Човеко, стани!

[Eлтимир]

От онова, което знам стигам до извода, че през 20-те години на миналия век тези, да ги наречем ликантропи влизат във връзка с някои земни политически и не само политически сили. Помагат им да дойдат на власт, да укрепят властта си в замяна на жива помощ при провеждането на операции извън пределите на планетата Земя. Едните дали технологии, а другите – войници и човешки материал за генетични експерименти. Извънземните операции завършили с провал, а ликантропите доколкото им било по силите се постарали да унищожат следите си от пребиваването им тук. Поредното им пребиваване, ако трябва да съм точен. Тайният план обаче включвал допълнителни клаузи. Унищожението на бялата европоидна раса, която се оказала главна пречка за завладяване на Земята. Досещате се, че говоря за нацистка Германия. Сега ще ми възразите, че нацистите са проповядвали култ именно към бялата раса. Само че погледнете резултатите. Точно появата на германския нацизъм позволи възхода на ционизма и създаването на държавата Израел. Краткотрайното властване на нацизма позволи създаването на „антирасистките” закони. Тоест – закони, лишаващи населението на европейските страни да се брани от прииждащите тъмнокожи нашественици. Същите закони обаче отказват да бранят белите от посегателствата на цветнокожите. Безнаказаността на циганите в България е само малък частен случай от ситуацията на цялата планета Земя. Германският нацизъм даде началото на геноцида срещу бялата раса. Днес същата политика бива следвана от правителствата, доминирани от ционисти. Докато нищо не се предприема срещу расизма на цветнокожите, насочен към представители на бялата раса, на репресии биват подлагани европейците, дръзнали да защитят своето от посегателствата на чуждите. Спомням си как през 1999 година поисках подкрепа от българския /с извинение/ Хелзински комитет заради преследванията, на които бях подложен по политически причини. Отказаха ми с едничкия аргумент, че съм етнически българин, а те защитавали единствено малцинствата. И това ако не е расизъм, здраве му кажи! Този Хелзинкски комитет се ръководи от „българина” Красимир Кънев, а се финансира от „големия филантроп и хуманист” Джордж Сорос. Унгарски евреин с рождено име Дьорд Шорош, отявлен ционист и човекомразец. Същият Сорос финансира адвокатските услуги на цигани, упражнили насилие срещу българи. Включително адвокатските услуги на циганина, изнасилил и убил шест годишно българско момиченце. Защото според Шорош-Сорос, когато представител на циганите извърши дори най-чудовищното престъпление срещу българин, това не е престъпление, а етническо право. Виж, когато българин удари шамар на циганка, заловена да джебчийства в трамвая, това е „политическа некоректност и престъпление по омраза, истински нацизъм от най-чиста проба”. Длъжен съм да отбележа, че тяхната „политическа коректност” противоречи на моя хилядолетен български морал и на човешкия морал въобще. Ние ще загубим правото да се наричаме човеци, ако следваме коректността и обърнем гръб на морала. Този момент е изключително важен, той е ключов за провала на змийската Система. Сега погледнете „коректността” в действие, погледнете плодовете на Системата. Позволявам си да цитирам откъси от тема, публикувана в споменатия вече Интернет сайт XNETBG. Темата се нарича „Убийте белите хора!”. Тя започва с разкази за две видео филмчета, пуснати в Интернет:

„Първото филмче е призив за убийството на белите: Камбау Камбон – Америка.

"Проблемът на тази планета са белите хора и ние трябва да почнем да ги избиваме веднага!"

/Тук не мога да се сдържа от коментар. Представете си, че някой като мен изрече: „Проблемът на планетата е змийската раса – цигани, индуси, пакита, както и тези от Бангладеш. Ние трябва веднага да почнем да ги избиваме.” Не е нужно да кажа какво ще се случи на човека, позволил си да изрече тези думи. Защо обаче на тях не се случва нищо, когато изрекат подобни думи, насочени към нас?/

Второто - неконтролируемата епидемия от убийства на бели фермери в Южна Африка, следвайки примера на останалите африкански държави. Министърът на Охраната и сигурността в ЮАР: "Ако не ви харесва престъпността се махайте (от държавата)!". Факти: 51 убийства, 151 изнасилвания и 347 обира на ден. Министърът: "Те могат да се оплакват докато посинеят или да продължат да се оплакват или ...просто да напуснат страната...."

Нека да припомня последната политическа линия:

- Крепостта Европа продължава да дава привилегии на не-европейци и да провежда политика на геноцид срещу белите европейци.

- Най-многобройната раса в света са индийците (и подобните им пакистанци плюс цигани). Тяхната политика - броят прави силата.”

Какво накрая ще остане от Европа? Деградирали останки от могъща някога култура. Същото, което вече се е случвало с толкова други цивилизации... Не мога да пренебрегна и фактите, засягащи България. Още през 2001 година депутатът от Коалиция “За България” /???/, циганинът Тома Томов заяви в Парламента: “Вашата /на българите!/ е вече свършена. Вие губите държавата си. Губите всичко.” Никой не посмя да му възрази. После същият господин с цялата си наглост обеща в интервю пред в-к “Труд” от 14 август 2001 г.: “България ще стане Косово”. Никой, с извинение български политик не намери думи дори да коментира изказването на циганина. Ами призивите „Смърт на българите!” в софийския квартал Красна поляна през 2007 година? Управляващите, призвани да пазят целостта на нацията и на държавата дори не гъкнаха. Да, те са запознати с плановете за унищожение и са съгласни с тях. Срещу добро заплащане, разбира се. Последният пример е Волен Сидеров, който срещу добро заплащане, от яростен антиционист се превърна в проводник на ционистката политика в България. Подобно е положението и в други европейски страни. И то е само следствие от натрапените ни регресивни планове за развитие. В своята книга „За еврейския фашизъм” Борис Миронов твърди: „Ние, "гоите" в значителна степен сме лишени от своите расови корени. Ние растем в мултикултурните блата, които преди превземането им от ционистите, бяха наши градове. Времената не се променят. Тях ги променят. Всички извършващи се трансформации, са предварително планирани и се провеждат в съгласие в грижливо пресметнати действия.”

[Eлтимир]

КАК ПРОМЕНЯТ МИСЛИТЕ НИ

Управниците на този свят, реалните управници са изградили методика за промяна на човешкото мислене. На тях не им стига, че владеят икономиката. Не им стига, че ни владеят физически. На тях са им нужни нашите души. На тях, на всевластните не им стига, че диктуват нашето поведение, те са разработили методика, чрез която ни принуждават да мислим и чувстваме по определен начин. Евреинът Едуард Бернес го е формулирал ясно: „Хората трябва да бъдат контролирани, без да съзнават, че са контролирани”. Тоест в по-голямата си част хората са роби, без да съзнават, че са роби. Владетелите на света ни поробиха последством илюзията, че ни носят свобода. Запомнете, че дали ще бъдем роби или свободни зависи от нашето собствено отношение към робството и свободата. Всичко е в самите нас. Въпросът е как да бръкнем и да го вземем.

Те, които поставиха изгодата над истината и морала искат от нас да следваме тяхната истина и да обслужваме тяхната изгода. Ще дам пример със себе си. От дълго време забелязвам, че един или друг мой „доброжелател” се опитва да ме учи как да пиша и какви правила да спазвам. „В края на книгата си длъжен да посочиш библиография, когато изнасяш информация дай линк…” пред кого от тях съм длъжен, на кого от тях дължа нещо? Кой и с каква цел е съставил правилата и защо трябва да ги спазвам? Каква библиография за вестникарски съобщения или пък за ръкописи, на които не е посочено издателство? Всъщност има ли издателство за старинни ръкописи? Каква библиография за спомени или за устни разкази? Какъв линк за информация, притежавана от ограничен кръг хора и никога не изнасяна в Интернет? Според тях цялата информация трябва да е категоризирана, поставена в рамки, напудрена, гримирана, начервена, нагодена към техните извратени нужди. Да, бе, да! Да, ама не! После, като видят, че нямам намерение да съм послушен, запяват друга песен. „Ама чакай, защо пишеш това. То си е известно. Тези факти отдавна са изнесени. Това се знае, виж в Интернет и ще се убедиш.” Хубаво, де, нека си е известно. Взети поотделно фактите наистина може да са известни. Но аз сглобявам цялостна картина от отделните фрагменти и посочвам съответното решение. Това вече не е правено, то е извън правилата им. И те затова се дразнят. Цялото съвременно общество е обединено от понятието за печалба, за мен по-важни са вечните Небесни закони, те стоят над „правилата”. Правилата са полезни за тях, за мизерния в духовно и емоционално отношение „елит”, те само на „елита” носят полза. Аз следвам своите си правила. Съветвам ви и вие да постъпвате по същия начин във всяка област на живота. Следвайте онова, което е полезно за вас, а тях ги пратете по дяволите заедно с идиотските им правила. Срутете цялата им мошеническа митология и ще видите колко жалки са всъщност. Да ви кажа ли с какво ви пълнят главите и кои са опорните стълбове на техните „научни” твърдения? Съобщения за експерименти, които никога не са били провеждани. Съобщения за измервания, които никога не са правени. Съобщения за измислени статистически данни. Всичко при тях е лъжа и мошеничество. Те постоянно се цитират един друг, като всеки се стреми да излъже повече от другия. Тяхната сила е лъжата, ние ги обезсилваме, след като престанем да им вярваме. Когато чуете някое официално твърдение, задайте си въпроса дали съществуват реални доказателства за неговата истинност, а не само нищо незначещи позовавания.

Защото позоваванията в по-голямата си част са измислени. Спомням си как от в-к „Ню Йорк Таймс” поканиха Благовеста Дончева да напише статия за тях. Първо тя трябваше да си намери мениджър, който да представлява нейните права, някой си Джаред Израил /Много интересно име, не намирате ли?/. После при разговор между него и редактора на вестника на въпроса дали мис Дончева може да пише каквото си поиска, последният заяви: „Ние ще редактираме нейния стил, той трябва да съответства на стандартите на „Ню Йорк Таймс” и ще поправим съдържанието.” С пояснението, че тя не бива да споменава Сърбия, например. Тоест ще подменят написаното от Дончева с написано от тях самите. Обаче отдолу ще стои нейното име. Накрая излиза, че вместо срещу Системата, нашата Благовеста се е изказала в защита на Системата. Ето пример как биват създавани неверни представи. А сега отново да поразсъждаваме върху един от главните съвременни митове – върху мита за Хитлеризма.

***

За силите, довели Адолф Хитлер на власт говорят Луи Повел, Жак Бержие в книгата „Утрото на маговете”. „Тази тайна община била основана буквално по описанието от романа на Булвер-Литон „Расата, която ни изтласква”. В романа са описани хора, чиято психика е много по-развита от нашата. Те притежават власт над себе си и над вещите, което ги е направило подобни на богове. Сега още се крият. Живеят в пещери в центъра на Земята. Скоро ще излязат, за да властват над хората. За всичко това, както изглежда е знаел д-р Вили Лей. Усмихвайки се, той добавял, че членовете на общината вярвали, че притежават някои тайни, нужни за промяна на расата, които ще им помогнат да се изравнят със съществата, криещи се в земните дълбини. Методи за съсредоточаване и цяла вътрешна гимнастика, за да преобразят себе си. Упражненията започвали със съзерцаването на ябълка, разрязана наполовина…” За авторите на фантастични романи няма какво да говорим. Отдавна се знае, че художествената литература, особено фантастиката бива използвана да се кажат истини, които по друг начин няма как да бъдат казани. Интересно е признанието на д-р Лей. В него ясно се казва, че съществата, дали идеята за човешкото преобразяване /или по-скоро мутация/ не принадлежат към човешкия вид.

Сега отново за връзките между ционизма и германския нацизъм. По-точно за връзките между ционизма и германската нацистка върхушка, която не е само от етнически германци. Пак ще цитирам Борис Миронов. Из неговата книга “За нуждата от национално въстание”: “В Италия, Испания, Португалия, Унгария възникнаха авторитарни режими, предложили на обществото корпоративен модел на развитие, който отхвърляше паразитната роля на банките и финансираните от тях партии. Тези държави, наричащи се тогава фашистки, но без прикрепения към тази дума днес расистки оттенък, се опираха на широка народна подкрепа и демонстрираха бързи икономически успехи. Да унищожат тази заплаха за международната банкова система, западните демокрации можеха единствено в хода на всеевропейска война. Но как да заставят народите на Европа да повярват в нейната неизбежност и да грабнат оръжието? За това бе нужен явен, заплашващ всички агресор, и най-добрият кандидат за ролята на плашило се оказа Хитлер. Именно той получи в началото на 30-те години на 20 век иззад океана най-големите кредити, които му позволиха да дойде на власт в Германия на 30 януари 1933 година.” И още един цитат, взет от форума на Интернет сайта XNETBG. Съжалявам, че не мога да посоча автора, в темата нямаше името му: “Рокфелерови - според експерта по икономика и съветник Антъни Сътън и други - са финансирали едновременно болшевиките и нацистите в техните военни опити като два Хегелиански или Макиавелиански клуба за победа над планетата в подчинение на Новия Световен Ред. Това би могло да обясни ранния договор между Хитлер и Сталин и факта, че Болшевишката революция е била всъщност планирана в Бавария с плана на германското разузнаване за изпращане на техния агент Ленин в Русия, за да възбуди революцията. Трябва да си спомним, че Национал-Социализмът (Нацизмът) е “Социализъм”, нито повече, нито по-малко.”

Да си призная честно, някога, в младежките си години бях увлечен по хитлеризма. После полека фактите ме принудиха да прогледна. Проглеждането ми започна, когато си зададох въпроса “А какво би се случило, ако Адолф Хитлер го нямаше?”. Европа нямаше да бъде доразорена от Втората световна война и никой нямаше да приема бежанци от други континенти поради липсата на достатъчно работна ръка. Национализмът на европейските народи щеше да е на почит, а нямаше да се преследва от извратеното следвоенно законодателство. Никой нямаше да говори за “антисемитизъм”, държавата Израел нямаше да е създадена и ционистите нямаше да получат такава власт. Армиите на Сталин нямаше да завладеят Източна Европа, а сакралния знак на древната Свастика нямаше да е поставен извън закона. Последствията от властването на Хитлер се оказаха изцяло във вреда на бялата раса, която уж бе издигната в култ от него. Е, вярно, Цар на България щеше да е Симеон ІІ, ама не се знае. Навремето Александър Стамболийски едва не видя сметката на цялата династия Кобурггота… Но пък Тодор Живков щеше да си остане преводач на говеда от единия баир до другия и нямаше да засели тук десетки хиляди цигани от Румъния, Югославия и Гърция, съплеменници на майка му, влашката циганка Маруца. И народът ни нямаше да даде други десетки хиляди жертви – на войната и на комунизма. Българската душевност нямаше да е така смачкана и задушена както днес. Кой загуби и кой извлече ползи от властването на Адолф Хитлер? Дали няма да се окажат прави редица автори, между които българските Красимир Иванджийски и Волен Сидеров, че това била банкерската еврейска фамилия Ротшилд?

[Eлтимир]

Горното се отнася до хитлеристката върхушка, при това не до всички приближени на Хитлер. Дори в неговото най-близко обкръжение посветените не са били толкова много. Ненапразно със заповед от 1940 година Фюрерът забранява изучаването значението на руните в СС. А пък за потомъка на Один – Карл Мария фон Вилигуд обявил, че страда от старческо слабоумие и го изпратил в пенсия. Вероятно щял да го убие, но се страхувал от могъществото на родовата му кръв. Съдбата на фелдмаршал Ервин Ромел, наречен от своите врагове Лисицата на пустинята също е показателна. Мнозина от най-видните нацисти дори не подозирали истинските цели на Адолф Хитлер. Вероятно един от тях – Рудолф Хес се е досетил, затова ние днес не знаем какво наистина се случва с истинския Хес. Какво да говорим за обикновените германци, наивно вярващи, че всичко се прави за тяхно добро.

***

Бях вече написал първоначалния вариант на книгата и я бях пуснал в Интернет, когато се натъкнах на теза, сходна с моята. Но и леко заблуждаваща. Става дума за филма „Hellboy”, „Момче от Ада”. Там Адолф Хитлер бе представен само като име, като фигурант, нищо повече. И ясно се казваше, че не е умрял през 1945 година, но и нищо съществено не е извършил след края на Втората световна война. Което означава, че водещите личности били други. Една от тях, представен като главния нацистки окултист накрая се оказа обикновен слуга, прост изпълнител. Другата, истински значимата личност, поне във филма бе прероденият руски маг Григорий Разпутин. А пък самия Разпутин бе обладан от духа на демона Самаел. Ваше го една жена, за която във филма не ставаше много ясно коя е и каква роля играе. Във финалната част им противостояха седмина Воини на Светлината, между които една жена. Целта на цялата история бе да се отвори Вратата на Мрака, както и да бъде отворен Саркофага с Демона на демоните, намиращ се на Луната. Дотук с преразказа.

Явно авторите на филма са на мнение, че Адолф Хитлер бил ръководен от окултисти, които пък на свой ред били ръководени от други, по-могъщи от тях окултисти. И че тези последните били обсебени от демоните на Йехова. Е, името Йехова не се споменаваше, но от Библията знаем, че архангелът Самаел е един от главните му подчинени. Друга интересна подробност бе фактът, че демоните снасяха яйца, което означава, че са от женски род. Още ли невежите се възмущават, когато наричам Йехова „Мадам”? Дотук нещата съвпадат с моите хипотези. Дори с част от предсказанията, направени в книгата „Кръгове”. Не твърдя, че сме заимствали едни от други. Просто различни хора притежават еднаква информация и понякога стигат до еднакви изводи. Не бях писал единствено за Саркофага, още не знаех за неговото съществуване. Само че когато в началото на 2008 година се появиха неговите снимки и по разни вестници се писа, че това е извънземен кораб, открит на Луната, в Интернет форума на Движение „Воини на Тангра” отговорих, че показаното тяло на снимката не е кораб.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Колкото и да е странно, през последните години от България дойде още едно доказателство за близостта на евреите с Хитлер. През 2001 година изборите бяха спечелени от партията на Симеон Сакскобурггота, син на последния български Цар Борис ІІІ. Явил се на избори човекът и ги спечелил. Хубаво, ама неговият баща Цар Борис ІІІ беше съюзник на Адолф Хитлер и на Третия Райх. Би трябвало Тел Авив по някакъв начин да реагира, само че реакция нямаше. Симеон пък от своя страна назначи за министри в своя кабинет евреи. На евреите-министри бяха разрешени всякакви лудории и беззакония, те дори вършеха тежки престъпления, без някой да се осмели да каже и една дума. Хитлеристко-еврейските взаимоотношения се оказаха нещо твърде интересно. На тоя фон изглежда смешен арестът на група ултралеви младежи, които бяха издигнали на някаква тяхна демонстрация плакат против НАТО, върху който плакат една от буквите бе заменена със Свастика. Излиза, че уж има закони, забраняващи проповядването на Хитлеризъм, но критиката на Хитлеризма също е забранена. Нещо като догмата за така наречения „Холокост”. Забранено е даже неговото обсъждане. Не ви ли намирисва на измама? На мен ми мирише, даже усещам непоносима смрад.

Забелязал съм още нещо. Има такива, които отричат безусловно Хитлер. За тях той е най-голямото зло, живяло някога на Земята. Има такива, които приемат Хитлер изцяло, за тях той е божество. Хора и от двете взаимно изключващи се категории проповядват свободно своите възгледи. Ще спомена небезизвестния „Русенски Фюрер” Антон Рачев, както и лидера на БНС Боян Станков – Расате. Дават им трибуна по вестници, по разни телевизии, помагат им и не ги закачат дори когато извършат някое деяние, таксувано според законите като престъпление. Обаче когато се появи някой, опитващ се да анализира явлението „Адолф Хитлер”, да отсее истината от лъжата, фактите от пропагандата, тогава се намесват тайните служби и казват: „Така не може! Това е забранено! Тоя е психопат, политически некоректен антифашистки нацист и фашист!”. Тогава върху главата на любознателния изследовател почват да се стоварват всякакви беди. Такъв повече и работа не може да си намери, та поне да изхранва себе си и своето семейство. В същото време афиширащите се като нацисти и поклонници на Адолф Хитлер Рачев и Станков разполагат с достатъчно финанси за организирането на грандиозни мероприятия, в което никой не намира нищо нередно. Нещо не е наред. Нещо не е както трябва.

Вече споменах за упорития отказ на Адолф Хитлер да посети България. Не знам със сигурност причината, но имам сведения, че Цар Борис ІІІ я е знаел. В затвора, където го пращат след 1944 година, ген. Вълков нарича Борис ІІІ „страхливец, неблагодарник и изпечен демагог”. И намеква за тайната, свързана с Хитлер, заради която Царят умира. За мен е по-интересно какво се случва след като Червената армия влиза в България и идва новата власт. Какво прави тая власт? Избива всички, свързани по един или друг начин с Царя. Избива хората, които биха могли да знаят нещо за Тайната. Самото Царско семейство обаче остава непокътнато. През август 1983 година Симеон Сакскобурггота дава интервю за българската секция на британската радиостанция ББС и говори странни неща. Че не нацистите са убили баща му, а че имало сили, далеч по-заинтересовани от смъртта на Царя на българите. Но че той, Симеон не може да каже повече, тъй като не разполагал с достатъчно доказателства. Само седем години по-късно тези, срещу които бившият Цар говореше му пратиха един от своите най-добри журналисти, Кеворк Кеворкян да вземе интервю, излъчено по българската национална телевизия. След още няколко години, същият Симеон, със съдействието на същите комунисти, убили чичо му и всички верни на баща му хора стана министър-председател на България. Какво, освен прословутите имоти е включвала сделката между вчерашните уж смъртни врагове? Още когато комунистите идват на власт, Сталин казва на Георги Димитров „Пазете царчето”. После Симеон заради някакви имоти и кратковременни облаги погреба идеята България отново да бъде монархия и той да стане Цар. Не се ли продаде много евтино? Или пък тук си имаме работа с история, водеща началото от връзките на неговия баща с Фюрера на Третия Райх? По едно време се промъкнаха съобщения, че единствената среща между Йосиф Сталин и Адолф Хитлер е била осъществена с посредничеството именно на Цар Борис ІІІ. Дали е само това? Дали си нямаме работа с тайна, засягаща самата земя на България? Каква е тази тайна, заради която комунистите се прегърнаха с „монархо-фашиста”, от чието име са издавани смъртни присъди на техни близки и съратници? А пък „монархо-фашистът” от своя страна се прегърна с убийците на своя чичо и загърби стотиците хиляди, които му вярваха и го почитаха почти като Бог.

Ще припомня и откъс от моята статия „Измяна”, написана през 2002 година: „Нямаше как да не повярваме на Симеон Втори, той бе нашият Цар, коронясан бе за Цар. И словата му бяха царски. Ако си спомняте, неговата априлска реч от 2001 година бе изградена по новата аристократична схема на ХХ век, развита от Юлиус Чезаре Евола. Тогава ние, воините от Фронта на катакомбите погледнахме над своите руини и сърцата ни се изпълниха с радост. После Царят заговори с думите на великия Орфей /"Каквото имам да кажа, аз ще го кажа, но да бъдат затворени вратата за непосветените"/. Имахме пред себе си горчивия пример на Карл Вилигут, последния потомък на Один и не побързахме да изнесем на светло своите таблички, но се запитахме - дали пък не е ударил часът за всепосвещение? А когато лидерът на НДСВ даде своето напътствие за Господарите на Мълчанието, си спомнихме Египетското евангелие. И вярвахме, защото Симеон показа, че е получил необходимата метафизична подготовка за Владетел. Той се опита да ни внуши, че е Божи овен с бяло петно на челото и за наш срам, ние почти се поддадохме на внушението.” Дали ако всичко се свеждаше до едните имоти и до едната премиерска заплата, подготовката щеше да включва подобни окултни мотиви? И защо Симеон поиска да обяви за своя частна собственост именно свещения връх Мусала? Защо комунистите от БСП, превърнали се междувременно в капиталисти му отстъпиха хиляди декари рилски гори и му разрешиха да почне безразборна сеч из тях именно след спора за Мусала? Кой се намеси, та така се обърка всичко? Ето още многозначителни факти. Малко преди заявлението на Симеон за включване в българската политика, та до днес особено се ожесточиха репресиите срещу хората, осмелили се да разсъждават над загадките на хитлеризма. Докато други, възхваляващи открито Хитлер се радват на радушен медиен прием. Дават им се трибуна в разни телевизии, публикуват се техни интервюта във вестниците. Всъщност самият Адолф също не е обичал хората, склонни да задават въпроси. Дори по времето на комунизма можеше да се разсъждава, стига да не се възхвалява нацизма. Сега е разрешено или безусловно и категорично отхвърляне, или безусловно и категорично възхваляване. Или с Бога, или със Сатаната. А кой е Бог и кой е Сатана в днешния объркан свят? Хилядолетното заклеймяване на дявола от всички църкви доведе до официалното признаване на Църквата на Сатаната от федералното правителство във Вашингтон. Една уж християнска държава призна сатанистите като равноправен политически субект в своя обществено-политически живот. И сега ли искат това да се случи? Как ще предотвратим появата на нов нацизъм, ако не знаем какво представлява нацизмът, как е дошъл на власт и защо хората са му повярвали? Как да изработим щит, ако ни втълпяват, че срещу нас няма изваден меч? Нещо не е така, нещо не е така, както трябва… Още Владимир Висоцки го пееше в своите песни.

[Eлтимир]

Хората ще осъзнаят пред какъв ужас са изправени, когато разберат, че Адолф Шикългрубер, познат още като Хитлер бил едно от главните оръдия на ционизма. Само че ционистките водачи по всяка вероятност също са свързани с някой по-могъщ. Вернер фон Браун, създател на германските ракети „Фау”, а също ръководител на американската космическа програма „Аполо” споделя пред сп. „Езотера”: „Съществуват извънземни сили, които са далеч по-могъщи, отколкото предполагахме. Повече нямам право да говоря.” Малко по-късно, след 19 август 1976 година, когато "Луна-24" излита с проба на почвата от Морето на кризите, никой земен апарат не е безпокоил лунната прах.

Отново малка съпоставка. В своята книга „Хитлер каза…”, Херман Раушнинг описва следната картина: „Хитлер стоял прав в стаята си, като се олюлявал и гледал наоколо с блуждаещ поглед. „Той е! Той е! Той е дошъл тук!” – стенел той. Устните му били сини. Потта му течала на едри капки. Изведнъж произнесъл цифри без никакъв смисъл, после думи, несвързани фрази. Било страшно. Той употребявал чудновато свързани думи, съвсем странни.” Поведението на Адолф Хитлер твърде наподобява поведението на хора, попаднали под влиянието на ликантропи или на четирипръстите същества. Последните два вида не са от една раса, искам изрично да го подчертая. Но влиянието, оказвано от тях върху човеците е твърде подобно. Затова не мога да го пренебрегна. А от своя страна поведението на Хитлер твърде много напомня поведението на циониста Джордж Буш – Младши при изключителни ситуации. Снимките на този тип след атентата на 11 септември 2001 година са прекалено известни, за да ги прилагам и тук. Неадекватност, истерика, вид на човек, който не осъзнава нито какво върши, нито какво реално се случва около него. Пълна загуба на себеконтрол. А политиката, следвана от последните американски президенти? Май неслучайно „Моята Борба” беше обявена за настолна книга на друг американски президент – Бил Клинтън. Само че приликите не опират единствено между официалните идеологии на нацизма и либерализма, а до други, по-значими и по-старателно укривани цели. Какво е например Новият световен ред на глобалистите? Той е формулиран още от Адолф Хитлер: „Изобщо не става дума за унищожение на неравенството между хората. Точно обратното – казваше Хитлер. – Какъв ще е бъдещият социален ред? Приятели мои, ще ви кажа направо: това ще бъде класата на господарите и тълпа от различни партийни членове, разделени строго йерархически. А под тях – огромна безлична маса, колектив от слуги, нисши завинаги. Още по-ниско – класата на победените чужденци, съвременните роби. Над всичко това ще застане новата аристокрация, за която аз нямам право да говоря… Но тези планове не бива да стават известни на редовите партийни членове.” Да виждате някаква разлика между думите на Хитлер и практиката на съвременните демократични либерали? Аз не виждам такава.

[Eлтимир]

ЯВЛЕНИЕТО АДОЛФ ХИТЛЕР

За хитлеризма не можем и не бива да говорим наизуст. Загадките са много, още повече са противоречията. Отново откъс от „Утрото на маговете”: „Марсел Рей през 1939 година отбелязва, че войната, натрапена на света от Хитлер е манихейска война, или както говорят Писанията, война на боговете. Разбира се, не става дума за битката между нацизма и демокрацията, между понятията за либерално и авторитарно общество. Въпросът има езотерична страна. К. С. Луис, професор от Оксфорд през 1937 година написва в един от своите символически романи „Мълчанието на Земята” за началото на войната, която е война за овладяване на човешките души. Ужасната материална война е само нейната външна форма. Последната книга на Луис се нарича „Докато не придобием лица” и в нея намираме възхитителната фраза: „Боговете говорят с нас лице в лице само тогава, когато ние самите имаме лица”. Тази Битка на Боговете, разгърнала се зад видимите събития не е свършила на нашата планета, но поразителния прогрес на човешкото знание за последните години й придаде други форми.” С последното не съм особено съгласен. Действащите лица са същите, методите не са се променили много.

Във всеки случай след като разглеждаме практиката, не е зле да се запознаем поне бегло и с теорията. В противен случай рискуваме да не разберем същността. Лично аз съм на мнение, че Хитлер не е бил нито нацист, нито расист в смисъла, който днес разбираме под двете думи. Нещо повече, не само според мен Хитлер не е бил даже и националист. Преди десетина години същото мнение изрази проф. Никола Алтънков от Калифорнийския университет. Малко факти. Из „Утрото на маговете”: „Хитлер е бил убеден, че е дошъл на този свят, за да осъществи предначертанията на една чудесна съдба. Той бил убеден, че неговата мисия му е дадена свише и превъзхожда пределите на политиката и на патриотизма. „От идеята за нацията – казвал той – аз съм принуден да се ползвам от съображения заради нейното удобство в дадения момент. Но аз знам, че тя има само временна ценност. Ще настъпи ден, когато от това, което се нарича национализъм няма да остане много даже у нас, в Германия.” Какво още искате след такова признание? „И няма вече речи за Вечната Германия, нито за националсоциалистическата държава. Ние отново сме хвърлени в „отвъдния свят”, където съществува йерархия от човекоподобното до Великия Маг. Тук се готвят за явяването на богочовека, свръхчовека, когото ще изпратят на Земята Могъществата, след като ние, посветените изменим равновесието на духовните сили.” – продължава същата книга. Щом антифашистите Бержие и Повел са стигнали до извода, че Адолф Хитлер не е националист, аз нямам основание да се съмнявам в техните изводи. Ами съратниците на „великия” Фюрер, те на какво мнение са?

„Алберт Шпеер с ужас казвал, че Хитлер „напълно съзнателно се домогва всички да умрат заедно с него. /По-долу ще видим, че всъщност той изобщо не е имал намерение да умира заедно с всички, и че наистина е спасил скъпоценната си фюрерска кожица!/ Той вече беше само човек, за когото краят на собствения му живот е край на всичко.” Гьобелс в своите последни редакционни статии с ентусиазъм приветства вражеските бомбардировки над Германия, разрушаващи страната и изтребващи нейното население: „Под руините на нашите унищожени градове ще бъдат погребани постиженията на глупавия ХХ век”. Хитлер иска навсякъде да цари смърт. Заповядва да бъдат екзекутирани всички пленници, заповядва да бъде убит негов първи братовчед. „Хитлер и Гьобелс – пише Тревър Ропър – призоваха германския народ да разруши своите градове и заводи, да взриви своите мостове и язовирни стени, да принесе в жертва своите ЖП линии и целият подвижен състав на железниците. И всичко това в името на легендата, известна като „Залезът на Боговете”. Хитлер иска кръв и принася в жертва своите последни войници, пращайки ги да се бият до последен дъх: „Аз никога няма да призная, че жертвите бяха достатъчно големи” – твърди той. Накрая решава да предизвика Потоп, като заповядва да бъде напълнено с вода берлинското метро, където загиват 200 000 души. Германци. Гьобелс му приглася: „Нашият край ще се превърне в край на Вселената”. След което убива своите деца, жена си, а накрая и себе си.” За разлика от Хитлер, който намерил начин да се спаси. Е, кой ще посмее да нарече тези хора „националисти”?

Предлагам да се върнем към самата официална /защото има и неофициална, за което ще стане дума по-долу/ основа, с книгата на Адолф Хитлер „Моята Борба”. Според мен, заблудите почват именно оттам. Четях тази дебела и скучна книга и си мислех. Дали целта на нейния автор /или по-скоро колектив от автори/ не е била да ни внуши неправилна, превратна представа за евреите и по този начин да улесни ционистите в постигането на техните цели? Дали целта на книгата, а по-късно и на хитлеровата политика не е била да се обяви извън закона всяка форма на съпротива срещу геноцида над европейците, посредством представянето на тази съпротива за форма на нацизъм? Дали зад всичките високопарни приказки не се крие план за отслабване и разоряване на европейските държави, водещо до последващото им унищожение?

Та нека да хвърлим поглед върху теоретичното наследство на Фюрера. Следват откъси от най-заклеймяваното четиво в света с критични коментари към него.

„Колкото повече спорех с тях, толкова повече се запознавах с диалектиката им. Отначало те считат всеки от противниците си за глупак. Когато се убеждават, че това не е така, те самите започват да се правят на глупаци. Ако това не помага, те се правят, че не разбират за какво става дума или се прехвърлят в съвършено друга материя. Или пък страстно започват да отстояват нещо, което от самосебе си се разбира. И щом се съгласите с тях, те веднага го прилагат към предишния въпрос. Щом ги уловите в това, те пак се изплъзват от същността на спора и не искат дори да чуят за какво всъщност става дума. Колкото и да опитвате да хванете този апостол, ръката ви сякаш потъва в рядка кал. Калта се изплъзва от пръстите ви и веднага по някакъв начин ви полепва по ръцете. Но ето, че на вас, макар и с труд ви се отдава да победите така унищожително един от тези хора, че на него не му остава нищо друго, освен да се съгласи с вас. Мислите, че ви се е отдало да направите поне една крачка напред? Но какво е учудването ви на следващия ден! Утре този евреин е забравил напълно, че е бил победен.”

(Хитлер иска да ни внуши, че е безсмислено да се разговаря с евреите, че е невъзможно те да бъдат подтикнати към споразумение или взаимоизгодно поведение. Хитлер сякаш ни казва: “Те нямат слабо място!”, което съвсем не е така. Достатъчно е покажеш пред евреина, че ти играеш съвсем различна игра от неговата, че ти си нещо, което той не познава, че не си нито под, нито над, а встрани от него. Демонстрирай пред евреина невежество по всеизвестни въпроси и свръхпознание по теми, достъпни за малочислен елит, ако не и съвсем непознати. Но нека не говоря какъв ще е резултатът. Всеки сам може да провери. И още. Защо винаги говорим „евреите”. Сред всеки народ се срещат различни хора. Правилото още повече важи за евреите, които не само не принадлежат към един народ, към една нация, а понякога и към съвсем различни расови групи. )

„Научих се да разбирам иврит и именно това обстоятелство ми помогна да различа теоретичното дърдорене на апостолите на учението от реалната им практика. Евреинът говори, за да скрие мислите си или поне да ги завоалира.”

(Камъче по камъче, ние сглобяваме мозайката, показваща етническия произход на Фюрера. От кого, защо и как той е научил иврит, щом не е разговарял с евреи? Как е преодолял /уж/ изпитваното огромно отвращение към всичко еврейско? Очаквам и други въпроси.)

[Eлтимир]

„Човешкото право е над държавното право.”

(Помним как бе разгромен комунизма - с кампания по въпроса за човешките права. Но тогава не знаехме, че идеята е дошла от Адолф Хитлер.Те продължават да се учат от него, а на нас ни забраняват да го познаваме. И се питам дали тези думи са написани от същия този Хитлер, който постави държавата над всичко, над човека и над човечността въобще? Това ли е Адолф Хитлер, който искаше да постави държавните закони над човешките и Божествените закони, а пък самата държава подчини на една-единствена партия и наложи партийните закони над държавните закони? А над партията сложи себе си. Чета и се сещам за стария виц: всичко в името на човека, но ние знаем кой е Човекът.)

„Ако се окаже, че някой народ в борбата си за правата на човека е претърпял поражение, това означава, че е бил твърде лекомислен и недостоен да се съхрани в целостта си на земята. Вечно справедливото Провидение предварително е обрекло на гибел онзи, който не е проявил достатъчно готовност или способност да се бори за продължаване на съществуването си.

(Тук много ясно проличава двойствеността на хитлеровите думи. Първата част от неговата мисъл напълно съвпада с тезите на съвременните “правозащитници”, които разрушават националните държави под маската на борбата за човешки права. Втората част е инструкция към самите евреи. Все пак аз не съм сигурен, че думите принадлежат на Хитлер. Дори не съм сигурен дали ги е чел. Нещо като Тодор Живков, за когото не без основание се говореше, че не е чел собствените си трудове. Тези думи от „Моята Борба” нямат нищо общо с практиката на Национал-социализма. Но имат нещо много общо със събитията, започнали 40 години след края на Втората световна война. И почват едни въпроси…)

„За страхливите народи няма място на земята.”

(От страхливия също може да има полза. Липсата на смелост понякога развива качества, които липсват у героя. Впрочем как ли би изглеждал свят, населяван само и единствено от герои? На Земята има място за всеки! Друг е въпросът, че не всеки е на мястото си. Върнете се назад. Как се връзват тези думи с думите за правата на човека? Съпоставете ги и ще забележите различното авторство. Никой, който поне малко познава историята на света няма да изрече и да напише подобна нелепост. Героизмът е нещо възвишено, обаче защо ли се е случвало така, че гордите, смели и благородни народи са загивали, а именно страхливците днес властват над сушата на планетата Земя? Много велики в миналото нации вече ги няма, а страхливото стадо чандала за последните хиляда години е увеличило своята численост 20 хиляди пъти. Докато героизмът на германската нация през време на последната война им струваше над десет милиона убити и още толкова непоправимо осакатени. Красиви фрази, лишени от смисъл. Красиви фрази, изречени, за да заблуждават. Думи, непрекъснато разминаващи се с действителността.)

***

„… той не съумя да придаде на идеите си такава форма, която да съответства на степента на възприемчивост на широките народни маси /а тази възприемчивост беше достатъчно ограничена/.”

(Ако Фридрих Нитче се ръководеше от същите съображения, не би написал нито една от своите прекрасни книги. Понякога си заслужава едно послание да бъде написано, а после съхранено през вековете, за да го прочете накрая един-единствен човек. В повечето случаи не количеството на адресатите се оказва определящо, а тяхното качество. Интелектът на милиард свине не може да компенсира ума на единствено същество, намиращо се по-високо стъпало на развитие. Марксическата теза за “масите”, под чието влияние очевидно се е намирал Хитлер е дълбоко невярна. „Диамантът в шепата струва повече от камарите варовик навън.” А дали Фридрих Нитче наистина не е успял е отделен въпрос. Основен принцип в развитието на човечеството е взаимното допълване, а не взаимната заменяемост. Ако един човек можеше всичко, то за какво биха били нужни останалите хора? Някой дава Идеята, втори я превръща в практична, трети я осъществява. Почвам да си мисля, че Хитлер ако не е глупак, то той умишлено заблуждава, тласка мислите на своите последователи в невярна посока и по този начин ги обрича на неуспех. А и на гибел, както показа практиката.)

***

„Вместо да говорят с народа, депутатите бяха заети с излияния пред така наречените народни избраници.”

(По-важно е депутатите да си вършат съвестно работата, отколкото да убеждават някого, че я вършат. Но не, не това е била целта. Като наблюдавам днешната нерадостна картинка почвам да си мисля над лишаването от съдържание и смисъл на институциите. На тяхното лумпенизиране. Вече нищо не е свято и нищо не заслужава доверие. Вече нищо не е истинско.)

***

За да се преодолее някое зло, трябва преди всичко да се разкрие и разбере.

(Ето защо ние трябва да изучаваме ученията, донесли зло на човечеството - както ционизма, марксизма и хитлеризма, така и религиите, породили тези учения.)

***

Със силата на оръжието могат да се победят определени представи и идеи /независимо от това доколкото са верни или неверни/, само ако използваното оръжие се намира в ръцете на хора, които също привличат с някаква идея и са носители на даден мироглед.

Използването само на гола сила, без да стои зад нея някаква голяма идея, никога няма да доведе до унищожаване на другата идея и няма да я лиши от възможността да се разпространява. От това правило е възможно само едно изключение: ако се стигне до пълното унищожаване на абсолютно всички носители на дадената идея, до пълното физическо изтребване на онези, които биха могли да продължат традицията по-нататък. Но това от своя страна в повечето случаи означава пълно изчезване на целия държавен организъм за много дълъг срок, а понякога и завинаги. Това кърваво изтребване в повечето случаи сполетява ценните представители от народа, тъй като преследване, което не носи голяма идея, предизвиква протест тъкмо от страна на най-добрите синове на народа. Преследванията, които в очите на тази част от народа са морално неоправдани, водят до това, че преследваните идеи стават достояние на нови слоеве от населението. Чувството за противопоставяне се поражда от това, че те не могат спокойно да гледат как определена идея се преследва с явно насилие.

В тези случаи броят на привържениците на дадена идея расте правопропорционално на връхлитащите ги преследвания. /…/ Щом спадне вълната на преследването, изниква ново възмущение от понесените страдания и то завербува нови привърженици в редиците на преследваното учение. Старите привърженици още повече се закаляват в омразата си към преследващите ги, а отцепилите се от тях след отстраняване на опасността от преследване ще се върнат отново към старите си симпатии. /…/ Насилие, което не произтича от твърдо идейно убеждение, непременно ще бъде неубедително и колебливо.

(Тук вече съм напълно съгласен. Срещу една идея се воюва единствено посредством друга идея. Използването на съдебни /в българския случай - чл. 108 от НК/ и извънсъдебни /концлагери/ методи е недопустимо. Редно е всеки да смята неговата идея за най-добрата, неговото мнение за най-правилното - ами тогава нека доказва своята правота. Силовото налагане на идеята в крайна сметка довежда до нейното унищожение. Друг е въпросът, че лицата налагащи своето с насилие не се интересуват нито от идеи, нито от правота. Същото се отнася до Фюрера, който през последните години на своето властване воювал безпощадно срещу всички носители на най-разнообразни идеи, без да се интересува от тяхната правота. Същата безпощадност към личностите, мислещи със собствените си глави наблюдаваме при комунистите. Същата безпощадност, същата омраза към човешката мисъл наблюдаваме и днес при „либералните демократи”. И колкото повече приказки за свобода и за човешки права се приказват, толкова повече се ожесточава войната срещу човешката свобода и срещу естествените човешки права. Някой изглежда знае, че след като бъде ликвидирана човешката мисъл, човешката идея, тогава неизбежно ще изчезне и самият човек. Някой явно се стреми към изчезването на човека.)

[Eлтимир]

Народите, които не желаят да отстояват своята чест, рано или късно губят свободата и независимостта си, което в края на краищата е наистина справедливо, тъй като мизерните поколения, лишени от чест, не заслужават да се ползват от благата на свободата.

(Ето я старата демократическа хитрост - да се стоварва върху народите вината за липса на достоен водач, годен да поведе хората на борба.)

***

Задачата на пропагандата се съдържа не в това да даде научно образование на няколко отделни индивида, а да въздейства на масите, да направи достъпни за тяхното възприятие отделни важни, макар и немного на брой факти, събития, потребности, за които масите до този момент са нямали и понятие.

Цялото изкуство в случая се свежда до това да накараш масите да повярват, че еди-кой си факт наистина съществува,, еди-коя си необходимост е действително неизбежна, еди-кой си извод е наистина правилен.

(Същността на пропагандата се състои в това, да сведеш до разбирането на масите и най-сложните понятия и идеи. Изкуството е в умението да сведеш до ясни и разбираеми за всекиго понятия най-трудните, най-недостъпните истини. Да заговориш така, че казаното от теб да попие не само в ума, но и в сърцето на твоя слушател. Онова, за което говори Хитлер ми напомня как бе създаден мита за така наречения „Холокост”. Бе измислен факт и след като не повярваха в него, хората биват задължавани съм закон да повярват. Който отказва да повярва в лъжата отива в затвора. Да, ама това не е пропаганда. Това е политика, водеща да изкуствено, към насилствено подивяване на някога разумните човеци. Пропагандата е изкуство да подтикнеш някого да възприеме твоята идея като своя. Принципът на доброволността, задължителен за пропагандата изключва насилието.)

***

Колкото по-голямо значение има за бъдещето работата на даден човек, толкова по-малко тя се разбира от съвременниците му, толкова е по-трудна борбата и толкова по-рядко е налице успех. В повечето случаи лавровите венци се поставят на главите на мъртви герои.

(Да, така е! Но защо Адолф Хитлер е държал непременно да бъде разбран сега, веднага, незабавно? А който не го е разбирал или е показвал, че не го е разбирал - той се озовавал в затвора или лагера. Според степента на неразбиране. Не само не съм сигурен, че горните думи принадлежат на Адолф Хитлер, но не съм сигурен, и че той ги е прочел.)

***

Ако евреите бяха сами на този свят, те неизбежно биха се задавили в своята собствена мърсотия и нечистотия. Целият им живот вероятно би се превърнал в изтребителна борба един срещу друг, само дето присъщата на всички тях страхливост, липсата на готовност за саможертва щяха да превърнат собствената им война в комедия.

(Ако това бе казано по адрес на циганите, донякъде. щях да се съглася. Но далеч не всички евреи са нечистоплътни. Хазарите например имат хилядолетни традиции в поддържането на телесната хигиена. А колкото до еврейската жертвоготовност - тя не се различава особено от жертвоготовността на всеки друг народ. Има смели и страхливи евреи, има благородни и подли, има готови да се жертват заради своите единоплеменици, както има и невероятни егоисти… В този случай ние не можем да говорим за раса, нация или религия, а само и единствено за отделни индивиди. Всеки със своите качества и особености. Не приемам, че имаме право да говорим за отделни етнически групи, за привържениците на дадена идеология, а най-малко имаме право да говорим за раси. Според мен най-правилно е да говорим за поданиците на Злото. Едва тогава думите на Хитлер идват на мястото си. Както и други пъти съм забелязвал, той тръгва от една почти истина, от 99 процентова истина, придава й лека посока на изкривяване и така истината постепенно се отдалечава от действителност, престава да бъде истина.)

***

Отсега работникът трябва на практика да се бори само за бъдещето на еврейския народ. Без да го съзнава, работникът попада във властта на онази сила, против която той, както му се струва, води борба. На работника му внушават, че уж се бори против капитала, а в действителност го карат да се бори за капитала. Евреите крещят по-силно от всички за необходимостта от борба против интернационалния капитал, а на практика те организират борба против националното стопанство. Погубвайки националното стопанство, евреите разчитат върху трупа му да издигнат тържеството на интернационалната борса.

(Колкото и еретично да звучи на нашите съмишленици, главният враг, основният противник е именно интернационалният капитал. Вярно е, че злото тръгва от евреите, вярно е, че представителите на този капитал са преди всичко евреи. Но не са само евреи. И неевреите глобалисти са не по-малко зло от евреите такива. От друга страна все повече евреи осъзнават, че политиката на глобализъм и стремеж към световно господство на практика ще доведе до размиването и последващото унищожение на еврейската нация. Тези евреи се превръщат в наши съюзници. Но пак питам: кой позволи на евреите от всички етноси и раси да достигнат до такава власт? Пак поставям въпроса: на кого еднакво усърдно се кланят ционисти, масони, юдеи, комунисти, либерали, демократи, глобалисти и цялата противочовешка сган?)

***

Когато хората се прекършват и започват да се отчайват, именно тогава са им най-нужни великите гении. Именно тогава към бедните и нещастни хора гледат от миналото сенките на великите личности, съумели да станат борци против мизерията, позора, нещастията; съумели да покажат на народа път към щастлив живот.

Тежко на народ, който се срамува да обръща погледа си за помощ към великите личности.

(Мисълта може да бъде вярна само, ако заменим думата “гений” с “Водач”. Стивън Хокинг безусловно е гений, но с какво този гений би помогнал на своя народ в тежък момент? И все пак, човечеството щеше да е твърде бедно без гении като Хокинг. Гениалността е многоизмерно понятие, тя далеч не се изчерпва с умението да водиш тълпите. Гениите и водачите на един народ са само част от неговите опори в трудни дни. Затова при изпитания ние трябва да търсим опори, а не непременно и само личности.)

***

Който на този свят не е постигнал поне да го мразят враговете, той струва твърде малко.

(“Трябва да имате врагове за мразене, а не врагове за презиране.” - /Фридрих Нитче/ Перифразата на една гениална мисъл съвсем не доказва наличието на гениалност у плагиатора.)

***

Внезапно се оказва, че “демагогските лозунги” на опозицията не са чак толкова лоши, и внезапно тези дотогава “вредни” лозунги се появяват в “преработената” програма за най-голямо изумление на истинските бащи на тези лозунги. И всичко това става като нещо, което се разбира от само себе си.

(Днешните политици се учат от Адолф Хитлер или как всичко тече и нищо не се променя.)

***

Излъгано от пресата, заслепено от съблазните на “новата” програма, гласуващото добиче - както от “буржоазен”, така и от “пролетарски” произход отново се връща при яслите на своите господари и пак дава гласа си на старите лъжци.

(Вината отново е у водачите, а не у гласуващите “добичета” - те нямат друг избор. А всъщност дали изобщо можем да говорим за вина? Хората тръгват зад една идея, защото няма друга, годна да я замени. И това е причината властниците да преследват най-жестоко идеите, способни да противостоят на тяхната извратена идея.)

***

Сега господа народните представители, избранниците на трудещите се маси, отново се връщат в първобитното състояние на парламентарни гъсеници и пристъпват с нова енергия към изяждане на държавните резерви. Те лъщят от мас и спокойно нищо не правят цели четири години, докато пак удари часът и от кукличката се излюпи блестяща, с всички цветове на дъгата пеперуда.

(Диагнозата е вярна, но лечението е в един наистина различен тип управление, а не в казармения вариант на демократическата република.)

[Eлтимир]

Всички ние предчувстваме, че в отдалеченото бъдеще пред човечеството ще възникнат проблеми, които ще бъдат по силите само на висшата раса. И само тази висша господарска раса, опирайки се на средствата и възможностите на цялото земно кълбо, ще бъде призвана да разреши тези проблеми.

(Ето я в най-синтезиран вид цялата идеология на т. нар. “Нов световен ред”. Чиста проба ционизъм! И за да не проумеем тяхното единство с хитлеризма, те забраняват “Моята борба” Нашето виждане е, че проблемите на бъдещето няма да бъдат по силите на никоя отделна нация или раса. За решаването на тези проблеми ще са нужни обединените усилия на всички нации, съумели да съхранят своите национални качества и особености. Ако допуснем да бъде унищожен или асимилиран дори един-единствен народ, даже ней-нищожния, най-слаборзвития - лекомислието ни може да се окаже фатално. Може би именно у този народ се намира ключът за спасението на цялата човешка Раса. Ще ви кажа нещо, което едва ли ще приемете. Но пък е напълно вярно. Знаете ли кой държи правата върху етнонима „Българи”? Това е малката група на Капанците в България. А кой държи правата върху определението „Човек Разумен”? Кой държи правото същият Човек Разумен” да властва над сушата на планетата Земя? Погледнете кои народи са изтребвани най-усърдно и от ционисти, и от комунисти, и от глобалисти и го търсете между тях.)

***

Нашият боен вик става сигнал, събиращ в редиците ни всичко, което е силно. Именно величието на целите отблъсква дребните хора веднага или ги отсейва след известно време, но затова пък под нашите знамена се събират всички действително боеви натури. Необходима е да си дадем ясна сметка за следната: ако на едната страна виждаме концентрация на висша енергия и решителност, а от друга страна - широките маси на равнодушните, то неголямото малцинство, събрало се в първия лагер, винаги ще вземе връх над грамадното мнозинство останали във втория лагер. Световната история я правят малцинства, стига само в това числено малцинство да е въплътена голяма воля и голяма решителност.

(В горните думи няма нищо националсоциалистическо. Принципът на аристократизма се поставя над националния принцип. Подобни двойнствени принципи в книгата създават впечатлението, че тя не е писана от един човек. В конкретния случай съзирам силното влияние на Достоевски: малцина са, които тласкат историята напред. Но Достоевски продължава, като обяснява, че мнозинството е призвано да бъде консервативният, съхранителен елемент, без който също не може. С други думи - всеки на мястото си. В конкретния случай обаче най-интересно е друго. Е, Хитлер успя да обедини под своите знамена най-силните, най-достойните, най-годните представители на германската нация. И какво се случи с тези най-силни, най-годни, най-достойни представители? В огромната си част те бяха избити. Адолф Хитлер съумя да извади на показ всичко най-добро, за да бъде то премахнато най-лесно. Когато говорим за обявените цели, нека всеки път ги съпоставяме с постигнатите резултати. Понякога изводите са изненадващи.)

***

Положението, до което доведе равнодушието на бащите, неизбежно ще подбуди децата към активност и борба.

(Приемствеността, традициите остават на заден план. И тук наблюдаваме отклонение от догмите на чистия национализъм и приближаване към теорията и практиката на революционния марксизъм. А пък в реалния живот равнодушието на бащите донася на децата само и единствено страдания.)

***

Да се подценява силата на идеала е много опасна работа. Който малодушничи в това отношение, ще му напомня примера на нашите героични войници по фронтовете. И ако човек сам е бил войник, той ще разбере какво искам да кажа. На фронтовете хората умираха не защото търсеха материални блага. Те умираха от любов към Отечеството, от желание да защитят честта на нацията, от вяра в нейното величие. И само тогава, когато нашият немски народ се отдели от тези идеали и се поддаде на меркантилните обещания на революционерите, се оказа, че той не придоби земно щастие, а придоби само всеобща мизерия и всеобщо презрение.

(Защо трябва да противопоставяме идеала на стремежа към материално благоденствие? Само комунистите казваха, че бедността е техен идеал, но ние бяхме свидетели как именно те се превърнаха в най-големите грабители на материални блага. Или как техният идеал се оказа бедността на другите. Разбира се, без идеали също не може. Без идеал човекът се превръща в мислещо животно. Ние на свой ред търсим баланса между материално и духовно, а не отричане на едното за сметка на другото.)

***

Християнството също не е могло да се задоволи с това, че си е издигнало собствен олтар, но е било принудено да помисли преди всичко и за разрушаването на езическите олтари. Само благодарение на фанатичната нетърпимост се ражда по-късно неопровержимата вяра. Без нетърпимост няма и вяра.

(Още от най-древно минало, ние, българите сме се славели със своята веротърпимост. Ние сме възприемали боговете на различните народи като различни лица на Единния Тангра. И именно в тази веротърпимост е била нашата сила - как иначе би могла да бъде създадена огромната Хунорска Империя? Без веротърпимост няма разнообразие - а нали Разнообразието е нашата цел. В противовес на уеднаквяващия глобализъм. Създай закон за своята общност, за своя народ и остави другите общности и народи да създадат свои закони. Подредбата на твоя дом е твое дело. Само твое. Само ти решаваш какви да бъдат нормите на поведение и взаимоотношенията в твоята земя. Но както не бива да допускаш чужда намеса в твоето, така и ти не бива да се намесваш в чуждото. Фанатичната нетърпимост към чуждите на тяхната си земя поражда фанатична съпротива срещу теб самия. Практиката на хитлеризма доказа точно това.)

***

Затова изразихме цялата наша програма в малко на брой, а именно в 25 тезиса. Първата задача на тези тезиси се състои в това, да дадат на обикновения човек от народа ясна груба представа за целите на нашето Движение. Тия тезиси са известен политически символ-верую. Те от една страна ни вербуват нови привърженици, а от друга - обединяват и сплотяват вече завербуваните, свързвайки ги с единството на поетите задължения.

(При наличието на нива в йерархията е не само допустимо, но и желателно наличието на различни по сложност програмни материали, предназначени за хора, достигнали различно ниво на възприемчивост. Но да се догматизира Учението - значи да се умъртви. Ние търсим разбиране и съпричастност, а не сляпо подчинение.)

***

Който сериозно иска победа на нашия мироглед, той трябва да разбере първо, че за успеха е необходимо да създадем бойно и силно движение, и второ, че в основата на програмата на това движение трябва да се положат редица тезиси, неподлежащи на никакви промени /подчертаното мое - бел. ред./. Програмата съвсем не трябва да допуска всевъзможни отстъпки в духа на времето и да мени своите формулировки.

(Времето се мени, светът се мени, условията се менят… Как искаме една ръководна програма да бъде вечна и непроменима?)

***

… кара сега тези господа да употребяват думи, които преди осем години те изобщо не знаеха, над които преди седем години само се смееха, преди шест години ги обявяваха за нелепост, преди пет години се бореха с тях, преди четири години ги посрещаха с омраза, преди три години ги подлагаха на преследване, а ето че преди две години се присъединиха към тях и сега ги използват, за да промъкнат контрабандно вехториите си.

(Напълно вярно! Принципът е все още валиден. Наблюдавайте нашите днешни противници - ще установите, че те постъпват именно по гореописания начин.)

[Eлтимир]

***

СИЛНИТЕ СА СИЛНИ ПРЕДИ ВСЕЧКО СЪС СВОЯТА САМОСТОЯТЕЛНОСТ

(- “Силният е най-могъщ сам” - /Шилер/.)

***

Трагично е или изглежда на пръв поглед обстоятелството, че редица движения, партии, религиозни групи, породени от духа на времето, работят съвсем независимо едни от други, макар целите им по принцип да се еднакви. Хората намират това за трагично, тъй като повечето от тях са сигурни, че при обединяването на всички тези групи в един лагер, основните цели биха били постигнати по-бързо и по-сигурно. В действителност това не е така. В действителност самата природа с нейната безпощадна логика предоставя на отделните групи и течения свобода да се съревновават и дава палмата на първенството на най-силните. В края на краищата победа постига онова движение, което е избрало най-верния, най-ясния и най-солидния път.

(Вярно е, и не е вярно. До правилното решение може да се достигне по различни пътища. Наличието на множество групи, работещи за разрешаването на един проблем само увеличават възможността за неговото разрешаване.)

***

Успехите, постигани в резултат на коалиции, вече носят в себе си зародиша на бъдещото раздробяване на силите, а с това и на загубване на завоюваното.

(Хитлер пропуска възможността коалицията да се превърне в единна партия, както това стана в България със СДС. Иначе по принцип е прав - коалицията означава компромис, а компромисът отслабва силите. В нашия български случай СДС не успя не защото от коалиция се превърна в партия, а защото на партията СДС липсваха идеи. На партията СДС липсваше кауза. Накрая от обявеното в самото начало съревнование на идеи остана само надпреварата кой повече да открадне.)

***

С 10 милионна партия революция вече изобщо не може да се извърши. Такова масово движение не представя вече полюса на активността; това са вече широките маси от средата, т. е. инертността.

(Новото време промени и идеята за революция - тя вече може /и е за предпочитане!/ да бъде извършена в умовете на хората. Такава революция колкото е по-масова, толкова нейният успех ще е по-голям. Но и “партията” вече не е класически тип - няма членски книжки, няма ръководство, няма структури, няма даже организация в буквалния смисъл на думата. Има само отделни хора, обхванати от една Идея. Организацията идва по-късно като практически реализатор на Идеята. Но при съществуващите условия преди да бъде създадена организацията, на Идеята трябва да се придаде неунищожимост. Тоест тя трябва да е обхванала колкото може повече хора.)

***

Именно така постепенно изчерпаха силите си на барикадите спартаковци от една страна и националистическите фанатици и идеалисти от друга. Двата крайни полюса по такъв начин се унищожиха един друг, в резултат на което, както винаги победи средата. Буржоазията и марксистите се обединиха върху почвата на “създадените факти”, и младата република започна да се “консолидира”.

(Именно според този рецепта бе разгромена младата българска революция от 1990 г. Сигурно затова учението на Хитлер продължава да бъде под възбрана - да не се досетим откъде черпят идеи нашите демократични политически лидери. Само че имаше и нещо друго: предварително подготвен план, според който бяха унищожени българските идеалисти през 90-те години на ХХ век. А може би и при Националсоциалистите е съществувал подобен план? И случилото се у нас е само повторение на случилото се в Германия 70 години по-рано?)

***

Държавната власт може да осигури истински ред само тогава, когато идейното съдържание на държавата е в същото време цял светоглед, господстващ над умовете. Тогава само отделни престъпни натури ще се решават на покушение срещу основите на държавата. Тогава терорът против държавата няма да е оръдие за борба на широките маси, намиращи се под обаянието на друг, също така цялостен, но противоположен светоглед.

(На този именно принцип били изграждани древните държави. Цялостен светоглед, обхващащ не само стопанския живот, както е при “демократите”, но и религията, и обичаите, и грижата за битовия живот на населението. Ако се вгледаме в практиката на германския нацизъм, ще забележим, че той не само не дава на германската нация цялостен светоглед, а я лишава от нейния досегашен такъв. Същата логика на поведение следват всички други идеологии и сили, стремящи се към световно господство. Рязане на корените, лишаване на нацията от нейните опори. Имаше го преди – при комунистите; има го и днес – при демократите. Пълна еднаквост в прилаганите методи. Пълна еднаквост на резултатите. Как да не заподозрем наличието на една гигантска конспирация, целяща да отнеме от хората тяхната планета?)

***

Нашето движение веднага разбра, че то не може и не трябва да разчита на охрана от страна на държавата, щом държавата не е в състояние да охранява интересите на нацията. Нашето движение разбра, че напротив, ние трябва да се заемем с делото за защита на нацията и с делото на борба против всички ония, които заплашват да унищожат и народа, и държавата.

(Създаването на движение, поставило си за цел промяна в политическия модел на държавата е оправдано само, когато държавата е престанала да защитава националните интереси, които всъщност са интересите на нацията. В такъв случай не само не бива, но и е вредно да се разчита, че властта ще брани онези, които са си поставили за цел нейното унищожение. Веднъж завинаги трябва да стане ясно, че не само нациите не са създадени, за да служат на държавите, а че държавите са създават от и заради нациите. Най-добре е да разглеждаме държавата като механизъм, чиято цел е да служи на народа. И да постъпваме към нея така, както постъпваме към всеки механизъм. Когато някой детайл е износен или неработещ, следва да се подмени. Не „както пише в томовете на другаря…”, не „както казват от Брюксел…”, а както ще бъде полезно за нашия народ, за нашата общност, за нас.)

***

Безсмислено е да се убиват дребни предатели в такива държави, където самото правителство освобождава предателите от каквото и да било наказание.

(Интересно! Излиза, че не само сега, и не само у нас е така. Само че дали точно системата, създадена от Адолф Хитлер не беше първата, освобождаваща националните предатели от наказание?)

***

Ако нашите високопоставени глупци под път и над път самодоволно заявяват, че съвременната държава най-строго защитава живота на своите граждани, това просто не е истина. В действителност в ония години на практика гражданите трябваше да се защитават от самите представители на съвременната държава.

(На подобна мисъл сега й казват “призив за борба с корупцията”. Хубави думи като критика на „демократичната” търгашеска държава, обаче и държавата на Хитлер беше същата. Ако не и по-лоша. Реално погледнато, след хубавите критики срещу лошото, народите поемат път към още по-лошо. Не направлява ли някой Неизвестен всичките тези процеси в толкова различни държави и сред толкова различни народи?)

***

… нека всеки остане със своята вяра, но нека всеки смята за свое първо задължение да се бори срещу ония, които виждат задачата на живота си в това, да подкопават вярата на другия.

(Една от мислите, за които съм на мнение, че авторството не принадлежи на Адолф Хитлер. “Нека всеки остане със своята вяра!” - един от основните принципи на Глобалния национализъм. Само че при националсоциализма този принцип изобщо не е бил спазван. Преследвания заради идейни убеждения е имало и в Третия Райх. За да се стигне до днес, където е позволено да се развиват всякакви вярвания, но при условие, че същите вярвания задължително ще подкопават вярата на основното население за дадена страна. Така принципът е превърнат в своята противоположност. И от принцип за съхранение уникалността на народите и личностите, се превърна в принцип за тяхното уеднаквяване и последващо унищожение.)

***

Идеите, обхванали значително количество от хора, винаги ще се стремят към създаване на известен ред.

(Идеите имат свой собствен живот, независим от живота на техните носители. Става дума за езотеричен принцип, непризнаван от съвременната материалистична “наука”. Съвременните водачи на глобализма и техните господари изглежда познават принципа, щом носителите на идеи, различни от техните са подложени на най-свирепи преследвания. Само че Идеята не умира, тя, веднъж появила се на бял свят вече е неунищожима.)

***

Когато пропагандата е завоювала за дадени идеи почти целия народ, тогава съответните изводи може да направи организация вече с малка шепичка хора. От това произтича, че колкото е по-обширна пропагандата, толкова по-малка може да бъде организацията. Колкото е по-голям броят на привържениците, толкова по-малък може да бъде броят на партийните членове. Тук връзката е обратнопропорционална. Колкото по-добре е поработила пропагандата, толкова по-малка по размери може да бъде организацията. Колкото е по-голям броят на привържениците, толкова по-скромен може да бъде броят на организационните членове. И обратно: колкото по-лошо е организирана пропагандата, толкова по-обширна трябва да бъде организацията. Колкото по-малко привърженици има дадено движение, толкова по-голям трябва да бъде броят на членовете на организацията, ако движението изобщо разчита на успех.

(Не само е вярно, но се изкушавам да продължа мисълта: защо е нужно да организираш хората и да ги задължаваш към извършването на нещо, което те бездруго ще извършат по силата на дълбокото си вътрешно убеждение? Забележката ми е, че след 1940 година в Германия и в попадналите под нейно влияние държави и земи убеждението бе заменено от груба принуда.)

***

Сега вместо решение на комитетите по мнозинство на гласовете решително беше проведен принципът на абсолютната лична отговорност. Онова движение, което в епохата на принципа на мнозинството съумее във всичко само принципно да приеме гледището за първенствуващата роля на вождовете и произтичащия оттук принцип на личната отговорност - такова движение с математическа точност в един прекрасен ден неизбежно ще победи и ще сложи край на съществуващия стар ред.

(И тук няма принципна разлика с нашето виждане по въпроса. Демократическата система на гласуване е система на колективната безотговорност. Ние предлагаме друго: Водачът изслушва мненията на всички, решили, че трябва да се изкажат и да изразят мнение, а след това взема лично решение, за което носи съответно и лична отговорност. Но истинският проблем е, че Адолф Хитлер изобщо не се е интересувал от това как ще се вземат решенията и кой ще носи отговорност. Нещо повече, в действителност той се стремял към система на абсолютна безотговорност за вождовете.)

[Eлтимир]

Онази държава, която в епохата на отравянето на расите се посвети на делото за усъвършенстване на най-добрите расови елементи на земята, рано или късно ще завладее целия свят.

(В “свръхлибералните” Съединени щати това се върши на държавно ниво. Там продължават започнатите в Третия Райх генетични опити за създаване на „свръхчовек”. Вършили са го комунистите в бившия СССР. Вършат го и евреите. Същият принцип е залегнал и в българската народопсихология, но с използването единствено на естествени, на природни методи: “Да вземеш жена от сой”. Нищо ново. Само че защо, по дяволите съвременните властелини ни внушават, че в никакъв, ама в никакъв случай не бива да вършим онова, което самите те вършат? Та първата част от изречението е вярна. Обаче тя влиза в крещящо противоречие с втората част, където се говори за владеене на целия свят. Не е ли достатъчно всеки народ да владее себе си и никой да не бъде подвластен на чужда воля? Не говорехме ли някога за свобода и какво всъщност означава тази дума?)

***

Нека привържениците на нашето движение никога не забравят това. Пред лицето на тази велика цел никакви жертви няма да изглеждат прекалено големи.

(Понякога средството се оказва толкова чудовищно, че е в състояние да обезсмисли целта.)

***

ОТКЛОНЕНИЕ

Дотук с „Моята Борба”. Исках да покажа на читателите, че познавам достатъчно добре теорията и не говоря наизуст или от желание да се харесам някому. Исках също да покажа поне малка част от множеството противоречия в тази теория. Следва нещо от истинската основа. Преди това обаче се налага кратко отклонение. Малка спирка по пътя, за да се огледаме и да видим накъде вървим.

Някога из научно-популярната литература често се срещаха съобщения за дървета човекоядци в Африка. Да приемем, че такива дървета не съществуват, че са измислица. Но за миг си представете, че едно от тях е израснало във вашата градина. Ще го отсечете, нали? А после ще изкопаете корените му и ще ги изгорите, та нищо да не остане. Картинката би изглеждала точно така, ако приемем, че политическият и финансов „елит” представлява също такова дърво-човекоядец. Как го сечем ние? Като късаме някое и друго листенце и си въобразяваме, че дървото ще рухне. Само че докато късаме листенца, яките клони ни обхващат и дървото изпива цялата ни кръв. Малък пример за листенцата и корените, за да бъда ясен.

През 90-те години се наслушах на глупости. Какъв зъл гений бил Андрей Луканов и как всичко държал в свои ръце. Как Желю Желев се стремял към еднолична власт. Как Илия Павлов още малко и щял да глътне цялата държава... Хубаво, ама видяхме и се убедихме, че гореизброените не са всемогъщи. Убедихме се, че над тях стоят други, с по-голяма и с по-реална власт. Едноличният диктатор Тодор Живков плачеше как неговият началник Михаил Горбачов му устроил преврат и го свалил от власт. По-късно видяхме, че и Горбачов на свой ред е бил само нечия марионетка. Остана поуката, че извършващото се у нас и в съседни, та и в не толкова съседни страни е само част от един още по-всеобхватен план. Дали ще го наречем план, конспирация – това няма никакво значение. След всеки връх, смятан от нас за най-високият, се извисява друг, още по-висок. Затова нека не търсим обяснения единствено във фактите, стоящи непосредствено пред нашия поглед, а да се заровим надълбоко, в корените. Иначе как ще падне дървото-човекоядец?

Втълпяват ни, че всичко се прави само и единствено за власт и за пари. Да, онези, които виждаме, чиито имена знаем точно така постъпват. Те се интересуват само и единствено от власт и от пари. Обаче тези над тях...? Сещам се как някога трима приятели селяни се събрали и почнали да си мечтаят кой какво ще прави, ако стане цар. Първият рекъл: „Ще събера много, ама много сено и по цял ден ще си лежа на меко”. Втория се обадил: „Аз пък ще си направя един голям качамак с много масло и с много сирене и ще ям, ще ям...”. Третият изревал жалостиво: „Ей, ама вие взехте всичко, на мене нищо не оставихте”. Той не знаел, че царете си имат и други занимания, освен да се излежават на сеното и да ядат качамак. Над властта и над парите има друго, по-голямо. Време е да го потърсим. А сега да видим как един селянин, скромният ефрейтор от Браунау на Ин се превръща във Фюрер на най-могъщата тогава европейска държава, и как се озовава на крачка да постигне световно господство.

***

И ОТНОВО ХИТЛЕР

Можех да разкажа за езотериката на Третия Райх, но реших да не го правя. Едно, че не можем да говорим за единна езотерична система, а за механичен сбор от най различни вярвания и компилации. И второ – че тази езотерика всъщност е шарения, бутафория за невежи и наивници. Тук-там нещо истинско и много откровени измислици. Вместо това предпочитам да предложа малък разказ за Обществото „Туле”, макар според мен това Общество да е също само един инструмент в ръцете на много по-мощни сили. Откъсите са от „Утрото на маговете”, но пък поне три четвърти от „Утрото на маговете” представлява цитати от други автори. Все пак вярвам, че фактите са достоверни, макар да не споделям голяма част от изводите на Луи Повел и Жак Бержие:

„През 1920 година Дитрих Екарт и още един член на Обществото „Туле”, архитектът Алфред Розенберг /евреин по произход, бел. а./ се запознали с Хитлер. Първата среща с този многообещаващ човек се състояла във Вагнеровия дом в Байрайт. В течение на три години те старателно формирали дребния ефрейтор от запаса, ръководели мислите и постъпките му. Конрад Хайден пише, че Екарт се заел с духовното формиране на бъдещия Фюрер. Научил го писмено да излага своите мисли и да се изказва пред аудитория. Образованието на Хитлер вървяло в две посоки: пропагандна доктрина, храна за широките народни маси, нещо запалително, доста значително на вид, обаче в сравнение с главната, с тайната доктрина, приличащо по израза на Рет на „мътилка за бедняци”. За последното можем да добием представа по любопитната, останала тогава незабелязана брошура на Екарт „Болшевизмът от Мойсей до Ленин”. В нея той на втори план разказва за някои свои беседи с Хитлер. През юли 1923 година новият учител, Екарт ще стане един от седмината съучредители на Национал-социалистическата партия. Седем е свещено число. /Повел и Бержие изглежда не са знаели за по-важната причина съучредителите на НСДАП да бъдат именно седем. Това всъщност бил опит за изпълнение на древното предсказание. И този опит без малко щял да се окаже успешен. бел. а./ През есента на същата година, Екарт умирайки се обърнал към своите приятели: „Следвайте Хитлер! Той ще танцува, но музиката я поръчах аз. Ние го снабдихме със средство за връзка с Тях. Не скърбете за мен. Аз повлиях на Историята повече, отколкото който и да било друг германец…”

[Eлтимир]

Кои са тези загадъчни „Те”? Дали не са същите, за които преди да бъде разстрелян говори Кръстьо Раковски, наричайки ги „Те, господарите на света, чието име не е прието да се споменава”? Същият Кръстьо Раковски, дръзнал да се опълчи срещу всемогъщия Сталин даже не посмял да изрече името им. Лично аз вярвам, те са същите. Само където не вярвам, че наистина „Те” са толкова всемогъщи. Още по-малко вярвам в реалното им господство. Не вярвам, че „Те” още дълго ще продължат да оказват влияние върху човешкия род и върху събитията на планетата Земя. Сега да продължим с „Утрото на маговете”:

„Вие нищо не знаете за мен. Моите партийни другари нямат ни най-малка представа за намеренията, които ме обземат, и за грандиозното здание, едва фундаментът на което ще бъде заложен преди моята смърт. Светът е пред решителен завой. Ние сме на прага на времето. На планетата й предстои сътресение, мащабите на което вие, не посветените не сте в състояние да проумеете… Извършва се нещо несравнимо по-голямо от раждането на нова религия…”

Да научим нещо за учителите на Фюрера: „Карл Хаусхофер заемал катедра в Мюнхенския университет. Един от неговите асистенти, Хес, член на Обществото „Туле”, както и самият професор в нужния момент събрали своите пътища. Да, това бил именно Рудолф Хес, който по-късно избягал от Германия със самолет, извършвайки безумна авантюра, след като Хаусхофер му казал, че го видял на сън как лети към Англия. На Нюрнбергския процес, подсъдимият Рудолф Хес, последният останал жив от членовете на „Туле” в редките минути на просветление сред пристъпите на неговата необяснима болест дал показания, от които следвало, че Хаусхофер бил маг и таен учител.” Тук не съм съгласен с две от твърденията. Че на Нюрнбергския процес като подсъдим е бил изправен истинският Рудолф Хес; и че той е бил наистина последният от „Туле”. Пред вас е отрязък от писмо, пратено ми от Обществото „Туле”. Писмото носи дата 17 юли 2000 г. Такива писма получавах редовно в края на 90-те години на ХХ век и през първите години на ХХІ-ви. Не им отговарях и по едно време те спряха да ми пишат.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

„Туле” си съществуват, издават списания, книги, развиват търговска дейност… Последното е доста показателно за това кой всъщност ръководи „Туле” и какви са истинските цели на тази загадъчна на пръв поглед организация. Можете също да видите заглавието на съвременен вестник, издаван от НСДАП /Германската националсоциалистическа работническа партия/, както и корицата на едно от техните списания. За разлика от комунизма, чиято идея окончателно умря, някой упорито се опитва да съживи хитлеризма като го представя за нещо много по-различно от това, което всъщност той е представлявал.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Ще спомена още едно берлинско тайно общество. Наричало се „Блестящата ложа” или „Общество Врил”: „Врил – това е огромна енергия, от която ние използваме едва нищожна част в своето всекидневие. Врил е мярка за нашите божествени възможности. Този, които стане господар на Врил, ще бъде господар на себе си, над другите и над целия свят. Повече не можем да искаме и към това ще бъдат насочени всичките наши усилия. Всичко друго се отнася към официалната психология, към морала или религията според обстоятелствата. Светът ще се промени. Властелините ще излязат из под земята. Ако не сме сключили съюз с тях, ако също не сме станали властелини, ние ще бъдем превърнати в роби, в тор за процъфтяването на новите градове.” Ще огорча германофилите като кажа, че идеята за „Врил” за пръв път се появява в произведенията на френския писател Жаколио, френски консул в Калкута по времето на Втората Империя. А пък идеята за живеещите под земята Висши Неизвестни намираме както при черните мистични учения от Изтока, така и при Хауърд Ловкрафт, известният черен сатанист. Някакъв посветен масон от ложата „Златна Зора” също беше писал за света на Злото, пълен с пещери и обитатели на Мрака, и където хората /разбирайте – „посветените” масони, бел. а./ общуват с Висшите неизвестни. Та изглежда със задачата за окултната просвета в Третия Райх били натоварени повече сили, отколкото е прието да се допуска. Тези сили не са преустановили дейността си и до днес. Което в никакъв случай не бива да ни кара да мислим, че всички езотерици и окултисти са слуги на Злото. Ще припомня един полунеизвестен случай.

Рене Генон пише за Теософското общество, че зад него стоят могъщи и страшни ръководители, за които самите теософи почти нищо не знаят, и чиито слепи оръдия са те. Според Рудолф Щайнер теософите и някои други общества, прикрити зад така нареченото „новоезичество” произлизат от великия подземен свят на Злото и възвестяват настъпването на демоническата ера. Дотук нищо странно. Не всички биват слепи, някои проглеждат. Странното се случва, когато още в самото начало нацистите обявяват Рудолф Щайнер за свой враг №1. Техните щурмови отряди разгонвали събранията на неговите последователи, заплашвали ги със смърт, а него самия го принудили да напусне Германия. През 1924 година подпалват сградата, построена от Щайнер в Швейцария. Целият му архив изгорял. Той не бил в състояние да продължи своята работа и само след година умрял от мъка по огромната загуба. Какво е истински интересното? Това, че нацистите още дума не са казали против евреите, а за комунисти и социалисти самият Хитлер в речите си твърди, че иска да ги привлече на своя страна. Докато към безобидният антропософ Щайнер биват предприети най-жестоки репресии. И тези репресии го застигат чак в Швейцария, където мнозина намират убежище и никой не ги преследва. В самата Германия предстои подпалването на Райхстага, предстои паленето на синагоги през „Кристалната нощ”, предстоят още много пожари. Лично за мен е интересен и фактът, че днешните либералнодемократични хитлеристи от комунистическо-пролетарски прогресивен произход също много обичат да си служат с палежи срещу свои идейни противници. Особено онези от либералнодемократичното ни Гестапо с многото имена – ДС, НСЗК, НСС, а сега ДАНС. Да ви съобщя ли името на един от подпалвачите? Това е генерал Иван Чобанов, бивш Директор на НСС и съветник на либералния президент Георги Първанов.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Нещата не са чак толкова променени, колкото си мислят наивниците. Изкушавам се да покажа още три корици на списания. Първата принадлежи на издаваното през 90-години в Русия нацистко списание „Наш марш”. Издавано с благословията на либералните демократи от обкръжението на президента Борис Елцин. И на руските олигарси ционисти с еврейско самосъзнание. Имам още снимки на други подобни руски вестници и списания, издавани безпрепятствено в Русия след падането на комунистическия режим там. Второто е сп. „Нова Европа”, в което поне аз виждам пропагандна на идеята за днешния Европейски съюз. Доста екземпляри от това списание съм прочел, така че мога да го твърдя с увереност. Именно там срещнах за пръв път идеята за обща държава на всички европейски народи. Под ръководството на гениалния Адолф Хитлер, разбира се!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)