Човеко, стани!

[Eлтимир]

Пускам отново книгата, която по една случайност ме спаси от затвора. Това е една от моите книги, с които се гордея. Много труд положих, за да я напиша, от много източници черпих информация. Но знам, че онова, което твърдя в нея, постепенно ще се подема от много други хора. Дори само тази книга да бях написал, пак щял да превъзхождам клеветниците и лъжците.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

ЧОВЕКО, СТАНИ!


“Животът се движи по възходяща спирала. Този, който се потруди да изследва сенките на миналото, може по-добре да прецени малката дъга, по която възлиза, по-сигурно да отгатне неясните извивки на бъдещето.” – Мишел дьо Монтен

Знаете ли какво ви очаква през следващите 12 години? Едва ли. Кой би допуснал, че е възможно да се подготвят толкова чудовищни събития? Но ако през далечната 1978 година ви бяха казали, че съвсем скоро Съветският Съюз ще се разпадне, и че САЩ ще се превърнат в най-големият мракобес на планетата, който навсякъде ще потъпква всякакво понятие не само за човешки права, но и за елементарна човечност бихте ли повярвали? Кой би повярвал, че така бързо двете Германии ще се обединят, а Чехословакия и Югославия ще престанат да съществуват? Ако някой ви беше казал, че след падането на комунизма ще заживеете десетки пъти по-зле нямаше ли да го сметнете за лъжец? Какво ще се случи утре? Не можем да знаем, а и да ни кажат, не бихме повярвали, ако не знаем истината за това, което беше вчера, и което е днес. Това се опитвам да направя, а дали ще повярвате, си е ваша работа. Аз просто изпълнявам своя дълг.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

„Сигурен ли си, че живееш на планетата, на която си мислиш, че живееш?” – из Интернет страницата XNETBG.

Бъдещето. Бъдещето на планетата и бъдещето на човешките раси. То е много по-невероятно отколкото изобщо можем да си представим. Да погледнем провалянето на комунизма. Този невиждан разгром се извърши без война и почти без кръвопролития. Би трябвало да настъпи всеобщ разцвет. Би трябвало да настъпи епоха на възход и човешко замогване след рухването на една човеконенавистническа система, задушаваща всяка проява на свободна човешка мисъл. Вместо всеобщият разцвет, днес сме свидетели на повсеместен упадък. Не само икономиките западнаха. Вместо национално единение доживяхме национален разпад. Дори миналото ни подменят постоянно, подменят го всеки ден, а ние нищо не забелязваме. Хората не мислят за онова, в което предпочитат сляпо да вярват. Те предпочитат да забравят какво е било, и какво е могло да бъде. Нормално. Как може да ви липсва нещо, ако не сте го опитали и не сте усетили нуждата от него? Кой преди сто години се е оплаквал, че му спират тока? Кой преди 50 години е искал да си купи компютър? Кой преди 20 години се притеснявал, че няма Интернет? Сега говорят за демокрация, за либерализъм, за нормалността на грабежа и обедняването. А нещо не е така, както трябва да бъде. Видимата действителност все повече се разминава с логиката и разума. Утре ще ни кажат, че през юни 1878 година се е състоял Московски, а не Берлински конгрес, който разкъсва България. И че през ноември 1919 година е подписан Сибирски, а не Ньойски договор. Ще ни задължат със закон да повярваме в лъжата, както със закон ни задължават да повярваме в „Холокоста”. В името на демокрацията, разбира се! Сега ще ми кажете, че не искате да си блъскате главите с глобални въпроси, че не искате да си разваляте живота с излишни грижи. Ама това вашето живот ли е? Вие наистина ли си въобразявате, че живеете?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Чарлз Форт пише: „Научното знание е необективно. То, също като цивилизацията представлява заговор. Голямо количество факти се отхвърлят, щом противоречат на официалните понятия. Ние живеем при режима на Светата Инквизиция, където най-употребяваното оръжие срещу действителността, несъответстваща на общоприетите представи е презрението, съпроводено с осмиване.” Не, вече не. Времето, когато знанието бе само осмивано отмина. Отново настъпи време на открити преследвания, на груб полицейски терор срещу различно мислещите. Ние се върнахме в Средновековието. Нима при демокрацията хората могат да осъществяват своите идеи? Не могат. Нещо повече. При демокрацията на хората се отнема самото право да имат собствени идеи. Също както при комунизма. Също като при теокрацията – християнска, юдейска или ислямска. Идеите се оказват опасни за някого и ние още не знаем за кого. Силовите структури бързо се преориентират от защита интересите и правата на гражданите към ликвидация на политическите опоненти на режима и даже към носителите на нови идеи. Не е учудващо, че тази форма на ново Средновековие се нарича „демократична”. Нали през най-мрачните години на комунистически терор над новозавзетите страни от Източна Европа кървавите сталинистки режими там биваха наричани „народнодемократични”. Народнодемократична бе и Културната революция в Китай, отнела живота на милиони.

***

Върху написването на тази книга мисля отдавна. Първите фрагменти към нея са съставени преди повече от 15 години. Оттогава събирам късче по късче различни доказателства. Не бързах, докато серия публикации в пресата и в Интернет ме подтикнаха да забързам работата си. Според тези публикации, в околоземното пространство са засечени множество на брой огромни по размери космически апарати с неземен произход. Те стоят там, малко се движат и сякаш очакват нещо. Опасявам се, че мога да предполагам какво очакват. И това, което предполагам изобщо не ме радва. Сега ще опитам нещо, пък дали ще успея – само Небето знае.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

През август 2007 година се случиха събития, останали незабелязани от обществото. В Интернет сайта на Движение „Воини на Тангра” се разгоря кратка дискусия, после и тя утихна. Събитията бяха твърде обезпокоителни. Прекалено обезпокоителни, за да ги подмина. Следва препечатка на част от дискусията:

„Тези дни из улиците на Ботевград забелязвам голям брой мъртви птици, предимно лястовици. Могат да се видят навсякъде, включително по улиците и шосетата, прегазени от коли. Снощи край блока намерих една такава лястовица, още жива. Очите й бяха затворени, но дишаше. Не забелязах никакви рани по нея. Взех я и се опитах да я нахраня. Отказа трошиците и водата, и след около два часа умря. Не знам дали имам право да говоря за епидемия, но друг животински вид също е засегнат - плъховете. Плъховете са страхливи и предпазливи животни, а успях да видя доста такива, прегазени от коли. Отказвам коментар, но съм длъжен да го споделя като факт.”

„Аз вече наблюдавах такова нещо. Беше за кратко, но имаше объркани птици (и умрели) и сигурно съм единственият, погледнал компаса, за да види, че стрелката му за някакви минути беше полудяла, а после всичко се възстанови. Това са прелетни птици - и те, и плъховете имат доста особена система за ориентация. Един съвет - не мислете за епидемии - същото наскоро се случи и в София, но малцина го забелязаха и още по-малко знаеха кой простичък уред ще даде отговор на въпросите им. Това което ви е нужно е обикновен компас, понякога за по няколко минути ще забележите, че се случва нещо много странно. Скоро ще го забележат много хора. Човекът също се влияе от резки промени на магнитното поле - при рязката му промяна хората губят ориентация и координация на движенията си - ръката не могат да си вдигат дори. После или се свиква, или тези странни аномалии изчезват. Причината - имаме магнетит в мозъците си - нещо като малки компасчета. Това дето го говорят за 2012 година май започна. Ще се чувствате объркани, но който е предупреден, е по-силен. Приятно наблюдаване на компасите...”

Помислете кой е в състояние да предизвика промени в магнитното поле на цяла планета, пък за причините ще се досетите. Или защо да не го кажа направо: Земята бива подготвяна да приюти друг вид, който не би могъл да съществува в условията на сегашното магнитно поле.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Съзнавам, че малцина ще повярват в написаното от мен. Повечето ще предпочетат да си гледат живота, отколкото да четат подобни глупости. Само че животът им от ден на ден ще става все по-труден и на тях ще им е все по-невъзможно да си го гледат. Други ще ме наругаят, ще ме обсипят с епитети ей така, по навик и заради похвалата на шефовете. Тяхното упорство да не приемат очевидното невероятно, техният навик да си затварят очите пред всичко, което не се вмества в ограничените им представи ме радва. Затварянето на очите води до невежество, а невежеството скоро ще се окаже смъртоносно. Значи скоро враговете ми ще намалеят. Остават другите, малцината, които ще почнат да търсят истината и да задават въпроси. Стига ми, че ще има и такива. Предупреждавам, че на допълнителни въпроси нямам намерение да отговарям. Не ме интересуват нито ругатните, нито похвалите. Мненията въобще не ме засягат, дори няма да ги чета. На зложелателите нямам намерение да се обяснявам. Аз ще бъда доволен те сами пред себе си да зададат въпросите и да се опитат пак сами или с помощта на хора, на които вярват да намерят отговорите. Не претендирам, че съм прав във всичко. Не претендирам, че съм безгрешен. Допускам даже, че повечето ми предположения са погрешни. Ами ако не са? Ами ако се окажа прав поне за половината? Няма ли да е твърде лекомислено да пренебрегнете предупреждението, че лодката, в която пътувате е пробита? Ще си останете ли да се изтягате върху шезлонга на палубата или ще слезете да запушите пробойната? Ето, показвам ви стълбичката, водеща към трюма, откъдето нахлува вода. Ще слезете ли поне да погледнете?

***

През юли 1991 г. Илия Минев написа: "Да не живеем с празните илюзии, че в България след 10 ноември 1989 г. нещо се е изменило, освен формата на лъжата. Но лъжата си остава лъжа.". Триумфалната арка, през която преминаха политиците на път към Демокрацията и Европейския Съюз, се превърна в гилотина за българския народ. Есенните гарвани накацаха върху умиращото тяло на България и с всяка измината година техният брой се увеличава. Човешките хора така и не съумяха да дойдат на власт. И деградацията се отнася не само до победените страни – бившия СССР и неговите сателити, но и до страните победителки. Днес народите на Западна Европа живеят по-зле, отколкото по времето, когато срещу тях бяха изправени Червената армия и армиите на страните от Варшавския договор. А както по-долу ще видим, и в САЩ не е по-различно. Злото се срина и на негово място се изправи в цял ръст още по-голямо Зло. Световните господари изпълниха света с изкуствено създаден хаос. Човекът, обикновеният нормален човек почна да се чувства несигурен в утрешния ден, животът му се изпълни с непредсказуемост. Отнася се до всички раси и до всички континенти. Излиза, че всички са загубили. Само че щом всички са загубили, значи има друг, който е спечелил. Щом видимата картина не отговаря на логиката и на нормалния човешки разум, значи има нещо невидимо, което не знаем. Нещо, което не е задължително да бъде нито човешко, нито нормално. Разбира се, опити за обяснения не липсват. Сочат ни отделни преуспели субекти, както и мултинационалните корпорации, които реално умножиха своите богатства и своето влияние. Само че тези отделни субекти и тези мултинационални корпорации рушат страните и народите. Те реално рушат своята материална база, режат клона на дървото. Нима ще повярваме, че те съзнателно преяждат днес, за да гладуват утре? Толкова ли са невежи и глупави, та да не разбират, че всяка власт, опираща се единствено и само на грубата сила се проваля? Толкова ли са непросветени, та не знаят, че най-възрастната, оцеляла до днес европейска държава – Ватикана се е опирала през всичките векове, даже и по времето на своето военно могъщество преди всичко на вярата, на доверието към нея и към нейната правота? Има нещо не наред. Има нещо толкова скрито и тайно, че никой не смее да го изрече.

А фактите в общи линии не са чак толкова неизвестни. Само че никой не разсъждава върху тях. Понякога се чудя колко силни са хората. Откъде намират сили да търпят такива чудовищни и толкова много на брой лъжи? Как намират сили да живеят живот, изпълнен изцяло с лъжа? Как хората се примиряват с принудата друг да живее живота им, друг да се разпорежда с тяхната воля, друг да определя не само постъпките, но и мислите им? Каква е тази държава, в която интересите на някоя търговска фирма стоят над интересите на цялата нация? А такива са повечето държави в днешния неестествен свят. Най-неестественото е, че хората не виждат в този ред на нещата нищо нередно. Чудя се и се дивя как за толкова кратък срок човешкият род престана да се състои от човеци. Спомням си думите на Авел Аравидзе от кино повестта на режисьора Тенгиз Абуладзе „Покаяние”: „… постепенно губя моралните си устои, вече не правя разлика между доброто и злото… Вярата си загубих, вярата!” Човеците загубиха своята вяра, а човек без вяра човек ли е? Не напразно едноименният филм, прожектиран в кината по времето на комунизма, днес е забранен. В тази повест и в този филм се оказаха втъкани много истини, които и до днес никой не смее да изрече на глас. Главният герой Варлам Аравидзе е приеман като метафоричен образ на Сталин. Знаете кой е Сталин и с каква неограничена власт е разполагал. Сега прочетете внимателно откъс от сцената, описваща погребението на Варлам:

„Един от приятелите на Авел /сина на Варлам/ се приближи бързо до него и му каза нещо на ухото. Лицето на Авел се опна.

- Идва – предупреди развълнуван останалите.

Тревожен шепот премина през тълпата. Всички се поизправиха, изпънаха се и замряха в очакване на важния гост.

В залата влезе странно облечено дребно човече с брада, придружено от четири горили охрана. Всички учтиво направиха път на джуджето и неговата свита.

- Много съм ви признателен шефе, че ме уважихте с присъствието си – поклони се Авел.

- Да живее нашият благодетел Церецо! – извика Аполон и се повдигна на пръсти, за да го забележат в тълпата. – Нека го поздравим, господа!

Всички заръкопляскаха. Дребосъкът Церецо се наслаждава известно време на овациите в негова чест, после с властен жест успокои развълнуваната тълпа, бавно извади от джоба на жилетката си предварително написаната реч и зачете…” Смея да твърдя, че в този кратичък откъс са вложени много повече истини и много повече знания, отколкото в разни дебели трудове по политология. Кой е тайнственият благодетел на покойния диктатор, пред когото всички благоговеят? Кой управлява нашите управници? Многократно сме се убедили, че от онези, които уж избираме нищо не зависи. От кого в такъв случай зависи? Ние, хората вече не знаем кой ни ръководи и към каква цел ни е повело това ръководство. А на онези, които твърдят, че отделният човек е твърде малък и слаб, за да промени нещо, че всичко е от Бога и в Божиите ръце, ми се ще да повторя думите на Луи Повел от книгата „Утрото на маговете”:

„Не разчитаме ли прекалено много на Бога? Може би Бог разчита на нас?”

[Eлтимир]

Хипотезата, която излагам в тази книга не е моя. Мнозина други са стигали до същата мисъл. Чарлз Форт: „Мисля, че ние принадлежим някому. Че някога Земята е била ничия земя, изследвана от други светове, колонизирана, а после заради нея се скарали помежду си. Сега някой владее Земята еднолично и е прогонил от нея всички предишни колонисти. Съвсем неотдавна се появили някакви пътешественици-емисари, дошли вероятно с измама от друг свят. Те много се стараят да избягват срещите с нас, ние имаме твърде убедителни доказателства. Какво всъщност сме ние – свине, гъски, крави, които преди всичко трябва да открият, че някой ги притежава, а едва после да се загрижат за какво именно ги притежават.” Не вярвам, че ни владеят, още по-малко вярвам, че за някого сме домашни животни. Но че някой много активно се намесва в живота на хората от планетата Земя, че някой се опитва с помощта на предатели от нашия собствен биологичен вид да ни завладее – в това съм твърдо убеден.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Не съм първият, стигнал до подобна мисъл. Изпреварвам критиците и си го признавам без бой. Но като казах „критици”, си спомних дефиницията за критик. Критикът е човек, който знае как се пише една книга, но самият той не умее да го направи. Та преди да критикуваме труда на другите, нека помислим дали ние можем да го направим по-добре. Да, хипотезата е поне на сто години. Аз само вярвам, че открих нови моменти и нови доказателства. Вярвам, че открих отговорите на въпроси, задавани непрекъснато столетия наред. Да започнем с частен случай. Преди и по време на войната в Ирак се случиха събития, върху които и до днес не е прието да се разсъждава. Особено върху евентуалната връзка между тях. Ами да поразсъждаваме.

Малко преди САЩ да нападнат се появиха съобщения ту за заловено от армията на Саддам катастрофирало НЛО, ту за визита на НЛО в Ирак. Не е за чудене, интересът на някои цивилизации към древния Шумер не е от вчера. Имаше подмятания за хетското божество Телепину, за връзката му с изчезването на пчелите в Северна Америка и толкова. А там наистина станаха странни неща с пчелите, което от своя страна бе белег за сериозно нарушено равновесие и за предстояща екологична катастрофа с непредвидими последици. Вашингтонската администрация предпочете риска от погубване на посевите от пшеница в САЩ, но тайната да си остане тайна. Каква бе тази тайна, заслужаваща такава висока цена?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

На второ място е всеобщата изненада при бързия разгром на иракските войски. Сега почна да се шушука за употреба на радиационно оръжие. При това – забележете, били пожертвани няколко хиляди американски войници, само за да се стигне до възможно най-бърз разгром на иракчаните. Допуска се, че американците са искали да вземат нещо, преди то да бъде унищожено или използвано от гвардейците на Саддам. Това „нещо” било толкова важно, че жертвите се оказали без значение. Не само жертвите на противника, но и своите жертви. Няколко хиляди американски войници, чиято смърт бе подмината. Без значение се оказала и евентуалната реакция на хората по света и промяната им в отношението към администрацията във Вашингтон, наредила употребата на ужасното оръжие.

И едно събитие, сензационно в началото и бързо забравено впоследствие. Това бе обстрела от американците на конвой от руски дипломатически автомобили. Имаше убити и ранени руски дипломати, а Русия реагира някак неочаквано меко.

Ами непосредствено преди войната какво се случи? Максим Калашников пише: „Непосредствено преди нахлуването в Ирак висшите чинове на Пентагона съгласували тази дата с мистиката – с така наречения „библейски код” на Елиах Рипс. Оттук стигаме до „случайното” разграбване на съкровищата на древношумерската цивилизация в падналия Багдад.” Разграбват се следите от самите основи на човешката цивилизация, а цивилизованият свят мълчи. Само от страх пред американската военна мощ ли? Нашите „български” медии мълчаха по въпроса, обаче китайците от Синхуа намекнаха, че откраднатите шумерски клинописни плочки са закарани в Йейл, където се намира масонската ложа „Череп и кости”, към която принадлежат двамата Буш – баща и син. Излиза, че освен от петрол и от фамилията бин Ладен, фамилията Буш се интересува и от древни знания. При патологичната им кръвожадност почвам да подозирам откъде идва тоя интерес. Впрочем Адолф Хитлер имал същите интереси. Максим Калашников добавя: „ има сериозни основания да се предполага, че сегашната власт в САЩ в лицето на клана Буш нападна Ирак не само заради нефта, но и за да завладее археологическите съкровища на шумерите в Багдадския музей.” Какви са тези съкровища, за да обявиш война на една независима държава, да пожертваш стотици хиляди човешки живота и да си осигуриш омразата на всички народи по света? Задавам въпроса, тъй като България е една от основните точки на търсене, накъдето са устремили своя поглед бушмените на Буш.

Същевременно в завладения от американците Ирак почнаха серия показни убийства на невинни хора, които трябваше да отблъснат всякакъв опит за връзки на останалия свят с Ирак. При показните екзекуции правеше впечатление фактът, че сред убитите има само един евреин, и този евреин – Николъс Бърг е бил противник на войната. Обаче на снимките върху вратовете на някои „арабски терористи” висеше синджирче със звездата на Давид. Много странни мюсюлмани, не мислите ли?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

И това при положение, че именно евреи сключваха десетки хиляди сделки за имоти в окупираните земи. Защо „арабите” режеха глави на християни, а не на евреи? Защо християни, будисти, а често и „братя-мюсюлмани” ставаха жертви, когато евреите уж са по-мразени, а бяха и по-лесна плячка поради засиленото си присъствие в тази земя? Друг един евреин, българският външен министър Соломон Паси извърши демонстративна гавра със свещения за мюсюлманите Коран, само и само да ускори обезглавяването на двамата български шофьори, отвлечени по онова време в Ирак. Поне такова впечатление е оставила постъпката на Паси у арабите. Според тях, когато евреин докосва Корана, той го осквернява, а пък Пасито го размахваше по телевизионния екран, което си беше покана за убийство. Жалко, че г-н Паси не извърши това в някоя арабска държава. Със сигурност щяха и него да обезглавят. Само че нашият Соломони знаеше какво върши, той просто улесняваше своите сънародници, които екзекутираха невинни хора в Ирак, за да създадат у народите по цял свят впечатление, че иракчаните са някакви диви варвари, които се забавляват като режат човешки глави. Да не пропуснем - самите екзекуции редовно бяха показвани по доминираната от ционисти арабска телевизия Ал Джазира. Още нещо. През август 2004 г вестниците писаха, че Абу Муса Заркауи, когото ние нарекохме Абу Моссад взривил множество християнски църкви в Ирак. За взривени синагоги не се съобщаваше. А уж оправданието на Абу Моссад бе, че християните и техните храмове били унищожавани, защото помагали на ционистите. Как да повярваме на Заркауи, когато нито един ционист не пострада от неговите бандитски отряди? Това ми напомня ситуацията в България и в Косово, когато християнски църкви се разграбват и унищожават едва ли не всеки ден. Без властите и малкото си пръстче да помръднат, за да ги защитят. Едновременно с това пред всяка синагога денонощно стоят полицейски постове. Без да има не само пострадали такива, но и заплахи. На това се казваше „Равенство, Братство, Свобода”. Само където не се казваше кои са Братята и каква е тяхната „Безгранична Свобода”. С тази същата парола – „Безгранична свобода” президентът Буш нареди да бъдат освободени възможно най-голям брой иракчани от живота им. Не се доуточняваше къде е равенството. Оказа се, че то е само в смъртта.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

И тъй като говоря за унищожавани църкви в християнски страни, нека спомена и за подпалената през март 1990 година джамия в Хасково. Когато се запознах с хората, подпалили навремето джамията, се оказа, че те са под контрола на странната секта на Осин, „стояща зад създаването на Исляма” по думите на неговия тукашен емисар. Фактите са толкова нелогични, че поне на мен ми е трудно да намеря връзката между тях. Или логиката е друга, нечовешка? Все повече съм склонен да приема последното.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Още многозначителни факти. Американо-израелската политика породи в цял свят истинска вълна на ненавист към американци и към евреи. Убийствата на мирни граждани в Палестина, Афганистан и Ирак в много случаи приличаха на показните убийства в Лидице, Хатин и Орадур. Всичко се заснема и кадрите се разпространяват навсякъде. Убийства, извършени с цел да се породи ожесточена съпротива срещу окупатора. Кой разумен военачалник сам засилва съпротивата срещу своята армия? Гаврите с иракчани, изнасилванията на иракски жени от янките в затвора Абу Гариб също бяха заснети и снимките бяха разпространени. Прекалено отвратителни са, за да ги прилагам към текста, но съм ги виждал. Стотици милиони по цял свят също са ги видели. Такова поведение не може да бъде обяснено, освен ако отблъскващата информация не цели да скрие друга, още по-отблъскваща. В същото време самите САЩ са подложени на унищожителна етническа война от страна на латиноси и негри. Вътрешните противоречия в САЩ достигат степен на непреодолимост. Изследователи като Патрик Бюкенън, бивш съветник на покойния вече президент Роналд Рейгън предупреждават за неизбежния разпад на Съединените Щати. Израел също се задъхва, арабите все повече намират общ език помежду си и се обединяват срещу ционистката инвазия. Как да си обясним една такава политика, освен с факта, че ционистите изобщо не ги е грижа какво ще се случи с Израел и със САЩ. В Европейския Съюз, също доминиран от евреи и ционисти ситуацията е подобна. Европа все повече се деевропеизира. Със стремителни темпове намалява делът на населението от европейски произход и на останалите континенти. А ционистката пропаганда ни хвърля прах в очите с някакви измислени планове за някакъв „златен милиард”, според които планове бялото население щяло да доминира над света, а останалите раси ще бъдат унищожени или в най-добрия случай подложени на мизерно и жалко съществуване. Лъже пропагандата. Да, в Африка негрите са подложени на геноцид. Но пък в Европа същите негри са развъждани от силите, които ги унищожават в Африка. Предизвикват изкуствен глад в Етиопия и Сомалия, а после подтикват народите на Етиопия и Сомалия да тръгнат към Европа и към САЩ и да се заселят там. Май изкуственият глад в Африка бива предизвикват с цел да се усили натискът срещу народите на Европа и срещу бялото население на САЩ.

На геноцид са подложени и други народи, и други раси. Харолд Пинтър в „Американското правителство е кръвожаден звяр” припомня: „Загиналите 3000 души в Афганистан никога не се споменават. Не се споменават и стотиците хиляди иракски деца, усмъртени в резултат на санкциите на Съединените щати и Англия, които ги лишиха от животоспасяващи лекарства. Не се споменава и въздействието на обеднения уран, използван от Съединените щати във войната в Залива. Радиационните нива в Ирак са ужасяващо високи. Раждат се бебета без мозък, без очи, без гениталии. А от ушите, устата или анусите – когато ги има – изтича само кръв… Не се споменават и 200,000 загинали в Източен Тимор през 1975, постижение на индонезийското правителство тогава, но вдъхновено и подкрепено от Съединените щати. Не се чува нито дума за 500,000 жестоко избити в Гватемала, за избитите в Чили, Ел Салвадор, Никарагуа, Уругвай, Аржентина, Хаити – деяния, поддържани и финансирани от Съединените щати. Повече не се споменават и милионите загинали във Виетнам, Лаос и Камбоджа…” Да, вашингтонската администрация е причина за изброените убийства. Обаче пострадалите народи биват насъсквани да си отмъщават на всички хора с бял цвят на кожата. Пак от стратезите във Вашингтон и Тел Авив. Те убиват, а учат семействата на загиналите да мразят мен. Същинската загадка е каква е крайната цел на предателите, обрекли на гибел народите от своята собствена раса. Дори Израел и мултинационалните компании само ще загубят след рухването на САЩ, а това рухване е неизбежно. Да не забравяме, че кожата на евреите, особено на тези с хазарски произход също е бяла, те също са измежду мразените. Когато през лятото на 2005 година писах в Интернет, че мнозина ще доживеят разпада на Съединените Щати, ми се присмяха. Но ето какво чета в януарския брой на вестник „Строго секретно”:

„Над САЩ надвисва опасността от разпадане. Един от заслужилите сепаратисти – Тексас, е исторически метежна земя и беше отделна „Република Тексас” от 1836 г. до 1845 г., след което, заради постоянните конфликти с мексиканците, влезе в състава на САЩ. Но днес Тексас е втората по благополучие и население територия на САЩ. Очевидно е, че такъв гигант, ако стане самостоятелна държава, ще трябва да се съобразяват всички съседи. Най-богатият щат – Калифорния, е един от най-обидените. Жителите на тази процъфтяваща територия плащат най-големите данъци във федералната хазна. Процесът на утвърждаването на независима Калифорния няма да се нуждае от много време. Североизтокът на САЩ е пълен със сепаратистични настроения – Ню Хемпшир, Вермонт, Ню Ингланд. Действащите на запад от Мисисипи латиноамерикански групи са готови за създаването на независимо Ново Мексико. Друго разделесние върви по линията кубинци, афроамериканци, италианци, ирландци, евреи. Ами Аляска, Хаваите, Колорадо, Аризона, Невада, Ню Джърси, Луизиана, Алабама, Мисисипи, Южна и Северна Каролина, Тенеси, Охайо, Кентъки?” Тук авторът пропуска южняшките федерални милиции, които не признават документите, издавани от федералните власти на САЩ. Включително шофьорските книжки и актовете за раждане. А тези милиции са многобройни и добре въоръжени. Пропуска и стремежите на американските негри да създадат своя негърска държава на част от територията на САЩ. Но най-голямата беда е, че жителите на тази страна не я чувстват като своя. Засега властите удържат със силата на оръжието, но докога са в състояние да удържат? Да си спомним СССР, който също се крепеше върху острието на щиковете. Само където някои забравят, че на щика можеш да се опреш, но не можеш да седнеш.

За неизбежността от разпадането на САЩ говори и световноизвестният оперен певец Никола Гюзелев в интервю за пресата. Не съм взаимствал от него, нито пък той е взаимствал от мен. Оказа се, че сме мислили и говори едно и също: „България държава няма. Аз съм го казал. Защото много неща, които казвах преди години, сега по телевизията едва ли не ме цитират. Че Царят бил най-големият мошеник, дошъл в България. Казах го в деня, когато държа речта за 800-те дни.. Когато казвах, че Съветският Съюз ще се разпадне, може би 20 години преди това, никой не ми вярваше, а и ми се смееха. Искате ли да ви дам друго предсказание? Щатите ще се разпаднат.” Появиха се и карикатури на същата тема.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

През 1997 година излезе книгата на Олег Платонов „Защо ще загине Америка”. Там срещам следното твърдение: „В близките десетилетия САЩ ще прекратят своето съществуване като цялостна територия и консолидирано население. Ако всичко бъде пуснато на самотек, то разрушението на Америка може да се окаже трагично за нашата Земя. Натъпкана с ядрено оръжие и сатанинска злоба към цялото човечество, Америка може да увлече в бездната целия свят.”

Ще добавя. Ръководителите на Съединените Щати умишлено и целенасочено водят своята страна към разпад. Този разпад от своя страна ще предизвика такива промени в живота на човечеството, каквито промени не е имало поне от осем хиляди години насам. И колкото повече разпадът се отлага, толкова по-големи ще са последиците. Платонов предлага народите и правителствата от цял свят да положат усилия този разпад да бъде контролиран и по възможност безболезнен. Според мен, времето за чакане и надеждата за контрол свършиха. И други мислят като мен, но те не знаят колко са кратки сроковете.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Двете снимки са автентични. Не са ретуширани по никакъв начин, нито пък са подлагани на компютърна обработка. Аз съм ги правил много отдавна, в началото на 80-те години с лентов фотоапарат „Зенит” и не съм ги публикувал, нито пък съм давал подробни обяснения към тях. Нарекох композицията „Борба между Божествености”. Когато четете по-надолу, нека пред очите ви бъдат тези две снимки, така по-лесно ще разберете какво искам да ви кажа.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

И една притча като помощно средство. „С каквато мярка мерите, с такава ща ви се отмери” – бе казал Христос. Спомних си тези думи и те ме подсетиха за други, разказвани ми от моя Учител някъде в началото на 70-години, когато бях още хлапе и попивах жадно всяка дума, търсейки Мъдростта. По-добре да не я бях търсил, но сега съм длъжен да споделя чутото.

- Колко тежиш? – попитали мравката.

- 74 – отговорила тя.

- Колко тежиш? – попитали човека.

- 74 – бил неговия отговор.

-- Колко тежиш? – попитали планината.

И тя отговорила: 74.

Как ще разбереш отговора, ако не познаваш мярката?

Към тези думи ме върна една случка 20 години по-късно. Намирах се в голяма компания и чух как попитаха един колко е часът. „Много” – отговори той. Онова, което искам да ви кажа, е да отворите очите и съзнанието си и да приемете истината такава, каквато е, а не каквато мислите, че трябва да е. Когато чуете една дума, първо се запитайте какво е нейното съдържание. Не се оставяйте красивото звучене на лъжата да ви омае. Запомнете, че, ако на тоя свят всичко беше така, както трябва да бъде, то на вас щеше да ви е добре. А щом четете тази книга, значи на вас не ви е добре, вие усещате нещо нередно, макар да не знаете какво е то. Също като във филма „Матрицата”. Аз няма да ви покажа всичко нередно, но ще ви покажа начина, по който вие сами ще можете да видите нередното и да си направите съответните изводи.

Защо пиша, защо се опитвам да кажа истини, когато след тази книга ще си имам големи неприятности? Меко казано „неприятности”. За пари? Не. Не печеля нищо. Ако все пак нещичко спечеля, то не покрива дори разходите по написване на книгата. За слава? Не. Изобщо не ме интересува кой какво си мисли и кой какво ще си мисли за мен. Знам кой съм и това ми стига. Пиша, защото обещах. Някога поех такова обещание. После се опитах да се отметна от него, да млъкна. Показаха ми, че не е възможно. Тогава реших, че е време да свърша своята работа и да се върна у дома. Мотивът, който ме подтиква да пиша напълно изключва възможността да се съобразявам с някого. Било с разни власти, правителства и друга подобна сган, било с мисълта за материална изгода. От ръкопляскания се дразня, не са ми приятни. Резките звуци не са ми по вкуса. Хулите пък ми приличат на змийско съскане, предпочитам да не ги чувам. Нищо не ме блазни, нищо от света, който вие виждате пред очите си. Нищо не искам от този свят, който така и не успях да обикна. Искам да си свърша работата, а моята работа е да ви събудя и да ви покажа къде сте се озовали. Какво ще правите по-нататък, ще решите самите вие. Не съм ви господар, а не сте ми платили, за да ви стана учител. Тези, които могат да ми платят не искат и едва ли ще поискат. Тези, които искат не могат и едва ли някога ще могат. Такава е програмата и ние с вас не сме в състояние да я променим. Въпреки това, да продължим с урока.

***

Малък цитат от Бюкенън:

“Милиони хора усещат себе си като чужденци в своята собствена страна. Те се отвръщат от масовата култура с нейния култ към животинския секс и хедонистични ценности. Те наблюдават изчезването на старинните празници и развенчаването на предишните герои. Те виждат как артефактите на славното минало изчезват от музеите и биват заменяни от нещо уродливо, абстрактно, антиамериканско; как книгите, запомнени от ранно детство напускат училищните програми, отстъпвайки място на нови автори, за които мнозинството никога не е чувало; как биват низвергнати наследените от предците морални ценности; как умира културата, сред която са израснали тези хора – заедно със страната, в която са расли. Само през живота на едно поколение много американци видяха как развенчават техния Бог, компрометират техните герои, оскверняват културата им, извращават моралните ценности, фактически ги изтласкват от страната им, а самите тях наричат екстремисти и лъжци заради Привързаността им към идеалите на предците. “За да обичаме тази страна, трябва да имаме нещо, за което да е възможно да я обичаме” – забеляза Бърк. В много, в твърде много отношения днешна Америка няма за какво да я обичат.” Както виждаме, разлика между отношението на държавата към нейните граждани няма. И в България, и в САЩ то е еднакво.

Всъщност колкото и деградирали в морално отношение да са българските политици, аз не вярвам те да извършат атентати, подобни на тези от 11 септември 2001 година с едничката цел да оправдаят своята политика. Не защото са толкова морални, а защото са прекалено страхливи. Вече само малоумници вярват, че подобна свръхсложна операция е била замислена, организирана и извършена от Осама бин Ладен с дългата брада и “Калашника”. Както кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, така и сградата на Пентагона бяха ударени от самите американски тайни служби, тъй като трябваше повод за война. Операцията била финансирана от могъщото еврейско лоби в САЩ. И правителството на Буш дало своето съгласие. Членовете на американската администрация не мислят за себе си като за част от населението на САЩ. Въпросът е дали изобщо се смятат за хора. Ще направя паралел с поведението на руския президент Владимир Путин, когато през септември 2004 година терористи избиха децата в училището на североосетинския град Беслан. Той заяви, че си запазва правото да атакува организаторите включително с ядрено оръжие. “Ние си запазваме правото да ударим терористите във всяка точка на света, където и да се намират те.” Думите са показателни кой стоеше зад клането, никоя държава не би атакувала своята собствена територия с ядрени ракети. А Чеченска Република Ичкерия не е “всяка точка на света”.

Жертвите от дискотека „Индиго”. Техните убийци заплатиха осемстотин лева глоба!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)