Янино Зачатие

[Йордан_13]

Отмина незабелязано един поредните празници от древния ни Плеяден календар. Пореден, но не и маловажен. Това е така нареченият по християнски “Св. Ана Зимна”, а по по-старому като Янино зачатие. Дори най-обикновения читател би съгледал в този празник ясно изразената символика на движението на Ин и Ян вътре у нас. Той идва след повече от 2 седмици след като Плеядите достигнаха своя зенит и съвсем ясно отразява смяната на силите, както в микрокосмичен, така и в макрокосмичен план. Самият факт, че имаме “зачатие” на една сила, показва именно хода на обръщането на Ин към Ян, излизането на мъжкия принцип от женския, тайната на раждането и трансформацията на елементите. В макрокосмичен план това е отбелязано с периода на годишния поврат от есен към зима, когато “слънцето рипнува като пиле на праг”. Съвсем ясно е отразена не само началото на вътрешния преобрат на жизнената сила, но и смяната на външната. Налице е двойката Слънце-Плеяди, като движението на Слънцето се обрисува с плеядни квалификации (пиле), сякаш в космичен план то е започнало да изземва от силите им и да вещае техното слизане от зенита.
Това възникване, тази експлозия на мъжкото в женското е един вид предпоставяне, подготовка на космичния брак за създаването на новия живот, защото тя отваря вратата към бъдещето и го прави зрим, прави го осезем и възможно достижим. Тази зримост, която дава осезаема реалност на сетивата ни за бъдещето е, което предпоставя моминските женитбени гадаения в този ден и виденията за бъдещето.
Именно тази отворена Космична врата е, която отваря и вратата на нашия дом, за да влезе в нея Полазника в нашия дом и по неговия полез, т.е. ходът на свещенодействие да се гадае за пола на децата, които ще се родят и приплода от добитъка през годината. Това е първото влизане на Полазника в нашия дом и той е свързан именно с оплождащата и възпроизвеждащата сила. Затова Янино зачатие, се нарича още и Полазовден.
Всичко това ни говори много. Говори ни, че нищо не е могло да направи християнството, за да заличи този голям ден, в който се чества Майката, наречена с различни имена: Земела, Гея, Реа, Умай. И просто е решила да го загърне с булото си като чества на този ден св. Анна, майката на Богородица. Не може да не признаем, че тази концепция идеално пасва на древната същност на празника и умело го е забулвала през хилядолетията.
Защото този празник е именно това – свещенотайнството на жената да стане Майка. Като тук няма да срещнем вакнахалиите на Овчаров и сие за групов секс в пещерата Утроба. Не. Узряването на жената да стане Майка е изключително уточнен и прецизиран процес, то е процес на инициация, на посвещение в това тайнство, което обаче не може да го бъде без благодатта на благоволението, която свидетелства за зрелостта: момите засяват житни зърна и клонки от вишна или ябълка в гърне с вода, и ако до Сурваки житото поникне и клонките се разлистят, момата ще се ожени през следващата година. Съвсем видно е, че това е един много строго определен гадателски обряд, който отчита развитието на вътрешната енергия на жената и установява точния времеви момент, когато тя може да сключи брак и да стане Майка. Същественото в обряда е, че не се пренебрегват космичните ритми и така не се внася дисхармония в биологичния и психическия свят на жената. Огромна е разликата със съвремието, което наблюдаваме днес.
Затова този ден е един от големите празници на Майката - покровителката на брака, семейството и майчинството, закрилницата на девиците, вдовиците и бременните...
В този празник има свещенообряд, който дава предимство да се заченат деца от женски пол, което показва, че в него могат да бъдат събудени сили, които да детерминират, да определеят или предпоставят полът, който ще има в своята физическа плът прераждащата се душа.

В свещените пазви на Янино зачатие, обаче е скрито и свещенодействието на жриците – служителки на Великата Майка, които са и образа, земното представителство на Небесната жена на шамана, жреца, колобъра. В християнизирания вариант на празника, тези жрици са наречени вражалици, магьосници, вещици, които установявали връзка с дявола, мъртвите (демек със света на прадедите) и демоните.
Истината обаче е другаде, че те извършват един съпровождащ свещен обред,чието предназначение е да уплътни възпроизводствената сила на жената, развиването и в Майка. Това е обреда “сваляна на Месечината от небето” и нейното издояване, с което се е увеличавало количество и качеството на кърмата при родилките. А днес ние знаем, че липсата на кърма при майките започва да става често срещано явление и започва да се превръща в бедствие. А то е, защото този обряд е забравен, и няма жрици, чието ниво е такова, че да го извършват.
За всяко нещо днес се търси специализирана лекарска помощ, но не и духовната подкрепа на Великата Майка, същата тази, която виждаме в далечната неолитна култура, където нейните образи са извайвани чрез множество глинени фигурки.
В Странджа този празник се чествана една много интересна дата, макар да се смята и за лош ден. Чества се на 22 декември под името света Яна или Тъйяна (Тяна, Тена, Тенка).

[Йордан_13]

При народите, изповядащи Тенгриянството, като например узбеките, тя е Умай Ана;))), в Алтай тя е Май Ене. И да, тя отговаря за всичко това, което написано в статията, по-долу. То, па бива, бива, ама чак толкова, не бива;))) Явно на християните са им свършили светците, та са прибегнали до бабата на Христос;))) Иначе, е напълно нормално, Тя да бъде чествана на 22 декември, когато зачева Млада Бога и след "три дни" се извършва обновлението на Божествената Сила.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%...nJDsl0-loaofn0s