И все пак, въпреки невероятно могъщите сили, които са изправени срещу нас, аз не вярвам в нашата безпомощност. Аз вярвам, че ние, човеците сме много по-силни, отколкото си мислим. А ни предстои да открием съюзници. Да вземем прословутите „кръгове в житата”. Навсякъде пишат, че това са извънземни послания, отправени към нас. Или че ако не са съвсем извънземни, то те са послания на чужд, нечовешки разум. С второто съм съгласен. Да, това са послания от чужд разум, но не са отправени към нас. Такива послания е имало преди стотици хиляди години, има ги и днес. Имало е каменни послания, следите на които все още можем да видим. Имало е временни послания, загубени отдавна. Ще ги има и в бъдеще. Средство за комуникация между различни, несъвместими във всяко едно отношение видове разум. Какво и на кого казват е отделен въпрос. За нас е важно да знаем, че посланията казват на нас, хората: не сте сами! Да, не сме сами. Затова комети и астероиди се отклоняват от своя път и не се разбиват около обитаемите планети в Слънчевата система. Не сме сами. Затова онези огромни кораби стоят и чакат. И ще чакат, докато ние не прибегнем към своето самоунищожение. Тогава ще се приземят. Или докато не тръгнем към спасението на своята планета и на самите нас. Тогава корабите ще напуснат околоземната орбита и ще се върнат, откъдето са дошли. Вярно, твърде е възможно да закръжат около някоя друга обречена планета някъде из галактиката, наречена Млечен път. Но това, поне засега не е наша работа. Наша работа е да съхраним нашето и знайте, че друг тази работа не може, не бива и няма да свърши. Друг може да помогне, но нашето никой чужд няма да свърши. Особено докато сред хората има такива, склонни да подкрепят убийците на човешкия род. Привеждам като доказателство думите на един от тях:

„Цивилизацията на безсмъртието не е езичество, тя е абсолютно друго, тя е, това, което Фукуяма нарича биологически фашизъм. Това е друга йерархия, друг свят на ценностни системи, друго създаване на огромни програми /?!? – забележка на автора/, друго използване възможностите и ресурсите на икономиката. Това е нещо различно и непредсказуемо. То не е постхристиянско, не е езическо, не е сатанинско. За християнството тези явления, разбира се, са сатанизъм. Но даже е смешно – всичко, което не се побира в доктрината да го наречеш абсолютно зло. Аз подозирам, че виденията на остров Патмос, видени от Йоан Богослов, всички апокалиптични копнежи, цялата есхатология на християнския свят, на християнската епоха – това е предчувствие за неизбежността на финала. /…/ Ще има едно безсмъртно Човечество, което по същество ще го комбинират, ще го конструират в страшни суперзаводи, суперлаборатории. Може би аз повтарям същото, за което са писали великите пророци и са рисували великите художници, но аз имам предчувствието, че това време се актуализира.”

Да, за тях това е мечта, но на мен тяхната мечта не ми харесва. Тя ми изглежда стотици, хиляди пъти по-човеконенавистна от мечтите за световно господство и за единен човешки модел на комунизма и нацизма взети заедно. И ако в цялата работа намирам нещо хубаво, то е, че те вече не крият нито своите мечти, нито своите намерения. Нали помните: „Договорът ще бъде в сила дотогава, докато съществува анти-договор”. Тяхната Система ще властва, докато ние не научим от самите тях какво е нейното, на Системата истинско значение. Те проговориха. Времето на анти-договора свършва. Времето на Системата – също. Трудно ви е, не виждате как ще се случи, не вярвате? Но нали когато се събудите рано сутрин, преди изгрев, вие вярвате, че Слънцето все пак ще изгрее. Вярвайте и сега. Аз виждам Зората, вижте я и вие!

***

И нека ви кажа още нещо, макар, признавам си да не възнамерявам да го доказвам. Който ми вярва – вярва ми. Който не ми вярва – да си мисли каквото ще. Аз обаче ще го кажа, за да вдъхна увереност на решените да продължат. Не е важно откъде съм взел следващите редове. Според мен говори човек, прекрасно осведомен за процесите в света и за тайните механизми, тласкащи цивилизацията в една или в друга посока. Говори се за Русия, но според мен, думите са валидни и за всички останали страни. Та въпросът е защо не успяват антиглобалистите. Истинските антиглобалисти. Чуйте само какъв блестящ отговор:

„Отсъствие на ресурс. Преди всичко тази среда е хедонистична / хедонизъм (от гръцкото hedone - удоволствие), направление в етиката, утвърждаващо насладата, удоволствието като висша цел и основен мотив на човешкото поведение/тя цялата е облъчена от радиацията на сексуалната революция, от радиацията на потреблението, от радиацията на екстравагантните форми на поведение, които по своята същност са адреналинови инжекции. Тази среда, антиглобалистката среда, тя всъщност е великолепна, понякога кървава, понякога озарена от пожари атракция.”

Атракция, нищо повече. Сега да видим защо е атракция и защо отсъства ресурсът:

„Нито един от проектите, задействани от Администрацията на Президента през последните години не носи в себе си позитивна идеология. Даже в патриотичния лагер всичко се свежда до това да се вадят от нафталина идеите на Православието, самодържавието, народничеството и с нищо не ги заменят. Или комунистическите идеи, които, разбира се, от гледна точка на тяхната модернизация са достатъчно интересни, но те просто омръзнаха на нашия народ. Какво ново могат да предложат? Каква духовна идеология могат да предложат и въобще могат ли?”

Сега ясно ли е защо толкова държах именно на Идеята през всичките тези години? Сега ясно ли е защо въпреки отсъствието на ресурси, въпреки пълната липса на финанси, въпреки преследванията и полицейския терор, въпреки даже открития физически терор, налаган от тайната полиция – Движение „Воини на Тангра” оцеля? А сега ви казвам, че когато Идеята си пробие път сред достатъчно на брой хора, когато Идеята се разнесе в кръвта на народностния организъм и почне да унищожава бацилите на хедонизма, тогава и ресурсите ще дойдат.

***

Сега ще пусна една от моите мънички загадки. Как ще загине цивилизацията на консуматорите? Цитирам част от предсказание. Не съм го правил аз, прочетох го в книжка с подвързия в червено и златно: „Жалките Лапачи ще паднат. Те няма да запазят, което имат. Те ще погубят милиарди животи. Трудно е да се обясни ужаса, стоварил се над главите на всички, които ще загубят не само близки, но и градове, полета, реки, гори, морета, океани.” В същото предсказание се казва, че хората не могли да бъдат обединени от ученията за всеобщата любов, но ще се обединят от общата ненавист. От ненавистта към общия враг. Когато осъзнаят, че врагът е общ – добавям. Тогава някакъв президент ще се вайка, че тези, които трябва да го изберат за още един мандат, вече са мъртви. Той няма да осъзнае, че именно подобно отношение към хората е докарало войната. И че именно примирението с такъв начин на мислене е допуснало всеобщото зло да пусне своите метастази навсякъде. Какво става с тяло, обзето от злокачествени метастази? Умира. Същото ще се случи с човешкия род, ако не намери сили да изреже тумора. Или може би ще дойде хирургът, и той ще го изреже. Въпреки нежеланието, дори въпреки съпротивата на болния. Не, длъжен съм да ви разочаровам. Хирургът няма да дойде, ако не бъде повикан. И това е най-страшното. Други бозайници отправиха своя зов за помощ. Други бозайници, приятелски настроени към човека, но към които човекът не е приятелски настроен. Ще е достатъчен ли техният зов? Ще е достатъчна ли тяхната жертвоготовност? Опасявам се, че не.

Срещу планетата Земя се извършва инвазия, а ние не забелязваме. В инвазията са замесени и представители на човечеството, предатели на своята човешка раса. Предатели на своя биологичен вид! Те ни говорят за човешки права и за демокрация, докато осъществяват геноцид над бялата раса, а ние ги подкрепяме. Осъществяват геноцид над черната раса, а нейните водачи и политици също ги подкрепят. Постепенно ни изтласкват от земите на нашите деди и ни натикват в резервати. Също както някога натикаха в резервати коренните жители на Северна Америка. Превръщат ни в роби, както някога превърнаха в роби негрите от Африка. Наричат го „либерална демокрация” и „пазарни отношения”. За второто може би са прави. Ние сме на пазара. Нас са ни продали и някой ни е купил. Кой? Кой ни е продал и кой ни е купил? В общи линии знаем. Онова, което не знаем, е че вече няма накъде да отстъпваме. Ние, хората вече не ходим изправени по Земята. Ние се влачим, пълзим. Човекът спря да живее, той почна да оцелява.

Човеко, стани!



Ангел Грънчаров – Елтимир

ноември 2007 – февруари 2008 година

Ботевград

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)