Държавно устройство на възстановения, Български Саракт на Балканите

След като ще се възстановява Българския Саракт, идва времето и за малко повече конкретика, относно държавното му устройство в миналото, за да имаме реална представа, какво трябва да направим за в бъдеще и как да го направим,за да бъде функциониращо.

Представям ви извлечения и редактиран вариант на раздела "Държавно устройство" на Възстановения Български Саракт на Балканите от книгата на Бешевлиев "Първобългарите". Премахнати са ненужни пасажи с научни разсъждения, където може сравненията с тюркските, алтайски и славянски народи, а където не може са постаени в кавички, за да се знае за тяхната неуместност и неудачност.
---------------------------------------------------------------------------------------------------

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО


ВЛАДЕТЕЛ

Начело на българската държава е стоял владетел, който е произхождал от определен род. Това е засвидетелствано както от Именника, така и от старобългарския писател ЙОАН ЕКЗАРХ, КОЙТО пише: „И у българите князете стават според техния род."38 Ако управляващият род по една или друга причина изчезне, новият владетел се избирал измежду членовете на друг боилски род39.
Владетелят е бил смятан за поставен от върховния бог Тенгри40. В Орхонските старотюркски надписи Билге е „станалият чрез небето (Tangrida) каган" или „поставеният ог небето (Tangri jaratmi's) каган"41. Чингис е бил също кан чрез вечното небе (mongka tangri-yin kiitchun-dor)42. Шенг-цунг, владетелят на тюрките хитан, започва едно писмо от 1024 г. до Махмуд Кара-Хан, емир на Хоросан, така: „Господарят на небето ни отстъпи царската власт над лицето на тази широка земя и ни даде в притежание области, заети от многобройни племена..."43 Същата представа са имали без съмнение и първобългарите.
В първобългарските надписи българският владетел носи домашната титла   - Канас Сюбиги (Субоги) – “От Бога Владетел”.
Ако се приеме за първично японският превод на думата Субоги – “Субару”, може да се приеме и израза “ От Плеядите Владетел”.


ПРЕСТОЛОНАСЛЕДИЕ

Старобългарският писател ЙОАН ЕКЗАРХ съобщава за престо-лонаследието у българите следното: „И у българите князете стават според техния род; синът на мястото на бащата, братът на мястото на брата. И у хазарите чуваме, че е също така."69 Следователно наследник на българския владетел е могъл да бъде не само неговият син, но и неговият брат, т.е. у българите е важал т.нар. сеньорат, т.е. престолонасле-дието е вървяло по старшинство на семейните членове. Този принцип не е чужд и на други тюркски народи70. Престолонаследие по старшинство на братята представя навярно Дукум, наследникът на Крум, и може би Дицевг, вторият наследник. Според ТЕОФАН71 И един първобългарски надпис (№ 47) братът на Крум, който трябва да се отъждестви с Дукум, е имал висш команден пост, съобразно с обичаите на тюркските народи и е бил навярно очакваният престолонаследник72. Умор, наследникът на Сабин, изглежда да е бил също негов брат.
При наследяването на трона от сина на кана не се е спазвал винаги строго принципът на първородство. Наследникът на Омуртаг е бил неговият най-малък син Маламир. Наследникът на княз Борис станал Симеон, третият му син. Най-старият син след кратко управление бил свален от баща си, понеже искал да се откаже от християнството.
Симеон бил наследен от Петър, син на неговата втора жена, сестра на могъщия сановник Георги Сурсувул. Първородният син Михаил от първата жена на Симеон, който носел християнското име на дядо си Борис и по право е трябвало да заеме трона, е бил отстранен, като е бил насила покалугерен74. Такива случаи са добре известни и от сред-ноазиатските народи75.
Ако канът не е имал пряк престолонаследник, властта получавал неговият братов син. Такъв е бил случаят с Персиан, наследника на Маламир. Ако в семейството на кана не е имало член от мъжки род, наследник на трона е могъл да стане, както изглежда, неговият зет. Обаче за това е било навярно нужно съгласието на боилите. Такъв е случаят със Сабин, наследника на Кормесий76.
Престолонаследникът е носел титла αα ;77. Първата част на тази титла αα е според J. J. MIKKOLA монголската дума aqanar7* която означава 'по-старият брат', 'домакинът'. У огузите престолонаследникът се наричал yanal tekin7<). Втората част  е известната тюркска титла tegin или tigin - 'принц', която се среща и в старотюркските Орхонски надписи80.
Вторият син на кана е имал титлата α α, на която първата част представя съсловната титла боил, а втората - известната иначе тюркска благородническа титла таркан.

КАПХАН ИЛИ СЪВЛАДЕТЕЛ

Почти у всички тюркски народи се среща държавната институция на втори владетел покрай първия или на съвладетел, т.нар. двойно канство или Doppelkonigtum, т.е. държавният глава е имал заместник, който е ръководел всички държавни работи и е бил главнокомандващ на войските. Двойните владетели са засвидетелствани за азиатските народи хуни, авари, западните тюрки, уйгури, огу-зи, каракиргизи, монголи, маджари, в държаната на караханидите, както и в други неазиатски народи83. Особено много и подробни са сведенията за тази институция у хазарите, поради което тя е най-добре позната у този народ84. До около IX в. включително великият каган е бил същинският господар в държавата на хазарите. Той е бил потомък и наследник на тюркските ябгу-кагани от VI-VIII в. Дотогава великият каган е бил главнокомандващ на хазарската войска и лично е водел войските на поход. Още преди IX в. от време на време се е случвало великият каган да предоставя на най-важния пълководец главното командване. През време на арабо-хазарските войни (710-740 г.) е имало случаи, когато великият каган не е нападал арабите, докато не дойдат помощните войски на тархана (т.е. на съвладетеля). Когато натовареният с главното командване най-
висш пълководец се е завръщал от похода като победител, славата се е падала нему, а не на изпратилия го велик каган. Такива случаи са затвърдявали положението на пълководеца през VIII в. Така пълко-водецът, особено ако е бил способен, ставал постепенно по-могъщ в държавата от владетеля, комуто е служел. Така напр. в държавата на франките през VIII в. пълководците (maior domus) изтикали Ме-ровингските крале от трона. По-късно, в IX в., халифите Абасиди станали кукли в ръцете на великите емири и се превърнали във върховни религиозни началници, които имали само правото на инвес-титура и да поставят името си върху всички монети. Същинската административна власт преминала върху провъзгласяваните от тях султани. Още по-късно, в XII в., селджукските султани имали само номинално върховната власт, а същинската власт им е била отнета от пълководците, наречени Атабег (maior domus). Подобно развитие се забелязва и в държавата на хазарите. То започнало с арабо-хазар-ските войни през първата половина на VIII в. и достигнало връхната си точка между 800 и 840 г. В 833 г. били проводени пратеници в Цариград, както съобщава КОНСТАНТИН БАГРЕНОРОДНИ86, ОТ кагана и от бега, т.е. вече от двамата владетели. Великият каган, продължава КРИМСКИЙ, виждайки, че цялостната държавна власт щяла да се изплъзне от ръцете му и че щели да му оставят само почетното положение на религиозен глава, а истинската власт да премине в ръцете на генералисимуса, ако вече не е била преминала в началото на IX в., се заел да спре това развитие на нещата. То се изразило в междуособна война, отзвук от която представя известието на КОНСТАНТИН БАГРЕНОРОДНИ за хазарите87. Според това известие у хазарите станало някакво отделяне по отношение на тяхната власт и когато избухнала междуособна война, първата тяхна власт взела надмощие и едни от тях били избити, а други избягали." КРИМСКИЙ смята, че борбата се е водела между кагана и бега и че последният победил88. По-нататък КРИМСКИЙ приема, че генералисимусът е бил чист хазар, а не тюрк и че е принадлежал към хазарските таркани. Той е носел освен титлата Tarhan или Tarhdn на Haqan'a още Bag (княз) или Bag на Haqan'a
За да стане още по-ясно положението на двойните владетели у хазарите, следват в превод някои арабски сведения за тях, всички от X в. ИБН ФАДЛАН90: „ТОЙ се нарича велик хакан. Неговия заместник наричат хакан-бех. Той е този, който предвожда войската, управлява, ръководи държавните работи, подрежда, подсилва и води войни... Пълна власт за развързване и свързване, за наказание и ръководство на държавата се намира у неговия заместник хакан-беха." ИБН ХАУ-КАЛ91: „Хаканът на хазарите е по-голям от царя на хазарите, понеже този се назначава и се провъзгласява за цар от хакана." ИСТАХРИ92: „Той (= хаканът) не се занимава нито със заповеди, нито със забрани. Нему се оказва само почит." МАСУДИ93: „Истината е, че в Хаза-рия има хакан, за когото е обичайно да бъде във властта на друг цар и в неговия дом. Хаканът живее във вътрешността на замък, той не може нито да язди навън, нито да се показва на благородниците или на простия народ, нито да излиза от жилището, където живее с жена си, нито да заповядва, нито да забранява, нито да ръководи държавните работи. Все пак върховната власт над хазарите не е сигурна за

от оскъдица или друго нещастие споходи тяхната страна или война с някой друг народ или друго бедствие, простият народ и благородниците изтичват при царя нахазарите, като казват: Ние изтеглихме зле от този хакан и от неговото царуване и предвидихме злини от него, убий го или ни го предай да го убием. Понякога той им го предава и те го убиват. Понякога той се заема с това. Но понякога той се смиля-ва над него и го защищава като невинен в престъпление или прегрешение. Това е сега обичаят на хазарите."103 Нещо подобно загатва за българите ПАТРИАРХ НИКИФОР104: „Българите, понеже били отхранени във варварски обичаи, често лесно влизали в раздор за техните владетели и се разделяли много пъти на две партии, когато виждали, че те се противопоставят на техните желания." Следователно Кор-месий постъпил съгласно обичая и е изпълнил желанието на българите, като е унищожил управляващия кански род като виновен за поражението, при което е присвоил или е получил и канската власт. Следи от двойните владетели у българите са се запазили и в Именника.

След упоритото и кръвопролитно сражение при Анхиало в 763 г., в което българите били отново победени и което водел съвладетелят Телец, българският кан Савин, който бил зет на Кормесий и принадлежал към неговия род Вокил, поискал да сключи мир с Констан-
тин V. Това обаче не се понравило на българите, понеже предвиждали, че това ще означава поробване на българите от византийците110. Сабин, който очаквал съгласно обичая да бъде убит като злокобен кан, побързал да избяга при византийския император111. За наследник на канския престол той оставил Умар112, който принадлежал също към новия управляващ род Вокил и бил може би негов брат. По същото време, според ТЕОФАН113, българите поставили за владетел някой си Паган. След две години, в 765 г., обаче българите свалили и може би убили Умар, а Паган, за да избегне тази участ, се опитал да избяга през Варна при византийския император, но бил убит от прислужниците си114. Причината за това е била може би сключеният от Паган115 лош мир. Следователно Умар и Паган са управлявали заедно в продължение на две години. Изхождайки от текста на ТЕОФАН, досега се приемаше погрешно, че Паган е лично име. Обаче при внимателно четене на гръцкия текст на НИКИФОР се вижда, че това е всъщност титла, а не лично име. Въпросният текст гласи: а    ,   , т.е. „Друг един техен архонт (първенец), когото те наричат кампаган". Както от ТЕОФАН, така и от НИКИФОР се вижда, че кам-паганът, а не Умар е командвал българската войска и че пак той, а не Умар е водил преговори за мир и го е сключил. Всичко това навежда на мисълта, че кампаганът е бил съвладетел, поради което нито името му, нито титлата се явяват в Именника на официалните канове, а само това на Умар. След този кан за кратко време се явява двойката Токт и Баян, двама братя, от които единият е бил капхан117.
И тъй според НИКИФОР съвладетелят или вторият владетел се наричал кампаган, който по-сетне се явява в “славянизираната форма” копхан..
Първобългарските надписи и други писмени извори показват, че главнокомандващият или най-висшият пълководец на българската войска през VIII-XI в. е бил боил капханът или накратко капханът. Длъжността капхан се среща най-напред в надпис от времето на Крум. Той се наричал Иратаис и бил главнокомандващ на лявото крило на българската войска, съсредоточена в Южна България. Според друг надпис от времето на кан Персиан капханът Исбул командвал войската, която била изпратена да действа в Егейската област. От други два надписа се вижда, че капханът не е бил само пълководец. Единият съобщава, че капхан Исбул построил водоскок, който подарил на кан Маламир. В края на същия надпис се пожелава на кан Маламир заедно с капхан Исбул да живее сто години. Вече това пожелание за дългоденствие показва тясната връзка между кана и капхана. Още по-добре личи това във втория надпис, в който изрично се казва, че капхан Исбул управлявал заедно с кан Маламир, воювал с гърците и водел преговори с жителите на Пловдив. Приведените надписи показват, че капхан Исбул е бил съвладетел, главнокомандващ, строител на обществени постройки и водел важни държавни разговори, т.е. той имал почти същите функции, както хазарският втори владетел. Изглежда, че във времето на Крум дейността на капхана е била ограничена до главнокомандващ на войските в източния сектор на фронта, а командването на цялата войска е лежало в ръцете на Крум, който е водел лично военните
действия срещу Византия. Може би тогава да е възникнала титлата ,   т.е. „кан господар на войската". По този начин опасността от преврати от страна на капхана е била премахната. След Омуртаг обаче, изглежда, предишните функции на капхана са били възстановени. След Борис и Симеон капханът е станал отново само висш пълководец. В 921 г. цар Симеон изпратил войски под командата на капхан, чието име е неизвестно, срещу Цариград119. През 1040 г. Петър Делян, синът на цар Гаврил-Радомир, изпратил своя капхан, чието име е пак неизвестно, срещу Дирахион (= Дурацо)120. Скили-ЦАШ съобщава, че капхан Дометиан бил ,, т.е. съдружник или съучастник (в управлението) на цар Гаврил-Радомир. След неговото пленяване станал капхан брат му Теодор122.
Капханът е принадлежал към съсловието на боилите, както показва пълната му титла   и съобщението на НИКИФОР, че кампаганът е бил един от архонтите (=боилите). Дали той е произхождал от определен род, е вероятно, но несигурно. За Георги Вой-тех, вожда на въстанието в 1072 г., се казва, че бил от рода на капха-ните. Титлата капхан се среща до XI в.


ИЧИРГУ БОИЛ


Втори по значение боил в българската държава е бил т.нар. ичиргу боил. Тази служебна титла се явява в първобългарските надписи под формите:    в № 14,  ()   в № 47,   в № 53 и уръгоу БЪ1Ш в № 69. Тя се среща малко или много изопачена и в следните четири писмени извори: 1. В спи-
съка на българските пратеници на VIII вселенски събор в Цариград в 869-870: Stasis zerco boilas124, 2. В приписката на евангелието от Cividale : Zergo bula St(as)is125, 3. В адреса на едно писмо на папа Йоан VIII от 879: Petro cerbulae126 и 4. Може би в името127    =    
Е DVORNIK128 и J. NEMETH129, позовавайки се на въпроса на византийския логотет към българските пратеници: „Как са и останалите вътрешни и външни боили ?"130, приеха въз основа на значението ичиргу, че с ичиргу боил се означават вътрешните боили. Тълкуването на   =icirgu boilas като “вътрешен боил” е семантично безспорно вярно131, но не и по същина. Свързването на тази служебна титла със споменатите „вътрешни боили" е очевидно погрешно. Определителният гръцки член пред,  ,който винаги придружава този израз, както и приведените по-горе случаи от други писмени паметници и особено изразите в надгробния надпис на чръгубиля Мостич (№71) показват ясно, че ичиргу боил е бил една точно определена служба, която е изпълнявал определен боил, т.е. ичиргу боил е било длъжностно или служебно название, както капханът. Ичиргу боил е бил, както показва самото
название, вътрешен, intimus на кана, т.е. негов най-близък съветник и доверено лице. Според надпис № 47 във времето на Крум той е бил главнокомандващ на дясното крило на съсредоточените в Южна България войски и е бил във военно отношение малко по-долен от капхана. По-късно при Персиан той се явява подчинен на капхана, както показва надпис № 14. Във времето на Борис ичиргу боилът е оглавявал разни дипломатически мисии и е играл навярно ролята на министър на външните работи.
Титлата ичиргу боил не е отбелязана у други тюркски народи. Обаче самата длъжност на ичиргу боила под друго име е съществувала, както изглежда, и у други тюркски народи. ИБН ФАДЛАН132 разказва, че у хазарите на втория владетел Hagan Bh бил подчинен Kndr Hagan, а на този - друг висш сановник, наречен Cawsigir. A. ZEKI VALIDI TOGAN В коментара133 си към това място обръща внимание върху Караханидите, у които според Qutadgu Bilig държавата се управлявала от Yabgu, подир който идвал поред Cavli Bek, Kiil-Erkin и Cagri Век. Първият, т.е. владетелят, застъпвал справедливостта, неговият пръв заместник - държавната власт, вторият заместник -ума, а третият -умереността. Тази наречена от ТОГАН система тройка се среща и у други народи134. У първобългарите тя е била представена от Кана Сюбиги, Капхана, и Ичургу Боила.. Последният е отговарял вероятно на хазарския Kndr Haqan или Cawsigir и на караханидския Kiil-Erkin или Cagri Bek. Титлата на последния напомня на icirgii boilas. Според A. VON GABAIN (ВЖ. тук бел. 131) службата icraki е съответствала може би на Maior domus. Онигисий, най-приближеният на Атила (PRISC, EL, с. 14326_2 ), е бил по положение навярно ичиргу боил в хунския двор.


БОИЛ КОЛОБЪР

Служебната титла или службата боил колобър се среща в съчетанията:     в № 14 и   , в № 69 и веднъж без боил   в № 65. Както гръцкият определи-
телен член, така и “тюркският словоред” показват, че става дума пак за едно строго определено лице, което е принадлежало към съсловието на боилите, а по служба е било колобър. Според В. VON ARNIM135 тази дума е получила формата кълоукръ в старобългарски. W. То-MASCHEK136 я сближи с осм.-турското qolaghuz и севернотюркски-те диалектни форми qolabur, qolobur 'пътеводител, водач'. Сродно с колобър е аварското , което ТЕОФИЛАКТ СИМОКАТА137 обяснява с  'магьосник' или , 'жрец', а Фотий138 нарича    , т.е. „буколабр магьосникът". Г. Н. ПОТАНИН139 съобщава, че думата колобър се срещала под формата хулабир в Тан-гутско-тибетската област и означавала 'лица, които живеели при храмове'. Те се занимавали да поставят три стълба, облечени с горна дреха, за отблъсване на градушките.
В надпис №14 боил колобърът се споменава заедно с ичиргу боила и войските, които получил капхан Исбул за похода в Беломорската област. Докато участието на капхана и ичиргу боила в похода е ясно, то това на боил колобъра остава неясно, понеже от никой от досега известните първобългарски надписи не личи той да е бил военно лице. Но ако се вземе предвид дейността на бооколобра като магьосник у аварите, също и тази на т.нар. хулабири, то участието на първобългарския колобър във военните походи трябва да се свърже с магическите деяния пред сражения у първобългарите, за които се съобщава в Отговорите на папа Николай I (вж. за това в следващата глава).


СЪВЕТ НА БОИЛИТЕ

В Чудесата на Се. Димитър Солунски се разказва, че българският вожд Кубер имал при себе си първенци, т.е. боили, които били
негови съветници140. Техните решения се държали в тайна, за което се задължавали с клетва141. Между членовете на съвета първо място заемал някой си Мавър, който бил навярно intimus на Кубер. Броят на членовете не се съобщава. Според ТЕОФАН решенията на българския кан Телерюг били издавани на византийския император от неговите приближени142. А един житиен извор предава, че ослепелият български кан Дицевг бил удушен от приближените си143. Такива приближени е имало и около хунските владетели Улдис144 и Атила. ПРИСК145 нарича приближените на последния , 'отбрани', т.е. знатни, които са отговаряли на приближените, първенците или бо-илите у първобългарите. Те са образували съвета на първенците или боилите при кана.
Повече сведения за боилския съвет има от времето след приемането на християнството. Българските пратеници на VIII вселенски събор в Цариград в 869-870 г. се наричат в един извор146: gloriosissi-mi iudices Michahelis sublimissimi principis Bulgariae, т.е. „преславни съдници на Михаил, превъзходния княз на България". Едно писмо на папа Йоан VIII от 879 г.147 е отправено до: Optimatibus et consi-liariis... Michaelis regis Bulgarorum, т.е. „До благородниците и съветниците на... Михаил, царя на българите". В приветствените въпроси за здравето на владетелското семейство и на висшите сановници, които византийският логотет е отправял към българските пратеници в Цариград, се споменават „шестте велики боляри" веднага след семейството на владетеля148. Същото място заемат византийските
висши сановници - двамата магистри, проконсулите и патрициите, в съответния въпрос на българските пратеници за здравето на императорското семейство и патриарха149. Според това шестимата велики боляри150 са били най-висшите сановници в българската държава, между които на първо място са били капханът и ичиргу боилът. Те са били съветници (consiliarii) и приближени на кана и са образували навярно боилския съвет151.


НАРОДНО СЪБРАНИЕ

През пролетта на 1206 г. Чингис хан свикал първенците на всички племена, които образували неговата обширна степна империя, на голямо народно събрание. На това народно събрание, което на монголски се наричало qurultai или quriltai, той бил провъзгласен за хан на всички монголи152. Курултаят играл важна роля и по-късно у монголите153. Подобно народно събрание съществувало и у печене-гите, което СКИЛИЦА154 нарича . Това название е, както посочи Д. МОРАВЧИК155, грецизираната латинска дума conventus или conventum 'събрание'. Със същата дума  ТЕОФАН156 нарича народното събрание на българите, което отхвърлило мирните предложения на кан Сабин. Народното събрание не е било постоянно държавно тяло, но е било свиквано за решаване на особено важни държавни работи. То е решавало въпроса за мирни преговори, избирало е или е сваляло владетелите, както у други тюркски народи. Как се е наричало народното събрание у българите, е неизвестно. ТЕОФАН И НИКИФОР157, когато разказват за събитията в България през 763—765 г., съобщават, че българите били избили стария управляващ род, че те поставили за владетели Телец, Сабин и Токт, че те убили Телец и Токт, че те избрали един от първенците си за кампаган и най-сетне, че пак те се събрали на конвент158. Едва ли може да има съмнение в това, че под „българи" тук се разбира тъкмо народното събрание, а не целият български народ.
Когато Борис приел християнството и го обявил за официална религия, българите въстанали единодушно с голямо ожесточение срещу него, като твърдели, че той не им дал добър закон, и искали да го убият и да си поставят друг княз. Но Борис се опълчил срещу въстаналите, надвил ги от най-големите до незначителните и ги изловил. Всичките им първенци, и то висшите, били убити с меч, а средните, т.е. нисшите, не претърпели никакво зло159. Тук под висши и нисши се разбира, боилите и багаините. Горното събитие се потвърждава от Скили-ЦА-КЕДРИН161 И реймския архиепископ ХИНКМАР162. Според първия „първенците на народа и обикновените люде... въстанали срещу княза и искали да го погубят". Във втория извор се разказва: „недоволните от покръстването негови (на Бориса) първенци разбунтували народа срещу него, за да го убият. И тъй, колкото били в десетте комитата, се събрали около двореца му... Князът наказал със смърт петдесет и двама от първенците, които най-много подстрекавали народа срещу него, а на останалия народ позволил да си отидат невре-дими."
От приведените текстове, които се отнасят до едно и също, т.е. до народното събрание у българите, се вижда, че то се е състояло главно от боили, багаини и отчасти от обикновен народ, може би войници.

От само себе си се разбира, че едни от боилите са били тези, които са имали служба или са живеели в столицата, а други - онези, които са били на служба или са живеели извън нея. Последното ясно личи от думите на ХИНКМАР за първенците от десетте комитата. Това може да се заключи и от поздравителната формула на византийския логотет, в която след въпроса за здравето на владетелското семейство и това на шестте велики боили, на трето място идва въпросът за здравето на „вътрешните и външните боили"163. В съответната поздравителна формула на българските пратеници на последния въпрос отговаря този за здравето на целия византийски сенат, на който членовете са наброявали около 2000 души. Успоредицата в двата поздравителни въпроса показва, че българското народно събрание, което е съответствало на византийския сенат, се е състояло от вътрешните и външните боили.

Съжалявам, но гръцките названия в текста, станаха на маймуни.

"В Орхонските старотюркски надписи Билге е „станалият чрез небето (Tangrida) каган"
Орхонcката азбука е любима тема на турчаците като Емир, който пише в сайта на Атака. Там май дори беше посветил отделна тема за нея. Малко за този куниг. Според пантуркизма, орхонcките руни са предтеча на турската азбука. Това е крайъгълен камък за великотурските им изхвърляния.
Само че хронологически и геогрaфски нещата им куцат жестоко. Първо тази табличка е датирана от 8 век и е открита в северна Монголия. На няколкохиляди километра от старата родина на турците - днешен Тюркистан между Аралско и Каспийско море. Негови аналози като Ситoвския надпис съществуват и по древнобългарските светилища, които пък са с хилядолетия по-стари. Селджукските тюрки, от които произхождат се появяват в един много по-късен етап от историята.
Самият орхунски надпис, както сами виждате по символиката е древнобългарски. Учените са единодушни, че произхода му е от арамейската азбука. От народа на Света Богородица и Йосиф. Как е попаднала тази писменост в далечна Монголия е повече от ясно. Като се има предвид кой народ в началото на хилядолетието е живял по тези земи там, преди да започне Завръщането си на запад. Към прародината си.

То да е само това. Колко редакция падна на тоя текст. Много е трудно да редактираш тюркист. Всяка втора дума му е алтайски, тюрски и тук там - славянски. Българите се смята от тия учени като функция на тези азиатски групи. Истински кошмар! Затова оставих Орхонския надпис, щото и аз не го смятам за тюркска азбука, нито за "древнотюркска".
Важното беше да се отсее всичко това и да се покаже в общи линии, какво е било старото ни държавно устройство. Остава да се направят аналогии с републиканското, за да се види каква е разликата и какво трябва да се промени, за да може републиката да си отиде.

Бешевлиев е писал малко повече по този въпрос

Става дума за хамбарлийската колона, открита мисля от чешкия евреин Карел Шкорпил, изследовател на Саракта, полуразрушена в един селски двор в с. Малoмирово.
Интересна е концепцията за троичното начало в управлението на държавата. Канът, от лявата му страна Кап-канът (неговият заместник), а от дясната му - Ичургу боилът. И капканът и ичургубоилът са били членове на боилския Съвет и неговите наместници. За древните българи, лявата страна (до сърцето) е била по-важна от дясната и затова капканът е бил втория след канът. Нещо като вицепрезидент сега. Той е и бил главнокомандващ армията, докато ролята на ичургу-боилът (главния боил) е била аналогична на сегашния министър председател. Любопитно е, че в администрацията на САЩ, която е създадена от масони има подобно управление. Президент, вицепрезидент, а ако бъдат убити и двамата, властта се поема от държавния секретар (който е аналогичен на министъра на външните работи).
Още един интересен факт е, че Кан Крум избира за свой наместник трак. Капкан Иратаис e от древнобългарския предпотопен град Ранули. Точно там, където сега е Лъвската глава и тракийското светилище Беглек-таш. Това означава, че Иратаис е изпълнявал и колобърски функции и е бил най-близкия му човек, т.е. двамата - Кана със заместника си са били и колобъри. По някой сведения, той е убит от ромеите в коварна засада при обсадата на Константинопол, когато се опиутват да убият и Кана. За отмъщение разяреният кан Крум после опустошава цяла източна Тракия.

Тези неща са дадени неслучайно. Бъдещото управление на Саракта ще използва понятна за българите терминология. Разбираемо е, че в началото Канът ще бъде Цар или Президент. Наречете го както искате. Ако е президент, то той ще е пожизнен, както е в Казахстан. Помощникът му Кап-кана, както е и с Иратаис ще е избран от Кана и одобрен разбира се от колобърския Съвет. Този помощник ще съвмeстява и функцията командващ въоръжените сили и ще е офицер както беше при живково време. Под негов контрол ще са армията и вътрешни войски. Полицията ще е предадена на общинско управление и ще е съвсем малобройна. Необходимост от голяма няма да има, след като всеки българин с право на гласуване в съборите ще притежава оръжие и ще има право да извършва граждански арести. А и законите ще са такива, че както при Кан Крум към престъпниците няма да има особена толерантност, така че полицаите няма да са много заети.
Ичургу-боилът пък (или премиерът) ще съвместява функцията на външен министър. Така няма да се изпада в ситуациите на сегашните правителства, при които външните ни министри (като Паси) правят изявления без да са съгласувани с държавата.
Ако погледнем внимателно, ще видим, че моделът на държавно управление си е работил чудесно в българските Държави през хилядолетията. Естествено е, че термините ще са съобразени със съвремието, но по същество не е нужно да се открива нещо ново.

Интересна е концепцията за троичното начало в управлението на държавата. Канът, от лявата му страна Кап-канът (неговият заместник), а от дясната му - Ичургу боилът. И капканът и ичургубоилът са били членове на боилския Съвет и неговите наместници.
---------------------------------------------------------------------------------------------
Тя е свеждане на космични принципи в планетен план. Защото изграждането на Саракта, започва отгоре-надолу, а не както републиките, отдолу-нагоре и се вижда, какво недоразумение са. И Новият Йерусалим слиза от Небето. А Небето е и в човека, не само над него.
Ето го космичният принцип
"Когато Единият стане Двама, Троичният се проявява и Тримата са Единни".

Виждаме колко точно държавната структура на Българския Саракт, свежда и материализира ритъмът на Духа,а на Вселенското Начало.

"Единният става Двама". Затова имаме "двойното владетелство" в нашия Саракт, което в републиката се изражда в президент и вицепрезидент, които имат ограничени пълномощия, защото конструкцията й е отдолу-нагоре, тежеста й е към земята, а не към Небето.
Съвсем естествено е и на този принцип да е конструирана и християнската троица: "Отец е неродим, Сина е роден, Светия Дух изхожда", но Сина е единосъщен с Отца. Това е "двойното владетелство" - Y. Тук то е съхранено.



"Троичният се проявява и Тримата са единни".Тук се създава институцията на Ичургу боила, която съвсем спокойно можем да причислим към ипостасата на Светия Дух. И така се получава IYI.

И ако продължим, ще стигнем до Съвета на Боилите, които тука, някои хора не приеха,а други нарекоха този Съвет "сиви кардинали". Това, че не разбирате, определени неща и не са ви ясни, не ги оспорвайте с овчето си невежество. Защото ето:


"Трима падат в Четири. Лъченосното естествос е оседморява; Седем са вътре и Седем отвън".

"Трима падат в Четири" - така, се създава Съвета на Боилите, който е седемчленен. Образува се Слънчевото тяло с неговите Лъчи, т.е. позната ни Седемлъчица. Само тогава заработва Държавата, защото започва излъчването на Светлината и началото на това, което наричаме Ред - "Ордос". Това е Българската Орда.
Интересното е, че на всеки лъч от седмолъчицата е отразено "двойното владетелство" или "двойната плът". Върху всеки лъч има два знака.

Двойното владетелство в праисторическа находка





И Слънчевото тяло на Съвета на Боилите

За думата Саракт е имало доста изследвания. В тях дори е участвал приятеля на Зиези - убития при атентатa проф. Рашо Рашев. Те масово цитират този хамбaрлиски надпис, където е спомената думата Саракт "carakton". В този случай тя е използвана като заместител на думата Орда. Българската войска. Обаче тя има много по-голям смисъл.
В изследванията най-точно, без обаче да разбира същинското значение е налучкал значението и Стефан Младенов. Той казва че това е тюркска дума (разбирай древнобългарска), която значела буквално "стълб на ограда", оттам като цяло ограда или ограда на държава.
Точно стълба (или по-точно стълпа) е името на Седмостълпци - Плеядите. Виждате как погледнато през призмата на тенгрианството всичко си идва на своето място. В случая и ограда е по-точно кръгова ограда (вижте на Елтимир "Кръговете"). Или медното Гумно. Но той, Саракта освен своето хоризонтално изражение има и своята вертикала. Стълпа на гумното, който се издига нагоре, към Небето. Така една-единствена дума дава пълнaта си сила. На мощната българска държава като структура тук, на средния свят (хоризонталата) и държавата на Духа (вертикалата). Поднебесното царство, което някога е представлявала България.

Отново скъпите ни политици, ама наистина много скъпо ни струват, умуват по какви правила и процедури ще се явяват на кастинга или интервюто,ако повече ви харесва, за работа, а работодателят естествено сме ние. Странно защо никой не ни пита за нашето мнение кое е справедливо, кое –не и изобщо…
Представете си, че имате фирма и управителят е мързелувал, крал, и вие искате да го смените, но същият има право да измисли правилата по които да кандидатства отново за управител.Да сте чували за конфликт на интереси?Ситуацията е абсурдна.
В конституцията пише , че властта произтича от народа, а не от партийните върхушки.
Въпреки това партиите се ползват със скандални привилегии и гражданинът, който иска да участва непартийно в политиката , е дискриминиран.Презумпцията е, че партиите са много важни за демокрацията. Всъщност е важно правото на сдружаване.
Сдружаването , обаче, не трябва да води до неравенство пред закона и дискриминация.
Гражданските права не са групови, но това е една друга тема също много скандална.
Та какъв е шансът да бъдете избрани за народен представител, или дори за общински съветник, ако сте независим кандидат. Колко гласа ви трябват на вас и колко на партийната мутра оглавила листата. Със сигурност ви трябват повече, ако избирателната система е пропорционална. Това е дискриминация.
Освен това пътя до вписването ви списъка с кандидати е различен.
Това просто не е демокрация. От друга страна , мажоритарната избирателна система също е недемократична, защото големи групи хора могат да се окажат непредставени.
При нея се получава диктатура на мнозинството, което всъщност може да е малцинство. Има ли, обаче справедлива избирателна система, която да наложим с един референдум, както според мен си му е редът. Може би няма , но аз ще се опитам да предложа нещо, а който има мнение, предложения, забележки да коментира.
1. И партийните и независимите кандидати да се издигат от инициативни комитети и да събират подписи. За партиите това ще се окаже един предварителен избор.
2. Полагането на подпис да става на специални места, като се осигури нужната техника, така че резултатите да се качват мигновено в интернет и да се гарантира подписите да не се дублират.
3. В изборите да участват първите сто кандидата събрали най-много подкрепа.
4. Класиралите се за изборите кандидати да получат безлихвен кредит в размер пропорционален но събраната подкрепа, като съдлъжници са инициативният комитет.Ако кандидатът не бъде избран парите да се връщат.
5. Изборната бюлетина да представлява лист с формат А4 със сто номерирани квадратчета.Проверих и е възможно да се впиши номера на кандидата и партийната принадлежност , ако има такова.В самата стаичка за гласуване, кандидатите трябва да имат снимка с номера , имената и кой ги издига.
6. Подредбата в бюлетината да става според резултатите на кандидата от подписката.
7. Страната да бъде разделена на около трийсетина избирателни район.
8. Избирателите да гласуват за двама кандидати, а от всеки избирателен район да влизат директно в парламента първите трима за по-малките и по четирима за големите райони, като общият брой е 100.
9. Всеки глас даден за партиен кандидат се брои и за глас даден за съответната партия.Гласовете за независими кандидати се броят сякаш те са от една партия.
10 Следващите 100 места се разпределят между партиите и независимите пропорционално без бариера.
11 Местата се заемат от кандидатите некласирани мажоритарно, като те се подреждат в партийна листа според абсолютният брой получени гласове.
Независимите също се класират в такава листа.
12 Десет места в парламента са за обществени организации провели същата година демократични избори, класирани по броя на гласувалите.
13. 20 места се заемат от партията или коалицията, която има най- много народни представители.
!4 Втората по резултат получава 10.
!5 Всяка партия и коалиция е задължена да регистрира 30 партийни кандидатури от централното ръководство, които са длъжни да участват в изборите, носят гласове на партията, но влизат в парламента само по горният параграф и съответно заемат местата си според резултата, който имат. Ако в даден район са между първите трима, просто не се класират, влиза следващият.
16Партиите и коалициите регистрират най малко 4 кандидата в избирателен район или нищо, ако не успеят да съберат нужните подписи.

Хайде мислете сега каква е тази избирателна система и какви са и недостатъците и предимствата.
Ако събереш 1% от подписите си в листата. Значи една партия или коалиция трябва да събере 4% по един за всеки кандидат.Отпада нуждата партийките да се дискриминират по разни критерии, което е нарушаване правото на сдружаване записано в конституцията.




Действайте, но нищо такова не може да се случи. Защо трябва да се отхвърля човешкият опит натрупан до днес и да се връщаме към недоказали своята ефективност начини на управление. Това древно общество си е било родово- мафиотско и където този дух проникне трева не никне.
Налудничева утопия.

Действайте, но нищо такова не може да се случи. Защо трябва да се отхвърля човешкият опит натрупан до днес и да се връщаме към недоказали своята ефективност начини на управление. Това древно общество си е било родово- мафиотско и където този дух проникне трева не никне.
Налудничева утопия.
=================================================================
Аз като гледам, твоето е по-скоро една налудничава утопия. Древното общество - родово-мафиотско Ланкоо, още от сега си плачеш за БАН. Че по-мафиотско от днешното има ли бре?
Нали точно това е недъга му, че е родово-мафиотско, че е шуробаднашко! И след папането на политическите партии, трева не никне! В Саракта, политическите партии, ще бъдат забранени, а правото на сдружаване, ще придобие друг смисъл. Сдружаването ще бъде за полза роду, а не за полза его.

В конституцията пише , че властта произтича от народа, а не от партийните върхушки.
=============================================================
Тази Конституция, ще бъде променена. Интересно е, каква власт може да делегира, една сива маса, съставено от индивиди всеки с различно мнение и предпочитания общество, наречено за удобство "народ". Каква власт може да се генерира отдолу? Това е утопия. Отдолу се генерира безвластие, което облича във власт една шепа хора, събрани по правото им на сдружаване, под шапката на груповия и личен интерес. А безвластието не може да управлява, то дори не може и да администрира като хората. Това се видя. Формулата на републиката ще бъде сменена и това требе да ти е ясно още от сега.

И ЧЕНГЕ не ми излизай с разни точки от Конституцията, за нарушаване на конституционно ред, щото ви ебавам реда, пладнешки, еврейски.

"Защо трябва да се отхвърля човешкият опит натрупан до днес и да се връщаме към недоказали своята ефективност начини на управление. Това древно общество си е било родово- мафиотско и където този дух проникне трева не никне.
Налудничева утопия. "

Този дълъг пасквил не съм сигурен дали ще има някой да ти го прочете целия тук. Май си сбъркал мястото, трябва да го пуснеш във атакисткия форум. Там още вярват в този прогнил републикански модел. Може и да хване декиш
Аз само да те питам, ако си на операционната маса и видиш как санитарката ще ти прави операция, щото другите санитари гласували за нея - няма ли да рипнеш оттам? Аз лично не съм съгласен някакъв малоумен мангал или дърта ханъма в шалвари дето и викат юч, юч да решава бъдещето ми и на децата ми. Ще кажеш - ми гласувай и ти. И да гласувам, ние сме по-малко от тея, а и както е казал другаря Сталин, не е важно кой гласува, важно е кой брои гласовете...
Аз за твое сведение, аз с очите съм видял държавен модел без партии (макар и да е далеч от това, което искаме ние) и народа му просперира. И не защото имат много природни ресурси, а защото не се краде. Немат си горките партиики, да гушат докато са на власт. Тъй че не си за тук, човече. Сбъркал си адреса.

Съществува една свещена формула, позната по цял свят под различни форми. Да я наречем "Легендата за Седемте". Но единствено при Българите тази формула била въплътена в държавното устройство. За Боилския съвет от 101 боили знаем. Но колцина от нас знаят за великия Съвет, съставен от шестимата Велики боили плюс Кана. Не исках да пиша по този въпрос преди да намеря потвърждение, вече намерих. Може и да го извадя на бял свят, ако се наложи. Сега искам да кажа само едно:
Да, всички народи имат полезен опит, да не го отричаме. Само че кой опит може да се сравни със Свещеното Небесно Знание?