Деца на Мрака

[Eлтимир]

Само да не си помислите, че казвам нещо лошо за циганите. Напротив, в тях е голямата ми надежда. Защо ли? Ами ще ви кажа. На 27 декемри 2007 година циганите в Пакистан убиха своята най-голяма демократка Беназир Бхуто. Застреляха я на митинг, като при убийството загинаха още няколко десетки цигани-демократи. И не само демократи. Лошо нема, както се казва. Няколко десетки цигани по-малко. При това цигани-демократи. Но не Пакистан ми е грижата. Мисля си за България. Тук също е пълно с цигани, а на нашите демократи все още нищо не им се случва. Което не ми пречи да си помечтая как в един прекрасен ден въоръжените до зъби цигани се вдигат на бунт и почват да избиват наред. И тогава ще ми стане само на демократи, на либерали, на бандити и на вампири. На тях, на циганите им дай само да колят, да грабят и да насилват. Съобщете им колко са богати вампирите и стойте да гледате сеир. И тъй като няма изгледи вампирите да обеднеят, един ден мангалите няма как да не посегнат на богатствата им. Също както излапаха лебедите на Нейно Величество британската Кралица.

Ами българите, на нас българите нищо ли няма да ни се случи? Не, няма да ни се случи, защото българите отдавна се изнесоха от бивша България, превърната във ВАМ. А които останахме, също се готвим за изнасяне. Та нас тук ни няма и когато клането свърши, ще можем да се върнем и отново да заселим нашата окъпана с вампирска и мангалска кръв Родина. Нашата Земя завинаги.

Ами ако това не се случи? Ако нещата не се развият така, ами положението продължи да се влошава, ами ако вампири и мангали се споразумеят помежду си? Нали в крайна сметка те са от една раса, защо да не се споразумеят? Е, тогава ще има друга изненада и за тях. Вижте третата илюстрация и не питайте повече.

17 януари 2007

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Нарко МВР

Премиерчето Сер Гей Стани Шеф на пресконференция заяви, че скандалите в МВР не вълнували обществото. Аде, бе! Хората искат да знаят кой ги пази и как ги пази от бандитите. Сега ще разкажа за един такъв бандит, който по закон трябва да ни пази от другите бандити. Ако не ни опази, да знаем на кого трябва да благодарим за неопазването. Признавам, много съм пристрастен и много съм предубеден. Но поне и вие признайте, че не ме е страх от гнусните криминални типове, дори когато притежават такава голяма власт. А дали казвам истината, съдете по приведените доказателства. В случай на нужда мога да дам още доказателства.

Преди 1989 година един милиционер, служител на ДС заяви, че ще ме даде под съд, тъй като съм го нарекъл „полицай”. Години по-късно при случайна среща същият милиционер ми рече: „Винаги съм мечтал да се наричам полицай”. Името на милиционерския полицай беше Павлин Димитров. Син на активни борци против фашизма и капитализма от с. Гложане, Тетевенско, този тип се издигна до ранга на един от големите мракобеси на посткомунинистическа България. Пост, защото народът почна масово да пости. И комунистическа, защото и сега ни управляват същите „бивши” комунисти, превърнати в единствени и непогрешими демократи. Ето какво се случва днес. Назначиха Павлин Димитров за главен секретар на МВР. Назначиха един криминален тип, един наркотрафикант за Гладен секретар. Че е гладен - гладен е. Павлин винаги е бил гладен. Гладен като Сив Вълк. През февруари 2006 година в сайта на Движение „Воини на Тангра” изнесох информация, че полковник Павлин Димитров, по онова време зам. Директор на Национална служба „Полиция” е свързан с терористичната организация „Сивите Вълци” на базата на наркотрафика. Ставаше дума за собственик на автомивка, близък приятел на Павлин, който не криеше връзките си с „Вълци-те” и дори бе поставил сенници с тяхната емблеми на своя автомобил. Обявиха твърдението ми за халюцинация. Намерих цифров апарат, заснех емблемата и колата и отговорих, че си искам Нобеловата награда, тъй като никой досега не е успял да заснеме халюцинация. Ето снимката, можете да й се полюбувате. Много скоро след публикацията, на 14 юни 2006 година в два часа през нощта подпалиха жилището ми. Не мога да подмина версията за съучастието на Павлин Димитров, полицията твърде усърдно се зае да заличава следите и да пречи на разследването. Във всеки случай този пожар бе немислим без съдействието на висши началници от МВР. Та ето какъв тип назначават за Главен секретар. Предполагам, че назначението му е станало след обаждане от Валентин Златев. Той пък от своя страна предлага разни субекти за назначение след като се посъветва със своя аркадаш от оргиите в Правец Ахмед Доган. Както ще видим по-долу, кръгът се затваря и няма никакво място за съмнение.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Да проследим хронологията на случая. Познавам Димитров от средата на 80-те години, когато той бе шеф на ДС – Ботевград. Няма да разказвам преживелиците си, те са описани подробно в биографичната ми книга „Непослушание”. Само ще допълня, ако съм пропуснал, че още докато бе шеф на ДС, изкара някакви курсове в Москва, към някаква школа на КГБ. Сигурно там са го научили да стане такъв виден демокраД. През 1990 г. Павлин вече бе началник на Районното управление на МВР – Ботевград, а малко по-късно го принудиха да си подаде оставката. Хванаха сина му в кражба и нямаше как. През онези години комунистите не бяха така нагли като сега. По едно време се подвизаваше като адвокат, май тогава завърши и право, задочно. После почна да се издига. Прилагам част от своите записки, отнасящи се до негово криминално превъзходителство. Наричам го така, тъй като доказа, че е превъзходен престъпник. И не само е гладен като Сив Вълк, но и е жаден. Жаден е за българска кръв.

„През март 2001 г. зам. шефът на /противо/Националната полиция палковник Павлин Димитров заяви, че трябва да се пристъпи към масово разоръжаване на населението, тъй като българите все по-често оказвали отпор на циганските набези, а това според г-н палковника застрашавало етническия мир в страната. Според г-н палковника, когато цигани трошат полицейски коли под носа му в ботевградския ЖК "Саранск", тогава заплаха за етническия мир няма. Май ще се окажат верни думите на Б. Травен от книгата му "Корабът на мъртвите": "Полицията е измислена, за да се грижи за спокойствието, а никой така не смущава спокойствието, никой така не досажда на хората, никой така не довежда хората до лудост, както полицията." Полицията у нас прибира не виновните, не нарушителите на закона, тя прибира онези, за които е казано, че трябва да бъдат виновни. Винаги, при всички обстоятелства и на всяка цена.”

Имах основания да пиша по този начин. Спомням си, веднъж срещнах Павлин в Ботевград, на улицата. Край нас минаха няколко цигански каруци, пълни с дърва. Попитах го какво прави полицията за спиране на незаконната сеч. „Какви каруци, какви дърва?” Е, това вече беше яко дебелоочие. След като разменихме по още някоя и друга дума, Павлин рече: „Не е страшно, че крадат. Ще е страшно, когато не остане какво да крадат.” И това е мисленето на един полицай! На един от ръководителите на полицията! Да видим още какво съм пускал из Интернет по адрес на сегашния Гладен секретар:

„Януари 2002 година. Министърът на вътрешните работи проф. Талибанов награди шефа на националната полиция генерал-мафиор Васил Василев заради борбата му с конкурентните наркобанди. На упрека, че подчинените му полицаи в Ботевград отказват да търсят участниците в зачестилите напоследък обири, генералът отговори: “Както ме уведоми моят заместник палковник П. Димитров от ДС, момчетата честно делят печалбата си с нас. Как така ще ги арестуваме?” Беше си така, така си и остана. Махнаха Румен Петков главно заради наркотиците, заловени в Близкия Изток и върнаха на ръководен пост друг наркотрафикант. Вървете, че им вярвайте. Още малко факти за размисъл. Искам да разберете моралния облик на типовете, назначени да се грижат за нашата безопасност и получаващи огромни заплати и привилегии за тази грижа.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

През есента на 2004 година вече ми бе дошло до гуша от постоянните провокации на старата-нова ДС, преименувана на НСС. Реших да започна гладна стачка в знак на протест. Местните вестници публикуваха моето твърдение, че зад всичките репресии стои Павлин Димитров. Пуснаха също извадка от моите спомени, отнасяща се до 1988 година:

“Но екстрадицията започна и той /Павлин Димитров, началник на ДС - Ботевград/ нареди да ме закарат в кабинета му. - Ето ти три вида бланки за молби за екскурзия в чужбина. Избери която предпочиташ. До седмица задграничният ти паспорт ще бъде готов. Ще ти обменим валута в неограничен размер по 1.68 лв. за долар. /Тогава доларът вървеше на черно по пет лева!/ Останеш ли тук - за теб живот няма. Аз обаче се опънах - не и не! Жена ми също не искаше да пътува с малко бебе. Така останах в България, но бях закотвен на едно място и не можех да помръдна.”

Павлин реагира и се наложи да отговарям и на неговата реакция:

„ЛЪЖИТЕ НА ЕДИН ПОЛКОВНИК ОТ ДС

В материала, посветен на моята гладна стачка /в-к “Ботевградски вести”, бр.36, 7 септември 2004 г./ бившият шеф на ДС – Ботевград Павлин Димитров проявява или слаба памет или склонност към откровени лъжи.”Обвиненията са абсурдни и нелепи. Самия Ангел Грънчаров го срещам случайно веднъж на пет години. Много пъти съм му помагал да си намери работа. За съжаление обаче той никъде не може да се задържи повече от една седмица.” Репресиите, за които говоря, са политическо мотивираното следствие през 1998-9 година, завършило с провал за неговите организатори. Опитът за ново следствие през август т. г., а също постоянният натиск над мои приятели и познати да пишат доноси срещу мен. Било, че съм проповядвал пред тях “фашистка идеология”, било, че съм искал да ги вербувам за участие в “екстремистки организации”. Отначало не знаех кой стои зад тях и ми бяха нужни цели шест години да разбера. Много имена отпаднаха, докато накрая остана едно. И то е Павлин Димитров. Дали същото име не стои и зад други репресии срещу български националисти?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Кога Павлин Димитров ми е намирал работа и как? На 12 юни 1986 г. ме арестуваха по обвинение, че съм се обаждал до Радио “Свободна Европа”. След като стана ясно, че обаждането ми е продиктувано от постоянните политически мотивирани уволнения, тогавашният окръжен шеф на ДС Стефан Александров нареди да бъда назначен на работа. Павлин просто изпълни една заповед. Работих като киномеханик от 16 юли 1986 до 31 декември 1988 г. Май е повече от една седмица. После П. Димитров реши, че не бива да работя в Ботевград и въобще в град, и нареди да бъда уволнен. Едва през март 1989 г. ме назначиха в каучуковия цех в с. Гурково, Ботевградско като ел. монтьор. С негово съдействие, признавам. Нямах право на никакъв избор и трябваше да се съглася. На 29 май 1991 г. бях съкратен оттам като повечето работници.

Има и още много неудобни отговори на неудобни въпроси, но за тях ще говорим по-късно.”



Ето ги истинските господари на такива като Гладен комисар Павлин Димитров, ето откъде реално те получават своите заплати!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Предадох този текст в редакцията на “Ботевградски вести” на 8 септември и само ден по-късно получих огромно количество заплахи. Първо ми обясниха, че Павлин Димитров никога не е работил в системата на ДС, което се потвърждавало от данните на компютъра. Не доуточниха на кой точно компютър. Вероятно на някой от гейм клубовете, защото цял Ботевград знае кой е Павлин Димитров. Ето, това твърдение предизвиква огромно количество въпроси. Наистина ли някой може така да фалшифицира официални данни? При това данни, известни на голям брой хора? После ми обещаха пътнотранспортно произшествие. И посещение от дебеловрати момчета. И така нататък. Значи усилията не са били напразни. Димитров се е почувствал уязвен. А може би и застрашен. В защита на бившия ДС шеф най-неочаквано се обяви и член на ръководството на ДПС. Да зарежа всичко, защото тук ставало въпрос за страшно много пари и нямало място за емоции. А моето писмо, естествено не бе публикувано. Павлин явно съзнаваше, че имам още какво да кажа, че разполагам с достатъчно доказателства за своите твърдение, че не се страхувам да ги извадя на бял свят, и че в спора с мен той ще загуби. Затова реши да пусне в ход старото оръжие – цензурата. Друго не му оставаше на човечето. Да не се впускам в подробности. Нещата са твърде лични. Да видим какво е от обществено значение.

Набелязват някой бивш ДС, а сега полицейски шеф за снемане от длъжност. Човекът не му се ще да сдаде поста. Същевременно не е в състояние да извърши някой величав полицейски подвиг, прекалено е обвързан със структурите на организираната престъпност. Пък и защо да пресича източниците си за допълнителни доходи. И тогава се заема с някои като нас. Първият етап е от критици на режима, от хора, изповядващи различни от официалните идеи да се превърнем в екстремистка организация. Следва “разкриване” на страшната организация, престижът е спасен и човечето от ДС остава на своя сладък доходоносен пост. Разбира се, горното е само една хипотеза, но за нея съществуват твърде сериозни доказателства. И дори само половината да е вярно, въпросът престава да бъде личен.

Немаловажно е да разберем как точно, с помощта на какъв механизъм толкова много от бившите ДС офицери останаха на работа в системата на МВР. Дали няма грижливо и професионално разработена система за фалшифициране на данни? Ами с техните противници, с враговете, с реалните врагове на комунистическия режим какво се случи? Как се случи? Защо се случи? Поредицата от въпроси може да продължи всеки. Фактите не са толкова много на брой, затова пък предизвикват размисли. И водят до неочаквани изводи. И сега, когато се опитват да ни втълпят, че през 1989 г. е победил СДС, и сме тръгнали по пътя на Демокрацията, аз питам: кой всъщност победи? СДС или Съюзът на ДС?

Продължението следва…”

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Повтарям още веднъж: „В защита на бившия ДС шеф най-неочаквано се обяви и член на ръководството на ДПС.” Писал съм го есента на 2004 година. След по-малко от две години щеше да лъсне и пряката връзка на Павлин не само с ДПС, но и с най-престъпната турска организация „Сивите Вълци”.

Доказателствата за участието на Павлин Димитров в системата на организираната престъпност продължаваха да се трупат. Не, не твърдя, че той ръководи бандитите. По-скоро ще се окаже вярно твърдението на проф. Янко Янков, че такива като нашия Павка са дребни слуги на големите мафиози. Ето още един конкретен случай от моя личен архив. Кратката статия бе публикувана в сайта на Движение „Воини на Тангра” и никой не се нае да опровергае фактите:

„НАРКО ДС

След убийството на Косьо Самоковеца в Амстердам, холандската полиция открила у него служебна карта от българските тайни служби. Каква е историята на картата? Тя му е била осигурена от неговия адвокат Стамен Петков, бивш районен прокурор на Ботевград. След убийството на Косьо, доброжелатели внушиха на Стамен, че трябва малко да се разболее и да влезе в болница. Стамен така и направи. Хубаво, ама в болницата му дошли на свиждане едни мили хора и той взел, че умрял. Въпросът как се е снабдил с картата остава. Ние обаче знаем нещичко.

Стамен Петков беше близък приятел на Павлин Димитров. Да, същият Павлин Димитров, който беше зам. шеф на Национална служба "Полиция", а сега е полицейски шеф в Бургас. Стамен и Павлин бяха близки приятели още по времето, когато единият беше районен прокурор, а другият - началник на ДС - Ботевград. Приятелството им бе толкова близко, че веднъж един от подчинените на Димитров възкликна: "Ама нашият Пинко май сериозно си ходи с прокурора!". С убийството на Самоковеца обаче работата доста се размириса и Стамен Петков трябваше да умре.

Миналата година разкрихме връзки на полковник Димитров с турската терористична организация "Сивите Вълци". Още тогава посочихме, че основа за връзката е наркотрафика. Сега посочваме друга такава връзка. Ей, след като някои толкова искат да ги приемат в ЕС, то няма ли най-сетне да бъде разформирована тази нарко-ДС и на нейно място да изградят истински правоохранителни служби? Иначе ще вземем да си помислим, че г-н Перезидентът нещо и той... Особено като се има предвид близкото му приятелство с дон Цеци и нарко бея Доган.”

Още един спомен. През лятото на 1998 година работех в ботевградския вестник „Шанс” и бях решил да пиша за разпространяването на хероин в града. Павлин Димитров тогава беше началник на РПУ Етрополе. Срещам го и му казвам тая работа. Той по онова време още ходеше пеша по улиците. „В Ботевград и Правец – да; в Етрополе – не” – беше отговорът му. Хубаво, де, в неговия град не се продавал хероин. Ама какъв полицай е, та да стои равнодушен, когато притежава сведения, че в съседните градове тая отрова се продава свободно? Какъв Главен секретар на МВР е днес, когато в тези, и не само в тези градове същата отрова пак се продава свободно? Не гадайте, отговорът се крие в комисионните. Като истински либерален демократ, старият комунист е минал на пазарен принцип.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Отново се сещам за новия бардак със старите проститутки. Толкова ли не могат да си намерят млади и свежи, та вземат такива като Павлин Димитров? Изглежда не могат. Младите и свежите едва ли са се изродили дотолкова, за да вършат отвратителните деяния, вършени от ръководството на МВР. За пореден път ще приведа двата примера – прикриването на убийците на сестричките Белнейски от Пазарджик и опожаряването на влака край гара Кричим. Убийството бе извършено от цигани и убийците бяха освободени с изричната заповед на тогавашния вътрешен министър Румен Петков. А влакът бе дело на „правозащитната либерална” ДПС. И в двата случая полицията бе поставена в ролята на обслужващ персонал на престъпниците. Няма какво да го увъртаме. Следва малък спомен.

През май 2006 година минавах през Истанбул на път за Дубай. Заприказвах се с български турчин, изселник. Оказа се, че имаме общи приятели. Човекът беше много близък с един мой съзатворник. Обадихме му се по телефона, той ме позна, което предопредели доверието към мен. И сега разполагам с малко листче, върху което са написани разни телефонни номера в България. Номерата са на доверени хора на „Bozkurt”, „Сивите Вълци”. Сред имената фигурират и такива на висши служители от МВР. Май и Павката Димитров беше нещо намесен, ако не ме лъже паметта. Дали пък заради това листче не се опитаха да ме убият през нощта на 13 срещу 14 юни 2006-та? Иначе не мога да си обясня мащабите на кампанията по моето омаскаряване след палежа. Привеждам пример.

В Пловдив живее мой съименник, с когото нито имаме роднинска връзка, нито се познаваме лично. Виждате снимка от неговия Интернет блог, където той се оплаква, че след палежа на моето жилище, него са обвинявали, че той се бил напил и се е подпалил сам. Това са методите на нашето МВР и просто няма как нормалният човек да изпитва уважение и респект към такава полиция.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Вместо да брани народа от престъпни посегателства, МВР и Службите улесняват неговата по-бърза гибел. Разбира се, че не всеки ще се съгласи да участва в унищожението на своя народ. И тогава големите Господари прибягват до услугите на старата изпитана Държавна сигурност. До услугите на старите изпитани българоубийци като Павлин Димитров. А уж ни обещаваха реформи и ново начало. А уж ни обещаваха скъсване със старото. Вместо да бъде разформирована, ДС окупира цялата ни бивша държава. Впрочем държавата ни именно затова е бивша, защото е окупирана от ДС и от господарите на ДС. „Ама те не са никакви ДС, те са ренегати, предатели, те измениха на идеята…” – чувам. Време е да напиша простичката формула, обясняваща всичките превъплъщения на БКП-БСП, на ДС-НСЗК-НСС-ДАНС и всички подобни на тях. Комунизмът като идеология и като практика бе създаден от ционизма. Комунистите никому не са изменяли, те само се върнаха при своите истински господари – ционистите. Идеализмът, социалната справедливост, „равенството” – тези неща не са нищо друго, освен червен пипер за отклоняване на вниманието. Нали знаете как бандитите от миналото блокирали обонянието на следовите полицейски кучета – като посипвали с лют червен пипер около себе си. Та и комунистите, превърнати в едри капиталисти вършат същото. С красиви думи замазват грозните си дела. Грабят, а пред ограбените се представят за техни пламенни защитници. От тях нищо добро не чакайте. Погледнете старата курва, назначена в новия полицейски бардак и си правете изводи за състоянието на цялата ни бивша държава.

А ние, нормалните българи, които имаме нещастието да не сме нито ДС бандити, нито педераси, нито представители на някое религиозно или друго малцинство. Какво бъдеще ни е отредено, какво ни очаква? Какво е истинското отношение към нас от страна на такива, като г-н другаря Павлин Димитров? Не се ли досещате? Ние вече сме превърнати в животновъди. Да, именно в животновъди. Отглеждаме цигани, разплодни животни, които не умеят и не желаят да правят нищо друго, освен да се плодят. Същите разплодни животни, така усърдно защитавани от г-н другаря Гладен Комисар и от неговите Комисари. И така ще продължава, докато животните станат повече от животновъдите. Когато станат повече, ще се приложи същия план, приложен в Косово. Със съдействието на разни комисари и комисарки, тук, в бивша България е предвидено да останат толкова българи, колкото сърби останаха в Косово. Сега вече ясно ли ви е защо на особено отговорни постове в МВР назначават изпитаните ДС кадри, а не някакви младоци, у които съвестта не е напълно закърняла. Да кажем, че не се вълнуваме от назначенията и процесите в МВР, значи да кажем, че не ни интересува в какъв свят ще живеят утре децата ни. И дали изобщо ще живеят.

Палежът на моя дом бе извършен в момент, когато завършвах поредния брой на в-к „Съпротива”. В броя се съдържаха материали, изобличаващи Павлин Димитров като подставено лице на турските наркотрафиканти.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Сещам се за още нещо, писано и то преди години. Вероятно ще продължим темата за Павлин Димитров, ако не ми се случи нещо, а сега нека завършим с това:

ТРУП В МЪГЛАТА

Както си вървях, изведнъж се спънах в нещо. Гъстата мъгла пречеше да видя добре и се наведох. Разгледах нещото внимателно. Беше труп. Изстинал и вкочанен труп на пометнато бебе. Беше трупът на неродената българска свобода. Беше трупът на неродената българска демокрация.

Свободата и демокрацията умряха преди да се родят. И само гъстата политическа мъгла ни пречи да видим страшната истина. Хей, вие! Движение, моля! Направете малко вятър да разгоним мъглата.

Ангел Грънчаров – Елтимир

11 май 2008 година

МЕТОД СРЕЩУ АГЕНТИ

То се видя, че ДС няма никакво намерение да разкрива своите агенти. Нито БСП ще позволи да навредим на нейната най-вярна маша, нито “антикомунистическите” партии ще позволят да тръгнем срещу техния създател. Вероятно ще съставят някаква комисия по досиетата, ще назначат подставени лица или в най-добрия случай разни наивници, които не знаят кое какво е. Ще ни подхвърлят поредната лъжа и със закон ще ни заповядат да я приемем за истина. Нещо като истината за холокоста. Който отказва да повярва отива в затвора. Положението е безнадеждно. Дали наистина е безнадеждно? Не вярвам.

Темата за ченгетата и за досиетата тръгна още през 1990 година. Обещаваха, залъгваха, докато накрая потулиха всичко. А можеше да не е така. Въпреки ДС, въпреки упоритата съпротива на всички политически лица и безличия, на всички политически сили и безсилия. Ето какво предложих тогава от страниците на в-к “Християндемокрация”.

Колкото и да се пазят в тайна, имената на доносниците в края на краищата стават известни. Вместо да потъваме в безкрайни интриги, по-добре е всеки да назове имената на известните му подлеци. Хората, минали през затвора знаят, че в края на следствието, на подследствения му дават да прочете своето следствено дело. В моето дело например прочетох, че съм арестуван по донос, написан от Януш Иванов Бенчев. В архивите на ДС тази информация вероятно минава за поверителна, обаче аз я знам. И такива като мен, които са си чели следствените дела са хиляди. Доносниците се знаят и в затвора. В крайна сметка заедно с тези хора си 24 часа в денонощието, години наред. Не вярвам някой доносник в затвора да е останал неизвестен за своите съзатворници. Ако е по-хитър, такъв може известно време да остане скрит. Може и да навреди. Обаче шило в торба не стои и накрая истината лъсва. Ние знаем имената на подлеците и предателите. Знаем имената на внедрените агенти. Знаем имената на палачите и садистите. Вярно, преди 17 години такива, които знаехме и помнехме бяхме много повече, но и сега ще се намерят достатъчно.

В отговор на терора, упражняван от НСС, наследник на ДС срещу мен, в последно време излязох с редица публикации в Интернет. Публикувах имена на агенти – агенти на ДС и агенти на чужди разузнавания. Публикувах снимки на част от тези агенти. Публикувах снимки на служители от ДС – НСС, участвали в политически мотивирани репресии. Посочих конкретни престъпления, извършени от офицери от Службите. Публикувах имена и снимки на техни началници. Без намеци, без уговорки. Кратко, ясно и категорично. Ето как тайното става явно и без да чакаме благоволението на престъпниците за отваряне на престъпните им архиви.

Следва нещо много важно. Писал съм неведнъж. В ДС работеха не само изроди. Същите думи съм чувал и от устата на Илия Минев. Последното е за фанатиците, които не признават цветове и сенки, за които всичко е или черно или бяло. Та важното е, че ако се доверим само на архивите, ние никога няма да научим кой е бил звяр, изрод, садист, предател, и кой просто си е изпълнявал служебните задължения. Не е морално, ако станем причина заради виновните да страдат и невинни.

Архивите, истинските архиви ние никога няма да видим. Ще ни подхвърлят нещо, може и фалшификати да ни подхвърлят, но истината няма да ни кажат. Защото истината ще им отнеме властта над тази територия, в която вече няма държава, а това те няма да допуснат. Ами щом те няма да ни отворят техните архиви, тогава ние да създадем наши архиви. Такива архиви, които са създадени не от палачите, а от жертвите. Пък да видим дали истината няма да излезе наяве. Това е методът против агенти, който предлагам. Да видим сега кой ще се присъедини към идеята. Да видим кой има интерес истината да излезе на бял свят и кой е заинтересован от нейното укриване.

Ангел Грънчаров – Елтимир

16 март 2006 година

[Eлтимир]

МАЛКИ ЛИЧНИ ПРОБЛЕМИ



Повод да напиша тази статия ми дадоха идиотските думи на разни политици и политички, че видите ли, работите в България вървели от добре на все по-добре. И ако някой си там имал някакви си трудности, това си било негов личен проблем. Защото, видите ли, сега сме демокрация и пазарна икономика и всеки се оправя както може. А който не може сам да се оправя, идват защитаваните от кримизащитната БХК мангали на Дон Цеци и го оправят. Това последното се наричало „позитивен расизъм”, според израелския шпионин Соломон Паси. След като Царят, наричан от черногледия неблагодарен народ „царвул” не можа да ни оправи, защо пък циганите да не се пробват? И хълцащите от радостно умиление политици, политички и малки политичета почват да кимат в знак на съгласие в такт глави като ортодоксални евреи пред Стената на плача. С две думи демокрация е, пазарна икономика сме, в ЕС и НАТО сме, всичко е наред, работите се нареждат като по мед и масло, проблеми няма, и ако някъде все пак има, то те са лични и не си заслужава да говорим и да мислим за тях.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Слушам тези глупости, гледам какво става наоколо и реших да разгледам част, малка част, нищожно малка частица от тези „лични” проблеми, за да разбера доколко са лични и доколко не са. Като начало ми попадна вестникарска изрезка със съобщението за смъртта на Маргарит Минков. Да, проблемът си е личен, проблем на личността Маргарит Минков. Спомням си как в средата на 90-те години, годините, през които разни мутри, хиени и други подобни безличия натрупаха милиони и милиарди, световно известният български писател Димитър Делян ми се оплакваше от безпаричие. Живееше твърде скромно, а нямаше пари да си плати парното.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Друг блестящ български ум, Владимир Свинтила ходеше със стар излинял шлифер, защото не можеше да си купи нова дреха. Все лични проблеми. Същият личен проблем имаше поетът Биньо Иванов, който умря в крайна мизерия. Ако сте забравили, през 1993 година Биньо Иванов дълго време провеждаше гладна стачка в подкрепа на Едвин Сугарев и СДС, а после именно правителството на СДС го остави да умре от глад. И с малки изключения като това на художника Светлин Русев /масон/ и актьора Стефан Данаилов /комунистически капиталист от БСП/, ще се окаже, че лични проблеми имат повечето личности, изграждащи националната ни култура. Няма проблеми дебелия педерас певеца Азис, но той пък май не се числеше към българската нация, доколкото си спомням. Вероятно и Слави Трифонов няма проблеми, освен с очите, но при него трудно може да се говори за култура. Та ще се окаже, че цялата българска култура страда от дълбок личен проблем. Впрочем не само културата. Може да не вярвате, но същото е и в политиката. Помните ли Любомир Собаджиев от Русе? Същият, който през първите години на демокраДцията даваше лице на новосъздадения Съюз на демокраДичните сили. По онова време Ваньо Костов, Надето Михайлова, Петьо Стоянов и останалите мушмороци ги нямаше, та горкият Съюзец още си нямаше свое лице. И се налагаше такива като Любо и като Янко Янков да му го дават. Ето го на снимка, ако сте го забравили. В инвалидна количка, разбира се. Любо беше личност, а вече се разбрахме, че личностите в бивша България по правило и по принцип си имат лични проблеми.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Илия Минев и той. Докато беше жив, всички се преструваха, че не го забелязват. И него самия, и всичките му съратници, за които тръбеше целият Западен печат преди 1989 година. Илия Минев, чието Независимо Дружество изправи на нокти всемогъщата тогава ДС. Погледнете го как изглеждаше през последните месеци на своя живот. Същата съдба сполетя и останалите ветерани от неговата организация. И пенсия не му отпуснаха, защото докато бил по затворите заради антикомунистическа дейност, не успял да натрупа трудов стаж. Предлагаха го за награда, но тогавашният президент
Петър Стоянов отсякъл, че не може, трябвало да се чака кръгъл юбилей. Стогодишнина, например. Едва след смъртта му се сетиха да го наградят, та даже и паметник му издигнаха. А един, колкото висок, толкова широк написа книга за героя. Хубаво, да, уважавал си го, книга си написал. Ама защо не му прати някой долар от Щатите докато беше жив, та да поживее още малко? На всичко отгоре в книгата пише, че бай Илия отхвърлил пенсията, която му предлагали. Странно, на мен бай Илия ми каза точно обратното. Че отказвали да му отпуснат пенсия и се налагало да преживяват с пенсията на съпругата му Ангелина. После тя получи инфаркт и легендарният Илия Минев нямаше с какво един хляб и едно кисело мляко да си купи. Обаче това си било проблем на бай Илия, както остроумно се изрази г-н Президентът Стоянов. Неговият, на Стоянов баща също бил легионер, но нямал такива проблеми.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Вестници, радио и телевизия години наред ни занимаваха със съдбата на няколко леки жени. То бяха репортажи, то бяха интервюта, то бяха командировки из чужбина… Бяха похарчени милиарди, за да им се помогне. Даже в Холивуд решиха да правят филм за тях. Обаче когато през лятото на 2007 година почина политзатворникът Коци Иванов от Монтана, съратник на Илия Минев, никой от тези „патриоти” даже две думи не произнесе. А после, само седмици след погребението на героя общинската власт в Монтана реши да изгони от общинското жилище неговата вдовица, за да настани там цигани. И пак заплахи, и пак терор, и пак никой нищо не забелязва. Само ще поясня, че прословутото общинско жилище беше едно мазе. Спомням си за Благородна Божинова, активистка на БНРП /Българска национално-радикална партия/. Блага беше прекарала седем години в титовските лагери и затвори заради нейната непреклонност при отстояване на Българското. От 1948-ма до 1955-та. През 1999 година си имаше неприятности с властите, тоя път с „българските” по същата причина. А нали г-н Командирът на тези власти, циганинът Иван Костов държеше пламенни речи против Югославия и клеймеше титовите инквизиции над българи? Думи като „лицемерие” и мангалска наглост” са твърде слаби по адрес на Костов. В отношението си към истинските личности на България тоя тип с нищо не се отличава от своите политически противници – БСП, ДПС, НДСВ и прочее нищо не значещи буквени съкращения. Те, управляващите преяждащи негодници са еднакви, те всички еднакво ненавиждат личностите.

Типичен пример за презрително отношение към личностите на България беше смъртта Кирил Борисов от Перник, когото някои помнят като Кире Либерало. Не е нужно някой да споделя идеите на Кире, за да признае, че той беше честен човек, идеалист, и по своему личност. Ето как завърши. Разболял се, и тъй като нито принадлежал към висшата циганска раса на ромите, нито имал пари за лекарства, си стоял вкъщи и чакал да му мине. По някое време усетил, че няма да му мине, поискал да излезе и да потърси помощ, но не могъл да стигне до вратата. Паднал и умрял. За любителите на клевети ще кажа, че Кире и преди не пиеше, а през последните три години изобщо не близваше никакъв алкохол. Само че умря като куче, защото не умееше да краде, а за такива като него работа нямаше, няма и няма да има. По същия начин завършиха още много други идеалисти а които още не са завършили, и те са пред процес на завършване.Преходът завърши, значи е редно да завършат и хората, олицетворявали по един или друг начин този Преход. Имам предвид личностите, а не назначените от Световното правителство професионални грабители. Е, да си признаем честно, и на тях им се случват разни неща. Андрей Луканов, Илия Павлов, Емил Кюлев... Все отбор юнаци, паднали в битката за разграбването на България. Не беше естествена и смъртта на Огнян Дойнов, нито на сина му Ясен, макар официално да се твърди обратното. Само че когато на някой от тези «юнаци» му се случи нещо, тогава се оказва, че проблемът не е личен, а е проблем на всички ни. Нали си спомняте какво каза Нора Ананиева след убийството на Луканов: «България вече не е същата»? Дори за наркотрафикантите и за наемните убийци се жали повече, отколкото за хората, дали принос за развитието на българската култура и за героите, отстоявали българската чест през време на комунистическата диктатура. Сигурно България няма вече да е същата и след убийството на Меди Доганов - Ахмед Доган? Със сигурност няма да е същата, но за добро.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)