Парад на измяната

[Eлтимир]

ЗАПЛАХИТЕ НА ЕДНА МЪРША

Много обичам да ме заплашват. Твърдя го съвсем сериозно. Обичам да ме заплашват, защото тогава кръвта ми кипва и отново се усещам млад, готов за нови битки.

В кутията за Лични съобщения получих ето това: „Ако в най-скоро време не бъде премахнат адреса в подписа на потребител "Ruse_SS" ще бъдат предприети съдебни действия срещу собствениците на сайта. Вече се консултирах с юристи. Ако не ви е известно публикуването на лични данни, ЕГН или адрес на даден човек е забранено от закона и наказанието за това не е никак безобидно.
Неприятностите, които ще имате могат да бъдат избегнати единствено ако вземете разумно решение и премахнете личните данни от подписа на потребителя.” Пратено е на 27 април, но го прочетох едва на 9 май. Ами да поразсъждаваме. Какво е извършено?

Публикували сме електронния адрес на лицето Калоян Чавдаров Христов от Русе - IP: [212.25.63.205]. Да, ама едно име още нищо не значи. Чий адрес всъщност сме публикували? Публикували сме адреса на лице, отправящо системни заплахи към не един и двама потребители в този и други Интернет форуми. Публикували сме адреса на лице, служещо си непрекъснато с непристойни епитети, обиди и клевети срещу всеки, който с нещо не му допадне. Публикували сме адреса на лице, провеждащо непрекъснато и целенасочено прохитлеристка пропаганда. Сега малка извадка от така наречения Наказателен кодекс на така наречената Република България.

По повод на заканите, ругатните ще ги отмина, твърде незначителни са, за да се спирам и на тях:

„Чл.144. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване не би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до сто лева.”

Палежът през юни 2006 година не беше първи. През март 1992 година изгориха къщата ми в с. Гурково. Вероятно затова съм толкова чувствителен на тая тема.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Следват едни други закани на Калоян Христов, закани срещу сърби, руснаци и срещу всичките, наричани от него „славянски подчовеци”. Да видим какво казва по въпроса същият Наказателен кодекс.

„Чл.162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.”

Ами хитлеристката пропаганда? През 1998-9 година бях следствен цели десет месеца, след като разни тъпи ченгета решиха да приравнят изповядваната от мен идеология на български национализъм към нацизма. Провалиха се, естествено. Обаче тоя Христов Калоян съвсем неприкрито възхвалява именно хитлеризма и Адолф Хитлер. Веднъж даже ми изпрати мило писъмце, в което ме приканваше да изтрия всичко лошо, написано за великия Фюрер Адолф Хитлер, след което той, още по-великият ФелдмЪршал щял да си подобри мнението за мен. Мнението на Калоянчо не ме вълнува, обаче от пропагандата на Калоян май отново се вълнува Наказателния кодекс.

„(1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева.”

Какво излиза? Публикували сме електронния адрес на лице, системно нарушаващо членове на Наказателния кодекс. Тоест посочили сме кой именно е извършителят на въпросните престъпления. В подобни случаи в държавите такива като нас биват награждавани за проявена гражданска бдителност. Ако България наистина беше държава, още повече държава на Българите, ако тук, в тази уродлива мафиозка система имаше правосъдие, което да работи не на пазарен, а на законов принцип, Калоян Христов вече щеше да се намира в затвора, а ние, неговите разобличители щяхме да бъдем носители на високи държавни отличия и щяха да ни показват по разните телевизии като пример за подражание.

Сега ясно ли защо наричам Наказателния кодекс „така наречения”? Ясно ли е защо наричам Република България „така наречената”? Наричам ги така, тъй като тук разни дребни провокатори си позволяват драстично нарушение на половината действащи закони и никой нищо не забелязва. Мещера обаче могат да го мъкнат по идиотски дела и даже да го осъждат за нещо явно измислено. За нещо толкова явно измислено, че на мен много ми се иска мотивите за тази кретенска присъда да бъдат публикувани, за да се види какво кретенско правосъдие си имаме. Нарушението на половината Наказателен кодекс от страна на Калоян Христов се подминава с лека ръка. Мен ме разкарваха на идиотски съдебни процеси от Ботевград до Варна цели две години заради думичката „глупак”, написана някога от някой си някъде в Интернет. В същото време други могат да си позволят да заплашват с повторение на реално извършван терористичен акт и нищо не им се случва. Не само не им се случва, ами те самите с невероятна наглост се опитват да назидават кое е законно и кое не е законно. Калоян Христов се заканва със съд за нещо, което в най-лошия случай може да бъде предмет на частно гражданско дело, обаче пренебрегва нарушаваните от него основни закони от Наказателния кодекс, за които биват завеждани наказателни, а не граждански дела. По едно гражданско дело присъдата в най-тежкия случай е глоба. Наказателните дела по правило завършват с присъди, постановяващи лишаване от свобода, тоест затвор.

Приятели, май ще се вслушам в съветите и наистина ще му спретна дело на това момче, което учудващо за своята млада възраст успя да наруши толкова много закони. Вчера научих, че хората вече и адвокат са ми намерили, и че адвокатът не е от Ботевград. Вярно, мразя съдилищата, признавам си го без бой. Мразя ги, мразя и бюрократичното разтакаване по разни дела. Обаче повече мразя да ме заплашват и да ми поставят ултиматуми. Сега, когато от Евр/оп/ейския съюз отправят такива критики към българското правосъдие, съдиите получават прекрасната възможност на опровергаят професора по право Янко Янков. А Янко обича да казва, че в България думата „правосъдие” идва от „съдене на правия”. Може би Янко не е прав, може би и аз греша и веднъж, поне веднъж в тази бивша държава ще бъде осъден и някой наистина виновен. Та нищо чудно някоя прекрасна вечер Калоян Чавдаров Христов от Русе да замръкне в килия, населена от зажаднели за млада розова плът цигани-рецидивисти.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Неговата наглост и безочие ме принудиха са го постресна. Подлецът е винаги страхлив. Подлецът е винаги глупак. Много пъти съм залагал на този принцип и не съм грешал. Ако лицето, за което става дума бе поразсъдило, щеше да осъзнае, че не мога да го дам под съд. Не че нямам основания, а поради факта, че не мога да се обърна за помощ към съдебна система, чиято легитимност не признавам. Той не го осъзна, механизмът и този път сработи. Разбира се, че няма да дам Христов под съд. Но защо пък да не го накарам да размърда мършавото си мозъче? Освен това моите писания могат да дадат повод на други наистина да го направят. Показвам им пътя, те ако искат, могат да тръгнат по него.
И още веднъж вижте мащабите на клеветата. Това пък е от Интернет блога на моя пловдивски съименник, философа Ангел Грънчаров. Не горим от любов един към друг, но адашът ми имаше доблестта да разкаже честно:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Налага се да добавя, че между първия палеж, от 1992 година и втория имаше поразителни прилики. Тогава Делчо Чапразов, който пишеше книги и ги продаваше на пл. „Славейков” в София ми каза същото. Че дошли и му рекли: „Абе, знаеш ли, твоят приятел Ангел Грънчаров се напил и си подпалил къщата, за да му дадат апартамент в Ботевград”. И при първия, и при втория случай дълго отказваха да ме разпитат и блокираха следствието. Едни и същи лица, едни и същи методи. Макар че в блога на адаша ми да се появяваха и много странни мнения. Ето като това, където се твърди, че получавам пенсия. Аз поне не знам за такава пенсия, макар че кой знае… Може пък да са отпуснали нещичко и друг да го получава. Ще трябва да проверя.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

И още едно признание на адаша ми, потвърждаващо наложената в „демократичния” ни печат цензура над моето име. Не можеха ли да ме разобличат, че приписвам своите текстове, ами ще ми налагат забрана? Не можеха, аз не преписвам от никого. Но още през 2000 година журналистката Невена Гюрова ми сподели, че имало списък на автори, забранени за публикация. Списъкът не бил дълъг, но там фигурирало и моето име:



Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Това забравих от кой форум е, но знам, че там никога не съм писал. Май беше от в-к „Новинар”, макар да не съм сигурен. Казаха ми за плюнките и аз си ги снимах. А те са просто свръхгадни. Една наистина отвратителна история, дело отново на анонимни „герои”. И пак повторение с методиката, използвана от Цветомир Йолов и неговите приятели. Напишат нещо идиотско от твое име, а после по също такъв идиотски начин тръгнат да те опровергават. Как да не си помисля, че не става дума ако не за едни и същи лица, то за едни и същи техни наставници? Гледам, че подкачили Чолака, а на него много не му трябва, за да се върже. На Чолака не се сърдя, той просто не си е с всичкия. Но кой стои зад провокацията:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Повтаря се клеветата за моята присъда. Пак ли трябва да публикувам нейната сканирана снимка? И пак някой пише от мое име. Толкова ли си нямат свои имена или пък толкова се срамуват от тях, че все от чужди пишат?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Ето ги пак, не мирясват.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Сега ще копирам тук един откъси от един документ. Някой си Димитър Радев питаше защо ми е засекретено досието. Може би тук ще намери поне част от интересуващите го отговори:

„Ст. н. с. Янко Н. Янков

Институт за правни науки при БАН

ул. “Сердика” N 4

София – 1000

**************************************

23 март 2002 г.

До г-н Никола Филчев

Главен прокурор на България

бул. “Витоша” № 2

София – 1000



Информационно копие:

1. До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите,

членове на Съвета на Европа

София



2. До Европейския съд

за защита на правата на човека

при Съвета на Европа,

Страсбург, Франция

Към Жалба № 55604/00

на Янко Николов Янков



3. До Европейския съд

за защита на правата на човека

при Съвета на Европа,

Страсбург, Франция

Към Жалба №PN 2208/

на Ангел Георгиев Грънчаров

I.

Господин Главен Прокурор,

През 1996-1997 г. българските медии се занимаваха изключително усилено с разбъркани в пропаганден миксер, но имащи пределно ясна стратегическа конфигурация четири типа съобщения: 1) за ескалация на националистически, расови и фашистки прояви на (по същество персонално и организационно неидентифицирани) български младежи; 2) за загрижеността на западните политици за етническия мир на Балканите; 3) за мъдрата политика на парламентарно представените партии и преди всичко на управляващата партия СДС относно етническия мир в България.

II.



Заедно с Едуард Генов. Гурково, 1987 година.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

В началото на есента на 1998 г. ме потърси Ангел Георгиев Грънчаров от Ботевград – 2140, ж. к. “Васил Левски”, блок 43, вход А, етаж 5, ап. 14. Познавам го лично и много отдавна – той бе един от най-младите политически затворници на комунистически режим, осъден още на 18-годишна възраст заради пропаганда против комунистическата власт, тотално и безжалостно преследван след изтърпяването на наложената му присъда, тотално и безжалостно преследван и от “демократическата” власт, тъй като винаги казваше, че “новите демократи са деца на старите комунисти и ченгета на комунистическата Държавна сигурност”.

Той изрично и ясно ми каза: *че “усеща”, че се опитват да го привлекат, подстрекават и дори насила да го “набутат” към прояви в сферата на национализма, /всъщност правилно е да се каже „нацизма”, поне за мен разликата е огромна. Бел. а./ расизма и фашизма; и *че много добре “усеща и разбира”, че зад всичкото това стоят сегашните държавни български тайни служби.



Заедно със Стефан Вълков, Асеновград 1988 година.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

След няколко месеца, в началото на декември 1998 г. Ангел Грънчаров бе арестуван и обвинен в извършване на националистическа, фашистка и расистка пропаганда и образуване на организация за извършване на такава пропаганда, както и за свалянето на конституционно установената власт в България.

На 14 декември 1998 г. аз получих от Ангел Грънчаров нотариално заверено пълномощно съгласно изричния текст на което аз имам неограничените пълномощия да го представлявам навсякъде и пред всички български, чуждестранни и международни държавни и недържавни органи, служби и институции, пред всички юридически и физически лица във връзка и по повод реализирането на правата му, свързани с осъждането му по политически причини от комунистическата власт, както и по повод неговото подлагане на секретни оперативни разработки от сегашните служби за сигурност и арестуванията му от сегашните власти по манипулативни политически обвинения.

Още същият ден аз написах от мое име обширно изложение, адресирано до Президента на България, Главния прокурор, Министъра на вътрешните работи, и до други институции и лица. Това мое изложение има дата 14 декември 1998 г. и е индексирано в горния десен ъгъл с индекса PLC-75.

В това изложение изрично и ясно съм формулирал тезата, че: 1) под покровителството на Прокуратурата Министерството на вътрешните работи на всичките правителства след 1989 г. продължава да разработва и да прилага нови, още по-модерни, още по-изтънчени и още по-зловещи репресивни оперативни разработки и мероприятия по отношение на онези бивши политически затворници на комунистическия режим, които все още не са капитулирали пред бившата Държавна сигурност и пред нейното институционално продължение – Червената мафия; 2) че един от примерите в това отношение е случаят с Ангел Грънчаров; 3) че по отношение на него е извършено изключително брутално беззаконие.

II.



В дома на Ганчо Савов.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

1) Най-напред представителите на местната власт в Ботевград са провели с Ангел Грънчаров разговор, при който: а) са му казали, че възнамеряват да се отнесат към него благосклонно и да прекратят делото чрез “взаимно споразумение”, при което той трябва да се признае за виновен, а те ще признаят вината му за незначителна; б) но, че за да може това да стане, е необходимо преди това той официално и писмено да се откаже от адвокатското ангажиране на доцент Янко Янков по делото, тъй като същият въобще не е в състояние да оцени проявеното от властите великодушие и веднага ще започна да занимава със случая международните организации и посолствата в София.

Ангел Грънчаров, обаче, изрично им е заявил, че е невинен и че не желае да участвува и няма да участвува в никакви споразумения, и че няма да се откаже от адвоката си.

2) После той е бил поканен на гости у дома лично от широко известните сред интелектуалните кръгове агент-провокатори на бившата Държавна сигурност и политически проститутки както на комунистическия, така и на посткомунистическия режим – а) Блага Димитрова, поетеса, която в условията на комунистическата власт бе издигната в ранг на “придворен поет” заради нейните пламенни стихове, посветени на Сталин, Георги Димитров и Комунистическата партия, а в условията на посткомунистическата власт бе издигната на изключително високия държавния пост “Вицепрезидент на България” (по време на мандата на президента Жельо Желев); б) нейният съпруг Йордан Василев.

Заслужава съществено внимание факта: *че Ангел Грънчаров никога не се е познавал лично с тези лица; *че никога не е търсел среща с тях; и *че именно те са тези, които са били поели инициативата да го поканят на среща, при това в техния дом (с което са искали ду му подскажат, че го приемат едва ли не като член на своето “свето семейство”).



В дома на Илия Минев, с когото според някои не сме се познавали.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Какво се е случило на тази среща?

И двамата изрично и ясно са му казали, че лично самият Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев е заинтересован да уреди благосклонно проблемите с обвинението на Ангел, но че за да може това да стане е необходимо: *първо той да се признае за виновен, а те после ще признаят вината му за незначителна и така ще прекратят делото; *той да се откаже от адвоката си доцент Янко Янков.

Ангел Грънчаров, обаче, проявил “черна неблагодарност” към изпратените му от “Съдбата” доброжелатели, заявил че е невинен, и че няма да се откаже от адвоката си.

3) После, Ангел Грънчаров получил официално съобщение, че е поканен за разговор в сградата на Президентството лично от Вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев (по време на мандата на президента Петър Стоянов), и че целта на разговора е да му се помогне да бъде “уреден въпроса с неговото обвинение”.

С него (с Вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев) обвиненият в извършване на фашистка пропаганда и създаване на нелегална организация имаща за цел да свали конституционно легитимната власт, Ангел Грънчаров се е познавал още от времето, когато са били политически затворници и са били в една килия. /Тук Янко нещо бърка. С Кавалджиев никога не сме били заедно в затвора и преди срещата не се познавахме лично. Бел. а./

И този път Ангел Грънчаров не бе инициатор на срещата. Инициатор на среща бе самият Вицепрезидент на България.

Вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев, обаче, очевидно прибързано и погрешно е разчитал, че Ангел Грънчаров ще отиде при него сам. Ангел Грънчаров, обаче, вече знаеше какво ще искат от него, и ме помоли аз като негов адвокат да го придружа и да присъствувам на срещата.

/…/

Тогава Вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев ни каза следното: *че по своя инициатива (тук той явно излъга – инициативата не е била негова) той лично е бил водел специален разговор лично със шефа на новата Държавна сигурност генерал А. Атанасов; *че генералът бил изразил готовност да уреди прекратяването на делото срещу Ангел Грънчаров, но това можело да стане само при условие, че Ангел се признае за виновен.

В хода на разговора Вицепрезидента Т. Кавалджиев изрично ни каза, че генерал А. Атанасов му бил казал, че Ангел е виновен, но че без неговото самопризнание и разкаяние те не могат да докажат това, и че той нарочно не искал да се признае за виновен, защото под подстрекателството на адвоката си бил искал после да осъди България в Страсбург. Все пак, накрая Вицепрезидента изрично каза на Ангел следните думи: “По този въпрос аз не мога да ти дам никакъв съвет! ... Ако адвоката ти смята, че това е възможно, послушай него!”



Моята венчавка. Кумове са Ангелина и Илия Миневи.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Във връзка с това аз изрично казах на Вицепрезидента, че считам, че в демонстративната загриженост на най-големият шеф на тайните служби в България за начина на приключването на следственото дело на някой си Ангел Грънчаров очевидно стоят не някакви си хуманни съображения, а важни провокационни политически и международно значими съображения, които поради непреклонността на Ангел просто се провалят.

4) Накрая, лично на мен ми се обади специалистът по славянска филология и журналистика доцент Ганчо Савов, бивш политически затворник, престоял в затвора цели 12 години, който е бил в една килия заедно с почти все още невръстният Ангел Грънчаров. Точно по това време доц. Г. Савов бе издал документалната си книга “Капан за контри”, в която бе отделил изпълнени със силна симпатия редове за Ангел Грънчаров.

Доц. Г. Савов ми разказа следното: *по телефона му се била обадила секретарката на “някой си” генерал Атанасов; *тя му предложила ден и час за среща, запознаване и разговор във връзка с “благоприятното уреждане на въпроса на Ангел Грънчаров”; *тя обяснила, че генералът бил прочел книгата и бил гледал по телевизията интервюто с автора във връзка с книгата; *че именно от книгата и от телевизионното интервю генералът бил узнал, че автора се познава лично с Ангел Грънчаров; *че във връзка с това на генерала ме била “хрумнала идеята” хем да се запознае лично с автора на книгата, хем да разговаря с него относно “сегашната съдба” на “един от посочените в книгата “любими герой” на автора.

Във връзка с това доц. Г. Савов изрично ми каза, че тези обяснения на секретарката на генерала му намирисват на “нов капан за контри”, поради което той търси моя професионален съвет как да постъпи.

Аз му казах, че въпросният генерал съвсем не е “някой си”, а е най-големият шеф на новата Държавна сигурност. И че, ако Ангел Грънчаров действително е виновен за нещо, то тогава щеше да е абсурдно точно този генерал толкова упорито да търси толкова много начини за “благоприятното уреждане” на въпроса, свързан с обвинението.



Мои съзатворници пред дома ми в с. Гурково. Същите, които според Димитър Радев не искали да чуят за мен.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Доколкото разбрах, по-късно, при новото обаждане на секретарката на генерала, доц. Г. Савов е бил отказал да се срещне с него.

С това приключили опитите да бъде постигнато мотивиране на Ангел Грънчаров да се признае за виновен и да се откаже от адвоката си доцент Янко Янков.

III.

През юли 1999 г. аз се обадих по телефона на следователя от Националната следствена служба Михаил Генов, на когото е било възложено извършването на разследването срещу “зловещия противодържавен престъпник” Ангел Грънчаров. После се срещнахме лично със следователя Михаил Генов и проведохме дълъг разговор.

Оказа се, че той някога е бил мой студент.

После се оказа, че написаното от мен адвокатско изложение с дата 14 декември 1998 г. въобще не е приложено към материалите по делото, който факт недвусмислено разкрива опитът на тайните служби да скрият от следователя защитното становище на адвоката на обвиняемия и така, като поставят следователя в условията на непълна яснота относно ситуацията, за да се опитат да го манипулират и така да го направят свой съучастник в престъплението против невинния обвиняем.

Оказа се, също така, че моето пълномощно, издадено ми от Ангел Грънчаров да бъда негов адвокат, също така липсва от материалите по делото.

За сметка на това, обаче, в материалите по делото имало изрично прокурорско предписание, съгласно което следователят бил длъжен да призове и да разпита доцент Янко Янков, т. е. мен, на първо време като “свидетел”, а после и като обвиняем – като подбудител и ръководител на Ангел Грънчаров.

Прокурорът бил дори изрично написал и въпросите, които следователя трябва да ми зададе. А тези въпроси се свеждали главно до това, аз да обясня поради какви (други, освен конспиративно-вредителски) съображения преди цели пет години, през 1994 г., аз съм бил издигнал от името на ръководената от мен политическа партия (Партия Либерален Конгрес) Ангел Грънчаров за кандидат-депутат в Софийския многомандатен избирателен район. Очевидно, съгласно логиката на прокурора, този факт напълно достатъчно убедително е обосновавал “факта”, че Ангел Грънчаров е член на моята “престъпна противодържавна организация”.

Във връзка с това следователя Михаил Генов изрично ми каза следното: “Сега разбирам, защо тайните служби са скрили от мен както Вашето адвокатско пълномощно, така и Вашето адвокатско защитно мнение! То е било направено, защото като адвокат на обвиняемия аз нямам правото да Ви призова и да Ви разпитвам като свидетел, а следователно не мога и да Ви манипулирам, за да Ви набутам в ролята на обвиняем!”



Снимка от градината ми в Гурково. Може да се види кои са ми идвали на гости. На мен, самозванеца.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)