никой не ги търси, освен за данъци, никой не им обръща внимание, никой за нищо не ги пита, никой не се интересува от мнението им. Синята надежда се превърна в синя мъгла; Съюзът на Демократичните Сили /Съюз на ДС/ стана $Д$, /Съдружие за далавера и съсипия/, еднолично дружество на мургавия вожд Иван Костов. А милиони българи виждаха в него именно СДС! Сега $Д$ гледа към чужденците, какво да им даде и какво да вземе от тях, българите вече нищо не са в състояние да предложат. Пък и какво общо има Командирът на $Д$ с българите, та да милее за тях? Циганинът Костов започна да провежда расистка политика на геноцид срещу коренното държавотворческо население на България.

Седесарковците се хвалят с безмерни успехи, даже съставиха Календар на Успехите. Обаче никой не им вярва, че са свършили нещо полезно. Аз им вярвам и знаете ли защо? Разбира се, че правителството е свършило огромна работа за последните четири години! Я си спомнете какви слабички бяха /Тук изключение прави само Ал. Божков, той и преди си беше достатъчно дебел/, когато скачаха на митингите през 1997-ма и ги вижте как са надебелели сега.

По време на платения полубунт през януари 1997 г. $Д$ ни обеща нов път и нов живот. И ни поведе! По пътя на Разочарованието и Безнадеждността към задгробния живот, към Отвъдния свят. Всъщност проблемът на СДС не е в Желю Желев, във Филип Димитров или Иван Костов. Проблемът не е в лидерите, а в сбъркания модел на пълно подчинение пред чужди, противобългарски сили. Проблемът е в непоносимостта на седесарите към ветераните на противоболшевишката съпротива и в търпимостта им към комунистическите престъпления. Проблемът е в омразата на сините лидери към българския народ. Демокрация ли, каква демокрация? Някога /Далеч преди Девети ноември 1989-та, драги ми късопаметничета!/ ние се разбунтувахме срещу комунизма заради отнетото ни право на личностно развитие и индивидуални постижения, а днес на хората е отнето дори най-свещеното човешко право, правото на живот - и всички мълчат. Така нареченото население се свива уплашено в очакването на чудо, а чудото все не идва. Около нас вилнее хаос. Позволявам си да припомня една полузабравена история, каквато едва ли се е случвала другаде по света. През март 1993 г. от гардероба в Народното събрание откраднали шлифера на тогавашния вътрешен министър Виктор Михайлов. Крадци на дребно, джебчии, а ние разчитаме те да ни управляват! При всичките им уверения в демократичност и отказ от комунизма, очите ни виждат съвсем друго. Отново станахме НРБ - Неработеща Република България. А толкова ни се искаше да бъдем Царство!

Да, тогава си искахме Царя и вярвахме в него. Без да подозираме, че след като той си дойде, ние пак ще си останем република. Само че царска. Или още по-точно – царско-криминална. Царят също се оказа въвлечен в голямата игра по ликвидацията на Царство България. Цар-предател! Това никъде по света го няма, но у нас всичко е възможно.

Ще дам думата на човек, който не ми е съидейник, но в случая сме на едно мнение: “Какво ни предстои? Гибел, разтваряне и изчезване. България вече я няма. През февруари в Москва на руски в много голям тираж излезе енциклопедия за деца и юноши, превод от английски. В нея няма България нито като текст, нито в картите. България е включена в състава на велика Турция.” - академик Тодор Дичев, 1998 г.

Ето и допълнителен щрих за доизясняване на цялостната картина: През януари 2001 Иван Костов събрал шефовете на “мутрите” и им дал ултиматум: “Правете каквото ще правите, но искам за изборите да има пари!” Това е пазарна демокрация в действие, а не законност и ред, както си въобразяват разни невежи. Докъде довежда криминалното управление? До хаос, а после до пълна ликвидация.

Всъщност - нищо ново. Подобна методика е измислена и използвана отдавна, само че ние не знаем: "Ян-Дуту е опитен управник. Той знае как да преведе в необходимото време всичките си натрупани милиони в чужди банки; пак той решава съдбата на поданиците си чрез бой с петли. С кумирите Ян-Дуту е много груб. Той ги шиба, дави и им реже ръцете и краката. А след това замества виновния бог с местния демон, когото току-що е удостоил с нова титла." - Николай Рьорих. Не ви ли е срам, българи, че ви лъжат по такъв долен, азиатски начин, а вие се съгласявате с лъжците, та даже им захваляте? Не знаете ли, че накрая идва Императорът и с местните деспотчета е свършено? В нашия случай преди това ще бъде свършено с местното население.

***

Не мога да подмина свръхзагадъчното съобщение, появило се върху страниците на в-к "Монитор" на 13 юли 2000 г.: Иван Костов щял да иска от Европейския съюз те да ни изработят някакъв Идеал, някаква Идея, с която да бъдат спечелени обезверените и отчаяни българи. Някаква Идея, която да заместела Българския национален Идеал. В противен случай съществувала реална опасност от възникването на силно националистическо движение в страната. Защо Костов не си го каже направо, че му трябва идея, годна да противостои на разработената от моите Учители и от мен Идея? И че в противен случай Движението, чиито основи положих може да се превърне в сериозна опасност за тях, претендиращите да ни управляват вечно, или поне докато измрем до крак. Еднаквоговорещи и еднаквомислещи, те се боят до смърт от появата на нови идеи.

Нима още не разбирате, че СДС е партия без идеология? Ако пък трябва все пак да определим някак светогледа и веруюто на седесарите, то ние можем да го определим единствено като криминалдемократическо. Всичко друго е маска. Само че Животът сваля маските и народът проглежда!

Комунягите взеха от Запада огромни доларови заеми. После комунизмът уж нещо падна. А малко по-късно на власт дойдоха демонократите от Съюза на ДС. За да върнат заемите, с които червените бандити си накупиха дворци из разни райски кътчета на планетата, демократите разрешиха на чужденци да приватизират, да изкупят държавата ни. Демократите продадоха нашата държава, за да върнат заемите на комунягите. После и те по комунистически пример взеха нови заеми за нови дворци. /Доста се писа за къщите и фондацията на сем. Костови, за къщите на сем. Бисерови, за десетките апартаменти на сем. Берберян... Само че кой ли обръща внимание на подобни дреболии?/ Заеми, които ние ще трябва да изплащаме. Ние, оставащите. А те ни убеждават какви огромни успехи са постигнали, като са ни потопили в борчове до шия. Като са предали държавността ни на чужди управници, като са лишили българина сам да каже какво бъдеще желае. Народът ни остана без държава. А ДС оправда своето име "Ударен юмрук на партията". Да ни е честита новата демокрация! Всъщност не е нужна кой знае каква проницателност, за да се досети човек каква е политическата ситуация в България. Достатъчно е да съпостави как служителите на ДС и функционерите на СДС не само говорят едни и същи неща, но и ги казват по един и същ начин. За непредубедения наблюдател е предостатъчно да види как ченгета и седесарковци се отнасят с еднаква, повтаряща се в детайли нетърпимост към ветераните на противоболшевишката съпротива.

Всъщност нищо ново под слънцето. Още Захари Стоянов пише: "Може ли човек да не се вълнува, когато единствената сестра на Стефан Караджа подава ръка за позорна проситба? Когато старият баща на Ангел Кънчев умря на пътя и се погреба без свещеник, а двете му сестри киснат във вертепа на калното блато, скитат се голи и боси?... Луди глави са били ония, които са пущали куршума в мозъка си за щастието на другите. Какво заблуждение. Нека ги подритват днес по улиците, за да им дойде ума в главата." Не е ли съвсем същото и днес?

Ще кажете, че се занимавам с компромати. Компромати ли? Такава дума в българския език не съществува. Има неудобни истини. Но тъкмо защото си затворихме очите пред неудобните истини, сега ни се налага да живеем толкова неудобен живот. Нека се научим да задаваме въпроси и да изискваме отговори. Нека като начало започнем поне с това!

Ето, разшумя се около парите, дадени от мафията, от "омразната руска мафия" на фондация "/Циганско/ Бъдеще за България". Или по-точно на Елена Костова, съпруга на министър-пред/се/ателя. Разшумя се и около единия милион DM, даван всеки месец на СДС от търсения за криминални престъпления в Израел руски евреин Майкъл Чорни. И никой не си помисли, че всъщност няма нищо чудно, нищо нередно, тъй като самото СДС е част от мафията, а въртенето на определени суми пари вътре в една организация е често срещана практика. Елена Костова си е получавала заплатата /или възнаграждението за определен род услуги/, нищо повече. И че е в реда на нещата мафията да подпомага своето подразделение СДС. Ако пък някой вижда в СДС политическа партия, при това партия от европейски тип, то грешката си е негова.

Всъщност българският народ не се оказа толкова сляп. Само няколко години по-късно от СДС няма нищо да остане. Само блед спомен за минала слава. Триумфът на негодниците винаги е кратък.

Казвам си: какво спечелих аз, че те взеха властта? Отговарят: "Сега не е като преди, сега можеш да псуваш и няма да те арестуват!" Да, може и така да е. Само че аз искам не да псувам, а да говоря разумно. Обаче тогава те, които разрешават псувните, се показват твърде нетърпими към разумните слова. Наистина ли аз спечелих, че те взеха властта? И дали за мен е разумно да подкрепям нещо, което поне досега ми донесе единствено страдания и загуби? Проблемът на СДС, а после и на Царя е, че същите мисли взеха да спохождат повечето българи. Макар малка част от тях още да таят някакви надежди. Ами да се обърнем и към тях, към последните верващи.

А, да Европа, Европейският съюз, NATO... Какво ни интересува Европа, щом живеем в България? Всъщност за коя Европа става дума?

"Ние, европейците знаем кои сме и откъде сме дошли. Не е необходимо да се принизяваме до равнището на най-ниската база за сравнение в днешния свят, само за да задоволим червените и либералите в тяхното фалшиво пледиране за равенство. Ние приемаме, че сме постигнали велики неща в историята. Всички останали в света са свободни да докажат своето равнение с нас, а не обратното." - Гретъри Лодър - Фрост

ние, българите имаме още по-голямо основание да повторим същите думи. Не приемаме ли за европейска воля временното надмощие на кабалолибералните и кабалосоциалистически тенденции в политическия живот на Стария континент? Не извършваме ли под американски натиск всъщност едно истинско предателство спрямо народите на Европа като се съгласихме да изпълняваме ролята на мост за разни неканени пришълци, нахлуващи от Азия и Африка? Чехите издигат стени срещу циганите. Германците громят общежития на гастарбайтери. В Австрия национализмът избуява. Във Франция Националният фронт на Жан - Мари льо Пен печели все повече симпатии. Италианското социално движение и Северната лига са сериозен фактор в политическия живот на Италия. Колкото до англичаните - те едва ли са забравили вълненията на чернокожи емигранти през септември - октомври 1985 година, когато пламъци обхванаха не един и два британски градове. Обединеното кралство тепърва ще ни поднася изненади. И може би затова е Шенген, затова е ясно изразеното нежелание на останалите европейци да ни приемат сред тях? Даже да ни приемат, те ще поставят условия. Но да се върнем на наша земя. Тук националният въпрос прие една твърде политическа окраска, затова мисля, че се налага да го разгледам по-подробно. При това посредством /За ужас на демократите!/ един европейски пример.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

ПРАВОТО НА РОДИНА СРЕЩУ ЛЕВИТЕ УТОПИИ

(Особености на предстоящия сблъсък)

Светът се промени, методите на борба се промениха, дори умствено ограничените ни врагове използват нови оръжия срещу нас, само ние сякаш си оставаме вкопчени в миналото. Опираме се върху традиционните ценности - чудесно! Помним миналото - прекрасно! Защо обаче забравяме основния закон, завещан ни от предците: Животът е вечно движение, борба и битка, а не застинала неподвижност. Срещу какво ни предстои да се опълчим и какви изненади да очакваме?

Ние сме български националисти. Ние от никого не копираме и на никого не подражаваме. И все пак, нека напомня, че не живеем на изолиран остров, отделните държави стават все по-зависими една от друга, все повече обществени процеси обхващат не една или друга нация, а цялото човечество. Понякога е полезно да видим какво вършат другите и да разберем на какво се дължат техните успехи. Как така австрийските националисти се превърнаха в най-голямата тамошна политическа сила, а ние тук търпим поражение след поражение? Сбъркахме ли и къде? Надявам се, че следващите редове ще помогнат на нашите съмишленици да видят реалната цел, към която трябва да насочват атаките си, а не да нанасят безсмислени удари срещу политически фантоми и призраци от миналото. Наближава решителният сблъсък, при който или ние ще поразим Злото в самото негово сърце или ще загинем. Време е да смъкнем благата маска на Врага и да покажем на всички неговия отвратителен човеконенавистнически облик!

"Крилатата формула "мултикултурно общество" отдавна вече се е превърнала в идеология. След като утопията за безкласово общество в смисъла на реалния социализъм претърпя пълен провал, възникна нова догма на безмилостното насилствено ощастливяване. /Запомнете този израз! Тепърва ни предстоят нови срещи с "доброжелатели", които ще искат така да ни помогнат, че нищо да не остане от нас./

След като въпреки цялата й мощ, на левицата не се удаде да привърже хората към реалния социализъм, тя се озова пред идеологически вакуум. /Не е ли същото в България? Сега разбирате ли колко е вредно да се опълчваме срещу старите марксически догми, без да вземаме предвид новите превъплъщения на марксизма? Няма "осъзнали се" комунисти. Ако наистина се бяха осъзнали, те щяха да тръгнат след нас, а не да искат ние да следваме все така безропотно тях! Но не. Комунистите се превъплътиха в либерали, за да осъзнаем, че марксизмът и либерализмът са двете лица на една и съща монета./

Какво оставаше като оправдание за съществуването на левичаря - класов борец и подпалвач на света, след като мирната революция в Източна Европа разруши веднъж завинаги мечтата за еднозначния комунистически човек?

Обединените леви се посветиха на издирването на нова идеология и нови образи на врага. Първата я откриха в идеята за мултикултурното общество, а вторите /врага/ - у всички, които не бяха безусловно съгласни с нея. /Тук ясно прозира нашата наивност - ние си въобразихме, че след като живеем в уж демократична държава, имаме право на мнение. Не, нас отново ни лишиха от правото да мислим и говорим свободно, отново ни обявиха за врагове само защото не сме безусловно съгласни с тях, с "вечно непогрешимите" леви! Днешната демокрация възприема общественото съзнание единствено като следване директивите на съответната политическа сила. Демокрацията на практика унищожи общественото съзнание, като го отдели от морала и хилядолетните национални традиции и Божествени повели. Ние нарекохме новата обществена структура “лъже-демокрация”. А може би не е лъже-демокрация, може би именно това е демокрацията?/

На мястото на "класовия враг" застана "врагът на чужденците", с други думи всеки, който не е съгласен с неограниченото заселничество... /В България ситуацията е малко по-различна: тук си имаме работа не с прииждащи от цял свят икономически емигранти, а с едно определено малцинство, решено да измести коренното население и да направи от Отечеството ни своя родина. Напоследък се вдигна доста шум около конфликта в плевенското село Мечка, но никой не поясни, че тамошните цигани всъщност са пришълци от Гърция, заселили се в страната ни с разрешение на българското комунистическо правителство през 60-те години на ХХ век. Същата политика на превръщане България в гето за прогонени цигани продължава. Вече под прикритието на кухи лозунги за човешки и малцинствени права, за евроинтегритет и мултиетнически модел./

Разбира се, на теория тезата за мултикултурата звучи също тъй благородно, както и тази за безкласовото общество. Но на практика, и едната, и другата са невъзможни. Експериментът с мултикултурното общество още никъде не функционира. Навсякъде, където е направен опит, последиците са огромни социални проблеми, образуване на гета и бордеи, високи квоти на престъпност и социални безредици. Всяко заселническо общество е общество на "лакътното изблъскване"; негова същност са дискриминацията и социалната несправедливост. /Докато ние се обясняваме и доказваме колко сме добри и хрисими, колко сме търпими, как не бива да ни упрекват в расизъм и нацизъм, как не протестираме срещу престъпността, срещу непрекъснатите посегателства върху живота и честта ни, то другите осъществяват на дело един неприкрит противобългарски нацизъм, но тях никой в нищо не ги обвинява. Какво трябва на направим, ако искаме и утре да ни има? Трябва да станем и ясно да заявим: не желаем да слушаме нито левите и десни евроинтегристи, нито разните кримизащитници! Не позволяваме да ни изтласкват с лакти от нашата собствена земя!/

Ето и един от основните проблеми на мултикултурното общество: не пришълците се интегрират към заварената общност и култура, а очакват гостоприемникът да се приспособи към техните нрави и обичаи. /Виждате ли как се повтарят в своите действия интегристите? Според тях ние трябва да загърбим нашите вековни обичаи, нашите закони и не на последно място нашите интереси, за да ни харесват другите. Всъщност задължително ли е да ни харесват? Не е ли по-важно ние себе си да харесваме? Тук е мястото да ги запитаме: След като толкова ни мразят, след като за тях сме толкова лоши, след като не чуваме от тях нищо друго, освен упреци, то защо са дошли при нас и какво търсят в земята ни?/

Общество, което не е изградено върху общност на ценностите, води неизбежно до хаос, до разпад на правото и реда. /Сякаш е писано не за Австрия, а за България. Диктатурата рухна, но ние не тръгнахме към свободата, а към хаоса. Вече знаем на кого да благодарим! Знаем кой и защо доведе днешния ужас, предстои да се научим как да противодействаме./

Движещите импулси за привържениците на мултикултурното общество са най-малко любов към ближния и копнеж по "пъстрота и откритост". Мнозинството от тях, преди всичко леви идеолози се вдъхновяват на първо място от омраза към собствения народ, който не е готов да следва техните утопии. Левите вярват, че в лицето на чужденците са намерили новия "пролетариат", инструмента за ново издание на класовата борба, вече между коренното население и пришълците. И си служат със стария модел на мислене: който изразява съмнение относно смисъла и възможностите на мултикултурното общество, той е "враг на чужденците", "расист", "нацист" или "фашист"..." - д-р Йорг Хайдер, Партия на свободата - Австрия, из статията "Право на родина или мултикултурно общество", в-к "Истина", бр. 10, 2000 г.

Думите на д-р Хайдер ме подсещат за една полузабравена случка от 1980 година. Запитах Мохамед Шудри, студент от Южен Йемен дали в тяхната страна има цигани.

- Някога имальо, но сега забранили да им казваме така! - беше отговорът.

- А как им казвате?

- Работническа кляса!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Те, левите са свикнали по този начин да управляват - като разделят народа на класи и класички. /Нали не сте забравили - те и себе си нарекоха "политическа класа"/ Те са свикнали сред народа да съществува противопоставяне. Но трябва съвсем да сме си изгубили ума, ако им позволим да продължат нечовешкия си експеримент върху нас и децата ни. Българските села и градове са пропищели от циганските набези, няма какво да си затваряме очите, това е самата истина. Но също е истина, че с мургавата престъпност сме в състояние да се справим лесно. Нужна е само безкомпромисност при разкриване на престъпленията и осъждане на престъпниците. Просто и елементарно прилагане на закона, нищо повече. Никакви привилегии за никого! Само че нека не се залъгваме - няма да преодолеем Злото, докато не го поразим в самия негов корен. А този корен не са престъпните глутници, коренът на злото не е омразата на пришълците към нас. Истинската първопричина за днешното ни нещастие е стогодишното раково образувание, наречено "марксизъм", "левичарство", "движение за мултикултурно общество", " либерализъм", "социалдемокрация" или с каквито имена да се нарича. Луд е не който яде баницата, а който му я дава, нали така? Истинското зло са политиканстващите паразити, забравили за интересите на своя народ, обърнали гръб на своята Родина и тръгнали да увековечават злодейската си власт с цената на нашата кръв и нашата пот. Именно те са, които отнемат нашето право на Родина в името на сбърканите левичарски въртоглавщини. Но говорейки за левите сили, аз съвсем нямам предвид единствено т. нар. БСП и нейните сателитни формации. Измамната "десница", Съюзът на демоничните сили, сътвореното от комунистическите тайни служби СДС не е по-малко зло за България. Със своите интернационални идеи и заблуждаващо лъжедесничарство, СДС пречи на народа да потърси пътя към своето спасение. Системата съдейства на единици да забогатеят безмерно, докато всичко останало в държавата неудържимо се разпада. (“Милион и двеста хиляди души живеят под летвата за бедност” - в-к “Труд”, 24 януари 2001) А същинското, неназованото Зло са силите, стоящи зад всички политически фракции. Силите, финансиращи и марксизма, и демокрацията.

В отделна теоретична разработка ще разгледаме подробно предателската същност на синята партия, а сега ще спомена само някои основни причини, поради които не бива да оказваме доверие на нашите ръководени от старата ДС комунардемократи. Защо СДС не са и не могат да бъдат антикомунисти? Защо не бива да им вярваме, когато ни уверяват, че са против комунизма?

СДС не успя да убеди народа, че комунизмът е зло. И като теория, и като практика.

СДС не излезе със своя, противостояща на комунизма идея. СДС всичко свежда до едната борба за депутатски места.

СДС не пожела да се заеме с отстраняването на комунистите от реалното ръководство на политическия и стопански живот на страната.

СДС вместо да накаже убийците и грабителите-комуняги, се зае с преследване на недоволните от политиката на всеопрощение, довела българския народ до просешка тояга.

А това, че СДС е пълно с пребоядисани комунисти е най-малкото зло.

***

Друга надигаща се опасност са БСДП и Евролевите. Позволете ми един пример:

"НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС

Вестник "св. Народ" открива рубриката "По националния въпрос" и кани своите читатели да вземат отношение по този наболял проблем.

Ние - българите в политическа емиграция - прекланяме глава пред жертвите на българизацията и се срамуваме за антинародните злочинсва на "българските" комунисти спрямо нашите земляци турци, гърци, македонци, рома, синти и изобщо всички малцинства, живеещи на територията-затвор, която днес се нарича Народна Република.

БСДП - в изгнание" - в-к "Свободен народ", Виена, 1988 г. /правописът е запазен/

За българите - жертва на комунизма няма нито дума. Затова пък в течението на вестника изобилстват заглавия от рода на "Българите подпомагат тероризма", "България покровителства наркотрафика"... Като фактология - не оспорвам, може и да е вярно. Обаче описаните деяния не бяха извършвани от българи, а от комунисти. Излишно е да добавям, че командите също не идваха от България. Защо социалдемократите не видяха разликата? Защото са социалдемократи, марксисти, и за тях е по-лесно да обругаят един народ, отколкото своите идеологически другари. Погледнете и вижте тяхното единодействие, пък едва после преценете към коя страна на барикадата принадлежат нашите идеологически врагове.

Демокрация, човешки права, пазарна икономика, национални интереси? Глупости! Днешната българска държава е болшевико-капиталистическа - най-уродливото държавно творение, което светът някога е познавал. Днешна България е комунистическа, защото в пълно съгласие с теорията и практиката на интернационализма, чуждите интереси продължават да стоят над националните. Капиталистическа, защото "верните марксисти-ленинци, неустрашимите борци против фашизма и капитализма" се превърнаха сами в капиталисти. Но на всичкото отгоре държавата ни е разбойническа, защото ни управляват безсъвестни разбойници, защото с права днес се ползват единствено бандитите. Кажете ми: може ли да се живее в една такава държава? И не е ли крайно необходимо да поведем борба за създаването на държавност, която ще брани нашите, български интереси, вместо да слугува на чужди, доказано противобългарски сили?

Срещу българския народ и българската държава се води война. Жестока, безмилостна война. Време е да поумнеем, да отвърнем поглед от прииждащите пълчища, а да видим хитреците, които ги пращат и насочват към нас - претърпелите идеологическо поражение комунисти и техните "демократически" слуги. И онези, които ги ръководят – международните банкери. Такива като Джордж Сорос. И като неговите господари. Началото е осъзнаване, другото е лесно. Вие даже не подозирате колко е лесно...!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Но как в действителност се води идейната борба в "свободна и демократична" България? Какво е отношението на овластените и на денационализираното общество към истинските радетели за един по-добър и по-справедлив свят? Още през ноември 1990 г. в пресата се появяват съобщения, че функционери на СДС усилено търсели компромати за участниците в противоболшевишката съпротива. Още в самото начало седесарковците са гледали на ветераните от Съпротивата като на заплаха.

Бе извършено и все още се извършва и друго престъпление, останало встрани от общественото внимание. През време на 45 годишната "пролетарска диктатура" българската противоболшевишка съпротива не е била прекратявана. Нито за миг! Българските затвори никога не са оставали без политически затворници. Но след "промяната" през 1989 година тези хора с малки изключения бяха изхвърлени зад борда не само на политиката, но и на живота. Нещо повече - големите "антикомунисти", евродемоничните проамерикански либерал-християн-консерватори дадоха оцелелите от затвори и лагери мъченици за храна на кучетата. Казано с други думи, оставиха ги в ръцете на старите садисти от Държавна сигурност за доразправа. Не вярвате ли? През 1999 г. следователят Михаил Генов от Специализираната следствена служба се опита да ми вмени като вина фактът, че през 1978 г. съм съден политически, за антикомунизъм. Споделих случая с мои съзатворници - Ганчо Савов, проф. Лазар Цветков и други. Те не можаха да се сетят за нито един от нашите, който днес да живее добре. Според старите ми приятели, в СДС умишлено не допускали наши хора между тях. По тяхно, на съзатворниците ми мнение ситуацията била необяснима. През същата 1999 година бе арестуван за протест срещу правителството Григор Симов Божилов, който искал да си види полицейското досие. И отново никой нищо не знае, отново никой нищо не вижда, отново никой нищо не разбира. "Тези, репресираните не бива да ги допускаме до никъде, за да не ни направят някоя беля!" - бил чут да казва в Парламента мургавият Командир на потъващия български кораб. /Свидетелството е от първа ръка, от Дечко Драгиев, бивш главен редактор на бившия вестник "Персин"!/ Да, репресираните ги прогониха, за да приемат на тяхно място комсомолчета и ченгета. И както винаги, на никого нищо не му беше ясно.

Тук е мястото да вмъкна една стара статия, публикувана в самиздатската листовка "Чест", Русе, 09. 12. 1997 г. Преди това я бях пращал до "Дневен Труд", но ТРУД-овците отпечатаха в броя си от 4 декември 1997 г. незначителна част. Едва ли много хора са прочели написаното, а според мен, то заслужава да се прочете. И да се запомни! Сега за пръв път представям пълния текст.

***

ОЩЕ ПО ВЪПРОСА ЗА СЪПРОТИВАТА

Пиша с ясното съзнание, че подобни неща не се публикуват. Темата за противоболшевишката съпротива стана доста модна. Само отношение по нея вземат разни лица, които знаят твърде малко за нас. Време е да заговорим ние самите, време е истината да излезе извън нашия тесен кръг.

Цели седмици ни занимаваха кой бил доносник, кой "съвестен агент" и кой - дисидент. За жертвите на доноси и за истинските герои на Съпротивата изобщо и дума не стана.

Първата антикомунистическа организация в България след Горянското движение бе Независимото дружество за защита правата на човека с председател Илия Минев. Къде са неговите основатели и активисти, защо не са сред управляващите? Къде са онези, които реално рискуваха живота си в името на едно по-добро бъдеще? По мои сметки през 1988-9 г. ние брояхме около 200 души. Не само бивши политзатворници. Всеки от нас имаше по няколко съмишленици, които стояха в сянка и не будеха ничие съмнение. Демонстрирахме неунищожимост и именно това уплаши властите. Едва после се пръкнаха онези другите, кротките, управляемите. Онези с меките ръчички и меките душички. Които днес говорят от наше име. А с нас самите какво се случи? На комунистите не вярвахме и те не успяха да се справят с организацията ни. На Промяната, обаче се доверихме и нашата доверчивост бе нашият край. Онова, което се оказа свръх силите на ДС, бе извършено от демокрацията. Погледнете ни само: разбити, съсипани хора. Които останахме живи, разбира се. Всъщност ние дадохме повече жертви след, отколкото преди 1989 г., но и тази тема е табу.

Независимото дружество броеше 25 човека. Изгониха от България секретаря на Дружеството Цеко Цеков, изгониха Едуард Генов, Христо Сватовски, отец Благой Топузлиев, Катя Маркова, Иван и Златка Янкови... Ние все си оставахме 25. Мястото на всеки отстранен се попълваше незабавно. Този факт убягва от вниманието на нашите "изследователи". Бай Илия, когото много обичам и уважавам, и той избягва да говори за своите съратници. Сякаш още ни заплашва затвор, та ни крие. Дали пък не е прав?

/Само след 12 месеца щеше да стане безпощадно ясно, че Старецът е бил прекалено прав, но нека не изпреварвам събитията./

Илия Минев прекарва дните си в ужасяваща мизерия след смъртта на съпругата му Ангелина. Малцина пристъпват прага на неговия дом на ул. "Загоре" №16 в гр. Септември. Първият секретар на Дружеството Цеко Кръстев Цеков е в САЩ. Той беше секретар преди Петър Манолов, изгониха го от България през 1988-ма. Самият Манолов е под крилото на синдикалния лидер К. Тренчев. Позагубил е доста от предишната си смелост, спотайва се заради едното оцеляване. В САЩ се намира също Едуард Генов. Както и Христо Сватовски. Те казват, че биха се върнали, но днешна България не е онази, за която те се бориха. Григор Симов живее в родното си село Парамун, Трънско. Дали някой си спомня, че Григор беше измежду шестимата, подписали апела до Виенската среща през 1986 г.? Милчо Попов е щастливец, работи като строителен работник, поне има препитание. За разлика от мен, две години откакто съм безработен. Говорителят на Дружеството Димитър Томов се върна към своите картини, отвратен от днешните политически нрави. За Лъчезар Матеев /Зарко/ от дълго време нищо не се чува, дори не зная жив ли е. Млъкна и Димитър Изваров от пловдивското село Първенец.

Ами помните ли Коци? Коци Б. Иванов. Същият, когото през 1989-та съдиха за антикомунистическа пропаганда. Коци криеше позивите в изкуствения си крак и през нощта ги разлепваше из тогавашния Михайловград. Във в-к "Отечествен фронт" по онова време излезе огромна статия против него. Само че къде Коци може да се сравнява с "герои" като Желю Желев и Петър Слабаков, примерно? Стига му и едната инвалидна пенсия, колкото да не умре от глад. Не, не помните Коци. И той не напомня за себе си. Коци не се моли никому. Няма кой да се застъпи за него. Той не сяда на една маса като Ерджан Рашид - Роко с покровителя на тероризма Иван Татарчев. Забравен е Емил Бориславов Първанов от Перник. Забравен е Николай Галев от Радомир, който искаше да ходи в Афганистан да се сражава срещу комунистите. Слугата на беззаконието и произвола Васил Гоцев изглежда и него не го смята за български гражданин, както и мен. /Защо ченгетата от ДС така стръвно търсиха документите, с които решихте да ме освободите от българско гражданство, другарю Гоцев!/ Отец Благой Топузлиев, Антон Запрянов, Марин Манолов, Кръстьо Атанасов, Валентин Наков, Тодор Гагалов, Вили Кондев, Рангел Матански ... Къде ли са сега? Михаил Неделчев не ги познава, та да ги включи в своя "речник". Пък и те биха се изсмели при сравнението с неговите "подвизи" и "заслуги". Стефан Вълков твърди, че нищо не може да се направи, че провалът ни е окончателен. И се зае да наваксва на стари години онова, което бе пропуснал на младини. Синът на Стефан Савовски предпочита да не си спомня за миналото. Синът на Иван Илиев Долев по едно време стана кмет на район Южен в Пловдив, после нещата и при него се пообъркаха.

Е, стига толкова факти. Засега. Вместо слънцето на мечтаната Свобода, над България се спусна нощта на Измамата. Чудно ли е защо носителите на Истината и Светлината са най-преследваните хора днес? Петър Стоянов, чийто баща някога твърдеше, че е от нашите не ги награждава с ордени. Другарят Петър Стоянов предпочита да уреди съпругата си Антонина с двуетажна къща в София, купена на смешната цена от 48 лв, равняващи се на 24 евро! Чудно ли е защо ултрадемократите от Съюза на ДС се опитват да унищожат един по един ветераните на противоболшевишката Съпротива? Нали именно те оставиха стария боец, кристално чистия Богдан Янев да умре като куче през 1993-та. А за отвличане на вниманието навират в очите на хората някакви измислени "герои" с техните несъществуващи "подвизи".

Някога бяхме съвестта на нацията. Сега се опитват да ни отнемат и миналото, и днешния ден, и бъдещето. Какво и от кого всъщност отнемат? Какво се случва с нация, лишена от съвест и от памет? Онова, с което се опитват да ни заменят е само бледо, изродено подобие на съвест. Ще позволи ли Бог съществуването на нация без съвест? Какво ще е Небесното наказание заради престъплението, извършвано срещу нас?

Някога бяхме много. Някога бяхме пълни с вяра и с ентусиазъм. Някога бяхме обрекли себе си в борбата с болшевишкия звяр, а сега измамните антикомунисти от С/ДС продължават да се преструват, че в България не е имало опозиция, че не ни е имало нас.

Но тук са не само те. Тук сме и ние!

Да помним и да напомняме!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Официалното оправдание на властващите нищожества е, че не сме притежавали нужния ценз. Вярно е, повечето от хората, които подехме борбата против комунизма нямахме дипломи и докторати. Имахме обаче нещо много по-важно. Имахме смелостта да се опълчим срещу една безжалостна система и далновидността да прозрем нейната безперспективност. Нямали сме ценз. Да, нямахме официалното признание на господстващата власт, но виждахме, разбирахме и можехме. Докато тези с големия "ценз" нито виждаха, нито разбираха, нито можеха. Те умееха единствено да изпълняват чужди заповеди, спуснати им "отгоре" конкретни и ясни инструкции. Още ли трябва се чудим защо борбата на демонократите от СДС се оказа така ялова? Всъщност тя е ялова за нас, потърпевшите. Угоените свине, лочещи от яслата на Държавна сигурност мислят друго.

И макар над това свръхнеморално отношение към бедстващите ветерани днес да е наложен печат на мълчание, присъдата на историята ще бъде неотменима! Сега нямаме намерение да вдигаме повече шум по въпроса. Някога си въобразявахме, че става дума за неразбиране, за недоразумения, за клевети по наш адрес. Мъчехме се да обясняваме, опитвахме се да разговаряме, да водим диалог, да комуникираме, както обича да казва г-н П/резидентът. Осъзнахме, че сме сбъркали. Когато изплакваме своята болка, това е престъпление. Когато изричаме открито своите мисли, това е престъпление. Добре! Ние вече няма да плачем. Ние ще воюваме, за да няма повече нито мъка, нито сълзи.

***

Не бива да оставяме без внимание и единодействието на т. нар. "основни политически сили" в борбата им срещу българския народ. Проглушиха ни ушите сините професионални обирджии с техния пропаганден лозунг "Заедно можем повече!", но пропуснаха да пояснят какво точно могат. Ето, сега ще го кажа направо, без заобикалки и увъртания:

ЗАЕДНО ТЕ МОГАТ ПОВЕЧЕ ДА КРАДАТ!

Само едно не мога да разбера - как българинът, който никак, ама никак не обича да го лъжат и мамят, не поумня досега, след десет години на лъжи и нагли измами!

Провалиха се и толерираните от официалната власт монархисти. Федерация "Царство България" взе та се съюзи с ченгетата от ДПС, с комсомолския либерал Димитър Луджев /Луджев е либерален най-вече към алкохола, но хайде, от мен да мине!/, с Александър Каракачанов, син на окървавения комунистически изверг генерал Панайот Каракачанов, хората вече не им вярват. В редовете на ФЦБ останаха или хитри сметкаджии, ползващи облагите на властта или склерозирали носталгици, неразбиращи кои са, и защо са там. Имаше и други монархисти, които наистина желаеха възстановяване на монархията, но тях пък Монархът ги провали. Малко по-късно самият Монарх още повече се провали, но това е вече друга тема.

Следват националистите. Но къде ги виждате? В България има турски, има цигански, има еврейски, но не и български националисти. Позволете ми да разгледам въпроса по-подробно.

В Съюза на Демоничните сили националисти претендират да бъдат БДФ, Българският демократически форум, наследник на СБНЛ, Съюза на българските национални легиони. Техен председател е един от главните участници в геноцида над българската нация Муравей Радев, министър в правителството на Иван Костов. Или както го наричат гальовно Мравояд Крадев. Цял народ има възможност да чуе как Костов от парламентарната трибуна заяви, че с национализма в България е свършено. А Радев си остана министър и след ремонта на кабинета, което означава, че не е никакъв националист. Сега Муравей се хвали пред приятели, че е единственият /Много интересно!/ министър, срещу когото няма компромат. Макар че какъв по-голям компромат от участие в правителството на Иван Костов? Но нека видим кои са и останалите червени "наци"-та. Легионерски синове са кметът на София Стефан Софиянски, зам. председателят на СДС Евгений Бакърджиев, правосъдният министър Теодосий Симеонов и да не забравяме - президентът Петър Стоянов. Да сте забелязали у тях някаква грижа за нацията? Да сте чули от техните представители в Парламента протести срещу преследванията на български националисти в България? Легионерски син е безпартийният комунист Благовест Сендов, а веднъж Гиньо Ганев се прехласвал и тупал проф. Алтънков по рамото:

- Брат ми беше легионер, аз отрано съм закърмен с легионерски идеи!

- Самият аз никога не съм бил легионер - едва смогнал да отвърне Алтънков.

Ние от своя страна не сме забравили и няма да забравим как на 19 февруари 2000 г., чествайки годишнината от обесването на Васил Левски г-н Президентът гледаше с нескривано удоволствие изпълнения на сиртаки. След като знаем кой е баща му, ние не можем да бъдем излъгани, че този тип не познава историята на собствения си народ.

А ето нещо любопитно от вестника на БДФ - "Прелом”: "С усмихнато и хубаво лице нашият министър-председател г-н Иван Костов се обърна към българските зрители преди да отпътува за Хелзинки.... Нашият премиер се завърна с още по-сияйно и хубаво лице, с отворени за радостта очи. Как да не се развълнуваш и приобщиш? Той шумно е отворил бутилките и раздал толкова много от българското бяло шампанско..." - Авторката на материала Христина Милчева май е на път да изпадне в религиозен екстаз.

През 1993 г. се появи предложение за членове на БДФ да не бъдат приемани лица, членували в масонски и комунистически организации. Предложението не бе прието. Затова днес можем да видим бивши партийни секретари и субекти, проповядващи идеята за "Европейски и световни съединени щати", избрани /или назначени!/ на ръководни постове. Колкото до редовата членска маса, съставена предимно от честни идеалисти, на нея никой не й обръща никакво внимание.

Гореизброените факти трудно се свързват с откровено пронацистките настроения сред легионерите от Българския Демократически Форум. Но нека не бъда голословен. Някога в БДФ постъпи предложение органът, наречен по-късно "Съвет на Старейшините" да се казва "Съвет на Ветераните". Надделя второто предложение, тъй като съкращението му беше СС. Доколкото ми е известно, навремето СБНЛ е пращал доброволци да се бият срещу руснаците на Източния фронт. Носталгията май си казва думата. Ето едно от многото доказателства за участие на българи във войките SS:

"... Но случи се така, че по време на септемврийските събития на 1944 г., аз бях далеко от родината, участник на фронта, и моите родители, за да ме предпазят от неприятности, и без да подбират материалите, изгорили всичко, както това стана и навсякъде, при всички наши съратници...

За България! За нея ний живеем! България за българите!

/Спестявам името по разбираеми причини/ 12 август 1993 г."

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Сега всичко е разбито, даже прословутата легионерска дисциплина не може да удържи от разпадане Българския Демократически Форум, и той губи все повече от старите си членове, все повече измамници, случайни типове, търсещи лични облаги чрез партийна кариера се вливат в него. Все пак да кажем и няколко добри думи за Форума, той ги заслужава. Недостойно е да очерняме цяла една мощна и родолюбива /в миналото/ партия заради някакви си кщариеристчета и грандоманчета. Още повече като имаме предвид как започна.

Негов пръв председател стана Васил Иванов Златаров, убеден националист и антикомунист, с две политически присъди, дългогодишен политзатворник. Честен и принципен човек, внушаващ уважение и респект дори в редовете на противниците си. В редиците на БДФ влязоха такива легенди на противоболшевишката Съпротива като Васил Узунов от Чирпан, Иван Найденов - Байко от Камено Поле, Стефан Лудев от Габрово, д-р Никола Грозев от Поморие и много други. Но тези хора нямаха нито парите, нито опита на свръхпресъпниците от ДС. На Втория конгрес на БДФ, състоял се на 11 и 12 септември 1993 г. ченгетата спретнаха един вътрешен преврат, отстраниха Златаров и на негово място временно поставиха Дянко Марков. Помня думите на Никола М. Николов, изречени минути след като заговорниците го изгониха от зала “България”, където се провеждаше Конгреса: “Тази партия беше единствената, контролирана от българи. Вече не е.” После земеделците на Анастасия Г. Димитрова, носеща фамилията на своя съпруг - евреин Мозер нещо бяха недоволни от Златаров и той умря скоропостижно. Като Иван Дундаров, като Страхил Гичев... Най-неудобните политици умират набързо, а по-малко неудобните /като Дянко Марков/ само ги отстраняват, за да поставят в нужния момент на тяхно място по-удобни /като Муравей Радев/. Вече нищо не можеше да спре Форума от бързото му обезличаване и проваляне. Каква е равносметката днес?

СБНЛ се преобрази в БДФ. Основната цел на партията също претърпя промяна. някога Легионът се бореше за национално могъща и социално справедлива България. Сега Форумът иска България да бъде многонационално немощна и социално несправедлива. Еволюция на ценностите.

Особено подразделение на БДФ е БНФ, Българският национален фронт в изгнание със седалище в Чикаго, САЩ, и с почетен председател д-р Иван Дочев. Всъщност БНФ реално ръководи Форума. Десет години дейност на родна почва стигат, за да осъзнаем, че бившите легионери от БНФ се интересуват главно от две неща: от тяхното лично прославяне и обезсмъртяване, изразяващо се в хвърляне на луди пари за издаване на купища полуграмотни мемоарни книги, които никой, освен тях не чете; и от материалното благополучие на собственото им потомство. За да осигури покровителствено отношение от страна на криминалдемократите от СДС, Националният фронт - Чикаго финансира дейността на БДФ. Без задокеанската доларова помощ не би излизал нито централния легионерски вестник "Прелом", нито варненския "Народен будител". Само че защо ли излизат тези вестници? И ако главният редактор на "Народен будител" Димитър Боянов все пак се интересува от древна българска история, то Гергин Трънкаров се е специализирал в печатенето на хвалебствия към сините убийци на България. Угодничеството е доходен занаят, родата е голяма и трябва да се урежда със службички. А Българския род кучета го яли!

Чикагската централа издава свое списание – “Борба”, което от 1996 година се печата в София. И оттогава е със затихващи функции. Последните броеве, които ми попаднаха възхваляваха правителството на Симеон Сакскобурггота, когото продължаваха да титуловат като Негово Величество. Дали сега няма да прочетем възхвали към тройната коалиция, начело със Сергей Станишев? Защото такава е йерархията. Ченгетата ръководят “опозицията”. БСП ръководи ченгетата. МВФ /Международния валутен фонд/ ръководи БСП. По-нататък има още, но искам да видите колко сложна е веригата. Та след като ченгетата от ДС се оказват на пряко подчинение на МВФ, а значи и на ЦРУ, то едва ли БНФ е избегнал участта да им се подчини и той. Особено като знаем, че за самия д-р Иван Дочев съществуват основателни съмнения да се смята, че е агент на ЦРУ.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Ще се спра подробно на отношенията на Иван Дочев с рода Сакскобурггота.

Днес малцина знаят, че СБНЛ преди 1944 година не е бил единна организация. Част от легионерите били под водачеството на Иван Дочев, а други – на ген. Христо Луков. Само че ген. Луков бил убит, както се твърди – от комунистите и така Дочев станал едноличен Водач на легиона. Дали обаче Луков е убит именно от комунистите?

Старият легионер Иван Найденов – Байко в своя статия твърди, че генерал Луков е убит от полицейски агенти по заповед на Цар Борис ІІІ. Още през 1938 г след едни военни маневри, Борис се обръща към Луков с думите: “Генерале, в България място за двама царе няма”. През 1942 г тръгват слухове, че ген. Луков с помощта на Херман Гьоринг се готвят да правят преврат и да отстранят Царя. На 13 февруари 1943 г Луков е убит. Разговарял съм с Байко и той бе достатъчно убедителен в защита на своята теза. А статията му не беше опровергана и от най-заклетите монархисти. Косвено потвърждение за тезата на Байко дава и бившият зам. Главен редактор на “Прелом”, Иван Раленков. След 1944 година той бил в една килия с ген. Иван Вълков. Генералът бил твърде негативно настроен към царската фамилия. Нарича го “страхливец и неблагодарник”, “изпечен демагог”. В частен разговор Раленков сподели, че ген. Вълков обвинявал Борис ІІІ за смъртта на Луков, но не посмял да спомене това в статията, тъй като сред членовете на Форума имало много монархисти. Но по всичко изглежда Борис наистина разчистил пътя пред Дочев, отстранявайки неговия най-голям съперник. Това обяснява и по-нататъшното отношение на Иван Дочев към наследника на Борис ІІІ.

Съгласно традицията, за да бъде провъзгласен официално за Цар, Симеон Сакскобурггота трябвало да прочете Прокламация към българския народ в деня на своето пълнолетие. Майка му, Царица Йоанна, известна с омразата си към българите не му позволявала. Дочев знаел тая работа и по телефона го подсещал. Симеон все отговарял, че “има време и работата ще стане”. Хубаво, ама Дочев се усетил, че “работата няма да стане току-така” и взел, че сам съставил текста на Прокламацията. И на 16 юни 1958 година Иван Дочев с делегация на БНФ пристига в Мадрид. Малко попритиснали Симеон и той ще-неще, прочел Прокламацията. Тази история Дочев разказал пред Анастас Цанев, син на Константин Цанев от Горна Оряховица, виден легионер, основател и първи редактор на вестник “Прелом” през 1990 г. А Наско беше телохранител на Дочев при първите му посещения в България след промените, когато още се опасявахме, че комунистите могат да посегнат на живота му. Та някои събития ще вземат да се окажат нещо твърде различно от онова, за което ги мислим.

Друга мътна страница в история на БНФ са събитията около промените. По онова време председател на Фронта е проф. Никола Алтънков от Калифорнийския университет. Дочев е почетен председател. Алтънков предлага Националният фронт да пренесе незабавно дейността си в България и в съюз с БДФ и с други националистически организации да спечелят изборите.освен с Форума, Алтънков поддържаше близки връзки с Илия Минев, с Иван Лазаров, председател на партията БНС “Нова демокрация”, с БНРП… Дори ги подпомагаше финансово. Демократическият форум тогава беше извън СДС. Дочев е на обратното мнение. БНФ следва да подпомага СДС, а Форумът да влезе в синята коалиция. Под негово ръководство правят Конгрес и Алтънков е снет от председателския пост. Резултата го знаем. Днес практически ги няма нито Форума, нито СДС.

Самият Алтънков малко по-късно се пенсионира, върна се в България и се опита да осъществи своите планове. Основа Български национален фронт на родна почва, почна издаването на бюлетина “Нова Борба”, потърси стари съмишленици, започна контакти с извънпарламентарната опозиция и с хора от БДФ, споделящи неговите виждания. Само че беше късно, твърде късно. Прекалено късно.

И за последно още един факт, засягащ личността на Иван Дочев. През май 2002 година на Мадара основахме Съвет на патриотичните организации в България. Ето какво съм записал тогава: “ "Създаден е Съюз на патриотичните организации в България" - писаха вестниците на следващия ден. Вестниците всъщност преувеличаваха, като за пръв път се опитваха да ни изкарат по-големи, отколкото бяхме всъщност. Около хижата край Мадара нямаше тълпа, а само няколко малочислени групички. Д-р Дориян Александров от Историческо дружество “Българска Орда”, Светослав Бързанов, представител на студентска организация и още двама-трима образуваха ядрото. Здравко Даскалов, Стефан Серафимов, Росен Минев, Елена Ребърковска и Станимир Жеков, представител на капанците бяха дошли самостоятелно. От БНС "Еделвайс" присъстваха трима, но не от ръководството, а второстепенни лица, като наблюдатели. Скинхедс се представляваха от Андрей Стоянов, любопитен младеж, живеещ в Ловеч, роден в Русия, чиято майка бе рускиня, а баща му - германец. В жилите на Андрей не течеше нито капка българска кръв, но се чувстваше български националист. Бе тръгнал с надеждата да се срещне със свои съмишленици - скинове. Остана разочарован, други освен него нямаше. Антон Рачев не бе посмял да дойде лично, от негово име и от името на Общество "Дуло" се пъчеше Иван Митев. Общата численост не превишаваше 50-60 човека.“ В записките съм пощадил Цветомир Йолов от Враца, който тогава вече живееше във Варна. Бе дошъл заедно с приятелката си Албена. Той обичаше да дава интервюта за вестници и да се титулова “Председател на Движение “Воини на Тангра”. Поседя малко на събранието и като видя, че вместо него, присъстващите припознават мен за реален представител на Движението, излезе и се прибра в стаята. Ние стояхме докъм два часа през нощта и успяхме да постигнем съгласие по основните въпроси. По-късно и това чудесно начало бе опорочено от кариеристи, но това е отделна история.

Тъй като мероприятието бе обявено предварително, някаква журналистка от местен шуменски вестник отишла при Дочев, който вече се бе върнал окончателно в родния си град и го запитала какво мисли. Големият легионерски водач д-р Иван Дочев, човекът с две смъртни присъди за “фашистка дейност” отвърнал, че в България няма място за фашистки организации. Само се питам дали д-р Иван Дочев е написал това свое твърдение на старата си пишеща машина, личен подарък от Адолф Хитлер.

***

Има още една порода легионери - същинските. Такъв бе Константин Часовникаров, но човекът взе та умря скоропостижно, по което можем да съдим, че не е бил фалшив. Сега легионери са хората на Иван Григоров от Бургас. Ходих на учредяването на тяхната партия с трима от моите съмишленици. На излизане единият ми заяви: "Тия, старите изглежда са повредени". Не, не са повредени. Но не служат за нищо друго, освен да задоволяват своята носталгия по отдавна загубената младост. Григоров, който хем е водач на СБНЛ, хем не напуска БДФ, едновременно е в СДС, но иначе е против СДС. Според случая и изгодата. На всичко отгоре сам си вярва, че е честен и убеден националист. Нима от него и такива като него ще чакаме да спасяват Майка България! Колкото до все по-оредяващите искрени родолюбци и просто обикновени, порядъчни хора в БДФ, то тяхната присъда е прочетена, тях вече никой за нищо не ги пита. Генералите оставиха своите редници да умрат като кучета. На тях, на ветераните са посветени следващите редове.



Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

БЪЛГАРИЯ СЕ НУЖДАЕ ОТ НАС

“Обичам социализма, защото ми позволява да крада!” - рече веднъж един криминален тип. Беше искрен. Социализмът е враг на собствеността. Социализмът възпитава почит към кражбата и измамата. Припомням: свободата е немислима без собственост - честно спечелена и законно защитавана. Социализмът покровителства насилието над личността. Свободата е немислима без неприкосновеност на човешката личност. Социализмът е враг на Свободата. Социализмът е робство, а робството е смърт.

Опълчихме се срещу социализма!

Победихме!

Наистина ли победихме?

През 1990 г. СДС водеше борба за право на стачка, за право на протест, за право на свободна преса. През 1997 г. СДС дойде на власт. Стачниците са уволнявани, протестиращите са бити, а вестниците направо са взривявани, като за взривовете арестуват други, също неудобни. На журналистите пък им плискат киселина в лицето. И след всичко случило се, безсрамно заявяват, че така било при демокрацията, че ситуацията била нормална. Създадоха от Българския Дом пустиня, а после започнаха да обявяват за оазис и най-нищожното буренче. Хората не виждат най-ясния критерий за успешното или неуспешно управление на правителството: имущественото състояние на по-голямата част от народа и правото да отстояваш своите убеждения. Днес мнозинството бързо обеднява за сметка на няколкото хиляди свръхбогаташи. А някои имат наглостта да говорят за успехи!

О, времена, о борби!

Трябва ли да се учудваме, като знаем кой командва парада?

През 1937 г. правителството на САЩ насъска войската и полицията и ги хвърли срещу протестиращите гладни и бездомни ветерани от Първата световна война. По същото време в СССР Йосиф Сталин избиваше ветераните на болшевишката революция. През 1998 г. отношението към ветераните на противоболшевишката съпротива в България не е по-различно. Цялата политическа власт на СДС и цялата икономическа власт на комунистите - всичко е против тях, против храбреците, отстоявали с цената на съсипания си живот Българската независимост и Българската гордост. На невиждан терор отново бяхме подложени отново ние, малцината, съхранили Българската чест. Полицията не се държи към нас като полиция. Тя не се интересува дали спазваме законите или не. Тя не ни защитава, когато имаме нужда от нейната защита. На полицията е наредено да ни преследва, само защото сме Ние. Българската полиция се е превърнала в противобългарска сила. Такава е повелята на нейните днешни господари. В България няма институция, която да брани народа от произвола на овластените. Днес българинът е беззащитен, а е отвикнал сам да се защитава.

Ще я има ли България и утре? В наш или в чужд свят ще живеят децата ни?

“Народ, престанал да усеща своята националност е обречен на израждане. Изгубвайки чувството на национална гордост и увереност в своето историческо предназначение, той се лишава от одушевяваща цел, като заедно с това губи самия смисъл на своето съществуване. Отсега неговата съдба е робство, разтваряне и изчезване.” - В-к “Русское слово”, бр. 5-6, 1993 г.

Нима не можем да проумеем онова, което дори руснаците отдавна вече проумяват? Има ли политическа сила, решена да поведе Българите към по-добър живот, към щастие и справедливост?

Казват, че сред управляващите партии, такава била БДФ, Българският демократически форум, наследник и правоприемник на Съюза на българските национални легиони. Дали наистина е така? Днешните остатъци от страшния някога Легион не позволяват атаки срещу паразитите - цигани. Циганите били гласоподаватели. Пък и министър-председателят е циганин. Да бъдеш против циганите и паразитизма не било разумно. Сигурно и да си българин не е разумно. Наследниците на противоеврейската СБНЛ днес не позволяват атаки срещу евреи. Евреите ни били помагали. Изпращали ни били помощи във вид на дрехи втора и трета употреба и на лекарства с изтекъл срок на годност. Пък и правителството било пълно с евреи. А на всичкото отгоре това племе ни се падало нещо като далечен роднина. Дали не ни бяха роднини и негрите от Ангола и Мозамбик, та им дарихме толкова милиарди долари навремето? Бившите легионери от БДФ постоянно, безспирно търсят одобрението на една или друга чужда сила. Националистите от БДФ ни демонстрират интернационализъм в действие. Претендиращи за големи антикомунисти, те не позволяват атаки срещу негодната да се справи с комунистическата чума върхушка на СДС. Легионерите спряха да се държат като бранители на българската нация.

А България се нуждае от бранители!

Българските деца се нуждаят от някой, който да ги закриля. Възрастните Българи се нуждаят от някой, който да им осигури достойни старини. Българските трудолюбиви ръце се нуждаят от някой, който да им осигури препитание, вместо унизителна социална помощ. Българските улици се нуждаят от безкомпромисна сила, която да ги превърне в безопасни за разходка места. Хората не искат да слушат защо ще става по-зле. На тях им омръзна да слушат за причините, породили един или друг провал. Те, нормалните, честните, страдащите българи искат да знаят как може да стане по-добре! Беше през юни 1999 г. Финансовият министър Муравей Радев заяви че, държавата не бива да субсидира каквото и да било и когото и да било. Вероятно Радев е прав. Сигурно е прав, щом е министър. Но в такъв случай аз питам защо гражданите трябва да плащат данъци? Кой малоумник ще вземе доброволно да субсидира една такава държава? Оставихме се други да ни изведат от блатото на комунизма, и те ни натикаха в нова безизходица.

Нека поставим под наблюдение комунягите. И червените, и сините. Да ги следим, да записваме и документираме техните престъпни деяния, за да не ни се оправдават с професионализъм, когато поискаме тяхното осъждане. До ума и сърцето на всеки трябва да стигне истината, че досега сме били свидетели на борби между отделни комунистически котерии. Битката между комунисти и антикомунисти още не се е състояла. Как могат да твърдят, че тази битка е спечелена или загубена? От ляво и от дясно са единодушни, че сме тръгнали в най-опасната посока. А ние вървим право напред. И ще вървим, докато не достигнем набелязаната цел!

Погледнете властващите политически формации, сврени на топло в така наречения "Парламент" - коя от тях наистина е антикомунистическа и антиграбителска? Коя от тях ще се справи с многото задачи?

Такава няма!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Националисти претендират да бъдат и ВМРО. Само че тази партия май няма нищо общо със старата ВМРО на Ванче Михайлов и Тодор Александров. Пълната с ченгета търговско-печалбарска организация заслужава по-скоро да бъде наречена МВРО. Ако се опитат да ми възразят, готов съм да представя справка за част от кандидат кметовете им по време на общинските избори през 1999 година. Не става дума за Александър Долев от Пловдив, те набедиха сина на един антикомунист, - политзатворник /Иван Илиев Долев, съден веднъж като легионер през 1946 г. и отново през 1977 г. в процеса на Васил Златаров/ в несъществуващи грехове, но пропуснаха неприкрити служители на зловещата ДС, участвали в репресии и убийства. Иначе момченцата на Красимир Каракачанов много добре са си направили сметката. Тези уж патриоти се съюзяват единствено поради съображения за личната им изгода, тях нито Македония ги интересува, нито България. Не вярвате ли? На общинските избори през 1999 година ВМРО влиза в коалиция както следва:

Община Белово - с циганската партия “Свободна (от българи и закони) България” на “цар” Киро; Община Левски - с ДПС; Община Велинград - със “синьото” ДПС. Нужен ли е специален коментар? Знаете ли кой управлява България? MBP и коалиция!

"Нация, която се спотайва, докато нейните служители на реда садистично умъртвяват невинни деца не може да съществува. Някой трябва да проговори." - 13 април 1995 г. - из писмото ми до вестника на анархистите "Свободна мисъл" по повод убийството на 18 годишния Христо Христов в полицейския арест. В бр. 5 от същата година вестникът публикува моя статия за случая. /Никое друго печатно издание не посмя!/ Не е изненадващо, че по-късно, през 1998-ма колеги на ченгетата убийци ме обявиха за фашист. А служителите на реда продължиха да убиват невинни, без да чуят и най-плахия упрек. Какви националисти може да има в България, щом като от нацията май нищо не е останало?

Националисти са БНРП, Българската национално-радикална партия на д-р Иван Георгиев. Обаче от тази, някога доста могъща партия днес наблюдаваме само жалки останки. На събранията им присъстват шепа привърженици, като количеството им намалява всеки месец прогресивно. А някога клубът не побираше желаещите да влязат. Митинги вече не свикват, защото никой не ходи на тях.

Ами финансирането на партията? През 1992 г. стана ясно, че Българската християндемократическа партия - център на Георги Гелеменов е получавала пари от брата на Красимир Премянов. На негова издръжка бил и в-к "Християндемокрация", който проведе предизборната агитация в полза на БНРП през същата година. Нека разгледаме въпроса по-подробно.

През 1991 г. редакторът на "Християндемокрация" Петко Каменарски открадна над 300 000 $ от Георги Вилхелмов Гелеменов и забегна в Рио де Жанейро заедно с любовницата си Ваня Кайнакчийска и със своя колега от редакцията на "Християндемокрация" Димитър Лазаров, по прякор Баба Корейка. За произхода на парите Каменарски обяснил, че са от фирмите на бившия шеф на научно-техническото разузнаване Георги Манчев и от сметките на Дилян Дорон. След кражбата, останал без средства, Гелеменов се обръща към Александър Лилов. Фирма "Синон", ръководена от бившо ченге и занимаваща се с петролен бизнес му отпуска значителна сума. Следващите постъпления вече са от Николай Премянов, брат на червения вожд Красимир Премянов, за когото в родния му град пееха песни: "Премянов е прасе, агент на КаГеБе". А фирма "Синон" /звучи почти като Сион!/ се заема с финансирането на БНРП. Поне такова е писменото твърдение на бившия главен редактор на в-к “Християндемокрация” Любомир Захариев, зет на Владимир Свинтила.

И така, с парите на Премянови Гелеменов започна издаването на в-к "Антикомунист", от когото излязоха само девет броя. После главният редактор на "Антикомунист" Валентин Маринов, един изключително трудолюбив и съвестен журналист бе подложен на всякакви удари, докато накрая го бяха видели като просяк на Централна гара. Нерадостна съдба постигна и "Християндемокрация". Шефовете на Гелеменов му бяха обещали, че ще започнат да печатат вестника на офсет, ако той отстрани главния редактор Любомир Захариев и мен. Махнаха Любо, махнаха и мен, вестникът излезе на офсет още няколко броя и спря окончателно. А самият Георги Гелеменов изпадна до положение, че едва да изхранва семейството си. Комунистите вече нямаха нужда от краен антикомунизъм.

А толкова добре тръгнаха нещата в началото! През 1990 година преди, по време и след изборите за Велико народно събрание БНРП огромни маси хора, недоволни от създаването на ДПС и от турското настъпление. Когато депутатите трябваше да влязат за своето първо заседание, около Народното събрание направихме жива верига и част от турците имаха големи проблеми с влизането в сградата. Вестникът на БНРП “Български глас” набра популярност. През есента на 1991 г, когато бяха насрочени нови избори, БНРП в съюз с партията /или по-точно с вестниците/ на Гелеменов реално трябваше да има депутати. Според Константин Събчев, който тогава работеше в “Християндемокрация”, вечерта след изборите доцент Драгомир Драганов чул как някаква служителка от ЦИК да възкликва: “Какво да ги правим тея нацисти, те вече минаха четирите процента!”. Обаче нали знаете, че не е важно как е гласувано, а кой брои гласовете. БНРП нямаше представители в ЦИК, изборният резултат бе фалшифициран и партията тръгна надолу. Самият д-р Иван Георгиев е един несъмнен ерудит. Син на академик Емил Георгиев и племенник на академик Владимир Георгиев. Великолепен оратор, умее да общува с хората, притежава една от най-богатите частни библиотеки в България. Готов на жертви и компромиси в името на Идеята. Питал съм се колко лидери на партии са готови да превърнат домовете си в партийни щабове и да заседават там до зори. Само че Доктора е пример как личностните качества да Водача са недостатъчни да компенсират могъществото на огромната репресивна машина.

После се направи поредният опит за реанимиране на БНРП посредством Историческо дружество "Българска Орда". От Ордата се отстраняват проседесарски настроените Милка Станишева - Шварц, дъщеря на писателя Николай Станишев и доц. Пламен Цветков, за когото се писа, че бил син на генерал от ДС. Вместо тях начело излиза д-р Дориан Александров, активист на БНРП още от самото нейно начало. На практика само се получи разцепление в ИД "Българска Орда", а БНРП вече няма нужния кадрови потенциал, за да се възползва. Последно действие на пиесата е назначаването на изгонения от партия “Атака” депутат Павел Чернев за председател на Национал-радикалите. Май следващо действие няма да има.

БББ? Той може да е блок, може да е бизнес, но най-малкото е български. Националистическата истерика на Жорж Ганчев /Защо ли се отказа от рожденното си име Георги Петрушев?/ не може да скрие откровено противонационалните действия. Нека припомня само два случая: Нансен Бехар /Само колко по български звучи!/ бе начело на кампанията срещу "Воини на Тангра", същият Бехар застана начело и на кампанията, целяща влошаване на отношенията между България и Израел; и Георги Дилков - Лорда /Защо ли не се е нарекъл Багатура, Боила или Багаина, а му е по-приятно да го наричат Лорда?/, който се превърна в най-яростния закрилник на бандита с циганско самосъзнание Цветелин Кънчев. Партия 666 /БББ/ се изяви като най-антинационалистическата формация с приравняването на родолюбието към расизма. Небезинтересно е да се спомене, че докато от трибуната на Парламента Бехар искаше "най-строго наказание" заради две антиправителствени листовки, политическите сили, главният прокурор Филчев, Военна прокуратура /в лицето на някой си полк. Бонев/ и министерството на вътрешните работи се обявиха в защита на наркотрафика. Майор Петър Петров от Националната служба за сигурност - Ботевград, започнал оперативната разработка срещу Воините на Тангра се оказа замесен в преминаването на един от хероиновите канали през България. Отправихме навсякъде сигнали, придружени със съответните доказателства. Гореспоменатите институции и лица защитиха и него, и съучастниците му. Даже "свръхдекомунизаторът" Лъчезар Тошев не се впечатли от факта, че Петров като служител на нетолкова бившата ДС е пряк участник в репресиите срещу противници на Живковия режим. Стъписването на овластените пред няколко провинциални ченгета доведе дотам, днес Ботевград да е наводнен с употребяващи хероин младежи. А Воините на Тангра трябваше да бъдат заклеймени като расисти, защото били непримирими противници на наркоманията. Гадната роля да подклажда огъня на борбата с расизма, антисемитизма и родолюбието се падна именно на БББ. Нансен го разбирам - при Бехарови антибългаризмът е родова черта. Пред мен стои полицейска справка от 1930 година /Преди някой в България изобщо да е чувал за Адолф Хитлер, нали така!/ за търсени от Дирекция на полицията лица, извършили тежки противодържавни престъпления. Там виждам имената на Израел Бехар, Лазар Бехар и Сами Бехар. Та нека оставим Бехар, но нима Жорж Ганчев не се усеща какви ги върши неговата "дясна ръка"? Естествено под благовидния предлог за борба против расизма, фашизма, национализма и българизма... Под същия предлог дон Цеци и Лорда внесоха законопрект за наказателна отговорност срещу всеки, осмелил се да назове етническата, расова или верска принадлежност на един или друг престъпник. Време е да кажа няколко думи и за самия расизъм.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

През 1964 г. гръмва скандалът с негъра Джеймс Финли от Кливленд. Черньото се лекувал от язва, но вследствие на лечението, кожата му от черна, взела та побеляла. Побеляла и косата, побелели и мустаците. Негърът се превърнал в алабинос, в бял. И същите негри, които постоянно пищят, че искат равенство с белите хора, подложили на терор своя сънародник само заради цвета на неговата кожа. Съседите не искали вече да разговарят с белия негър, приятелите му го гледали накриво. Финли бил принуден да се пресели в Чикаго, съпругата му го напуснала. Нещастникът бил принуден да заведе съдебно дело срещу лекарите. И още един пример, този път по-значим, при това от Африка:

22 април 2000 г. По CNN постоянно показват сцени на черен расизъм. Негрите в Родезия тероризират бялото население, разграбват имуществото му, издевателстват над живота и честта на невинни хора. Юдеоамериканската пропаганда най-сетне благоволи да види какво се случва, когато бял попадне във въоръжените с власт ръцете на черен. Ционистката машина за всеобщо оглупяване най-сетне призна, че расизмът може да бъде и с обратен знак. Кога ли нашите поамериканчени дърдорковци ще забележат, че в България има расизъм, но това е черният расизъм, осъществяван от циганското малцинство спрямо коренното население на държавата? И тъй като все пак във в-к "Монитор" се появи статия по този въпрос, си мисля дали някой евреин, взет по погрешка за българин не е станал жертва на мургавите разбойнически набези? И ако ще се говори за правата на циганите, нека си го кажем без увъртане: борбата, водена от българските цигани не е национално, а криминалноосвободителна. Те ни колят и грабят сега, когато все още сме мнозинство. По всякакъв начин се гаврят с нашето национално достойнство, макар че сме повече и по-силни от тях. Какво ще се случи утре, когато мнозинството бъдат те? Когато те ще са по-силните? Ще споделим съдбата на християните - маронити в Ливан, на гърците в Северен Кипър, на сърбите в Косово. Така ще бъде, ако допуснем да ни отнемат земята без бой. Те се борят за правото си да грабят, да насилват и да убиват. Тук, в България циганите искат много и специални права. Не е зле да им се напомни с какви права се ползват сикхите от Халистан в тяхната родина - Индия.

Националисти бяха ХРП, Християн-радикалната партия. Само че репресиите на властите и измяната на бившия Цар на практика унищожиха и тази партия. Смея да твърдя, че в страната ни националисти вече няма.

Но не само отказът от съпротива срещу злото ми дава основание да мисля, че "официалните" не са националисти. Известният родолюбец Пламен Василев стана главен редактор на издаваното от BMPO списание "НИЕ", но партийната върхушка не позволява системното и целенасочено разработване на една завършена националистическа идеология. Нещо повече - "НИЕ" публикува статии, обясняващи идейните основи на европейските, азиатските и зимбабвийските националисти, но за българските десни това не се отнася. Отново се оказа, че подобни идейни разработки имаме единствено ние, Воините на Тангра. Те бяха писани през 90-те години на ХХ век, когато понятията ляво-дясно все още не бяха напълно лишени от смисъл. Оттогава насам положението много се промени. И все пак си мисля, че по много от важните въпроси бяхме прави. Ако днес бих поправил нещо, то е да заменя “десни” с “националисти” и нещата в общи линии ще си дойдат на мястото. Предлагам на вашето внимание един от текстовете, пък вие съдете.

***

НОВИТЕ ДЕСНИ

Българската национална Десница - това сме ние. Ние сме Десницата и бъдещето е наше!

Какво ни отличава от останалите и защо сме уверени в победата?

Десетилетия наред Българинът бе подлаган на всякакви експериментални реформи и революции, на опити и промени. В името на една или друга идея. Общият признак на всичките безумия бяха гръмко рекламираните обещания и лозунги - паравани, с които се искаше защитата на някой социален слой. Вместо всенародно благоденствие, резултатът бе винаги един и същ - разширяване спектъра на социално слабите, както и стесняване кръга на разполагащите с националните богатства. Хилядите бедняци станаха милиони и тяхната мизерия се задълбочаваше. Десетките хиляди заможни хора намаляха до стотици свръхбогаташи.

Накрая се стигна дотам, една полуанонимна група да се разпорежда по свое усмотрение с цялата държава. Само за броени години марксистите превърнаха целия български народ в огромен социално слаб слой. При това да не забравяме, че социално слабите Българи обитават една от най-богатите територии в Европа.

Днешното трагично положение не бе създадено единствено от комунистите. Коалиция от партии, обединени от идеите на интернационализма подготви и осигури условията, нужни за налагане на болшевишката диктатура. Днес същите тези партии, без които настъплението на червените нямаше да се осъществи осигуряват преобразяването на комунистите в демократи и капиталисти. Защо ли не кажат открито, че това са същите леви партии от познатия Отечествен фронт, ами залъгват Българите с някакви си Евролеви, центристи и прочее измишльотини?

През 1990 г. нацията се изправи пред избора: да продължим ли по пътя на революционните промени, на опитите и експериментите, пораждащи все нови и нови социално слаби или да тръгнем към въстановяване на типичното Българско народно стопанство? Това стопанство не само не отслабваше народа, но се грижеше да няма мизерстващи и бедни Българи. Стопанство, при което отпадаше нуждата от демо-социалистическа и социалдемократическа уредба на Държавата. Българите бяха излъгани и под маската на борба против комунизма избраха властта на стария болшевишки грабител. Десницата, раздирана от вътрешни боричкания тогава не успя да излезе на политическата сцена.

Така България бе поставена пред прага на разпадането. Така Българската нация бе поставена пред прага на изчезването.

Защо левите ни докараха до това отчайващо положение? Защо искат да ни унищожат? И като нация, и като Държава.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)