Ще приеме ли българина пак Старата Вяра?

Булгарин тезата ти е малко спорна.Защо да забравим принципите на нашите предци не е задължително.Тоест тангризма изобщо дали пречи на християнството или то пречи на всичко останало като започнеш от смяна на имената........и много други.Според мен тангризма изобщо не пречи на другите дори във волжка България приелите исляма са се молили на аллах и тангра.Дали ще приемем старата вяра а кой ще я възроди а АНТИ666,а къде са БЪЛГАРИТЕ,че те са вече в червената книга бе човек.Замъглени мозъци.Гагаузи,помаци,турци,роми,арменци,албанци,ливанци,как да стане като на пръсти се броим вече.Обречени сме.Само чудо ще ни възкреси.Плаче ми се

Критичната маса е много по-малка, отколкото си мислиш. Излишно хабене на енергия е да убеждаваш тълпите. Те ще бъдат отнесени от Кали юга. От вятъра на промените. Това са неизбежни процеси, свързани с цикличността. За да се построи новото, трябва да рухне старото. Приеми го без емоции. Нашата цел е да опазим извора читав, върху който да се изгради бъдещия Саракт.
Самото тайно тенгрианство в основата си са езотерични знания за управление на Държавата, гносис ако трябва да използваме гръцката дума. И не е за всеки. А какво по-голямо чудо е възкръстването на Жар-птица от пепелта.

Точно така, управлението на Държавата е един вид гносис, тайно знание и не се учи в престижни западни университети, както днешните наши "юпита". Защото, ако за европейците, държавата е един вид "фирма", то за българския светоглед, Държавата е въплъщение на космичния и небесен ред, на енергиите на Абсолюта, които планетата е могла да вмести.
Затова колобър Боян (Лао Дзъ), казва: "Да управляваш държавата е като да опържиш малка рибка".
Смешно е понятието "Държава" в Кали Юга. Затова в последните 65 години на бърз и тотален упадък, се роди понятието "Много е добре да крадеш от държавата" или "държавната работа е най-сладката", а тя е най-отговорната, не най-сладката. Сладка е работата на полето, на нивата, занаятчийската работа е сладка, държавната е отговорна. Защото е работа в служба на народа си. Със занаята можеш да обслужваш собствения си бит и благополучие, но когато си на държавна работа, службата е за народа, без лични облаги.
А с въвеждането на партийния модел след Освобождението, обаче това тотално се поквари, защото е европейския модел на държавно управление, не български. Българският бе погребан, заедно с изявените му носители по време на робството. Значи сега остава, тези, които носят модела да бъдат пазени, защото бъдещето на децата ви е в техните ръце, и въобще бъдещето на неродените е в техни ръце, не във вашите като родители. Кали юга и нейните слуги дебнат точно тях. Задачата е да се опазят водачите, защото в техните ръце е бъдещето.
Те могат да го излъчат, да го създадат. Някои от тях, дори не знаят, че са такива. Когато дойде времето, те ще се събудят за самите себе си и за народа си. Не трябва да се изпреварват преждевременно събитията, защото хиените на Кали юга, само това чакат.
Аз поне виждам в някои от нас, прекомерно бързане, искат да вкусят хубавото на меда в този живот. Няма да е в този живот, защото някои пчели се трудят за меда в общия пчелен кошер, но не доживяват да вкусят от него. А илюзията на Кали юга е внушената безнадеждност и пълното отчаяние. Трябва да сме наясно, че нещата изглеждат отчайващи, но то е, за да ги видите вие такива, за да ви пречупят като дух и съзнание. Кали юга е епоха за израстването и възпитанието на Духа в материята, дали той ще се опълчи сам срещу себе си, дали ще успее да надделее.
Във всяка една епоха, нашия народ имаше Водачи, които го превеждаха и извеждаха от една Епоха в друга. В Кали юга, тези Водачи бяха избити и още по-лошо, все по-трудно се раждат в нашия народ, което ще рече, че е време усилията да започнат отдолу-нагоре, че е време зa процес на Издигане на Орендата, това, което е вложено като Сила у нас, да се изяви в пълната му Мощ.

Тази седмица се официално стана ясно, че 99% от висшия православен клир са били сътрудници на 6-то управление на ДС (политическата милиция на БКП). В кереча са всички митрополити (без пловдивския Николай, който е бил непълнолетен тогава). За сметка на това господинът със златния Ролекс, дето ни поучаваше по Коледа и и обяви Ванга за вещица пък е масон. Такъв е и варненския Кирил (агент "Владислав"), бизнесмена с Линкълна.

Интересен е статута на полковник Максим. Недвусмислено стана ясно, че той не само е бил агент на ДС, но е и още на отчет. В документ се говори, че трима епископи от 59-а са били сътрудници на ДС. От тях е жив само Максим, така че няма съмнение какъв е бил той. Но съгласно законите, действащи агенти са с още засекретени досиета. ТУК

Точно затова и казваме, че бъдещето на БПЦ зависи от едни много сериозни реформи, като се започне с пълна и безжалостна лустрация. На всякакви агенти, масони, темплиери и прочее слуги на мамонта. С отделянето на Стария Завет (Тората) от Благовестието на Сина.

В годините на Саракта, към всички духовници ще се отнасят древнобългарските закони. Защото както за колобър, загубил дарбите се ще се изиска да се оттегли, същото ще се отнася и за един свещеник. Ако не са приели истински в себе си Божествената Оренда, няма да имат правото да се зоват духовни водачи на Българите, ако и да имат дипломи от семинарията. Щото аман вече!

Към връзката, която дадох в един от коментарите най-ясно е обяснено каквото трябва. Единият зачеркнат от Комисията на досиетата е починалият през 1999г. неврокопски митрополит Пимен (Деян Енчев).

А политически благонадеждният епископ, стоял настрана от интригите в БПЦ (поради вербовката му в сталинистка Москва 1950-1955г.) е Марин Минков, познат като ПАТРИАРХ МАКСИМ.

Мен често казано, това разкритие не ме изненада. Това обяснява бездействието на БПЦ по много ключови за страната въпроси. Няма да се изненадам, когато един ден отворим досиетата на цялата политическа измет от различните партии. Тогава ще видим нацяло събран "звездния отбор" на евреите от всяка една от тях.

Ако по собствените си канони тези 11 доносника на Шесто плюс патриарх-полковник Максим трябва да бъдат моментално ОТЛЪЧЕНИ от църквата, то древнобългарските закони са още по-сурови. И повярвайте, трябва и ще бъдат приложени към всички с претенции да бъдат духовни лидери в Саракта.
Ето какво постановяват те;

А за Максим изумителното в случая е, че досието му е все още засекретено. Което означава, че все още е активен сътрудник на ДС(ДАНС) и публичното разкриване на агент е наказуемо. А защо е активен агент - ами то е ясно. Поради мълчаливото съгласие на висшата йерархия от БПЦ с чудовищния геноцид, довел една древна нация до ръба на съществуването си. Така да се каже, осигурявайки комфорта на Режима.

Г-н Минков, преди да умреш - избери как ще посрещнеш Създателя си. Като Патриарх или полковник от мракобесното ДС. Достойният ход е ясен.
30-то апостолско правило, отлъчване на всичките тия шестаци от църквата, самопокаяние и даване на път на млади, необвързани с структурите на ДАНС, масонски ложи или мутренски организации свещеници. Такива сред ниските йерархии има.
Те трябва да са тези, чиято мисия като възрожденските си предци е да ни помогнат на българите да върнем свободата и държавата си.
За вас, шестаците историята вече се е произнесла.

Малко ще отклоня темата от критиките срещу режима. Искам да споделя на какво попаднах случайно наскоро:

http://www.orendabooks.com/

И по-специално: http://www.orendabooks.com/tangra.html

Изглежда става дума за историческа фикция с елементи на езотерично откровение, но е интересно как този човек - автора - вижда всичко онова което са духовни практики от тенгрианството, самото учение.
Издателството се представя така:
Издателство “Оренда” е специализирано в областта на бойните изкуства, медитативните и духовни практики. Освен издаването на книги за бойни изкуства то си поставя за цел да популяризира бойните традиции на българите. Именно затова е наречено “Оренда”.
Оренда се е наричала магическата сила, осъществявала една духовна територия (саракт), върху която се съхранявал и развивал българският боен дух. Прабългарските воини, чрез определени практики, култивирали тази божествена сила. Воините ветерани, жреците на Тангра и особено канът, били средоточие на тази сила и знаели тайните за нейното култивиране и управление.
Древните българи вярвали, че притежават най-мощната и истинска вътрешна сила. Чрез нея Тангра ги отличил от останалите племена и ги предопределил да побеждават и да изпълнят специалната мисия, с която ги натоварил. Бойното умение на прабългарите “Да”, също било дарено от Тангра в неразривна връзка с магическата сила (оренда).

А ето един цитат от самата книга:

– Дядо, от много време и ти и багатур-багаинът Баяр, когато ми обяснявате нещо, ми казвате, че трябва да бъда цялостен, завършен и ненаранен човек, какво означава това?
Като чу въпроса ми, старецът се замисли, поглади дългата си рядка бяла брадичка и някак се сви, все едно ни напусна. Гордеех се. Явно му бях задал сериозен въпрос и това, че един толкова мъдър човек, какъвто беше дядо ми, се замисли ме накара да изпитам задоволство. Изведнъж за мое учудване старецът заговори със силния си дълбок глас, който като че извираше от недрата на земята и каза нещо, което отново не разбрах.
– Тази нощ е важна за теб. Когато ти направя знак и вдигна двете си ръце нагоре, това ще означава да го направиш. Сега слушай, но не забравяй знака! Разбра ли, Тохол?
Всъщност нищо не разбирах, но в този момент това ми се стори, че е някаква приумица на дядо ми, затова поклатих глава. Откъде да знам какво означава „да го направиш”?
– Вдигна ли ръце, правиш го! – повтори дядо, като че ли да се увери, че съм разбрал. Без нищо да разбирам, аз отново кимнах. След това погледнах към Баяр, за да видя дали той не е разбрал нещо повече от мен, но моят учител седеше без въобще да издава, че е тук и че участва в разговора.
– Когато аз и Баяр ти говорим за това, че не трябва да бъдеш наранен имаме предвид следното. Всеки човек, когато се роди, понеже е малък, безпомощен и не може сам да оцелее, търси подкрепа. В лицето на своите родители той намира хора, които да се грижат за него, да го хранят, да го защитават, да го учат. Всичко това остава в хората като спомен, често като смътно чувство, като нагласа за цял живот, че те са малки, слаби и безпомощни. Веднага след това идва и това, че за тях трябва да се грижи някой, някой трябва да им дава храната, да ги защитава, да им помага. Тази рана, този спомен
остава за цял живот. Дори най-силните и смели боили имат в себе си спомена за онова слабо безпомощно същество, за което някой трябва да се грижи. Цял живот воините се опитват да прикрият това малко дете, което е незавършено, слабо, мънкащо, ревливо, сополиво, но в същото време се опитва да командва и да определя живота им. Това е малкото дете във всеки един от нас.
Повечето хора грешат като се опитват да скрият това дете. Други се борят с него, но никога не надрастват неговата наранена същност. Истинският път на воина е да се опитва не да крие детето и не да го затваря в дълбините на своята душа, а да го накара да порасне. Да го изважда на показ и да мисли върху всяко негово действие. Воинът е човек, който се опитва да накара малкото дете в себе си да порасне. Той се опитва да взема колкото се може по-малко решения с тази си своя същност. Когато малкото дете порасне, споменът за това, че си слаб, че не можеш да живееш сам, че си накърним, нескопосан, незавършен, изчезва. Няма как майстор в „Да”, боил или воин да има малко дете в себе си, защото то ще бъде неговото слабо звено. Тази негова същност ще му пречи да бъде силен, смел и свободен. Тя ще го кара да се държи като непохватно дете.
И така човек през целия си живот, ако не се бори с малката си същност, запомня това нещо, което разбира като първо нещо в своя живот – че той е слаб, несъвършен и че сам не може да се справи с живота. Това разбиране го съпътства винаги и навсякъде. И понеже знае, че е несъвършен, през цялото време той се стреми към съвършенство…“

---

Незнам не ми се ще да рекламирам разни издания със съмнителен произход, които после да се окаже че само зацапват пейзажа, но ми се струва интересно да се отбележи, че все повече се надига този стремеж към Тангра и връщането на Старата Вяра.

Ето още един цитат от книгата:

"...Според колобрите българите имат най-голяма възможност да станат истински хора, защото още при Сътворението били създадени така. Накрая, за да им вдъхне живот, Тангра им дал от дъха си, който бил оренда, и им казал: „Създадох ви воини на Тангра, най-добрите воини в света. Отличих ви сред останалите народи и ви избрах. Оставих българите да властват както в този свят, така и на Небето. Дадох ви „Да” – най-доброто бойно умение. Орисах ви да побеждавате. Вие трябва да сте господари на себе си и на света. Така че не бива от нищо да се боите!”
Тези думи дават сила на нашите багатури, на колобрите, те са най-често повтаряните от тумир. Всички българи смятат, че това е тяхното предимство пред останалите народи..."

откъс от първа книга "Тохол" от поредицата "Тангра" на Токораз Исто

Едно много добро мнение в друг форум. Поздравления за автора, който с няколко думи е обяснил разликата между вяра и религия. Точно по тези причини ние наричаме и тенгрианството древната българска Вяра

Вярата е нещо съкровенно идващо отвътре, докато религията е нещо външно показно!

Аз бих допълнил, че за религията е нужен медиум - поп, имам, равин, гуру да ти каже какво трябва правилно да направиш, та да е доволен Господ или какво да не правиш, за да не те накаже.
В тенгрианството единствено държавообразуващата част, която е по-скоро учение (гносис), има нужда от посредник - колобърския Съвет, който в Саракта се явява по-скоро съветник как канът да управлява правилно според небесните закони. За това и Ванга казва, че ще се върне на света най-старото учение.

Всичко останало си идва в светилищата, където Орендата се нисполира в човека. Там няма нужда от гуру, който да диктува какво да правиш. Сърдечният кръг е този, който ни води, коронната чакра е тази, която ни свързва с Небето. Това е Бога в човека, този който ни прави хора.

ДА НИ Е ЧЕСТИТ НОВИЯ ДС ПАРТИАРХ, АГЕНТ СИМЕОНОВ
Русенският митрополит Неофит е новия патриарх на Българската православна църква. Той бе избран с 90 гласа. 47 гласа е получил Ловчанският митрополит Гавриил.
------------------------------------------------------------------------------------
Ха познайте от три пъти чии интереси ще обслужва служителят на Държавна Сигурност с агентурно име "Симеонов"? Уважаеми ристиени - когато целувате ръката на тоя, знайте че с нея е подписвал доносите, с които ударният юмрук на Кърмилницата е вкарвал по затворите неудобни българи.

Да прочетем малко от досието на шестака от политическата полиция на БКП. Да беше към първо ПГУ, пак иди-доди. На шестак като агент Гоце, разбирай доносник. От тия попове, дето слухтяха кой ще си доведе детето на Великден.

Делото, което е запазено в архива съдържа 16 листа. То е прочистено и представлява част от личното дело на агент „Симеонов”. Оформено е според правилата на оперативния отчет (съответен печат на последната страница) едва през 1996 г. Тоест това е времето, до което може да се предполага, че върху материалите по делото е могло да се извършва интервенция.

Работно дело не е запазено. От няколкото документи, запазени в досието, предимно на оперативни работници, става ясно, че агент „Симеонов” е предавал и писмени сведения за български свещеници в заграничните епархии, които е посещавал при пътувания в чужбина. Такива донесения обаче не са съхранени.

От досието става ясно, че Симеон Димитров (Неофит) влиза в полезрението на Държавна сигурност още през 1964 г. – 19 години преди да бъде привлечен като агент. Контактите с него са започнали през 1981 г. – две години преди да е регистриран като агент. Когато е вербуван е бил архимандрит, протосингел на Софийската митрополия. В качеството си на агент Шесто управление го е използвало като агент за влияние, за решаване на кадрови въпроси и по линия на международни икуменически мероприятия.

С него са работили двама оперативни работници от 03 отдел на Шесто управление, отговарящ за духовенството – майор Кирил Иванов Котов в периода октомври 1983 г. до октомври 1985 г. и капитан Ангел Славейков Славчев от октомври 1985 г. до март 1990 г.

Агент „Симеонов” е приеман в явочна квартира „Несебър”. Пазил е конспирацията и не са засичани данни да е бил разконспириран.

От гърба на корицата на личното дело на агент „Симеонов” гледа гледа младият Неофит. Снимката е черно-бяла и е залепена на вътрешната страница на корицата на тънката папка, за да удостовери външния вид на лицето.



Оформяне като агент

Първият документ в личното дело е Строго секретно предложение за оформяне на архимандрит Неофит – Симеон Николов Димитров за агент на органите на ДС. То е утвърдено е от началника на 03 отдел Шесто Т. Тодоров на 20 октомври 1983 г.

„Изхождайки от необходимостта за наблюдение дейността и поведението на отделни висши реакционно настроени духовници от БПЦ и оказване на влияние върху тях, както за участие в различни международни икуменически мероприятия от 1981 г. поддържам контакт, обработвам и използвам конкретно в изпълнение на наши оперативни поръчения архимандрит Неофит – Симеон Николов Димитров протосингел на Софийската митрополия”, пише в строго секретното предложение началникът на 01 отделение на 03 отдел в Шесто майор К. Котов.

В документа е описан произходът на Неофит. Посочено е, че произхожда от работническо семейство. Баща му е бил железничар, а майка му чистачка. Безпартийни и силно религиозни.

Симеон Димитров е завършил семинарията в Черепиш, след което и Духовната академия в София. През 1976 г. приема монашески сан (не е посочено, че го ръкополага лично Максим). Допълнено е, че е специализирал църковно пеене в Москва. „Ползва се с подкрепата на патриарх Максим и други висши духовници заради силната му привързаност към църквата и дълбока религиозност. Близък е с епископ Йосиф и е под негово влияние. От началото на 1982 г. е назначен за протосингел на Софийската митрополия”, е казано в секретния документ.

Оперативният работник майор Котов изтъква, че в резултат на водените с него разговори постепенно се наблюдава промяна в негативното му в миналото отношение към участието на БПЦ в икуменическото движение. „Неговото разбиране за религията и мястото на БПЦ в съвременния живот и социалистическото изграждане на страната не е все още напълно избистрено, но се забелязват положителни елементи. Одобрява участието на църквата в борбата за мир. Демонстрира безпределна любов и вярност към Съветския съюз, съветския народ, към работата и линията, която провежда Руската православна църква”, пише още в документа.

Архимадрит Неофит е определен като интелигентен с много обща и богословска подготовка. Очертава се като перспективен духовник. „От него писмени сведения до сега почти не съм вземал, но това не е трудно и не е проблем. Писмена информация е дал единствено относно свои впечатления от едно пътуване в САЩ през настоящата година. Въз основа на горното предлагам Архимандрит Неофит да бъде оформен за агент на ДС под псевдоним „Симеонов” Същият ще се използва за решаване на кадрови въпроси, за изпълнение на задачи при задгранични пътувания и за влияние”, заключава кадровият служител в Шесто. Документът носи дата 19 октомври 1983 г.

Няколко дни по-късно, на 24 октомври 1983 г. с регистрационна бланка на Шесто, 03 отдел, 01 отделение, оперативният работник открил делото Кирил Иванов Котов вписва името на свещеника в агентурния апрат на идеологическото управление.


Проучване в миналото от КДС

Следващият документ в папката „Симеонов” е строго секретно проучване от управление Шесто – КДС (Комитет за Държавна сигурност) от 26 декември 1967 г. Идеологическото управление е образувано само два месеца по-рано. По това време бъдещият митрополит Неофит и живее с родителите на ул. „Жданов” (днес ул. „Пиротска”) и ул. „Борис” І №152.

В документа се посочва, че Симеон Димитров е завършил Семинарията в Черепиш, след това е отбил военната служба и се уволнява през 1966 г. През 1967 г. той вече е студент в Духовната семинария. „В квартала обекта не членува никъде и прояви от общественополитически характер няма. Не са забелязани да има проявени порочни слабости и наклонности. Доколкото е познат прави впечатление на тих и скромен. Дружба не поддържа с никого, тъй като живее изолирано от квартала. Там предимно са учреждения и канцеларии”, е посочено в проучването.

Баща му, роден в Асеновград, е пенсионер и портиер на същия адрес, безпартиен, членува в ОФ, но няма дейност и е аполитичен. Майка му е родена в Карлово и работи като прислужничка в Еврейската синагога. Тя също е безпартийна. Симеон Димитров има по голям брат, роден през 1943 г., който също е студент в Духовната академия г.


Защо богословие?

Един още по-стар документ в досието сочи, че интересът към Симеон Димитров и семейството му датира от 1964 г., когато той е ученик в V курс в Духовната семинария в Черепиш. Този документ дава и отговор защо младежът е избрал богословието. Документът е представлява строго секретна справка относно Симеон Димитров от старши разузнавач без да е посочено името му с дата 24 януари 1964 г. В него е записано, че майката на Симеон Димитров е портиерка в кооперацията, в която живеят на ул. „Жданов”. Тя е описана като редовна посетителка на църквите „Св. Петка” и „Св. Неделя”. „Цялото семейство са много религиозни. Всяка неделя ходят редовно на църква. Особено религиозни са майка и братът на обекта”, е докладвал разузнавачът от ДС.

Той е описал мнението на жена, живееща на същия адрес, според която „главната причина, за да отидат двамата синове в семинарията, е майката”.

„Обектът по характер е тих и скромен младеж. Много ученолюбив и отличен ученик. Не се е ограничавал само с четене на религиозна литература. Четял много съвременни книги и гледал филми, които църквата им забранявала да гледат”, пише още в справката от 1964 г. Тя завършва с погрешна прогноза, а именно, че „според източника след завършване на семинарията обектът нямало да стане свещеник” (изречение, подчертано с червено).



Агентурно донесение за архимандрит Неофит преди вербовката

В досието на Русенския митрополит Неофит е оставен един документ, който агентурно сведение относно „Характеристични данни за архимандрит Неофит, преподавател по музика в Духовната академия”. Той също носи гриф „Строго секретно” и е дело на агент „Стефанов” от 13 септември 1979 г. – четири години преди Неофит да бъде привлечен като агент на Шесто управление.

В агентурното сведение се посочва, че Неофит е постъпил като ученик в семинарията в Черепиш през учебната 1959/60 г. Споменавал е, че главната заслуга да отиде там има майка му. Като ученик Симеон бил тих, дисциплиниран и ученолюбив. Налице била и неговата музикална дарба. През учебната 1964-1965 г. година станал помощник-диригент на семинарския хор.

В пространното донесение на агент „Стефанов” е отбелязано, че Симеон не се смущавал от трагичните моменти в семинарията. Тези моменти са свързани с изключвания на ученици за дребни пропески или защото нямали „духовен заряд”. Той одобрявал практиката на еп. Тихон, който почти всеки религиозен празник подстригвал ученици за иподякони, насилвайки ги да се заклеват пред олтара, че непременно ще приемат духовен сан.

В документа е посочено дословно:

„Имало случаи, когато ректорът и някои преподаватели излизали от храма лицемерно усмихнати след заклетите „нови иподякони”, а последните се тресели от плач след станалото. Децата били изцяло объркани, защото наставниците им „внушавали, че „бог поруган не бива”. Всяка неизпълнена пред него клетва, била смъртен грях. В подобни моменти Симеон „успокоявал” пострадалите. Още звучат неговите думи: „Защо се вълнуваш? Какво от това! Защо пък да не станеш духовник, има ли по-хубаво от това…”

Според агентурното донесение в по-горните класове се променил. Без преподавателите той бил като другите свои другари, но пред преподаватели, ректор или висши духовници ставал друг. „Присъщата му добродушност се заменяла с една угодническа физиономия. Сервилниченето му пред духовниците било нещо обикновено. Тези характерни качества той пазел и до днес. още преди да завърши семинарията изразявал възхищението си от еп. Партений, който наричал „стълб” на православието в България”, се твърди в документа.

В него още е посочено, че през 1964 г. Симеон се сближил с „леля” Милка от София – назначена за работа от митрополит Паисий в цеха за църковни утвари при Черепишкия манастир. Тя имала музикално образование и предложила услугите си на Симеон. Започнала да му преподава уроци по пиано. Дружбата между двамата се задълбочила и жената след време осиновила Симеон и му прехвърлила апартамента си. Починала през 1979 г.

Като студент Симеон пребивавал в Духовната академия съвсем малко. Той бил всекидневен църковен певец в църквата „Св. Неделя”, в която обикновено служил еп. Партений и отивал на лекции на третия час. Нямал особен контакт със студентите. Правило впечатление, че се занимава с църковна музика.

От досието става ясно, че сведения за миналото на Неофит са набавени от агент „Стефанов” от разговори с негов приятел, който е бил в Духовната академия по същото време с, когато там е следвал и Неофит.

Описан е случай, при който Неофит, говорейки за еп. Партений, разказал как една вечер го спряла кола на ДС и го заставили да влезе. По думите му Партений е откаран в ДС и там се опитали да го обработят психологически. Разбира се нищо не помогнало, само имали удоволствието да се запознаят с него.

И още един случай. Един-два дни преди каноничния избор на Ловчанския митрополит Максим за патриарх приятелят на агента влязъл в Духовната академия заедно с други и на стълбите срещнали Симеон Димитров. „Той се интересувал кой ще е новия патриарх. Подхвърлили му, че може да бъде Максим. Тогава Симеон казал: Какво прави този Синод, защо не изберат дядо Никодим… Ако изберат Максим, господ да ни е на помощ”, е записано в агентурната справка.

По-късно, след завръщането му от Москва, Симеон споделил как решил да стане монах: „Много мислих преди да става монах, но като имам предвид семейните трудности и мъки и често пъти неуспеха на цивилните в църквата, реших да приема монашество”.

През последните години Симеон станал много предпазлив и най-близък приятел му бил архимандрит Йосиф – протосингел на Софийската митрополия.

Документът завършва със следната оценка: „Неофит притежава положителни качества, но като мнозина богослови е неискрен, обича да сервилничи и би могло да се спори доколко възприема новия живот."

В досието няма други документи, които да потвърдят или да отрекат написано. Оставено като единственото агентурно сведение за Неофит преди да бъде вербуван, то има по-скоро тежестта на донос. Вероятно точно заради неговото съдържание офицерите от Шесто управление са решили да го запазят при прочистването на досието след 1989 г.



Скъсване с Шесто

Последният документ в досието на митрополит Неофит е строго секретно предложение за изключване от агентурния апарат на агент „Симеонов” от март 1990 г. То е утвърдено от подп. Сл. Геновски, началник на началник 05 отдел в Национална служба за защита на конституцията. Това е новосъздадената контраразузнавателна служба след разформироването на Шесто управление на ДС и Второ управление на ДС (контраразузнаването) през февруари 1990 г. Повечето от кадрите на Шесто се вливат в Националната служба за защита на конституцията, която впоследствие става Национална служба „Сигурност”.

В този последен документ е даден следния образ на Неофит:

„Силно религиозен, привързан към църквата еп. Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за запазване на старите традиции в православната църква. Особена активност проявява в разширяване на религиозната дейност прояви след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000 годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковно управление.”

Посочено е, че с еп. Неофит е установен оперативен контакт чрез 1981 г. и през 1983 е вербован за агент на органите на ДС на идейно-политическа основа по метода на постепенното привличане.

Използван е като агент за влияние при решаване на кадрови въпроси. Съобщавал е в писмен вид информация за провежданите в НРБ международни мероприятия по линия на БПЦ. А също така и при пътувания зад граница, както и за поведението на свещеници, изпратени на работа в българските задгранични епархии.

На срещите се явява редовно, но не проявява инициатива. Спазва принципите на конспиративност и няма данни да е разшифровал връзките си с ДС.

„След 10 ноември 1989 г. и легализиране на опозиционните сили в НРБ в агент „Симеонов” настъпи колебание за необходимостта от продължаване на контактите с органите на ДС. Въпреки положените усилия за укрепването му като агент през март 1990 г. той категорично отказа да се среща и поддържа връзки с представители на тези органи. Своето нежелание мотивира, че с настъпилите изменения в политическата обстановка в страната необходимостта от подобни конспиративни взаимоотношения напълно отпада”, е заключението.

С този аргумент агент „Семеонов” е изключен от агентурния апарат. Дадени са указания да не му се взима декларация за неразгласяване на връзките с ДС. Датата е 21 март 1990 г.

Личното му дело е свалено в архива. То става публично 22 години по-късно, когато вече Неофит е митрополит и член на Светия Синод и комисията по досиетата обявява сътрудниците на ДС в него.

Няма данни какво е станало с работното дело на агент „Симеонов”.
Източник

Здравейте
18j Относно Да, ако искаш изгледай този филм и обърни внимание на последната сцена
Shadowless.Sword.2005.BRRip.XviD.AC3-
И едно мое мнение-нищо не ние давано даром,а ние не сме се и съгласявали, защото всяко нещо даром цената е нещо неприемливо за нас.

anti666 Явно си много млад.Аз бях чавдарче ,пионерче даже и комсомолец.От членство в партията ме спаси вятъра на промяната.Това прави ли ме негоден???
Престанете да съдите за хората по компромати,а гледайте какво вършат.Свети Кирлиан(не съм сигурен дали съм го написал правилно) какъв е бил и какви са делата му за да е светец???
Живи и здрави.
П.с. Ако я караме по тяхната(досиета и компромати) сме за никаде.Делата са важни,по тях оценявайте.А знаете ли най важния завет??? И още един- не съди???

Подбрани пасажи от досието на агент "Симеонов". Новият партиарх на разпадащата се република. Извадките са от оперативния му офицер;:

А това вече е върха на сладоледа

Няма що. Чудовищата, разгърнали най-мащабния тих геноцид срещу един народ в човешката история си имат нова марионетка. Хайде, запалете му свещи, юдористиени...

"О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...


Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове"

Тази попска притча "не съди да не бъдеш съден" я знаем. Благодарение на нея поколения българи оставиха злото да шества по свещените ни земи. Е, дотук беше. Всеки е съден. Едни отиват в Балхала, загинали за България, други на долния свят, където ги съди Ериг Кан и решава кога и дали да се върнат пак на средния.

Нямам нищо против някогашното първо управление и военното ни разузнаване. След държавната измяна на Стоян Ганев и Аамет Доган с предаването на "оня" списък на турците, бяха заловени и убити набързо много български разузнавачи. За тях няма да чуете, някои от тях работеха в турския генерален щаб, друг пък ликвидиран в Германия. Вероятно след изтезания, няма кой да ти каже. За една нощ бе унищожена цялата ни агентурна мрежа, след което си изухме гащите пред джагалите. Тези хора за мен са герои.

Но тук имаме случай с най-противния отдел на ДС - Шести, политическата полиция. Така че, хайде моля. Ще съдим и още как.