Парад на измяната

[Eлтимир]

Подписах я като редакционна, не вървеше името ми да се появява много пъти в един и същи брой.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Понякога го срещах из виртуалното пространство. От монархист се бе преобразил в антимонархист. То при такъв цар няма нищо чудно. От фанатичен християнин стана фанатичен Тенгрианин. И ние в общи линии сме такива, само където сме далеч от фанатичния блясък в очите. И не пишем думата като „тенгрианец”. Не че има голяма разлика в смисъла, но предпочитаме древното Българско „-ин” пред славянското „-ец”. Е, влагаме и друго съдържание, обаче откъде ариецът и тенгрианецът Тони ще ги знае тези работи? Но да оставим „тънкостите на занаята”, в поведението на Антон Рачев се забелязват симптоми на човек, за който древните ни закони гласят, че е по-добре да заобикаляме. Ще дам пример. Когато заминавал за Германия, пътувал с влак и някои хора отишли да го закарат до гарата с кола. Преживели същото, което аз преживях в Ботевград на 9 май 1999 година. Двамата с Иван Митев вдигали десници, крещели „Хайл Хитлер!”, та чак гарата се разтресла. И хората постъпили абсолютно по същия начин, по който и аз преди тях постъпих. Направили се, че не го познават.

През май 2002 година, когато на Мадара учредихме СПОБ, Съюз на патриотичните организации в България Рачев бе делегирал за пратеник на своята междувременно създадена организация Общество „Дуло” Иван Митев. Явно не бе посмял да дойде сам. Митев пристигна и ние не го допуснахме да присъства. Предпочитах да не си тровя мислите с него, затова сега откривам, че по темата „Рачев” почти не съм писал. Особено след като в някакъв руски нацистки сайт видях как от славянофоб и русофоб се бе представил за славянофил и русофил. Проверете из Интернет, може и да откриете този сайт. Сега гледам, че пак и отново за пореден път се нахвърля срещу „мръсните славяни”. Направо съм изумен! Какво да пиша, тя пачаврата леке не хваща. Предпочетох да го забравя и толкова. Ей, някой да не ме упрекне, че го наричам пачавра? Нищо подобно, цитирам народната поговорка. Антон Рачев го наричам само плагиатор, крадец на чужд труд, което се наемам да докажа. Нека ме даде под съд за обида, ако му стиска. Книжките, вестниците, а и други веществени доказателства са при мен. И на още няколко места за всеки случай. Добре, че не изхвърлих тези книжки, както по едно време се канех. Човек не знае какво и кога ще му потрябва. Та както казах, бях го изхвърлил от мислите си. Сега обаче ще се постарая да бъда максимално изчерпателен, за да не се налага да се връщам към неприятната за мен тема и към другаря, тоест геносе Рачев. Ще поясня и защо използвам обръщението „геносе”. Рачев обича да твърди, че е национал-социалист, а в тази партия това е било официалното обръщение. Разгръщам Немско-българския речник, издание на БАН от 1970 година: „Genosse партиен другар-комунист, социалдемократ /и като обръщение/” Не ви лъжа, наистина ми е неприятно, когато си мисля за разни геносета и партийни другари-комунисти и всякакви там социалисти. Аз съм си само Българин и това определение ми е напълно достатъчно. Приемам го и като обръщение. Ще ми се в тази страна, която някога е била земя на моите деди, и в която са живели само Българи, да няма нито партай и други геносета, нито задморски господари, нито учители по комунизъм, демокрация, хитлеризъм и всякакво „светло бъдеще”. Лично на мен ми е достатъчно да сме си Българи и да живеем като Българи сред Българи в нашата Българска България. Един от нашите девизи е „Всичко за нацията, нищо против нацията”. А нацията – това е твоето семейство, това твоите близки, твоите приятели, хората, говорещи твоя език и споделящи твоите морални ценности. За геносето нещата не стоят по този начин, то е ту фил-, ту фоб-, а ние знаем, че филиите и фобиите са болестни състояния. С голяма доза увереност приемам, че геносето е умствено болен човек, поради което много искам да го изхвърля от съзнанието си. Но за да затворим окончателно страницата, не е лошо да я прочетем докрай. Някога си въобразявах, че съм я прочел и затворил. Сбъркал съм. Ако забелязвате, приложените материали ги имам от много години, но не вярвах, че си заслужава труда да ги пускам. Сега вече се надявам окончателно да затворя устата на моите опоненти, които още се колебаят на какво да вярват.

[Eлтимир]

Всъщност намерих името му в 4-5 кратки публицистични материали. Понякога дейността на Антон Рачев ме предизвикваше да кажа нещо. Ето малка илюстрация от 21 ноември 2003 година:

„ПОСЕГНАХА И НА ЗНАМЕТО

Отначало провъзгласиха равнопоставеност на всички религии и вероизповедания в България. Сектите станаха равни с Православната Църква. Ислямът засенчи Християнството, бахайци, кришнаити и сатанисти започнаха да се ползват със статута на закриляни от държавната власт субекти. Извратени цигани заснеха хомосексуални сношения в църква.

После се захванаха с Азбуката. С нашата Българска Азбука. Пречела им. Била грозна, нецивилизована. Варварска. Комунистическа. Недемократическа. Трябвало някоя по-така писменост. Латиница например. Латиница в нейния англосаксонски вариант. И по възможност с арамейско звучене.

Последва езикът. Нашия Български език. Някой си Молла поиска този гаден отвратителен гяурски език да бъде обявен извън закона. Като начало поне в Родопите. А после из цялата страна.

В България на 21 век се рушат църкви и се строят джамии. Индивиди със сериозни психически отклонения биват представяни като изразители на Тенгрианската Вяра. Азбуката ни отстъпва по всички фронтове, нейното място се заема от надписи на латиница, арабски и иврит. Българският език започва все по-рядко да се чува. Засега официално е забранен само в Министерския съвет, но се очаква разширяване обхвата на забраната. Не можеше, не беше нормално да не дойде ред и на Знамето. На нашето Българско Знаме, осветено от кръвта на стотици хиляди Български герои-мъченици.

Антон Рачев от Русе, така нареченият Русенски Фюрер, известен патриот и българомразец в своя интернетски сайт предлага да изхвърлим този мръсен парцал, оцветен в бяло, зелено и червено и да го заменим с гордия арийски флаг. Законите мълчат. Властта мълчи. Българите, доколкото са останали Българи на тая нещастна земя – и те мълчат. Националното знаме, ползващо се със специална закрила във всяка държава и при всеки народ е подложено на гавра и никой не реагира. Никой думичка не казва в защита на Знамето. Няма ли някой да се сети, че България все още е наша, Българска? Няма ли най-сетне някой да хване тоягата!” Установявам, че винаги допускаме огромна грешка, когато откажем да се хванем за тоягата.

[Eлтимир]

Историята с Антон Рачев не приключи дотук. През 2006 година в Интернет форума на в-к „Атака” се появи някой си „Фелдмършал”, който сипеше заплахи и клевети, лепеше епитети. Знаете го и няма да ви обяснявам кой е. Любопитното е, че тоя „Фелдмършал”, на име Калоян Христов също е от Русе, и по негово собствено признание е добър приятел и почитател на „Фюрера” Рачев. После се появи и някакъв „Самвоин”, също от дружинката на Рачев. С риск да стана досаден ще попитам дали някой помни коя наричаше „моя приятелка” г-н другаря „Самвоин”? Една госпожа, която обича да пуска пипалата си навсякъде. Сега виждам, че в играта се е включил и самият „Фюрер”. При това не само се е включил, ами излиза от името на Движение „Воини на Тангра”. Преди излизаше с името „Децата на Тангра”, което пък на свой ред бе взел от едноименната стихосбирка на моя стар приятел Иван Коев от Велинград. Уточнявам: Коев и Рачев не се познават лично. А пък Иван Коев доколкото знам, няма добро мнение за Рачев. Е, вече нема лабаво, налага се да обясня как стоят нещата, за да избегна недоразуменията. И да спестя нашите евентуални недоразумения с хора, имащи добро мнение за нас, които биха ни объркали с това политическо недоразумение Антон Рачев, наречен „Русенския Фюрер”. Ако титлата не му харесва, да се обърне към вестниците, които му я лепнаха.

Време е да обясня защо се спрях на думата „плъх”. Защото в българското народно съзнание лица, занимаващи се с нещо като политика и носещи вреда, са плъхове. Някога във в-к „Демокрация” нарекоха „канален плъх” тогавашния министър-председател Любен Беров и той си затрая, защото съзнаваше откъде идва думата. Преди него се носеше вица за плъха, видян в Народното събрание. Някакъв го посочил и викнал: „Плъх, плъх!”. Друг предложил: „Убийте го, убийте го!”. А трети се събудил и почнал да вика: „И сина му, и сина му!”. Става дума за Тодор Живков и сина му Владимир. Има и още, но да не ви отегчавам. Народна традиция, нищо повече.

А защо трябва да се спирам на темата „Рачев”? Защото нещата са сериозни и изобщо не са лични. Личното е, че още през 1999 година Антон Рачев заяви, че е взел всичко, което може да се вземе от Ангел Грънчаров, и че Ангел вече е изчерпан и като знание, и като интелект. После през 2005 година същите думи бяха повторени от Силвия Мирчева. Обаче това лично поне на мен не ми изглежда много лично. Посочвам еднаквостите при агентите, еднаквото им мислене и еднаквото им самочувствие. Еднаквата им школовка. За всеки случай да го знаете, ако ви се случи да се сблъскате с такива. Личното е, че вече три месеца властите отказват да изплащат болничните на жена ми. Все нещо било забравено, нещо било пропуснато и така я караме. В тази страна, където отдавна няма държава законите се спазват само когато е изгодно на управляващите плъхове. Ядосан съм, признавам си. Но ядът не бива да ме отклонява от мисълта за общото, за националното. Помислете кога се активизира агентът на Бриго? След моите последни публикации. Някоя от темите да е посветена на него? Не е. Да каже какво го е подразнило. Да каже, ама няма да каже, щото тогава ще му лъсне голия… голото чело. Хайде, като е националист да обясни защо се дразни, когато някой от нас напада терористичната организация ДПС. Активизира се в момент, когато въпросите за Косово, за бъдещите балкански автономии, за враговете и евентуалните съюзници на България, за бъдещето на цялата нация особено се изострят. Виждате какво става. ДПС извършва атентати, получаваме сведения за ритуални убийства, така нареченото „правителство” започва да се държи все по-нагло и вече никой даже не имитира поне привидно зачитане на законите. Да забелязвате отстояване на принципи у някоя партия? Да забелязвате поне един политик, който по три пъти на ден да не си мени мнението? Тези цинисти, тези двукраки животни, кръстоска между циници и ционисти не са даже човеци, какво остава да бъдат ръководители на народ като българския! Добре, де, тях сме ги отписали отдавна. Но нима България не може да роди нищо свястно? Може! Хайде сега върнете се назад и ще видите, че като изключим доверието към дядото на Хасан, Движение „Воини на Тангра” вече десет години стои на едни и същи позиции. Именно това се постарах да подчертая, когато в новите си материали включих значителен брой писани от мен стари текстове. Не знам дали вие сте го забелязали, ама в някои чужди държави са го забелязали. Поне така подочух. Някой, забравих кой точно бил рекъл нещо в смисъл, че отношението на Русия към организации като нашата е ирационално. И че това отношение следва да се промени. Знам, че сме били назовани поименно, знам, че вече са си обърнали погледите към нас. Знам, че ледовете почнаха да се топят. Крайно време беше! Скоро ще напуснем своите окопи и ще се впуснем в разгара на битката за България. Не за Русия, не за Сърбия, не за Гърция или Румъния. А за нас, за нашия народ и за нашата земя. Че в сегашния исторически момент интересите ни съвпадат с държави, с които не винаги сме били приятели, е съвсем отделен въпрос. Ние не мразим народите, дори когато се опълчваме срещу политиката на техните ръководители. Ние воюваме за своето! Отсреща са алчните ръководители на Турция, САЩ и Израел, под тяхна диктовка се извършва геноцид над българите. Разбира се, че ще застанем на страната на армиите, воюващи срещу нашите врагове. И тогава те, цинистите почват да пращат своите плъхове с цел да превземат или потопят кораба ни.

Е, ще си го дадем ли нашето малко корабче на чуждите плъхове?

12 март 2008 година

Ангел Грънчаров – Елтимир

[Eлтимир]

Част ІІІ

ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕРВАНЕТО



Не бих се сетил за тази снимка, ако Димитър Радев - Вотан - Лоенгрин не ме беше обвинил, че съм поддържал Симеон Сакскобурггота и съм му вервал. Така е, признавам. Вервах му, както му верваха голяма част от българите. После се усетих, че лъже и си признах заблудата.

Сега няма да обяснявам защо съм вервал и защо съм се заблуждавал. Онези, които ме учеха, че трябва винаги да бъда верен на България и на нейния Цар не са вече между живите. Явно и те са се заблуждавали. Та вервах, признавам си. Вервах, обаче не съм стоял в центъра на София с плакати като този на снимката. Ако някой намери прилика между Димитър Асенов Радев и човекът с очилата от снимката, ще му кажа, че и аз намирам такава прилика. Смущава ме само едно. Защо Митко Радев ме упреква, че съм вервал, а не си каже, че и двамата с него вервахме. Аз и на него вервах тогава. Силвия Мирчева още не се беше появила. Тогава заедно с Митко Радев вярвахме в Българския Бог, в Българското Отечество и в Българския Цар. После, след години разбрахме, че Царят всъщност е парцал. Разбрахме, че Отечеството е престанало да бъде Българско, че в него се разпореждат мангали, джагали и ционисти. Сега аз очаквам Българският Бог да каже своята Дума. Митко Радев очаква трепетно на вратата му да позвъни госпожица Силвия Любенова. Ще изпреваря евентуалните въпроси като поясня, че госпожа Силвия Мирчева и госпожица Силвия Любенова по всяка вероятност са едно и също лице. А защо са с различни имена, си ги питайте тях. Аз не съм адвокат на г-н М. Мирчев. Да продължим с моя стар бивш приятел Митето Радев, който някога обичаше да сяда на една двойка маса в клуба на БНРП, да си пие биричката и да ни развлича с интересни разкази. Вече се заех да възстановявам поне част от тези разкази. Къде по записки, къде по памет. Ако се получи сносно четиво, може би, и ако преценя че си заслужава, ще ги пусна да ги четат всички.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

За всеки случай поставям и снимка от биографията на Димитър Радев. Публикацията е от вестник "Български глас", издание на БНРП, Българската национално-радикална партия и е по повод кандидатурата на Радев за народен представител. Няма да ви соча противоречията в тази официално публикувана биография. Вярвам, че сами ще ги забележите. Ако пък някой иска да знае моето мнение по въпроса, препоръчвам му "Лица в сянка". Писал съм го преди десетина години, когато не само от този форум нямаше и следа, но и когато си нямах понятие какво е това "Интернет". Не съм го предлагал за печат в никое издание. Писах го с мисълта, че няма да бъде публикувано поне докато съм жив. Явно съм сбъркал. Също както сбърках, когато повервах на Царя. И на Митко Радев, как щях да забравя!

Приятно четене. И мислене!

Малка добавка, все пак. Чувствам се задължен да я направя. След внимателен анализ на наличните факти стигнах до извода, че както клеветническата кампания срещу мен, така и общата война срещу Движение "Воини на Тангра" се ръководят от едно и също място. И че в тази кампания и тази война немаловажно място е отредена на г-жа Мирчева /или г-ца Любенова, както предпочитате/. Митко Радев според мнозина е изгърмян патрон и изглежда е използван в цялата гнусна игра. Дори не съм убеден, че изобщо съзнава за какво е бил използван. Но ако вие, ако някой от вас подцени опасността, трябва да го предупредя: ще плати скъпо за лекомислието си. Моят съвет е - никакъв контакт с тях и с техните емисари. Никакви разговори, никакви диалози. Това е единственият начин засега. Тези типове разполагат с цял арсенал от методи за въздействие. Като се почне от чиста психология, съчетана с данни от Службите, като се мине през НЛП, та се свърши с психотронна техника за негативно въздействие над човешкия организъм. Доколкото можах, описах тези методики в книгата си „Невидимата атака”. После други хора изпитаха на свой гръб последиците от пси-лъченията. А в края на декември срещу моето семейство отново бе извършена мощна атака, която едва не причини смъртта на съпругата ми. Та съветът ми е да се пазите от всички, за които е известно, че поддържат връзки с Мирчева и Радев. Не се знае дали по-доверените техни емисари също не са снабдени със съответната апаратура. Предупреждавам съвсем сериозно, че апаратурата може да причини спонтанни аборти, инсулти и инфаркти. Изобщо не говоря наизуст и някои хора могат да потвърдят моите думи. Жалко, че се наложи да изпитаме злото на гърба си, за да повярваме.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Наскоро научих, че някои от тези емисари, използвайки опцията на Личните съобщения в сайта на Движението отново са разгърнали кампания за оклеветяването ми. Трети месец откакто не влизам в Интернет и нямам намерение да влизам, но страстите не са се успокоили. Мен те няма да ме окалят. Дейността ми е достатъчно добре документирана. Фактите, снимките и документите са пред очите на всички. Написаното от мен ще остане, каквото и да си говорят, както и да беснеят подлеците. Бях решил да се заема със своите си неща и да не им обръщам внимание, само че те продължиха да нанасят своите подли удари. Особено откакто научих, че Мирчева и Радев не само се познават, но и си гостуват. Нещо повече, от няколкото разменени по телефона думи останах с впечатлението, че те принадлежат към една и също група. И че поне част от срещите си ги правят в оня блок на бившето УБО, днес НСО, намиращ се в софийския квартал „Изток”. Вземете под внимание немаловажният факт, че групата се ползваше с покровителството на ген. Иван Чобанов. После неговият наследник ген. Иван Драшков продължи линията на Чобанов по покровителстването на чуждата агентура в България. Едва ли и сегашната ДАНС ще реши да внесе поправки във вече начертания план и да пожертва свои агенти. И още една малка, една мъничка подробност: оказа се, че всички водещи агенти в тази игра по някакъв начин са свързани с ционисткото лоби. За г-жа Мирчева нещичко някой написа. Ако сте забравили, казвах ви, че първата съпруга на Митко Радев, от която той има две дъщери, също е еврейка. В официално издадената му биография пише, че е адвокатка. Всъщност самият той много пъти е казвал, че бившата му съпруга работи като съдийка в Пловдив. Когато го видях за последен път, той ми се оплака, че бившата му съпруга не позволявала на дъщерите си да го видят, тъй като той бил от „гоите”, а пък те – от „висшата раса”. Както забелязвате, нещата не са нито прости, нито чисти. Бях длъжен да ви запозная с част от подробностите. Ако той е излъгал, аз също лъжа. Ако е казвал истината, и аз я казвам. Нищо не спестявам и нищо не добавям. Само съобщавам какво самият Димитър Радев е говорил пред достатъчно голяма публика. Та помислете над фактите и се пазете, доколкото е възможно.

Ако един ден в бивша България отново бъде създадена държава на Българите, тези типове ще платят скъпо за своите злодеяния. Техните действия са насочени към ликвидиране в зародиш на всяка съпротива срещу геноцида над нашия народ. За такива действия давност не се предвижда, за тях прошка няма. Та някой ден… И ако… Засега обаче се налага да се справяме сами.

Предоставям на вашето внимание резултатите от моите занимания през последните месеци. Нека противниците ми да кажат те с какво са се занимавали през същото време. Къде са резултатите от техните занимания? Какво, освен интриги и клевети можаха да сътворят? Аз съм готов да сложа делата си на масата. Опасявам се, че други не са готови да го направят.

Желая ви успешно справяне с новите предизвикателства!

Ботевград, 29 януари 2008 година

[Eлтимир]

ЛИЦА В СЯНКА

Лъжедясната част на политическия спектър в България бе изградена след симулираната революция през 1989 година. Процесите се насочваха и контролираха от трима полунеизвестни. Както обикновено, те не се явиха като лидери на сцената, лицата им не бяха осветени от прожекторите.

Първият бе чужденец, постоянно живеещ в нашата страна. Мисля, че именно той бе пълномощникът на паразитните Властелини. Косвено потвърждение намерих в осанката и особения физически белег. Неумело скривана характерна черта на “скритите”. Умишлена неумелост, подчертаваща безкрайното им презрение към нас. Имаше период, когато се занимаваше с основната според догмите на неговата политическа стратегия дейност. После около дейността му се вдигна малко шум и той се скри. Внезапно, както се бе появил. Силата, в чиято подкрепа се обявяваше, тръгна към бръз упадък. Но не и нейните лидери - те и през следващите 10 години продължаваха да играят ключови роли в политиката.

Домът на втория се намираше в центъра на София. Сам огласи начина, по който да се свързват с него. Едновременно на различни места се появиха още няколко души със същото име. Един от които заемаше твърде престижен пост. Ролята на съименниците се състоеше в разсейване на случайно изплъзнала се информация. Показателно за мощта, с която разполагаше. Твърдеше, че стои в края на политическото дясно пространство, в самия му край: “Вдясно от мен е само стената!”. Занимаваше се с явления, излизащи извън приетите в политиката норми и рамки. Обещаваше много, даваше малко. Притежаваше рядкото умение на мислонасочването. Съставяните по този начин фрази бяха изключително прецизни. Такова умение не се придобива без много специално посвещение. Макар от тримата него да познавах най-добре, същността на тайната му мисия си остана загадка за мен. Не само до смъртта му, но и до ден-днешен. Дори обстоятелствата, при които умря никога не станаха известни. И когато изписвам тези думи, сякаш Мъдрецът оживява и още чувам гласа му. Всъщност, ако трябва да съм напълно откровен, не мога напълно да повярвам, че е мъртъв.

Третият бе българин, дошъл за малко в България. Подвизаваше се под чужда самоличност. С измислена биография и чужди прадеди. Изключително интелигентен, поразително ерудиран, невероятно осведомен. При разговор оставяше впечатлението, че за него работи огромна, професионално организира мрежа, информираща го по всички въпроси. Говореше дълго, изчерпателно. Често правеше прогнози, и те като по правило се сбъдваха. Макар още да е жив, краят му се очертава еднакъв с края на всички шпиони от голям ранг - материално обезпечен, но самотен и нещастен. Взе участие в създаването на почти всички националистически парти и организации. Присъстваше като съветник в голям брой разпаднали се по-късно политически съюзи. Отначало не успях да установя дали е имал контакти с БДФ, но напомням: тази партия не бе нито новосъздадена, нито възстановена. Тя бе обявена. Емигрантът /нека за удобство го наричам така/ положи специални усилия да организира и поддържа жизнеспособността на ЛДП, партията, оглавена от Веселин Кошев, станала известна с приятелското си отношение към Владимир Жириновски и КГБ.

Дошъл от недостъпно за нас място, този човек не се прикриваше. Държавните служби му служеха, а той им отвръщаше с пълно пренебрежение. Първоначално се интересуваше от личностите. Доколкото ми е известно, не ги откри. След това стана чувствителен към идеите. Специалният му интерес се породи след дълго отсъствие от страната. Известно време липсваше. Дойде отслабнал, с видими следи от физическо изтощение. Направи за посмешище опасните посоки на търсене. Спря, блокира неудобните идеи и си замина. После неочаквано се появи пак. Според собствените му думи - завинаги. Само че сякаш му се наложи да замине пак, макар не задълго. Срещнах го след смъртта на Никола М. Николов. Съобщи ми фактите около погребението на този световноизвестен изследовател, осведоми ме за намеренията на Едмон дьо Ротшилд към България, изказа предположение, че банкерът ще бъде наказан заради бъбривостта си /както и стана!/, даде фалшив адрес за връзка и се скри. Следващото му явяване бе през есента на 1998-ма. Именно тогава написа единственото си писмо до мен. Видяхме се, разговаряхме, но той или бе преминал на друго ниво или бе излязъл в пенсия. Разбрах, че срещу него е имало покушение, че по чудо е жив, но само толкова. Нямаше нито нова информация, нито анализи, нито прогнози. Нищо вече не беше същото.

Тези бяха тримата, останали в тайна за широката общественост. Случи се така, че с двама от тях поддържах тесни връзки, а с третия - чужденеца не се запознахме. Макар да си призная, на няколко пъти бях на крачка от изкушението да отговоря на поканите му за разговор.

Какво бе общото между тях?

Разрухата. Разложението. Провалът. Където и да стъпеха, оставяха съсипия след себе си. Като всеизгарящ огън, разтапящ камъните по земята бяха, като спичаща пръстта жар, та никаква тревичка да не поникне след посещението им. Наследство им бе обезверяването, отчаянието. От стъпките им лъхаше на безнадеждност. Помагаха на бандити, а честните хора отстраняваха. За своето доверие към рушителите, надянали маски на строители, ние платихме твърде висока цена.

“Когато седнем да си пишем мемоарите, ще ни се наложи да описваме не толкова с какви врагове сме се борили, а с какви боклуци сме работили рамо до рамо” - рече веднъж Емигрантът. За съжаление е вярно. Като боклуци се представихме и заслужихме участта да ни захвърлят на бунището.

А поука има ли? Нима всичките ни възможности за съпротива са изчерпани?

Извърнете лица от осветените сцени. Прожекторите огряват дребнички, взаимозаменяеми фигурки. Взрете се над тях, насочете поглед към могъщите пръсти, дърпащи невидими нишки. Поне един от кукловодите, поне в едно нещо, поне веднъж ще сбърка. Издебнете момента, свалете маската и отрежете насочващите конци. Марионетките сами ще рухнат. За след това е писано -

ЩЕ ДОЙДЕМ НИЕ!

[Eлтимир]

Пояснение: този текст го написах отдавна, преди няколко години, когато Движение "Воини на Тангра" не бе даже замислено като Идея. Тогава не знаех за Интернет, а и не съм сигурен, че по това време подобно животно изобщо е имало в България. За сайтове и форуми да не говорим. Та текстът е писан много преди да се случат някои събития. Думата ми е за сблъсъка с Димитър Радев, пишещ с псевдонимите Вотан и Лоенгрин. А какво общо има писаният някога текст със сблъсъка. Има. "Емигрантът" - това е Димитър Радев. До този момент той не знаеше, че съществува подобен текст. Вече знае. Разполагам, разбира се и с други текстове, само че на тях още не им е дошло времето. "Още не е вечер!" - както пееше Владимир Висоцки. Да, още не е вечер, но почва да се мръква.

КЛЕВЕТИТЕ

Наскоро ми разказаха за нови клевети, появили се във виртуалното пространство. Омръзна ми да доказвам и обяснявам. Смути ме обаче едно от твърденията. А именно, че сме били неофашисти, и че сайтът на Движение „Воини на Тангра” бил нацистки, антисемитски и ксенофобски. Та май се налага да се позанимаем с обвинителите. Защото за пореден път ще се докаже, че ционисти, комунисти и хитлеристи са рожби на едно и също котило. И че тази именно истина, обяснена подробно в „Човеко, стани!” е раздразнила нашите врагове. Налага се любопитен въпрос към суперслужбата ДАНС и нейния шеф Петко Сертев. Нали една от задачите на ДАНС е да се бори с проявите на „неофашизъм” и хитлеризъм? Появява се, значи в Интернет книга, разобличаваща Адолф Хитлер. Защо вместо да се заемат с нейното издаване на хартия и с разпространението й, те пращат провокатори срещу автора на книгата? Защо вместо да наградят автора и да почнат преследване срещу хитлеристките плъхове, те почват преследване срещу него и срещу сайта, публикувал книгата, а плъховете биват награждавани? Излиза, че ДАНС не са това, за което се представят. Не чакам отговор нито от Сертов, нито от Петко. Вие обаче трябва да знаете кои са те. И да познавате методите им, да разбирате как действат. За ваша собствена безопасност.

Спомняте ли как преди години беше спрян сайтът на „Атака”? Под предлог, че Антон Рачев копирал там списък на български евреи и масони. Сайтът на „Атака” бе спрян, а на самия Рачев нищо не се случи. И както научавам, сега той е преподавател в Русенския университет. Разбирате ли защо съм толкова против в нашия форум да допускаме нацистка пропаганда? А моите лични патила с Йолов ми подариха още една поука. Че с провокаторите не бива да се влиза в никакъв диалог. Каквото има да им кажем, и да кажем за тях, нека го правим в издържани, пълни с неоспорими доказателства текстове. Така, че те да не могат да ни възразят. Има и още нещо. След като припомня мащабите на помията, с която бях заливан години наред, вероятно няма да ме обвиняват толкова, че престанах да участвам активно в дискусиите. Една от целите им е тази – изкарват ви от равновесие, предизвикват ви да кажете някоя непремерена думичка, те се хващат за нея и с вас се заемат репресивните органи и съдебните власти. Тактиката е стара, още от времето на ДС преди 1989 година, но активно се използва и до днес. Наричат го „Активно мероприятие”. Казвам го заради младите, старите доста сме патили от подобни мероприятия и си ги знаем.

[Eлтимир]

Сега малко конкретика.

***

В-к „Сега”, 16 август 2007 година:

Из статията „Скинхедс по света и у нас „ от Райко Бойчев: „Другата популярна у нас скинарска организация е "Войни на Тангра". Гуру им е небезизвестният Йоло Денев, който твърди, че получава инструкции от самия бог Тангра. Другият "духовен водач" е бивш затворник, популярен с прозвището Елтимир, който е автор на стотици статии в собствения си, излизащ два пъти годишно вестник "Съпротива".”

Ето как се произвежда клеветата. Първо слагат името ми заедно с това на Йоло Денев, един болен човек. Внушението е, че и аз съм като него. На второ място казват, че съм бивш затворник, без да поясняват точно за какво съм съден. На трето място вестник „Съпротива” е обявен за мой личен, а вие знаете, че го издавахме с общи усилия. И образът ми на демон е изграден. Големите гадости обаче бяха из Интернет форумите. Като този на така наречените „Български националисти”. Ще го цитирам.

Предполагам, че написаното е от Димитър Асенов Радев. Почти същите неща той ги пусна във форума на Движение „Воини на Тангра”. Подобен бе стилът и на Биляр, така че не съм напълно сигурен за авторството. Но пък твърде е възможно Радев и Биляр да са от една дружинка и заедно да обсъждат какво да пишат: "Защо се допуска участието на един доказан агент-провокатор със съмнително криминално минало и с видими психически проблеми като лицето Ангел Грънчаров /Елтимир/? Един полу-циганин от с. Гурково, Ботевградско, мошеник, измамник и мистификатор. Долнопробен литературен крадец, който представя работи на руски автори като свои и се представя за доморасъл гений! Човек, който сипе обиди и закани по всички форуми, където все още има достъп. Човек, който бълва непрекъснато срещу висщи държавни служители и все още нищо не му се е случило! Всичко това е много, много подозрително. Остава да си зададете всички вие въпроса: На кого всъщност служи Ангел Грънчаров /Елтимир/ и за кого работи? Когато цялата истина за това същество излезе на бял свят, мнозина ще се срамуват от себе си, за това,че са му вярвали и са му позволили да ги води за носа. Когато Елтимир говори за Волен Сидеров, той все едно,че разказва своята биография. Проверете във всички вестници, където той твърди, че е сътрудничил, какво всъщност е писал, на кой Господ е служил и чии задници е целувал просто за една бутилка алкохол! Това е историята на “националиста”Ангел Грънчаров/Елтимир/, “гуруто”на “Войните на Тангра”. Само че до преди броени години този”гуру”дори не знаеше какво означава думата “ТАНГРА”и се налагаше да му обясняваме и да го учим!”

Защо нищо не ми се е случило не мога да кажа, тъй като подробно съм описал какво ми се е случвало. С множество документи и свидетелства на твърде сериозни хора. От кого съм научил думата „Тангра” не е работа на Димитър Радев, само че не той, а аз още през 1994 година публикувах във варненското списание „Борба” обемна статия на тази тема. И доколкото ми е известно, повечето неща не ги е писал или говорил никой преди мен. За преписването от чужди автори – да покажат точно. Конкретно с посочване на текст и автор. Аз мога да докажа обратното. В книга, издадена в Москва и публикувана през 1994 година намерих мои думи. Само че тези думи ги бях публикувал цяла година преди това във в-к „Феномен”. Можете да видите част от статията и наистина можете да проверите във „Феномен” от 1993 година. Вероятно текстът ви е познат. Може да съм преписвал, но съм преписвал от себе си. Реално погледнато, статиите във „Феномен” и „Борба” родиха книгата „Завръщането на Тангра”, издадена през 2007 година. Но текстовете са си мои, и имам пълното право да ги променям или дописвам.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Освен ако не разполагам с Машина на Времето и не ходя да крада от автори в бъдещето. По-надолу ще разгледам и останалите обвинения на Радев. За удобство ще отговарям след всяко едно от тях. Из писанията му от нашия форум: „Loengrin Публикувано на: Nov 8 2007, 10:20 PM

Новобранец

Група: Потребители

Съобщения: 1

Потребител # 1283

Дата на регистрация: 8-November 07

НЯКОЛКО ВЪПРОСА КЪМ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ – ЕЛТИМИР



Много си скромен г-н Грънчаров! Това не в твоя стил.Забравил си да споменеш някои многосъществени факти от твоето "Многострадално битие". Налага се аз да ти ги припомня и нека това,което сега ще напиша,остане за поука на другите"войни".

1.За какво всъщност бе осъден,колко време бе в затвора и с какво се занимаваше там?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

/Бях осъден по чл. 108 от НК за противодържавна пропаганда. В биографичната ми книга подробно е описано с какво съм се занимавал. Писано е и в книги на мои съзатворници. По-долу ще допълня с още факти. И с доказателства!/

2.Какво правеше в това Н.Д.З.П.Ч. при покойния Илия Минев и ако тогава си бил наистина националист как ти се отразяваше фактът,че това дружество е пълно с турци, помаци и цигани + всякакви криминални типове?

/Ето отново опит да бъде очернено името на Илия Минев. В Дружеството цигани и криминални типове нямаше. Спомням си, че през 2005 година разни приятели на Цветомир Йолов също бълваха змии и гущери срещу покойния Минев и дори го наричаха „турски агент”. Може да е съвпадение, ама доста съмнително ми изглежда едно такова съвпадение. „Кой е тоя Илия Минев и какво е направил за България?” – питаше някой си Спас Атанасов Минков от Русе. Също и русенската организация „Кубратов сноп”. Виждате снимката горе. Ах, пак това Русе, що не го отнесе Дунава, та да си отдъхнем?/

3.Подписвал ли си декларация за сътрудничество с Д.С.?

/Не, не съм подписвал./

4.В кои точно вестници си писал и какво точно? /Нека се има пред вид, че в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"в София се пазят контролни бройки от всички печатни издания в Република България и всички материали могат да бъдат намерени./Писал ли си в защита на турското етническо малцинство във връзка със смяната на имената?

/В кои вестници съм писал е известно. Писал съм изключително във вестници с националистическа насоченост и в антикомунистически такива. Писал съм и в издания, занимаващи се с езотерика и мистика. Във форума пуснах достатъчно снимки на сканирани мои статии. Всеки може да види къде и какво съм писал. Има обаче една подробност. Съществува мой съименник от Пловдив с възгледи, твърде различни от моите. И враговете ми кой знае защо много обичат да ни смесват. Който не вярва, да потърси блога на Ангел Грънчаров или да погледне в Уикипедия. Митко Радев забравя още една клевета – че не съм ходил в казарма. Затова пускам снимка от военната си книжка./

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

5.Защо от всякъде те гонеха?

/Същият въпрос многократно съм го задавал и аз. Защо отвсякъде ни изгониха и не ни допуснаха не само до политиката, ами ни изхвърлиха и от живота въобще. Не става дума само за мен, а за почти всички като мен, с незначителни изключения. От БНРП обаче изгониха теб, а не мен. Или си забравил, Митко./

6.Колко секти обходи с надеждата,че може да се уредиш някъде? Нима не беше при мормоните?

/Не, при мормоните не съм бил. Някога, в началото на 90-те влязох за малко при Свидетелите на мадам Йехова, но само за да събера достатъчно информация и да напиша своите статии. И аз си ги написах. И ги публикувах./

Преди 10 ноември 1989 година не можа да се промъкнеш като "дисидент" за да те изгонят и теб от България, нали? Изгониха други, но теб не, тъй като ти беше никой и си остана никой.

/Преди 10 ноември искаха да ме изгонят, и за да остана в България причината беше, че съм с малко бебе. Случаят също е описан подробно. Дори наскоро ми се наложи да го припомня, тъй като някои започнаха да злоупотребяват с тази част от живота ми. А дали съм бил никой, се вижда от приложените по-долу доказателства./

7.Защо лъжеш,че не са ти давали да учиш и да работиш ? Ако имаше желание, до сега щеше да завършиш 3 висши образования! Многократно също така, преди години различни хора ти намираха работа, но ти все отказваше с най-различни обяснения. Отказваше, защото те мързеше! Защото никога нищо не си работил и винаги си търсел някой да те издържа! Това е истината! А наивници, готови да те издържат, винаги се намираха: Илия Минев, Владимир Свинтила, Никола Алтънков, д-р Иван Георгиев, Силвия Мирчева, Иван Найденов-Байко и още много други, та чак докато се стигне до участниците във форума на "Войни на Тангра". И когато някой не можеше повече да ти помага,ставаше лош, нали?

/Работил съм, при това доста тежка работа. Включително в „Кремиковци” и в Машиностроителния завод – Ботевград. Също и в ремонтните групи на ботевградското Енерго. Тежка работа съм работил, докато през 1992 година, когато бях в „Химко” – Враца, където бях командирован от „Енергоремонт” – София язвата ми перфорира. Просто перфорацията на язвата ми попречи да приемам повече тежка физическа работа. Причината е чисто медицинска и нямам основания да се срамувам. Обаче за издръжката категорично не съм съгласен. Илия Минев не можеше да издържа себе си, та какво оставаше да издържа някой друг. От гореизброените пари съм получавал единствено от д-р Иван Георгиев, беше ме назначил на работа към БНРП. Любопитна подробност. Продължих да работя, да изпълнявам организационна и журналистическа дейност години, след като поради невъзможност Доктора спря да дава заплати. За справка – месечния Бюлетин на БНРП. Работил съм също при отец Тотю Петров, лидер на Християнрадикалната партия, включително и в неговия вестник, работил съм и като редактор във в-к „Либерален Конгрес”. Оттам също съм получавал пари. А, да. Пари ми е давала и Силвия Мирчева. С точно определена цел, за което пиша в книгата си „Невидимата атака”. За предлагането за работа, същата лъжа преди няколко години я изрече Павлин Димитров, днешният Главен секретар на МВР. Съвпаденията много почнаха да се увеличават. Та почвам да си мисля разни лоши неща. Впрочем защо не кажеш самият ти какво си работил през последните 20 години? /

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

Преди години беше едно тихо, невзрачно селянче, което се криеше като мишле в село Гурково. Преди години нямаше Интернет. Минаха тези години и се появи ново средство за комуникации-Мрежата. И мишлето порасна и се превърна в ПЛЪХ! Плъх, жаден за изява, плъх, готов на всичко в името на своето ЕГО! Нима някога е имало нещо свято за теб? И колко пъти си плюл върху ръцете, протегнати към теб, за да ти помогнат?

/Е, за село Гурково е вярно. През 1983 година от ДС ми заявиха, не че не мога да живея в град като Ботевград. И ми предложиха да избирам. Родното село на баща ми или Добруджа. Избрах първото. Хора от форума са виждали къщата ми, която бе подпалена през март 1992 година. И е напълно вярно, че там нямах Интернет. Както е вярно, че по това време в България изобщо нямаше Интернет. А дали съм бил мишле, превърнало се в плъх, може да се види пак от приложените снимки и документи.

За кои ръце, протегнати да ми помогнат говори Митко? За ръцете на Силвето ли? За ръцете, завършващи с дълги нокти, вместо с пръсти?/

8.През всичките тези години не можа ли да измислиш нещо друго,с което да се хвалиш? Не ти ли омръзна непрекъснато да публикуваш своята "велика биография"? Не видя ли,че ставаш за смях по този начин? Нима забрави,че в България и по света има стотици други българи – много по-изстрадали от теб? Нима забрави,че има хора много по-заслужили от теб? Нима забрави,че има хора несравнимо повече от теб дали на България? Нима забрави,че има хора,които в буквалния смисъл са се сражавали за България? Да си видял някой от тях да парадира с това? Да си чул някой от тях да скимти, да хленчи и да се оплаква като теб? Тези хора имат достойнство,тези хора имат чест, тези хора имат съвест! Но тези черти на теб са ти чужди.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Eлтимир]

/Мите, Мите, принудих се да напиша своята биография заради такива като теб. А и по настояване на хора като Янко Янков, например. Сега виждам, че не съм сбъркал. Впрочем четивото ми е обилно подплатено със снимки и документи. Пък и биографията си е моя, описвам своя си живот. Хайде, опиши си и ти твоя! Ако ти стиска, разбира се./

9. Защо през последните 2 години стана така,че момчето от партизанското село Литаково се превърна във "Велик Колобър"? Защо не се подготви малко по-добре с материята,за да си по-убедителен? И КАК УСПЯ ДА ПОДВЕДЕШ ТОЛКОВА ХОРА,ЧЕ НЕ СИ ТОВА, КОЕТО СИ? В образувалия се вакуум в средите на националистите в България ти успя някакси да се намърдаш. Създаде си фалшив ореол на мъченик. Самопровъзгласи се велик писател, забравяйки,че има хора,които знаят и могат стотици пъти повече от теб. Защо забравяш,че тези хора могат с една единствена статия да те унищожат, ако пожелаят? Защо забравяш,че тези хора могат да докажат от къде си преписвал своите "произведения"? Защо забравяш,че тези хора могат да направят на пух и прах цялата ти измислена биография - плод на болната ти фантазия?

/Не, не съм от Литаково. Така се получило, че съм роден там, в Гурково нямало родилен дом, а родителите ми живеели в Гурково. За никакъв не съм се провъзгласявал. Известността ми се получи с натрупване, в течение на много години. Впрочем най-ценните си книги написах, когато лежах вкъщи след операциите, две на брой, на язвата. Лежах си вкъщи и си пишех, без дори да пращам някъде написаното. Дори сега си пиша и оставям читателите да преценят дали написаното от мен има стойност. Ти обаче какво написа, ти какво направи? Защо не разкажеш за своя живот?Впрочем разказваш, но на срещи, очи в очи, не смееш да напишеш нищо, тъй като написаното остава, а казаното отлита. Пък и ще трябва да дадеш някакви доказателства за написаното, а ти не можеш. За опитите да бъда унищожен ще разкажа подробно.Ще приложа разкази и на други хора, отнасящи се до тези опити. Вярно е, те не бяха малко на брой. Сега чакам да „докажеш” какво и откъде съм преписвал./

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)