Новият кръг

[Eлтимир]

Неочаквано бързо събитията потвърдиха моята прогноза. Така нареченият г-н Президент наистина награди Илия Минев с ордена, който така упорито отказваше да му присъди приживе. Само че Старецът вече го няма, за да се зарадва. А може би именно тази е била целта - никой от нас не бива да изпитва радост и удовлетворение от достойно изживения живот. Нас ни осъдиха да бъдем вечни мъченици. Е, утехата ни е, че поне после ни признават и награждават. Посмъртно.

28 декември 2000 г.

***

Не успяхме, провалихме се, но поне опитахме. За което платихме жестока цена. Нищо ново, повтарят се събитията след Освобождението на България от османско робство, когато били стоварени жестоки удари срещу старите поборници, старите национал революционери, техни съратници и семействата им. Само че сега ударите са много по-безмилостни. Пак се налага да се повторя, но същото писах преди повече от десет години. Тогава ми казаха, че написаното от мен е черногледа фантастика. Сега дори от телевизионния екран се твърди същото и се дават факти в подкрепа на писаното от мен преди толкова време. Все повече българи стигат до същите изводи и до същите мисли. На 19 февруари по Телевизия СКАТ разказаха потресаваща история. Как след 1878 година на репресии били подложени съратниците и близките на Васил Левски. Майката и сестрата на Апостола се самоубили от мъка, а брат му се принудил да работи като ратай на чорбаджиите и да проси, за да не умре от глад. И как наследниците на същите изедници и днес ни управляват. На всичкото отгоре, ехидно се усмихват, застанали под портрета на Левски.

След 1944 година били гонени и затваряни комунистите-идеалисти, борили се за по-добра България. След 1989 година същата съдба постигна съратниците на Илия Минев, както и повечето герои, посмели да се опълчат срещу комунистическата диктатура. Целта е ясна, да не останат личности, намиращи се извън Сценария за унищожение. Да не останат хора, които биха могли да създадат някаква, макар и най-слаба организация на съпротива срещу унищожението. И наистина, като се оглеждам, не виждам никой в България, който да направи нещо реално. Никой, който притежава възможност да се опълчи срещу Злото. Нима сме обречени, нима всичко е загубено? Да припомня какво писах тогава:

СМЯНА

"Отстъпва Желязното племе, заменя го Златният род." - Вергилий, IV еклога

Революции, преврати, промени във формата на управление - всичко е измама. Държавите се управляват от едни и същи династии. Промяна, при това не винаги настъпва и когато една нация завладее друга. Но не за такава промяна искам да пиша сега.

Този свят не е наш свят. Той не ни иска, той ни отхвърля от себе си. Не ни приема. Но ние ще пристигнем съвсем ненадейно като огромна организирана сила и светът няма да ни устои. Ще прогоним желязното племе и на негово място ще възцарим нашия велик Златен род.

Каква е разликата?

Безсърдечие, безчувственост, безчестие и алчност - ето кои са белезите на желязното племе. Нашите наставници ни учеха друго - чувствата са, за да бъдат изживявани. И когато Тангра ти праща събитие, изживявай докрай породените от събитието чувства. Ние знаем: иде време, когато Владетелят няма да е равнодушен пред сълзите на сирачето и вдовицата, той ще страда с тяхното страдание, затова искрено ще се стреми да не го допуска.

Но за да дойде Златното време, за да се възцари Златният род над очакващите го народи, новите идеи трябва да са проникнали в човешките души и сърца. Нашата инвазия ще бъде интелектуална и духовна. Не с оръдия и ракети ще завладеем света, а с Учението на Бъдния ден. Само че вместо зло, както вършеха други преди нас, ние ще носим на хората добро. Ние няма да допуснем да ни намразят, както това се е случвало със завоевателите от предишните Епохи.

Как ще ни повярват?

С какво ще докажем, че говорим истината?

С разкриване тайните на Миналото и посочване посоките на Бъдещето!

Как са се развивали събитията в България през последните столетия? След освобождението от турска власт, лека-полека старите поборници са изтласкани настрана или направо избити. Начело застават синовете и внуците на онези, които Христо Ботев нарича "народни изедници". После същото се повтаря през 1944-47 година. Сега сме свидетели на поредното превъплъщение. Властват едни и същи родове, даже слугите им с малки изключения са едни и същи. Тук ще добавя, че не е задължително истинските властници да заемат престижни постове и министерски кресла. Реалната власт от твърде дълго време не е публична, тя не се излага на показ, а диктува из под подмолите, крие се зад завесата. Но ето, идем ние и дръпваме плътната завеса!

Чуйте:

Революциите не изяждат своите деца. Просто Желязното племе не отстъпва властта си. И няма да я отстъпи, докато не се яви достоен противник, който да му я отнеме.

Така беше досега!

С тихи стъпки пристъпваме ние, безшумно напускаме нашия "Фронт на катакомбите". Но пристигаме като победители. Ние сме потомците на Златния род, които си припомнихме миналото и съзряхме Бъдещето.

Това бе написано преди повече от десет години. Тогава контурите на бъдещето бяха по-размити и бе по-трудно да се повярва какво ни чака. Сега стана очевидно и не може повече да се крие. И макар днес да е неимоверно по-трудно, надеждата остава. Не всичко е загубено.

Къде виждам надежда. Събитията в Косово показаха реалността на етническите войни. Косовският въпрос бе създаден от сръбските комунисти, които в своя стремеж да увеличат населението на Югославия, развъждаха албанци. Също както у нас българските комунисти развъждаха цигани. Някои сръбски комунисти прогледнаха, само че беше прекалено късно. Из книгата на Иван Стамболич "Път към безпътицата": "Ръстът на албанското население е рекорден в Европа. Няма такъв капитализъм, който може да запълни подобна дупка, да намали относителното изоставане." После Милошевич нареди убийството на Стамболич, после на свой ред Милошевич също прогледна, но беше пропуснал момента. Дойдоха демократите и на свой ред убиха него. Така ще стане и у нас, ако чакаме политиците да прогледнат и едва тогава да направим нужните промени. Няма какво да ги чакаме, достатъчно е народът ни да прогледне. А политиците спокойно можем да хвърлим на кучетата, както те сега нас са хвърлили.





Ето един от тези политици, които ни учат на демокрация и либерализъм. Един от тези, които ни говорят за пазарна икономика, а ни изкараха на пазара за роби.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Политиците продължават да лъжат и да бълват безсмислици за „ляво-дясно”, за „демокрация” и „толерантност”. Но все повече хора не само у нас, а и по цял свят осъзнават, че войната не е между комунизъм и демокрация, между пазарно и планово стопанство. Войната е между нации, по-точно за унищожение на старите културни нации и подмяната им с паразитно безпросветно население. Още през септември 2004 година заявих: „Всички реват, че човечеството бива изтребвано. Чрез глад, болести, войни и т. н. Наблюдаваме обаче друго. Като численост, човечеството се множи. Кое от двете твърдения е вярно? Верни са и двете. Милиони хора биват изтребвани с помощта на гореспоменатите методи. Същевременно бива насърчавана свръхраждаемостта на други. Ако направим внимателен анализ ще видим, че биват изтребвани силните, разумните, културните народи, а се развъждат получовеците. Ето, тук търсете смисъла.” Обикновените, мачканите, изтребваните хора виждат ясно, само че са безсилни да променят нещата. И все пак не всичко е загубено. Събитията засягат интересите на могъщи сили, най-вече на Русия и на Китай. Тези сили ще се опитат да ги променят. Промяната е невъзможна без да се опре върху някого вътре в страните, обречени на унищожение. Както виждаме, всяка, дори най-малката организация е поставяна под контрол. Но могат да се създадат идейни центрове. Може да се направи обратното на онова, което Злото направи преди близо един век. Цитат от „Утрото на маговете”: „Лорд Туидсмур, писал под псевдонима Джон Бюкенън, публикувал два романа, "Съдът на Разсъмването" и "Плененият принц", в които се съдържат опасностите за западната цивилизация от интелектуалните, духовните, магическите "енергоцентрали", вдъхновени от Великото Зло." Ами ако бъдат създадени същите "енергоцентрали", само че вдъхновени от Великото Добро? Представете си едно духовно Огнище, в което всеки ще може да хвърли своя наръч съчки, за да се разгори то още по-ярко. Представете си едно Огнище, от което всеки може да вземе въгленче, за да разпали своя Огън. Представете си един Център, способен да поддържа Българското, да дава вяра на хората, да показва пътищата. Ние можем да изградим реален духовен и интелектуален елит, на който да се опираме в трудни за нас дни. Именно този елит ще бъде в състояние да се обърне към Русия или Китай, арабския свят, Иран, или откъдето и да дойде съпротивата срещу плановете на САЩ. Именно този елит може да изгради реалната Съпротива срещу геноцида. Не е задължително да изповядваме същите идеи с ръководствата на тези страни. Не е задължително дори да сме си симпатични. Достатъчно е да имаме общи интереси.

Не казвам, че трябва да се превърнем в слуги на руснаци, китайци или араби. Никой не уважава слугите. Спомням си как през 2003 година в Москва демонстрирах високо национално самочувствие и бях на много по-голяма почит сред руснаците от угодничещите „български” дипломати. Руснаците сега подпомагат така наречения „Кръг Нова зора”, но имам сведения, че не са доволни от тези червени блюдолизци и усилено търсят истински съюзници. Достатъчно е да покажем, че врагът е общ, че целите ни съвпадат. Достатъчно е да докажем, че за нас борбата срещу глобализма е вътрешно убеждение, борба на живот и смърт, а не желание да се харесаме някому, за да получим поредната субсидия. Достатъчно е да покажем, че противопоставянето на вашингтонската администрация за нас е битка за спасяването на собствената ни Родина, и някои ще припознаят в нас свои приятели и съюзници. Вярвам, че тогава ще получим оная материална подкрепа, която сега ни липсва, за да постигнем целите си. И това няма да бъде подаяние или милостиня, а дял в постигането на общите цели. Много искам да вярвам, че идва времето на една световна национално-освободителна война срещу глобализма. На една война на всички нации срещу световната Змия. Много искам да вярвам, че войната е на прага ни и няма да я избегнем.





Да виждате някаква разлика между лицата на комунистическото минало и днешната демокрация? Аз не виждам.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Мисля, че на темата „Русия” трябва да се спра по-подробно. Не защото се страхувам, че ще ме обявят за комунист. Все ми е едно в какво ще ме обвинят. Страхувам се, че други ще се уплашат да не ги нарекат комунисти. Или пък да си рекат, че щом се обръщат с добро към Русия, значи застават на страната на комунизма. Просто някои понятия трябва да бъдат изчистени, все още се злоупотребява с тях и малцина се замислят. Преди време писах нещо по въпроса, но то потъна в безкрайните дебри на Интернет. И него ще включа към текста си. Аз съм си го писал и не могат да кажат, че съм плагиатор. Поне от себе си имам право да преписвам. Да, аз съм на мнение, че въпреки множеството наши различия, а често и противоречие, ние трябва да потърсим връзка със силите, противопоставящи се на американския глобализъм. В противен случай сме обречени. Спомням си как през 1990-92 година ние, антикомунистите бяхме разделени с помощта на изкусни интриги, как не успяхме да се обединим, да преминем към единодействие и ни биха поотделно. Тоя бил такъв, оня бил онакъв, на трети носа му бил крив, докато не остана никой. Ще бъде глупаво да повторим същата грешка в планетарен мащаб и да позволим на шепа банкери да отнемат и последните надежди на хората от цял свят. Звярът наистина е силен, и ние, народите по света сме длъжни да намерим път един към друг. Конкретно за нас, българите е особено важно отношението към Русия.

ВНИМАНИЕ: ЗАДАВА СЕ РУСОФОБСКА ВЪЛНА

Напоследък се правят опити за слагане на знак за равенство между русофобия и антикомунизъм. Всъщност русофобията е поредното оръжие на ционизма. Поредно оръжие на същия ционизъм, който навремето създаде комунизма. Да се върнем няколко години назад.

Имаше искания за демонтиране на съветските и комунистически паметници в България. Не на руските, а именно на съветските. Комунар-социалистите обявиха исканията за проява на русофобия. Тогава, през октомври 1993 година във в-к АНТИ написах: "По стария път от Ботевград до София можеха да се видят паметници на загинали в Руско-турската война. Техните кръстове бяха откъртени. Кощунството с паметта на загиналите бе извършено от комунисти. Зная, че кръстове са къртени на много места из България. Поругани паметници на български, руски, финландски и румънски войници още могат да се видят. Комунистите са врагове на всички народи. Затова истински русофоби могат да бъдат само те. А ние сме просто срещу насилието и подтисничеството. Но има и нещо друго. По силата на своята идеология марксистът е безотечественик. Армията, окупирала нашата Родина през 1944 година не е руска, а съветска. Нито Сталин, нито Берия бяха руснаци. Оказа се, че и любимият им Ленин няма нищо общо с Русия. Освен с нейното разорение. Та за каква русофобия става дума?"

Сега, 13 години по-късно се развихря нова русофобска вълна. Като най-върлите русофоби са довчерашни най-предани на СССР българомразци. Като комунистическия галеник Соломон Исаак Паси. Или като преподавателя по марксическа политикономия Иван Йорданов Костов. Или като агента-провокатор Антон Радославов Рачев, подчинен на О. З. генерал Бриго Аспарухов. Същия Бриго Аспарухов, когото Негово Величество министър-предателят Симеон с дългото име готвеше за посланик в Русия, и когото руснаците отказаха да приемат за посланик. Дали е случайно?

В русофоби се преобразиха и изродите от старата ДС, преименувани на НСС. Да видим какви са техните действия. Те, старите ДС изроди от Националната служба за сигурност май изобщо не признават съществуването на българска нация. Организират атентати срещу български националисти и техните семейства, а същевременно покровителстват паразитиращи цигани. И ционисти. И турски миллиетчии. Преди години комунистическите вестници наричаха "Сивите Вълци", известната турска терористична организация "преторианска гвардия на неофашизма", а днес комунистическите тайни служби преследват по обвинения в неофашизъм противниците на "Сивите Вълци". Та на коя нация всъщност служи тази служба и бива ли да приемаме сериозно нейните обвинения?

В момента най-големият, смъртният враг на България е ционизирания евроатлантизъм. Вече са известни еврейско-американските планове за ликвидиране на българската нация и създаване на нова еврейска държава върху опразнената от българи територия. Русия отново се оказва наш естествен съюзник. И същите типове, които довчера служеха предано на юдео-комунизма, днес с не по-малка преданост се поставят в служба на юдео-атлантизма. Разбира се, че ще бъдат русофоби. Също както видният антиционист, беглецът от комунизма, живеещият в емиграция Никола М. Николов бе твърде приятелски настроен към Русия.

Нито съветската, нито руската политика към България не могат да се разглеждат еднозначно. Йосиф Джугашвили /Юдашвили/ - Сталин беше откровен антибългарин. Волжкият българин Леонид Брежнев пък не криеше симпатиите си към нашата страна и към нашия народ. Останалите съветски и руски ръководители в отношенията си с нас поставяха на първо място своите собствени интереси. Което е напълно естествено и нормално. От Русия и СССР сме видели и добро и зло. Сегашният исторически момент обаче изисква близки приятелски отношения с руската държава. Защото САЩ и Израел безусловно се стремят към нашата гибел, а сами не можем да се справим с могъщия и опасен враг. Нека също не забравяме Волжките и Кавказки българи в Руската федерация, както и руското малцинство в България. Натрупват се много фактори, прекалено много, за да ги загърбим с лека ръка. Освен ако приятелството с Буш и евродепутатските заплати не са ни по-скъпи от съдбата на нашата Родина.

Сега някой си Местан, някой си Бехар, някой си Костов, някой си Рачев и някой си Леви ще ни изкарат русофили. А оттам като нищо ще ни набедят и за комунисти. Ако го направят, знайте, че нито Местан, нито Бехар, Костов, Рачев и Леви познават нашата идеология. Защото за нас разните "филии" и "фобии" са болестни състояния, също като в медицината. Прояви на извратено, отричащо националната принадлежност съзнание. "Фили-те" и "фоби-те" се прикрепват към една или друга сила, към една или друга държава, а националният интерес да върви по дяволите. За един български националист това е недопустимо. Българският националист преди всичко се интересува от интереса на българската нация и на българската държава. Ето защо ние не можем да бъдем русофоби. Както не можем да бъдем и русофили. Ние можем да бъдем само и единствено българофили. Иначе защо сме националисти?

Нашата цел не е да служим на една или друга чужда сила. Нашата цел не е да провалим една или друга партия, не да развалим една или друга мизерна комбинация. Нашата цел е да провалим самата демократична система, от която ни дойдоха всичките беди на главата. Тази цел е много по-голяма от всякакви там "фобии", "филии" и всякакви демократични болестни състояния. Ние от тях не боледуваме, ние сме имунизирани. Ние сме Български националисти. Ние сме творците на новата българска Държавност. Ние сме Воините на Тангра.

[Eлтимир]

Следва кратко отклонение. Хайде стига с тези комплекси. България нито е малка и бедна страна, нито българският народ е тъп и невеж. От какво са породени днешните трудности? От продажните политици и от огромния паразитен слой, който смуче като кърлеж държавата. Само че носталгията по спокойното минало няма да ни помогне. Нека не се заблуждаваме. Върхушката на Българската комунистическа партия в последните години на своето управление взе милиардни доларови заеми. Вместо да ги вложи в икономиката, тя разпредели по-голямата част от сумите между свои верни хора и ги изнесе в чужбина. Това беше първата фаза от ограбването на България. После БКП създаде крадливото СДС, регистрира етнопартията ДПС, внуши безнаказаност на малцинствата. На българина му бе отнето всичко, което можеше да му се отнеме с изключение на единия гол живот. Започна втората фаза на грабежа. Накрая дойде (или бе доведен) Царят, който за пари и срещу опрощаването на дългове продаде своята корона. И ето, намираме се в третата фаза от грабежа. Отчаяни, обезверени, без път и без посока. Какво да очакваме занапред? Можем ли изобщо нещо да очакваме? Можем. Ако се огледаме, ако се размислим, може би ще намерим правилния път и ще стигнем до правилното решение. Нека видим как е в Русия. Почвам с нещо много близко до всеки от вас, който е имал нещастието да се разболее. Или пък някой от най-близките му да се разболее:

“Всеки сам за себе си се е примирил: живей докато си здрав. Разболееш ли се сериозно – лягай и умирай. Нали заради една операция няма да си продадеш жилището и да оставиш децата си на улицата. Тези, на които им стигат парите ние почти не ги познаваме. Само четем за тях по вестниците и ги гледаме по телевизията. Те живеят в друг свят, ние не ги интересуваме.” С. Кара-Мурза, "Правда Москвы", 1998 г. Да забелязвате някаква разлика? Поне аз не забелязвам.

За да осъзнаем колко еднаква е ситуацията в нашите страни, и колко еднакво мислим по отделни въпроси, ще приведа откъс от книгата на Борис Миронов „За необходимостта от национално въстание”: „Ще подчертая още веднъж: страната подкрепи малко известния зад пределите на Москва и Свердловска област човек само затова, че този човек изрази накипялото тогава у мнозинството нетърпение към Комунистическата партия, довела страната до катастрофа. Но сега, когато животът в Русия се превърна в кошмар, ние с носталгия си спомняме за времената на пенсиите от 120-130 рубли, за захарта по 90 копейки и за колбасите по две рубли. Така идеализираме миналото, че забравихме непоносимостта на онзи живот. Да, днес се живее стократно по-зле от преди, но нима под комунистическата власт живеехме по човешки? Нима за такъв живот бяхме достойни? Разбрахме кой е Елцин и сме готови да се върнем към Лигачов и Рижков, без да осъзнаем главното: всичките тези елцини, лигачови, примакови, рижкови, зюганови, явлински, жириновски – всички те са еднакви кукли, марионетки. Оръдия на змията, изпълзяла в Русия в началото на века /става дума за ХХ век/. Същата змия само смени кожата си от комунистическа на демократична, а нейната юдейска същност си остана, каквато беше и през 1917 година – русконенавистническа, смъртоносна за руснаците. При днешния демократически режим само разцъфтя това, което бе посято от комунистите, което зрееше при тях. А сега погледнете как комунистите отстраняваха нас, руснаците от властта. Повече от половината население в СССР бяха руснаци, повече от 60 процента работници и селяни бяха руснаци, а между депутатите имаше само 26 процента руснаци.” Сменете „Русия” с „България”, сменете „руснак” с „българин” и ще видите, че и там, и тук е все същото. Ние се печем на един огън. Някога Ванга ни съветваше да не чакаме нищо хубаво от американците и твърдеше, че спасението за българите пак ще дойде от Русия. За първото се убедихме, че е била права. През 1989-90 година вярвахме, че от САЩ иде свобода и демокрация. Че иде изобилие и нормален човешки живот. Че американците ще помогнат в България да се наложи спазването на човешките права. Да, точно това се случи, само където пропуснаха да ни съобщят, че нас, българите никой не ни брои за човеци. Та от Америка ние видяхме само зло. Сънувахме прекрасен демократичен сън, който бързо, много бързо, даже прекалено бързо се превърна в демоничен кошмар. Първото предсказание на Ванга се сбъдна. Остава да доживеем до второто.





Ако не помните как почна голямата Измама, нека ви припомня

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

На Запада, на ЕС и „великата демокрация” САЩ наистина не можем да разчитаме. През юни 2007 година проф. Янко Янков писа: „…Правителството на Република Франция, включително и френският дипломатически корпус в София, по същество са работели съвсем не за „демократичен преход в България”, а за това - комунистическият елит да осъществи нов тотален ГЕНОЦИД върху българското население, в резултат на който не само да запази в нова модификация политическата си власт, но и да получи неимоверно по своите размери богатство… „ Но не е само Франция. Същият проф. Янков можа да се убеди от собствен опит, че и Великобритания отказва да защитава старите противници на комунизма, а застава на страната на старите комунисти. Да не говорим за САЩ, чието ФБР обучава „бившите” служители на „бившата” ДС как да се доразправят с нас. На такива лицемери ние не можем да вярваме, не можем да разчитаме на тях. Ванга ще се окаже права, че ако можем да се опрем на някого, това е пак Русия.

***

Имахме много възможности да променим нещата. Проиграхме ги. Ще ви дам пример за такава проиграна възможност:

ГУША ЗА ГУША

ДС срещу ДС. Такова е положението днес. След като свършиха жертвите, палачите тръгнаха един срещу друг. Сугарев отправя обвинения срещу шефа на НСС ген. Чобанов. Целта е да бъде реабилитиран ген. Атанасов. Сякаш Атанасов не е замесен в репресиите срещу антикомунисти, сякаш не е извършвал престъпления. Журналисти от БТА срещу шефа си Чешмеджиев. Сякаш някой може да работи в БТА, ако не е ченге. Кой ще победи в спора, коя страна ще надделее? Няма никакво значение. Който и клан да вземе връх, това все ще бъде клан от Мафията. Тяхната война не е наша война. А коя е нашата война?

Непрекъснатите повишения на цените. Безработицата. Задълбочаващата се мизерия. Гладът. Недостъпната медицинска помощ. Подкупното правосъдие. Несигурността, невъзможността да направиш крачка напред, отчаянието... Нашата война е настъпващият геноцид срещу българското племе. Днес ние разполагаме с по-малка свобода, отколкото по времето на Живков. Бедният не може да бъде свободен. Днес на нас ни е отнето всичко, което може да ни се отнеме. Останал ни е само единият гол живот. Какво ни интересува, че един милиардер е наредил да застрелят друг милиардер? Какво ни засяга, че един генерал от ДС хвърля кал по друг генерал от ДС? Нас ни интересува какво ще ядем утре, нали така?

Не е така! Ние, българите сме заприличали на подводници. Лежим на дъното и чакаме опасният вражески кораб да отмине. Няма да отмине, а на нас ще ни свърши и въздухът за дишане. Затова трябва да ни интересува какво се случва. Трябва да отворим очи и да погледнем как те, нашите убийци са се хванали гуша за гуша. Сега е най-удобният момент и ние да ги хванем за гушите!

Е, не ги хванахме и сега търпим последиците. Докога ще търпим? Колко време ще можем търпеливо да чакаме с примка на шията?

В „тая страна”, в страната отсам Дунава вече няма Държава. Юдеи и юдействащи хазари, дьонмета, чандала и наши предатели убиха българската държава. Българската държава умря. Наш български дълг е да я възкресим. Спомнете си нашата умъртвена Държава. Спомнете си Държавата, умъртвена с подлост и измама от юдеите и в нейна чест създайте нова, наша, Българска Държава.

Каква организация да създадем, коя тактика ще бъде най-успешна? Ето нещо от политическата класика: "Ако съществува общ принцип, той би бил, че централизацията е необходима повече, когато се замисля настъпление, а децентрализацията - когато очакваме нападение." - /Сирил Паркинсън "Законите на Паркинсън"/ Поне засега, на тоя етап всяка структурирана организация ще бъде обречена на провал. Нещо повече, такава организация ще причини само вреда на Делото. Отново ще припомня думите на един от нашите, изречени в самото начало, през лятото на 1998 година: "Кой може да обезглави лишей?" Сещам се и за раздразнението на следователя М. Генов през 1999 година, когато прочете в моите текстове: "Ние не строим сграда. Ние трупаме могила." Отново си позволявам да припомня някои стари свои предложения. Вярвам, че те още са приложими.

[Eлтимир]

ТЪЖЕН СМЯХ

/или още по въпроса за досиетата

Слушайки по радиото парламентарните дебати, човек може да се заблуди, че те са искрени. Само се питам защо националният интерес се противопоставя на обществения? Сякаш нация и общество са враждебни една на друга сили. А двете заедно са враждебни на Държавата. Става ясно, че нещо не е наред.

Също толкова измамно е противопоставянето на ДС срещу НСС. Едни и същи хора, заемащи същите кабинети, разполагащи със същата власт и работещи срещу същите врагове. Разлика няма. Кого тогава ще разсекретяваме?

Какво, по дяволите искаме да постигнем?

Прекратяване влиянието на палачите и садистите върху политическия и обществен живот в България.

Чудесно! В такъв случай вместо да изнасяме пламенни речи, нека съсредоточим вниманието си върху три типа лица.

1/ Пряко замесените в репресии срещу другоячемислещи и най-вече срещу антикомунисти;

2/ Доносниците, съсипали със своите донесения живота на десетки хиляди невинни хора;

3/ Управниците, съзнателно допуснали горните два типа лица да продължават своята противонационална дейност, както и да влязат в големия бизнес.

За участниците в репресии не е нужно да се търсят уж изчезналите досиета. Самите потърпевши ще разкажат кои са били те. Разбира се, при условие, че им се даде думата. Но кой защо никой не иска да чуе мнението на жертвите, от чието име иначе всички се надпреварват да приказват.

Първите ще разкажат за вторите. Ако трябва, ще представят и документи.

Колкото до третите, те са пред очите на всички, и всеки разумно мислещ човек е в състояние да докаже тяхната съпричастност към делата на Държавна сигурност. Аз твърдя, че такива са президентът Стоянов, министър-председателят Костов, председателят на Народното събрание Соколов и Главният прокурор Филчев. Аз твърдя, че изброените четирима са пряко замесени в репресиите срещу антикомунисти. И съм готов да подкрепя своето твърдение с необорими факти.

Аз твърдя, че парламентарно представените сили направиха всичко възможно да унищожат първо икономически, а после и физически всички честни антикомунисти, отказали да сътрудничат на ДС. Достатъчно е да им припомня случая с Илия Минев, оставен да умре в мизерия, лишен от полагащата му се старческа пенсия. Според чистосърдечното признание на някой си Желю Желев, бивш президент, това било, защото Минев си останал непоправим антикомунист.

Та за какви досиета става дума? И какво всъщност ще разсекретяваме?

Дотук с нашата мъничка, мизерничка, нищожничка реалност. Ясно е, че няма да променим нищо, затова нека решим какво да бъде поведението ни в бъдеще с оглед променените условия. Какво да предприемем ние, Воините на Тангра? Какво да бъде собственото ни поведение?

Ако се страхуваме от разобличение, по-добре е изобщо да не започваме. Ако непрекъснато се озъртаме за шпиони, ако във всеки подозираме предател и доносник - значи нашето Дело е безчестно и престъпно. . Ако дебнем взаимно, значи и нашите дела не са достатъчно чисти. Най-здравата ни броня е откритостта. Не се страхуваме, че народите ще научат какво мислим и какво вършим - ние се стремим към възвестяване на нашата велика Идея. Срещу една такава тактика са безсилни всичките тайни служби на света.

Нас не ни засягат нито архивите им, нито агентите. Думи като “секретност” и “разсекретяване” не съществуват в речника ни.

ЗАЩО?

При днешното състояние на техниката всяка конспирация е обречена на неуспех. Няма тайна, която да не стане явна. Време е да сменим както оръжията, така и методите за водене на война. Време е откритостта да победи скритостта. Тук вече срещнах определени упреци, затова нека обясня подробно. Нека ви помогна да намерите аргументи, с които да им отговаряте. Когато ви обвинят в предателство и измяна на каузата, вие ги попитайте: защо вече половин век те никога не са успявали? И защо, след като виждат, че непрекъснато се провалят, те продължават да вървят по пътя на провала? Предателство е не промяната на методите, а придържането към една вечно губеща тактика. Ние не водим забавна игра със строго фиксирани, определени веднъж завинаги правила, а водим война. Нас ни интересува Победата. Ние трябва, длъжни сме да победим!

КАК?

През 1991 г. незабравимият Никола М. Николов в едно свое интервю заяви, че Властелините на света дотолкова са уверени в своята всесилност, та даже не се интересуват от мнението ни. Ето къде противниците грешат и именно тази грешка ние трябва да използваме.

Ние изграждаме такъв тип информационна среда, който модифицира мисленето ни до степен, че то да бъде неразбираемо за Врага. Ние се отделяме от юдео-християнската цивилизация, ставаме чужди за нея. Помнете: не сме в състояние да запазим никаква тайна, но сме в състояние да бъдем неразбираеми. Нека Врагът да знае кои сме и какви сме, но да не вярва. Нека неговото съзнание не му позволи да допусне, че такива като нас могат да съществуват в контролирания, в изцяло купения от него свят. Нека бъдем “котката, разхождаща се където си иска”.

Постигайки Неразбираемостта, заговаряйки на друг език, ще сме безразлични към всякакви ченгета и досиета. Ще ни е все едно дали ни следят и подслушват. Не е по силите ни да премахнем тоталния контрол, но от нас зависи дали ще го обезмислим. Контролът е сито. Нека се превърнем в пясък! Нека достигнем до мига, когато те няма да усещат дали са ни хванали или не са. Помнете: не самите ни постъпки, не конкретните ни действия, а логиката на поведение - тя трябва да убягва от вражеските очи.

ТОГАВА ЩЕ СМЕ ГИ ПОБЕДИЛИ!

А колкото до ченгетата и досиетата - те и сега не значат нищо за нас. Те не са наши господари. Ние не сме от тях и те не са от нас.

Ние сме Воините на Тангра!

[Eлтимир]

***

Със сигурност след публикуването на този текст ще се чуят гласове, че проповядвам фашизъм, че съм против демокрацията, че искам диктатура. Че съм против демокрацията е ясно. Обаче защо съм против?

Кой възражда диктатурите

Изродената ни представа за демокрация е на път да съживи поумрялите мераци за нова диктатура. А толкова се радвахме, когато се разделихме със старата!

Нашето много демократично правителство отказа всякаква отговорност за здравето на българските деца. Родителите трябвало да плащат солидни здравни данъци. Всеки месец. Ако пък нямат достатъчно пари и детето им недай Боже се разболее, то просто няма да бъде лекувано. Кратко и ясно. В пълно съгласие с принципите на пазарната икономика. Държавата нямала достатъчно средства за лечението на собствените си деца. В скалата на почитаните ценности децата стоят далеч по-назад от депутатските мерцедеси, например. И целият този цинизъм на фона на всекидневни хвалби за оказана братска интернационална помощ за албанците в Косово, за пострадалите от земетресението в Турция или за кхмерите в Кампучия. Не че не изпитвам състрадание към гореизброените клетници, но повече обичам моето си дете. Като мен мислят почти всички нормални хора по света. Повечето българи - също. И заваляват спомени...

Как по времето на комунизма здравеопазването било безплатно, как по времето на национал-социализма Адолф Хитлер проявявал изключително внимание към германските деца. Следват разсъждения на тема безплатни или поне безумно евтини учебници. Следват лекции за ползата от ученическите униформи и вечерния час. До доброволното приемане на униформеното мислене остава само една крачка.

Нагледахме се на закрити предприятия. На ликвидирани производства. На съсипани цели отрасли. Безработните вече никой не се наема да ги брои, толкова са много. И отново чуваме напомняния за времето на болшевизма и фашизма. За недостига на работна ръка, за свободните работни места, за търсене на специалисти. За непрекъснатото изграждане на нови фабрики и заводи. Ама тогава заплащането било мизерно? Сега да не е по-добро?Преди десет години минималната заплата в България беше 140 лв., а цените общо взето бяха по-ниски. Особено тези на електричеството, на бензина, на транспорта. Хората днес на много места работят за по 50 - 60 лева на месец. Отново следва извод, че преди е било по-добре. Защитниците на демокрацията не намират аргументи да възразят.

Магистралите ни постоянно са в ремонт. Веднага следва съпоставка с аутобаните на Хитлер. Рухналите сгради след земетресението в Турция станаха повод да се заговори за качеството на нашето строителство. Като истински гении, новоизлюпените ни велможи решиха точно тогава да бутат мавзолея на националния предател коминтерновеца Георги Димитров. Оказа се, че за събарянето е нужно повече време, отколкото за построяването му. В контраст с днешните жилищни блокове, напукващи се при първия земен трус или поредния бомбен атентат. Сравненията никак не са в полза на така наречената демокрация.

Липсва всякаква сигурност. Сигурност за утрешния ден. Сигурност за хляба. Сигурност, че няма да те пребият и оберат. Сигурност, че няма да те заколят на първата пресечка. Сигурност, че детето ти ще се върне живо и здраво от училище... Обикновеният, нормално мислещият, разумният човек не се интересува как се нарича обществената система, в която е принуден да живее. Не го интересува името на управляващата партия. За него единствено важно е животът му да става все по-добър. Човекът от улицата, който до вчера крещеше и скачаше по митинги вече не иска демокрация. У уморения човек е останало единствено желанието да подобри своята окаяна участ.

"Да, трудно е, но пък има свобода!" - плахо се опитват да възразят свръхдемократите от Съюза на ДС. Свобода ли, каква свобода? В днешна България има свобода за мафията, свобода на порнографията и проституцията, на хазарта и безконтролното ограбване. Останалите свободи - на словото, на печата, на убежденията, на съвестта, на сдруженията - практически не съществуват. Както преди обявяваха за най-тежко противодържавно престъпление всяка критика срещу управляващите комуняги, така и днес несъгласието с управляващите "демократи" е обявено за фашизъм, щом не излиза от средите на комунистите. Нека добавя, че на БСПарите е позволено онова, което за други е най-строго забранено. Задачата на червените капиталисти е да създават илюзия за някаква опозиционност. Към останалите критици на режима се прилагат същите репресии като по времето на Вълко Червенков и Тодор Живков. И ги извършват същите стари изпитани кадри - все още непенсионираните офицери от Държавна сигурност. Под ново име, разбира се. Все по-очевиден става фактът, че народът е по-уплашен, отколкото преди десет години. Та за каква свобода ставаше дума?

Диктатурата, безконтролната власт е зло. Независимо дали се нарича фашизъм, национал-социализъм или само социализъм. Но рухването на Живковия режим бе последвано от такава уродлива система, пред която започваме да изпитваме носталгия към ужасите от близкото минало. След десет години на успехи и исторически победи, мечтите по твърда ръка преживяват разцвет. В България вече искат диктатура. В България вече мразят самата дума "демокрация". А можеше да не е така.

... Ако сравненията бяха в полза на демокрацията.

август 1999 година

[Eлтимир]

ПРОТИВОДЕМОКРАТИЧНО

"Равни права за всички: това е най-крещящата

неправда,

защото онеправдава най-даровитите хора."

Фридрих Нитче

Правата и задълженията са естествено свързани понятия. Ако не успееш да се справиш със задължението, ти няма да овладееш и правото. Няма да успееш, каквито и усилия да полагаш. Затова смешни са правата, изписани върху хартия. Правото е достижение, а не неподвижна даденост. Трябва да се бориш, за да го получиш, за да го заслужиш. Бог няма да помогне на недоразвития разум и неукрепналата воля. Тангра дарява възможността всеки сам да извоюва правото на помощ и подкрепа от Него. Помощта наготово разлага.

В обществената уредба, при която сме принудени да живеем наблюдаваме обратното. Притежателите на най-големи права имат най-малки задължения. Облечените с най-голяма власт носят най-малка отговорност. Такива са днешните железни правила. Правилата на Желязната епоха. Скоро друго ще е. Ще се възцари естественост, справедливост. Правата ще бъдат поставени върху везните на Баланса. Щом равновесието се наруши, ще сработват корегиращите механизми. В Новата Епоха спазването на Новите правила ще е безусловно. Можете ли днес да нарушите закона на гравитацията?

Промените в реалността са пред очите на всички. Всеобщо е признанието, че животът се е изменил до неузнаваемост. Как и защо се случва това? Отклоненията в развитието на Реалността се предизвикват от изместването на енергийния център. Този център се определя не от някоя отделна личност или явление, а се създава сам при баланса на отделните енергийни източници. Така е във физическия свят. Хармонията на вселенските енергии е един от ненарушимите закони на Тангра.

Кое създава общочовешката, обществената енергия? Идеите. И предизвикваните от тях мисли. С внасянето на нови идеи се измества и центърът. Ето как съзнателно може да се влияе върху Промяната.

"Сънят ни свърши!" - Джон Ленън.

Да, сънят ни свърши. Започва Действието!

Подготвени сме и знаем какво да правим, но да обявим на всеослушание нашите планове, значи като последни глупаци да ги предадем доброволно и съзнателно в ръцете на Врага. Ние залагаме на достойнствата. Множеството други религии почитат оскотяващи качества: кротост, търпимост, склонност към сливане на отделните народности. Наблягаме върху факта, че Тегрианството е господарска вяра, а семитските религии са създадени от роби за роби. Не друго, а нашата Вяра ще създаде новите Господари на Утрото!

"Нищо не е прекалено там, където има чудо." - казва Пол Андерсън Развитието на технологиите направи невъзможни всякакви конспирации и заговори. Бунтове, въстания, метежи - те са обречени. Принудени сме да изоставим дори помислите за изграждане на организация - тайна или явна. Онова, което предстои да създадем е социална министруктура с определено позитивна насоченост. Структурата ще има за цел да определя потенциала на отделната личност, да очертава параметрите на реално достижимото, а след това да съдейства за неговото осъществяване. Независимо дали осъществяването ще бъде в пределите на Т-общността или в общия за всички псевдосоциум.

Бъдещето принадлежи на онези, които ще съумеят да се съхранят, след като новите Космически закони влязат в сила. В този аспект повелята, следвана от нас е: "Живей съгласно Закона". Лесно е, но само на пръв поглед. Опитай се да спазваш един закон, ако не знаеш какво гласи той. Дейността, главната, основната дейност ще се състои в подготовка за оцеляване. Нужно ли е да унищожаваш другите, когато е достатъчно да не ги подготвиш? Неподготвени за очакващата ги изненада, те ще загинат.

Тогава ще настъпи нашият истински Ден!

***

Светът се приближава към границата на Стария кръг и влиза в новия. Ето едно старо предупреждение, пренебрегнато от нас: “Тълпата не желае знание и не се стреми към него, а нейните вождове поради собствените си интереси се стараят да засилят страха й пред всичко ново и неизвестно, омразата й към новото. Робството, в което живее човечеството, се основава на този страх. Трудно е дори да си представим целия ужас на едно подобно робство. Ние не разбираме какво губят хората. Но за да разберем причината за това робство, достатъчно е да видим как живеят хората, какво представлява целта на тяхното съществуване, предметът на желанията, страстите и стремежите им, за какво те мечтаят, за какво говорят, на какво служат и на какво се кланят. Помислете за какво хвърля парите си съвременното културно човечество, дори като оставим настрани войната, помислете кое изисква най-високи разходи, къде се събират най-големите тълпи народ. Ако поне за миг поразмислим над този въпрос, ще ни стане ясно, че човечеството в настоящото му състояние, с тези интереси, с които живее, не може да очаква нещо повече в сравнение с онова, което притежава.” - П. Д. Успенски „Въпросът за знанието” - (из "В търсене на чудесното", гл. 2.





Тогава, през 1990 година вярвахме, че Свободата е дошла. Тя наистина дойде, но съвсем за кратко. После бързо ни я отнеха. Сега само ние можем да си я върнем!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Робството настъпва. То вече е тук. Всекидневно ни лишават от права. Отнемат свободите ни. Ограбват нашето имущество. Убиват ни, без да можем да се защитим. Не можем ли, наистина ли не можем? Аз не вярвам в безнадеждността. Аз не вярвам, че Българският Бог ще ни изостави, ако ние изпълним сърцата си храброст и се обърнем към Него. Спомнете си всемогъщата Римска Империя. Кой от нейните роби дръзна да се опълчи срещу робството? Спартак. Тракиецът Спартак. Може би във вените на някого от нас тече негова кръв. Кой пръв нанесе съкрушително поражение на римляните и стигна до стените на самия Рим? Кан Атила. Аз не съм много сигурен, че измежду нашите не се срещат негови далечни потомци. На кого плащаше данък могъщата Византия, от която и до днес черпи вдъхновение Русия? На България. В своето последно писмо поетът Иван Коев пише: „Много, твърде много подценяваме Българина и България. /…/ Нали сме деца на Тангра. Не забелязваш ли: сега мразим и ненавиждаме всичко. Но най-много – себе си. Само силният може това. Но ще стане страшно за враговете български, когато поваленият се изправи. Колкото пъти България е била поваляна, толкова пъти се е изправяла. /…/ сега обаче времето е по-друго, по-отговорно: България трябва да стъпи на своите крака не само заради себе си, а и заради всички останали на тази земя. Някой силен трябва да надвие нечовечността, надвиснала над човечеството…”

Сега ще ви дам технология, за която или не се говори, или се представя по изопачен начин. Вярвам, че нямаме различни мнения по нуждата от премахване на Ахмед Доган. Казано простичко, ние искаме да го унищожим така, както той унищожава нас. Как да го направим? Куршум, бомба…? Не, нашият живот е по-ценен от неговия. Не бива да се излагаме на опасност. Предлагам да приложим свойствата един организъм да влияе на друг от разстояние. Отделният човек няма толкова сила, та да повлияе смъртоносно върху Доган, но голяма група хора, обединена около същата мисъл, и съсредоточена в един и същи час, в една и съща минута ще постигнат резултати, за каквито не сте мечтали. На всичкото отгоре такова въздействие е напълно безопасно, то дори не се преследва от закона. Не могат да ме съдят за това, че в определена минута аз сядам и почвам да изпращам към Ахмед Доган мисли, съдържащи заповед той да умре. Аз само си мисля, нищо повече. Поне по закон мисленето не е подсъдно, макар управниците да изпитват истерична ненавист към мислещите хора. Интернет е чудесна възможност да бъде организирана голяма група хора, изпращащи същата мисъл по едно и също време. И никой няма да знае кои са останалите, та да настъпи провал. Конспирация, в която никой не познава другите конспиратори, поради което не може да ги предаде. Не твърдя, че успехът е сигурен, но нищо не ни струва да опитаме.

Същата практика се прилага у някои племена, живеещи по горното течение на река Амазонка. Под ръководството на жреца цялото племе се събира и изпраща мислено послание към набелязания за наказание престъпник, като по време на ритуала хората си представят мъчителната му смърт. Няколко такива ритуала са достатъчни и не е известен случай някой да се е изплъзнал от наказание. Съществуват обаче две задължителни условия: Посланията да бъдат изпращани едновременно от голяма група хора. А също те да са отправени към реален престъпник, а не към невинен човек. Първото зависи от нас, а за второто няма нужда от доказване. Едва ли има нормален човек в България, който да не вярва и да не знае, че Ахмед Доган е престъпник. Значи спокойно можем да му отравяме нашите проклятия – към него и към потомството му няколко пъти на ден в точно определен час и точно определена минута. Едновременно с мисълта за смъртта на врага, вие трябва да мислите, че сте стопани на тази земя, че тя е ваша, че вие имате правата върху нея. Изпълнете се с увереност, проникнете се с мисълта, че браните своето от посегателствата на чуждите. Вие не подозирате каква скрита мощ се съдържа в човешката мисъл. В мисълта на чистите, духовно незамърсени човеци! Забравих да добавя, че ефектът от еднократен сеанс продължава няколко часа. В първите векове на Християнската Църква нещо подобно е представлявала анатемата. Едва после алчността на свещениците и желанието за разчистване на лични сметки лишават ритуала от смисъл. Случаят с Доган не е такъв. Той не е личен враг на никой от нас, той е враг на България и на Българите. Интерес от смъртта му има не някой поотделно, а цялата нация. А пък за корист няма какво да говорим. Гарантирам ви, че никой няма да плати и стотинка за нашите усилия. Но пък си заслужава, ако успеем. Какво ще кажете да опитаме? Нали сме Воини – защо да не накажем врага? Но ние сме Воини на Небето, защо да не опитаме с Небесни методи? Няма митинги, няма викове и освирквания, няма силови методи. Всеки остава насаме със себе си и се съсредоточава върху желанието тази хиена в човешка кожа да получи възможно най-скоро полагащата му се смърт. Ако моята идея заинтересува някого, аз съм готов да предоставя недостигащите технически подробности.

В самото начало не бяхме повече от една дузина. После станахме 60, 100… Сега самите ние не знаем колко сме. Не водим отчети, не съставяме списъци, не събираме членски внос. Но виждаме как броят ни се увеличава. Виждаме как идеите ни си пробиват път, как довчерашни наши противници и хулители почват да черпят знания от нас. Как непознати хора повтарят нашите предложения. Ние забелязваме как изреченото от нас вчера, днес вече е реалност. Значи не сме толкова слаби. Не сме така беззащитни, както ни внушават. Значи надежда има, стига да я видим. Значи Свободата не е толкова далеч, стига да сме в състояние да я призовем.

Дали наистина ще успеем, дали ще го направим – зависи единствено от нас.

Ангел Грънчаров – Елтимир

Февруари 2008 година

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)